ISTORIK

Аз не съм физик и затова не мога да обсъждам научните приноси на който и да било учен в областта на физиката и космофизиката. Да оставим колегите физици във форума да кажат кой е по-по-най-гениален сред физиците. Аз например съм чувал имената на много физици, а за този Зеланд чувам само от теб. Да не се окаже, че е световно неизвестен? Псевдо учен? Всички по-горе изброени учени (физици, математици, инженери и так далее) са видяли, че от занимания с истинска наука не се печели и са се обърнали към паранауки и псевдонауки. Понеже щуротиите, които те пишат, звучат твърде интригуващо на неспециалистите, книгите им се продават. Те твърдят, че учените, които се занимават с чистата наука, баламосват населението, лъжат го, манипулират го, крият тайни... А те - като рицари на бял кон - ей сега ще ни обадят Истината, ще ни разкрият мистериите. И се започват едни баламосвания, едни лъжи, едни щуротии, блаблаизми, празнословия, словоблудства... Обаче народът им купува книгите и те печелят от това. И аз мога да седна да пиша книги... Мога да напиша, че Кирил и Методий са измислили освен глаголицата, също - и китайските йероглифи (канджи), таблицата за умножение и таблицата на Менделеев, пардон - на Методи Лъвов (Нали баща им се казва Лъв.). Мога да измисля и други щуротии... Ето няколко примера от областта на историята на древните българи. Ще кажа няколко думи за т. нар. "възторжено-патриотично" или "ура!-джийското" направление в историографията на ранната българска история. - Първата група автори притежават широки познания в областта на прабългаристиката, но са склонни към преувеличения, целящи да докажат изключителността на древните българи. - Втората група автори боравят с факти от Библията и с факти от историята на древни цивилизации, които смело приписват на българите, прибавяйки и свои лични измислици. - Третата група автори са привърженици на теориите за извънземния произход на човечеството, за някакви тайнствени човешки цивилизации отпреди стотици хиляди години, в които нашите древни предци са имали не само дял, но - и водеща роля. --- Да не се окаже накрая, че някой почитател на споменатите писачи, вместо да постигне разширяване на съзнанието си, да получи изкривяване на съзнанието и промиване на мозъка..

Ах... Всички тези псевдонаучни термини: - хакерите на сънища, - древните магове - лабиринтите на времето и пространството - лабиринтите на време-пространството - космическите портали - тунелите на реалността - пространството на варианти - транссърфинг - и др. подобни... ...не означават абсолютно нищо от научна гледна точка и толкова много (???) от псевдонаучна гледна точка. Приятелю Богданов, твоят колега (квантов физик - ама дали?!) Вадим Зеланд ("Форум на сънуващите", "Ябълките падат в небето", "Пространство на варианти", "Създател на реалността", "Напред в миналото", "Практически курс по транссърфинг" и др.) вероятно е в една кохорта заедно с други "велики" учЕни и "разбирачи" като Григорий Кваша ("Принципи на историята", "Теория на войната", "Раждането и гибелта на цивилизациите", "Хороскоп на живота", "Структурен хороскоп" и др.), Анатолий Фоменко и Глеб Носовский ("Нова хронология на историята", "Кой век сме сега?", "Нова хронология на Русия", "Античността - това е Средновековието", "Променяме датата - променя се всичко", "Ет-руски - загадка, която не желаят да разгадаят", "400 години лъжа", "Русия и Рим", "Истината може да се изчисли", "Троянската война се е провела в Средновековието", "Историята на древен Китай", "Нова хронология на Египет" и др.), Йордан Табов ("Падането на стара България"), Кръстю Мутафчиев ("Homo sapiens за произхода на Homo sapiens", "Древна история на Балканския полуостров", "Праотците") и много други... Заглавията на псевдо нАучните им книги са завладяващи, но в тях няма нищо повече от псевдонаучна псевдо боза.

Обяснението е наистина прелюбопитно. Как обаче тази теория обяснява историческите събития и историческите личности? Случва се единствено възможният вариант - той е породен от предишни събития, от предишни минали моменти. А на мястото на дадена историческа личност би могъл да бъде всеки друг човек. Например - на мястото на Паисий Хилендарски, Васил Левски или Христо Ботев е можел да бъде всеки друг човек от тяхното обкръжение. И е щял да се справи или по-зле, или по-добре от тях. Но са се оказали точно те - Паисий, Левски, Ботев. (Това се отнася за всяка историчска личност.) От друга страна, историческото моделиране (футурология в миналото) се занимава с такива варианти на събитията като напр. какво би станало, ако... Какво би станало, ако В. Левски беше с ботуши (и не се бе закачил в оградата, а бе избягал)?, Какво би станало, ако българите се бяха престрашили да освободят Левски докато няколко заптиета са го водели на разпит? Какво би станало, ако Христо Ботев носеше каска (и не бе застрелян в главата)? Какво би станало, ако Ботев не бе станал революционер, а се беше задоволил да се занимава с поезия и журналистика? Какво би станало, ако загиналите ни революционери бяха доживяли Освобождението и бяха заживяли в следосвобожденска България? Какво би станало, ако България беше станала колониална държава, тоест - ако имаше колонии в Азия, Африка или Южна Америка? Как би се променила историята, ако някой от атентатите срещу Хитлер бе успял? Щеше ли комунизмът да победи в Русия и тя щеше ли да излезе от Първата св. война, ако Ленин не бе стигнал жив в Русия, а бе умпял по пътя от Германия? А, ако Дунавска България бе приела не християнството, а - исляма? А, ако Волжска България бе приела не исляма, а - будизма? И така нататък... http://nauka.bg/forum/index.php?showforum=134&prune_day=100&sort_by=Z-A&sort_key=last_post&topicfilter=all&st=0 Какво става с останалаите варианти, след като се реализира само един - единствено възможният? Не напразно се казва, че "Миналото не се връща, само се преглъща."...

Да, понеже съдържанието на термините, които използваме, трябва да бъде ясно на всички участници в дискусията. Ако всеки влага различно съдържание в понятийния апарат, който използва, ще трябва да гадаем какво се опитва да ни каже. Това вече няма да бъде занимание с наука, а - занимание с гадателство. Кажи сега и за тунелите на реалността - какво представляват те, как се преминава от един тунел в друг?

A би ли обяснил каква е разликата между т. нар. "пространство на варианти" (и кое тук е безкрайното - пространството, вариантите или - и двете?) и т.н. "тунели на реалността"?

Да, ама не е разполагала с МАШИНА, с която да пътува във времето. А авторът на темата се интересува именно от машина. Аз поне съм останал с това впечатление.

Аз не разбрах защо бяха намесени в тази тема лицето Т. Ж. и баба Ванга?

А какво би станало, ако княз Борис I - Михаил се бе заонашил в манастира Шао Лин 少林寺? 少 - Връх Шаоши 林 - гора 寺 - манастир, храм Интересна темичка за раздела по историческо моделиране...

Всичките тия "лафове", дето младежите и девойките искат да им бъдат преведени, ги няма никъде в старобългарските текстове. Чудя се за какво им е да са им татуирани тези безумия? Да вземем последната "премъдрост": "По-добре - господар в ада, отколкото - роб в рая!"... Първо, в рая няма роби. Второ, в ада не се правят избори за президент на всеки 5 години. Там господар е Принцът на Мрака, Сатана(ил). Трето, много нагло е да се самообявиш за господар на ада. Когато твърде дълго се загледаш в Бездната, Бездната също се вглежда в теб.

На български се пише по два начина: - Иисус. Така го пишат православните - Исус. - Така го пишат протестантите, но - и католиците.

Един лъч надежда... Дали?!... Романът "Машината на времето" от Хърбърт Уелс http://chitanka.info...nata-na-vremeto Машина на времето търси своя производител - статия http://e-vestnik.bg/6769 Как да си построите машина на времето? - статия в блог http://blog-this-s***.blogspot.com/2010/04/blog-post_22.html МАшина на времето - интервю http://phys.uni-sofia.bg/~cpopov/Almanah-pdf/III%20chast/01%20statii%20fizika/25%20Michio_Kaku.pdf

Не. Между изобретяването на нещо на хартия (теорията), построяването на изобретението (практиката) и проработването на даден механизъм (от ключалката през подводницата и самолета до адронния колайдер) има много голямо разстояние.

Щяхме да срещаме пътешественици във времето. И понеже не ги срещаме... Ето ти едно "пространство на вариантите": - Машина на времето съществува, но ние не виждаме пътешестениците, понеже те много добре се крият от нас и много добре заличават следите си. - Машина на времето няма да бъде изобретене никога. - Машина на времето все някога ще бъде изобретена, но няма да бъде построена. - Машина на времето ще бъде изобретена и построена, но няма да проработи. - Машина на времето ще бъде изобретена и построена, ще работи, но по някаква причина ще убие пътешественика (или пък - пътешествениците) и ще бъде разрушена или разглобена. - Машина на времето е била използвана веднъж, но пътешествениците са я унищожили, за да не се завърнат никога в своето време, от което са избягали. Разбира се изброените варианти може да съществуват в някакви паралелни вселени/светове/реалности.

Доказателства за какво? И какви доказателства? Един джоб, пълен с тъмна материя и шепа звезден прах ли? Или малко парче от черна дупка? А какви доказателства се прилагат в книгите, които ти четеш?

http://nauka.bg/a/%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%8A%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0 http://nauka.bg/a/%D0%B2%D1%8A%D0%B2-%D0%B2%D1%81%D1%8F%D0%BA%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D1%83%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B2%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0 Ет две статии, които може би ще ви дадат още аргументи в спора.

Пространството на варианти (или - сборът от варианти) съществува само до момента, в който направим своя избор. За съжаление, животът не е книга-игра, в която можеш да се върнеш назад и да смениш избора си. В живота, в реалността, изборът в повечето случаи е окончателен. Случва се това, което единствено е могло да се случи в следствие от насъбралите се обстоятелства. Затова миналото не се връща, а само се преглъща. Друга историческа личност на мястото на Паисий Хилендарски, Васил Левски или Христо Ботев (или - която и друга историческа личност си харесаш) би могла да извърши повече или по-малко от тях. Но те са се оказали в даден момент личностите, които са задвижили историческите процеси. Пространството на варианти (или - сборът от варианти) същствува както в историческото моделиране - http://nauka.bg/foru...p?showforum=134 , така - и в книгите-игри. http://www.citadelat...dex.php?show=63 http://chitanka.info...s/type/gamebook

Колко жалко...

Ако учебникът е предостатъчен, учителят е напълно излишен. (А, както твърдят някои учители - "Учебникът е СТАНДАРТЪТ за придобиване на ОСНОВНИ исторически знания от страна на учениците и аз не съм длъжен/длъжна да им казвам и една буква в повече!"). Давам пример с учител с около 20-30 г. педагогическа практика, който никого на нищо не е научил за това време. Има ученици, които знаят много повече от такива учители и ги бъзикат в интернет - "Абе този/тази кога ще научи онова, което се опитва да ни преподава?" За съжаление, такива учители са масово в образователната система, а онези, които преподават на над университетско ниво, са извън системата на образованието. И стоят безработни или работят нещо друго, а талантът им на педагози се похабява. Учебникът настина е една основа, на която учениците да стъпят, но те не бива да се задоволяват само с него. Текстовете в който и да било учебник нито са безспорни, нито са последна инстанция, нито са безгрешни, включително - правописно-пунктуационните грешки. Да не говорим, че има и остарели статистически данни, които не се актуализират с преиздаването на учебника. (Аз говоря за учебниците по история и география; тях познавам най-добре, но това се отнася за "всичкото учебник", по думите на една циганка.) Ролята на учителя е да надгражда, да дава допълнителни знания и да открива и да посочва грешките в учебника, с който е избрал да работи.

Под термина "реалност" аз разбирам следното: Реалността (от латински: realis — веществен, действителен) e съвкупността от действително съществуващите обекти; всичко, което е съществувало, съществува и ще съществува. Във философията терминът включва в себе си битието, тоест - всичко, което е. Всичко, което може да бъде възприето от сетивата, достъпно и разбираемо за науката, философията и различните типове анализ. Реално съществуващите неща, а не - нещата, такива, каквито биха могли да бъдат във въображението и в представите ни, тоест - някакви нереални абстракции. А ти какво разбираш под този термин и в каква или в коя реалност живееш?

http://krastanov.wordpress.com/2010/11/07/prepas/ http://krastanov.wordpress.com/2011/05/25/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B5-%D1%83%D1%87%D0%B8-%D0%B2-prepa-%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/

Подкрепям най-горещо! С уговорката, че конфискуваните пари трябва да се пренасочат към шахмата - тази толкова велика наука и игра.

Кой го изисква от теб? http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%82%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F http://forum.boinaslava.net/showthread.php?7734-%F0%E0%F1%EE%E2%E0%F2%E0-%F2%E5%EE%F0%E8%FF http://www.teenproblem.net/a/163-biologia/19424-proizhod-na-choveshkite-rasi-i-ponyatieto-rasa/ http://download.pomagalo.com/33424/choveshkite+rasi/?fromrelated=731098 http://download.pomagalo.com/833527/rasi+i+rasizym/?search= http://download.pomagalo.com/731098/rasi+i+rasizym/?search= http://download.pomagalo.com/1955/choveshki+rasi+syshtnost+i+vidove/?fromrelated=731098 http://download.pomagalo.com/3522/choveshkite+rasi+syshtnost+vidove+proizhod+i+dr/?fromrelated=731098

Соред Гай Кавазаки, за да бъде един човек щастлив, тоест - да може да си плаща кредитите, данъците и таксите, наема на квартирата, тока, водата, интернета, кабелната и другите разходи, да може да си позволява да се хран нормално, да може да си позволи дрехи и обувки, да може да си купува кнниги, вестници, списания и да посещава кина и театри, с една дума - за да води состоен живот, той се нуждае от 5000 лв. месечно или 60 000 лв на година. (Той го казва в евро и в долари, но преизчислено в левове, е толкова. Явно някои от интервюираните са го чели.

В България има над 30 000 съдебно регистрирани сдружения и фондации. От тях в информационния портал за неправителствените организации в България http://www.ngobg.info/'>http://www.ngobg.info/ са регистрирани 5469, но само около 1400 са с напълно актуализиран профил. Близък до този брой е и броят на активно действащите (към м. ноември 2010 г.) неправителствени организации в България.ю Една от малкото класации за състоянието на гражданските организации е Индексът за устойчивост на неправителствените организации (NGO Sustainability Index) на Американската агенция за международно развитие (USAID). Той обхваща 29 страни от бившия Съветски съюз и Централна и Източна Европа и разглежда цялостната рамка за развитие на гражданското общество, като измерва 7 основни критерия: - организационен капацитет - финансова устойчивост - застъпничество - предоставяне на услуги - инфраструктура - обществен имидж. Първите три са много важни. Да видим какво е тяхното състояние: - правна рамка Първата причина за влошаване на показателите за България е липсата на ясна държавна политика по отношение на неправителствения сектор. За разлика от много други страни, тук няма държавна стратегия за държавно взаимодействие с гражданския сектор или концепция за развитието му. Развитието на сектора не влиза в отговорностите на нито едно министерство, нито една държавна агенция или друга институция. Проблемите обаче са не само в законите, но и в тяхното прилагане. Въпреки че не отчита това като влошаване на оценката в тази област, анализът показва, че има проблемни сфери като например липсата на актуална информация за регистрираните организации в обществена полза на уебсайта на Министерството на правосъдието. - организационен капацитет Спрямо резултатите на другите страни най-лошо е представянето ни именно по отношение на организационния капацитет на неправителствените организации, защото заемаме 21-во място от 29 възможни. Организациите не са в състояние да планират своите дейности и стратегии дългосрочно. Една от добрите тенденции е включването на повече млади хора в неформални движения, като например екологичните кампании и протести. - финансова устойчивост Една от причините за влошаването е финансовата криза – по данни на обществените фондации в България (организации, чиято цел е да събират и разпределят дарения за решаване на проблемите в градовете, където са регистрирани) даренията към тях са намалели с между 30 и 50 % през 2009 г. Влошаването е свързано и с оттеглянето на много чуждестранни донори от страната. Проблем предизвиква и механизмът на финансиране на проекти на НПО с европейски средства. Поради факта, че средствата по оперативните програми се разпределят от държавата, се появяват съмнения за завладяване на неправителствения сектор от политици и представители на държавната и местна администрация. Оперативната програма "Административен капацитет" (ОПАК), единствената програма, която има като един от приоритетите си "Укрепване на капацитета на структурите на гражданското общество", не е обявила нито един конкурс за НПО след 2008 г. Има информация, че парите за НПО за целия програмен период от 7 години са договорени в първите 7-8 месеца от старта на програмата. Това означава, че оттук - нататък държавата не счита за нужно да инвестира в организационното укрепване на НПО, въпреки че резултатите от индекса показват точно обратното. Западните демокрации, възприети за еталон в развитието ни, действително притежават като свой неотменен елемент развито и активно гражданско общество. Наличието му се смята за предпоставка за нормалното функциониране на демокрацията, а отсъствието му - като почва за антидемократизъм. Ето защо, ориентирайки страната към либерално-демократичен модел на развитие, българските политици и политолози вкараха в употреба и понятието "гражданско общество". Какво е обаче дeйствителното състояние на българското гражданско общество? Реалност ли е то, в качеството му на коректив на политическата власт, или е само поредният удобен политически мит? Съвременното общество е пъстра мозайка от частни интереси, потребности, идеи, вярвания и т.н., естествени за хората и групите в модерната епоха. При сходство в интересите си, гражданите се обединяват в най-различни общности: професионални и трудови сдружения, културни институти, клубове, политически партии и т.н. Така гражданското общество се определя като сфера на защитаващите публично своите частни интереси индивиди. Въпросните интереси обаче са не само частни, а имат и обществена значимост. Белег за силно и активно гражданско общество са разнообразните социални движения. Много често обаче има разминаване и противоборство между частните интереси. Поради това гражданското общество е арена на остри борби (лични, професионални, междугрупови и др). Регулирането им се извършва в политическата сфера, която следва да балансира конфликтните интереси. Ето защо тя се разглежда като един от най-важните елементи на гражданското общество и механизъм за неговата саморегулация. На свой ред гражданското общество следва постоянно да "наблюдава" функционирането на политическата сфера, за да бъде ефективен коректив на несъвършенствата в социалното управление. Гражданското общество е състояние на обществото, при което се проявяват и възникват обществено-икономически отношения, характеризиращи се със самоинициатива, самоорганизация, самоуправление, самоконтрол и взаимопомощ. "Къде сме ние?" През все по-отдалечаващата се 1989 г., когато се появи необходимост от мащабна гражданска активност за смяна на системата, такава можеше да бъде демонстрирана единствено с "помощта" на държавата. Преодоляването на инерцията и изградените стереотипи у хората изискваше време и съществуване в различна обществена среда, в която по коренно различен начин да се формират отношенията на държавата с гражданите, така че да се стимулират рефлексите към активност на поведението и гражданска позиция. За съжаление, официалната идеология е единствения фактор, който засега стимулира гражданската активност по отношение на управлението. Сред потискащите я фактори, наред с икономическият, се прибавя още един - действието на държавните институции в качеството им на "арбитри", регулиращи живота на обществото. Българското гражданско общество продължава да е слабо и неукрепнало, но това съвсем не е резултат на проблематичния ни "национален характер" или патологична "балканска" изостаналост, както постоянно ни се внушава. Нашата "неукрепналост" е обществено произведена, последица от съществуващата силна зависимост на гражданите както от страна на частната власт (фирмите), така и от страна на държавната, чиято система на тенденциозно неспазване на "правилата на играта" обслужва една обществена група, дискриминирайки всички останали. Политико-икономическата среда, в която съществува българското гражданско общество през последните десет години не благоприятства излизането му от първоначалното състояние на обществена "неактивност". Във взаимоотношенията държава - гражданско общество у нас, силната страна продължава да бъде държавата. Активността на повечето граждани е блокирана, те са поставени в невъзможност да демонстрират ефективна опозиция, както в случаите на частен произвол (от работодателите или конкурентите), така - и при явното незачитане на правата им от страна на държавните институции. Опитите за протест са спорадични и най-често остават глас в пустиня. При това положение не трябва да ни учудва фактът, че в българското политическо пространство така и не се появяват истински граждански движения. А последните са естествен защитен механизъм на обществото срещу несъвършенствата на социалното управление, те са опозиция на логиката на икономическата и политическа организация в една държава. Възможни са там, където има достатъчно хора, независими както от държавната, така и от частната власт. Ясно е, че у нас мнозинството от гражданите не са такива. Затова и в България няма действителни граждански движения, налагащи опозиционното си мнение на държавните институции. Появилите се "движения", както около промяната през 1989, така - и впоследствие, са псевдограждански. Те имат силно изразен политически характер и са по-скоро разновидност на политическите партии. Всички "граждански" движения, възникнали около промяната през 1989, независимо от официално афишираната ми цел, бяха политически структури, създадени с благословията на тайните служби, и предназначени да подготвят смяната на режима. Гражданските движения, появили се в годините на прехода (включително - и напоследък), също спазват този принцип. Обикновено те имат една официална цел (например - борбата с корупцията). Но тя обикновено е само прикритие на неофициалната - участие в изборите, включване в реалната политика ("Гергьовден", ГОДО и др.) или решаване на важен за държавата политически проблем (движение "Св. Йоан Предтеча"). И тъкмо тук е разликата. Защото гражданските движения се различават от политическите партии тъкмо по това, че тяхна цел никога не е взимането на властта или обслужването на властта, а - упражняването на натиск върху властимащите при вземане на конкретно решение по значим за движението проблем. Така всъщност се осъществява и коригиращата роля на гражданството спрямо държавните органи. Но, както стана ясно, поради особеностите на гражданското общество у нас и поради характера на взаимоотношенията му с държавата, за сега такива движения са почти невъзможни. И тях ги няма. Ние си оставаме едно "опитомено" общество, чиито плахи опити за протест срещу драстично накърняващото интересите му държавно управление са без съществен резултат. В едни случаи тези опити бързо се политизират. В други случаи протестите подходящо се манипулират. Елементи на Гражданското общество: - благотворителни институции; - схеми на междусъседска взаимопомощ; - международни организации като ООН или Червен Кръст; - религиозни и нерелигиозни групи за натиск; - кампании за човешките права в репресивните общества; - неправителствени организации, борещи се за подобряване на здравето, образованието и жизнения стандарт в развитите и в развиващите се страни - доброволни и хуманитарни сдружения, - църковни, университетски и научни организации, - обединения по интереси, - любителски и частни клубове, - частни и корпоративни бизнес формации, - местни и федерални институции. Според ЕС елементите на гражданското общество са: - организации на работници и работодатели; - организации, представляващи други социални и икономически партньори, като например браншови, бизнес, индустриални, професионални и корпоративни организации; - неправителствени организации, които събират заедно хора със споделени виждания, например - екологични, благотворителни, потребителски, правозащитни, културни и образователни организации; - така наречените местни организации (grassroots организации), чрез които група от граждани (жени, млади хора, семейства или възрастни) могат да участват в живота на местните общности; - организации, основани на споделена вяра. Позабравеното понятие "социалистическо общество" днес е заменено от новото понятие "гражданско общество". За да има гражданско общество, са непбходими граждани, които да искат да формират общество. Превръщането на индивидите в общество е трудна задача. У нас има граждански микрообщества, които все още имат слабо влияние. Индивидуалната гражданска активност е основната предпоставка за наличието на гражданско общество. Но трудно можеш да бъдеш пълноцнен гражданин, когато си икономически несамостоятелен и зависим от различни държавни, общински и частни институции и от закони, приемани без твое знание и съгласие, приемани без да се отчитат твоите социално-икономически, политически и граждански интереси. А т. нар. "неправителствени" организации нагаждат целите си към целите на своите финансови донори. Налага се изводът, че гражданското общество в България, като активен коректив на политическата власт, все още не съществува. Политиците ни се позовават на него само в случаи, когато искат да изтъкнат заслугите си за утвърждаването на демократичните (псевдо)свободи. В тази връзка се подчертава и желанието за развитие на гражданско общество у нас, схващано по-скоро като атрибут на системата, но не - и като реално действащ политически фактор. Затова и заключението, че това всъщност е само поредният удобен политически мит, се налага от самосебе си. Дали обаче българинът ще се примири с него ще покаже бъдещето. Неделин Бояджиев По материали от: http://www.ngobg.info/'>http://www.ngobg.info/ http://www.dnevnik.bg/analizi/2010/11/05/988872_grajdanskoto_obshtestvo_v_bulgariia_e_neustoichivo/'>http://www.dnevnik.b...e_neustoichivo/ http://members.tripod.com/nie_monthly/nie2_01/ady.htm'>http://members.tripo...nie2_01/ady.htm http://alternativata.com/index.php?option=com_content&view=article&id=57:alternative&catid=25:opredelenie&Itemid=133'>http://alternativata.com/index.php?option=com_content&view=article&id=57:alternative&catid=25:opredelenie&Itemid=133'>http://alternativata...enie&Itemid=133

Прати на мадамата и двете статии, които дадох. И те ще й бъдат полезни. Не разбрах тя какво точно изучава в университета?