ISTORIK

В официално съобщение от Тел Авив се твърди, че атаката срещу израелски граждани на летището в България е извършена от шиитската ливанска групировка „Хизбулла” с подкрепата на Иран. Информацията изнесе израелският външен министър Авигдор Либерман, цитиран от АФП. „Хизбулла”, подпомогната от "Революционната гвардия на Иран", е отговорна за този самоубийствен атентат. Тази информация е потвърдена", посочи пред израелско радио Либерман. "Израел е изправен пред световна терористична вълна, финансирана и организирана от Иран”, добави външният министър. Това е поредната атака от серия атаки срещу израелци в Тайланд, Индия, Грузия, Кения, Кипър и други страни. "Израел е изправен пред световна терористична вълна, финансирана и организирана от Иран”, добави външният министър. От своя страна израелският министър на вътрешната сигурност Ицках Ахаронович заяви, че страната му ще си уреди сметките с отговорните за терористичната атака срещу израелци в България. http://society.actualno.com/ --- Още две статии: - Светът осъди атентата в Бургас http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2012/07/19/1868968_svetut_osudi_atentata_v_burgas/ - Как международните медии коментират атентата в България http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2012/07/19/1868759_kak_mejdunarodni_medii_komentirat_atentata_v_bulgariia/

По телевизията казаха, че: 1. Терористът е мъж. 2. Терористът не е българин 3. Целта били не само туристите от еврейски произход, а - саботирането на възходящите българо-израелски отношения. Някой (Хизбулла, Иран?) не се кефел на това, че Израел и България са в добри политически отношения.

Вместо да се следи за спам и спамът да се трие, мисля, че по-добре е темата направо да се заключи. Намирам дискусията за прекалено изчерпателна, а темата - за приключена. Който е имал да казва нещо по нея, го е казал вече. В един научен форум такава упадъчна тема не е твърде необходима.

Добре дошъл в нашия форум!

Импакт фактор - фактор на влияние. Според мен това е точният превод.

И аз използвам чуждици и заемки понякога. Това е неизбежно. Но се старая да използвам такива, които са разбираеми за аудиторията. И не плюя по родния си език. Това, че някой не познава словното му богатство, не означава, че словното богатство на българския език е малко. Беден е речникът на много българи. Те научават чужди езици по-добре от своя роден език. Тук се крие проблемът. От друга страна, много българи в чужбина не само, че отвикват да говорят на български, ами отвикват и да мислят на български. Не може да мислиш на английски или на руски и да се изразяваш на правилен български език. И обратното - не може да мислиш на български и да правиш изреченски конструкции, тъй вкоренени в съзнанието си, мислейки на роден език, чужди на друг (чужд) език, на който се опитваш да говориш. Особено - в сферата на идиомите (идиоматичните изрази). Не може да пишеш с чужбинска пунктуация на роден език и обратно.

Момчета, ако искате да помогнете на служителите в Секцията за съвременен български език в Института по български език (ИБЕ) към БАН да развиват българския език в насоката, която вас лично би ви кефило той да се развива, моля, свържете се с тях и им споделете идеите си. Може пък да ги възприемат... За връзка: e-mail: ibe@ibl.bas.bg Телефон и факс: 02 872 23 02 Адрес: София, 1113, бул. Шипченски проход, 52, блок 17 --- Ако не можете да обясните нещо на някого на своя роден език, вмъквайте в изказа си думи и изрази от чужди езици, жестомимичния език, езика на тялото... Пък дано ви разберат! От друга страна, ако родният ви език (в случая - българският) не ви кефи, сменете го с друг, който ви кефи повече. Всеки език е прозорец към света. Ако не ви кефи това, което виждате през прозореца на родния си език, тествайте други прозорци, тоест - използвайте други езици. "Ваша воля, господине!", акакто обича да казва героят на Алеко Костадинов - Бай Ганьо...

А, момент, момент... Чуждиците са думи, за които имаме точни български еквиваленти, тоест - внасянето на чуждици е ненужно. Пример от лекция по средновековна обща история в университета: "Колеги, проблемът за средновековния град е твърде сложен и комплициран..." Заемките са думи за които няма български аналози. Думи, които липсват в нашия език. Когато навлязат като нови думи, се наричат неологизми. След известно време обаче някои от неологизмите може да станат остарели думи. Или да изчезнат от езика така, акто са се появили.

сloud technologies - облачни технологии. Все някога езикът ни може би ще се изчисти от много такива думи. Думата компютър идва от английското computer. Французите я използваха в началото като computer, после я измениха на computre. Опитваха се през 2006 г. да заменят думата компютър с друга дума - ordinateur. За съжаление не знам доколко са успели.

Лексемата [1] е една от основните езикови единици, изследвани от морфологията и лексикологията. Тя представлява множество от думи (словоформи) имащи едно и също основно значение, различаващи се само по род, число, падеж, граматическо време и др. Отделните словоформи се образуват чрез граматически правила. Когато се говори за конкретна лексема е удобно тя да се означи с една единствена дума. Затова, за всяка лексема, се избира основна словоформа (наричана още лема) която да обозначава цялата лексема. Обикновено това е най-простата словоформа. В българския език за основна словоформа се избира тази в единстено число, без член при съществителните и словоформата в сегашно време, първо лице, единствено число при глаголите. Лемата е тази която се дава в речниците. Например пиша е лексемата, а другите й словоформи са: пишеш, пише, пишем, пишете, пишат, писах, писа, ... , писал, писали и т.н. Разпознаването на отделните словоформи на една лексема има приложение в електронните текстови търсачки, където би било удобно да въведем само основната словоформа, когато искаме да търсим определена лексема. --- В българския език постоянно навлизат и се усвояват лексеми от другите западноевропейски езици. Това е нормален процес в съвременния интегриращ се свят. Не малка част от тези лексеми обаче, независимо дали идват от английски или от френски, или друг европейски език, са с латински корен. И тук идва трудността - в интерпретирането на значението на латинския корен или семантиката на словообразувателните елементи. [2] --- Разнообразието от значения на една дума се отразява преди всичко в тълковните речници. Колкото по-изчерпателни са те, толкова по-добре се проявяват понятията и нюансите, за които българският език е създал отделни названия. Полисемията крие и обилие от синонимни значения, които са стилистично различни и увеличават експресивните средства на езика. Само чрез вземане предвид и на полисемията се очертават истинските ресурси на езика и на националното мислене, което отделя и отбелязва в езикова форма всичко от външния и духовния свят на човека, неговите качества, взаимоотношения, чувства, родствени и други социални връзки, дейности, оценки и т.н., осъзнати от даден народ като важни, от значение. Докато в миналото, когато лексикологията като наука е в своя начален стадий на развитие, богатството на езика се разбира като количество на изразните средства - думи или устойчиви словосъчетания, сложни названия и термини и др.под., по-късно - и като богатство от значения на лексемите или устойчивите словосъчетания. Днес лексикалното богатство е по-широко понятие. В зависимост от много по-задълбоченото съвременно схващане на думата като знак в система понятието за езиково богатство включва и лексикосемантичната системност, и стилистичните характеристики и възможности на думата или устойчивото словосъчетание, които определят значимостта им и мястото им сред другите. Именно системността в голяма степен обуславя и количеството на лексикалните единици, и тяхната употреба в един или друг тип общуване, с един или друг смислов нюанс, и развиването на нови значения, както и тяхното място в системата от всички значения на една лексема. Ето защо и задачите на съвременната лексикография са много по-сложни, особено - на едноезичната и тълковната лексикография, независимо от това, дали се създават общи или специални речници - синонимни, антонимни, идеографски, словообразувателни, терминологични и под. Пълноценното описване на семантиката и функционирането на една лексема, дори ако тя е видимо по-проста, с по-малко значения, е много богата, сложна научна задача. Съвременният лексикографски труд не е само справочник. Той има амбицията да представи езиковата същност и място на думата като пресечна точка на много системи. Това го прави едно от най-сложните и трудоемки езиковедски изследвания, където всестранно, задълбочено, при това - крайно пестеливо - се отразяват всички страни на лингвистичната и конкретно - на лексико-семантичната теория. Благодарение на това в речника намираме не само справка за значението и употребата на думата, но и друга разнообразна информация за опознаване и изучаване на езика, на народа, който го създава, и изобщо - материал за многопосочни научни изследвания. [3] --- През 1916 г. проф. Александър Балан прочел във вестниците, че е уволнен от поста си в СУ "Св. Кл. Охридски". Изпълнен с възмущение, той изпратил писмо до министъра на просветата. Ето текста на това писмо: "Господин Министре, в душесмут окосъзрех вещилище във вестопродавниците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от Вашето просветилище народно, поради негодие старешко. Това вля злимогорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословия. Защото, ако ме окосъзрете, ще заключите, че аз съм душесвеж, сърцемлад и в прекалено якотелесие. Никакво коленослабие и кръстонемощни поличби не са ме спохождали. Храноглътните ми желания са като у новобрачни. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите ги телесни добавки са в изправност. Сърцетупът ми е нормален, кръвопластът е естествен, а любощенски подсети непрестанни. При това младосърдие и якотелесие бива ли да ме подвергвате на изпъдица? С настоящето си буквописание Ви моля да не ме отпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка. Последна доплънка: Виж, ако става реч за проф. Влахов, той, макар да е в ергенски самолипс, изпадна в кръстонемощие и комай е в пълен угас на любощенските си подсети. Ето защо неговата изпъдица комай е по-належаща." --- Някакъв английско-български речник съдържа 240 000 думи. И въпреки това, е непълен. Много думи не са включени в него. Друг английско-български речник съдържа 120 000 думи. Трети английско-български речник включва 55 000 думи с техните 80 000 значения. Речникът Aedictionary (http://aedict.hit.bg/) съдържа над 250 000 думи. SA Dictionary 2010 съдържа 120 000 английски думи. Някакъв политехнически англо-български речник съдържа 145 000 думи. --- Източници: 1. http://bg.wikipedia....%B5%D0%BC%D0%B0 2. http://bolgari.net/p...emite-h-59.html 3. http://liternet.bg/p...yvremennata.htm

Сборът от нови думи и термини се обозначава с термина "неологизми". Всеки език се обогатява с такива думи. От друга страна много думи загубват част от своите значения, други разширяват значенията си, трети излизат от употреба, а нови влизат в употреба. Така се развива всеки език. Дори - и циганският. Да, в момента най-големите технологични, научни и медицински открития не се случват у нас. Не сме износител и на култура и мода. Затова и новите термини не са с български произход. Успокоителното е, че български учени имат своя принос в голямата наука. Да се надяваме, че скоро нашата наука ще успее да догони чужбинската и ще налага нови научни, технологични и медицински термини. Богатството на нашия език не е никак малко. Трябва да добавим и словнообразувателните му възможности. Не забравяйте, че една съвсем не малка част от чуждиците, в това число - и неологизми - се "пречупват" през словообразователните възможности на езика ни и се "побългаряват". Разбира се, далеч - не всички.

Всъщност, българският език никак не е беден. Беден е езикът на преводачите, на журналистите, на писателите, на поетите. На политиците... На много от онези, които пишат и говорят на него. Малко четене -> бедна мисъл -> беден език.

Редактирах анкетата. Ако по някаква системна грешка е изчезнал нечий вот, моля, гласувайте отново. Надявам се, че в този си вид вариантите в анкетата са по-изчерпателни. Обърнете внимание, че е дадена възможността да се гласува за повече от един вариант!

През 978 г. Давид бул застигнат от нещастие. Убили го някакви "скитащи власи" (разбойници?) в местността "Красивите дъбове" между Кастория (Костур) и Преспа. Загинал и Мойсей - докато обсаждал крепостта Серес (Сяр). Според Скилица хвърлен от крепостната стена камък го улучил и убил на място. Според добавка на Михаил Деволкски обаче, с камъка бил убит конят му, а самият Мойсей бил съсечен от изпратен да го убие човек на солунския дук Мелисин. Има различни версии за годината на смъртта му - 976, 978, 993, 995...

При цар Самуил имаме зрящ владетел и сляпа армия. При цар Петър II Делян пък е обратното - сляп цар и зряща войска. В битката при с. Острово слепият цар командва лично войската си. Предаден и ослепен от братовчед си Алусиан, в тази битка той се бие както срещу византийската войска, така - и срещу византийски наемници, в случая - викинги. Именно 500-те викинги, водени от Харалд Хардрад, имат решаващата роля за победата над въстаниците. В норвежките саги, описващи подвизите на Хардрад, се споменава, че българите били страшен и опасен враг, че те използвали и бойни колесници (вероятно това е преувеличено. Нямаме писмени и археологически доказателства за това. По време на битката Харалд лично съсякъл (или посякъл) българския цар. Петър II Делян бил пленен и отведен в Константинопол, където следите му се губят. Вероятно царят скоро е починал от тежката си рана. За съжаление до нас не са достигнали повече подробности за тази битка. Колко жалко!

За голяма част от днешната младеж лицето Георги Димитров не е известно дори и като историческа личност. За младежта той е известен само с това, че е известен. Ама кога е живял, ама какъв е бил. Някои знаят, че е бил съден в Германия, ама - за какво, от кого?!... Пълна мъгла. Обаче авторът признава, че И сега от вестника искат да реабилитират този национален предател, тази "подлога", този "папмерс" на СССР. Заглавието не е довършено. Трябва да бъде "Г. Д. остава най-известният българин в паметта на комунистите и на техните наследници". или "Г. Д. остава най-известният българин в паметта на червените папмерси и техните наследници". Естествено... За тях историята преди създаването на КПСС и БКП не съществува. За тях не съществува нищо преди и извън "историята" тези две партии. Естествено, че няма по-светла, по-известна и по-заслужила историческа личност, родена в България. Те са "на всеки километър - до края на света", както се пее в една тяхна песен. Като знаем чии икономически и идеологически интереси обслужва този вестник, веднага трябва да ни светне една червена лампичка - ясно е за чия версия на историята, за чия истина става дума. Дори не е нужно да сме чели нещо от тази поредица. Ето един букет от част от коментарите под самата статия: Без коментар!

interest - лихва, дивидент - едно от многото значения на тази дума.

Функциите са много. Коя е подходящата?

Проста или сложна трябва да бъде лихвата? (При простата лихва имаме една и съща олихвявана сума. При сложната лихва, освен олихвяване на основната сума, имаме олихвяване и на лихвите от изминалите години, които се добавят към нея.)

Учени откриха субатомна частица, която наподобява легендарния Хигс-бозон (или - бозон на Хигс) Изследователи от Европейския център за ядрени изследвания CERN обявиха днес резултатите от свое изследване, доказващо съществуването на непозната до момента субатомна частица. Според учените е твърде вероятно това да се окаже митичния Хигс-бозон. Съществуването му беше предречено в теоретичния модел на британския физик Питър Хигс преди повече от 45 години. Хигс-бозонът е липсващото звено в така наречения Стандартен модел, който описва структурата на Вселената. Въпросната митична частица би трябвало да е нещото, което придава маса на материята. Откритието на новата частица е резултат от изследванията на два независими екипа, които работят към Големия адронен колайдер (LHC) – най-големият ускорител на елементарни частици в света, който се намира в огромен подземен комплекс на територията на Швейцария и Франция. "В нашите данни открихме ясни индикации за съществуването на нова частица с маса около 126 GeV на ниво 5 сигма", обяви Фабиола Джианоти, изследовател от екипа на инсталацията ATLAS. "И все пак е необходимо още малко време, за да можем да обобщим резултатите в научна публикация", добавя тя. Преведено на по-достъпен език "ниво 5 сигма" означава, че учените са 99,9999% сигурни, че резултатите от изследванията потвърждават съществуването на новата частица. "Страхотно е, че всичко това се случва, докато все още съм жив", коментира през сълзи 83-годишният Питър Хигс по време на обявяването на резултатите. Откриването на Хигс-бозона, който е в основата на Стандартния модел, може да се окаже сериозна крачка към формулирането на нова, още по-всеобхватна теория за устройството на вселената, която може да обясни съществуването на явления като "тъмната материя" и "тъмната енергия", коментират изследователите от CERN. Когато съществуването на новата частица бъде неопровержимо доказано, изследователите ще трябва да установят дали става дума за варианта на Хигс-бозона, чието съществуване е предречено в Стандартния модел, или за нещо по-екзотично. Учените ще трябва да изяснят как бозонът се трансофрмира в други, по-стабилни частици. "Ще наблюдаваме как той се разпада, превръщайки се в двойка протони, колко често се разпада на Z-бозони и колко често се превръща във W-бозони", коментира д-р Тара Шиърс от Университета в Ливърпул. "Данните може да потвърдят това, което Стандартният модел предрича, но ако има отклонения, това ще означава, че се сблъскваме с нови физични явления. Така за първи път може да надникнем отвъд сегашните ни разбирания за света", добавя тя. http://www.capital.b...to_napodobiava/

Защо търсенето на Хигс-бозона е толкова важно за физиката на елементарните частици? Физиката на елементарните частици се опитва да отговори на два въпроса: кои са фундаменталните съставни части на материята и как те взаимодействат помежду си така, че да създават по-сложни обекти. "Стандартният модел" дава някакъв отговор на този въпрос. В рамките на този модел обаче не става ясно или няма ясен механизъм да се обясни откъде възниква масата на частиците През 1964 г. британският физик Питър Хигс и негови колеги предлагат следната идея: в пространството, във вселената, навсякъде, съществува едно поле, което ние наричаме Хигсово поле. Частиците взаимодействат с него и в резултат на това те получават маса. Ако тази хипотеза е вярна, ако такова поле наистина съществува, тогава се предвижда, че трябва да съществува въпросният Хигс-бозон. Това е нормална частица, която се ражда, има кратък живот и бързо се разпада. Ние обаче можем да регистрираме продуктите от този разпад. Измервайки ги, ние сме способни да регистрираме тази частица. Както виждате, 48 години са минали от формулирането на хипотезата досега. И сега ние за пръв път наблюдаваме нещо, което във всеки случай прилича на Хигс-бозон. Каква е причината някои наричат Хигс-бозона с името божия частица? Това название тръгва от Леон Ледерман, Нобелов лауреат по физика. Той го използва, когато започва да пише научнопопулярна книга. Идеята е проста: както ви казах, допускането е, че това Хигсово поле е навсякъде и влияе на всичко. Сякаш е като Бог. Но в частицата няма нищо свръхестествено. Това е просто название за широка публика, така че да звучи малко по-привлекателно. А защо откриване му е толкова трудно? Трудно е, защото, както се оказа, частицата е с доста голяма маса. За да може да я "родим", ни трябват много мощни ускорители, с които доскоро не сме разполагали. За пръв път, откакто е построен Големият адронен колайдер в CERN, ние имаме възможност да правим подобни изследвания, да проверим този масов диапазон, където и всъщност се оказа, че тя в действителност съществува. Защо изследователите от ЦЕРН са предпазливи в твърденията си дали това е Хигс-бозон? Тук пак ясно трябва да формулираме нещата. Без всякакво съмнение в момента имаме откритие. Наблюдаваме нова частица, която до днес не е регистрирана. В рамките на точността, с която правим тези измервания, тя съвпада с това, което ние очакваме да е Хигс-бозонът, предсказан от "Стандартния модел". Работата е там, че има ред други модели, които прогнозират наличието на частици, които са много близки по свойства до Хигс-бозона от Стандартния модел. И все пак те са различни. И затова сега най-важният въпрос, който стои пред нас, е да дадем ясен и точен отговор дали това, което наблюдаваме, е Хигс-бозонът, предсказан в рамките на Стандартния модел. Или пък че става дума за някаква друга частица, различна от него. Във втория случай това ще означава, че за пръв път наблюдаваме обект, който не се описва от Стандартния модел. Тоест става дума за някаква физика извън него. Т.е. и в двата случая физиката е на прага на фундаментална промяна? При всяко едно положение това е историческо откритие. Мога да го твърдя със сигурност. Но това не е крайната точка. Това е първата стъпка по един много дълъг път, по който сме тръгнали и чрез който се опитваме да отговорим на въпроса от какво е направен светът около нас. Какво следва, ако откритата частица не е Хигс-бозон? Сблъскваме се с един сериозен проблем и той е следният: ако човек погледне как се движат далечните галактики, при измерването на тяхното движение може да се установи, че тяхното поведение съответства на доста по-висока маса, отколкото е видима под формата на звезди. Изводът оттук е, че очевидно съществува материя, която не излъчва и не поглъща светлина. Нейната маса може да бъде пресметната и това е около 23% от вселената. Тогава се пита от какво е съставена тази материя. Тя със сигурност не е изградена от частиците, описани в Стандартния модел. Това е така наречената тъмна материя. Наричаме я тъмна, защото нито поглъща, нито излъчва светлина. Вторият проблем е свързан с това, че вселената, и това ние го знаем със сигурност, се разширява с постоянно ускорение. Пита се "а защо се разширява". За да има някакво ускорение, трябва да има постоянна сила, която действа. Въпросът е каква е тази сила и откъде се взима. Това сега условно е наречено тъмна енергия. В момента не знаем отговора на този въпрос. Можем обаче да пресметнем каква част от енергията на вселената отива за това разширение. Става дума за около 73%. Сега, ако съберем 73 и 23, получаваме 96. Излиза, че Стандартният модел обхваща 4% от съдържимото във вселената и има едни 96%, зад които не знаем какво има. Това е и една от основните задачи на експериментите, които се правят в CERN – не само да окомплектоваме този Стандартен модел, което ще стане с откриването на Хигс-бозона, но и поне отчасти да се опитаме да отговорим на въпроса от какво се състоят останалите 96% от вселената. Ако трябва да бъдем честни, това, което на нас ни се губи, е, че явно не разбираме структурата на пространство-времето. Това, което се опитваме да направим, е да проумеем как е устроена. Как ще протекат изследванията оттук нататък? Оттук нататък, както обикновено, следва много работа. В момента сме наблюдавали много малко количество от тези частици. За да можем да изучим свойствата им, е необходимо да изследваме повече от тях. Тогава може да проверим по-детайлно какви са техните свойства. Първата задача в този режим е да наберем по-голяма статистика и на тази база да кажем дали това е Хигс-бозонът от Стандартния модел, или е нещо различно от него. Вчера беше взето решение работата на ускорителя да се удължи. По принцип планът беше да приключим до края на 2012 г. След това ускорителят трябваше да бъде спрян за 2 години. Идеята е да бъдат обновени част от системите му и да бъде достроен, така че да работи при по-високи енергии. Същото важи и за детекторите, които са инсталирани към този ускорител. Сега има ново решение, според което удължаваме срока с още около 3 месеца. Надяваме се, че с данните, които ще наберем през това време, ще може да отговорим на първия въпрос - дали това е Хигс-бозон или - не. В рамките на колко време се очаква статистическите данни да са обработени напълно?< Ще набираме данни някъде до март и трябва да имаме резултат някъде април-май. Някъде в рамките на една година оттук нататък би трябвало да можем да отговорим на този въпрос. Ще има ли някакви практически ползи от откриването на Хигс-бозона или всичко остава само в рамките на теоретичната физика?< Тук опираме до въпроса за съотношението между фундаменталните и приложните изследвания. Самото откриване на тази частица и новото знание, което ще получим за това как се е раждала вселената, как се е развивала, откъде се взема масата, естествено няма да има пряко приложение. Или поне не веднага. Но в процеса на откриване на тази частица тези 20 години работа, конструирането на нови детектори, на нов ускорител и т.н. доведоха до развитието на множество нови технологии. Те пряко влизат в индустрията, в медицината, в създаването на нови материали. Най-пресният пример, който мога да ви дам, е конструирането на система от слънчеви батерии на женевското летище. Беше разработена нова технология за съхраняване на топлината, събрана от слънцето, и това става с много по-висока ефективност, отколкото досега. Това е чисто CERN-овска разработка, свързана с изработването на ускорителната система. На пръв поглед обаче няма нищо общо. Друг пример са информационните технологии. Сега се разработва нова световна мрежа. Сигурно знаете, че world wide web (www) е резултат от CERN-овска разработка от предишната серия експерименти. Сега ние правим нещо, което се нарича GRID. Това е надстройка над www и тепърва всички хора ще го усвояват. Ние вече работим с GRID – това е система за разпространение и обработка на данни. Обработката е новият момент. Следващият пример, разбира се, е здравеопазването. Всички тези детектори и детекторни системи, които използваме в изследванията, много бързо навлизат в медицината. Цялата образна диагностика фактически е базирана на детектори, каквито ние разработваме и използваме във физиката на елементарните частици. Доколко инвестицията в Големия адронен колайдер, която е около 10 млрд. долара, наистина се изплаща? А доколко се изплаща инвестицията в един самолетоносач? Знаете ли колко струва? Той е по-скъп, отколкото ускорителят на елементарни частици на CERN. Покрай програмата, която реализираме чрез Големия адронен колайдер, ако обърнем в пари всички тези така наречени spinoffs, които имаме в процеса на разработка на новата апаратура, ефектът е изключително голям за индустриите на държавите, които членуват в CERN. Така че подобни изследвания си имат своята пряка възвращаемост. Ще ви дам само един пример. Половината от бюджета на CERN отива в индустрията на страните членки под формата на поръчки. Просто мащабите са такива, че всичко се прави промишлено. Само че изискванията на CERN обикновено са такива, че подобна технология не съществува никъде. Тя се разработва частично в CERN съвместно в частни компании, след което се възлагат поръчки на индустрията. Правено е изследване, според което всяка поръчка, получена от CERN за един швейцарски франк, е осигурила след това за същото това предприятие поръчки за още три швейцарски франка. Тоест има трикратно възвръщане на инвестициите. Какво е българското участие в проекта? България има много ясно, видимо и добре дефинирано участие в получаването на тези резултати. В действителност цялата тази програма от изследвания започна преди 20 години. От българска страна са включени две организации – Софийският университет и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН. От самото начало ние участваме в разработването на програмата, в проектирането на дизайна на детекторите, след това в конструирането на прототипи, а накрая и в самото им производство. В България например е направена съществена част от така наречения адронен калориметър. Става дума за устройство, тежащо 700 тона. То е произведено тук, в София. Също така взехме участие и произведохме заедно с италиански колеги над 2000 квадратни метра детектори, които регистрират мюони. Това са заредени частици, които са адски важни при този тип изследвания. Ние отговаряме за поддръжката на тази система, за нейната работа по време на набора на данни. Участваме в самия набор на данни, както и в анализа на получените резултати. Така че имаме много добре изразен и съществен принос. Освен това получаваме всички резултати при изследванията, които се провеждат в ускорителя на частици в рамките на експеримента CMS. http://www.capital.b...e_e_neizuchena/ Вижте и коментарите под статията в сайта на в-к "Капитал"! Можете и вие да напишете нещо под нея.

Маноле, ти какво не й хареса на темата? Аз не смятам, че нивото на форума е западнало. Сега е лято, хората са в отпуска или във ваканция и е нормално да се появяват по-нетрадиционни теми. Какво толкова? Ако пък чак толкова не те кефи темата, заключи я, скрий я. Както ти е угодно...

http://www.economy.b...nimalna-zaplata

Искаш да кажеш, че всичко това НЕ се намира в края на Пътя, не е цел, а - самия Път или - част от него, така ли? Ако постигането им НЕ води до духовност, до какво води тогава?

На мен текстът много ми хареса, затова и го споделям във форума. Аз самият, най-общо казано, свързвам съзнателния живот и духовното развитие с постигане на самопознание, самоусъвършенстване, самоконтрол, просветление и премъдрост. Не твърдя, че постигането им е лесно. Но желанието да тръгнеш по пътя към съвършенството е първата крачка по този път. Съвършенството е идеал, а идеалите затова са идеали, понеже са непостижими или в най-добрия случай - много трудно постижими. -- Надявам се да прочетем и други мнения и гледни точки по темата.