ISTORIK

Духовност, духовно развитие, вяра и религия Светът на духовното е невидим, неосезаем и нематериален. Той е много повече от онова, което могат да доловят сетивата ни, както – и от онова, което е обективно. Благодарение на него през вековете с мощ са се сдобивали духовници, проповедници, парапсихолози, спиритисти, езотерици, мистици и шарлатани. Съчинили са небеса, преизподни, ангели и архангели, демони, безплътни духове, астрални контакти, привидения, материализации и така нататък. С все сили се опитват да замъглят трезвото съзнание. И объркването е тотално. Наричат „духовни лица" онези, които просто изповядват някаква религия, оставят се да бъдат съблазнени от измамите на паранормалното и псевдонауката, бягат от суровата всекидневна реалност и намират убежище в някаква удобна фантазия, страдат от неврози… Заради фалшивата надежда, която вдъхват патологичните вярвания, те са лишени от всякакво духовно съдържание. Духовността няма нищо общо нито с вярата, нито – с надеждата. Тя има общо с търсенето и с познанието за съкровените причини на нещата, за мистериите, които забулват реалността. Духовен е онзи човек, който проучва всичко в дълбочина, мъдрецът, за когото материалният свят е само една привидност. Има два начина да се учиш. Първият и по-лесният е хоризонталният. При него се изследват връзките между нещата, трупат се познания за детайлите и търсенето се разпространява като петно от мастило или олио. Вторият и по-трудният начин е вертикалният. При него се навлиза във висините на познанието, откъдето нещата се виждат в тяхната цялост, а после се слиза в дълбините на същността и на причините, като се търси коренът, даващ смисъл на всичко. Само тези, които се обучават и самообучават по втория модел, могат да се смятат – и с право – за духовни. Най-лошият начин да се надникне в непроницаемия мрак, закриващ бъдещето, е да се фантазира и някаква въображаема реалност да се поставя над живата неизвестност. Невежите, които се прехласват ежедневно по детинските хипотези, населяващи небосвода на непознатото, никога няма да достигнат и да се докоснат до познанието. Не бива да позволяваме на такива хора да обсебват монопола над духовността, така, както постъпват религиите, присвоявайки си монопола над Бога. За мнозина духовното се състои в пренебрегване н материалното. Те вярват, че Бог ще ги спаси в края на живота им, дори – и да са живели без достойнство и без усилие, истерично и параноично скрити в рая на собствените си (или – на нечии чужди) фантазии. По-близо до Истината са онези, които смятат, че познанието не се измисля, не се подрежда от теории, не се изгражда от доказуеми и недоказуеми хипотези, а се разкрива с натрупването на всеки жиейски опит, на всяко разочарование, на всеки задълбочен размисъл. Истински духовното минава по такива пътеки. Нашият ум напредва, развивайки способността си да разбира, като отхвърля атавизмите, среднощните суеверия, метафорите, митовете, легендите и митологемите, в които по-рано е търсил подкрепа. Така – постепенно – достига до светлината на познанието. По Пътя на познанието няма преки пътеки, а – само пот и сълзи, несполуки, грешки, провали, разочарования, излъгани надежди – които водят до израстването на човешката личност. Познанието се постига само с ходене по Пътя, който е осеян с бодли. Който вярва, че притежава Истината, той остава в застой. Който се предоверява на доктрини, той отхвърля всекидневните предизвикателства на новото, напредъка, премъдростта и еволюцията. А който търси, той непременно ще намери една по-добра истина от предишната. Познанието е есенцията, която съзнанието изсмуква от натрупания от човека опит. Трябва да се признае умението на религиите да обсебват селенията на духовното, но религията е само сбор от вярвания, правила, церемонии, ритуали… И – от духовенство, което се опитва да управлява страха на останалата част от обществото. Въпреки, че религията е основана на невидими същества и места, върху обещания и предстоящи събития, нейните принципи не могат да се възприемат като действително духовни. А това е така, защото целта на религията не е нейните последователи да достигнат до познание, а – да достигнат до вяра. Религиите не проповядват знания и свобода, а единствено - покорство. Логиката (а не – вярата) е основният инструмент за разбиране на действителността. Докато отделният човек не приеме отговорността за личните си търсения, докато се нуждае от опекунството на някаква религиозна или образователна институция, докато е готов да приема на доверие и на сляпа вяра онова, което не знае, не можем да говорим за духовен човек, а просто – за енориаш, за последовател, за посредствена личност, криеща се в комфортната сигурност на масата, набираща сила в компанията на множеството, на тълпата, ограничена, готова да възприема безрезервно онова, което й се казва, и да формира поведението си според онова, което й се казва. Но стадното чувство не е добродетел, а произлиза от невежеството, несигурността и страха. Вярата е „детската люлка" на духовността. Когато нещо, за което липсват познания у слушателя, се приема от него за сигурно – а в това се състои вярата, то това става заради респекта към онзи, който го казва. Затова свещениците, пророците, проповедниците, монасите, шаманите и гурутата са толкова важни в предаването на вярата – те са нейните персонални гаранти и апологети. Затова всички религии се нуждаят от някаква митична фигура – неоспорима и възвисена над доброто и злото. Тя въплъщава върховната гаранция, когато греховете, престъпленията, слабостите и неволите на някой проповедник застрашават подхранването на религиозната вяра. Религията не е целият път към истината и премъдростта. Тя направлява само първите стъпки на препъващите се все още човешки души по духовната пътека. Религиите прекъсват използването на две висши постижения на еволюиралия човек – свободата и мисълта. Забравяйки, че религиите са само средство за насърчаване на човека в приближаването му към висшите истини, духовенството се бои, че свободното използване на интелекта ще отслаби вярата на техните постулати и ще заплаши собственото им оцеляване. Религиите манипулират емоциите. От своя страна, емоциите, когато не са подчинени на разума, могат да превърнат човека в опасен фанатик. Способен да убива и да разрушава. Историята е препълнена с примери. Ето няколко примера от западноевропейската история – кръстоносните походи, Инквизицията, изгарянията на еретици и на вещици, изгарянията на книги, религиозните войни… Вярата може да бъде и градивна – когато подтиква човека към някаква справедлива кауза. Емоционалният човек си измисля реалности, сее фантазии и живее в тях. Вярващият в чудеса говори за неща, които не знае и не разбира, и подценява разума, защото разумът разбива илюзиите и мечтите му. Заблуждавайки се, човек разпространява своите заблуди сред околните. Духовният човек, от своя страна, е способният да се гмурка в дълбините на познанието, живеещият в същността, гладният за знания, отхвърлящият фалшивите вярвания, защото това е единственият начин да се доближим до истината. Духовното обучение цели откъсването на човека от превъплъщенията на тази действителност, която го обгръща в продължение на цялото човешко съществуване. Да обърнем гръб на невежеството, което ни кара да се идетифицираме с тленното си тяло, вместо – с дълготрайната ни същност, да спрем да бъркаме моментните удоволствия с продължителното щастие – това е пътят към мъдростта. Чрез опита се придобива знание, разкъсва се воалът на невежесвото и се слага край на възприемането като реалност на онова, което всъщност е илюзорна игра на съзнанието. Намирането на ключове, които да ни позволят да минем отвъд границите на мисълта, да спрем да се идентифицираме с течението на всекидневието си, да стопираме калейдоскопичния поток от променливи данни, да се освободим от излишните знания и излишната информация, които придават съдържателност и облик на една лъжлива реалност – това е Реализацията, това е крайната цел на всяко съществуване. Няма нищо по-интересно извън нас. Важното е да сменим гледната си точка, да започнем да възприемаме света и действителността по различен начин, да интерпретираме с друг ключ, като винаги се взираме навътре в себе си. Духовното познание се корени някъде отвъд видимото и се постига единствено, когато човек е способен да проникне в основния инструмент на конвенционалното познание. А това е човешкият ум. Без знания няма размишления, а без размишления няма знания. Знание без мисъл е загубен труд, а мисъл без знание – опасност. Песимистът мисли без да вярва, а оптимистът вярва без да мисли. Който отива на лов за надежда, лови мъгли. Използвана литература: - Франсиско Лопес-Сейване, „Нещата, които научих от Изтока", ИК „Кибеа", 2010 г. - Авторски колектив, „Мъдростта на вековете", Изд. „Наука и изкуство", София, 1971 г.

Енциклопедичното познание е основен елемент, изграждащ езиковата култура на човека. Да владееш езика на енциклопедично равнище означава не само да познаваш значението на думите и изразите, с които си служиш, но и да познаваш света, който стои за тези думи и изрази. Проблемът днес се крие в общия дух на езиков нихилизъм, който съществува не само по отношение на родния, но - и по отношение на чуждите езици. Крие се в злокачественото обучение по роден език, което не създава още от най-ранна възраст навика да се използват справочници, в това число - и езикови. Крие се в липсата на обучение по култура в българското училищно и университетско образование. Енциклопедичното познание не е "да знаеш от всичко по малко, а в действителност - нищо". То е един фон, без който не можем да разберем много неща. Да вземем за пример историята. Почти всяка друга наука може да бъде наречена помощна историческа наука. Най-"видимите" помощни на историята науки са: археологията, нумизматиката, историческата география, литературата, архитектурата, лингвистиката, философията, физическата и социалната антропология, епиграфиката, палеографията, сфрагистиката, хералдиката, астрономията, археоастрономията, етноастрономията, етнологията, културологията, религиознанието, икономиката, статистиката, физиката, химията, дори - спелеологията. Елемент от енциклопедичния подход е създаването на интердисциплинарните науки - биохимия, биофизика, физикохимия, археоастрономия, етноастрономия, космофизика, космохимия, геобиология, математическа химия и др.

Ученето през целия живот не е толкова иновативно, напротив - още в древността е казано, че човек се учи, докато е жив. То обаче става все по-задължително, понеже науките и технологиите се развиват с все по-голяма скорост, с все по-бесни темпове. А научното и технологичното развитие трябва да се следят постоянно, ако искаме да сме в крак с последните научни и технологични достижения. Да вземем за пример стационарните телефони. Днешните деца не могат да си представят телефон с шайба. Ние пък не можехме да си представим телефон с манивела. Ами мобилните телефони? Те отдавна вече не са само телефони. В тях има вградени какви ли не неща - часовник, будилник, калкулатор, радио, mp3-плейър, фотоапарат, календар, възможност да си записваш някакви бележки, римайндър (бележки за събития с напомняне в определен момент), крачкомер (отброяващ до 10 000 крачки), игри (табла, шахмат, судоку и др. - най-разнообразни, в зависимост от телефона), та - даже и антивирусен софтуер! Много от днешните мобилни телефони са като джобни компютри. И обратното - джобните компютри са и телефони. Вчера в мола видях един да държи до ухото си... цял таблет (това е мини лаптоп!). Имаше голяма лапа и не му беше неудобно да го държи като телефонна слушалка. Аз обаче се втрещих! Ученето през целия живот поддържа ума млад. Учените са доказали, че способността за учене не намалява с напредването на възрастта, а - при липсата на практика. В случай, че мозъкът се тренира непрекъснато, ученето е възможно през целия човешки живот. --- Мотивацията за учене и за учене през целия живот http://www.keycompet...bg/m5unit5.html

Новината може и да не е съвсем нова, но аз, понеже не съм математик и не следя отблизо ставащото в математическата общност, реших да я споделя. Не зная повече подробности. Охо, оказва се, че това е новина отпреди две години. Ето подробностите: http://samvoin.blog.bg/politika/2010/08/17/iliia-petrov-pravi-novo-otkritie-v-aritmetikata.592233 http://bgjokes.com/gotini-istorii/istoria/566/umnojenie-syzdade-plevenchaninyt-petrov-uchenite-bylgariq/

„Бройната система „1-9" превръща човешкия мозък в калкулатор и компютър. Методиката превъзхожда класическия начин на умножение и делене, който се учи в училище. Тя трябва да се ползва от човечеството, а за децата това ще бъде като игра, по-интересна и от судоку.", така представя метода, наречен "Ново смятане", неговият създател - 77-годишният Илия Петров от Плевен. У нас и по света той е по известен като „живия компютър". При демонстрациите на своя метод изобретателят обикновено се състезава с електронни калкулатори и винаги ги побеждава. Петров работи от десетилетия върху своето откритие. Чрез него той е въвел непознати досега принципи в аритметичните действия. Петров е автор е на няколко книги. Получавал е награди от световните изложения на иновациите в България, Испания, Белгия, Швейцария, САЩ и Румъния. Съюзът на учените в България (СУБ) предлага методът му да бъде качен на страницата на ЮНЕСКО, за да могат всички деца по света да се запознаят с него. Изобретателят е изпратил и специално писмо до Ирина Бокова - генерален директор на световната организация. В писмото си той е описал своята новаторска бройна система и принципите на своя метод за смятане при умножение на двуцифрени и трицифрени числа. http://science.actualno.com/

70% повече гръцки и 50% повече румънски фирми в България 1582 нови гръцки фирми и 129 румънски са започнали да развиват дейност в България през миналата година, съобщи Националната агенция по приходите. По данни на агенцията през 2011 г. 3781 дружества с изцяло гръцки капитал са подали декларации за облагане с корпоративни данъци, а през предходната година това са били 2199, като това означава, че за една година фирмите с изцяло гръцки капитал, които развиват дейност в България, са се увеличили със 72%. Близо половината от гръцките компании или 1535 са регистрирани в териториалната структура на НАП в Благоевград. В София се обслужват 1381 фирми със 100% гръцки капитал, а в Пловдив – 200. С близо 50% пък са се увеличили дружествата с изцяло румънски капитал, които са подали декларации за облагане с корпоративни данъци тази година в сравнение с 2011 г. Според статистиката на НАП за облагане на печалбата си от 2011 данъчни декларации са подали 401 фирми със 100% румънско участие, докато за 2010 това са направили 272 дружества. Както може да се очаква, най-много регистрирани фирми с участие от северната ни съседка има в териториалните структури на НАП в Русе – 169, София – 121, и Варна - 21. Според експерти от НАП засиленият интерес на фирмите от Гърция и Румъния, свързан с инвестициите в България, се дължи най-вече на по-ниската данъчно-осигурителна тежест у нас и стабилността на икономика на страната в последните няколко години. Икономическото присъствие на гръцките компании у нас се изчислява на три милиарда евро досега и е осигурило 100 000 нови работни места. http://www.economy.bg/

Че в кой сектор на Системата нещо е наред? Научната, образователната, здравната, пенсионната, социалната и така натаък - къде всичко е наред?

По времето на появата им на историческата "сцена" (в историческите извори, в археологическите находки) и по времето на слизането им от нея.

Какво трябва да знаем преди да напишем първата си научна статия? http://ecet.ecs.ru.acad.bg/phd-center/Documents/preporyki.pdf Междунаросните стандарти за научна публикация и грешките в българската практика http://bjsep.org/getfile.php?id=7

Човекът интерпретира заобикалящата го действителност (реалността, ако щете) най-често по субективен начин, повлиян от натрупани предразсъдъци, възприети априори вярвания, догми и постулати, които се стремят да обрисуват в съзнанието му една "подобаваща" реалност. Проблемът е, че в наши дни се говори много, а се мисли все по-малко. Получената информация е полезна едва след продължителното й "смилане" и след процес на дълбок размисъл, без които съзнанието асимилира предназначената да го обогати интелектуална "храна". Задоволяването с поглъщане и трупане на данни и факти лишава човека от всякаква познавателна способност. А отсъствието на размисъл, на критично мислене, на въображение, на нестандартно мислене, освен че тласва индивида в безидейност, прогресиращо атрофира интелигентността му. Без критично мислене, въображение и нестандартно мислене трудно се напредва в коя да е научна област. Разбира се, всяко изследване или публикация биха могли да бъдат псевдонаучни, тоест - лъжливи, пропагандни, манипулативни, некадърни, ирационални, пристрастни. Включително - и такива, излизащи от "официалните", тоест - от специализираните научни среди. За съжаление, има достатъчно такива примери. В науката също има екстремисти, фундаменталисти, маниаци, манипулатори, бездарници, некадърници, плагиатори, лъжци и подлеци. Като във всяка друга област.

Хм... Чак пък догматизиран текстът не ми звучи. Това ли му е "социалистическото" според теб? И как би го променил, за да не ти "звучи" по такъв начин? Превел съм го от английската Уикипедия, за протокола. На мен този текст ми изглежда съвсем точен. Разбира се, не е съвсем изчерпателен, но не е и лош.

Ето няколко по-стари теми, посветени на комитопулите, на Самуил... Българското царство при комитопулите http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11491 Личността на цар Самуил http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13100 За арменския произход на комитопулите http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2020 Българската епопея в двубоя с Византийската империя. Залезът на Първото българско царство. http://nauka.bg/a/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%8F-%D0%B2-%D0%B4%D0%B2%D1%83%D0%B1%D0%BE%D1%8F-%D1%81-%D0%B2%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F

Днешните земи на БЮРМ (Бивша югославска република Македония) са били част от византийската тема (т.е. - военно-административна област) България. Византийската тема Македония се е намирала в дн. Югоизточна Тракия с център Одрин.

Критичното мислене обаче не бива да бъде самоцелно - заради самата критика - по принцип - за да се каже нещо. Нищо не се казва и за въображението, и за нестандартното мислене. Да, тези трите също са важни в процеса на научната дейност.

2. Методология на научното изследване Можете да прочетете този текст тук: http://nauka.bg/foru...topic=9819&st=0 3. Как изглежда една научна статия? Можете да прочетете този текст тук: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3864 --- Вижте и това - Мнение 4 - в тази тема: http://nauka.bg/foru...0%F3%EA%E8&st=0

1. Що е наука и научен метод? Наука в най-широкия класически смисъл е съвкупността от систематизирани достоверни знания, които могат да бъдат убедително обяснени чрез логиката. Научните знания трябва да могат да бъдат проверени чрез контролирани експерименти и измерими данни, основани на научни методи. Науката е множество от достоверни знания за законите на природата и на човешкото общество и за методите за използване на тези закони в дейността на хората. Науката е духовно или материално производство, създадено от труда на учените, наричани често и научни работници. Науката, в тесния смисъл на понятието, се разделя на две основни направления - природни науки, които изследват природните явления, и социални науки, които изучават човешкото поведение и общество. Науките от тези две групи се основават на наблюдения и възможността за проверка на направените изводи чрез повторими експерименти. Подобни са принципите и на приложните науки, като медицината и инженерната наука, но те се концентрират върху практическите приложения на научното познание. Формалните науки, най-важна сред които е математиката, не са науки в тесния смисъл на понятието, тъй като абстрактният характер на техния предмет не дава възможност за експериментална проверка. В същото време и при тях изследването има обективен характер, като изхожда не от емпиричните данни, а - от априорни постулати. При хуманитаристиката, включваща обширни области на познанието, като философия, история и изкуствознание, дори това сходство между формалните и емпиричните науки отсъства, но въпреки това по традиция и за тях често се използва определението наука. Науката е постоянно усилие да се придобие и увеличи човешкото познание и разбиране посредством строги изследвания. Използвайки контролирани експерименти, учените търсят и събират сведения за природни или обществени явления, записват измерими данни, свързани с наблюдения, анализират тази информация за изграждане на теоретични обяснения на изучаваните процеси и явления. Методите на научните изследвания включват изграждането на хипотези за наблюдаваните явления, провеждане на тестове и експерименти, проверяващи тези хипотези при контролирани условия. Науката не си измисля "факти", не манипулира изследванията, находките, експериментите или изводите. За да повярваме, че определен факт е научно достоверен, той трябва да бъде открит и доказан чрез научен метод. Научният метод е съвкупност от методи и принципи, с помощта на които се изследват явленията, придобива се ново знание или се коригира и интегрира съществуващото знание, за да се постигне обективно познание на действителността. Научният метод се подчинява на прости и логични правила – основава се на събирането на наблюдаеми и измерими данни, извършване на наблюдения и измервания, формулиране и изпитване на предположения (хипотези), извършването на експерименти (които да потвърдят или да отхвърлят хипотезите) и верификация (проверка) на направените изводи. Етапите на експериментите трябва да могат да бъдат повторени, което дава възможност за независима проверка и прогнозиране на бъдещи резултати. Научните теории обхващат по-широки изследователски области и обикновено обединяват множество независими хипотези в обща и непротиворечива конструкция. Теориите могат да подпомогнат създаването на нови хипотези или да обединят групи хипотези в общ контекст. Всяка научна теория трябва да бъде доказана чрез научни методи, преди да бъде приета от научната общност. Всяка наука има свои специфични методи на изследване. Основната цел на научния метод е да направи научните изследвания максимално обективни и да сведе до минимум възможностите за тенденциозна или ненаучна интерпретация на резултатите. Друга важна цел е документирането, архивирането и споделянето на данните и методологията, така че те да бъдат достъпни за внимателна проверка от други учени, възможността другите учени да проверят резултатите, опитвайки се да ги възпроизведат самостоятелно, или да установят степента на тяхната статистическа надеждност. Резултатите от този процес позволяват по-добро разбиране на минали събития и по-добра способност за предвиждане на бъдещи събития от същия вид като тези, които са били изследвани. Стремежът да бъдат получени знания за природните закони е повсеместен и когато той бива реализиран с едни и същи научни методи, резултатите му са идентични, независимо от това, в коя точка на земното кълбо се намират изследователите. Последователното прилагане на научния метод разграничава науката от псевдонауката (лъженауката). Способността на населението да разбира основните понятия, свързани с науката, се нарича научна грамотност.

Някъде из интернет прочетох, че... Ако се явиш на изпит по психология или философия, ще си вкараш непоправим автогол, ако обявиш на всеослушание, че си чел псевдо научните бози на автори като Вадим Зеланд, Пауло Куелю, Ошо, Карлос Кастанеда, Хорхе Букай, дон Хуан и др. такива. Да добавим, че всяка манекенка и всяка чалга звезда (или поне - всяка чалга фенка) ги чете, но по-умна, по-мъдра, по-интелигентна не е станала.

Когато искаш да добавиш текстов, снимков или друг файл, избираш опцията click to attach files. Ако файлът е много голям, може и да не се получи, но ти все пак опитай.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13624&pid=225910&st=0&#entry225910

http://zelands.com/catalogue.pdf Малка книжка в ПДФ. На английски език. Хубаво е да бъде прочетена или поне - разгледана, за да се разберат по-добре някои теми, пуснати в нашия форум.

А по този въпрос какво ви разказа вашият учител по история в училище?

О, аз нямам и намерение да се оправдавам. Просто намеквам да внимавате, ако сте решили да оплювате моя любим Велик Учител - Кун Фу Цзъ!

А, явно не съм аз, понеже не съм виждал да си писал някъде нещо срещу Конфиций и конфуцианството (чийто адепт съм аз).

Простете невежеството ми по отношение на псевдонауките! Думичката транссърфинг я свързвам само с транссексуалност, трансджендър, тра(нс)вестизъм и кроссдрессинг. trans = преминаване през, пресичане на нещо. Какво точно се крие зад този термин? --- http://bg.wikipedia....%BE%D1%81%D1%82 http://bg.wikipedia....%B4%D1%8A%D1%80

А какво ще кажеш за физиците Стивън Хокинг и Леонард Млодинов? Чувал ли си имената им?