Има много русизми или русщини (руски заемки и чуждици) в българския език. Те са навлизали в него масово в периода преди и след Освобождението ни от османо-турско владичество. С тях са били заменяни много думи от турски език.
А също така - и след 1944 г. Голяма част от тях са навлизали като част от руската пропаганда у нас. Такива думи са: "партгрупорг", "профсъюз", "Учтехпром", "ЗКПЧ", "боеви", "всемерна", "петилетка" , "монархо-фашистки", "работническо-селски", "аграрфашизъм", "научно-технически" и мн. др.
В областта на военното дело и в областта на правото също има доста русизми.
Днес в армията ни е невъзможно да се мине без явно небългарските форми на команди: ходом, кръгом, лежешком, мирно (на руски е смирно) и пр.
Да не изброяваме и стотиците юридически термини като иск (искова молба), ищец, ищца (ужас!), които за мнозина нормални българи се свързват с искане. А руският глагол с този корен е искать, т.е. - търся си правата...
И, когато един депутат говори в парламента така: "Устните отговори следва да се дават само на въпроси, касаещи политиката на правителството" (вместо нормално българския глагол трябва; и още "въпроси, които засягат политиката"), е съвсем ясна професионалната деформация на говорещия.
Да не споменаваме трудните за изговор и неясни кои всъщност са тъй наречените "въззивни съдилища" (може би с по-висок ранг?), които "са обезвъзмездили щетите на някого си" (а всъщност те са ги възмездили, защото "ищците" са получили възмездие).
Обаче наистина замаскирани русизми са напр. глаголът явява се, употребяван вместо нашия спомагателен глагол Е, или пък думата достижение, която има българска форма постижение: "П. се яви говорител по промените в трудовото законодателство. Той се явява защитнк на много хора" - П. може да Е, или стана говорител, или влезе в ролята на говорител...
Още подобни думи: болшинството (мнозинството, по-голямата част, по-многобройната част), касае се за (отнася се за), касателно (относно / по повод на), считам (смятам), иностранен (чуждестранен), уровен (ниво - това пък е заемка от френски), хазяин (стопанин), пишущ (пишещ)...
Думата зачитам не означава "започвам да чета", а - "признавам". Зачотът е признаване на някакво постижение. Много политици и журнализти казват: "Сега ще ви зачета новините / текста". По-добре е да се каже "Сега ще ви прочета текста на писмото..." или "Сега ще започна да ви чета текста на писмото..."
Да не припомняме творби на казармени пишман езиковеди от време оно в оригинални графити като "Това се явява тоалетна, значи...", където прозира своеобразна критика към немарливата употреба на езика ни.
Обогатяването на българския книжовен език през Възраждането - при не особено големите изменения в производството и техниката тогава - се извършва главно в областта на явленията в обществения и културния живот, а следователно - главно в областта на отвлечените понятия. Във връзка с въвеждането и развитието на светското образование в нашия език се поставят по това време основите на научната, политическата и културната терминология. Българските учители, авторите на учебници, публицистите и писателите черпят с пълни шепи от черковнославянското и руското езиково богатство, употребявайки като напълно свои голям брой черковнославянски и руски думи, които са били напълно ясни, достъпни и естествени за всеки българин, бидейки съставени от елементи, които съществуват и в българския език.
Така са се установили в нашия език:
- глаголи като наблюдавам, старая се, уважавам, заявявам, обявявам, трогвам, преодолявам, преподавам, принадлежа, отчуждавам, ругая;
- съществителни като разписка, дописка, преработка, сказка, доклад, ужас, данни, задача, покупка, обстановка, постановка, обстоятелство, хазаин, склад, випуск, недостатък;
- прилагателни като усърден, сложен, способен, опасен, нахален, бивш, необходим, необуздан, необятен, небрежен, незаменим, непоколебим, оправдателен, постоянен, преждевременен, произволен, недосегаем, умел;
- наречия като непременно, даже, вероятно и много други.
Тук не е възможно да се обхване, макар и приблизително, огромната сложност и многостранност на процеса на обогатяване на нашия книжовен език при помощта на черковнославянското и руското езиково богатство, тъй като имаме не механическо заемане, а - сложен процес на усвояване и асимилиране на материала по различни пътища и в различни смислови и фонетични степени.
Важно е да се отбележи обстоятелството, че влиянието на руския език върху българския се е извършвало главно по книжовен, а не - по устен път. Това е дало възможност да се подбират именно необходими за нашия език думи.
Естествено е, че в този процес са попаднали в много случаи и ненужни руски думи и словоформи, които не обогатяват нашия език, тъй като срещу тях съществуват подходящи и по-ясни по смисъл и по строеж български думи. Такива са например руски думи като съблюдавам (спазвам), занят (зает), обязателен (задължителен), удовлетворявам (задоволявам), сторонник (последовател), посторонен (страничен), давление (натиск), осторожен (предпазлив, внимателен), полушарие (полукълбо), въобще (изобщо) и др., които съдържат неясни и чужди за нашия език смислови елементи или звукови особености.
Макар че в народния ни език съществуват отглаголни съществителни на -не (ходене, гледане, прибиране, приемане, обръщане и т. н.) новото културно влияние, което иде от Русия, особено от средата на миналия век, довежда у нас до масова употреба на книжовни отглаголни съществителни на -ние (разбира се, както изтъкнах и по-горе, почвата на това влияние е вече значително подготвена от черковнославянския език). В процеса на установяването на тази категория думи в нашия език се наблюдават редица интересни моменти. Първоначално те нахлуват в значително количество, както личи например в езика на Л. Каравелов, който ги използува в оная фонетично-словообразувателна форма, която те имат в руския език, например съставление, ослабление, укрощение (укротяване), провъзглашение и др. На второ място трябва да отбележим, че те се употребяват от Л. Каравелов и други наши публицисти без ясно разграничение от нашите народни съществителни на -не (срв. например ясно разграничените днешни форми убеждение, намерение, продължение, от една страна, и убеждаване, намиране, продължаване, от друга страна); така например у Каравелов намираме употребени форми основание, съставление, изследвание в смисъл на днешните форми основаване, съставяне, изследване. На трето място прави впечатление, че у Каравелов и други се явяват с книжовна наставка -ние вм. -не не само приетите от руски език, но също и множество български народни съществителни, като пърхание, гладение, бягание, вапцувание. Народни думи на -не като триене (кърпи за триене), изхвъргане, питане, бомбардиране (покрай питание, бомбардирание) се срещат у Каравелов доста рядко (даже прави впечетление, че техният брой намалява у него с течение на времето: най-рядко ги срещаме в "Независимост" и "Знание")
От това се вижда, че първоначално отглаголните съществителни на -ние се явяват като книжовна разновидност на нашите отглаголни съществителни изобщо. Постепенно се наблюдава тяхното формално и смислово разграничаване от народните форми на -не. Така Ив. Вазов доста рано принципно обръща внимание, че българските отглаголни съществителни имат наставка -не (а не -ние) и тази тяхна форма трябва да се запази в книжовния ни език. [3] В днешния ни език отглаголните съществителни на -ние имат най-често отвлечено предметно значение на явление или резултат (например затъмнение, заседание, събрание) или даже на конкретни предмети (обявление, заявление), за разлика от съществителните на -не, които съдържат ясно изразена глаголност в значението си, т. е. означават действието в неговия процес (например затъмняване, заседаване, обявяване и пр.). По този начин в съвременния български език се създава богата синонимика от успоредни съществителни на -не и на -ние, каквато не се среща в такъв размер в другите славянски езици. Може при това да се отбележа, че отглаголните съществителни на -ние в руски език са от старобългарски книжовен произход.
В областта на съществителните с отвлечено значение нашият език възприема от черковнославянски и руски език и доста богататакатегория съществителни с наставка -ие, като например известие, отличие, условие, участие, събитие, съчувствие и др. Също така трябва да се отбележат и голям брой съществителни с наставка -ство, -ствие, например равенство, количество, качество, естество, свойство, вещество, приветствие, отсъствие и т. н. Наставката -ство съществува и в народната ни реч, но благодарение на редица важни за книжовния език думи като посочените нейната роля се засилва значително и днес тя е една от важните наставки в езика ни. Заедно със съществителните на -ство и на -ствие в нашия език се обогатява и категорията на прилагателните на -ствен и на глаголите на -ствувам: качествен, свойствен, естествен, веществен; учителствувам, засвидетелствувам, странствувам, приветствувам, отсъствувам.
Друга значителна категория нови думи в нашия книжовен език, вън от категорията на отвлечените съществителни, сасъществителните със старобългарската наставка -тел, означаваща деятелни лица и предмети (в съвременните народни говори тази наставка е изчезнала, но се е запазила в черковнославянски, откъдето е минала и в руски, например учител, спасител, създател, читател, възпитател, просветител, доброжелател и т. н.). За разлика от народните съществителни, образувани от глаголна основа с наставка -ач (например копач, ковач, готвач, разказвач, преносвач и др., които означават занятие или типични признаци), съществителните на -тел имат по-широко значение, могат по-лесно да се образуват (от основата на свършен вид), затова се разпространяват бързо в книжовния ни език и създават възможност за обогатяване на езика ни също и с редица синоними, сравни например носач и носител, пазач и пазител, писач и писател и др. Днес тази наставка е твърде продуктивна в руския и в нашия книжовен език, сравни например думи като предпазител, разклонител и пр.
Също и тук трябва да се отбележи, че заедно с тези съществителни езикът ни се обогатява и със значителен брой техни производни, като например прилагателни: възпитателен, поучителен, последователен, доброжелателен, наречия: възпитателно, поучително, последователно, доброжелателно и пр.
Широко застъпената категория на сложните думи в руски език, наследила богати старобългарски и черковнославянски традиции, получава също широк достъп в нашия нов книжовен език, намирайки база и в съществуващите типове сложни думи в нашите народни говори (търнокоп, слънчоглед, гроздобер, сенокос, шегобиец, песнопоец, душевадец и пр.). Така нашият език се обогатява съссъществителни за лица като земеделец, скотовъдец, деловодител, езиковед, водолаз, военачалник, главнокомандуващ и пр., със съществителни за предмети като параход, гръмоотвод, водород, въглерод и пр., с отвлечени съществителни като благоденствие, благонравие, равноденствие, мореплаване, корабокрушение, местожителство, местопребиваване, местопроизшествие, местопрестъпление, месторабота, кръвопролитие, кръвообращение, чинопочитание, двуначалие, междуцарствие, столетие, послесловие, местоимение, словосъчетание, езикознание, олицетворение, скотовъдство, земеделие, любопитство, високомерие, плодородие, човеколюбие и много други, с прилагателни като любопитен, меродавен, равномерен, неравномерен, първоначален, самоуверен, благонравен, благоразумен, първобитен и пр. Трябва да се предполага, че някои сложни думи са били възприети направо от черковнославянски език, като например благодетел, благодеяние, душеспасител, милосърдие, богослужение, бракосъчетание и пр. Разбира се, фондът на сложните думи в нашия език е продължил да се обогатява и по самостоятелен път. Думи като далекоглед (същ.), далекоглед (прил.), късоглед, високоговорител, ветропоказател, правопис, бързопис, гроздолечение, денонощие и много други са резултат на наше самостоятелно словотворчество.
Чрез посредството на руския език навлиза в нашия език и богатата международна културна терминология, образувана главно от старогръцки и латински елементи - такива например думи като конституция, революция, конференция, цивилизация, прокламация, култура, температура, структура, фигура, цензура, варваризъм, деспотизъм, цинизъм, фанатизъм, дуализъм, егоизъм, студент, асистент, агент, темперамент, директор, професор, ревизор, режисьор, музика, физика, минерал, екватор, меридиан, полярен, полюс, плюс, минус, максимум, минимум, министър, автор, минута, секунда, милион, милиард, микроб и множество други.
В областта на глаголната лексика също могат да се отбележат случаи, в които руският език е дал известен материал за обогатяване на нашия език. Преди всичко тук трябва да се отбележат редица глаголи (образувани с представка от такива първични глаголи, които съществуват и в българския език), изразяващи нови понятия и оттенъци. В такива случаи някои глаголи от несвършен вид са били само отчасти побългарени по форма, без да бъдат приспособени към съответните български образци, образувани с други представки от същите първични глаголи, например получавам от рус. получаю, -аешь (срав. бълг. нар. сполучвам), изпълнявам от рус. исполняю, -яешь (срв. бълг. нар. изпълвам), наслаждавам се от рус. наслаждаюсь, -аешься (срв. бълг. нар. подслаждам), изучавам от рус. изучаю, -аешь.(срв. бълг. нар. проучвам), просвещавам от рус. просвещаю, -аешь, (срв. бълг. нар. осветявам). Навярно са пренесени по същия начин от руски език и глаголи като побеждавам, защищавам, награждавам, прекращавам, съкращавам, размишлявам, смущавам, употребявам, съобщавам и др. В редица случаи е постигнато по-пълно фонетично асимилиране на такива глаголи, напримерпровъзгласявам, възвестявам, прекратявам, представям и пр.
По образец на руската глаголна наставка -ничать (-аю, -аешь) в нашия език е въведена наставка -нича, обаче обединена с продуктивната на българска почва елементарна наставка -и, така че образуваните по тоя начин в български език глаголи са от второ спрежение, например нервнича (-иш,) посреднича, сътруднича, угоднича, любезнича, важнича и пр.
Някои подобни, не по-малко съществени случаи се забелязват и в областта на прилагателните, например хълмист, цветист, петнист, продълговат, простоват и пр.
Важно място в обработката на всеки език заема обогатяването на неговата фразеология. Под фразеология в широкия смисъл на думата разбираме свързване на думите (по линията на лексикалното им значение) в определени съчетания с други думи за изразяване на различни смислови отношения и съдържания. Например сьдържанието на изрази като идва ми на ум, вдигам глава (бунтувам се), внасям пари в банка, развалям пари, пращам много здраве се изразява по различни начин в други езици. Обогатяването на речника с нови думи се съпровожда и с обогатяване на езика с нови фразеологични съчетания. Културното влияние на руския език при оформяне на нашия съвременен книжовен език се е отразило и в областта на фразеологията. Невъзможно е да си представим нашия съвременен език без изрази като обръщам внимание, имам значение, вземам участие, упражнявам влияние, в състояние съм, в това отношение, с голямо внимание, желателно е, естествено е, в продължение на, действувам пред някого, намирам се в трудно положение и пр. В най-голямата си част тази съвременна фразеология, до известна степен международна, е възприета у нас от руски език. <br style="font-family: Verdana, Arial, Helvetica, sans-serif; ">
Руското влияние е помогнало твърде много на нашия език да се освободи в кратко време от голямо количество излишни турцизми, които са били заменени с нови културни думи от руски произход и от възприетата в руски език международна културна терминология. В процеса на това влияние от страна на по-богатия (към онзи момент) руски език нашият език се е развил и обогатил, без да загуби нищо от своя състав и от своите оригинални черти.
Влиянието на руския език е твърде разностранно, като се преплита с влиянието на черковнославянския език по такъв начин, че е твърде трудно в много случаи да се определи къде свършва едното и откъде започва другото. Множество книжовни думи и термини, съставени от разбираеми за всеки българин елементи, са били приети в нашия книжовен език, без да се схващат като чужди, например усърдие, постоянен, сложен, сказка, състояние, заявявам, принадлежа, отчуждавам и много други. Знаменателни са думите на автора на първия учебник по физика Найден Геров, който изтъква в предговора на учебника, че борейки се с трудностите на терминологията, е възприел и някои руски термини, които "идат добре и на български" [8]. Поради това че в руския език има доста много такива думи, които "идат добре и на български", съвременният български книжовен език е могъл да се ползува в по-голяма степен от помощта на руския език в периода на своето изграждане и бързо да достигне високо развитие при доста неблагоприятни условия през миналия век. (Разбира се, това е само най-типичният случай. В действителност процесът е по-сложен и за възприемането на една или друга дума влияят редица други обстоятелства.) Но много от книжовните елементи, с които се обогатява българският език през това време, съществуват и в руски, и в черковнославянски. Част от материала от една и съща категория е преминавала в българския език от черковнославянски, а друга част - от руски. Така например отглаголни съществителни, свързани с религиозния живот, като: спасение, поклонение, изкушение, или деятелни съществителни, като учител, създател, спасител, хранител, са възприети в нашия съвременен книжовен език от черковнославянски, докато съществителни като допълнение, наклонение, отклонение, съприкосновение, деятел, председател, показател, издател и много други са възприети от руски. В много случаи обаче такова разграничение може да се направи много трудно и изисква сложни проучвания.
---
Ето какво казва Иван Вазов касателно (относно / по повод на) чуждиците в нашия език:
"Всяко нововъведение в живота ни влачи подире си рой чужди думи в българския език. И той, сиромахът, ги гълта, усвоява, обогатява се, оварварява се. Научихме българина да си троши езика и да си задръстя паметта без нужда."
И какво сега? Аз ли да го обяснявам това? Според мен не става дума за съответствие. Просто някои си го вмъкват по някаква аналогия. Чули-недочули, казал го някой политик или някой шоумен от телевизионния екран или по радиото, прочели го във вестник, някой го повторил в кръчмата... И - хайде! Да се направим на велики, като говорим като тях. Много е престижно да се имитира езикът на медийно известните (една част от които са известни само с това, че са известни!). Ама, че говорим погрешно - като тях, няма значение. Нали звучи престижно в нашето ушенце... Щото щом те говорят и пишат така, значи е престижно да бъдат имитирани. И никой не се замисля, че политиците правят много грешки, понеже НЕ са езиковеди, а - някакви други (не)специалисти.
