ISTORIK

А в евро?

А колко струва едно такова изследване? Сигурно не е безплатно, дори - и в името на науката?

Както е видно, аз не съм превеждал оригиналната статия за сайта, а копирах тук текстовете от нашите медии. Нямам представа доколко добре и доколко цялостно са превели оригинала. Но пък е интересно и бих могъл да я преведа и аз - да видим какво ще излезе. Понякога искали да кажат едно, а казали друго или пък това е вярно, но не е така. Получават се такива феномени при лош превод. В един случай преводачът не познава добре езика, от който превежда, в друг случай не познава езика, на който превежда, в трети случай не владее съответната научна терминология.

Археолози от САЩ се похвалиха с неочакван удар – най-древния астрономически календар на маите. Археолози намериха в Гватемала най-древния астрономически календар на маите. Това със сигурност ще е находката на живота на специалистите. Календарът е от IX век. Това, което го прави още по-ценен за широката общественост и по-скоро – за фаталистите е, че края на света не е предвиден през 2012 година! Този календар отлага свършека на светаСензационното съобщение вече е публикувано в списанията Сайънс (Science) и Нешънъл джиографик (National Geographic). Археолозите се натъкнали на календара при разкопки в района Ксултун и представлява издялани върху каменна стена глифи (знаци). „Това е церемониален календар за 260 дни, слънчев за 365 дни, 584-дневния цикъл на Венера и 780-дневния на Марс, докато други календари следват фазите на Луната.", съобщава археологът Уилям Сатурно от Бостънския университет, който ръководи експедицията. Маите са изобразили и лунните фази. Най-важното заключение на специалистите е, че официално няма никакви доказателства, че календарите на маите прекъсват летоброенето или че краят на света съвпада с годината 2012. Дейвид Стюарт, културолог от Тексаския университет в Остин, е разчел глифите. На една от запазените стени са изобразени три мъжки фигури, седнали и облечени изцяло в черно, с изключение на белия набедреник. Мъжете, които не е ясно дали са жреци или управници, носят медальони около врата, разказват архоелозите. „Древните маи предричали, че Светът ще продължи и че след 7 000 години нещата ще са точно такива, каквито са сега. Днес търсим знаци, че светът ще свърши, докато маите, напротив, са търсили потвърждение, че нищо няма да се промени. Онова, което виждаме, е просто краят на един от календарните цикли на маите.", уточнява ръководителят на археолозите. Стенните надписи са първите от изкуството на маите открити в къща, подчертава Дейвид Стюарт, преподавател по култура на Централна Америка в Тексаския университет в Аустин, който е разчел глифите. "Най–вълнуващото в това откритие е, че маите се доверявали на тези изчисления на календарните цикли върху стените стотици години преди вписването им в книгите, които са архивите на тази предколумбова цивилизация изтрита в голямата си част от испанските завоеватели – конкистадорите", обяснява Антъни Ейвъни, преподавател по астрономия и антропология в щата Ню Йорк. "За първи път намираме това, което може да се нарече анали, запазени в надпис, чието предназначение е да бъде официалната история на обществото на маите", допълва Уилям Сатурно. Една от запазените стени на стаята показва три мъжки фигури, седнали и облечени изцяло в черно, с изключение на белия набедреник. Те носят медальони около врата. В Ксултун има 56 сгради, върху площ от 31 кв. км., където са живели хиляди маи. Откриването му датира отпреди сто години, когато работници от Гватемала се натъкнали на руините му. Мястото е картографирано през 1920 година, след това по-подробно през 1970 г. Къщата, съдържаща стенните календари е открита през 2010 година от екипа на Сатурно. Краят на човечеството не наближава. Такъв е изводът и на германски експерт, който твърди, че декодирана от него плочка на маите, съдържаща позоваване на годината 2012 г., не означава край на света, а - преход към нова епоха. Гронемайер е проучил каменна плочка, открита преди години при разкопки в Тортугеро, в мексиканския щат Табаско. Текстът на нея е бил издълбан преди 1300 г. Камъкът се е напукал и краят на надписа е почти нечетлив. Според учения надписът описва завръщането на тайнствения бог на маите Болон Йокте в края на 13-ия период от 400 години, еквивалентен на 21 декември 2012 г. 13 е свещено число за маите. В датата няма нищо апокалиптично, подчертава Гронемайер. С края на своята календарна система маите ни подсказват, че идва коренна промяна на съзнанието. Те говорят много за събуждането на човешкия дух след дълъг период на духовна пустота и упадък, особено в последните 7 интензивни години от 2005 до 2012-а. http://www.razkritia...BC%D0%B0%D0%B8/ http://www.tvevropa....ment/view/63463 http://www.novini.bg...00-%D0%B3-. html http://novinar.bg/ne...kxNjsxMw==. html http://www.standartn...ini-148309.html

А има ли сравнение между японската катана и китайския прав меч?

Мнението ми по темата не е ли ясно изразено?

Ами, опитах се съвсем добронамерено да кажа, че е препоръчително да се знаят всички правила на книжовния език. Правилото за пълния член е само един елемент от граматическия пъзел на съвременния български книжовен език. Това е общото.

Владо, кажи му на тоя наглец, че става дума за сложнонароден латински език!

Kогато пишем, трябва да го правим грамотно. Ако някъде сме пропуснали пунктуационен знак (дори и една запетая да е, пак е важно да я има) или сме допуснали техническа грешка, пропуснали сме да напишем някоя дума - от бързане или от невнимание, трябва да си коригираме текста, за да изглежда той съвършен - и като послание, и като външен вид. Няма значение, че може да е разбираем, дори - и изпълнен с погрешно написани думи, с липсващи точки, запетаи или други препинателни знаци! Трябва да бъде издържан и от граматическа гледна точка. Грамотното писане не е демонстрация на елитарност спрямо неграмотните и илитератите (онези, които нито са чели, нито са оцветявали книжки в детството си). Напротив - грамотното писане е на първо място уважение към самия себе си, на второ място - уважение към труда на своите учители, на трето - това е и уважение към своите читатели, без значение какво е нивото им на лингвистична компетентност. Неграмотният ще се научи как трябва да се пише, а грамотният ще се възрадва да прочете грамотно написан текст. (Защото това се случва все по-рядко; неграмотните текстове са навсякъде около нас - в учебниците, в книгите, във вестниците и списанията, в субтитрите на филмите, по плакатите, по билдбордовете, в обявите за работа, в официалните документи... И носят информация за лингвистичната НЕкомпетентност на своите автори!). В крайна сметка, всеки има правото да пише каквото и както си иска. Всеки има правото да се самокомпрометира пред аудиторията си чрез своите неграмотно написани текстове. Обаче не бива да се забравя, че погрешно написаните думи и цели текстове са обида от страна на автора спрямо четящите ги. Като казах по-горе: "Границите на моя език са и граници на моя свят." Тоест, ако някой пише като неграмотник, читателите на неговите текстове най-вероятно ще си помислят, че този човек действително е тотално неграмотен. Или - че грамотността му е твърде ограничена (и надценена от самия него). "Езикът кости няма, но кости троши.", твърди една българска поговорка. А проф. Беньо Цонев казва: "Слаби познания по други научни и учебни дисциплини може и да успееш да скриеш. Но слаби познания по роден език не можеш скри. Те веднага излизат наяве, само щом напишеш два-три реда. Това е отмъщението на думите." Ако някой иска да си спести научаването на ВСИЧКИ или - на НЯКОИ граматически правила, той не би имал правото после да се сърди на някой по-грамотен от него, който е успял да долови неговата частична или тотална лингвистична неграмотност. Грешките може да бъдат и технически, но най-често са фактологически, граматически, правописни, пунктуационни и стилистически. Ефективното речево общуване предполага: - познаване на езиковите единици (словното богатство на езика) и начините, по които те се съчетават в текстове - владеенето на езиковите норми, осигуряващи правилност и уместност на изказа - спазването на книжовните норми (граматична, лексикална, фонетична, правописна, пунктуационна, правоговорна) Всичко това осигурява правилността и уместността на нашия изказ. Езиковото ни поведение трябва да бъде съобразено с няколко важни фактора: нашата социална роля, нашата речева стратегия, социалната роля на нашите събеседници, социалната и възрастовата ни дистанция от нашите събеседници, наличието на неволни читатели или слушатели на нашата устна или писмена реч. Има голямо значение дали говорим на съвременен книжовен език, на професионален език, на професионален жаргон, на диалект или - на младежки жаргон. От голямо значение е и умението ни в различни комуникативни ситуации да можем да ги използваме поотделно и заедно. Събеседниците ни може и да не успеят да ни разберат, ако използваме неизвестни за тях термини, архаизми, диалектизми, жаргонизми и вулгаризми. От друга страна, няма смисъл, пишейки неграмотно и неразбираемо, да утежняваме собствената си карма и кармата на събеседниците си.

Тези твои дефиниции и задачки, които пускаш във форума, май само на теб са ти ясни. Ама може и на теб да не са ти ясни. Щото, ако ти бяха ясни, щеше да можеш да ги обясниш така, че да те разберат. Все не можем да те разберем какво точно искаш от нас. Странно - защо...

Автодидактизмът е понятие, което се използва за назоваване на самообучение или обучение, насочено към самия себе си. Автодидактизмът се характеризира с ентусиазъм за самообучение и висока степен на самомотивация. Много рядко хората се стремят да разширят познанията си извън рамките на конвенционалното образование, затова самоуките хора се отличават от останалите, тъй като внасят нови перспективи в обучението. Човек може да стане самоук във всеки един момент от своя живот. Някои самоуки хора прекарват дълго време в читалища, библиотеки и/или образователни уеб сайтове Човек, обучаван по конвенционален начин в дадена специфична сфера, може да избере да се самообучава в друга, съвсем различна сфера. Доказано е, че самообучението или обучението, насочено към самия себе си, не винаги е самостоятелен процес, прекарван в самота и спокойствие. От особена важност е желанието на индивида за постоянното учене (учене през целия живот) и подходящите действия за постигане на тази цел. Едва когато те присъстват развити в достатъчна степен е възможен автодидактизмът. Самоукият човек не само се възползва от всяка благоприятна възникнала възможност да научи нещо, той я поражда. Превръща ученето в активна дейност; учи заради самото учене, това е възнаграждението му. Автодидактизмът е избирателно учене – самообучаващият се знае какво иска да научи и защо. Именно тук може да се прояви основният недостатък при автодидактизма – ученето не е систематично, не се ръководи от учебна програма, както в учебно заведение. Затова се създават празнини в знанието. Друг съществен недостатък на автодидактизма е реалната опасност процесът на учене да се превърне в самоцел и да се стигне до хаотично усвояване на знания, което при липсата на преподавател значително забавя процеса на учене.

Основните направления, в които се развива неформалното образование са образованието за възрастни, работата с хора в неравностойно положение, както - и основно осъществяването на извънучилищни дейности в училище. През последните години се наблюдава изчезване на границите между формалното и неформалното образование, обединяване на усилията между институциите и организациите, осъществяващи двата вида образование, а нарастващ брой обучители намират професионална реализация и в двете области. Формално е това образование, което се получава в институционално изградените учебни заведения (училища, колежи, лицеи, университети). Те са регламентирани от закони, правилници, разпоредби и представляват рамките на образователната система в дадена страна. Те обхващат обучението на деца и младежи от 5-6-7 до 20-25 години. Учебното съдържание е стриктно определено от държавни образователни изисквания, учебни планове и учебни програми. Образованието в тях завършва с получаване на свидетелство, сертификат, диплом – официален документ, който осигурява права на лицето, което го е придобило. Неформалното образование е това, което не е регламентирано от закони, правилници, разпоредби. То може да се осъществява както в институционализирани учебни заведения, така - и извън тях, независимо от тях. Неформалното образование обхваща всички възрастови групи. Учебното съдържание, формите, методите, образователните технологии се определят в диалог между този, който води обучението, и този, който се учи. При самообразованието учещият се сам определя целите, задачите, съдържанието, технологиите, в зависимост от своите потребности, мотиви, интереси, възможности. Неформалното образование завършва когато се постигне целта, когато се удовлетворят потребностите, интересите. Не се получава никакъв документ и не се гарантират никакви права на лицето. В повечето случаи дори и да се издава документ за завършен курс, той не е равностоен на документите, издавани при формалното образование и признаването му зависи от желанието на работодателя. Неформалното образование е насочено към развитието на интелекта, културата, личностните качества и личностните възможности на човека. Те се проверяват и доказват в живота. Масмедиите се превръщат в сериозен източник на информация и знания и по един или друг начин влияят върху формирането на убеждения и ценности, в зависимост от интелекта и културата на отделните хора. Примери: - Участието в кръжоци или курсове по рисуване, моделиране, икебана и т.н. показват на работодателя, че кандидатът е творческа личност, която при определени задачи може да прояви гъвкавост и нестандартно мислене, което би могло да се окаже ценно за фирмата; - Посещението на клубове по танци, спортни зали или участия в неформални спортни отбори показват, че кандидатът е социална личност, контактна и може да работи в екип; - Полагането на труд извън обикновеното трудово правоотношение - като организиране на различни мероприятия за колектива - са изява на организаторски и ръководни способности; - Изнасянето на лекции или публикуването на статии предполага комуникативност и задълбочено мислене, способност на изява на собствена позиция и даване на публичност. - Изучаването на шахматната игра предполага наличие на стратегическо и тактическо мислене. Придобиването на умения и опит извън училищната и университетската скамейка и извън трудовия процес подготвя младия човек много повече за свободния пазар на труда, отколкото - класическото образование. Статистиката сочи, че много по-лесен е достъпът до пазара на труда на хората с практически умения и познания, а най-труден е този на младежите с изцяло теоретична подготовка. Интересът към квалификационните курсове и следдипломната квалификация непрекъснато нараства, както - и безплатното стажуване в IT фирми, банки, адвокатски кантори, счетоводни къщи, туристически агенции, медии, call центрове, лаборатории в производствени предприятия и др. Младите хора правилно разбират вече необходимостта от натрупването на практически опит, за да могат да се продадат на исканата цена на пазара на труда. Тенденцията е насочена към самообучението, за да може не само да работиш за висока цена, но и да харесваш работата си. "Учене през целия живот" е съвременната формулировка на идеята, че човек се учи докато е жив. В контекста на съвременното общество на знанието ученето през целия живот се смята за критичен фактор за развитие на успешна кариера. Чрез използване на понятието, се изтъква и фактът, че формалното образование представлява само една част от това, което човек научава през живота си. Човек придобива голяма част от знанията си чрез собствената си практика, чрез четене на книги и гледане на телевизия, но и чрез наблюдение и подражание на хората и животните. (Чрез наблюдаването на животни, птици и насекоми китайците са създали множество бойни изкуства, базирани на поведението на различни представители на фауната - на змията, на жерава, на маймуната, на петела, на кучето, на коня, на богомолката, на тигъра, на леопарда... Педагогическият факултет на Софийския университет предлага (от 2008 г.) обучение в сферата на неформалното образование (със степен бакалавър).

Алтернативно образование (AO), известно още като нетрадиционно образование или образователна алтернатива, е термин, обхващащ всички нестандартни форми на обучение (за различни възрастови групи и образователни нива). Алтернативното образование би могло да включва обучение на лица в неравностойно положение, както - и всяка друга форма на обучение, предназначена за широката публика, която използва алтернативни методи и/или философия на преподаване. AO включва учебни програми, предлагащи друга възможност за обучение, различна от общо приетата, когато последната не задоволява нуждите и потребностите на определена група от хора. Като цяло, това са учащи се, които не се справят в традиционната образователна среда, доминирана от държавните образователни изисквания (ДОИ) и с висок риск на неуспеваемост. AO предлага на учащите се, имащи трудност при обучението или с поведенчески проблеми, възможността да получат обучението си при различни условия. Съществува огромен набор от алтернативни учебни програми. Най-често тези програми се характеризират с гъвкаво учебно време, с по-малки групи учащи се и с пригодена за съответната потребителска група учебна програма. Общото между съществуващите учебни програми е, че те съчетават индивидуалната работа с работата в колектив, изкуствата - с науките, класната стая - с природата, обучението - с възпитанието и с изграждането на морал. Учителят е вдъхновител и психолог, непрестанно развиващ се и разгръщащ своя творчески потенциал. Оценките, ако изобщо се използват цифрови или буквени такива, се използват като стимул, а не - като наказание. На всяко образователно ниво (предучилищно, начално, основно, полувисше и висше) съществува голямо разнообразие от образователни алтернативи. Те могат да се групират в няколко категории: - Изборни учебни предмети и кръжоци – всички извънкласни форми на обучение в рамките на дадена образователна организация. - Алтернативни училища – държавни или частни училища със специален учебен план. (Например - вечерни училища.) - Народно, общодостъпно образование – този вид образование възниква през XIX век, заради желанието на работещите за по-достъпно образование. Тук широко се използва методът на Бел-Ланкастър (виж по-долу!). - Независими (частни) училища – това са училища, с по-гъвкава стратегия за избор на преподаватели и образователни подходи. - Домашно образование – този вид алтернативно образование се използва от семейства, които не намират друга образователна алтернатива за обучението на своите деца - по религиозни, образователни или някакви други причини. То има големите предимства на индивидуалния подход и неформалните начини за усвояване на знания. Във вид на игра, пряко приятелско общуване, екскурзии и посещения на музеи, работни места, природни и исторически обекти, черпене на данни от огромните виртуални библиотеки на интернет, срещи със специалисти и обикновени хора, които имат какво да кажат – такова обучение не спира денонощно, съчетава се със забавление и не претоварва учениците. В качеството на материална база служат активите на семейството (земя, жилище, техника, животни и птици). Недостатъкът на домашното образование е ограничените възможности на родителите - като знания, системно изложение и най-вече - време да се ангажират, защото даже и безработни, те са заети да осигурят прехрана за семейството си. Преодоляването на този проблем се крие в създаването на клубове за домашно образование от заинтересовани семейства. Повече възрастни – повече неформални учители, повече възможности родители да водят занятията, редувайки се по уговорка помежду си. По-широк е и кръгът познати специалисти, които да бъдат поканени да разкажат на децата за своята област от знания и умения, да отговорят на техни въпроси, да ги насочат към научна литература и други материали. По-нататъшното развитие на тази идея се състои в обединяването на клубовете в мрежа за сътрудничество и взаимопомощ. Удобна форма за преки контакти между клубовете по места е собствен интернет-сайт. - Групово самообучение на учащите се. Така и така децата често се събират да се подготвят заедно. В случая обаче групата замества самото училище. Използва се взаимно-учителния метод на преподаване (Създаден е от Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър. Известен е под името метод на Бел-Ланкастър или метод на ученето чрез преподаване.) Всеки участник в групата по самоподготовка играе ролята на учител по определен предмет, в рамките на определен срок или според моментния си интерес, като подготвя реферати по дадени теми и председателства обсъждането им по време на сбирките на групата. (Този метод напомня принципа на протестантите, че всеки член на протестантска църква може да бъде пастор в нея и да изнася лекции на определени религиозни тематики.) Конкретните форми на функциониране се избират от самата група. Възможностите на групата нарастват, ако тя се включи в клуб от подобни групи, а клубовете, също както в предишната схема, се обединят в мрежа за взаимопомощ. Клубовете за самообучение вече ще могат да канят специалисти за консултации, да обменят опит, да провеждат образователни игри, да сравняват знанията си и дори да приемат собствени стандарти по принципите на свободния договор. Описаните клубове и мрежи не се нуждаят от централни ръководни органи, не се нуждаят от йерархия. При възникване на обширен съвместен проект, ролята на координатори се пада на инициаторите на проекта или на група, спечелила доверието на другите клубове, така че да ? гласуват нужните пълномощия, а значи и отговорности. - Дискусионни форуми. Те се появяват като форма на взаимодействие между инициативите на родители и ученици, сътрудничество на клубовете за домашно образование и групите за самообучение. Деца и родители, всички едновременно учащи се и обучаващи. Смесени сбирки за обсъждане на наученото и връзката му с живота и насъщните проблеми. Сбирките на живо обаче изискват използване на някакво помещение и наличие на определени технически средства, имущество на форума. Форумите също се обединяват в мрежи за сътрудничество и така ще бъдат в състояние да канят още по-добре подготвени специалисти за лекции, консултанти за диспути, просто интересни гости; да организират разнообразни мероприятия, да контактуват с научни и производствени звена, да провеждат конкретни образователни курсове – на живо и през интернет, възможно дори и за хора, които не членуват в клубовете и групите. Такива форуми се превръщат в свободни университети, а тъкмо в това е бъдещето – човек равноправно да търси своята реализация не по силата на принудата, а там, където се чувства най-полезен и най-удовлетворен. Остава само един „проблем" – нито клубовете, нито групите, нито форумите ще действат формално, а значи не ще издават на курсистите и участниците си дипломи – това също е добра подготовка за бъдещето, в което формализмът и принудата ще бъдат понятия от речника за остарели думи. - Онлайн дискусионни форуми. Този вариант позволява на най-различни хора на всякаква възраст и да се включат в някакъв тематичен форум по интереси (общо научен, посветен на конкретна наука или на конкретен спорт) и да си взаимодействат, без да се налага да се събират заедно на едно място. Включването в тематичните дискусии може да става по всяко време на денонощието и от всяка точка на света. Разбира се, за тази цел са необходими компютър, лаптоп или таблет и интернет и достъп до интернет. - Ваканционни лагери с включено обучение или самообучение. Има три основни цели, които всяко учебно заведение, работещо по алтернативна образователна програма, си поставя, а именно: - Обучаващите се да го посещават по собствен избор. - Програмата да е съобразена със специфичните нужди на обучаващите се в него. - Обучаващите се да отразяват расовите, етническите и социално-икономическите особености на обществото, сред което учебното заведение извършва дейността си.

Може пък да са били модерни гръцките и библейските имена. Тогава (след християнизацията на България) не са гледали бразилски и турски сериали, но са взаимствали множество имена от Византия.

Все по-често се оплакваме, че в днешно време децата не четат. Все по-често сравняваме настоящето с времето, когато техните по-големи братя и сестри, родителите, бабите и дядовците им са били млади. Как "едно време" книголюбивите деца изчитали книгите в домашната си библиотека, книгите в библиотекитета на приятелите си, книгите в кварталното читалище, книгите в градската библиотека. Много хора имат мили спомени от тези времена. "Едно време" нашите родители не ни четяха толкова книги, колкото днешните родители четат на своите деца. Номерът беше детето да се научи да чете и от там нататък всеки, който искаше, се ориентираше все някак във вселената на книгите. А помните ли, че тогава беше модерно да имаш у дома богата библиотека, беше полезно да си приятел с продавачката в книжарницата - да ти заделя новите книги, които излизат, а също - и с библиотекарката - да ти запазва интересните книги, когато читател ги върне. Разбира се, за тогавашния стандарт книгите не бяха евтини, но някогашните цени не могат да се сравняват с днешните. Преди 30 до 50 години най-достъпното забавление, развлечение, отмора, бягство от действителността, ако щете, беше книгата. И от време на време - телевизията, театъра, киното и цирка. По наше време нямаше молове, в които младите да обикалят с часове, нямаше компютърни зали... Но пък имаше видеотеки, където даваха под наем видеокасети или пък на място можеха да се гледат видеофилми; имаше и електронни игри; по едно време се появиха и книги игри. Появата на компютрите постепенно "уби" тези развлечения Много хора работят едновременно на две-три места. Едни - за да оцелеят в кризата или в "прехода" (преход - неясно от какво и към какво!), други - за да могат да потребяват все повече стоки и услуги. Дългите периоди на оцеляване в криза и мизерията отдалечават хората от четенето. Днес се четат не само по-малко книги, но - и все по-малко вестници и сисания. "Четенето" на вестници и списания често се заключава в прелистването им и в прочитането на заглавията на статиите. Особено - ако са написани с по-едър шрифт. Днес хората имат много по-малко свободно време и много повече развлечения, с които да го уплътнят. Вместо да четат и да обсъждат със съседката новата книга от някоя поредица, хората обсъждат новите бразилски, венецуелски и турски телевизионни сериали. А други коментират новите български сериали, филмите по кината или - филмите, свалени от интернет. Радиото, касетофона, телевизора, компютъра и MP3-плейъра (или джиесема) изцяло узурпираха домашното пространство и на възрастните, и на децата. Съвременните деца не могат да разберат бита на някогашните българи. Децата от все по-ранна възраст имат достъп до какви ли не нови технологии, които са им интересни, които са предизвикателство за тях и не могат да открият нищо впечатляващо в четенето на стари книги, които не разбират. А още повече - в четенето на книги, които не могат да ги заинтригуват. Затова, ако искаме децата и младежите да се докоснат по някакъв начин до българското минало, наше задължение е да го направим интересно за тях – да го обясним, да направим паралели със съвременността, да потърсим непреходните ценности. Отговорност на родителите и на училището е да научат децата да четат и не - защото е важно да се прочете тази или онази книга, а - защото четенето формира въображението и мисленето, обуславя начина на изразяване и словното богатство на човека. Ако искаме да бъдем общество от мислещи хора, то тези хора трябва да могат да четат. Въпросът е всички ли имаме интерес от повече четящи, мислещи и имащи въображение и собствено мнение граждани? А имаме ли нужда от ефективно гражданско общество? Не всяко знание се придобива само с четене, но пък ако четенето не е удоволствие е безсмислено, а и се превръща в мъчение.Когато човек няма интереси към дадено четиво, той просто не го чете. Ерго - онези, които не отварят нито една книга, просто нямат изявени интереси. А интересите се формират още в ранното детство. Класическата литература е далеч от полезрението на днешните млади, които предпочитат да четат фентъзи, фантастика и криминалета. Нерядко учебната програма или учителят са виновни за формирането у учеиците на отвращение към класиката. За сметка на това пък се чете и строго специализирана научна литература. (Аз самият в часовете по литература, математика и физика четях историческа и ахеологическа литература, исторически романи, загадки на историята и археологията, история на религиите, митологии на различни народи...) Има младежи, които за целия период на училищното си образование не са влизали в училищната библиотека. Има и такива, които не знаят къде в училището им се намира тя. За съжаление, в някои училища с по-малък брой ученици няма библиотека. Скоро попаднах на някакъв ученически коментар за това, как да се процедира със затворниците. Коментарът звучеше горе-долу така: "Дайте на затворниците да четат книги - за да видят колко е гадно четенето на книги!". Направо бях потресен! Разбира се, както някои лекарства се произвеждат не - за да лекуват, а - за да се продават, така и някои книги се пишат не - за да бъдат четени, а - за да се продават. Книжарниците са пълни с такива глупави четива. Децата и младежите трябва да преровят доста такива книги, докато намерят стойностна книга, за която да си дадат парите. Да не говорим, че много книги са с лош правопис и лоша пунктуация, лошо са преведени, езикът на писателя или на преводача е беден на езикови средства. Какво да направят родителите и учителите, за да формират у детето любов към книгите? - На първо място дори само да имате книги в дома си, това показва на децата още от ранна възраст, че четенето е важно. Оставете ги да разглеждат книгите, независимо - детски или други, и да свикват с формата на буквите и думите. Това не гарантира, че детето ви ще започне да чете по-рано, но със сигурност ще се почувства комфортно с идеята за четенето като цяло. - Ако възрастните у дома постоянно четат и споделят помежду си своите впечатленията относно тематиката и героите в книгите, които четат, у децата ще се развие интерес към четенето. - Отделяйте време всеки ден да четете с (или на) детето си. Направете времето за четене част от ежедневието му. Това е сигнал за детето ви, че четенето е част от живота, а не - нещо специално или необичайно. - Ако искате детето ви да си създаде редовни навици за четене, и вие трябва да имате такива. Четете редовно (извън времето, през което четете с и на детето) и четете разнообразни книги – и художествени, и нехудожествени. - Редовно посещавайте местното читалище и централната градска библиотека. Извадете си читателска карта. Извадете такава и на детето си. - Направете книгите редовен подарък. Поводите за подаряване на подаръци са перфектното време да поддържате любовта към четенето у децата. Може да създадете традиция да подарявате на детето си хубава книга при всеки удобен повод, като по този начин ще му помогнете да си създаде голяма лична библиотека. - Научете детето си да подарява книги на своите приятели за рождените им дни. - Убедете детето, че четенето не е задължение, а - само още едно средство за забавление и за научаване на много интересни неща. - Помолете учителите на детето ви да препоръчват на учениците си специализирана научна литература по темата на всеки един урок, който преподават.

Дълго време ни убеждаваха: ниската цена на труда у нас води до ниски разходи за производство на трудоемки стоки; това пък увеличава конкурентоспособността. Струва си да се замислим пак покрай изнесените тия дни от Евростат данни, че с 3,5 евро на час България е с най-ниски разходи за труд в ЕС. Каквито и съмнения да имам за тази статистика, която мери труда, ниската му цена е фактор, който отключва редица негативни тенденции. Най-видимата от тях е "изтичането на мозъци". Хора, които са получили в България достатъчна квалификация, имат умения да работят на конкурентоспособно ниво навсякъде (или някъде) по света, намират по-добро място за реализация. Така има риск у нас да се появи като в Третия свят дефицит на ключови професии - примерно на лекари анестезиолози. Естественото поведение на всеки е да търси за тези 8 часа труд, които може да положи днес, къде ще получи най-добрата цена дори не толкова като парична сума, колкото като стандарт и качество на живот. (Защото има страни с по-високо заплащане, отколкото в България, които са с по-нисък стандарт на живот. Например в повечето развиващи се страни в Латинска Америка номинално получават повече от българите, но реално като сума от стоки срещу своята заплата, получават по-малко). Въпросът не е да вдигаме с изкуствени мерки работната заплата и цената на труда, защото може да се окажем в ситуация на надплатен труд, както примерно в цяла Южна Европа. Това е фактор за задъхване на икономиката поради невъзможността да изнесе на пазара конкурентен продукт. С разходите за труд трябва да се внимава, защото много трудно може да се върнеш назад. Това не е борсова стока, която всеки ден върви с 10% нагоре и 6% надолу. Но в заплащането на труда има един оптимум и ние все още сме под него. Всъщност така ние плащаме скрит данък върху цената на труда. Когато е ясно кое колко струва, може да се установят истинските дефицити, които да бъдат елиминирани със съкращаване на неефективни разходи. Няма да правим кръстосано субсидиране - с цената на труда да субсидираме неефективната си държавна администрация, или примерно ненужна гъстота на жп покритие, нискокачествено, но затова пък разхитително здравеопазване и т.н. Разбира се, ниската цена на труда помага на износа, но въпросът е доколко е устойчиво навлизането на пазари, което се дължи само на подценена цена на труда. Не може да залагаме на това в нашето развитие в перспектива. Затова постепенно трябва да постигнем оптимално ниво на заплащане на труда. Тогава няма да имаме и разхищение на труд, което в момента се стимулира от евтиния труд. Сега една част от заетостта, особено в държавната администрация, е чисто социална - някакви "наши хора" да имат поминък. Практиката - нито те ми плащат, нито аз ще им работя, изкривява пропорциите. Ниското ниво на заплащане на труда е фактор за повишаване на процента на сивата и черната икономика. Не получавам достатъчно заплащане във видимата част на икономиката - търся спасение в сивия сектор. В тази връзка е интересно да се спомене, че напоследък изследванията на икономическите сектори по света описват т.нар. Д-сектор - това е оцеляващата, ако щете - тарикатската икономика. Евтиният труд в крайна сметка яде богатството на нацията. Ниското ниво на заплащане води до ниско ниво на цените в целия сектор на нетъргуемите услуги, резултатът от това пък е ниско ниво на натрупваното богатство на страната.

http://phys.uni-sofia.bg/doors_open_day/ Има анкета, която бихте могли да попълните.

Ето няколко полезни диаграми на езиковите семейства.

Какво по-голямо доказателство, че традициите не са това, което бяха, щом и Иван отпада от първата десетка на имената в София. Модерни са двойните, та и тройните имена, за да няма проблем нито с едната, нито с другата баба. Анастасия-Шехерезада и София-Доменика си партнират отлично със Салвадор-Си Джей или - с Джошуа-Кристиан. Има и още: Иван-Ричард, Ноа-Никола-Жан, Марк-Антоний, Уинстън-Захари... Измежду 67 хиляди варианта на имена днес има момиченца, наречени на бедствие, или пък Санта Мария, Озарена, Ума... Константинели, Стихия, Дианджелла, Цветоплама са екзотични лични имена, които навлизат в големите градове. Все по-често родителите кръщават децата си Кайли, Ума, Брайън, Леонардо, Патрик, Тимъти, Лоренцо. Това показва изследване на Института за български език при БАН, цитирано от в-к 24 часа. Личните имена вече губели познатото си звучене и се ориентирали на Запад, та детето да не остане в България, а - да бъде орисано да замине в чужбина, тълкуват учените. Класиката се държи от Виктория в София и Варна и от Мария в Пловдив. На изчезване са обаче Иванка, Стефка и Янка. Типично мъжки имена сега носят жените: Самуила, Матея, Калояна, а женски са дадени на момчета - Жасмин, Розалин, Малин, Викториян. От традиционните у нас имена сравнително често се срещат Кирил, Ангел, Ивайло, Васил и Валентин. Първенството обаче държат Георги и Александър. На пръв поглед - нищо лошо, глобализация... Всъщност за пореден път успяваме да докараме явлението до неговата карикатура. Защото понякога става дума не просто за пренебрежение към традициите или конформистки стремеж да се поласкаят и двамата дядовци (баби), а - за смайващо невежество. Свидетели сме на изумителни именни съчетания, които някой ден сигурно ще принудят горкото дете да си смени името.

Стиховете, които се пишат на некролозите, спадат към т. нар. "гробищна поезия".

Ха, честит празник! И приятна почивка!

E, открихме античния стадион. Церемонията май не мина, така, както някои си я представяха, но пък като цяло ние, които влязохме в ролята на древни римляни и на древни траки, премного се забавлявахме. Очаквам скоро да видя снимките от това събитие. В презентационния център на античния стадион се раздават едни книжки, посветени на него. Вземете си една, няма да съжалявате.

Тъй като вече не съществуват нито кралството на сърби и така нататък, нито Югославия, Македония би могла да води по-самостоятелна (от Сърбия и Русия) политика на обвързване с България. Или - със Сърбия. Може - и с Гърция. Или пък - с Албания. Въпрос на стратегически избор. В страната населението е разделено на: - македонци - албанци - турци - цигани - българи, македонци с българско гражданство, македонци с двойно гражданство (македонско и българско), македонци, очакващи българско гражданство. Македонските правителства отказват да признаят българския етнически елемент. - сърби - други По религиозен признак населението се дели на: - християни - мюсюлмани - други - неопределили се (атеисти?) В страната се говори на следните езици: - македонски (сърбизиран западен диалект на българския език) - албански - турски - цигански - сръбски - български

Никой не е съвършен.

От гледна точка на резултата от такава война - жертвите на войната сред военните и сред цивилното население, както - и следвоенния хаос, да не говорим за икономическия срив на македонската държава, май никой няма полза. Полза може да имат само албаците и някои външни сили, които се изживяват като "световни полицаи". Ще спечелят и военните заводи, понеже те печелят от всеки военен конфликт - продажба на оръжия и боеприпаси за тях, тестване на някои оръжия и боеприпаси, тестване на някои нови военни технологии... Разбира се - на гърба на обикновените войници и на местното (за театъра на военните действия) население.