ISTORIK

Ха! Поредните нови митологеми... Вече им изпуснах бройката. Толкова по-зле за този, който не е успял. А граматиката не се изучава в ранното, а - в по-късното детство. Никой не изучава ГРАМАТИКА в люлката или в детската градина. Механичното трупане на думи и изрази НЕ е изучаване на граматика. Поне - не - и по начина, по който тя се изучава в учлище и в университета.

Не от 10, не от 100, а от 1000 кладенеца вода ще донесеш, за да убедиш аудиторията, да не седне да учи граматиката на родния си език. Каузата е безумна, а патосът - смешен. Когато бях ученик, често боледувах и по тази причина имах проблеми с научаването на таблицата за умножение. Дълго време така и не добих математическо мислене. Но никога (включително - и до днес) не ми е хрумвала идеята таблицата за умножение да бъде "премахната", изваденаот математиката. Друг мой съученик имаше проблеми с научаването на таблицата на химичните елементи на Менделеев. И на него не би му хрумнало да пледира за нейното изваждане от химията. Само и само да не се изучават. Ако не знаеш цялата таблица за умножение наизуст или цялата таблица на Менделеев наизуст, това няма да ти създаде проблеми в общуването. Непознаването на родния език обаче може да те доведе до сбъркана стратегия на общуване. Особено - ако изучаваш нещо, свързано с комуникации - филология, превод, журналистика, педагогика, право, медицина, психотерапия, маркетинг и реклама или връзки с обществеността.

Точно така! Правописът и правоговорът говорят не само за лингвистична (т.е. - езикова) грамотност, но - и за интелектуалното и културното ниво на събеседника. Във вестниците, по радиото, в телевизията, в интернет... всеки си пише и говори на някаква собствена версия на българския език, на някаква собствена азбука. Някакви техни си, лични лингвистични извращения. Това е профанация, оварваряване, опошлостяване на езика. По този начин мнозинството от младите българи попиват камари глупости. На мен, като на историк и езиковед (предпочитам тази дума пред лингвист), а също - и в социалните ми роли като учител и университетски преподавател, ми е премного обидно да слушам и да чета всякакви варианти на неграмотна и некултурна употреба на българския език. Поголовно българите са чудовищно неграмотни (лингвистично некомпетентни, ако предпочитате). Изумително е какъв голям процент от хората, чийто майчин език е българският, не могат да напишат или да кажат правилно някакви съвсем елементарни думи на родния си език! Тия еничари, които са готови да продадат нацията, рода, езика, вярата и земята си, не са достойни наследници на всички онези наши предци, които са загивали геройски, за да опазят своите род, език, вяра, традиции и земя. Ако нашите предци за времето на османо-турското владичество над нашите земи бяха възприели турския език, в който липсват родове, членуване, падежи, днес техните потомци дали щяха да се гордеят с "границите на своя език"? Нали си спомняте какво бях писал по-горе - "Границите на моя език са и граници на моя свят!". Каквото е богатството на изразните възможностии на даден език, такива са и границите на мислене на неговите носители. Явно на много от днешните българи границите на съвременния български език им се струват твърде широки и раздути? Ами, акото не ги "кефи" това положение, което е следствие от еволюцията на езика ни, понеже не искат да се научат да разсъждават, могат да сменят езика или да започнат да грухтят, да ръмжат, да блеят или да мучат. Понеже е най-лесно. В този ход на мисли... Сещам се за един виц. Един лингвистично некомпетентен българин се снимал сред прасетата си. Показвайки тази снимка на своите познати, той всеки път им казвал: "Аз съм онзи в средата на снимката."... Граматическите правила били трудни. Ами формулите по алгебра и по геометрия, по физика и по химия... Те да не са по-лесни? А историята и географията лесни науки ли са? Да вземем и тях да махнем от учебната програма. Направо да забраним със закон образованието! Напред в посока, обратна на еволюционната! Напротив! Трябва да се повишават грамотността, правописа и правоговора на целокупното българско население. Това е правилният път, а не - забраната или замяната на граматически правила и постулати! Наистина българският език е един от най-трудните за научаване езици. Но това в никакъв случай не е недостатък, а напротив - голямо предимство е, именно - заради богатството на изразни средства. Наличието на пълен и кратък член в българския език е и въпрос на памет за историческия развой на езика. Тоест, освен логическо, наличието на кратък и пълен член има и културно, и историческо значение. Наистина, много хора грешат, когато пишат и когато говорят. Но докато някои се опитват да научат и да разберат граматическите правила на своя и на чуждите езици, други предпочитат да не обръщат внимание на наличието на езикови норми, на книжовен език. Понеже е по-лесно. Понеже, в противен случай, биха си усложнили живота! В крайна сметка, става дума и за самоуважение, а също - и за уважение към родния ни език, чрез който се представяме пред останалата част от света, към неговите богати изразни възможности. Но преди да започнем да учим чужди езици и чужди истории, добре е първо да научим собствения си език и собствената си история.

"Българският език ще се усложнява още повече, оттук - нататък..." Ето още една нова митологема. Щеше да бъде забавно, ако не беше премного тъжно. А ти, unustamatu, вместо да плюеш по проф. Вл. Мурдаров, препрочети казаното от него и се замисли над думите му!

Ето и мнението на проф. Владко Мурдаров... (Подкрепям неговото мнение, а не - мненията на Куцаров и Пашов.) И така: "Когато през 1945 г. Министерският съвет приема наредбата-закон за тъй наречения отечественофронтовски правопис, според която трябва да отпадне правилото за употребата на пълния и непълния член при имената от мъжки род, акад. Александър Теодоров-Балан обикаля до последния момент от човек на човек министрите и успява да ги убеди да го запазят. Заради това, ако днес в обществото ни наистина се наложи идеята за отстраняването на въпросното правило, промяната не може да бъде направена по решение и предложение на отделни хора, а трябва да се извърши от Народното събрание, след като приемането му е станало със закон. Аз обаче съм от застъпниците на идеята, че правилото за употребата на пълния и непълния член трябва да продължава да съществува. Основната причина е, че за мене неговото прилагане говори за степента на грамотност на човека и за неговата езикова дисциплина. И дори за начина му на мислене. И не е толкова съществено, че правилото е било създадено изкуствено преди много години, както специално изтъкват в мотивите си противниците му. След като отдавна е посочен елементарният механизъм с използване на местоимението той, за да се провери как трябва да се членува дадено име в изречението, този механизъм просто трябва да се овладее, за да може да се прилага. Хрумването за отмяна на правилото трябва да се разглежда и в общ план, защото не бива да се забравя, че за националния книжовен език най-важна характеристика са правилата, нормите. Ако те, под влияние на недостатъчната грамотност на някои, бъдат отменени, тогава изобщо няма да може да се говори за книжовен език. Разбира се, колебанията при прилагане на конкретното правило са преди всичко при оформянето на текстове според изискванията на писмената книжовна реч. При устната книжовна реч положението е малко по-различно. Общо може да се каже, че там правилата дават известна свобода. Това означава, че когато името трябва да бъде употребено с пълен член в писмената реч, в устната се допуска употребата и на пълен, и на непълен член, без това да се смята за грешка. Затова в изречението "Романът се посреща от всички с голям интерес", оформено според изискванията на писмената реч с пълен член, в устната реч името романът може да се употреби и с пълен, но и с непълен член - романа. Същото се отнася и до случаи като "Очаква се докладът да бъде внесен за обсъждане до понеделник", където може да се каже и докладът, и доклада. Така е и при по-елементарни изречения като "Стефан е отличникът на класа", в което отличникът може да се изговори с пълен или непълен член. Когато името трябва да бъде употребено в писмената реч с непълен член обаче, според правилата, в устната не бива да се допуска използването на пълния член. Затова в изречението "Премиерът призова парламента да разгледа внимателно всички мерки срещу отвличанията", името може да бъде употребено само с непълен член. Използването му с пълен член - парламентът, което се допуска от някои поради представата им, че така поставят едва ли не логическо ударение върху думата, обаче е грешка. Същото важи и за случаи като "Делегацията беше приета от президента на страната", където съществителното президента трябва да се изговори само с непълен член. Както личи, при членуването на имената в устната книжовна реч се допуска относителна свобода. Това може да създаде лъжливото впечатление, че сякаш е направена първата крачка към отмяната на строгото правило при писане. Всъщност свободата при говорене е наложена преди всичко от масовата речева практика, но посоченото ограничение при употребата на непълния член е доказателство, че съществена промяна при общото правило, според мене, не бива да се очаква. Пълен и кратък член има във всички европейски езици, с изключение на славянските, които имат само падежни окончания. От всички славянски езици, само българският има пълен и кратък член (в неговия македонски диалект има само пълен член), което го прави по-рационален. Ако пълното членуване беше излишно, досега биха го премахнали от повечето европейски езици. Аргументът, че така - без пълния член - би било "по-лесно", е меко казано идиотски; най-лесно е въобще да се откажем от езика си и да се върнем в пещерите. Аргументът, че за да определи, кога да се използва пълен или кратък член, на някого би му се налагало да прави „пълен синтаксис на всяко изречение", със загуба на „адски много" време (?!?!) също е идиотски. За такова признание за нечия езикова безпомощност би трябвало да бъде отнета дипломата за основно образование, тъй като правилното членуване би трябвало да бъде научено още в началното образование, именно - за да не се налага впоследствие задълбочен граматичен анализ на всяко изречение. След като на някои хора им е толкова трудно да спазват българските граматични правила, те би трябвало да си намерят някоя по-лесна професия, чието упражняване да не им налага досег с българската граматика. Прави впечатление, че започналото след 10.11.1989 г. целенасочено увреждане на българския език все повече се задълбочава и ожесточава, с развиваща се тенденция към неговото унищожаване. В резултат, езикът е доведен до крайно осакатено състояние. Все по-усилено се насаждат русизми, турцизми, англицизми и всевъзможни други, карикатурно побългарени чуждици, както - и диалектни елементи, особено - македонски. Сложните глаголни времена не само се използват твърде ограничено, но и недопустимо се смесват с прости глаголни времена. При възвратните и притежателните местоимения се използват само техните кратки форми, дори - по няколко пъти, в едно и също изречение (вместо да се редуват „неговият", с „му", „своят", със „си", както и „себе си", със „си", многократно се повтарят само „му" или „си".). Все повече надписи, в страната, поставени на обществени места, са само на английски език, също като в Дивия Запад (често пъти - и с правописни грешки, както - и побългарени, например – „технолоджи", вяместо „текнолъджи"). В Интърнет кирилицата дори е напълно бойкотирана и отхвърлена (пример, без коментар: "Grupata Metalica 6te izleze na scenata kum 5 4asa I za prav put 6te izpalni par4etata si pred bulgarska publica."). Както е известно, във всяка цивилизована държава има специални контролни институции, които налагат големи наказания и глоби на служебни лица, допуснали дори по-незначителни от посочените по-горе нарушения на националния правоговор и правопис. Като се има предвид, че езикът е духовната същност на всеки народ, се оказва, че българското население, напротив, все повече е лишавано от духовност, чрез неговото тласкане към примитивно, опростачено и варваризирано, чалгаджийско равнище и издаването предимно на нечленоразделни звукове. Преднамереното осакатяване и унищожаване на един от основните европейски езици, на един от основните славянски езици, от страна на българските държавни институции, явно в послушно, сляпо изпълнение на нечии чуждестранни разпореждания, което е търпяно безропотно и от българската „интелигенция", представлява недопустимо посегателство върху част от световното културно наследство и от човешката цивилизация въобще."

Не, не приложиха аргументация. Не сметнаха за нужно. А сега добавих и още едно мнение, от тази сутрин. И, да, всичките коментари принадлежат на филолози, а последният коментиращ е и историк. И, не, не работят в ИБЕ към БАН. А ти, щом си толкова наясно с членуването, защо мрънкаш против него? В цитата запазих само три изречения. Останалите не съм ги коментирал, затова и не ги включих.

Поговорих по скайпа с няколко приятели и - само между другото - ги попитах какво мислят по темата за премахване на правила от граматиката на българския език и по-конкретно - за махането на пълния член. Техните коментари се свеждат до, цитирам: - "Самата тема е малоумна." - "Ама, разбира се, че пълниЯТ член трябва да бъде запазен, бидейки част от езиковото богатство на СБКнЕ." - "На неграмотни, на малоумни, на илитерати изобщо не бива да се дава думата." - "Абе, защо направо не им заключиш темата?! Нали си модератор там..." - "Скрийте им идиотските мнения, колкото и грамотно да са написани, и оставете само мненията с правилата и методите на тяхното прилагане!" - "Грухтящите и мучащите да се завърнат на село и да си останат там!" - Неграмотниците да се завърнат в първи клас, за да си доучат!" - "Българската граматика е страхотен начин да се разграничават глупаците от хората, които искат и могат да се научат да пишат. Тези, които не владеят родния си език и родната си история, да бъдат принудително изселени в БЮР Македония - като наказание за техния национален нихилизъм!"

Може да се явиш на предварителните или - на редовните изпити в университета, в който си избрал/а да кандидатстваш. После може да провериш дали някой друг университет признава оценките по предметите, с които е било кандидатствано в първия университет. За някои специалности изпитът е под формата на общообразователен тест (по няколко питания по всеки учебен предмет), за други се пише тема, решават се задачи или се прави нещо друго (пее се, рисува се и така нататък), в зависимост от специалността, за която се кандидатства. Някои университети приемат и оценката от матурата, но това може и да не важи за всички специалности, така че това трябва също да се провери. Разбира се, трябва да търсите информация в самия университет - в кабинетите на инспекторите по отделни научни дисциплини. Или - в справочника, издаден в годината, в която кандидатствате. Възможно е да се намери информация и в сайта на университета, който ви интересува.

Кой сега твори митологеми?! Най-често не се налага да се прави синтактичен разбор на ВСЯКО изречение. Възможно е да се наложи само при наличие на някое по-витиевато изречение. Най-често не се и замисляме. То и не е необходимо в простите изречения. Ясно е, че козелът не може да изяде вълка, нито пък бобът може да изяде коня. Не е необходимо да си завършил българска филология, за да познаваш българската граматика. Достатъчно е да си слушал в час по български език и да си чел повечко книги през 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, когато бяха грамотно написани. Днес в книгите, във вестниците, в списанията и в интернет масово може да се натъкнеш на най-разнообразни езикови грешки. Ако се наемеш да ги събираш, можеш да напишеш книга. Тъжно е, наистина. Днес, ако намериш безгрешно написана книга, това е събитие, достойно за възхвала.

Същност на правописната норма Когато подлогът в изречението е от мъжки род единствено число и завършва на съгласна буква, той се членува с пълен определителен член –ЪТ или –ЯТ:Магазинът е в ревизия. Автомобилът потегли рязко. Върхът се вижда отдалече. Вятърът счупи клона. Забележка: В тази публикация с подчертаване е показано мястото на подлога в изречението. Ако към подлога има прилагателно, пълният член се прехвърля от подлога към това прилагателно: Денонощният магазин е в ревизия. Червеният автомобил потегли рязко.Заснеженият връх се вижда отдалече. Силният вятър счупи клона на дървото. Пълен член се употребява тогава, когато подлогът изразява идентифициран, конкретен обект (предмет, лице, животно, растение, явление), за него вече е ставало дума или пък е ясен от контекста, т.е - когато е определен. А ако този обект не е определен, а е някой, неопределено кой точно измежду други като него, подлогът не се членува:Черен облак затули Слънцето (облак, който е черен, но точно кой облак не е ясно, пък и не е важно). Отдалече се вижда заснежен връх (важно е, че се вижда именно връх, който е заснежен, а не - нещо друго; точно за този връх досега нищо не е споменавано). Силен вятър счупи клона, също: Клона счупи силен вятър (очевидно вече е ясно за кой клон става дума, той вече е определен, но за вятър едва сега се споменава; във второто изречение обратният словоред акцентира върху неопределения досега извършител - това е някакъв силен вятър, а не - някой пакостник). Пълен член може да има само подлог. Ако съществителното е друга част на изречението, членуването му с -ЪТ/-ЯТ е груба правописна грешка: Ти си добре дошъл в домът ми. Подлог е "ти" (кой?), затова "дом" (къде?) не може да има пълен член, правилно е Ти си добре дошъл в дома ми. Романа "Под игото" е написан от писателят Иван Вазов. Две правописни грешки: "роман" е подлог (кой?) и е определен, затова трябва да има пълен член, "писател" не е подлог (от кого?) и не може да се членува с пълен член; правилно е Романът "Под игото" е написан от писателя Иван Вазов. В българския книжовен език е допустимо в устната реч вместо пълен определителен член -ЪТ/-ЯТ да се изговаря непълен -А/-Я. Не е грешка да произнесем Магазина е затворен. Вълка изяде козела.(Кой - кого?) Но ако напишем изреченията в този вид, това вече ще бъде правописна грешка, защото подлозите и в двата примера трябва да бъдат членувани с пълен член – магазинът, вълкът. Въпреки че не е грешно, произнасянето на пълен член -ЪТ/-ЯТ при говор обикновено звучи претенциозно, изкуствено. Дискусията "за" и "против" От много години научните среди водят полемика дали да не отпадне изискването за пълен член -ЪТ/-ЯТ.Всяка от двете страни има основателни аргументи.Основните доводи за отпадане на тази правописна норма са два: 1. При съществителните от женски и среден род пълният определителен член съвпада с непълния. Същото е положението и, когато съществителното е в множествено число, независимо от кой род е – мъжки, женски или среден. Езикът ще се опрости, ако се премахне различието в членуването и вместо пълен член -ЪТ/-ЯТ за мъжки род единствено число се употребява непълен -А/-Я. 2. В говоримия книжовен език правописната норма за -ЪТ/-ЯТ не е задължителна и в говорната практика тя практически не се спазва. За да се определи кога трябва да се употреби пълен член -ЪТ/-ЯТ при писане, е нужно замисляне върху граматическата структура на изгражданото изречение. Това създава затруднения и затова нормата масово се пренебрегва в писмената практика. Следователно тази норма трябва да отпадне. Съображенията за запазване на съществуващото правило са много. Едни от най-съществените от тях са насочени в подкрепа на тезата, че премахването на нормата ще доведе до обедняване на езика. С отпадането на падежните форми в българския език точно пълният член дава възможност да се определи на кой обект е приписано действието, изразено чрез сказуемото. Ако изречението е построено с обратен словоред и подлогът е членуван с непълен член, може да възникне неяснота кой е подлогът, или образно казано – "кой - кого?". Ето пример. Изговаряме Инструмента прави майстора. Ако действието "правя" се приписва на "инструмент", е ясно: ако имаш подходящи инструменти, може да станеш майстор. И обратно – нямаш ли инструменти, не можеш да си майстор. При изговаряне на изречението акцентът пада върху съществителното "инструмент" и това подсказва, че действието "правя" е приписано точно на него, а не на съществителното "майстор". В този вид изречението е с прав словоред – подлогът е преди сказуемото. Обаче ако произнесем същото изречение с акцент върху думата "майстора", смисълът коренно се променя. Изречението вече съобщава, че инструмента, за който вече е споменавано, го изработва не друг, а точно този майстор, за когото също вече е ставало дума. Изречението е с обратен словоред и подлог в него е съществителното "майстор", на него се приписва "правенето".При говор няма неяснота – интонацията подсказва смисъла, който вложен. Но ако е написано без пълен член на подлога, става неясно кой кого прави. Тази неяснота изчезва, ако напишем Инструментът прави майстора (за първия случай); Инструмента прави майсторът (за втория случай). Този пример показва, че ако правописната норма за пълния член отпадне, при писане вероятно ще бъде избягвана употребата на обратен словоред. А това е крачка към обедняване на използваните езикови средства. Ето още един пример, в него дори интонацията не помага уверено да се определи кой кого е разпознал: Убиеца разпозна по-възрастния свидетел. Ако искаме да кажем, че въпросният убиец е разпознат от по-възрастния свидетел (а не от по-младия), трябва да напишем Убиеца разпозна по-възрастният свидетел. Но ако желанието ни е да съобщим, че въпросният убиец е разпознал еди-кой си свидетел на убийството (а това му дава възможност да го премахне), тогава трябва да напишем Убиецът разпозна по-възрастния свидетел. В тази публикация няма да се задълбочаваме в спора "за или против" и да вземаме страна. В момента дискусионната правописна норма съществува и ако искаме да имаме добър правопис, просто трябва да се съобразяваме с нея. Целта на публикацията е да насочи вниманието към проблема и да посочи лесен начин за неговото практическо разрешаване. Проблемът Много често можем да прочетем съобщителни и въпросителни изречения, в които, вместо с пълен определителен член -ЪТ/-ЯТ, подлогът е членуван с непълен член -А/-Я, като например: Магазина е затворен. (вместо правилното Магазинът е затворен.), Магазина се премести на съседната улица. (вм. правилното Магазинът се премести на съседната улица.), Ресторанта е в ремонт. (вм. правилното Ресторантът е в ремонт.), Хотела се намира на втория етаж. (вм. правилното Хотелът се намира на втория етаж.), Парцела се продава. (вм. правилното Парцелът се продава.), Обекта е под постоянно видеонаблюдение. (вм. правилното Обектът е под постоянно видео наблюдение.), Филма бе гледан с голям интерес. (вм. правилното Филмът бе гледан с голям интерес.), Охраняем ли е плажа? (вм. правилното Охраняем ли е плажът?), Отворен ли е музея за посетители днес? (вм. правилното Отворен ли е музеят за посетители днес?), Хотела разполага ли с апартаменти? (вм. правилното Хотелът разполага ли с апартаменти?). Основните причини за този тип масова правописна грешка са две. Едната причина е омаловажаване на значимостта на правописната норма, повърхностно приемане, че щом при говор се изразяваме ясно, значи може да пишем така, както говорим. А това съвсем не е така!!! Втората причина е трудното разпознаване на подлога. В съзнанието на много хора се е загнездило правилото "подлогът извършва действието", недалновидно поднесено някога от някой учител. Това е вярно, но далеч не - и във всички случаи. При възвратна глаголна форма извършителят на действието и подлогът обикновено не съвпадат, например: Припевът се пее от целия хор. Пеенето се извършва от целия хор, но при възвратната форма пеенето е приписано на припева. Подлогът тук е съществителното "припев", а не - "хор" и затова правилно е "припев" да се изпише с пълен член. Решението На тези, които считат, че е нормално да се пише така, както се говори, може тази публикация да им се види безсмислен брътвеж. Към тях може само да се отправи гореща препоръка да започнат да отделят време, за да четат художествена литература - романи, разкази, фейлетони, каквато и да е проза. А за тези, които биха искали да пишат правилно, но се затрудняват как да определят подлога в изречението, за да го членуват с –ЪТ или с –ЯТ, ето решението: Да се определи кое е сказуемото не е трудно, то изразява действието. И понеже сказуемото задължително се съгласува с подлога по число, определянето на подлога става лесно. Променяме сказуемото в множествено число. Тази промяна веднага повлича необходимост някое съществително да се промени от единствено в множествено число. Именно то е подлог. Ето примери: Магазина е затворен. Така го изговаряме, а как да го напишем правилно? Сказуемото е "е". Променяме го на "са" и веднага е усещаме, че трябва да кажем "магазините". Значи подлог в първоначалното изречение е "магазин" и правилното изписване е Магазинът е затворен. Заснежения връх се вижда отдалече. Изразяваме множествено число – "се виждат". Тази промяна вече изисква не само един връх, те трябва да станат няколко или много – "заснежените върхове". Подлог е съществителното "връх", но понеже към него има прилагателно, пълният член се записва към него – Заснеженият връх се вижда отдалече. Вълка изяде козела Промяната "изядоха" изисква още една промяна – "вълците", следователно подлог е "вълк" и правилното изписване е Вълкът изяде козела. Козела изяде вълка. И тук множественото число на сказуемото "изядоха" води до необходимост вместо "вълк" да кажем "вълците", т.е. първоначалното изречение е Козела изяде вълкът. Убиеца разпозна по-възрастния свидетел. Тук вече нещата са доста по-сложни. "Разпознаха" внася несъгласуваност, която може да се отстрани по два начина – като кажем в прав словоред Убийците разпознаха по-възрастния свидетел или като използваме обратен словоред: Убиеца разпознаха по-възрастните свидетели. Това са две различни изречения, те съобщават различни неща и затова в първото от тези две изречения подлог е "убийците", а във второто – "по-възрастните свидетели". В зависимост от това, какво съдържание искаме да вложим в първоначалното изречение, то трябва да бъде записано или като Убиецът разпозна по-възрастния свидетел, или като Убиеца разпозна по-възрастният свидетел. (или така - Убиецът бе разпознат от по-възрастния свидетел.) http://ezikova-kultura.tutmanik.com/

Да. Получава се ефект, сравним с този - любители да играят по двойки шахматна партия срещу шахматен гросмайстор или - срещу световен шампион по шахмат. Кой ли ще победи? Сещам се за партията на Пол Морфи срещу херцог Карл Брауншвайгски и граф Изуар, изиграна през 1858 г.: 1. e2-e4 e7-e5 2. Kg1-f3 d7-d6 3. d2-d4 Oc8-g4... Този ход отговаря на състоянието на тогавашната теория на дебюта, но Морфи показва безспорно слабостта му. 4. d4:e5 Og4:f3 5. Дd1:f3 d6:e5 6.Of1-c4... Белите вече имат превес в развитието и започват атака - фиксират полето f7. 6 ...Kg8-f6 7. Дf3-b3... Отново се фиксира полето f7, като се атакува и друга слаба точка - полето b7. След ранното развитие на офицера от c8 това поле остава беззащитно. 7. ...Дd8-e7 Черните са принудени да се защитават в разрез с правилата за ефективно развитие, блокирайки офицера на f8. Както ще видим впоследствие, невъзможността да се рокира е голям недостатък в позицията на черните. 8. Kb1-c3 ... Сега черните не разполагат с хода Де7-b4+ и евентуална размяна на дамите, затова заплахата Дb3:b7 става по-актуална. 8. ... c7-c6 Принудителен ход, черните защитават пешката на b7. 9. Oc1-g5 ... Свръзка на коня на f6. Белите са завършили напълно развитието си, фигурите им стоят добре, докато черните са затруднени пространствено и в развитието, фигурите им са заети главно да охраняват царя, който не може да рокира 9. ... b7-b5? Черните позволяват жертва, която отваря дамския фланг и центъра за фигурите на белите. 10. Kc3:b5 c6:b5 11. Oc4:b5+ Kb8-d7 Сега белите правят свръзка на черния кон и по дамския фланг. 12. 0-0-0 Ta8-d8 Всички фигури на белите са включени с темп в атаката, докато черните са блокирани около царя и са крайно нефункционални. Следва решителната развръзка! 13. Td1:d7 Td8:d7 14. Th1-d1 Де7-e6 Нов опит за сваляне на напрежението чрез размяна на дамите, но вече е твърде късно, матът е неизбежен. 15. Ob5:d7+ Kf6:d7 Следва ефектна жертва на дамата. 16. Дb3-b8+ Kd7:b8 17. Td1-d8x Мат.

През 2006 г. един японски столетник бе създал речник с канджи. Така се наричат на японски китайските йероглифи, които в японския език имат различно звучене, напр. - Шаолин става Шоринджи, понеже в китайкия липсва звукът Р, а пък в японския липсва звукът Л. Речникът на дядката съдържа невъобразимото за нас количество от 59 000 йероглифа. Момент, обясниха ми, че около 1000 йероглифа му се губели, понеже вече бил на твърде напреднала възраст - факт, който си казва думата. От друга страна, в едно изречение на японски език можете да срещнете канджи (йероглифите - те описват понятия), хирагана (сричкова азбука, дублираща фонетично йероглифите), катакана (сричкова азбука, използвана за написването на чуждиците - кафе/коохи, кока-кола/кока-кора, Спартак/Супарутакусу, есперанто/есуперанто, Люксембург/Рюкусанбууру...), а също така - и латиницата. Смятам, че не биха се затруднили, ако въведат и кирилицата.

Не ми стана много ясно как премахването на пълния член (-ът, -ят) би ни улеснило. Аз не бих могъл да дам смислен отговор на този въпрос, вероятно защото твърдението е... хм, глупаво! Защо някой си мисли, че махането на граматични правила ще ни улеснява? По-скоро ще бъде объркващо за хората, свикнали да си служат правилно с българската граматика. Използването на граматическите правила в писмената и в разговорната реч става на несъзнателно ниво, без замисляне! Вярно, има неграмотници, които така или иначе не употребяват пълния член (защото не знаят как, а и не искат да се научат!), но това си е за тяхна сметка. А колкото до чужденците... едва ли българската граматика трябва да бъде съобразявана точно с тях, че да им е по-лесно да учат езика ни. Защо пък трябва да ни улеснява? Ако на някой неграмотник или на някой чужденец му е труден българският език, това си е изцяло негов проблем. Ние как се съобразяваме с граматиката на чуждите езици, които изучаваме?! Ако ще махат пълния член, трябва да се въведат нови правила за определяне на подлога като една от частите на речта. А какъв е смисълът, след като такива правила вече има? Много просто - никакъв! Погрешно е знанието да се принизява на нивото на човека. Нека човекът да се издигне на нивото на знанието. Който не знае - да седне и да научи! Тази безсмислена "борба" ми прилича на борбата с митологемите в историята. Едни митологеми се оборват, за да бъдат заменени тихомълком с... други. Всеки език с течение на времето се опростява до максимално възможния вариант. Ето един пример: какво - к'во, защо - 'що. Можем да добавим и намаляването на падежите. В старобългарския има 7 падежа (именителен, родителен, дателен, винителен, звателен, творителен, местен), сега са по-малко. По-скоро има остатъци от падежната система, които вероятно в едно далечно бъдеще също ще изчезнат. Опростяването на езика е възможно - до някакви определени граници. Махането на пълния член обаче прескача тези граници; той трябва да остане. Той е част от богатството на нашия език. Богатият език ти дава пълна свобода на изразяване (особено - при писмената реч), ако ще и да е нещо "толкова дребно" като членуването с кратък или пълен член на съществителните имена от мъжки род. На един му е неудобно едно, a на друг - друго. Дали би останало нещо ценно на този свят, ако започнем да премахваме всяко нещо, което някому се е видяло неудобно? Ако не знаем нещо, решението е просто - "сядаме" и го научаваме! Когато аз бях ученик, на мен ми бяха "неудобни" алгебрата, геометрията, физиката и органичната химия. По тази логика тези учебни предмети трябва ли да бъдат премахнати от учебната програма?! Разбира се, че има доста правила, чиято цел е просто да унифицират и стандартизират определена употреба и в редица случаи тези правила са изкуствени. Всеки език се промения, а специално за правописа у нас не може да се каже, че не се правят промени, спомнете си, че се промени правилото за изговаряне и изписване на думи като "чувствувам" или "единадесет" (и пр.) и сега те се пишат така както се изговарят - чувствам, единайсет. Въобще състоянието на съвременния български език съвсем не толкова зле. Доста по-сериозно е положението при други езици, при които изписването на много думи трябва да се учи наизуст (напр. - във френския, в немския, в английския или в руския). Човек трябва да си представя, мислено да "вижда" думите, когато ги изговаря и особено - когато ги пише.

Правилото за пълния и непълния член е правописно, да. Смятам, че потребителите на форума са достатъчно интелигентни и знаят този факт. Не е необходимо да им се напомня през два постинга. Езикът има различни форми - книжовна и некнижовна (разговорна), писмена и устна. Смятам, че това също е известно на нашата аудитория. За да не се (пре)повтарям, ще дам препратка към една моя тема в този форумен раздел: http://nauka.bg/foru...?showtopic=9824 Приятно четене!

Това, че нЕкои учЕни, занимаващи се с граматика, (от ранга на Петър Пашов или Константин Куцаров от ПУ) предлаагат безумни идеи за промяна на граматиката в посока на опростяването (пардон - опростачаването) й, не означава, че нормативната уредба на езика ни следва да се промени. Какво предлагат те: - отпадане на пълния член при същ. имена от м. р. - налагане само на пълен или само на кратък член за същ. имена от м. род - премахване на остатъците от падежни форми: кого, на кого, от кого, за кого, до кого и т. н. и запазване само на: кой, на кой, за кой, от кой, до кой, зад кой... - подлогът (извършителят на действието) в изречението да се обозначава с някакъв надреден знак (вместо - с пълен член) - ще може да се прилага при всички родове и числа (м. р., ж. р., ср. р., ед. ч. и мн. ч.) - премахване на звателните форми - Елице, Елицо, Ивано, Иванке, Стояне, Филипе..., понеже днес обръщенията са по името, както е по паспорт - Елица, ела!, Здравей, Ивана!, Стоян, Филип, здравейте! - премахване на родовете (мъжки, женски и среден), по примера на турския език, в който те липсват. Тогава ще говорим така: един мъж, един човек, един жена, един лопата, един дете, един дърво... Или - едно мъж, едно човек, едно жена, едно котка, едно лопата... - отпадането на -ов и -ова в бащините имена - отпадането на букви от азбуката - ь, ю, я - отпадането на още букви от азбуката - шестте гласни - а, е, и, о, у, ъ. (Тогава ще пишем например вн и ще се чудум дали става дума за името Иван, за вана, за вино, за вина, за овен или - за друга дума!) - ... Аргументацията е, че езиковата норма изостава от развитието на езика (включително - от варваризирането и опростачаването му!) и след време започва да затруднява употребата му. Пълният член е като апендикса - рудиментарен белег! Пълният член не е табу, реликва, която не може да се пипа... Нали и глаголицата бе заменена с кирилицата... Равно ли е обаче отпадането на пълния член на победа на чалгизацията и знак за опростачването на нацията? Ще се превърне ли вярното му прилагане в признак на елитарност, както някога е било владеенето на старогръцки и на латински, например? Или обратно - грамотните ще стават все по-малка група ексцентрици с демодирани възгледи? А в борбата с простотията и варварщината победили няма, но и победени - също. Това е единственият шанс за съхранение в тези времена на глобализация, да пазим традициите си и пълния член! Засега слуховете за смъртта на пълния член са силно преувеличени. И скоро няма да се налага да му казваме "збогом". Дали е така обаче с нарастващата неграмотност на българите? Проблемът с правилното поставяне на пълен или кратък член в момента е породен не от нещо друго, а - от невъзможността на голяма част от говорещите български език да определят коя от думите в изречението е подлогът, както - и от незнанието им що е то подлог въобще. Каквито и чертички и ударения да се въведат на мястото на пълния член, този проблем ще продължи да съществува. Неграмотността става все по-голяма и поради тази причина дай да махнем правилата.Трябва да се засили обучението по български език в училище и в университета,а не - да се предлага за решение формулата "няма правило,няма проблем!". Винаги и на всички езици е имало, има и ще има разлика между разговорниЯ и писмениЯ език. РазговорниЯТ език идентифицира принадлежността към диалекта на говорещиЯ. ПравописЪТ разкрива богатството на езика и ни отличава от другоезичието. Комуто е трудно да пише правилно, то моля, нека не се захваща с непосилни задачи като пълен и непълен член.

Това правило датира от 1835 г. -споменава се в българската граматиката на Неофит Рилски. Тази далечна година все повече се отдалечава от нас. Правилото за пълния член при съществителните имена от мъжки род се използва вече 177 г. Скоро ще станат 200 години. Лекуващата сила на времето не трябва да бъде аргумент против граматичните правила, защото на принципа на отричане на традициите в езика (Да, в старобългарския го е нямало това правило, в среднобългарския - също, липсва и в диалектите ни, но го имаме в новобългарския.), бихме могли да започнем да пишем на латиница или направо да си сменим езика. Щото чуждият е по-лесен и го знаем малко по-добре от родния. Да не забравяме, че езикът е част от основите на нацията! Да, езиците се променят. Но нашият език не се е променил толкова много. Нямате представа колко голяма част от старобългарския можете да откриете в съвременния български. Само трябва да имате "очи", за да видите горещите следи на старобългарския.... Както и да е... Това е друга тема... Езикът изглежда променен, понеже много хора пишат и говорят неграмотно. Ако се ограмотят, няма да имат проблем. Ама имало хора, които били много напред в някаква друга област (физика, математика, компютри...) Окей, моите уважеия. Но нека не изостават в научаването и на родния си език. И днес има хора, които залитат по чужди езици и не познават своя собствен език. Още отец Паисий Хилендарски е драснал няколко реда по техен адрес.

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК Иван Вазов Език свещен на моите деди, език на мъки, стонове вековни, език на тая, дето ни роди - за радост, не - за ядове отровни. Език прекрасен, кой те не руга и кой те пощади от хули гадки? Вслушал ли се е някой досега в мелодьята на твойте звуци сладки? Разбра ли някой колко хубост, мощ, се крий в речта ти гъвкава, звънлива - от руйни тонове какъв разкош, какъв размах и изразитост жива? Не, ти падна под общия позор, охулен, опетнен със думи кални: и чуждите, и нашите, във хор отрекоха те, о, език страдални! Не си можал да въплътиш във теб създаньята на творческата мисъл! И не за песен геният ти слеп - за груб брътвеж те само бил орисал! Тъй слушам сè, откак съм на света! Сè туй ругателство ужасно, модно, сè тоя отзив, низка клевета, що слетя всичко мило нам и родно. Ох, аз ще взема черния ти срам и той ще стане мойто вдъхновенье, и в светли звукове ще те предам на бъдещото бодро поколенье. Ох, аз ще те обриша от калта и в твоя чистий бляск ще те покажа. И с удара на твойта красота аз хулниците твои ще накажа. Днес езикът на Иван Вазов вече е архаичен. Учениците и студентите го изучават с тълковен речник. Това обаче не означава, че поетът и писателят Вазов не е гениален.

Много хора не слушат класическа музика, например. Те слушат чалга и рап, но това не е основание да спрем да слушаме класическа музика. Post scriptum Научаването на едно единствено граматическо правило не може да направи някого нито грамотен, нито - филолог. Трябва да се познават ВСИЧКИ граматически правила. Всяко граматическо правило е част от структурата, от градивния материал на системата на българската граматика.

Да оставим онези, които чрез скандали прикриват липсата на глас и музикалност! Ето няколко примера за истинска, вярна, българска музика! ССлава, ако искаш, разпространи малко хубава музика сред своите руски приятели! http://www.youtube.c...h?v=UuM3kbM3Xvw http://www.youtube.c...&feature=relmfu http://www.youtube.c...&feature=fvwrel http://www.youtube.com/watch?v=DFh1xeiO830&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=WvG-CO80m_M&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=2dbn_GDoMIA http://www.youtube.com/watch?v=rUgoVcuGcF8&feature=related

Така е. Не го правете! Първо научете граматиката на родния си език! Идеята на правилата и на книжовния език са взаимното разбиране между носителите на дадения език, ограмотяването на всички членове на нацията. А не - обявяването на едно малцинство за грамотни, а мнозинството - за неграмотни.

Правилата са създадени, за да се сапазват. Не - за да НЕ се спазват. Ако някой не ги е научил умишлено и/или не ги спазва умишлено, в очите на всички останали, които ги спазват, изглежда граматически неграмотен. Колкото и грамотен, знаещ и можещ да е в друга област или в други области. Правилата не са създадени, за да може един да изглежда грамотен, а друг - неграмотен. Идеята е всички да ги знаят и всички да ги спазват. За да може всички да са грамотни. Ако някой не ги спазва поради незнание, непознаването на граматическите правила не може да се използва като аргумент (Ignorantia non est argumentum. Незнанието не е аргумент. - казали са го още древните римляни.) Който иска да БЪДЕ или поне - да ИЗГЛЕЖДА грамотен в нечии други очи, трябва да залагне над граматическите правила и да ги научи. Ако не е завършил училище, да завърши, ако иска, да продължи - българска филология в университета, да си наеме частен учител или сам да заляга над учебниците по граматика! Начини - много, само да има желание. Да видим, кой иска премахването на граматични правила? Това са хора, които не знаят точния брой на буквите в кирилицата - азбуката, с която пишат. Това са хора, които не познават граматиката на българския език и не могат да пишат грамотно. Хора, които пишат: ас не сам не грамотен (Аз не съм неграмотен), ас сам Балгарин (Аз съм българин.), незнам (не знам, не зная), немога (не мога), цигъни (цигани), училеще (училище), оченици (ученици), оневерсетет (университет), вишу образувание (висше образование), удобрявам (одобрявам), учо (око), ще кажа на учителят (Ще кажа на учителя.), повикай ученикът (Повикай ученика!), Търсете бикът! (Търсете бика! А това - в една реклама по телевизията!!!), еджин джюнер (един дюнер), къде са ми жапаните (Къде са ми джапанките?), уфицялен докомен (официален документ), репотация (репутация)... Примерите са безкрайни. Това са хора, които не могат да напишат в официални документи правилно дори и собственото си име! Няколко примера: 100ян (Стоян), 5ко (Петко), 5я (Петя), Десиslawa, Staniмира, Ива (ИваН), Стоя (СтояН), Димитъ (ДимитъР)... Да спра дотук, а?!... Това са хора, които предпочитат да общуват чрез междуметия (Ей, шшш!..., КАжи, ма, оу!..., Ко, уа?, Ей, оу!...). Това са хора, които общуват с мучене и грухтене. Това са хора, които пишат, говорят и мислят с правописни грешки. Това са хора, които искат в българската граматика да има само едно единствено правило, което да гласи, че правила за употребата на българския език НЯМА! И се опиват да наложат неграмотността си и животинската си "граматика" на вече ограмотените! Е, няма нужда! Ние граматиката на своя роден език вече сме я изучили. Че даже сме я и преподавали - и в училище, и в университета... Много е смешно и тъжно, когато някой се тупа по гърдите - колко голям националист и колко голям учЕн е!, а в действителност не познава ни родния си език, ни - родната си история.

Казано с други думи... "Границите на моя език са и граници на моя свят." Тоест, ако някой говори и пише като дебил, най-вероятно е такъв. Разпространението на граматични нарушения не е оправдание за премахването на граматическите правила. Непознаването на граматиката (древните римляни са казали - на законите) не е оправдание за нарушаването й (им).

Прелюбопитен съм да науча и мнението на автора на темата - какво мисли по този проблем и Mr. Shades.

Не е само това... 1. Учителите... Да оставим настрани ниското заплащане на учителите! Учителската заплата у нас никога не е била много висока. Но на учителите винаги се е гледало като на част от елита на страната. Интелекттуалният елит имам предвид. А на тяхната професия - като на много престижна работа. Днес на тях се гледа като на аутсайдери. Учениците имат джиесеми, струващи няколко учителски заплати. А учителят носи старите си дрехи и обувки (да, дават му се пари за облекло веднъж или два пъти годишно, но тези пари веднага се дават за текущи нужди - заем, кредит, наем, ремонт, електроенергия, вода, данък сгради, такса смет, храна и каквото има още за плащане. Не е нормално пенсионирани учители да ровят по кофите и контейнерите за смет! Родителите сами насаждат негативното отношение към учителя у децата си - обиждат го в тяхно присъствие, говорят срещу него у дома, ходят да се разправят с него, ако е писал забележка или двойка на боклучето (пардон! - детенцето) им, не ходят на родитело-учителски срещи, с една дума - неглижират го. Сега много учители и университетски преподаватели знаят по-малко и са по-неграмотни от учениците и студентите си, на които трябва да дават своите знания. Да, ама те не са натрупали никакви знания в своя съзнателен живот, нямат богат житейски опит и в крайна сметка нямат с какво да бъдат полезни на възпитаниците си. Не може университетски преподавател по български език да не прави разлика при употребата на: кой/кого да накажа; на кой/на кого се обаждаш; от кой/от кого е писмото; за кой/за кого да предам..., да говори на своите ученици или студентите на някакъв неразбираем за тях диалект (освен в часовете, в които им преподава диалектология) или - на жаргон (освен в часовете, в които им преподава за жаргона)... Не е нормално в интернет учениците да бъзикат учителя Хикс, че знае по-малко от тях и да задават реторичния въпрос, кога той ще изучи предмета, който им преподава! Не е нормално някой учител, преподаващ на над университетско ниво, с години да бъде извън системата, а друг, който е неграмоен и не познава материята, която преподава, да бъде държан в системата почти половин век! Ама добрият учител е като камък, хвърлен в блатото, понеже покрай работата му свестните деца и родители виждат кой от учителския колектив не си върши съвестно работата. И добрият учител бива изхвърлен от "системата", бидейки подгонен по казарменому - по устав, а некадърниците си стоят - бетонирани до пенсия. 2. Дисциплината на учениците, униформите и делегираните бюджети. Много е погрешна идеята за делегирани бюджети - парите (1200 лв? на година) да следват ученика. Колкото повече ученици има в едно училище, толкова повече пари да получава то. Започва борба за запазване и на най-големите лекета сред децата в името на някакви пари - на цената на нерви и проблеми за учителите. Дисциплината на учениците е ужасна. Чувал съм за случаи, в които в час се люпят семки, чукат се с яйца (след великден), играят на игри с карти, ритат топка, карат кънки и скейтбордове. Ужас! Учителят прави забележка на някоя малка пача, а тя му отговаря да не й нарушава правата! Ами неговото право на труд не се ли нарушава от нея?! Много ученици могат да разкажат и да изиграят снощния порнофилм, но не могат да разкажат вчерашните си уроци. Това нормално ли е? Много ученички ходят на училище, облечени като за магистралата или за публичния дом. Наистина е наложително връщането на някакви ученически униформи (или да се върне онова, което беше в края на 80-те и нач. на 90-те г. на миналия век - тъмен панталон/пола, бяла риза и тъмна блуза/пуловер. Имахме и нашивки с логото на училището - слагаха се отляво - пред сърцето и на левия ръкав. В много държави по света има специални хора - биячи. Те бият зверски учениците, които се провинят в час или в междучасие. И онези деца знаят какво ги чака, ако се издънят. Напоследък чувам, че дори и в Япония, където според конфуцианството синът трябва да слуша баща си, а ученикът - учителя си, на учителите е позволено да влизат с полицейски палки и тонфи и да изпробват здравината им в нечия ученическа глава. Когато всичко е оставено на самотек, не може да се очаква всички ученици да са еднакво умни, интелигентни, знаещи и можещи. Каквито бяха повечето ученици, завършващи през 80-те и 90-те г. на миналия век. Днешните класове съдържат по няколко деца, които са ученолюбиви - две, три, пет или десет. А останалите ученици им пречат да научат нещо от учителя си, пречат и на самия учител да им предаде знанията си. 3. Отношението на родителите и на обществото към училището като институция, учителите и учениците, собствените и чуждите деца. През 2007 г., когато учителите стачкуваха, родителите и обществото ги плюеха, вместо да подкрепят исканията им. Много родители са абсолютно безкритични към децата си - искат да се отърват от присъствието им и затова ги пращат на училище и в университета, дават им по много пари на ден, угаждат им за всичко, дори за абитюриентската им вечер им купуват силикон за устните и за гърдите (на момичетата, разбира се!). Ама не могат да запълнят дупките в мозъците им със силикон! Купуат им безумно скъпи и безумно безвкусни дрехи за бала, плащат на фризьори да им направят най-авангардни прически... Такава показност не е нормална нито за Япония, нито за западноевропейските държави. Завършваш средно образование и животът продължава, а трудностите за преодоляване - също. Повече за родителите казах и по-нагоре. 4. Пренебрежителното отношение на (почти) цялото общество към грамотността, интелектуалността, знанията, уменията... Не съм привърженик на теорията за конспирациите, но изглежда, че промените в образованието, налагането на национално ниво на тъпотията, неграмотността и простотията се водят на държавно равнище. Тъп, прост и беден народ си избира хитри, продажни и премного богати политици, кефи се на медийни VIP "величия" (от ранга на простаците, участвали в сезоните на "Биг брадър" и "Вип брадър" - имена няма да споменавам, за да не им правя реклама) псевдо бизнесмени, псевдо творци (като нЕкои мЕнистЕри на кОлтурата и на образУванието)... Маанета или модерн преработки замениха автеничния фолклор. 5. Нашествието на псевдонауката Псевдонаучни теории и хипотези се ширят в медийното пространство и напират да влязат в учебниците. Самите учебници са изпълнени с фактологически, правописни и пунктуационни грешки, стари статистически данни... Тенденцията е към затъпяване на нацията. Свидетел съм на висшисти, които са тотално неграмотни. Липсват им изразни средства. Не е ли едновременно и тъжно, и смешно човек с висше образование да не може да пише грамотно?! Да не може да напише правилно дори и собственото си име?! 6. ДДС за книите и за учебниците ДДС от 22% и сега - от 20% за книги и учебници е много. Значи за книги и учебници преференции няма, ама за бизнеса с цигари, алкохоли, наркотици, проституция, хазарт и др. простотии има и преференции, и затваряне на очите. Явно "държавата" в лицето на нейното ръководство има полза (пардон - далавера!) от това. Щото, ако нямаше, щяхме да го усетим. Законът е за кон и за кокошка, за които няма прошка, ама рибата се вмирисва откъм главата, нали?!... Рибата се чисти откъм опашката, но ще се изчисти по-лесно, ако главата й бъде премахната. Накрая се оказва, че държавата е уловила на гущера опашката и най-големите престъпници са на свобода. За учителите, за безработните, за майките и за пенсионерите пари никога няма. Няма и да има. Ама за "наши хора" се намират цели банки или цели предприятия, които биват източвани. Не говорим само за милиони, а - за милиарди. После държавата пари нямала. Ама да сте чували за беден политик? Не сте, нали...

Самоучител по езика есперанто http://www.interact-varna.org/esperanto/samouchitel.pdf