ISTORIK

Смятам, че темата за данъците и осигуровките за 2012 г. също ще те заинтригува: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13230

Да видим сега... как би могъл авторът на темата да си набележи параметрите на ситуацията... 1. Трябва да си решиш дали фирмата ти ще бъде ЕТ, ЕООД, ООД... В зависимост от бизнеса и от формата на юридическото лице зависи дали трябва да си регистриран по ДДС и какви данъци ще плащаш, до каква степен ще бъдеш отговорен - до размера на активите на фирмата или - с цялото си имущество (при ЕТ). 2. Уточняваш си сладкарница, кафе-аперитив или питейно заведение ще бъде обектът ти или пък - магазин за продажба на пакетирани стоки, цигари и алкохол... Защото ще имаш доста различни изисквания, в зависимост от това, какъв ще се води обектът! Важно е дали обектът е стационарен или е преместваем - нещо като каравана, или сглобяема къща, примерно... 3. За размера на наемите провери в http://imot.bg/ , примерно. 4. За разрешителните - ще зависи с какъв статут е помещението и дали няма да му се наложи смяна на предназначението. В местната община вероятно биха могли да ти обадят точно колко и какви документи ще ти трябват. Обикновено това са: разрешително от местната община, становище за пожарна безопасност - от пожарната служба, становище на ХЕИ, служебни бележки от ВиК, от местното електроразпределително дружество, договор за наем (ако помещението не е твое), актуално състояние на фирмата... Не знам дали ще ти се наложи да вадиш някакви сертификати за безопасност на храните, за управление на качеството (ISO 22000, HACCP, ISO 9001), такива някакви неща... Ще се плаща и такса "смет"... 5. За продажбата на бира май няма да ти трябва лиценз, но за цигари и високоградусен алкохол (15-20+ градуса) се изискват съответните лицензи. Те са местни данъци и такси, така че се определят от съответната община. 5. За хладилните витрини... За кока кола ще ти искат да им заредиш от всичките продукти определено количество първоначално и след това да не държиш други продукти в тяхната витрина. Изключение правят витрините за минерална вода (фирмите за минерална вода също предлагат свои брандирани витрини), където е разрешено да се съхраняват и други продукти, освен техните във витрините им. 6. Добре ще е да си намериш добър счетоводител. Има разни дреболии, които се променят с времето и е добре да имаш човек, който да следи промените, понеже глобите, по причина на немарливост никак не са малки. Освен това, добрият счетоводител би могъл да ти помогне да намалиш малко размера на данъците (примерно - чрез дарения и/или други законни механизми). Не забравяй да плащаш осигуровките - своите и на служителите си! Трябва ти и касов апарат, задължително свързан с НАП. Добре е да имаш и апарат за картово плащане (не зная как се наричат тези апарати)... Ще ти трябва и електронен подпис. 7. Ще ти трябва договор с фирма за трудова медицина (това е абонамент и се плаща на база броят на служителите), ще ти трябва система за самоконтрол, касова книга (и ред други книги за различни видове инструктаж и т. н.). 8. РЕКЛАМА! - Офлайн: светеща външна реклама, брандиране на витрини, брандиран сенник над вратата, рекламни чадъри и т.н. Реклами в местния вестник... - Онлайн - сайт, блог, профил на заведението във Фейсбуук, филмче в ютуб или вбокс7, банери, размяна на банери, реклама в Гугъл и Яху, в някои форуми (като БГ мама)... 9. Ремонти - на тоалетната (с преддверие), на канализацията, дограма, барплот, окачен таван, фасада, подове, боядисване... Ако ще се пуши в заведението, задължително трябва да има място за пушачи и за нешушачи. Може да го обявиш като заведение само за (не)пушачи. Твоя воля!...Трябва да калкулираш разходите за майсторите-строители и за материалите. 10. Климатик - за отопляване и охлаждане... Ако е много евтин, може би няма да успее да се справи с големи студове и горещини. 11. Аспирация и вентилация, ако ще се пуши в заведението. 12. Пред заведението може да има място за игра на децата на клиентите ти (пясъчник, метална пързалка, метални люлки и катерушки, надуваема пързалка, надуваем замък, батут, електронни игри - машини, в които се пускат монети и после се играе съответната игра). 13. Барплот, маси, пейки, столове, табуретки, чинии, чаши, ножове, вилици и лъжици (за многократна и еднократна употреба), сламки, кафе машина, хладилници, шкаф-витрини (или - както там се казват)...Виж този сайт: http://www.hbg2000.com/ - тук има доста неща, които биха могли да ти послужат в дейността. Трябва да избереш стила на интериора и основната музика. 14. Охрана - СОТ, камера, аларма, жива охрана... 15. Стока... Каква и колко - тук не се наемам да те съветвам. 14. Забавлението на клиемтите - радиоточка (това е минимумът!), музикална уредба, музикални дискове, телевизор, кабелна и цифрова телевизия, безплатен интернет, комплекти за игра на шахмат, карти, табла, не се сърди човече, монополи, пъзели, вестници и списание (абонираш се или ги купуваш)... 15. Можеш да се свържеш с някоя чаена къща и оттам да се снабдяваш с качествени видове чай и кафе. 16. Колко и кои ще са конкурентите? 17. КЪДЕ ще бъде разположен обектът ти - на оживено място, до летище, пристанище, гара или автогара, до някой университет или училище, до казарма, до стадион, в квартал с по-млади хора или в квартал с повече пенсионери, или на някое по-тихо и спокойно място. Може да е в градска градина, например... 18. Колко и какви ще са клиентите? Едно е да са рокаджии и метали, друго е да са пенсионери, трето и четвърто - ако са майки с деца или цели семейства, пето и шесто - ако са ученици и студенти... Всички тези "дреболии" са важни и са свързани с различни по обем разходи. Аз май се повтарям за някои неща, но е хубаво да ги има на едно място всичките.

Както се твърди в една премъдрост: При робовладелския, при средновековния и при капиталистическия обществен строй имаме експлоатация на човек от човека, а при комунизма е обратното.

През 535 г. територията на Босна и Херцеговина влиза в състава на Византийската империя. През VI-VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена. По времето на цар Самуил, от края на X век до 1019 г., територията на Херцеговина е под българска власт, след което византийците я завладяват отново. През XII век е образувано Босненското княжество, прераснало в банство (от 1377 г. при Твъртко I става и кралство), което впоследствие присъединява и съседната област Херцеговина. През 1463 г. територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 г. - и територията на Херцеговина. В териториално-административната система на Османската империя Босна е самостоятелен еялет със столица отначало Сараево (до 1703 г.), след това - Травник (от 1703 г. до 1851 г.) и накрая отново Сараево. От втората половина на XV век до ден днешен на босненска територия съжителстват ислямът, източното православие и католицизмът като три църкви и религии на местното население. След падането на Босна под османска власт много босненски богомили, феодали и селяни приемат исляма, а други си остават източноправославни християни или католици Впоследствие на босненска територия периодично идват заселници от земите, които Османската империя губи в полза на Хабсбургите. В резултат на това съотношението между трите църкви и религии постоянно варира. През XVII век Босна придобива особено положение в Османската империя. Понеже е пограничен район, тя непрекъснато е застрашавана от Австрия, Венеция и други противници на османска Турция и често пъти със собствени сили, без особена подкрепа от Цариград, воюва срещу европейските сили. Това повишава самочувствието на босненските бейове и еничари и те се стремят да разширяват своите привилегии. На базата на самоотбраната те извоюват самоуправление спрямо Портата и твърде неохотно се подчиняват на бейлербея на Босна. Местната босненска аристокрация поначало се числи в състава на османската армия. Държателите на тимари и зиамети, спахиите, са основната воена сила на областта. Освен това на босненска територия периодично се заселват големи групи еничари. През XVIII век Сараево, Мостар и Травник вече са едва ли не еничарски градове. А има и трета група босненски военни — т.нар. капетани. Те имат наследствени феодални имения — капетанлъци, и отговарят за охрана на границите на еялета. През средата на XVIII век капетанлъците са близо 40 на брой и имат на разположение около 24-хилядна войска. След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875-1878 г. страната е окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 г. е анексирана. След Първата световна война, през 1918 г. тази територия влиза в състава на кралството на сърби, хървати и словенци, а от 1929 г. - в състава на кралство Югославия.

Възможност за участие в класирането „ТОП 100 - 2012 г. на фирми и холдинги, водещи в икономиката” има всяко предприятие, което попълни определени данни или ни изпрати годишния финансов отчет за 2011 г. до 31.07.2012 г. В луксозното издание, което БТПП планира да изготви, ще бъдат публикувани първите 100 най-успешни компании. За повече подробности вижте тук: http://www.bcci.bg/top1500/

А можем ли да кажем, че 50-те години на XIX век са началото на неговия край?

Така е, но говорим за двата израза (или - за двете словосъчетания) - период от време и времеви период. Не говорим за термините време и период от гледна точка на науките, които ги използват. Или за Възраждането говорехме?!... Вече се обърках за какво си говорим. Възраждане, социализъм, султански фермани, хавтомобили и хапартаменти...

А, има, има!

Къде тук е грешката? (Става дума за езикова, не - за фактологическа грешка!)

Опитах се да обясня. Успях ли?

Опитах се да набележа някои основни моменти от икономическата ни възрожденска история. Добавих и още малко информация... Дано и тя ви бъде полезна в спора...

Разпаднала се старата система на тимарско земевладение, а спахиите и другите представители на служебната аристокрация се стремели към превръщането на служебната си собственост в частна, т.е. - оформили се две противоположни тенденции - разпадане на класическия османски модел на земевладение и зараждане на частната собственост в българското село. Двете тенденции протичали сразлична интензивност и в пряка зависимост от общото състояние на Османската империя. Едновременно с тези промени все по – ясно се очертавала и пазарната ориентация на селскостопанското производство в българските земи. През XVIII и началото на XIXв. нараснал броят на т.нар. чифлишки стопанства, които произвеждали изцяло за пазара. Те се обработвали със старите методи – изполица, безплатен труд на подчинените селяни и аргати. Това от една страна спомагало за разширяване ролята на стоково - паричните отношения в българското село, а от друга - за тяхното постепенно капитализиране. Най-широко разпространение чифлиците намирали във Видинско, Русенско, Добруджа, Македония като в повечето случаи те били притежание на местни аги и бейове. Постепенно обаче позамогналите се българи също успели да се впишат в новата стопанска конюктура и станали притежатели на големи чифлици (например - Вълко Чалъков от Пловдив, братя Робеви в Битолско и др.). Част от българските селяни през XVIII и XIXв. успяват да запазят, а някои - и да увеличат своите земи. Но достъпът им до най-плодородните земи, намиращи се в непосредствена близост до големите консумативни центрове, са ограничени, тъй като върху тях се създават чифлиците. Стопанските промени през XVIIIв. дават тласък за развитието на земеделското производство. Появяват се нови производства и райони със специализирано производство. Като цяло през XVIIIв. в българските земи видимо нараснало производството на зърнени храни и широко навлезли техническите култури (памук, коприна, тютюн, маслодайни растения). Постепенно и под влияние на географските фактори на територията на страната се обособили райони, специализирани в производството на определени култури. Македония например се специализирала в отглеждането на памук; по долините на реките Места и Струма се разпространили тютюневите насаждения; в предбалканските и подбалканските селища се засаждали черници, необходими за производството на коприна. Добруджа се обособила като зърнодобивен район, В Пловдивско и Пазарджишко продължавало производството на ориз, а Подбалканските полета придобили известност с отглеждането на рози. Значителен подем настъпил в скотовъдството. Градско стопанство и българите. Още по – видими промени през периода на Ранното възраждане настъпили в сферата на градското стопанство, където традиционните занаяти изживели подем, свързан с възникването на нови производства, с възприемането на нови технологии и с усвояването на нови форми на организация на занаятчийската и търговската дейност. Тласък в неговото развитие дава фермана на султан Мустафа III от 1773г., с който се регламентира структурата, правата и целите на еснафските организации, осигурява се държавна закрила на еснафите и гаранции за тяхната вътрешна автономия. Развитието на занаятите довело до началното обособяване на отделни промишлени райони в страната, съживили се еснафските организации. Чувствителни промени настъпили и в организацията на самото производство. Традиционните български занаяти изживели бурен подем. В селищата от двете страни на Балкана се развили абаджийството, гайтанджийството, копринарството. Родопите се оформили като килимарски район, Карловско и Сопотско станали центрове на производство на розово масло, Самоковско и Софийско се специализирали в обработката на желязо и т.н. Така в края на XVIII и началото на XIXв. се появяват първите разпръснати манифактури – белег на настъпващия капитализъм в българските земи. Важна социална промяна е нарастването на дела на българите сред занаятчиите: все повече българи стават калфи и самостоятелни майстори в някои еснаф. Еснафското съсловие става най – динамичната част от българското общество То е гръбнакът на промените, които характеризират Българското възраждане. Този процес се засилил през втората половина на XVIII и началото на XIXв., когато се извършили масовите преселвания на селското население към градовете, поради феодалните размирици и множеството възможности, които градовете предоставяли за препитание. Вследствие на тези демографски миграционни движения за кратък период от време се извършило побългаряване на градовете. През XVIII в. започнало “побългаряване” на градовете. През XVIIIв. започнало възраждането на старите градски центрове и оформянето на градски облик на редица промишлени средища като Габрово, Котел, Копривщица и др. В тази благоприятна обстановка става възможна появата на първите истински индустриални предприятия – фабриките. Първата фабрика е открита в Сливен през 1834 г. от Добри Желязков. Назначен официално от властите за неин директор, Д. Желязков успява да построи модерна сграда и да започне масово производство на платове за униформите на турската армия. През 40-те години се появява и втора такава фабрика, организирана от пловдивския предприемач и търговец Михалаки Гюмюшгердан в с. Дермендере (дн. - с. Първенец). През 70-те години се появяват и нови предприятия – на братя Манолови и Саръиванови - в Сливен, на Иван Грозев - в Карлово.

Началото на Възраждането отбелязва дълбоки промени и в социалната структура на българския град. Един от водещите възрожденски процеси е развитието на капиталистическата икономика в българските земи. През XVIIIв. търговския обмен на Османската империя с Европа се разширява, като се стимулира и по – интензивна вътрешна търговия. Започват да се провеждат годишни или сезонни панаири, важни центрове за посредничество между българското стопанство и европейската икономика. Традиционните панаири придобиват международна слава, на тях пристигат търговци от всички краища на империята да разменят или да уговарят размяната. Най – известен става Узунджовския панаир, разположен централно на важния транзитен път Цариград – София – Белград, и познат извън пределите на империята. През XVIIIв. известност придобиват панаирите в Свищов, Неврокоп, Карнобат. Те стават първите стокови борси на империята. Успоредно с участието на вътрешните пазари българите излезли и на голямото имперско и европейско тържище. Към края на XVIIIв. в Цариград, Трансилвания, Бесарабия, Русия, Унгариясе създали първите колонии на български търговци, регистрирали се първите самостоятелни български търговски къщи и фирми. Множество такива къщи съществували в Англия, Франция Холандия и други западноевропейски партнъори. Към края на XVIII и началото на XIXв. българските земи се превръщат в интензивна стопанска и търговска област. Една част от активните български търговци насочила интересите си към осигуряване на държавните доставки с хранителни и занаятчийски продукти за столицата и османската армия. Други се ориентирали към създаването на свои търговски сдружения и започнали да осъществяват делови контакти с Русия, Унгария, Египет, Индия, Влашко и Молдова. Постепенно възникнали и значителни български колонии вБудапеща, Виена, Букурещ, Гюргево, Браила, Яш, Нежин, Москва, Одеса, Калкута, Смирна. Нарасналата стопанска инициатива на българите и примерът на европейските държави позволили на бългaрските търговци да усвоят по – съвършена система за придобиване на печалба. Само за две – три десетилетия в тяхната дейност широко навлезли кредитът, търговската марка, търговията по мостра, търговските сдружения. Най-масовата социална група е занаятчийско-промишленото съсловие. То се състои от майстори с неравностойни по обем капитали и различен брой работници, калфи и чираци. В началото на XIX век от занаятчиите израстват промишленици, издигат се търговски посредници между еснафите и пазара. Едрата буржоазия през XVIII в. се състои от търговци, посредници между Европа и Турция и собственици на манифактури. През началния период на Възраждането, наред с едрите търговци, се оформя съсловието на дребните и средни посредници - собственици на безистени, бакалии, магазинери, превозвачи на стоки и др. В градовете живеят и малък брой наемници в манифактурите и занаятчийските работилници. Оформят се няколко прослойки от нови богаташи с неопределен социален профил - лихвари, откупвачи на данъци, които предварително заплашат на държавата стойността на данъците на даден район и после я прехвърлят върху населението. Сред българското общество в началото на Възраждането се наблюдават междинни социални типове. Това са жителите на градовете, които продължават да се занимават със земеделие; занаятчиите, занимаващи се със земеделие или дребна търговия, селяните - занаятчии. Основната маса на българското общество е дребната градска и селска буржоазия, която превръща България в страна на дребни собственици. Огромната територия на Османската империя и ненаситният турски пазар се оказват изключително важни фактори за развитието на вътрешнотърговската дейност. Освен това самата държава стимулира тази дейност, тъй като получава огромни приходи от всевъзможните пазарни, панаирни, пътни, мостни и др. такси. В същото време тези вземания пречат на самите производители и търговци. Пречат им още вътрешните мита, честите войни, които ги откъсват от пряката им дейност, държавните монополи, регламентирането на цените, ограничаването в търговията с някои стоки и т.н. Българските градове се превръщат в оживени средища и на външнотърговската дейност. След като Балканският полуостров попада под властта на Османската империя, държавата поробителка сама започва да се стреми към възстановяване на външнотърговските връзки на завладените територии с утвърдените по-рано външни партньори. Така през XV век италианските републики Венеция, Генуа, Флоренция и славянският град Дубровник възстановяват разпокъсаните през предходните десетилетия търговски връзки и отново заемат основно място във външнотърговския обмен на българските земи. Като изходен пункт на италианските търговци за българските земи служи град Драч на Адриатическото крайбрежие.

Вижте как изглежда таванът в една стая за пушачи!

Много е интересно. Но звукът е малко зле. Силно пращи (или поне при мен е така?). Няма ли начин казаното да стане видимо в писмен вид?

Имах предвид Плусквамперфектът да потърси по-подробна информация за глаголите в граматиките. Понеже нали пита за вид на глагола и така нататък. И понеже му обясних, ако иска по-задълбочена информация, да продължи търсенето самостоятелно.

А ти какво очакваш да намериш? В граматиките пише как да се пише и говори граматически ПРАВИЛНО. Надявам се това да не учудва аудиторията...

Жалко, че не е изобретена машина на времето - с нея бихме могли да използваме знания, които ще придобием в бъдещето, в даден минал момент. Как ме е яд, че нямах днешните си знания преди години, когато бях ученик, когато бях студент или когато се появих на трудовия пазар.

1. Не, това не е грешка от типа на грешките на хиперурбанизма (престараването). Това са форми на глагола със значение: - ядвам - бих ял (опитал), ям малко, ям набързо. - ядва се - става за ядене, поносимо е на вкус, приемливо е 2. Видът на глагола показва отношението към целостта на глаголното действие. Той бива свършен и несвършен. Свършеният по вид глагол представя действието като цялост, докато несвършеният вид го представя в процеса на извършване на действието, което той описва. - организирам - несв. вид. - стартирам - несв. вид. За повече подробности използвай някоя граматика или някой речник.

Не зная защо се допускат такива грешки, защо някои хора си мислят, че дадена дума се пише по опредлен (неправилен) начин. Странни варианти... Вероятно - понеже не са отваряли правоговорен и правописен речник. Хипер (или ултра), т.е. - свръх урбанизъм. Урбанизъм, та чак отвъд урбанизма.

Авторът на темата държи да се замени тази дума с друга. Аз просто придвижих темата в желаната от него посока.

Аз пък попаднах на информация, че бизнес плановете ще се подават на седем етапа (в седем срока). Първият започва на 7 май.

Говоря за имитирането на езика на политиците в по-глобален смисъл, не - само на това. А кой говори така от тях ли, ами заслушай се, все ще чуеш някого от тях. Пусни си петъчния парламентарен контрол...

Проектът „АНТИЧНИЯТ СТАДИОН НА ФИЛИПОПОЛ – ОПАЗВАНЕ, РЕАБИЛИТАЦИЯ И ГРАДСКА РЕНОВАЦИЯ" Този проект се реализира с подкрепата на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Обектът се финансира по приоритетна ос 4 "Опазване на европейското културно наследство". Бенефициент по проекта е Областната администрация – Пловдив, в партньорство с община Пловдив, Асоциацията за културен туризъм и Норвежкия директорат за културно наследство. Проектът цели да допринесе за решаването на реален градски проблем, свързан с Античния стадион на Филипопол в Пловдив, културна ценност от национално значение: днес неговият изключителен културен ресурс е неизползван, силно компрометиран и без принос в културния туризъм. Предвижда се силен социален ефект в най-активната градска историческа зона. Специфичната цел на проекта е насочена към опазване и реабилитация на Античния стадион като стимул за градско обновление, подобрение на функционалността и принципна промяна на днешния подход към градската археология. Проектът е реализация на залегналата в общия устройствен план стратегия за създаване на Подземен музей на Филипопол. За тази цел проектът ще осъществи консервация, реабилитация и експониране на археологическата среда, съобразени и с потребностите на хората в неравностойно положение. За да бъде изявена скритата структура на Античния стадион, проектът предвижда градско обновление и новаторско приложение на мултимедийни технологии в градската среда. Ще бъде подобрена функционалността на обекта чрез усвояване на подземното археологическо пространство за презентационен център и реорганизация на традиционния базар на пловдивските художници. Общата културна среда ще бъде промотирана като икономически ефективен туристически продукт. Във връзка с изпълнението на проекта ще функционира ad hoc Норвежко-български център за градска археология, за обмен на опит и комплексно обучение на студенти и млади специалисти. Партньори и екип: Проектът е създаден на база партньорство, което ще продължава през цялото време на неговото изпълнение: двамата основни актьори на областно и общинско управление (Областната администрация – Пловдив, и Oбщина Пловдив); гражданска асоциация (Асоциация за културен туризъм); организация на страната донор - Норвегия (Норвежки директорат за културно наследство). Бенефициентът на проекта – Областна администрация Пловдив Институцията на областния управител организира разработването и изпълнението на областни планове, стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и провежда държавната политика. Административният капацитет на Областната администрация позволява участието й в стратегически национални и международни проекти, отразяващи държавната политика. Партньор на проекта – община Пловдив Община Пловдив притежава значителен капацитет и ресурси (материални, финансови и човешки) за изпълнение на подобни проекти със звената: главен архитект на общината, дирекция "Устройствено планиране", дирекция "Финансова политика", дирекция "Правно-нормативно обслужване" и Общинския институт "Старинен Пловдив". През последните 5 години общината реализира различни образователни, социални, инфраструктурни и др. проекти, финансирани от Европейския съюз и други международни донори. Между тях общината е реализирала повече от един подобен на настоящия проект: Експониране на подлез Археологически и резиденция Ейрене; Проект на ЮНЕСКО за консервация на обекти в резервата Старинен Пловдив; Общ устройствен план на Пловдив - план за подземен музей на Филипопол и др. Партньор на проекта – Асоциация за културен туризъм (АКТ) АКТ е юридическо лице с нестопанска цел с основна цел на съдействие за развитието на културния туризъм в България и неговото интегриране в европейската и световната туристическа мрежа; опазването, представянето, популяризирането и използването на културното и природно наследство като туристически ресурси. АКТ има успешно реализирани проекти, съответстващи на нейните специфични задачи по настоящия проект: три завършени културно-туристически продукта за археологически и архитектурни зони с промоционални продукти и информационни системи по програма ФАР за културен туризъм; мултимедийни продукти; интернет платформи и 3D моделиране, свързани с културно наследство и c културен туризъм; национални и международни форуми и др. Партньор напроекта – Норвежката дирекция за културно наследство Норвежката дирекция за културното наследство (Riksantikvaren) е основана през 1912 г. и е част от Министерството на околната среда. Дирекцията отговаря за практическото прилагане на норвежкия Закон за културното наследство и на целите, определени от норвежкия парламент и Министерството на околната среда. Задачата на дирекцията е да подпомогне един добър и ефикасен режим на управление на културните паметници в цялата страна и да гарантира, че всички паметници и обекти са равно третирани, доколкото това е възможно. Дирекцията е разработила и финансирала няколко обекта в България. http://www.riksantikvaren.no/English/ Финансиране: Управлението и реализацията на проекта се извършва от Координационно звено и Екип за изпълнение на проекта, които включват представители на бенефициента и партньорите. Проектът предвижда прозрачно управление с обществен достъп до процеса на вземане на решения. В рамките на проекта ще бъде разработена Програма за устойчиво управление и развитие на проекта след приключване на финансирането и механизъм за публично-частно партньорство. На национално и европейско ниво проектът „Античният стадион на Филипопол –опазване, рехабилитация и градско обновяване" бе оценен от Офиса на финансовиямеханизъм като най-доброто разработено предложение от страна на българскитепублични власти. За разлика от други проекти, бюджетът на проекта на Областнатаадминистрация – Пловдив, беше одобрен 100% и възлиза на 896 825 евро. Безвъзмездна финансова помощ от европейския фиансов механизъм - 83.51% -748 939 евро. Национално съфинансиране - 15% - 134 524 евро. Финансиране от бенефициента и от партньорите - 1,49%- 13 362 евро. Идейният проект „РЕВИТАЛИЗАЦИЯ НА АНТИЧНИЯ СТАДИОН В ПЛОВДИВ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НА ОБЩИЯ УСТРОЙСТВЕН ПЛАН НА ПЛОВДИВ ЗА „ПОДЗЕМЕН МУЗЕЙ НА ФИЛИПОПОЛ" е разработен от екип на АКТ (партньор попроекта "Античният стадион на Филипопол – опазване, реабилитация и градска реновация"): проф. д.а.н. Тодор Кръстев - ръководител; арх. Доника Георгиева; арх. Мирослав Велков; арх. Вера Коларова; доц. д-р инж. Атанас Георгиев; инж. Митко Захариев; инж. Стефка Райкова; инж. Антон Владимиров. Идейният проект представлява пряко етапно приложение на предвижданията на Общия устройствен план (ОУП) на Пловдив, в частите му: „Културно-историческо наследство" и „Подземен урбанизъм", съобразено и с възможностите на съвременните условия. Архитектурното решение за ревитализация на Античния стадион на Филипопол е практическо развитие на заложената в ОУП идея за „Подземен музей на Филипопол", която има за цел създаването на система от подземни, полуподземни и надземни пространства, за цялостно експониране на градската археология, в съчетание с атрактивни публични функции. Главната целна Идейния проект е ревитализация на националната културна ценност „Античен стадион". Тя визира цялостното опазване на културната ценност, изявата на нейните културни стойности и реализацията на възможностите й като ресурс за устойчиво развитие и повишаване на качеството на градската среда. Проектът се разкрива в три специфични цели: 1.Консервация, реставрация и експониране на Античния стадион на Филипопол, изява на неговата цялостна структура и на нейното интегриране в градската културна среда. 2. Градско обновяване на зоната от централната градска част, прилежаща на Античния стадион, повишаване на качеството на градската среда и изява на нейния културно-исторически потенциал, във връзка с археологическата ценност. 3. Етап на реализация на Общия устройствен план на Пловдив в частта му „Подземен музей на Филипопол". Така Античният стадион ще изяви своите истински стойности: реално ще разтвори към хората своя запазен оригинал; виртуално, с помощта на съвременни мултимедийни системи и информационни технологии, ще разкрие някои свои скрити или изчезнали ценности. Кратка история: Още от най-дълбока древност до днес Пловдив играе стратегическо значение по протежение на Диагоналния военен път. През античността Филипополис (или Тримонциум) процъфтява като център на римската провинция Тракия. Градът се развива в равнината под Трихълмието. Главни композиционни репери в структурата на римския град са сградите и съоръженията с обществено предназначение: градският форумен комплекс, театърът и стадионът. Античният стадион на Филипопол е разположен в естествената гънка на терена между Таксим тепе и Сахат тепе. Простира се в надлъжната си ос (на около 6 метра под съвременното ниво) от пл. "Джумая" до мястото, където днес се събират ул. "Княз Александър I Батемберг" и ул."11-и август" (известно още и като площад "Каменица"). Съоръжението е изградено през втората половина на ІІ век. Тук са се провеждали игри и състезания - Питийски, Кендрисийски и Александрийски игри. Счита се, че стадионът е събирал около 30 000 души. Дължината на пистата му е 190 метра, а ширината й - между 25 и 30 метра. Северната му дъговидна част (сфендона) е с 13 амфитеатрални реда мраморни седалки, издигнати над пистата върху подиум, висок 1,8 м. Под кавеата е разкрит засводен вход, който свързва арената (пистата) с коридор, прокопан в естествения терен, в ос с антична улица от І век. Фрагменти от амфитеатралните редове покрай източната и западната страна на арената са съхранени в сутерените на някои съвременни сгради по ул. "Княз Александър I". Архитектурата и художествената украса на пропилеите (входа към стадиона), разположени от южната страна, са изяснени по фрагментирани находки и чрез графични възстановки и представляват четири зидани пилона, оформени с мраморни пиластри и барелефи. Северната дъговидна част (сфендона) на Античния стадион - на площад "Джумая" - крие разнообразни исторически пластове. Предполага се, че в подземното археологическо пространство под сфендоната се крият данни и за по-ранни исторически пластове. Зад Античния стадион минава трасето на крепостната стена на Филипопол, изградена по времето на император Марк Аврелий, която маркира северната граница на застроения в низината античен град. Това определя местоположението на Стадиона като краен обект в северната зона на градския план. През Късната античност (IV век) настъпилите промени в развитието на Филипопол дават отражение върху първичното устройство на Стадиона. В него се вграждат стълбове от конструкцията на Акведукта на града по трасето му от Родопите към Таксим тепе. Всичко това определя Античния стадион като забележителен пример за сложната историческа стратификация на "Вечния град" - Пловдив. Напредък на проекта: През лятото на 2011 г. бе стартиран уеб сайтът на проекта - "Античен стадион Филипопол" на адрес: http://antichen-stadion-plovdiv.bg/. Уеб сайтът е неразделна част от проекта. Идеята на този сайт е да популяризира на няколко езика Античния стадион, като след това стане една част от множество подобни уебсайтове, които ще рекламират различни културни и исторически паметници в Пловдив. Идеята е всички те да бъдат включени в един по-общ портал. Сайтът е изработен от фирма „Цвят и пиксел" ООД ( http://www.pixelflower.com/). Различните обекти в античния град са показани в интерактивна карта – сред тях са Античният театър, Източната порта, Голямата Базилика, Форумът и т.н. Всеки един посетител може да види на екрана в какъв контекст е живял този стадион. Една от целите на уебсайта е да събере разпокъсаните части и да ги покаже на едно място, за да се види каква е била ролята на обекта. Има план на стадиона, информация за игрите, които са се провеждали, за етапите на експониране и проучване. Уебсайтът съдържа богат снимков материал, показва идейния проект за обновяването на архитектурния паметник, както - и етапите от изпълнението на проекта „Античният стадион на Филипопол – опазване, рехабилитация и градско обновяване". Информацията непрекъснато се обогатява и допълва. Интерес представлява иречникът на термините, употребени в текстовете. http://antichen-stad...iv.bg/?p=15&l=1 Очаква се официалното откриване на обновения античен стадион да бъде насрочено за втората половина на април 2012 г. След 30.04.2012 г. ще остане и документалното завършване на проекта, което ще продължи няколко месеца. Осветителните тела и аудио-визуална техника, която включва и камери, ще бъдат монтирани в последния момент, когато ще има и осигурена жива охрана. Замислена е и кампания, с която да се мотивира бизнесът да подкрепя бъдещи подобни начинания и да се формира обществена ангажираност. Част от проекта е и разработването на програма за публичности управление, а също така – и на обучителен курс по „Опазване, управление и популяризиране на културното наследство в историческите градове" в две части. Курсът е безплатен и е предназначен за студенти и специалисти в областта на археологията, историята, архитектурата, мениджмънта, журналистиката, правото, педагогиката и туризма, с професионален интерес към опазването на културното наследство в историческите градове. Проектътима и профил и в социалната мрежа Фейсбуук: http://www.facebook....91140190973790/ Официалното откриване на обновения античен стадион е обявено за 29 април 2012 г. от 10:00 часа. Заповядайте! По материали от: http://antichen-stadion-plovdiv.bg/

http://www.on-parliament.com/media/2011/07/18/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%B9%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D0%B2%D0%B5%D0%B4%D1%8A%D1%80-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82/ http://econ.bg/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%9F%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D1%88%D0%B0-%D0%B2%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BC-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B6%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA_l.a_i.164111_at.1.html http://bnr.bg/sites/horizont/Shows/Current/BeforeEveryone/Society/Pages/%D0%92%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2.aspx http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=721156 http://bulgarskiezik.blog.bg/zabavlenie/2009/11/13/politicite-negramotni.435114 http://bolgari.net/politicite_ni_ne_govoriat_chist_bylgarski_ezik-h-346.html