ISTORIK

Какво да правим при земетресение? Не се паникьосвайте и не хуквайте да бягате напосоки - това е първата препоръка на специалистите за реакция при силно земетресение. Ето други практически съвети: - Не трябва да напускате жилището, училището и изобщо сградата, в която се намирате, освен ако бихте могли да излезете на открито за около 10 секунди - Заемете най-безопасното място в сградата - под рамката на вратата, близо до вътрешна стена, колона, под стабилна маса или легло - След първите вибрации люлеенето ще се засилва, запазете самообладание и не хуквайте към асансьорите и стълбите - Ако сте на улицата, застанете далеч от сгради и далекопроводи - Ако трусът ви завари зад волана, спрете на открито, безопасно място и изчакайте - В обществения транспорт е по-добре да изчакате края на труса в превозното средство. Личен пакет от необходими вещи при бедствие: - Фенерче и допълнителни батерии за него. - Противогаз или най-малко респиратор, ако живеете в района на химически комбинат. - Портативно радио работещо на батерии и допълнителни батерии за него. - Пакет от превързочни материали и други средства за оказване на първа медицинска помощ. - Основни лекарства – обезболяващи и тези, които се явяват жизнено необходими – индивидуално. - Суха храна и вода. - Отварачка за консерви, прибори за хранене, нож, ножичка, свирка, игли и конци. - Пари в брой и кредитни карти, важни документи. - Здрави обувки и други вещи в зависимост от сезона. След преминаването на първия трус: - Изключете електричеството, газта и водата - Вземете подготвения багаж и бързо напуснете сградата - Слезте по стълбите, не ползвайте асансьор - Осигурете предимство за майките с деца и за възрастните хора - Очаквайте вторични трусове - обикновено по-слаби от основните, но могат да бъдат достатъчно силни и да доведат до допълнителни щети на отслабените вече конструкции. - Използвайте телефон само за спешни повиквания. - Следете медиите за допълнителна информация - Отваряйте шкафове внимателно - пазете се от обекти, които могат да изпаднат от рафтовете. - Стойте далече от пострадалите места и райони, освен ако вашата помощ не е изрично поискана от полицията, противопожарната охрана или спасителните служби. - Върнете се в къщи, само когато властите потвърдят, че това е безопасно. - Помогнете на ранените или затиснати хора. Обадете се за помощ. - Почистете от разлети лекарства, белина, бензин или други запалителни течности незабавно. Напуснете района, ако усетите миризмата на газ или изпарения от други химически вещества. - Проверете комините по цялата им дължина за повреди. Незабелязани увреждания биха могли да доведат до пожар. - Проверете за изтичане на газ. Ако сте усетили миризмата на газ или чуете шум като продухване или съскане, отворете прозорец и бързо напуснете сградата. - Огледайте за увреждания по електрическата система http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2008/11/16/583496_kakvo_da_pravim_pri_zemetresenie/

Те искат да си мислим, че не съществуват. За да ни изненадат с появата си някой ден. Извънземните отвличат, изнасилват, правят научни експерименти и убиват хората масово. Така е поне в научно-фантстичната литература и филмография. Може би те се крият от човечеството и ненадейно ще атакуват Земята, като ни бомбардират от Космоса, а после ще изпратят своите роботи да ни доунищожат. Ако не се справят по този начин, биха могли да използват химическо и/или биологичско оръжие. След като ни унищожат, те ще разграбят природните изкопаеми на нашата планета. Другата възможност е извънземните да донесат непознати за нас болести, които да унищожат човечеството. Ако извънземните цивилизации съществуват и, ако нивото им наразвитие е малко по-високо от нашето, те вече знаят, че на нашата планета има разумен (?!) живот. Все още нашите учени не са открили извънземен разум. Може би извънземните не съществуват и ние сме сами във Вселената. Фактът, че независимо от усилията да бъдат регистрирани следи (сигали, съобщения и др.) от други цивилизации, досега не са установени техни прояви, вероятно означава, че извънземни цивилизации просто няма. Или пък извънземните живеят твърде далеч от нас и им трябва много време, за да достигнат до нашата планета. Може би извънземните имат твърде кратък живот. А може и да са измрели, докато очакваме да ни се обадят. Или нивото им на технологично развитие е нищожно. Или ние се намираме в техен резерват, а те ниизучават мълчаливо, без да се намесват в развитието ни и криейки от нас съществуването си. Бъдещето ще покаже коя хипотеза е вярната. Търсенето на извънземен разум прилича на търсене на игла в купа сено, без да заем как точно изглежда иглата. Или – на търсене на черна котка в тъмна стая, в отсъствие насамата котка.

В този раздел Богданов е Нютон, Айнщайн, Хокинг и Млодинов (и така нататък) - едновременно. Това си е неговият раздел. Той го модерира (заедно с глобалните модератори, разбира се, които обаче не са физици). Затова всички го чакаме да се включи.

Очакваме Богданов да се включи. Като гледам реакциите на някои потребители, май само заглавието на темата ще остане...

Станислас Греам Бауер Сенклер (от английски Stanislas Graham Bower Saint Clair), нарекъл се Хидает паша, e британски агент с дипломатческо прикритие, българофоб и русофоб. През 1878 г. той действа активно срещу България и се поставя на турска служба. Не се присъединява към другите европейски консули, защитаващи София да не бъде опожарена от турците и активно провокира към метеж и фанатизъм мюсюлманите в Средните Родопи и Кърджалийско. Организира там разбития башибозук в „спонтанно възникнал“ метеж срещу хриситянското население и русите с цел компрометирането на България и откъсването на колкото може повече територии от нея в полза на Турция. Той разполага с около 3000 бунтовници – турски войници, башибозук, татари и част от местното мюсюлманско население. Разбит е от руски части и четата на капитан Петко войвода.

Ама защо си решил, че аз разбирам какво пише? Очаквам сега Богданов да ми редактира постинга. Най-вероятно от целия ми текст той ще запази само изразите "машина на времето" и "пътуване във времето".

Вместо да се заяждаш, вземи да кажеш нещо по темата! Ето ти източниците: http://bg.wikipedia....%B5%D1%82%D0%BE http://scifi.bg/stat...B5%D1%82%D0%BE/ http://www.mystics.e...ko-paradox.html http://www.dnes.bg/s...vyzmojno.124921

Аз хубаво ги написах тия неща... Сега да не ме накарате да си сменям ника, ей! Физиката никога не е била "моят" учебен предмет в училище. Не претендирам да разбирам и половината от написаното от мен. Продиктува ми се "отгоре". От друга страна, някой от колегите - физици може да реши да ме изяде с парцалите, ако съм написал някаква глупост...

Често идва ден, когато научната фантастика престава да бъде такава и влиза в учебниците като реалност. Дали това ще се случи и с невероятната идея за пътуване във времето? Пътешествие във времето е хипотетично преместване на човек или на друг обект в миналото или в бъдещето. За първи път подобна идея е предложена през 30-те г. на XIX век в романа на Александър Велтман „Александр Филиппович Македонский. Предки Калимероса". Обикновено за пътешествие във времето в литературата и в киното се използва специално устройство, наречено машина на времето. Пътуването във времето е концепция за придвижване напред и назад към различни точки от времето, аналогично на придвижването в пространството. Някои интерпретации на пътуването във времето предполагат възможността за пътуване между паралелни реалности или светове. Ако пътуването се извършва между отделни светове, намиращи се в различни измерения, то би могло да се избегне "парадокса на дядото", т.е. ако имаме възможност да се върнем в собственото си минало, и направим така, че родителите ни да не се запознаят, то тогава ние не бихме съществували. Оттук следва, че няма да бъдем в състояние да се върнем назад във времето и да предотвратим това запознанство. От това се страхува героят във филма "Завръщане в бъдещето" - той за малко не осуети запознанството на майка си и баща си, следователно, ако беше станало така, то той при завръщането си би изчезнал от собствената си реалност. Този абсурд кара повечето физици да се въздържат от открити мнения по въпроса с пътуване във времето. Но това има смисъл само, ако нашата вселена притежава време, въртящо се в кръг. Но, ако времето е многомерно, то този парадокс ще отпадне. Нещо такова виждаме във филма "Sliders". В една реалност героите съществуват и се срещат със самите себе си, а в друга - не. Както и това, че родителите, приятелите и познатите им в дадена реалност отново са им родители, приятели и познати, а в друга - изобщо не ги познават. Според сър Исак Нютон времето е като стрела - веднъж изстреляна, тя лети винаги направо и една минута на Земята е равна на една минута на Марс. Дори самият Алберт Айнщайн в определен период от време заявявал, че времето не същесвува и че то е само удобна фикция на човешкото съзнание. По-късно обаче Айнщайн коренно променя схващането ни за света около нас. Според него времето е като река, която тече покрай звезди и галактики, забързва се и се забавя, когато минава покрай масивни тела. Една минута на Земята не е равна на една минута на Марс и часовници, разпръснати из Вселената, отмерват свое собствено време. Той обединява времето и пространството в една единна цялост - т. нар. континуум. В следствие от това единство, при движение във времето, се извършва и движение в пространството. Такова придвижване извършват героите в научно-фантастичния роман на Кристофър Прийст - "Машината на пространството". Те не само че се придвижват в миналото, но и премествайки се в пространството, се озовават на планетата Марс. Курт Гьодел - брилянтен математик - намерил друго решение на уравненията на Айнщайн, според което пътуването във времето е възможно. Решението на Гьодел представлявало вселена, в която времето се върти в кръг и ако човек тръгне по посоката на нейното въртене, то рано или късно ще се върне в миналото си. Сякаш в "реката на времето" имало водовъртежи! Айнщайн отхвърлил това решение. Въпреки че този вид пътувания са обект на интерес предимно от страна на писателите фантасти, все повече сериозни физици започват да коментират евентуални реални възможности за това. Те смятат, че пътуване във времето теоретически е осъществимо. Но практическото изпълнение засега остава твърдо в сферите на въображението. Защото ние нито можем да пътуваме със скорост около тази на светлината, нито можем да концентрираме в единица обем колосална маса - от порядъка на няколко слънчеви маси. От теорията на относителността е известно, че времето и пространството се закривяват около обекти с голяма маса. Това закривяване е доказан факт. Също така е доказано и, че за обект, движещ се с възможно най-голяма скорост, времето забавя своя ход. Колкото по-голяма е скоростта, толкова по-значимо е и забавянето на времето за този обект. За скорости, сравними с тази на светлината, времето вероятно спира. Това със сигурност става и във вътрешността на т. нар. "черни дупки". Тези астрономични обекти са и най-вероятните кандидати за нещо, което наричаме "Машина на времето". С чудовищната си маса една такава "черна дупка" буквално разкъсва тъканта на времето и пространството. И ако дупките от такъв порядък се окажат всъщност тунели в пространството и времето, то няма да липсват желаещи да предприемат такова пътешествие. Човечеството винаги ще се опитва да разширява границите на своето познание и на своя опит. Има няколко хипотетични възможности за пътуване в миналото. Рой Кер открил странно решение на уравненията на Айнщайн за въртяща се черна дупка: За разлика от считаното дотогава, тя не би се свила до една точка, а би станала въртящ се пръстен от неутрони. Частиците биха се въртяли толкова бързо, че центробежната сила няма да им позволи да "паднат" в дупката. Човек би могъл дори да мине през получения пръстен, като това може да го отведе в паралелна вселена. От тогава до сега са открити стотици решения, водещи до теоретичните червейни дупки. Тези червейни дупки могат да свързват не само далечни области от пространството, но и от времето!Общата теория на относителността допуска съществуването на „червееви дупки" ("тунели") в пространствено-времевия континуум (на английски - wormholes). Нещо подобно на тунел (възможно много „кратък"), съединяващ разделечени области в пространството. Според теорията на Кип Торн и Майк Морис, „ако преместим единият край (А) на къса «дупка» с голяма скорост, и го приближим до другият край (Б) на същата дупка, според парадокса на близнаците - обект, попаднал в момент от времето (Т) във вход (А), може да излезе през вход/изход (Б) в момент преди указаното по-горе време (Т)". От уравненията на Алберт Айнщайн следва, че „тунелът" в пространството ще се затвори преди пътешественикът да успее да излезе от него (например, в случая „мост на Розен-Айнщайн" - първият описан пространствено-времеви тунел), освен ако не бъде удържан от така наречената „антиматерия", тоест - материя с отрицателна плътност на енергията. Съществуването на антиматерия е доказано, както теоретически, така - и експериментално (ефект на Казимир). През 1936 г. У. Дж. ван Стокъм открива, че тяло, въртящо се около масивен и безкрайно дълъг цилиндър, попада в миналото (по-късно Франк Типлър предположил, че това е възможно и при цилиндър с крайна дължина). Такъв цилиндър може да бъде така наречената "космическа струна", но няма надеждни доказателства, че такива неща съществуват. Физикът Робърт Форуърд дава още един метод за създаване на машина на времето. Атомно ядро, разположено в силно магнитно поле, ще придобие достатъчно маса и скорост, така че фотоните, попадащи в него, ще се оказват в миналото. В научната фантастика се обособяват няколко версии на пътуването в миналото. - Последователноста на събитията е непроменима. Пътешествието в миналото е неуправляемо. При опит да се наруши причинно-следствената връзка, пътешественикът се завръща в настоящето. Пример: „Краят на времето". - Пътешествието в миналото е управляемо, но не е невъзможно да се измени ходът на историята. Пример: „Грешката на Рилен Ли". - Всяко пътешествие в миналото създава, своя нова реалност. Във всяка отделна реалност ходът на събитията е изменим. Човек, напуснал своята реалност, изглежда напълно изчезнал за външния наблюдател. - Всяко пътуване в миналото създава нова реалност. И тази реалност копира старата реалност. При което „записът" може да бъде както мигновен, така - и отнемащ определено време. - Последователността на събитията е изменима. Пример: „Краят на вечността". - Съгласно някои хипотези, може да се пътува в миналото само след момента на изобретяване на машината на времето, но не и по-рано. - Във филма от 1978 г. „Супермен" супермъжът лети около Земята много бързо, сменя посоката й на въртене и с това връща времето назад. Никой физик няма да подкрепи теорията, че обръщането на ротацията на земята ще върне времето. По-скоро ще се стигне до разрушения и катаклизми от невиждано ниво. - В класиката от 1985 г. „Завръщане в бъдещето" машината на времето представлява модифицирана версия на спортна кола. Светкащи лампички, висока скорост, ядрен реактор, добра изолация – това е рецептата за пътуване във времето, дадена в този филм. - Във филма от 1986 „Стар Трек 4: Пътешествие до дома", екипажът на „Ентърпрайз" изпраща клингонски кораб назад във времето, като го изстрелва около Слънцето. Астронавтите използват гравитационното поле на Слънцето, за да ускорят кораба до необходимата скорост, нужна за пътуване във времето. Пътуване със скорост по-голяма от тази на светлината е физически невъзможно. Също така гравитационното поле на Слънцето не е достатъчно силно, за да предизвика нужната скорост. - В следващ филм "Стар Трек" се предвижда два кораба да бъдат изпратени назад във времето, като бъдат засмукани от черна дупка. Въображаемата сферична повърхнина, ограждаща цялата маса на черната дупка, се нарича хоризонт на събитията. В центъра на хоризонта на събитията съществува сингулярност, място, където според общата теория на относителността гравитацията става безкрайно силна. Това е и един от големите проблеми на „Стар Трек" – как ще преминат двата кораба без да се сблъскат? Физиците познават и черна дупка на Кер – в центъра й точката на сингулярност не е точка, а - въртящ се едноизмерен пръстен, поддържан от собствената си инерция. Ако героите са попаднали в точно такова явление, идеята вече изглежда далече по правдоподобна. Според друга теория нито един от корабите не би могъл да излезе от черната дупка, или поне - не - и невредим; той ще бъде разтеглен и смачкан , все едно да издърпаш парче локум през ухото на игла. - Споменатият вече тунел, наречен "червеева дупка" - този феномен се среща в изключително много фантастични книги, филми, сериали и игри. Може би е така, защото това е една от най-разпространените теории на физиците за пътуване във времето и в пространството. Повечето пъти обаче във фантастиката червеевата дупка се използва за пътуване от една точка в пространството до друга. За да се задържи отворена за по-дълго време една такава дупка, то тя трябва да бъде третирана с антиматерия. (Антиматерията е много скъпа, трудна е и за произвеждане, и за съхранение. А освен това не може да бъде съхранявана просто ей така, защото контакта й с каквато и да е обикновена материя би довел до анихилиране.) Според теорията на относителността на Айнщайн, ако съществува червеева дупка, то през нея ще може да се пътува във времето. Това ще е възможно, ако едната страна на дупката се ускори до по-голяма скорост в сравнение с другата, след което се върне до изходната скорост. Например, да поставим два часовника в двата края на дупката, които сочат годината 1900. Ускоряваме единия край, като след време го връщаме до първоначалната му скорост. Единият часовник ще сочи например 2000 г., а другият - 2200 г. Ако влезете през дупката, където часовника сочи 2000 г. – ще пътувате в бъдещето, а ако влезете от другат страна, ще пътувате в миналото. Това значи ли, че все пак ще можем да се качим в машина, да натиснем няколко копчета и да се пренесем стотици хиляди години назад или напред във времето? Отговорът е: Не - и в обозримото бъдеще. Счита се, че при настоящето равнище на технологично развитие, създаване на машина на времето е невъзможно. Съществуват редица пречки, които засега са непреодолими. За една машина на времето ще са необходими колосални количества енергия, които могат да се добият или директно от някоя звезда, или - чрез т.нар. екзотична материя, или ако открием източник на отрицателна енергия. За реализирането на някой от тези методи ще ни трябват може би столетия! Друга пречка е стабилността. Една червейна дупка може да загуби стабилност и да се разруши при преминаването на нещо през нея; възможно е дори самите квантови ефекти да унищожат дупката преди през нея да мине каквото и да е. За съжаление, математиката ни не е достатъчно силна и не може да реши въпросите относно стабилността, защото е необходима "теория на всичко", която да обедини квантовия свят с гравитацията. В момента теорията на суперструните е единственият кандидат за "теория на всичко". Има още няколко често споменавани аргумента, против пътешествията в „миналото": - Нарушение на причинно-следствената връзка. - Отсъствие на пришълци от бъдещето в нашия бит. (А може би те много добре умеят да крият следите си от нас?) И, понеже не срещаме такива хора, явно и в бъдещето не могат да изобретят машина на времето. - „Парадокс на убития дядо" — ако внук се върне в миналото и убие собствения си дядо, тогава неговото раждане става невъзможно; но ако той не се роди, тогава няма кой да убие дядото, и раждането му ще се окаже възможно. Показвайки, че единичен фотон не може да се движи по-бързо от светлината, екип изследователи счита теорията за пътуване във времето за разбита. Физици от Университета за науки и технологии в Хонконг твърдят, че опитите им доказват недвусмислено, че нищо не може да се движи по-бързо от светлината. Тоест необходимата скорост за изкривяване на пространствено-времевия континиум е недостижима. След серия от проучвания ръководителят на проекта проф. Ду Шенг Уонг е убеден, че елементарната частица, преносител на квант енергия, се подчинява на закона за движение във Вселената. Хонконгският екип проверява дали фотонът може да постигне по-голяма скорост от 300 хиляди километра в секунда. И отговорът е „не". Така се оборва окончателно дългогодишната теория, че в определени моменти в определени условия може да има скорост, по-голяма от тази на светлината. Само преди десетина години учени обявиха, че са проследили подобно явление, но впоследствие се оказа зрителна измама. И все пак откритието на специалистите от Хонконг не означава напълно отхвърляне на пътуването във времето. Просто се оказва, че то ще бъде доста по-трудно осъществимо.

Днес съм ангажиран, но в рамките на следващите 1-3 дни ще пипна английския текст. Все пак, трябва да стане както трябва, а не - да се запази полу-английското му звучене. Стискайте палци да не стане на franglais или - на frenglish! Да не споменавам, че двата текста звучат така, като че все едно са различни?!

Чувал съм една теория, която обяснява невъзможността да се пътува във времето.Според нея, ако можеше хората да пътуват във времето, ние щяхме да се срещаме с пътешественици във времето. И, понеже не срещаме такива хора, явно и в бъдещето не могат да изобретят машина на времето. Или пътешествениците във времето (ако изобщо има технология, която да позволява такова пътуване!) твърде добре се крият от нас. Аз не съм физик, а и в училище физиката не беше "моят" учебен предмет. Все пак, тия неща е хубаво да ни ги обясни някой физик. Ще ми се пътуването във времето да бъде изобретено докато съм жив. Да мога да се върна в миналото и да си правя разни исторически изследвания. Разбира се - без да се опитвам кардинално да променям историческите събития. Е, ако ме приемат за божество, няма да се сърдя. Като ученик четох един разказ за туризъм във времето. Една група пътува в миналото - в праисторията. Един от екскурзиантите обаче убива комар или муха - което ще измени бъдещето и екскурзоводът го застрелва. Нататък не помня какво ставаше. Може и така да завършваше разказът.

Pluskvamperfect, няма само аз да ти превеждам разни неща... На мен пък ми е прелюбопитнo ти как би превел това: Large landowners werenow expected to bring a retinue of thegns with them, based on the hideage oftheir land, and the very definition of a thegn was someone who could afford toarm himself as a warrior with the proceeds of his land.

Смисълът не се променя, избери варианта, който ти харесва повече. Ако не си сигурен кое да избереш, изчакай и други да превеждат.

I changed my mind and I want to order another dress by the same designer. - Размислих (или - промених мнението си) и искам да си поръчам друга дреха/рокля от същия дизайнер. When I changed my mind, I started to use my mother language in the foreign language classroom. - Когато промених мнението си (или - размислих), започнах да използвам (или - да говоря на) своя майчин език в кабинета по чуждоезиково обучение.

Китайският език принадлежи към китайско-тибетското езиково семейство, говори се от 1 300 000 000 д. (а според други данни - от над 845 000 000 д.) в КНР, Тайван, Малайзия и Сингапур. Говори се и от 30 000 000 некитайци. Той е един от шестте работни езика в ООН. Основите на СККЕ (Съвременния Китайски Книжовен Език) са поставени в края на ХІХ – началото на ХХ в. "Бащата" на СККЕ е прочутият писател Лу Сюн (1881-1936 г.), който, наред с плеяда прочути интелектуалци, разбива практиката литературният език да се различава дотолкова от разговорния, че да са необходими специални речници за отделните литературни произведения. Съществуват многотомни речници, в които на съвременен китайски език са обяснени остарелите думи и изрази. В китайския език до ден днешен са обособени група на северните диалекти, както - и цели седем групи (шест, според друга класификация) на южните диалекти. Те дотолкова се различават помежду си, че двама души, говорещи на два различни диалекта, могат изобщо да не се разберат и се налага да си пишат йероглифи по ръцете. Това е така, защото независимо как се произнася определен йероглиф в Южен и Северен Китай, в Япония или в Корея, той има константно значение и е универсален като средство за записване. Поради това многообразие от диалекти след създаването на нов Китай през 1949 г. се стига до важното решение да се наложи един общ официален език за всички китайци, който да бъде преподаван във всички училища в страната. Този език се нарича "путунхуа", в превод – "общ език", и всъщност е езикът, който в целия свят се изучава и е известен като китайски. Създаден е върху лексикалната и граматичната база на северните диалекти и говора на образованите пекинци, като за писане се използват йероглифи. "Путунхуа" е известен още и като "мандарин", което няма нищо общо с плода мандарина, а е свързано с китайското наименование на висшите чиновници от последната манджурска династия Цин (1644-1911 г.). Те били наричани "мандажън" – "високопоставен човек, манджурец", което чисто фонетично на незнаещите езика чужденци звучало като "мандарин". Говорът на мандажън или мандарините е залегнал в основите на СККЕ. Езикът е наричан "мандарин" и "путунхуа" в континентален Китай, "гуоюй" (национален език) - в Тайван и "хуаюй" (китайско език) - в Малайзия и Сингапур. За запис на произношението на йероглифите са изпробвани многобройни системи. През 1958 г. след половинвековни опити и търсения се приема фонетичната система "пин-ин" за запис на произношението на йероглифите. Тя е на базата на латиницата и досега се очертава като най-добрата и лесна за овладяване система. През 1977 г. Обединените нации признават системата "пинин" като официална транскрипция на китайската писменост и едва оттогава тази система влиза в учебниците за чужденци. Оказва се, че всички, изучавали китайски език преди края на 70-те години на ХХ век, не могат да използват новите речници, нито умеят да набират на компютър йероглифи, без да са минали курс по овладяване на системата "пин-ин". Най-изучаваният диалект на китайския език е т.нар. кантонски диалект. На него говорят китайците от Сянган (бивш Хонгконг), които най-рано започват да емигрират в чужбина и да разпространяват китайската култура. Повечето сериозни инвеститори и бизнесмени все още са от Сянган и затова особено в САЩ наред с мандарин се изучава и кантонски, тъй като тези бизнесмени са от старата школа и в повечето случаи не говорят "путунхуа". Китайският език на практика изглежда неовладяем. Утешителното е, че не е необходимо да се знае перфектно езика, за да е възможна добра комуникация. Обикновено владеещият езика се специализира в определена област (например бизнес китайски, вестникарски, медицинска терминология и др.) и става специалист в нея. Другото успокоително обстоятелство, което трябва да се знае е, че едва 20% от китайците разпознават в "путунхуа" свой роден език. Всички останали, а това са около 1 000 000 000 д., изучават официалния китайски език като чужд език.

Промених мнението си, размислих.

Всеки усеща, че му се удава да напредва в един учебен предмет повече, отколкото - в друг. А трети учебен предмет не може да бъде овладян, въпреки полаганите усилия. Защо не всички предмети са ни любими? Как мислите вие? Кои бяха любимите ви учебни предмети, кои учебни предмети ви затрудняваха и - защо? Моля, споделете! Аз ще бъда пръв... В училище любимите ми учебни предмети бяха историята, географията, философията, психологията, езиците - български, руски, английски, френски (езиците са подредени по реда на изучаването им), някои раздели от биологията (растенията, например). Интересна ми беше и органичната химия. От цикъла разнообразни дейности по трудово обучение много харесвах раздела по дървообработване - заради аромата на дървесината. Харесвах и готварството. По музика не ме караха да пея, понеже ходех на уроци по китара. Обожавах изобразителното изкуство и даже бях влюбен в учителката си по рисуване. Като ученик в от първи до осми клас много боледувах и изтървах основите на математиката (алгебра и геометрия) и физиката. Така и не успях да наваксам пропуските. И на курсове, и на частни уроци по математика бях записан, но до края физиката и математиката ми звучаха като на марсиански. Бях освободен по здравословни причини и от физкултурата. Там пък се играеше само с топка, а на мен това ми беше адски скучно. Органичната химия (вече - в гимназията) също много ме затрудняваше. В гимназията вече се бях стабилизирал, вероятно - понеже започнах да тренирам карате. Целогодишното ходене по татамито (тепиха) с боси крака явно успя да кали организма ми. В кабината по физкултура попаднах на шахматна литература и се запалих по шахмата. Във физкултурния салон вече се занимавах и с бодибилдинг и с карате - единият от физкултурниците ни се оказа каратека (каратист). В гимназията усилено изучавах история, география и френски език - такава ни беше програмата. После и в университета учих същите неща. Но вместо на карате, ходех на тренировки по джу джуцу (в японския му вариант). Ето и една анкета, която ще покаже кои са (или са били) най-любимите учебни предмети/дисциплини в училище. Можете да гласувате за повече от един учебен предмет.

Съжалявам, ако те разочаровам, но... няма.

Сайтът е интересен, наистина. Полезни са и препратките отстрани. Мисля си, че те биха могли да се сложат в отделна секция. Би било чудесно да се преведе още на френски, немски, руски и на международния език есперанто. Хубаво би било да има и музика, която потребителите да могат да включват и изключват. Музиката ще си я слушат, докато разглеждат сайта. Може да е барокова, може и някаква друга да е. Например може да се интегрира някое онлайн бароково радио: http://www.1.fm/TuneIn/WM/energyBaroque128k/Listen.aspx http://zeta.simplexstream.com/tunein.php/telegram/playlist.asx

Щеше да има тавтология, ако беше "Ние показваме и демонстрираме на света колко сме велики." В твоя случай - Показваме се (някакви или облечени по определен начин) и показвайки се (на кого, къде, как, какви?) демонстрираме (показваме) нещо някому (примерно - отношението си към нещо или към някого). Самото изречение не е много ясно по смисъл. Затова, когато си позволяваме да критикуваме хората и с това да се показваме (като по-умни, по-знаещи, по-можещи и по-грамотни от тях) и чрез това да демонстрираме нещо, нека държим на правописа. Аз бих променил изречението ти така: Затова, когато си позволяваме да критикуваме хората, показвайки се по този начин като по-умни, по-знаещи и по-грамотни от тях, желателно е да спазваме граматичните и правописно-пунктуационните норми на своя роден език.

Какво представлява тавтологията? В езикознанието и в реториката под тавтология се разбира претрупана употреба на езика (независимо дали в устна или в писмена форма) или това е, когато дума или словосъчетание дублира по значение и информация друга дума или словосъчетание от изречението; повтаряне на един и същи смисъл с много думи . Това е вид стилистична грешка. Тавтологията често се появява в рекламни текстове и в новини, поради стремежа за съзнателно и подсъзнателно внушаване на определена информация и идеи у наблюдаващия/четящия рекламата или четящия/слушащия новината. Примери за тавтология: - ароматичен аромат - безплатен подарък. - нова иновация - друга алтернатива - черен мрак - кръгла сфера - народна демокрация - морално-етичен - сложен и комплициран - връх на апогея - безплътен дух - тавтологично повторение - ...

Аха... Според мен, посоката на миграцията е от древна Елада към дн. руски земи. Защо мисля така? Древните гърци (елини) разполагали царството на митичните амазонки в края на света, който познават, в самия край на цивилизацията, която им е позната, на границата с неизвестното. Прелюбопитното в случая е, че щом светът на елините се разширявал, земите на амазонките били "изтласквани" все по-надалеч, заради което географският район, свързан с тях, се изменяла с времето. Най-ранните сведения за амазонките срещаме в сведенията за създаването на градовете Синопе, Пафос, Ефес и Смирна на източното крайбрежие на Мала Азия, в дн. Турция. В "Илиада" Омир разказва, че те нападнали армията на троянския цар Приам, докато той бил на военен поход в дн. Северна Турция. Троянската война се е водела около XIV-XII в. пр. Р. Хр. (има различни датировки за нея), а Омир е писал "Илиада" през VIII в. пр. Хр. По време на тази война амазонките били на страната на троянците. По времето на Херодот (V в. пр. Р. Хр) те вече са "преместени" в дн. Южна и Западна Русия. По времето на Диодор Сицилийски (I век пр. Хр.) земите им вече се намират в Западна Либия. (Още два прелюбопитни факта - средновековни автори, като например - Адам от Бремен, ги разполагат по бреговете на Балтийско море и в дн. централна Германия, а по времето на Великите географски открития испанците кръщават една южноамериканска река с името Амазонка.) Ако митовете, свързани с амазонките, са спомен за матриархална култура на жени-воини, вероятно техният свят е съществувал в периода около 1600 - 900 г. пр. Хр. - през Раната желязна епоха. В известен смисъл, митовете за амазонките ни показват как древните гърци са гледали на другите. Отличителните черти, приписвани на тези жени в литературата и в изкуството, ни демонстрират противоположния модел на "нормалното" гръцко общество. Гръцките жени се занимавали с грижата за дома и семейството и нямали време да се занимават с политика и с воюване. Амазонките, напротив, взимали самостоятелни решения, убивали мъжете, с които правели секс, занимавали се с политика, водели войни, имали своя държава... Подобни митове с обърнати социални роли са помагали да се поддържа установеното положение в гръцките държави чрез представяне на неестествеността на общество, коренно различно от тяхното. И, разбира се, в митовете, когато варварството се изправя срещу културата и цивилизацията, както в случая - амазонките срещу гърците - то задължително губи. Интересно е, че чрез сливането на амазонките с други племена се обяснява произходът на някои народи като например - чрез сливането на амазонките и скитите се обяснява произходът на сарматите. Още нещо любопитно - според чувашкия учен Мишши Юхма (Михаил Юхма, Михаил Ильин) "Следи от амазонките има навсякъде, където са живели българите."...

Коя миграция - на кой народ, по кое време? За какво припокриване говориш? О-в Крит с какво се припокрива? Не те разбрах, съжалявам.

Моля, не се притеснявайте да събуждате стари теми. Темата не е дракон, няма да ви ухапе или да ви залее с огън. Библия - пише се с главна буква - това е заглавието на книгата (означава Книга). НЕ е необходимо да се пише с главна буква Българин, Българка, Французин, Англичанин... Турско, Турчин, Библейски, Български. Пак да кажа - това изписване е погрешно. За справка, моля, погледнете пак първия постинг в темата. Той, Му, Си, Него... Бог, Господ-Бог, Отец, Син, Свети Дух, Божие(то) и Слово - ако са написани в Библията - там може да са с главна буква, понеже се отнасят до божеството, до бога, до Бог. Когато става дума за заглавие - "Българска апокрифна летопис" или "Български библейски речник" - български се изписва с главно Б, понеже това е първата дума от заглавието на книгата/текста.

Тази новина е доста стара. Чух я преди около 5-10 години.