ISTORIK

Броят на пенсионерите в България: - ян. 2014 г. - 2 183 134 д. - ян. 2015 г. - 2 179 929 д. - дек. 2015 - 2ц178 123 д. - ян. 2016 г. - 2 181 592 д. - дек. 2016 г. - 2 181 356 д. - юни 2017 г. - 2 172 185 д.

Всеки втори българин страда от материални лишения, като по този показател България е лидер в Европейския съюз. Средно за общността за материално лишен се счита един на всеки шест души. Около една трета от българите пък са изправени пред остри материални лишения, като по този показател също сме на върха на негативната класация. Това сочат данните от доклад на Евростат за 2015 г. Наред с измерителите за бедност, отнасящи се до доходите, за хора, страдащи от материали лишения, се считат онези, които имат просрочия по кредити и наеми, не могат да си позволят неща като отоплен дом, едноседмична почивка далеч от дома поне веднъж годишно или нямат възможност да си осигурят набор от стоки, които са необходими или желателни за нормалното съществуване на всяко домакинство, обясняват от Евростат. Спонтанните асоциации показват, че в съзнанието на българите бедността се отличава с твърде концентрирани образи. 46% от всички посочени отговори свързват бедността с липсата на работа, доходи (от заплата, пенсия, наем и др.) и храна. Крайните форми като „клошари”, „просяци”, „хора, които бъркат по кофите”, "слаба покупателна способност", „мизерия”... не надвишават 14% от посочените мнения. Обществените представи за бедността показват защо тя се нарежда толкова напред сред останалите обществени проблеми. Бедността в България не се свързва с крайна форма на мизерия, а - с равнището на живот, характерно за голяма част от българите. Българите са склонни да мислят за бедността не само като проблем на специфични социални групи, но - и като широкомащабен обществен феномен. Най-склонни да възприемат бедността като силно разпространена са хората, които живеят в населени места с висока концентрация на бедни домакинства – в малките градове и в селата; хората без образование, пенсионерите и безработните. При анализ на общественото мнение за причините за бедността в България широката общественост поставя силни акценти върху външни за индивида причини (липса на работа, несправедливо ниско заплащане, липса на справедливост в обществото, беден произход, здравословни проблеми на лицето или в семейството). Тази склонност, причините да се търсят в средата, а не - в индивида, е дори засилена сред по-бедните и нискостатусни групи. В същото време факторите за намиране на работа и по-високо заплащане като ниското образование или липсата на мотивация и желание за работа са посочвани доста по-рядко, предимно - от по-високо платени и дясно ориентирани прослойки. Социалното изключване е процес, при който определени индивиди са избутани "на ръба на обществото" и са възпрепятствани от пълноценно участие по силата на тяхната бедност, или липсата на основни компетентности или възможности за учене през целия живот, или в резултат от дискриминация. Това ги дистанцира от заетостта, доходите и образованието, както и от социалните и обществените мрежи и дейности. Те имат ограничен достъп до власт и до органите, вземащи решения и следователно често чувстват себе си безвластни и неспособни да контролират решенията, които влияят върху техния ежедневен живот. Общото между социалното изключване и бедността от гледна точка на общественото мнение е неучастието на пазара на труда. Различното обаче е силният акцент върху здравословното и менталното състояние на индивида, върху възможността му пълноценно и равнопоставено да участва в социалния живот. Ето защо, освен хората без работа и образование, широката общественост е склонна да постави сред социално изключените хронично болните, хората със здравословни проблеми, пристрастените към алкохол и наркотици, хората с психически проблеми, затворниците. Социалното включване е процес, който осигурява на изпадналите в риск от бедност и социално изключване да получат възможностите и ресурсите, необходими за пълното им участие в икономическия, социалния и културния живот и да се радват на стандарт на живот и благосъстояние, считани за нормални в обществото, в което те живеят. Този процес им гарантира по-голямо участие в процеса на вземане на решенията, които влияят върху техния живот, и по-голям достъп до фундаменталните човешки права. И постигане на по-високо качество на живот. Линията на бедност за 2017 г. е 314 лв., което е с 14 лв. повече в сравнение с 2016 г. Линията на бедност се използва като параметър при формирането на социалната политика в областта на доходите и жизненото равнище. Показателят се изчислява в зависимост от данните в изследването „Наблюдение на домакинските бюджети“, което се прави ежегодно от Националния статистически институт. От 1 януари 2017 г. размерът на минималната работна заплата е 460 лв. С увеличението, което е 9,5% спрямо размера й през миналата (2016) година, ще се мотивират търсещите работа и ще се гарантира по-добро задоволяване на потребностите на наетите на минимална работна заплата и техните семейства. С промяната се очаква да бъде намален и рискът от бедност сред работещите. От 1 януари минималната работна часова ставка е 2,77 лв.

- Държавата планира през 2018 г. да увеличи разходите за заплати с около 10%.- Обявените 700 млн. лв. ще отидат предимно за заплати на учители, военни, полицаи и работещите в спешна медицинска помощ..- Не е ясно дали увеличението е свързано с някакви реформи в секторите наука, образование, сигурност и здравеопазване.

40,4% от населението на България е в риск от бедност и социално (само)изключване, докато средните нива за ЕС са двойно по-малко - 23.4%, показват данните на Евростат за 2016 г. Страната ни е следваната в негативната класация от съседните Румъния (38,8%) и Гърция (36,6%). В другия край на класацията са Финландия, Норвегия и Чехия (13,3%). По-застрашени от бедност и социално изключване са жените – 24.3%, докато при мъжете този процент е 22.4%. Данните показват, че младите под 18 години в ЕС са изложени на по-голям риск в сравнение с хората над 65 години – 26.5% спрямо 17.7 на сто. Очаквано, работещите хора над 18 години са в по-малък риск, за сметка на незаетите, където стойностите достигат 67%.

Моля, обърнете внимание, че темата се намира във военния раздел. Нека коментарите, ако има такива, са в контекста на бъдещото развитие на военното дело у нас.

Подкрепяте ли (или пък - не) евентуално бъдещо излизане на България от ЕС и НАТО, за каквото апелира Иво Христов, водач на листата (за парламентарните избори) на БСП в Пловдив?

Армията ни ще избира нови бойни машини за 1.22 млрд. лв. от 8 предложения http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2017/08/24/3029557_armiiata_shte_izbira_novi_boini_mashini_za_122_mlrd_lv/#comments-wrapper

Дай няколко примера за замяната на български думи с руски в днешно време... За по-голяма яснота... Повечето русизми са навлязли у нас по време на възраждането и по време на комунизма... Но днес? Кои руски думи навлизат (или са навлезли), измествайки изконно български думи?

Какво правим сами в кухнята? Оглеждаме се да не влезе тъщата или жената... докато се тъпчем с храна.

Днес, 10 октомври е Световният ден на психичното здраве. Той е отбелязан за първи път през 1992 г. и стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве, създадена през 1948 г. Психичното здраве е особен вид душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши, позволява му без напрежение и успешно да общува с другите хора, ражда у човека не само желание да бъде активен, но и да се развива, да се усъвършенства, да се справя с ежедневните стресови фактори . Липсата на душевно здраве не означава непременно наличието на психично заболяване. Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението; депресията, неврозите, тревожността и страховете, комплексите и други. Това не са заболявания на психиката, а по-скоро са психични проблеми. Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства - 11.4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) - 6.2%, злоупотреби с вещества - 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, a освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите. Основната причина за поява на тези разстройства е натрупването на стрес в ежедневието (който в определен моент става непоносим и се нарича дистрес) и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист - психиатър, психотерапевт, психолог. В такива случаи се препоръчват различни техники за релаксация, медитация, автогенен тренинг, както и спорт, рационално хранене, повече движение сред природата, общуване с близките и др. Никоя социална група не е напълно предпазена от психични разстройства, но рискът е много по-голям за бедните, бездомните, безработните, хората с ниско образование, жертвите на насилие, емигрантите и незаконно пребиваващите, малцинствата, децата и юношите, жените, с които е било злоупотребявано, и възрастните, грижата, за които е занемарена. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството. Тазгодишната тема на Световния ден на психичното здраве е „Психическото здраве на работното място“.

САЩ имат опит с концентрационните лагери. Около 1830 г. оцелелите индианци са принудени да живеят в т.н. резервати, които по същността си са концентрационни лагери.

Интересно ще да е било...

И все пак, какво се каза на срещата? Какво бе дискутирано? Какво пропуснахме?

Де да ставаше и така!...

Кои са тези? Не се сещам...

Аз допълнително имам антивирусна програма и анти малуеър програми (срещу злотворни програми). И файъруол (огнена стена) - срещу хакерите. За всеки случай. Ако не помагат, поне не пречат.

Малко чесън ще прогони вирусите. Много чесън ще прогони приятелите ти.

Някои карат на вода, други - на алкохол, трети - на чай, а има и такива, които смесват чая с алкохола. Чудно ми е последната група хора дали разреждат алкохола с чай или пък разреждат чая с алкохол... Някои хора поят от мъка... Други - защото са болни. Трети пият от сутринта.

Непушачите никога не са го започвали. Няма какво да намаляват или да спират.

Моля, споделете своя опит! Може да изберете само един отговор или повече отговори в анкетата

Днес по телевизията (по БиТиВи) дадоха малко статистика за хомеопатията в ЕС - Търсене на хомеопатични препарати в ЕС: - Франция, Германия, България, Италия, Литва. - Производство на хомеопатични препарати: - България, Чехия, Ирландия, Румъния, Словакия - Практикуващи хомеопати (на глава от населението): - Словакия, Румъния, България, Чехия. Хомеопатията се основава на теории от XVIII век. Тя се намира извън законите на физиката и на химията. Съществуват три основни хомеопатични школи - класическа, клинична, комплексна.

В съответния директорски кабинет в твоето училище (А) и в другото училище (Б). А пък с инспектора по история от РУО - в кабинета му в съответната сграда на местното РУО.

Моят котарак също пърди от прясното мляко. И той е жълт, между другото. Стои в мен, галя го, той ми мърка (с други думи - обичаме се) и в такъв интимен момент вземе, че пръдне... Затова вече не му даваме да пие мляко.

Не, ще се явиш на поправителен изпит. (Предполагам, че ще се явиш а приравнителен изпит вече след като си приет в новото училище. Приравнителният изпит не е за кандидатстване в училището. Той има за цел да изравниш знанията си с тези на другите ученици там. Които са изучавали профилиращите специалността им предмети по-дълго от теб.)

Между другото, най-добре (от гледна точка на това, да не се нарушава делегираният бюджет на двете училища) е преместващият се ученик от училище А в училище Б да се размени с друг ученик от същия випуск, желаещ да се обучава в училище А. Ако трансферът пропадне, остава възможността ученикът, изучаващ профил, който не му допада, да ходи на частни уроци, а после да се яви на матура и по желания учебен предмет (допълнително), в случая - по история. Учител може да се намери в сайта https://uchiteli.bg/search?subject=72&place=&lat=&lng=&distance=&usertype=1&text=&mapset=0