ISTORIK

Би могло да се предложи и някоя възрожденска дата. Въпросът е - коя.

Границите в историята – къде да ги търсим и как да ги интерпретираме? Дали като гранична бразда – зорко охранявана и пазена, разделяща две държави и променяна през вековете в резултат на кървави конфликти или споразумения между велики сили, или като граници, които са разделяли два народа и етноса, а понякога - една нация, един народ, един род или една любов. Границите – видими и невидими – са тези, които са ни разделяли по пол, народност, раса, вероизповедание, убеждения, материално състояние. Те са били причина за войни, конфликти, миграции, преследвания, наказания, писани и неписани присъди, изолация, дискриминация, слагали са отпечатък върху съдби на нации, семейства и отделни хора. А може би това са онези невидими линии, разграничаващи допустимото от недопустимото, моралното от неморалното, позволеното от забраненото, приличното от неприличното? Онези линии, които са определяли посоката – желана или не, в която трябва да вървим, да действаме, да творим, да служим, да вярваме или да се борим. Кой и защо определя политическите ценности, обслужващи една идеология или политическа система? Какви фактори влияят върху установяването на границите в традиционните нрави и обичаи или върху моралните норми, характерни за определена историческа епоха? Как те са предначертавали и как са влияели върху живота на предците ни? Границите са географско разделение на политически субект или правни юрисдикции като правителства, суверенни държави, федерални щати и други административни деления. Естествените граници са географска характеристика, която представлява естествено препятствие за комуникациите и транспорта. Съществуващите политически граници често са формализация на тези исторически, естествени граници. Някои географски елементи, които често съставляват естествените граници, са: океани, реки. езера, гори, планински вериги. През вековете с напредването на технологиите се намаляват разходите за транспорт и комуникации, необходими за пресичането на тези естествени граници. Това намалява значението на природните граници във времето.

Е, "забиването" в изброените детайли вече зависи от автора на есето.

Границите са необходими за поддържането на световния ред и за запазването на уникалността на всяка държава, но те трябва да бъдат и врати към остатъка от света, а не - непреодолими "китайски стени", които да ограничават свободата ни и да възпрепятстват развитието ни наравно с останалите държави. Границата едновременно обединява и разделя хората. Намирането на баланса между плюсовете и минусите, които възникват от нейното съществуване, е това, което може да ни позволи да запазим националната си същност и същевременно да имаме успех в световен мащаб. Помисли си кога и защо възникват първите държави... После - за ЕС и за Шенгенското пространство.

Може да изкараш и курс по астрономия (предлага се за специалисти по физика и по география) към някой планетариум. Аз, докато бях студент, през 90-те години на миналия век изкарах курс по астрономия в НАОП Смолян. Но оттогава насам астрономията напредна твърде много.

България е една от трите държави в Европейския съюз, в които по-голямата част от учените и инженерите са жени. Докато през 2016 г. средно за ЕС 60% от общо 1.7 млн. учени и инженери са мъже, а жените са едва 40%, в България делът на дамите е 54%. Другите две страни с превес на жените са Литва (58%) и Латвия (52%), показват данни на Евростат, разпространени по повод отбелязвания на 11 февруари Международен ден на жените в науката.По-осезаемото присъствие на мъжете е особено ясно изразено в производството, където 83% от учените и инженерите са от силния пол, докато в сектора на услугите съотношението е доста по-балансирано – 55% мъже и 45% жени, отбелязват от европейската статистическа служба. https://www.capital.bg/multimedia/infografiki/2018/02/13/3128537_grafika_na_denia_nad_polovinata_ot_uchenite_i/

Е, презентацията би могла да живне с малка демонстрация на възстановка. И вече няма да бъде суха.

Ако намерим спонсор, бихме могли при хубаво време (през лятото) да спретнем една такава среща и в античния театър в Пловдив.(Трябва да се плаща такса на общината, ако тя не даде безплатно мястото.) Или в античния стадион. Или в одеона. Събирали сме се и на трите места и сме правили чудесни възстановки. Дано да има клипчета в интернет!

И около 10-15 гледащи събитието онлайн. Аз не успях да отида, в последния момент бях възпрепятстван. Но го гледам онлайн. С водещия сме се засичали на други събития, организирани от "Българска наука". Там и той беше сред зрителите.

Там сме! Направете събите във FB!

Във FB срещата може да се гледа наживо.

Ето събитието във FB: https://www.facebook.com/events/206846513392134/

Вероятно за дълголетието на венецианците значение има и личната хигиена, интимната хигиена, зъбната хигиена... Чистотата на домовете, на улиците и площадите... Вероятно венецианците не са се къпели само по време на празници. Вероятно са си миели ръцете преди ядене. Възможно е да са перяли дрехите си по-често... Или са имали повече дрехи, които са сменяли по-често. Както се спомена по-горе, през средновековието хората рядко са водели заседнал живот, какъвто водим ние пред телевизора, компютъра, лаптопа таблета или смартфона. Не са ядяли храна, обработена с химически торове... В храната им не е имало химически съединения, обозначавани с Е+три цифри след него - оцветители, ароматизатори, консерванти, подобрители на вкуса, хормони, трансмазнини, ГМО и всякакви други гадости.

Историци и истории, еп. 1 Включете се в пилотното издание на най-новия исторически формат! Какво се случва с българските земи след Берлинския конгрес и каква роля отреждат Великите сили на Княжество България в международните отношения? Как младият български политически елит успява да балансира между разнопосочните интереси на големите държави и да регулира отношенията си със своя сюзерен – султанът в Константинопол? На тези и на още много въпроси ще потърсим отговор в първото издание на най-новия формат на „Моята българска история” – „Историци и истории”, в който с помощта на професионалните историци заедно ще дискутираме важни и интересни моменти от нашето минало. Наш първи гост ще бъде преподавателят в Софийския университет и специалист в областта на новата българска история доц. д-р Валери Колев. В рамките на около половин час доц. Колев ще посочи предизвикателствата пред Княжество България в отношенията му с Великите сили и съседните балкански държави и ще представи ръководителите на българската дипломация. Особен акцент ще бъде поставен върху появата и развитието на Българския национален въпрос и първите действия за неговото успешно разрешаване. Втората част от събитието ще премине под формата на дискусия по темата и набелязаните от доц. Колев проблеми. Заповядайте на 22 февруари от 19:00 часа в дома на MOVE.BG на ул. „Сердика” 20. (Слиза се на метростанция "Сердика".)

В проект за учебно помагало по математика за първи клас се появила сгрешена задача. Условието на задачата е следното: "Панталонките на момченцето струват 10 лева, а блузката му струва с 20 лева по-скъпо. Колко струва неговата рокличка?".

И за брак, и за развод са необходими излишни пари. И двете са разход. Въпросът е дали тези два разхода са оправдани към даден момент. Ако двама души не се обичат истински, ако двамата не са приятели, ако по време на (без)брачното им съжителство се променят и тръгнат в различни посоки и в един момент се окаже, че вече не се познават един-друг... Бракът е безсилен да ги задържи заедно. Познавам хора, които след 15 годишен брак и няколко деца бързат да се разведат.

А знаете ли, че... В българските районни съдилища за последните няколко години (от 2014 г. насам) са се водили дела за смяна на пола (от ж в м или от м в ж), както следва: - София - 12 дела - Варна - 7 дела - Стара Загора - 2 дела - Хасково - 1 дело И за това време само 16 д. са успели да сменят пола си не само по хирургичен път, но - и по съдебен ред. За да стане и по съдебен път, са необходими психиатрична, медицинска и сексологична съдебни експертизи, смяна на ЕГН-то, смяна на имената (добавяне на окончания за женски род на имената)...

http://ep202five.bnt.bg/ako-byah-deputat/ Тук е мястото където младите хора могат да влязат в „кожата” на евродепутат. Предлагаме ви една възможност, която започва като игра, но може да се окаже реалност. Може да е истинско действие с истински резултат! Регистрирайте се. Създайте си профил. Представете се с кратък текст – обяснете защо искате да се пробвате в политическото действие. Споделете какво предлагате да направите за хората и ги убедете, че можете да го постигнете. Публикувайте своя програма. Поемете риска да я защитите в онлайн форума. После прочетете отново програмата си. Ако решите – поправете я или я оставете непроменена. Програмите ще бъдат оценени от тричленно жури през май 2018 г. и ще бъдат обявени тук - в сайта. Първите три най-добри идеи ще бъдат предложени на евродепутатите за разглеждане и – защо не - и за реализиране!

Ако някой е жертва на насилие или на трудова експлоатация, може да се обади на горещата тел. линия за пострадалите от насилие. Телефоните са 0800 18 676 и 02 / 981 76 86.

Една интересна статия, писана от свещеник - Влиянието на климатичните промени върху глобалната и регионалната политика https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,22013/view,article/

А каква е била опасността?

Много интересна статия по темата Изненадващият триумф на мултикултурализма https://www.dnevnik.bg/analizi/2018/01/24/3117346_iznenadvashtiiat_triumf_na_multikulturalizma/?ref=home_analizi

Нека да внеса малко по-голяма терминологична яснота... LGBTI, LGBTQ, LGBTIQ... Постоянно се добавят нови и нови букви. Ето какво се крие зад всяка буква... Heterosexual - Хетеросексуален - Човек, изпитващ сексуално влечение само от/към хора от противоположния пол. Това обикновено е означено като "правилно". Bisexual - Бисексуалност - Човек, изпитващ сексуално влечение от/към два (или повече?) пола. Обикновено, но не задължително, това са едновременно женския и мъжкия пол. Привличането към всеки пол не винаги е равно/еднакво. Homosexual - Хомосексуален/Хомосексуална -Човек (мъж или жена), изпитващ сексуалновлечение само от/към хора от същия (като неговия/нейния) пол. Има различни термини за мъже и жени, които се (само)идентифицират с този термин. Gay - Гей - Мъж, изпитващ сексуално влечение само от/към същия (мъжкия) пол. Често този термин се използва и за обобщаване на привличането на един пол към други хора от същия пол. Lesbian - Лесбийка - Жена, изпитваща сексуално влечение само от/към същия (женския) пол. Терминът произлиза от гръцкия остров Лесбос, който в определен исторически момент е бил населен само от жени. Queer - Куъер/Ексцентричен/Странен/Чудат - полисемантичен термин, който пасва на всички хора, които имат не-хетеросексуално привличане. Asexual - Асексуален (Несексуален) - Някой, който има много малко или никакво сексуално привличане към определен пол или група. Aromantic - Аромантичен (Неромантичен) - Някой, който не изпитва романтична любов или романтична привлекателност. Pansexual/Omnisexual - Пансексуален/Омнисексуален - Някой, който е сексуално привлечен от хора, независимо от техния пол, сексуално привлечен към всички полове. За да няма ощетени! Polysexual - Полисексуален - Някой, който е привлечен от повече от един пол и / или форма на изразяване на пола, но не - към всички варианти (?!) на пол. Demisexual - Демисексуален/Полусексуален - Някой, който се чувства сексуално привлечен само от онези хора, с които има силна емоционална връзка. Sapiosexual - Сапиосексуален - Някой, който се чувства сексуално привлечен само от онези, към които е привлечен интелектуално. Тук идеята е, че мозъкът е най-голямата, най-чувствителната и най-мощната ерогенна зона. Transgender - Транссексуален/Трансполов/Преходен - Хора, чиято полова идентичност не отговаря на пола, който имат при раждането си. Трансполовите хора могат да имат полова роля, противоположна на приписаната им при раждането, или да имат полова роля, която да не отговаря на бинарната полова система мъж-жена, като например трети пол, интерсексуални, куиър и аполови хора. Трансполовостта е изцяло различна и независима от сексуалната ориентация: трансполовите хора може да бъдат хетеросексуални, хомосексуални, бисексуални, пансексуални, асексуални и други видове сексуални ориентации или пък може да предпочитат да не налагат термини на предпочитанията си. Терминът "трансджендър" или "трансполовост" може да се отнася и за личности, които не се вписват в стереотипите за пол, определяни като мъжки и женски. Intersexual - Интерсексуален - Интерсексуалност е наличието у един индивид на неопределени или смесени полови белези. Интерсексуалните хора по рождение притежават полови белези, които ги причисляват или ги отличават и от двата пола. Статистиката сочи, че през 2000 г. около 1% от живородените деца показват някаква форма на полова двойственост, а при 0,1%-0,2% се налага специално медицинско внимание и евентуална хирургическа намеса с цел прикриване на вторичния пол. През 2002 г. такива деца са 0,018% от всички живородени. Това са т.нар. хермафродити. Терминът произхожда от Хермафродит - син на гръцките богове Хермес и Афродита. Роден като много красиво момче, той е трансформиран в андрогин след като се слива с нимфата Салмакида. Questioning - Несигурен/Питащ (се) - Въпросът за пола, сексуалната идентичност, сексуалната ориентация или всички три е в процес на изследване от хора, които може би са несигурни, все още проучват и са загрижени за прилагането на социален етикет за себе си по различни причини. "Q" понякога се добавя към края на съкращението LGBT (лесбийки, гей, бисексуални, транссексуални); "Q" може да се отнася или за queer, или за несигурен. Cross-dressing - Кроссдрессинг - Носене на дрехи и други принадлежности, които обикновено се свързват с противоположния пол в дадено общество. Почти всяко човешко общество през цялата история е имало свои норми за всеки пол, свързани със стила, цвета или вида на дрехите, които се очаква да се носят, а също и повечето общества имат набор от насоки, възгледи или дори закони, определящи какъв вид облекло е подходящо за всеки пол. В конкретния разнополов контекст конотацията е пряко свързана с поведението на транссексуална идентичност или сексуално, фетишистко и хомосексуално поведение, но самият термин не предполага никакви мотиви и не е синоним на полова идентичност.

Моделът на живот, начинът на живот, или лайфстайлът е характерна съвкупност от поведенчески модели, която създава чувство за собствена идентичност и е значима едновременно както за другите, така - и за отделната личност. Всеки човек предлага определен лайвстайл както на себе си, а също така (волно или неволно) - и на другите, т.е.- личността е "рекламно лице" на определен лайвстайл в определен период и на определено място. Това включва социалните отношения, консумацията, забавленията и стила на обличане. Поведенията и офлайн и онлайн практиките в определен модел или лайфстайл са смесица от навици, конвенционални подходи на „правене на нещата“ и рационални действия. Начинът на живот включва интересите, възгледите, поведението и поведенческите ориентации на индивида, групата или културата. Начинът на живот отразява ценностите и светогледа на дадения индивид. Той може да е източник за създаването на културни символи и артефакти, които от своя страна обратно да се отразяват на идентичността. Стилът на живот може да бъде съзнателен или несъзнателен избор, но не всички аспекти на стила на живот могат да бъдат напълно доброволно избрани, тъй като социалната обстановка може да предостави определен и конкретен избор за индивида за неговия стил на живот, и този избор е базиран на типовете лайфстал от средата, която го обгражда. От друга страна, индивидите приемат специфични "схеми на живот" и по-специално - специфични модели на "видно потребление" и на "видно поведение" (например - задравословен или нездравословен начин н живот), които ги отличават от другите хора. Лайфстайлът е комбинация от нематериални и/или материални фактори. Осезаемите фактори се отнасят конкретно до демографските променливи, т.е. - до демографския профил на индивида, докато нематериалните фактори се отнасят до психологическите аспекти на дадено лице, като лични ценности, предпочитания и перспективи. Начинът на живот може да включва: виждания за политиката, за религията, за здравето, за личната хигиена, за морала, за интимността и др. С други думи, стилът на живот е демонстрация на различни модели на йерархично организирани ценностни системи. Селската среда предлага твърде различен начин на живот в сравнение с живота в градския метрополис. Местоположението е важно дори в градски район. Характерът на квартала, в който живее човек, засяга набор от начини на живот, с които разполага този човек, поради различията между степента на богатство на различните квартали и близостта до социалната, природната и културната среда на селището. Например, в райони в непосредствена близост до морето, често има сърф култура (или сърф лайвстайл). А така нареченият "зелен начин на живот" означава държане на вярвания и ангажиране в дейности, които консумират по-малко ресурси и произвеждат по-малко вредни отпадъци (т.е. създават по-малък екологичен отпечатък). „Стилът на живот“ като термин се появява за пръв път през 1939 г. в трудовете на психолога Алфред Адлер. Футурологът Алвин Тофлър пръв предвижда, че стилове на живот ще възникнат в резултат на нарастването на различията в пост-индустриалното общество. В нашето съвремие крайъгълният камък на изграждането на начин на живот е консуматорското поведение, което предлага възможност за създаване и допълнително индивидуализиране на себе си с различни продукти и услуги, които сигнализират за различни начини на живот; видимата страна на процесите на индивидуализация, идентификация, диференциация и разпознаване. Субкултура (в буквален превод - „подкултура“), изследвана от социологията, културната антропология и културологията, е група от хора с определена култура (независимо дали е отличима или скрита), която се различава и се отклонява от по-голямата култура, към която тези хора принадлежат. Ако съответната субкултура е характеризирана от систематична опозиция на доминантната култура, тя може да бъде призната за контра-култура. До скоро като синоними на понятието "субкултура" в хуманитарните изследвания най-често се използваха "ъндърграунд култура", "алтернативна култура", "контракултура". Желанието на постмодерните теории обаче да избягат от този термин поради трудната приложимост на неговото семантично поле към новите младежки обединения, е обосновано от констатациите, че стилът се изразява все повече само външно. Субкултурите може да се различават по възраст, етническа принадлежност, социално-икономическа класа, местоживеене и пол. Характеристиките, които определят субкултурите като специфични и различни от общата култура, могат да бъдат географски, езикови (специфичен жаргон), естетически, религиозни, политически, сексуални или комбинация от тези и/или други фактори. Субкултурите често се определят чрез тяхното противопоставяне на ценностите на по-широко възприетата култура, към която те принадлежат, въпреки, че тази дефиниция не е универсално призната от теоретиците. Членовете на определена субкултура обикновено показват принадлежността си към нея чрез отличителен и символичен стил. Ето защо изучаването на дадена субкултура често включва изучаването на символиката в дрехите, музиката и/или други отличителни черти на членовете на субкултурата, както и начините, по които членовете на доминиращата култура интерпретират тези символи. Младежките субкултури предлагат на участниците идентичност, различна от тази, която се приписва от социалните институции като семейството, работата, дома и училището. Младежките субкултури, които се характеризират със систематична враждебност към доминиращата култура, се описват като контракултури. Младежта може да се разглежда като подчинена група по отношение на доминиращото, възрастното общество. Идентификацията на субкултурите може да е затруднена поради присвояване на техния стил (особено - облеклото и музиката) от масовата култура за комерсиални цели. Бизнесът често иска да извлече изгода от разрушителния апел на субкултурите в търсене на „готиното“, което остава все така ценно при продажбите на всеки комерсиален продукт. Процесът на културно присвояване често може да довете до смъртта или до еволюция на субкултурата, докато членовете ѝ възприемат нови стилове, чужди за доминиращата култура.Този цикличен процес осигурява постоянен поток от стилове и идеи, които могат да бъдат присвоени от доминиращата култура с комерсиална цел. Пример за такова присвояване е субкултурата на пънка във Великобритания, чийто отличителен (и първоначално шокиращ) стил на обличане и на прическите е набързо присвоен от масовата, пазарна мода след като медиите започват да се интересуват от тази субкултура. Субкултурните обяснения на младежката престъпност са много популярни след края на Втората световна война (1945 г.). Развиват се различни модели, които обясняват как субкултурите нормализират девиантното поведение при групи, които не разполагат със социално предписаните средства за постигане на своите цели. Развитието на субкултурната теория от 90-те години на ХХ век насетне решително преосмисля подхода към младежките култури. Повтаряйки отново и отново мантрата за "фрагментарността, постоянната промяна и флуидността" на съвременното съществуване, постмодерната теория разглежда пост-субкултурните формации с термините на временни мрежи, идентичности и перформативи, сцени, клубни култури, и дори - с термина нео-племена (neo-tribes). Независимо дали развиват идеята за субкултурния капитал като колекция от отличаващи вкусови предпочитания или като перформативно измерение в непрекъснатия процес на конструиране на идентичности; или обявяват субкултурните общности за нови племена, всички тези понятия са понятия-заместители за "субкултура" и имат претенцията да предават опита за един флуиден, фрагментарен и индивидуализиран свят. Налага се идеята, че понятието за субкултура губи своя потенциал в условията на постмодерното разпадане на кохерентната доминираща култура, спрямо която дадена субкултура представлява съпротива или израз на различие. Ако субкултурите са определени чрез поредица от аналитични противопоставяния на доминиращия стил (т.е. те формират своя дистинктивен стил като заемат и реконтекстуализират елементи от доминиращия), постмодерността размива подобни различия и следователно субкултурите губят своята автентичност. Вече не е ясно нито какво е мейнстрийм, нито кое е пространството на съпротивляващите се субкултури. В същото това поле на съпротива или на мястото на слабите днес откриваме групи, обособени по различен признак - въз онова на пол, етнос, сексуална ориентация, предпочитания към музикални стилове, определена литература, филми, футболни отбори, практикувани спортове, компютърни игри, оф лайн и/или онлайн практики, или квартали по местоживеене. Съвременната ситуация би могла да бъде определена като пост-субкултурна и би могла да бъде разбрана по-адекватно чрез понятието лайфстайл, фокусирано около потреблението. Така че това, което бихме нарекли "субкултури" сега, са всъщност образци на потребление на популярна култура: музика и сериали, мода, игри и идеологии. Светът на младежките субкултури, колкото и неизчерпаем да изглежда, е само единият от световете, в които живеят младите хора в България днес. Следващо разграничение е по линия на етническата принадлежност на младите - нещо, което не само отсъства от субкултурната карта, но - и на което субкултурните теории като правило не намират място в своите обяснителни схеми. Субкултурите все още могат да се мислят и като образци на идентичности, към които индивидът прибягва в един или друг период от живота си, между които преминава повече или по-малко свободно и от които черпи на принципа "направи си сам", както пънк-културата черпеше наготово масов стил, за да го преиначи в своеобразна "съпротива чрез стила". Освен като идентичности обаче, субкултурите могат да се мислят и като жестове и практики, свързани с лукса. Субкултурите може да се моделират в семейството, в уличната среда, в училище, в университета, на работното място, в спортния отбор и др. С напредването на възрастта субкултурният опит престава да бъде модерен и на него се противопоставя създаването на индивидуален уникален отличителен стил, който се счита несводим до групови ценности, модели на поведение и моди. Какво представляват и какво изразяват днешните младежки култури? Съпротива или потребление? Общности ли са или колективен израз на индивидуализъм? Кои са идеите, стиловете и офлайн и онлайн практиките, около които се формират? Какво е влиянието на новите електронни медии върху тях? Дали образуват нови общности или бележат края на стабилните социални групирания, характеризиращи се, както е според класическите изследвания, с хомогенност, устойчивост и разграничаване? Дали дисциплинират или предлагат колективно пространство, където да се развиват индивидуалните различия и индивидуалната свобода? Какво се случва с традиционните субкултури, когато те се влеят във виртуалното пространство? И как комуникацията през Интернет променя формите на свързване и идентификация с групата? По материали от: https://en.wikipedia.org/wiki/Lifestyle_(sociology) https://fr.wikipedia.org/wiki/Mode_de_vie http://subcultureslist.com/ https://www.seminar-bg.eu/spisanie-seminar-bg/ https://en.wikipedia.org/wiki/History_of_modern_Western_subcultures#/ https://en.wikipedia.org/wiki/Youth_subculture

Знаете ли по кои книги се е прехласвал светът в годината на вашето раждане? Редакторите в AdMe.ru прегледаха класациите с бестселъри и проучиха литературните новини през различните години на XX век и началото на XXI. Вижте коя книга е била хит в годината на вашето раждане и ако още не сте я прочели, направете го. Кой знае, може пък да апромени живота ви. 50-те години на 20. век 1950 — „ Отвъд реката, сред дърветата”, Ърнест Хемингуей 1951 – „Оттук до вечността”, Джеймс Джоунс 1952 - „Спасителят в ръжта”Джеръм Селинджър 1953 — „На изток от Рая”, Джон Стайнбек 1954 — „Властелинът на пръстените”, Дж. Р.Р. Толкин 1955 — „Добър ден, тъга”, Франсоаз Саган 1956 — „Елоиз”, Кей Томпсън 1957 — „Пейтън Плейс” от Грейс Металиъс 1958 — „Лолита”, Владимир Набоков 1959 — „Доктор Живаго”, Борис Пастернак *** 60-те години на 20.век 1960 — „Да убиеш присмехулник”, Харпър Лий 1961 — „Тропикът на Рака”, Хенри Милър 1962 — „Франи и Зуи”, Дж. Д. Селинджър 1963 — „Обувките на рибаря”, Морис Уест 1964 — „Човек живее само два пъти””, Иън Флеминг 1965 — „Хотел”, Артър Хейли 1966 — „Долината на куклите”, Джаклин Сюзън 1967 — „Бебето на Розмари”, Айра Левин 1968 — „Двойки”, Джон Ъпдайк 1969 — „Кръстникът", Марио Пузо 70-те години на 20.век 1970 — „Кристалната пещера”, Мери Стюърт 1971 — „Екзорсистът”, Уилям Блати 1972 — „ Джонатан Ливингстън, Чайката”, Ричард Бах 1973 — „ Досието O.D.E.S.S.A.”, Фредерик Форсайт 1974 — „Челюсти”, Питер Бенчли 1975 — „Завесата: Последният случай на Поаро”, Агата Кристи 1976 — „Фарс, или никога повече самота”, Кърт Вонегът 1977 — „Птиците умират сами”, Колийн Маккълоу 1978 — „Кръвна връзка”, Сидни Шелдън 1979 — „Изборът на Софи”, Уилям Стайрън 80-те години на 20. век 1980 — „Екипът на Смайли”, Джон льо Каре 1981 — „Куджо”, Стивън Кинг 1982 — „Къщата на духовете”, Изабел Алиенде 1983 — „Името на розата”, Умберто Еко 1984 — „Пръв сред равни”, Джефри Арчър 1985 — „Парфюмът”, Патрик Зюскинд 1986 — „То”, Стивън Кинг 1987 — „Пазителите”, Алан Мур 1988 — „Кралицата на прокълнатите”, Ан Райс 1989 — „Сатанински строфи”, Салман Рушди 90-те години на 20.век 1990 — „Джурасик парк”, Майкъл Крайтън 1991 — „Скарлет”, Александра Рипли 1992 — „Деца из града”, Мери Хигинс Кларк 1993 — „Като гореща вода за шоколад”, Лаура Ескивел 1994 — „Политически коректни истории”, Джеймс Фин Гарнър 1995 — „Ега ти животът”, Ник Хорнби 1996 — „Боен клуб”, Чък Паланюк 1997 — „Мисо-супа”, Рю Мураками 1998 — „Закуска на Плутон”, Патрик Мккайб 1999 — „Хари Потър и Стаята на тайните”, Джоан К. Роулинг *** 21 век 2000 — „Спасението”, Никълъс Спаркс 2001— „Тайният живот на пчелите”, Сю Монк Кид 2002 — „Животът на Пи”, Ян Мартел 2003 — „Шифърът на Леонардо”, Дан Браун 2004 — „Облакът атлас”, Дейвид Мичъл 2005 — „Никога не ме оставяй”, Кадзуо Ишигуро Източник manager.bg