ISTORIK

Нашето мнение е, че армиите от група "Център" напредват повече от фланговите групи армии ("Север" и "Юг") и по този начин дават възможност на руснаците да ги атакуват и фронтално, и по фланговете. Може би, военните действия на съветския фронт щяха да се развият иначе, ако трите групи армии напредваха с еднаква скорост. От друга страна, не са били ясни приоритетите - дали да се настъпва повече на север или - повече - на юг. И, докато германското главно командване уточни този "малък детайл", групите армии "Център" напреднали твърде много и командването им решило да изчака фланговите групи армии, вместо да отстъпи на една линия с тях.

Пише се власт - властТА. Ако "твоя" правопис би бил наложен като единствено правилен, и, ако искате властта, само с идеята да наложите неграмотността си на грамотните, по-добре е да не помирисваш/помирисвате власт (без значение кои сте и за какво друго се борите).

Кои ще вземете властта и от кого смятате да я вземете? И още - кога смятате да стане това и - по какъв начин?

През пролетта евреите празнуват някакъв си техен празник (Пасха?) и по този повод чистят къщите си - така не остава храна за плъховете, които разнасят бълхите - носители на чумната бактерия. И, понеже те много рядко заболявали от чума, били обвинявани, че са я разпространили нарочно. Примерно - заразявайки кладенците и изворите, от които се черпи питейна вода. Истерията и паническия страх на западноевропейците намерили отдушник в избиването на злепоставените невинни евреи, "вещици" и скитници.

Все някой някога щеше да забележи...

А ти знаеш ли, че и аз извървявах по толкова, когато бях студент в Смолян... Това - през 90-те години на миналия век. А сега, като един интелигентен човек, ще цитирам една китайска премъдрост. "Движението и масажът заместват всяко лекарство, но никое лекарство не може да замени движението и масажа." За да изглеждам още малко (само малко повече) по-интелигентен, ще цитирам и една европейска премъдрост (Манол да каже дали тя е гръцка или римска!): "Движението е живот." Открийте десетте разлики в двете премъдрости!

През 689 г. имп. Юстиниан II е на поход в Македония (срещу Куберовите българи или - срещу славяните). Разгромен е от българите на връщане. Пламене, тези два похода май са наказателни акции срещу славянски племена. Много славяни са преселени в Мала Азия.

Много силни думи! Браво на автора им!

Да, изчерпателен е, благодаря! Аз се интересувам от и се занимавам с японски бойни изкуства, да. Това е вярно. Но не се интересувам от тях единствено като спорт, не. За мен заниманията с едно бойно изкуство са свързани до голяма степен с някаква философия зад него, с достиженията на културата и цивилизацията на народа, който го е създал, а също - и с други бойни и не-бойни изкуства: изобразителното изкуство, чаената церемония, поезията (в случая - хайку и танка), киригами и оригами (създаване на фигури от хартия - от цяло парче или от късове с различна форма и големина), калиграфията, писмените системи (в случая - канджи/йероглифите, хирагана/за думите от яп. произход, катакана/за чуждуте, неяпонските думи) и така нататък. Колкото до средновековието, и аз се интересувам от романското и от готическото изкуство, от начина на трансфер на информация чрез него (те дават, особено - готиката - библейска информация за тези, които не могат да четат изобщо и за тези, които нямат право САМИ да четат Библията). Но не по-малко интересна ми е и военната (замъчната и крепостната) архитектура, т. н. фортификация. От интелектуалните спортове пък обожавам шахмата, опитвам се да изуча също японския шах (тук, вместо с фигури, се играе с плочки с различен цват, а взетите, "пленените", плочки на противника стават твои и се обръщат обратно, за да бъдат с твоя цвят - така рядко се стига до равенство и почти винаги някой от двамата играчи побеждава) и играта го (тук се играе с камъчета и се "пленяват" тези на противника). Колкото до футбола, за мен това е най-мазната чалга в спорта. 22-ма идиоти тичат след топката, а когато някой я достигне, я рита и пак всички играчи започват да я гонят. А, ако вкарат топката в мрежата, се радват така, сякаш са постигнали някаква нирвана или някакво сатори. (Ако трябва, мога да изясня понятията нирвана и сатори.) Не разбирам как и защо е възможно един неграмотен футболист да взима милиони, а учителите, университетските преподаватели, учените, лекарите, хирурзите, писателите, въобще - хората на интелектуалния труд и на словото - (поне - у нас) са принудени да не могат да "свържат двата края", както се казва; да мизерстват, или трудът им да се възпрепятства - да нямат пари за компютри, за суперкомпютри, за интернет, за научна литература, за апаратура, за консумативи... "Производителността" на един спортист се вижда лесно - колко топки е вкарал в коша или във вратата, колко кг. е вдигнал, колко високо или надалеч е скочил, колко противника е нокаутирал, за колко време е пробягал някакво разстояние и т. н. А трудът на интелектуалците е трудно да бъде "забелязан", защото дава резултати след време. Например - един ученик трябва първо да завърши три етапа от училищното си образование си (начално, основно, средно), после да завърши три етапа от висшето си образование (бакалореат, магистратура, докторантура), а след това - да започне работа по специалността си и накрая - да се реализира в професията и в живота си - като цяло. И тук да вметна - колко средностатистически българи могат да цитират някоя "премъдрост", изречена от Хр. Стоичков ("Да ти... мамата!", "Самтайм уин, самтайм люн...", "Ей, съдията... Да ти го..."), а колко биха могли да цитират поне едно изречение, казано от Ботев, от Вазов, от П. Р. Славейков, от Ст. Михайловски? Да не питам за Конфуций, за Лао Цзъ или - за Сун Цзъ, или - за Мо Цзъ... Видно е, че спортистът не може да допринесе, дори - в рамките на два живота - толкова, колкото може, дори - само за един ден някой учен, някой интелектуалец, някой учител... Жалкото е, че хората се интересуват повече от безсмислени спортове като футбола, ръгбито, бейзбола, вдигането на тежести и бокса, отколкото - от шахмата (или от играта го, е, тя е по-малко известна от шахмата или поне не е толкова масово изучавана и играна!), който е едновременно и игра, и спорт, и изкуство, и наука. И култура, и цивилизация.

Последното изложение беше прелюбопитно и твърде интересно. Но аз да попитам... Спортът бива индивидуален, групов/отборен и масов. Индивидуален е в случаите, когато състезателят е самостоятелен - в бойните изкуства, шахмата, го, таблата, фехтовката, атлетиката, билярда, ски скоковете, плуването, гимнастиката, колоезденето/велосипедизма, тениса на корт, тениса на маса, фигурното пързаляне, конния спорт и др. Отборен е, когато се играе в група (тим, отбор) - във футбола, баскетбола, волейбола, народната топка, петанк (френска игра), хокея, бадминтона, игрите с карти (бридж, белот, бридж-белот) и др. Масов е, когато много хора се събират масово и, примерно, карат велосипед или тичат, уж - за здраве. И - сега - питането: Ако индивидуалния спорт развива тялото, културата на движение, волята и интелекта на спортиста (не - непременно - състезател!), да оставим на страна високите спортни постижения, да оставим на страна и отборния и масовия спорт, то по какъв начин индивидуалните занимания със спорт биха довели до упадък на цивилизацията? С какво са вредни за нея? С това, че човек се занимава със "странични неща" ли? Че хората се занимават с неща, които ги отделят от истинските им проблеми и се губи време, в което тези проблеми биха били решени? Че се занимават със зрелища (спортове, гладиаторски борби, корида, футболни мачове...), вместо да изобретят някое цивилизационно благо (лявата и дясната обувка, вилицата и лъжицата, кламера, пирона, очилата, телефона, хладилника, сешоара, асансьора, ескалатора, радиото, фотоапарата, телевизора, компютъра...)? Спортът не развива цивилизацията. Добре. Но ако едно, да кажем, бойно изкуство (приравнено към спорта), развива индивидуални физически качества, а шахматът, играта го, таблата развиват предимно дейността на ума, ако един човек поддържа чрез спорта тялото и/или ума си, това с какво вреди на цивилизацията? Да, масово хората не могат да скачат нависоко и надалеч, да карат ски, да вдигат щанги. Това, че единици са индивидуални майстори на спорта, шампиони и рекордьори, не помага на останалите, които не са. Но това, че ги има, не е ли хубаво - значи, че постиженията им не са невъзможни за човек, който тренира усърдно. И колкото повече тренира едно движение, го прави все по-добре (примерно - ритник в карате, хвърляне или падане в джудо, хвърляне на копие/диск/чук...). На Изток много от пътищата за постигане на съвършенство са свързани с паралелните занимания с бойни изкуства и с изкуства (чаена церемония, калиграфия, живопис, оригами, киригами, грънчарство и др.). Да разбирам ли, че според теб и от някои изкуства, като графиката и живописта, да речем, няма полза, 'щото те не развиват цивилизацията; картините не могат да бъдат прерисувани, не се ядат, не се пият...

Някои преводачи не владеят езика, от който превеждат. Някои преводачи не владеят езика, на който превеждат. Някои преводачи не познават терминологията на тематичната област, в която превеждат. С други думи: - изгубени в превода - изгубени во преводот - lost in translation - perdus dans la traduction - perdido en la traducción - pierdute în traducere - perdido na tradução - χάνεται στη μετάφραση - 翻訳で失われる - 迷失東京 - 번역에서 길을 잃었 - สูญหาย ในการแปล

Този Лазар е църковен парик, обезземлен селянин. Той се сближил с главния практор (ще рече - бирник) на тема България - някой си Иасит, който искал да ограничи правата на Архиепископията в полза на държавата - при взимане а данъците, при използването на земята, при ангарията (неплатения труд на селяните - вид непаричен данък). Лазар търсел хора, недоволни от арх. Теофилакт Охридски (обвинени от архиепископа в ереси, в неканоничен брак и др. под.). Така създал цяла организация, която се стремяла да дискредитира архиепископа. На срещата с императора обвинил свещенослужителя, че онзи му бил запалил къщата в негово отсъствие. Започнал да удря главата си в земята, да плаче и да моли владетеля за съдействие... Алексий I Комнин назначил комисия, която да разследва делата на Теофилакт. Според думите на архиерея, Лазар бил по-гол и от рак и искал да спечели нещо зад гърба му. Например - да се оземли... Селяните, събрани от Лазар, го подкрепяли, с надеждата да си върнат земите, отнети им от архиепископа. Това става около 1105 г. Няма данни какво станало след срещата с императора. Знае се само, че владетелят е бил трогнат от мъката на българина. Колкото до думите на Т. Охридски за бунтове и въстания, това се отнася до войската на Боемунд Тарентски, не - за Лазар и "неговите хора". --- Друг Лазар, живял през 50-те години на XIV век, проповядвал ереста на адамитството в Търново. По-късно обаче този Лазар и един негов последовател - монахът Теодосий - се отрекли от ереста, която проповядвали и се завърнали в православието. Двамата били делом и словом груби и невежи. И не били склонни на саможертви в защита на ереста.

Или - еретик?

Това е кратка компилация - от интернет сайтове и от една книга ("СС - черният орден" - от един руски автор). Все пак, истината е някъде там... Ако по времето на ВСВ се е считало, че една лъжа, повторена многократно, се превръща в истина, то днес е модерно да се подхвърлят хиляди версии, между които - и вярната. Но открий я, ако можеш.

За зверовете в човешки облик, за есесовците, които не са част от гвардията SS и за концентрационните лагери Погрешно и странно е да се оценяват морално-етичните норми на Третия германски райх, като се взимат за пример пазачите в концлагерите или - помощниците на доктор Йозеф Менгеле. Това е все едно да се опитаме да опишем типичния гражданин на СССР или на следдеветосептемврийска България, взимайки за пример пазачите с 10-годишен стаж в съветските и в българските концлагери. Правозащитната система на всяка държава привлича множество отрепки, обременени със скрити комплекси и психически разстройства, които те изливат върху затворниците, наслаждавайки се на своята призрачна и мизерна власт. Разбира се, в правозащитната система има и хора, които просто изпълняват задълженията си, но има и такива, които системата и животът са смачкали и довели до животинско състояние. Типажът на надзирателя - психопат и садист е толкова ярък, че засенчва всички останали. Затова по инерция не можем да отделим есесовците от елитната гвардия от техните колеги от SS-подразделенията, създадени за охрана на концлагерите и от групите за наказателни акции. Традиционното убеждение, че концентрационните лагери са изобретени в Хитлерова Германия, се основава на текст от присъдата на международния военен трибунал в Нюрнберг. Но това е лъжа, манипулация. Истината е, че концентрационните лагери за цивилното население са изобретени далеч преди Адолф Хитлер да дойде на власт. Дори - не - и от германците! Концлагерът не е затвор, по смисъла, който се влага в тази дума от наказателното право (съд – присъда – затвор). В него се вкарват хора без издадена присъда, а списъкът на задържаните не се обявява публично и не подлежи на контрол (за разлика от образованието, което подлежи на контрол от страна на държавните органи). Според някои автори, авторството на създаване на концлагери принадлежи на колониалните власти на Испания в Латинска Америка. Според други, първите концлагери били създадени от южняците по време на Гражданската война в САЩ (1861 – 1865). A американската изследователка Ан Апълбаум твърди, че първото подобие на концлагер се е появило в Куба през 1895 г., по времето, когато тази страна е била колония на Испания. Опитът на испанците (или американците) е възприет от британците, при създаването на концлагери за бурските семейсва в Южна Африка по време на втората Англо-бурската война (1899-1902 г.). Целта на създаването на "лагери за концентрация" (именно тогава се появява и терминът) е да се лишат бурските партизани от възможност за снабдяване и поддръжка, събирайки фермерите в специално определени места. Към пролетта на 1901 година британски концентрационни лагери са създадени по цялата окупирана територия на бурските републики Трансваал и Орания (Оранжевата свободна република) — в Барбъртън, Хайдълбърг, Йоханесбург, Клирксдорп, Мидълбърг, Почефстром, Стандъртън, Феринигинг, Фолксрюс, Мафекинг, Айрин и други места. В концентрационните лагери англичаните затварят повече от 200 хиляди човека, основно жени и деца, което е около половината от бялото население на бурските републики.В течение само на една година — от януари 1901 до януари 1902 година — в концлагерите от глад и болести умират около 17 хиляди човека, предимно - деца. През април 1901 година в Йоханесбургският лагер умират почти 70% от намиращите се там деца до осемгодишна възраст. (Бурите или африканерите са нидерландски, френски и немски протестанти в Ю. Африка.) Немците за първи път използват метода на задържане на мъже, жени и деца в концлагери в Намибия (Юго-Западна Африка) през 1904 г. за борба с въстаниците от племето хереро. По време на Първата световна война концентрационни лагери поникват като гъби след дъжд в следните държави: Румъния (за българи и турци от Ю. Добруджа), Турция (за арменци, кюрди и гърци), Австро-Унгария (за сърби и за русофили от цялата територия на империята). След ПСВ концлагери се появяват във Финландия (за комунисти) и СССР (за антикомунисти). По време на Втората световна война концлагери се строят на територията на: Германия, Австрия, Полша, Дания, Франция, Литва, Латвия, Естония, Хърватия и България. В завладените територии нацистка Германия налага своя "нов ред" – система на господство над множество поробени нации, лишени от политически и човешки права. С оглед на идеята за създаване на "чиста нация", тази система предвижда физичвското унищожение на евреите, славяните, циганите, хомосексуалистите, инвалидите, комунистите, социалистите, социалдемократите, сектантите, военнопленниците и отказващите да носят военната служба. Изследователи на нацистките лагери на смъртта стигат до убеждението, че еднакво трудно е да се свидетелства за тях както - само отвън, така - и само отвътре. Необходим е балансиран и труден синтез на гледните точки. Това предполага не буквално онагледяване, а - структурно представяне на света на лагерите като отношение между типове индивиди и съдби: въдворени – надзиратели, жертви – палачи, загинали – оцелели и така - нататък. След ВСВ концентрационни лагери се строят от англичаните в Малайзия, от американците в Куба, от руснаците - по време на войната в Чечения, от иракчаните - в Ирак. Институцията на концлагерите била тясно свързана с декността на SS командите, осигуряващи реда в тила (чрез масови убийства, преселване на големи маси население, разрушаване на селища, системен терор). Отряди от есесовци от SS Totenkopf (*) дивизия се грижат за стопанисването и охраната на концентрационните лагери и лагерите на смъртта. Членовете й са сред извършителите на най-тежките престъпления през Вторатат световна война. SS е един от многото идеални примери на Третия райх, разкриващи как кошмарите на болното човешко съзнание могат да се превърнат в смразяваща реалност. На Нюрнбергския процес организацията е обявена за виновна в преследването и унищожаването на евреи, в бруталност и убийства в концентрационните лагери, в зверства при управлението на окупираните територии, в развиването на програмата за робски труд и в малтретирането и избиването на военнопленници. Всички членове на организацията са обявени за военнопрестъпници, участвали в планирането на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с войната. Лагерите се превръщат в международни градове с хиляди принудително заселени в тях мъже, жени и деца. Най-известните концлагери са: Дахау, Бухенвалд, Матхаузен, Ораниенбург, Биркенау, Аушвиц (Освиенцим), Щутхоф, Треблинка, Майданек, Арбайтсдорф, Заксенхаузен... Затворените в тях трябвало да работят до пълното им изтощение във военната промишленост като роби (произвеждали по един танк или по един самолет на ден!). Те били подлагани на ужасяващи психологически и медицински експерименти. Доктор Йозеф Менгеле - от 1943 г. е назначен за лекар в концентрационния лагер Освиенцим. Там (заедно с други лекари - Кьониг, Тилон, Клайн) играе ключова роля при избора, кои от евреите да бъдат изпратени на работа или в газовите камери. От 30 май служи като лекар в циганския лагер в Аушвиц. Очевидци го описват като много привлекателен мъж, винаги спретнат и с аристократична осанка. Затворниците си го спомнят като човека с камшик за езда в ръка, с безупречно чиста униформа и лъснати до блясък ботуши. В Аушвиц Менгеле прави медицински и антропологични проучвания, подпомаган финансово от Немското изследователско дружество. Известен е с експериментите си върху близнаци, защото те са най-подходящи за сравнителен анализ. Сред затворниците Менгеле си спечелва прозвището "Ангел на смъртта". През 1944 г. Менгеле става водещият лекар на женския лагер в Аушвиц. В началото на годината започва работа по проекта "Цвят на очите". "Подходящи" за проекта затворници биват убивани и различни проби от органите им се изпращат в Берлин за по-нататъшни изследвания. През месеците юли-август циганският лагер в комплекса е ликвидиран по архитектни съображения. Менгеле поема организирането и селектирането на затворниците. Под негово ръководство са обгазени 3000 души, 1400 работоспособни затворници са прехвърлени в концентрационния лагер Бухенвалд. Концлагеристите били масово избивани – чрез разстрел, изгаряни в крематориуми или в открити ями, или обгазявани в газови камери (с хлор, въглероден окис или с газ "Циклон – Б"). От самолет се виждали планини от горящи трупове. Миризмата от горящата плът била ужасна. Други причини за смъртта на концлагеристите били жестоките изтезания, експериментите, студът, гладът, болестите, изтощението, побоите... Лагерите били обграждани с електрифицирана бодлива тел. Затворниците губели имената и самоличността си. Получавали номер, който се татуирал на ръката им. На гърбовете си имали цветен триъгълник – червен (политически противник на нацисткия режим), зелен (криминален престъпник), черен (саботьор), виолетов (сектант), жълт (евреин), розов (хомосексуалист) и др. или - буква N (норвежки полит. противник на режима). Нищо не се изхвърляло в лагерите... Лагеристите влизали голи в пещтта или в газовата камера, като оставяли дрехите и обувките си на купчина пред входа. От техните черепи, коси, зъби, кости и кожа се произвеждали пепелници, украшения, мебели, подвързии за книги... Мазнината, останала от кремацията, се използвала за направата на сапун. В концентрационните лагери жертвите никога не са разглеждани като индивиди, а са били уеднаквени с плъхове. Както плъховете, те са съществували единствено, за да бъдат избити. Истината е, че системата на концентрационните лагери не достига никъде другаде размаха, който има в Хитлерова Германия и в СССР. Но истинските създатели на първите концлагери (американци, испанци и англичани) изобщо не чувстват вина за това. Ако се върнем малко по-назад в историята, по време на Френската революция един френски лекар - доктор Гийотен става известен с това, че подобрява острието на гилотината - едно английско изобретение. Но, за разлика от руските и българските комунисти, които избиха елита на своите народи, Адолф Хитлер е избивал единствено политически противници на нацисткия режим, комунисти, престъпници (военни, криминални), както и хора, които по своите национални, религиозни или сексуални признаци са били чужди на представата на ГНСП за "чиста арийска раса" (цигани, евреи, хомосексуалити, инвалиди, славяни, сектанти...). Обикновените германци, спазващи законите, не са преследвани от властта. Национал-социалистите поддържат у своите поданици чувството на свобода, прикривайки нейната практическа липса. Зад понятието свобода се разбират колективизмът и отказът от личното в полза на общественото. Концлагерите и затворите в Германия и в СССР не предизвикват учудване или раздразнение. Към тях населението се отнася като към временно бедствие и не мисли за тях, примирява се с тях - за да оцелее. Далеч не всички немци и руснаци са осведомени за мащабите на концлагерите. Повечето концлагери са неофициални дори - секретни. Дори не всички партийни ръководители са осведомени за тях, камо ли - обикновеното население. Немците не се вълнуват за съдбата на евреите, циганите, комунистите, сектантите, хомосексуалистите и престъпниците. И в този случай пропагандата и инстинкта за самосъхранение сработват. За обикновените хора концлагерите са като че ли извън реалността. Но какво да кажем за хората, които се занимават с охраната на затворниците, тяхното конвоиране, грижата за тях, разпитите им, ликвидацията им...? На едно ниво са и строителите на концлагери, и пазачите и надзирателите - садисти, и лекарите като доктор Й. Менгеле, извършващи опити върху хора. Това са хора лишени от понятие за морал, тъпи роботи, изпълняващи заповеди, садисти и извратеняци. Ако използваме тогавашната лексика, именно това са непълноценните хора, а не - тези, които били "наказвани". Организаторите и изпълнителите на това престъпление носят черните есесовски мундири, но не са представителна част нито за есесовските гвардейци, нито - за немския народ. И в това се крие парадоксът, пречещ да бъде разбрана същината на ордена SS. Да, това е била организация по подобие на средновековните рицарско-монашески ордени в Германия (мечоносци, тевтонци). Мечтата на създателя на SS - Хайнрих Химлер - е да върне страната в средновековието, едновременно - във времето на викингите и във времето на кръстоносните походи. В интерес на истината трябва да добавим, че съдилищата в Хитлерова Германия издават смъртни присъди срещу надзиратели в концлагери заради незаконни убийства на концлагеристи и за злоупотреби със служебното положение. Същото важи и за наказателните подразделения, например - дивизията на Дирлевангер. Самите гвардейци-есесовци избягват да служат в такива отряди, защото това е несъвместимо с честта на гвардееца и службата в такъв род войски е петно върху репутацията на кадровия есесовец. Есесовските подразделения често отказват да изпълняват заповеди, които считат за недостойни и безчестни. За разлика от обикновените немски войници, те не се подчиняват на заповедите сляпо и без да разсъждават. И това не им пречи пак да са серни на клетвата, на дълга и на честта си. Наказателните и изтребителните подразделения били формирани от охранителните подразделения "Мъртвешка глава" и от местни полицаи. Сред подразделенията на войници от негерманцки произход (напр. - Източнотюркското войсково съединение, Естонския доброволчески легион, Латвийския доброволчески корпус, Гренадирската дивизия "Естланд" и др.) често се наблюдава зверска жестокост и към противника, и към техните сънародници. Може би са били завладени от чувство за безнаказаност... Такива подразделения (наказателни SS-легиони) се използват, когато на гвардейците не може да се разчита - за наказателни военни операции, за потушаване на въстания, за борба с партизаните... Но да оправдаваме войските на SS, стоварвайки вината само върху негерманските части, е глупаво; все пак, заповедите са давани от германски офицери, а операциите са планирани от немското главно командване. Но често самите германски офицери са слисани от жестокостта, например, на руснаците или украинците, служещи на окупационните власти. Често именно руските и украинските полицаи на служба на SD и на Gestapo са по-опасни от офицерите от тези две служби, чиито заповеди изпълняват. Втората Световна война показва колко са неподготвени обществата в средата на XX в. да решават своите проблеми с мирни средства. Масовите жестокости, убийствата на болни, на деца, жени и старци, концлагерите, затворите, принудителното откъсване на десетки милиони от родните им места и заселването им в руини и без елементарни средства за живот остават в историята страници, които бъдните поколения няма да могат да разберат - как е било възможно милиони хора да загубят човешкия си образ и да извършат такива престъпления!... --- Не защитавам Третия райх, нито - SS, но правото трябва да бъде еднакво за всички, а не - само за победителите. А истината, може би, е някъде по средата.

Какво ще рече "едно изиграване не протича за повече от 1-5 г."? Едно изиграване/приключване/превъртане на играта ли имаш предвид? Тоест, цялото действие може да се развива в рамките само на една година или максимум - на пет години? 1200 г. бележи края на XII век (1101-1200 г.). Тогава действието в играта ще се развива на границата между XII и XIII век... Ако се развива след 1200 г., по-точно - от 1201 - нататък, това вече е XIII век.

Има някои подробности по тази тема, които е добре да уточним. Но сега нямам време, затова по-късно ще кажа какво имам предвид.

А тази тема дали би ти помогнала? Европа в периода 1100 - 2000 г. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=213&pid=99823&st=0&#entry99823

В пълната заседателна зала на Софийския университет докторанти и постдокторанти очакваха да разберат подробности за проекта на Историческия факултет Collegium Historicum. Той стартира през есента на миналата година и има за цел да подпомогне финансово изследванията на онези, които в момента подготвят докторантурите си, както - и на най-добрите сред вече завършилите, които биха искали да продължат научните си разработки. Проектът се финансира от структурните фондове на Европейския съюз и, въпреки че средствата пристигат с няколко месеца закъснение, 40 млади изследователи вече са получили стипендии в размер на 2000 лв. До края на 2011 г. за финансиране ще се преборят още толкова млади учени. Любомир Георгиев, един от завършилите докторанти, сподели, че средствата са му помогнали да издаде книга с проучванията си. За каквото и да са били изразходвани парите обаче, в края на проекта изследователите ще трябва да представят доклад за постигнатото и да отчетат разходите си. Освен целево отпускани еднократни годишни стипендии, младите учени могат да получат средства за конкретна експертна или консултантска помощ, както - и финансиране за участие в международни научни форуми. В рамките на проекта в момента се изгражда виртуална научна мрежа за дискусии, споделяне на мнения, публикуване на информация за научни конференции, семинари, летни училища в България и в чужбина. Платформата, която ще направи възможни контактите между учените, ще стартира в най-скоро време, увериха от екипа на проекта. Скоро очаквайте и подробности за сроковете и възможностите за кандидатстване за финансиране в рамките на инициативата на Историческия факултет. Боряна Пенева http://www.karieri.bg/karieri/novini/894510_istoricheskiiat_fakultet_kum_su_podpomaga/

Не би било лошо авторът на тази тема да направи друга подобна, този път - за войните между Франция и Германия. А защо - не - и трета тема - за войните между Франция и Испания. Също би било интересно...

Ето карта, показваща границата на ятовата гласна.

Дочакахме!

БЪЛГАРСКИ ДНИ НА НАСЛЕДСТВОТО е пътуващ фестивал. Нашият девиз е: Да бъдем част от паметта на земите ни! По една стародавна тукашна традиция, всяка година напролет, по Гергьовден ние правим филмов фестивал около който се присъединяват различни събития, чиято цел е да представят уникалните черти на културното ни наследство. После фестивала тръгва из българските градове, както и по покана на нашенци в чужбина опитвайки да създаде една ОТКРИТА ТРИБУНА ЗА БЪЛГАРСКОТО НАСЛЕДСТВО. И тази година ще е така. В лицето на Националния археологически институт с музей при БАН ние намерихме надежден партньор, а Филмовия фестивал за културно наследство и национална конференция „Културно наследство и нови технологии” своя нов дом. В конкурсната програма на тазгодишното издание постъпиха около 60 филма. След техническата селекция до участие бяха допуснати 43 филма, от които 25 премиери. Те ще се състезават в три категории – археология, история и наследство. Филмовите дни в музея продължават от 8 до 11 май, а входа е свободен. Наш естествен партньор е БНТ. Нейните филми трета година са гръбнака на фестивала. Утвърждава се тенденция за засилено българско участие зад граница – 4 филма са на български творци живеещи в чужбина. Това повика друг партньор – Държавната агенция за българите в чужбина. Други наши партньори са Държавната агенция „Архиви” и разбира се магистърската програма „Виртуална култура” в Софийския университет. Журито ще се председателства от проф, д-р Маргарита Ваклинова, а негови членове ще се проф. д-р Диана Гергова, Виргиния Костадинова и Райна Манджукова. Откриването е на 8 май от 11 часа в централната зала на Музея. Веднага след това започват прожекциите. Филмовите дни продължават на 9, 10 и 11 май. Отново на 11 май, от 14 до 18 часа в заседателната зала на Националния археологически институт с музей ще се проведе Конференцията „Културно наследство и нови технологии”. Темата е тънка, а страната ни – изправена пред големите предизвикателства да намери полагащото се място на богатото си културно наследство към напредналите в технологично отношение европейски страни и света. Към конференцията има небивал интерес и много заявки за участие. Докладите и съобщенията ще бъдат публикувани в специален сборник, който ще представи и филмовия фестивал. На 12 май от 17 часа ни чака голямо предизвикателство – с помощта на Държавна агенция „Архиви” в Галерия „Архиви” откриваме изложбата „ПАМЕТ ЗА ПЪРВИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЗАСЕЛНИЦИ – проучвания на нашия патрон, професор Петър Детев”. Пред прага на научна сензация сме. Най-новите научни изследвания ни сочат като Прародина на всички европейци. Ще видим изключителната монография „Праисторическите селища в басейна на река Марица” придружена с уникална археологическа карта на големия български учен, професор Петър Детев. На 15 май от 18 часа е тържественото награждаване на отличените филми. По повод Международния ден на музеите те ще бъдат прожектирани в започващата Нощ на музея, който ще ни зарадва и със специална изложба „Българска Кирилска епиграфика”. Очакваме БНТ да отрази тези събития. Също на 15 май от 19 часа приключва и нашата първа мисия – КОЛЕКЦИИ „БЪЛГАРСКО НАСЛЕДСТВО”. На изискан коктейл в Лоби бара на хотел „SALT PALACE” ще бъде показана колекцията „БЪЛГАРСКИТЕ МАДОНИ” на художничката Ралица Денчева. Преди време официално разгласихме тази своя инициатива, с която се опитваме да „принудим” собствениците и стопаните на обществени сгради да ни предоставят за временно ползване малка площ, в която да подреждаме артефакти от БЪЛГАРСКИ КУЛТУРНИ ЦЕННОСТИ. Трудно, но и тази инициатива успява, затова побързайте за последен път да се насладите на БЪЛГАРСКИТЕ МАДОНИ, а кой знае – някои от вас може да са и сред техните бъдещи притежатели. На 18 май от 18, 30 часа в галерия „Върхове” на Сибанк ще бъдат представени данни и резултати от проучванията за световния проект „Глобално наследство” на Йордан Детев. Ще бъде показан и Първия епизод от телевизионната поредица „История на първата цивилизация в света”, а „Международната фондация за българско наследство професор Петър Детев” ще представи „Български дни на наследството”. На 19 май от 14 часа ще е уъркшопа в Деня на виртуалната култура, който ще се проведе в новата конферентна зала на Софийския университет (Ректората, Третия етаж). Там Весела Статкова ще покаже „От картината до виртуалната реалност – разказ на един художник”, а Йордан Детев ще демонстрира свръхмодерната си интерактивна видеосистема за обучение „Пътешествията на един виртуален стопаджия”. БЪЛГАРСКИТЕ ДНИ НА НАСЛЕДСТВОТО се закриват на 20 май от 16 часа в Столична библиотека с представянето на една съвременна българска драма – романът на Чикагския българин Добри Карабонев – ДА НАМЕРИШ СЕБЕ СИ! Заповядайте! От организаторите

Искам да напомня, че събитието започва утре! http://bulgarianfilms.com/vestnika_internet.pdf

Още няколко снимки: