Монголската империя, съществувала през XIII - XIV век, е най-голямата държава в историята на света. Основана от Чингис хан през 1206, тя включва в състава си повечето територии от Югоизточна Азия до Източна Европа. Достига най-голямото си териториално разширение, когато Кубилай хан присъединява южен Китай през 1279 г.
В своя най-голям разцвет границите на Монголската империя се простирали от Палестина и Унгария - на запад до Южна Корея - на изток, и от Сибир - на север до Пакистан - на юг. По време на своето съществуване Монголската империя улеснява културния обмен и търговията между Далечния Изток, Европа и Близкия Изток.
В същото време, походите на монголите били придружени с огромни разрушения и с избивания на населението или отвличането му в робство. Според някои оценки, при завоеванията са избити 30 милиона души, а за първите петдесет години на монголско управление населението на Китай намалява наполовина. Сред най-успешните тактики, използвани от монголите, е безжалостно да избиват населението на градовете, отказали да се предадат. Освен от тези страховити методи, бързото разширение на Империята се улеснява и от издръжливостта и уменията на армията, от меритокрацията и дисциплината.
Монголската империя оставя трайно наследство, обединявайки обширни региони, някои от които остават свързани до днес. Самите монголи са асимилирани от местното население след разпадането на империята, а много от техните потомци приемат местните религии, например Илханатът приема исляма със значително суфийско влияние, това прави и внука на Чингиз хан, Берке хан от Златна орда. Други монголци като Хулагу, също внук на Чингиз хан и Кибука са приятели на християнството, което поражда голямо напрежение между наследниците на Чингис хан. Монголските племена изповядвали различни религии - будизъм, ислям, шаманизъм, митраизъм, християнство, несторианство (християнска ерес). Именно поради тези религиозни различия се стига и до гражданската война между внуците на Чингиз хан - Хулагу, от една страна, и Берке - от друга.
След смъртта на Чингис хан през 1227 г., империята е разделена между четиримата му сина (Джучи, Чагатай, Угедей и Тулуй), като третият става върховен хан. Влиянието на Монголската империя може да се окаже и още по-пряко - според скорошно генетично изследване един на двеста мъже в Евразия може би е потомък на Чингис хан.
До 1350-те отделните ханства достигат състояние на разпадане и редът, установен от Чингис хан, вече е изгубен. С времето те се откъсват едно от друго и се превръщат в отделни държави - Илханатът в Иран, ханството на Чагатай в Централна Азия, монголската династията Юан в Китай и бъдещата Златна орда в дн. Русия.
Златната орда (на тюркски: Алтын Орда, Улус Джучи) е държава с център в Долното Поволжие, основана през 1243 г. от тюрко-монголския хан Батай (1237—1255), син на Джучи и внук на Чингиз хан. До 1266 г. хановете на Златната орда признават властта на Великия хан в Каракорум, а после - и в Ханбалък (Пекин). Основната маса от номадското население на Златната орда е съставена от куманите. Уседналото население са волжски българи, мордва, марийци, хорезмийци. От 1312 г. Ордата е ислямска държава. Изчезва през XVI век. Постепенно монголите се превръщат в малка група управляващ елит, докато тюрките остават основното население. По-голямата част на ордата, земеделци и номади, с времето започват да използват куманския език, който се превръща в регионален език след разпада на Ордата.
В своя зенит Ордата събирала годишни данъци от много народи - руснаци, арменци, грузинци, черкези, алани, кримски гърци, кримски готи, българи и сърби. Териториите на християнските държави се считали за територии, които не заслужавали вниманието на Ордата, докато продължавали да плащат годишен данък. Тези васални държави никога не са присеъединение към Ордата, а руските владетели още в ранните години на своя васалитет придобили привилегият а сами да събират годишния данък.
Монголите поддържат оживена търговия с генуезките търговски центрове на Черно море - Солдая, Кафа и Азак. Но най-продължителен търговски партньор и съюзник на Ордата е Мамелюкския Египет. Техният съюз датира от 1261 г., когато сформират алианс срещу Илханата на Хулагу. Въпреки усилията на руснаците да приобщят монголите към християнската вяра, те не изоставили своята религия до управлението на хан Узбег (1312-1341), който превръща исляма в държавна религия. Като се изключат убийствата на няколко руски владетели, монголите остават предимно толерантни към васалното руско население и дори освобождават руската православна Църква от данъци.
Черната смърт през 1340 е основен фактор, довел до падението на Синята орда. След опустошителното управление на Джанибек и последвалото му убийство, империята е въвлечена в разрушителна гражданска война. Започва период на упадък, в който всяка година се е избиран нов хан. ( Бялата орда на хан Орда, остава предимно незасегната от различни проблеми до края на 70-те години на XIV век.) През 80-те години на XIV век Хорезм, Астрахан и Москва правят опити да се отделят от влиянието на ордата, докато долното течение на Днепър бива анексирано от Литовското княжество след решителна победа в битката при река Синюха. А през 1368 г. Княжеството присъединява към териториите си и Полша, срещайки много слаба съпротива.
Мамай, татарски генерал, който неформално държал властта, прави опита да се възвърне татарската власт над Русия. Но неговата войска е победена от Дмитрий Донски в Куликовската битка (1380 г.). Скоро след това Мамай е свален от власт. През 1480 г. руският цар Иван IV Грозни отхвърля властта на татарите.
През 1378, Тохтамъш, наследник на хан Орда и владетел на Бялата орда, навлиза с армия в териториите на Синята орда и ги анексира, и така възстановява Златната орда, като главна регионална сила. След поражението на Мамай, Тохтамъш прави опит да възстанови властта на Златната орда над Русия, като организира поход в руските земи през 1382 г. и обсажда над Москва, но московичани отблъскват атаките му с помощта на огнестрелни оръжия. Но двамата сина на подръжника на Тохтамъш, Дмитрий от Суздал, графове на Сузидал и Нижни Новогород Василий и Семьон, убеждават московичани да отворят градските порти, обещавайки, че града няма да пострада. Това позволило на войските на Тохтамъш да нахлуят вътре и да разрушат Москва, убивайки 24 000 души.
Фатален удар над Ордата бил нанесел от Тамерлан, който разгромил армията на Тохтамъш, разрушил солицата му, разграбил кримските търговски центрове и депортирал най-опитните занаятчии в своята столиа Самарканд.
В начлаото на XV век, властта е в Едигу, везир който разбива армията на Литовското княжество във великата битка на река Ворскла и основава Ногайската орда като свое лично владение. През 40-те години на XV век, Ордата отново е въвлечена в гражданска война. Но този път войната води до разпадането на Ордата в няколко различни ханство: Касимовското ханство, Казанското ханство, Астраханското ханство, Казахското ханство, Узбекското ханство и Кримското ханство.
Нито едно от тези ханства не е по-силно от Московска Русия, която през 1480 г. отхвърля татарската власт. Впоследствие всяко едно от тези ханства бива анексирано от княжеството, започвайки от Казанското и Астраханското ханство през средата на 16-ти век. До краят на века Сибирското ханство също става част от Русия.
През лятото на 1470 г. (според други източници – 1469 г.), хан Ахмад организира нападение над Молдова, а впоследствие - и над кралство Полша и Литовското княжество. Молдовските сили под водачеството на Стефан Велики побеждават татарите при битката при Липниц. кралсто Полша и Великото Литовско княжество са обект на нападение в периода 1487-1491 от остатъците на Златната орда. Татарите достигат до Люблин в централна Полша, където претърпяват пълно поражение.
Кримското ханство става васал на Османската империя през 1475 г. и успява да присъедини към териториите си остатъците от Златната орда до 1502. Кримските татари сеят разрушение в южна Русия, Украйна и дори в Полша в периода на 16-ти и началото на 17-ти век, но не успяват да победят Русия или да превземат Москва. Под защитата на Османската империя, Кримското ханство продължава своето съществуване, докато не е анексирано от Екатерина Велика (1783 г.). Така то се превръща в най-дълготрайното ханство - наследник на Златната Орда.
През XIV век е създадена нова монголска държава с център Самарканд. Неин владетел бил Тамерлан (Тимур Ленг/Куцият). Той подреждал пирамиди от главите на избитите противници. Една такава пирамида била създадена от 70 000 глави. Овладял обширни територии – Центр. Азия, Туркестан, Персия, Индия, Месопотамия, Мала Азия, Сирия и др. През 1402 г. разбил завоевателя на България – Баязид. По негово време в Самарканд астрономът Улуг бег построил обсерватория.
