ISTORIK

Не зная доколко са съвършени тези карти. Може да се окаже, че някои от тях или - всичките подлежат на корекции. Моето скромно желание е някой да изработи и динамични карти. Надявам се да не е толкова трудно... Ще потърся още карти. Дано да намеря и дано (ако намеря) те да внесат яснота по въпроса за точността на горните карти. Най-малко, поне би имало дискусия за границите на келтските поселения.

Да, управниците са отражение на своите избиратели. Най-добрите кандидати по време на изборите за властта, уж. Каквито са мнозинството от избирателите към момента на провеждането на изборите, такива са и техните избраници. Казано е, че народите заслужават политиците си.

Става дума за племето бойи, а не - боил. Погледни пак! (Стига си манипулирал потребителите!)

Пол - Мъже - 45% - Жени - 56% Етническа принадлежност - Българи - 86% - Турци - 9% - Цигани (Роми) - 4% - Други - 1% Местоживеене - Столицата (София) - 14% - Областен град (примерно - Пловдив и други) - 36% - Малък град (примерно - Пазарджик) - 23% - Село - 27% Образование - Висше или полувисше - 32% - Средно - 47% - Основно и по-ниско - 21% Религиозна принадлежност - Източноправославни - 79% - Мюсюлмани - 12,9% - Католици - 1% - Протестанти - 0,8% - Друга религия - 0,4% - Нерелигиозни - 6% Възраст - 18-30 г. - 17% - 31-45 г. - 27% - 46-60 г. - 27% - 61 г. и нагоре - 29% Обикаляли са с бус и са анкетирали хората по улиците.

Създадох тема с карти за келтите - Светът на келтите http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7266

Светът на келтите Прародина, разселване на племената, Халщадска и Латенска култури...

Всъщност, това може да бъде наречено и толерантност. Но, ако това е толерантност, то тя е присъща не - на обикновения човек, а единствено - на представителите на политическата класа - на местно и на държавно ниво. Това се отнася и за властимащите, и - за (част от ?) тяхната "опозиция".

Носенето на панталони от жени е забранено със закон и в Северна Корея.

Професор Кристиан Гудино е преподавател в College de France, ръководител на катедрата по национална античност (Antiquites nationales), един от ръководителите на Националния Център за научни изследвания - CRNS (Centre national de la recherche scientifique). Ето малко за него: http://fr.wikipedia.org/wiki/Christian_Goudineau http://www.college-de-france.fr/default/EN...nat/resumes.htm http://fr.wikipedia.org/wiki/CNRS

Аз ще обърна внимание на два факта: 1. Пиратството и робовладелството съществуват от античността и все още не са изкоренени. 2. Всеки век е по-труден от предишния.

Според някои съвременни археолози и историци (Саймън Джеймс, Джон Колис, Валъри Ръгби, Кристиан Гудино и др.), липсват доказателства за съществуването на келтски народи в Британия и Ирландия по време на желязната епоха и сведенията за тяхното съществуване са продукт на национализма през XVIII и XIX век. Желязната епоха не би следвало да бъде наричана „келтска", защото келтите, според тези учени, са само мит. Никой не наричал себе си „келт" преди началото на XVIII век. И още - до момента липсват исторически потвърждения за преселения или нашествия на континентални келти на Британските острови. Срещу тази теза застават редица келтолози (Питър Елис, Оливие Бюксеншуц, Рут и Винсънт Мегоу, Бари Рафтъри, Бари Кънлиф, Норман Дейвис и др.). В отговор на всичко това може да се спомене, че по времето на англо-саксите никой не е наричал себе си англо-сакс или англо-саксонец. Макар теорията за нашествие, предложена от археолозите, желаещи да обяснят преминаването на келтските езици и култури (като халщадската и латенската) в Британия, да не е безусловно доказана все още, неоспорим факт е, че НЕЩО е пренесло келтските езици и култури на Британските острови, като тази миграция би могла да изясни как това се е случило много преди появата на средствата за масова комуникация. Евсевий Йероним (Св. Йероним, IV – V век) установява, че населението на Галатия (днешна централна Турция) говори на същото келтско наречие, което той чува сред племето тревери в град Трир в дн. Германия. Келтският език е пренесен там от келтски преселници през III в. пр. Р. Хр. Друг неоспорим факт е достигането на английския език до много кътчета на земното кълбо посредством придвижването на различни по големина групи от хора. Поредния пример можем да вземем от литературни, езикови и археологически сведения за движението на белгийските келти между Галия и Британия преди пристигането на римляните. От самото зараждане на келтологията определението келтски се налага за народ, говорещ (или – говорел) на някой от езиците, класифицирани като келтското разклонение на индоевропейското езиково семейство. Келтските езици са група индоевропейски езици, произлезли от общ протокелтски език. През I хилядолетие пр. Р. Хр. те се говорят в голяма част от Европа, от Бискайския залив и Северно море до Балканския полуостров и Галатия в Мала Азия. Днес келтските езици се говорят в ограничени области в западната периферия на Европа (Британските острови и полуостров Бретан), както и от отделни общности в Източна Канада, Патагония, Съединените щати и Австралия. Ирландският език е единственият келтски език, който е официален (в Ирландия), макар че се говори от малка част от населението. Келските езици се разделят на 4 подгрупи: галски езици, сред които галски, лепонтийски и галатийски келтиберийски език, говорен в древността в северната част на Пиренейския полуостров гойделски езици - ирландски, шотландски келтски и мански британски езици - уелски, бретонски, корнски, кумбрийски, пиктски и хипотетичния ивернийски Съществуват две основни хипотези за класифицирането на келтските езици. Според едната, те се разделят на P-келтски (галски и британски езици) и Q-келтски (келтиберийски и гойделски езици), а според другата - на континентални (галски и келтиберийски езици) и островни (британски и гойделски езици). Британските острови се появяват в писмените исторически паметници и стават известни на средиземноморския свят през VI - V век пр. Р. Хр. Тези свидетелства сочат, че островното население е ползвало някаква форма на келтски език. Това са островните келтски езици, чиито наследници днес са ирландският, шотландският гаелик, уелският, манският (говорен на остров Ман), корнуолският и бретонският. Тези свидетелства откриваме в имена и в думи, записани в ранни източници от класическия свят и върху британски монети, сечени в Британия далеч преди римляните да нахлуят на острова. Много важен факт е, че на Британските острови няма запазен нито един топоним преди появата на келтските топоними. Друго явно доказателство откриваме в текста на Гай Юлий Цезар: „Qui ipsorum lingua Celtae, sed nostra Galli appellandur." (На своя си език те се наричат келти, а на нашия – гали.). Това сведение е в явно противоречие с идеята, поддържана от Саймън Джеймс, че тези хора започват да се самоназовават келти едва през епохата на Новото време. Той (Саймън Джеймс) заявява, че макар през желязната епоха по тези места да са живели народи, говорещи на келтски езици, те не са непременно келти, а – хора, приобщени към културата на носителите на келтските езици. Думата „келтски" винаги е била лингвистичен, а не – биологичен термин. Опасно е да се говори за биологични белези и да се правят опити за обособяване на отделни „расови" групи, които, в определен етап от развитието си, споделят общ език и култура. Също толкова погрешно е да обособяваме група от хора в епохата на Древността въз основа на езика, на който те общуват. Не бихме могли да говорим за англо-сакси, славяни, латини или гърци. Ако следваме подобна насока, когато разказваме за Британия по време на желязната епоха, бихме изпаднали в голямо езиково затруднение. Няма да можем да говорим за древните брити, защото никой не е саонаричал „древен брит". Ще трябва да правим големи и сложни уточнения, говорейки за кантии, коритани, корнови, тринованти и други, като междувременно удачно забравим, че това са келтски имена. Хората, живеещи на Британските острови през желязната епоха, не само говорят келтски езици, но имат и обща религиозна система, митология и културна себеизява, дори – и сходни законодателства. Според единствената логична и смислена научна дефиниция, тези хора са келти. (Желязната епоха е праисторически период, сменил бронзовата епоха, по време на който се развива металургията на желязото. Използването на метеоритно желязо започва около 1200 пр. Р. Хр. Желязото се обработва в Месопотамия, Палестина, Кавказ, на островите Кипър и Крит между 1200 и 1000 пр. Хр. В Западна Европа желязната епоха обхваща I хилядолетие пр. Хр.; дели се на 2 периода: I - Халщатски (1000 - около 500 пр. Хр.; виж Халщатска култура), II - Латенски (от около 500 пр. Хр. до периода на римското господство – ок. 400 г.; виж Латенска култура). Между интересните паметници от желязната епоха в България са долмените.) Проф. Кристиан Гудино отхвърля и наличието на галски келти. Според него, Гай Юлий Цезар си е нямал понятие кой народ описва, докато е пишел за галите в книгата си „Comentarii de bello Gallico" („Коментари относно Галската война"). Със сигурност келтите ще оцелеят и в тази малка „буря в чаша вода", така, както са оцелявали след други подобни опити да бъдат заличени от историческата карта на света. Още през античността келтската култура се оказва в периферията на писмения свят. Последният чрез своите автори я населва с добри диваци или пък – с варвари, превръща я в противоположност на цивилизоваността, подхранва образа й със своите страхове и носталгии, без никога да я описва единствено заради самата нея. Писаното за народите, непредложили свой прочит на собствената си история, винаги ще подлежи на съмнение. Археологията събира обекивни свидетелства за интересуващата ни епоха, но тълкуването на тези свидетелства неизбежно се разполага някъде между намеренията на действащите лица и представата за тях от наша гледна точка. Келтите биват нарочени от наследниците си за техни предци и участващи в изграждането на нашето самоопределение – митологично – през Ренесанса, национално – през XIX век, общоевропейско – в наши дни. Описват келтите като „първите европейци" – първата трансалпийска цивилизация, възникнала по горното течение на реките Дунав, Рейн и Сена и появила се в писаната история на Европа.

Чудесна тема, но ще бъде преместена в раздела по историческа география и картография.

Не, това не е толерантност. Нещо друго е. Това е примирение, това е липса на вяра, че нещо може да се промени - тук и сега.

А възможно ли е богът да не иска нищо от последователите си? А само последователите му да искат различни неща от него?

Липсата на етническо напрежение не е доказателство за съществуването на толерантност, Историк. Липсата на етническо напрежение може да се дължи на нагласи като мъдрост, примирение (на едната етническа група със статуквото, или - и на двете), или - дори на факта че турците и помаците в Българската армия, ако визираме нея, имат доста ограничени позиции като управленски кадър например, или - като численост. Да, днес май няма много команващи БА кадри от небългарски етнически произход. Дали са малочислени контингентите в нея от цигани, турци, помаци, руснаци, арменци, евреи и др. не мога да знам, не разполагам с данни. Предполагам, че това, дали един човек ще влезе в БА е индивидуално; някои може да са освободени от военна служба поради здравословно състояние, други да са заменили военната служба с алтернативна военна служба заради религиозни или други подбуди, трети да са емигрирали и да са се върнали след навършване на 30 годишна възраст, за да избегнат службата. Но това се отнася и за българските новобранци. Да не забравяме, че числеността на БА спадна драстично. Опростявяш дилемата, Историк, защото нашите мюсюлмани са останали в България "в резултат на превратностите на съдбата", които превратности съдбовни са основен мотив за написването от европейците на "Конвенцията за защита на националните малцинства". Тук не става дума за имигранти първо и второ поколение от Алжир, Тунис или Мароко, които наистина не са приети от обикновените хора в Европа с предразсъдъци (малко или повече) - дори и в Холандия са се парили от тях, както разбрах, а са хора, с които живеем от около 600 години в една страна, за която тя е родина... Да, това ми е известно. Не го отричам. Точно това не го очаквах от теб. Имах по-високи очаквания за интелектуалните ти качества и за историческите ти възможности (не казвам че нямаш такива, казвам че имах по-високи очаквания). Никой няма да ни е виновен, освен нас самите, ако турците или циганите в България станат повече от нас българите, само защото не раждаме. Турците не по-големи "навлеци" от нас самите, защото и ние живеем на земя, която някога не е била българска, т.е ние също сме имигранти в земята които обитаваме.. Не разбрах, кое точно в мнението ми те разочарова. Да те разочаровам не е търсен ефект. А, може би израза "навлеци" те е подразнил. Използвах го, но - от гледна точка на французите и на белгийците. Аз не гледам така на тези хора. Спокойно. Скоро четох, че в белгийската столица най-често срещаното име вече е Мохаммед, а броят на джамиите надвишава този на всички останали молитвени храмове. Докато бях на специализация (по програма Еразмус) във Франция през цитираната ( в изследването) 2003 г., имах възможността да поживея с представители на различни етнически групи - от китайци и японци, през негри и араби, до различни европейци и американци. (Програмите за студентски обмен с китайци и с американци не се казват Еразмус, а - иначе, но това е друга тема.) Някои араби и негри бяха дотолкова учудени от спокойното, толерантното и уважителното ми (аз бих го нарекъл "колегиално") отношение към тях, че често ме възкликваха: - Ама ти не се притесняваш от присъствието ми/ни, поздравяваш ме/ни и даже подаваш ръка за добър ден!!! Както казах по-нагоре, В този ход на мисли, не подценявай интелекта, образованието, възпитанието, толерантността и търпението ми. Мисля, че те личат и от работата ми тук като модератор. Не знам обаче, доколко тя е видима за окото на редовия потребител. Това - между другото.

--- Ник1, според изводите, които правят авторите на изследването в бълг. армия, излиза, че: "... В момента (2003 г.) в армията не съществуват напрежение и противопоставяне на етническа основа. Такива не съществуват и в обществото като цяло. Социалната среда в армията ги притъпява и дори води до преодоляването им. Заради своите интеграционни функции спрямо етническите малцинства, армейският социален модел може да бъде възприет и от държавата. Армията е общонационална, независима от партийни и религиозни влияния институция. Военнослужещите имат общи цели и са равнопоставени. ..." Не само българите-християни гледат с лошо око на мюсюлманина (бил той циганин, турчин, българин/"помак", арабин, негър или друг). Това отношение го има и в останалата част от ЕС. Понеже християнинът по условие (by default) е толерантен и търпелив, понася етническото прочистване (пренаселването на християнски региони с мюсюлмани, дошли от другаде, тяхната висока раждаемост и "обръщането" на етническата карта на района в тяхна полза), налагането на исляма "отгоре", строежа на джамии там, където няма мюсюлмани. Но, когато неговата цивилизация бива заплашена, нормално е да реагира негативно спрямо "навлеците", спрямо другите, чуждите, непознатите. Когато обаче двете култури (християнската и ислямската) се опознаят взаимно - както това е постигнато в България и в Испания - нетолерантността по религиозен признак бива изместена от толерантност. Разбира се, толерантността се възпитава. И - у дома, и - в училище, и - в университета, и - в храма. Ако тя е заместена с нетолерантност, нещата добиват друг вид. Разбира се, трябва да има и желание у циганите (давам тях за пример) другите етноси у нас, а и по света, да погледнат на тях с друго око. Престъпността сред техния етнос трябва да намалее, трябва да се увеличи грамотността и образоваността им. Но за да стане това, те трябва да идват на училище, за да учат, а не - само да ядат безплатна храна, да си играят и да се подиграват на учениците, които са избрали да се учат и да ги тормозят. Един възрастен циганин наскоро ми каза нещо, което ме втрещи: - Аз съм майстор строител и имам златни ръце. Мозъкът ми е като компютър... Но аз съм неграмотен. Ако познавах българската азбука, ако можех да чета и да пиша, аз щях да мога да летя... Ето го желанието, ама - твърде късно. На пенсионерска възраст никой няма да го вземе на училище. Във вечерна гимназия също не биха го приели, тъй като никога не е стъпвал в детска градина и в училище. Няма завършен и първи клас...

През 2006 г. е направено национално представително проучване по проблемите на дискриминацията, чийто изводи очертават основните направления на неравнопоставеност и нетолерантност в българското общество. Независимо от факта, че резултатите показват най- висока степен на нетолерантност на цялото общество към хомосексуалните и болните от СПИН, най-силната дискриминация между групите в обществото се очертава на етнически признак и по-специално нетърпимостта на другите етнически групи по отношение на ромите. В същото време резултатите от конкретните въпроси, включени в анкетите показват, че ромите очакват тяхното положение да се промени единствено чрез действия на държавата без участие от тяхна страна – Медиана. През 2007 г е извършено изследване на набора от социални роли на жената в традиционното ромско семейство. Основните аспекти са свързани с интеграционните и дезинтерграционните процеси в българското общество, които имат отношение към ромското семейство, както и променящата се роля на ромската жена в процеса на принудителна модернизация. Изследването показва, че ромската жена е обект на множествена дискриминация по признаци пол, етнос, образование. – Български фонд на жените. През 2007 г. беше публикувано социологическо проучване в две от областите на България, които са характерни със смесеното си население, за отношението към малцинствените групи и дискриминационните нагласи в българското общество. Резултатите от изследването на агенция Скала показват, че по признак степента на дискриминация може да се представи в низходящ ред: Етническа принадлежност- 65%; Имуществено състояние – 33 %; Възраст – 32 %; Увреждане – 27%; Сексуална ориентация – 19 %; Пол- 16% Религиозни убеждения – 16%. Според тези данни е видно, че част от признаците се кръстосват и съществува множествена дискриминация. НЦИОМ през 2008 г. извърши проучване за определяне на базисните обществени нагласи по отношение състоянието на равнопоставеността на жените и мъжете в България в различните сфери на обществения, икономическия и политическия живот. Изследването показва, че все още има групи в обществото, в които патриархалните нагласи съществуват - много хора възприемат някои „традиционни" представи за социалните роли на мъжа и на жената много пъти без да осъзнават своята консервативност и „не-модерност". Изследването показва, че най-често срещания случай на дискриминационно отношение към жените е в сферата на пазара на труда - работодателите стават свръх предпазливи при назначаване на млади жени, или на жени във фертилна възраст, които може скоро да ползват отпуск по майчинство, както - и отпуск по болест заради чести заболявания на малко дете. През 2008 г. Евробарометър дава сравнителни данни за степента на дискриминацията в България по сравнение с усреднената за Европейския съюз по шестте признака – етнос, сексуална ориентация, увреждания, възраст, релия и вярвания, пол. Данните показват по-ниска степен на дискриминация в българското общество по всички признаци. По признак възраст данните се доближават до европейските – 38% за България и 42% средно европейски. Значението на дискриминацията по признак възраст се подкрепя от данните, получени от обработката на анкетните карти, попълнени от участниците в обучителните семинари и младежки практикуми по въпросите на антидискриминацията, които са проведени от началото на 2009 г. http://antidiscrimination2-project-bulgari...x.php?q=node/15 scala_h.ppt Kniga_MTSP_IS.doc

Когато прочетох новината, аз бях твърде изненадан и я пуснах тук. Просто информативно. Не съм търсил повод да се карате и да се обиждате едни-други. Моето мнение е, че народът ни е (все още) твърде толерантен и премного търпелив. В почти разумни граници. Самото изследване се опитва да внуши, че търпението и толерантността на българина е в миналото и е един от митовете на нашето съвремие. В крайна сметка, изследването (ако не са манипулирани резултатите от него!), сочи някакви данни в даден момент. Те са изменчиви. Толерантният днес утре може да не е толкова толерантен и обратно. Хората се променят. От друга страна, изследването не обхваща всички българи (нито всички в България, нито - всички извън границите на страната. Интервюираните вчера утре може да мислят различно. Или - да спрат да мислят.

От понеделник Симеон Дянков застана начело на Министерството на финансите. Той е вторият финансов министър в последните 12 години след Муравей Радев в правителството на ОДС, който поема този пост във време на криза. През 1997 г. тя беше вътрешна, следствие от нежеланието на правителството на БСП да прави реформи. Днес кризата е глобална, държавата и частният сектор са в много по-добро състояние, но предизвикателствата от забавените реформи отново са големи. Преди 12 години всяка непопулярна мярка можеше да се оправдае с тежкото наследство. Днес това оправдание вече не върви и единственият шанс на кабинета "Борисов" е да доведе идеите си докрай. А за икономическия пакет като вицепремиер ще отговаря именно Дянков. Кои са първите три най-важни краткосрочни икономически мерки, които трябва да предприеме новото правителство, и трите най-важни задачи за целия мандат? - Първите не 3, а 15 мерки сме описали като "Пакт за стабилност I" и те тръгват от днес. Дори вече сме започнали работа по голяма част от тях. Целта е бързо да бъде овладяна кризата и да запазим колкото се може повече работни места, както и да разкрием нови. По мои изчисления тези краткосрочни мерки ще запазят 100 000 работни места. И, разбира се, ще имат оздравителен ефект за бюджета. А там заварваме плачевно положение. Само за юни бюджетният дефицит е 360 млн. лв. Държавата е на годишен дефицит още от 15 юли - нещо, което Пламен Орешарски така и не посмя да признае. Но съм сигурен, че ще се справим. След този пакет от 15 краткосрочни мерки ще подготвим и втори - "Пакт за стабилност II." Той ще съдържа мерки за влизането на страната в еврозоната, както и по-широки, които трябва да доведат до увеличаване на производителността в България. Те ще засягат образованието, строителството на пътища, екологията и усвояването на еврофондовете. Вторият пакет ще е готов през септември. Трите най-важни икономически задачи за мандата са лесни за дефиниране - излизане от кризата с безработица под 10%, влизане в еврозоната и построяване на колкото може повече километри магистрали. Последното зависи и от това как ще рестартираме еврофондовете и ще подготвим бюджета. Прогнозите на експертите са в България кризата да се усети най-силно в края на тази и в началото на следващата година. Не се ли опасявате, че мерките за смекчаването й може да се окажат закъснели? - Ако предишното правителство беше стегнало разходите от началото на годината и беше признало, че сме в условия на криза, сега нямаше да сме на годишен дефицит. Но това е минала тема. Това, че тръгваме с мерки по-късно, не е причина да не ги започнем - по-добре късно, отколкото никога. Мерките в "Пакт за стабилност I" ще помогнат - просто не толкова, колкото ако бяха започнали да се прилагат от януари-февруари. В "Пакт за стабилност I" предвиждате поетапно понижаване на осигуровките, защо променихте виждането си да паднат с 5 процентни пункта наведнъж? - Никога не съм казвал, че осигурителната тежест ще падне веднага. Винаги съм казвал, че ще падне с 5 процентни пункта, вече как е въпрос на бюджет. Според мен 2-1-1-1 през годините, в рамките на мандата е по-разумно по време на кризата. Този поетапен вариант пак ли ще спаси поне 100 хил. работни места? - Да. Всъщност, ако беше станало още през февруари, когато с Георги Ангелов правехме това изследване, спасените работни места щяха да бъдат 195 хил. Колкото по-навътре влизаш в кризата, толкова ефектът от антикризисните мерки намалява. Така че ефективността на тази мярка реално е паднала наполовина с тези 6 загубени месеца от началото на годината досега, но все пак 100 хил. работни места е голямо число и има смисъл на фона на всички други мерки. Хубавото на намаляването на осигуровките е и че не може да създаде корупция, защото важи за всички, докато при останалите трудови политики - обучения или проекти за строителната промишленост, се минава през договори, има забавяне, а и не е явно колко чисто ще стане, особено ако се прави бързо. Как ще гарантирате, че намалението на осигурителните вноски ще бъде последвано от изсветляване на скрита заетост и доходи, а няма да "прелее" в луксозни автомобили, както смятат критиците на мярката? - Намалението на осигурителната тежест е мярка за запазване на работни места и ръста на производство. Работодателите искат да върви производството - едва ли ще изхарчат допълнителните пари за лукс. Не е в тяхна полза. Споменахте за еврофондовете - кои ще бъдат първите стъпки, за да възстановите доверието на Европа и плащанията? - Тези стъпки вече са предприети. Досега водихме неформални разговори с Евросъюза по какъв начин да се организира работата по еврофондовете. Сега разговорите ще станат официални. Вече има принципно съгласие, от днес започват действия по административните промени. За тях ще разберете съвсем скоро. В тази област тръгнахме с летящ старт и това е голям плюс. Другият е, че с министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев работим от два месеца заедно по тези теми. Каква ще е архитектурата на управление на еврофондовете? - Не се знае дали ще е дирекция или съвет, но ще има структура в Министерския съвет. Формата зависи от преговорите, които от 2 седмици се водят с ЕС. Няма да има министерство. В тази структура ще се концентрират хората, които работеха досега с Меглена Плугчиева (бел. ред. - бившият вицепремиер по усвояване на европейските средства); хората, които бяха с тези функции в Министерството на държавната администрация, може би и част от хората в Министерството на финансите. Това ще е основното ядро за работа с еврофондовете. Оттам всички министерства, които имат оперативни програми, също трябва да си организират идентични еврозвена. Така че, като дойде някой от Европейската комисия, да говори като цяло с Министерския съвет и в частност с ресорното министерство и тези звена да са свързани. Как ще се свържат и кой ще отговаря за това, ще се разработи в следващите няколко дни. Дирекцията "Управление на средствата на ЕС" и Централното звено за финансиране и договаряне в Министерството на финансите какво ги очаква? - Част от тях трябва да останат в Министерството на финансите, защото те одитират останалата част от системата. Но екипът, който комуникира с Европейската комисия, трябва да е централизиран в Министерския съвет. Казахте, че от 15 юли държавата е на годишен дефицит, а в пакта сте записали като цел приключване на бюджета на плюс. Откъде ще съкращавате разходи? - Министерството на финансите ще представи идеите си на първото заседание на Министерския съвет, надявам се още този четвъртък. Над това работехме с министър Орешарски и с директорите на дирекции в последните седмици. Целта е да стигнем не балансиран бюджет, а излишък в размер на 0.5% от БВП. Затова е необходимо да се съкратят 2.1 млрд. лв. от планираните разходи. От тях близо 1 млрд. ще дойдат от спестяване на капиталови вложения, така че тази част е сравнително лесна за намиране. Другият милиард е по-труден. Част от него ще дойде от съкращаване на администрация - премахваме две министерства, някои държавни агенции ще си отидат, някои дирекции в министерствата ще се закрият. Това ще се отрази много по-сериозно върху бюджета за следващата година, но и през тази според изчисленията ще доведе до икономия от около 300 млн. лв. Другите спестявания трябва да дойдат от съкращаване на текущи разходи на министерствата. Екип от Министерството на финансите вече е минал по другите министерства и агенции и е набелязал кое може да се спести, без да пречи на основните им задължения. Кои агенции ще се закрият и кои ще се преструктурират? - В правителството вече имаме ресорен зам.-министър по туризма и изниква въпросът трябва ли ни държавна агенция, или тя влиза в министерството. Щом има отраслов зам.-министър, според мен има смисъл да се влее там като дирекция или поне да стане изпълнителна агенция по-малка от сегашната. В Министерството на финансите има друг пример - Агенцията за икономически анализи и прогнози. Идеята за нейното създаване, доколкото разбирам, е била тя да е независима, но поне на този етап явно не е. Вместо да има анализатори и в министерството, и в агенцията, тя трябва да влезе в портфейла на зам.-министъра, който отговаря за макроикономика и държавен дълг. Общо взето, последния път, като ги броих, от 40 държавни агенции 15 до 20 може да влязат към министерствата и по този начин да се съкратят и щатове, и правомощия. След 2 до 3 седмици ще има и идея как да се организират. Моята идея е първо да се организират агенциите около двете министерства, които ще се съкращават, и особено структурите около еврофондовете. Те ще са приоритет, другите промени ще следват. Казахте, че, освен да се свият разходите, трябва да се увеличат приходите - как може да стане това в условията на криза? - В нормални държави това наистина е трудно. Но предишното управление не беше нормално - голяма контрабанда, много харчове по безсмислени проекти, некомпетентност в използването на еврофондове. Това, като се промени, ще доведе и до повече приходи. Особено в бюджета за 2010 г. И все пак откъде може да дойде ръст в приходите? - Ръст на приходите реално ще се появи в бюджета за следващата година. В този може да има 100 - 150 млн. лв. повече от митниците, от противодействие на контрабандата, за което е ясно как трябва да стане и според мен ще стане сравнително бързо. Другото, което ще отнеме около 2 месеца, е да се разгледа сериозно работата на държавните предприятия от енергийния сектор. Защото аз недоумявам как на фона на подобни предприятия в други държави тук са, грубо казано, 10 пъти по-малко рентабилни. Това е невъзможно от производствена гледна точка. В тези фирми явно се губи много. Ще проверим дали има вътрешни одити, какво показват от финансова гледна точка и след това с външни одити ще се провери къде отиват парите. Ако парите не изтичат в безсмислени проекти, те ще остават като печалба и тя след това ще влиза в хазната. Това са двата най-бързи начина да получим повече приходи. Как ще се спестят разходи от проекти като АЕЦ "Белене", след като финансирането при тях е проектно? - Проектно е, но пак излиза от държавата. Един вид Българският енергиен холдинг, вместо да плаща данъци на държавата, е харчил пари за необмислени проекти. В условията на криза всеки допълнителен лев в бюджета е важен. И енергийният сектор ще плаща както всички останали. Иначе как ще намерим повече пари за образование, магистрали и здраве? Кой ще носи отговорност, ако след свързването на информационните системи на Националната агенция за приходите (НАП) и Агенция "Митници" ефектите не са очакваните и контрабандата продължи? - Аз. Отговорността се носи от този, който изпълнява реформата. Разбира се, премиерът Борисов и министър Цветанов също ще носят тази отговорност - без тяхна помощ трудно ще стане. Как оценявате работата на приходната администрация - сигурно ли е, че няма да се правят промени в ръководството на НАП и Агенция "Митници"? - НАП работи добре, макар че някои служители са ми казали, че моралът е нисък. Това ще променя веднага - смятам да пътувам из страната и да се срещна с всички служители на приходната агенция. Тяхната работа е още по-важна по време на кризата. Освен това заедно трябва да разработим системата за по-бързо връщане на ДДС. Това ми е приоритет. В митниците има какво да се подобри. Как - тепърва ще мисля. Дали ще се сменят ръководствата на двете институции - това зависи от работата им. Аз ще отговарям пряко за двете приходни агенции и след известно време ще преценя има ли нужда от промени. Ускореното възстановяване на ДДС е сред 15-те антикризисни мерки. Как може да стане това, при положение че информационната система на НАП не е усъвършенствана? - Още от тази седмица ще се проверява къде има най-много забавени пари, сектор по сектор, след това фирма по фирма. Моята идея е просто да започне да се връща. След като не са засечени нарушения, много по-лесно е парите да се върнат и след това да минават инспекции. И ако при тях се окаже, че има измами или неточности, да се предвидят и наказания. Трябва тежестта да пада върху държавата, не върху фирмата. Постановката, че фирмите може би правят някакви измами и затова не трябва да им се възстановява ДДС, трябва да се промени. Ние първо трябва да върнем на всички и междувременно да търсим нарушенията. Но има целенасочено източване на ДДС? - Проблемът не е в частния сектор. Проблемът е, че има хора в държавните структури, които позволяват това да стане. Решението на тези неща не е трудно. В Световната банка съм правил секторни анализи колко данъци средно се плаща в енергийния сектор например или в селскостопанския. В енергетиката например тук нищо не плащат в сравнение с други държави. Определено има голям проблем. Като се тръгне от този анализ, се вижда защо не плащат - защото не могат, защото не са рентабилни или защото някой, който е трябвало да проверява, не го е направил. При последния вариант изходът е лесен - тези хора изчезват от държавната администрация. По време на криза трябва винаги да се смята, че фирмите са честни и си плащат, или ако не си плащат, то е, защото нямат достатъчно пари. Ние като правителство трябва да смятаме, че фирмите са честни, защото, ако смятаме, че са нечестни, не би трябвало да им връщаме никакво ДДС. В мерките се говори за няколко холдинга, които ще държат държавните дялове в търговските дружества... - От самото начало за мен идеята е да има един холдинг за миноритарните дялове и друг за мажоритарните. Миноритарни има в около 220 до 250 предприятия. Ще е трудно с тези дялове да се тръгне към листване на борсата, защото мажоритарните собственици могат да кажат, че не искат. Тези миноритарни участия ще се съберат в един холдинг, който да развие Сребърния фонд. Вече сме разговаряли как може да се използват като активи, като инвестиции, ако част от тези дялове се продават и средствата влизат в пенсионната система. Така и частните пенсионни фондове ще имат къде да инвестират в по-дългосрочен аспект. Мажоритарните държавни дялове, част от енергетиката и други фирми, които общо са 120, може да пуснем в пакет като холдинг за листване на борсата, но това ще е трудно от правна гледна точка. Затова предполагам, че ще става предприятие по предприятие или в група от предприятия. Така процесът ще стане по-прозрачен, ще помогнем на борсата, оттам и на чуждите инвеститори, ще се помогне и на пенсионните фондове. Кога можем да очакваме Българският енергиен холдинг, а и други дружества да се листват на борсата? - За такива сложни компании, които не са били особено прозрачни, опитът на други държави показва, че юридическият процес отнема около 6 месеца. Смятам, че още в първите седмица-две трябва да се съберем с новия министър на енергетиката, с борда на директорите на БЕХ, да видим отчетите и финансовите показатели, защото за БЕХ не съм виждал все още пълен отчет за миналата година. Тогава ще се разговаря дали като холдинг може да тръгне към листване, или е по-добре някои от основните дружества, като НЕК например, да тръгнат. Това зависи и от външния пазар, защото става дума за големи активи и искаме да привлечем и чуждестранни инвеститори. Въпросът е кое е по-добро в условията на криза. Работата трябва да започне и в края на август ще се знае дали БЕХ ще се листва като холдинг или поотделно. Говорим за БЕХ - в каква степен ще се ограничат инвестиционните разходи на правителството? - Оттук нататък бюджетни пари ще се използват само за съфинансиране, а не както досега за цели проекти, където предишното правителство се е провалило с еврофондовете. Европейски пари има достатъчно, само трябва да се използват прозрачно. Ще се наложи ли да използвате фискалния резерв за финансиране на проекти и политики, за които в бюджета няма пари? - Не, а не е и редно... С едно изключение. Може би трябва оттам да се отдели допълнителна сума за Българската банка за развитие, която пък ще даде тези пари на търговските банки за увеличаване кредитирането на малки и средни предприятия. Такава програма вече работи, но трябва да се засили. Какъв е минималният размер на фискалния резерв, под който стойността му не може да пада? - Както е преценен и сега в закона - 6.8 млрд. лв. Искам да си остане така. Това ли ще е сигнал да се търси споразумение с Международния валутен фонд? - Не, сигналът е, като направим проектобюджета за 2010 г. и видим колко допълнителни приходи ни трябват. Разговорите с фонда ще започнат първо с анализ на състоянието на бюджета, не на тема заем. За състоянието на икономиката ще се допитваме и до Световната банка, и до ЕБВР. Главният оперативен директор на Уникредит Булбанк Андреа Казини лансира наскоро идеята за по-активно управление на фискалния резерв от страна на правителството - част от него да се сложи на депозити в търговските банки и да се използва при нужда за кредитиране. Възможно ли е да водите такава квазимонетарна политика? - Донякъде това съвпада с нашата идея за използване на част от фискалния резерв за кредити за малки и средни предприятия чрез Българската банка за развитие. Така че - да, идеята е добра. Но само резерва над 6.8 млрд. лева. Изискванията на закона ще бъдат спазени и резервът до тази сума няма да се пипа. Ако се стигне до споразумение с МВФ, на какви компромиси за намаляване на разходите е склонно правителството? - Няма да има компромиси. Ние вече знаем къде могат да се свият разходите, без да има отрицателен ефект върху потреблението. Този анализ и тези мерки правим самостоятелно. Но ще поканим фонда да работят с нас и също да дадат мнение. Решенията обаче са наши. Аз съм работил в тази област доста години, а и в министерството има добри кадри по тази тема. Познавам добре предишните трима главни икономисти на фонда - Кенет Рогоф, Рагхурам Раджан и Саймън Джонсън, и при нужда ще се съветвам с тях. Както познавам и сегашния главен икономист на фонда Оливие Бланшар, главния икономист на ЕБВР Ерик Берглоф и голяма част от икономическия екип на Обама. За мен в международните финанси и борбата с кризата тайни няма. Ако споразумението означава повишаване на данъци, ще се съгласите ли и кои? - Не, тук няма място за компромиси. А и да се повишават данъци по време на криза е тъпо. Остава ли позицията ви, че трябва да се преразгледа изборът на управител на БНБ от стария парламент, за който твърдите, че е извършен в разрез със закона? - Да, остава. Законите трябва да се спазват от всички. Това обаче е решение на парламента. И аз се уповавам на мъдростта на депутатите. Къде виждате България след 4 години управление на ГЕРБ? - С повече младежи, които остават да учат в България, а не напускат семействата си да учат в чужбина. С по-голяма продължителност на живота заради успешни реформи в здравеопазването. С повече магистрали. И най-вече със съзнанието, че най-после България е станала нормална европейска държава. Това ще даде основа на следващия ни мандат, в който България ще надмине средноевропейското ниво на икономическо развитие. --- "Пакт за Стабилност I" 1. Преглед на разходите с цел приключване на бюджета за 2009 г. с положително бюджетно салдо. По предварителен анализ това означава съкращаване на разходи на стойност 2.1 млрд. лв. 2. Намаляване броя на министерските кресла с две и на административните разходи с 15% след функционален анализ на административните звена и структури. 3. Създаване на процедури за ускорено възстановяване на ДДС (до един месец). 4. Вливане на още 250 млн. лв. в Българската банка за развитие тази година с цел увеличаване на кредитите за производство. Тези пари ще са от фискалния резерв 5. Намаляване на социалноосигурителната тежест с 2% пункта за 2010 г. и по 1% пункт за всяка следваща година от мандата на правителството (общо 5%). 6. Свързване на информационните системи на Агенция "Митници" и НАП. 7. Преобразуване на БЕХ в публично дружество и листване на 10% от акциите на борсата. Това ще осветли финансовите резултати на дружеството. 8. Сключване на договори за строителство до края на 2009 г. на два лота от магистрала "Тракия" и на още един лот през 2010 г. Сключване на договори за строителство на два лота на магистрала "Марица" до средата на 2010 г. 9. Създаване на специализиран държавен орган за централизирано управление на концесионната дейност при строги правила за контрол (към МИЕ). 10. Приемане на нови разпоредби на Закона за обществените поръчки с оглед премахването на противоречивите и непрозрачни процедури и премахване на понятието малки обществени поръчки, засилване на ролята и правомощията на Агенцията за обществени поръчки. 11. Анализ на икономическата изгодност от АЕЦ "Белене" и на нуждата от нови енергийни мощности на Балканите. 12. Съсредоточаване на мажоритарните и миноритарните дялове на държавата в холдингови структури с професионално и прозрачно управление. 13. Намаляване броя на лицензионните режими с 30%. 14. Намаляване на минималния начален капитал за регистрация на ООД до 1 евро. 15. Улесняване на чуждестранни инвестиции в България чрез одобряване на услугата "обслужване на едно гише" на Българската агенция за инвестиции; увеличаване на правомощията на агенцията в посока по-активно взаимодействие с министерствата; и намаляване на прага за инвеститори, чиито проекти могат да се подпомагат от държавата. http://www.dnevnik.bg/intervju/2009/07/27/..._300_mln_lv_ot/

Rizar също е създал подобна тема, озаглавена Философия на историята или история на философията http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3867

Не знам, защо напоследък все създавам теми, в които различни потребители решават, че трябва да се обиждат един - друг (на народ, нация, етнос, пол, сексуална ориентация, възраст, болести... Псуват се... ) После темите се заключват или се трият. Толкова ли не можете да дискутирате и да спорите, без да се обиждате? Представете си, че сте един до/срещу друг... Тогава какво би последвало? Нови обиди, побой, убийство...? Родово отмъщение до девето коляно?... Ако трябва, пребройте до 25, преди да напишете нещо...

А колко време трае един курс за водолази или за подводни археолози? Може ли да се изкара такъв курс примерно през лятната ваканция?

Бележка на модератора Момчета, идете да се наспите и елате да дискутирате на свежа глава. В тия горещини човек лесно изпушва. --- Направете си изводите, колко толерантен и търпелив е екипът на форума... До сега повече от половината теми из форума и половината потребители да са били изтрити. И... само щяхте да четете, но не - и да се четете едни - други. (Това е френски израз; в оригинал - обичам да те чета; да чета твои писания)...

За да улесня преговорите помежду ви... А, ти, Ал. Невски, какво предлагаш да се направи в този/подобен случай? Самият ти имаш ли идеи?

Някой замислял ли се е и над тези въпроси: - До каква степен е развит у нас спортът за инвалиди (т. н. handisport)? (Бойни изкуства, стрелба с лък, арбалет, пистолет, тенис на маса, танци и така нататък...) - На колко места около вас е усигурен достъпът на инвалиди? Ако щете, дори и това: - Доколко нащият форум е пригоден за слепи или за хора с намалено зрение?