ISTORIK

Бележка на модератора Да, има раздел за политика и геополитика. Но не забравяйте, че този форум е посветен на науката, а не - на политиката. Всички мнения извън темите ще бъдат изтривани и авторите им ще се санкционират. Спазвайте правилата на форума и имайте уважение към събеседниците си!

Мисля си, че Япония нямаше да бъде бомбардирана с атомни бомби. Ако САЩ биха били сред победените от коалицията - Германия, Италия, Япония, Тайланд (азиатският съюзник на японците), България.

1. Редно ли е да държите ръцете си в джобовете по време на бизнес разговор? а) Общото правило гласи: Едната ръка в джоба е в реда на нещата, особено при по-дълъг разговор. Това обаче се смята за невъзпитано, когато поздравявате някого. б) Общото правило гласи: Едната ръка в джоба е в реда на нещата, особено при по-кратък разговор, защото така демонстрирате невъзмутимост. Това обаче се смята за невъзпитано, когато поздравявате някого. в) Ръцете не бива да се държат в джобовете - това се смята за абсолютно табу. 2. Когато след хранене ножът и вилицата лежат кръстосани в празната чиния, това означава... а) Че е било вкусно. б) Че гостът иска допълнително. в) Че храната не е била достатъчно добра. 3. Как се поздравява при бизнес среща? а) Мъжете стават, жените остават седнали. б) Не се прави разлика между половете - всички стават. 4. Най-добрият начин да започнете презентация е: а) Чакате, докато залата утихне. Тогава заставате пред пулта/проектора/лаптопа и започвате с поздрав/въвеждащи думи. б) Помолвате учтиво за внимание, представяте се и поздравявате слушателите иззад пулта. След това излизате напред и започвате презентацията. в) Изчаквате с началото, след това включвате проектора/лаптопа, поздравявате слушателите и започ­вате презентацията. 5. Пишете писмо на семейна двойка. Как ще се обърнете към адресатите? а) До господин и госпожа Иван Петров... б) До семейство Петрови... в) До госпожа Ирена и господин Иван Петрови... 6. Вие сте домакин на обяд или вечеря в ресторант. Как ще платите сметката? а) Поръчвате сметката да ви бъде донесена на масата и незабележимо слагате при нея кредитната си карта, без да погледнете сметката. б) Поръчвате сметката да ви бъде донесена на масата, плащате в брой и оставяте бакшиш. в) Плащате сметката на касата. 7. Пишете писмо до професор доктор Петров. Как ще се обърнете към него? а) Уважаеми проф. д-р Петров б) Уважаеми г-н проф. д-р Петров... в) Уважаеми проф. Петров... 8. Докъде трябва да достига върхът на вратовръзката? а) До токата на колана. б) Малко над колана. в) Около една педя над колана. 9. Седите на масата. Кое от следните действия е недопустимо? а) Да използвате клечка за зъби. б) Да отговорите на обаждане по мобилния си телефон. в) Да си оправяте червилото. 10. Къде се поставя салфетката след хранене? а) Салфетка от плат се слага сгъната до чинията, хартиената салфетка - върху празната чиния под приборите. б) Върху чинията под приборите. в) Салфетката от плат се слага вдясно до чинията, хартиената салфетка - също. 11. Коя титла може да се изпусне при персонално обръщение към човек в съответната държава? а) Общински съветник в Австрия б) Директор в Швейцария в) Доктор в не-немски говореща чужбина 12. Когато хората се запознават... а) Дамата първа научава името на мъжа б) Мъжът пръв научава името на дамата 13. Когато хората се запознават... а) Първо нисшестоящият се представя на висшестоящия б) Първо висшестоящият се представя на нисшестоящия. 14. Кое твърдение е грешно? а) Дребни жени не бива да носят твърде дълги поли, дължина до коляното или по-къса е по-подходяща. б) Минижупите на работното място са абсолютно табу. в) Полите трябва да бъдат абсолютно непрозрачни. 15. В САЩ антре (Entree) се нарича... а) Основното ястие. б) Предястието. в) Аперитивът. 16. По време на делови обяд или вечеря изведнъж в устата ви попада голяма рибена кост. Как трябва да постъпите? а) Слагам ръка пред устата си, отстранявам костта и я слагам на ръба на чинията си. б) Внимателно изплювам костта върху вилицата си и я слагам на ръба на чинията си. 17. Развеждате гост във фирмата и се налага да минете през въртяща врата. Кой минава пръв? а) Естествено давам предимство на госта. б) Тръгвам пръв и поемам бутането на вратата. 18. Получавате покана със забележката: Black Tie. Какво означава тя? а) Смокингът е задължително облекло. б) Любезно ви молят да носите черна вратовръзка или папионка. 19. Мъжът влиза в ресторанта преди дамата. а) Правилно. б) Грешно. 20. В непознат за вас частен дом не бива да звъните след 20 ч. а) Правилно б) Грешно. 21. На масата се държи реч след... а) Супата б) Основното ястие в) Края на храненето. 22. Когато се представяте на някого, не бива да назовавате собствената си титла. а) Правилно б) Грешно. 23. Стриди (вид миди) се ядат със специални прибори. а) Правилно б) Грешно. 24. От малки чаши за супа с дръжка може да се пие. а) Правилно, след като са изядени твърдите съставки. б) Грешно, по-добре в чашата да остане малко супа. 25. Винаги трябва първо да прочетете визитната картичка, преди да я приберете. а) Правилно. б) Грешно. http://www.karieri.bg/

Най-често допусканата грешка е неточността Кристина Крънчева, консултант по протокол и етикет, пред „Капитал Кариери" Интервюто взе Екатерина ПОПОВА Г-жо Крънчева, има ли български бизнес етикет? - Всяка култура си има свой кодекс за общуване. Така че съвсем естествено е да има и специфично български бизнес етикет. Един пример: На делова вечеря ние вдигаме тост „добре дошли" за нашите гости, който обикновено е с ракия и е в началото. Това е типично българско. В повечето европейски страни домакинът вдига тост преди десерта. Ние сме заимствали много правила от Англия и Франция. Това са страните - люлки на етикета въобще. Пример за това е официалното бизнес облекло, което е задължителна част от бизнес етикета в Англия. Знаете ли всъщност как се е родил терминът „етикет"? Градинарят на Луи XIV във Версай имал голям проб­лем - не можел да спре благородниците да газят по тревата в кралските градини. Тогава той се принудил да постави „етикети" на различни места, на които пишело „Не газете тревата". След като и това не помогнало, кралят издал декрет, с който се забранявало преминаването през обозначените с табели тревни площи. По-късно „етикети" били раздавани с билетите за съда. В тях имало инструкции къде да се седне и какво да се прави по време на съдебното заседание. Понятието „етикет" се е развило във времето и вече включва в себе си цял комплекс от маниери, церемонии, навици, протокол и правила на поведение. То обаче все още означава и „Не газете тревата"... До каква степен неумелото поведение влияе върху бизнес партньорството? - Като имаме предвид засилващата се глобализация на бизнеса, владеенето на деловия етикет е от огромно значение. В днешния конкурентен свят стоките и услугите не се различават много и затова за клиентите разликите се изразяват във вежливостта, имиджа, доверието и усещането за благонадеждност. Деловият етикет дава възможност да се развият оптимални и трайни отношения с партньорите. Липсата на такива умения може да има фатални пос­ледствия за бизнеса, защото, независимо че никой няма да ви го каже директно, вашите партньори ви оценяват на първо място по поведението и комуникационните умения. Това в особена степен важи за международния бизнес, където липсата на познания в областта на бизнес етикета ще ви декласират още в началото и ще си останете с локално значение. Българските мениджъри владеят ли бизнес етикета? - От семинарите, които провеждам, съм с впечатление, че малко от българските мениджъри могат да се пох­валят с умения в тази област. Любопитното е, че мениджъри, на които очевидно им липсват първите седем години, имат самочувствието, че всичко си знаят... На какво успяха да се научат българските бизнесмени през последните 15-16 години? - Създаването и установяването на правилата на социалния и на бизнес етикета е отнело столетия, изграждането на корпоративна култура - десетилетия. Ние сме в началото на един дълъг път. Много радостно е, че напоследък мениджъри, които имат отношения с международни партньори, вече оценяват необходимостта от усъвършенствуване на комуникационните си умения. Кои са най-често допусканите грешки? - Най-често допусканата грешка е неточността. Закъсняваме за срещи, не отговаряме на факсове и електронни писма, не изпълняваме договорни задължения в срок и т.н. Друга груба грешка е безцеремонното използуване на клетъчните телефони по всяко време и навсякъде. Кои пропуски в поведението са простими? - Ако се придържаме към правилата на добрия тон и бизнес етикета, няма да ни се налага да търсим отговор на този въпрос. Но простим пропуск е например да си сложите баджа с името на левия ревер вместо на десния, както трябва да бъде, защото при ръкуване погледът инстинктивно минава през дясната половина на тялото на човека отсреща. Друг простим пропуск е на коктейл да държите чашата с дясната си ръка. Добрият тон изисква тя да е в лявата, защото в противен случай при ръкуване рискувате да подадете влажна и студена ръка. Знаете ли за провалена сделка заради поведенчески гаф? - Има много такива примери. За съжаление малко хора си дават сметка, че закъснение от половин час за среща (в Австрия например) или неподходящо поведение по време на делова вечеря стоят зад пропуснатата сделка. Има ли провалени назначения по подобни причини? - Неотдавна мениджър от една софийска компания ме попита дали правя курсове за поведението по време на интервю за работа. Във фирмата му не била назначена млада жена с необходимата квалификация, тъй като „облеклото вероятно е подходящо за нощен клуб, но крайно неподходящо за работа в нашия офис". http://www.karieri.bg/

Тест: Доколко сте запознати с бизнес етикета? 1. Баджът с името се закачва на: a. Левия ревер б. Десния ревер в. Няма значение 2. Ако мобилният ви телефон звънне по време на делови разговор, вие трябва: a. Да се извините и да отговорите на обаждането б. Да игнорирате позвъняването - имате гласова поща в. Да сте изключил телефона си преди срещата 3. Запознавате двама души - мениджъра на фирма клиент и вицепрезидента на вашата фирма. Кой на кого ще представите? a. Мениджърът на вашия вицепрезидент б. Вицепрезидентът на мениджъра в. Няма значение кой на кого, важното е да ги запознаете 4. Каните клиент на делова вечеря. Кой трябва да избере ресторанта? a. Домакинът избира ресторанта б. Питате клиента къде предпочита да отидете в. Заедно избирате ресторант 5. Кога се обръщате към някого с малкото му име? a. Когато и той се обръща към мен с малко име б. Веднага - това демонстрира готовност за неформално общуване в. Никога преди изрично да ми е разрешено 6. Вие (мъж) и вашата асистентка (жена) стигате входната врата на сградата, в която отивате на среща. Кой отваря вратата? a. Вие й отваряте вратата, защото сте възпитан джентълмен, а тя е дама б. Тя ви отваря вратата, защото сте неин началник в. Отваря този, който пръв стигне до вратата 7. По невнимание изцапвате дрехите на ваш партньор, с когото сте на обяд. Как постъпвате? a. Извинявате се, взимате собствената си салфетка и му помагате да почисти дрехите си б. Извинявате се за несръчността и се отмествате, за да не се изцапате и вие в. Извинявате се и предлагате да платите химическото чистене на дрехите 8. Вие сте жена и заемате висок пост във фирмата. Седнали сте във фоайето и разговаряте с колеги. Новоназначен служител, също с висок пост, идва към вас, за да ви се представи. Вие: a. Ставате, подавате ръка, представяте се и представяте колегите си б. Седите, подавате ръка, представяте се и представяте колегите си в. Седите и подавате ръка 9. Ако в един ден сте поканени на няколко мероприятия, приемливо ли е да се "покажете" за малко на всички? a. Не, явяване за малко е невъзпитано б. Да, но останете поне 15-20 минути и, ако имате връхна дреха, непременно я свалете в. Не, изберете само едно мероприятие, на което да отидете, а на другите помолете да бъдете извинени 10. Къде се слага чинията за салата или за хляб на официална вечеря? a. Вдясно от чинията за основно ястие б. Вляво от чинията за основно ястие в. По средата над чинията за основно ястие 11. За пръв път сте в офиса на ваш партньор и на бюрото му виждате снимка на деца, които изглеждат на годините на вашите. Започвате "кратък разговор" за децата. Правилно ли е? a. Да, защото всеки обича децата си. б. Не. Личните теми не са подходящи за въведение в делови разговор. в. Да, защото така завързвате непринуден разговор. 12. Група мъже и жени - мъж и жена от вашата фирма и мъж и жена от фирмата на ваши клиенти, пътуват в асансьора. Кой трябва да излезе пръв, когато асансьорът спре? a. Първо жените б. Няма значение в. Този, който е най-близо до вратата 13. Разговорът е за политика. Вие не сте съвсем запознат с последните новини, но имате мнение за кмета на града. Подходящ ли е моментът да споделите мнението си и да разберете мнението на другите? a. Разбира се, хубаво е човек да изразява мнението си б. Изчаквате да чуете първо другите мнения, след това казвате и вашето в. Избягвате да давате мнението си в разговори за политика 14. Как ще запознаете съпругата си с вашия изпълнителен директор? a. Г-н Иванов, запознайте се със съпругата ми Мая Цекова б. Мая, това е моят шеф Петър Иванов в. Мая, запознай се с г-н Иванов. Той е нашият изпълнителен директор 15. На коктейл сте и не виждате познати сред гостите, които разговарят на групи. Домакинът, който може да ви представи, не е наблизо. Как постъпвате? a. Заставате встрани и чакате да ви заговорят б. Представяте се, започвате неангажиращ разговор по гореща политическа тема и раздавате визитните си картички в. Заслушвате се в разговор на група гости и при удобен момент се представяте, за да се запознаете 16. Необходимо ли е да се изпрати благодарствено писмо след делова вечеря, на която сте бил поканен? a. Обаждането по телефона на следващия ден е достатъчно б. Изпращане на имейл е абсолютно достатъчно в. Благодарствените думи в края на вечерята са достатъчни 17. Кой пръв подава ръка при ръкуване в делова среда? a. Жената - мъжът трябва винаги да изчака жената първа да подаде ръка б. По-високопоставеният по възраст или по ранг в. Няма значение 18. Когато отидете на коктейл, трябва ли да поздравите първо домакина, преди да разговаряте с другите гости? a. Да б. Не 19. Представяте двама души един на друг, но внезапно забравяте името на втория. Какво ще направите? a. Извинявате се тактично и отново питате за името на човека, чието име сте забравили б. Оставяте двамата да се представят един на друг. в. Представяте ги с длъжностите, които заемат, без да казвате имената им. Те сами ще си ги кажат по време на разговора 20. Представят ви на непознат. За да започнете "светски" разговор, можете ли да го заговорите за: a. Предстоящите президентски избори б. Най-новите лекарства за намаляване на холестерол, за които наскоро сте прочели в интернет в. Ограниченията за пушачи-непушачи, въведени в България г. Последния концерт, който сте посетили. http://www.karieri.bg/

Защо хората днес имат по-лоши обноски, отколкото - в миналото? Защо много хора бъркат грубостта със себеизявата и с отстояването на правата си? Хората станаха прекалено нагли и вулгарни, не гледат събеседника си в очите, готови са да изригнат огън и жупел или змии, гущери и жаби срещу всеки, който има различно мнение от тяхното... Живеейки, човек следва определени ориентири, без които животът се оказва абсурден. Преди всичко е важна посоката, насочваща пътя, по който уверено или със съмнения вървим - до последната си минута. Но посоката съвпада с мен самия, тя не може да е извън живеещия, сам пробиващ своя път в съществуването си. Ето защо не их могъл да живея така, както си искам, ако не съм наясно преди всичко друго със самия себе си. Но опитвам ли се настойчиво да постигна тази съдбовна яснота, без която съществуването ми неминуемо ще се превърне в лутане без път и посока? Независимо дали ще тръгнете на път като турист, или в командировка, от изключителна важност за успеха на пътуването ви са: познаването на бита и културата на страната, в която се намирате, и собствените ви добри маниери. Само така ще спечелите доверието и сърдечното отношение на партньори и домакини. Често ли се чудите какво да облечете за работа, коктейл или важна бизнес среща? А знаете ли как да попълните гардероба си с “подходящи” дрехи? Умеете ли да тълкувате и контролирате езика на човешкото тяло? Има хора, които са добре подготвени, високо образовани и талантливи, но въпреки това не успяват да се изявят и да постигнат в живота и в бизнеса това, което други с далеч по-скромни възможности постигат. Защо е така? Кандидатствате за работа. Спокойни сте, защото на документи всичко е във Ваша полза. Канят Ви на делова среща – обяд и… отпадате от класацията, дори - и без конкретен разговор по реалните Ви възможности. Защо става така? Сбъркахте ли и - в какво? Какво означава "правилно избрано облекло" и винаги ли Вашето облекло работи във Ваша полза? Какво точно означава стилно поведение на официалната маса? Защо добрите маниери на масата днес са от решаващо значение? Какво е значението на “първото впечатление”? Какво очакват другите от Вас в дадена ситуация? А изразните средства на Вашето тяло във Ваша полза ли са? --- Ваш делови партньор лежи на стола и се поклаща, докато разговаря с вас? Колежката ви има навика да води безкрайни телефонни разговори на висок глас? Или пък интервюирате кандидат за работа, дошъл по джапанки и къси панталони? Дразнещо, нали? Ако искате да правите по-добро впечатление в деловите си контакти, научете правилата на бизнес етикета. В комбинация с вашия професионализъм, те ще ви помогнат да се откроите от конкуренцията. Тогава няма да се притеснявате, когато ви поднесат омар или артишок на делова вечеря. И няма да се чудите как да посрещнете гостите на фирмения коктейл или как да изглежда корпоративната ви картичка. Няма да ровите в интернет, когато получите покана за прием със забележката “Black tie” или „R.S.V.P.” --- Високо качество на живот може да се постигне и да се отстоява само с доброто познаване и с владеенето на добрите форми на общуване и поведение. Защо днес говорим за възраждане на добрите, класическите и утвърдени във вековете форми на общуване и поведение? --- Книги за етикета са публикувани още в древен Китай след основаването на династията Джоу (около 1100 г. пр. Хр.) и преди времето на Конфуций (551 - 479 г. пр. Хр.), който е оставил коментари върху тях. Поради по-късните промени в текстовете е невъзможно да се каже коя книга се е появила първа. Една от най-известните книги, посветени на тази тема, е книгата „Обобщение на правилата за приличие" от Джу Ли. Тя включва общо описание на целта на етикета и в подробности обяснява въпроси като: как да се обръщаме към хората?, как да ходим на гости?, как да влизаме в стая, без да изненадваме тези, които са в нея?, какви имена да даваме на децата си?, как да подреждаме маса?, как да се храним в заведения?, да не караме прекалено бързо по улиците на града и много други неща. Другата книга е „Церемония и етикет" от Йи Ли, която може да се окаже по-стара. Тя се занимава със специални събития като: сватби, сбирки за пиене, състезания по стрелба с лък, държавни посещения, погребения и жертвоприношения.

Проф. Андрей Пантев ще говори днес на кръгла маса в Пловдив за Съединението и стогодишнината от независимостта на България. Мотото на българския парламент "Съединението прави силата" попада в интерпретациите на историците. Те ще анализират измерими ли са днес духът на Съединението и независимостта през погледа на младите политици. Дискусията е национална, а в нея ще участват представители на клубовете "Съхрани българското", младежи от Европейската информационна мрежа от областите в Южен централен район, преподаватели от Катедрата по история в Пловдивския университет и научни сътрудници от Регионалния исторически музей в Пловдив. БСП депутатите Захари Георгиев, Атанаска Тенева, Пламен Славов и Мария Вълканова се включват в дискусията. Към участниците се присъединяват и от младежките структури на БСП, БЗС "Александър Стамболийски" и Движението за социален хуманизъм. Те ще посетят и тържествата по случай Съединението. Срещата ще се проведе от 15:00 ч. днес, 06.09.2008 (събота) в Конгресния център на пловдивския Панаир, палата 8. Срещата е отворена, който иска може да дойде.

Малко снимки...

Да се върнем на Кендо. Неговият създател е Мусаши Миямото. Той е участвал в над 200 единоборства, участвал е във всички войни, водени в Япония по негово време. Равносметката е следната: 17 рани, всичките - в гърба и - от стрели. Рядко е вадил истинската си катана (сабята), ползвал е по-често своя бокен (дървен меч). Автор е на "Книга (ръкопис) на петте пръстена", в която описва техниките на своята школа по кендо, наречена "Ni ten, ichi ryu" - "Две небеса (или - два меча), една школа". Ето малко снимки и картинки на Мусаши... --- Ако искаш, може да надникнеш тук: http://daobg.com/forum/index.php?showforum=55 Това е разделът за Кендо във форум, посветен на бойните изкуства. ---

Кендо и яйдо - бойни изкуства с меч - са произлязли от кен джуцу, по-древно бойно изкуство. Ken jutsu http://www.youtube.com/watch?v=MIxt3Zd6K0k Iaido http://www.youtube.com/watch?v=gn8LqVlHnEw...feature=related Kendo http://www.youtube.com/watch?v=4XRZF7IqakI http://www.youtube.com/watch?v=8AgkfRDU7W0...feature=related

Да, ще бъде интересно, но мисля, че ще трябва да стане в нова тема, поместена в някой друг раздел - по география, по психология, или по религии. Това зависи в каква посока ще тръгне темата. Колкото до взаимоотношенията между половете, в епохата преди налагането на исляма, арабите са заравяли жените от своето племе живи в земята, по време на глад или недохранване. Не зная, дали тази практика е продължила и след налагането на исляма.

Израснал като Лев Бронщайн (род. 7.11.1879 г.), Троцки напуска еврейството и приема марксизма. За него се отнася прочутото изречение на един московски равин относно руските антисемитски настроения: „Троцки правят революцията, а Бронщайнови ще трябва да платят за това." Като военен организатор на преврата през 1917 г. срещу легалното руско правителство (Октомврийската революция) и като „най-голям интелектуален талант сред болшевиките", Троцки въвежда системата на концентрационните лагери в Европа. Критиците на убийствения му терор са наречени от Троцки с презрение „лукави кречетала". На 26.06.1918 г. той предлага на Съвета на народните комисари план и мерки за издирване и залавяне на всички „паразитни елементи" и задължителното им натоварване с „неприятни и трудни работни задачи". С това Троцки полага основата на системата на ГУЛаг (Главно Управление на лагерите), която лагерна система при диктатурата на Сталин след 1928 г. бива изградена до чудовищни размери. Троцки нарежда - по аналога на английските концентрационни лагери за бурите в ЮАР, изградени през 1901 г. - жените и децата на рекрутираните насилствено за Червената армия офицери да се заловят като превантивни пленници в концентрационни лагери, за да не дезертират мъжете им. След смъртта на Ленин той е конкурент на Сталин за властта в СССР. През 1927 г. е отстранен от ЦК на ВКП(б). През 1929 г. е изгонен от СССР. Престоява по няколко години в Турция, Франция и Норвегия, докато през 1936 г. се заселва в Мексико. Там живее известно време в домовете на художниците Диего Ривера и Фрида Кало. Сталин нарежда убийството на Троцки, като на отклонил се от „правилния курс" противник. През 1939 г. Троцки се премества в собствен дом, където оцелява по чудо в атентат, организиран на 24 май от марксисткия художник Давид Сикейрос. На 20 август 1940 г. е смъртно ранен в дома си от съветския агент Рамон Меркадер. На 21 август 1940 г. умира и е погребан в двора на дома си в Мексико сити. --- Между 1936 и 1937 г. арестите на контрареволюционерите се увеличили десетократно. Постижение, граничещо с лудост. Заповедите на Сталин се изпълнявали от т. нар. "Тройка" - пътуващ съд, който прочитал обвинението, а понякога - стотици обвинения на ден, и надзиравал екзекуцията. Сталин лично подписал екзекуцията на почти 400 списъка с имена. По време на терора 700 000 души били осъдени на смърт. Сталин убил по-голямата част от тези, които взели участие в революцията. Вниманието му се насочило към негов съюзник от ранния му политически живот, Николай Букарин. След като изживял унижението на публичния процес, той си признал, че е заговорничил заедно с Троцки. В зората на 15 март 1938 г. старият приятел и съюзник на Сталин бил изведен от килията и - разстрелян. Никой не бил в безопасност. Желанието на Сталин да убива се пренасочва към Кремъл. Дори и да си в семейния албум, съдбата ти не била сигурна. Първата му цел били роднините от първия му брак. Не се знаело кога ще дойде краят на терора. Нямало определена дата, но до средата на 1938 г. Сталин убил почти всички членове на централния комитет от 1934 г., повечето от своите генерали и индустриалци, така че всичко в страната било застинало. Тези, които не бил убил, гниели по лагерите. Почти бил привършил. Дошло време да обвини някого. Ежов бил идеалният човек. Живеел като вампир, през нощта, постоянно пиел, никой не знаел къде е и все още убивал хора като луд. Сталин се обърнал веднага срещу него, както - и срещу верния, стабилен и много по-интелигентен грузинец, Лаврентий Берия. Ежов и Берия били арестувани и убити на 4 февруари 1940 г. Терорът бил почти към своя край. През същата година един от хората на Сталин най-сетне успява да проследи Троцки в Мексико и го убва с ледена висулка по главата. Сталин казва: "Няма нищо по-сладко на света от това да отмъстиш на враг, да го видиш екзекутиран и да отидеш да спиш спокоен". През 1940 той вижда осъществена мечтата си – Русия е превърната в голяма европейска сила. Унищожил е вътрешните си врагове и вярва, че е неутрализирал всякаква заплаха от нацистка Германия, подписвайки пакт за ненападение с Хитлер. --- В началото на 20-те години и особено - след смъртта на Владимир Ленин, в ръководството на страната започва ожесточена борба за власт. Йосиф Сталин, макар и лишен от ораторския талант на основния си конкурент Троцки, се възползва от възможността за кадрови контрол, давана му от поста му на генерален секретар на ЦК на ВКП(б). Успява ловко да компрометира Троцки, да го прогони от СССР и, в крайна сметка, установява режим на еднолична власт. Към средата на 20-те години на века започва провеждането на "Нова икономическа политика" (НЭП). Тя включва допускането на значителни либерално-пазарни елементи в икономиката. С помощта ѝ бързо е преодоляна разрухата след Първата световна и Гражданската война в Русия. НЕП-ът се оказва нецелесъобразен за болшевишките стремежи за централизация и усилване на държавната власт. В съзвучие с тези цели са мащабно осъществените от Сталин индустриализация и колективизация, което води до масов глад в страната през 1932-33 година. Индустриализацията има за цел достигането на нивото на икономическо развитие в страните-лидери на капиталистическия свят. Според Сталин и теорията му за "Социализъм в една отделно взета страна" това се налага заради вражеското обкръжение на СССР, което изисква създаването на мощна икономика и армия. Огромните средства, вложени в индустриализацията, дават големи резултати, но заявените в петилетните планове върхови постижения не са постигнати. Въпреки това, се заявява, че постигнатите резултати са епохални. Стига се до недостиг от ресурси за целите на селското стопанство, вече силно пострадало от насилствената колективизация и преразпределението на хранителни продукти за изхпанване на градовете и износ. Комунистическата партия напълно подчинява държавните структури. В страната е създадена тоталитарна, строго централизирана и военизирана обществена система, целта на която е бърза модернизация на страната и поддръжка на революционното движение в други страни. За тази цел през 1919 г. в Москва Ленин създава Комунистическия интернационал. Всяко социално надигане по света се разглежда като част от цялостна система на революционизиране на масите по света. Масовите репресии, особено след 1934 г., засягат всички слоеве на обществото. Техни жерти стават непманите, кулаците, свързаните с бялото движение, интелигенцията, много обикновенни работници... Особен удар понася т.нар. "ленинска гвардия" - групата стари болшевики, осъщестила революцията, почти напълно унищожена от Сталин. Безпрецедентни мащаби придобива принудителния труд в системата на ГУЛАГ. Наложената от Сталин политика на бърза индустриализация в СССР довежда до недостиг на хранителни продукти. Тогава диктаторът нарежда да започне политика на ускорена колективизация и на експроприация на земеделска продукция от големите земевладелци в Украйна. През 1932 г. съветските власти реквизират семена, зърно, брашно, зеленчуци и добитък, обричайки селяните на глад. Провеждана с подкрепата на войски, тя довежда до масов глад през 1932-1933 г. Най-малко 10 млн. украинци измират, или това прави по 25 000 души дневно. Огромни части на страната опустяват, а украинската нация намалява с почти 25%. Част от оцелелите, набедени за едри земевладелци, или са разстреляни, или са пратени в Сибир на доживотно заточение. В Украйна започва масов канибализъм, достигайки до уродливи форми родители да изяждат децата си. Психолози години по-късно обясниха появилия се феномен "Чекатило" с "холодомора". Някои историци смятат, че съветското ръководство и лично Сталин съзнателно са предизвикали глада в Украйна, за да потиснат стремежа на страната към независимост. Те посочват, че в историята на Украйна през миналия век има още два периода - 1921-1923 и 1946-1947 г., през които населението също е умирало, макар и не в такива размери, от глад, предизвикан от лошата реколта.

Някъде из темите, като отклонение от темата, съм обяснявал този проблем, но не помня къде. Хубаво е да има такава тема. Аз ще обясня малко по-късно кое, как и кога се случва, имайте търпение.

Започва записването за конкурса на ЕК за млади преводачи Средните училища от ЕС вече могат да се записват за второто издание на конкурса Juvenes Translatores (млади преводачи), който беше лансиран от Европейската комисия през 2007г. Това съобщиха от пресцентъра на ЕК. Записването ще се проведе на два отделни етапа. От днес, 1 септември, училищата вече могат да изразят желанието си за участие и да изпратят своите координати за връзка. След приключване на периода за записване, на случаен принцип ще бъдат избрани определен брой училища от всяка държава-членка. Избраните училища трябва да оповестят имената на максимум четирима ученици, които ще вземат участие в конкурса. Общо за участие ще бъдат избрани 690 училища и максимум 2 760 ученици. Конкурсът ще се проведе на 27 ноември 2008 г. Учениците ще трябва да преведат кратък текст по едно и също време във всички държави-членки от ЕС под наблюдението на представители на училищата. След приключването на конкурса преводите ще бъдат оценени от комисия от професионални преводачи от Генерална дирекция "Писмени преводи" на Европейската комисия, а журито на конкурса ще избере най-добрия превод от всяка държава-членка. 27-те победители ще бъдат обявени през януари 2009 г. През април 2009г. те ще бъдат поканени на церемония по награждаването в Брюксел, на която ще получат наградите си от комисаря по многоезичието, г-н Леонард Орбан. --- Учениците от държавите-членки на ЕС могат отново да пробват силите си като преводачи във второто издание на състезанието "Juvenes Translatores"(Млади преводачи), обявено днес от Европейската комисия. Всички училища от ЕС ще бъдат поканени да се регистрират за участие между между 1 септември и 20 октомври 2008 г, като състезанието ще се проведе на 27 ноември 2008 г. След 9 май уебсайтът на състезанието ще бъде активен на 23-те официални езика на ЕС. От всяка държава-членка ще бъдат подбрани такъв брой училища, който съответства на броя на гласовете, с който държавата-членка разполага в Съвета на Европейския съюз, умножен по две. Подборът ще бъде на случаен принцип. Всяко училище ще има право да регистрира не повече от четирима ученици. Общо ще бъдат подбрани за участие 690 училища и 2 760 ученици. Това второ издание на конкурса е предназначено за родените през 1991 г. ученици. Те могат свободно да изберат езиковата комбинация за превода си сред 23-те официални езика на ЕС. Състезанието ще се проведе едновременно във всички държави-членки под надзора на училищата. Преведените текстове ще бъдат оценени от комисия, състояща се от професионални преводачи от генерална дирекция "Писмени преводи", а журито на състезанието ще избере най-добрия превод от всяка държава-членка. През март 2009 г. победителите ще бъдат поканени на церемония в Брюксел, за да получат наградите си от комисаря по въпросите на многоезичието. http://evropa.dnevnik.bg/

Може би, имаш предвид столицата на Старата Велика България на хан Кубрат. Нейната столица се е казвала Фанагория. А столицата на Волжско-Камска България (или Волжска България) на хан Котраг е била Биляр. След края на татаро-монголското владичество на нейно място се издига Казанското ханство със столица Казан.

Столицата на България в момента, от освобождението от османско владичество (1878 г.) - насам, е град София. Преди тя да стане столица на страната, столици са били: - Плиска - Преслав - Преспа - Охрид - Търновград По време на османското нашествие на Балканския полуостров българските държави са три. Техни столици са: - Търновград (на Търновското царство на цар Иван Шишман; когато турците превземат града, за кратко столица става Никопол) - Видин (на Видинското царство на цар Иван Срацимир) - Карвуна и Варна (на Добруджанското деспотство на братята боляри Балик, Добротица и Теодор и сина на Добротица - Иванко) Отново след Освобождението, Пловдив е столица на Източна Румелия в периода до Съединението с Княжество България (1885 г.). Толкова по въпроса КОИ са българските столици. Колкото до въпроса КОЛКО са българските столици, сметни сам.

Относно въпроса за автохтонната теория за произхода на древните българи... "Автохтонно население" означава население, което е местно, туземно, първично. За Г. Ценов, основоположник на автохтонната теория за произхода на българите, прабългари, траки и славяни са едно и също. Автохтонната теория счита, че древните българи са смес от тюркско с келтско, скитско и трако-илирийско население. Днешните нейни последователи убеждават аудиторията си, че древните българи са всъщност древните траки. Че разселването им по европейския и азиатския континенти е тръгнало от Балканския полуостров, а не - от дълбините на Азия - към Европа. Тези наивни схващания отдавна не са актуални за сериозната наука, въпреки упоритите опити на някои "експерти" у нас напоследък да ги реабилитират.

А най-смелите сред вас нека се ослушват внимателно, защото скоро в сайта http://nauka.bg/ ще се появят тестове по история на България. Там вече ще трябва да знаете или да налучкате вернте отговори. Защото сред многото възможни отговори, които са неверни, ще бъдат добре скрити и верните, които трябва да надушите. Бъдете добре дошли да тествате познанията си по родната история. Първият тест ще бъде за Първото българско царство. Отваряйте дебелите книги и си припомнете родната история. После пратете своите деца и внуци (който ги има, разбира се!) в дебрите на моята наука... Гответе се за исторически сървайвър... Кой от многото претенденти за слава ще избере верните отговори на всички въпроси и ще стигне до края? Наградата ще бъде... самопознание и по-точно - познание на границите на собственото знание и незнание. --- Ако имате идеи за въпроси относно българската история, на първо време - за ПБЦ, можете да ми ги пращате на лично съобщние. Ако не съм включил някой интересен въпрос, а вие сте ми го предложили и съм сметнал, че той е интересен, ще бъде включен. Имайте предвид, че избягвам да включвам въпроси от типа: - През коя година се е случило събитието Хикс? - Кога император Зед напада България?

Идеята за тестове, подобни на матурата, е безсмислена. В матурата има по няколко тестови въпроса, свързани с българската и по няколко - свързани с чуждата история. Другото са задачки-закачки. Това не ми върши работа. Целта на самата матура е да измери други неща, които аз пък не целя да изследвам. Обаче аз започнах да подготвям въпросите за Първото българско царство. Стигнах до около 80 питания в тестов вариант. Трудни са, информативни са, интересни и - някои възможни отговори - поднесени с чувство за хумор. Надявам се резултатът, който получите на тях, да ви зарадва или да ви покаже, че има още какво да научите. Ако знаете всичко, чудесно - минавате на следващия тест. И така - докато тестовете свършат. Ако имате проекто въпроси за теста за ПБЦ, моля, пратете ми ги на лично съобщение. Ще ги прегледам и, аkо вече не съм включил ваш въпрос ще го включа или във варианта, който ми давате, или - с лека корекция, ако такава се налага (формулировка, отговори и дистрактори - това са "разсейващите" възможни отговори)... Имайте търпение, надявам се около средата на септември вече да е готов първият тест и сложен в сайта.

Доколкото знам, една страница поема максимум 3000 знака (букви, цифри, препинателни знаци и разстояния между думите). Новелата може да е разположена на 50 до 100 страници, да кажем. Романът се отличава от разказа, новелата и повестта по своя по-голям обем. Според някои, роман = новела, няма разлика. А, според други... Романът е литературно произведение, което има над 50 000 думи и литературен герой. Но виж тази статия, премного интересна е. http://www.kultura.bg/article.php?id=11258

Една пловдивска легенда - Стефчо Автографа Бях в командировка из страната, като една от по-продължителните ни спирки бе градът на тепетата. Именно там, вечерта на 14 март в доста известната механа "Сентрал Парк" за първи път видях и чух за пловдивския талисман Стефчо "Автографа". Името му е Стефан Иванов и е на 48 години. Въпреки очакванията на повечето хора, които го гледат като психично болен или просяк, Стефчо е невероятно добродушен и ерудиран човек - по думите на преподавател от Пловдивския университет (с когото бяхме на една маса), Стефан е един от малкото мъже, завършил специалностите Начална и предучилищна педагогика и Журналистика, като знае перфектно немски език и поназнайва и други чужди езици… Всъщност, дотук разказаното звучи като историята на един от хилядите възрастни българи… единственото различно у Стефчо е, че той има манията да събира автографи. Говорим за мания, която е смисълът на живота му… той живее само, за да вземе поредния подпис от някого… без значение дали е велика и знамените личност, или обикновен човек, с по-интересна история - както той самият каза онази вечер, "всеки автограф е злато и история"… мания, която е събрала в големите му тетрадки над 150 000 подписа… или поне за толкова се предполага, като е силно вероятно да са далеч повече. Първия си автограф е взел през далечната 1979 г. Искаше ми се да мога да ви разкажа за него… да ви го опиша така, че да изпитате ситуацията… възрастен мъж, с дълга и преплетена черна брада (с която, според самия него, той прилича на терорист или на баски сепаратист) и къса коса, облечен в най-обикновени тъмни дрехи… но с една невероятна походка и поглед, сякаш се опитва да попие всеки трепет от околните… с винаги протегната дясна ръка напред, за да се здрависва и запознава с хората, а под лявата здраво държи дебел тефтер и скрити десетина писалки във вътрешния джоб на сакото. С влизането в механата музиката бързо заглъхна и всички се обърнаха към него… обърнаха се с едно стресиращо за мен уважение и внимание… той се насочи към нашата маса и поиска два-три автографа, като преди това се поинтересува кой кой е и с какво се занимава… домакинът от масата го покани да седне и да се почерпи. Малко по-късно ми разказаха неговата история… Без Стефчо не минава концерт, прием, спектакъл, коктейл, семинар, откриване на нова сграда, пресконференция или официално гостуване… той е навсякъде… Винаги… дебне за поредния автограф… по улиците на родния си Пловдив, в НДК, пред Народно събрание или Президентство, на летище София и прочие. На прицела му са всички известни хора - политици, изпълнители, актьори, спортисти, учени... Стефан подготвя с месеци стратегията си за получаване на автограф от някое величие. За него са се разписали Хелмут Кол, Роман Херцог, Герхард Шрьодер, Клаус Кинкел, Борис Елцин, Сали Бериша, Юрий Лужков, Хосе-Мария Аснар, папа Йоан-Павел II, Далай Лама, Бил Клинтън, Стинг, Джулиано Джема, Орнела Мути, членовете на "Металика" и всичките 100 футболиста, влезли в класацията за най-знаменитите личности на футбола за изминалото десетилетие. Още - Катрин Деньов, шефа на ЩАЗИ Маркус Волф, шведският крал Густав VI, датската кралица Маргрете II, китариста Ричи Блекмор, Емир Кустурица... Има подписи от всички политици след 10 ноември 1989 г. От Жельо Желев има 15 автографа... Звездите, които Стефчо не може да докопа лично, търси за автограф по Интернет. В списъка на виртуалните му контакти са Стивън Спилбърг, Джордж Лукас, Франсис Форд Копола, Мадона, Майкъл Джексън, Рики Мартин, Хилари Клинтън, Анна Курникова... Съжалява, че няма автографите на принц Чарлз, Монсерат Кабайе, Тодор Живков. Мечтата му е да бъде кореспондент на немска медиа в Пловдив, а най-често задаваният към него въпрос е: "Защо не участваш в рекординте на Гинес?". Всъщност, единственият проблем е, че Стефчо Автографа събира само подписи, без да записва имена под тях или дати… твърди, че помни всеки един от кого е! Именно този факт пречи да бъде документирано официално достоверността на подписите… Но Стефан не лъже… той не е способен да лъже, тъй като неговото съзнание е изкривено… той не е луд… той е открил смисъла на живота за себе си… и го следва неизменно… на него са му чужди проблеми, странични от хобито му… той не лъже, не обижда хората… винаги невероятно изискан и добронамерен, понякога, за да се сдобие с някой "много труден" автограф, прибягва до хитрости и се представя за репортер. А друг път го обявяват за луд. Точно така станало при първото посещение на Симеон Втори през 1996 г. Из Пловдив като виц се разказва случката, когато в Балабановата къща пристигнал израелският външен министър Шимон Перес. Охраната била непробиваема и Стефчо решил да се скрие преди срещата в един шкаф в старинната къща. За огромна изненада на гардовете, Стефчо изскочил по някое време оттам с гръм и трясък и си поискал автограф. По думите на пловдивчани, преди години е работил на много места. Последно, преди 10 ноември, е бил във "Вторични суровини" на Електроапаратурния завод. Става злополука, ранява палеца на дясната си ръка и оттогава е с пенсия за инвалидност… 65 лева месечно… 65 лева, с които не просто живее… не просто успява да купи тефтерите си… 65 лева, с които обикаля цяла България ежедневно… 65 лева, с които се грижи и за семейството си - майката и бащата, вече столетник, които също живеят от пенсията му… Понякога, когато срещне свой приятел на Главната улица, му казва: "Приятелю, ще ми услужиш ли с два милиона долара?"... Това е историята на един уникален Човек… Човек, с главна буква… Човек, който, за разлика от 90% от хората около него, е открил своят смисъл и път в живота… вярва в него и тази вяра му помага да продължи напред… вяра, с която е спечелил не само доверието, но - и приятелството на всеки, когото срещне… от обикновени хора, през репортери, политици, чуждестранни известни личности и прочие… Човек, чието име би трябвало да се знае от българите, защото има много, на което да се научим от него… да научим как да се усмихваме, как да следваме мечтите си, колкото и абсурдни да са те… как да се справим с живота с 65 лева, и все пак - да видим целият свят… да се научим да бъдем с една идея по-луди, ако лудостта на Стефчо Автографа го е превърнало е един добър и всеотдаен човек. Информацията е почерпена от: http://www.mrunkam.com/blog/stefcho_avtografa/

Вероятно във всеки град се говори за някое интересно място, за някоя интересна сграда, за някоя интересна личност, имащи добра или лоша слава. Предлагам да съберем данни за легендарни наши съграждани от по-далечното минало, от близкото минало и от настоящето. Някои може вече да не са сред нас, с други може да сме сядали на една маса или да сме виждали някои от тях по телевизора, да сме чели статии за тях, на трети вече са издигнати паметници... Градските легенди се появяват мистериозно и се разпространяват спонтанно във вариращи форми; съдържат елементи на хумор или на ужас (във вторият вид обикновенно се "наказва" някой, който пренебрегва общоприетите човешки норми); основа са за интересни разкази и приказки; не е задължително да са лъжа, въпреки че повечето, може би, са. Понякога някои от легендарните хора сами разпространяват слухове, легенди или вицове за себе си. Градските легенди често имат за основа истински факти, но всъщност историята, която украсява тези факти (често разказвана от втора или трета гледна точка), е тази, която предизвиква интереса. Градската легенда е вид съвременен фолклор, който представлява устно предавани преразказвани случки, чийто произход де факто не може да се проследи. Градските легенди не са непременно неистина, но те често са преувеличени, изкривени или превърнати в сензация. За тези истории се казва, че са се случили на „приятел на приятел". Често градските легенди стават обект на публикация в пресата, а в днешно време и чрез електронна поща. Терминът е употребен за първи път от проф. Ян Брунванд, който в своя публикация през 1981 г. застъпва мнението, че легендите, митовете и фолклора са присъщи не само на т. нар. примитивни общества или още наричани традиционни общества, а че чрез модерните легенди може да се научи много за съвременната градска култура. Въпреки наименованието, топосът (тоест мястото на развитие на действието) в градските легенди не винаги е градът. Всеки ги е чувал, въпреки че следите им се губят. Няма доказателства, че наистина са се случили, въпреки че никой не може да каже, че са измислица. Те са градски легенди - съвременни истории с примес на страховита митология, които излизат от неизвестността и заживяват свой динамичен живот. Подобно на вирус, те се разпространяват мълниеносно и включват нови и нови подробности, преминавайки от уста на уста, за да останат накрая в съзнанието ни - вече добре обогатени и оцветени. Аз се сещам за... примерно: - Начо Културата, - Стефан Автографа, - Мильо, - дядо Стефчо, - Сашо Сладура, - Жоро Павето, - Жоро Павето II, - Любомир Милчев - Денди, - Христо Стоянов, - Митьо Пищова - професор Юлиан Вучков - полковник Петко Йотов - Симеон Сакскобургготски - Бойко Борисов - Евгений Минчев -... Списъкът не е ангажиращ, не е изчерпателен, не е и окончателен. Аз просто давам насока на мислене... А ако можете да допълните списъка от личности, места и сгради, ако можете да дадете информация по темата, или илюстративен материал (снимки), ще ви бъда благодарен.

Човече, не пускай една тема в 10 раздела. Хайде, няма нужда.

От гледната точка на проверяващия, документите, които той ще проверява, трябва да са изрядни, формални - да спазват изискуемата ФОРМА, изискуемя ВИД с необходимите за всеки документ реквизити - обозначаване на същността на документа (молба, автобиография, мотивационно писмо, студентска книжка, изпитен протокол, фактура, платежно нареждане...), на адресата (получателя), на автора на документа (този, който го е изработил), подписи и печати (ако са необходими печати - на институция, на фирма, на политическа партия, печат за дата...)...

А тълкуванието на словосъчетанията "формална политика", "формален документ" и др. под. не зависят ли от контекста, в който са употребени?! Ако си дала своята автобиография на потенциален твой работодател, само за да видиш, дали той ще те одобри като кандидат за вакантната длъжност, без да смяташ да я заемеш, то в този случай ти си дала документите за кандисатстване (молба за постъпване на работа, автобиография, мотивационно писмо, копие от трудовата книжка, медицинско, документ за съдимост...) ФОРМАЛНО, PRO FORMA. За да отбиеш номера, че си ги подала. Дали ще бъдеш одобрена, не ти пука. Разбира се, молбата, автобиографията, мотивационното писмо - тези документи имат форма, която трябва да се спазва, имат "реквизити"... Това значи, че на определени места се пише до кого е отправена молбата, от кого е, пише се МОЛБА, моли се нещо, добавя се какви документи я придружават, добавят се подпис на кандидата, населено място, дата... Мотивационното писмо също се пише по определена схема. А автобиографията може да се напише по няколко начина: - хронологично (първо основното образование, а най-отдолу - третото висше, най-отгоре първата работа, най-отдолу - последния работодател) - в обратен ред (първо третото висше, а детската градина с преподаване на френски език и висша математика - най-отдолу, хай-отгоре последната работа, която напускаш, а най-отдолу - първия работодател) Трябва да се спазва формата на документите, иначе няма да те вземат на работа, ще личи, че не можеш да си напишеш молбата, че си неграмотна (поне - в това отношение). Ако правителството даде въздушен и сухопътен коридор на Турция или на Русия, за да минат и да атакуват западноевропейска държава, но министрите са сигурни, че Турция (или Русия) няма да използва тези коридори, а това е неин блъф в преговорите с третата (западноевроп.) държава, разрешението от наша страна е формално. Ако партията ДПС бъде обявена за противоконституционна (защото не трябва да е етническа, а и живеем в "демокрация") и бъде забранена, а тази партия не се саморазпусне, а продължава да съществува и да ръководи държавната политика, нейната забрана е формална, тя няма правни последици. Ако си зазубрила материала, за да се явиш на изпита, взела си изита и в този момент си забравила наученото, тези знания са били формални, повърхностни. Такива работи... Ако не си разбрала, пак питай!