ISTORIK

Да разкажете после впечатленията си от дебата! За съжаление, аз няма да присъствам там, затова ми е премного любопитно как е преминал дебатът; каква нова информация е била дадена, какви са били дискусиите...

„България и Втората световна война” Кръгла маса 27.08.2008 г. Централен военен клуб, гр. София Кръглата маса е посветена на различните аспекти на българското участие във Втората световна война. Тази среща е тристранен идеен проект на студенти от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, ветерани от Втората световна война и дейци от Либералната младежка асамблея (младежката структура на НДСВ). Темата на кръглата маса „България и Втората световна война” е разделена на две подтеми: - „Миражът на обединението” ( съюзните отношения със страните от Оста – 1 март 1941 г. – 8 септември 1944 г.) и - „Червената жътва” (участието на България на страната на Антихитлеристката коалиция – 9 септември 1944 г. – 15 май 1945 г.). ПРОГРАМА 18:10 – 18:50 – Първа част „Миражът на обединението” Участието на България във Втората световна война на страната на Оста (1 март, 1941 г. – 8 септември 1944 г.) Тематични кръгове: 1. Влизането на България във войната на страната на Оста – 1 март, 1941 г. 2. Действията на българската армия в Сърбия, Вардарска Македония и Беломорска Тракия – 1941-1944 г. 3. Партизанското движение в България – 1941-1944 г. 4. Въздушната война на България срещу САЩ и Великобритания – 1943-1944 г. 5. Жертви, дадени в периода 1 март, 1941 – 8 септември, 1944 г. 18:50 – 19:30 – Втора част „Червената жътва” Участието на България във Втората световна война на страната на Антихитлеристката коалиция (9 септември, 1944 г. – 15 юни, 1945 г.) Тематични кръгове: 1. Чистките в българската армия след 9 септември, 1944 г. 2. Участието на българската армия по фронтовете в Македония, Сърбия, Косово, Унгария, Босна и Словения. 3. Политическият фактор в армията. 4. Образите на германския и съветския войник през войната (опит за сравнение). 5. Жертви – 9 септември, 1944 – 15 май, 1945 г. 19:30 – 19:45 – Дискусия Съорганизатори: Полковник Никола Рухчев (председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища, Школата за запасни офицери и Родолюбивото запасно войнство), Мариан Гяурски и Константин Голев (студенти от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”), Либерална младежка асамблея – НДСВ. Модератор: Кирил Чуканов Участници: Ветерани: Полковник Никола Рухчев, Венелин Попов, Георги Марков, Дянко Марков, Митко Димитров Историци: Доцент Искра Баева, доцент Евгения Калинова, доктор Боби Бобев, професор Андрей Пантев, професор Кръстьо Манчев

Хералдически шлемове: http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Heraldic_helmets Средновековни шлемове: http://commons.wikimedia.org/wiki/Category:Medieval_helmets Антични и средновековни шлемове: http://www.a2armory.com/helmetsshields.html --- http://www.by-the-sword.com/acatalog/Early...eval_Helms.html http://www.medievalrepro.com/Premier.htm http://www.medieval-chain-mail-armor.com/m...val-helmets.htm http://fr.wikipedia.org/wiki/Heaume http://fr.wikipedia.org/wiki/Bassinet_%28casque%29 http://fr.wikipedia.org/wiki/Barbute http://fr.wikipedia.org/wiki/Cabasset http://fr.wikipedia.org/wiki/Morion_%28casque%29 http://fr.wikipedia.org/wiki/Cimier

Пекин 2008 като безпрецедентен климатичен експеримент Един от най-наблюдаваните проекти, съпътстващи Олимпийските игри в Пекин, са усилията на Китайското правителство да намали емисиите в града с 60%. Замърсяването на въздуха тук надвишава 5 пъти допустимите норми, определени от Световната здравна организация и смогът понякога е толкова гъст, че закрива слънцето. За да се справят с проблема, властите спряха от движение половината от автомобилите, временно затвориха десетки леярни заводи и други замърсяващи фабрики в столицата. Ползата от тези мерки е не само по-здравословен въздух за спортистите – това е една невероятна възможност учените да проследят как природата реагира на драстично намалените емисии. Екип от Калифорнийския университет в Сан Диего, начело с климатолога Veerabhadran Ramanathan, ще прави замервания в продължение на 6 седмици с помощта на непилотирани самолети. „Китайците създадоха една огромна лаборатория, в която можем да изследваме влиянието на замърсяването върху климата.” – казва той. Сътрудничат му учени от Националния университет в Сеул, които са осигурили инструментариума за измерванията, както и една изследователска станция на Cheju Island, на около 500 километра от Пекин. От тази станция излитат самолетите по тройки – един от тях лети под, другият над и третият в най-замърсения въздушен слой. Поради различията във въздушните течения на различните височини ще може да се замерва и обмяната на въздушни маси с различни региони, незасегнати от рестриктивните мерки. Същевременно се извършват полети и в Калифорния, в опит да се установи дали чак дотук могат да се засекат следи от пекинския смог. Целта е да се установи глобалното влияние на замърсяването и промяната на климата. Последните проучвания сочат, че твърдите частици вероятно маскират влиянието на парниковите газове, като отразяват слънчевите лъчи обратно. Точно това сега има чудесна възможност да бъде проверено. Измерванията, събрани с помощта на малката летателна флотилия, ще бъдат комбинирани със данни, събирани от сателитите на NASA. Очакванията са да се получи много по-ясна картина за връзката на замърсяването на въздуха и парниковия ефект. Ramanathan счита, че усилията за намаляване на замърсяването по целия свят ще доведат до засилване на тенденцията за глобално затопляне. Дали това е така?Ще очакваме с интерес резултатите от Пекин 2008 далеч след нейното приключване. По материали от: Technology Review http://greentech-bg.net/?p=961

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%...1%80%D0%B8_2008 http://en.wikipedia.org/wiki/2008_Summer_Olympics http://fr.wikipedia.org/wiki/Jeux_olympiqu...t%C3%A9_de_2008 http://www.sportnaslava.com/wiki/index.php...0%B8%D0%BD_2008 http://www.sport1.bg/sport1/home/pekin http://www.bgolympic.org/cgi-bin/e-cms/vis...p;p=0026&g= http://kanew.wordpress.com/2008/08/11/287/

Море насред пустинята Сахара? http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=878&hl=

Кратък справочник за правопис и пунктуация Книжовният език е представителната форма на българския език. Използването на книжовния език е престижно речево поведение, задължително във всички случаи на публично и официално общуване – в иституциите,в медиите,стопанската сфера,в обществено-политическото пространство. Отличителни за книжовния език са нормативността и кодификацията на нормата. Нормативността е свързана със стабилизираната и утвърдена от общественото мнение норма.Общуващите схващат нормата като задължително изискване към използването на езиковите средства. Кодификацията е съвкупност от правила,предписващи единни начини за писане и говорене,за да се улесни разбирането между участниците в комуникацията. Най-надеждният източник на информация за състоянието на съвременния книжовен език е последното издание на съответния речник (Правописен,Правоговорен,Тълковен речник на българския език и т.н.), изготвен от Института за български език при Българската академия на науките. Правописната норма урежда единни начини за писане на морфемите, на думите,на главните и на малките букви,на съкращенията и др.Всички морфеми се пишат по еднакъв начин,независимо от промените,които настъпват с тях при изговаряне. По-важни правописни правила: 1.Променливо я.Променливото я се изговаря и се пише като я ,ако е под ударение и се намира пред твърда сричка (сричката е твърда,ако след съгласна следва а,о,у,ъ) или в края на думата.Променливо я се изговаря като е пред мека сричка (сричката е мека,когато следват е,и,я,ю,ьо – напр. видял-видели).Ако след сричката,съдържаща променливо я има ж,ч,ш, тогава я се променя в е – напр. сняг-снежен. 2.Членуване. Пълната членна форма се използва,когато съществителното или прилагателното име в м.р. ед.ч. е подлог или сказуемно определение в изречението и може да се замества с личното местоимение той. Кратката членна форма се употребява,ако името не изпълнява роля на подлог (може да се замести с личното местоимение него,нея). Мекият вариант на членната форма –я/-ят се използва: а) ако се членуват съществителни имена ден,зает,кон,крал,лакът,нокът,огън,път,сън,цар (напр. лакътя, а не лакъта ) и б) ако се членува съществителното име с наставка за деятел- -ар,-яр,-тел (напр. юбилярят ,а не юбилярът ).Понякога правописната грешка може да доведе до правоговорна грешка.Напр. неправилното –[йубильаръ] вм. Правилното – [йубильарйъ].Или обратното – небрежен изговор [ас седъ] вм. [ас седйъ] може да породи правописна грешка: седъ вместо седя.Спазването на правописните правила е предпоставка за правилен изговор и обратното. Формата за членуване на съществителни имена в ж.р. ед.ч. е –та .В случай, че думата завършва на –т , съгласната се удвоява (напр. вест-вестта) и ако завършва на –щ, -та се пише след съгласната – (напр. нощта,свещта). 3.Непостоянно ъ. Не трябва да се смесват ъ и а , когато са в наударена сричка.Напр. мисъл (чува се мисал), при проверка се образува формата мисли.Изпада ъ неударено,а неударено а се записва – напр. повикал – по-викали. 4.Подвижно ъ.Съчетанията –ръ, -лъ/-ър, -ъл зависят от броя на следващите ги съгласни.Пише се и се изговаря –ръ, -лъ, ако следват две или повече съгласни.Ако съгласната,която следва,е една,се пише и изговаря –ър, -ъл. – напр. гълтам-глътна.Изкл. повърхност, мъртва , кръвообращение. 5.Чужди думи със завършек – ея, -ия образуват прилагателни имена с наставка –еален и –иален, напр. идея-идеален; материя-материален;Италия-италиански; но християнски. 6.Удвояване на съгласни: -нн-, -тт-.При изпадане на е от наставка –нен се удвоява н (напр. пламенен-пламенна , но: особен-особена).За удвояване на т вж.т.2. 7.Струпване на съгласни. Съгласната с изпада от форми, образувани с наставка –ски. Напр. чешки, а не чехски, букурещки, а не букурешски. И обратно: съгласната т/д не изпада от форми с наставка – стн-, - здн-, напр. звездна, радостна, постна (от пост), но раснал (от расна). 8. Разграничаване на и/й. Съгласната й се пише в края на думи – критерий, Софроний, Методий. Окончанието за множествено число е и, а не й. Напр. линии, а не линий. 9. Главни и малки букви. Писането на главни и на малки букви зависи от: а) синтактични; б) морфологични и в) стилистични особености. а Синтактичните особености определят писането на на главна буква в началото на изречението , при разграничаване на пряка от непряка реч, при отделяне на обръщение и писането му на нов ред (напр. Уважаеми господин Директоре). Подзаглавие, сочещо вида на текста , се пише с главна буква. Напр. Трагичното в образа на Борис Морев от романа на Д. Димов “Тютюн” (Литературноинтерпретативно съчинение) Може ли човек да бъде справедлив, без да бъде жесток (Есе) Професии, звания и титли, предхождащи имена, се пишат с главна буква, ако са използвани извън текст. Проф. Мирослав Янакиев; Д-р Иван Петров. С малка буква се пишат съществителни имена, образувани от названия на литературни герои, ако тези имена са се превърнали в нарицателни за назоваване на качества. Напр. Той е свободолюбив и горд – един истински донкихот. Ако нарицателните приложения са станали част от имената на литературни персонажи, исторически фигури, то те се пишат с главна буква. Напр. Бай Ганьо, Иванчо Йотата, Захари Зограф. Бог и неговите названия – Господ, Спасителят, Бог-Отец, Бог-Син, Светият дух, както и личните местоимения, заместващи названието на християнския бог, се пишат с галвна буква. б Морфологичните особености са свързани с разликата между съществителни собствени и съществителни нарицателни имена. Форми за множествено число на собствени и фамилни имена , завършващи на –овци, -ови, -ини, -еви, назоваващи лични, бащини и фамилни имена, се пишат с главна буква: Той е от Миладиновците (Миладиновите). Когато тези форми за множествено число се използват като нарицателни за качества, се пишат с малка буква. Напр. Човешкият напредък се дължи на нютоновците. С главна буква се пишат прилагателни имена за назоваване на лично притежание – Бо-тежи стихотворения, Вазови романи. Притежателното прилагателно се пише с главна буква, полуслято (с тиренце), ако е обарзувано от две имена. Кирило-Методиева азбукa; Елин-Пелинов разказ. Притежателните прилагателни, използвани като термини, в преносно значение или като част от фразеологич-но словосъчетание, се пишат с малка буква: ахилесова пета, питагорова теорема,прокрустово ложе. Прилагателни имена, образувани от собствени имена, но назоваващи произход или отношение, се пишат с малка буква: вапцаровска вяра (вяра като на Вапцаров). в Стилистичните особености произтичат от изразяваното отношение на пи-шещия към написаното, предполагат поставяне на логическо ударение, влия-ние на традицията. С главна буква се пишат личните и притежателните место-имения във 2 л. мн. ч. при кореспонденция за изразяване на учтивост и уважение ( Вас, Вие, Вашите ). Титли също се пишат с главна буква при обръ-щение без името (Ваше Превъзходителство, Г-н Професоре, Г-н Директоре) 10. Слято, полуслято и разделно писане. В книжовния български език разделено се пишат съставните думи и синтактичните съчетания, а слято или полуслято се пишат сложните думи. Сложните думи са образувани от две или повече основи, като едната пази граматическите си особености; със или без съединителна гласна; имат едно главно ударение. Напр. сладолед, ветропоказател, бизнесцентър. Слято се пишат сложни думи, в които има главна и подчинена основа: юрисконсулт, офистехника,пресконференция, рокмузикант. Съставните думи включват относително самостоятелни елементи, които запазват граматическите си особености, може да се членуват поотделно: кандидат – студент (-ът). Ако съчетанието от прилагателни имена не се схваща като смислово единство, то не образува сложно прилагателно и се пише разделно: конкретно исторически, социално значим, жизнено необходим. Сложни прилагателни имена, образувани от сложни съществителни с полуслято писане (кандидат- студент), се пишат слято: кандидатстудентски изпит. Сложни прилагателни, образувани от две собствени имена, за назоваване на произход или отношение се пишат слято: димитърдимовски психологизъм. -Наречията наместо, предвид, всъщност, вследствие, навреме,поначало, вкъщи се пишат слято. Внимание: не смесвайте наречието затова със съчетанието от предлог за и показателното местоимение това. Първото се пише слято, а второто - разделно- напр. Той беше зает, затова не дойде. Той беше получил известието, но не говорихме с него за това. - Отрицателната частица не се пише отделно от глаголите, деепричастията и миналите несвършени причастия: не зная, не знаейки, не знаел. Изключения правят: недочувайки, недовиждайки. Ако думата или формата не се употребява без отрицателна частица(ненавиждам, невръстен, невежа) или тя е сегашно деятелно, минало свършено деятелно или минало страдателно причастие, се образува нова дума, в която отрицателната частица се пише слято (незнаещ, неуспял, недостигнат). Често допускани правописни грешки: 1.Писане на- н- вм. –нн- и обратно в наставки за ж.р. и ср.р. в ед.ч. и в мн.ч. Напр. особенна вм. особена . 2. Писане на –т- вм. –тт – и обратно в членувани форми на същ. имена от ж.р. Напр. веста вм. вестта; мисълтта вм. мисълта. 3. Замяна на звучна с беззвучна съгласна и обратно- исконен вм. изконен (из- морфема); косидба вм. коситба (- тба- морфема), но: наредба (- ред- коренна морфема). 4. Замяна на о с у или обратно. Напр. огрижен вм. угрижен; усмислям вм. осмислям. 5. Замяна на ъ с а и обратно. Напр. въплащавам вм. въплъщавам (коре-нът е плът ). 6. Писане на я вм. е и обратно. Вървяли вм. вървели; бяли вм. бели. 7. Писане на й вм. и и обратно. Позиций вм. пoзиции. 8. Писане на глаголно окончание –ме вм. –м за глаголи от първо и второ спрежение. Напр. ходиме вм. ходим. 9. Писане на главна буква вм. малка и обратно. Байганьовци вм. байганьовци; ботеви четници вм. Ботеви четници. 10. Полуслято писане вместо слято или обратно – народно-песенен вм. народнопесенен. Прилагателното е образувано от две думи народна и песен, като първата е подчинена, следователно то се пише слято. 11. Добавяне на букви, изпускане на букви: порастнал вм. пораснал; посна (храна) вм. постна (храна). Добавянето на излишни букви се дължи на свръхстарателност, а изпускането на букви – на небрежност. 12. Грешки при членуването на съществителни и прилагателни имена от м.р. ед.ч., когато изпълняват службата на граматически подлог – Беше предло-жен за награда филма(вм. филмът), събрал най-много зрителски гласове. Под влияние на смесването между граматически и смислов(логически) подлог не се членува съществителното име, назоваващо граматически подлог. Аналогичен е случаят с членуването на име подлог в изречение с възвратни глаголи. Напр. Съдебните заседатели решиха: не се признава за виновен обвиняемият(а не обвиняемия). Пунктуационната норма урежда единната употреба на пунктуацион-ните знаци. Пунктуацията служи за графично разчленяване на писмената реч, за да бъдат адекватно възприемани изразенире смисли. Използването на пунктуационните знаци в българския език наи-често се определя от строежа на изречението, от интонационните му особености и др. В дадени случаи съ- ществува възможност за избор на пунктуационни знаци със синонимна употре-ба (напр. между тире и запетая). С предпочитанието си към даден пунктуаци- онен знак пишещият изразява отношение, поставя логическо ударение. Има и пунктуационни знаци, чиято функция е изцяло графична (напр. малко тире). По-важни пунктуационни правила: 1. Употреба на запетая. Запетаята служи синтактично-интонационно да се разграничават в изречението еднородни части, вметнати думи и изрази, обособени части, както и прости изречения в състава на сложното изречение. - В ранките на простото изречение еднородните части се отделят със запетая. Петров беше за нея и колега, и приятел, и изповедник. Когато съюзът или е едникратно използван със значение на тоест, сиреч и еднородната част е приложение, тя се отделя със запетаи. Напр. Дискурсът, или речевото пове-дение на идивида, представя общата култура на личността. – Със запетая се отделят вметнатите и въвеждащите думи и изрази. Напр. обръщения, междуметия. Употребата на запетая при вметнати и въвеж- дащи думи и изрази е задължителна, ако те могат да изпълняват функцията на части в изречението. Напр. Той наистина не се изказа на заседанието. Но: Той, наистина, не се изказа на заседанието. Глаголни думи и изрази, както и някои думи и изрази за противопоставяне, се отделят със запетая: разбира се, мисля, напротив, изглежда, от една страна, от друга страна, обратно. Напр. Ти си ос-танал доволен от срещата, надявам се. - Не се пишат запетаи при употребата на следните въвеждащи думи и изрази: за съжаление, навярно, всъщност, като че ли, следователно,обаче, на-пример, вероятно, значи (в смисъл на следователно), по мое мнение, според мене, може би. Ако между въвеждащата дума или израз и предходната дума, отделена със запетая, има смислова и синтактична свързаност, запетаята се поставя след втората въвеждаща дума. Ако такава връзка липсва, запетаята се поставя след първата въвеждаща дума. Пред думи и изрази като следовател-но, значи, обаче, сякаш се пише запетая, ако са в началото на просто изрече-ние в състав на сложното. Напр. Той не се обади, значи няма да дойде. - Задължително се отделят със запетая обособените части (включител-но изрази за сравнение, въведени с като). Напр. Младежите, като по-буйни и весели, бяха настанени на друга маса. - Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго просто изречение. Човекът, когото обичам, е винаги до мен в мислите ми. - Сложни съюзи не се разделят със запетая. Напр. Никак не му се иска-ше да отива там, макар че бе необходимо присъствието му. - Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюз-на дума, която се предхожда от уточняващо наречие – едва, само, чак, даже, именно. Напр. Ти ще ме разбереш само когато се поставиш на мое място. Но ако това подчинено изречение предхожда главното, тогава се отделя със запе-тая. Само когато се поставиш на мое място, ти ще ме разбереш. - Пред съюза и се поставя запетая, ако е употребен като присъедините-лен. Тя може да се замести с точка, ако пишещият иска да постави логическо ударение върху присъединителната част. Пред присъединителен съюз и то ви-наги се поставя запетая или точка. Напр. Трябва да се учи, и то не изобщо, не как да е и колкото и да е. - Ако съюзът и/или се предхожда от подчинено изречение, то се отде-ля със запетая. Напр. Знаех, че ще победи, и се радвах на успеха му. - Ако съюзът и се предхожда от обособена част, то тя се отделя със за-петая. Напр. Дамата се ръкува с мен, но сякаш с пресилена учтивост, и започ-на разговора. - Подчиненото изречение се отделя със запетая, ако е въведено със съюза да и се предхожда от съществително име, придружено от показателно местоимение. Напр. Тази идея, да замине още утре, го караше да се чувства радостен. Ако съюзът да е използван със значение на ако или на сложен съюз за да, пред него се пише запетая. Напр. Обади му се още утре, да не се раз-сърди. 2. Употреба на точка и запетая. Знакът служи да се отделят относител-но самостоятелни синтактични цялости в състава на изречението, ако вътре е използвана запетая(напр. в рамките на простото изречение между разширени еднородни части). Кавалът му не свиреше, говореше; ту се издигне нагоре и затрепти във възторг и радост,ту се огъне надолу и ниско заплаче (Й. Йовков). 3. Употреба на двуеточие. Знакът се употребява в простото изрече-ние пред изброчване на еднородни части, след обобщаващи думи: Кочияшът припряно свали следния багаж : два мукавени куфара, изтъркана пътна чанта и раздрънкана китара(Д. Георгиев). Двуеточие се използва в сложното изре-чение, за да се разграничат две безсъюзно свързани изречения, които са в подчинително отношение (едното пояснява другото). Напр. Играй си с думите като вълшебник, но се отнасяй към тях внимателно: те отмъщават, когато не си ловък майстор! (М. Кремен) 4. Употреба на многоточие. Многоточие се пише в следните случаи: а) в рамките на изречението, за да се отбележи т.нар. емоционална пауза – поради психологически причини; (Пък тогаз... майко, прощавай! Хр. Ботев) б) в края на изречението, за да се означи прекъсване на мисълта, недоизказ-ване; (Ти наистина нищо не разбираш...) в) за да се отбележи, че е пропусната част от цитиран текст. 5. Употреба на тире. Тирето е пунктуационен знак за по-силно в сравне-ние със запетаята синтактично-интонационно обособяване. Тире се поставя на мястото на пропусната, но не подразбираща се част в изречението.(Един гледа сватба, друг – брадва.) С тире се отделя обособено пояснение, когато конкре-тизира предходната част.(Най-доброто решение – да се занесе документът – беше взето единодушно.) Тире се поставя между обобщаващата дума и едно-родните части, които обобщава.(Книги, списания, вестници – всичко за четене може да бъде намерено в клуба.) За логическо изтъкване на вметнати изрази се поставя тире.(Мисля, че нещата имат и друга стойност – морална – и наше задължение е да помним това.) Тире се използва и когато между части от из-речение или между изречения в рамките на сложното изречение се изразява неочаквано присъединяване или противопоставяне. И не за песен геният ти слеп - / за груб брътвеж те само бил орисал (Ив. Вазов). 6. Употреба на скоби. С помощта на скобите се отделят синтактично-ин-тонационно вметнати изрази и цели изречения. Те имат по-голяма отделител-на сила от запетаята и тирето. С използването на скоби се подчертава, че ограденият израз има допълнително, уточняващо значение, а може и да се предаде лично отношение на пишещия към написаното. Отдето помина( а той помина навсякъде), по диратя си остави нови ламтежи...(Ив. Вазов) Внимание: Не се използват скоби, за да се означи, че изразът е излишен. Вместо това ненужният израз се зачертава. В документи и в научни текстове квадратни скоби, огращдащи многоточие, се използват за означаване на пропусната част от цитиран текст, както и да се огради името на цитирания автор, годината на издаване и страницата на цитирания израз. Напр. [ Янакиев, 1978,23]. 7. Употреба на кавички. Кавички се употребяват: а) при пряка реч. При-ето е в художествените текстове да се използват тирета за отделяна на пряка реч. Ако пряката реч е отделна реплика и “разкъсва” авторската реч, се отде-ля с кавички. “Бяла лястовичка – мислеше си той. – Има ли я!” б) при цитиране. Ако цитираният израз е граматически и смислово свързан с авторския текст, кавичките означават границата между свой и чужд текст. Напр. С употребата на глагол в ед.ч. от израза “лъжа и робство на тая пуста земя царува” се постига представа за сливането на робството и лъжата. Внимание: При цитиране не бива да се допуска разрушаване на граматическа-та съчетаемост между своч и чужда реч: Напр. Поетът не може равнодушно да гледа “ турчин да бесней над бащино ми огнище” (По-добре: Поетът не може равнодушно да гледа на османските жестокости. Лирическият човек изрича: “та сърце, майко, не трае/да гледа турчин, че бесней/над бащино ми огнище”.) Когато се цитира строфа от стихотворен текст, не се използват кавички, защото графично е обозначена границата между стихотворен и нестихотворен текст. Ако цитатът е набран с друг шрифт или е на нов ред, не е необходимо използването на кавички. Ако в цитирания израз има вътрешен цитат, не се използват кавички двукратно, а еднократно. Мото не се огражда в кавички. в) за означаване на приложения, изразени със собствени или нарицателни имена, приети като названия на театри, кина, училища, университети, библио-теки, фондации, асоциации, дружества и пр. – напр. Софийски университет “Св. Кл. Охридски”. За ограждане на названия на: вестници, списания, пореди-ци, книги, произведения на изкуството – напр. поредица “ Езикова култура” . Кавичките се запазват при заглавия, променяни граматично за нуждите на текста – напр. “Излезе от печат втори том на “Българския етимологичен реч-ник”. Кавички не се използват при названия на общини, на улици, булеварди, квартали, жилищни комплекси в адреси на писма и други пощнски пратки: ж.к. Люлин, ул. Любен Каравелов. г) кавички се използват със стилистична цел – за изразяване на иронично отношение или недоверие към чуждо твърдение, или за подчертаване на нео-бичайна езикова употреба. Напр. Неговите “чести” посещения бяха причина двамата съвсем да престанат да се виждат. 8. Употреба на точка. Пунктуационният знак точка служи за отделяне на самостоятелни синтактични цялости. Тя е графичен завършек на съобщително (повествователно), както и на подбудително (повелително) изречение, изказа-но със спокоен тон. Точка не се пише в края на изречение, ако то е цитат, сен-тенция, пример за илюстрация и е включено в рамките на друго изречение. Всички добре знаем пословицата “Блага дума железни врата отваря”, но колцина от нас я прилагат в общуването. Не се поставя точка след самостоятелно употребени заглавия,имена на автори, подписи. При номериране на рубрики с арабски цифри точка се поставя след всяка цифра. Напр. 1.2.1., 1.2.3. и т.н. Точка се поставя след арабски цифри, с които се означават числителни редни: 12. клас = дванадесети клас. 9. Употреба на въпросителен знак. Въпросителният знак e графичен за-вършек на самостоятелни синтактични цялости, изразяващи въпрос. Когато последната част на едно изречение със сложен строеж е оформена като въпрос, на края на изречението се пише въпросителна. Четох, че някъде се споменава за това явление, но защо никъде не е обяснена същността му? Ко-гато въпросът е изразен с подчинено изречение, в края на сложното изречение не се поставя въпросителна, а точка. Пишете му незабавно кога ще се проведе събранието. Ако заглавието е оформено като въпрос, отправен към читателите, се поставя в края въпросителен знак. Има ли живот след смъртта? Но ако въпросът е реторичен, въпросителен знак не се поставя. Въпросителен знак(понякога съчетание от въпросителен и удивителен) се използва и след думи, когато пишещият изразява недоумение или съмнение. Той твърди, че е бил по същото време извън страната (?) и няма нищо общо със случилото се. 10. Употреба на удивителен знак. Удивителната е графичен завършек на самостоятелни синтактични цялости, които изразяват силно чувство или ка-тегорична заповед. Ако изразеното чувство е по-слабо, пишещият може да използва точка в края на изречението. В такива случаи на заменяемост гово- рим за синонимия на пунктуационни знаци (и по-конкретно за синонимия меж-ду точка и удивителен знак). Удивителна се поставя след обръщения и между-метия, с които се предава силно чувство. О, Шипка! В случай, че пишещият ис- ка да подчертае несъгласие, да изрази ироничен смисъл, породен от цитирани думи, може да постави след тях удивителна, оградена в скоби. Ти смяташ, че той е мъдър(!) човек? Често допускани пунктуационни грешки: Пунктуационните грешки може да се групират в три вида: пропуснат пунктуационен знак; излишен пунктуационен знак; разместен пунктуационен знак. Пропуснат пунктуационен знак 1. Най-често се пропуска т.нар. ограждаща запетая след обособена част- напр. Ирина, едно от постиженията на Д.Димов при изграждане на лите-ратурния характер( ) се откроява със своята жизненост и психологическа дъл-бочина. 2. Също често се пропуска запетаята пред обособена част (пред минало деятелно причастие). Израснали в града ( ) те трудно могат да почувстват кра-сотата на селския пейзаж. 3. Втора по честота на допускане е грешката, при която не се поставя запетая при вметнати изрази – напр. Огнянов е свободолюбивец, Кириак Стефчов( ) напритив( ) е лоялен поданик на Османската империя. Изглежда( ) търсенията на автора са свързани най-вече със загадъчната същност на човешката душевност. 4. Пропусната запетая в състава на сложното изречение, за да се отдели подчиненото изречение, с въвеждащ съюз да, с дали, кога – Трудно е да се да-де еднозначен отговор на въпроса( ) дали образът на Бай Ганьо е само нацио-нален или само социален тип. 5. Пропусната втората “ограждаща” запетая след подчиненото изрече-ние, което “разкъсва” главното изречение. пример: Героят, който ме кара да се замислям за силата на човешките амбиции( ) е Борис Морев от “ Тютюн”. 6. Пропусната запетая при еднородни части. На мен ми се иска да науча нещо за майка й( ) баща й( ) роднините й. 7. Пропуснати кавички при цитиране. 8. Пропуснат знак точка и запетая при изброяване ( напр. в план на текст). 9. Пропуснато тире при изброяване. Трима са изкусните разказвачи в класическата ни художествена литература ( ) Ив. Вазов, Елин Пелин, Й. Йов-ков. 10. Пропуснато малко тире при отбелязване на сравнителна степен – напр. Човекът у Елин Пелин е по( ) скоро праволинеен, следващ една предна-чертана нишка в живота. Излишен пунктуационен знак 11. Често пъти се поставя излишна запетая при употреба на вметнати части, които не се ограждат с този пунктуационен знак – Например(,) едно от стихотворенията на тази тема е “Спи езерото” от Пенчо Славейков. 12. Поставя се неправилно запетая пред подчинено изречение, когато е въведено с уточняващо наречие като едва, само, чак и подчинителен съюз. Той се утвърждава като автор(,) едва когато издава три големи романови форми. 13. Поставят се кавички при цитиране на строфа от стихотворен текст. 14. Поставят се кавички при назоваване на приложения – названия на улици, булеварди, квартали. Аз живея в кв.( “)Люлин( “), където се намира офисът на вашата фирма. 15. Поставят се кавички за преносна употреба на дума, използвана с пряко значение. Писателят си служи с такива( “)нетрадиционни( “) средства за поетиката като разговорни лексикални елементи, жаргонни изрази. 16. Поставя се знак за завършена синтактична цялост( точка, въпроси-телна)в края на заглавие, без то да изисква това. 17. Ограждане със скоби на нежелан израз, вместо да се зачеркне. 18. Най-честата грешка е разместването на запетая пред втория съюз от употребени два съюза. Елин-Пелиновите герои са приземени хора, въпреки(,) че са мечтатели по душа. 19. Запетая, разделяща съчетание от предлог и относително местоимение, използвано за връзка в сложното изречение. Мигът, в(,)който Шибил прави съдбоносния си житейски избор, е може би тъкмо срещата с любовта. За да бъде отстранена опасността от пунктуационна грешка, се използва пунктуационен анализ. Дори и при работа с компютър няма програма, с която да се провери дали всичко е наред с пунктуацията, още повече, че пишещият понякога може да избира между пунктуационни знаци, които да използва. Ето защо е целесъобразно след окончателно написване на текста той да бъде про-четен с критично око специално за пунктуационни и за правописни грешки. И те, естествено, да бъдат отстранени. Български език – 12 Клас – 2002 г. - изд. Просвета – София http://www.belschool.net/files/nauchizabalgarskiaezik/1.html

Е, това не зная. Не съм химик.

Днес нашата потребителка, нашата приятелка и моя колежка Емилия Ножарова има рожден ден. Еми, Всичко най-хубаво! Да си ни жива и здрава!

Юноши и мъже с атлетични тела и аскетични славянски черти на лицето, на възраст между 15 и 35 години, се търсят за двойник на Левски. Hе е задължително да са актьори, обяви шефката на комитета "Левски" в Пловдив Евдокия Емануилова, цитирана от „24 часа". Задължително условие е да са със сини очи, русопепелява коса и ръст 1,75 метра, уточни тя. Най-добрите копия ще бъдат ангажирани във филмовата продукция "Мисията на Левски". Ще я снима режисьорът Михаил Гецов, известен с филма си за Дан Колов. Целта е да се разкаже по най-автентичен начин за Апостола.

ПАРАФИНОВА ВАНА - Парафинът съдържа витамини, колаген и избелващи съставки. Топлият парафин активира кръвообра-щението и така 'отваря' кожата. Запарващият ефект играе роля на мини-сауна и овлажнителите се абсорбират по-ефективно в кожата. Сухата и изпръхнала кожа става мека, гладка и свежа. Терапията може да се ползва за маникюр и педикюр. Козметолозите препоръчват два пъти в месеца на ръцете да се правят парафинови вани. Парафинът е обогатен с билкови екстракти и минерални добавки и прави кожата мека като кадифе. Парафинотерапията е отлично средство за възстановяване на кожата, което я обогатява с колаген и еластан, овлажнява, избелва и има тонизиращо действие. Парафиновата терапия за ръце създава приятното самочувствие на възвърнатата младост. Освен че омекотява кожата и дълбоко я подхранва, парафинът стимулира кръвообращението, изглажда бръчици и изсветлява петна. Ръцете добиват нежен, копринен и здрав вид. Парафинотерапията - красота чрез релакс Парафинът се прилага в козметиката от много години. Едно от най-полезните свойства на този материал е големият му топлинен капацитет. Парафинът започва да се топи при 52-54оС и постепенно се превръща в лепкава еластична маса с бял цвят. За козметични цели се използва само разтопен до течно състояние парафин. Парафините от най-ново поколение имат различни начини на приложение в съвременните козметични процедури. Общото между всички тях е, че парафиновата маска винаги се поставя като втора маска. Свойствата на парафина Парафинът притежава ниска топлопроводимост, той отделя топлина на много малки порции, поради което не съществува опасност от изгаряния. Температурата на кожата, намираща се под горещия слой парафин, се повишава с не повече от 1.5-2 градуса. Равномерното й нагряване предизвиква различни взаимносвързани физиологични реакции. Рязко се увеличава количеството на функциониращите капиляри, усилва се микроциркулацията и лимфотокът, активира се работата на всички кожни жлези. В резултат на всичко това кожата, намираща се под парафиновия слой, започва обилно да се поти, а заедно с потта на повърхността й излизат и токсините, циркулиращи в организма с кръвта и лимфата. Повърхността на кожата, покрита със слой топъл парафин, се намира в своеобразни парникови условия, тъй като той е много плътно вещество, което не пропуска въздух. Плътната парафинова бариера пречи на потта, излизаща върху кожата, да се изпари. Така водата, от която основно е съставена потта, се всмуква обратно в кожата през епидермиса. Поради твърде големия размер на молекулата им, токсичните продукти на обмена не се всмукват обратно, а остават на повърхността на кожата. Именно заради това всички парафинови процедури имат овлажняващо и детоксикиращо действие. Как се постига всичко това? На пръв поглед водата се отделя, после се всмуква, а отвън нищо не се внася. Но не е точно така. Попадащата на кожата вода излиза от кръвта и лимфата, а се всмуква в кожата. Така чрез парафинотерапията се осигурява преразпределение на водата в организма в полза на по-нуждаещите се участъци. Благодарение на невероятните хидратиращи свойства на процедурите, само след един сеанс на парафинотерапия еластичността и гъвкавостта на кожата забележимо се повишават. Тези процедури са много подходящи за суха и увяхваща кожа. Обемът на парафина значително намалява при охлаждане, свойство, на което се дължи стягащото действие на парафиновите апликации. В процеса на охлаждане ефектът се усилва, достигайки пика си след 25-30 минути. В края на процедурата слоят парафин обхваща плътно всички близкоразположени тъкани. Така кожата се разпъва и бръчките се разглаждат. Всички парафинови процедури, без изключение, имат признато подмладяващо действие. При редовното им прилагане почти изцяло изчезват всички малки бръчици. Освен това, разтягащото действие много добре се справя с подпухналостта на лицето. В пластичната хирургия например, в периода на постоперационната рехабилитация, често се назначава парафинотерапия. Парафинотерапията доста рядко се прави като самостоятелна процедура. Почти винаги тя се прилага в качеството на покривна маска, нанесена върху други апликации. Най-често основният слой са овлажняващи кремове или термолосиони, съдържащи колаген. Под силно изразеното термично действие на парафина всички активни компоненти проникват много добре в дълбоките слоеве на кожата през разширените междуклетъчни пространства. Едно от големите предимства на парафинотерапията е нейната универсалност. Апликацията може да се направи на всеки участък от тялото – лицето, ръцете, краката, корема и бедрата. Някои салони са снабдени с апарати, позволяващи да се проведе парафинотерапия на цялото тяло. “Лицевият” парафин е формула, пригодена за работа върху кожата на лицето. Предимствата му са по-ниските температури, при които се подготвя, и значително обогатеният му състав, което го прави безвреден, когато кожата е чувствителна на температурни промени. Подходящ е за суха кожа, поради силно хидратиращия си ефект. За изглаждане на бръчките, както и за повяхнала кожа, преди поставянето му лицето се подготвя със специални ампули за лифтинг и регенерация или с интензивно хидратиращи серуми, според нуждите на кожата. Поставената отгоре за около 20-25 минути парафинова маска подпомага проникването на активните съставки и усилва въздействието им. Препоръчва се да се прилага един път седмично. Най-популярни са парафиновите процедури за ръце. Ръцете са най-уязвимата част от тялото след лицето - именно кожата на китките най-често страда от изсушаване, напукване, зачервяване и белене. Парафиновата терапия за ръце създава приятното самочувствие на възвърнатата младост. Освен че омекотява кожата и дълбоко я подхранва, парафинът стимулира кръвообращението, изглажда бръчици и изсветлява петна. Ръцете добиват нежен, копринен и здрав вид. Освен приятната релаксация, процедурите лекуват тендовагенит и ставни болки. Изключително полезни са за ноктите, тъй като заздравяват и стабилизират нокътната плочка, хидратират я, подхранват я и подобряват еластичността й. Ръцете се обработват предварително с крем, обогатен с колаген, и се прави масаж, който подобрява кръвоснабдяването на тъканите и мускулния тонус. След това се потапят във вана с топъл парафин и се поставят в ръкавици, с които престояват 20-25 минути. Ефектът от парафинотерапията се забелязва още след първия сеанс и се запазва малко повече от седмица. Парафиновите процедури за крака също са много ефективни. Доста често неудобните и непрактични обувки са причина за не много доброто състояние на краката - кожата на ходилата загрубява, възпалява се и се напуква, появяват се мазоли. След няколко сеанса с парафинотерапия ходилата дори на възрастните жени стават меки и копринени. Освен лечебни и естетични свойства, парафинотерапията на ходилата и дланите има и доста добър психотерапевтичен ефект. Половинчасовото потапяне в блажената топлина има силно релаксиращо действие и доставя истинско удоволствие. След приятната процедура човек не само изглежда красив, но и се чувства отпочинал. През последните няколко години много модерна и търсена е антицелулитната парафинова терапия. Обогатеният с водорасли и морска кал парафин стимулира лимфните потоци в тялото, за да изтеглят токсините, натрупани около мастните депа. Тялото се подготвя с активни серуми, които разграждат мастните депа, а техниката на прилагане на парафиновата маска създава ефекта на микросауна и предизвиква изхвърлянето на разградените мазнини чрез обилното изпотяване. Активните резултати на ампулите действат в синхрон с подхранващия ефект на парафангото (парафин, обогатен с водорсли и морска кал ), като разграждат мазнините и стимулират елиминирането на течностите. Това релаксира и създава комфорт, който може да се сравнява само с релаксация край морския бряг. Терапията е формулирана да отнема повече сантиметри, отколкото килограми, защото мазнините са по-леки. Предимството е, че серумите се прилагат само на желаните места и намазването им с парафин гарантира ефективен резултат. Обвиването, само по себе си, повдига увисналите части на бедрата, прави корема плосък и подобрява контурите на фигурата. За по-голям отпускащ ефект се прилагат и прийомите на ароматерапията. В процедурите се използва парафин с добавени екстракти от различни треви и миризми. По желание на клиента той може да бъде натопен в топла вана, миришеща на праскова, лавандула или екзотични плодове. Парафиновата терапия изчиства токсините от тялото, осигурява приятна релаксация, грижа за ставите и костите. Създава перфектен гладък и лъскав вид на кожата, а топлината и приятните ухания действат прекрасно на психиката. Парафинотерапия в домашни условия Парафинотерапията не е от скъпите процедури. Тя е и доста лека и непретенциозна за изпълнение и може да се приложи в домашни условия. Необходим е само специално пречистен козметичен парафин. Трябва да се има предвид, че за всяка процедура отива доста голямо количество – не по-малко от 2-3 kg. Разтопяването се прави на водна баня. Парчетата се поставят във висок емайлиран съд, така че да не попадат капки вода в него. Кожата трябва да се подготви за процедурата. С помощта на ексфолиант се премахват мъртвите клетки на епидермиса, а след това на мястото на апликацията се нанася овлажняващ крем, който играе ролята на основна маска. Преди нанасянето на парафина на кожата, температурата му се проверява на горната страна на дланта, за да се изключи вероятността от евентуално изгаряне. Ако правите парафинотерапия на ръцете, трябва да потопите ръката в парафин до края на китката, да я подържите няколко секунди, да я извадите за 10 секунди, след това отново да я потопите в парафина. Това се повтаря 6-8 пъти, докато ръката се покрие с дебел слой парафин. След това на ръката се поставя полиетиленова торбичка, а отгоре – хавлиена ръкавица. След 25 минути ръкавицата и торбичката се свалят, а парафинът се отстранява в посока от китката към пръстите. По същия начин се провежда и парафинотерапията на ходилата. При апликация върху лице след нанасяне на първия слой върху него се поставя салфетка от марля, която после е необходима за свалянето на маската. Върху салфетката се нанасят още 5-6 слоя, а след 20 минути маската се сваля в посока от шията към челото. Поне 10-15 минути след процедурата не трябва да се излиза навън, за да се избегнат резките температурни разлики. Тези, които смятат да прилагат парафинотерапия в домашни условия, трябва да знаят, че парафинът се използва само веднъж. Употребеният вече парафин губи почти всички свои полезни свойства, така че за всяка процедура трябва да се купува нов. Както и всяка друга топлинна процедура, парафинотерапията има специфични противопоказания. Към общите противопоказания се включват хипертонична болест, инфекциозни заболявания и диабет. Различни други заболявания са противопоказни за местните апликации. При гнойни обриви например, не се прави парафинотерапия на лицето, а при варикозно разширени вени на долните крайници не се препоръчва парафинотерапия на краката. Въпроси от подобен характер е най-добре предварително да бъдат уточнени с лекар или професионален козметолог. http://news.fashion.bg/

От 1 януари 2009 г. регистрацията на домашните любимци у нас и поставянето на чипове стават задължителни. Това съобщи на пресконефернция днес генералният директор на Национална ветеринарномедицинска служба доц. Жеко Байчев. Това ще стане за сметка на стопаните, а не - на държавата. На регистрация подлежат кучетата, котките и всички животните от семейство порови. "Случаите на бяс в България от началото на годината са 27, като само един от тях е в района на София", добави още Байчев. При случая с открития бяс в районна на село Владая миналата седмица, 6 екипа на НВМС веднага са започнали ваксинация на всички животни в радиус от 3 км. Ваксинирани са общо 679 животни - кучета и котки, и са заловени 33 бездомни кучета, които ще останат под наблюдение в приюта на "Екоравновесие" в Сеславци. За да се ограничат случаите на бяс, ветеринарите се надяват през 2009 година да започне "орална ваксинация" на хищните животни - лисици, чакали, вълци. Ваксината се прилага в много европейски страни и ще се състои в даване на специална ваксинирана храна на дивите животни. Общата стойност на проекта е около 2 милиона евро, като при одобрение България ще получи половината от средствата от програмите на Европейския съюз. "На мен не ми искат оставката само за катастрофите, пожарите и удавените", коментира доц. Байчев исканията за неговата оставка от страна на млекопроизводители. Когато домашният любимец се изгуби или стопаните му го изхвърлят, общинските служители чрез чипа ще могат да се разберат чие е животното, обясниха ветеринарни експерти. Чипът съдържа 12 цифри под формата на баркод, които заедно с останалите данни на домашния любимец - като пол, ваксинации и заболявания, ще влязат в база данни, която също трябва да заработи от 2009 г. В момента устройството е задължително само за животните, които напускат страната. http://www.dnes.bg/

Повечето новини по вестниците и по телевизиите вече съм прочел в Интернет. Прочел съм и коментарите на много потребители под тях. Повечето новини закъсняват с по 2-7 дни... Но за тези, които не ползват интернет, това са новините "от последния час"!

Компанията Mozilla разработва браузър с отворен код от ново поколение, съобщава TG Daily.Наречен е Aurora и се създава съвместно с дизайнерското студио Adaptive Path на основата на желания и идеи на интернет-потребители. Aurora прилага принципно нов способ за работа с данни. Информации от типа прогноза за времето и борсови индекси се представят като автономни обекти в отделни десктопи или прозорци на браузъра. В многопотребителски режим за обмена на данни е достатъчно пряко от браузъра да се премести необходимият документ от един виртуален десктоп в друг. Разработката е още в ранна фаза, като дори не е налична и алфа версия, съобщават от Mozilla. Компанията продължава да приема концептуални идеи от потребителите за реализацията на новия продукт. http://labs.mozilla.com/2008/08/introducin...-participation/

Всяка година в началото и в края на лятото се разразяват гръмотевични бури с мълнии и градушки, които причиняват значителни материални щети, а понякога - и човешки жертви. В тази връзка, министерството на извънредните ситуации апелира за повишено внимание при възникване на гръмотевични бури и дава практически съвети: Какво да правим, ако ни настигне буря? Ако се намирате сред природата по време на гръмотевична буря, постарайте се да застанете далеч от високи дървета и стърчащи канари. При наличие на сух предмет, седнете върху него. Ако сте на открито, не лягайте и не докосвайте земята с ръце. Клекнете, като плътно прилепите нозе. Наведете главата си надолу и притиснете колене до гърдите си. Дръжте се на разстояние от съседа си. Ако сте на велосипед, слезте от него. Отдалечете се от електропроводите за високо напрежение. Стойте настрани от метални конструкции, огради, парапети и други метални заграждения. Не се хващайте и не дръжте метални предмети. Подходящи места за подслоняване са дълбоките пещери. Застанете най-малко на 3 метра навътре от входа и се старайте да има поне метър свободно пространство от двете ви страни. Не се подслонявайте близо или под надвиснали скални маси. Ако бурята ви изненада в река, езеро или басейн незабавно излезте от водата и се отдалечете. В случай че сте с лодка или сърф в морето бързо тръгнете към брега. Когато се намирате вкъщи или на работното място, трябва да изключите от мрежата телевизора, кабела от външната антена, компютъра и останалите електрически уреди. Затворете вратите и прозорците. Стойте далеч от чешми, балконски врати, прозорци. По време на пътуване приберете антената на колата. Ако падне гръм по време на движение, проверете гумите, ако са обгорели, могат да се спукат. Незабавно легнете на земята, ако почувствате изтръпване на части от тялото. За защита на сградите от пряко попадане на мълнии се изграждат мълниеприемници и мълниеотводи. Мълниезащитната инсталация на всяка сграда трябва да бъде периодично проверявана. При градушка потърсете незабавно подслон, големите ледени късове могат да ви причинят травми и наранявания.

Ето възстановката на лицето на цар Калоян по антропологични дани:

Сещам се за две книги, посветени на тази тематика: 1. "В прародината на българите" от Максим Караджов и Цветан Томчев 2. "Българите - 30 000 км. в търсене на прародината" от Пламен Петков Към втората книга беше направен и сериал, състоящ се от 10 серии. Има ги и на DVD. - Последната крепост - Тайната история - Войната с Византийската империя - Старата Велика България - Преселенията - Волжска България - Вратата към Азия - Конните народи - Прародината - България Авторите се опитват да отговорят на следните въпроси: - Изчезали ли са волжските българи? - Как се е казвал първият български владетел? - Къде се намира прародината на древните българи? - Какво е накарало българите да изминат чудовищни за тогавашните разбирания разстояния, за да се установят на Балканския полуостров? - Кога българите идват на Балканите? - Колко българи идват на Балканите с хан Аспарух? - Кога е създадена Старата Велика България? - Кога е създадена Долнодунавска/Балканска България? - Откъде идва стремежът им да създават държава навсякъде, където се спират и да я назовават с името България? - Защо други народи доброволно са приемали българите да ги управляват? - Защо множество съвременни народи претендират, че са потомци на древните българи? - Каква е истината за нашето минало? - Кои сме ние - българите? - Как в миналото българите са живели достойно и богато и защо днес наши сънародници мизерстват? - Как да си върнем устрема на нашите предци, оцелели през вековете? --- Има идеи за преминаване на обратния път - от Европа до Азия - с джипове и на коне: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=1130 http://www.budeshte.org/index.php?option=c...&id=48:trip http://ggbit.info/forum/index.php?showtopic=23762 http://pratenikyt.dir.bg/_wm/basic/?df=35160&dflid=

Честит имен ден на всички Марии и на първо място - на моето Миме (Bridget)! Произходът и значението на това име са обвити в мистерията на времето и нямат еднозначно тълкуване. Оригиналната форма е старозаветното Мириам. Така се е казвала сестрата на Мойсей. Предполага се, че имената Мойсей и Мириам са от египетски произход. Според друга теория, Мириам идва от арамейската дума за "горчивина". От староеврейски името се превежда като: - "желана", "любима" - "горчива", "печална" - "непреклонна", "упорита", "твърда". Според православната традиция, името се превежда като "госпожа".

Днес е Голяма Богородица. На този ден църквата почита света Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. Раздават се предварително осветени в църква, от първите плодове за сезона - грозде, дини, както и обредни хлябове за здраве и за "Бог да прости умрелите". За здраве се колят курбани и се правят сборове - обикновено където св. Богородица е патрон на местната църква. В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка на 64-годишна възраст. Богородица се моли в Елеонската планина, когато се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и възвестява, че след 3 дена духът ще се пресели в царството небесно. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли, след което ангелите идват да приберат душата ù. Погребана е в пещера до Гетсиманската градина, която на третия ден от смъртта остава празна, тъй като светицата възкръсва. За детството на Мария преданието гласи, че тя е дъщеря на двама благочестиви юдеи, Йоаким и Анна, потомци на цар Давид. Те дълго време били бездетни, докато накрая Бог чул молитвите им и ги надарил с дъщеря.

Здравейте! Поздравления за хубавия Ви сайт! Сега по темата - въпросната лятна супа е известна и като "жетварска супа", която се приготвя само от вода, оцет и малко копър. Името й показва кога и от кого се е консумирала тя най-много. Запазила се е като хранителен навик до много късно. Ако не ме лъже паметта, беше засвидетелствана още в началото на Х в. (в един от томовете на ГИБИ, но в момента нямам нищо под ръка за точен цитат). А нещо повече и синтезирано по темата за средновековната кухня, за това какво е точно "слатунък" в житието на Иван Рилски, за някои рецепти и български продукти, както и за консумирането на ракия по българските земи - http://modvsvivendi.org/forum_1/viewforum.php?f=6 Поздрави! --- Бележка на модератора Получих това мнение от потребителка с име Алиенор.

Честити рожден ден и от мен! Да си жива и здрава!

Символи от епохата на социализма в България Тодор Станчев, Етнология 2007 http://oikumen-doklad.blogspot.com/2007/03/blog-post_07.html След като ще се занимаваме със епохата на социализма в България, на първо място трябва да се обясни какво представлява самото понятие "социализъм". Това е преходния период преди комунизма, според Маркс, през който новия човек ще се възпитава да живее и работи в условията на комунизъм, като парите ще останат по необходимост основно средство за преразпределянето на благата. А комунизма като обществено икономическа система трябва да представлява безкласово общество, без частна собственост върху средствата за пройзводство. Всичко ще е собственост на общността и всеки ще има равен обществен и икономически статус. Нашата цел е не да разглеждаме дали комунизма е утопичен или практичен, въпреки, че в историята на човечестото са известни не един и два случая за такова съжителство, като започнем с пъвобитното общество и стигнем до израелските кибуци. Целта на настоящето изследване е да бъдат представени символите в социалистическа България (период през който са наложени изцяло нови порядки), или поне ще се опитам да очертая най - емблематичните от тях. Като начало ще направя типологизация на тези символи, но тя ще отново условна, тъй като понятията в символизма се преплитат и неможе даден символ да бъде поставен в определена категория. Например – основния орган на Българската Комунистическа Партия през този период, а имено в. „Работническо дело" е идеологически символ , но той е и обществен защото в голямата си част общестото го чете, тъй като е най – актуалния за времето си. Друг е въпроса, че за да може да си абониран за популярно списание като „Паралели" или „Космос", трябва да имаш абонамент за по – горе посочения вестник и за един руски, „Правда" да речем. Но да се върнем на класификацията. Аз съм избрал за отправна точка човека. Имено върху него управляващата системата упражнява идеите си, той е най малката единица в това общество, той трябва да изпълнява порядките му наложени отгоре. Затова първата група символи е „идеологическата" или тази която влияе най – пряко върху индивида, върху живота и мисленето му. Следващата група символи попадат в границите на личното пространство на всеки един човек, на неговия дом и семейство, затова ще ги наречем „битови". И третата голяма група от символи остава вън от дома – обществото, градско-селското пространство, или всичкото онова време – пространство в което идивида се труди, весели, участва извън семейната и лична среда. Най – общо можем да определим тази група символи като „обществени". Идеологическа символика На първо място в „идеологическата" символика трябва да поставим човека основател на организираното социалистическото движение в България – Димитър Благоев. След прекарани години из България, Одеса, Санкт Петербург и Женева, той стига до идеята за създаване на партия на работническата класа. Изповядва Марксистката идеология, която се състои главно в критика на обществената постройка и капитализма. Организатор на Бузлуджанския конгрес от 2 август 1891 г., на който била основана Българската Социал-демократическа партия (предшетвеничка на БРСДП, БРСДП-тесни социалисти,БКП). Има много публикации и съчинения които изразяват марксистките му позиции. След излизането на партията от Втория интернационал, под ръководството на Благоев, става съоснователка на Третия интернационал и приема програма за минаване на ленинско-болшевишки позиции. След като има сила която да движи тези идеи в България, трябва да приемем, че Партията, с главно П, защото е Единствена, е следващия и най-значим символ на социализма. Българските комунисти следват стриктно предначертанията на своите съветски другари, като възприемат символи които стават международна емблема на комунистическия интернационал. Такъв е червеният цвят, считан до началото на XX век като символ на революцията. Още през юни 1832 г. въстаници-републиканци развявали червени знамена из Париж против „бялата" монархия (с белият цвят се асоциира монархизма). Много други революционери и въстаници излезли с червени знамена след това. Този цвят предизвиква много силен изблик на емоции, свързва се с енергията, динамиката, възбудата, въстанието, агресията, войната, насилието. След революцията от 1917 г. червеното знаме започва да се идентифицира с болшевизма в Съветска Русия. Червеното заляга дълбоко и в партийно-държавната политика на България. През 1948 г. е изготвен герба на вече Народната реублика България, на който върху червен фон е изписана датата 9 септември 1944 г., а на върха му пък „грее малка червена звезда". Червеното започва да се използва в топонимията на населени места, по съветски образец се появява Червен площад (в Плевен), в емблеми на организации и съюзи към държавата (разбирай партията) – Димитровски Комунистически Младежки Съюз, ДПО „Септемврийче", Съюз на народната младеж и т.н. (други основни мотиви тук са лика на Георги Димитров и петолъчката, за които ще стане дума по долу). В ордените, медалите и значките за „заслужилите" отново преобладава червеното. Предимно червено е и основното соц возило, първо москвича, след него и ладата. Червена e връзката на пионерската организация. Червеното се свързва неотмено с друг един символ на епохата – петолъчката. Червената звезда олицетворява разтегнатата работническа ръка. Червена е защото е обагрена от „кръвта на падналите за народна свобода", а петте върха представляват „единството на пролетариата от петте континента". Друг не толкова популярен смисъл е, че тя символизира петте класи които ще предвождат комунистическото движение – младите (които ще строят комунизма и бъдещето), военните (които защитават социализма), индустиалните работници, селскостопанските работници и интелигенцията (която ще критикува и подобрява идеите и практиката на живот, докато изгради комунизма). Освен в гореспоменатите държавни символи, петолъчката краси и фасадите на обществени и жилищни сгради, тя е по паметниците на съветската армия, на партизаните, на дейците и съмишлениците на партията, тя стои на челото на българския воин. Третия и неделим символ от предните два е сърпът наложен върху чука, основните сечива на селския човек и градския пролетариат, изобразени заедно подчертават единството на селскостопанския труженик и работника от промишлеността и индустрията. Това са и основните пера в икономиката на всички социалистически държави. „Серп и молот" (на рус. ез.) е приет за символ на държавния флаг на СССР от 1923 г. Присъства в гербовете и флаговете на всички държави от Съвета до разпадането си през 1991 г. Но този символ има и друго скрито значение „Коси и забивай" или, че чука трябва да „наклепе" (заостри) сърпа, който да реже по-добре стеблата. Сърпа се отъждествява с косата, която от край време се смята за символ на смъртта и покосяването на човешкия живот. Макар България и някои други социалистически държави като Китай, Виетнам, Германската демократична република, Корейска народнодемократична република, Лаос, Румъния и др. да не влизат в Съветския блок, съдържат в държавните си гербове същата символика, както сърпа и чука. А имено символи на селското стопанство, промишлеността и индустрията чрез които ще се постигне желания прогрес. Венците от житните и оризови снопове, увенчани с червена звезда, в основата имат зъбни колела, вецове, сърп и чукове, само чукове. Семиотиците дават и едно друго значение на зъбчатото колело, като механична предавка, като организирана видима структура (обществото), което се задвижва от друго такова, но невидимо, тайно общество, което може да сменя посоката и скороста на движение. Друго залегнало в идеологията на тези държави е Култът към личността. Това е израз утвърден от Никита Хрушчов в доклад пред КПСС през февруари 1956 година. В него новия съветски лидер обвинява Сталин в престъпления срещу народа и Партията, в това, че се е самозабравил приживе и със средствата на властта си се е превърнал в идол за масите, концентрирайки всички обществени структури около собственото си его. Култа към Сталин се затвърждава още повече след излизането на неговата „Кратка биография" през 1948 г. Тя е образец за „обожествяването на човек, превръщането му в непогрешим мъдрец, най-велик вожд и несравним пълководец на всички времена и народи в света". „Великите водачи" са феномен на тоталитаризма, режим при който разполагаш с неограничена политическа и военна власт, силна пропаганда чрез ликове от портрети, паметници, банкноти, медали. Диктаторите се титулуват като „Баща на народа", „Вожд и учител", „Баща на нацията". В България „Вожда и учителя на българския народ" Георги Димитров представлява подобен пример. След смъртта му тялото, подобно на Ленин се съхранява в мавзолей до 90-те години на миналия век. Град Димитровград и до днес носи неговото име, Перник пък за кратко се казвал Димитрово. Израз на култа към Сталин води до преименуване на Варна и вр. Мусала в негова чест. Сходни култове, но подчинени на този на Димитров са тези към Димитър Благоев и Васил Коларов, често изобразявани заедно по плакати. До наши дни името на Благоев се утъждествява с Благоевград, докато родния град на Коларов – Шумен през годините 1950-66 е Коларовград. Да не говорим за десетките улици, булеварди, заводи, учреждения и училища носещи имена на социалистическите величия и местни партизани. Някой макар и да са прекръстени в последните години, все още имат табели със старите имена и са останали в паметта на хората. Следвайки политиката на КПСС, култа към личността е отречен на Априлския пленум от 1956 г. и в България. Въпреки това впоследствие се развиват форми на култ към личности от семейството на Тодор Живков, макар и по-умерени. Особено този към дъщеря му Людмила Живкова. Образът който тя гради е на просветна и културна водачка на нацията – неслучайно Двореца на културата и Галерията за чуждестранно изкуство са наречени на нейно име. По нейна инициатива се създава и Международната детска асамблея „Знаме на мира", на която се събират деца от цял свят за културен обмен. Тези изброени култове са само част от тоталитарния режим, с който се характеризира разглеждания период. След като патията е проникнала във всички държавни структури, започва чрез терор да налага своето управление и премахване на каквито и да било противоречия. Само в първите месеци след налагането на новата власт са избити десетки хиляди души без съд и присъда, обявени за врагове на народа (цифрата е между 20 и 40 хил. според различни източници). Главното оръжие за борбата с опозиционерите е ДС. Тя се заема с проследяването, разкриването, арестуването и разследването на „вражески елементи". За тази цел е изграден силен агентурен апарат който действа повсеместно. Преследвани са лица с идейни възгледи различни от тези които са наложени. Към ДС има отделения за борба с анархисти, троцкисти, духовенство, фашистки организации, земеделци, партии влизащи в ОФ. На ДС се разрешава да арестува всеки които е реакционо настроен. За да се въдворят опасните за народната власт лица е нужно изградането на Лагери и Трудововъзпитателни общежития. През 1949 г. МС приема островите край Белене да бъдат организирани в ТВО и да станат основен лагер за политическите престъпници, повечето определени като „разпространители на злостни слухове и вражески пропаганди". Друг израз на терора по време на режима е така наречения Възродителен процес – преименуването на българските турци. През периода е забранена свободата на словото и печата. Битова символика Всичко изброено дотук влияе пряко върху отделния индивид, наложения режим оформя неговите възгледи и моделира съзнанието му. Макар и да е имало разделение на класи, от гледна точка на това дали си член на партията или не, обикновения българин е оцелял. Имало е работа и в заводите и на полето. Заплатите и понякога да били малки винаги се спестявало за най-важното в съзнанието на българите – собствен дом. Емблематичен тип дом за социалистическата епоха е еднопанелното жилище от 70-те години. С построяването на големите заводи в градовете се открили работни места, които се запълнили с хора от съседни селища. Този процес създал нуждата от нови места за живеене, което довело до оформяне на нови жилищни пространства в периферията на градовете. Бързото панелно строителството решило тези нужди. Някой от кварталите носят имена в духа на епохата като Дружба, Зора, Младост. Всяко средностастическо семейство през социализма има по две деца. Приет е закон за насърчаване на раждаемостта, като всяка омъжена жена с едно или без дете няма право на аборт, ако забременее. По този начин системата се намесва в най-личното пространство на мъжа и жената. При тези условия най-голям процент жилища са тристайните – с две спални, дневна и кухня. Предлагането в магазинната мрежа, налагало да се закупуват едни и същи вещи, защото всички трябвало да бъдат равни, това определяло и еднотипното обзавеждане на жилащата. Като задължителна се наложила остъклената холна врата в близост до входното пространство. Неизменен елемент в дневната била холната гарнитура съствена от два тежки фотьойла и диван застлани със покривала, за да пазят тапицерията нова, табуретки и ниска масичка за напитки. Срещу дивана е заемащата цялата стена секция отрупана с множество предмети по рафтовете и витрините, но винаги подредени и прилежно застлани с плетени и бродирани карета. Тук някаде стои и телефонът със шайба. Появата на нещо ново било символ за епохата, но преди всичко знак за промяна. Доста престижно било да имаш телевизионен приемник в дома си. Първите навлезли през 60-те години били ламповите „Опера" и „Пирин". До 80-те години почти всяко домакинство се сдобило с черно-бял телевизор – „София", „Респром", цветен телевизор „Велико Търново". По същото време се появяват и цветните руски телевизори „Електрон 718 ДБ" и „Радуга", повод за голяма радост на притежателите им. Следващият бум на техниката е появата на Бета Макс видеото, в началото на 80-те години и няколко години по-късно VHS видеото. Преди появата на телевизора средство за получаване на информация бил радиоприемника, по който се излъчвали и радиопиеси. Обзавеждането в спалните отново било стандартно за всички – гардероб, спалня, тоалетка с огледало и две нощни шкафчета, както и детската спалня – комплект от две ъглови легла с ракла. Всяка друга мебел или вещ, която не е можело да се намери по магазините, а била внесена от чужбина или закупена с много връзки от „Кореком" или „изпод щанда" се превръщала в символ. За нея започват да говорят първо най-близките, после блока, докато след ден два не е разбрала цялата улица или квартал. Така се създават битовите символи тогава, като всички говорят за тях при първата им поява, като например за прахоскукачката на леля Цецка от първия етаж, или пък за видеото на Миткови от третия. Друго много характерно придобило битова символика през социализма е приготвянето на зимнина и консерви във всеки български дом, запазила се и днес. След като не можело да се разчита на пазара за плодове и зеленчуци през всички сезони, българина в традиционата концепция за онова време „Направи си сам", ги изготвал по балкони, предблокови пространства, на лозето и в село. Обществена символика Производството по време на социализма било насочено както за задоволяване на вътрешния пазар, така и за износ към държавите от Източния блок. Въпреки, това в страната се създавал изкуствен дефицит на стоки от първа необходимост. Така се появява общественото явление на „километричните опашки" от чакащи хора. Виждаш опашка, първо се редиш и тогава питаш за какво е. Тогава се налага и глагола „пуснаха", докато в Съветския съюз е „изхвърлиха" , т. е. заредиха дадена стока. Зареждането на цитрусови плодове само около Нова година отъждествява едното с другото. Съществуват специализирани магазини в продаването на едни или други стоки. Такива са НарМаг (народен магазин), ДетМаг (детски магазин), НарКооп (народна кооперация), ЦУМ, РУМ, ГУМ (централен, районен, градски универсален магазин), ХС (хранителни стоки), Млад техник, Битова химия, 1001 стоки, Плод и зеленчук, магазини на предприятията, които и до днес са запазили мястото си в градското пространство, въпреки че вече не съществуват. Наред с тези магазини съществуват и още едни емблематични за времето си – Корекомите, противоположни на горните. Докато първите през по-голям период от време стоят с полупразни щандове, то Корекомите са образец на Запада с неговото разнообразие от стоки. Тук се пазарувало само с валута и било недостъпно за обикновените хора, само за такива от партията, чужденци, международни шофьори. Кореком не е съкращение от народното „корекция на комунизма", а е наименование образувано от първите срички на френското Кантора за търговско представителство (COMPTOIR DE REPRESENTATION COMMERCIALE) (http://vidinsky.projectoria.org/?p=22). Кореком е външно търговско представителство към предприятието Интеркомерс и чак 1964 година става самостоятелно външно търговско предприятие. Оттам излизат много стоки, които са стават символ за времето си като шотландски уискита, шоколадово яйце с играчка наричано корекомско, шоколад „Тоблерон", и както се казва в един български игрален филм „ и ние можем да ядем бонбонки тик-так и да пушим цигари Кент". Видяхме, че повечето от имената на магазините са новообразувани от съкращения. Но не само те са такива. Това е времето на абривиатурите и съкращенията на имената. Всяко предприятие, завод, кооперация, учреждение носи неразбираемите за нас ТПК, ЗЗУ, ДСО, ДИП, НПК, АПК, ОДЗ и по-познатите Винпром, Респром, Елпром, Балкантон, Мототехника и т. н. Автомобилите също са такива – ВАЗ, ЗАЗ, АЗЛК, ГАЗ, по-известни ни като Лада, Запорожец, Москвич и Волга. Те навлязоха и в битовото пространство с „транзистор ВЕФ". Друга характерна особеност е всяко нещо да си има Дом. Появяват се Дом на модата, Дом на книгата, на обувката, на армията, Пионерски дом, Младежки дом, Дом за социалистически бит и култура и всичко това под влиянието на СССР. Руският език се превръща като втори майчин. Задължително се изучава в училищата, чете се руска литература и преса, слуша се руска музика, цялата информация и културен обмен идва оттам. По тази причина всичко западно е обявено за враждебно. Има информационно затъмнение. Забранено е да се ходи на църква. Има цензура върху всичко, което не отговаря на партийно-държавната политика. Училището възпитава с тези средства и по съветски образец. Създадени са чавдарска, пионерска, комсомолска организации, влизането в които е задължително или по-скоро неизбежно. Дават се поръчения какво трябва да се извърши, ходи се по бригади. Въведени са учебни предмети като Основи на комунизма, История на БКП с всички пленуми и конгреси, които трябва да се наизустяват. Създава се система от социалистически празници и ритуали. За официални са обявени 1 май, 24 май, 9 септември, 7 ноември („годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция, открила нова ера в историята на човечеството, ерата на прехода от капитализъм към социализъм и комунизъм"). Честването им се отбелязва с тържествени манифестации, които преминават през централните части на градовете. Партийните лидери стоят на високи трибуни, развяват червени карамфили и поздравяват манифестиращите. Всички участвали в тях, учениците подготвяли специални програми, имало музика, оркестри, носели се лозунги и плакати с ликовете на идеологичските лидери, като нещо сакрално, поднасяли се венци и цветя на паметниците. Първото предаване на Българската телевизия се състояло на 7. 11. 1959 г. и е отразена манифестацията на площад 9- ти септември (днешният Батенберг). Някои от тези паметници също са част от символите на социализма като „Чинията" на Бузлуджа, Паметници на Съветската армия, Мавзолеят на Георги Димитров, бюстове на идеолози и борци за социализма. По това време пространството в и около селищата се запълва с огромни строежи на сгради, заводи, предприятия, цехове, ферми, язовири, ТЕЦ-ове, ВЕЦ-ове. Тази социалистическа действителност е изобразена и върху българските банкноти през периода. На някои от тях освен герба присъства и добре познатия ни символ сърп и чук. Георги Димитров се появява за пръв път на банкнотите през 1952 г. През същата година по съветски пример в България се появяват банкноти от 3 и 25 лева. Така познатото ни левче с паметника на Шипка е най-дълго живялата банкнота от 1962 до 1996 г., въпреки че социалистическия герб си е отишъл в началото на 90-те той продължава да стои тук. И не на последно място трябва да споменем за лозунгите от онази епоха, които все още срещаме да висят по стените. Колко абсурно звучи израза „Селянино изми ли си яйцата", поставена в АПК-тата или „25 години народна власт-25 години български цирк" послучай годишнината на цирка (http://www.geocities.com/decommunization/C...nts/Lozungi.htm). Надписите поставени да възпитават в услуга на партията-държава, всъщност пораждат искрен смях в обикновения българин и стават повод за раждането на политически вицове. Днес някои от тези символи са достигнали до нас чрез фографии от онова време, други чрез спонени на преживели събитията, трети откриваме из вехториите в мазетата и таваните, четвърти макар и малко си остават там където са били преди години, но вече с отпечатъка на времето. Но няма етап от историята който да се запазил изцяло, та нали трябва новото да си проправи път , и точно в това се крие красотата в историята, да започнеш да се занимаваш, да откриеш забравеното старо, да разбереш символиката на старата епоха. Ако тя бе навсякъде наоколо, нещата от нея не биха се превърнали в символи за нас след време. Използвана литература: Даскалов Р., Нещата наоколо, С.,1998 Аз живях социализма, съставител Г. Господинов, 2006 Инвентарна книга на социализма, съставител Я. Генова, Г. Господинов, 2006 Теренен материал http://bg.wikipedia.org/

В един стар руски виц се казваше: "Эротика - ето искусство, а порнография - наша жизнь!" (Еротиката - това е изкуство, а порнографията - това е животът ни!).

Аз също много бих искал да присъствам. Но не знам дали няма да съм на море или планина по това време. А, ако ми се удаде възможността да дойда, в този случай ме притесняват два факта: - не познавам града - късният час на събитието и прибирането в Пловдив (или нощувката в столицата) Защо е в толкова късен час? Я кажи, кои историци ще присъстват там?

Ако искаш, прочети и това: http://ziezi.net/azbuka.html http://www.vestnikataka.com/?module=displa...amp;format=html http://goodnews.actualno.com/news_67128.html http://paper.standartnews.com/bg/article.p...;article=155453 http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=13387 Но не се предоверявай на написаното...