ISTORIK

Къде в Пловдив (Филипополис) ги има тези останки? Това са останки в град Филипи. Всъщност, и двата града - Филипополис и Филипи - са получили имената си от Филип II Македонски, бащата на Александър III Македонски.

Бележка на модератора Струва ми се, че колегата Стоедин е пуснал тази тема като шега или закачка с някои наши потребители. Да видим, кой ще се познае /кои ще се познаят/... Иначе хипотезата е интересна, но - невярна, според мен.

Може, може... А сега ми хрумна една много идиотска идея... Да сложа въпроси, тестове от (проекто)матурите или други някакви тестчета... Голям майтап ще падне - също като въпроса относно скрития човек зад желазната маска... Шегувайки се или - не, бая народ го свързва с Леонардо ди Каприо, а сериозно - само с брат близнак на френския крал и още 1-2 имена...

Птици, овце... По тази логика, сега и жаби ли да очакваме да започнат да ни ръфат? Примерно...

Мога да направя нови анкети, но въпросът е: на каква тематика да са? Имате ли предложения за нова тема за анкета, на предложения за въпроси, за някои възможни отговори...? Ако нещо интересно ви хрумне, моля, споделете го!

Kъде се крие писменоста на древните българи? Ето това е Въпросът. Това е въпросът за 200 000 лв. Или поне - за 18 000 лв. - в 18 часа... Отговорете на момчето! Никой ли не иска да стане милионер?!

Ahat - The black Sheep (Chernata ovca)

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3656 http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Glagolica.html (Character encoding - Unicode Utf-8) http://www.e-psylon.net/dot/index.php?item...;article_id=256 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BB%...%B8%D1%86%D0%B0 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%...%B0%D1%82%D0%B0 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%...5%D0%BE%D0%BD_I http://www.pravoslavieto.com/history/09/86...imeon/index.htm http://historybg.hit.bg/chapter6.htm http://212.39.92.39/e/prosveta/istoria_11/9.html http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%B8%...%B8%D1%86%D0%B0 Прочети текстовете, които се крият зад препратките, и, ако след това имаш още въпроси, питай пак!

Сега е момента да откриеш богомолка и да направиш боен турнир между двете насекоми. Аз бих заложил на богомолката. Между другото, има стил от у-шу (кунг фу), посветен на нея - стил на богомолката. От така наречените "зверинни" стилове е (подражаващи на животни, птици, влечуги и насекоми)... Намери нов скакалец, иначе битката е предрешена. http://pigua.dankin.net/tanglang.htm http://daobg.com/forum/index.php?showtopic...mp;#entry384361

ДВУКОМПОНЕНТНА ЕПОКСИДНА СМОЛА ЗА ПОКРИТИЕ - Епоксидните смоли и втвърдители са химикали, при използването на които е необходимо да се вземат мерки за безопасност и охрана на труда. В местата, където те се използват, не се разрешава да се яде, пие и пуши. Тези, които използват епоксидни м-ли, задължително трябва да мият ръцете си преди ядене. Също така при влизане в контакт с такива материали е задължително да носят предпазни дрехи, маска за лице и ръкавици. Инструментите се почистват с разтворител - тутуол, ксилол, ацетон или най - добре със специалния разредител "VIMEPOX SOLVENT", непосредствено след тяхното използване. --- http://www.bulengineering.com/img/OBIAVI/T...nfolist_226.pdf "Tana nowa rhe 720" - Препаратът лесно разтваря остатъци от смола и катран, мазнини и белтъчни замърсявания, създава обилна плътна пяна и действа дезинфектиращо.

Подобрявам анкетата, дано да сте доволни... Само съжалявам, че не мога да добавям повече въпроси. Неточностите, допуснати в отговорите, се дължат на факта, че бързах да пусна анкетата днес и не обмислих всички възможни варианти. Благодаря ви за корекциите! Ако някой от вас иска да променя мнението му в анкетата по някой въпрос, след настъпилите промени във въпросите, да каже!

Готово, промените са нанесени.

Мога да добавя още много питания, премного интересни, при това, но за съжаление това е лимитът от въпроси, които мога да задам. Ако уважаемите потребители на форума имат предложения за нова анкета с допълнителни въпроси, могат да предложат идеите си, а след време новата анкета ще се появи - за всеобща радост. Бих помолил Създателите на сайта, ако може отново да увеличат броя на възможните въпроси в анкетите, за което предварително благодаря!

Ето отдавна обещаната анкета относно нашата история. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4320

Ето отдавна обещаната анкета относно нашата история. Тя беше инспирирана от друга анкета, взета от френски исторически сайт. A ето я и френската анкета... http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3480&st=0 Надявам се, че двете анкети са ви харесали... Това не е тест по история, не търсим верен или политически коректен отговор; това е анкета за вашите нагласи относно спорни моменти от нашата история. Въпросите не са подредени в хронологичен ред, нека това не ви притеснява.

Синусоидата на Жабински е интересна. В основата е на някаква нова наука - социономика. Направена е на базата на исторически факти, на статистика. Приема се като аксиома, върху която анализаторите градят теории за социалното поведение и икономическото развитие. Оттам - нататък правят прогнози за тенденции в развитието, базирани на това, че характера на синусоидата няма да се промени. Формата на управление, както и социалното поведение въобще, не е причина, а следствие от технологичното и икономическо развитие на обществото като цяло. Бързото развитие води до презадоволяване на обществото, а презадоволяването до вродения ни мързел и от там често и до промени в обществения строй. След период на блажен застой населението се увеличава, старите технологии се изчерпват от към ефективност и се появява остра нужда от развитие. И наистина тези периоди образуват подозрително правилна синусоида Подобна теория отдавна има в икономиката. Нарича се кривa и, за да ги свържем с обществения строй като причина, трябва да повярваме едва ли не, че извънземните ни стоварват през равни интервали демокрацията. Истината е, че причините за застой се крият най-вече в бързото развитие. Демокрацията идва в такива моменти най-вече, защото хората могат да си я позволят. Остава им време да вдигат революции. на промишлените цикли и представлява същата подозрително правдоподобна синусоида. Само, дето те се случват в по-малък мащаб в далеч не демократичните предприятия. След въвеждане на нови технологии следва бързо развитие, увеличаване на производството, печалби и кривата върви нагоре. В един момент следва пренасищане на пазара, появяват се още по-нови технологии и кривата достига горната си точка и тръгва надолу. В дъното вече предприятието е на загуба и следват спешни мерки, които често включват, освен инвестиции в нови технологии, и смяна на ръководството.

Печелившо хоби или нетипичен бизнес? Как колекционирането на старинни монети или марки може да се превърне в доходна инвестиция? Емил Гьорев вестник Капитал Сигурно сте чували различни истории за хора, които намират съкровище: било то в стар сандък, заровено на двора и на самотен остров. Или за някой, който е наследил класьор с марки от възрастен роднина, а впоследствие се оказва, че колекцията струва няколкостотин хиляди долара. Въоръжени с подобни градски легенди, страстните антиквари неуморно търсят щастието на живота си, измъквайки скъпоценни вещи (и най-вече монети) дори и изпод паркета на стари къщи, предназначени за събаряне. Рядко целта на тези хора е просто да допълнят липсващо парче в някоя тяхна колекция. По-често интересите са предимно икономически. И вероятно има защо. Звън на злато Поради специфичното си географско положение България е предпочитано място за търсачите на монети, тъй като е на пътя между Европа и Азия. "Най-често монети се намират около старите търговски пътища", обясни Иля Прокопов, главен специалист в отдел "Злато и нумизматика" към Първа инвестиционна банка. "Когато се почувствали застрашени от крадци, търговците заравяли или просто хвърляли встрани от пътя кесията с монети и съдейки по това колко много сме открили досега - рядко са успявали да се върнат да си ги вземат", разказа той. Дори да не става дума за някое древно съкровище, може да се окаже, че притежавате нумизматична колекция, която само допреди няколко години е струвала няколко пъти по-малко. В България най-често става дума за златни или сребърни монети, отсечени от монетния двор на Българска народна банка (БНБ) в лимитирани бройки и по някакъв повод. Типичен пример е златният български лев, пуснат през 2002 г. Той е с емисионна стойност 500 лв., но към момента струва поне три пъти повече. В случай че притежавате монета с висока нумизматична стойност, която искате да продадете, или пък това, което БНБ ви предлага за нея, не ви е по вкуса, може да посетите няколко места, на които се извършва активна търговия. Независимо дали става въпрос за покупка или продажба, най-популярното тържище за днешните колекционери е интернет и най-вече онлайн аукционът eBау. Много популярно място и голям форум, в който участват нумизмати от цял свят, е forumancientcoins.com. На него може да намерите както много информация, така и сериозни търговци. Освен тях има специализирани публични разпродажби и базари, в които може да се включите. Нумизматиката в България като почти всяка по специфична дейност не е много ясно уредена по закон и това кара много хора да крият колекциите си. "В момента няма пълна яснота дали сте просто временен държател на монетите или сте техен собственик", обясни Иля Прокопов. Това възпира и нумизматите да застраховат монетите си, което е крайно наложително, тъй като лесно могат да станат обект на грабеж. Друг голям риск е възможността да попаднете на фалшификат - нещо, което при филателистите например е голяма рядкост. Малки хартийки с голяма стойност Друго интересно хоби, което с малко повече търпение може да се окаже много сполучлива дългосрочна инвестиция, е събирането на пощенски марки. За да се присъедините към филателистите, не ви е необходимо нищо повече от желание. Това е едно сравнително евтино занимание, като дори и едва няколко лева могат да ви свършат работа, за да дадете старт на колекцията си. Когато става дума за покупка или продажба на марки, не бързайте да се втурвате направо в някой клон на "Български пощи". Това е предпочитано място за начинаещите колекционери, които правят първите си стъпки в тази област. Предлаганите от пощата екземпляри обикновено са от последните няколко години и са от по-масови тиражи, което и ги прави с не особено висока стойност. Голям недостатък на пощенските марки е, че за разлика от монетите дори и лимитираните тиражи първоначално се продават на номинална стойност. Често е едва няколко стотинки. "Така, за да направите покупка с цел инвестиция, трябва да придобиете няколко стотин или дори няколко хиляди бройки, които след това трудно ще пласирате на пазара на много по-висока цена", обяснява Йордан Кочев, секретар на Съюза на българските филателисти. "Колкото по-рядко срещана е една марка, толкова цената й е по-висока. Така, ако се опитате да продадете голямо количество от определена серия, търсенето ще започне постепенно да се насища, а оттам цената бързо ще започне да пада", допълва той. И тук, както при нумизматиката, а и при повечето колекционерски хобита основното място за търговия е интернет. Сред най-популярните сайтове са eBay и stampwants.com. Освен онлайн желаещите да купуват или продават могат да посещават организирани срещи на клубовете по филателия, каквито има във всеки по-голям град в страната. Средно един път месечно се организират и по-масови национални срещи. Независимо че измамите с пощенски марки са много по-редки, отколкото тези с монети, никой не е застрахован срещу тях. Така че, когато купувате по-скъп екземпляр, е препоръчително да се посъветвате с експерти. Инвестицията в марки и в монети е рискова като всяка друга алтернатива. Има обаче голяма вероятност тя да ви се отплати много по-добре, отколкото инвестиция на фондовата или стоковата борса, а ситуацията далеч не е така глобална и зависеща от толкова много фактори. Стига да имате желание да се занимавате с нещо подобно, наградата няма да закъснее - била тя дори само морална. --- Интересни факти: ■ Най-скъпата българска марка в момента се казва "Обърната конница" и струва някъде между 15 и 20 хил. лв. За сравнение, най-скъпата марка в света - Black on Magenta, е на стойност около 3 млн. долара. ■ Най-богатите колекции от марки и монети са притежание на арабските кралски фамилии. ■ През 1841 година се появява обява в London Times, в която жена събира марки, с които да облепи стените на стаята си. Малко по-късно тази жена става първият известен филателист и поставя началото на едно от най-популярните хобита в света. --- Въпреки че е почти невъзможно да попаднете на пощенска марка, която да струва милиони, историята познава и такива случаи. Така например през далечната 1886 г., шведът Джордж Бакман, без въобще да подозира, продава за 7 крони уникална пощенска марка, която намира случайно. Само 8 години по-късно в Англия тя вече се оценява на 400 лири. Последната й цена, която плаща неизвестен колекционер на търг през 1996 г., достига феноменалните 2.27 млн. долара. Много сходна и интересна е и историята на белгиеца Жозеф Таянди, който съвсем неочаквано за себе си станал притежател на цял куп сребърни монети на голяма стойност. По време на бурен купон в съседния на неговия апартамент Жозеф правел отчаяни опити да заспи, но нищо не помагало. Накрая взел един тежък чук и започнал яростно да удря по стената. Само след три удара зейнала дупка и оттам се посипали цял куп сребърни монети... --- 1. В България истинските / със стойностни колекции/ колекционери на пощенски марки са толкова малко, че се познават поименно. 2. Има разлика между серии марки издавани от Парагвай и САЩ например, които държат /сравнително/ ниска цена и серии марки на Третия райх, Царство България или Царска Русия, които са по-скъпи, но много трудно могат да бъдат намерени в добро състояние / само от колекция/, защото в продължение на години има търговци специализирани в износа на пощенски марки от страната. 3. Човек, който не познава пазара много лестно може да бъде подведен. По принцип пощенските марки се оценяват по каталози на големи западни аукционни къщи. В България обаче пазарът е малък и цената върви в % от каталога. 4. Друг особен момент е, че старите колекционери са патриоти и предпочитат да продават на хора, които са колкционери, а не търговци - за да може марките да останат в страната. 5. Cтойността на колекциите варира съобразно икономическия цикъл, нараства по време на бум и спада рязко по време на рецесия.

Днес Франция празнува Националния си празник, 219 години от Падането на Бастилията, ден на независимост за свободната нация. Крепостта "Бастилия" била построена през 1382 година като укрепление на подстъпите към столицата, но скоро се превърнала в затвор за политически затворници. За много поколения французи крепостта е била символ на всевластието на краля и абсолютната монархия в страната. Съществуването й продължава малко повече от 400 години и през нея са преминали Франсоа Ларошфуко, Пиер Огюстен Карон де Бомарше, Волтер и други популярни личности. Решението на краля да разпусне образуваното на 9 юли 1789 година Учредително събрание и да свали държавния контрольор на финансите реформатора Жак Никер и недоволството на населението довело до щурма над Бастилията. Той продължил около четири часа като началникът на гарнизона, наброяващ над 100 души, бил разкъсан, а крепостта - разрушена. Крал Луи XVI отменил решенията си, довели до падането на затвора. Народът ликувал от победата и легендата гласи, че на развалините на Бастилията се появил надпис - "Тук танцуват". Това сложило началото на Френската революция, довела и до премахването на монархията. На 21 януари 1793 крал Луи XVI е екзекутиран като враг на Революцията в Париж. Сега на мястото на Бастилията е голям транспортен кръг с Колона на Бастилията в центъра. От тук обикновено започват ежегодните празненства. Традиционният ритуал на празнуване на Деня на превземането на Бастилията започва рано сутринта с военен парад, наблюдава милиони французи и туристи. През 2000 година за първи път във военния парад на Елисейските полета взеха участие военни от осем страни на Европа. Президентът на Франция приема парада и прави традиционно обръщение към нацията по случай деня на превземането на Бастилията. В цялата страна се провеждат балове, карнавали, приеми. http://news.ibox.bg/

Според мен, младежът, вместо да се предоверява на уикипедията, да беше отворил да прочете: 1. Българската военна история през Първото българско царство - Борис Чолпанов, Димитър Ангелов и Стефан Кашев 2. Българската военна история през Второто българско царство - Борис Чолпанов и Димитър Ангелов 3. Българското военно изкуство през феодализма - Щерю Атанасов и др. 4. Векове от слава (или Славата на България) - Борис Чолпанов 5. Кой кой е в средновековна България - Йордан Андреев, Иван Лазаров, Пламен Павлов 6. Българската бойна слава - Атанас Пейчев и др. --- Идете в темата в Бойна слава (дал съм я в първия постинг!) и му задайте въпросите си там. Питайте го за методиката на определянето на победите - броя на спечелените войни, броя на спечелените битки или - и двете е гледал, може да поспорите за определени години или за резултата от някои сражения и войни. Има и други, които му задават въпроси там.

Открих нещо интересно - статистика на битките на средновековна България. Може би, не е съвсем точна и подлежи на корекции... Но е интересно да се види. Ето темата за това във форума Бойна слава (има допълнителни екстри там!): http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=10314 Ето и самия сайт: http://bitkitebg.freehostia.com/index.html

Обаянието на отровните змии Автор: Д-р Д. Шмит Още когато слезли от клоните нашите човекоподобни предци, те срещнали змии в днешния им вид. Били са особено впечатлени от липсата на крайници и свързания с това начин на придвижване. По-късно змиите са играели важна роля в митологията на много народи. При това отначало те са имали извънредно положителен образ: със смяната на кожата си змията е символизирала подмладяване, прераждане, а с това и безсмъртие. Отровните змии са били обект на особен интерес. Уреус, змията, украсяваща предната част на короната на древноегипетските владетели, е превърната в символ на господството. Гръцкият върховен бог Зевс не се е страхувал да се превръща и в змия. Божествената перната змия на мексиканския бог Кетцалкоатл е била въплъщение на свръхествествените му сили. В брахмано-индуистката митология полубожествените змии били въплъщение на безкрайността и вечността, а на обгръщащата света змия дори и земята е можела да почива. Нагите са били духове-закрилници и носители на плодородието. Будистките наги са били считани от хората за доброжелателни и дори са пазели Буда, „осветения“, от несгодите на света. За сметка на това пък Аспис, свръхестествено същество с тяло на змия и символ на злото и упорството, в което древните евреи вярвали, е имал отрицателна роля. Както се разказва в Стария Завет първите хора са били изкушени от змия, въпреки забраната на Господ да ядат от плодовете на Дървото на познанието, и това се оценя от съвременните хора като положително. Но след като с разпространението на християнството животното е причислено към низшите същества, което все още е достатъчно добро, за да е полезно на човека, змията поне в нашето християнско културно общество окончателно е заклеймена като олицетворение на злото. За повечето хора змиите са олицетворение на злоба, коварство и фалш. Те предизвикват отвращение, биват презирани и поради мнимата им и с това и потенциална опасност мразени хората се боят от тях. Хората, за които красотата, елегантността, оригиналността и многообразието на видовете змии е очарователно и дори ги прибират у дома си и отглеждат в терариуми, като цяло са обект на присмех и биват остро критикувани от игноранти. Винаги излиза на преден план мнимата отровност на змиите. И по време на „кариерата ми на терарист” от десетилетия действително всеки, който не се занимава със змии и пристъпи прага на моя терариум, задава въпроса „Отровни ли са?“. При това от почти 3000 съществуващи днес вида змии само около 400 вида имат добре развит отровен апарат. И дори сред тези видове повечето не са опасни за човека. Те имат или слабодействащи отрови, и често и извънредно рядко нападат и са плашливи или живеят скрити и по принцип никога нямат контакт с човека. Различаването на отровни от неотровни змии в общи линии се прави според наличието на отровни зъби и двойката разположени зад очите отровни жлези, модифицирани слюнчени жлези над горната устна. Много змии разполагат със слюнчени жлези над горната устна, които произвеждат смес от протеини, която може да бъде и силно отровна. Отровни змии с гладки, ненабраздени зъби или зъби в задната част на горната челюст, които имат надлъжен канал, са принудени да улавят жертвата си и да втриват отровата в раната с дъвкателни движения на челюстта. Поради разположението на зъбите и слабата отровност ухапването на повечето от тези видове не е опасно за човека. При разположените в предната част отровни зъби на морските и отровните змии браздата за пренасяне на отровата е затворена, и тръбовидните отровни зъби дават възможност за впръскване на отровата в раната. Сухата субстанция на змийските отрови е съставена 90 до 95 % от смес от различни белтъци, предимно от токсини и ензими, при което хидролитичните ензими играят важна роля за смилането на жертвата. Други биологично активни, но нетоксични белтъци са важни за фармацията, напр. полипептидите за понижаване на кръвното налягане. За многостранното действие на змийските отрови има информация още от античността. Змии биват нарязвани и екстракт от тях се извлича в алкохол. Все още в някои страни се предлагат в бутилки алкохол змии като лекарство и деликатес. За загрижения гражданин от нашите географски ширини, който се изправи пред отровна змия несъмнено възникват следните въпроси: Коя е най-опасната отровна змия? Коя змия представлява най-голяма смъртна опасност за човека? Коя змия убива най-много хора? На тези въпроси не може да се отговори еднозначно. Отровата на морските змии например даже и в най-малки количества е с особено силно действие, само че те никога не нападат хората и отделената отрова е в сравнително ограничени количества. Комбинацията на силно действие на отровата и впръсканото при ухапване голямо количество отрова отрежда на австралийския тайпан (Oxyuranus microlepidotus) първо място в списъка на най-опасните змии. Но всъщност какво значение има това, при положение че отровата на черната мамба (Dendroaspis polylepis) и на кралската кобра (Ophiophagus hannah) уврежда силно нервите и парализира дишането и така в рамките на няколко минути настъпва смърт? Едва ли може да се каже точно броят за починалите в следствие на ухапване от отровна змия. Ухапванията са проблем предимно за селското население в тропиците. Много от случаите в тези региони изобщо не се регистрират. По преценки годишно между 50 000 до 100 000 души намират смъртта си вследствие ухапване от змия сред природата. Освен това остават стотици хиляди трайни увреждания, предимно деформации и загуба на крайници. Ако трябва да се направи извод от казаното дотук, всичко говори против отглеждането на отровни змии в терариум. Въпреки емоционалната неприязън на повечето хора към змиите като цяло, в обществените терариуми тъкмо уж смъртоносните огромни змии и предимно отровните змии се радват на особено внимание от посетителите. Имена на змии като боа или анаконда са познати за тези, които не се занимават със змии също толкова, колкото и имена като кобра или гърмяща змия. Тук изхождам от това, че в добре поддържан обществен терариум съществуват всички предпоставки за правилното отглеждане на отровни змии при оптимално спазване на всички предпазни мерки. Въпреки всичко в значителна степен – това показва например и предлагането им на борсата за влечуги- отровни змии се отглеждат като частна собственост. Различни са мотивите за отглеждане на отровни змии в домашен терариум. Опитният собственик на змии познава особеностите на своите питомци и гледа на грижата за тях като отглеждане на „неопасни” змии. Отглеждането на животни под грижите на хората открай време е основено културно благо, не само като банално средство за препитание, но и за удовлетворяване на интелектуалните и естетични потребности. Както много тераристи, хората, отглеждащи отровни змии са допринесли с непрекъснато нови и ценни от научна гледна точка познания за отглеждането, поведението и размножаването на техните животни повече, отколкото, херпетологията би могла да допринесе. За съжаление при отглеждането на „опасни” животни – това се отнася както за бойни кучета, така и за големи или отровни змии – съществена роля играе и желанието за престиж слаби по характер и комплексирани хора, потребността за значимост и стремежът към сензация, във връзка с лекомислие или ограничени познания. Така се създава лошо име на добросъвестния и отговорен терарист. В повечето случаи противниците на отглеждане на отровни змии са повлияни предимно от инстинктивни страхове и необоснована, дълбоко вкоренена неприязън, отколкото от чувство за отговорност към обществото. Често разгорещение преувеличавания предизвикват дори противоположното: те привличат авантюристичните характери да се пъчат с отглеждането на подобни „зверове“. Противно на твърденията на противниците на отглеждането на екзотични животни аз твърдя: при определени условия и когато се подхожда с необходимото внимание, отровните змии също са напълно подходящи за отглеждане в терариум. Въпреки това – със сигурност всички почитатели на змиите са на моето мнение – отглежането на потенциално опасни отровни змии в домашни условия трябва да бъде изключение и разумни обществени наредби трябва да сведат до минимум всеки свързан с това риск. Както отглеждането на диви животни като хоби, с образователна или изследователска цел, и тераристиката изисква като цяло висока степен на лична отговорност към животното и другите хора. Така начинаещият стопанин на отровни змии трябва да е пълнолетен и да може да оцени себе си самокритично като благоразумен, отговорен и благонадежден. Отглеждането на отровни змии изисква освен самото отглеждане и особени предварителни мерки за предотвратяване на възможни опасности, произлизащи от контакта с тези животни. Опасностите засягат предимно самия терарист, но също и живеещите наблизо хора, като членове на семейството, съседи или посетители. Затова с такива животни трябва да се занимават само хора с дългогодишен опит в отглеждането на змии. Тези тераристи трябва освен необходимите познания да могат да осигурят и необходимите технически условия, за да сведат до минимум съществуващите опасности за човека и животното. Неподходящи за занимание с потенциално опасни змии са принципно хората със слаби характери, алкохолици и наркомани, както и деца и възрастни хора с лабилно здраве. Като особено застрашени при ухапване от змия са предимно пациенти със сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, заболявания на белите дробове и бъбреците, алергични хора, както и такива, които приемат определени медикаменти като бетаблокери. Друга важна предпоставка за отглеждане на отровни змии са местните законови разпоредби. Във Федералния закон за нарушаване на реда от 19.2.1987 за отглеждането на опасни животни се казва: "Нарушение на реда извършва този, който, умишлено или небрежно 1. оставя да се движи свободно опасно диво или агресивно животно или 2. като отговорен за контрола на такова животно пропусне да вземе необходимите предпазни мерки за предотвартяване на щети причинени от животното.” Но какви са „необходимите предпазни мерки“ при отровните змии? Законът за защита от опасни вещества (!) в новата си формулировка от 14.3.1990 дава поле за действие. В § 18 за отровните животни и растения Федералното правителство има право, доколкото е необходимо за опазване на живота и здравето на човека и съблюдаване опазването на природата и животните, да дава предписания, екземпляри от определени отровни животински видове да не се внасят или отглеждат или само тогава, "когато вносителят или собственикът разполага с подходящи противодействащи средства и препоръки за поведение, или ... когато са представени на компетентния орган. Разрешението за отглеждане ... може да е свързано с наредби." Според § 833 собственикът на змии е длъжен в случаи на доказани възникнали по негова вина щети на трета страна да поеме разходите и евентуално да плати обезщетение. Отглеждането на отровни змии, както и изобщо на всякакви змии, в жилище под наем в случаи на спор с хазаина винаги се забранява. Но и собственикът на жилище не е освободен от такива проблеми. Решението за това зависи не от някакви закони, а от това какво отношение има съдията към змиите. Разумните обществени наредби за отглеждане на опасни животни трябва на бъдат напълно одобрявани. Но за съжаление биват прекомерно надценявани. При кои хобита има по-малко наранени и загинали, отколкото при грижата за отровни змии? При алпинизма, карането на ски, делтапланеризма или при т. нар. екстремни спортове, когато примерно луди скачат с парашут от висока сграда или скала? Или пък при отглеждането на кучета? Все пак Германия годишно биват убити около 15 човека от домашни кучета и хиляди биват тежко наранени. Със сигурност възможните последици от едно ухапване не са за подценяване, още повече че действията на змийската отрова винаги зависят и от различни обстоятелства. При наличие на алергии например и при класифицирани като „неопасни” змии може да се стигне до сериозни ситуации. Ако този риск трябва да се избегне със законови забрани, то тогава най-напред трябва да се забрани пчеларството, тъй като ято пчели притежава многократно по-голям смъртоносен потенциал за обществеността, отколкото една компетентно отглеждана в терариум отровна змия. Точно във връзка с отглеждането на отровни змии трябва да се приветстват възможностите за доброволно полагане на изпит за отглеждане на влечуги. На базата на доказани основни познатия всеки заинтересован може да се подложи на допълнителен изпит за потенциално опасни животни. Много оспорван въпрос за издаването на разрешителни за отглеждане на отровни змии е наличието на необходимия при спешни случаи антисерум. По правило не е препоръчително да се държат в запас специфични моно- и поливалентни серуми. Това дава повече сигурност тогава, когато незабавното клинично лечение поради отдалеченост не е възможно и се осигури компетентна терапия с антисерум на място. Ограниченият срок на годност на течните или изсушени антисеруми дори и при съхранение в хладилник, непрекъснато свързаните с това разходи и преди всичко рискът от непоносимост, а с това и анафилактичен шок, принуждават собственика на отровни змии да избере прекия път към подходящо медицинско заведение, отколкото да предприеме самолечениe. По правило от домашния лекар се изисква прекомерно. Освен това при частно съхранение никога няма гаранция за спазване на предписаните условия за транспорт и съхранение. Затова всеки собственик на отровни змии трябва да се информира за бързото достигане на място с квалифицирани лекари и обществена банка за серум. Финансовото обезпечаване на възникнали при трети лица щети от отровна змия може да се извърши в рамките на застраховка с изплащане на сравнително изгодни годишни вноски. Тъй като на чужди лица не се осигурява доброволно контакт с животното, този случай няма смисъл да се обсъжда. Възможно е покриване на всички разходи, включително и разноските за антивениново лечение, в рамките на застраховката за собственика на змията и отделно за членовете на семейството му. Но подобна застраховка е толкова скъпа, че поради рядкостта на ухапванията разходите за антивенин, ако не се поемат от здравната каса, се заплащат лчино. Въпреки всичко на собственика на отровна змия се препоръчва да проучи възможностите в някоя застрахователна компания. Трябва да бъде спомената и безсмислената дискусия, идваща от Америка и актуална и у нас, как да бъде напълно изключена опасността на отровните змии. Тя засяга т. нар. „неотровни” отровни змии. От комерсиални подбуди екземпляри от предпочитани и особено опасни видове биват превръщани в неотровни. Това принципно е възможно със скъпоструващи хирургически операции, като отстраняване на отровните жлези с помощта на лазерна терапия или разделяне на каналите, по които тече отровата. Поддъжници на тези операции са на мнение, че по този начин животните не само са безопасни, но и стават по-спокойни без това да влияе негативно на продължителността на живота им. Тайно извършваното изваждане на отровните зъби води само до това, че третираните по този начин животни не могат да ядат в крайна сметка отровните зъби биват сменени. Надявам се тук да изразявам мнението на повечето от нашите любители на змиите като категорично отричам такива манипулации. Така се губи точно специфичното на отровните змии и животните се превръщат в достойни са окаяние инвалиди. Освен това така се омаловажава напълно отглеждането на отровни змии и до непресметнат риск от недобросъвестността на някои търговци. И в крайна сметка: евентуалното потомство на тези животни разбира се отново е отровно. Най-добрата възможност да се сдобиеш с отровни змии за отглеждане в терариум е закупуването им от човек, който ги отглежда. Най-добре е да се осъществи пряк контакт със съмишленици в тераристки организации или чрез обяви в техни специализирани издания. Добре организираните тераристки борси, при които действително са спазени всички предписания за безопасност и защита на животните също предлагат на заинтересованите добри възможности за закупуване на млади животни или отделни екземпляри за развъждане. Както всички змии и отровните е най-добре да се транспортират в здрави съдове или издръжливи платнени торби – допълнително подсигурени със здрав топлоизлиран сандък с добра вентилация. Принципно съдът, в който се транспортират, трябва да е със съответното обозначение за вида и броя на съдържащите се в него змии и тяхната опасност. Tрaнспортът в обществени превозни средства по възможност трябва да се избягва, а когато това е единственият вариант, да не е очебийно и с най-голямо внимание. Кутията за транспортиране никога не трябва да се оставя без надзор. Изпращането с логистични фирми е строго регламентирано и много скъпо. Tрaнспортните разходи често превишават стойността на самите животни. Teрариуми с отровни змии принципно не трябва да бъдат в обитавано от хора помещение. Дневни, спални, да не говорим пък за детски стаи са напълно неподходящо място за терариум с отровни змии. Във всеки случай е удачно да бъде отделно помещение, до което достъпът да е ограничен, също и за членове на семейството, особено са деца. Пускане на открито не се препоръчва, колкото и да е желателно през летните горещини. Вратите и прозорците на помещението с терариум трябва да се затварят толкова плътно, че да е невъзможно излизането извън него на избягали от терариума си змии, също и на малките има. Прозорците, вентилационните отвори и др. подобни трбява да бъдат подсигурени с телена мрежа. Ако помещението е в приземен етаж, прозорецът допълнително трябва да е подсигурен с метална решетка, която да затрудни непозволено проникване отвън. Разумно е да има отваряща се навън врата с прозорец и поне 20 cm висок праг. Пред вратата трябва да има предупредителна табела, указваща наличието на отровни змии. Помещението трябва да е толкова голямо, че пред терариумите да има поне 1 метър празно място, за да не се ограничават движенията и да е възможно сигурното отстъпване назад. Всички терариуми трябва да са подредени така, че да няма неконтролируеми свободни пространства около тях, в които избягали животни биха могли да се скрият. Избягалата змия може да промени много бързо познатато вече поведение и да реагира непредвидимо и по-агресивно от обикновено. Подовете или мебелите не трябва да предлагат скривалища. Но все пак ако се налага манипулация с животните трябва да има стабилна, гладка маса. Трябва да се обърне внимание и на достатъчното осветление на помещението. В непосредствена близост до входа трябва да имa под ръка уреди за защита и улавяне, както и достатъчно голям съд (кофа, кашон, торба). Като цяло трябва да има подходящи помощни средства (здрави кожени ръкавици, клещи за змии, куки за змии, прът с примка, ловителен инструмент, шина от синтетичен материал с изрези за фиксиране на животните непосредствено зад главата, инструмент за хранене, лопата за почистване на изпражненията с дълга дръжка, предпазен шлем при плюещи отрова видове и др.). Отровните змии изискват принципно същите условия на живот като неотровните видове със същия размер и произход. Затова трябва да се полагат грижи за биопатоадекватното подслоняване и специфичните за вида нужди. Терариумът за отровни змии трябва да е изграден солидно и устойчиво, да се затваря и да е подсигурен срещу бягство. Конструкцията и материалът трябва да са защитени и от непредвидени външни влияния като трусове, удари, прегряване или влага. Поставените стъкла трябва да са достатъчно дебели. Многопластовото защитно стъкло е препоръчително, но то не предпазва от насилствено навлизане в терариума. Здравината на стъклото трябва да бъде подбрана така, че да не бъде счупено от самите животни или от хвърлени предмети от обзавеждането. Синтетичните стъкла са по-нечупливи, но по правило се надраскват лесно. Предното стъкло трябва да е оразмерено така, че да се вижда всеки ъгъл на терариума. При плъзгащи стъкла страничните ръбове трябва да бъдат с профилни шини, за да се предотврати образуване на процепи. Често неизбежният отвор между две плъзгащи стъкла трябва да се уплътни примерно с пяна. На това трябва да се обърне внимание когато съществува възможност при живораждащите видове ненадейно родените малки да избягат. Плъзгащите стъкла или вратата трябва да бъдат подсигурени с катинар. Размерите на терариума са свързани с общата дължина на тялото. Те са само ориентировъчни стойности, които в частен случай могат да бъдат намалени с около 10 %. По правило те важат за две животни с приблизително еднакви размери. За всеки следващ екземпляр трявба да се добавят около 20 % от обема на терариума при спазване на необходимите за терариум пропорции. Оборудването на терариума за отровни змии трябва да е прегледно. То трябва да е разположено така, че почистването, смяната на водата или вземането на излишната храна да става безопасно. Осветлението, отоплението, отворите за проветряване и съдовете за водя не трябва да преставляват уязвимо място по отношение на стабилност и уплътнение. Луминисцентните тръби трябва да бъдат облечени така, че да не може змия да лежи незабелязано на тях. Безопасно затваряща се отвън кутия с плъзгаща врата в или до терариума предлага проста и абсолютно сигурна защита при работа в него. По принцип тераристът трябва да може да се информира по всяко време къде в терариума се намират змиите в момента. Както с всяко диво животно, особено с отровните змии трябва да се борави изключително внимателно и не на всяка цена. В никакъв случай не трябва да се предприемат каквито и да е действия от лаици, за да се демонстрира опасността на змиите или собствения кураж. Всички неизбежни манипулации с животните изискват спокойствие и концентрация. Суматохата води до небрежност и недостатъчно внимание. При работа с по-големи екземпляри или животни от особено опасни видове извън терариума се препоръчва второ лице за подсигуряване на заден план. Но в никакъв случай двете лица не трябва да действат безразборно. Когато за обслужване на едно животно не е достатъчен един човек, трябва предварително да се обсъдят обстойно всички действия и възможни отклонения. Всички необходими за манипулацията уреди, медикаменти и др. подобни трябва да се подготвят предварително и да са под ръка. При несигурност и нередности действията трябва да бъдат преустановени веднага и животното бъде върнато в терариума му. Винаги трябва да важи принципът: Човешкото здраве винаги трябва да бъде на преден план. Когато човекът, който се грижи за отровните змии отсъства за по-дълго време, трябва да се определи отговорник, който същевременно отговаря на всички изисквания за отглеждане на отровни змии и е обучен напълно. Ако при бягството на отровна змия от терариума й няма възможност веднага да бъде безопасно уловена, несъмнено обезвреждането на животното трябва да е основна цел. Бягството на отровни змии – при всички случаи и на безопасни змии – може да предизвика навън силна паника, скъпи акции на полицията и пожарната и не на последно място да се стигне до наказателен процес. Инциденти при други лица, а също и при членове на семейството, могат да доведат до наранявания или дори до смърт по непредпазливост. Въпреки добросъвестността и вниманието на отглеждащия отровни змии разбира се трябва да е ясно, че никога не може да бъде напълно изключено ухапване. Затова в помещението трябва да бъде окачен на видно място списък с отглежданите в отделните терариуми видове и броя на индивидите, авариен план с данни за близката спасителна служба и инструкции за първа помощ. Препоръчва се и да има достъп до телефон наблизо. Тъй като отровните змии използват отровата си предимно за улавяне на плячка, по правило първо се опитват най-напред да изплашат мнимия или действителния враг с предупредителни сигнали като изправяне на предната част на тялото, издуване на кожата на шията или издаване на шум с опашката. Внимателният и опитен терарист умее да преценява специфичното за вида предупредително поведение на своите живтони и го има предвид. Ухапването на противника служи като сплашване. При това често не се отделя отрова („сухо“ ухапване) – тя се пази за следващата плячка. Ако действително има ухапване, трябва да бъдат забавени увреждащите, особено опасните за здравето действия с мерки за първа помощ до осигуряване на медицинска помощ. Най-напред трябва да бъде успокоен пострадалият. Всякаква паника води само до влошаване на възможните последици. При сериозни наранявания жертвата се поставя в стабилно странично положение, евентуално с наведена глава (шоково положение). За да се забави абсорбцията и пренасянето на отровата в тялото засегнатият крайник трябва да е в покой. При ухапване с предимно разрушаващо клетките действие (пример: много гърмящи змии) крайникът се фиксира с добре подплатена шина (пръчка, дъска и др.) като се внимава да не убива никъде. След ухапване с неврологично действие на отровата (пример: много аспиди) се прилага т. нар. метод на компресия-имобилизация с шиниране на крайника и избягване на каквото и да било неудобство. Този метод е разработен в Австралия, тъй като ухапванията на австралийските отровни змии обикновено нямат или са с много органичено локално действие на отровата, особено отоци и некрози и по този начин почти няма опасения за затрудняване на артериалното кръвообращение под стягащата превръзка. Лекарят, оказващ първа помощ, трябва да е в състояние да вземе решение за правилната последваща терапия, особено дали, евентуално и кога, какъв и колко антивенин да бъде даден. Цел на антивениновата терапия е неутализацията на проникналата в тялото отрова, при което успехът й зависи от качеството на антивенина, индивидуалната реакция на пациента към съставките на впръсканата отрова, както и моментът на даване на антивенина. Като се изходи от факта, особено при ухапване от гърмяща змия, че въпреки наличие на рани от ухапване липсата на симптоми на отравяне и след по-продължително време сочи за „сухо” ухапване, за съжаление това не е валидно за всички случаи. При много видове системните симптоми на отравяне се проявяват едва след по-дълъг латентен период. При много видове отровни змии не е възможно прилагането на антивениново лечение. Съвсем не за всички потенциално опасни видове има въобще антисерум, когато примерно в родината на тези животни съвсем рядко влизат в контакт с хората и скъпото производство на антисерум „не си струва”. Посочва се и особен вид впръскване на отровата и третирането й: плюене на отрова предимно насочено предимно към очите на противника на т. наречените плюещи кобри от Азия и Африка (Naja katiensis, N. pallida, N. mossambica, N. nigricollis, N. sputatrix, Hemachatus haemachatus). В този случай очите трябва да се измият възможно най-бързо обилно с вода – в противен случай могат да последват временни до трайни увреждания на зрението – и засегнатата част от кожата се измива основно с вода. С риск да предизвика недоволство или възмущение у някои мними „експерти по отровните змии“ – в крайна сметка предлагам за дискусия някои идеи, които буиха могли да бъдат послужат като изисквания за частно отглеждане на отровни змии: - Отглеждането на отровни змии („истински“ отровни змии, избрани отровници) трябва да се извършва с разрешително. За това трябва да бъдат приети за цяла Германия, а още по-добре и за целия ЕС, научно обосновани разпоредби. Тези постановления не трябва да бъдат ограничавани от общински мерки. Вече издадено разрешително може да бъде отнето, ако вече не се изпълняват важни предпоставки за отглеждането на отровни змии. При спешни случаи лице за контакти е отговарящият за тези въпроси ветеринарен лекар, който възлага на действително квалифицирани експерти (херпетолози, тераристи) проверката на личните и техническите предпоставки за заявителя за отглеждане на отровна змия. Но едно е сигурно: всички предупреждения и забрани едва ли ще спрат ентусиазираните почитатели на змии да се отдадат на отглеждането на отровни видове. Дори и да не се препоръчва отглеждането на опасни животни – в никакъв случай не трябва да бъде заклеймявано кано цяло. Много по-важно е да се направлява в правилния път и да се гарантират подходящи условия за животното и човека. Преводач: Румяна Ангелова

Противозмийски серум се прилага ВИНАГИ, повтарям ВИНАГИ! В България змиите не са така отровни като тези в тропиците, но съществува ГОЛЯМА опасност от поява-впоследствие-на частична или пълна парализа на крайника-след преживяване на острата фаза. Подобен случай е имало преди няколко години в Родопите-човекът не се възстановил близо 2 години. Серумът се прилага по метода на Безредка-количество до 0.5 мл или по-малко подкожно около раната и след час останалото количество мускулно. Особено опасно е ако отровата бъде вкарана в магистрален кръвоносен съд. Казвам това, на което са ме обучавали в МУ-това, което пише и в книгити по токсикология не само на български, но и на западни автори. Дали трябва отровата да се изсмуква или не-мненията са противоречиви. УХАПВАНЕ ОТ ЗМИИ 1. Общи положения В света са познати около 3000 вида змии, от които отровни са около 120 (вкл. и някои морски змии). В България няма естествено разпространени представители на силно-отровните тропически змии. Отровните змии у нас са Усойницата и разновидностите на пепелянката. Усойницата е с дължина до 35-40 см, с тъмно синя или черена окраска, с характерна „Х“ образна шарка по гърба, изключително бърза, напада само при самозащита. Среща се по гористи и обрасли с храсталаци хълмове до около 2000м н.в. Пепелянката е сивокафява до тъмнокафява, с точки на гърба, с триъгълна глава и характерно рогче на горната челюст. Дълга е до 45-50см. Среща се по открити и сухи, пясъчни и каменисти терени, до около 1500м н.в. Понякога напада спонтанно около края на деня, когато тръгва на лов. 2. Последствия от змийското ухапване При здрави хора, ухапването на змиите в България предизвиква предимно тъканна реакция - болка на мястото на ухапването, бързо прогресиращ оток и инфекция на ухапаното място след известно време. Допълнителни симптоми: промяна на цвета на кожата на по-голяма площ около мястото на ухапването рядко, при алергични хора е възможно да има и обща реакция след ухапването (повръщане, гадене, до краткотраен припадък) 3. Какво не трябва да се прави - не се поставя турникет и не се пристяга тъканта над мястото на ухапването - би предизвикало туканна реАкция с оток не се разрязва тъканта с режещи инструменти и не се изсмуква раната - опасност от вкарване на отровата направо в кръвоносната система не се поставя противозмийски серум, освен при специални случаи и само в болнично заведение 4. Първа помощ сваля се всичко което пристяга тъканта в близост до засегнатото място измива се ухапаното място със студена вода и сапун за дезинфекция при уплаха или обща реакция на пострадалия, да се транспортира до лечебно заведение легнал при леко обездвижване на засегнатия крайник при наличие на медицинско лице и медикаменти в групата, да се постави 40 - 80 мг Урбазон мускулно или венозно, или да се включи система с физиологичен серум венозно по време на транспорта се наблюдава пострадалия и се допуска поставяне на охлаждащи компреси на мястото на ухапването. Допуска се и даването на обезболяващи медикаменти, при липса на противопоказания. 5. Лечение в болница Обикновено, при правилна първа помощ, в болничното заведение се прилага антибиотикотерапия, ТАП, венозни вливания и по изключение - серум. 6. Профилактика при пребиваване в районите, типични за змиите носене на дълги панталони, здрави обувки и чорапи да не се прави опит за хващане и убиване на забелязани змии за всякакви други проблеми свързани с планините може да се информирате тук: http://pss.bglink.net/advises/preporaki_lekar.html#zmii --- В света са познати около 3000 вида змии, от които отровни са около 120 (вкл. и някои морски змии). В България няма естествено разпространени представители на силно-отровните тропически змии. Отровните змии у нас са Усойницата и разновидностите на пепелянката. Обикновено на мястото на ухапването за 15-45 мин. се появяват зачервяване и бързо разпостраняващ се оток, след което се проявяват общите-висока температура, коремни болки, студена пот, обща слабост, червени петна по тялото и загуба на съзнанието. Най бързо и драматично протичат ухапванията по главата и лицето с опасност от бързо задушаване. Най-общо може да се разбере че става въпрос за ухапване от отровна змия по следните белези: · зигзагообразна лента на гърба на змията – говори за усойница. · характерно рогче на челото й. – говори за пепелянка · наличието на 2 прободни ранички по кожата на разстояние 0.5 см. (аксиома: поредица от ухапвания значи змията не е отровна.) Практическите мерки до получаването на медицинска помощ включват: 1.Ако до 30 минути не може да се достигне до лекар се прави лека пристягаща превръзка над нивото на ухапването за 1-2 часа когато е на крак или ръка като целта е да се забави оттичането на венозната кръв към общото кръвообръщение (забавя поемането на отровата в организма), като същевременно не се прекъсва притока на артериална кръв към крайника. Трябва да можем да пъхнем пръст под превръзката – толкова трябва да е стегната. Ако може да се стигне до лекар за 30 минути няма смисъл от превръзка – тя само ще стимулира местния оток. 2.Поставяне на лед или кърпи със студена вода на мястото (за забавяне на разнасянето на отровата поради свиване на кръвоносните съдове и обезболяване и намаляване на отока). 3. При наличие на медицинско лице и медикаменти в групата, да се постави 40 - 80 мг Урбазон мускулно или венозно, или да се включи система с физиологичен серум венозно. 4.Максимално бързо осигуряване на медицинска помощ. Какво да не се прави: да не се прави опит за хващане и убиване на забелязани змии – по-добре да лекуваш един ухапан, вместо двама ухапани. не се поставя противозмийски серум, освен при специални случаи и само в болнично заведение – рискът от анафилактична реакция е неразумно висок. не се разрязва тъканта с режещи инструменти и не се изсмуква раната – има риск да внесете инфекция в раната, например бактериите от устата ви. --- 1-во се стяга на 15-20 см по-нагоре от ухапаното място 2-ро отровата на пепелянката е не да убива а да парализира жертвата 3-то не се препоръчва мястото на ухапването да се разрязва и да се изсмуква кръвта от раната с уста 4- отровата на змите е пряко пропорционална на топлината на въздуха, тоест колкото е по-топло времето, толкова е по-силна отровата им 5- като вървите се стремете да вдигате шум , за да не изненадвате- вибрации, тропане 6-в никакъв случай при излизане в природата не ползваите аромати за тяло Разбира се и дрехите са важни- високи обувки, дълъг панталон, чорапи. --- Когато говорим за мерки при ухапване, трябва да се има предвид за какъв район и какви видове змии говорим. Доколкото разбирам, става дума за България. В България НЯМА змия, която да може да убие човек с отровата си. Разбира се, ако ухапаното е дете, отровата ще нанесе по-бързо повече поражения. Въпреки това има време да се стигне до болница. Какви мерки трябва и не трябва да се прилагат? Редно е ухапаният да бъде максимално бързо отведен в болнично заведение, като това става с минимум движения. Най-добре е да бъде носен, а ухапаният крайник (най-често ухапването става по краката) стои по-надолу от сърцето. Може да се направи сравнително стегната бинтова превръзка върху областта около раната, която да започва отгоре надолу (т.е. от по-близката до сърцето страна към по-далечната). Може да се сложи лед. Какво не бива да се прави? В никакъв случай да не се слага противозмийски серум (първо, се съхранява трудно, второ и по-важно, опасността от алергична реакция от самия серум е много висока). Второ, не се изсмуква и не се правят никакви разрези (скарификации) на мястото. Трето, не се слага и пристягаща превръзка над раната - това ще го обясня по-подробно, защото е много рапространено. Въпросната пристягаща превръзка цели да се спре транспортът на кръв към сърцето. Оттук автоматично следва, че границата между това да бъде ефективна и да не умъртви клетките с притискането си, довеждайки до ампутация на крайника, е много тънка. Има ред правила, по които се прави, и за това си е необходимо обучение. Изобщо, на запад, а вече и в България, от много години пристягащата превръзка (или готов турникет) се отричат като мярка в първата помощ, независимо дали става дума за спиране на силно кръвотечение или при ухапване. Какъв е основният риск при ухапването от змия в България? Отговор: алергичен шок. Алергичният шок не бива да се бърка с алергичния пристъп, който не застрашава живота и сравнително лесно отминава (но има опасност да премине в алергичен шок). Алергичният шок обикновено настъпва веднага до 30 мин. след ухапването, макар да има регистрирани случаи и на по-късен шок. При него пострадалият не може да диша, ускорява се и отслабва (като сила) пулсът, лицето е сиво-бледо, ноктите, носът, ушите, устните посиняват, избива студена пот. Официално може да се помогне със студени компреси, поставяне на пострадалия в противошокова поза (легнал с повдигнати крайници) или полуседнал (за да се улесни дишането) и постоянно наблюдение на пострадалия по време на транспорта до болница - да не би да изпадне в безсъзнание или да спре дишането (в последния случай незабавно трябва да се започне обдишване). Неофициално - забранено в България за използване от немедицински лица - единствената реална помощ може да стане с инжекция адреналин (за предпочитане пред урбазона). Адреналинът не се бие в сърцето, както сме виждали по разни филми, но за това как, къде и по колко се бие, няма да давам съвети по интернет, както вече казах, манипулацията се брои за медицинска, но всеки, който желае, може да провери и да си закупи ампули и спринцовка. Освен това, може би трябва да се отчете и фактът, че макар адреналинът да е значително по-ефективен в подобни случаи от урбазона, урбазонът от своя страна има по-малко странични ефекти и по-трудно може да се предозира. За насекомите: отново опасността е само от алергичния шок. Ако човек си знае, че е алергичен, може да си прави профилактика с противоалергичен препарат (на хапчета). Репелентите са удачен начин за предпазване (и от хапещи и жилещи насекоми, и от кърлежи). На ухапаното място се постава студен компрес. Ако има останало жило и смятате, че можете да се справите, го извадете, като го избутате отвътре навън с някакъв удобен предмет (напр. фонокарта). При настъпване на шок, вж. по-горе. Ако започне просто умерена алергична реакция и пострадалият е в пълно съзнание и може да диша, може да пие подходящ противоалергичен препарат. Само имайте предвид, че това отново е медицинска мярка (ако става дума за непознат, нямате формално право да му давате медикамент). --- В България има само 4 вида отровни змии - пепелянката, каменарката, усойницата и остромуцунестата усойница. Обикновено на мястото на ухапването за 15-45 мин. се появяват зачервяване и бързоразпространяващ се оток, след което се проявяват общите симптоми - висока температура, коремни болки, студена пот, обща слабост, червени петна по тялото и загуба на съзнанието. Най-бързо и драматично протичат ухапванията по главата и лицето с опасност от бързо задушаване. Най-общо може да се разбере, че става въпрос за ухапване от отровна змия по следните белези: зигзагообразна лента на гърба на змията; характерно рогче на челото й; наличието на 2 прободни ранички по кожата на разстояние 0.5 см. Ако има поредица от ухапвания, значи змията не е отровна. Практическите мерки до получаването на медицинска помощ включват, първо, лека пристягаща превръзка над нивото на ухапването за 1-2 часа, когато е на крак или ръка. Целта е да се забави оттичането на венозната кръв към общото кръвообращение, като същевременно не се прекъсва притокът на артериална кръв към крайника. Второ, върху мястото се поставят лед или кърпи, напоени със студена вода (за забавяне на разнасянето на отровата поради свиване на кръвоносните съдове). Ужилването от пчели, оси и стършели, освен че е болезнено, може да е и много опасно. В случай на ухапване първо трябва да се извади жилото и на мястото да се постави лед. Ако човекът е имал алергични реакции при предишни ужилвания, се прави лека пристягаща превръзка за 1-2 часа и се взема противоалергичен медикамент. Носете си задължително в раницата такова лекарство, без значение дали сте имали проблеми досега или не (някои растения също предизвикват алергии). Без рецепта в аптеките се продават Цетиризин, Кларитин, Лоратадин, Фенистил, Алергозан, Антиалерзин. В България няма паяци и скорпиони, чието ухапване да е смъртоносно. Местните представители на тези два рода притежават отрова, която може да предизвика единствено подуване и болка на мястото на ухапването. Поставя се лед, а срещу болката се вземат по 2 таблетки Аналгин и Парацетамол. Виж, кърлежите са истинска напаст и се множат от година на година. Те са преносители на няколко много опасни инфекциозни болести като Лаймска болест, Марсилска, Ку и Кримска хеморагична треска. Трябва непременно да се извърши лекарски преглед, за да се прецени дали е необходима и ваксина срещу тетанус. Джипито ви ще попълни бързо известие до РИОКОЗ, с което ще изпрати кърлежа за изследване на споменатите заболявания. Това, което трябва да направите през времето до прегледа, е да намажете кърлежа с мазнина. След 30 мин. го изтеглете бавно и внимателно с пинсета или с каквото там намерите, като завъртате щипците леко по посока, обратна на часовниковата стрелка. Така гадинката се запазва, за да бъде изпратена за анализ. Мястото на ухапването се обработва с антисептичен разтвор (риванол, йодасепт, кислородна вода, калиев перманганат, пиоктанин, антибиотична маз-гентамицин, тетрациклин). Спор няма, темата е неприятна. Но всяко лято болниците се пълнят с пострадали. Така че имайте едно наум. --- Да започнем с Пепелянката (Vipera ammodytes ). Пепелянката (Vipera ammodytes) е най-широко разпространената от нашите отровни змии. Достига на дължина до 80-85 cm, изключително рядко повече. На цвят е бежово- до светлокафява ("пепелява") с тъмна зигзаговидна ивица по гърба. На върха на предносните щитчета има специфичен израстък ("рогче"), по което много лесно се разпознава. Макар и много рядко, се срещат и безроги пепелянки. У нас са разпространени два подвида - типичен, или номинатен подвид (V. ammodytes ammodytes) и средиземноморски подвид (V. a. meridionalis). Първият е с оранжево оцветяване на долната повърхност на върха на опашката, а вторият - със светлозелено до жълтеникаво-зелено. Последните изследвания показват, че у нас не се среща подвидът V. a. montadonii, за който по-рано се е смятало, че също обитава нашите земи. Пепелянката е топлолюбива змия - среща се до 800-1000 m надморска височина (рядко по-високо) по открити, каменисти, припечни места, обрасли с храсталаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития. Храни се главно с гризачи. Пепелянката не снася яйца, а е живораждаща - ражда средно от 4 до 8 малки. През зимата изпада в летаргия и прекарва ниските температури в подземни укрития, често по много индивиди заедно. Пепелянката хапе само при самоотбрана (при неволно настъпване, при опит за улавяне). Тя не се смята за смъртоносна змия, но тъй като чувствителността на различните хора към отровата е различна, в случай на ухапване се препоръчва незабавно да се потърси медицинска помощ. Друга отровна змия е усойницата. Усойницата (Vipera berus) е отровната змия с най-широко разпространение в Европа. Среща се от Средиземноморието до Полярния кръг, а отделни индивиди са намирани даже зад Полярния кръг. Тя е изобщо най-студоустойчивата змия (а може би и влечуго) на земята. У нас във високите планини често се среща до 2500 m н.в. (в Рила е намирана на 2700 m). Достига на дължина до 70-80 cm. На цвят е сива до кафеникаво-сива, с характерни ромбовидни тъмни петна по гърба, по които лесно се познава. У нас се срещат номинатният подвид (Vipera berus berus) и т.нар. "босненски" подвид (V. b. bosniensis), а в Стара планина и Пирин – една меланистична форма (с лъскавочерен цвят), на която някои зоолози дават статут на подвид (V. b. prester). Усойницата се среща у нас главно в планините над 700-800 m н.в., но отделни индивиди са намирани и по-ниско. Храни се главно с дребни гризачи, а малките змийчета – и с насекоми и червеи. Усойницата е живораждаща и дори има зачатък на плацента, което дава основание на зоолозите да я смятат като една от еволюционно най-развитите змии. При среща с човек винаги се опитва да избяга, а при невъзможност да се скрие заема отбранителна поза. Хапе само при самоотбрана (при настъпване, опит за улавяне и др.). Не се смята за смъртоносна змия – по думите на известния наш херпетолог Владимир Бешков: “документиран смъртен случай от ухапването й у нас няма”. Все пак, в случай на ухапване е добре да се потърси медицинска помощ. Отровна змия е и каменарката( Аспида, каменарка - Vipera aspis ) Планинска змия която се среща и на повече от 2600 м надморска височина. Предпочите топлите места и обитава една и съща територия през целия си живот. Предпочитаните местообитания са сухите, каменисти склонове или открити планински ливади. Прекарва зимния си сън в скални процепи, пещери или подземни кухини. Появява се отново към Март - Април и се чифтосва. Женската ражда 4-18 живи малки, дълги около 18-20 см в края на лятото. Те се хранят в началото с гущери и насекоми, но възрастните индивиди се хранят предимно с малки гризачи. Полова зрялост достигат след 4 години. Аспидата е дневно животно и е активна целодневно през пролетта и есента, но прекарва горещите летни жеги скрита под камъните. Vipera Aspis Aspis нормално е кафява на цвят със тясна зигзагообразна шарка на гърба. На дължина обикновенно е между 60 и 80 сантиметра. Относно ухапванията.... При ухапване от змия на кожата се виждат две кървавочервени точки. Особено опасни за човека са ухапванията от пепелянка и усойница. Признаците на ухапване са: силна болка на мястото на ухапване, оток, който може да обхване целия крайник, отпадналост, главоболие, чувство на страх, гадене, повръщане, затруднено дишане, ускоряване на пулса, спадане на артериалното налягане. Първата долекарска помощ се състои в следното: 1. Над ухапаното място се прави пристягаща превръзка; 2. Раната може да се изстиска веднага след ухапването за да излезе част от отровата; Не разрезвайте раната с нож, както ни учеха преди - съвременните доктори напълно го отричат. 3. След това раната се превръзва с марля или кърпа, напоени със спирт или амонячна вода; 4. Крайникът се обездвижва, тъй като движението усилва резорбцията на отровата; 5. Върху превръзката на раната се поставя лед ако има. Пострадалият незабавно се транспортира до медицинско заведение за по-нататъшно лечение, включително и инжектиране на противозмийски серум. Противозмииски серум също трябва да се използва само с лекарска намеса, защото също може да доведе до много тежки резултати - преди използването му се правят изследвания за алергии и др.. за които хората си нямат и идея че може да ги имат. Освен това серума не е еднакъв за всички змии, трябва да се установи какъв точно да се използва. --- - Нали има серуми, не си ли ги носите, когато ловите змии? - Има, но трябва да са в хладилник, иначе няма полза, а няма как да си сложа хладилник в раницата. Пък и убеждението, че серумът е пълна застраховка, е мит. По-добре да се избягва употребата му, особено за по-дълго време. A може да предизвика алергична реакция, което е много по-опасно. Серумът е силно активно вещество. Този, който се произвежда и се бие у нас, е конски серум. Получава се така. Конете се оставят да бъдат ухапани от усойници или пепелянки, конят е голямо животно и не може да умре от ухапване на змия. След това се източва кръв от коня, оставя се да коагулира и от течността, която остава, се произвежда серум. Но той е пълен с активни вещества, които са вкарани вътре в коня. Това са токсините от отровата, антителата, изградени от коня. Те са активни вещества и е опасно човек да си ги вкарва в организма. Може да си алергичен към тези антитела и да се стигне до фатален изход. - Как се умира от ухапване на отровна змия? - Усойниците са с по-силна отрова. Те съдържат повече невротоксини, много повече като процент от пепелянките, може би над петдесет и отгоре даже. При тях локално кръвоизливът не е толкова голям, ефектът от въздействието е по-силен. Получава се задъхване, веднага се блокира дихателният център, не напълно, но дишането става доста по-разредено, от това му става лошо на човек, вие му се свят, повръща му се. При пепелянката невротоксините са до 20% от отровата, а пораженията идват от хемотоксините, които разрушават кръвоносната система и тъканите. Но най-интересното е, че опасността при ухапване зависи не толкова от силата на отровата, вида на змията или от това, дали имате подръка серум или медицинско лице, а от друго. От хладнокръвието, самообладанието. Тези, които имат фобия от змии, може самият стрес от ухапването да ги доведе до фатални последици, тоест, човек може да си умре от самия страх. Примерно ухапал го смок и отива стресиран да му бият серум. Възрастните със сърдечни проблеми и малките деца са най-застрашени, защото организмът им е по-слаб и съответно интоксикацията при тях е по-страшна. Много зависи и от змията - малка ли е, голяма ли е, дали се е хранила скоро. Отровата е в жлезите зад очите, в каналче към предните два зъба. Ако змията е яла съвсем скоро, там ще има по-малко отрова. Пък и влечугото не вкарва цялото количество при ухапване, само определена малка порция. След няколко секунди, до десетина, презарежда, жлезата се изпълва отново и е готова пак да хапе. Когато е гладна, змията е по-опасна, жлезата е пълна и пуска по-голямо количество отрова. - Какви грешки прави най-често човек преди и след като го ухапе отровна змия? - Прави много глупости. Опасно е да ходиш в планината с ниски обувки, някои дори правят туризъм по джапанки. По принцип отровните ни змии са малки, до 80 см и двата вида - пепелянки и усойници. Така че дори да бъде настъпена, ако сте с високи обувки, шансът да се обърне и да ви ухапе е нищожен. А бърникането под камъни, в храсти за боровинки, малини, там, където не си виждаш ръцете, крие много опасности. - И какво да правим, ако ни ухапе пепелянка или усойница? - Първо, да не си навредите сами. Много хора прилагат рецепти на пишман-змияри и предприемат някакво локално лечение. Правят разрези, смучат отровата, обгарят ухапаното с цигара или нажежен нож. Пълни глупости, най-много да си докарате някоя допълнителна беля или инфекции, които в комбинация с ухапването съвсем да ви отровят. Полза има единствено, ако ухапването е на пръст, примерно да се пробва изтискване, да се изстиска колкото се може повече кръв, не да се смуче. Но това трябва да стане веднага след ухапването, до няколко секунди. А колкото и парадоксално да звучи, най-глупавото е да се прави турникет, което го има даже в наръчниците и съветите на планинските спасители - да се стяга крайникът над ухапаното място. Турникетът е много опасен по принцип. Кръвообращението не може да се спре сто процента и отровата си прониква. Да не говорми, че ако сте в планината, ще трябва да се движите. Вместо това се получава друго. Турникетът намалява достъпа на кислород до тъканта около ухапаното и се предизвиква некроза. Крайният ефект е, че некрозиралата тъкан умира от действието на отровата и се стига до ампутация. - Добре, какво би трябвало да знаят медицинските сестри, пък и ние, преди да тичаме към спасителната инжекция със серум? - Първо, да знаете дали сте ухапан от отровна или друга змия. По самия белег веднага може да се познае. Ухапването от отровна змия оставя само две точки, там, където са вкарани отровните зъби. Ако е смок или друга неотровна змия, белегът е от множество зъби и има обикновено V-образна форма. - Коя е най-отровната змия в България? - Вдлъбнаточелият смок, той е най-отровната змия в Европа. Неговата отрова е много по-силна от тази на усойниците и пепелянките. Хубавото е, че отровните му зъби не са отпред, а най-отзад на челюстта. Отровата си използва при улавяне на по-буйна плячка, като гущери, големи мишки, храни се и със змии. Тогава отваря широко челюстта си и ги захапва с отровните си зъби и плячката моментално замира. - Кои други гадини в България са опасни за човека? - Черният паяк, той е най-отровен от нашите паяци. Изходът от ухапването на черен паяк също може да е смъртоносен. Той обаче е рядко животно, живее по сухи, каменисти терени, сипеи, където човек няма работа. Най-често жертвите му са овчари. Имаме и отровен скорпион, но той е слабо отровен, колкото оса. Още по-слаба е отровата на стоножките. Истинската опасност са други отровни гадинки. Да речем, стършели, пчели, оси. Стършелът си е една голяма оса, ухапването му само по себе си е опасно, но по-опасното е, че в повечето случаи стършелите действат на групи близо до гнездото си. Единичният стършел рядко е агресивен. Но когато са на група и гнездото е близо, стават агресивни към хората. Две-три ужилвания се вече доста опасни, могат да предизвикат алергична реакция, шок и смърт. А ако те нападнат няколко десетки, и най-здравият човек е обречен. При паяците има нещо друго - парадоксално, но много хора получават обриви, зачервявания, възпаления, дори ако паякът, който ги лази, е от най-невинния вид. -- В света се наброяват около 2500 вида змии, от които около една десета са отровни. По нашите земи опасни са усойницата, пепелянката, каменарката. Те имат жлези и зъби, през които преминава отровата. Върху отровата оказват влияние различни фактори - годишното време (през лятото токсините са по-интензивни), състоянието на самата змия (дали е гладна) и т.н. Отровата на някои змии има способността да разрушава белтъците в кръвта и червените кръвни клетки. Под нейно влияние стените на кръвоносните и на лимфните съдове стават пропускливи и нарушават функциите си. Токсините увреждат мозъчни центрове, а също и периферни нерви. Статистиката показва, че годишно от змия биват ухапвани поне 500 000 души, от които 50 000 умират. Опасност от среща с влечугото има при раходка в гората, полето или при полска работа. Ухапванията са най-често по долните крайници или задните части, обясняват токсиколозите от спешния институт "Пирогов" в София. На ухапаното място се появяват 2 ранички на разстояние от 1-1,5 см, които се обагрят в тъмнолилаво до черно, получават се и кръвоизливи по цялата кожа, допълват лекарите. Човек е отпаднал, получават се и обриви. Често пострадалите деца се оплакват от болки в корема. При по-тежки случаи се наблюдава алергичен шок, настъпва задух, а пулсът и кръвното налягане почти изчезват. Най-опасни са ухапванията на шията и главата или в голям кръвоносен съд, защото токсините бързо стигат до мозъка, обясняват докторите. Колкото по-добре кръвоснабдено е мястото на ухапване, толкова по-бързо прониква отровата в тялото. Първата помощ в такива случаи е дезинфекцията на ухапаното място с алкохол или риванол. След това се прави пристягаща превръзка, която трябва да остане не повече от 1-2 часа, за да се избегнат парализи. Желателно е на мястото да се сложат студени компреси, които свиват кръвоносните съдове и забавят придвижването на отровата. Добре е пострадалият да пие топъл чай или кафе, които имат диуретично действие и помагат за отделяне на отровата чрез бъбреците. Забравете изсмукването на отровата или нарязването на ухапаното място, предупреждават лекарите. Пострадалият трябва да бъде заведен до болница по най-бързия начин, за да му се бие противозмийски серум. Противоотровата не може да се носи при разходка из планината, защото тя трябва да се съхранява в хладилник. Затова при излет сред природата непременно трябва да се обуват високи обувки и плътни чорапи и да се внимава в местностите, за които е известно, че има змии.

Луната е била много богата на вода. Луната първоначално е била много богата на вода и следи за това има до момента на нейната повърхност. Това става ясно от изследване на трима геолози, публикувано в британското списание "Нейчър". Учените анализираха проби от скали от вулканичен произход, събрани при мисиите на "Аполо" 11, 15 и 17, които нямат геохимични характеристики на метеорити или комети и които съдържат редица летливи химически елементи, доказващи предишно наличие на вода. До момента теорията, която бе най-широко разпространена, обясняваше наличието на евентуални следи от вода близо до полюсите на Луната с влиянието на метеорити или комети. Ерик Хоури от института "Карнеги" във Вашингтон и неговите колеги, автори на изследването, стигнаха до извода за първоначално наличие на вода на Луната благодарение на нов спектрометричен метод, позволяващ да се открива наличие на вода дори в много малки количества, съобщи АФП. Геолозите след това изчислили, че лунната мантия и кора при формирането си преди 4.5 млрд. години, е трябвало да съдържат количество вода, съизмеримо с това на Земята. Тези изводи водят до много въпроси като например какво е станало с всичката тази вода и ако Луната не е напълно суха, то откъде идва тази вода? Има няколко теории, които обясняват това. Изпарението на голяма част от водата на Луната в пространството е било предизвикано от много високите дневни температури на повърхността на нашия спътник, които могат да надвишат 100 градуса. Около 95% от водната пара от магмата се е разпръснала в пространството при "обезгазяването на вулканите, но "следи от водни пари може да са се насочили към студените полюси на Луната, където да са останали под формата на лед в сянката на кратерите", се казва в комюнике на университета "Браун", където работи един от авторите на изследването - Алберто Саал.

Комитетът за наследството на Органиацията на ООН за наука, култура и образование на срещата си в Квебек, Канада, вписа 13 нови обекта. Новите обекти са: предислямският археоложки обект Ал Хижр в Саудитска Арабия, планинските възвишения Морн на о-в Мавриций, арменски манастири в северната част на Иран и къщи, построени от пръст, във Фуцзян в Китай. Към тях се добавят архипелагът Сокотра, Йемен, разпрострял се на 250 км в северозападната част на Индийския залив, близо до Аденския залив. Архипелага се състои от четири острова и четири малки скални островчета, на които има изключително разнообразие на растения и животни с висок процент на ендемизъм - 37% от 825-те виреещи там растения, 90% от влечугите и 95% от земните охлюви не се срещат никъде другаде по света, съобщава actualno.com. Вторият забележителен обект е храмът Преах Вихеар, Камбоджа. Сградите, съставляващи това светилище, посветено на Шива, са издигнати през първата половина на XI, но историята му датира от IX. Век. Храмът, който е разположен близо до тайландската граница, е запазен изцяло, заради отдалечеността си от големите центрове. Сюртсей е вулканичен остров, намиращ се на 32 км южно от исландското крайбрежие. Той се е появил след вулканични изригвания между 1963 и 1967 г. Островът е уникална естествена лаборатория за научния свят. Сред останалите нови обекти, защитени от ЮНЕСКО, е и националният парк Санциншан в Китай. Паркът, разположен в централната провинция Цзянси, е забележителен с изключителната красота на пейзажа си, включващ 48 остри скални върха и 89 гранитни колони. В списъка на "новите" фигурират още историческият център Камагуей, Куба, едно от първите села, основани от испанците в Куба след "откриването на Новия свят", защитеният град Сан Мигел и светилището на Исус от Назарет в Атотонилно, Мексикои др. Подробна информация за всички нови обекти в списъка на ЮНЕСКО може да видите на официалния сайт на английски език тук. А снимки на обектите може да разгледате тук

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry31557