ISTORIK

Коя съм аз? Чий паметник е това? Ако се затрудните, по-късно ще ви дам жокери - други изображения.

Това са казаци, които са се събрали, за да напишат писмо (отговор) на турския султан. По-точно, това е картина на руски художник, а ако не ме лъже паметта, тя е нарисувана от Иля Репин.

http://bulchess.com/ Ето един сайт, в който можете да играете индивидуално и отборно. Ако играете отборно, личния ви рейтинг качва/спада и рейтинга на отбора ви. Аз се регистрирах там, като влязох в отбора на ДаоБг (на сайта за бойни изкуства) http://daobg.com/ Ако искате, направете отбор на BG-Science (за да популяризирате така сайта) или се включете в отбора на другия сайт...

Domo arigatoo gozaemashita - Премного благодаря, Thank you very much.

<H1 class=title>Do you speak Frenglish?</H1><H3 class=date>December 10, 2004</H3>I'm back. I promised you anecdotes, so here are a couple of incidents, which are quite revealing of a well-publicised phenomenon: the invasion of English words into French. Coordinator: "Please write your ideas on the flip-chart." Céline: "Veuillez noter vos idées sur le… le…" What's flip-chart in French?? Don't panic, don't panic. "Le… le…" 19 pairs of eyes are on me. I can feel drops of sweat slowing running down my cold forehead. "Le… le…" "TABLEAU DE CONFÉRENCE!", I finally blurt out, a bit too loudly. I'm sure I can hear a crowd cheering and chanting my name in the distance. French client: "Tableau de conférence? C'est marrant, nous on dit paperboard." (That's funny, we say paperboard). I tell you, next time I can't think of the proper way of saying something in French, I'll just come out with a ridiculous made-up English word instead of risking brain meltdown. Later on, I'm working with the French partners, finalising some documents I've translated. "On aime pas trop intendance environnementale pour traduire environmental stewardship. On préfère écomanagement." (we don't really like intendance environnementale to translate environmental stewardship. We prefer écomanagement.) "Écomanagement? D'accord, très bien" I manage to utter despite being crushed by distress. "What's wrong with my lovely intendance environnementale? Aren't they two beautiful French words (really long and clever-sounding too!)?" is what I really want to wail. Honestly, your job is all about turning English into French and then you're told that your text is too French. I think this is very indicative of a real trend to incorporate more and more English words into French, especially in a business context. English-speaking countries arguably drive the world economy and the development of new technologies, and their words are often borrowed (scanner, internet, etc.) in a bid to keep up with them or simply because it's easier. It really doesn't bother me at all, as all languages are constantly in a state of flux, and trying to stop that would be counterproductive, but it can be difficult to know what a particular client will see as acceptable or not. I think my client probably used paperboard because that's the name that's written on the flip-charts they use. For écomanagement, I think something else is going on: management is definitely a buzzword in French, it's very popular and sounds professional, progressive and they were probably trying to confer some prestige to what they do. We were working on documents to be read by councillors and potential clients, they had to "sell" something (energy-saving devices and programs) and the dynamism of management might have helped. A client who is more interested in the work itself (preserving the environment) might not have minded the more subdued intendance environnementale. As always, context is everything. Posted by Céline, in <A href="http://www.nakedtranslations.com/en/cat_interpreting.php">Interpreting, on December 10, 2004 http://' target="_blank">

Erik Clapton - Erikku Kuraputon Australia - Oosutoraria McDonnalds - Makudonarudo, Makudo, Makku fork - fooku table - teeburu pro wrestling - puroresu cheese - chiizu english - engrish passeporte - passupootsu ice cofee - aisu koohii ice creem - aisu kurimu fruit juice - furuutsu juusu mineral water - mineraru wootaa taxi - takushii lemon - remon radio - rajio milk - mirku lemon - remon omelette - omeretsu sport - supootsu olives - oribu bus - basu television - terebi esperanto - esuperanto e-mail adress - iimeeru adoresu blond - burondo euro - yuuro select! - serect! traveler's check - toraberaazu chekku flash - furasshu keebord - kiiboodo coffee - koohii Dvorjak - Duvorujaku Greece - Girishia England - Igirisu Europe - Yooroppa Holland - Oranda China - Chuugoku Shao Lin - Shorinji Luxemburg - Ryukusanbuuru Spartacus - Suparutakusu

Welcome to the Tokyo Tales Hall of Japlish Strangled syntax and tortured text One of the best things about living in Tokyo (yes, it really does rank right up there with 24-hour convenience stores and the excellent public transport network) is the prevalence of Japlish (some prefer the term Engrish) adorning items of clothing, vending machines, advertising, electronic goods manuals and J-pop lyrics - it's everywhere. Japlish is English with a twist. Normally mistranslated from the Japanese, it ranges from grammatically-correct-but-horribly-cloying-and-overly-sentimental to comically misspelled to downright impenetrable and back again. "Why can't the authors just get a native speaker to check it before they publish?" cry some, arguing that Japlish breeds Japlish and that the Japanese will never learn to speak English properly while surrounded by so much grammatical guano. Screw that - let 'em loose, I say. I love my Obscure Desire of Bourgeoisie, and I won't let anyone take it away from me. Long live Japlish in all its forms. --- Make Your Own Japlish! Mix and Match. How much space to you have to fill?postage stamp size t-shirt label t-shirt side of box side of truck [*]What kind of feeling should be evoked? Nature Trail Strolling the Fashionable Streets of Paris Explosion of Perkiness Coniptions of Cuteness Borrowed English Gentility Mindless and Fun-Loving [*]Is this a name, label, slogan, or filler? Name for vehicles Label for machines Slogan for products Filling in empty space Mission statement [*]Pick key adjectives, nouns and other bits Stylish, Refined Nature, Breeze, White, Black Let's, Be, Go My, Ours, Charmy, Homo, Un-, Deep, Hard [*]Should any punctuation be sprinkled in? Lets', ladies', men's road-red, com-ing red'ing . (as in "D.Day")* missing (as in "Gods Lift")* [*]Mix until ready. Then, PRINT on the nearest surface. Stand back and admire.

http://www.natural7wonders.com/ Можем да изберем 7-те природни чудеса на света, гласува се до 08.08.2008 г. България може да предложи не един и два обекта (Рилските езера, Побитите камъни... такива...) Nominations must be for a clearly defined natural site or natural monument that was NOT created or significantly altered by humans. Physical or natural phenomena like the northern lights, the gulf stream or shooting stars are not eligible. The nominees MUST be one of the following: natural site natural monument landscape Overview of the categories that help us to sort and evaluate your proposals: Animal Reserve Canyon, Fjord Cave, Grotto Coastline, Cliff Forest, Wood Geological site Glacier Mountain, Volcano, Rocks Nature Conservancy Park Oasis , Deserts Prehistoric natural site Underwater World, Reef Water, Sea, Lake, River Waterfall other Valid examples are: Aletsch Glacier, Switzerland Baikal Sea, Russia Dinosaur Provincial Park, Canada Galapagos Island, Ecuador Geirangerfjord, Norway Grand Canyon, USA Great Barrier Reef, Australia Iguaçu Waterfalls, Argentina/Brazil Ha Long Bay, Vietnam Kilimanjaro, Tanzania Redwood National Park, USA Sagramatha Park, Nepal Serengeti Park,Tanzania The following examples are NOT valid: Bird Migration Gulf Stream Monsoon Rain North or South Po Northern Lights Milky Way

Concerning the Engrish Phenomenon: Q. What is Engrish? A. Engrish can be simply defined as the humorous English mistakes that appear in Japanese advertising and product design. Q. Is Engrish found only in Japan? A. No, Engrish can be found all over the world, but the vast majority of the really funny and creative Engrish is from Japan. The webmaster has seen many examples of Engrish from around the world, but most are not fit for Engrish.com (ie – they are not funny enough). People are invited to send in Engrish from other countries (including the US) - if some really good examples come in, Engrish.com will be happy to post them. Q. Why do the Japanese try to use so much English if they can’t do it right? A. Most of the Engrish found on Engrish.com is not an attempt to communicate - English is used as a design element in Japanese products and advertising to give them a modern look and feel (or just to "look cool"). There is often no attempt to try to get it right, nor do the vast majority of the Japanese population (= consumers) ever attempt to read the English design element in question (the girl wearing the <A href="http://www.engrish.com/adultsonly.php">“Spread Beaver” shirt for example, had no idea what it said until a foreigner pointed it out to her). There is therefore less emphasis on spell checking and grammatical accuracy (note: the same can be said for the addition of Japanese or Chinese characters to hats, shirts and tattoos found in the US or Europe). Quite often it is easier to come up with English names than Japanese for a particular product. New products are brought to the marketplace in Japan more than anywhere else in the world and Japanese words and slogans quickly get used up. Japanese graphic designers will often tell you that English is widespread because the Japanese writing script (or scripts) limits their creativity - there are only so many ways to display their language, and only so many different types of fonts to use. That said, in most instances Japanese companies do get it right and quite often consult a native English speaker for corrections. Q. Why can’t they get it right? Don't Japanese study the English language? A. The Japanese educational system is one of the best in the world - one of the primary reasons Japan was able build the world's second largest economy. It is not a perfect system, however - although most Japanese study English for anywhere from 6 to 10 years as a second language, they get little practical use since there are not enough native English speakers to practice with. The fact that the grammatical structure of the two languages is quite different does not help. The Japanese language also does not contain many sounds that you find in English (see below for specific examples). Q. Why don't the Japanese check their English before putting them out into the world? A. As stated above, many companies DO check their English before placing them on products, within advertising, etc.(these companies get it right). There are just many companies/individuals that either do not care to do so (again, in such cases English is used as facet of design more than a way to communicate), or do not have the resources to check their English - although there are many more native English speakers living in Japan now, they still comprise a very small portion of the overall population. Q. Is Engrish real? Those photos are doctored in Photoshop, aren’t they? A. The Engrish contained in the pages of Engrish.com are real and true examples of flawed English. Engrish.com has not touched any of the photos in any way (to enhance their humor or otherwise), except to lower their resolution and to add "www.engrish.com". The webmaster personally took many of the photos found on the site and can assure you that they are genuine. If there has been any such editing, it was done by those that forwarded Engrish.com their samples. Engrish.com scrutinizes all photos as much as possible before posting them, but we cannot rule out the possibility (however slight) that they are not genuine. If anyone can prove that a photo that Engrish.com has received from others is not real then it will be immediately removed from the site (or put into a special “fake Engrish” section). Q. What are common Engrish mistakes? A. Regarding the Japanese use of English, common mistakes are most often attributed to the vast differences in their phonetic and grammatical structures as well as how the languages are used. The most common mistakes due to phonetic differences are as follows: 1. The inability to differentiate between "R" and "L" (the Japanese "R" being closer to the Spanish "R" with a trill sound); samples found within Engrish.com include "Eric Crapton"and the word "Engrish" itself. Other famous examples include the misuse of the word "erection" (instead of "election"). 2. The pronunciation "shi" (or "shee") vs. "see". Common mistakes found are variations on "s***" vs. "sit" - there have been a number of reported sightings of "baby-shitter" in place of "baby-sitter", and you can find one instance of "shituation" in place of "situation" within Engrish.com. 3. Lack of “th” or “v” sounds in Japanese - "th" is often replaced with an "s" sound, while "b" is most often substituted for "v". 4. The Japanese inability to pronounce various vowel sounds found in the English language. The Japanese language contains only 5 basic vowel sounds: "a" as in "ah", "i" as in "eee", "u" pronounced like "ooo", "e" pronounced like "eh", and "o" pronounced like "oh". Such confusion in vowel sounds can lead to examples like "fack you!" in place of "f*ck you", etc. Grammatical mistakes vary but there are a few common errors that English teachers in Japan see on a daily basis: 1. Using a noun as a verb with "Let's" as in: "Let's beer" or "Let's Kiosk" 2. Redundant wording such as: "Let's play with me!" 3. Dispense with connecting words. Example: "I feel Coke" You must be thoroughly bored by now.... no more examples Q: Are these products on your site targeting Japanese people or westerners living in Japan? A: Most of the products you see on Engrish.com are targeting Japanese people in Japan. Q. Where does the word “Engrish” come from? Are there other words to describe Japanese Engrish? A. The webmaster of Engrish.com came up with the term “Engrish” to describe flawed English found in Japan and other countries. The most popular alternative word used to describe the phenomenon of Japanese English is “Japlish”. Other terms sent in to Engrish.com include: Janglish, Engelese (or Engalese), Englese, Japanglish, Jinglish and Nihonglish. Q. Sure, you make fun of the Japanese, but do you speak their language (or any language)? A. The webmaster of Engrish.com lived in Japan for ten years - three of which were spent as a student learning the language, and the other seven working for companies in various positions (none involved English teaching) which required that he speak, read and write Japanese 80-100% of the time. The webmaster can therefore say with confidence that he is fluent in Japanese, but is by no means a 'native' speaker. http://www.engrish.com/

Engrish refers to grammatically incorrect variations of English, often found in East Asian countries. While the term may refer to spoken English, it is more often used to describe written English, for which problems are easier to identify and publicize. Engrish has been found on everything from poorly translated signs, menus, and instruction manuals to bizarrely worded advertisements and strange t-shirt slogans. Usage of the term ranges from the humorous to the slightly pejorative. Country-specific terms, such as Japlish or Janglish for Japan, "Singlish" for Singapore, Konglish for Korea, and Chinglish for China also exist, although they can be considered more derogatory with the possible exception of Chinglish, which enjoys widespread use in China (by English-speaking Chinese people, as well as resident foreigners). The term originates from the fact that Japanese (as well as several other East Asian languages) does not have separate sounds for R and L. In Japanese the R sound is pronounced as an alveolar lateral flap (ɺ), articulated with the tongue flapped against the hard palate behind the front teeth, so that it sounds like a Spanish soft R. Because Japanese does not have a separate equivalent for the English L, native Japanese speakers not fluent in English often mispronounce English words containing the letter L. While the term mocks the accent, it is used mainly without malice in reference to humorous misuses, puns, and double entendres within written English, not difficulties in pronunciation. For example, "election" might be pronounced "erection". Note that even though the "L" and "R" error is often attributed to Chinese, in reality, there are distinct "L" and "R" sounds in standard spoken Chinese (Mandarin). Various dialects of the Chinese languages, however do not have such clear separation with a general pattern being the further south in the country one travels, the more likely one is to see the "L" and "N" sounds confused (central China) or even the "L", "N" and "R" sounds freely alternated (south of the Yangtze River/Changjiang). Engrish is usually accidental, but sometimes its use is deliberate. Foreign branding, for example, serves the same purpose it does in the West: exotic embellishment. For the same reasons that a Chinese character or a Japanese Kanji tattoo seems "exotic" to many in the West, Asians may appreciate English words or gibberish for its aesthetic appeal alone; straight lines, frequent symmetry, and the unembellished curves of Latinate letters may all appeal to Asian senses of aesthetics and balance. Some idiosyncratic usages of English among a community that is largely bilingual (Spanglish, Yinglish, Franglais, Konglish, Chinglish) have names with more neutral connotations, and are applied largely to people whose skills in English are more on par with those of the society in general. Engrish can also refer to the Japanese pronunciation of English loanwords or a Japanese dialect with a number of English loanwords. Because Japanese has only five vowels, and few consonant clusters, English loanwords are often pronounced in a manner that sounds unusual and even humorous to English speakers. For example, in spoken Japanese, guitarist Eric Clapton becomes Erikku Kuraputon, Australia becomes Ōsutoraria, and "McDonald's" becomes Makudonarudo, which is often further abbreviated to Makudo or Makku. Japanese uses over 600 imported English words in common speech, sometimes in abbreviated form. Examples are hankachi for "handkerchief", fōku for "fork", tēburu for "table", puroresu for "pro wrestling", and so on. The more outlandish and humorous the pronunciation change is, the more likely it is to be considered Engrish. Even fairly logical English loanwords in Japanese will often sound foreign and unintelligible to an English speaker, such as the use of chīzu for "cheese" when taking a photograph. These pronunciation changes are linguistically systematic and are completely unrelated to the speaker's intelligence. Engrish was once a frequent occurrence in consumer electronics product manuals, with phrases such as "to make speed up find up out document", or "Gas is maybe poison is" (for "Gases may be poisonous"), but it is less frequent today. Another source of poor translation is unchecked machine translation, such as that from the Babelfish service or Google Language Tools. Engrish is often created by translating a phrase using the Babelfish service or Google Language Tools to translate something into Japanese, then copying and pasting the Japanese text and translating it back into English. Engrish features prominently in Japanese pop culture, as some young Japanese people consider the English language to be highly fashionable. Japanese has assimilated a great deal of vocabulary from the English language, and many popular Japanese songs and television themes feature disjointed phrases in English amongst the mostly Japanese lyrics. Japanese marketing firms helped to create this popularity, and have subsequently created an enormous array of advertisements, products, and clothing marked with English phrases that seem highly amusing or inexplicably bizarre to those proficient in English. These new English terms are generally short-lived, as they are used more fashionably than meaningfully. Many times English is just used in advertising or on products as an attempt to look modern and is not actually an attempt to communicate. In contrast to Engrish, the term Nihonglish is occasionally heard, as well as the variant Eihongo, a combination of Eigo, the Japanese word for the English language, and Nihongo, the Japanese word for the Japanese language. It refers to the conceptual opposite of Engrish: badly pronounced and ungrammatical Japanese produced by a native English speaker. A typical example is the American English pronunciation of konnichiwa; rendered with an English stress pattern and phonetics as instead of the Japanese pronunciation . The term Nihonglish is often found among communities of Japanese language students where Japanese can be used sporadically in English conversation much as English is used among English students in Japan. The use of Nihonglish is usually intentional, and is done with a humorous or sarcastic intent. A heavy English accent is used, indicating supposed unfamiliarity with the rules of Japanese pronunciation. It is also known for being practiced occasionally by some non-Japanese fans of Japanese animation; in such cases it is also sometimes referred to as otakuism or Otaku-Speak. http://en.wikipedia.org/

Магията има много проявления...

Магията - Най-старото таетрално изкуство Корените на магията водят своето начало от зората на човечеството и се раждат от потребността на човека да подчини по някакъв начин непознатите природни сили като същевременно се запази мистерията . Провокирайки човешкото любопитство , магията слага началото на първите плахи стъпки на различните науки . Това е сложна и продължителна еволюция , която чрез фантастично изразяване на човешката интелигентност успява да завладее зрителя и да го накара да вярва поне за малко във вълшебната приказка , която всеки носи дълбоко в себе си . Модерният маг , илюзионистът , е наследник на този самостоятелен аспект на човешката фантазия , на изразителната форма на човешкия дух . Този , който владее изкуството на илюзията притежава силата да заблуждава за развлечение , с насмешка и изключителна ефектност да властва над въображението , да провокира ума и съзнанието като прокарва онази тънка нишка между реалност и фантазия . Загадачна и ефектна , илюзията те кара да вярваш в свръхестественото , в чудото . Тя разклаща вярата в природните закони и въпреки че всеки знае , че чудеса не съществуват , не можеш да устоиш на удоволствието да погледаш и да се възхищаваш дори и да не вярваш .Силата на илюзиониста е да прикове вниманието на зрителя върху феноменално и необяснимо явление , за което има логично обяснение , но съвършеното владеене на илюзионното изкуство го превръща в магия , в чаровно забавление. Най-старите сведения за магичното изкуство датират от 2600 г. Пр. Хр.През 1823 г. Хенри Уесткар открива папирус от древния Египет, който съдържа най-древния разказ за магьосник именуван Джей Ди и поканен в двореца да изнесе пред фараона Хеопс магически сеанс.Той демонстрира фокус, в който симулира обезглавяване на една гъска.След като всички присъстващи са убедени в обезглавяването, животното изненадващо възстановява главата си, свободно размахва крила и отлита.Същия фокус бил повторен с пеликан и дори със затворник на фараона.Естествено в папируса не е описана тайната на изпълнението на фокуса и днес можем само да гадаем каква е техниката на неговото изпълнение.Именно забулената в тайна техника на фокусите е дала възможност на най-добрите магове в древността да станат приближени към двора на владетеля и техните умения да се използват за манипулиране на подданиците . Интересни са сведенията за магическото изкуство в древна Гърция прилагано от жреците в храмовете на боговете.Според описанията в книгите придружени с илюстрации са описани механични техники използвани при религиозните ритуали като огнени пламъци изригващи от мраморния под пред олтара и звуци илизащи от устата на статуите на боговете и усилени чрез системи от механични усилватели, които създават мистични внушения у посетителите.Всичко това говори за огромното влиянието, което маговете (жреците) могат да упражняват върху населението.Характерно за магичното изкуство в древността е, че хората са вярвали в натурализма на магията и се акцентира върху това, че боговете и духовете участват в реализирането &uacute;. Фокусник/Илюзионист (Херонимо Бош, датира от 1475 - 1480) С течение на времето магичното изкуство търпи развитие, мистичният му ореол избледнява и в I-ви век след Христа вече има сведения , че магията се превръща все повече в изкуство и маговете започват да демонстрират своите умения, използвайки най-вече техника,акцентираща върху ловкостта на ръцете.Най-стария документиран фокус е трик с преместването на топчето и чашките.Този фокус изпълняван и до днес е впечатлил холандския художник Херонимо Бош /Hieronymus Bosch / живял през XV , XVI век, създал картината “Фокусника”. В годините на Средновековието магьосниците срещат голяма съпротива от страна на църквата.Всичко магично и свръхестествено, за което църквата няма обяснение се е смятало за шарлатанство , вещерство свързано с дявола и е заклеймявано като черна магия.Голяма част от маговете (вещиците) са подложени от Църквата на гонения и за своето спасение те са били принудени да разкрият секретите на своите фокуси, доказвайки че няма нищо свръхестествено, което разбира се намалява очарованието на магичното изкуство. Годините на инквизицията са тежки за маговете – чрез гонения, изгаряния, обесвания и др. Църквата ограничава влиянието на магичното изкуство върху психологията на масата.В края на XV век (1584 г.), когато ловът на вещици се превръща в кървава баня, е написана първата книга с автор Реджинал Скот в защита на магичното изкуство, която има за цел да разкрие някои от техниките на фокусите и илюзиите като отдели изкуството на Мага от вещерството, което е считано за подвластно на дявола.В книгата за първи път се показва, че магичното изкуство е подчинено на натурализма, законите на физиката, ловкостта на ръцете и заблуда на човешкото око.Това позволява на магичното изкуство да оцелее, превръщайки се вече от изкуство за манипулиране на масите в изкуство за забавление както на простолюдието така и на аристокрацията.Фокусниците по това време са съществували като странстващи артисти по пазари, панаири и карнавали.От този период съществуват вече и писмени биографични сведения за известни фокусници(илюзионисти). Айзък Фокс – за произхода му няма сведения, предполага се че е от Лондон.Най-интересния му фокус е “Tорбата с яйцата”.Билета за представлението му е струвал 1 лира, което за онова време представлява изключително висока сума.След смъртта му (1731 г.?) той оставя наследство равняващо се в днешни дни на 1 милион долара. Филип Бреслав (1726-1783) - фокусник от немско потекло, който развива „Mенталната магия“ - способността да чете човешки мисли.За първи път представя свои спектакли в театър (1781 - Хеймаркет Театър в Лондон). Джузепе Балсамо (1743-1795) - по известен в историята като мистичния Граф дьо Калиостро.Става известен в Европа не само със своето магично изкуство , а и чрез своите умения да лекува.Цялото му съшествуване е обвито в мистериозност.За богатството му и за свръх естествените му способности са написани поредица от книги граничещи с легенди.Осъден е на смърт от трибунала на Папската Държава и е заточен в затвора на Сан Лео, намиращ се между Пезаро и Урбино. Бартоломео Боско (1793-1863) - роден е в Торино, учи медицина в Италия и обикалия цяла Европа като професионален илюзионист.Най – известния му трик е фокуса “Чаши и топчета”.Известен е и с фокуса да убие с един истрел на револвер 12 гълъба, които веднага след това излизат живи и пърхащи.Никой до този момент не е виждал подобно нещо в театър.Друг ефектен негов фокус бил “Летящото Асо Купи”.Завладява публиката с фокуса си с две пилета - едното бяло другото черно, които се появяват от нищото и на които той разменя главите.Именно заради този фокус през 1838 г., след негово представление, той е остро критикуван от Робер Худен и е обвинен в жестокост и нехуманно отношение към животните.Самия Худен е знаел тайната на трика с пилетата и занел, че във фокуса няма насилие, но критиката е продиктувана от професионална завист.През 1863 г. Боско умира в бедност, наследява го неговия син Еужен Боско.За съжеление кариерата на сина му не продължава дълго, той се прострелва в дясната ръка по време на представление. В началото на XIX век магичните представления се изпълняват в модерно подредени сцени, самите магове в изискано вечерно облекло са господари на сцената и прокарват пътя на поколението на модерното илюзионно изкуство. Жан Еужен Робер Худен (1805-1871), роден в Блуи Франция.Основател на първия Магичен Театър през 1840 г. Париж, смятан за царя на модерното илюзионно изкуство. Известният Хари Худини приема неговото име Houdin като свой аристичен псевдоним. Часовникар по професия той прави различни механични играчки и прилага познанията си по механика във фокусите. Робер Худен е бил първия илюзионист използвал, модерни техники и електричество в своите спектакли. Умеел да завладява публиката си не просто с трикове, а с начина им на представяне. Неговата съпруга също участвала в иновационните му номера, говори се, че той я е спасил от екзекуция от църквата. Едни от забележителните му номера са “Разрязването на жена”, ”Левитация”, ”Кабалистическия часовникът”, ”Летящата монета” и “Секрета на напитката”. Робер Худен живял за магията и до днес неговия дом е отворен като обществен театър-музей. Джон Хенри Андерсон (1814-1874), вероятно първия Шотландски илюзионист, най-великия шоу мен в историята на магичното изкуство , известен като “ Вълшебника на Севера”.Известен е с фокуса “Хващане на куршум с уста” . Той превръща спектакъла в шоу, първи използва печатането на афиши и средствата на рекламата за популяризиране на спектаклите си. Днес не всички помнят името на Андерсон, но неговите номера са преживяли и се изпълняват вече 200 години. Взето от http://bg.wikipedia.org/

"Искам да работя през лятото. На 16 години съм. Какво трябва да направя?" Това е най-актуалният въпрос в сайта на Главната инспекция по труда (ГИТ). От отговора се интересуват все повече младежи, които искат да използват лятната ваканция и сами да спечелят пари. Около 400 хил. са между 15 и 18 години според официалната статистика. Ако се съди от проучвания в отделни градове, мнозина от тях ще атакуват пазара на труда. Работодателите на едва 2088 младежи обаче са подали молба за издаване на разрешение за работа, сочат данните на инспекцията до края на юни. Причината е в изключително сложната процедура и затова повечето са наети нелегално. Експертите твърдят, че напливът тепърва предстои, защото учебната година за десето- и единадесетокласниците току-що приключи. Най-много запитвания са отправили работодатели от Варна и там са получени 482 разрешения, следват София, Добрич и Бургас. Преобладават молбите за наемане на непълнолетни в търговията и туризма. Учениците във ваканция раздават листовки, разнасят рекламни дипляни, сервират кафе и пълнят фунийки със сладолед, доставят пощенски пратки, чистят офиси, лепят обяви, вдигат телефони, посрещат туристи. Всеки пети тийнейджър в Сливен изявява желание да работи през лятото, а 34% вече го правят. Данните са от проучване на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни. Най-предпочитани са търговията, информационните технологии, ресторантьорството, хотелиерството, следвани от селското стопанство, администрацията, маркетинга, участието в промоции и реклами и хранително-вкусовата промишленост. Две трети от анкетираните заявяват, че държат да сключат договор, но едва 19% знаят, че могат да го направят само след навършване на 15 години. "От две години работя през лятото и сега също си търся работа. Първо раздавах диплянки срещу 2 лв. за 500 бройки, а после сглобявах електронни елементи срещу 12 лв. на ден", разказа 17-годишната Мира Симеонова. Първата година е работила нелегално, на втората си е намерила работа при роднини, но също без договор. "През лятото много деца искат да поработят. Голяма част от компаниите обаче избягват да ги наемат, защото това е свързано с тежка и тромава административна процедура", каза Светозар Петров, мениджър на компанията за човешки ресурси "Джобтайгър". По думите му фирмите наемат непълнолетни най-често в два случая - когато им е много трудно да си набавят работна ръка или ако децата са на близки или на служители в компанията. Петров добави, че фабрики имат интерес да взимат стажанти от техникуми, за да си осигурят попълнения в бъдеще. В разгара на сезона в Слънчев бряг масово се използват деца, за които не се издават разрешителни, коментира хотелиер, пожелал анонимност. Причината е проблемът с намирането и задържането на обслужващ персонал - камериери, сервитьори. Хотелиерите предпочитат да дават работа на деца на черно само и само да си осигурят достатъчно хора, добави той. От тази година условията за наемането на непълнолетни станаха по-строги. За да започне работа, тийнейджърът трябва да премине медицински преглед, който да докаже, че е годен за работа. Искането за разрешение се подава от името на работодателя до областната инспекция по труда в региона, където е фирмата. В дружеството трябва да е направена оценка на риска, която обхваща работните места на непълнолетните, за да е сигурно, че здравето им няма да пострада. Собственикът на фирмата трябва да посочи какви мерки е предприел, за да осигури безопасността на децата, да опише естеството на работата, а за тези под 16 години - и разпределението на работното време. За всички под 18 то трябва да е до 7 часа дневно. Разрешението за постъпване на работа е еднократно, уточняват от ГИТ. То важи само за конкретната работа при определения работодател. През миналата година инспекцията е засякла близо 3 хил. деца, които работят нелегално. Подадени са 222 сигнала до прокуратурата, от които най-много са срещу софийски, търговищки и варненски фирми. Нарушителите са главно фирми от хотелиерството и ресторантьорството, търговията, услугите и строителството. http://www.dnevnik.bg/

Seaweed as a staple item of diet has been used in Japan and China since prehistoric times. In 600 BC, Sze Teu wrote in China, "Some algae are a delicacy fit for the most honoured guests, even for the King himself." Some 21 species are used in everyday cookery in Japan, six of them since the 8th century. Seaweed (kaiso) accounts for some 10% of the Japanese diet and seaweed consumption reached an average of 3.5 kg per household in 1973, a 20% increase in 10 years (Indergaard 1983). The most important food species in Japan are Nori (Porphyra species), Kombu (Laminaria species), and Wakame (Undaria pinnatifida). In the west, seaweed is largely regarded as a health food and, although there has been an upsurge of interest in seaweed as food in the last 20 years, it is unlikely that seaweed consumption there will ever be more than a fraction of the Japanese. Regulations for the gathering of Palmaria palmata (dulse, dillisk), a red seaweed, are mentioned in the Icelandic sagas of the 10th century. This edible seaweed has been used also in Ireland and Scotland for a very long time. Chondrus crispus (Irish Moss) was recommended as a health remedy in Ireland at the beginning of the 19th century (Mitchell & Guiry 1983), and its use would appear to be unknown before this. Various red algae have been used in the Mediterranean as sources of dying agents and as anthelmintic and other health remedies since pre-Christian times (Stein & Borden 1984). The use of kelps ("kombu" in Japan; "haidai" in China) dates back to at least the 5th century in China (Tseng 1981a, 1981b). The main species used is Saccharina japonica (Laminariales), but 8-11 other species are used also, mainly in Japan. Plants are dried after harvesting and either cut into strips or powdered. In Japan, kombu is used in the preparation of fish, meat dishes, soups and also as a vegetable with rice. Powdered kombu is employed either in sauces and soups or is added to rice in the same way as curry. It can also be included when cooking beans to add nutrients and improve their digestibility. It is also a rich source of MSG. Some kinds are used in making an infusion similar to tea. Kombu is also important in Korean and Chinese cuisines. In 1976, about 176,000 wet tonnes of Laminaria spp. were collected from wild sources in Japan and about 22,000 t were cultivated. Laminaria is cultivated either by seeding blasted areas of rocky shores or by seeding ropes. In China, Saccharina japonica (formerly Laminaria japonica) was imported from Japan from the 5th century until the founding of the People's Republic. In the early 1950s, the Chinese started to cultivate this species, which had been accidentally introduced from Japan to Dalian on the Yellow Sea. Today, in excess of 10 million tonnes of this kelp are grown in China. Another kelp, Undaria pinnatifida (Laminariales), is widely used in Japan (where it is known as "wakame") and China ("qundai-cai") as food. In Japan this species is a more important crop than Laminaria both in value and production (Tseng 1981b). Natural production increases were achieved for many years by placing stones on the sea bottom and blasting rocky reefs to increase the area suitable for attachment. Artificial seeding is carried out on cleared areas using either zoospore suspensions or sporophylls (specialised leaflets which bear the zoosporangia). Annual production from natural habitats in 1960-69 was 40 - 60,000 wet tonnes. Rope cultivation has been carried out since 1955 and the ropes are seeded by attaching sporophylls. Hybrids with superior growth and nutritional characteristics have been developed in Japan. In 1976, about 20,000 wet t were collected from wild sources and 127,000 wet t were cultivated. The harvested algae are dried after washing in freshwater. After resoaking the plant material is used as an additive to soups (wakame soup is served with virtually every meal in Japan); toasted (Yaki-wakame); used half resoaked, with boiled rice; and coated in sugar and tinned (Ito-wakame).In China, Undaria pinnatifida was collected from natural habitats for centuries, mainly on the East China Sea coast. Plants are grown now on ropes in the Quingdao and Dalian areas (Yellow Sea), to where the algae were transplanted from Korea and, perhaps, Japan (Tseng 1982). Undaria is not as popular as Laminaria in China as a foodstuff and the growers find the plants difficult to manage. The annual production in China is, therefore, very low, amounting to no more than a few hundred tonnes in dry weight each year. Wakame is most often used in soups such as miso soup or in sunomono salads. Studies conducted at Hokkaido University have found that fucoxanthin in wakame can help burn fatty tissue. Studies in mice have shown that fucoxanthin induces expression of the fat-burning protein UCP1 that accumulates in fat tissue around the internal organs. Expression of UCP1 protein was significantly increased in mice fed fucoxanthin. Nori (Japanese), known in Chinese as haidai and in Korean as kim or gim, is now an almost universal name in nutrition for various edible seaweed species of the red alga Porphyra including most notably P. yezoensis and P. tenera. Since the 17th century Japanese fishermen have planted either bamboo or brushwood ("hibi") in shallow waters to increase the substratum for nori. The hibi were placed in rocky areas in the autumn where the Porphyra spores settled and were then moved to sandy areas for the growth of the leafy plants in the winter. The discovery, in 1949, of the filamentous Conchocelis-phase in the life history of Porphyra umbilicalis by the British phycologist, Kathleen Drew (Drew, 1949), led to the seeding of ropes from artificially-cultivated Conchocelis-phases. In 1977, some 300,000 t wet weight of Porphyra spp. were harvested in Japan and the production volume increased by 25% per annum in the 1970s. Nori is sold in sheets that may be toasted to give a green colour and then flaked and added to sauces, soups and broths. Sometimes it is just soaked and eaten. Small, dry nori sheets are used to wrap cold rice balls, which make a popular lunch-time snack for Japanese children. The food value of nori lies in its high protein content (25-35% of dry weight), vitamins and mineral salts, especially iodine. Its vitamin C content is about 1.5 times that of oranges and 75% of the protein and carbohydrates are digestible by humans, which is very high for seaweeds. Nori sheets (right) are used in many sushi dishes, for rice balls and as a topping or condiment for various noodle and other dishes. Laverbread (mainly Porphyra dioica and P. purpurea) is picked on the rugged coastline of Wales from rocks when the tide has gone out. Laverbread has an excellent nutritional content, mainly of protein, carbohydrate, vitamin B, B2, A and C and lots of trace elements and minerals, most prominent of these is iodine. Another plus is that they are low in calories and re suitable for the ever-increasing vegetarian market. Walk into any health shop in Wales and you will find it in tablet form and tinned. When the seaweed arrives at the welsh factories, it is inspected and goes through a series of washes. It is then cooked for several hours with only a little salt added; this produces a very dark, dense spinach-like pure&eacute;. Many chefs are discovering the culinary assets of laverbread, adding new dimensions to their repertoires. Traditionally, it has been enjoyed very simply spread on thin toast with oatmeal or malted vinegar and accompanied by fried or grilled welsh cured bacon. More recent it has been served with pasta dishes, in spicy batter with mushrooms, and seafood pizzas. There is now renewed interest in western countries in the use of seaweeds as sea vegetables. Vegetables from the Sea: Everyday Cooking with Sea Greens by Jill Gusman (2003), available from Amazon is an excellent start, but there are many others.

Franglais (slang), a portmanteau combining the words "fran&ccedil;ais" ("French") and "anglais" ("English"), also called Frenglish, is a slang term for types of speech, although the word has different overtones in French and English. English sense In English, Franglais means a mangled combination of English and French, produced either by poor knowledge of one or the other language or for humorous effect. If one tries to speak French and fills in gaps in knowledge of French with English words or false cognates with their incorrect meaning, the result is Franglais. Franglais may also mean a diplomatic compromise such as UTC. Example: · Je vais driver downtown. — I'm going to drive downtown. · Je suis tired. — I am tired. · Je ne care pas. — I don't care. For the former tendency we have only to remember Chaucer's Prioress, who (he tells us) knew nothing of the French of Paris, but only that of Stratford-atte-Bow ('Cockney French'). Similar mixtures occur in the later stages of Law French, such as the famous defendant who "ject un brickbat a le dit Justice, que narrowly mist". An early literary example of the delight in m&eacute;lange occurs in Robert Surtees' Jorrocks' Jaunts and Jollities: "You shall manger cinque fois every day," said she; "cinque fois," she repeated.--"Humph!" said Mr. Jorrocks to himself, "what can that mean?--cank four--four times five's twenty--eat twenty times a day--not possible!" "Oui, Monsieur, cinque fois," repeated the Countess, telling the number off on her fingers--"Caf&eacute; at nine of the matin, d&eacute;jeuner &agrave; la fourchette at onze o'clock, diner at cinque heure, caf&eacute; at six hour, and souper at neuf hour." On a more rarefied level, Franglais can provide puns for more curious humorous effects. Examples: · coupe de grass — lawn mower (play on "coup de gr&acirc;ce"). · pas de deux — father of twins. · J'accuse r&eacute;ception — I accuse the secretary. · Trois, quatre, cinq — This sounds like trois cats sank, meaning three cats drowned. · cottage fromage — cottage cheese · I just trop manged. · I didn't know il was going to fait du vent ce soir. · I marched un peu on the trottoir, and there was crotte partout. · beaucoup beaucoup people, people beaucoup · &Agrave; l'eau, c'est l'heure Not the motto of the French Navy, but 'allo sailor' · Moi aussi I am an Australian · Avocado pear - a French housekeeper's lawyer (avocat d'au pair) · Lazy day cool - the ideas flow ("Les id&eacute;es coulent") · Any of which can perhaps be followed with the apostrophe Pretentious? Moi? The humorist Miles Kington wrote a regular column Parlez vous Franglais which, for a number of years starting in the late 1970s, appeared in the magazine Punch. Books published by Miles Kington include: Let's Parler Franglais, Let's Parler Franglais Again!, Parlez-vous Franglais?, Let's Parler Franglais One More Temps, The Franglais Lieutenant's Woman and Other Literary Masterpieces. Another classic is Jean Loup Chiflet's Sky My Husband! Ciel Mon Mari! which is a literal translation (and a correct one too, for comparison) of French into English. Perhaps the oldest and the funniest example of Franglais in English literature is found in Henry V by William Shakespeare. A French princess is trying to learn English, but unfortunately, "foot" as pronounced by her maid sounds too much like foutre and "gown" like con. She decides English is too obscene a language. French sense In French (and sometimes in English), the term refers to the use of anglicisms (English words) for which there are French equivalents, the most notorious of which is le week-end. These anglicisms are sometimes regarded as unwelcome imports, and as bad slang. Plus, the term refers to nouns created on Anglo-Saxon roots, often by adding "ing" at the end of a popular word, e.g. un parking (a car park or parking lot), un camping (a campsite), le marketing, le shampooing (shampoo, pronounced ʃɑ̃pwɛ̃ and not ʃɑ̃puiŋ). A few words that have entered use in French are derived from English roots but are never found at all in English, such as un relooking (a makeover), un d&eacute;stockage (a clearance sale). For those who don't speak English, those words are often mistaken for true English nouns. Due to the world wide popularity of the internet relatively new English words have been introduced in French, like the words 'e-mail' and 'mail'. The French and Quebec government have proposed the use of a French alternative: courriel (courrier &eacute;lectronique) also the Acad&eacute;mie fran&ccedil;aise has suggested the use of the less popular m&eacute;l. Canada Franglais should not be confused with Quebec French, which has a number of longstanding borrowings from English as the result of the historical coexistence of two linguistic communities inside Quebec and especially the Montreal area. Similarly, English spoken by the anglophone minority in Quebec has borrowed certain Quebec French words such as d&eacute;panneur for corner store, autoroute for highway, PAB (from pr&eacute;pos&eacute; aux b&eacute;n&eacute;ficiaires) for nurse's assistant, stage for internship, or metro for subway. These are permanent and longstanding features of local usage rather than the incorrect speech improvised by any given individual user with poor knowledge of the other language. They have mainly become part of a common ground tongue born out of mutual concession to one another, sponging up to each other. In fact, the substantial fluently bilingual community in and around Montreal will occasionally refer to "Franglais", usually after it is pointed out that someone has used a variety of French and English words, expressions, or propositions in a 'correct' fashion in the same sentence or point, a surprisingly common occurrence. In this sense, the term "Franglais" is used as much in a European context as in Canada (except Quebec). However, the term Franglais is used in New Brunswick, Nova Scotia, Manitoba and some parts of Northern Ontario and northern Maine to refer to the mix of English and French spoken there, which is itself a longstanding dialect (see chiac). This mix uses just about as much English as French, although it is more likely to be understood by a francophone, since it usually uses English words in French pronunciation and grammar. Other strange Franglais occurs across Canada due to the rise of immersion programs across the country. A good example of an anglicism turned Franglais is the unintentional translation of English phrases into French by students unaware of the 'proper' ones generally used in Quebec French. One such example is mistranslating a hot dog as "chien chaud" (literally a dog that is hot) when in fact the correct translation is "hot dog". In some ways, confusion over which expression is more correct, and the emphasis many immersion schools place on eliminating anglicisms from student's vocabulary, has promulgated the use of Franglais. Franglais can also slowly creep into use due to mispronunciations and misspellings by many bilingual Canadians. Common mistakes that immersion or bilingual students propagate and tend to repeat beyond their student life include incorrect inflection and stresses on syllables, incorrect doubling of consonants, strange vowel combinations in their spelling, and using odd combinations of prefixes and suffixes opposite to the language they mean to use at a given time. Sometimes youth culture purposely uses Franglais for its comical characteristics. In recent years, especially in British Columbia and southern and eastern Ontario, Franglais has become popular with teenage culture. Teenagers will frequently replace English words with their French equivalent for comedic or euphemistic value. This occurs most often with swear words. Some Anglophone Canadians euphemistically use the Qu&eacute;becois "sacres" instead of swearing in English. This is somewhat ironic because sacres (religious words such as sacrament, used as expletives) are considered the worst and most offensive type of swearing by native Francophone Canadians, however. Frenglish There is an English equivalence to the concept of the French word "Franglais". It is usually called "Frenglish". Many Anglo Montrealers grew up learning English in schools and living in a society dominated by French; in the media and on every outdoor sign - mandatory under Quebec Law. A person who is said "to speak a perfect Frenglish" means he/she speaks an English riddled with common French expressions. Examples: -"Open/Close the lights" instead of "Turn on/off the lights" ("Open/close" is actually a Montr&eacute;alism, and incorrect in both French and English. "Allumer/&eacute;teindre la lumi&egrave;re" is correct, not "ouvrir/fermer la lumi&egrave;re". A literal translation would be "light the light/extinguish the light"). -"Pass the vacuum in the livingroom" instead of "vacuum the livingroom". In French "passer l'aspirateur". -"This story doesn't have sense" instead of "This story doesn't make sense" -"Let's go and drink sangria on a teRASse" instead of "Let's go and drink sangria on a TERrace" (pronunciation) or "Let's go drink sangria on a patio." -"I bought two pair of pants" instead of "I bought two pairs of pants", omitting the "s" that signifies multiple items. Frenglish is a term widely used in Montr&eacute;al English. Typologie du franglais On recense 6 cat&eacute;gories d'anglicismes : lexical, s&eacute;mantique, syntaxique, morphologique, graphique, phon&eacute;tique. &Agrave; ceux-l&agrave; s'ajoutent les faux anglicismes. Franglais lexical : domaine technique et monde des affaires En informatique, le jargon anglais pr&eacute;domine : « Je reboote (red&eacute;marre) pour que les drivers (pilotes) que je viens d'updater (de mettre &agrave; jour) soient load&eacute;s (charg&eacute;s). » De m&ecirc;me en commerce booster les ventes pour pousser les ventes, alors que le Fran&ccedil;ais dispose de : sommet, summum, apog&eacute;e, cime, pinacle, plus haut de…, au mieux de…, le meilleur de…, la cr&egrave;me de... Remarquons &agrave; cet &eacute;gard qu'au XIXe si&egrave;cle, o&ugrave; certains &eacute;taient port&eacute;s &agrave; l'anglomanie, le fran&ccedil;ais a utilis&eacute; ses mots pour d&eacute;signer une construction pourtant inconnue alors en France et en Europe et a employ&eacute; "gratte-ciel", traduction litt&eacute;rale en fran&ccedil;ais de l'expression am&eacute;ricaine sky-scraper. Il est fort probable qu'&agrave; l'heure actuelle, en pareil cas, c'est l'expression am&eacute;ricaine qui serait impos&eacute;e par les m&eacute;dias, sans r&eacute;action de traduction. En revanche, des mots comme logiciel (sur le mod&egrave;le de "mat&eacute;riel") ont &eacute;t&eacute; adopt&eacute;s tr&egrave;s rapidement par la population. Et plus personne ne dit computer pour « ordinateur », bien que le premier mot soit plus court. Dans le commerce et la gestion d'entreprise : « Le reporting (rapport d'exploitation) mensuel du service marketing a acc&eacute;l&eacute;r&eacute; la chute des stock-options (options d'achat ou actions optionnelles) du staff (personnel en fonction) ». Franglais s&eacute;mantique · L'influence anglaise sur la langue est sensible dans les traductions approximatives, notamment dans les m&eacute;dias, entre autres &agrave; cause des faux-amis et des expressions calqu&eacute;es sur l'anglais (en informatique, librairie pour biblioth&egrave;que, firewall traduit en « mur de feu » au lieu de pare-feu). On distingue parfois en linguistique le premier cas (anglicismes s&eacute;mantiques) du second (calques phras&eacute;ologiques). Le mot trivial qui, en fran&ccedil;ais signifie grossier, vulgaire, est souvent employ&eacute; au sens anglais de "banal", "futile". · Au Qu&eacute;bec, ce type de franglais est plus r&eacute;pandu, mais « acclimat&eacute; » linguistiquement en signe de d&eacute;rision (« sac de pinottes » (sack of peanuts) = sachet d'arachides). Le franglais sur Internet La plupart des sites proposent des menus en franglais : · newsletter = lettre d'information, infolettre · e-mail = courriel · spam = pourriel, pollupostage · messenger = messager, messagerie instantan&eacute;e · chatroom = salon, forum, bavardoire · chat [tʃat] = tchatche, dialogue en ligne, clavardage · chatter [tʃaˌte] = tchatcher, dialoguer, clavarder, jaser (qc) · shopping = achats, magasinage (faire du shopping = faire les boutiques) · news = nouvelles, infos, actualit&eacute;s · webmaster = webmestre, administrateur de site, · home = accueil, page d'accueil · podcasting = diffusion pour baladeur, baladodiffusion · podcast = balado Le franglais dans l'information L'information télévisée, radiophonique et écrite utilise aussi souvent le franglais. prime time = début de soirée, heures de grande écoute access prime time = tout début de soirée timing = échéancier, calendrier, échelonnement pitch = bref résumé d'un film, d'un roman one man show = seul en scène jingle au lieu de musiquette, qui sonnerait trop français. senior, sénior = aîné, ancien. On notera que senior a supplanté troisième âge qui a occulté personnes âgées, qui lui-même a évincé vieux. --- It is not because you are Paroles et Musique: Renaud Séchan 1980 "Renaud à Bobino" When I have rencontred you, You was a jeune fille au pair, And I put a spell on you, And you roule a pelle to me. Together we go partout On my mob il was super It was friday on my mind, It was story d'amour. It is not because you are, I love you because I do C'est pas parc' que you are me qu'I am you. You was really beautiful In the middle of the foule. Don't let me misunderstood, Don't let me sinon I boude. My loving, my marshmallow, You are belle and I are beau You give me all what You have I say thank you, you are bien brave. It is not because you are, I love you because I do C'est pas parc'que you are me qu'I am you. I wanted marry with you, And make love very beaucoup, To have a max of children, Just like Stone and Charden. But one day that must arrive, Together we disputed. For a stupid story of fric, We decide to divorced. It is not because you are, I love you because I do C'est pas parc' que you are me qu'I am you. You chialed comme une madeleine, Not me, I have my dignité. You tell me : you are a sale mec ! I tell you : poil to the bec ! That's comme ça that you thank me To have learning you english ? Eh ! That's not you qui m'a appris, My grand father was rosbeef ! It is not because you are, I love you because I do C'est pas parc' que you are me qu'I am you. ---

http://anamnesis.info/anamneza/ (участниците явно са студенти, докторанти и преподаватели по история)

Официален език японски Столица Токио Най-голям град Токио Император Акихито Министър-председател Шинзо Абе Площ на 61-во място — Общо 377 835 км2 Население на 10-то място — Общо 128 389 244 (2007) — Гъстота 340 д/км2 БВП на 3-то място — Общо 4 000 млрд $ (2005) — на човек 32 810 $ Валута японска йена (JPY) Часова зона{{{лятно часово време}}} {{{часова зона-отместване}}}{{{лятно часово време-отместване}}} Независимост Национален химн 君が代 Internet TLD jp Телефонен код +81 Япония е държава в Източна Азия, разположена на Японските острови в Тихия океан. Площта ѝ е 377 835 km2, а населението - 128,4 млн. души (2007). Столица е град Токио, а официален език е японският. Страната е разположена в западната част на Тихия океан. Заема 3 922 острова, от които четири големи - Хокkайдо (78.5 хил. кв. км), Хоншу (230.4 хил. кв. км), Шикоку (17.8 хил. кв. км) и Кюшю (42.0 хил. кв. км) от Японските острови и архипелага Рюкю. Общата им площ е 377.8 хил. кв. км. Дължина на бреговата линия - 33 287 км. Край бреговете на някои острови (архипелага Рюкю) са разположени коралови рифове. Релефът на Японските острови е предимно планински с основни хребети - Хидака и Тоачи (на о-в Хокайдо), Оу, Китаками, Етиго и Хида (на о-в Хоншю) но о-в Рюкю е равнинен. Някои от планините са от вулкански произход с много действащи и угаснали вулкани. Най-висока точка е вулканът Фуджияма (Фуджи) на о-в Хоншю - 3 776 м. Чести са земетресенията. Равнините са почти изцяло усвоени, като по-големи са Канто (Токойска) на о-в Хонсю, Ищикари (на о-в Хокайдо). Климат - мусонен, в по-голямата част от страната субтропичен, в северните части - умерен. Средните януарски температури са от -5 градуса Сº на о-в Хокайдо до 6 градуса Сº в южните острови и до 16 градуса Сº на архипелага Рюкю, средните юлски температури са съответно 22, 27 и 28 градуса Сº. Валежи - 1000 - 3000 мм, на юг - до 3500 мм. Реките са къси и пълноводни - Синано, Тоне, Китаками, Ишикари. Има множество езера, най-голямото е Бива. Растителност - 68 % от територията са покрити с гори и храсти, значителна част са изкуствено зелесени. Религиозен състав - шинтоисти - 81.7 %, будисти - 74.6 % (сборът от привържениците на двете религии е над 150 %, тъй като японците обикновено изповядват по две религии), християни - 1.3 % (от тях протестанти - 54.9 %, католици - 41.1 %, православни - 2.8 %, скрити (стари християни от ХVI в. - 1.2 %), други - 0.7 % (от тях - айну, които изповядват първобитни вярвания). Градско население - 78 %. Извън страната живеят около 1.7 млн. японци, главно в Бразилия, САЩ, Аржетина, Канада, Перу и др. Стопанство - високо развита индустриална страна, Япония създава 12 % от световното промишлено производство. В обработващата промишленост са заети около 25 % от трудоспособното население. Развиват се предимно нови и най-нови технологии - производството на средствата за връзки и информатика, нови материали и биотехнологии. Страната е на 1-во място в света по производство на кораби, автомобили, трактори, металообработващо оборудване, битова електроника, роботи, изкуствени влакна и др. Страната е бедна на енергоресурси и минерални суровини. Силно е развита черната и цветната металургия на основата на вносни суровини. Действат 43 ядрени реактора с обща мощност 35 млн. КВт. Развита е и текстилна, хранително-вкусова, химическа, фармацевтична, целулозно-хартиена промишленост и др. В селското стопанство се заети около 6.6 % от трудоспособното население. Обработват се 14.3 % от площта на страната. Силно развито е производството на ориз, плодове, зеленчуци, соя, чай, тютюн, цитруси, захарно цвекло, ечемик, пшеница, картофи и др. Животновъдство - силно развито птицевъдство и производство на яйца, едър рогат добитък - месо и млечни продукти, свиневъдство и др. Риболов - 12 млн. т. улов годишно - 1-во място в света. Транспорт - шосета - 1.2 млн. км, от тях около 5 хил. км - скоростни магистрали, ж.п. линии - 30 хил. км. По-големи морски пристанища - Кобе, Тиба, Йокохама, Нагоя, Осака, Хакодаме. Международни летища - Токио (Хенеда, Нарита), Осака (Кансаи). Туризъм - добре развита инфраструктура. Годишно страната се посещава от около 4 млн. туристи. Япония - страна на вишните и на вековните традиции Първият мъж и първата жена, според японците са бог Изанаги и богинята Изанами. Не е известно в какъв образ са се появили на земята. Затова пък е известен трогателният диалог помежду им: Изанаги казва: "Какво е твоето тяло? Моето расна-порасна, а дори има и места, където порасна повече. Изанами отговаря: "Моето тяло пък расна-порасна, но така и на места не порасна много. Нека да се сродим." Така, според древната легенда, се ражда и Японският архипелаг. Днес посещението в тази отдалечена от Европа източна страна се свързва с интересни природни забележителности, вплетени в свещени религиозни традиции и обреди. Храмове, арки и каменни постройки са разхвърляни из многобройните гори, реки, потоци, езера. Всички тези места се посещават целогодишно от благоговеещите японци. Пристигнете ли в Токио, вие всъщност попадате в Едо ­столицата на шогуните, превърнала се в главен град на страната още през 1603 г. Мегаполисът е строен буквално от цяла Япония сривани са хълмове, засипвани са блата и плитки места в залива. Придържайки се към правилата на китайското изкуство по градоустройство, на север непременно трябва да има планина, на юг обширно пространство вода, на изток река, а на запад широк път. Днес тези природни забележителности сякаш остават незабелязани от милионите жители на града и от още толкова туристи през годината. Столицата на Япония до 1868 г. е била резиденцията на императора в Киото. Градът, възникнал преди 11 века, днес е наречен музей на древността и национална японска съкровищница. Преди да стъпите на територията на далечната островна държава, ще трябва да получите виза. За нея е необходимо да се изчака около месец и да се заплатят приблизително $100. Всъщност, отправяйки се към Япония, ще трябва да предвидите значителна сума. Не само заради скъпия самолетен билет (около $900, ако пътувате с група), отговарящ и на разстоянието до там, но и поради факта, че в Страната на изгряващото слънце стандартът е доста по-различен от европейския и дори от американския. За 10-дневно пътешествие са необходими не по-малко от $15002400. E, сумата наистина е внушителна, но само който вече е бил в Япония, ще разбере, че си заслужава. За предпочитане е да посетите страната през пролетните месеци март-април или през октомври-ноември, когато температурите там се колебаят между 10 и 20 градуса. Грешка ще допуснете, ако планирате пътуване през лятото ­непрестанните дъждове и високите, достигащи до 40 градуса температури са тежки за туристите. Пари можете да обмените още на летището или в хотела, но до $300. В банките също няма да имате проблеми с обмяната на валута, но пък ще трябва да се преборите с куп бюрократични процедури и формуляри. Из мегаполисът Токио е препоръчително да се придвижвате с градския транспорт с метро или автобус. Билетите варират между 150 и 220 йени. Бакшиш в хотела или за таксиджията не е прието да се дава. Да шофираш в Япония е опасно ­движението е обратно. Електроуредите, които носите с вас, ще бъдат неизползваеми, ако не са предвидени да работят на напрежение от 120 волта. Японците са точно толкова изумителни, колкото и собствената им страна. Мозъците им са като компютри, но в гърдите им бие истинско, човешко сърце. Вероятно всеки се изненадва от добрите обноски и високата култура, характерна за този народ. И до днес традициите там смайват европееца. Например японската жена, когато разговаря със съпруга си е длъжна винаги приветливо да се усмихва. Интересна е статистиката за сключените международни бракове в Япония европейците с удоволствие се женят за кротките японки. Тях можете да срещнете навсякъде в заведения, в метрото, в големите магазини. Съвременните японки отдавна не робуват на класови предразсъдъци, нито пък се притесняват да заемат важни и отговорни постове. Те обаче винаги се придържат съм семейните традиции и нерядко ще ви изненадат в празнични дни, когато обличат ефирното, красиво кимоно. Туристът, попаднал на островите, непременно трябва да види Киото, древната японска столица, националния парк Нико, града на будистките храмове Нару и планината Федзи. Ако пък искате да стигнете до подножието на снежния връх Фуджияма, ще трябва да предвидите още $150. Задължително е да "преживеете" чаена церемония и да преминете по най-дългия мост в света, свързващ през Японско море островите Хонсю и Сисоку. На остров Хокайдо, в Сапоро пък всяка година се провеждат традиционните зимни снежни празници Хамакура. Едва ли впечатленията от едно пътуване в Страната на изгряващото слънце могат да бъдат описани. Движението, скоростта, цветове, неоновите реклами и спокойствието в красивите и неподражаеми японски паркове и градини просто зашеметяват всеки турист. Към местните забележителности се причислява и японската кухня. В домовете и ресторантите може да стъпвате само по чорапи. Традициите се спазват стриктно. Изобилстват морските деликатеси раци, риба, водорасли. Плодовете са еднакво на почит с традиционния ориз. Суси, сасими, унаги, якитори и сябу-сябу са ястията, най-често предлагани в ресторантите. Не забравяйте преди да започнете да се храните и да вдигнете тост с чашка саке, задължително да измиете и избършете лицето си в специално предоставените от домакините салфетки. Теснотията в жилищата е характерна за големите японски градове. 9 от 12 милиона японци живеят на площ, по-малко от 600 квадратни километра. Не се учудвайте, когато видите как жителите на Токио разхождат домашните си любимци не напред-назад по улицата, а нагоре-надолу из жилищните сгради. Мебелите в повечето японски домове са малко, практични и задължително имат възможност да се сгъват. И въпреки многоетажните сгради и впечатляващата, малко хаотична архитектура, Япония е забележителна не с нежния вишнев цвят, посипващ се през пролетта, а с хората, които живеят и работят там. А за това, че не знаете нито дума японски, не се притеснявайте. Японците говорят навсякъде английски и с радост ще ви помогнат да откриете хотела или квартала си. Япония е истинско чудо. Чудо са и нейните жителивъзпитани, трудолюбиви и със съхранени древни традиции и нрави. Там, където слънцето вещае новия ден, в странна хармония съжителстват минало и бъдеще. Бъдеще, сътворено с умовете и душите на уникален народ. Традициите Изобилстват морските деликатеси - раци, риба, водорасли. Плодовете са еднакво на почит с традиционния ориз. Суси, сасими, унаги, якитори и сябу-сябу са ястията, най-често предлагани в ресторантите. Областите в Япония Японският архипелаг се състои от предимно планински острови, които се разпростират на около 2 800 км от североизток към югозапад. Общата им земна площ (377 837 кв.км) е малко по-голяма от Финландия или Италия и е почти колкото американския щат Монтана. Четирите главни острова са Хокайдо, Хон-шу, Шикоку и Кюшу. Населението на Япония е било 125 869 000 през 1996 г. Държавно устройство Япония е конституционна монархия. Държавен глава е императорът. Законодателният орган се нарича Диета и представлява двукамарен парламент. Начело на изпълнителния орган (правителство) стои министър-председател, избиран от парламента и назначаван от императора. Административно деление Япония е разделена на 47 префектури (都道府県), всяка от които е с площ между 1 и 15 хиляди кв. км и население между 0,7 и 9 милиона души (изключение правят Хокайдо – площ 78 хил. кв. км и Токио – население 13 милиона души). Всяка префектура има управител и законодателен орган, избирани пряко от гражданите на префектурата. Следващото по-дребно административно деление след префектурата е селището. Селищата са градове (които биват 2 вида — 市, ши или 町, чо) и села (村, сон/мура). Префектура Токио съдържа още и 23 специални района (区, ку), които също са със статут на градове. В Япония селището като административно деление често не съвпада с идеята за най-малката географски-обособена населена територия. Поради огромното население около големите градове, често границата между административни градове и дори префектури може да минава през гъсто населени райони и разликата между съседни административни единици можем да усетим само по указателните табели. По тази причина с наименованието „град“ Токио, в зависимост от контекста, може да се има в предвид както 23-те токийски района със специален статут (население 8,5 мил.), така и префектура Токио (население 12,6 мил.), така и агломерацията, включваща няколко съседни префектури с общо население над 30 мил. души. В по-рядко населените части на Япония се наблюдава и обратното явление — един административен ши град да съдържа няколко различни географски-отделени части. Това е в следствие от провежданата през последните години кампания за административно обединяване на съседни населени места с цел намаляване броя на законодателните органи и пестене на средства. През последното деситилетие броят на административните селища в Япония намалява от 3232 (1999 г.) до 1804 (2007 г.), като броят на ши градовете днес е 782, на чо градовете 827, а на селата само 195. Нов подход към системата за социално осигуряване Численост на населението (милион) От 0 до 14 год. (%) От 15 до 64 год. (%) Над 65 год.(%) 1995 125.57 15.9 69.4 14.5 2000 126.89 14.7 68.1 17.2 2015 127.68 14.3 66.1 19.6 2020 126.44 14.2 60.6 25.2 2025 120.91 13.7 59.5 26.9 2030 117.15 12.7 59.3 27.4 2040 108.96 12.9 56.1 31.0 2050 100.50 13.1 54.6 32.3 През 1994 г. размерът на средствата за социално осигуряване възлиза на 60,5 трилиона йени или 16,2% от националния доход на Япония. За сравнение, през 1992 г. този показател е 19,4% в САЩ, 31,5% - в Германия, 35,6% - във Франция и 52,5% - в Швеция. Разпределението на тези 16,2% е както следва: за пенсии - 8,3%, за медицинско обслужване - 6,1% и за други социални разходи - 1,8%. Гражданите са допринесли за сформиране на 35,7% от националния доход (23,2% от данъци и 12,5% от вноски за социално осигуряване). Съответните цифри за САЩ са 36,3%, за Германия - 53,4%, за Франция - 62,6% и за Швеция - 69,8%. Според прогнози за демографски промени в Япония, направени от Националния институт за демографски и социални изследвания, населението на Япония, което през януари 1997г. бе 126 160 000, ще продължи да се увеличава и ще достигне връхна точка през 2007 г., когато се очаква да бъде 127 780 000 души. Очаква се през 2025 г. населението да намалее до 120 910 000 души и през 2050 да достигне 104 960 000 души (ниво, съответстващо на началото на 70-те години). През 1997 г. процентът на възрастните над 65 години бе 15, 5%. Очаква се той да нараства и през 2006 г. ще бъде 20%, а през 2025 г. - 27,4%. През 1995 г. всеки гражданин над 65 години бе, така да се каже, "издържан" от 4,4 работещи (между 15 - 64 годишни), но през 2025 г. този гражданин ще разчита на едва 2,2 работещи. Тези цифри отразяват бързото стареене на нацията, причинено от намаляване на раждаемостта и удължаване продължителността на живота: от 77 години за мъжете и 83,6 години за жените през 1996 г. на 78,27 години за мъжете и 85,06 години за жените през 2025 г. Броят на децата под 15 години продължава да намалява: през 1997 г. броят им бе по-малък от броя на пенсионерите над 65 години (19,40 милиона деца и 19,74 милиона възрастни). През 2025 г. се счита че броят на децата под 15 години ще спадне до 15,85 милиона, или около 48% от броя на възрастните над 65 години. Степента на плодовитост (средния брой деца, който една жена би могла да има) има силно влияние върху застрахователните премии в японската пенсионна система и сродни социални механизми. През 1996 г.този показател бе 1,43 и се очаква да спадне до 1,38 през 2000 година. Въпреки че през 2050 г. се очаква увеличение до 1,61, тази цифра ще е все още твърде ниска от нужните 2,08, необходими за поддържане на постоянно ниво на японското население. Покриване на всекидневните нужди на пенсионерите би било трудно, дори да се запази днешното ниво на пенсиите. В момента средните разходи за поддържане на домакинството на един пенсионер са около 270 000 йени (2 232 щ. д.) на месец, докато месечната социална пенсия, лихви по спестявания и дивиденти възлизат на около 240 000 йени (1 984 щ.д.) по изчисления на Министерството на здравеопазването и благоустройството. Следователно, необходимо е пенсионерите да разчитат на почасова работа или други финансови източници. Токио Токио (東京) е столицата на Япония, както и най-многолюдната конурбация в света. Градската му агломерация e 34 000 000 жители. Градът е построен още през 1602. Старото му име е Йедо (или Едо, 江戸). В буквален превод името Токио означава "Източна столица", от йероглифите 東 ("tо", изток) и 京 ("kyoо", столица). Въпреки звуковата прилика, името на старата столица Киото (京都) се изписва с друг йероглиф за "то" (都, означава отново 'столица'). Шибуя, считан за центъра на японската младежка култура, се слави с едни от най-натоварените пешеходни пътеки пред "Хачико", изход на метростанция "Шибуя". Токио е огромен град с население от 11, 9 млн.души. Сградите на редица държавни институции, Японския парламент, Върховния съд, различни министерства и агенции, разположени в централната част на Токио, превръщат столицата в съсредоточие на политическия живот. Тя е и икономически център на чиято територия са разположени множество фирми. Токио е и център на културата и информацията, благодарение на дейността на различни културни институции, редакции на вестници и телевизионни компании. География Столичният окръг Токио е разположен на северозапад от Токийския залив. На изток той граничи с префектурата Тиба, на запад – с префектурата Яманаси, на юг – с префектурата Канагава и на север – с префектурата Саитама. В състава му влизат и острови в Тихия океан, разположени на юг от остров Хонсю. Столичният окръг Токио и прилежащите към него префектури Канагава, Саитама и Тиба образуват т.нар. Голямо Токио, на чиято територия живеят 34 997 000 души (според отчета на ООН WUP2003) – около 26% от населението на Япония. Днес (2007 г.) токийските жители наброяват ок. 35 200 000. Токио преживява няколко силни земетресения – през годините 1703, 1782, 1812, 1855 и 1923. При земетресението от 1923 г., което е с магнитуд 8,3 бала загиват 140 000 души. По-слаби земетресения – с магнитуд 1-2 бала – се случват почти всяка седмица. Най-високата планина в Токио е Кумотори, която е висока 2017 м. Сред останалите планини най-високите са: Такасу (1737 м), Одаке (1266 м), и Митаке (929 м). Най-голямото езеро в Токио е езерото Окутама, намиращо се близо до префектурата Яманаси. Окръг Токио се състои от 23 специални района ( 特別区 токубецу кюу), 26 града (市 ши), 5 села (町 мачи) и 8 селски общини (村 мура). Население Според преброяването от 2005, населението на 23-те токийски района със специален статут е 8 489 653 души, на префектура Токио е 12 576 601 души, а на агломерацията Голямо Токио, включваща още префектурите Чиба, Канагава и Саитама - 34 478 903 души. Природа Япония е разположена на Японските острови в Тихия океан (Хоншу, Хокайдо, Кюшу, Шикоку и над 4000 по-малки), архипелага Рюкю и архипелага Нампо. Релефът е предимно планински (над 3/4). Има много действащи и угаснали вулкани (най-висок връх е вулканът Фуджи на остров Хоншу — 3776 м). Често се наблюдават земетресения и цунами в крайбрежните райони. Равнините са малки по площ и са обработваеми земи. Умерен климат на север, до тропичен мусонен на юг (средна януарска температура -5 до –16°С, средна юлска температура 22 до 28°С, валежи 1700–4000 mm годишно). Характерни са тайфуните и късите пълноводни реки. Хвойнови, вечнозелени субтропични и тропични гори. 27 национални, 52 квазинационални, около 300 префектурни природни парка с обща площ над 5 млн. ha, 5 комплексни, 141 геоложки, 515 ботанически, 109 зоологически, 93 горски резервата и други с обща площ над 1,2 млн. ha. Икономика БВП 3,95 трилиона USD (2007): селско стопанство 2 %, промишленост 35 %, услуги 63 %. Високоразвита икономически страна. Радиоелектронна, електротехническа, приборостроителна, машиностроителна, автомобилостроителна, корабостроителна, металургична, строителна, химическа, текстилна, целулозно-хартиена, дървообработваща промишленост. Традиционни занаяти (порцеланови, художествени изделия, играчки). Основни промишлени агломерации: Кейхин (Токио - Йокохама), Хансин (Осака - Кобе), Нагоя, Хирошима, Китакюшу, Нагасаки, Нагано, Ниигата, Сендаи, Сапоро и др. Ориз (40 % от обработваемата земя), зеленчуци, овощия, захарно цвекло, чай, тютюн. Едър рогат добитък, свине, птици. Оризопроизводство. Бубарство. Дърводобив. Риболов, добив на морски продукти. Туризъм. 23 654 km жп линии, 1 152 207 km шосета, 406 km петролопроводи, 1800 km газопроводи, 11,7 млн. бр.р.т. търговски флот, 173 летища (2000). Главни пристанища: Токио, Хирошима, Кавасаки, Кобе, Нагоя, Осака,Чиба, Хакодате, Хагаши, Харима, Сакаи, Томакомаи. Износ: 450 млрд. USD (2000) — моторни превозни средства, полупроводници, офис оборудване, химикали (САЩ, Тайван, Китай, Република Корея, Хонконг). Внос: 355 млрд. USD (2000) — горива, хранителни продукти, химикали, текстил, офис оборудване (САЩ, Китай, Република Корея, Австралия, Тайван). Япония днес е една от най-развитите страни в света,постигнала висок икономически растеж, благодарение на бързото развитие на промишлеността след края на Втората Световна война. Номинален брутен вътрешен продукт- 5-те първи държави в Света (по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в цифри -2000г.) (1999г. в билиони щ.д.) САЩ 9190.4 Япония 4380.1 Германия 2108.9 Франция 1434.0 Великобритания 1434.0 Външна търговия (по данни на Министерство на финансите) (в млн. щ.д.) 1995 Внос: 442, 937 Износ: 336, 094 1996 Внос: 410, 872 Износ: 349, 124 1997 Внос: 420, 896 Износ: 338, 705 1998 Внос: 387, 958 Износ: 280, 505 1999 Внос: 419, 358 Износ: 311,246 Територия Територията на Япония е около 378 хил.км2. Това е близо 1/25 от площта на САЩ, половината на Чили, с около 1, 5 пъти повече от Великобритания и с 1, 3 пъти повече от Филипините. Голяма част от страната е покрита със зеленина. Почти 67% от площта на Япония е заета от гори и планински масиви, докато обработваемата земя е едва около 13%. Население По данни от 1 октомври 2000г. населението на Япония възлиза на около 127 млн. души, което поставя страната на девето място по този показател в света. 46% от населението е съсредоточено в района на мегаполиса Токио, Осака, Нагоя или на около 11 % от територията на страната Населението на Япония е 126,470 милиона жители с гъстота 334,8 жит. на кв. км. Естественият прираст е 6,5 ‰. Средна продължителност на живота: мъже — 77 г., жени — 83 г. Етнически състав: японци 99,1 %, корейци 0,6 %, други 0,3 % (от тях айну — потомци на древното неселение на страната — 20 000 на о-в Хокайдо). Официалният език е японски. Религия Двете главни японски религии са шинтоизмът и будизмът. Те са съжителствували в Япония от векове и са си оказвали взаимно влияние. Повечето японци се определят като будисти, шинтоисти или и двете. Религиозни учения, изиграли голяма роля в японската история при формирането на държавата и през периода Едо, са конфуцианството и даоизмът. Макар и малко в процентно отношение, в Япония днес има и над 3 милиона християни. В ежедневния живот на повечето съвременни японци религията не играе голяма роля. Обикновеният човек обикновено следва религиозните церемонии само в специални случаи като раждане, сватба и погребение, възможно е да посети шинтоистко светилище или будистки храм на Нова година, а също така и да участвува в местните фестивали (мацури), повечето от които имат религиозен произход. Много домакинства имат малки домашни олтари и не е рядкост олтарите да са два – шинтоистки и будистки. Особено почитана богиня е Инари – някога покровителка на земеделието, но сега почитана за всякакви случаи. Нейната емблема е лисица и често по светите места има нейни миниатюрни светилища с червени порти (“тории”). Културата на Япония След няколко миграционни вълни от Азия и близките тихоокеански острови, последвани от сериозни културни заемки от Китай и Корея, Япония навлиза в дълъг период на сравнителна изолираност от външния свят до пристигането на "Black Ships" и Мейджи ерата. В резултат се развива култура, значително различна от тази на останалите азиатски страни. Например, както изтъква Рут Бенедикт в класическото си изследване Хризантемата и Мечът, Япония има по-скоро култура на срама (external reference standard), отколкото култура на вината (internal reference standard), която е по-позната на Запад. В Япония също така взаимоотношенията между хората сериозно се влияят от "задължение" и "дълг" по начин, който вече не работи в по-индивидуалистичния Запад. И най-накрая, общите схващания за морал и прилично държане са сравнително неразвити в Япония, където по-скоро конкретните задължения към семейството, училището и приятелите определят поведението. Японският език винаги е имал съществена роля в японската култура. Например, думата Nemawashi означава съгласие, постигнато чрез внимателна и старателна подготовка. Това е израз на хармонията, която е желана и почитана в японската култура. Въпреки че извън страната си японците са познати повече с хумор, основан на движението и активността, те имат и своите шеги, които обаче са доста сложни. Тъй като неговите опорни точки са японският език, култура, религия и етика, този хумор е смятан за много трудно преведим. Облекло Кимоното (на японски: 着物 означава "нещо за носене, за обличане", от ки или киру – обличам и моно - нещо) е традиционната национална дреха на Япония. Първоначално думата кимоно е използвана за всички видове дрехи, но накрая започва да се използва само за дългата роба, която все още се носи днес от жени, мъже и деца при специални случаи. Национална кухня Поради дългото си кулинарно минало, повлияно доста от Корея и Китай, японците са развили изискана, но проста кухня, която е пригодена към сезоните. Модерните японци се радват на разнообразие от традиционни ястия, между които много морски храни, (суши и сашими например), както и на многобройни чуждестранни ястия. Китайския, корейски и тайвански храни могат да бъдат открити заедно с американски, френски и италиански ястия. Японската кухня е продукт на обстановката и хората. Лесният достъп до пресни съставки е довела до суши, високата температура и влажността са довели до разнообразие от туршии и ферментирали храни, като natto и соев сос, чрез адаптацията на чуждестранна кухня се е появил полуфабрикатът рамен. Основна храна в Япония е оризът, макар че хляба и тестените изделия също са популярни. Наред с традиционните ястия темпура (панирани морски продукти и зеленчуци), сашими (филе сурова риба) и нигири-зуши (филе сурова риба върху оризова хапка), японците ядат хамбургери, къри, спагети, пици, китайска храна и много други. Има и голямо разнообразие на уагаши (японски сладкиши за чай) и западноевропейски тип (предимно френски и италиански) сладкиши. Нигири-зуши (Nigirizushi) Представлява оризова хапка с филе сурова риба отгоре, подправена с васаби (японски хрян). Потапя се в соев сос преди да се консумира ястието е специалитет на суши ресторанти. Темпура (Tempura) Морски продукти и зеленчуци с лека панировка, изпържени в дълбока мазнина при висока температура. Преди консумация се потапят в специален сос на основата на соевия сос. Тестени изделия (Noodle dishes) Соба се приготвя от брашно от елда ямаимо (грудково растение), яйчен белтък и др. Удон се приготвя предимно от пшенично брашно или на подобна основа, като разточеното тесто се нарязва на ивици. И двете ястия се сервират в горещ бульон или с отделно поднесен студен сос, като предварително се охлаждат с течаща вода. Уагаши(Wagashi) Традиционни сладкиши от оризово брашно или пшенично нишесте захар, адзуки (вид бобово растение) и други съставки. Изключително красиви по форма и цвят, те носят и особеностите на характерната за всяко годишно време атмосфера понякога подчертана с добавени листа от растения и дървета. Език Разбирането на японския език е съществено за разбирането на японската култура. Традиционната японска култура и модерната поп култура се базират на говоримия и писмен японски език. Японският се смята за родствен с близките Рюкюански езици, формиращи Японската езикова група. По-ранна теория сочи, че японският е изолиран език несвързан с никакви живи наречия, но тя е популярно заблуждение. Освен това, езиковата му класификация все още е предмет на дискусии и не е точно определена. Според най-разпространената теория, японската езикова група не е родствена с никакви други езици; други теории я свързват с мъртви езици от Корейския полуостров, Уралско-Алтайската езикова надгрупа (заедно с корейския и уралските езици като финландски, унгарски, и самоедски), или с Австронезийски езици на Южния Тихи океан. Въпреки че не е смятан да има общ лингвистичен предшественик с китайския, японският е привнесъл голяма част от лексиката си от него. Самата му писменна система се е развила под влиянието на корейски познавачи на китайския език. Този процес е започнал около V век от н.е. Обичаят да преобразуват китайските символи в приспособени към езика довел до това, което японците наричат "уасей канджи" , и продължава и днес с модифицирането и приспособяването на чуждоезични думи (от английски или други европейски езици), което наричат "уасей ейго". Японската писмена система всъщност представлява четири различни писмени системи, които се използват заедно: канджи, съставена от идеограми заимствани от китайската писменост; двете фонетични кана азбуки: хирагана и катакана, които са се развили от канджи; и Латинската азбука, наречена ромаджи когато се използва за записване думи в японския език. Традиционни празници Санджа-Мацури (Sanja Matsuri) Отбелязва се около 17 май в шинтоисткия храм на района Асакуса в Токио. Енергична процесия с повече от 100 преносими шинтоистки светилища с различни размери преминава по улиците на Асакуса. Гион-Мацури (Gion Matsuri) Отбелязва се между 1 и 29 юли в храма Ясака в Киото. Празничните събития обхващат цял месец, но най-известна е процесията "Ямабоко" на 17 юли. Небута (Nebuta Festival) Отбелязва се около 27 август в гр. Аомори, префектура Аомори. Кулминация на празника е шествието с огромни книжни фенери пресъздаващи фигури на самураи и други герои. Хаката Гион Ямакаса (Hakata Gion Yamakasa Festival) Отбелязва се между 1 и 15 юли в храма Кушида във Фукуока. Празникът е величествено и вълнуващо зрелище с история над 750 години, в което участващите млади хора в надпревара тичат по улиците на града носейки пищно украсени платформи с тегло до 1 тон. Спорт Популярни спортове в Япония, които се практикуват на професионално ниво са както традиционното сумо така и внесени от чужбина бейзбол и футбол. Освен тях много други спортове се практикуват в Япония като тенис, волейбол, баскетбол, голф и ръгби. Полулярни са и бойните изкуства като кендо и джудо. Сумо Сила, традиция и церемониална красота Борбата сумо е националния спорт на Япония. Освен възкръсналите символи от древността, многоцветните препаски на борците (маваши) и отличителните прически наречени оичо (възел от лист на гинго), борбата сумо е съхранила много древни обичаи, като например дохъо (повдигнат сламен тепих), сложна система от званията и сходство с шинтоистката религиозна церемония. Думата сумо се изписва с китайския йероглиф, означаващ "взаимно нараняване". Въпреки че борбата сумо произхожда от древността, тя става професионален спорт в ранния период Едо (1600-1868). Днес този изключително мъжки спорт се практикува в училищните и университетските спортни клубове, както и аматьорски асоциации. В Япония и по света сумо е известен като професионален зрелищен спорт. Повечето от японските бойни изкуства будо произхождат от древността. Ябусаме, езда и стрелба с лък, може да се проследи назад до VII век. С издигането на класата на воините през XII век буши или самураи (воини) се обучавали в дисциплините кенджуцу (саблено изкуство), иаиджуцу (изкуство на изтегляне на сабя), джуджуцу (невъоръжена борба), кюджуцу (стрелба с лък); соджуцу (бой с копие), баджуцу (езда) и суиджуцу (плуване). Постепенно те се стандартизирали в отделни стилове и школи, които продължили съществуването си и след края на феодализма в късния период Едо (1600-1868 г.). През периода Мейджи класовата система изчезнала и воините вече не властвали над селяните, занаятчиите и търговците (системата ши-но-ко-шо). С навлизането на модерните оръжия някои от изкуствата загубили значението си. През 1895 г. след войната между Китай и Япония била създадена организация, наречена Дай Нипон Будо Кай (Асоциация на великите японски бойни изкуства). Тя централизирала бойните изкуства и спомагала за въвеждането им като образователни дисциплини. Това довело до съживяване на много от позабравените бойни изкуства. След Втората световна война окупационните власти наложили петгодишна забрана за практикуване на бойни изкуства, защото те подхранвали бойния и патриотичен дух, довел до милитаризма. Забраната била премахната през 1950 г. Като усилено се положителните им страни и били тренирани като спортове а не бойни изкуства. Принос в икономиката Физическото и психическото здраве не са единствената полза от редовното спортуване. Заедно с другите форми на развлечение спортът допринася за развитието на японската икономика като привлича капиталовложения и създава нови работни места. Екипировката, необходима за някои спортове, например ски, голф, боулинг, тенис и бейзбол се внася, като по този начин се развива и външната търговия. Наблюдава се увеличение на разходите, въпреки че общо разноските за спорт през 1996 г. са намалели с 0,2% в сравнение с предходната година. Докладът за 1996 г. третиращ свободното време показва, че общите разходи за спортна екипировка, обучение, стадиони и съоръжения, входни такси и други надхвърлят 5,738 милярда йени (US $52,74 милярда). От тях разноските за екипировки за голф са 559 милярда йени (US $5,139 милярда); за екипировки за ски, пързаляне и сноуборд са 395 милярда йени (US$3,631 милярда); за тенис, бейзбол, алпинизъм и колоездене - 100 милярда йени (US $919,2 милиона). Образователна система Образователната система в Япония е играла главна роля в успеха на страната да посрещне предизвикателсвата и бързо да усвои западните идеи, наука и технологии през периода Мейджи (1868-1912). Тя е също и ключов фактор за бързото възстановяване на страната и бързия икономически растеж в първите десетилетия след края на Втората световна война. Въпреки успехите на образователната система в миналото, днес става все по-ясно, че за да запази благополучието си през 21 век, Япония се нуждае от реформа в образованието. Училища и учебни програми Училищен календар: За повечето начални и средни училища и гимназии, учебната година в Япония започва на 1-ви април и се разделя на три учебни срока - от април до юли, от септември до декември и от януари до март. Някои училища обаче имат по два учебни срока. Училищата постепенно преминават към пет учебни дни в седмицата, но до 1998 г. децата посещават училище и в събота по два-три пъти в месеца. Средно японските ученици прекарват много повече време в учене отколкото учениците на по-напредналите индустриални нации. Това може би се дължи на по-късата лятна ваканция и на повечето домашни, давани в училищата, плюс времето, което много от учениците прекарват в извънкласни дейности. Предучилищно образование: Образованието преди началното училище се дава в детските градини (йочиен) и дневните детски центрове (хоикуен). Обществените и частните дневни детски центрове приемат деца от една до петгодишна възраст. Техните програми за деца от три до пет години съвпадат с тези на детските градини. През 1996 г. в детските градини, от които около 42 % обществени, се обучават съответно 29 %, 57 % и 63 %, три, четири и пет годишни деца. Посещаемостта на пет годишни деца общо в детски градини и дневни детски центрове надвишава 95 %. Образователния подход в детските градини е много различен - от неструктурирана среда, която акцентира върху играта и е със слаба образователна насоченост до строго структурирана среда с фокус върху подготовката на детето за покриване на входния изпит в частните начални училища. Начални училища: Посещаването на шестгодишните начални училища е задължително. През 1996 г. 99 % от началните училища са обществени, смесени (за момичета и за момчета) институции. Учебната програма за начално образование е съставена от Министерството на образованието и е една за цялата страна, всички ученици учат едно и също ниво, едни и същи предмети. Учениците не се разделят по способности. Учебната програма включва: японски език, обществознание, музика, изкуства и занаяти, физическо възпитание и домакинство. Има и допълнителни извънкласни дейности, както и един час седмично нравоучение. Четенето и писането са може би най-важната част от учебната програма за начално образование. Освен двете сричкови японски азбуки, учениците в края на шести клас следва да знаят и най-малко 1006 китайски йероглифа. Средни училища: Посещаването на тригодишните средни училища е задължително. През 1996 г. 94 % от средните училища са обществени, смесени (за момичета и за момчета) институции. Предметите, които се изучават, се определят от Министерството на образованието, но учителите могат сами да изберат какви теми ще се разглеждат в техните часове. Учениците не се разделят по способности. Стандартната учебна програма включва следните задължителни предмети: японски език, обществознание, математика, наука, музика, изящни изкуства, здравно и физическо възпитание и трудово обучение или домакинство. Освен това се учи един свободно избираем език (почти винаги английски), извънкласни предмети, както и един час седмично нравоучение. Гимназии: Гимназиалното образование не е задължително. През 1996 г. обществените гимназии, повечето от които движени от префектурни образователни бордове, събират 76 % от общия брой на учениците, като 96 % от завършилите средно училище влизат в гимназии. Има приемни гимназиални изпити и конкуренцията за някои известни гимназии е голяма. Най-желани са онези гимназии, при които голям процент от завършилите са приети в добри университети. Повечето от учениците се записват на общообразователни курсове, но се предлагат и специализирани курсове с професионална насоченост. Учебната програма включва следните задължителни курсове и свободноизбираеми предмети: японски език, география и история, гражданско учение, математика, наука, здравно и физическо обучение, изкуства, чужд език и икономика на Япония. Университети: През 1996 г. 46 % от завършилите гимназия започват обучение в двугодишен колеж или в четиригодишен университет. По-голямата част от обучаващите се в колеж са жени. 74 % от всички университети и 84 % от колежите са частни. През 1996 г. 9 % от завършилите университет влизат в университети за научни степени. Поради голямото значение на авторитета на университета за бъдещата професионална реализация, конкуренцията сред последните училищни класове е невероятно жестока. Кандидатстудентите, които не успеят да влязат в желания от тях университет, понякога прекарват следващата година като "ронини" (буквално думата означава "самурай без господар"), за да учат за следващите кандидатстудентски изпити. За някои студенти четирите години в университета са добре дошла почивка между тежкото учене и последващите години на тежка работа в общия свят. Японските компании не се притесняват от липсата на добро колежанско образование, тъй като те така или иначе обучават и тренират новопостъпилите за дълъг период от време. Все повече обаче навлиза идеята, че липсата на добро обучение и изследване на материята от научните и инженерните студенти, както и способностите на завършилите университет като цяло поставят Япония в неблагоприятно положение при бързо развиващите се нови технологии. Чайна церемония Чайна церемония („чадо” или „ча но ю”) Чайната церемония е ритуализирана подготовка и поднасяне на зелен прахообразен чай в присъствието на гости. Една пълна официална церемония обхваща хранене (чакайсеки) и два чая (коча и усуча) и трае около четири часа. В това време домакинът ангажира цялото си същество в създаването на подходяща обстановка, носеща естетична, интелектуална и физическа наслада и спокойствие на съзнанието на гостите. За да постигне това е възможно домакинът или домакинята с десетилетия да усвояват не само отмерените действия, с които се сервира чаят на гостите, а и да се учат да ценят изкуството, занаятите, поезията, калиграфията, подредбата на цветя, готвенето и поддържането на градината, и в същото време да овладеят грация, себеотрицание и внимание към нуждите на другите. Въпреки че всички усилия на домакина са насочени към насладата на другите, не може да се каже, че чайната церемония е предназначена само за доставяне удоволствие на гостите. Церемонията им носи смирение като фокусира тяхното внимание върху дълбоката красота на простите прояви на природата като светлината, звука на водата, отблясъците на дървесните въглища неща, върху които се акцентира при строежа на чайните. Чайните церемонии представят също и проявите на творческата сила на вселената в човешките стремежи, като например изработването на красиви предмети. Разговорите в стаята са ориентирани към тези неща. Гостите не обсъждат ежедневието или клюките, а ограничават разговора си до произхода на приборите и възхваляват красотата на природните дадености. Идеята на чайната церемония идва от Зен Будизма , да живееш единствено в настоящия момент и целият ритуал е така конструиран, че да ангажира сетивата на човека така, че той да бъде изцяло въвлечен в церемонията и да се освободи от ежедневието си. Хората може би се чудят дали японците правят редовно пълни официални чайни церемонии за релаксация. Отговорът е не. Днес е рядкост някой да може да си позволи лукса да притежава чайна или да желае да се забавлява. Чайната церемония като забавление винаги е била, с изключение на будистките свещеници, привилегия на висшата класа. Попитайте обаче дали в Япония има много хора, които да изучават чайната церемония и отговорът ще е положителен, има милиони хора, мъже и жени, бедни и богати, принадлежащи към стотици различни чайни секти във всяка една част на страната. Всяка седмица през цялата година, те ходят при учителя си и прекарват с него и с още трима-четирима ученика два часа. Всеки един от тях приготвя чай и поема ролята на госта. После си отиват и идват отново следващата седмица. Много хора правят това през целия си живот. С времето ученикът се учи не само как да прави чай, но и как да накладе идеалния огън, как да се грижи за приборите, как да приготвя прахообразен зелен чай, как да цени изкуството, поезията, глинените и лакираните съдове, майсторската дърворезба, градините, как да се учи да разпознава всички диви цветя и кои кога цъфтят. Те се научават също и как да влизат в стая с татами (тръстикова рогозка) и винаги да мислят първо за другите. Учителите не одобряват ученето от книги и правят всичко възможно движенията да се запомнят от тялото, а не от мозъка. Традиционните японски изкуства - чайни церемонии, калиграфия, подредба на цветя и бойните изкуства в началото са били преподавани без учебници и помагала. Целта не е интелектуално усвояване на предмета, а постигане присъствие на духа. Всяка седмица ритуалът малко се променя в зависимост от съдовете и сезона, за да се запази интересът на учениците. Всеки път им се напомня, че чайната церемония не е обикновен курс, който трябва да бъде завършен, а начин на живот. На учениците се дава възможност често да присъстват на пълни чайни церемонии и няма значение дали един ученик някога е присъствал на официална четиричасова ча-джи, крайната точка на всичко научено. Обръща се внимание на самия процес на обучение, на събирането на знания и на постепенната настройка на сетивата и на малките, но напълно достатъчни успехи да се справяш все по-добре с ежедневните житейски драми. Силата на чайния ритуал е в разгръщането на личните умения. Бунраку Кукленият театър, който съживява старите японски традиции Бунраку е японски професионален куклен театър. Той се развива през 17 и 18 век и е една от четирите форми на класически японски театър. Другите три са кабуки, но и кьоген. Думата бунраку идва от Бунракудза - името на единствения търговски театър, запазил се и до днес. Бунраку бива наричан още и нингьо джорури. Тези две думи описват най-точно произхода и същината на този театър - нингьо означава "кукла", а джорури е стил на театрално наративно пеене под акомпанимента на триструнен шамисен. Заедно с кабуки, бунраку се развива като част от търговската култура на периода Едо (1600-1868). Въпреки че това е куклен театър, той не е предназначен за деца. Много от най-известните пиеси са написани от големия японски драматург Чикамацу Мондзаемон (1653-1724), а актьорите, благодарение на уменията си вдъхват живот на куклите и пресъздават историите им на сцената. Но и Кьоген Най-старият в света все още жив театър Но и Кьоген са две от общо четирите форми на японски театър. Другите две са кабуки и бунраку. Но, който най-общо казано включва комичния театър кьоген, се отдле.ля като обособена театрална форма през 14 век, а днес това е най-старата запазена театрална форма в света. Въпреки че но и кьоген се развиват заедно и не могат да бъдат отделени, в много аспекти те са коренно противоположни. Но е изцяло символичен театър и акцентира върху ритуала и внушението сред изчистена естетична атмосфера, докато при кьоген ударението пада върху стремежа хората да се разсмеят. Градини Уникалното умение да създадеш красота Особености на японските градини Освен дървета и храсти, за постигане на художествения облик на японските градини, се използват още скали, пясък, изкуствени хълмове, езера и течаща вода. За разлика от геометрично подредените дървета и скали в градините в западен стил, в традиционните японски градини се изграждат композиции, които възможно най-близко наподобяват природните пейзажи. При изграждането на пейзажите създателите на градини следват три основни принципа. Това са умален мащаб, символизъм и "заимвствани пейзажи". Първият принцип се отнася до умаляването на планински и речни природни гледки, така че да образуват органично цяло. Така могат да бъдат създадени идеализирани пейзажи от планинско селце в сърцето на големия град. Символизмът включва много абстракции, като например белия пясък, който представлява морето. Проектантите "заимвстват" пейзажи, като включват гледката зад градината например, планината или океана като неразделна част от композицията. Според една от философските школи основната конструкция на японската градина са скалите и начинът по който те са подредени. Древните японци вярвали, че обградените със скали места се обитават от богове и затова ги наричали амацу ивасака (небесни прегради) или амацу ивакура (небесни места). По същата логика гъста горичка се наричала химороги (божествена ограда), а рововете и потоците се смятало, че заграждат свещена земя и ги наричали мицугаки (водни прегради). Японските градини могат да се разделят на два основни вида: цукияма (хълмиста градина), композиция от хълмове и езера, и хиранива (плоска градина), равна площ без хълмове и езера. Първоначално хълмистият стил бил използван за главните градини на дворците, а равнинният стил за по-ограничени пространства. Последният вид става популярен с въвеждането на чайната церемония и чашицу (стая за чайна церемония). Архитектура Хармонично съжителство на традиция и новаторство Развитие на японската архитектура Исторически архитектурата в Япония е повлияна от китайската архитектура, въпреки че различията между тях са много. Дървените фасади на китайските сгради се боядисват, докато японските сгради не. Също така китайската вътрешна архитектура е съобразена с използването на столове в ежедневието, докато е обичайно за японците да сядат на земята (обичай, който започнал да се променя през периода Мейджи (1868-1912). Климатът също оказва влияние върху японската архитектура. Летата в по-голямата част от Япония са дълги, горещи и влажни и този факт е дал отражение върху строителството на къщите. Традиционната къща е повдигната и въздухът се движи около и под нея. Предпочитания материал е дървото, защото държи прохладно през лятото, топло през зимата и е по-гъвкаво при земетресения. Будизмът навлиза в Япония през периода Асука (593-710), пренесен от Китай. От тогава будистката архитектура оказва изключително влияние върху японската архитектура. През периода Нара (710-794) в Нара е издигнат престолен град, наречен Хеиджокьо, който с перпендикулярните си улици наподобява китайската столица. Храмът Норюджи, построен под влиянието на будизма през 607 г., е най-старата дървена конструкция в света. ЮНЕСКО го признава за световен културен паметник през 1993 г. През периода Хейан (794-1185) домовете на знатните се строят в стила шиндензукури, като основните сгради и помещенията за отдих се намират в центъра и чрез коридори са свързани с другите апартаменти. Дворецът Тосанджо (1043 г.) е пример за този стил. Чайни къщи започнали да се строят, когато чайната церемония станала популярна през период Муромачи (1333-1568). Те били изпълнени в стил сукия-зукури, характеризиращ се с нежна чувствителност, стройни дървени елементи и изчистена простота. Кацура Рикю в Киото е един от най-добрите примери за този стил. Хората харесвали хармоничното вписване на малката къща в живописната градина. Храмът Бьодоин Храмът е построен през 1053 г. и е разположен на брега на река Уджигава. Архитектурният стил е много изискан. Въпреки че композицията е сложна, всеки детайл е изящно балансиран. Основната част е украсена с орнаменти, изобразяващи феникс, откъдето идва и името й - Хоодо. В разцвета на феодализма през XVI век били построени много замъци. Въпреки че били изграждани като отбранителни съоръжения, замъците също така били мерило за силата и властта на владетелите. Малкото от тях, запазили се до наши дни, впечатляват с бойните си кули (теншукаку). Всекидневните в дворците били изящно украсени, а читалните и чакалните били изпълнени в стил шоин зукури. Пример за този стил е Широшоин в Ниши-Хонгендйи в Киото. През периода Мейджи в Япония се въвежда западната архитектура. Камък и тухли започват да се използват в строителството. Сега се строят сгради, които съчетават традиционната японска архитектура с използването на съвременни технологии и нови материали.

Познайте скритите заглавия на филмите (100 + 1 наум) -> 101 заглавия...

Малко и скромно, но - от сърце!

Светилището на Орфей в Родопите е с хиляда години по-старо от египетските пирамиди. Сензационното откритие направи археологическата експедиция, която проучва храма на траките край момчилградското село Татул, информира БНТ. Учените попаднаха на сгради от преди 6 000 години със запазени сечива от полускъпоценни камъни, глинени съдове, животински останки. Според археолозите вече може да се твърди, че това е гробницата на Орфей, към която са пътували поклонници от целия античен свят. Светилището е едно от най-старите в света и по думите на учените може да се сравнява само с култови комплекси като Стоунхендж. Египетските пирамиди са строени пред четири хиляди и петстотин години. 1 500 години преди това в Родопите, траките издигат своите скални светилища. Това доказаха археолозите, които вече трета година проучват храма на Орфей. БНТ: Казвате, че храмът е по-стар от египетските пирамиди. Защо? Проф. Николай Овчаров: Защото действително е по-стар. Става въпрос, че най-ранната култова дейност, това се доказа, а изобщо и жилищното обитаване, е от 4-то хилядолетие преди новата ера, или преди 6 000 години. Ние това го подозирахме, но сега за първи път попаднахме на един богат пласт от това време, в който има чудесна керамика, цели еленови рога, хромели, жилища. Археолозите обясняват, че е много рядко да се открие съд на възраст 6 000 години, а в праисторическите жилища на Татул има над 20 запазени съда. По тях учените са определили истинската възраст на храма. Доц. Красимир Лещаков, СУ "Св.Климент Охридски": Ето едно жилище, което е паднало и ние го намерихме в този вид, в който е било. Такива ситуации в праисторията са много малко. Все още не мога да кажа датата, но със сигурност това е от преди 4 000 години преди Христа. Пет хиляди години е продължил животът на Татул. Военоначалниците на Александър Македонски са построили тук великолепен античен храм на Орфей. Четири века по-късно тракийското племе одриси, с помощта на римски легиони, превземат и опожаряват светилището, но римляните отново го възстановяват. Сега съвместен проект на България и Гърция ще позволи храмът да бъде реставриран и след няколко месеца той да бъде показан в целия си блясък.

Пореден гаф сътвориха експертите на МОН. Въпрос, който изисква знания от десети клас, се е паднал в теста на седмокласниците по математика в понеделник, обясниха учители.Става дума за задача № 44, за чието решение трябва да се познават пермутациите. Това понятие обаче се учи чак в гимназията и затруднява дори и студенти, казаха възмутени преподаватели вчера. Някои от тях са автори на тестовете. Шефове на 3 школи също алармираха, че задачите с номера 30, 34, 41 и 50 са части само от програмата на математическите гимназии. В обикновените училища този материал не се учи или се дава само на олимпиади и викторини. Дори деца, ходили на частни уроци, биха се затруднили, защото им преподаваме по програмата на МОН. Въпросите оценяват по-скоро природната интелигентност, отколкото знанията, а това не е редно, казаха преподаватели. 49-та задача пък се е падала преди време, но тогава изпитът е бил 4 часа за само 4 задачи. Сега децата имаха 3 часа за цели 50 въпроса. Във въпрос 42 пък има подвеждащо условие с данни, които не са нужни за решението. Това е некоректно, защото децата се подвеждат и губят време. В задачата става дума за момчета, които се състезават по бягане на 800 м, но разстоянието не е нужно за задачата. Много родители се оплакаха, че децата са загубили най-много време на нея, защото са учили, че трябва да ползват при решението всички дадени им цифри.

Браво на детето!

Рилският манастир ще открие обновения си църковно-исторически музей днес, съобщава Дарик радио. Музеят беше основно ремонтиран, а експозицията му разширена и подобрена в продължение на осем месеца, през които беше затворен. За първи път ще бъдат показани уникални църковни одежди и принадлежности. Голяма част от досегашните експонати са реставрирани и консервирани, включително и глаголически лист от 12 век, турски султански фермани за признаване на собственост и привилегии на манастира, ръкописи и старопечатни книги от 12 до 19 век, плащеница - дар от молдовския княз Йоан Богдан Войвода от 1511 година, златотъкани плащеници от 19 век - подаръци от руски манастири и много други. Емблематичният за манастира Рафаилов кръст с дърворезба от началото на 19 век е показан по нов начин във витрина с постамент от негорима и водоустойчива материя и с бронирани стъкла. Запазено е и специалното място на Хрисовула /дарствената грамота/ на цар Иван Шишман от 1378 г., с който дарява земи и гори на манастира, за да може да се издържа. Подменени са изцяло електрическата, климатичната и сигнално-охранителната инсталации, както и осветлението, настилките и витрините. Поставени са камери за видео-наблюдение. Ремонтът е извършен изцяло със собствени средства на Рилската Света обител, които са събрани от продажбата на билети за музея. Музеят работи всеки ден без почивка от 8,30 до 16,30 ч. Посетителите през 2006 година бяха около 70 хиляди души. В музея работят 8 души. Манастирът е включен във всички основни туристически маршрути в България. Рилският манастир е паметник на културата от национално и световно значение, включен е в списъка на 100-те национални туристически обекти и в списъка на паметниците на културата на ЮНЕСКО. Музейната сбирка на Рилската Света обител има повече от 100-годишна история, описана в приложената към това съобщение кратка хронологична справка. За откриването на обновения музей са поканени патриархът, министърът на културата, областният управител на Кюстендилска област, директорите на местните музеи, кметове от региона. http://www.rilamonastery.pmg-blg.com/ http://www.bulgarianmonastery.com/bg/rila_monastery.html http://www.pravoslavieto.com/manastiri/rilski/index.htm

Световен ден на бежанците За шеста година 20 юни се отбелязва като Световен ден на бежанците - ден, в който народите по света изразяват своята съпричастност и солидарност със съдбата на милиони хора, принудени да напуснат родните си страни, за да се спасят от преследване, насилие и граждански войни. Тази година в нашата страна денят ще се отбележи под надслов „Дайте надежда на бежанците в България!". По данни на "Бежанско-мигрантската служба" на БЧК към 30 април 2007 г. в България живеят 1 415 чужденци с бежански и 3 548 с хуманитарен статут. Броят на бежанците в света отново започна да се увеличава, за пръв път от пет години насам, предупреждава Върховният комисариат на ООН за бежанците /ВКООНБ/ по повод днешния ден. По данни на организацията, броят на бежанците през 2006 г. е достигнал най-високото си равнище от 2002 г. насам и е нараснал с 14 процента, или 1.2 милион души, спрямо 2005 г. Като се прибавят 4.3 милиона палестински бежанци, за които се грижи Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци и за трудоустрояването им, общият брой на бежанци в света достига 14 милиона души. Това се дължи до голяма степен на милион и половината иракски бежанци, които са намерили убежище главно в Сирия и Йордания, се казва в доклад на ВКООНБ, озаглавен "Световни тенденции през 2006 г." В Европа броят на бежанците е намалял благодарение на натурализирането в Сърбия на 37 000 бежанци от Босна и Хърватия. Най-многобройната група бежанци в света са афганистанците - 2.1 милиона души, намерили убежище в 71 различни държави. Следват иракчаните - 1,5 милион, суданците - 686 000 и Демократична република Конго и Брунди - по 400 000 души. Най-много бежанци приема Пакистан - 2.1 милиона, следван от Иран. Тези две държави приемат 20 процента от общия брой бежанци в света. След тях се нареждат САЩ, Сирия и Йордания. В Европа броят на бежанците е намалял благодарение на натурализирането в Сърбия на 37 000 бежанци от Босна и Хърватия. Най-многобройната група бежанци в света са афганистанците – 2,1 милиона души, намерили убежище в 71 различни държави. Следват иракчаните – 1,5 милион, суданците - 686 000 и Демократична република Конго и Брунди – по 400 000 души. По случай Световния ден на бежанците 20 юни върховният комисар на ООН за бежанците Антониу Гутериш подчертава, че за разлика от много други хора в нашия глобализиращ се свят и растящата мобилност, бежанците са хора, които са принудени да поемат на път против волята си. "Световният ден на бежанците ни дава възможност да насочим вниманието си към милионите бежанци и другите разселени хора по света, към техните неотложни нужди - от вода и подслон до закрила и толерантност. Призовавам ви да се присъедините към нас в това усилие. Независимо дали са в отдалечени лагери или в нашия квартал, винаги има начини да им помогнем. Можем да започнем, като си спомним, че те не са напуснали домовете си по своя воля", изтъква Антониу Гутериш, върховен комисар на ООН за бежанците

Отново - въпрос в стил: "Познайте кой съм аз!" Та, кажете, де, кой е този човек?!