ISTORIK

Колкото и странно да ни се струва - на нас и на някои от по-старите членове, ние сме вътре. Като всеки клуб ЕС също си има задължителни правила. Те се отнасят до минимални стандарти, които трябва да спазваш, за да те понасят и да не те слагат постоянно на отделна маса. Тези правила ще ги усвоим вероятно по-бързо, отколкото някои от по-капризни ветерани. Освен послушанието и примерното поведение ЕС ни предлага и още нещо: възможността да поемаме политическа инициатива. България рядко е имала тази възможност. Трудно ми е да преценя как точно е стоял въпросът в Ранното Средновековие, но оттогава насам май не сме били често в подобна ситуация. Дори и след отскубването от руското влияние, България нямаше много шансове за самостоятелно външнополитическо (а до голяма степен и вътрешнополитическо) поведение. Кога заради прохождащата демокрация или заради МВФ, кога заради мизерната икономическа ситуация или заради всенародните напъни за европейско членство България все оставаше скована в своята външнополитическа маневреност. Няколко по-скоро дръзки факта като признаването на Македония например се открояват от тази картина, но това е. Сега сме свободни. Можем да поемаме контролирани инициативи, можем да правим и грешки. Можем да се провикваме. Въпросът обаче е накъде да потеглим. Дали да си седим кротко и да продължаваме да бъдем мрънкащи реализатори на генералната линия, или имаме и по-зрели ходове? И кои са те? Турция е някак очевидна тема за България, ако не за друго, то поне заради общата ни граница. Щем не щем, ще трябва да се занимаваме с някои турски въпроси. Вероятно с безмълвно нежелание. Защо да не го направим с желание? Странно, но Турция остава за нас, българите, дълбоко неясен въпрос. Вина носим всички - от Иван Вазов до Антон Дончев, от Тодор Живков до Волен Сидеров и кой ли още не. Разбира се, и ДПС не помогна особено в разбирането на проблема и перспективата Турция. Появата и политическият успех на ДПС само деформираха допълнително представите за Турция в съзнанието не само на средния българин, но и на онази неясна категория хора, която по руски маниер сме свикнали да наричаме интелектуалци. Истината е, че противно на конспиративната убеденост ДПС е слабо свързано с Турция. Може дълго да се спори по въпроса колко слабо, но това е безпредметен спор. По-важното е, че Турция е държава, далеч по-значителна – за България, за Европа и за света – отколкото една българска политическа партия. ДПС се превърна в параван, на който е изписан портретът на Ахмед Доган и в който погледите ни са безмълвно вперени като в телевизионен екран, на който тече 24-часов сериал. Погледът ни трябва да се насочи малко по-надалеч. Към Истанбул и Анкара. Към турското крайбрежие и турската работна ръка. А също и към турската история, култура и език. Така вероятно ще разберем не само че Турция е огромен потенциален пазар за България; източник на евтина и надеждна работна ръка за страна, чиито човешки ресурси са източени; че икономически се развива по-бързо от България, което я прави много привлекателна за задгранични български инвестиции. Турция ще влезе или няма да влезе в Европейския съюз независимо от България. Разговорите и преговорите по този въпрос ще продължат поне 15-20 години и ще се превърнат в индустрия, която ще си има своите академични, политически и чисто икономически измерения. Защо България да не се втурне в нея? Защото сме били 500 години под турско робство? Доста примитивна и пораженческа причина. Посредничеството с Турция може да се превърне в наша специалност. И това посредничество няма нужда да има нищо общо с ДПС. Надали има страна в Европа, която - с право или не, може да претендира, че разбира Турция по-добре от нас. България може да заеме позицията на постоянната кръгла маса по турския въпрос. Ние сме член на ЕС и се ползваме с известно доверие на САЩ. А и къде другаде да се водят разговори за Турция? В Гърция, където още не са си прибрали ятаганите? В Германия, в която турският въпрос има почти изцяло гастарбайтерска интерпретация? Или в ксенофобска Франция? Надали. Или в евроскептична Великобритания? България е очевидното място. Другата изгода от Турция е културна. Вливайки се в обширния европейски водоем, не е без значение дали ще можем да запазим и да осъзнаем собствената си идентичност. Вглеждайки се в Турция, ще си дадем далеч по-ясна сметка кои сме ние. Това твърдение, което събира много ругатни по онлайн форумите, се основава на простия факт, че българската земя е прекарала към 500 години в рамките на Отоманската империя (ситуация, която крайно безпросветно бива наричана турско робство, след като нито е турско, нито е робство). Нашият език е бил наводнен и все още изобилства с турцизми. Ако ги забравим, ще трябва да изхвърлим половината българска литература от рафтовете (вероятно по-добрата половина). Ако се вгледаме в традиционната българска архитектура, с изненада ще открием странно сходство с отоманската архитектура. Както и ако се замислим за традиционните български килими или традиционната българска кухня, българската роза, играта на шах и табла по градинките и какво ли още не, все ще откриваме сходства. Когато преди години посетих за първи път Турция, изпитах лек културен шок. Предизвика го чиния таратор, който ми поднесоха в първия ресторант, в който влязох. Патриотичното ми възпитание ме бе научило, че никъде по света не правят таратор. Само в България. А майка ми правеше най-хубавия таратор в цяла България (бях убеден аз). Когато отидох в изостанала далечна Турция, първото нещо, което сложиха на масата ми, беше прекрасният таратор на майка ми. В Турция всеки българин би могъл да преживее подобни микродрами. Те са анекдотично напомняне за културната ни близост. Българинът си е изработил няколко възможни стратегии за справяне с турския въпрос. Първата е широко разпространената Вазова стратегия. Това е и стратегията на "Атака". Те са ни клали и грабили, ние трябва да се отвърнем от тях, да си изчистим езика, да ходим редовно на черква (който обаче е чел Вазов отвъд "Под игото" и "Епопея на забравените", е видял в неговите поеми как той с наслада третира българския фолклор като харем). Втората стратегия е евроцентристкото културно отрицание. Това е стратегията на Алеко – дълбок срам от всичко просташко ориенталско и обожание на изисканото, било то виенско, женевско или парижко. Има обаче и трета стратегия. Тя е обективното вглеждане, здравословното любопитство, необремененото изучаване. Това е стратегията на националното самочувствие, а не на националните комплекси, на културната самоувереност, а не на конспиративната параноя. Европейското членство на България отстранява и последните страхове, че страната ни е заплашена от извъневропейска асимилация или териториални претенции. Преди години един министър ме убеждаваше, че турците купували земя декар по декар (Турция им давала пари), щели да изкупят много земя и щели да я отцепят от България. Не бях напълно уверен, че едно ТКЗС може да поиска национална независимост, но дори и да е било така, днес тези страхове могат да спохождат само наистина болни хора. Сега пред нас или зад нас, нали сме обърнати с лице към Брюксел, лежи една обширна земя на възможности. Досега ние главно мълчим за нея като партизанин от стар учебник по история. Смятаме, че Турция е гнездо на оси или змии, източник на национална зараза или - в най-цивилизования случай, прекалено голяма лъжица за нашата уста. В нашите мозъци стои щампата на опълчението: има руско-турска война, ние трябва да дадем жертва, за да се отсрамим. Без ни най-малко да принизявам подвига и на опълченците, и на всички други герои, които са се борили срещу османската власт, трябва да си призная, че Вазовото им превръщане в наивно националистичен опиум е безнадеждно остаряло и може единствено да ни остави в задния двор на Европа. А и на Турция. За да се възползваме от турските перспективи, трябва да забравим "Епопея на забравените" (не нейните герои). Българските университети трябва да отворят катедри по османистика и да започнат да преподават турски език (което няма нищо общо с въпроса за турския език в турските райони), да отворят центрове по балканистика, да анализират и обсъждат миналото, както и политическите и икономическите перспективи на отношенията ни с Турция. Българските политици и политическите партии трябва напълно да изкоренят от политическото си мислене връзката Турция - ДПС и да се захванат със сериозни дискусии за югоизточната ни съседка. Българският бизнес трябва да праща толкова делегации в Турция, колкото и в Брюксел и Лондон. Онези, които бленуват за възстановяване на руските пазари, трябва да си извадят тефтерите и да направят една сметка за това дали една земя, чийто икономически растеж е зависим главно от световните цени на суровините и волята на един лидер, е по-надежден пазар и икономически партньор, отколкото една стремяща се към европейско членство страна, чийто много динамичен икономически растеж не е свързан с полезни изкопаеми, а с разрастваща се и диверсифицирана средна бизнес класа. Вече втора седмица сме член на Европейския съюз. Време е да се отърсим от убеждението си, че таратор и рози има само в България. Така шансът ни за сериозна позиция в рамките на Европа значително ще се увеличи. ЮЛИАН ПОПОВ Юлиан Попов е автор на книгата "Английска България или Швейцария на Балканите" и на новоизлезлия роман "Островът на мъглите". Други коментари от него може да прочетете на блога му http://www.julianpopov.com/ --- http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8022

http://www.capital.bg/show.php?storyid=332728 Mojete da dadete mnenieto si tuk.

Нека за момент си представим, че избирателите са зад една врата. А политиците са от другата й страна и се опитват да я отворят. Те думкат по вратата с юмруци, крещят "отворете, ние сме ви приятели"... Но никой не се сеща да натисне дръжката. Това се видя на живо по време на националния дебат "Политики към ромите в България", който се проведе миналия уикенд в София. В НДК се събраха 255 "обикновени българи" (различни по образование, пол, местоживеене, възраст), които дебатираха около жилищна, наказателна и образователна политика към ромите. Идеята на националния дебат беше не да се стигне до съгласие какво да правим по ромския въпрос, а да се провери доколко и как хората променят мнението си, ако имат достатъчно информация и възможност за размисъл и дискусия. Само един пример - преди дебата 43% от участниците заявяват, че ромите трябва да живеят в отделни квартали; два дни по-късно този процент спада до 21%. Какво означава всичко това? Няколко неща. Че хората искат и могат да участват в политически дебати. И че ако политиците желаят подкрепата им, трябва да се научат да говорят спокойно, да информират истински, да обясняват нормално. И така да "отворят вратата". А не като на гигантски слалом да избягват въпросите, да приказват много, но да не казват нищо, откровено да лъжат. И да мислят, че ще им се размине. Експертите и представителите на политическите партии, които на дебата трябваше да отговарят на въпросите на участниците, силно ги подцениха и само дето не бяха освиркани заради поведението си. Защото добре информираните граждани не могат да бъдат люшкани от вятъра на популизма, нито да бъдат удавени в общи приказки. Големият извод е, че все пак може да се организира обществена подкрепа за провеждане на смислени политики, от които ще спечели цялото общество. В случая - насочени към интеграцията на ромите. Същите онези политики, с които партиите отказват да "си цапат ръцете" през последните 17 години от страх, че няма да бъдат избрани. В този смисъл е крайно време политиците да посегнат към дръжката. Тогава с изненада ще установят, че вратата никога не е била заключена. --- Дори и да сте супертолерантни, темата роми няма как да не ви е станала леееко досадна. Най-малкото защото от 17 години се говори какво трябва да се направи, но не се прави ни-що. За това продължава да се говори. И да се говори. И да се... Та, преди да сте прелистили нататък, чуйте това - този път е различно. По време на Националния дебат "Политики към ромите в България", който се проведе миналия уикенд в София, не говореха експертите. Нито политиците. А хората. И имаше какво да се чуе. Идеята За два дни в НДК се съб­раха 255, ще извинявате за клишето, "обикновени българи" (за представителността на извадката вижте карето). Те дебатираха около жилищна, образователна и наказателна политика към ромите. Първоначално разговорите по всяка от темите се водеха в малки групи, между самите участници. Те трябваше (с консенсус в самата група) да формулират въпроси към експертите и политиците, които да отговорят на тях на общите пленарни сесии. Целта е гражданите да свикват с мисълта, че могат да държат община и държава отговорни. А и тези на власт да свикват със същата мисъл. Идеята на националния дебат обаче бе още по-амбициозна. Преди началото му участниците бяха изложили възгледите си по различни аспекти на ромския въпрос в анонимно попълнен въпросник. В неделя следобед, след като всичко приключи, участниците попълниха абсолютно същия въпросник. Резултатите в края на обсъждането трябваше да покажат какво ще е мнението на хората при наличието на достатъчно информация и възможност за размисъл и дискусия. Ето ги. Reality check Да започнем от жилищната политика. След дебата участниците изразяват много по-ниски нива на подкрепа за отделяне на ромските квартали и много по-често казват да на мерки, които да подпомогнат ромите при получаване на адекватни и законни жилища. Процентът на тези, които смятат, че ромите трябва да живеят в отделни квартали, спада от 43% на 21%. Което е забележително. Процентът на хората, според които държавата следва да легализира тези постройки, които отговарят на стандартите, и да разруши останалите, нараства от 66% на 77%. Броят на тези, които са съгласни, че държавата трябва да помогне на хората, които живеят в незаконни къщи, да получат заеми за строеж на нови, се покачва от 47% на 55%. Онези, които смятат, че токът трябва да бъде спиран в онези квартали, където жителите не си плащат, се понижава от 82% на 75%, но остава висок (в случая дискусията течеше около това трябва ли да се спира токът и там, където все пак има и изрядни платци). Като цяло хората казват не на радикални политики към ромите. Така например на въпроса трябва ли гетата да се оградят със стени, преди дебата с да отговарят 12% от участниците, а след дебата - 6.5%. Стигаме до наказателната политика. Процентът на онези, които са съгласни, че трябва да бъдат наемани повече роми в полицията, нараства от 32% на 56%, а процентът на тези, които изразяват съгласие, че трябва да бъдат наемани повече роми в съда, се покачва от 26% на 45%. Хората, които изразяват пълно съгласие, че по-честите полицейски проверки специално на роми са несправедливи, се увеличават от 16% на 27%. Колкото до образованието, след дебата нараства подкрепата за интеграцията на ромските деца в български училища. Процентът на съгласните, че "ромските училища следва да бъдат закрити и всички деца да бъдат превозвани с автобуси до тяхното ново училище", нараства от 42% на 66%. Митовете Резултатите, но и начинът, по който протече самият дебат, разбиха много митове. Първият мит е, че в обществото преобладава радикалното мислене. В събота сутринта се бяхме подготвили за "циганите на сапун", "циганите на Сатурн" или поне "циганите - завинаги затворени в гетата си". Не го чух­ме. Още повече - трябваше да търсим радикално настроените участници, за да ги интервюираме (в събота в сайта на "Капитал" ще качим видеото). В малките групи чувствително преобладаваха хората, които разпалено защитаваха позициите си за необходимостта от интеграция. С аргументи. Участниците в дебата масово отхвърляха предположението, че ромите имат по-малко потенциал и по-малко качества от останалите граждани. Атанас Манолев разказа как през 1976 г. са направили смесени паралелки и в техния клас дошли четири ромчета: "Единият правеше другарката по алгебра луда, защото разбираше задачите много по-добре от нея." Повечето хора споделяха мнението, че и ромите като всички останали имат право на пълноценен живот като граждани на България. От колкото по-малко населено място идваха участниците, толкова по-убедителни бяха и примерите им за безпроблемното съжителство между етническите групи. Някои бяха чували за гета само от телевизията, и то само в чужбина. Вера Георгиева например реагира с: "Хм, ама и в България ли? Че защо? Ние в Брезник си живеем смесени много добре, откак се помня." Това, че в групите имаше поне по един ром, направи дискусията качествена. Хората виждаха насреща си адекватни хора с мнение и позиция, които защитаваха с истории от живия живот. Така или иначе, ромите убедиха останалите в едно - че не трябва целият етнос да се поставя под общ знаменател. Вторият мит е, че хората не искат да участват в политически дебати. Последните резултати показаха, че 72% от участниците искат да се включват в събития като националния дебат. Забележително беше и как самочувствието на хората се променяше с часове. На първата обща пленарна сесия, когато трябваше да задават въпросите си на експертите, те трепереха на микрофона, в неделя вече имаха куража директно да се конфронтират с политиците. Третият мит е, че проблемите са прекалено сложни и няма смисъл да се коментират с хората. Повечето от участниците в дебата имаха съвсем адекватни мнения по "ромския въпрос", предлагаха и решения. (виж допълнителния текст). Четвъртият мит е, че сме се доближили до някакво нормално политическо говорене. Добре де, това не е съвсем истински мит. Но е факт - политиците (а и експертите) не могат да говорят с хората. И дебатът го доказа. Тежка терминология, засукани фрази. Твърде често се говорят неистини, или красноречието отчаяно се опитва да запълни липсата на съдържание. Така например Мирослав Попов от БСП се въздържа от коментар на въпроса "колко лесно се печели ромският вот", защото, по думите му, е "зададен некоректно". Лютви Местан от ДПС пък успя да извърти до такава степен отговора си на питането колко често е посещавал ромски махали след избори, че в крайна сметка стигна до предложението всички присъстващи партии да се обединят около лозунга "Всяко българско дете - в детска градина". Като цяло политиците изричаха "правилните" неща на глас, но нямаше сила на света, която да ги накара да отговорят защо за всички тези години правилните неща не са се случили. Стигна се дотам залата публично да ги помоли да спрат с това поведение: "В момента вие си водите предизборна кампания. А хората днес няма да гласуват." Петият мит е, че гласоподавателите няма да подкрепят специална интеграционна политика, насочена към ромите. Неотдавна "Капитал" описа изводите от изследване на Лъчезар Богданов от анализаторската компания Industry Watch и Георги Ангелов от институт "Отворено общество", според които, ако България вложи в конкретни политики около 1 млрд. лева в интеграцията на ромите, положителният икономически ефект за десет години напред ще е 15 - 30 млрд. лева. Участниците достигнаха до подобни изводи. Огромна част от тях осъзнаваха, че от интеграцията на ромите ще спечели цялото общество. А в момента губим всички. Както каза модераторът на трета група Владимир Тодоров: "Хората не са толкова крайни, колкото всички си мислим. Адски са податливи на популизъм, но когато говориш с тях на човешки език и по човешки начин обсъдиш безкрай много алтернативи, изобщо не са толкова лесни за манипулиране." Иван Кръстев, председател на управителния съвет на Центъра за либерални стратегии, основен организатор на събитието, обобщи: "Политическият ефект е, че хората биха подкрепили промени, стига те да са прагматични. Това може да е показателно за политиците, които много добре знаят какво трябва да направят, но не и дали след това ще бъдат избрани." Предстои да видим дали националният дебат е изпълнил другата си голяма задача - политиците да се вслушат. --- А защо не направите това... Това са някои от предложенията на участниците в дебата Жилищна политика: - Местната власт да създаде работни комисии по инфраструктурата, които да узаконят незаконните постройки - но само ако отговарят на определени изисквания. Останалите да се бутнат, но предварително да се помисли къде да бъдат настанени хората. - Държавата да осигури ресурса за строеж на ромски къщи, но самите роми активно да участват в пост­рояването им. - Да се стимулират ромите да отидат на село и да обработват земята. - Да се даде на ромите "равен старт", като всяка къща е със собствен електромер и водомер. Така ще се спира токът само на нередовните платци, а не на целия квартал. Наказателна политика: - Повече полицаи роми. Повече смесени патрули, които да контролират ромските махали. - Полицията да работи по-близо с ромите старейшини. - Наказанието за дребните престъпления да бъде общественополезен труд. - Да има образователни програми в затворите - за ограмотяване или за придобиване на квалификация. Образование: - Да се сложи край на сег­регираните ромски училища, всички училища да са смесени. - Ходенето на училище на ромските деца да се стимулира чрез финансови санкции/поощрения за родителите. - На мисионерски принцип да се убедят ромите колко е важно за тях децата им да ходят на училище.

Тя спада към ръководените от Новоапостолската църква (със седалище в Швейцария) държави и обхваща 13 енории: Бургас, Котел, Лясковец, Малево, София, Петрич, Шумен, Стамболийски, Стара Загора, Тича, Варна, Враца и Златица. Сведения за учението и организацията на Църквата по света: http://www.nak.org/ru/novosti/

Ето продължението на анкетката... Надявам се дискусията по тази тема да продължи и да се задълбочи... Линкове към други анкети от същата тема: Изучаването на религии в училище Нова анкетка за религиозната принадлежност на потребителите на форума

Имах предвид конкретен цитат или цитати...

Кой е любимият Ви пасаж от Библията?

Ученически институт по математика и информатика (УчИМИ) http://www.fmi-plovdiv.org/u4imi/ --- ФАКУЛТЕТ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" ПРИЕМ ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН БАКАЛАВЪР (за лица със средно образование) http://www.fmi-plovdiv.org/bg_ver/priem/spec_bakalav.htm --- Състезателен бал http://www.fmi-plovdiv.org/bg_ver/priem/priem_bal.htm --- Програма за конкурсния изпит по математика и давани теми http://www.fmi-plovdiv.org/bg_ver/priem/priem_progr_temi.htm --- Програма за конкурсния изпит по информатика и давани теми http://www.fmi-plovdiv.org/bg_ver/priem/pr...gr_inf_tema.htm --- ФАКУЛТЕТ ПО МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" http://pu.acad.bg/site.jsp?ln=1&id=54

http://dna.imagini.net/friends/ http://drawapig.desktopcreatures.com/ http://www.thesuperheroquiz.com/ http://www.bbc.co.uk/science/humanbody/min...x_surveys.shtml

Една кръв за всички Ензими превръщат различните кръвни групи в "универсалната" нулева Преди няколко месеца мой приятел пусна отчаян апел във форумите на радио "Тангра" - някой да дари кръв от група В Rh- за животоспасяваща операция на негов познат. Обратно на господстващото мнение се оказа, че в болницата не приемат каквито и да било донори, а Б отрицателна е твърде рядко срещана. За щастие, един от съфорумниците бил с подходяща кръв и се съгласил да дари от нея... Подобни истории за спонтанна проява на човещина не са чак толкова често срещано явление. Според проучване, извършено от Balkan Investigation Report Network ( http://www.birn.eu.com/bg/66/10/2084/?tpid=2 ), черният пазар на кръв в България процъфтява, като цените за една банка се движат между 100 и 500 лв. Най-скъпо е в София. Недостигът на кръв обаче е проблем не само в България, но и в целия свят. Според д-р Ричард Бенджамин, ръководител на Американския червен кръст във Вашингтон, цитиран от списание New Scientist, Кръвта винаги е малко. Главните причини са недостатъчното донори (по очевидни морално-етични причини свободната търговия с органи и кръв е забранена в целия свят) и рядко срещащите се определени видове кръвни групи. Съвсем скоро обаче това може и да се промени... Според Международното общество за кръвна трансфузия (преливане), има 29 основни видове кръвни групи. Те се определят от наличието (или липсата) на определени наследствени антигени върху повърхността на червените кръвни и евентуално други клетки. Антигени могат да бъдат протеини, въглеводороди, гликопротеини и др. Най-често срещаните и практически важни кръвни категоризации са AB0 и резус. В първата група различаваме четири различни кръвни типа - А (наличие на антиген А), В (наличие на антиген В), АВ (наличие и на двата антигена) и O (липса на антигени). АВ групата е универсален приемник, а O групата (често наричана нулева) - универсален донор, защото може да бъде преливана на индивиди с всеки вид кръв. Защо е така? Освен споменатите антигени кръвните групи се характеризират и с наличие на антитела в кръвния серум, които предизвикват имунна реакция. Така група А е "алергична" към антиген В, а група В - към антиген А. Група АВ не съдържа антитела, а група О съдържа и А, и В антитела. За преливането на кръв има значение не толкова наличието на антитела в банката, колкото собствените антитела в организма ни. Ето защо О група кръв може да се смесва с всички групи, въпреки че тя съдържа антителата А и В. Резус групата, казано опростено, е или положителна (наличие на антиген), или отрицателна. И така според двете най-важни системи за категоризация на кръвните групи имаме 8 подвида А, В, АВ и О, които могат да бъдат съответно с положителен или отрицателен резус фактор. Идеята за премахване на АВО антигените от червените кръвни клетки и по този начин превръщането на всяка кръвна група в "универсалната" нулева занимава биолозите от много години. Преливането на грешна кръв е животозастрашаващо и според статистиката се случва средно веднъж на 15 000 трансфузии. Така за пръв път през 1982 г. учени публикуват в списание Science начин за ензимно премахване на антигените на червените кръвни клетки. Ензимът, който ползват, е получен от зелени кафени зърна от сорт робуста. За съжаление методът не е приложим на практика, защото изисква трудно за добиване голямо количество ензим, който има оптимална ефективност при киселинност (рН) около 3.5. Подобна киселинност е немислима за човешката кръв, която има константна стойност на рН около 7.4. Въпреки това са направени няколко клинични изследвания, които доказват, че извършваното с ензими променяне на кръвната група е напълно приложимо в медицината. По този начин поне целта на изследванията е била определена като реално постижима. Ефективен метод, който вероятно ще промени ситуацията с донорството на кръв към по-добро, бе оповестен миналата седмица в научна статия, която предстои да бъде публикувана в списание Nature Biotechnology (Nat Biotech doi:10.1038/nbt1298). Международен екип, състоящ се от академични и индустриални изследователи, разкрива способността на бактериални ензими да премахват антигените от кръвните клетки при нормалното физиологично ниво на рН. Идеята на групата, ръководена от датския учен д-р Хен­рик Клаузен, била "да претърсят" бактериалния свят за подходящи вещества, защото според думите му "разнообразието в това царство е огромно". Така учените открили, че ензим от стомашната бактерия Bacteroides fragilis премахва В антигена. Сетне установили, че ензим от Elizabethkingia meningosepticum - бактерия, която предизвиква инфекции в хора с отслабена имунна система, премахва А антигена. И двата пречистени ензима са високоефективни: само една хилядна част от B. fragilis постига ефект, сравним с "кафе-ензима" от 1982 г. Дарете, спасете живот! Изследователите се надяват скоро да получат разрешение за провеждане на клинични изследвания с пречистена от антигени кръв. Наличието обаче на правен интерес от страна на компанията ZymeQuest Inc., които са спонсорирали частично изследването, означава вероятно патентоване на технологията и нейното комерсиализиране. По правило биомедицинските патенти са много доходоносни за собствениците си. Добър пример е този на La Roche върху т.нар. PCR (Polymerase Chain Reaction), който по неофициални данни им е донесъл над 12 милиарда долара печалба. Ясен ПЕКУНОВ "вестник Капитал"

Ето една нова анкетка...

Според Тома Аквински, злото произлиза от дисбаланса между религия и наука. Когато религията получи превес, се стига до фанатизъм. А когато се даде превес на науката, се достига до някакъв катаклизъм. (примерно - до изобретяването на водородната или на атомната бомба)...

От 23 април в Богословския факултет на Софийския университет започва непрекъснато четене на Свещеното Писание. То ще продължи до навечерието на празника на българската просвета и култура 24 май. Инициативата е по повод предстоящия маратон на четенето, с който ще се отбележи Международният ден на книгата и авторското право - 23 април. Организатори са преподавателите по библеистика и библиотеката при Богословския факултет. В инициативата се включиха и църковните медии като „Църковен вестник”, радио „Сион” и „Двери”. ( http://www.dveri.bg/ ) . Непрекъснатото четене на Библията ще започва всяка сутрин от 23 април до 23 май след утринното богослужение в академичния параклис и ще завършва преди началото на вечернята. Маратонът ще се провежда в сградата на богословския факултет на площад "Св. Неделя" на етажа на параклиса. Четците ще се сменят на всеки половин час. По идея на декана доцент Емил Трайчев (и ако има достатъчно желаещи четци) четенето на Свещеното Писание би могло да продължи и през цялата нощ срещу 24 май. Организаторите приканват желаещите да се включат като четци да оставят трите си имена и телефон за контакти в библиотеката на факултета. Досега са се записали около 20 доброволци. Продължава записването на желаещи да се включат в маратонското четене. Четци могат да бъдат всички, които имат желание да помогнат Свещеното Писание да звучи без прекъсване поне един месец в сградата на Богословския факултет. Инициаторите специално отбелязват, че маратонското четене на Библията не е само за богослови, както и Свещеното Писание не само за специалисти. То е за всички. Записването става в библиотеката на Богословския факултет на Софийския университет. Според библиотекарите, желаещите засега са малко, но това вероятно се дължи на факта, че инициативата все още не е разгласена достатъчно. Всеки един от четците, които се включат в маратонското четене на Свещеното Писание, ще получат в дар по един екземпляр на Новия Завет (на издателство „Слънце", 2004 г.). През 2006 г. от 17 до 23 април за пръв път се проведе маратон на четенето като част от националната кампания "Четяща България". Международният ден на книгата се отбелязва от 1996 г. насам по инициатива на ЮНЕСКО като признание за ключовата роля на четенето и образованието за развитието на личността. 23 април е традиционен празник на културата в Португалия. Именно оттам дошло предложението книгата да се чества в деня, когато светът почита и двама от най-големите си писатели - Уилям Шекспир (роден и починал на тази дата, съответно през 1564 и 1616 г.) и Мигел де Сервантес (починал на 23 април 1616 г.). На същата дата, но в различни години, са родени или починали и други изтъкнати писатели като Морис Дрюон и Владимир Набоков, обясняват от ЮНЕСКО. Според друга версия, идеята за честването идвала от Каталония, където на този ден подарявали по една роза за всяка продадена книга.

Германските стратези не могли да решат, накъде да напреднат - дали на север - към Москва или на юг - към находищата на нефт... Избрали и двете направления едновременно, което ги принудило да се резтеглят на твърде дълъг фронт - над 1200 км. (или бяха2000 км. - ще уточня това...)

Ами, твърде сложно е... Ако се преподава от историци и философи, те трябва да изкарат курс по религиознание, или по теология или да имат друго висше образование "Теология". Ако се преподава от религиозни лица, не е ясно, доколко те са запознати с историята и теологията на отделните религии, понеже всеки е специалист в собствената си религия (бил той православен, католик, протестант, мюсюлманин, будист, юдеист или друг). Според мен, трябва да се подготви някаква програма, някакво разпределение на темите по часове, така че да има по равно за световните вероизповедания, за сектите, за ересите, за Инквизицията, за религиозните книги (Библията, Корана...), за добро и зло и така нататък... Децата изучават средновековна история и средновековна литература, но не могат да ги разберат в цялата им пълнота, защото не познават свещените писания и не разбират същността на Средновековието, не могат да разсъждават като средновековния човек...

А дали е така? Кой ще ни каже?!

На евроизбори с въпроси без ясен отговор от Румяна Бъчварова в-к "Дневник" Ще стане ли България по-европейска държава след изборите на 20 май? Това е основният въпрос за смисъла на предстоящия вот за български евродепутати. Позитивният му отговор е формално гарантиран, защото независимо от нивото на избирателна активност и броя на партиите с пълноправни депутати в Европейския парламент след него в европейската политика ще има реални 18 български гласа. Но първите европейски избори в България трябва да покажат също доколко българите се чувстват съпричастни с европейските каузи и проблеми и как тече изграждането на европейската им идентичност. Тук позитивните резултати започват да провокират съмнения. Началото на еврокампанията вече се разпознава с обичайните формални белези в публичното пространство - опашки пред ЦИК, партийни новини, интерес към общественото мнение и прогнозите. Но те не показват, че европейският разговор в българското общество също е започнал. Дни преди старта на официалната предизборна кампания има поредица от въпроси, по които няма формирано обществено мнение. Поради това европейските приоритети няма да бъдат критерии в европейския вот на българите. Тези въпроси могат да бъдат обобщени на две нива. Първото е предопределено от обективната ниска информираност за особеностите на европейската политика на българските граждани. То се изразява в отсъствието на формирано обществено мнение по следните теми: · Европейската конституция и аргументите за нейното приемане или отхвърляне. Вероятно малка част от българите знаят за този проект и неговата история, а едва ли днес в България е готов да обсъжда българската позиция по него · Границите на ЕС и докъде те трябва да стигнат според виждането за българските национални интереси. Темата за приемането на Турция в ЕС остава неразбираема за голяма част от избирателите, въпреки че се очертава като основна в предизборните дискусии. Трудно се различава и границата между партийните и националните интереси при аргументирането на позициите по този въпрос . · Европейските институции и тяхното функциониране, основните групи в Европарламента и политическите различия между тях, водещите европейски политици са абсолютно непознати на широката българска общественост. Всеки опит за аналог или свързване с тях звучи неразбираемо за българските избиратели. Основната част от тях не са наясно, като подкрепят конкретна българска партия, за каква точно европейска политика и кауза дават своя глас. · Характерът на българското присъствие в европейската политика. Общественото мнение не може да отговори на въпроса дали трябва да бъдем консенсусни и послушни, дали непокорни и недоволни европейски партньори. Къде е границата между активната и агресивната европейска политика и къде е линията на разумния за българските интереси компромис е не само политически проблем. Той очертава измеренията на националната гордост и достойнство. Подразбиращите се негативни или отсъстващи отговори на тези въпроси подсказват, че след 20 май българските гласове не просто ще заведат определени хора в Европейския парламент. Те ще станат ресурс при провеждането на политики и реализирането на цели, които българите не познават или не разбират. Въпросите на второ ниво са доста по-съществени и звучат странно за нас, но показват колко малко познаваме себе си като нация и колко рядко преживяваме собствената си история и място в глобалния свят. Отличителното за тази група въпроси е това, че към момента те не могат да получат своите еднозначни отговори. Не само защото такава информация не е била търсена досега, а и защото отразяват начин на мислене от порядък, различен от обичайния за нас. За европейците, които се опитват да разберат какви са националните ни особености, е важно да знаят каква историческа компенсация българите виждат в членството в ЕС. Дали за насилствената принадлежност към Османската или към Съветската империя. Този въпрос е прекалено далечен и теоретичен за съвременните българи, но подсказва, че е важно да знаем поне как общественото мнение вижда историческите и глобални проекции на европейското си интегриране. По този въпрос липсва не само обществената позиция. По него има мълчание от страна на основните формиращи мненията общности като политическата, научната, културната от страна дори на независимите интелектуалци. Трудните въпроси не свършват с този. Те продължават в полето, на което се търсят онези линии на общност и толерантност, които излизат извън географските граници и очертават външните връзки. Дори за социолозите не е лесно да определят коя европейска нация българите чувстват най-близо до себе си, в съдбата на коя намират своя пример и чия не биха желали да повторят. Как виждат отношенията си с живеещите в съседните балкански държави при новите условия и какви са измеренията на промените в европеизираните Балкани? Няма яснота за това докъде може да стигне българската толерантност към чуждите граждани, които решат да потърсят по-добра съдба за себе си в страната. Какъв ще бъде българинът, когато трябва да влезе в ролята на тези, които доскоро обвиняваше в несправедливо подценяване? Изброяването на въпроси без отговори не изчерпва всички, а само маркира мащаба на неизвестните, които би трябвало да формират позицията и критериите на българските избиратели при първия им вот за Европарламент. При наличието на толкова много неясноти те трудно биха могли да бъдат преодолени в рамките само на една предизборна кампания. Поради това резултатите от предстоящите избори на 20 май ще зависят не толкова от темите и тезите на предизборните платформи, а от степента на организираност на партийните структури и способността за партийна мобилизация. Кампанията вероятно ще бъде политизирана, така както и изборните резултати. Това ще даде предимство за парламентарните партии, но за кратко. Ако ГЕРБ успее с повече от 3-ма евродепутати, а някои от парламентарните партии нямат и един, ще се получи несъответствие между европейското и парламентарното представителство. В Европейския парламент ще има партия, която не присъства в българския. А е много вероятно и в управляващата коалиция да има партия без европейски депутати. Това естествено ще провокира политическо напрежение, което ще се натрупва до и след местните избори. Като се отчита състоянието на дясната опозиция и спадащата подкрепа за "Атака", ключът към предсрочни избори остава в ГЕРБ и неговия лидер. Ако те обявят вота за себе си като вот на недоверие към управляващите и политическото статукво, могат да провокират не просто повишаване на избирателната активност, но и високи резултати за себе си и минимизиране влиянието на политическите си опоненти. А така се стига до друго съществено разминаване - между парламентарното представителство и обществените настроения, което винаги крие рискове за политическата стабилност. Убедителни резултати за ГЕРБ на европейските избори биха повлияли значимо и на изхода от местните избори по два начина. Първо, като предимство за спечелване на добри позиции в местната власт. Второ - като успешен модел на поведение на всички останали изкушени от политическа реализация - бизнес структури или нови партии. Тяхно вероятно участие в борбата за местната власт ще разчупи досегашните партийни коалиции и заедно с присъствието на ГЕРБ ще ограничи полето на традиционните партии. Така новите местни лидери и новите партии ще започнат да доминират местната, а вероятно по-късно ще потърсят изява и в националната политика. А дали това ще направи България по-европейска държава, остава трудно за прогнозиране. Вижте и коментарите след статията! http://evropa.dnevnik.bg/show/?storyid=329025

Възниква друг въпрос... Ако бъде въведен нов предмет (религиознание/вероучение/религиозна догматика), то тогава... какви да са преподавателите? 1. Учителите по история и философия 2. Религиозни лица (теолози/богослови, попове, монаси...) За съжаление, могат да се сложат само 3 въпроса в анкетата... ________ Bathory: Вече са до 5 Анкетата е редактирана!

Искам да направя изследване относно обществените нагласи към въвеждането на предметa “Религия” в училищното образование...

Ето една малка анкетка по повод изборите за български евродепутати... Бих помолил да участвате активно в нея, да дадете своя коментар, ако имате такъв и... да отговорите честно.

Професия според стила на учене От какво зависи изборът на професия и кариера? Освен типа личност и възможностите на заобикалящата среда сред основните фактори за това решение е стилът на учене. Ученето обединява обучение, личностно развитие и професионална дейност. Това е процес на адаптация и промяна, основан на опита. В един от най-широко използваните модели на учене при зрели хора на Д. Колб стилът на учене се определя като предпочитан от човека подход за възприемане и преработване на информацията от жизнения и професионалния опит. Изразява се в степента, в която различните хора използват и комбинират преживяване, разсъждение, мислене и правене, когато учат. Например те могат да се ориентират към по-конкретно или по-абстрактно възприемане и към по-активно или по-пасивно преработване на информацията (виж видовете стилове). Повечето хора развиват стил на учене, който акцентира върху определени подходи на учене за сметка на други. Той може да бъде свързан с различни модели на поведение, някои от които засягат избора на учебни специалности, на професионален път и кариера, на развитието на определени адаптивни компетенции. Характерът на университетското образование е важен фактор за развитие на определен стил на учене. Изследванията показват, че бизнес образованието се свързва повече с акомодативни предпочитания, инженерното - с конвергентни, хуманитарното - с дивергентни, а завършилите точни науки показват тенденции към асимилативния стил. Това влияние естествено продължава и след напускане на университета и води до определен професионален и кариерен избор. Нашите изследвания с помощ­та на специално конструирания въпросник на Д. Колб и неговата адаптирана българска версия потвърждават изводите на много от западните ни колеги. Статистически значими различия в стиловете на учене се виждат най-ясно при професии като психолог и инженер. Средните стойности на групи от психолози във всички изследвания (правени в САЩ, Обединеното кралство, Израел, България) попадат в дивергентния квадрант, докато тези на инженерите по правило са в конвергентния. Тенденция към дивергентен стил е вероятно да показват хора на изкуството, социолози, историци, филолози, социални работници. Обратно, конвергентният стил е характерен за техническите професии, а в комбинация с асимилативен - за химици, физици, математици, биолози, информатици. Хората на науката, преподавателите и изследователите като цяло показват асимилативна ориентация, а търговци, мениджъри, маркетинг и PR специалисти - акомодативна. Много вероятно е човек с дивергентен стил да избере кариера в областта на изкуствата, развлеченията и услугите, асимилативен - в областта на информациите и науката, конвергентен - да прави технологична кариера, а акомодативен - да се развива в организационната сфера и бизнеса. Съществено различие има между студентите и вече работещите Студентите са ориентирани повече към конкретното при възприемането на информация и са относително по-пасивни в преработването й. Практикуващите са по-активно и по-абстрактно ориентирани. Тези наблюдения потвърждават предположението, че преходът от университета към работната среда е преход от рефлексивна към активна ориентация на учене. Обратно, когато на професионалистите се наложи да се върнат към формалното учене, те изпитват сериозни трудности да напаснат своята прагматична, действена ориентация към "рефлексивния" свят на моделите и теориите. В Училището по мениджмънт на Нов български университет стилът на учене се оценява по време на въвеждащите семинари за ръководители, записали се да учат мениджмънт като продължаващо професионално обучение. Голяма част от тях са били технически специалисти или инженери, заели ръководна позиция на определен етап от своята кариера. Открояването на силните и слабите страни на стила им на учене - най-често конвергентен или асимилативен, особено ако работят в производството - насочва към ясно очертани фокуси за развитие, обикновено по отношение на междуличностните умения. От друга страна, мениджъри с хуманитарно образование, работещи най-често в услугите, могат да установяват необходимостта от развитие на умения за вземане на решения, поемане на рискове и действени умения, свързани със силните страни на конвергентния и акомодативния стил. Данните от наши изследвания потвърждават връзките между стиловете на учене и определени умения. Например абстрактният подход на възприемане показва значими връзки с умения за анализ на информация и изграждане на теории. Конкретният - с уменията за подпомагане. Активният подход на преработване - с умения за лидерство, инициативност, действеност, определяне на цели, взаимоотношения. Моделът на развитие на управленската компетентност предполага все по-голяма потребност от интегриране на стиловете и свързаните с тях умения при изкачване в йерархията. Ако за мениджърите на по-ниско ниво е важно практическата действена ориентация да се интегрира с внимание към конкретното преживяване и уменията за работа с хора, за тези на по-високо ниво е необходимо вече и развитие на умения за работа с информация, анализ, рефлексия и осмисляне на опита, свързани с решаване на стратегически въпроси. От друга страна, стиловете на учене са относително стабилни характеристики. Ако съществува голямо разминаване между изискванията в определена професионална област и индивидуалния стил на учене, може да се очаква хората да напуснат съответната сфера. Това по свой начин потвърждава проникновеното наблюдение от родния фолклор, че "от всяко дърво свирка не става". Александър ПОЖАРЛИЕВ* * Авторът е директор на Училището по мениджмънт в Нов български университет ---- Какъв е вашият стил? - Дивергентен - хора с развито въображение и съзнание за смисъл и ценности. Тяхна основна способност е да разглеждат конкретните ситуации от различни гледни точки, да мислят в алтернативи и да организират подробностите в смислово значими цялости. Такива хора се адаптират към средата повече чрез наблюдение, а не толкова чрез действие. Показват интерес към другите хора и търсят емоционално преживяване. Силни страни: разбиране на хората, разпознаване на точните проблеми и даване на идеи. Слаби страни: колебливост, нерешителност, блокиране от многото възможности за избор. - Асимилативен - хора, които се интересуват от причинно-следствените връзки. Способни са да създават теоретични модели и да обясняват систематично своите наблюдения. Повече се интересуват от идеите и теориите и са по-слабо насочени към хората. В по-малка степен преценяват идеите в зависимост от практическата им стойност. Най-важно е теорията да изглежда логично и да е изградена прецизно. Силни страни: планиране, изграждане на теории и модели, определяне на проблеми. Слаби страни: непрактичност, теоретизиране и градене на пясъчни кули. - Конвергентен - хора, които се интересуват от разрешаването на проблемите, вземането на решения и практическото приложение на идеите. Основават се на здравия разум и търсят единствения правилен отговор или решение на всеки проб­лем. Предпочитат да контролират изразяването на своите емоции. Повече ги привличат технически задачи, отколкото въпроси, които изискват социални взаимоотношения. Силни страни: решителност, практическа ориентация, насоченост към резултати. Слаби страни: нерешаване на същинския проблем, вземане на прибързани решения. - Акомодативен - действени, адаптивни към средата хора, които търсят нови преживявания. Способни са да реализират заплануваните задачи, да поемат рискове и да откриват възможности. Склонни са да решават проблемите чрез интуиция и метода на пробите и грешките. Търсят необходимата им информация от другите хора и лесно влизат в контакт. Силни страни: толерантност към риск, организаторски и лидерски способности, действеност. Слаби страни: въвличане в незначителни дейности и безсмислена активност.

"Още с влизането в залата забелязах разликата. Масите с цветна хартия върху белите покривки бяха първият знак, че ще се случва нещо интересно." Нестандартният вид на помещението, в което се състоя поредната конференция на "К3 Кариери", направи впечатление не само на изпълнителния директор на AIMS Human Capital Мария Шишкова. Повечето от участниците също останаха изненадани, че не се наложи да си пробиват път между нагъсто подредени столове. Целта на конференцията, посветена на управлението на знанието - да се създаде възможност тъкмо за обмен на знание. Как? Чрез разговор, в който да могат да се включат всички. За аудитория с над 130 участници това изглеждаше утопия. Направи го възможно методът, популярен зад граница под името knowledge cafе. Неговата българска премиера се състоя именно на форума на "К3 Кариери" на 30 март т.г. Какво се случва в "кафенето на знанието"? Преди време в една арабска държава инструментът knowledge café бил приложен за група от 1000 души. Мястото било самолетен хангар, а масичките били съвсем ниски. Хората седели около тях на малки групи и разговаряли на чаша горещо кафе точно като в традиционно заведение. Самата идея на този метод е да симулира обстановката в кафене и по този начин да насърчава разговори на конкретна тема във възможно най-неформална и разкрепостена обстановка. Някъде освен напитки на масите слагат дребни сладкиши, дори вазички с цветя. Най-добре е групата около една маса да бъде хегерогенна - да включва хора на различни длъжности или дори от различни компании. Упражнението е най-успешно в групи от по четири-пет души. Изкушаващо е да се направи с големи групи от по шест-осем души, но тогава механизмът не работи, тъй като не всеки има възможност да се включи активно в обсъждането. Един от участниците изпълнява ролята на домакин - поддържа дискусията и гарантира включването на всеки участник в разговора. Във всеки "рунд" се обсъжда една тема. Той продължава 20-25 минути. След това двама или трима от участниците се преместват на други маси. На първата задължително остава "домакинът", който посреща новодошлите. В новата група всички споделят основните изводи, до които са стигнали в дискусиите по предишната тема на предишните си места. След това обсъждат следващата тема. Процедурата се повтаря, докато се изчерпат въпросите за дискусия - обикновено три или четири. Накрая всички се връщат на масите, от които са тръгнали първоначално, и споделят наученото. На някои форуми "кафенето на знанието" приключва с пленарна част, която обобщава основните идеи, споделени на отделните маси. През цялото време участниците записват или направо скицират идеите си върху специално предвидените за това хартиени покривки на масите с предоставените им цветни моливи или флумастри. Самите теми се подготвят предварително и засягат актуални за съответната аудитория проблеми, по които наистина се търси решение. Участниците в конференцията на "К3 Кариери" обсъждаха например как да насърчат обмена на знание в своите организации, кои са предизвикателствата, пред които са изправени мениджърите в икономиката на знанието, върху какво трябва да концентрират усилията си и какво да променят в досегашното си поведение, за да бъдат адекватни на новото време. Къде може да се прилага? "Инструментът knowledge café е универсален", твърди Върна Али, един от най-популярните в момента консултанти по управление на знанието в САЩ и Западна Европа, един от основните лектори на конференцията на "К3 Кариери" и модератор на "кафенето на знанието". Той може да се използва както в групи от непознати хора, обединени от някакви общи интереси, така и за обмен на идеи между служители вътре в една компания, най-добре на различни нива в йерархията. Понякога хората на мениджърски позиции са скептични към този непознат за тях разкрепостен метод на комуникация. "Налагало ми се е предварително да рисувам разположението на всяка маса, да пиша указания за всеки от домакините на масата и да опиша цялата обстановка, за да убедя мениджърите, че упражнението не е хаотично, че има структура и процес. Ако те преодолеят това препятствие и опитат, "кафенето на знанието" работи навсякъде", категорична е Али. "Участниците във форума на "К3 Кариери" всъщност опитаха варианта на knowledge café, наречен knowledge capture (улавяне на знанието). В повечето случаи обаче knoweldge cafe е обвързано със сериозно планиране и хората, които дискутират в него, наистина взимат решения за бъдещето на компанията", уточни Върна Али. Всъщност "кафене на знанието" могат да организират не само фирми, но и неправителствени организации и сдружения, всякакви професионални или неформални общности, които се нуждаят от иновативни предложения за решаването на някакъв проблем. Защо е добро? Разговорите в knowledge café водят не просто до обмен на идеи, а до увеличаване на колективното знание и колективната компетентност по дадена проблематика, при това по съвсем непринуден начин. И експертите, и участниците са единодушни в този извод. Той има дори физическо измерение - в края на упражнението хартиените покривки върху масите приличат на килими от идеи, достъпни за всички. Най-хубавото на този метод за споделяне на знание е, че поставя всички включени в групата на едно ниво. "Хора са идвали при мен и са споделяли: "Никога не съм мислил, че ще седя на една и съща маса с главния изпълнителен директор." Те се вълнуват от това, че топ менид­жърите са не лидери, а просто участници. Аз дори не им позволявам да бъдат домакини на масите. Казвам им: "Твърде силни и влиятелни сте, не можете да бъдете домакин, защото няма да се получи разговор." Настоявам те да отговарят на всеки от поставените въпроси, колкото и деликатни да са. Те дори не могат да схванат колко ценно за тях е на едно място да срещнат най-добрите специалисти в компанията, всички те да са абсолютно равнопоставени и да могат да получат от тях помощ за разрешаването на поставените проблеми", сподели Върна Али. Самият процес е съвсем прост - може да се усвои лесно, а и не изисква кой знае какви организационни усилия - само сравнително малки маси с цветни хартиени покривки и цветни моливи или химикалки. Най-сложното е темите за дискусия да се обмислят много добре предварително. "Кафенето на знанието" има още едно предимство - движението от маса на маса събира хора, които иначе едва ли биха седнали на кафе заедно, но пък могат да си бъдат взаимно много полезни. Това е един от най-лесните пътища за създаване на неформални общности от професионалисти или просто от хора с еднакви интереси. Когато участвате в knowledge café, слушайте не просто от любезност, а за да разберете наистина. Защото, както казва германската консултантка Забине Бредемайер, "основното при този контакт е не кой е прав. "Кафенето на знанието" е по-скоро един безкраен разговор или игра, при която целта е топката да бъде задържана колкото е възможно по-дълго във въздуха". ------------------- Участниците за Knowledge cafe - Дамян Дамянов, управител на "Юникомс":На конференцията този инструмент за обмен на знание проработи добре. Беше интересно, макар че за хората беше доста ново и това ги "стягаше", което намали ефективността. Във фирмата ние практикуваме този метод, хората вече го познават и са по-свободни при общуването. Би било много полезно knowledge café да се прилага по-широко. Важно е обаче участниците в него да осъзнаят, че там не само ще получат, но трябва и да дадат знание. - Светлана Вълева, мениджър "Човешки ресурси" в "Данон България": Knowledge café ми помогна да установя много контакти. Според правилата на играта участвах в три групи, като минавах от маса на маса и се запознах с нови колеги. Много от тях ми писаха веднага след конференцията. По този начин създадохме неформална професионално ориентирана мрежа. Желанието ни е в бъдеще да си помагаме взаимно при възникване на конретен проблем. Като цяло по време на самото упражнение обсъждахме начините, по които всеки от нас в своята организация подхожда към казусите, предложени за дискусия. - Анета Бенкова, мениджър "Човешки ресурси", "Телетек груп": Knowledge café е много простичка форма като организация и в същото време много ефективна. Форматът не е много задължаващ, въпреки това си има регламент. Доброто е, че хората могат да пренасят идеи от едно място на друго. Независимо че в хода на разговорите не можахме да се срещнем с всички участници, хубавите идеи се разпространиха навсякъде, получиха масово гласност. Този инструмент е приложим в организациите, например за решаване на управленски проблеми. В такива дискусии могат да се включват хора от различни йерархични нива, но преди това трябва да се гарантира, че ниското ниво има спокойствието да споделя, а високото - умението да чуе. Иначе диалогът няма да се получи. - Мария Рац, специалист обучение и развитие, "Мобилтел": Knowledge café е една от последните тенденции при провеждане на интерактивни обучения. За пръв път участвах в такова упражнение на конференция в Барселона за управление на таланта. Това е мощен метод, който тепърва ще навлиза в публичните събития, свързани с представяне на ново знание. Целта на този инструмент е преди всичко обмяната на опит. Това е възможност за колективно споделяне на индивидуалния опит. - Пламен Илиев, финансов директор на хотел "Кемпински" в Банско: Като цяло впечатлението ми от упражнението е положително. Но ми се струва, че този инструмент за обмен на идеи е една стъпка по-напред от там, където сме ние. Според мен в малко организации би могъл да се приложи засега. Екатерина ПОПОВА http://www.karieri.bg/ --- A knowledge café is a simple means for a group of people to have an open, creative conversation on a topic of mutual interest to gain a deeper collective understanding of the subject and the issues involved. Frequently on the topic of knowledge management, knowledge cafes involve a group of people breaking into smaller roundtable groups of 5-6 people, in order to engage in discussion on a specific topic. After a predetermined amount of time, all but one of the participants at each table will move to a new table, and those left at the table will give a summary of the discussion that took place at their table, whilst the new people at that table will likewise provide a summary of what transpired at their respective tables. By repeating the process several times, it allows attendees to gain information from a range of resources in a more efficient way than having to engage with each person present on an individual basis. The process is a derivative of The World Cafe, a process developed by Juanita Broan and David Isaacs and a worldwide community of practice. http://en.wikipedia.org/ --- http://en.wikipedia.org/wiki/Knowledge_management http://en.wikipedia.org/wiki/The_World_Cafe http://www.gurteen.com/gurteen/gurteen.nsf/id/run-kcafe http://www.theworldcafe.com/ http://www.community-intelligence.com/how/kcafe.htm http://www.conversationcafe.org/

Ето няколко гледки от японския остров Мияджима (отдалечен на няколко минутки с корабче от Хирошима), където бях през миналата година (2006)... Виждате О - тории - великата порта на боговете...

Финансовите кризи възникват заедно с капитализма и дори преди него. Темата е важна най-вече за нововъзникващите пазари в епохата на глобализация. България също претърпя сериозна криза в средата на 90-те години на XX в., която доведе до големи негативни последствия за икономиката. Финансовите кризи обхващат банковите, валутните и кризите на дълга и комбинации между тях. Банковите кризи включват банкова паника, при която се наблюдава бърз отлив на депозити и резултатът от това може да бъде колапс на паричната система и рецесия. Валутната криза е пазарна атака срещу валутния курс, при която има принудителен отказ от поддържането на определена стойност на валутата или голяма промяна на курса. При двойните кризи се случват заедно валутна и банкова криза. Кризите на дълга се дефинират като ситуация, при която длъжникът е неспособен да обслужва плащанията по лихвите или по главницата навреме и по този начин се влошава финансовото състояние на кредитора. Третото поколение кризи обединява двойна криза с фалит по дълга. Историята на капитализма може да се раздели условно на няколко периода - преди 1914 г.; годините между двете световни войни, Бретън-Уудс (1945-1971 г.) и скорошен етап (1973 - 1997 г.). Кризите, изглежда, зачестяват след 1973 г. и са над три пъти повече, отколкото в периода преди 1914 г., като мнозинството от тях се случват в нововъзникващите пазари. Преди Първата световна война преобладават банковите кризи, докато в по-новото време изглежда, че предразположеността към всякакъв вид кризи е по-висока. Все пак загубите на производство в първия период са по-големи, отколкото в последния. Въпреки това наличието на централни банки и мрежи за финансова сигурност не намаляват вероятността от възникване на криза. Развитите страни са се научили как да се справят с кризите в навечерието на Първата световна война. Те следват политики, които обхващат солидни фискални институции (ефикасна данъчна система, балансиран държавен бюджет, нисък публичен дълг) и стабилни парични институции (развита банкова система, централна банка, която се придържа към златния стандарт). Те са длъжни да поддържат конвертируемост на валутата си освен в случаите на изключителни обстоятелства. Това означава, че трябва да следват последователни във времето политики на балансирани бюджети и фиксиран курс. Те развиват и финансовите си пазари, които позволяват на участ­ниците в тях ефикасно да разпределят спестяванията си в производителни инвестиции. Тези институции и политики са вградени в рамката на свободна търговия, свободно движение на капитали и работници в период на относителна политическа стабилност. Зад тази рамка стоят фундаментални фактори като върховенството на закона, сигурно право на собственост и конституционна демокрация. За разлика от тях много от възникващите пазари са изправени пред по-бур­на финансова среда. Те са в процес на изграждане или на адаптиране на институциите си и са по-податливи към разпространението на финансови кризи. Глобализацията води до безпрецедентни по размер капиталови потоци. Резултатът от тях е бум на кредитите, които са следвани от резки понижения в цените на активите. Те водят до банкови паники и са съпроводени от фис­кална експанзия, финансирана чрез печатането на пари, и натрупване на държавен дълг. Инфлационният натиск, възникващ от това, често води до спекулативни атаки срещу валутите на тези страни. Много от нововъзникващите пазари са предразположени към кризи на дълга, когато икономиките им са се сринали след усилено кредитиране и банкова криза. Те често са неспособни да реализират достатъчно данъчни приходи, за да обслужват дълга си чрез своите неефикасни данъчни режими. Освен това всички такива страни страдат от "първороден грях" - тоест не могат да заемат средст­ва в собствената си валута. Когато стойността на валутите им спада рязко, реалната тежест на обслужването на дълговете им, деноминирани в злато или твърда валута, силно се покачва и се увеличава вероятността от неплатежоспособност на държавата и частните фирми. Този тип криза се дефинира като трето поколение или криза на балансите, и е същността на Азиатската криза от 1997 г. Важен фактор за кризите в нововъзникващите пазарни икономики са "внезапните стопове", при които обстоятелствата в развитите страни кредитори водят до спиране на капиталовите потоци към останалите страни. Свиването на вътрешното търсене води до ограничаване на потреблението и обрат в текущата сметка на платежния баланс. Моделът на кризите в развиващите се икономики не е универсален. Някои страни са способни да избегнат финансовата криза, когато са изправени пред подобни обстоятелства. Въпреки че при тях е налице "първородният грях", те поддържат достатъчно строга фискална и парична дисциплина, като не натрупват големи публични дългове, поддържат достатъчно ниво на валутни резерви и минимизират несъответствието между приходните потоци в местна валута и задълженията си в чуждестранна, като предпазват банковите си системи от паника. Като цяло способността им да се справят с внезапните стопове се свързва с фундаменталните фактори на финансовото развитие. Развитите страни също страдат от валутни кризи. Те са резултат от погрешната политика на централните им банки, липсата на доверие в тях, неприспособеността на икономиките. Те налагат силен административен контрол върху финансовия сектор и се установява мрежа за финансова сигурност чрез гарантиране на депозитите и кредитор от последна инстанция. Въпреки (или поради) това процесът на научаване и финансови иновации отнема десетилетия, преди проблемът с валутните кризи в развитите страни да се ограничи до по-приемливо равнище. Податливостта на икономиките към пораждането на финансови кризи, особено на тези с възникващи пазарни икономики, все още е висока. Поддържането на финансовата стабилност все още е първостепенна задача както за централната банка, така и за правителството на всяка държава. Този процес може да се подпомогне чрез придържането към върховенство на закона, защита на правото на собственост, благоразумна фискална политика и солидни парични институции. Димитър Чобанов е старши икономист в Института за пазарна икономика. Bordo, Michael, Growing Up to Financial Stability, NBER Working Paper No. 12993, March 2007 htp://www.capital.bg/

Какви трябва да бъдат нашите депутати в Европейския Парламент (ЕП)?! Какви трябва да бъдат идеалните кандидати? - Експерти - Представители на различни (повече) региони на страната - Владеещи поне два езика от тези, на които се комуникира официално в ЕС (английски, немски, френски, испански, италиански) - Популярни, обединяващи българската нация, а не единствено - строго партийни кандидати - Известни и по-малко известни - С натрупан опит от работа на различни отговорни постове - Познаващи механизмите на работа на европейските институции - Познаващи проблемите на България и на българите - Представители на различни професии - Известни политици от отделните партии - Известни личности, можещи да популяризират България в ЕС и по света - Представители на малцинствата - Независими - Млади хора - Дейни и креативни - Дипломати --- Европейски приоритети - да участват в европейския законодателен процес - да осъществяват контрол над Европейската комисия - да участва в изграждането на Европейския дом Български приоритети - да работят за просперитета на България - да защитават българската национална кауза, което означава: - да помагат на българските граждани да се възползват от възможностите, които ЕС дава - да защитава българите, живеещи извън границите на България - да отстояват каузата на своите избиратели и да се отчитат пред тях - участвайки в изграждането на Европейския дом, да защитават интересите на българските граждани Личностни качества - необходими за постигане тези приоритети: - да осъществяват единство между думи и дела - да бъдат почтени и себеотрицателни - да имат подход за създаване на добри взаимоотношения - да имат вече изградени контакти