ISTORIK

Izbranicite na Ataka ili ne sa izbrani oshte, ili sa twarde dobre prikriti... Ne namerih danni, oswen za segashniya im wremenen ewrodeputat - D. Stoyanow i negowoto momi4e, ne y pomnya imeto... Zasega - nishto seriozno... Yawno sa reshili da prashtat deca ot detskata gradina...

Докато бъдещето на ЕС продължава да бъде неособено ясно, а перспективите за развитието на съюза варират от бърз възход до бавен упадък, председателстващата го в момента Германия се зае поне да уреди проблемите от миналото, писа в. "Гардиън". Берлин възнамерява да се възползва от сегашната си позиция и да представи общ учебник по история, който да бъде използван на територията на целия съюз, посочва изданието. Идеята ще бъде официално представена тази седмица в Хайделберг на среща на министрите на образованието, като амбицията на германските й автори е учебникът да бъде със стандартен текст и да влезе в училищата от Португалия до Финландия и от Ирландия до България. Макар, на този етап, планът да изглежда трудно осъществим, Германия побърза да отхвърли обвиненията, че така опитва да размие проблемите със собствената си история. "Учебникът няма да има за цел да пренапише историята на континента", заяви в четвъртък правителствен говорител. "При съставянето му няма да се предлага да се изпускат неща, които са неудобни за германците или за когото и да било другиго. Това просто е недопустимо", обясни той. Канцлерът Ангела Меркел подкрепя идеята, която е рожба на министъра на образованието Анет Шаван. Представители на Европейската комисия, отговарящи за образованието, също са дали положителна оценка за написването на общ европейски учебник. Съставянето му ще бъде възложено на международен авторски колектив. Учебникът е предвиден да следва модела на общия френско-германски проект, пуснат миналата година през май и посветен основно на историята на двете страни след Втората световна война. Окончателно идеята трябва да бъде одобрена от властите в отделните страни - членки на ЕС, което може да окаже сериозен препъникамък за инициативата, коментира "Гардиън". Полша например отдавна критикува Германия, че се опитва да пренапише историята в хода на кампания за изграждането на музей, посветен на съдбата на германците, изселени от Източна Европа след Втората световна война. Чехия, Холандия и Дания също ще имат резерви към общ учебник по история заедно с Германия. Още по-дълбоки са проблемите на Балканите, но там не всички държави са членки на ЕС, което пък може да направи компромисите по-възможни. Френско-германският учебник се ползва в горния курс на училищата в двете страни. Негови автори са 10 историци – по пет от двете държави, а 80 процента от текста са идентични на немски и френски език. При съставянето му обаче на бял свят излизат сериозни противоречия, като например ролята на САЩ в Европа, отношението към комунизма и конкретно към ГДР, френската колониална история и др., което налага известни различия.

SWORN TO SECRECY: SECRETS OF WAR Episodes Descriptions Follow 1. GERMAN INTELLIGENCE IN WWII They were the top spymasters in the Third Reich… two rivals who were shrouded in mystery and sworn to secrecy. With thousands of agents at their command, they were entrusted with Germany's most sensitive intelligence operations in World War Two. In the end, one man would kill for Hitler, the other would betray him… 2. THE ULTRA ENIGMA In World War Two one of Germany's best-kept secrets was the code machine "Enigma." But this covert weapon would also become one of the greatest tools the Allies used against the Third Reich. British code breakers were behind the greatest campaign of deception in military history, changing the outcome of the Second World War… 3. WOMEN SPIES IN WORLD WAR II They were unlikely heroes who fought behind enemy lines in every theater of World War Two. Female spies unearthed secrets, supported the resistance and destroyed the morale of the enemy. From women OSS agents dropped behind enemy lines, to female radio operators inside the Third Reich, stories of the decisive intelligence-gathering role women played in the war... 4. WEAPONS OF THE SHADOW WAR They were the stuff of fantasy and terror. Instruments of sabotage and clandestine operations. Born of great desperation and used under the cover of darkness, special tools of spies and espionage agents delivered war to the heart of the enemy on the invisible battleground… 5. NAZI GOLD It was a tremendous booty, prized by Hitler as much as territory. The priceless art, personal assets and national treasuries of an entire continent. The organized plunder of these riches would become the most enormous heist in history, amounting to a vast hoard lost in the fog of war… The trails of the spoils of war and Nazi gold… 6. BATTLE OF THE ATLANTIC The struggle for the Atlantic pitted Germany's lethal U-boat fleet against every weapon the Allies could muster to protect their vital supply routes to Great Britain. The story of naval intelligence, code-breaking and code stealing in the Battle of the Atlantic… 7. SITZKRIEG, THE PHONY WAR Hitler's lightning strike in Poland soon gave way to a strange eight month waiting game. Blitzkrieg became "Sitzkrieg," a declared but not yet fought battle - allowing spies, diplomats, agents of influence, intelligence officers, opportunists, charlatans and statesmen to make their moves… From the rape of Poland to the fall of France, the secrets of "Sitzkrieg"… 8. THE BATTLE OF BRITAIN June, 1940. England stands alone against brutal aggression. The Germans have yet to be stopped in their lightning thrust across Europe. The British are outnumbered, but they have a secret weapon four years in the making. There were only 500 RAF fighter pilots in the Battle of Britain, but behind them, deep in the shadows of war, over 10,000 special men and women fought the battle of "Ultra," which helped make victory possible… 9. TOOLS OF DECEPTION They are the means by which to confuse an enemy, forcing him into making a fatal mistake. From decoy tanks and phony radio broadcasts, to the spy whose lies led Hitler to ruin, tools of deception can be the most deadly weapons of all. The methods of camouflage, fakery and propaganda used by both sides to influence the enemy and control the battlefield during WWII… 10. ROMMEL'S ENIGMA In the critical battle for North Africa, German General Irwin Rommel, the Desert Fox, seemed unstoppable – a warrior with a mystical feel for the battle. But how did he really get his intelligence? The British countered with secrets of their own; phony spies, phantom armies, and battlefield "magic." Declassified information shines new light on spy vs. spy operations in North Africa… 11. SECRET WEAPONS OF THE THIRD REICH They were weapons systems that were far beyond anything the Allies had or could have imagined in World War II. Deployed properly, they could have changed the outcome of the war. From the world's first ballistic missile and operational jet plane, to air-to-ground missiles and guided smart bombs, they were secret weapons of the Third Reich… 12. D-DAY DECEPTIONS It was the greatest secret of World War Two… the time and place of the D-Day invasion. As the future of Europe and the world hung in the balance, an intricate web of lies tied up German army divisions across Europe - concealing the greatest assembly of men and machines in military history. From double agents to phantom armies, it was the battle behind the battle… 13. THE FRENCH RESISTANCE Nazi Germanys invasion of France inflicted humiliation on the French. Risking torture and death, brave individuals took it upon themselves to reclaim the honor of their country and carried on a secret, merciless guerrilla campaign. From attacks in the streets of Paris, to armed battles with German soldiers, these are the stories of the French resistance… 14. THE INVASION OF PANAMA Untold stories behind the boldest US military strike since Vietnam - the surprise invasion of Panama in December 1989. The secret buildup to the attack, the classified mission by Special Forces to rescue an American hostage and the manhunt for a dictator who pushed his luck too far... 15. THE GULF WAR: STEEL RAIN They were the best kept secrets of the air campaign in the Gulf War… The controversial strategic plan to wipe out Iraqi targets, the classified missions of airborne spy planes and the clever deception that used harmless decoys to overwhelm Baghdad's air defense network… 16. THE GULF WAR: SECRETS IN THE SAND The real stories of Secret Operations behind enemy lines in the Gulf War. The German undercover agent who worked for Iraq, the secret roll of the U-2 spy plane and the hunt for mobile scud missile launchers… 17. SPIES IN THE SKY The profound impact spies in the sky have had on modern warfare… From primitive balloons to supersonic spy planes and amazingly sophisticated satellites, they are the ultimate intelligence resource. An inside look at the pioneers of aerial reconnaissance and their top secret programs… 18. KOREA: BEHIND THE BAMBOO CURTAIN The hidden factors behind the first conflict of the Cold War. Newly discovered documents reveal Stalin's influence over China's Mao Tse Tung and Korea's Kim El Sung. The intelligence failures of MacArthur's most trusted aides and the strings being pulled by the world's superpowers… 19. COLD WAR: THE STRANGELOVE FACTOR How close did the Superpowers actually come to a nuclear holocaust? New information on brutal power struggles behind the Iron Curtain, the Cuban missile crisis and the terrifying "Doomsday Machine" built to end the world. 20. KOREA: STALIN'S SECRET AIR WAR Classified missions over the Yalu set the tenor at the onset of the Cold War. UN pilots battled anti-aircraft fire and a mysterious enemy in the skies over Korea. Previously classified telegrams reveal Stalin's personal role in the conflict... 21. VIETNAM: ALPHA STRIKE American pilots fought the enemy and their own political leaders in the skies over Vietnam. Exclusive interviews with North Vietnamese veterans, secret American operations in Laos and Cambodia, and the Navy's classified program to counter heavy losses against Vietnamese pilots… 22. VIETNAM: HIDDEN IN PLAIN SIGHT The Viet Cong's secret methods to foil America's attempts to seal off South Vietnam. From the Ho Chi Minh trail to the tunnels of Cu Chi, the remarkable story of hidden supply highways, underground cities, covert camps and double agents… 23. WWI: GERMANY'S SECRET GAMBLES As the armies of World War One struggled under a barrage of terrifying weapons, the German government turned to covert operations to break the stalemate. Sabotage, biological weapons and top-secret communications ushered in a new era of warfare… 24. SUPER GUNS From Germany's Big Bertha in World War One to Iraq's top secret Project Babylon, they are the ultimate projection of force… Secret cannons designed to strike their target from miles away, hand held rifles that pack the power of the atom and super guns capable of launching satellites into space… 25. VIETNAM: SPECIAL OPERATIONS As regular American units fought under rules of engagement imposed by their political leaders, unconventional Special Forces fought classified battles, often "across the fence." Their covert missions led them deep into North Vietnam, Laos, and Cambodia… The stories of clandestine operational groups, their missions and mysterious means of survival… 26. SHADOWS OF THE SIX DAY WAR It was a battle no one really wanted, and a victory far greater than anyone expected. Israel, outnumbered and outgunned, fought the Six Day War on the field of espionage... Secret agents crafted an ingenious plan to capture a Russian jet and prepared for a daring first strike… 27. STALIN'S SPIES The Kremlin operatives who were loyal to one man… a paranoid dictator who spied as intensely on his Allies as he did on his enemies. Features exclusive interviews with former NKVD intelligence officers and other eyewitnesses to the most ruthless dictator of the 20th century. 28. THE O.S.S. The story of the formation of the Office of Strategic Services, the predecessor to the CIA. From the recruitment and training of secret agents to undercover missions, OSS agents played an important role on the "Invisible Battlefield" in WWII. 29. BREAKING THE JAPANESE CODE The story of America's code-breaking efforts against seemingly impenetrable secret Japanese military and diplomatic communications. The heroic struggle of Army code-breakers, headed by William Friedman, and the Navy's secret "on-the-roof-gang" to help win the Battle of the Pacific. 30. CHEMICAL & BIOLOGICAL WEAPONS A close look at the deadliest of secret weapons - chemical and biological agents. From mustard gas artillery shells used along the trenches in WWI to the U.S. gas stockpiles in the Pacific during WWII, to the recent Iraqi gassing of the Kurds, chemical warfare has long been shrouded in a veil of secrecy. 31. THE HOLOCAUST SECRET An examination of one of the burning questions of WWII: How did the Nazi's hide their atrocities and what did the Allies know as the "final solution" was implemented across Europe? Secret documents, messages and cables shed new light on one of the greatest tragedies of the 20th century. 32. HITLER'S SECRETS From his "grand deception" against Stalin to his spy operations in America, Adolf Hitler shared many secrets with his intelligence masters. An examination of Hitler and the eventual betrayal of his chief spymaster. 33. THE HUNT FOR ATOMIC SECRETS The all-important race to develop an atomic bomb led to some of the most daring Russian spy operations in the United States. Exclusive interviews with Russian agents detail the inside story of the Soviet atomic spy ring. 34. ROOSEVELT'S SPYMASTERS Details the American President's behind the scenes use of political and military intelligence operatives. From O.S.S. chief William Donovan to the wily Switzerland-based Allen Dulles, American spymasters helped Roosevelt keep an eye on his enemies - as well as his friends. 35. JAPAN: THE INVASION THAT NEVER WAS The secret US plan for the invasion of Japan was shrouded in secrecy. It was anticipated to be the most horrific battle of the war with hundreds of thousands of casualties. New revelations detail manipulated casualty figures and secret plans to stockpile gas weapons as the US prepared for "hell on earth." 36. ISRAELI INTELLIGENCE In a constant war of survival, the state of Israel commissioned super sleuths for military intelligence, kidnappings, assassinations and hostage rescues. From retributions against ex-Nazis after WWII to the establishment of the Mossad, an inside look at "Israeli intelligence." 37. COLD WAR: INSIDE THE C.I.A. An inside perspective on the CIA agency and its secret missions throughout the Cold War. From revolutionary coups and election rigging to embassy spying, the West employed the CIA in controversial ways to win the Cold War. 38. COLD WAR: INSIDE THE K.G.B. Untold stories behind the headlines in the unseen cold war battles between Western intelligence agencies and the KGB. Features exclusive interviews and new revelations about the KGB's missions and tactics. 39. BRITISH SECRET INTELLIGENCE IN WWII They were the English spies before "James Bond." They operated in the shadows with innocuous names like the Special Operations Executive, MI-5 and MI-6, but their missions were deadly serious. Amazing facts that are stranger than fiction in the storied history of Britain's intelligence service during the Second World War. 40. THE WIZARD WAR Secrets from the electronic battlefield. From the "Battle of the Beams" in WWII, to the evolution of weapons guidance and the blinding effects of electronic jamming, a look at the quest to dominate the "electromagnetic spectrum." 41. BATTLEFIELD DECEPTIONS From rubber tanks and camouflage to booby traps and tactical maneuvers of deception, the role "trickery" plays on the modern battlefield. 42. SPY PLANES An examination of the secret deployment of modern aircraft designed to spy from the sky. From remotely piloted vehicles on today's battlefield to the venerable U-2 and the SR-71, spy planes have long been the most vital top covert aircraft in the sky. 43. MAO'S SECRETS The roots of China's conflict with Taiwan go back to WWII. While the Allied and Axis powers battled for control of Europe, China's Chiang Kai-Shek and his US-backed State Police fought a bloody secret war against Mao Tse-tung's Soviet trained and financed army. 44. CHURCHILL'S GAMBLES An inside look at the man who, more than any of his contemporaries, embraced secret intelligence operations, deception and code-breaking as viable instruments of modern war. 45. NAZI PROPAGANDA Behind the Nazi war machine was a well-crafted secret propaganda campaign aimed at Germans and foreigners. From newsreels and newspapers to well choreographed spectacles, Nazi propaganda laid the foundation early on for war and retribution in Europe. 46. THE BALKANS TINDERBOX A look at the secret forces behind the strife throughout the Balkan States. From a single gunshot in Sarajevo that started WWI to the Nazi occupation in WWII, to "ethnic cleansing" and the war in Kosovo, this volatile region has long been a threat to the peace of Europe. 47. PRISONERS OF WAR, PART ONE Examines the treatment of prisoners of war early in the 20th century. From capture to interrogation and internment, the fate of thousands of WWI prisoners was determined by their captors off the battlefield. 48. PRISONERS OF WAR, PART TWO Examines the treatment of prisoners of war on both sides during WWII. From interrogation to housing to repatriation, civilian and military POWs were often used as pawns between warring nations. 49. PRISONERS OF WAR, PART THREE From brainwashing in Korea to courageous acts of heroism in Vietnam and the Gulf War, a unique examination of POWs, their families, and their secrets. 50. THE CAMBRIDGE FIVE They were five disillusioned young men studying at Cambridge University in the 1930's when they were secretly recruited by Soviet agents. They went on to become the most successful spies of the 20th century, penetrating both American and British governments at the highest levels. 51. PSYCHOLOGICAL WARFARE The soldiers who employ "Psy Ops" use every means available to destroy the will of the enemy to resist. The secret tools and techniques of wartime "persuasion." 52. SECRET SUBMARINES IN WWII From silent one-man midget subs to U-boats on secret missions, both sides used secret submersibles of all shapes and sizes to conduct clandestine warfare in the war. An examination of the murky world of underwater "sneak craft" in WWII. 53. HIROHITO'S WAR Japanese tradition made him a god, but Japanese law made him Commander in Chief of the Japanese Armed Forces. Never tried for war crimes or even interrogated, Hirohito was an enigmatic figure from Pearl Harbor to his secret role in the surrender of Japan. 54. VIETNAM: JOHNSON'S BATTLEGROUND The war behind the war in Vietnam – the critical struggle over public opinion. Secret Vietnamese strategies were designed to sabotage American morale, while Lyndon Johnson's White House attempted to keep the support of U.S. citizens. 55. HITLER'S LAST DAYS Secret Nazi attempts to turn the tide of war as Berlin crumbled. Joseph Goebbel's diaries provide a fresh understanding of life inside Hitler's bunker in the final days of the Reich. 56. COLD WAR: EISENHOWER'S OPERATIVES The Supreme Allied Commander of World War Two relied on the covert arm of the CIA to an unprecedented scale during his presidency. From his education on clandestine warfare from Winston Churchill to CIA missions all over the world, Eisenhower unleashed his operatives like no other U.S. leader. 57. COLD WAR: THE KENNEDY YEARS This youngest of American presidents took over in the most tense period of the Cold War. The stories from within the White House, on the front lines of CIA operations in Cuba and in the espionage capital of Berlin. 58. COLD WAR: NIXON'S SECRETS The story behind Richard Nixon's resounding triumphs and crushing defeats. Included are his stinging investigation of alleged Communist Alger Hiss, the covert missions carried out during his presidency in Vietnam and the secrets behind his foreign policy victories with China and the Soviet Union. 59. COLD WAR: KHRUSHCHEV'S REGIME Although he tried to distance himself from Stalin's ruthless regime, Khrushchev brought the world to the brink of nuclear war. A look at the Cuban Missile Crisis from the Soviet point of view, as well as brutal repressions in Poland and Hungary against Communist resistors. 60. THE GULF WAR: ARCHITECTS OF DESERT STORM The top-secret planning behind the Coalition's victory over Iraq. How former CIA director President George Bush, General Norman Schwarzkopf, General Colin Powell and others gathered and analyzed the crucial information needed to develop their deceptive and overwhelming battlefield strategy in the Persian Gulf. 61. COLD WAR: CUBA'S COMMUNIST REVOLUTION From CIA assassination attempts foiled by Cuban Intelligence agents to Castro's secret pacts with the Soviets and his survival after the Cold War, a look at one of the most enduring revolutionaries of the twentieth century. 62. MUSSOLINI'S HENCHMEN An inside look at fascist Italy. Starting with Mussolini's rise to power, the unknown stories of the shadowy figures who protected "Il Duce" and the tenuous Axis relationship with Nazi Germany. 63. VIETNAM: HO CHI MINH'S REVOLUTION The secrets behind Ho Chi Minh's control of Vietnam and his ability to force the Japanese, the French and the Americans out of his country during his three decade reign. 64. COLD WAR: BREZHNEV'S KREMLIN Before Leonid Brezhnev signed nuclear arms reduction agreements with the West, he led the Soviets into one conflict after another. From Soviet involvement in Vietnam and its role in Arab-Israeli conflicts to the untold stories of the invasion of Afghanistan. 65. THE GULF WAR: IRAQ'S SECRETS Saddam Hussein used cunning and deception to befriend the West. Then he turned his back. He has risked everything to secretly develop his weapons of mass destruction, including the welfare of his own people. http://www.secretsofwar.com/ This topic has been replaced and its title has been changed! byzantiner

Дали идеята за един учебник по история за всички ученици от страните-членки на ЕС е опит за налагане на едно виждане или на единна гледна точка от позициите на европейската перспектива, пита полското издание "Впрост" и цитира мненията за това на полски политици и историци. Роман Гертих - министър на образованието на Полша заявява: "Във всички европейски страни изучаването на историята поставя различни акценти. Поради това е трудно да си представим изучаване на "историята на Европа". Това е опит за създаване на "европейска идентичност", а аз не съм съгласен с това. Ако темата бъде повдигната по време на срещата на министрите на образованието от ЕС в Хайделберг през следващата седмица, ще декларирам позицията си. Не съм сигурен, че точно германското председателство на ЕС е най-доброто време за обсъждане на общ учебник по история. Историята на Германия и отношенията й с нейните съседи имат много особен характер." Елжбета Якубяк - началник на кабинета на президента, заявява, че идеята на немския министър за такъв общ учебник е добра тема за разговор. "Не мисля, че е възможно създаването на такъв учебник. Възможни са спорове, свързани с разбирането ни за историята, например - кои са събитията, довели до падането на комунизма. Кое беше по-рано - "Солидарност" или падането на Берлинската стена... Ние, поляците, бяхме вече свободни, когато отидохме да рушим стената и седяхме върху нея като поляци от свободна страна, а Европа смята, че падането на комунизма е започнало именно с разрушаването на стената. Друг спорен въпрос е ролята на Полша във Втората световна война. Смятат, че армията ни е била десетхилядна, а това е много мощна европейска сила, създадена в много особени условия. Разговорът за общ учебник ще засяга много детайли и, поради това, ще бъде трудно да се споразумеем." Проф. Зджислав Мах от Центъра за европейски проучвания в Ягелонския университет смята, че: "Изработването на общ учебник по история за всички ученици в страните от ЕС е добра идея, тъй като един от основните проблеми на общността е, че нейните граждани знаят твърде малко едни за други. Такъв учебник ще даде възможност да се коригират едностранни схващания за някои факти и да се елиминират премълчаванията. Важно е това, че създаването на обща европейска идентичност изисква поглед върху историята именно от европейска перспектива. Отделните събития придобиват смисъл, само когато ги поставим в определена рамка. Ако ЕС има усещане на обществено-културна общност и, ако трябва да съществува европейска идентичност, струва ми се, че общото изучаване на историята е задължително. Важно е също да се обсъдят различните интерпретации на историческите факти, даже когато за някои неща не можем да се споразумеем до края. На Европа трябва да се гледа като на едно цяло. Общият учебник ще помогне за преодоляване на стереотипите и предразсъдъците, които все още произлизат от незнанието и едностранчивостта." www.actualno.com/

Попаднах на този тест, сърфирайки в един сайт, посветен на танкове... Да видим как мисли народонаселението...

http://www.pehota.start.bg/

Танковете остават на мода. Един от най-разпространените военни митове е, че армията на бъдещето няма да има нужда от танкове. Той се основава на твърдението, че бронебойните машини са прекалено уязвими за съвременните противотанкови оръжия и са неефективни при военни действия в градове. Именно тук в бъдеще вероятно ще бъде един от основните театри на бойни действия. Но изследванията на военни експерти опровергават тази гледна точка. По мнението на анализатори наред с различните наземни и въздушни безпилотни апарати танковете ще се запазят като един от ключовите елементи на бойните системи на бъдещето. Един от най-убедителните аргументи в тяхна полза бе представен от изследователската група Forecast International. Тази компания над 30 години се занимава с маркетингови изследвания на пазарите на въоръжение. Общият извод, който правят специалистите от Forecast International, е, че през идните десет години световният пазар на танкове ще бъде на сума 31,6 млрд. долара. Очаква се в света да бъдат произведени около 7800 танка. Различните съпътстващи програми, включително модернизацията, обслужването и т.н., могат да увеличат този пазар неколкократно. Forecast International условно дели пазара на бронирана техника на два сектора ­ долен и горен. В “горната” група са танковете, които експертите наричат “високотехнологични”. Такива са американският M1A2 Abrams, италианският Ariete 2, френският AMX Leclerc, британският Challenger 2, израелският Merkava Mk IV и германският Leopard 2. Тези танкове, твърдят анализаторите, са най-съвършените бронирани бойни машини, но са скъпи. Цената им е над 5 милиона долара всеки. Освен това модернизирането на подобни танкове също струва много скъпо. Създаването на нова модификация на “Abrams” или “Challenger” е съизмеримо със закупуването на още един такъв танк. Твърде високата цена е една от главните причини да се очаква този сегмент от международния пазар на танкове да заеме само 13 до 17 процента, а производството на подобни бронирани машини през идните десет години ще се съкращава, прогнозират експертите. В “ниския” сектор, според Forecast International, са по-прости и по-евтини машини. Към тях се причисляват танковете, произвеждани в различни страни, главно по съветски модели, а така също руските танкове. В тази група са пакистанският “Ал Халид”, разработен с участието на украински и китайски специалисти, китайският “Тип-98”, индийският “Арджун” и руският Т-90. Forecast International подчертава, че пакистанският, индийският и китайският танк могат да бъдат причислени към съветската школа на танкостроене. Такива и подобни машини през идните 10 години ще заемат около 40 на сто от пазара на бронирана техника. Относителната популярност на подобни танкове се дължи основно на сравнително ниската им цена. Трябва специално да бъде отбелязано, че експертите от Forecast International не съобщават нищо за качеството на руските танкове. Още в средата на 2004 г. компанията публикува рейтинг на основните бойни танкове. В него руските машини липсваха. Тогава анализаторите се оправдаха, че руските танкове при невисоката си цена в технологично отношение са по-несъвършени от западните. В руски източници се отбелязва по този въпрос, че базовата модификация на един танк може силно да се различава от танка, който допълнително е бил снабден с най-новите разработки в областта на бойните системи и електрониката. Например, танкът Т-72, който бе на въоръжение в армията на Саддам Хюсеин, не може да бъде сравняван с танковете, които в момента Русия предлага на международните пазари. Разбира се, и цената на сегашните руски танковe силно се различава от тази на произвежданите преди години. Руски експерти твърдят, че при сравнителни изпитания, в които са участвали руски, украински и западни танкове, техните машини са се представили не по-зле от западните си конкуренти. По някои характеристики руските и украинските танкове дори превъзхождали “Ейбръмс”, “Льоклерк”, “Леопард” и “Челинджър”. Специалистите, участвали в изпитанията, са изтъкнали, че украинските и руските танкове лесно се ремонтират и имат сигурни двигатели, трансмисия и други системи. Слабо място на руските танкове си остава електрониката, макар и този въпрос да е спорен, тъй като в последно време се разработват нови системи. Недостатъкът в някаква степен се компенсира от по-ниската цена и по-малкият разход на гориво. По тази причина руски експерти смятат, че изводите на Forecast International не могат да бъдат приемани безрезервно. При модернизирането на своите танкове в момента, американците и британците често използват идеите на някои разработки още от съветско време. Така например, американската корпорация Raytheon е разработила система за активна защита на танковете от противотанково реактивно оръжие. Системата се нарича Quick Kill System (QKS) и действа по принцип, който е използван още от съветските инженери в системите “Дрозд”, “Дрозд 2” и “Арена”. Срещу противотанковата ракета QKS се изстрелва снаряд, който я унищожава с насочен взрив. Руските системи унищожават вражеската ракета с осколочни гранати. Недостатък на руската техника е, че шрапнелите могат да поразят войници, които са в близост до танка. При американската система, която използва насочен взрив, такава опасност няма. Друга американска разработка ­ системата Close-In Countermeasure system (CICS), действа по подобен принцип. Тя изстрелва метални топчета, които унищожават вражеската ракета още по пътя є към целта. И двете американски системи в момента са в процес на разработка, докато “Дрозд” се монтира на руските танкове още от 1983 г., припомнят руски експерти. Още една система, която танковете “Ейбръмс” започнаха да получават едва в последно време, отдавна се използва в съветските и руските танкове, сочат руски източници. Това е тъй наречената динамична защита. Тя представлява стоманени блокове, напълнени с взривно вещество, които при възпламеняването си разрушават кумулативната струя и не є позволяват да пробие бронята на танка. Подобни системи не са руски патент. Те отдавна се разработват и на Запад, но танковете “Ейбръмс” бяха снабдени с тях едва неотдавна, след като се сблъскаха с нападенията с РПГ в Ирак. Възниква въпросът кой ще лапне голямото парче от пазарния дял? Отговорът е ­ големите световни производители на въоръжение. А те са известни. Стокхолмският международен институт за мирни изследвания, който всъщност дава анализи за военните доктрини, бюджети, производство и сигурност (виж кн. 2/2006) всяка година класира 100-те водещи компании (без Китай), производители на оръжие. През 2003 г. техните продажби са били за 236 млрд. долара. От тях 38 са в САЩ и 1 в Канада с пазарен дял 63,2 на сто. На европейските производители (сред тях 6 руски) се падат 30,5 на сто от продажбите. Това са и големите играчи на пазара на танкове. Специализиралите се сред тях в бронетанкова техника ще приберат и лъвските печалби. Логично, бизнесът с война всъщност никога не е затихвал. Валентин НЕДЯЛКОВ --- http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BD%D0%BA http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BB%...%BD%D0%BA%D0%B0 http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB...e?THEMEID=69264 http://en.wikipedia.org/wiki/Tank_classification http://en.wikipedia.org/wiki/Armoured_fighting_vehicle http://en.wikipedia.org/wiki/Comparison_of...ld_War_II_tanks http://en.wikipedia.org/wiki/History_of_the_tank http://fr.wikipedia.org/wiki/Histoire_du_char_de_combat http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_main_...anks_by_country http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%90%D0%A3 http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8B%...%BD%D0%BA%D0%B8 http://www.battlefield.ru/ http://armor.kiev.ua/ http://wio.ru/tank/ww1tanru.htm http://wio.ru/tank/ww2aceru.htm http://armor.kiev.ua/ptur/ http://achtungpanzer.bos.ru/ http://armoured.vif2.ru/main.htm http://www.btvt.narod.ru/ http://bronia.boinaslava.net/ http://ru-front.h1.ru/ http://www.armorinaction.com/ http://en.wikipedia.org/wiki/Armoured_warfare http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_armou...ghting_vehicles http://www.globalsecurity.org/military/lib.../17-15/chp4.htm http://www.geocities.com/Pentagon/Quarters...ger1/tiger1.htm http://www.tigertank-h-e-181.com/ http://www.alanhamby.com/tiger.html http://www.leibstandarte.uni.cc/ http://www.worldwar2aces.com/ http://www.chsk.com/steppenwolf/tigers.htm http://www.deol.ru/manclub/war/acestank.htm http://wwiivehicles.com/ http://wwiivehicles.com/wwii/default.asp http://www.tankmuseum.ru/index_r.html http://battle-tank.by.ru/ http://weapon.docdvd.ru/ http://easyget.narod.ru/tanks.html http://battletanks.com/ http://www.military.cz/panzer/index_en.htm

Танкът е бронирано верижно бойно средство, чието основно оръжие по принцип е оръдието и е предназначено за унищожаване на наземните бойни сили и съоръжения на противника. Скоростта му е около 30–50 км/ч по умерено тежък терен и над 70 км/ч на шосе. Независимо, че настоящите танкове са много бързи, сегашната тенденция е да се сведе до минимум придвижването им на собствен ход, поради големия разход на енергия. Минните полета и блатистите терени са голяма пречка за самостоятелното им придвижване. Транспортирането по въздуха се ограничава от голямото им тегло. Ето защо се предпочита доставянето на танковете до театъра на бойните действия да става по вода или с наземен (в частност железопътен) транспорт. Танковете са особено полезни при действия в пустинни области — факт, доказан от първата Войната в Персийския залив (1991), както и от войната в Ирак. В днешни дни е прието танковете да се делят на две групи: * Основни бойни танкове, (ОБТ) (англ. Main battle tank - MBT) — танкове предназначени за решаването на основни бойни задачи. Съчетават висока мобилност, бронираност и огнева мощ. * Леки танкове - в тази група влизат всички танкове предназначени за решаването на поддържащи и специални задачи: танкета, плаващ танк, разузнавателен танк и т.н. По принцип те се отличават от ОБТ с по-малката си бронезащита (лека броня, често на основата на алуминиеви сплави) и по-слабо въоръжение (не винаги). Конструктивни елементи Двигател В ранните етапи на развитие на танкостроенето обикновено е използван бензинов двигател. В края на 30-те години на миналия век започват да се използват дизелови двигатели, а в края на века на някои танкова вече се монтират газотурбинни двигатели. Първият танк с газотурбинен двигател (ГТД) е съветският Т-80. В хода на развитието на танкостроенето расте и мощността, надежността и другите основни показатели на танковите двигатели. В ранните модели фактически са монтирани автомобилни двигатели, но с нарастването на теглото на танка се появява необходимостта от специално конструирани двигатели. За да има танка приемливи ходови качества съотношението мощност на двигателя/бойна маса на танка не трябва да бъде по-малко от 18-20 к.с./т. Ходова част Всички танкове използват гъсеничен движител, чийто прототип е бил патентован още през 1818 г. от французина Дюбоше. Тази конструкция на ходовата част позволява на танка да се движи без затруднение в условията на липса на пътища и по различни типове почва. Веригите на съвременните танкове са изработени от стомана с метални или гумено-метални шарнири. Веригите при някои танкове се движат по метални ролки, по правило гумирани, а при други се използват специалнни поддържащи ролки.Обикновено в съвременните танкове ролките са от 5 до 7. В предната част се намират направляващите колела, които заедно с механизъма за натягане осигурявта необходимия опън на веригата. Веригата се привежда в движение от водещите колела, задвижвани от двигателя посредством предавателна кутия. Завиването се осъществява чрез блокиране на една от веригите. Един от най-важните параметри на ходовата част се явява специфичното налягане на танка върху почвата. То представлява съотношението между масата на танка и опорната повърхност на веригата и се измерва в кг/см2. Колкото по-малко е това съотношение толкова по по-мека почва може да се движи танка. Системи за защита на екипажа и танка * Броня Съвременните танкове притежават сложна по конструкцията си броня. Като цяло се различават два вида броня - пасивна броня и динамична защита. В съвременното танкостроене се използва многослойна пасивна броня, произведена от няколко слоя стомана, керамика, стъклотесктолити, материали с висока плътност (напр. обеднен уран), противонеутронни слоеве (предназначени за намаляване на неутронното излъчване при ядерен взрив), различни вътрешни покрития (за защита на екипажа от броневи осколки) и др. Освен основната броня, често на танковете се монтират допълнителни противокумулативни екрани. Принципът им не се е изменил от времето на Втората световна война, когато и съветските и немските танкисти закрепвали листове ламарина за защита от преносимите противотанкови оръжия на противника. Противокомулативният екран представлява решетка или платно от метал, смес от тъкан и гума и др. При попадение на кумулативен снаряд разривът става преди срещата с оновната броня. По този начи кумулативната струя изминава значително разстояние, а това води до нейният разпад и намаляване на пробивната и сила. В съвременните танкове броневите листове са разположени под ъгъл с вертикалата, дебелината на бронята е силно диференцирана - предните сектори на корпуса и куполата са защитени много по-добре от страничните (бордовите) сектори и задната част на корпуса. Такава схема на брониране е приета след продължителни анализи на повредените в бой танкове, при който е доказано, че голямата част от попаденията са именно в челната част. Динамичната защита се състои от специални контейнери с взривно вещество разположени непосредствено в броневия лист (обикновена динамична защита) или върху броневия лист (навесна динамична защита). Така при попадение в бронята на танка динамичната защита детонира и до голяма степен снижава ударната сила на боеприпаса поразил танка. Обикновената динамична защита се използва за борба с всякакъв вид боеприпаси, докато навесната динамична защита е предназначена само за борба с кумулативни боеприпаси. * Система за активна защита Активната защита представлява система за изстрелване на специални снаряди, работеща съвместно с локална радиолокационна система. След като радиолокационната система открие приближаващ се към танка снаряд (напр. от гранатомет) автоматично се подава команда за изстрелване на снаряд, който се взривява и създава облак от осколки. Осколките унищожават противотанковия снаряд или значително снижават пораженията от него. Въвеждането на въоръжение на активната защита значително (над 3 пъти) повишава живучестта на танка. Пионери в тази област са съветските и руските танкостроители.Те първи въвеждат комплекс за активна защита - "Дрозд". Системата е монтирана на танка Т-55 АД през 1983 г. * Система за защита от оръжия за масово поразяване Системата за защита на екипажа от оръжия за масово поразяване (ОМП) се състои от множество подсистеми - за филтриране на въздуха, за създаване на вътрешно налягане, компоненти вграждани в бронята за защита от неутронното излъчване, пълно херметизиране на танка и т.н. По този начин се осигурява защита на екипажа от поразяващите фактори на ядрения взрив, химическото и биологическото оръжие. * Системa за оптико-електронно подавяне Наводката към целта на съвременните управляеми противотанкови средства се осъществява от оператор или от система за самостоятелно управление до целта. Поради това танковете се въоръжават със различни системи за оптико-електронно подавяне, за защита от управляваните чрез корекция, по лазерен лъч или радио противотанкови оръжия. Системите за оптико-електронно подавяне създава смущения в каналите за управление на ПТ оръжията. * Системи за създаване на димни завеси По своята същност димните завеси представляват аерозоли. Благодарение на състава си те значително затрудняват проникването на светлината от видимия диапазон. Това позволява танака да се "скрие" от визуалното наблюдение или от наблюдението с помощта на различни технически средства (лазерни или инфрачервени прицели), като по този начин да се затрудни прицелването по него. Димните завеси значително снижават ефективността на противотанковите средства използващи лазерни, инфрачервени или телевизионни системи за управление. Съвременните танкове са въоръжени с два основни вида системи за създаване на димни завеси: 1. система от специални димови гранатомети. 2. термодимна система. * Други системи за маскировка За повишаване маскировката на танка се използват различни методи - боядисването на танка в маскировъчни цветове, монтирането на системи за маскировка в инфрачервения диапазон, намаляване шума на двигателя, покриване с радиопоглъщащи материали и т. н. Въоръжение * Танково оръдие Основно въоръжение в танка е танковото оръдие. В болшинството от случаите се използва за стрлба с право мерене. Съвременните танкови оръдия имат гладкостволни или нарезни оръдия с голям калибър (от 105 мм до 125 мм). Обикновено са снабдени с система за автоматично зареждане, което позволява да се намали екипажа и да се увеличи темпът на стрелбата. Оръдията използват широка гама от боеприпаси, предназначени за унищожаване както на бронирани цели, така и на пехота. Оснвоните типове боеприпаси използвани от танковете са: * фугасен снаряд (осколъчно-фугасен снаряд) - предназначен е за унищожаване на бронирани и небронирани цяли и жива сила. * кумулативен снаряд - предназначен за поражение на бронирани цели. * подкалиберн броенебоен снаряд - предназначен за поражение на бронирани цели. * специални снаряди - за поставяне на димни завеси и др. * снаряд/управляем снаряд - за поражение на бронирани цели. * Картечница По правило съвременните танкове са въоръжени с две картечници. Едната е монтирана сдвоено с оръдието и се използва за воденен на огън по пехотата, и небронирани цели. Втортата картечница е монтирана на куполата на танка и се използва за водене на огън по нисколетящи цели - най-вече вертолети. * Ракетно въоръжение Ракетното въоръжение се използва в танковете като допълнение на танковото оръдие. Въпреки, че са правени доста опита да бъде създаден танк с изцяло ракетно въоръжение до сега опитите не са довели до налагането на танк от този тип в съвременния бой. До сега са създадени танкове от чието оръдие могат да се изстрелват различни видове управляеми ракети. Лидер в областта е руското танкостроене, което е създало т. нар. оръдие-пускова установка. Съвременните модели руски танкове са въоръжени с такова оръдие.С него може да се води огън не само със снаряди, но и с управляеми ракети. Достигната е ефективност на попаденията 80% (за цели тип "танк"),а дистанцията на стрелбата е от порядъка на 4 000 м. * Друго въоръжение Някои модели танкове са въоръжени с автоматични минохвъргачки (използват се не само за водене на огън по пехотата, но и за разминиране). Все по-често се появяват съобщения за въоръжаването на танкове с лазерни оръжия, напр. за най-новите модели китайски танкове. Тактика на използване Танкът може да изпълнява широк кръг от бойни задачи. Въпреки това основните задачи поставяни пред него са непосредствена поддръжка на пехотата, противотанкови операции и развитие на пробива. Именно развитието на пробива, а след това и развитието на успеха на операцията е най-ефективният вид задача. В този случай танковите съединения се въвеждат в района на пробива и благодарение на високата си мобилност, огневата си мощ и високата си автономност могат да се придвижат в дълбочината на отбраната на противника, да прекъснат пътищата му за снабдяване, да разрушават обекти от неговата инфраструктура, щабове и свързочни възли и да овладяват важни стратегически райони. При създаване на благоприятни тактически условия танковите съединения могат да обкръжат противника, чрез обход и обхват. Именно с такива дълбоки танкови вклинявания немската армия печели бързите си победи в началото на Втората световна война. Въпреки, че танкът притежава висока степен на универсалност и великолепни бойни качества, той не може да изпълнява всякакви задачи. Например при водене на бой в населени места танкът да действа само при плътната поддръжка на пехотата. Друга слабост на танка е слабата съпротивителна сила срещу нападение от въздуха. В наши дни най-страшният противник за танка е именно хеликоптерът за противотанкова борба. Компоновка на танка До този момент почти всички танкове в световен мащаб са изпълнени по т. нар. класическа компоновъчна схема. Класическата компоновъчна схема включва корпус с моторно-тансмисионно отделение и монтирана върху него въртяща се на 360° купола, в която е монтирано основното въоръжение на танка - оръдието. Изключение от класическата компоновъчна схема са: - шведския танк Strv-103 изпълнен по безкуполна схема. При него за движение на оръдието по хоризонталата се осъщевствява чрез завъртането на цялата машина, а за движението по вертикалата - специални хидропневматични устройства. - израелските танкове Меркава Мк.1, Меркава Мк.2 и Меркава Мк.3 при които моторно-трансмисионното отделение е разположено в предната част на корпуса. История Предшественици на танковете били трактори, покрити с метални плочи. Първите танкове са въоръжени само с картечници и за пръв път са използвани през Първата световна война. На 15 септември 1916 година англичаните транспортират 49 танка Марк I за битката при френския град Сом, от които само 32 са в състояние да участват в първия бой, а едва 9 прекосяват ничията земя и достигат до германските позиции. През Втората световна война те са основен елемент на блицкрига. Намират и всевъзможни и разнообразни приложения: като миночистачи, огнемети, командирски танкове, съоръжавани са с кранове, използвани са за булдозери и влекачи. След Втората световна война въоръжението им непрекъснато се усъвършенства и включва противотанкови ракети, инфрачервени и лазерни системи за насочване и визуализация, радари, миномети, сателитна комуникация, коаксиални на основното оръдие по-малки оръдия, леки и тежки картечници, димни гранати, сълзотворен газ, компютри, „реактивна броня“ и др. От Втората световна война насам танковите войски са основната ударна сила в наземните войскови операции. Уникалното съчетание на маневреност, броня и огнева мощ позволяват на танка да решава голяма част от задачите в съвременния бой. Това дава възможност да се направят няколко извода в бъдещото развитие на танка: Усъвършенстване на въоръжението Във връзка с близката преспектива за преминаване към по-мощни оръдия от калибър 140 мм, се правят разработки за електромагнитни и електрохимически оръдия. Това ще позволи да се достигне нач. скорост на снаряда от 4 000-5 000 м/сек., а това от своя страна ще доведе до повишаване на бронепробиваемостта му. При оръдията от този калибър най-вероятно ще се наложи преминаване унитарни боеприпаси към боеприпаси с разделно пълнене. Ще влизат на въоръжение все по-съвършенни системи за управление на огъня. Усъсвършенстване на системите за защита Тук тенденцията е към усъвършенстване на пасивната броня и системите за динамична и активна защита. Възможна е появата на електирческа броня (виж по-горе). Активно ще се работи по създаването на различни системи за създаване на смущения, оптико-електронно подавяне и други средства за борба с високоточните оръжия. Усъвършенстване на компоновачната схема В настоящият момент усъсвършенстването на компоновачната схема конструктивно е изчерпало своя резерв. В стадий на разработка са различни новаторски конструктивни схеми - например, разделянето на танка на изолирани боен отсек и отсек за управление; двусъставен танк и др. Усъсвършенстване на системите за управление на боя Свързване в бъдеще на танковете в обща компютърна мержа, което ще позволи подобряване тактиката им на използване. --- Класификация на танка Класификацията на танковете се е променяла и развивала в периода след създаването на първия танк. Системите за класификация не са притежавали устойчивост поради промените в теориите за бойното им използване и бързото развитие на технологията. При един исторически преглед могат да бъдат изброени няколко различни методи на класификация на танковете в зависимост от военната доктрина, способите за бойно използване на танковете, състоянието на научно-техническата база и производствените възможности на страната-производител. На тази база са определяни и необходимите видове танкове, количественото съотношение между тях и тактико-техническите характеристики на всеки вид. Поради това класификацията на танковете се е базирала на приетата в страната организация на Въоръжените сили и не може да се каже, че е съществувала обща система важаща за всички периоди или страни. В зависимост от приетата военна доктрина се е отдавало предпочитание на огневата мощ, бронезащитата или маневреността. До началото на Втората световна война най-популярни са били две системи за класификация на танковете – по бойно тегло и по предназначение. • Класификация по бойно тегло на танка: Класификацията на танковете по бойно тегло възниква още в най-ранния етап на развитието на танкостроенето, т.е. тогава когато всички танкове са имали почти еднаква маневреност и бронева защита. По това време основната разлика между различните класове танкове е била във количеството на въоръжението им, а от там и в числеността на екипажа. Именно това обстоятелство оказва определящо влияние на габаритите и бойната маса на танка. Счита се, че за основа на класификацията по бойно тегло послужва товароподемността на железопътните платформи и мостове.Съгласно приетата класификация по бойно тегло танковете биват: o Малък танк (танкета). Танк с бойно тегло до 5 тона. Въоръжен с една или няколко картечници. Голяма част от малките танкове са плаващи. Основното им предназначение е за водене на разузнаване в интерес на общовойсковите и танковите части и съединения, като средство за връзка, за форсиране на водни прегради и за противотанкова борба. Използвани са за усилване на конницата и пехотата, за настъпление срешу преминал в отбрана противник, но само след пробив на предната отбранителна полоса и под прикритието на леки танкове. o Лек танк. Танк с тегло от 5 до 15 тона. Въоръжен с малокалибрено оръдие и картечница или с една до няколко картечници. Основно са използвани като средство за усилване на пехотата. o Среден танк. Танк с тегло от 15 до 30 тона. Въоръжен с голямокалибрено оръдие и от една до няколко картечници. Предназначени са усилване на пехотата при пробив на силно укрепена отбранителна полоса на противника. o Тежък танк. Танк с тегло над 30 тона. Въоръжен с няколко оръдия от различен калибър и няколко картченици. Предназначени са за усилване на общовойсковите съединения при пробив на силно укрепена отбранителна полоса или укрепен район (УР) на противника. Постепенно бойното тегло прества да бъде критерий за надеждна оценка на бойните качества на танка. Едно и също бойно тегло е можело да се дължи на усилената бронезащита, на по-мощно въоръжение или на по-големи габарити. • Класификация по предназначение на танка: o Линеен танк. Така са наричани обикновените бойни танкове, за разлика от специалните. Линейните танкове обикновено са на въоръжение в механизираните и танковите подразделения, части и съединения. o Специален танк. Към специалните танкове се отнасят танковете, които изпълнявта специфични задачи – артилерийски, химически, огнеметни и др. До началото на Втората световна война специалните танкове са пускани в ограничени количества в сравнение с линейните. - Артилерийски танк. Въоръжен с мощно оръдейно въоръжение. Предназначен за огнева поддръжка и съпровождане на линейните танкове. - Химически танк. Въоръжен със специална техника за изстрелване на огнева смес по живата сила и укрепленията на противника, създаване на димни завеси, заразяване на местността с БОВ и дегазация. - Инженерен танк. Въоръжен със специална техника за преодоляване на естествени и изкуствени препятствия. - Свързочен танк. Въоръжен със свързочна техника за осъществяване на връзката между танковите част и съединения с висшестоящото командване. - Транспортни танкове. Предназначени за снабдяване на линейните танкове с боеприпаси и ГСМ в хода на боя, транспорт на войски и евакуация на ранени. След 1950 г. постепенно е въведена нова система за класификация на танковете приета в повечето от развитите страни. Съгласно нея в зависимост от задачите, които изпълняват, танковете се делят на две основни групи: • Лек танк - в тази група влизат всички танкове предназначени за решаването на специални задачи: танкета, плаващ танк, разузнавателен танк и т.н. По принцип те се отличават от ОБТ с по-малката си бронезащита (лека броня, често на основата на алуминиеви сплави) и по-слабо въоръжение (не винаги). • Основн боен танк, (ОБТ) (англ. main battle tank - MBT) — танкове предназначени за решаването на основни бойни задачи. Съчетават висока мобилност, бронираност и огнева мощ. • Немска система за класификация. Въведена е в Германия след 1930 г. и от там носи името си. По-късно за кратък период е възприета в САЩ и Великобритания. За основа се приема огневата мощ на танка. Танковете се класифицират в три вида: с картечно въоръжение, с леко оръдейно въоръжение (20 – 50 мм) и с тежко оръдейно въоръжение (над 75 мм). • Английска система за класификация. Въведена е във Великобритания през 1937 г. За основа се приема предназначението на танковете. Съгласно нея във Въоръжените сили на страната има крейсерски, пехотни и леки (разузнавателни) танкове. Крейсерският танк е предназначен за използване в състава на големи танкови съединения, за решаването на самостоятелни задачи. Пехотният танк е предназначен за непосредствена поддръжка на пехотата, а лекия за разузнаване. Класификацията е използвана само във Великобритания в периода 1937 – 1944 г. От историческа гледна точка съществуват голям брой имена давани на различните танкове, кито в някои случаи въобще не отговарят на техническите характеристики на самата машина. - Пехотен танк - Ударен танк - Лек танк - Тежък танк - Основен боен танк - Специален танк

http://72.14.221.104/search?q=cache:Dz2lHC...;cd=7&gl=bg http://en.wikipedia.org/wiki/Cryptography http://en.wikipedia.org/wiki/Category:Cryptography http://en.wikipedia.org/w/index.php?title=...p;from=Software http://72.14.221.104/search?q=cache:Hh0hA7...;cd=6&gl=bg http://www.enigmahistory.org/text.html http://en.wikipedia.org/wiki/Enigma_machine http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D1%8A%...%BD%D0%B8%D1%87 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%...%B8%D0%BD%D0%B3 http://en.wikipedia.org/wiki/Ultra_%28WWII_intelligence%29 http://en.wikipedia.org/wiki/Sigaba http://en.wikipedia.org/wiki/Typex http://en.wikipedia.org/wiki/Lorenz_SZ_40/42 http://en.wikipedia.org/wiki/Siemens_and_Halske_T52 http://en.wikipedia.org/wiki/Geheimschreiber http://www.bookcase.ru/vz/vzcrip1.html http://fr.wikipedia.org/wiki/Enigma_(machine) http://www.apprendre-en-ligne.net/crypto/Enigma/index.html http://www-it.fmi.uni-sofia.bg/courses/BonI/chapter7.html http://www.eunet.bg/media/show_story.html?...;story=89216132 http://www-it.fmi.uni-sofia.bg/courses/BonI/toc.html http://netsec.iseca.org/materials/lecture_notes/crypto.txt http://72.14.221.104/search?q=cache:fi_P6F...;cd=6&gl=bg

В древния светилищен комплекс Перперикон е намерено липсващото звено от историята на траките. Става въпрос за прехода от късната Бронзова епоха и за началото на Ранно желязната епоха, като доказателства за това, са откритите от археолози през лятото на миналата година множество предмети. В края на Бронзовата епоха, вследствие на катаклизми се разрушава глобалната система, която учените наричат "Източно средиземноморска цивилизация". На нейно място настъпват, така наречените, "тъмни векове", период, който до скоро беше загадка за археолозите, разказва научният консултант по праистория доцент Красимир Лещаков, цитиран от БНР. По думите му по това време траките - или просто тракийските племена, са си живеели напълно спокойно, напълно отседнали, създавали са една висока цивилизация и ние за първи път може да видим плодовете на тази цивилизация и останките на тази цивилизация на Перперикон. Обитаваната площ е била около 12 кв. км, което е много повече от Троя или Микена, уточнява Лещаков и добавя, че Троя е пострадала през 11-8 век пр. Хр., за разлика от Перперикон, където е имало живот. Като доказателства са разкритите многобройни предмети - калъп за отливане на брадви, остатъци от мехове, използвани в леярското производство, стрели, тигели, прешлени на вретено. На базата на тези артефакти учените правят извода, че северната част на акропола на Перперикон през 13-12 век пр.Хр. е използвана активно като металургичен център. Специалистите говорят и за храмова икономика, съществувала на Крит и в Близкия Изток. Траките са познавали и игри, характерни за Египет и Месопотамия, свързани с гадаене и астрономия.

Есето През 1998 г. Йордан Ефтимов, започна да води курс в Нов български университет в София, наречен “Писане на есе”. За какво ставаше дума? Това не беше курс за creative writing или essai writing, а по-скоро academic writing – писане на прост текст, ориентиран към една обичайна социална проблематика. Тази проблематика е наистина с по-стеснен канал (за разлика от САЩ, където пишат за т.нар. “едрини” – масмедии, емиграция и пр.), а в него попадат едни такива теми: “Музиката, която слушам”, “Зелено е дървото на живота”, “Защо съм толкова умен?”, “Къде искам да отида?” и пр. С две думи, курсът визираше главно стратегиите за развиване на “есето”; за това , че за предпочитане е т.нар. “аргументативно” есе, ползването на тропите и че там, където има фигурация, няма нарация, за видовете аргументи, за силогизми, за Исократ и рогата, за общата модална логика, за писането и мисленето в абзаци и какво ли не още. И за да приключа с тази интродукция за есето, ще припомня вече казаното със смях от Ефтимов за някои резултати от неговите питомци: в течение на курса се налагало да припомня ето такива неща – кога се пише пълен член, в кои ситуации се слагат запетайките и т.н., все неща, заради които доста от курсистите трябвало да бъдат “резнати”, а не защото не са схванали какво могат да напишат по теми от типа “Азът – това са другите”, “София не е столица на България”, “Знамето и топката – винаги заедно” и тям подобни. Разбира се, отчитаме и факта, че курсът е бил задължителен за всички специалности, свързани с т.нар. social sciences и в него се записват девойки с джипове и пичове, които пишат контролните си на бланки от “Аполо и Болкан”, а иначе учат, да речем, бизнес администрация, туризъм, психология, реклама, сценография или оперно пеене. А сега да преминем към историята на въпроса. Според Роджър Фаулър в неговия “Речник на литературните термини” (НИ, С., 1993), “есе буквално означава експериментаторско поднасяне в свободно прозаично изложение на идея, оценка или преживяване”. Подобно, но по-обстоятелствено обяснява статията “есе” Иван Богданов в “Енциклопедичен речник на литературните термини” (“П. Берон”, С., 1993) – “жанр на прозата, съчетание между критика, философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействащ език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни становища или съществуват големи различия. Освен с образност и афористичност афористичният стил се отличава с творческа самобитност и новаторски дух”. В друга статия – “есеизъм”, същият автор обяснява, че това е творческият метод при обосновката на актуалните явления. Така или иначе, есето е литературен жанр, затова няма да срещнем статия за него в етически и философски речници, а в “Български тълковен речник” (НИ, С., 1973) статията не казва нещо по-различно: “малко художествено-критическо произведение, в което в сбита и изискана форма се излагат възгледите на писателя върху някакъв въпрос (най-често есето има философско-критически характер)”. И така, извън справочните постулати, що е есе? Като термин и форма жанрът “есе” (букв. "опит”) е въведен от Мишел дьо Монтен (1533-1592). През 1580 г. той издава първа и втора, а през 1588 г. третата книга на своите “Опити” (Essais), в които надделяват литературно-философските му размишления върху конкретни исторически факти от неговото минало и съвремие, етически въпроси, свързани с битови и културни проблеми. Имайки предвид гореказаното, не е трудно да придърпаме исторически границата на есето далеч назад във вековете, например до “Характери” на Теофраст (истинско име Тиртам) от ок. 240 г. пр. Хр. и ранно- и къснолатински образци. И Монтен, и Френсиз Бейкън познават увещателната и реторическата традиция на много творби от старогръцката и латинската литература, тя дори ляга в основите на онова, което те пишат. В този смисъл есетата визират прилично послание или призив до читателя. Във Франция Монтен утвърждава модела на моралистичния диспут, който е изграден анекдотично-дидактически. Стилът характерен въобще за френската школа, е повече сходен с автобиографията, той е интелектуално-селективен и не открито изповедален. За английската традиция е по-важен сантиментално-капризният стил, приглушаващ френската “сериозност” (Уйлям Хазлит, Чарлз Лам и др.), както иронията в стремежа да се ангажира читателя в процеса на интерпретиране (Суифт). По особен начин е положена есеистичната традиция в Америка. Тук ще използвам някои от размишленията на покойния наш преводач и критик Кръстан Дянков в предговора към “Гражданско неподчинение. Американски есета” (“Г. Бакалов”, Варна, 1981), наречен “Есе за Американското есе”: “В сградата на осемнайстия век един сприхав гений, който се прехранваше от писане на есета и съставяне на речници, нарече есето “хлабав изблик на ума човешки, залък нередовен и несмлян, съчинение безредно и случайно”. Може би прочутият доктор Самюъл Джонсън е отговарял с 40-годишно закъснение на Джоузеф Адисън, който в бр. 249 на своя “Спектейтър” бе написал: “Спра ли се на предмет, който не е бивал зачекван от други, обгръщам го от вси страни с размишленията си, без да спазвам никакъв ред или способ, тъй щото може да се появят по-скоро в хлабавостта и свободата на есе, отколкото подредени за премислен разговор”. И по-натам: “Съвременният американски есеист Стюърт Прат Шерман пише: “Обикновеният живот наистина наподобява есе: зачева се практически от едно нищо и до смъртта не стига до друга предвалително известна цел; избира пътя си като поток, ту с голяма скорост, ту със съпротива, дълго и гальовно заобикаляйки всяко препятствие и провирайки се през всяка готова вадичка. Всичко това е може би безсмислица, но нека си преставим менливите ручеи и настроения, играещи над дъното на посредствеността с недостижимия чар на сенките на светлината”. Естествено, американското есе е производно на Бейкъновската традиция: третото издание на събраните 58 есета на сър Френсиз Бейкън излиза в Англия само пет години след акостирането на “Мейфлауър” в бъдещата колония Плимът Рок. Каули, Адисън Стийл, д-р Джонсън, Голдсмит и сие са вече звършени есеисти, когато жителите на американските колонии водят битка за покоряването на дивите земи. Заедно с пренасянето на френската и английската традиция (Сент-Бьов, Иполит Тен, Метерлинк, Валери, Ренан, Чарлз Лем, Хазлит, Биърбом, Честертън), в Америка този жанр се поставя в услуга на хора от всички равнища и хоризонти на интелектуалния национален пейзаж; той е повече еластичен за обслужване на рано оформилата се “американска мечта” за “равните” и “неограничени” възможности на всеки жител на Америка и едновременно в него избуяват идеите за “неподчинение”, за формиране на ново “гражданско общество”, стъпило върху фундамента на свободния избор и демократичните ценности. Естествено, става дума за Бенджамин Франклин, Томас Пейн, Томас Джеферсън, Ралф Уолдо Емерсън, Едгар Алън По, Оливър Уендъл Холмз, Хенри Дейвид Торо, Хърман Мелвил, Уолт Уитман, Джон Дюи, Хенри Адамс, Хенри Джеймз Дюбойс, Робърт Лий Фрост, Шърууд Андерсън, Хенри Менкен Рузвелт, Едмънд Уилсън, Уилям Фокнър, Ърнест Хемингуей, Томас Улф, Лангстън Хюз, Джон Стайнбек, Ърскин Колдуел, Ленърд Бърнстейн, Норман Мейлър, Джеймз Болдуин, Кърт Вонегът-младши, Мартин Лутър Кинг, Джон Ъпдайк и т.н., т.е. от края на XVIII век до наши дни. Днес есистиката в САЩ е на особена почит, както беше и доскоро сред чернокожи писатели като Бжеймз Болдуин или Лерой Джоунс. Това поставя и проблеми пред методологията й. През 1969 г. Робърт Скоулз и Карл Клаус в съвместния си труд “Елементи на есето” се опитаха да систематизират жанра съобразно аналогиите му с реториката, поезията, разказа и пиесата, като правят извода, че “всяко есе може да представлява съчетание от четири основни форми”. Смятаме, че жанрово поставено, есето е самостойна форма. Друг е въпросът дали е първостепенна или второстепенна. Въпросът в този случай е реторичен – няма първостепенни и второстепенни жанрове, има добри и лоши образци. А сега още някои размисли за същността на есето, изведени аксиоматично: 1. Есето не е полемика, а разговор с имагинерен (въображаем) слушател. 2. В най-добрите си образци формата есе не изключва ползотворно и стимулиращо напрежение между обикновено висшата сериозност на темата и направо небрежната неофициалност на поднасянето й. 3. Есето трябва да изглежда свободно, но не немощно; неангажирано, но не и тривиално. 4. Есето е призив към читателя, понякога комплексен и двусмислен, ако в него е вложена ирония. 5. За разлика от трактатите и моралистичните беседи, есето е изтънчена и сложна форма на непосредствен разговор, плавен начин за изразяване на размишления за нравствеността, афоризми и неща, казани между другото, по-малко строго и по-малко отблъскващи. 6. Тематично есето е полифонично, то е “черна дупка”, което се определя от неговата насоченост: популярно, критическо, дидактическо, историческо, естествено-историческо, рефлективно, пътеписно, лично, описателно, фейлетонно, фантастично, анекдотично, импресивно… 7. Неопределено-разтегливата форма на жанра “есе” рефлектира в неговия емоционално-стилистичен колорит: то може да бъде толкова лично, колкото четката за зъби, тъй възвишено и патетично като Хималайски връх; то може да бъде ерудирано като социологически трактат и лековато като пяна; във всички случаи обаче синтезирано и аргументирано то представя историята на човешкия духовен полет. Владимир ШУМЕЛОВ

От стотици години насам песимисти, учени и писатели фантасти се опитват да предвидят какво е следващото фатално бедствие, което ще се стовари върху човечеството. Днес на мода са глобалното затопляне и изчерпването на изкопаемите горива. Група астронав­ти обаче е загрижена за още една опасност - към Земята да се насочи голям астероид. Познатата от холивудски продукции под името Армагедон заплаха всъщност е съвсем реална. Дотолкова, че започва изготвяне на международно споразумение, което ще определя кой, как и с какви пари ще организира спасителна мисия при подобен случай. Междувременно пред американската космическа агенция NASA стои сложната задача да следи движението на хиляди астероиди, които минават в близост до Земята. Поводи за стрес Защитата от сблъсък излиза на дневен ред преди две и половина години. Тогава космически изследователи алармират, че са забелязали астероид, орбитиращ около Слънцето, който може да се блъсне в Земята през 2029 г. За известно време вероятността това да се случи е оценявана на 1 към 37 и страховете нарастват. Астероидът - по-късно наречен Апофис по името на египетски бог на хаоса и смъртта - е с размери около 400 метра. Сблъсъкът му със Земята би могъл да има сериозни последици както директно от удара, така и от праха, който би се вдигнал в атмосферата след това. След събирането на повече данни и симулации на траектории учените успяват да се убедят, че опасността не е чак толкова сериозна. Последните изчисления показват, че Апофис не представлява реална опасност за нас през 2029. Тогава астероидът просто ще мине в близост до нашата планета и посоката му на движение ще бъде променена от нейната гравитация. Неприятности ни очакват само ако по това време Апофис премине през точно определен регион с площ няколкостотин квадратни километра, който учените наричат гравитационна ключалка. В този случай пътят на астероида ще се размести точно така, че на 13 април 2036 г., когато пак преминава близо до Земята, да се блъсне в нея. Към края на миналата година обаче астрономите оценяват рис­ка това да се случи като 1 към 45 000. Макар да се оказва по-малко опасен от очакваното, Апофис напомня на всички, че не сме готови да се справим с подобна заплаха. А тя не е чак толкова немислима - в историята на планетата ни неведнъж са се намесвали големи метеорити (включително онзи, ударил преди 65 млн. години днешно Мексико, който е често обвиняван за изчезването на динозаврите. Неговият размер е оценяван на 5 до 15 километра в диаметър). Близки до Земята обекти През 2005 г. щатският конгрес възлага на NASA да следи, описва и каталогизира астероиди и комети, преминаващи близо до Земята. По програмата Near Earth Objects (neo.jpl.nasa.gov) досега са открити 4417 обекта. Малко над сто от тях са потенциално опасни, макар и с много малък процент вероятност. За момента NASA се занимава само с обекти, чийто диаметър е над 700 метра. Целта е в бъдеще да се картотекират такива с размери над 70 метра. За да стане това обаче, агенцията ще има нужда от нов телескоп. Вариантите са NASA сама да си построи такъв или да се включи в един от двата големи проекта, които ще влязат в действие през следващите години. Първият, LSST (Large Synoptic Survey Telescope), ще бъде разположен в Чили. Той ще има много широко поле на видимост, постигнато с използване на три огледала. Най-голямото от тях е с диаметър 8.4 метра. Строежът на LSST трябва да започне 2010 г. и да бъде приключен преди 2015 г. Вторият проект, в който NASA може да се включи, се нарича Pan-Starrs (Panoramic Survey Telescope & Rapid Response System). Той предвижда слагането на четири 1.8-метрови телескопа в Хавай. Дигиталната камера, с която те трябва да работят, ще записва 1.4 милиарда пиксела на изображение. Очаква се Pan-Starrs да започне работа преди края на 2007 г. Снабдени с подобни сериозни инструменти, учените от NEO програмата на NASA очакват броят на откритите обекти да се повиши до 100 пъти. Дейвид Морисън, един от астрономите на щатската космическа агенция, казва, че при това положение заплахи като Апофис вероятно ще бъдат откривани всеки месец. Армагедон? И докато откриването на астероиди с опасни орбити може да бъде улеснено с построяване на нови телескопи, въпросът какво да се прави след това остава отворен. Ако някой от 20-те хиляди потенциално заплашителни обекта, които NASA очакват да открият, има висока вероятност за удар в Земята, не е зле да знаем как да го отклоним. Според учените проектиране, създаване и тестване на необходимите технологии може да отнеме десетилетия. Понастоящем преобладаващото мнение е, че методът на Брус Уилис - взривяване на астероида - не е препоръчителен. Причината е, че и раздробени, отломките могат да се окажат опасни. Астронавтът от NASA Едуард Лу предлага друго: да се използва космически кораб с достатъчно голяма маса (до 20 тона), който да промени леко посоката на движение на опасния обект. За целта няма да е нужно корабът да се блъска в астероида, а само да се доближи до него и да остави гравитационните сили да си свършат работата. За да е ефективен този план обаче, той трябва да се изпълни години, дори десетилетия преди очаквания сблъсък. Според Лу за отклоняване на обект с размерите на Апофис ще са необходими 12 дни гравитационно "побутване" и финансиране от около 300 милиона долара. Парите обаче са само част от проблема. По време на преместването ще се променят и държавите, чието население е най-силно заплашено при евентуален сблъсък. Това би могло да предизвика сериозни световни конфликти. За да избегне тези проблеми, Association of Space Explorers - асоциацията на астронавтите, се е наела да изготви проект за международен договор, който ще предостави на ООН. Той трябва да опише възможните пътища за справяне с опасността, разпределението на отговорността и източниците на средства. За целта организацията е помолила за съдействие не само учени, адвокати и дипломати, но и експерти по застрахователно дело. Документът трябва да бъде готов през 2009 г., когато ще бъде представен на ООН. вестник "Капитал"

Според вас, какви са днешните проблеми, подлежащи на спешно решаване? Можете да дадете по няколко отговора, но, моля ви, не давайте всички отговори.

Подобряването на българското образование е наша обща задача. Това е причината ние, Българският Великден, да се наемем със събирането на възможно най-много конструктивни мнения за решаване на открояващи се проблеми на основното и средното образование. Една от основните ни цели е да преместим окончателно енергията на българското активно гражданство, от дебатите по проблемите към нужните днес действия. Затова сега очакваме от теб, не просто да посочиш проблем в българското образование, но и да дадеш поне едно конкретно конструктивно предложение за неговото решаването. http://www.bgvelikden.org/modules.php?op=m...cle&sid=379 http://www.bgvelikden.org/support/PRAG/PRA...ie_may_2006.pdf http://www.bgvelikden.org/modules.php?op=m...duAreasProblems

Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) стартира процедура за приемане на проекти за младежки дейности през 2007 година. Проектите ще се финансират по Програмата за младежки дейности 2006-2007 г. Финансирането ще се осъществи в рамките на подпрограмите "Младите в действие", "Всеки е личност" и "Идеен капитал". Целева група Програма е ориентирана към деца и младежи от цялата страна, към тях следва да бъдат насочени ефективността и ползите на конкретните проекти и мерки. 1. Участници- Деца и младежи на възраст от 16 до 35 години. 2. Целева група Млади хора, деца и техните родители, неправителствени организации, местни и национални институции и медии. Изпълнители Изпълнители на дейности по програмата, самостоятелно или в мрежа са: • младежки неправителствени организации, регистрирани като такива по Закона за юридическите лица с нестопанска цел и отговарящи на § 1, т. 24 от Допълнителните разпоредби на Закона за физическото възпитание и спорта • Други юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи младежка дейност Националният координатор на програмата обявява конкретните изисквания към изпълнителите и техните партньори в съответните конкурсни досиета, образци на формуляри и указания за изготвяне на проекти по Програмата. Младите в действие Цел - Придобиване на знания, умения и опит у младите хора за самоорганизиране и активно участие в процесите на вземане на решения на местно, регионално и национално ниво. Продължителност на изпълнението на проект - 12 месеца Всеки е личност Цел - Оптимално използване на методите на неформалното образование, спорта и изкуството за създаване на възможности на децата и младежите се развиват пълноценно и да придобиват социални, творчески и професионални умения. Продължителност на изпълнението на проект - от 3 до 9 месеца. Идеен капитал Цел - Създаване на база данни с информация за добри и новаторски практики и популяризирането им в обществото. Продължителност на изпълнението на проект - от 3 до 12 месеца. Краен срок 31 декември 2007 Повече информация: http://www.youthdep.bg/progs/pmd.html

Основната цел на "Нощта на учените" е да събере учените и широката публика в директни срещи и интерактивни дейности. Събитието дава възможност на младите хора да се срещнат с представителите на науката в контекста на фестивали и забавления, както и да им разкрие призванието за следване на изследователска кариера. "Нощта на учените" се организира по дейност "Мари Кюри" към Седма рамкова програма за научно и технологично развитие на ЕС. Проекти, които ще бъдат финансирани: - Събитията трябва да бъдат с продължителност една нощ - на 28 септември 2007 г. Примерни дейности могат да бъдат: - Научни демонстрации с участието на публика - Визити на лаборатории, изследователски институти, музеи, които обичайно са затворени за широката публика, особено през нощта - Провеждане на научни експерименти пред публика - Уоркшопове за деца (направи робот, научен експеримент, помогни на изследовател) - Конкурси за рисунки в училищата - Нощта на учените е избрана да бъде в петък вечер, тъй като повечето хора са настроени за развлечения тогава, затова и дейностите трябва да са предимно с развлекателен характер. - Всички дейности трябва да предвиждат директно включване на публиката, а не лекции и дебати, а увеселителният аспект трябва да присъства постоянно. - Възможно е съчетаване на научни дейности с развлекателни, като например театър, музика, литература. Всички предложения трябва да планират също: 1. Директно включване на изследователи, които са получавали подкрепа по европейски програми (стипендии "Мари Кюри", награди "Мари Кюри" и др.) 2. Европейска трибуна Всяко предложение трябва да планира създаването на "Европейска витрина", чиято цел е да илюстрира европейското участие в проекта и да помогне за по-добро разбиране на подкрепата по линия на европейските фондове за научна дейност. 3. Конкурси за рисуване Предложенията трябва да включват по време на информационната кампания конкурс за рисуване на тема "Нарисувай учен", в която да участват: - начални училища - основни училища - висши художествени училища Рисунките ще бъдат събирани и представени на изложба по време на "Нощта на учените". Кой може да участва: Кандидатите трябва да са от страна членка на ЕС или асоциирани страни по Седма рамкова програма. Те могат да бъдат изследователи, изследователски организации, академии, представители на бизнеса, държавни власти, училища, музеи, родителски/учителски асоциации, други фондации и организации, медии. Краен срок: 20 март 2007 За повече информация: http://ec.europa.eu/research/researchersineurope/rn07_en.htm Списък на националните представителства по програмата: http://cordis.europa.eu/fp7/ncp_en.html За контакти: DG RTD - Researchers in Europe Directorate General for Research European Commission Rue de la Loi 200 B-1049 Brussels phone: +32 2 299 88 76 fax: +32 2 299 90 79 email: researchersineurope@ec.europa.eu internet: http://ec.europa.eu/research/researchersin...pe/index_en.htm

Част 1 на европейската програма "Култура" - "Подкрепа за културни дейности" осигурява подкрепа за европейско сътрудничество за проекти с различна продължителност и обхват, които имат поне две от специфичните цели на програмата Култура (2007-2013). Програмата цели да създаде обща културна сфера чрез културно сътрудничество между артисти, културни дейци и културни институции в Европа. Това от своя страна ще допринесе за развитие на европейска идентичност. За да достигне до европейските граждани, институциите на ЕС използват посредници, като музеи, професионални асоциации, изследователски центрове, университети, културни институти и т.н. Специфичните цели на програмата са: - Подкрепа на транснационална мобилност на работещи в културния сектор; - Окуражаване на транснационалното разпространение на творби и културни продукти; - Подкрепа за анализи и събиране и разпространение на информация в областта на културното сътрудничество; Програмата включва три части: 1. Подкрепа за културни дейности 2. Подкрепа за европейски организации в сферата на културата 3. Подкрепа за анализи и събиране и разпространение на информация в областта на културното сътрудничество. По Част 1 се подкрепят следните дейности: Центрове за сътрудничество - подкрепа за стартирането на центрове и структурирането им, или за тяхното географско разширяване. Целта е да бъдат подпомогнати при установяване на устойчива основа и финансова независимост. - Центровете трябва да представляват най-малко 6 участници от 6 различни държави, както и да събира такива от различни сектори, с обща цел за многогодишни дейности и проекти. Мерки за сътрудничество - подкрепа за секторно и между-секторно сътрудничество - приоритет ще бъде даван на креативността и иновацията - партньорствата трябва да включват най-малко 4 участници от три различни държави. Специални дейности - подкрепа за дейности от значим размер и обхват, подкрепа за "Европейски културни столици", подкрепа за сътрудничество с трети страни (държави извън участващите в програма Култура) и международни организации. Участници: Културни институции, включително културни предприятия, в случаите , в които действат в областта на културата с нестопанска цел. Избираеми страни - всички членки на ЕС (от 1 януари 2007 и България и Румъния) - Исландия, Лихтенщайн, Норвегия - в зависимост от подписаните споразумения и страните кандидатки (Хърватия, Македония, Турция) и страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия). Краен срок: 28 февруари 2007 За повече информация: Основни документи http://eacea.ec.europa.eu/static/en/cultur...92006/index.htm Контакти • EACEA Education, Audiovisuel & Culture Executive Agency Programme Culture (2007- 2013) Rue Colonel Bourg, 135-139 B- 1140 Brussels phone: +32 (0) 2 299 0523 email: eacea-info@ec.europa.eu internet: http://ec.europa.eu/culture/eac/culture200...nal_pts_en.html • EACEA Education, Audiovisual and Culture Executive Agency BOUR Rue Colonel Bourg 135-139 B-1049 Brussels phone: +32 2 233 0111 fax: +32 2 233 0150 email: eacea-info@ec.europa.eu internet: http://eacea.ec.europa.eu/static/index.htm contact: Information Desk Списък с местните представителства на програмата в отделните страни: http://ec.europa.eu/culture/eac/culture200...nal_pts_en.html

Кои са кандидатите за евродепутати на СДС? 1. Петър Стоянов - водач на листата. Роден през 1952 г в Пловдив. Член е на СДС от създаването на партията. Президент на България от 1996 г. до 2002 г. Избран е за председател на СДС през 2005 г. Депутат в 40-то Народно събрание. 2. Лъчезар Тошев – Роден на 10.10.1962г в гр. Свищов. Той завършва СУ 'Св.Климент Охридски' специалност "Молекулярна биология и работи като специалист-биолог в Институт клетъчна биология и морфология към БАН. Също така той работи и в Института по молекулярна биология, а от 1989г. член на Екогласност и СДС. Той е избран за депутат от СДС в 36, 37, 38 и 39 Народно събрание. Председател е на комисията по опазване на околната среда и водите, на комисията по правата на човека и вероизповеданията. Също така е и председател на групата за приятелство "България-Албания", зам.- председател на групата за приятелство "България-Македония", а от 2005 е Главен експертен сътрудник към кабинета на зам.-председателя на Народното събрание Филип Димитров и почетен член на ПАСЕ. Лъчезар Тошев е награден с Медала ‘За заслуги’ на ПАСЕ – 2006; владее английски, немски и ползва френски език. 3. Мартин Димитров - депутат в 40-то Народно събрание. Той е роден в София пред 1977 г. Избран е с листата на ОДС в 23-ти избирателен район в столицата. Участва в Комисията по бюджет и финанси като заместник-председател. Той бе европейски наблюдател и депутат от групата ЕНП-ЕД в ЕП 4. Любов Панайотова – родена през 1959г. Завършва Технически университет, София като магистър електроинженер, WIFI – Виена, Австрия с диплом по “Финансов мениджмънт”; НБУ, София, с диплом “Ефективен мениджмънт в администрацията”. Специализира “Инструменти на търговската защита "Европейска комисия, Брюксел, Белгия”; специализиран курс по европейска интеграция 1997г. – Датски институт по публична администрация, Хелзингьор, Дания; специализация “Енергийна ефективност”; интелектуална собственост – Световна организация по интелектуална собственост (WIPO) Женева. Работила е като програмен директор на фондация “Европейски институт”, заместник-министър на икономиката, директор на дирекция “Европейска интеграция и международна дейност”, началник управление “чуждестранни инвестиции и интеграция”, началник на отдел “Вносно-износен режим и европейска интеграция”, началник на отдел “Двустранни отношения”, главен експерт в управление “Координация на вътрешно-икономическите връзки”, експерт в кантора “ Внос на специфично технологично оборудване”. Понастоящем е програмен директор на Европейски институт – София. 5. Надежда Михайлова - лидер на СДС от 2002 до 2005 г. Народен представител в 37-то, 38-то, 39-то и 40-то Народно събрание. Министър на външните работи в правителството на Иван Костов. През февруари 1999 г е избрана с тригодишен мандат за заместник-председател на Европейската народна партия на XIII конгрес на ЕНП в Брюксел. Създава Съюз "Дясна алтернатива" в СДС. 6. Петър Славов – роден през 1975г. в гр.София. Завършва СУ “Св.Климент Охридски" като магистър “Право”; European Business School, London, UK като бакалавър “Бизнес администрация”; УНСС – София като магистър “МИО”. Специализира в Ecole Superieure Gestion, Париж, както и EBS School Reichartshausen, Германия. Работи в адвокатско дружество, като мениджър на регионални проекти “Балкани” и като анализатор и дилър валутни и капиталови пазари в търговско дружество. Владее немски, английски, френски, руски и ползва гръцки, италиански и испански език. 7. Евгений Кънев – роден в град София. Завършва Илинойския държавен университет, САЩ с магистърска степен по икономика. Също така е магистър по икономика от Университета за национално и световно стопанство. Бил е вицепрезидент на Rotary Сердика. Работил е още като управляващ директор за Европа на “Телло Корпорация”, САЩ, като директор корпоративни финанси и като одитор. Владее английски и руски език. 8. Вълчо Чолаков - роден през април 1971г.Женен с едно дете. Магистър по право от Бургаския свободен университет. От 1999г е адвокат при Адвокатската колегия на град Бургас. Член на СДС от 2002г, а от 2006г е Общински съветник на СДС Бургас. 9. Христо Кирчев – роден 1963 година. Завършил е Математическата гимназия в гр. Русе. МИИСП – Москва, университет организация на ремонтни заводи инженер-механик, Университета Хумболт – Берлин – работа по проекта за автоматизация на някои процеси в селското стопанство. Заемал е длъжностите: специалист в отдел международно сътрудничество и икономически разработки за ремонтните заводи в България в НИТИ по ремонт на техника гр. Русе, отговаря за връзките с клиенти на Бусак+Шамбан – представителство за България в гр. Русе, началник отдел на Инкомс Сет АД, гр. Русе, специалист пласмент в ЖИТИ АД, гр. Русе, Ръководител в направление търговско в Петрол АД гр. София. От 1999 година е управител на петролна база – Нафтекс Петрол ЕООД, гр. Варна. 10. Мария Бойчева – родена е през 1964г в Стара Загора. Завършва СА "Д.А.Ценов" - Свищов, специалност “Търговски бизнес и представителство” има следдипломна квалификация – застрахователен мениджмънт. Специализира в Институт по маркетинг и мениджмънт Виена, Австрия и Оранжбургски университет на Южна Каролина, САЩ по специалност "Мениджмънт”. Работи като мениджър на супермаркети, търговски директор, управител на финансова група към ДЗИ “Стара Загора”. Владее английски и руски език. 11. Павел Паунов – роден през 1975г във Видин. Завършва УНСС – София като магистър “Финанси”. Работи като застрахователен инспектор и кредитен инспектор в ОББ – Видин; експерт продажби във ВИПОМ – АД; ръководител офис в Евробанк – Видин и Сосиете Женерал Експресбанк. 12. Богдан Дренски - от Пловдив. Завършва Английска езикова гимназия след това Юридическия факултет на Софийски университет “Климент Охридски”. След това има магистратурa Международни отношения в Hamburg University School of Low, и магистратура по право в Schiller International University. В периода 2004- 2007г работи като адвокат. Владее отлично Английски и Немски език 13. Ивайло Ръхов – роден е през 1975г. в Банско. Завършва УНСС – София като магистър. Работи като младши специалист в Общинска администрация – Банско; заместник кмет на гр.Банско. Понастоящем е експерт "Съдебно счетоводни експертизи” в същата община. Владее английски език. 14. Валери Белчев – роден 1974 година. Завършил е: 9-та Френска езикова гимназия, гр. София; Магистър по Международни икономически отношения в УНСС – гр. София; Магистър по Банкови и Финансови техники в Университета PARIS II Pantheon-Assas, Париж, Франция. Владее френски, английски, италиански и руски език. Заемал е длъжностите: дистрибуция на търговски оферти в Евро-Инфо център, гр. София; Изпълнителен директор – Casadoro Lts, Рабат, Мароко; стаж в мидъл офиса на Отдел валутни пазари, Банка Credit Commercial de France; административно управление на международни кредити в Банка Crédit Agricole Indosuez, Париж Департамент по Международните Финансирания; Анализатор на средни предприятия в Fortis Bank, Париж, Франция; Специалист по кредити и маркетинг в Demirbank, София. В момента е Мениджър връзки с корпоративни клиенти в SG Експресбанк. 15. Тодор Гунчев - роден през 1974г. Бакалавър е по Маркетинг и мениджмънт в Университета за национално и световно стопанство и магистър по право от същия университет. По време на следването си е председател на Студентския съвет на университета. Също така, той е председател на Европейски демократични студенти и Председател на Постоянна работна комисия за Централна и източна Европа. В СДС той заема длъжностите Секретар на Областен съвет София, Заместник председател на Младежкия съюз на демократичните сили и член на НИС на СДС. 16. Ваня Дюлгерова - родена през 1963г. Омъжена и понастоящем живее в Русе. Завършва Медицинска академия София със специалност рентгенов специалист. През 2000г завършва Софийски университет “Климент Охридски” със специалност социален работник. След това следва магистратура “ Здравен мениджър” във ВТУ”Св.Св. Кирил и Методий” град Велико Търново. Понастоящем е управител и собственик на стоматологични рентгенови кабинети и съдружник в благотворително сдружение “Сърца без граници” – гр. Русе 17. Даниел Мирчев – роден 1953 година. Завършил е ВИАС гр. София – архитект, степен магистър. Техникум по строителство и архитектура – гр. Брацигово – средно специално образование – строителен техник. Владее английски и немски език. Заемал е длъжностите: проектант в Териториална проектантска организация – гр. Ямбол, проектант в Териториална проектантска организация – гр. Пазарджик архитектура, Съветник по ТСУ и проектант в Технически на област Бенгази – Либия ТСУ и архитектура, Проектант и ръководител проектантска група на Териториална проектантска организация – гр. Пазарджик, Главен експерт по държавна собственост и регионално развитие в Областна администрация – гр. Пазарджик, заместник областен управител и областен управител на Областна администрация Пазарджик, началник на отдел “Архитектура” община Пазарджик. От 2003 година е Главен архитект на гр. Септември. Обществено-политическа дейност: член на СДС и на Комисията по етика към Координационен съвет в гр. Пазарджик. В периода 1991-1995 и 1995-1999 Общински съветник в Общински съвет на Община Пазарджик, член на Общинския и Областния съвет на СДС в Пазарджик. 18. Коста Костов – роден е през 1970г. в Монтана. Завършва УНСС – София като магистър по “Право”. Работи като редактор и водещ, както и като адвокат при адвокатски колектив гр. Монтана. Владее английски и руски език. 19. Андон Гинев - роден през 1978 година в Габрово. Средното си образование той получава в ТМЕТ "Д-р Никола Василиади" в родния си град със специалност "Електрообзавеждане на промишлени предприятия". След тов следва получава диплома от техническия университет в Габрово със специалност "Енергетика и Електроснабдяване". През 2004 г. работи по специалността си в град Магдебург Германия. Понастоящем се занимава с недвижими имоти. Владее английски и немски език. 20. Ивелин Георгиев е роден през 1972 година. Завършва Великотърновски университет “Св. Св. Кирил и Методий” – “Магистър по публична администрация” и е “Магистър по икономика” в Икономически университет – гр. Варна. Владее английски, френски и немски език. В момента е общински съветник и зам. Председател на комисията по икономика и селско стопанство и бюджет и финанси в Силистра. От 2006 година е Сътрудник на Обществения посредник “Омбудсман” – Силистра. Заемал е длъжностите: Финансов консултант в “Десислава комерс” ЕООД; Консултант на областния управител по регионално развитие – Силистра; Главен секретар на Областна управа Силистра; Началник на отдел “Административно и финансово обслужване на системата на образованието” на инспекторат по образованието към МОН; Експерт по “Финанси” в инспекторат по образованието на МОН; Главен счетоводител на Инспекторат по образованието към МОН --- Кандидатите на ДСБ за евродепутати http://www.dsb.bg/upload_files/DSB_euroizbori.pdf --- БСП залага на доказали се за евроизборите. Ядрото на кандидатите за Европейския парламент (ЕП) в листата на БСП ще бъде около сегашните евродепутати на партията. Това коментира народният представител Петър Димитров, предаде БТА. Той обясни още, че подборът ще се прави на национално равнище, а кандидатите ще бъдат определени с решение на Висшия съвет на БСП. Сред критериите за евродепутати са опитът в обществената или политическа дейност, почтеност, образователен статус с ниво поне магистър, владеене на минимум два чужди езика, единият от които английски, уточни Димитров. Кандидатите ще трябва да подпишат предварително изискването от устава на партията за лоялност към БСП. В Страсбург няма да отидат хора само заради това, че са изявени политици, уточни депутатът. --- ГЕРБ, БЗНС-НС и ЕДП с единна листа на изборите за евродепутати... --- Росен Владимиров, зам. председател на ДПС: Ние се професионализираме и не търсим политически емоции, а реализация на идеи... Росен Владимиров е първият българин, който стана зам.-председател на ДПС. В предишния мандат бе областен управител на София. В момента е депутат и е зам.председател на комисията по околната среда и водите на НС. - Г-н Владимиров, как ще коментирате критиките на лидера на БСП в Кърджали Милко Багдасаров, че вашата партия е реформирана, но само на централно ниво, докато по места, особено в смесените райони, това не е така? - Този начин на говорене за ДПС не е нов, не е непознат за нашата партия. Исторически в последното десетилетие ДПС доказа, че това не е така. Движението дори във Великото народно събрание винаги е имало в редиците си етнически българи. В последните десетина години българи заеха и ръководни позиции в партията. Най-важното е, че българи вече гласуват за ДПС. В Търговище, откъдето съм депутат, имаме малко над 10 000 български етнически гласа. Нашата партия отдавна е от национален тип и мобилизира гласуване за нея на тази основа. Мисля, че това изказване е по-скоро емоционално, което не държи сметка за обстоятелствата. Аз лично обаче го приемам за нормално. - Конкретният аргумент за това твърдение е, че ДПС едва ли ще издигне кандидат-кмет в Кърджали и въобще в смесените райони, който да е етнически българин. - Абсолютно съм убеден, че това е възможно. ДПС надрасна този критерий в своето отношение към това кой от какъв етнос е. В момента в нашата партия се търсят хора, които са знаещи, можещи, квалифицирани, с опит, с виждания за това какво могат да постигнат, реализирайки се на един или друг пост. Всеки знаещ и можещ човек е добре дошъл независимо от неговия етнос. За тези местни избори все още не сме обсъждали кандидатури, но хипотетично е напълно възможно да издигнем етнически българи. В крайна сметка ние се измерваме в рамките и на ЕС - и като държава, и като политически партии. - Възможно ли в листата на ДПС за изборите за евродепутати да бъдат издигнати етнически българи? Факт е, че западните медии все още наричат движението "турската етническа партия"? - Убеден съм, че ще има българи в листата за европарламент. Епитетът "турска етническа партия" ни се прислагва, защото ние в най-голяма степен мобилизираме турското етническо малцинство. Но и в други партии има членове, които са етнически турци - в дясно, и в БСП. Не всички малцинства са фокусирани в ДПС. Подобна квалификация вече трудно намира приложение в рамките на ЕС. Българските граждани като цяло вече също са малцинство в голямата държава ЕС. Да се говори така не е актуално и адекватно на времето. В понятието етническа партия конституцията е заложила идеологията и философията на партията, не толкова членската маса. Закодирано е намерението на даден етнос да иска разединяване, обособяване на региони, различни права и задължения. Такъв тип поведение няма нищо общо с ДПС. И в нито един момент не е имало дори нюанс. - Да приемем, че един ден съотношението българи - турци в ДПС стане 80 към 20. Според вас ще бъде ли нормално, ако в тези 20% влиза почти целият турски етнос, както е сега? - Много етнически турци членуват и в други партии, както вече казах. Трудно ми е да видя този проблем по този начин. Не виждам форма на капсулация. Специално за ДПС мога да кажа, че нашата партия се професионализира. Според мен точно това привлича онези, които я подкрепят. - Какво имате предвид под професионализация? - Това, че отношението към тези проблеми е различно от емоционалното. Не търсим политически емоции, с които да се капсулираме, а реализация на идеи, на цели, които допринасят за по-доброто състояние на цялата държава. - Мнозина ви критикуват, че под професионализация вие разбирате печеленето на икономически дивиденти от политиката, сформиране на обръчи от фирми и т.н. - Това е друга изкривена теза, която беше употребена от нашия лидер, и естествено опонентите ни се опитаха да я използват в негативен смисъл. Политиците говорят, това ни е работа. И винаги може да се вземе нещо от нашите изказвания извън контекста, да се пресъздаде в негативен аспект и да се внушава на обществото. Това е една слабост в дейността на опозицията в рамките на този парламент. Там нещата доминират в посока на по-скоро емоционални критики и квалификации към управляващите за сметка на чисто професионалните критики, предложения и виждания, в които обществото да търси алтернатива. Използва се всяко недоволство, за да се политизира. Това показва една слабост и лично аз даже се тревожа. Защото в условията на демокрация опозицията трябва да бъде силна. Тя трябва да се замисли за своята професионализация в политическия смисъл на тази дума. - Според слухове в тесен кръг Ахмед Доган е казвал, че мечтата му е един ден лидерът на ДПС да се казва Иван, а не Хасан. Възможно ли е това да се случи? - Напълно е възможно, няма никаква пречка. Никой в ДПС вече не мисли в рамка. Успехите на ДПС се дължат именно на превъзмогване от наша страна на този тип мислене, защото то е от миналото. - Наскоро "Файненшъл таймс" писа, че ДПС е извор на корупцията в България, и повод за това бе неуспехът на "Дънди прешъс металс" да получи от екоминистерството разрешение да продължи работата си в златната мина в Челопеч. Как ще коментирате? - Поемайки управлението на това министерство, ние се натъкнахме на факти и документи, които по наша преценка сериозно нарушават интереса на държавата в този случай. В този смисъл бе и нашата позиция, и на целия кабинет. Там има един нарушен баланс. Начинът, по който се концесионира залежът, чисто икономическите параметри на тази сделка сериозно увреждат интереса на българската държава. Мисля, че трябва да се потърси едно взаимноизгодно решение. Министерството на екологията определено защитава държавния интерес. - А как ще коментирате протестите срещу "Натура 2000"? - Според мен става дума за недостатъчна информираност и опит за манипулация. Това е нещо типично в нашето общество. Внушението е, че ако определени територии попаднат в тази програма, която е един опит да се защитят ценни за държавата местности, това отнема имуществени привилегии. Това въобще не е така. Този процес на неразбиране на "Натура 2000" го е имало и в други страни-членки. Днес обаче на доста места има обратен стремеж - всеки иска да влезе в категорията на "Натура", защото това дава големи възможности за развитие в добрия смисъл. Няма да има хаотично грозно строене и рушене. Ако една земя попада в "Натура", там могат да се направят безброй много неща, да се финансират проекти, и то без собствени средства. За защитените територии в ЕС има безброй много източници на финансиране. Мнозина, които са били зад граница, са виждали пейзажи, които изглеждат като картичка на живо. Докато ние имаме прекрасни планини, но в някои отношения те изглеждат като запуснати. Именно това е разликата, просто там трябва да се инвестира. Освен това нивите могат да продължат да бъдат обработвани, но с определени култури, които са природосъобразни и полезни за обществото. - Опозицията обаче ви упрекна, че някои хубави курорти и имотите на Симеон Сакскобургготски не са в "Натура 2000". - Критерият е бил чисто научен. Това трябва да са територии не за масова употреба, а ориентирани към околната среда. - Как ще коментирате състоянието на управляващата коалиция? Като че ли зад привидната стабилност има някои проблеми. В БСП имат вътрешнопартийни дрязги, НДСВ пък сякаш е на изчезване. - Нормално е в БСП да има проблеми, те са излъчили най-много министри и управляват най-много сектори. Периодът на това управление беше много тежък от самото начало и така и продължава. Работата е огромна по обем, много сложна. Ние бяхме изправени буквално на ръба на неуспеха със сроковете, които трябваше да постигаме за хармонизационните закони. Това е леко изнервящо в известен смисъл. Ако някъде е имало кавги, те са били по-скоро на чисто професионална основа, във връзка с работата. Не защото някой не приема другия. - Историята с "Р. Овч." сякаш не беше на чисто професионална основа. - Разбира се, има и лични елементи. Това е по-скоро остатък от една инерционност на поведението от тези 16-17 години на прехода. Това се възприемаше едва ли не като някакъв нормален тип поведение. Вероятно все още има хора, които се изкушават от това нещо. Вижда се обаче, че то няма място и приложение в съвременния тип модерно политическо мислене и поведение. Коалицията изглежда много добре, много стабилно. Спорове винаги може да има, има много чувствителни теми - образование, здравеопазване, социална сфера. Важното е, че всички гледаме в една посока. Важното е, че се работи в полза на България и с проекция за бъдещето. - Очаквате ли скоро промени в правителството? Появиха се информации, че вие и НДСВ настоявате за смяната на министър Радослав Гайдарски. - От наша страна няма подобни настоявания. Ние имаме позиция по сектора като изисквания, не като претенция. Ние искаме да се формира определен тип политика, която да бъде провеждана и да доведе до реформиране на сектора и до добри резултати - Доволни пациенти, доволно лекарско съсловие, нормално функционираща фармацевтична сфера. Нямаме персонални претенции. Трябва да има известна либерализация. Нещата са твърде централизирани все още. Като че ли никой не е посмял да направи нещо, страхувайки се от недоволство. В крайна сметка, някой трябва да го направи, за да вървим напред. --- Д-р Константин Тренчев оглави единната листа на българските социалдемократи за изборите за депутати в Европейския парламент.

Народното събрание реши, че право да гласуват за евродепутати ще имат българите, които са живели най-малко 60 дни в последните три месеца към датата на изборите у нас или в страна - член на Европейския съюз. Всяка партия, която иска да участва в изборите за евродепутати, трябва да представи списък с най-малко 15 000 подписа на избиратели. Според приетите от Народното събрание текстове, за коалиция ще са необходими минимум 20 000 подписа. Народното събрание прие, че от избирателните списъци могат да се заличават имената на граждани, които имат настоящ адрес към датата на съставяне на избирателните списъци в държава извън ЕС. Тези лица могат да се впишат обратно, ако представят документ за самоличност и декларация, че са живели постоянно най-малко през последните 3 месеца в България или в друга европейска държава и не са гласували в същите избори за европарламент. Българските граждани живеещи в друга държава, членка на ЕС, които са у нас в изборния ден, могат да гласуват на постоянния си адрес. Изборите се насрочват от президента, не по-късно от 60 дни, преди датата на провеждането им. На изборите за евродепутати ще се гласува с отделни бели бюлетини, реши парламентът, който прие на второ четене текстове от законопроекта за избиране на представители в Европейския парламент от България. По този начин бе отхвърлено предложение за обща интегрална бюлетина. Бюлетината за избор на евродепутати може да съдържа една преференция (знак, отразяващ подкрепата) за посочен от избирателя кандидат. Това реши парламентът по въпроса за преференциалното гласуване, след като отхвърли предложението на Иван Сотиров от СДС бюлетината да съдържа две предпочитания за посочените от избирателя кандидати. Сотиров припомни на депутатите, че е важно - след като отпада интегралната бюлетина, да бъде дадена възможност за такова преференциално гласуване, което да позволи преподреждане на листите поне с три - четири - пет места и затова настояваше преференциите в бюлетината да са поне две. Според приетия текст, преференцията се зачита и когато знакът в малкото квадратче пред името на кандидата излиза извън очертанията му, без да засяга другите малки квадратчета. Когато бюлетината съдържа две или повече преференции, те стават невалидни и се приема, че то не съдържа преференции, като гласът се смята, че е подаден за избраната кандидатска листа. Парламентът прие преференциалните гласове, подадени за отделните кандидати, да се вземат предвид, ако броят на гласовете, получени за кандидата, възлиза най-малко на 15 процента от действителните гласове, подадени за съответната кандидатска листа.

Българи в ЕС ще могат да гласуват за евродепутати На изборите за евродепутати по постоянния си адрес ще могат да гласуват български граждани, живеещи в друга държава член на Европейския съюз, които се намират в страната в изборния ден. Това решиха депутатите с приемането на текстове на второ четене от Закона за избиране на представители на България в Европейския парламент. Когато тези граждани са били заличени от избирателните списъци преди предаването им на секционните избирателни комисии, те отново се вписват в списъците след представяне на декларация, че не са гласували в друга държава от ЕС на изборите за ЕП. Народните представители отложиха гласуването на текста, който трябва да определи къде и при какви условия ще се гласува в чужбина. Oт правната комисия предлагат ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на България да образуват избирателни секции в населените места, където има такива представителства при наличие на не по-малко от 20 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма - чрез саморъчно подписано заявление, подадено лично, чрез писмо или в електронна форма до посолството на България в съответната държава. Където няма дипломатическо или консулско представителство, ще се разкриват секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили лично желанието си да гласуват не по-късно от 20 дни преди изборния ден в писмена форма, се посочва в предложението на правната комисия. От ДСБ предлагат ръководителите на дипломатическите и консулските представителства в страните членки на ЕС да образуват избирателни секции при наличие на не по-малко от 100 избиратели, заявили желание да гласуват 20 дни преди вота.

Поправих грешката

Същност на военната доктрина Военната доктрина е неотменна част от концепцията за национална сигурност. Военната доктрина трябва да предвиди система за действия при всички възможни опасности пред държавата, да даде оценка и прогноза за характера на военните конфликти, в които можем да бъдем въвлечени. Документът трябва да каже и каква армия ни е нужна - като численост, структура и въоръжение. Военната доктрина на България ще представлява система от официално възприети от правителството, президента и военното ръководство на Генщаба принципи за предотвратяване въвличането на страната във военни конфликти; подготовка на въоръжените сили и страната за отбрана; сътрудничество с международната демократична общност в опазването на мира и укрепване на сигурността, подготовка на въоръжените сили за интегриране в европейските и евроатлантическите структури за сигурност; използване на въоръжените сили за отбрана на националната територия, защита на живота и собствеността на българските граждани и гарантиране на държавния суверинитет. Накратко: Военната доктрина е или настъпателна, или отбранителна. --- Давам пример - военна доктрина - примерно - настъпателна... военна стратегия - дали да превземаме първо малките или първо големите крепости военна тактика - как да превземем всяка крепост поотделно. --- http://militarystrategy.net/ http://strategy.boinaslava.net/ http://www.boinaslava.net/forum/showpost.p...amp;postcount=2 http://bggo.hit.bg/chessgo/cosumi.htm

Без изборен туризъм на евровота, реши парламентът. Изселниците ни извън ЕС без право на глас за евродепутати, ДПС напуска залата... Изселниците, които не живеят в рамките на страните от ЕС, няма да имат право да гласуват за избиране на български евродепутати, реши парламентът. С мнозинство, до което се стигна благодарение на 44 депутати от НДСВ, парламентът прие предлагания от предишното правителство текст, според който право да избират евродепутати имат български граждани, които са навършили 18 години към изборния ден включително, живели са постоянно най-малко през последните три месеца в България или в друга държава членка на ЕС и не са поставени под запрещение, нито изтърпяват наказание "лишаване от свобода". Становището на правната парламентарна комисия беше правото за участие в изборите да не се ограничава с принципа за отседналост, в случая три месеца в България или страна на ЕС. ДПС веднага поиска прегласуване, но резултатът бе същият и принципът за отседналост бе приет. От 206 депутати в пленарна зала, "за" принципа на отседналост гласуваха 111, "против" бяха 55 и 40 се въздържаха. Трима депутати от Коалиция за България също подкрепиха това ограничение за гласуване, докато останалите им колеги поделиха гласовете си между "против" и "въздържал" се. В знак на протест Лютви Местан от ДПС заяви от парламентарната трибуна, че 40-тото Народно събрание на европейска България появява неевропейско, а дискриминационно отношение към своите граждани и обяви, че ДПС ще напусне залата, защото не може да е съучастник в дискриминацията. Местан уточни според гласувания текст кой няма да има право да участва в изборите за евродепутати - всички български граждани които поради неудачите на прехода са потърсили препитание извън родината си и извън ЕС и днес парламентът ги наказва за това; хилядите български студенти, от Санта Барбара до Токио и Киото, български младежи които са минали през тежки конкурси и разнасят славата на България по света; българските граждани, които заради събитията от 1989 година не напуснаха доброволно родината си, а бяха прокудени, но не се отказаха от нея и коректно си плащат данъците. Местан определи гласувания принцип на отседналост като конюнктурно съображение, с което формираното мнозинство в парламента лишава българските граждански от граждански права Лидерът на ДСБ Иван Костов припомни на напускащите залата депутати от БСП, че гласуваният текст е по проекта на предишното правителство и напомни, че ДПС е негов съвносител. Красимир Каракачанов поздрави от трибуната българския парламент за това гласуване и изтъкна заслугата на НДСВ. По думите му, може би, НДСВ разсърдиха БСП, но направиха жест, с който се доближават до своите избиратели. Той коментира, че, освен парламентарните банки, ДПС би следвало да напусне властта, с която са преяли. Павел Шопов от Атака нарече гласуването на текста за отседналост първото истинско българско гласуване и каза, че би трябвало ДПС да излезе изобщо от българския парламент и от българския политически живот. Според него, хората с турско етническо самосъзнание и турски имена имат място в българския парламент, но единствено - чрез български партии. В отсъствието на ДПС парламентът продължи с останалите текстове за избиране на евродепутати. --- Каквото и да говорим, с приетото в сряда в специалния закон за евровота ограничение за участие на живеещите извън ЕС български граждани парламентарното мнозинство поднесе изненада, чиито последици тепърва ще се проявяват. Но смисълът - сега и тук - е еднозначен: свидетели сме на неочакван пробив в изглеждащото довчера непробиваемо статукво, в което партията ДПС по неписани, но самоподразбиращи се правила от шест години неизменно диктува решенията на партньорите си. И тази ситуация изглеждаше вечна, а всяка мисъл за промяна се възприемаше като ерес. Затова в сряда инертнет-форумите полудяха - колкото и непредставителна да е свободната мрежа за масовата оценка на събитията, възторгът от гласуването в сряда на конкретния текст е симптоматичен. Смущаващото е, че този възторг е свързан с ограничаване на права - въпреки позоваването на легитимен за този вид законодателство принцип, какъвто е принципът за уседналост и мотивите, които го дефинират. Изненадата обаче може да се окаже за кратко, т.е. да последва нова изненада. Първо - защото принципът за уседналост е многократно по-важен за местните и парламентарните избори, а отсега изобщо не може да се предскаже дали ще бъде приложен. Особено като се има предвид, че ДПС ще поиска ултимативно осребряване на сегашната загуба. Второ, предстои големият пазарлък с Конституционния съд, при който сделката ще се сключва на най-високо ниво. И трето, ограниченията в закона за евроизборите засягат ДПС заради не повече от 50 хиляди гласа на изселници, докато партията на Ахмед Доган си остава ненадмината по прилагане на "пазарните" принципи в печеленето на гласове вътре в страната. Което в крайна сметка ще е решаващото. А иначе нама никаква дискриминация - чл. 6 ал. 2 от Конституцията изчерпателно посочва кои са дискриминационните признаци- етнос, религия, образование,пол- но не и уседналост. Ами тогава и изсикването кандидат президента 5 г. да е уседнал в България също е дискриминация... A защо ДПС не го атакуват в Конституционния съд?

http://en.wikipedia.org/wiki/Bear http://www.bears.org/ http://bearden.org/ http://www.polarbearsinternational.org/

Бумерангът е оръжие, изобретено от австралийските аборигени. Изработва се от твърдо дърво и освен за лов и война се използва и като музикален инструмент в ритуалните церемонии. Употребата му като оръжие изисква определена сръчност. При летеж бумерангът описва сложна крива и при прецизно мятане се връща в точката от която е хвърлен. Австралийските аборигени основно са го използвали като оръжие за лов на птици. Много често в аборигенското изкуство бумерангът се украсява с рисунки. Създаден е въз основа на пробата и грешката от пръчката за хвърляне. Класическият бумеранг е плосък с две рамена, сключващи определен ъгъл по между си, но днес се изработват и бумеранги с повече от едно рамена, с овална форма и пр. Специалистите твърдят, че бумерангът е бил използван в Австралия още преди повече от 10 000 години. Археологически находки обаче доказват, че и на други народи са били познати подобни “хвърчащи” предмети. Историците са открили в Холандия и Дания образци, датиращи отпреди няколко хиляди години. Така например, американските индианци от племената хопи и моски също използвали наподобяващи бумеранги предмети, които те наричали “заешки тояги”. Много други народи притежават подобни уреди например Древния Египет, племето Пуебуло Зуни в Северна Америка и други, но никъде не е достигнал подобно съвършенство. Факт е, че дори в гробницата на египетския фараон Тутанкамон е открит позлатен бумеранг, изработен от слонова кост. Според учените, бумерангът е бил използван в миналото предимно като бойно оръжие и по-рядко като инструмент за лов, който се хвърлял след бягащи животни. Американските индианци от племената хопи и моски използвали предмети, които наричали “заешки тояги”. Този оригинален уред е подарен на съвременния свят от коренните жители на Австралия – аборигените. След като в края на XVIII в. на австралийския континент стъпил първият бял заселник, хиляди бумеранги заминали като експонати за много музейни сбирки по света. Все още не е даден отговор на въпроса, защо бумерангът се връща точно там, откъдето е излетял. Специалистите са установили, че при полет върху бумеранга въздействат различни закони от термодинамиката, балистиката и гравитацията, които в съчетание придават на уреда свойства на летящ диск, лъкатушещ самолет, пумпал и перка на вертолет. Бумерангът се изработва от благородни дървета като палисандър, гренадол и др., а така също и от стъкловлакно или плексиглас. А най-новият материал за изработване на бумеранги, демонстриран от американска фирма, се казва алукобонд и представлява алуминиев продукт, в който е втъкана изкуствена нишка. Има два основни вида бумеранга (ако не се смятат различните форми на днешните спортни бумеранги) - праволетящи и връщащи се. Първичните бумеранги са били праволетящите и са били измислени едновременно на няколко места, независимо едно от друго - на остров Тасмания, в Африка (по поречието на Нил в Судан), в Индия (край Мадура), в Северна Америка (Мексико и Аризона) и дори в Европа (Холандия и Дания). Още далеч в предисторически времена хората са стигали в определен момент от развитието си до изобретяването на тези "летящи боздугани", но след време са ги изоставяли и забравяли, увлечени в откриването на нови оръжия. Единствено австралийските аборигени са запазили бумеранга в арсенала си. Те си служели с него по време на лов и война. Но не всички австралийци, а само тези по западното крайбрежие на континента. Така, след дълъг период на употреба, те постепенно достигнали до невероятното му усъвършенстване във "връщащ се". Тук вероятно са изиграли роля и специфичните особености на австралийския ландшафт - безкрайни тревисти равнини, които дават възможност врага или дивеча да бъде забелязван от далече. Разликата между двата основни вида, е че праволетящият бумеранг се е използвал за пряко поразяване на цел - дивеч или човек - и си оставал на мястото на удара. Той тежал до един килограм и можел да прелети около 150 метра. Бойните бумеранги се заостряли в единия край, за да нанасят колкото е възможно повече поражения, попаднат ли сред група врагове. Разбира се, за да се улучи безотказно такава далечна цел, са необходими специални дълги тренировки. Изучаването на кривия къс дърво от клон или от жилав корен, започвало от стругуването, закривяването му на огън и крайното му оформяне от неговия майстор. Всеки австралийски бумеранг, изработен по традиционен начин, представлявал истински уникат. След дълго мятане, човекът усвоявал специфичните особености и качества на оръжието си и достигал до такова усъвършенстване в боравенето с него, че да го чувства като продължение на ръката си. Стоварването на еднокилограмовата тояга върху главата или тялото на човека или дивеча заедно с инерцията от полета (ако не го убиела на място) водело поне до кратко замайване, което е достатъчно за ловеца да стигне до жертвата и да я прободе с копието си. Връщащият се бумеранг представлявал истинско чудо от гледна точка на аеродинамиката, бил изработван далеч по-грижливо и тежал до половин килограм. Обаче да се хвърли такъв бумеранг, да прелети петнайсетина метра, да убие няколко птици от уплашеното ято и да се върне обратно при човека, който само протяга ръка и го хваща е невъзможно. При удар в дивеча неговата траектория силно се нарушава и той далеч не пада в краката на човека, който го е метнал. Но при неуспешен опит все пак се връща обратно и човека може бързо да го вземе и хвърли повторно, което също е голямо предимство. Счита се, че при лов връщащият се бумеранг се е използвал най-вече за подплашване на кацнали по повърхността на водоемите птици (патици, гъски и др.). Като след това птиците излитат ниско над земята и биват улавяни с предварително опънати край брега мрежи. http://en.wikipedia.org/wiki/Boomerang