ISTORIK

Робството 200 години по-късно - извинения, поуки и реалности Робството не е част от миналото. То е реалност, днес в 21-и век, 200 години след първия закон, който забранява търговията с човешки същества. Събитието се отбелязва в Лондон и Африка и е повод да се припомни, че милиони африканци са станали жертва на нечовешки бизнес. В същото време робството е факт в някои държави от Черния континент, както и в отношението към деца в бедните държави. Хиляди жени, жертви на трафиканти и сводници също попадат в категорията на бели роби. Една кампания, започната от британския политик и филантроп Уилям Уилбърфорс, успява да убеди първо църквата, после обществото и накрая парламента в Лондон да признаят, че доходната търговия с хора е отвратително нещо, което трябва да се забрани. На 25 март 1807 г. е приет първият закон, забраняващ търговията с роби. Тоталната забрана на робството обаче става факт чак в 1833 г. Дори и след британската забрана и заплахата от жестоки глоби мнозина капитани на кораби, подмамени от добрата печалба, продължават да сноват в Атлантика и не се колебаят да изхвърлят зад борда "товара" си, в случай че ги засече кораб на правителството. Въпреки това тази седмица Великобритания отбелязва 200-годишнината от това събитие със самочувствието, че е първата търгувала усилно с хора държава в западния свят, направила тази крачка. Преди нея само щатът Върмонт в Северна Америка (1777 г.) и Кралство Дания (1792 г.) въвеждат такава забрана, но датчаните прилагат реално закона доста по-късно. За времето, изминало дотогава, от 1450 г. при ужасни условия от Африка са принудително изкарани и разпродадени предимно в Америките между 10 и 28 милиона души. Всъщност никой не знае дали не става дума за много повече хора, търгувани като добитък. "Едно от нещата, които искаме да припомним днес, е, че участниците в робската търговия, хората, въртели целия този нечовешки бизнес, са били като мен и вас. В някакъв смисъл те са водили отговорен, достоен живот, но не са можели да прозрат какво точно вършат", заяви на шествие в събота в Лондон архиепископът на Кентърбъри Роуан Уилямс. Вторият по старшинство духовник в англиканската църква призова вчера правителството на Великобритания да поднесе официално извинение, че страната е участвала в търговията с роби. Този месец премиерът Тони Блеър заяви че "съжалява" за делата на британската империя и изказва "дълбоко покаяние" по повод 200-годишнината от отмяната на робството. Но според архиепископа на Йорк Джон Сентамю премиерът трябва да направи още една крачка. "Тази страна е била участник в ужасна търговия, африканците са били въвлечени в нея, църквата е била част от нея и е много важно да признаем и осъзнаем какво всички колективно сме направили", каза Сентамю пред Би Би Си. Той се присъедини към близо 3600 души, които преминаха през централен Лондон в едно от възпоменателните събитие. Блеър обеща да изпрати до правителството на Гана - един от основните източници на роби в миналото - записано послание със съжаление за ролята на страната му. Участник във възпоменателните тържества е и първият чернокож министър - баронеса Валери Еймъс, която е потомък на роби, родени в Гвиана. Търговията с роби обаче не е била дело само на европейците. В нея са участвали и местните африкански велможи. Това бе посочено и на тържествата тези дни в Гана. "Обвинявам нашите деди, които са били местни крале, както и белите, за експлоатирането на чернокожи. Не мисля, че прадедите ни са се сражавали за нас, те са ни предали", казва днес 24-годишният ганаец Емануел Детея, цитиран от Ройтерс. Преди седмица президентът на Гана Джон Куфур също заяви в Лондон, че африканци носят вина за търговията с роби. Тържествата в Гана са във Форт Елмина - първия робовладелски форпост в Африка на юг от Сахара, издигнат през 1492 г. от португалците - най-големите търговци на хора в съвременната история. След това крепостта попада в ръцете на холандци и англичани, но бизнесът не спира. Търговците са третирали африканците като всяка друга стока - те са прекарвали десетки хиляди хора през океана, а после са се връщали във Великобритания, натоварени със захар и подправки. Десетилетия наред след решението на Лондон други държави продължават да превозват африканци през Атлантика. Във Франция Шатобриан пише, че това, което са направили англичаните, "е нещо откъснато... по един такъв отдалечен въпрос като търговията с роби". Великият Гьоте казва, че Лондон действал така само защото искал негрите да си останат по африканските брегове и да работят за обогатяването на Британската империя. Бразилците негодуват, че забраната за търговия се опитва да провали икономиката им. Кубински епископ дори твърди по това време, че робството е етап в необходимото цивилизоване на африканците. В САЩ се стига до гражданска война и заради убежденията на южняците, че е по-добре робите да работят в добре организирани плантации, отколкото да бъдат освобождавани. Най-добрият начин европейци и американци да отбележат годишнината е да променят икономическата си политика така, че да престанат да държат африканците в мизерия, заяви историкът Адам Хохчайлд в интервю за Ройтерс. Според автора на книгата "Да заровим веригите" чест прави на англичаните, че движението за борба срещу робството, възникнало през 80-те години на XVIII век, е първото в историята, когато една нация възнегодува срещу практика, носеща страдание на други хора, от друга раса и живеещи на хиляди километри разстояние. В известен смисъл от това се раждат модерните движения за защитата на човешките права обяснява Хохчайлд. Смисълът от такива движения още не е изчезнал, защото трябва да се премахнат все още съществуващата търговия с хора в Африка, експлоатацията на деца и трафикът на жени и имигранти, допълва той. Имайте предвид, че навиците умират трудно, продължава американецът. Едва пред 250 години над три четвърти от хората по света са живеели в сурови форми на робство, закрепостеност или дългова задлъжнялост. Затова не е изненадващо, че роби има и днес в страни като Мавритания. Само допреди няколко века почти всички големи религии са приемали за нормално нещо робството, някои интерпретации на исляма го позволяват и днес по същия начин, по който го е правило християнството преди 200 години, разказва историкът. Няма никакво съмнение, че икономическият възход и начинът на живот на днешна Великобритания се основават до известна степен на атлантическата търговия с хора, коментира през уикенда в. "Обзървър". Всички са опетнени с кръв - фабрикантите, едрите земевладелци, англиканската църква, колежите в Оксфорд, кралското семейство, банките в Ситито. Но годишнината не бива да се използва само за припомняне кой е виновен, а и да стимулира нов прочит на британската история и често бруталното наследство, което тази нация е оставила на света, продължава изданието. Не бива да се затварят очи и за ужасната реалност, че всяка година трафикантите вкарват на Острова по 5000 деца, както и че в страната вероятно има също толкова малолетни проститутки, сочи "Обзървър". Според доклад на неправителствената организация "Спасете децата", огласен в неделя, по света над 130 милиона деца са принудени да работят почти като роби в земеделието, леката промишленост, строителството и индустрията. --- Портата на сълзите За хиляди чернокожи това е било последното, което виждат от Африка. Подкарвани като добитък през Портата на сълзите, милиони африканци са били товарени на няколко места, подобни на Елмина в Гана, по претъпканите кораби и след мъчително пътуване през Атлантика са започвали нов живот по плантациите в Бразилия, Карибите и Северна Америка. Тесен лъч светлина се процежда днес през същата "врата, през която няма връщане назад". Туристи мълчаливо са се натъпкали в тясната стаичка и се опитват да си представят какво са преживели преминалите през това място преди два века. "Ние сме щастливци, най-малкото защото можем да се върнем обратно", казва гидът Робърт Къгби. Тази седмица Великобритания и западният свят отбелязват 200 години от приетия на 25 март 1807 г. първи закон за забрана на търговията с роби. В Африка ганайците и гражданите на много други държави отново обсъждат какви са последиците от робството за техните народи и за ролята, която са изиграли чернокожите вождове в залавянето и продажбата на африканци на европейските търговци. Гледката, която се разкрива от Елмина, е екзотична - синьо море с рибарски лодки, бели плажове и палми. На това място през 1482 г. португалците първи основават робовладелски форт, който по-късно попада в ръцете на холандци и англичани. Те започват да пишат буталната част от историята на Елмина - само една от отправните точки, пръснати по целия бряг на Западна Африка. От другата страна са също толкова мрачните истории за робските пазари в Западна Европа и Новия свят. Заедно те формират т. нар. Триъгълник на търговията с хора, захранвал колониалните империи на Европа. Понякога продавани в робство от вражески племена или пленени в многобройните битки за надмощие в района, за африканските роби следвал мъчителен превоз с кораби през океана или седмици престой в тесните килии на фортовете в чакане да дойде поредният превозвач. Никой не знае дори приблизително колко са тези африканци. Данните се разминават значително - между 10 милиона и 28 милиона (някои дори стигат до твърдения за 60 милиона) души през периода XV-XIX век. Стотици хиляди от тях са умирали още по пътя. Съвременници на търговията разказват, че морското трасе между Африка и Америките е било осеяно с трупове на изхвърлени зад борда хора, умрели по пътя заради нечовешките условия. Екскурзоводът Кърби изрежда днес в бившето имение на губернатора в Елмина истории, от които те полазват тръпки. "Вечер той излизал на балкончето и започвал да си избира робиня от двора под него и така било винаги, когато му се приисквало да изнасили някоя." Около 150 от близо хилядата обитатели на имението, от които 400 са били жени, са живеели в зандан, в който чист въздух влизал през тясна дупка. Подът в тези помещения бил оплескан с изпражнения, урина и менструална кръв, продължава Кърби. "Когато някой умре, просто го хвърляли в морето. Казвали, че ако им дадат прилична храна, робите ще се надигнат. Някои дори отказвали да се хранят, защото предпочитали да умрат." На горния етаж е параклисът, в който губернаторът и неговите войници се молели. "След купуването и продаването на човешки същества, те влизали и отправяли молитви към своя бог. Що за бог е имало по това време", пита екскурзоводът и оставя туристите сами да търсят отговор. Въпреки решението от 1807 г., британското правителство не прекратява веднага търговията с роби. Чак през 1833 г. робството е забранено със закон, а след тази година то продължава да се практикува от много други големи държави. Властите в тези страни подхождат предпазливо към тази част от историята, за да не създават впечатление, че биха подкрепили онези, които призовават за изплащане на компенсации на потомците на робите. "Те ни дължат извинение и обезщетение. Взели са нашите мъже, и то най-добрите - онези, които са били издръжливи и бързо са се учили. Ако не беше търговията с роби, те можеше да останат тук и да подобрят нещата. Това си е истинско източване на сиво вещество, казва Алекс Ади Абоаге, 65-годишен фермер от Гана, посетил Елмина за пръв път. Други твърдят, че загубата на поколения от мъже и жени в робство е една от причините за икономическите проблеми и бавното развитие на модерна Африка. Част от историята обаче е, че африканци също са участвали в търговията с роби. Тя е съществувала далеч преди да дойдат европейците, казва Кърби. Според него има съществена разлика - африканското робство е било в далеч по-скромни мащаби и не толкова брутално. Робството на европейците е означавало, че хората не струват нищо - можеш да бъдеш откаран нанякъде, да те убият, изнасилят, изтезават, допълва Кърби. И все пак за африканците в този бизнес просто ставало дума за пари. "Нашите предци са били изкушавани. Можели са да вземат парите или да ги откажат. Те са избрали да вземат пари", казва Ричард Ной, 28-годишен учител от Гана. Дори и днес ганайски деца са продавани на местните рибари от своите изпаднали в бедност родители. Това е модерният образ на робството, обяснява Кърби. За британските туристи Елмина е напомняне за времената, когато Британската империя се е разпростирала по целия свят, захранвана от търговия, колониална амбиция и експлоатация. "Усещахме, че трябва да дойдем тук, това е част от историята ни, разбира се, далеч не най-приятната", казва Ан Уилкинс, учителка по английски на обмен в местно училище. "Важно е да посещаваме тези места - това помага да приемем миналото си. И все пак е ужасно, че са се отнасяли по този начин към хора." Обрасли със смокини развалини по речните брегове в Сиера Леоне напомнят за едно мрачно минало и са се превърнали в символ на надеждата на хиляди американци от африкански произход, че ще намерят корените на своите предци. Остров Бънс е бил една от отправните африкански точки за робите, прехвърляне към Новия свят. Чернокожи американци идват тук, защото при изследване на тяхното ДНК най-честото съвпадение е с африканци от тази част на континента. Пленниците от Сиера Леоне са били със специално предназначение. Оризовите плантации в Южна Каролина и Джорджия се нуждаели от роби с умение да работят точно този тип земеделие и африканците от плодородните райони Менде и Ваи се оказали идеални. Регистрите, водени от капитаните на робовладелските кораби, днес помагат на американци да се върнат назад във времето и да открият роднини. Така през май 2005 г. Томалинд Полейт използва списък отпреди 250 години, за да стигне до своята прапра... баба Присила седем поколения назад. Тя е била натоварена на корабите на остров Бънс на 10-годишна възраст. "Сякаш се завръщах у дома. Излязох от самолета и видях хора, които изглеждат като мен", разказва днес Полейт. Сиера Леоне винаги е заемала специално място в историята на робството, защото е била нещо като обетованата земя за желаещите да се завърнат. През 1787 г. британският борец срещу робството Гранвил Шарп пристига с 411 заселници, включително освободени роби от Острова, но година по-късно половината от тях загиват в тежкия климат и блатата. Роби, сражавали се за Великобритания във войната за независимост на САЩ, получават като отплата свободата си и се заселват в канадската провинция Нова Скотия. Част от тях се връщат в Сиера Леоне и през 1792 г. основават днешната столица Фрийтаун. Хиляди чернокожи американци проявяват растящ интерес към корените си и помагат на научни институти и туристически компании. Един такъв проект ръководи проф. Джоузеф Опала от университета "Джеймс Мадисън". С модерни технологии екипът му се опитва да направи триизмерна възстановка на замъка на губернатора на Сиера Леоне от 1805 г. "За разлика от холокоста и други ужасни престъпления на модерната епоха атлантическата търговия с роби се е случила преди изобретяването на фотографията. Поради това нямаме никакви запазени изображения и можем само да си представим мъките, през които са били прекарвани тези хора. С компютърната анимация ще отидем отвъд въображението и на базата на археологически разкопки и исторически документи ще покажем как е ставало това", казва Опала. Част от проекта е в залива на остров Бънс да бъде закотвена пълна възстановка на робовладелски кораб. --- Робството все още съществува в Мавритания. Те не носят вериги, нито ги дамгосват със знака на господарите им, но в съвременна Мавритания все още има истински роби. Тази ислямска бивша френска колония насред Сахара упорито поддържа идваща от вековете система на тотално подчинение. Мавританските роби продължават да подкарват стадата с камили по изпепеляващо горещите дюни или да сервират ментов чай на господарите си в пищните им вили в столицата Нуакшот. От поколение на поколение почти нищо не се е променило. Според борците с робството може би хиляди мавританци са в капана на тази аномалия на ХХІ век. За местните жители нещата не стоят точно така в едно общество на расово разделение, на строга йерархия, доминирана от мавърския елит, и на масово разпространена форма на исляма, проповядваща пълното подчинение. "Това е като да имаш овце или кози. Ако една жена е робиня, потомците й също са роби", обяснява Бубакр Месауд. Той се е родил роб и днес е водещият борец в страната срещу тази неправда. Според него декретът от 1981 г., забраняващ робството, днес няма никакъв ефект и практиката съществува в Мавритания във всичките си форми - безплатен труд, наказания, принудителен секс и др. Мавританската военна хунта, която тази седмица подготви предаване на властта в страната след общи избори, избягва да обсъжда проблема и предпочита да говори за "следи от робство". Някои представители на светлокожия елит, традиционно управляващ страната, направо отричат да съществува подобно нещо. Настойчивите въпроси могат да предизвикат гняв, недоверие или пълно пренебрежение. Борците срещу робството обясняват, че отношенията господар - роб са вкоренени в съзнанието на мавританците по същия начин, по който класовото разделение владее умовете на хората във Великобритания и други европейски държави. Роден като роб В мърлявите бедняшки предградия на Нуакшот, пълни предимно с чернокожи, свидетелствата за неизчезващото робство са безброй. "Да, вярно е. При това във вътрешността на страната е още по-зле. Личи си по начина, по който третират хората... понякога господарите убиват деца", твърди пред Ройтерс Абдарахман Улд Мохамед Абд, 52-годишен уличен търговец. Неговото име означава "син на Мохамед роба", (на арабски "абд" означава "роб"). "Това е нещо, идващо от вековете. Но вече трябва да се сложи край", казва той. Организации за борба срещу робството като SOS-Slaves твърдят, че страх и потайност обгръщат проблема и правят трудно изкарването на светло на случаите на робство, да не говорим за вкарването им в съда. Все пък отделни случаи излизат на бял свят. Такъв например е този с Матала, чернокож мавританец, който преди две години успява да избяга от войнстващото берберско племе регуибат. Те го държали заедно със семейството му в изолираните пустинни североизточни части на Мавритания. "Аз съм роден като роб. Цялото ми семейство, всичките ми предци са били роби на това племе. Леля ми, братята ми все още им робуват", разказва Матала. Той описва, че като малък е произвеждал дървени въглища, а после е пасъл камилите на господарите си, че се е хранил само с останките от масата им и понякога е бил връзван и пребиван дори от децата на робовладелеца. "Имам белег ето тук, където ме удариха с тояга", показва Матала дясната си буза. Запитан колко роби имат господарите му, той отговаря: "Повече, отколкото можете да преброите." Борците с робството също потвърждават, че никой не може да каже колко са заробените в Мавритания. Страната е с размери, два пъти по-големи от тези на Франция, а населението е едва 3 милиона души, съставено от бели и чернокожи маври плюс чернокожи мавританци от няколко племенни групи. Дипломати в столицата посочват, че военната хунта е отклонила искане за разследване на въпроса. "Вероятно робството е доста разпространено. В домовете на маврите сме виждали момчета, сервиращи чай. Не знам какви са трудовите им отношения, но определено не бих искал да съм на тяхно място, разказва дипломат, пожелал анонимност. Според този дипломат бъдещият президент мавър ще трябва да се изправи пред проблема и да се опита да постигне етническо и расово равновесие. "Това е заложено в самото сърце на неравенството в тази държава." Историците разказват, че робството се е развило в Мавритания след VІІ век, когато арабски нашественици навлизат на юг от Сахара и донасят ислямска религия, откровено разрешаваща поробването на друговерци. Всичко това процъфтява в т.нар. Транссахарска търговия с роби, в която чернокожи са ловени в Централна Африка и прехвърляни на север. Това се е случило векове преди европейската трансатлантическа търговия с роби. Има учени, които твърдят, че робството датира от хилядолетия в черна Африка. Но в Мавритания това религиозно санкциониране на робството - както и издигането на богати арабизирани берберски замъци на господарите - е белязало цялото общество. "Тук става дума за расистка политика, за политика на доминирането", казва Булхеир, един от правозащитниците в страната. Според него ислямските закони и наследствените права поддържат живо робството, като прехвърлят собствеността от господар към сина му. Булхеир обяснява, че дори забраната от 1981 дава право на обезщетение за робовладелеца. "Държавата обаче никога не е наказала някого. Нуждаем се от закон, който да обявява заробването за углавно престъпление", допълва той. Двама от водещите лидери на изборите обещаха да направят крачка в тази посока. Практиката обаче толкова се е просмукала в обществото, че пресича и расовите граници. Има бели роби, има дори освободени роби, които сега имат собствени роби. --- Белите роби на днешна Англия Преди двеста години Великобритания забранява търговията с роби, но и днес в страната се вкарват хиляди мъже, жени и деца, за да бъдат експлоатирани от трафиканти като проститутки или принуждавани да работят в нечовешки условия, докато се "откупят". Мнозина са обект на препродажби, други почти не получават заплащане по хотели, ресторанти, ферми или частни домове. Правителството за пореден път се опитва да пресече тази търговия най-малкото защото се смята, че във Великобритания през 2003 г. е имало поне 4000 жени и момичета, подложени на сексуална експлоатация. След разширяването на ЕС на изток броят им вероятно е станал още по-голям. Правозащитници смятат, че на Острова има и много други форми на модерно робство. Причината е, че жертвите са предмет на третата по доходност в света нелегална търговия след тази с наркотици и оръжия. Смята се, че годишно в нея се въртят 32 милиарда долара. "За изминалите 200 години не успяхме да премахнем робството напълно. Като цяло то е премахнато по света, но в действителност процъфтява и доста хора печелят от него", казва Клара Скрживанкова, координатор в правозащитната организация Anti-Slavery International. Днес жертвите вече не са предимно африканци. Според Poppy Project - програма за защита на жени, обект на секс трафик, водещите четири източника са Литва, Албания, Нигерия и Тайланд. Детектив Марк Понтинг, който оглавява новия отдел на лондонската полиция за борба трафикантите на хора, жените, вкарвани в страната, са продавани по 8 хиляди паунда. "Това е стока, от която престъпните мрежи живо се интересуват, защото тя им носи много пари", обяснява той. ИСТОРИЯТА НА ДАНИЕЛА Даниела разказва история, която британците често чуват. Тя е била на 16, когато приятел на баща й я убеждава да напусне Румъния и да работи във Великобритания като камериерка в хотел. "Когато пристигнах, разбрах, че са ме измамили. Заплашиха ме с нож и ми казаха, че ще убият майка ми и сестра ми, ако откажа да спя с мъже или потърся помощ", описва днес 19-годишното момиче, което като много свои спътници по съдба отказва да разкрие пълното си име. Похитителите й казали, че им дължи 1500 паунда за довеждането в страната и за документите, след което е откарали в апартамент, където я изнасилили, пребили и принудили да проституира, за да се върне "дълга". Даниела се измъква чак когато полицията претърсва сградата и я отвежда в убежище на финансираната от правителството Poppy Project. В интерес на истината Даниела е нелегален имигрант - тя се промъква, скрита под камион. Но повечето бели роби във Великобритания имат паспорти на страни от ЕС и законни визи за работа. "Мнозина влизат законно, но са заробвани чрез смес от наложени им "дългове", тормоз, изземване на документите и неосъзнаване от тяхна страна какви права имат", се казва в изследване по въпроса от университета "Хъл", публикувано миналия месец. Фейсал, готвач от Мароко, бил подмамен от обещания за добри доходи и евтина квартира в ресторант в Южна Англия. "Като пристигнах, видях, че реалността е съвсем различна. Трябваше да спя в склад без тоалетна и течаща вода и на всичкото отгоре ми вземаха по 100 паунда на седмица за него. Често отказваха да ми платят. Работодателят ме заплашваше с депортиране, ако се оплача." ТРЯБВА ДА СЕ ДЕЙСТВА! Растящата тревога от този проблем доведе до няколко инициативи през тези година. През януари премиерът Тони Блеър заяви, че ще подпише Конвенцията за трафика на хора на Съвета на Европа и това вече е факт. "Все още има примери на модерно робство и трафиканти, срещу които да се борим", заяви той този месец. През март 2006 г. правителството направи по-сурови наказанията срещу трафиканти, след като през 2004 г. 23 китайци се удавиха, докато събираха морски звезди в речен естуар в Северозападна Англия. През октомври бе създаден Центърът за трафик на хора, който анализира проблема и предлага различни подходи за решаването му. Един от тях бе масираната проверка по публични домове и клубове за масаж, където бяха открити 84 секс робини, включително 12 деца. Правозащитниците обаче смятат, че полицията се занимава с много ограничена част от проблема. "Нямаме подобни акции в сферата на принудителния труд, всички говорят само за сексуалната експлоатация. От 2004г. имаме закон срещу принуждаването на хора да работят, но нямаме нито едно дело по такъв казус", коментира Бет Херцфилд, говорителка на Anti-Slavery International. Особено рискова група са домашните помощнички като 37-годишната Тереза от Мумбай, която работи 18 часа на ден срещу 20 паунда месечно. "Работодателката" й я карала да спи на пода, пребивала я и я душала, докато индийката не успяла да избяга благодарение на милостив съсед. --------- Този уикенд по случай 200-годишния юбилей от премахването на робството във Великобритания правителството в Лондон одобри план за действие срещу трафика на хора, съобщи вчера британското посолство в София. Новите мерки целят защитата на невинни жертви, като паралелно с това се приемат по-строги правоохранителни мерки и се засилва информираността за този вид престъпност. Основните дейности включват: - сформиране на екипи от специалисти, действащи по граничните пунктове - откриване на телефонна линия за съвети относно трафика на деца - създаване на национален координационен механизъм за спомагане на официалната идентификация на жертвите. В петък министърът на вътрешните работи Джон Рийд подписа Конвенция на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора. Конвенцията регламентира рамка за минималните права и защита за всички, идентифицирани като жертви на трафика на хора. -------------- САМО ФАКТИ - 27 милиона души са експлоатирани без заплащане, заключвани и контролирани чрез насилие, макар робството да е забранено от всички държави. - 218 млн. деца са използвани за работа, често в ужасни условия, граничещи с робство, твърди УНИЦЕФ. - 126 млн. деца са жертви на най-тежките форми на детски труд, което се равнява на всяко 12-о дете на възраст между 5 и 17 години. - 300 хил. деца са превърнати във войници в около 30 конфликта по света, някои от тях са по на 10 години. ВИДОВЕ РОБСТВО - задлъжняване: хората са подлъгвани или принуждавани да вземат кредит (понякога става дума дори за лекарство за болно дете), който след това се изплаща с дълги часове труд, а понякога дългът се предава и на наследниците - принуда: нелегално наемане от хора, официални власти или партии и принуждавани да работят със заплахи за глоби и насилие - трафик: транспортиране и/или търговия с жени, деца и мъже с цел да бъдат заробени РОБСТВОТО ПО СВЕТА - Oгромна част от днешните роби са в Южна Азия, вкл. Индия, Пакистан, Бангладеш и Непал - Mилиони деца в Индия се давани за роби-прислужници от собствените си бедни семейства - Въпреки забраната да наемане на деца под 14 години, властите в Индия твърдят, че работят 12.6 млн. деца между 5 и 14 години, което е най-голямата група деца-работници в света - България и Румъния са сред 11-те страни, посочени в доклад на ООН като основен източник на трафик на хора; според българското МВР през миналата година 4-5 хиляди българки са били прехвърлени в чужбина; други държави в района като Молдова и Украйна също са източник на бели робини - В Западна и Централна Африка всяка година в трафик на хора попадат 200-800 хиляди души - В Мавритания робството е формално забранено от 1981 г., но се смята, че то е живо и до днес сред 3-милионното население, по-голяма част от което са пустинни номади - Близо 43 хил. души са робите в Нигер, изчислява организацията Anti-Slavery International, някои от тях са родени в робство. ------------ КРАТКИ ИСТОРИИ Сергей, чистач на риба "Приятел от България ми каза, че може да намери място за ИТ специалист. Трябваше да платим такса за търсенето на работа и уреждането на административни въпроси. Когато пристигнахме обаче, се оказа, че нямало работа за компютърни специалисти и трябваше да започна в завод за преработка на риба. От заплатата ни вземаха големи удръжки за настаняване, транспорт, прехрана и ни оставяха само по няколко паунда на седмица. Смените започваха рано сутринта и завършваха късно вечер - не виждахме дневна светлина месеци наред. Взеха ни паспортите и ни заплашваха с депортиране и бой, ако се оплачем." Ана, камериерка "В родната ми Латвия приятелка ме свърза с английска агенция на намиране на работа. Когато дойдох във Великобритания, ме откараха в Хул, където трябваше да платя веднага 200 паунда само за да се регистрирам в агенцията. Работих за различни хотели в града основно като чистачка. Заплатата ми се превеждаше директно на агенцията, но тя ми даваше парите от време на време и си правеше всевъзможни удръжки. Измъкнах се, но още ми дължат пари." Лиен, проститутка "Прехвърлиха ме преди две години от Китай. Опитах се да избягам от леля си, която ме държеше като проститутка, след като на 13 години изгубих родителите си. Един от мъжете, които ме посещаваха, предложи да ми помогне да избягам. Каза на леля ми, че иска да се поразходим и й даде пари. После ме отведе на летището, където ме натовари за Англия с уверения, че всичко е уредил - имиграционни документи и работа. Беше мил с мен, докато пристигнахме. Остави ме в един бордей и се върна в Китай. Оказа се, че ме е препродал." Лейла, прислужничка "Дойдох на 29 години от Шри Ланка във Великобритания заедно със семейството, за което работех в Йордания. Господарката ме третираше ужасно и ме караше да спя на канапето в коридора. Работех по 16-18 часа на ден без нито един почивен ден през първите две години и печелех по 200 паунда на месец. Даваха ми да ям само обелки от лук и картофи и постоянно бе набеждаваха, че крада храна. Умишлено ме държаха без виза, за да не избягам. Пускаха ме извън къщата само до близкия супермаркет. Там научих за правозащитна организация, с която се свързах, и те ми помогнаха да се измъкна." Вестник "Дневник" http://www.dnevnik.bg/ Източник: The Poppy Project http://www.eaves4women.co.uk/ Kalayaan http://www.kalayaan.org.uk/ Anti-Slavery International http://www.antislavery.org/ The American Anti-Slavery Group http://www.iabolish.com/ http://www.collectionscanada.ca/anti-esclavage/ http://en.wikipedia.org/wiki/Slavery

Как премина последната ви работна седмица? Чувствахте ли се по-уморени, изнервени или сънени от обикновено? Излизахте ли повече вечер? Лягахте ли си по-рано? Психолози, биолози и социолози все още не могат да постигнат съгласие за ефектите на лятното часово време върху хората. Икономистите също спорят дали и доколко общият финансов ефект от разместването на часовници е положителен. Въпреки това вече почти три десетилетия България започва да живее с час напред през пролетта и се връща с час назад наесен. Основната причина за въвеждането на лятното часово време е идеята за спестяване на енергия. С приближаването на пролетта дните започват да нарастват и изгревът да става все по-ранен. Един час слънчева светлина, който си остава неупотребяван в ранната сутрин, се "премества" към края на деня. С това субективно вечерите са светли до по-късно. Бенджамин Франклин, голфът и Първата световна война са три от основните фактори, които се крият зад идеята за смяна на времето. През 1784 г. Франклин на шега предлага на французите да стават час по-рано сутрин, за да пестят от свещите, с които си светят вечер. Повече от сто и двадесет години никой не се трогва от подобна перспектива. В началото на ХХ век англичанинът Уилям Уилет започва искрено да се ядосва, че вечерните му игри на голф са прекъсвани от залеза на слънцето. Уилет е възмутен и от навика на съгражданите си да спят до късно сутрин. Вдъхновен от възможността да направи нещо по тези два въпроса, той предлага законодателна промяна, която да въведе ежегодно превъртане на часовниците с час напред през пролетта и назад през есента. Макар да получава широка подкрепа (например от младия тогава политик Уинстън Чърчил), Уилет не успява да прокара закона си през британския парламент. За промяна на установените навици на хората е необходима много по-сериозна мотивация. Първата световна война се оказва достатъчна за целта. С идеята, че това ще им даде някакво стратегическо предимство и ще пести енергийните им ресурси, през 1916 г. Германия и Австрия преминават към лятно часово време. Британия и много други европейски страни бързо последват примера им. За една година до подобна мярка прибягват и САЩ. Решението за това навсякъде се взема доста импулсивно, без да се правят много изчисления за ефекта и да се дават обяснения на хората. След десетилетия на прекъсвания и колебания, днес лятното часово време се спазва в около 70 страни по света. От него има смисъл предимно на места, където дните през лятото са забележимо по-дълги, отколкото през зимата. Около екватора, където денят и нощта са приблизително равни - по около 12 часа - смяната на времето не е популярна. Точните дати, на които се преместват часовниците, варират от държава на държава, а често и от година на година. От 1996 г. насам европейските страни променят времето си в едни и същи дни - последните недели на март и октомври. Изключение прави Исландия, която е на лятно часово време през цялата година. Наистина ли се налага? Днес мнозина поставят под съмнение полезността на лятното часово време. Смята се, че то намалява с до 1% използваното електричество в домовете на хората. Няма обаче сигурни данни, които да потвърждават това. Спестеният ток би идвал предимно от осветлението, което човек пуска по-късно вечер. За множеството други използвани електрически уреди обаче смяната няма особено значение. На местата, където температурите са по-високи, допълнителният час слънце вечер даже означава по-дълго включен климатик за охлаждане на дома. Според някои социолози по-светлите вечери са добър повод за по-активен социален живот. Това често означава излизане с автомобил и съответно допълнителен разход на бензин. Друг довод за използване на лятно часово време е намаляването на транспортните произшествия, които често се случват привечер. Понастоящем обаче няма как да се провери точно доколко катастрофите намаляват заради допълнителния светъл час и доколко заради като цяло по-добрите пътни условия през летния сезон. Известно е обаче, че в първата седмица след преместване на часовника напред броят инциденти на пътя се увеличава. Причината са разсеяните, сънени шофьори. През въпросната първа седмица много хора са и по-малко продуктивни, защото заспиват, когато са свикнали (късно), а трябва стават, когато звънне будилникът (прекалено рано). Смяната на времето е особено неприятна за работещите, чийто труд е свързан с изгрева на слънцето. Земеделските занимания например не могат да бъдат отместени с час назад само защото часовникът показва, че е рано. Ако хората, наети за подобен тип задачи, идват на работа по новото време, продуктивността им ще е забележимо по-малка. За някои видове бизнес (авиокомпании, борси) пък точният час на различни места по света е много важен. За тях смяната на времето е досадно усложнение. Макар и сверяването на часовника на видеото (или DVD плеъра) да изглежда невъзможно тежко упражнение, настройката на биологичния часовник е дори по-трудна. Процесите в човешкото тяло имат определена цикличност. Химикалите, които се движат из организма, следват собствено разписание по определен дневен ритъм. Едва ли е изненада, че това разписание е свързано повече със слънчевата светлина и по-малко с това какво съобщават на кръгъл час по радиото. Метаболитните процеси, сънят и температурата на тялото много зависят от слънцето. Макар че организмът се напасва спрямо социални фактори (в колко го будите сутрин, на какво осветление го излагате и т.н.), свикването с един разместен час не става веднага. Според някои изследвания то може да отслаби имунната система за една-две седмици. Всичко това, разбира се, е много условно - зависи от навиците на човек, дали и доколко живее по часовник, дали и доколко се показва на слънце. Това, което лятното време най-често ни отнема, обаче е онзи един час сутрешен сън, на който повечето хора много държат. Известно успокоение е, че в това отношение има и по-онеправдани народи от нашия. От тази година правителството на САЩ удължи лятното часово време с цял месец. Реакциите на населението са разбираеми. Според много американци "това се превръща от странна практика в необичайно и жестоко наказание за цяла нация". Ето защо хората изпращат до щатското правителство контрапредложение: "Ако трябва да намалим разхода на енергия, сигурно можем да го направим по по-добър начин. Бихме могли например да обявяваме война на по-малко страни - това ще ни спести няколко хиляди барела петрол дневно." Вестник "Капитал"

Започвате важна бизнес среща и нямате визитка? Или тя се е поомачкала от дългото носене в джоб, чанта, папка… Или е отпечатана на принтера в офиса? Неудобно, нали? А като каква друга, освен като важна бизнес среща, бихте преценили първия си контакт с целевата си група онлайн? Изглежда логично всяка фирма да инвестира в изграждането на фирмен сайт, в това да направи присъствието си в Интернет запомнящо се и полезно – за себе си и за своите настоящи и потенциални клиенти. Но много често потребителите се сблъскват със сайтове, които са остарели, неподдържани и неиздържани откъм визия и идентичност. А от своя страна маркетинг мениджърите, заемайки се с на пръв поглед лесната задача да обновят или изградят наново корпоративния уебсайт, се сблъскват с процес, който много често отнема в пъти повече от предвиденото време и ресурси, а резултатът се разминава с първоначалните очаквания. В голяма степен тези трудности се дължат на подценяване на отделните фази, през които преминава процеса по изграждане на фирмен уебсайт. Ако трябва да бъдат обобщени, отделните стъпки могат да бъдат групирани в 9 основни. Първата стъпка е свързана с вземане на решение кой ще изработи вашия уебсайт. Тук възможностите са няколко – да изберете уеб агенция, да наемете фрийленсър (специалист на свободна практика), да го направите сами. Последното не е препоръчително, особено ако ви липсват дългите години опит в изграждането на уебсайтове. В случай, че решите да изберете агенция или специалист на свободна практика, първо трябва да подготвите бриф, в който да опишете всичко, от което имате нужда, както и задължителните елементи. Кой ще изработи сайта е важно, но много по-важно е кой ще го проектира. Разработване и проектиране не е едно и също. А графичният проект е само повърхността на дизайна. Стъпка номер 2 е създаването на брифа. За него трябва правилно да дефинирате целите си и да дадете отговори на основни въпроси. На първо място, каква е целта на сайта – да бъде чисто информативен, средство за реализиране на продажби, в което се предлагат и закупуват услуги в реално време, правят се резервации, запитвания. Целите могат да бъдат и комбинирани. Важен въпрос е, каква е целевата аудитория, защото в някои случаи се получават разминавания между реалната целева група и частта от нея, които са интернет потребители (трябва да се има предвид като цяло по-ниската възраст на интернет потребителите). Друг важен въпрос е, каква е маркетинговата идея за визията, която трябва да се наложи – дали строго бизнес и корпоративна или по-разчупена, както и, какви са планираните рубрики и функционалности и, дали смятате, освен тези, от които непосредствено имате нужда, да разработите допълнителни, които да привличат потребителите и да увеличават престоя им на сайта. Въпросът със съдържанието също на пръв поглед изглежда далечен, но тъй като подготовката му отнема време, е важно да се реши още в началото, дали ще се използва готово съдържание (от стар сайт например) или ще се нуждаете от услугите на копирайтър, както и агенция, която да преведе съдържанието на допълнителни езици. Важно е да решите, колко често и кое е съдържанието, което ще се наложи да обновявате. Рубриките като новини, продукти и т. н. се нуждаят от честа актуализация, затова е препоръчително от самото начало те да се заложат като динамични. Това означава, че тяхната разработка ще бъде малко по-скъпа, но те ще бъдат управлявани от Система за Управление на Съдържанието (CMS). Тази система представлява потребителски интерфейс, който ще ви дава възможност сами да добавяте, коригирате и премахвате рубрики от сайта, дори да дефинирате различни нива на достъп и права за всеки от потребителите. А желаното съдържание трябва да се напише, провери и нагоди за сайта. Това не е проста и кратка работа. Допълнителни въпроси са тези за специфични изисквания към технологията и корпоративните изисквания – лого, цветове, задължителни елементи. Не на последно място стои въпроса за бюджета, който може да отделите, както и този за крайните срокове, в рамките на които искате да е готов вашият уебсайт. Стандартното време за разработка на средно сложен сайт отнема около месец и половина. Трябва също да решите дали ще използвате съществуващ домейн или ще ви бъде необходимо да регистрирате нов. Отговорите на всички тези въпроси е добре да намерят място в заданието, което ще изпратите на компанията-разработчик. Ако пък не сте успели да изберете първо агенция, брифа ще ви помогне да сравните параметрите, цените и сроковете, които бихте получили от различните уеб агенции или фрийлансери. След като сте избрали подходящата агенция и сте установили комуникация с нея, Стъпка 3 се състои в получаване на писмена спецификация на проекта, която включва детайлно описание и схеми на всички рубрики и функционалности (например как точно е представен даден продукт – с име, текст, снимка, цена и др.), избраните технологии за разработка, членовете на екипа, както и времева схема, описваща времето за разработване на всеки етап и заложените срокове за одобрение от страна на клиента. Този етап обикновено отнема 3-5 дни и завършва с подписване на приемо-предавателен протокол от двете страни. Стъпка 4 е разработване на поне две графични концепции от страна на агенцията, дело на два отделни творчески екипа. Концепциите трябва да бъдат представени в рамките на 5-6 дни след одобрение на спецификацията. Всяка от тях трябва да представя конкретна визия за началната страница и поне една вътрешна страница. Ако те се нуждаят от корекции или въобще не съответстват на търсената визия, агенцията трябва да коригира това. Важни елементи са подбора на допълнителни елементи – снимки (използването на лицензирани rights-managed или rights-free снимки от Getty е добър вариант), флаш анимация или звук. Изборът и одобрението на една от тези концепции завършва с приемо-предавателен протокол. Стъпка 5 се състои в самото разработване на сайта – моделиране на базата данни, разработване на Системата за Управление на Съдържанието, имплементиране на избраната графична концепция в разработената функционална структура и въвеждане на съдържание. Стъпка 6 е тестването на разработения сайт и премахването на различни грешки. Важно е в този етап да участват и двете страни, за да може своевременно да се отстранят неточностите. Тестването може и да е кратко, но може и да не е. Зависи от сайта и от вида тестване. Ако става дума за сайт-визитка, няма какво да му се тества и мисли много. Ако става дума за нещо по-функционално, то тогава кратко тестване след приключване на разработката няма да свърши никаква работа. Функционалното тестване започва още на ниво спецификация, а тестването с потребители е най-добре да се извърши на прототип. Стъпка 7 се състои в избора на хостинг компания и самото стартиране на сайта, с което завършва процеса по неговата разработка. Един път направен, сайта има нужда да се поддържа и обновява и това е Стъпка 8. Необходима е както техническа поддръжка (нови версии софтуер, дупки в сигурността, закупуване на повече памет при необходимост), така и качествена поддръжка – публикуване на новини за компанията и своевременна актуализация на продуктовото съдържание. Средният "живот" на сайта е около 2 години – това е времето, за което стандартите в web се променят достатъчно, за да започне сайта да изглежда остарял. Последната – девета стъпка се състои в промотиране на сайта. Препоръчително е адресът му да присъства във всички offline средства за комуникация на компанията (визитки, бланки, брошури, каталози и др.) като източник на повече информация. Промотирането най-често се извършва чрез банери, игри, промоции, оптимизация за търсещите машини с цел да се увеличат посещенията, линкове на други, партньорски сайтове. Не на последно място е добре за специалните случаи - Великден, Коледа и други празници - на сайта да се подготвят специални инициативи – интересни елементи в дизайна, които да отразяват настроението на празника, специални промоции или игри с награди. По този начин, с необходимите усилия вашият фирмен сайт ще се превърне във вашата представителна и надеждна визитка в интернет, в желан и използван източник на информация за вашите клиенти и средство за контакт с тях. --- На ползваемостта се гледа като на неизменна част от процеса на разработка и създаване на един сайт или софтуерен продукт и тя е задължително условие за успеха му. Един от важните показатели, по който се измерва ползваемостта, е какъв процент от хората успешно извършват някакво действие на даден сайт. Например, колко от потребителите успяват да се регистрират за информационния бюлетин на сайта или да достигнат до търсено съдържание. За много български фирми електронният маркетинг се изчерпва с банери и качване на сканирани рекламни брошури – и двете неподходящи от потребителска гледна точка. сайтът трябва да дава информация на момента и да предлага възможности за действие. Той трябва да може да "замести" офиса на фирмата и да предложи на потребителите интересни и полезни функционалности и качествено съдържание на лек и пъргав език. Тъжната истина е, че ползваем, лесен, приятен сайт, или какъвто и да е продукт, не се прави лесно. Трябва да се обърне много внимание на детайлите. Именно малките подробности правят голямата разлика. http://www.capital.bg/ http://www.dnevnik.bg/

Независими кандидати за европдепутати - Добри Божилов (Внимание! Този е НЕЛЕГАЛЕН. Това значи, че не се е регистрирал. Не е платил такса за да се регистрира. Не е събрал подписка на хора, които го издигат, не е издигнат и от инициативен комитет. Само спами по форуми и сайтове. Не пускайте бюлетини, на които да впишете името му - ще бъдат счетени за невалидни!) - Стефан Кондев - Мария Серкеджиева - Велин Меледжиев Списъкът не претендира за окончателност или изчерпателност.

Заглавие: WEB Дизайн – не ме карай да мисля Автор: Стийв Круг Тема: Интернет и мрежи, Компютърна графика и дизайн Ниво: начинаещи, средно напреднали, напреднали Поредица: Други Страници: 216 Български издател: СофтПрес Издател на оригинала: New Riders Дата на издаване: 27-03-2007 ISBN: 9789546855299 Размер: 165/235 Тегло: 0.530 НОВА КНИГА В НАЛИЧНОСТ С ЦВЕТНИ СТРАНИЦИ --- Web Дизайн Не ме карай да мисля! Kак да създаваме по-удобни за използване сайтове За изминалите пет годни от публикуването й са продадените над 100 000 копия. Трудно е човек да си представи някой, работещ в уеб дизайна, който да не е прочел „непреходната класика” в уеб използваемостта на Круг. Въпреки това всеки ден я откриват нови и нови хора. Във второто издание Стийв е добавил три нови глави, издържани в стила на останалите: иронично шеговити и забавни, и все пак пълни с ценни знания и практически съвети – както за новаци, така и за ветерани. Не бива да се учудвате, ако книгата промени изцяло виждането ви за уеб дизайна. Три нови глави! • Използваемостта като акт на обществено внимание. Какви са причините хората да напускат уеб сайтовете • Достъпността, каскадните набори от стилове и вие. Как се постига едновременно използваемост и достъпност • Помощ! Шефът ми иска от мен да. Противопоставяне на прищявките на шефовете Докато не прочетох първото издание на книгата, за мен използваемостта беше враг на дизайна. Не ме карайте да мисля! Не ме карай да мисля ми показа как да се поставя на мястото на човека, който използва моя сайт. След като се съсредоточих върху нея за няколко часа и след това прилагах идеите в моята работа в продължение на последните пет години, спокойно мога да заявя, че тя е подобрила уменията ми на уеб дизайнер повече от всяка друга книга. В това второ издание, Стийв Круг поставя важни оръжия в ръцете на всеки, чиито шефове, клиенти, акционери или маркетингови директори настояват да се направи грешното нещо. Ако проектирате, пишете, програмирате, притежавате или се грижите за уеб сайтове, трябва да прочетете тази книга. – Джефри Зелдман, автор на Проектиране с уеб стандарти. Някои книги отварят съзнанието. Не ме карайте да мисля! Не ме карай да мисля е нещо повече: тя отваря съзнанието (и портфейла) на шефа ви за полезността от инвестирането в уеб използваемост. При това го прави бързо, внимателно и с хумор. Не пропускайте да подарите на шефа си едно копие. Още по-добре ще е да се възползвате от намалението за количество и да я поръчате за всички, замесени по някакъв начин с уеб сайта на фирмата. – Лу Розенфелд, съавтор на Информационна архитектура за World Wide Web. _____________________________________

Експозиция, открита в Рим, позволява да се вдъхне истински древен аромат. В нея са представени парфюми на най-старата известна в света парюмерийна фабрика. В експозицията в Капитолийския музей са включени 4 вида парфюми. Те са съчетание от треви, подправки, зехтин... Пресъздадени са от група археолози по "рецепти" на възраст над 4000 години, открити в Кипър по време на разкопки в района на Пиргос, на 90 км. югозападо от Никозия. Според специалистите, комплексът там, в древността е бил нещо подобно на парфюмерийна лаборатория. Експерти са извлекли и пресъздали аромати от останки на древни "контейнери". Благовонията са направени със същите методи, използвани в древността, отбелязва Мария Розария Белджорно, археолог, открил античната фабрика през 2003 г. "Днес сме свикнали на химически аромати, създадени на базата на алкохола. Старите са били по-свежи, те миришат на треви, подправки и други неща, като например - на кориандър, бадем, митра, смола на хвойнови дървета, а не - на цветя" - разказва Белджорно, куратор на изложбата. Парфюмите са правени по древен метод: съставките са били киснати във вода и масло в продължение на дни. Ароматите са представени зад стъклена стена с капачета, които могат да бъдат отворени, за да се вдъхне от миризмата. Парфюмите са били наречени на имена на богини - Хера, Атина, Артемида и Афродита. В експозицията могат да бъдат видени още 60 артефакта, в това число - амфори, чаши, мелнички и т.н. - всички те са намерени в кипърския парфюмериен комплекс. Макар парфюми и мазила да са откривани и преди в Древен Египет и в Месопотамия, за пръв път учените се натъкват на пълен цикъл на производство на парфюми. Става дума за 4000 квадратни метра "лаборатории", които, както предполагат археолозите, са били разрушени от земетресение още в древността. Въпреки това, оборудването и съдовете със съставките са много добре запазени. През бронзовата ера и първото хилядолетие пр Хр. Кипър е играл важна роля в производството и търговията с мед и зехтин. Маслото от маслините е било използвано като основа за лекарства, в козметиката и парфюмерията. Част от продукцията е била изнасяна в Гърция. Изложбата "Парфюмът на Афродита и тайните на зехтина" ще бъде открита до 2 септември 2007 г. БТА

Евролиста на БСП 1. Кристиян Вигенин, външнополитически секретар на БСП 2. Илияна Йотова, депутат и шеф на пресцентъра на "Позитано" 20 3. Атанас Папаризов, депутат и шеф на комисията по европейски въпроси 4. Маруся Любчева, депутат 5. Евгени Кирилов, депутат 6. Емил Кало, шеф на "Шалом" 7. Георги Близнашки, депутат 8. Жасмина Мирчева, шеф на кабинета на здравния министър 9. Петър Филипов, шеф на телевизия "Рома" 10. Катя Колева, зам.-шеф на НАП 11. Деница Златева, мениджър на "Байер-България" 12. Георги Попов, преподавател във Великотърновския университет 13. Лъчезар Костов, зам.-председател на АЯР 14. Боян Чуков, изп. директор на "ЛЕВ Корпорация" 15. Любомир Петков, шеф на БСП-Плевен 16. Виолета Чавдарова, преподавател по икономика 17. Мартин Славов, бизнесмен от Сливен 18. Наталия Стоянова, PR експерт в БНБ Евролиста на НДСВ 1. Биляна Раева, служител на Министерството на държавната администрация 2. Аспарух Панов, бивш депутат, координатор на фондация "Фридрих Науман" 3. Антония Първанова, депутат 4. Радостина Иванова, бивш съветник на Валентин Церовски 5. Олга Борисова, шеф на Център по европейски изследвания в Американския университет 6. Иван Иванов, шеф на Европейски ромски информационен офис в Брюксел 7. Меглена Русенова, зам. областен управител на Пловдив 8. Любомир Георгиев, директор на езикова гимназия във Видин 9. Наталия Казакова, управител на "Винпром"-Русе 10. Елена Канева, шеф на РИОКОС-Стара Загора 11. Людмила Андреева, член на младежкото НДСВ 12. Бисер Ялъмов, бивш шеф на Агенцията по туризъм 13. Йордан Тужаров, юрист от Сливен 14. Петя Хантова, член на НС на НДСВ 15. Николай Кирилов, шеф на фондация "Рома-Лом" 16. Мария Димитрова, бивш зам. областен управител на Ямбол 17. Мария Тонева, специалист по PR 18. Соломон Паси, депутат

Как да загубим работата си за 10 дни Чувствате се недооценени? Решили сте се на огромен скок в кариерата? Искате да вземете нещата в свои ръце? Ето няколко начина да покажете на шефовете и колегите си, че можете да правите всичко със замах, включително и да си спретнете страхотно и вълнуващо уволнение. Ден първи Подгответе почвата – постарайте се в деня, когато трябва да предадете важен групов проект, да си изключите телефона и да тръгнете на успокоителна разходка по магазините – около 2-3 часа. Или пък посетете фитнес залата. Когато се върнете в офиса, колегите ви, бесни от вашето отсъствие, ще са позакърпили това, което се очаква от вас, за да не провалят проекта. Така с един куршум убивате 2 заека – хем се скатавате от работа, хем получавате богат асортимент от хладни физиономии и сърдити погледи. Ден втори Започнете фино – донесете на работа малък пухкав пор и любезно обяснете, че това е новият ви домашен любимец, с когото не се разделяте. На обяд помолете колегите да ви помогнат да го нахраните и случайно го изпуснете от кутията му. Гледайте да влезе в стаята на шефа. Насладете се на последвалото импровизирано парти с тичане, крещене и завиране под шкафове. Получавате бонус, ако същия ден се провежда санитарна инспекция. Ден трети Атакувайте смело – срещнете се с някой от отдел "Човешки ресурси" и твърдо заявете, че нямате повече намерение да работите за отвратителната им компания при тези ужасни условия – ниско заплащане и порове из коридорите. Поискайте увеличение на заплатата. Опасност – може и да ви го дадат. Но не се отчайвайте, има време. Ден четвърти Затегнете примката – помолете някой от финансовия отдел да дръпне един-два филма от някой торент-тракер на неговия компютър, докато разчистите вашия. След това подайте сигнал – задължително от служебния телефон – към ГДБОП. Наблюдавайте тъжно как специалистите изнасят цялата налична техника и шумно се вайкайте за вашите безвъзвратно изгубени два филма. Ден пети Да приемем, че вече сте започнали да лазите по нервите на всички наоколо, но все още не ви уволняват. Значи е дошло време за тежката артилерия – обявете Небрежния петък за Нецензурен петък. Крещете и обиждайте всички, които ви се мернат пред очите – колеги, доставчици и най-вече – клиенти. Когато шефа ви извика на разговор в кабинета си, ведро му покажете среден пръст. В отговор на подскочилите му с поне три сантиметра вежди обяснете, че според най-новите проучвания подобно поведение спомага активно за намаляване на стреса на работното място, ако се практикува веднъж седмично. Ден шести Не помогна ли нецензурния петък? Шефът се въодушеви и го хареса? Жалко. Нищо – не подценявайте почивните дни. В събота използвайте момента да направите онлайн заявка за канцеларски материали на абсурдно висока стойност, състояща се например само от кламери или цветни картони, или от тонер касети за всички видове марки и модели принтери, но не и тези, използващи се във вашата фирма. Представете си удоволствието от пристигането на цял камион кламери в понеделник, пък и сигурно от фирмата-доставчик ще ви наградят с чаша за кафе или вафла за голямата поръчка. Ден седми В неделя, около 4.30-5 сутринта, бъдете на линия в офиса и започнете да звъните на всичките си колеги плюс ръководството и жизнерадостно да ги каните да погледате изгрева от покрива на офис-сградата ви като специален вид тийм-билдинг . Ден осми Не ви върви и това е. Не стига, че някои от колегите дойдоха на тийм-билдинга направо от баровете и се наложи наистина да гледате противния изгрев, вместо да спите на топличко, ами и домакинът веднага прие камиона с кламерите и до следобед ги беше препродал. На печалба. Ден девети Отчаяно търсите изход? Нямате друг шанс – налага се да провалите важен договор. В деня на срещата се явете по къси панталони, тениска със сексистки надпис, сандали и бели опънати чорапи. Дъвчете дъвка и носете бутилка мастика в ръка. Оттук нататък е лесно – нужно е само веднъж да опипате някоя от присъстващите дами и всичко е готово. Ако преговарящите са само мъже, действията ви може да имат и по-голям ефект. Ден десети Все още сте на работа? Лошо. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но вие сте неуволняем. Приберете в един кашон вещите си (не забравяйте пора, чашата за кафе и вафлата) и си тръгнете, без да съобщавате на никого. Ако и след три месеца продължавате да получавате преводите със заплатата си, явно работите в държавната администрация. Kapital Karieri

Мнозина си мислят, че купчините софийски боклук скоро ще са единствените следи от българската цивилизация, видими от Космоса. Ако обаче смятате, че натрупването на отпадъци е само столичен проблем, помислете отново. Боклукът не е само около нас - той в буквалния смисъл на думата е и над главите ни. Отпадъците в Космоса се увеличават лавинообразно с изстрелването на всеки космически кораб и комуникационен сателит, а като се има предвид, че броят на хората, които излизат в орбита годишно, не надминава числото 50, обемът на космическа глава население вероятно е с рекордни стойности. Какви са точно те едва ли някой може да каже с достатъчно голяма прецизност. Космическият боклук обаче ще държи друг рекорд - той е най-скъпият. Изстрелването в орбита на всеки килограм полезен товар струва хиляди долари в добавка към себестойността му. Далеч по-скъпи вероятно ще се окажат пораженията, които въпросният космически боклук би могъл да нанесе по време на бъдещи орбитални и космически мисии. Най-тривиалният производител на отпадъци е Международната космическа станция (МКС), идеен наследник на станцията МИР, която след края на експлоатацията също се превърна в гигантски боклук, който изгоря в атмосферата. Самата МИР за десетилетния си живот е изхвърлила около 200 торби с боклуци, твърди изследване на авторитетния сайт Space.com. На МКС може да се гледа като на по-голяма къща, чиито обитатели изхвърлят боклука си по начин, за който в домовете им биха ги глобили - направо отвън. По този критерий доста жилищни блокове в България се доближават до поведението на космонавтите, които работят на борда на МКС. Разликата е и в самия боклук - понякога в открития Космос се изхвърля доста скъпо оборудване което се е повредило или просто няма място за него вътре. Връщане на каквото и да било обратно на Земята е безсмислено от практическа гледна точка - просто е по-евтино да се произведе ново изделие и то да бъде изстреляно отново в орбита. Ако всичко върви по план, боклукът изгаря при падането си в атмосферата седмици или месеци по-късно. Изхвърлянето на отпадъци от МКС внимателно се планира от НАСА, така че парчетата от ненужно оборудване да не повредят станцията или някои от идващите да я "зареждат" совалки. Освен товар космонавтите, които отиват "да хвърлят боклука", трябва да приложат достатъчно сръчност и сила, така че той да отлети и да не се налага станцията да включва двигателите си, за да се отдалечи от потенциално опасния боклук. Това би означавало разход на гориво, което е възможно най-ценната суровина, с която МКС разполага. Как се прилага сила и сръчност, когато си със скафандър, нямаш твърда опора под краката и понятия като горе и долу са абстрактни - знаят само хората, които са били там, горе. Боклукчийското поведение на космонавтите обаче предизвикват протести долу, на Земята - не защото някой е намерил в двора си парче от космически слънчев панел или резервоар, а просто защото "лошите навици" се оказват вездесъщи. От НАСА твърдят, че се отнасят отговорно към този проблем и изхвърлят отпадъци в Космоса само когато това е наложително, както и че в никакъв случай не смятат да превръщат Космоса в сметище. Така твърдят обаче и някои кметове, докато реалността показва друго. Космическите опции за отърваване от боклука също много приличат на софийските - едната е връщането му на Земята (просто местене на проблема), а другата е складирането му в товарните секции на космическите кораби за еднократна употреба, които после изгарят при навлизането си в атмосферата. МКС далеч не е единственият източник на проблема - из открития Космос пътуват много повече боклуци с неясен произход - обикновени болтове, гайки, загубени ръкавици и други тривиални неща. За съжаление, докато клошарите на земята биха могли да ги оползотворят, в Космоса тази екстра я няма. Стари, изоставени и с изтекъл ресурс сателити също обикалят на орбита, докато гравитацията не ги вкара в атмосферата, където изгарят. Някои от тях обаче установяват достатъчно стабилна орбита, могат да си останат неуправляеми в Космоса с години (макар че година като космическо понятие е като секунда за хората) или дори да отпътуват отвъд пределите на земната гравитация. Най-старият отпадък в космическото сметище е американският сателит Vanguard 1, изстрелян през 1958 г. и работил само шест години. Той все още е над главите ни. По последни данни на Центъра за космически стандарти и иновации, базиран в Колорадо, САЩ, през 2007 г. е премината границата от 10 хиляди обекта или парчета от тях, които се намират в орбита и са с размери от 10 сантиметра или по-големи. Скоростта им е около 30 хил. км/ч., т.е. удар с подобен предмет може да предизвика повреда от типа на тази, която която предизвика гибелта на совалката "Колумбия" при повторното й навлизане в атмосферата. Голямо количество космически боклук произведе и Китай, който миналата седмица направи изпитание на технология подобна на известните от 80-те години на миналия век Рейгънови "Звездни войни" - прехващане и взривяване на собствен метеосателит на височина около 800 километра над Земята. Така, освен че стана третата държава в света с технология, която притежава способности да поразява спътници и други обекти в околоземното пространство, Китай произведе и около 900 нови къса орбитален боклук. Според Майкъл Бърнингам от щатския Космически команден център: "Откакто човекът е започнал космическите си дейности и наблюдение, около 17 хиляди парчета са били проследени при повторното им влизане и изгаряне в атмосферата." Дебатите дали и кога някое от тях няма да изгори напълно и ще се стовари в някое населено място подхранват бюджетите на няколко авторитетни научни института. Ефектът от подобно нещо вероятно ще бъде като катастрофата над Локърби, но умножена по много пъти. http://www.capital.bg/

Като дете се качвах в прототип на летателен симулатор. Усещането е много особено - едновременно се притесняваш, дори направо се страхуваш от налягането и турбуленцията, от друга страна, си спокоен, че няма реален риск - все пак това е само имитация на летене. Самото преживяване обаче е ценно - вече имаш представа какво може да ти се случи в истински самолет. На подобен принцип са разработени и бизнес симулациите. В тях вземаш решения, без да си напълно убеден, че са най-правилните, но истинска опасност от загуба или фалит няма - все пак фирмата, която управляваш, е само виртуална. През последните години този тип игри се превърнаха в един от най-предпочитаните методи за обучение на настоящи и бъдещи мениджъри. Защото в тях те имат възможност да тестват различни управленски стратегии, без да рискуват бъдещето на истинска компания. Това намалява риска в реалния бизнес, спестява време и най-вече много пари, защото грешките на високите нива в йерархията винаги струват на фирмата много скъпо. Бизнес симулациите са много популярни в английски и немски говорещите страни. Неотдавна една от техните форми - глобалното мениджърско състезание на базираната във Финландия Business Game Factory, влезе и в България. В него мениджърски екипи от различни фирми и държави се конкурират помежду си в управлението на виртуална компания. Ситуацията копира реални управленски процеси. Играта Това обучение е особено подходящо за действащи мениджъри от средно ниво нагоре, както и за служители, които фирмата има намерение да развива - изобщо за хора, от които се очаква да мислят стратегически. Един екип се състои от петима участници от една фирма, всеки от които представлява конкретно функционално звено - маркетинг, счетоводство, "Човешки ресурси" и т.н. Отборите играят в дивизия с общо осем компании от други държави със сходни икономически характеристики. В момента в света се състезават едновременно около 400 отбора в 18-20 дивизии. Екипите управляват една несъществуваща компания, измислена така, че в нея да протичат всички възможни бизнес процеси. Целта е състезателите под някаква форма да припознаят собственото си бизнес всекидневие в тази виртуална фирма независимо в кой бранш работят в действителност. Всеки кръг на турнира трае около 10 седмици, които симулират четири финансови години. Всички отбори стартират с еднаква информация за компанията - баланс за две години назад, маркетингова информация, прогнози за следващите две години. Екипите периодично взимат съответните решения и ги изпращат в съпорт центъра във Финландия. Той обработва данните, подадени от всички участници, и информира всеки отбор за моментната позиция на ръководената от него фирма на пазара, имайки предвид също решенията на другите състезатели. Екипите получават информация като в реалния живот, например за пазарния дял на конкуренцията. Те не научават обаче точно какви са били управленските действия на "противниците", довели до съответния междинен резултат. Участниците в турнира не се срещат директно във виртуалното пространство, а използват посредничеството на центъра във Финландия. Те обаче знаят срещу екипи от кои компании се състезават. Отборът с най-добри резултати се класира за полуфинал, където негови конкуренти са победителите от другите дивизии. Във втория кръг играта започва от начало. Управлява се същата виртуална фирма. Т.е. екипите имат шанса да избегнат евентуални грешки, допуснати в предишното ниво. Плюсовете и минусите Фактът, че казусът винаги е един и същ, всъщност може да се приеме и като негативен, особено за отборите, които продължават състезанието в следващ кръг. Освен това при управлението на виртуалната фирма участниците боравят само с икономически и организационни показатели, не отчитат организационния климат и редица случайни фактори на пазара, които имат голямо влияние върху икономическия резултат в реалния живот. Да не говорим, че в истинския бизнес източниците на информация за конкурентите са много повече, а могат да се използват и консултантски услуги. Плюсовете при бизнес симулациите обаче определено са повече. Статистиката показва, че поне засега тези игри се използват за обучение най-често на мениджъри от технологичния, финансовия, енергийния, фармацевтичния сектор. Технологията обаче е разработена така, че браншът няма значение. Играта учи състезателите да работят със структуриран модел - за нейна основа е използван принципът на балансираната система за оценка на ефективността (balanced scorecard), която обхваща и описва всички важни процеси и явления в организацията, прави ги по-лесно измерими и следователно по-податливи на контрол, планиране и управление. Бизнес симулацията може да се използва и за оценка на мениджърския потенциал на участниците, при това проявен в директен сблъсък с конкуренцията, макар и на виртуален пазар. Впрочем сравнението с управленските качества на мениджърските екипи на други компании винаги е изключително полезно, въпреки че участващите фирми не са конкуренти в реалния бизнес. Най-очевидните ползи от този вид обучение са най-вече възможността да експериментираш с рискови управленски решения без реален риск, както и да работиш в екип, в който всеки има ключова роля за крайния успех. Освен това бизнес симулациите не отнемат много време, което не е за пренебрегване при хората на мениджърски позиции.  K -------------------------------------------------------------------------------- Компании, които предлагат бизнес симулации BTS: http://www.bts.com/ Business Game Factory: http://www.bgfactory.com/ Strategic Management Group: http://www.smginc.com/solutions.htm Management Simulations: www.capsim.com/bizsim/acumen/ Powersim Solutions Inc.: http://www.powersimsolutions.com/ Powersim Business Simulation Company: http://www.powersim.co.uk/ Tycoon Systems: http://www.tycoonsystems.com/ Forio Business Simulations: http://forio.com/resources/category/forio-simulations/ Innovative Learning Solutions: http://marketplace-simulation.com/

Сенатът в Южна Каролина одобри законопроект, съгласно който жените, желаещи да прекратят бременността си, ще бъдат задължени да видят плода на видеозон преди аборта, съобщава zdrave.net. Проектозаконът, поддържан от губернатора на щата - републиканеца Марк Сендфорд, бе приет с мнозинство от 91 гласа срещу 23. Законодателите също така отхвърлиха поправка, съгласно която от процедурата се предлага да бъдат освободени жертви на изнасилвания. В някои щати на пациентките преди аборта се предлага да видят плода на видеозон, но само в Южна Каролина тази процедура може да стане задължителна. Опонентите разглеждат новия закон като опит да бъдат изплашени жените, и без това принудени да вземат мъчително и болезнено решение. Три държавни клиники в щата, в които се правят аборти, вече провеждат ултразвуково изследване на плода преди прекратяване на бременността за сметка на пациентките. Съгласно закона за информирано съгласие, приет през 1994 г., минимум час преди аборта лекарят трябва да разкаже на жената за приблизителната възраст и състояние на ембриона, а също така да й напомни за възможните алтернативни решения.

Турско робство, османско владичество или просто присъствие? Какъвто и да е отговорът на историците, аргументите са почерпени от османските архиви - едно от културните богатства на България. Пак те са изворът за публикации, според които ислямът не е бил налаган чрез масови насилствени акции. Според други учени обаче българи са били избивани заради вярата им и са били принуждавани да сменят християнската си религия. И те също се позовават на старите документи. А те в голямата си част са слабо проучени. Често това са счетоводни статистики, но скучните за неизкушения сведения разкриват на познавача как е изградена Османската империя и как е действал огромният пазар на нейната територия. Сега, когато е на път да завърши описът на истанбулския архив, изучаван в България вече близо 65 години, и се обмисля издаването на каталози за него, от Турция дойде информация, че Анкара може да поиска връщането на обвитите в мистична слава документи. Описването и работата по "старата хартия" продължава толкова дълго заради трудоемката техническа дейност по разчитането и квалифицирането на документите. Все пак 76 години след като през българската граница влизат вагоните, купени за хартиените фабрики в Костенец и Княжево, по-голямата част от съществените исторически материали в тях са прегледани. Неотдавна Ориенталският отдел към Народната библиотека е спечелил и проект на Министерството на културата за над 100 хил. лв., с които да се реставрират предимно османски документи. За т.нар. истанбулски османски архив, пристигнал в България през 1931 г., както и за действията на българската държава да го запази, дори след като Анкара разбрала какво всъщност е продала като хартия за вторични суровини, има не един и два разказа, които звучат като легенда. Историците дори не са на общо становище колко точно са въпросните вагони. По-разпространено е мнението, че става въпрос за три вагона, или около 200 бали документи. Други обаче разказват, че всъщност вагоните били 4, но единият е върнат (според някои дори още на границата), след като в Турция се разбрало, че "старата хартия", купена на истанбулското тържище, всъщност са ценни свидетелства за миналото. Част от платените по 3 гроша и 1 пара за оката документи обаче действително изгарят в пещите на хартиените фабрики. Как българското правителство е разбрало какво точно е попаднало в страната и колко голяма е ценността на материалите също граничи с мистерията. Обикновено се разказва за студенти в Турция, които сигнализирали, че от криворазбрани републикански подбуди по тържищата се разпродават архиви на Османската империя. Други пък твърдят, че към заводите е имало хора, които са контролирали какво се гори. В крайна сметка след разкарване на вагоните от гара на гара, съхраняването на документите по мазета до 1943 г. и усилията на изненаданото от находката правителство документите да бъдат спасени те стигат до архивния фонд на държавата. В целия този сюжет историците в България са единни по един въпрос: Турция няма основания да претендира за връщането на оригинали, защото става въпрос за търговска сделка на частно лице - хартиените фабрики. От официалните институции, съхраняващи османските архиви - Главно управление на архивите и Народната библиотека, посочиха също, че нито в официална писмена форма, нито устно от Анкара е идвало подобно искане. Още повече, както пише в научната си статия за комплектуването на османския архив доц. Светлана Иванова от Историческия факултет на Софийския университет, трудно може да се разграничат материалите "от вагоните" от останалите османски документи, които България е имала и преди 1931 г., а и е набавяла след това. Между България и Турция има спогодба още от 1993 г. за размяна на копия и документи на микрофилм, на базата на която до момента в страната са постъпили над 20 хил. материала, а турски учени са проучили и взели около 25 хил. копия. Същинското проучване на истанбулските османски документи, които са изключително важна по значение част от съхраняваните в Народната библиотека около 800 хил. архивни единици за Османската империя, все още предстои, казват османисти. В първите години след като материалите попадат в България, историци и експерти търсили в тях главно данни за Левски и в крайна сметка в началото на 50-те години именно от тези архиви излизат сведенията за процеса срещу него. Информациите от документите обаче трудно ще предизвикат родолюбиви пориви - единствено Левски обявява "сам съм, други няма". Архивите за следствието показват, че останалите революционери се издават едни други пред османските власти. Затова и в България историците като че ли по-скоро избягват да говорят за тези данни. От османските архиви тръгва и спорът за принудителната смяна на християнската вяра. Докато едни историци описват унищожавани с десетки манастири и църкви, насилствено помюсюлманчване, ангария, позовавайки се на написаното в летописната бележка "Потурчването на Чепино" на Методий Драгинов (чиято автентичност някои отричат), други предизвикаха възмущението на "патриоти" с много по-нюансирани тези. Проф. Цветана Георгиева разказва за "Еничарите в българските земи", като застъпва схващането, че български семейства доброволно са давали децата си за еничари по икономически и социални причини. Османисти, позовавайки се именно на истанбулските документи и засичайки с тях информациите от летописа на поп Драгинов, изтъкват: "Сухите статистики на силно развитата администрация в Османската империя не могат да лъжат - за унищожаването на население, църкви и манастири не може да се говори, тъй като в документите не е записано дори съществуването на толкова християни и на манастири." Дефтер за всички приходоизточници от началото на XVI в. пък показва прилични темпове на демографско развитие на българското население и на неговото производство, отбелязва ст.н.с. д-р Румен Ковачев от Ориенталския отдел на Народната библиотека, който е ангажиран с размяната на документи между България и Турция и е един от малкото османисти, които умеят да разчитат османо-турски. През 1526 - 1528 г. в Родопите дори няма мюсюлмани и това е едно от ярките доказателства, че не може да се говори за помюсюлманчване, още по-малко насилствено, посочва той. Както според него, така и според проф. Евгений Радушев, използвал истанбулските документи за своята книга "Помаците", преминаването на християни към мюсюлманството пак е заради икономически облаги, а не принудително. Какво още ще излезе от т.нар. истанбулски османски архив тепърва ще се разбере, тъй като османистите все още приключват техническата работа по анотиране и систематизиране на документите. Въпреки че паралелно с чисто архивистката дейност историци четат и анализират по същество някои от документите, голяма част не са изследвани. А от тях може да се види в пълни подробности как са живели хората в Османската империя, какъв е бил битът им, тъй като освен изчерпателните общи дефтери за финансовите отношения, приходоизточници и т.н. администрацията е водила статистика и в най-малките селца - население, етноси, религия, производство, плащания. Наред с над 700-те дефтера от по 700 - 800 страници, които се пазят в библиотеката (само преди месец колекцията е попълнена с още 3 копия на дефтери, получени от Турция), османският архив съдържа и справочници, финансови документи, молби, прошения. В България обаче не са много историците османисти, умеещи не само да разчитат османо-турски, но и да анализират информацията. Повечето от тях са научили необходимите около 150 - 200 думи и символи за четенето на сухата статистика и счетоводна информация в архивите. Неразбираема за повечето, също както и за турски историци, обаче остава информацията извън воденето на регистри. Дори и тези пък, които могат поне частично да дешифрират данните, се броят на пръсти. Според Румен Ковачев това са не повече от 20 учени. Далеч по-малко специалисти - около 10, пък изброиха от Главно управление на архивите. Подготовката на един османист за пълноценно боравене и анализ на материалите изисква между 10 и 20 години, дотогава младите могат само да сричат и да анотират, да извършват техническата дейност, посочват експертите. Тази трудоемка задача не се струва особено привлекателна на завършващите османисти. За да завърши поне техническата обработка на документите в Главно управление на архивите, където са само малка част от материалите от османския период, институцията ще обяви в близките дни конкурс за двама млади специалисти с османо-турски, съобщи председателят на архива д-р Боряна Бужашка. И в Народната библиотека са към края на систематизирането на архивите, научи "Дневник" оттам. Обмисля се да се направят каталози-описи на материалите, каквито до момента няма. Верни на стила на приказката "Цариградски архив", всяко лято османистите продължават да ходят на десетина командировки в съседни до София градчета, където в стари училища и читалища се съхраняват необработените документи от вагоните, и да "изстискват последните, дори минимално полезни" материали, казаха от библиотеката. След приключване на тази дейност, османистите очакват и подем в същинската работа. Тя е извънредно трудоемка, необходими са дълбоки познания, време, колектив, а след като едни и същи хора са ангажирани както с архивистика, така и с анализа, възможностите за по-конкретна работа по документите съвсем се свиват, обясняват османисти. Става дума за статистика - в кое село, в коя година, колко християни и колко мюсюлмани имаш - важна подробност, щото плащат различни данъци. И сега, ако в една година имаш рязък спад на християните и рязко увеличаване на мюсюлманите, правиш си едни изводи. Aко виждаш, че такава рязка смяна няма, а тая година две семейства станат мюсюлмани, другата - още две, третата - 5, правиш си различни изводи; истината е както в архивите, така и извън тях - архивите са само част от историята. Една история се пише от архиви, от археология, от анализ на фолклора от всичко свързано с този период. Истината няма да излезе само от османския архив дори той да се преведе изцяло,защото той е отражение на гледната точка на османските държавни чиновници. Големият спор винаги е бил свързан с определението за тия пет века - робство, геноцид, присъствие, владичество... Истината обикновенно е свързана с обективните факти за разглеждания период. Всеизвестните на всички ни исторически факти показват, най-общо, че е имало няколко пика на жестоко насилие в определени райони. Но същевременно българите са си имали формално право на собственост и са могли да се обръщат към съдебни институции за решаване на спорове. Преекспонирането на един от двата и опита да се наложи като модел или описание на ситуацията за целия период води до изкривяване. Когато един историк започне да манипулира едностранчиво, излага и себе си и науката. А ние като общество не печелим нищо. Темата е сензитивна и безспорно нараняваща самочувствието на всеки българин. Но историята е такава, каквато е, а начина на нейното представяне лежи на съвеста на историците. Изграждането на национално самочувсвие чрез манипулиране на исторически факти не е в полза на нито една нация. Една нация не може да просперира ако не е в състояние да вземе поука от своето минало. http://www.dnevnik.bg/

Ese za chalgata ot Martin Karbowski Чалгария Има такава страна. Тя си няма име, затова условно я наричам Чалгария. Да се излезе от нея е трудно, да останеш също не е лесно. Това е страната на белите мерцедеси, конските кебапчета и лошото образование; там Господ в голямата част от случаите се нарича Иисус Христос, но подопечните му най-често се гърчат под звуци, родени в бита и душевността на хора, които наричат своя Господ алла (не Пугачова). Чалгарите са невинни; те имат право на културен избор, защото възлизат на 93 процента от населението. Другите 7 процента също имат право на избор: като не им изнася, ако щат, да се изнасят. Мартин Карбовски е един от тях. ЧАЛГА Е! (пейте, робини) Има едни велики дъвки - "love is..." - с картинки и кратки послания за това какво е любовта. Те са добра алегория за нашето Общество. У нас обаче на хартийките на тези милиони дъвки пише друго. Пише "Чалга е!". Не с многоточие, а с удивителна. Чалга е! След глагола "е" няма такива работи като послания и милиони варианти! Край на многоточията! Опитайте дъвките "chalga is!" Те приличат на онази деформирана част от пъпчетата върху трептущите кореми на ханъмите, а вие всички искате да докоснете с език тези пъпчета, въпреки че в тях се събира мъхът от смисъла на живота! Яж чалга, пий чалга, сънувай чалга, чукай чалга - бъди чалга! Чалга е! Дъвчи и си купи още една! Въпреки че никой в тази страна не очаква да има написано нещо след удивителната на "чалга е!", аз ще ви допиша няколко такива дъвкови послания. Да започнем простичко, за да бъдем разбрани (и от тях): ЧАЛГА Е! (едно езиково и музикално понятие) На турски език чал! е заповедната форма на "свиря". На цигански производната дума шалджъ вече е ъпгрейдната до "певец" или "касетофон". На български означава определен вид музика, която слушат (или толерират) близо 93 процента от населението (данните са от НСИ, април 1999). Стотици изследователи и противници на чалгата (вкл. Каналето) твърдят, че след като чалгата е толкова разпространена, не трябва да я отричаме. Трябва да се съобразяваме с общия вкус, маниер и да търсим и да открием нещо важно, символично и народопсихологично. Или поне да я толерираме. Но няма да стане така. Проклети да сте. И триклети да сте, и пет-клети да сте, седем-осем и да сте паднали. Да го духат всички, които мислят по този начин. Защото колкото повече: а) едно НЕЩО е разпространено сред много хора, б) които ти говорят, че ТО е нещо нормално и в) трябва да се съобразяваш с него, толкова повече ТОВА НЕЩО има шанса ДА Е СБЪРКАНО ОЩЕ В САМИЯ СИ ЗАМИСЪЛ! Когато някой каже на вас, седемте жалки процента, че трябва да се съобразявате с 93% от населението на една страна, това е поличба. Трябва бързо да си съберете багажа и да се изнесете. Защото, колкото и да е уж дребен проблемът, по който 93% от населението мислят еднакво, малко след тази поличба някакси естествено идват на власт едни хора с мазни перчеми и неестествени мустаци, които обичат да крещят на език, на който нормалните хора разговарят само с конете си. ЧАЛГА Е! (когато слушането на музика е фашизирано) За начало си спомнете, че най-големите грешки са правени, когато всички мислят еднакво и не се сещат да си кажат един на друг, че нещо не е наред. Чувам пискливите Гласове на миризливите Популисти, усещам мнението на животрептущите Трепанатори на Обществения Череп и долавям неприязънта на Лоботомистите от Последния Ден. Единственото, с което всички те биха могли да бъдат прокълнати, е да почнат окончателно да се обличат като Луна, да се дехуманизират като Мечо и да се оженят по любов за Сашка Васева. Но тази студия впрочем не е за тях. Това е една студия за семплер, китара и 7 % от населението. Колко пъти сте се противопоставяли на дискриминацията при слушането на музика? Някога да сте отивали и да сте казвали, че тази музика не ви е по вкуса? Случва се само обратното - това е историята за един софийски диджей на Боровец по време на тазгодишния абитуриентски бал на средноелитна гимназия. Той бил заплашен от - забележете! - разгорещената и боса учителка по френски език "да спре с тия неговите глупости" и да пусне чалга, щото "всички ще си излязат от заведението". Веднага след това, напълно обут, дошъл босът на заведението и казал на диджея, че ако всички си излязат, той, диджеят, "няма да си излезе жив оттука" и той, босът, лично ще се погрижи за тая работа. Ди-джеят обаче излязъл за малко, заел някакви сборни касети от местен колега в съседно заведение и се върнал. За да продължи живота си. Подобна история е описана от Ремарк в Черният обелиск - ако някой не иска да слуша точно това радио, просто да излезе от тази кръчма и да ходи в западна посока, докато падне на земята и си поиска вода на италиански. Представете си чалга да слушаха единствено шепа прости чалгари, винаги на първи юли сутринта; представете си момиче и момче да срещаха Слънцето с чалга САМО на първи юли, на морския бряг; представете си хората, слушащи чалга, просто да си правеха на първи юли своя тих купон, наречен чалгай-джулай... Как чудесен щеше да изглежда светът! Хората щяха да седят и да мислят различно, а други щяха само да седят. И да слушат чалга. И тази държава нямаше да изглежда така. ЧАЛГА Е! (когато и ние, и вие, и те в очите на света сме едно и също) Не ме разбирайте погрешно - аз от музика нищо не разбирам. Но живея някак в българската "интонационна среда" и в един момент започвам да усещам, че и музиката нищо не разбира от мен. А друга няма! Живея на място, където няма нищо друго освен чалга. Дори да бях чалга фен, аз пак щях да се притесня от липсата на алтернатива. Защото - замисляли ли сте се някога? - аз и вие сме от онези нула цяло и дасие**майката колко малко процента, които знаят какво е техно, габа, рок, бритпоп, алтърнатив, ню-ейдж, хип-хоп и прочие. Това е. Посрещнете фактите с открити гърди. А сега си помислете, че в очите на света и вие, и онези, дето слушат чалга всеки ден и се къпят всеки месец (прав е Чърчил!), сте едно и също. Българи. Ние си нямаме нищо. Време е да си го признаем, че осиротяхме, братя. А докато погребваме несъществуващото тело на старата Естрада, на Гробищата за Музикални Любимци циганите са си спретнали такъв купон, че вече те е срам да заплачеш. ЧАЛГА Е! (следствие, а не причина) Интелигентният човек не може да има нищо против чалгата. Това е все едно докторът да се опитва да оперира висока температура. Не чалгата кара една нация да изглежда проста, а обратното: простата нация по естествен път ражда чалга. Чалгата е следствие, а не причина. Вижте се къде и как живеете, вижте как и за какво си говорите, вижте се какво и колко получавате. Може би ви се струва, че от всеки ъгъл у нас дъни чалга? Не. В България всъщност е тихо. Погледнете свинщината на мръсните улици, лошото обслужване, превърнато в класика, вселенското отебаване. Погледнете как децата се спъват по неравните тротоари на детството си, а бащите им ги псуват и им пожелават да окьоравеят като майка си, на която "шейебатмайката" - и това отеква, защото е тихо. Погледнете как какво да мезят. Да мезят и да спрат да крещят, че нищо не се случва и че в тази страна тишината ги потиска. Виждали ли сте гнусния пасторал автобусите разнасят към панелните коптори работната сланинеста ръка на остаряващата нация, която мъкне торби със сланина за децата си, за да има с на разградения двор, неподдържаната градина, подивялата асма, извила се над масата с изгнила мушама, край която над пластмасови употребявани чашки домашна ракия седи Националният Дух и се чуди защо е толкова тихо? Виждали ли сте? Виждали сте. Но тези картинки няма да са толкова страшни, ако пуснете музика върху тях. Тя не бива да е Пинк Флойд, защото хората ще започнат да се самоубиват. Не бива да е от Трейнспотинг, защото и другарите ще станат дрогари. Съвсем пък няма да е и на Трент Резнър, защото всеки, който се казва Пантуди Харалампиев, ще се почувства като Уди Харелсън и ще започне да избива уволнени оператори и репортери от БНТ. Не, тази музика трябва да е весела. Да извива за мацки и хубави коли. За кинти и бандити. За любов и раздяла. И още нещо. Средата иска озвучаване и го получава. Пусни музиката! Слушам пуснатата музика и нищо не разбирам. Защо, след като на тази картинка й отиваше някакъв безотговорен рокендрол, в момента звучи ангажиран кючек? ЧАЛГА Е! (когато една нация седи твърде дълго пред тоалетната) Търсенето на литературни примери често отвежда писателите в тоалетната. Сетих се какво е чалгата! Представете си една цяла нация с десетилетия да седи пред вратата на оборудвано WC, да й се ходи по голяма нужда и нещата въобще да са на път да излязат от контрола на културологичното задържане. А "културологично задържане" е наистина сериозен термин от народопсихологията, свързан с авторитарния режим на комунизма. Но вече се успокоих. Която и да е нация няма да може да прекара целия си живот в кенеф. Там е скучно дори и за най-извратените и дълго стискали нации. Рано или късно, бързо или постепенно, един ден човек излиза от тоалетната облекчен и все едно че нищо не се е случило. Нека го забравим по-бързо, наистина. ЧАЛГА Е! (нещо като израз на силен национален дух, казаха едни идиоти на един специален семинар) Запишете си: интелигентността в тази страна е третичен полов белег. Тук умен е този, който може да крещи по-силно и да гледа по-лошо. Атавизми от едно минало, когато кючекът наистина е бил национален танц, но не се е танцувал много от българките. Днес културолозите си отдъхват облекчено, че едно време е било страшно: слушала се е лоша сръбска музика на сръбски. А днес се слуша трижди по-лоша сръбска музика на български, което било по-добре. Освен нея се слуша и гръцка музика на български, циганска музика на български, чисто турска музика на български и големия кошмар - "македонска" музика на български. Дотук за мен всъщност всичко е наред. Чакам само да ми пуснат българска музика на български, за да стана убеден музикален интернационалист. Чакам. Всичката гадост във Вселената е намерила своя концентриран израз на Петолъчката край Сливен. Там може да намерите на касета ретушираните култури на всички нации, на които не искаме да приличаме (без братска Русия, която някога се напиваше с водка в хола, а днес вече не пускаме и в коридора). Независимо откъде е крадена музиката, на обложката има или руса (полу) гола мадама, или трима тъмнокожи подозрителни типа. Снимките им обикновено са взети от РПУ. И въпреки опита чалгата да създаде илюзия за "нашенско", истината е друга. Чалгата технически не е български продукт в 99 % от асортимента си. Българският текст не оправдава правенето на песни, който са хитове първом сред мургавите. Това е все едно да има тиролски песни на турски, шансони на арабски, частушки на туркменски и "Ах, мой мили Августин", изпълнена на тъпан от сърбин. Модерни хора и интернационалисти сме ний, ама не дотам! ЧАЛГА Е! (да правиш много пари от малкото IQ на клиента) Хората, които правят чалга, я правят, защото това им е животът. Така правят всъщност и всички останали. Когато едно нещо ти е животът, пък и с него си купуваш почти ново беемве-яйце, вече не е много логично да приемаш каквото и да е чуждо мнение. Но в настоящата студия за китара, семплер и 7 % от населението няма да говорим за хората с ниско IQ, които създават продукти за хора с още по-ниско IQ. Няма да е достойно, ако не бъдат споменати другите хора, които спомагат да се лансира явлението "чалга". Те са българи, които помагат при превода на "Доко, Доко" от цигански на български. Те са хора, които могат примерно да преведат "Бургаски вечери" на Тоника СВ от български на цигански. Намирам, че това е най-ефективното действие за интегриране на ромите сред нас. Другото - самата чалга - е интегриране на българите сред ромската общност. Следват пък част от хората, които продават стъклени чуждоземни мъниста на индианците в резервата. Никой не бива да бъде осъждан, че работи за пари. Само може да бъде споменат: 1. Тончо Русев - във всеки подвид обществена изява в една страна има по един вездесъщ Кашчей Безсмъртни. Тончо Русев е неувяхващият символ на българската естрада, чалга и прочие музика. Друга българска музика просто няма. В тази стремглаво застаряваща страна Тончо Русев (ците) имат статус-символ, който може да бъде сравнен с онова, което е да речем един Андрю Лойд Уебър за Англия. Божичко. 2. Надежда Захариева - у нас поетите се хранят от това, което най-много мразят. Жената на покойната светла личност Дамян П. Дамянов всъщност пази в тайна работата си за Кондьо, Мондьо и компания. Всеки умен човек би го правил - на нея може само да й се радваме, защото в текстовете на чалгърите отдалеч личи пърформансът на една сръчна рима. За сравнение - съществува шотландски фолк по стихове на Робърт Бърнс. Но нещо не е същото. Божичко. 3. Недялко Недялков - синът на поета-настоящ революционер Йорданов. Един чудесен хроникьор, на който пайнерите плащат добре и придават смисъл на неговото съществуване. Никой не е направил повече за държавата Чалгария от този непознат човек. За сравнение с големите тук не може и дума да става: това ще означава един човек да получи награда Пулицър, само защото умее да се пули адски добре. За пореден път случаят идва да покаже, че дървената естрада, сивата поезия, жълтата хроника, тъжният таксиметров бекграунд и големите цици, набучени кол (вместо овнешка глава) могат да разбият изгнилите врати на безкритичното национално съзнание. И да се настанят в него. Защо е безкритично?! Както пояснихме по-горе: много се е стискало. ЧАЛГА Е! (когато музиката се произвежда от оторизираните дилъри на фирмени ковчези за християни) Не, не е прекалено. Докато светска Турция излъчва убийствени и модерни клипове с тънката червена полумесечна линия в тях, у нас нещо не е наред. Докато Франция разработва своя държавна политика в противовес на американското и английското влияние в културата, у нас нещо не е наред. Докато мексиканците даже вече престанаха да подражават на северните си братя - културните хегемони, у нас нещо не е наред. У нас в ориенталски маанета се пее за лош секс с българки. Иде ми да изпея "не съм националист и никога няма да бъда"! Просто питам защо у нас всеки музикант прави римейкове на "Гол кючек 2", а никой не разрови дори един Йоан Кукузел, за да сглоби поне едно нещо приличащо на "Аmeno" (Ера). Нищо хубаво не се случва напоследък и наистина нищо не е наред. Помислете малко за Теория на конспирацията в глобален музикален мащаб. Знаете ли какво щеше да ви каже героят на Мел Гибсън от филма Теория на конспирацията, ако го питате какво мисли за чалгата? Щеше да ви каже буквално следното: Мел: "Основна задача на масоните и евреите е с ресурси на американците да изтикат славянското влияние отвъд проливите. По този повод се водят малки регионални войни и се създават невзрачни муслимански държави, които са част от огромен замисъл: да се създаде ислямска културна дъга по веригата Босна, Черна гора, Албания, Косово, Тетово, Родопи, Кърджалийски анклав, Сакар, Делиорман, барабар с Варна. Така гърците ще бъдат изолирани от православието по суша, а ислямът отново ще вижда Виена с просто око и ще може да смущава виенските валсове с гласа на мюезина. Руските романси и интереси се отдалечават със стотици километри, а Шер, Рики Мартин и Дженифър Лопес ще се слушат само от Евгени Минчев и благоверния му испански посланик. И ако в този план сърбите вече са победени по най-тежкия начин (забелязахте ли, че те воюваха срещу американските ракети предимно с рокендрол? Това трябва да ви говори много) и половината дъга е готова, то и с втората част от тази ислямска музикална дъга няма проблем. Неусетно почти сами българите цъкат ВЕФ-а и му нагласят станциите на ориенталска вълна. Защо така се получава при вас, не мога да ви кажа, защото ме гонят тайните музикални служби на ложата на софийските таксиметрови шофьори... Изчезвам, не си ме виждал!..." Ето това щеше да каже героят на Мел Гибсън по въпроса за теорията на музикалната конспирация и щеше да емигрира. Налудничаво е, нали? Трудно е да повярва човек. Няма такава държава. Казаха ми преди дни, че в Чалгария чалгата е "народна музика". Ще повярвам в това едва когато сам Иисус Христос, да се слави името Му, слезе по анцуг на Земята, щракайки с пръсти и кършейки кръст. Но Той гледа всичко това отгоре тих, невъзмутим .

Какво, може би, цели забраната на абортите? - Спиране на детеубийствата (убийствата на неродените деца) - Увеличаване на раждаемостта и намаляване на отрицателния прираст на населението - Да се намали правенето на секс без предпазни средства (презервативи, хапчета, спирали, гелове...) - Да се намали секса сред младите (между 5 и 12 клас; 11 - 19 годишните) (В този случай, те ще предпочетат по-нетрадиционни методи на правене на секс, а да не забравяме, че някои се увличат по виртуалния секс - чрез посредничеството на телефон или на компютър...)

За пръв път миналата седмица България участва като пълноправен член на ЕС в Европейския съвет. Той прие важни решения по темата "Интегрирана политика за климата и енергетиката". Първоначалните позиции на България до голяма степен се разминаваха с тези на повечето стари - членки на общността, но с подкрепата на някои източноевропейски държави и Франция София успя да издейства добри условия. Правото на развитие на ядрената енергетика например беше записано като суверенно право на всяка страна от ЕС. Допреди няколко седмици Европейският съвет (срещите на лидерите на страните - членки на ЕС, наричан накратко Съветът), беше следен от София предимно в две насоки - дали ще наложи (и какви) предпазни клаузи за членството ни и дали ще приеме декларация за осъдените на смърт в Либия български медицински сестри. На срещата на 8 и 9 март обаче България за пръв път участва като пълноправен член в заседанието на Съвета "Интегрирана политика за климата и енергетиката". Първоначалните позиции, с които премиерът Сергей Станишев, външният министър Ивайло Калфин и финансовият Пламен Орешарски участваха в Съвета, се разминаваха с тези на повечето стари членки на общността. Равносметката от първия "приятелски мач" е, че с подкрепата на някои източноевропейски държави и Франция София успя да си издейства добри условия в рамката на общата европейска политика. Трите най-важни решения на съвета са: - Общата цел на ЕС е до 2020 г. да намали емисиите на СО2 с 20 процента спрямо нивата от 1990 г. Приносът на всяка страна обаче ще бъде според нейните възможности и избрана от нея базова година. Така след преговори с Европейската комисия може да се окаже, че някои страни (предимно новите членки) ще намалят емисиите си само с 10%, докато други като Дания и Великобритания - с над 30%, за да бъде постигнат общият баланс. - Същата схема ще бъде приложена и за възстановяемите източници на енергия - вятър, слънце, вода. Крайната и обща цел за съюза е до 2020 г. 20 на сто от енергията да идва от възобновяеми източници, но всяка страна ще допринесе за това според собствените си възможности и изходна точка. - Всяка страна решава сама за себе си дали да строи атомни централи, като сигурността им е най-важният приоритет. Ядрената енергия може да се счита за усилие за намаляване на вредните емисии на въглероден двуокис (СО2). В най-скоро време ще бъде създадена работна група, която да изработи европейски стандарти за ядрена безопасност. И трите решения, изглежда, удовлетворяват България. Към момента страната не може да достигне максималната си квота за емисии на СО2, затова продава "празни" емисии на страните, които я превишават. България, Румъния, Чехия и Унгария постигнаха желаната цел - за всяка страна да се определя различна базова година за изчисление на емисиите. За България ще се вземе 1988 г., а не 1990, тъй като през 1988 е имало по-голямо производство и съответно повече замърсяване. Това на практика означава, че дори и производството на страната да се увеличи и заедно с него и отделянето на парникови газове, няма да се налага драстично съкращаване и заложените 20 процента са постижими. Българското правителство тепърва ще трябва да подготви национална стратегия за съкращаване на емисиите на СО2, но след консултации с Еврокомисията по точните параметри. Консултации между София и Брюксел ще има и по втората тема - възобновяемите енергийни източници. Към момента делът на такива източници спрямо общата енергия за страната е почти същият, какъвто и за целия ЕС (6 срещу 6.5 %). Въпреки това София се противопостави за искането на комисията до 2020 г. задължително 20 на сто от енергията на всяка страна членка да идва от възобновяеми енергийни източници. София намери подкрепа по тази тема от голяма част от новите страни членки - Словакия, Чехия, Румъния, Литва, Латвия, Полша и Гърция. Страни като Кипър и Малта, които поради малката си площ няма къде да разположат установки за възобновяеми източници, настояваха подобна цел изобщо да не се записва. Заради силната опозиция на новите членки Съветът записа изискването за 20 на сто енергия от възобновяеми източници да се отнася за целия ЕС, а не за всяка страна поотделно. Така някои страни като Дания и Великобритания могат да постигнат 30 на сто, а други като България - 10% . Според някои европейски анализатори Франция е помогнала на малките европейски страни да обърнат общото мнение по тази тема. Причината е, че първоначално Париж също беше против фиксирането на квота за въобновяемите източници, ако ядрените централи не бъдат зачислени към тях. Със силния глас на Франция настроенията се промениха в полза на по-гъвкав период. Ден след заседанието на Съвета външният министър Ивайло Калфин заяви, че България ще успее да вдигне най-много с 2 до 4 процента дела на възстановяемите енергийни източници. Целта на София е през 2020 г. той да достига 10%, тъй като е много скъпа инвестиция. Все още не е ясно обаче дали това ще се приеме от Еврокомисията - в договора за присъединяване на България е записано, че до 2012 г. 11% от електроенергията у нас трябва да се добива от възобновяеми източници. Решенията на Съвета, че ще се изработят европейски стандарти за ядрена безопасност и че всяка страна решава сама за себе си дали да строи атомни централи, бяха шумно аплодирани от българските представители в Брюксел. Премиерът Сергей Станишев и министър Ивайло Калфин се надпреварваха да обясняват, че ако по-рано е имало единни стандарти за ядрената безопасност, нямало да се налага да се спират 3 и 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". Всъщност тази обща позиция беше постигната с активната роля на Франция (която има над 30 атомни централи). България получи право да развива безопасна ядрена енергия и дори да включи това към усилията си за намаляване на емисиите на вредни газове. Намесата на Париж помогна и на други малки атомни сили като Чехия и Литва. Решението няма да помогне за ново отварянето на реакторите на АЕЦ "Козлодуй", но пък ще улесни прокарването на новата централа, коментира министър Калфин. Съветът прие и някои задължителни за всички страни мерки, които България чинно ще трябва да спази, за да не рискува космически глоби. Една от тях предвижда до 2020 г. биогоривото да достигне 10 на сто. Друга разпоредба задължава смяната на всички електрически крушки с енергоспестяващи до 2009 г. Те са доста по-скъпи от обикновените, но за сметка на това издържат с години и употребяват много по-малко енергия. Като цяло решенията на Съвета направиха Европейският съюз първия международен играч, предприел действия за борба с климатичните промени. Страните - членки на общността, ще бъдат първите в света с рамка за действие за периода след изтичането на Протокола от Киото през 2012 г. Германският канцлер Ангела Меркел, която председателства едновременно и ЕС, и Г-8, пък обеща, че тези аргументи ще й послужат да притисне и останалите развити страни в света да предприемат мерки срещу глобалното затопляне. Дългият път на решенията на съвета Съставянето на тематични коалиции - например България да се "закачи" към позицията на Франция за ядрената енергетика, започва далеч преди премиерите Сегрей Станишев и Доминик дьо Вилпен да се срещнат на Съвета на върха на ЕС в Брюксел. Сондирането на позиции започва още в работни групи, преминава през националните министерства и е най-активно на срещата на външните министрите, предхождаща съвета. Пътят за изработване на всяка позиция тръгва от националните ресорни министерства - те изпращат становищата си по даден въпрос на Външното министерство, а то - на българските представители в работните групи в Брюксел. Ако те постигнат компромисно становище, то се връща обратно в националните ресорни министерства и Външно. Съветът на външните министри, които се събират преди срещата на върха, всъщност изготвя по-голяма част от окончателните решения. Избирането на правилните партньори е важно особено за малките страни като България, които имат твърде малко гласове в съвета, за да прокарат успешно политиките си. Въпросите, свързани с външната политика, правосъдието и данъците, изискват пълно мнозинство и всяка страна може да наложи вето. Останалите теми като вътрешен пазар, икономика и околна среда обаче се решават с квалифицирано мнозинство от две трети от страните. При него всяка страна има различен брой гласове в зависимост от населението си. България е с 10 гласа, Малта - с 3, а Германия - с 29. Общият брой пък е 345, а исканото мнозинство 255.

Партия ГЕРБ представи заедно с партньорите си от Европейски демократичен път и БЗНС - НС листата си с кандидати за евродепутати. От общо 56 кандидатури са били избрани 18, предава агенция Фокус. Това са: 1. Душана Здравкова - водач на листата, председател на Гражданско сдружение ГЕРБ 2. Радослав Точев - икономист, съветник на министъра на финансите Пламен Орешарски 3. Николай Младенов - основател на Европейския Институт 4. Владимир Уручев - ядрен инженер, главен инженер на І и - ІV блок на АЕЦ "Козлодуй" 5. Петя Ставрева - журналист 6. Невена Матеев - юрист 7. Румяна Желева - доктор по социология и професор по европеистика в Германия 8. Андрей Ковачев - доктор по икономика 9. Илияна Филипова - консултант по мениджмънт в Лондон 10. Венета Рачкова 11. Преслав Борисов 12. Илияна Иванова с дългогодишен опит в Министерство на земеделието и горите 13. Кристина Каспарян - европеистка 14. Галина Симеонова - търговски директор на фирма"Екопласт 2002" 15. Милен Врабевски - лекар 16. Светлозар Панов - дипломат 17. Татяна Кметова - филолог и балканист 18. Нина Стоянова - икономист, служител в Агенция "Митници"

Тихата смърт на европейската конституция Владимир ШОПОВ http://evropa.dnevnik.bg/ Както често се случва в политическата история, най-помпозните идеи си отиват най-тихо. Сега това ще се случи и с европейската конституция. То няма да стане под формата на публичен анонс, а като тихо предефиниране на същността на документа. Вместо блестящ завършек на един просветен дебат постепенно се отива към най-малкия, институционален общ знаменател. Основната причина е, че отвъд грандиозните думи за европейската съдба, стратегия и бъдеще се вижда предимно съгласие за това как да работим заедно в съюза, а не точно какво да правим заедно оттук нататък. Моментното разнообразие от позиции в отделните страни е наистина впечатляващо поради преплитането на електорални цикли, културални мании, икономически съображения и обществени страхове. Германия още от самото начало е удовлетворена от текстовете и баланса на конституцията, като дори я ратифицира със скорост, която да повлияе на френските избиратели преди техния злополучен референдум. За германските политици продължава да е от особена историческа важност да бъдат в центъра на европейския процес, макар там постепенно да започна да се размива съгласието какво точно страната следва да защитава като политики. Чудесно подготвена за глобализацията, Холандия пък вече трудно разпознава ЕС като управляем процес и организация. Съвпадането на голямото разширяване с трудностите по предефинирането на досегашни базови социални и политически модели вътре в страната води до предпазливост, чиято продължителност ще е по-дълга от възобновения дебат за евроконституцията. Във Франция, от друга страна, стана ясно, че формулирането и успешната защита на нова публична интерпретация на европейската конституция са невъзможна мисия. Корените на "либералното" възприятие за нея е вече твърде популярно, а промяната й - с твърде висока политическа цена. Поради тази причина от конституцията остана "институционално споразумение". Във Великобритания евроентусиазмът на Тони Блеър от ранните му години на "Даунинг стрийт" е отдавна само част от историята на Лейбъристката партия. Активната позиция в рамките на Конвента е трайно заменена с познатото a la carte. Неговият наследник Гордън Браун няма никакво желание и да чува за конституцията и неизбежния референдум, защото в неговия дневен ред има само едни избори със значение (тези за следващ парламент), които трябва да му дадат мандат за управление отвъд този, подарен му от Блеър. Възстановената чешка демокрация не страда от притесненията на европейската периферия, каквито с лекота могат да бъдат видени в страните от Югоизточна Европа. Лишени от геополитическа несигурност и убедени в собствената си привлекателност и ценност за западната част от континента, още в ранните години на прехода евронедоверието имаше както своята обществена подкрепа, така и политическо представителство. Страни като Чехия, Полша и донякъде Унгария все повече приемат съюза като свръхрегулация, която предхожда развития пазар и общество. На един още по-радикализиран език по-нататъшното задълбочаване на ЕС дори звучи като опит за отнемане на сравнителното предимство на новите членки от страна на тромавите, затлачени икономики на повечето от ЕС-15. България като цяло продължава да е в състояние на искрена благодарност за това, че е била допусната в един ценен клуб, макар да започва да показва признаци на бабаитлък, който освен политическа постепенно ще започне да има и чисто финансова цена. Стандартните клишета, с които българската външна политика полуговори, едва ли ще се променят и през идните решаващи месеци за евроконституцията. Все пак нейната бърза ратификация в стил "всичко за членството" по принуда включва страната в групата на подкрепящите настоящия текст. В момента, в който дебатът тръгне отвъд за и против обаче, за смислена българска реакция ще разчитаме повече на някой по-ангажиран дипломат, отколкото на политическото ръководство на външното ведомство, което изглежда заето с грижата за професионалното развитие на разследвани кметове. Не е необходима пълна политическа обиколка, за да се види сегашната невъзможност от запазване на настоящия текст. Във всеки случай отсега се вижда основната тенденция за неговото редуциране до институционално споразумение, макар и това да не е особено лесна задача. По-широкият проблем е, че веднъж отворен, текстът трудно може да бъде запазен, тъй като възприятията и позициите, довели до съгласие (окончателният текст е публикуван през 2004 г.), са вече история. Спорен е и въпросът доколко е възможно просто да бъдат избрани институционалните части за сметка на отделните политики и хартата за фундаменталните права по простата причина, че голяма част от основанието за промяна на самите институции идва от желанието за повече общностни политики. Краят на конституцията като свръхамбициозен проект на политическото инженерство се вижда. Този патос беше видим при водещи фигури на Конвента, изработил конституцията, които си представяха договора като някакво интелектуално бижу на европейската мисъл и култура. Конвентът успя на повърхността да разбие монопола на междуправителствените конференции, на които традиционно се решават подобни въпроси. В същото време след караниците при приемането на договора от Ница това не беше особено трудна задача. Но дори в този формат разговорът за европейската конституция не се води във верния дневен ред и език. Той не може да дойде основно през проблема "демократичен дефицит", за който най-често говорят школуваните в шаблонната европейска интеграция. Причината е, че в това технократско въображение решението на проблема е в разширяването на правомощията на Европейския парламент. От тази гледна точка форматът и опитът за конституция остана неубедителен отговор на погрешно дефиниран проблем. Запазването на легитимността на съюза и възможностите за неговото развитие минават през още една стъпка на демократизация. При нея националните правителства ще трябва по-пълно да отразяват дневния ред на своите граждани. Вярно е, че този тип демократизация означава повече референдуми, въпроси, натиск, обърквания и работа за дипломатите. Освен тези неща в бъдеще може да се окаже, че това ще означава и по-малко, но по-легитимна Европа. --- Проблемът на Европейската Конституция в голяма степен е в генезиса на последните разширения. Всяка нова страна кандидатка седи в чакалнята поне 14-15 години, някои много повече. През това време икономиката й е отворена за безмитен (или почти безмитен) внос, което води до драстично обедняване на страната. Повечето от правителствата (принудени или купени) през този период водят про-(германска, френска, британска) политика, налагаща допълнителни рестрикции по всякакъв, къде повече, къде по-малко благовиден повод - екологичен, защита на потребителя, ембаргови рестрикции и т.н. Всичко това води до повишаване на благоденствието в старите страни членки(нови работни места, увеличаване на ставките, помпане на чувство за превъзходство в обикновения гражданин). Малко преди и веднага след присъединяването на новата страна много от обеднелите й граждани, сравнително добре образовани и квалифицирани, масово мигрират към по-богатите страни, за да работят по-ниско квалифицирана, черна работа и с това създават усещане на несигурност в местните работници. Понеже средният западноевропеец не вижда връзката (или не иска да види) между двете явления. И инфантилно отказва да поеме процеса едновременно с неговите позитиви и негативи. (Въпреки, че англичаните казват "Take the rough with the smooth!", а поговорки в този смисъл има навсякъде в Европа). Разбира се, глобализацията е обективен процес и националните правителства разбират нуждата от обединяване срещу ескпанзията на страни колоси, като Китай и САЩ. При това не само обединяване във вид на хлабави, обратими връзки, а от стегнат съюз, гарантиращ на бизнеса надеждност и предвидимост. И решението на проблема Конституция, като първа стъпка към по-трайно решение, би трябвало да е масирана системна пропагандна и разяснителна работа. Такова решение обаче влиза в конфликт с обществените настроения (медиите публикуват продаваеми неща), от една страна, и с естествената, емоционална съпротива срещу самоограничаването на националните пълномощия. Очевидно на лидерите (на тези, които движат процеса) на ЕС е необходимо време, въпреки, че то е много дефицитно. И да се започне не с Конституция, а с Устав, Договор, нещо по-малко дразнещо масите. И да се обяснява, разяснява. Щото те са иначе много умни, ама требва дълго да им се обяснява...

Как да си организираме проучване? Денислава Симеонова http://www.karieri.bg/ Как да разберете какво точно ценят служителите във вашата организация? А какво ги мотивира? Изследване сред 58 организации в България, проведено от KPMG и Българската асоциация за управление на човешките ресурси, показва, че 29% от мениджърите разчитат на разговори с преките ръководители, за да научат какво мислят подчинените им. В голяма част от тези случаи обаче факторите, които според преките ръководители определят мотивацията и ангажираността на служителите, се разминават или различават от тези, които техните подчинени посочват. Често това разминаване е причина и за намалена ефективност на работата на екипите. Това се подкрепя от мнението на мениджърите, за които е важно да научат какво мотивира служителите им чрез специално разработени проучвания – 36% от анкетираните са посочили този подход. Информацията, получавана от подобни проучвания, дава представа за това кои средства за мотивация ще имат успех в съответната организация и в кои инициативи си заслужава да се инвестира. Първи стъпки Консултантите от KPMG дават и съвети как да се проведе успешно организационно проучване. Най-напред трябва да се прецени дали отдел "Човешки ресурси" ще се справи със задачата или е добре да се избере външен консултант, който да помогне при разработването и провеждането на проучването. Ако проучването е подготвено от членове на екипа, задължително е те да разполагат с необходимия опит и ресурси, а участниците в проучването да бъдат убедени, че отговорите им ще останат конфиденциални. Осигуряването на честно и открито споделяне на мнението е посочен от участниците в изследването като най-важният фактор, определящ доверието в проучването (32%). Подготовката на организационно проучване включва определяне на ключовите области, които ще се изследват, определяне на целевата група, подбиране на представителна извадка, избор, разработване и прилагане на най-подходящия за конкретната ситуация инструмент, както и представяне на целите и формата на проучването на служителите. Какво проучване да изберем? Според анкетатата на KPMG областите, на които участниците биха наблегнали при планиране на организационно проучване, са: - Ефективна комуникация (39,7%) - Организационна култура и климат (24,1%) - Оценяване на изпълнението (8,6%) - Стилове на управление (8,6%) - Възможности за обучение и развитие (6,9%) - Стрес (1,7%) При избора на проучване е важно да се открои какво е провокирало решението, коя е водещата потребност в конкретната бизнес ситуация. Едно общо проучване, насочено към диагностика на състоянието на организацията би могло да покрие всички области, изброени по-горе. От друга страна, фокусираното проучване търси информация за конкретен аспект от бизнеса – проблеми, промяна на външните условия (конкуренция), организационна промяна (сливане, преструктуриране и т.н.). Например, ако искате да разберете гледната точка на служителите по разнообразни въпроси - стил на управление, стрес, работни взаимоотношения, комуникация, обучение и развитие, система за възнаграждение – най-добре е да използвате проучване на мнението, наречено "оценка на 360 градуса". Така ще получите снимка на мнението на служителите за компанията, както и техните предложения за подобрения. Ако решите да изследвате ценностите, нормите и стиловете в организацията, които определят нейния имидж, може да изберете проучване за организационната култура. С него ще "измерите" степента, в която настоящата култура съвпада с тази, необходима за постигане на корпоративната стратегия. Какво да очакваме? Успешното проучване не се изчерпва с получаването на информация. То предполага конкретни действия, чийто ефект ще бъде измерен чрез следващо проучване. Вътрешното проучване засилва доверието в организацията, тъй като участието създава у служителите усещане за значимост и ангажираност с развитието на компанията. Точно обратният ефект би имало проучването, ако то не доведе до никакви промени – това ще демотивира екипа и ще наруши доверието му в мениджърския състав и в цялата организация.

Приказкотерапия – що е то?, За детските приказки и за психотерапията http://bgnauka.com/forum/index.php?showtopic=1068&hl=

Концентрационните лагери 1. Новият ред, наложен в Европа В завладените територии нацистка Германия налага своя "нов ред" – система на господство над множество поробени нации, лишени от политически и човешки права. С оглед на идеята за създаване на "чиста нация", тази система предвижда физичвското унищожение на евреите, славяните, циганите, хомосексуалистите, инвалидите, комунистите, социалистите, социалдемократите, сектантите, военнопленниците и отказващите да носят военната служба. Системата е планирана, жестока и антихуманна организация на насилие, целяща изцеждането на икономичвския и човешкия потенциал на окупираните държави. "Моята борба" – книгата на Адолф Хитлер, превърнала се в "Библия" за националсоциалистите, е книга, от която лъха омраза – към евреи, негри, цигани, славяни, французи, хомосексуалисти, инвалиди, комунисти, към Републиката, към Антантата... Тази книга е зов за реванш, за нова война – не само за европейско, но и за световно господство. 2. Новият ред, наложен от японците в Азия. Eдинственият азиатски съюзник на Япония през Втората световна война е Тайланд. Японците извършват много жестокости над военнопленниците, партизаните и цивилното население на завладените държави (убийства, изтезания, масови изнасилвания на жени, бактериологични опити...) 3. Концентрационните лагери. Концлагерът не е затвор, по смисъла, който се влага в тази дума от наказателното право (съд – присъда – затвор). В него се вкарват хора без издадена присъда, а списъкът на задържаните не се обявява публично и не подлежи на контрол (за разлика от образованието, което подлежи на контрол от страна на държавните органи). Първите концлагери били създадени от южняците по време на Гражданската война в САЩ (1861 – 1865). През 1895 били създадени концентрационни лагери и в Куба, тогава – колония на Испания. През англо-бурската война (1899 – 1902) в Южна Африка англичаните също строили такива лагери. Германците създават лагери в Намибия, в ЮЗ Африка (1905). През 1915 г. В Турция са създадени лагери, в които затваряли арменците. През Първата световна война лагери били създадени в Австроунгария, Полша, Финландия, Русия (след 1920). През Втората световна война лагери имало в Хърватия, Германия, Полша, дания, Литва. Латвия, Естония, Австрия и Франция. В България също са създадени лагери в периода 1944 – 1962 г. Институцията на концлагерите била тясно свързана с декността на SS командите, осигуряващи реда в тила (чрез масови убийства, преселване на големи маси население, разрушаване на селища, системен терор). Отряди от есесовци от SS Totenkopf (*) дивизия се грижат за стопанисването и охраната на концентрационните лагери и лагерите на смъртта. Членовете й са сред извършителите на най-тежките престъпления през Вторатат световна война. SS е един от многото идеални примери на Третия райх, разкриващи как кошмарите на болното човешко съзнание могат да се превърнат в смразяваща реалност. На Нюрнбергския процес организацията е обявена за виновна в преследването и унищожаването на евреи, в бруталност и убийства в концентрационните лагери, в зверства при управлението на окупираните територии, в развиването на програмата за робски труд и в малтретирането и избиването на военнопленници. Всички членове на организацията са обявени за военнопрестъпници, участвали в планирането на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, свързани с войната. Лагерите се превръщат в международни градове с хиляди принудително заселени в тях мъже, жени и деца. Най-известните концлагери са: Дахау, Бухенвалд, Матхаузен, Ораниенбург, Биркенау, Аушвиц (Освиенцим), Щутхоф, Треблинка, Майданек, Арбайтсдорф, Заксенхаузен... Затворените в тях трябвало да работят до пълното им изтощение във военната промишленост като роби (произвеждали по един танк или по един самолет на ден!). Те били подлагани на ужасяващи психологически и медицински експерименти. Доктор Йозеф Менгеле - от 1943 г. е назначен за лекар в концентрационния лагер Освиенцим. Там (заедно с други лекари - Кьониг, Тилон, Клайн) играе ключова роля при избора, кои от евреите да бъдат изпратени на работа или в газовите камери. От 30 май служи като лекар в циганския лагер в Аушвиц. Очевидци го описват като много привлекателен мъж, винаги спретнат и с аристократична осанка. Затворниците си го спомнят като човека с камшик за езда в ръка, с безупречно чиста униформа и лъснати до блясък ботуши. В Аушвиц Менгеле прави медицински и антропологични проучвания, подпомаган финансово от Немското изследователско дружество. Известен е с експериментите си върху близнаци, защото те са най-подходящи за сравнителен анализ. Сред затворниците Менгеле си спечелва прозвището "Ангел на смъртта". През 1944 г. Менгеле става водещият лекар на женския лагер в Аушвиц. В началото на годината започва работа по проекта "Цвят на очите". "Подходящи" за проекта затворници биват убивани и различни проби от органите им се изпращат в Берлин за по-нататъшни изследвания. През месеците юли-август циганският лагер в комплекса е ликвидиран по архитектни съображения. Менгеле поема организирането и селектирането на затворниците. Под негово ръководство са обгазени 3000 души, 1400 работоспособни затворници са прехвърлени в концентрационния лагер Бухенвалд. Концлагеристите били масово избивани – чрез разстрел, изгаряни в крематориуми или в открити ями, или обгазявани в газови камери (с хлор, въглероден окис или с газ "Циклон – Б").От самолет се виждали планини от горящи трупове. Миризмата от горящата плът била ужасна. Други причини за смъртта на концлагеристите били жестоките изтезания, експериментите, студът, гладът, болестите, изтощението, побоите... Лагерите били обграждани с електрифицирана бодлива тел. Затворниците губели имената и самоличността си. Полуавали номер, който се татуирал на ръката им. На гърбовете си имали цветен триъгълник – червен (политически затворник), зелен (криминален), черен (саботьор), виолетов (сектант), жълт (евреин)... Нищо не се изхвърляло в лагерите... Лагеристите влизали голи в пещтта или в газовата камера, като оставяли дрехите и обувките си на купчина пред входа. От техните черепи, коси, зъби, кости и кожа се произвеждали пепелници, украшения, мебели, подвързии за книги... Мазнината, останала от кремацията, се използвала за направата на сапун. В концентрационните лагери жертвите никога не са разглеждани като индивиди, а са били уеднаквени с плъхове. Както плъховете, те са съществували единствено, за да бъдат избити. --- (*) Totenkopf – Мъртвешка глава

Понеже аз съм пловдивчанин, не мога да подмина тази молба с равнодушие... Погледни тук: http://www.tova-e-bulgaria.com/Plovdiv/Plo.../PlovdivBG.html http://old.plovdiv.bg/ikonomika.htm http://new.plovdiv.bg/files/OPR_END.pdf http://stefanbonev.bol.bg/

За Мартениците от сп. "Българска Наука" Названието „март" идва от латинското „Мартиус", т. е. Марсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали „брезен" - „брезите лист и мъзга пущат". в тъмни зори, преди да настъпи месецът, стават само девойките, за да не им препика баба Марта очите, та цяло лято да им се спи като работят. Младите трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето - топло и хубаво. През март не се подстригват хората, за да не им се „подстриже" умът и да станат глупави. 1 март МАРТУВАНЕ (Мартеници) Преди много, много години, от далечните Тибетски планини хан Исперих напуснал родния дом и тръгнал да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Минал топ много планини и реки, докато най-накрая спрял в земите на славяните, които го посрещнали радушно. Славянки с бели дрехи му носели бо-кали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - плодовете на тая благословена земя. Но на хана не му било весело, че тъгувал за своите близки - за майка си и сестра си Калинка. Седнал топ на брега на голямата река и бисерни сълзи покапали по загорелите мъжки бузи, а взорът му се отправил молитвено към слънцето и боговете. и станало чудо. На рамото му кацнала бързокрила лястовичка. На нея Исперих разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли българите, и разказала с човешки глас на Калинка, че брат й има ново царство, че тъгува за нея и праща много здраве. Зарадвала се Калинка и решила да прати хабер на своя братец. Свила китка от Зеленило, усукала я с бял вълнен конец и възелчета за поздрав сторила - както българите словото пазели, та я пратила по лястовичката. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на испериховото рамо. Но от дългия път крилцето му се протрило и алена кръв обагрила вълната. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата сестринския поздрав, накитил гърдите си с китката и мартеницата грейнала. Оттогава Исперих побелил на народа си: всеки да върже китка от пресукан бял и червен конец и на този ден да се кичи - за здраве и небесен благослов. Туй се случило на първи март и останало до наши дни. На първи март сутринта във всеки дом се пали огън на двора, с много дим. А после всички прескачат до три пъти огъня, с лице към изгряващото слънце, За да се очистят от зли сили и да се предпазят от болести. Стопанката изнася червени дрехи и тъкани, които мята по клоните на дръвчетата пред дома и по стобора. Чак тогава окичва децата и животните с изработените отнапред мартеници от вълнена или памучна прежда. А християните разправят, че преди много години, когато хората били радостни, обличали бели дрехи. Така в една пролетна утрин на първи март, в годината, когато Исус щял да се появи сред човеците, Дева Мария в бяла премяна се изправила сред одаята пред огнището, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв. После я усукала с друга бяла такава и украсила гърдите си. След туй излязла на пруста, за да срещне първите зари на слънцето, да възвести на вселената, че я чака плодородие - животворящо и свет-ло, и да я благослови... И се родил Господ Исус Христос, единосъщ с Бог Отец, въплътен от Свети Дух и Дева Мария - Пресвета Богородица. Оттогава до днес усуканото бяло и червено „мартеница" нарекли и с нея в първия ден на месец март се кичат всички благочестиви българки, децата и домашните животни, за да бъдат здрави, да са плодни и да носят радост на семействата. А според християните от поречието на Тонзос този български обичай е единствен по света и е израз на човешко поклонение към майката Господня. В традиционните български мартеници са вплетени парички, скилидки сух чесън, синци, мъниста, железни халки, косми от конска опашка, черупки от охлюви и др. Затуй мартеницата се смята за амулет, който предпазва от зли сили. Децата носят мартениците на дясната ръка, шията или гърдите, а момите и младите невести - на шията или вплетени в косите. Мъжете пък връз-ват мартеница над левия лакът или над левия глезен, а някъде я поставят в обувката на левия крак под петата, зер ако ги видят с вързана мартеница, може да им се върже и мъжествеността. Мартеници завързват на младите животни за здраве и на плодните дръвче-та за повече берекет. Хората носят мартеница, докато видят щъркел. После я връзват на плодно дръвче, изричат едно желание и вярват, че то непременно ще се сбъдне. Имен ден на Марта, Мартин(а)... --- Първомартенската обредност заема важно място в годишен аграрен цикъл. В този важен момент на преход се спазват редица профилактични и предпазни мерки, свързани с представата за обновяването на природата и с необходимостта от магическо стимулиране на тези процеси. Рано сутринта на празника във всеки дом започва основно чистене ­ изтърсване, изтупване на дрехи, тъкани, измитане на къщата и двора, почистване на комина, замазване на дупките. Това чистене е свързано с магическото изгонване на бълхите, символизиращи злото. Сметта се изхвърля далеч от дома. Почистването често се смесва с паленето на огън (начало на пролетните огньове) в двора, който домашните прескачат с лице към изгрева на слънцето, за омилостивяване на бълхите. Според народните вярвания в Югозападна България Марта празнуват и за предпазване от змии и гущери, схващани като потенциални вредители. Като предпазни мерки срещу тях палят огън, прескачат го, люлеят звънци, обикалят къщата. Всичко това е съпроводено с изричане на заклинателни думи. За осигуряване на хубаво време, а оттам и на плодородие и благополучие, се предприемат редица обредни действия. За да се омилостиви Баба Марта ( персонификация, символизираща обновяващото начало) преди изгрев слънце жените изнасят на двора нещо червено дреха, пояс, прежда и го оставят на стряхата или плодно дърво девет дни. Вярва се, че червеното ” ще разсмее баба Марта” и времето ще бъде хубаво. Някъде възрастни жени не излизат рано извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не тупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината (или за отделни хора и семейства, на които се нарича отделен ден). Едно от най-съществените изисквания в първомартенската обредност е изработването на мартениците. МАРТЕНИЦА Марта, мартичка, гадалушка, кичилка ­ обредна по смисъл украса от усукани конци, които се слагат на Първи март за здраве. Изработват се предимно от вълнена или памучна прежда в два основни цвята ­ бяла и червена. В Родопската област се правят и многоцветни, а в Софийско и Мелнишко цветовете са син и червен. Конецът на Мартеницата задължително се усуква и то наляво. Традиционната Мартеница има и други елементи ­- парички, железни халки, скилидки сух чесън, мъниста, черупки от охлюви и др. За здраве връзват Мартеници на китките, на пръстите на ръцете и на вратлетата на децата; по плитките на момите; на кръста под пояса и на лактите под ръкава на ризата на ергени и на млади мъже. С Мартеница окичват домашни животни и плодни дървета, защото се вярва, че тя носи плодовитост. Мартеница връзват също и по някои стопански постройки и предмети от бита. Според обичая тя се носи, докато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодно дърво. Тогава се сваля и я слагат под камък и след девет дена гледат какво има под него. Ако са се настанили мравки, ще е богата годината с овце, ако пък има др. по-едри буболечки, ще има голям приплод от едър рогат добитък, ако има червеи ­ ще се въдят много коне. По намереното под камъка момите гадаят ще се омъжат ли и какъв ще бъде женихът им. Затова някъде Мартеницата се нарича гадалушка. В някои райони на страната връзват Мартеницата на цъфнало плодно дърво или на трендафил. Други пък я хвърлят в реката, та по вода да им върви и всичко лошо да изтече. -- По стар български обичай на първи март посрещаме символично пролетта и Баба Марта. Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени вълнени чорапи. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг живот, а червената здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили са на изчерпване. Стопанката връзва мартеничките на всички в дома и благославя: "Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии и гущери от хората, да има сполука в добитъка..." Според народния обичай мартениците се носят дотогава, докато не се види лястовичка или щъркел, докато не се види цъфнала овошка. Тогава всеки сваля своята мартеница и я закача на дърво или храст - на цъфнала слива, ябълка, праскова или пък на трендафил, та да са бели, червени, хубави и здрави хората. Ето и приказката за Баба Марта: Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Те носели едно име - Сечко. Само че единият наричали Малък Сечко, а другият - Голям Сечко. От високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла с благата си усмивка, блестяло слънцето, прелитали весело птичките. Веднъж една млада пъргава невеста подкарала овчиците си в планината, когато топлото слънчице огряло, птичките се обадили, та из тревица стоката си да попасе. - Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко си отиде - думал й свекърът. Преживял е много той и мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога ветрове ще завеят, по месецът разбирал кога дъжд ще завали, кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее. - Кърпикожусите цъфтят сега, снахо - топло й напомнил старецът. - Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не сваляй! - Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена не може да направи - казала снахата и подбрала овцете и козите нагоре към планината. Дочула Марта тези думи и тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат да прати. Какво от това, че жена й думат! Не минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове безмилостно забрулили напъпилата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея. Младата овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците горе в планината. Така останал обичаят да се правят мартеници от червена и бяла вълна, за да радостна Баба Марта и да носи само добрини на хората. --- В традиционния народен светоглед на нашия народ, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата е ту сърдита, ту усмихната и весела. Настроението й оказва силно въздействие върху времето. Пъстрата гама от поверия и представи, свързани със старицата-предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или червена престилка. Това се прави, за да се посрещне Баба Марта "на чисто и червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През целия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето. На първи март в цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци - "мартенички" или "байници" (Средните Родопи). Мартенички се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета и на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или кукувиците. --- Закичването на мартеници на празника Баба Марта е един от най-древните и в същото време уникални български обичаи, дълбоко вкоренен в бита на нашия народ. Той се свързва с вярата в едно неопределено зло в природата, което се събужда през пролетта и обикновено е наричано лошотия. За единствено средство срещу него се смята червеният цвят, от който то бяга. Затова на 1ви март, който се приема от народа за начален ден на пролетта, пред домовете се простират червени престилки, пояси, прежди, черги. Тъй като злото заплашва най- вече малките деца, агнета, ярета, телета и кончета, на този ден на ръцете на децата и на опашките на животните от най- възрастната жена в семейството се връзва червен конец, наричан мартеница. Тя се носи за здраве, докато не пристигнат щъркели или лястовици, след което се слага под камък, а на следващия ден се гадае за здравето по това каква животинка има при нея. Затова и мартеницата е известна също като гадалушка. Според етнографските изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По- късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е двуяка: от една страна бялата вълна предвещава дълъг живот, а червената- здраве и сила. От друга страна червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият- с женското. Тяхното свързване в едно означава зараждане на нов живот. В някои области на България към мартеницата се връзва и златна или сребърна паричка, усуквали се и конци с друг цвят- зелен, син, жълт, дори черен. В народния светоглед Баба Марта е митологична персонификация на самия месец и на пролетта. Според преданието тя е сестра на Голям Сечко и на Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата й братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита. Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се омилостиви, защото настроението й оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, задухва вятър и облаци закриват Слънцето. Пак според поверието на 1ви март Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка и обута в червени чорапи. Баба Марта е един от най- почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. Днес мартеницата се изработва в различни форми, прибавят се и нови цветове, но тя си остава символ на пожелание за здраве и се използва като поздравление по повод настъпването на пролетта. --- Давидково Култура Празници Баба Марта Първа Марта Разлистването на дърветата, появата на първите цветя и пристигането на пролетните птици са първите предвестници на пролетта. И понеже пролетното разбуждане на растителния и животински свят за нов живот настъпва през март, то цялата мартенска обредност на българите е подчинена на тази идея. Неслучайно март е единственият женски месец, който в народното съзнание се свързва с плодоносните качества и сили на женската природа. В традиционния народен светоглед, в неговите предания и легенди Баба Марта е своеобразна митологична персонификация на пролетта и на самия месец. Нейният нрав е много непостоянен. Старицата ту е сърдите, ту усмихната и весела. Нейното настроение оказва силно въздействие върху времето. Пъстрата гама от поверия и представи, свързана с лесносменящите се настроения на старицата - предвестница на пролетта и родитбата, предопределя множество обреди и обичаи. Рано сутринта на първи март всяка домакиня измита къщата и двора си. После мята върху плета или върху някое плодно дърво в градината червен мъжки пояс или престилка. Това се прави за да посрешне Баба Марта на "чисто" и на "червено", че да бъде тя усмихната и добронамерена. През цялия ден старите жени не излизат от къщите си и не ходят по улиците за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли времето. На първи март на цялата етническа територия на българите има обичай да се връзват бели и червени усукани конци - "мартеници" или "байници"(Средните Родопи). Мартеници се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета на рогцата на домашните животни. В Родопската област мартениците са разноцветни - със син, зелен или розов цвят. Навсякъде те се носят до първата поява на щъркелите, лястовичките или куковиците. Тогава мартеничките се скриват под камък, поставят се в полога на домашните птици, или се връзват на плодно дърво. Когато те се сложат под камък, на другия ден децата отиват да видят какво ще намерят под камъка. Ако открият там мравки, вярва се, че през годината ще се плодят много агънца; ако има червеи или бръмбър, ще се раждат повече теленца и кончета. Като начало на пролетта първи март е във връзка с някои магически предсказания. Ако на този ден гърми, реколтата ще е богата, ако времето е слънчево и топло, лятото ще е дъждовно. Особено магическо значение се отдава на първата "мартена месечина", т.е. на първото мартенско пълнолуние. Тогава девойките в предбрачна възраст се залавят на хоро, за да се задомят през същата година. През първото мартенско пълнолуние магьосниците поставят яйца под мишниците си, от които според народната вяра на Велики четвъртък се излюпват пиленца-мамници. Тези пилета са способни да примамват житото и млякото от чуждите ниви и крави. През всичките съботни дни от месец март жените избягват да перат, за да не бие градушка през лятото. --- Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват специално за 1 Март, когато според българския народ започва новатастопанска година. Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено: то, според народното повери, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника, всички си закачат мартеници на видно място. Носят я докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост на следващата година. Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец без прибавки към него. В някои области на конците се е връзвала и златна или сребърна паричка, но тя е имала по-скоро ролята на народен амулет – да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се появява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците а във вид на парички, топчета, пискюли и др. Много разнообразни са и мартениците от плат: квадратчета в бяло и червено, съчетани по две; ивици, увити като змия; квадратчета, нанизани по четири, които образуват кубчета; изрязани парички и украсени с вълнена прежда неповторимите кукли ”Пижо и Пенда”. Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците.На първи март стопаните внимават да не закичат черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи. Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на младите деца са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената - здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителните запаси са на изчерпване. Така се обяснява и семейният характер на мартенските обреди и празници. --- Баба Марта Баба Марта - троп, троп, троп, бърза през горицата, мартенички цял вързоп носи на дечицата. - Бабо Марто, чик-чирик - вика й врабченцето, мартеничка ми вържи пъстра на вратленцето. На Баба Марта - Елин Пелин Плети, плети, Бабо Марто, изплети ми мартенички, да ги вържем на ръчички, да излезем на полето, да наберем иглика, кукуряк и минзухарче, да посрещнем гостенките – лястовички бързокрили, кукувица самотница кърко-щърко жабара, че ни водят пролетта, да натопли земята, да разтупка сърцата. Подаръци от Баба Марта - Петя Йорданова Взела две игли от Ежко, прежда от върбите взела, Баба Марта тази заран мартенички е изплела. Ето ти една за здраве, ето ти една за сила. Баба Марта на децата пролет днес е подарила. Мартенички - Петя Йорданова Мартенички бели, бели и червени, де и как сте взели багрите червени? Пролет щом ви зърне тука при децата, бързо тя ще върне птиците в гнездата. Храсти разцъфтели, листите зелени. Мартенички бели, бели и червени. Мартино хорце - Веса Паспалеева На хорцето всички! Дайте си ръчица, с песен да посрещнем Марта хубавица! Ако е сърдита, в миг ще се засмее, щом като ни чуе< радостно да пеем. Мартенички пъстри всеки да си върже, цвете да напъпи сред лехите бърже! Мартенички - Веса Паспалеева Мартенички! - Светъл знак на пробудената пролет. Във гората кукуряк ни се е засмял отколе. С мартенички по света всякой си ръката кичи. Кой не чака пролетта? Кой цветята не обича? Мартенички! - Светъл знак на пробудената пролет. Колко слънце и възторг блика в сините простори! Баба Марта - Весела Ангелова Баба Марта откъде ли пак намери сто къдели? Как можа от тез къдели да направи куп модели? Казват, има тя отмяна – внучка пъргава, засмяна. Ден и нощ преде, завързва, никой не подмина, бърза тя на баба да помогне, та навреме пак да смогне. Мартенички дето върже, там се радва всичко бърже. Нищо, че е тъй красива, нека вече си отива. Днес е празникът на мама На мама днес е празник на мама днес е ден. Тя зная най-обича латинки и невен. Аз зная, аз зная, латинки и невен. През март латинки няма, невенът не цъфти. Ала на лисче може букет да зацъфъти. Но може, но може, букет да зацъфти. И цветната картинка, за мама ще е дар. От малката й щерка, букет за осми март. На мама, на мама, букет за осми март.

Преди 60 години - на 1 март 1947 г. е създаден Международния валутен фонд. МВФ е създаден от нуждата за въвеждане на стабилност в световната икономика след Втората световна война, както и за предотвратяването на финансови кризи. Споменът от световната икономическа криза през 30-те години и последвалия след това възход на фашизма е доста пресен в съзнанието на всички по онова време. На МВФ е възложена задачата да осуетява кризи в платежните баланси, да стабилизира обменните курсове и да пречи на инфлацията да се развихря. Фондът разполага с два основни инструмента за да постига всичко това. Той подпомага изпаднали в трудности страни, като им отпуска кредити, и освен това съветва всички страни по въпросите на икономическата, финансова и валутна политика. За разлика от Обединените нации, които се ръководят от принципа "една страна - един глас", разпределението на влиянието в МВФ зависи от капиталовите дялове на страните членки. Тези дялове от общия капитал на стойност от около 270 милиарда долара се изчисляват според икономическата дееспособност на съответната страна. Най-големия дял гласове от 17% имат САЩ, държавите от ЕС -заедно - имат дял от около 30%, само Германия - има близо 6 %-ов дял. Развиващите се страни са непълноценно представени в МВФ, това се отнася главно за някои бурноразвиващие се прагови страни като Бразилия, Индия и Китай, които от години насам търсят възможности да получат по-голямо влияние във Фонда. На последната годишна среща на Фонда през есента на 2006 в Сингапур те успяха да постигнат известен успех. На съвещанието в Сингапур са вдигнати така наречените квоти за Китай, Южна Корея, Мексико и Турция. Макар и с малко, тази промяна все пак отчете повишената тежест на тези страни в световната икономика и световната финансова система. Предвидено е във втората фаза, да се приеме съвсем нова формула за изчисляването на квотите на отделните страни. Някои от големите индустриални нации, като Германия, която също не е достатъчно силно представена в МВФ, ще загубят допълнително части от квотата си. Междувременно обаче и самият МВФ изпадна в затруднения, тъй като неговите консултации са далеч по-малко търсени и желани от преди. А поради намаляващите лихви, които са важни за доходите на фонда, междувременно администрацията във Вашингтон изпитва сериозни проблеми. И още нещо - тъй като кредитите на фонда се отпускат винаги при условие,че се изпълняват доста строги изисквания. Това пък често предизвиква недоволството на съответните страни, които се оплакват от заробващи и непосилни условия. При това често се игнорира факта, че причините за една криза, водеща до намеса на фонда, е сбърканата национална политика. За коригирането на тази политика, фондът после се превръща в изкупителна жертва на носената от него стабилност. Институцията обаче се е поучила от някои свой минали грешки. Директорът на Фонда Родриго Рато е направил предложение, консултациите между институцията и правителствата на националните страни повече да не се водят само на двустранна основа, а мултилатерално. Засега остава неясно, в какъв точно кръг да става това и с какви задължения. При това е ясно, че подобни мултилатерални консултации биха били доста чувствителна сфера. Предстои да се прецени също, дали МВФ да продаде част от своите златни резерви за да финансира текущата си дейност. Родриго Рато е предложил, продажбите на стойност от над 6 милиарда долара от 400 тона злато да бъдат внесени като капитал на фондация. От там ще се финансират после различните кампании на фонда и неговите дейности. -- Последният преглед на финансовата позиция на Международния валутен фонд /МВФ/за 2007 година показва, че загубите на институцията поради намалени доходи ще са по-големи от предвидените 90 милиона долара и ще стигнат близо 105 милиона. Една от главните причини за това са ранните изплащания на дългове към фонда, които намаляват дължимия кредит и могат да увеличат върху бремето върху оставащите длъжници. България е една от оставащите големи длъжници. Тенденцията към загуби за МВФ се засили рязко през последните години след като няколко големи длъжници изплатиха предсрочно дълговете си. Финансовата институция изгуби лихвите, които би получила при по-дългосрочните плащания. Освен това, фондът търпи загуби и поради намалелия брой на новите клиенти, и поради нарастването на броя на частни източници на финансиране за появяващите се пазари. Световната финансова стабилност означава, че по-малък брой държави се нуждаят от кредитиране от фонда. През последната финансова година няколко големи длъжници като Индонезия, Сърбия и Уругвай изплатиха рано дълговете си и с това фондът изгуби лихвите върху близо $10 милиарда долара. В края на 2006 Филипините също предупредиха, че ще изплатят рано дълга си от $220 милиона долара. Общото намаляване на търсенето на услугите на фонда е намалило използуваното кредитиране от $26 милиарда долара на $19 милиарда. България е една от все по-малкия брой оставащи големи длъжници. Други големи длъжници са Украйна, Пакистан, Конго, Доминиканската република и Ирак, а най-голям е дългът на Турция. България дължи $357 милиона долара. По сегашни изчисления, през тази година тя ще трябва да изплати близо $134 милиона долара, през следващата година - $127.5 милиона. Опасността за държавите-длъжници във влошената ситуация на фонда е, че по силата на механизъм за споделяне на бремето, вноските на длъжниците могат рязко да се увеличат, за да компенсират загубите на фонда. До преди последното съобщение от МВФ преди два дни, предвижданията бяха за голямо увеличаване на бремето върху длъжниците. Например, според тези предвиждания докато най-голямата длъжница, Турция, е трябвало да плати $17 милиона долара вноски в специална сметка на фонда, в новата ситуация вноските й биха били $26 милиона долара. При последното си заседание, Бордът на директорите на МВФ обаче реши да се откаже от допълнителните вноски на държавите длъжници и кредитори в специалната предпазна сметка през втората половина на финансовата 2007. По този начин фондът се опитва да намали негативния ефект от намалелите си доходи върху длъжниците. Няма информация за това какви ще са следващите стъпки на фонда след изтичането на финансовата година. --- Забавените структурни реформи и свръхкредитирането в България и Румъния създават особено големи рискове и се очаква икономиките им да започнат да "прегряват" още тази година и това да продължи през следващите години, се казва в редовния годишен доклад на Световната банка за членките на ЕС от Източна Европа, изготвен от Томас Лаурсен. В кратко интервю по повод на публикацията той посочи, че в региона заеман от новите членки от Източна Европа, включващ страните от двете последни разширявания на ЕС, се наблюдава стабилен растеж, който обаче е съпровождан от растящи рискове. Рисковете включват увеличаваща се инфлация, най-вече в балтийските държави, Румъния и България, под влияние на растящите данъци и цени след присъединяването към ЕС. Фактори, които допринасят за инфлацията са и кредитната експанзия и увеличаването на заплатите. В някои държави има и големи фискални дефицити, които също влияят върху инфлацията. Предвижда се и забавяне на икономическия растеж още през тази година, и повече през следващите, дори в България, Словения и балтийските държави, които се отличават със стабилния си и висок растеж. Тенденцията към все по-висока инфлация според доклада се отнася за целия регион, но е особено видима в България, Румъния и балтийските държави. В България инфлацията за 2006 се изчислява на 4%. В тези държави скоковете в размера на заплатите и разрастването на банковото кредитиране водят до "прегряване" на икономиките и до инфлационни рискове, се казва в доклада. В други държави в региона пък отслабените им валути са довели до твърде бързо покачване на цените. През 2007 навсякъде в новите членки на ЕС ще има регулирано увеличаване на цените, което само донякъде ще се балансира от падането на цените на петрола. Дефицитите по текущата сметка са проблем навсякъде. България е в групата на държавите с над 10% дефицит и се смята за особено рискова. През 2006, навсякъде преките чужди инвестиции са помогнали да се покриват тези дефицити, като за България това е било особено характерно и подчертава рисковете от подобна ситуация. Според документа с нарастващите ежедневни затруднения в "Нова Европа" след присъединяването към ЕС, е намалял и ентусиазмът спрямо еврото. Повечето държави, които подобно на Словения се стремяха към еврозоната, сега отлагат приемането на еврото. По всичко личи, до 2010 година едва ли някоя от тях ще влезе в еврозоната. Възможно изключение е Словакия, която може да е готова през 2009. След 2007 рисковете само ще растат.

Няколко странни животни, сред които нов вид октопод, бяха открити по време на 10-седмична експедиция в ледените води край Антарктида в една от най-девствените морски среди, съобщи "Лайв сайънс". Другите животни наподобяват корали и скариди. Учените са съставили каталог на около 1 000 вида в район на антарктическото морско дъно, където повишаващите се температури са довели до срутване на ледените шелфове и промяна на морската екосистема. Експедицията е открила също морски лилии, морски краставици и морски таралежи на морското дъно. Поне 30 вида изглежда, че са нови за науката, казва Джулиан Гът, главен изследовател на експедицията. По време на нея международен екип от учени, работещи от подводница, управлявана от разстояние, са изследвали фауната на морското дъно. В морето на Уедел, недалеч от източния бряг на Антарктическия полуостров, 10 000 кв. км. от морското дъно в продължение на хиляди години са били като "запечатани" от ледените шелфове Ларсен А и B с дебелина 100 м. Когато тези шелфове са се срутили през последните години, районът е станал достъпен за видове, които преди не са можели да оцелеят там. Гът казва, че 95% от животните, открити по време на експедицията, са местни и само 5% са се придвижили след срутването на ледените шелфове. --- Японски учени използваха дистанционно контролирана камера за да снимат за първи път гигантски октопод в естествената му среда. Така те получиха нова информация за поведението на животното, което отдавна е част от морските легенди. Изследователите съобщиха, че осем метровия октопод е увил пипалата си около примамка спусната на стотици метри под повърхността на северния Тихи океан. Учените са установили как гигантския октопод улавя жертвите си.

Приеха окончателно Закона за избиране на евродепутати. След повече от три седмици дебати и спорове Народното събрание най-накрая прие окончателно Закона за избиране на български представители в Европейския парламент. Така народните представители записаха, че кандидатите за евродепутати трябва да са навършили 21 години, да са живели постоянно през последните две години в България или страна-членка на Европейския съюз, както и да не са поставени под запрещение и да не изтърпяват наказание "лишаване от свобода". За българските представители в Европейския парламент пък ще могат да гласуват гражданите, чиито постоянен и настоящ адрес е в България или друга страна-членка на ЕС, както и, ако през последните три месеца преди изборите са живели постоянно в страната или в ЕС поне 60 дни. Граждани на съюза, които живеят в България, но техният постоянен адрес е в родината им, ще могат да гласуват на изборите, само ако представят декларация, че адресът им на пребиваване е у нас, предава агенция Фокус. Избирателни секции на изборите за евродепутати ще могат да се разкриват извън страни-членки на Европейския съюз при минимум 20 желаещи да гласуват. Те трябва да са подали декларация, че отговарят на условията, записани в Закона за избиране на представители в Европейския парламент. Декларацията трябва да се подаде не по-късно от 20 дни преди изборите в съответното консулство или посолство на страната, извън ЕС. Декларацията трябва да удостоверява, че даденият избирател е бил в България или страна-членка на Европейския съюз поне 60 дни през последните три месеца преди изборите. В тази декларация трябва да бъде посочено още, че постоянният и настоящият му адрес са на територията на съюза. Поправката се прави, за да може гражданите, които отговарят на условията, но в деня на изборите им се налага да пътуват извън ЕС, да могат да се възползват от конституционното си право на глас. Българските посланици и консули, извън ЕС също ще могат да гласуват в съответното посолство или консулство на България, дори и да не са били в България или ЕС поне 60 дни през последните 3 месеца. Лицата, декларирали, че ще гласуват извън територията на България, няма да могат да бъдат дописвани в избирателните списъци в деня на самите избори, за да гласуват в страната ни, решиха още депутатите. Нямат право да гласуват онези български или чужди граждани, жители на ЕС, които вече са гласували на редовните избори за Европейски парламент през 2005 г. в съответната страна-членка. Спор възникна около вида на изборната бюлетина. От опозицията настояваха да се гласува с интегрална бюлетина с преподреждане на кандидатите в нея, а от управляващите държаха бюлетината да бъде отделна за всяка партия или коалиция. Така в пленарната зала отново започнаха словесни войни. Според опозицията с отделната бюлетина ще може да се фалшифицира вотът и всъщност самото й въвеждане е крачка назад в изборното законодателство. Депутатите записаха още, че хората с увреждания ще могат да гласуват на първия етаж на съответната избирателна секция. Oт тройната коалиция бяха категорични, че интегралната бюлетина само ще обърка избирателите. В крайна сметка се реши, че гласуването ще става отделна бюлетина, а кандидатите в нея ще могат да бъдат пренареждани от избирателите. Бюлетините ще се поставят в непрозрачен плик и ще се пускат в прозрачни урни. Депутатите записаха още, че хората с увреждания ще могат да гласуват на първия етаж на съответната избирателна секция. Мястото трябва да бъде специално обозначено и в съответната секция да има най-малко на брой избиратели. Секцията ще се определя с решение на Районната избирателна комисия. Датата на изборите ще се установи с указ на президента, което трябва да стане не по-късно от 60 дни преди провеждането на изборите. Депутатите записаха, че най-късната дата, на която могат да се произведат евроизборите е 30 юни тази година. Така те промениха първоначалния текст на закона, където бе записано, че изборите трябва да се проведат не по-късно от 31 май. Всяка регистрирана партия или коалиция ще се яви с отделна листа на изборите за Европейския парламент (ЕП). В бюлетините ще има малко квадратче за поставяне на знак, отразяващ подкрепата (преференцията) на избирателя за конкретен кандидат, записаха депутатите. Предложението на дясната опозиция гласуването да се извършва с интегрална (обща) бюлетина бе отхвърлено. В закона бе записано още, че кандидатите за евродепутати трябва да са живели постоянно в България или в друга страна от ЕС най-малко през последните 2 години, предава Mediapool. Право да бъде избран за член на ЕП има всеки български гражданин, навършил 21 години с постоянен адрес в България, без второ гражданство на страна извън ЕС, без запрещение или без да е излежаващ присъда в затвор. Може да бъде избиран за евродепутат и всеки гражданин на страна член на ЕС, който няма българско гражданство, но има статут на постоянно пребиваващ в страната или живее в страна от ЕС най-малко от две години. В квадратчето ще бъде изписан и поредният номер на кандидата в листата. Той трябва да представи писмена декларация, че е съгласен кандидатурата му да бъде издигната в България. В избирателните списъци ще бъдат заличавани имената на лица, които живеят в страна извън ЕС. Такива граждани ще могат да гласуват, ако представят документ, че са живели през последните три месеца в България или в друга страна от ЕС и не са гласували другаде на изборите за настоящия състав на ЕП. На изборите в България може да гласува и всеки неосъждан гражданин на страна член на ЕС, навършил 18 години, който е живял в България или в друга страна от ЕС най-малко три месеца преди изборите и който представи писмена декларация, че желае да гласува в България.