ISTORIK

Няколко години след това (след 681 г.) от гнета на Аварския хаганат било освободено и живеещото по долината на р. Тимок славянско племе тимочани, което също било включено в пределите на ханството. Византия била твърде заета с отбраната си на изток, където напирали арабите, затова спазвала сключения с българския хан Аспарух договор за мир и не безпокояла славянобългарската държава. Намерението на новия византийски император Юстиниан II да воюва със славянобългарите не се осъществило. От своя страна, и военно-племенната аристокрация в славянобългарската държава се стремяла да не нарушава мира, за да може спокойно да утвърди извършеното дело по създаването на държавата. Но през 688 г. Византийската империя нарушила сключения договор и нападнала както ханството, така - и славянските племена в Македония. С конна армия той нахлува в Склавиниите и достига "чак до града Солун". Неочаквано в защита на славяните срещу него се изправя българската конница, което за малко не коства живота му. Войската на хан Аспарух разгромила византийците при устието на р. Марица, докато те се завръщали от похода срещу славяните, а императорът успял да се спаси с бягство. Сведенията са противоречиви за изхода от сражението, но доколкото Византия успява да пресели значителни славянски маси в Мала Азия, каквато е била целта на нейните действия, то може да се приеме, че сражението е било неуспешно за българите. Други източници обаче сочат, че тази инициатива на Византия е в опит за реванш за войната от 680 - 681г. и тя е проведена независимо от похода слещу македонските славяни. Според тези източници, военните действия се провеждат през 688–689 г. и първоначално щастието е на византийска страна, но на връщане от Македония Юстиниановите войски са издебнати и нападнати от засада от българите някъде в Тракия (по течението или при устието на р. Марица) и претърпяват тежко поражение. Впрочем, независимо от крайния резултат, този конфликт няма трайни последици за нито една от двете държави. В "Чудесата на св. Димитър Солунски" се разказва, че хан Кубер и един от подчинените му българи – Мавър - изготвят план за превземането на гр. Солун. Планът е добре измислен, но опитите да бъде звладян градът са неуспешни, а Мавър е заловен от византийците и заточен. След тези събития, през 688-689 г. император Юстиниан ІІ организира успешен поход срещу Куберовите българи. Те остават в първоначално заселените от тях земи, без да безпокоят повече Византия. Влязъл в разбирателство с драговитите, чиито селища допирали до Солун, Кубер скроил план да заеме и тоя последния град по вероломен начин. С тази мисия натоварил своя съмишленик Мавър, който сполучил да убеди византийския император да му позволи да дойде и да се засели в Солун с част от преселенците. Мавър бил ловък и знаел освен славянски и български още и гръцки. Той се представил на императора като негов верен човек и помощник. Императорът го назначил за военачалник на преселената орда, пратил му подарък консулска мантия и знаме. Планът на Мавър бил да превземе града Солун отвътре, като през нощта на великата събота, тъкмо срещу Великден, когато всички са залисани в празника, да дигне оръжие, да запали някои махали и в тая бъркотия да стане господар на града. Мавър се уповавал на опитните и доверени свои хора, които той назначил за сотници, петдесетници и десетници на своята орда. Доноси обаче разкрили замислите на Мавър. Адмирал Сисиний по заповед на императора заминал бързо за Солун и благодарение на екипажа на ескадрата, който слязъл в града само два дена преди да се дигне бунтът, кроежите на Мавър били осуетени. Преселниците били извадени извън града и поставени във военен лагер с окоп, а сетне били препратени по море за Тракия и Цариград. Мавър и там запазил известно време главатарството над своя отряд, но после, по нови доноси, той бил лишен от почестите и пазен под надзор. Така според „Чудесата на св. Димитър" планът на българите Кубер и Мавър да превземат Солун не сполучил. Явно е, че зад тоя наглед наивен гръцки разказ се крие друга истина. Заетата с арабите Византия била тъй обезсилена на Балканите, че била принудена да остави славяни и българи да се ширят безнаказано из нейните провинции и да ги укротява с всевъзможни начини, ту като им праща подаръци, ту като ги обявява за свои приятели и съюзници. Такъв е бил случаят и с Кубер и Мавър. Това е било следователно първото проникване на българите вътре в Солун. Дали след идването на адмирал Сисиний всички българи били изселени от Солун, а те били дошли там с челядите си, не е съвсем ясно. Както и да е, факт е, че през VII в. българска колония живяла известно време вътре в Солун.

Нека не забравяме, че грецизацията на Византия започва след управлението на същия император - Юстиниан I, всъщност - по времето на имп. Ираклий. Oт 629 г. титлата на византийския владетел вече не е император, цезар, доминус, август, дори - не е и автократор. Променя се на базилевс/василевс. Постепенно официалният език на империята - латинският - на Изток (във Византия) е изместен от гръцкия. Обратно, на Запад, в империята на франките при управлението на Карл I Велики се налага латинският език, на който се базира и каролингският ренесанс.

Suite à quelques débordements politiques au sein de ce forum, qui, rappelons-le, ne traite que d'histoire et d'autres sciences, les administrateurs ont convenu d'une marche à suivre afin que les esprits se calment. Dorénavant, lorsqu'un débordement (de n'importe quelle sorte) est constaté par un des administrateurs, il y aura plusieurs étapes : 1. Premier avertissement au membre au sein du thread 2. Second avertissement par MP en disant qu'il ou elle risque un bannissement temporaire 3. Bannissement temporaire d'une semaine 4. Si il ou elle recommence, bannissement définitif Nous vous remercions par avance du soin que vous porterez à respecter les règles de ce forum. Nous vous rappelons que les discussions ne sont pas interdites, mais qu'elles doivent reposer sur le système de l'échange et non de l'invective. Les Administrateurs.

Деца, моля ви, погледнете си постингите и си оправете правописните и пунктуационните грешки! Благодаря за разбирането!

И - в допълнение - етническо прочистване.

През 860 г. Кирил и Методий са натоварени с мисия в Херсон. В подготовката за нея Константин изучава еврейски език и превежда на гръцки осемте части на еврейската граматика. Със съдействието на херсонския епископ той открива мощите на раннохристиянския кръстител св. Климент Римски (92-161) и съставя слово за пренасяне на мощите му. Впоследствие Кирил ги отнася в Рим и те са положени в храма "Санта Мария Фатан". От Херсон двамата братя отиват при хазарите и водят диспут с юдеите и привържениците на исляма. По-късно, въз основа на проведените диспути, Константин написва полемично произведение. От църковна гледна точка мисията няма почти никакъв успех – покръстени са едва около 200 хазари. Веднага след тази мисия братята изпълняват и мисия при аланите. За нея обаче данните са твърде оскъдни. Знае се само, че тя се провежда около гр. Фула, на Кримския полуостров, и завършва през 861 г. След края на мисиите на североизток Константин докладва на император Михаил III (842-867) и се оттегля в църквата "Св. Апостоли" в Константинопол, като същевременно преподава в Магнаурската школа. Методий пък отказва на Фотий архиепископското място и става игумен в манастира "Св. Полихрон".

Единайсетият поход по стъпките на Шейх Бедредин започва от днес в Силистра, предаде БНР. Организатори на похода са културно-просветното дужество "Родно Лудогорие", Министерството на образованието и науката и общините и музеите в градовете Силистра, Дулово, Исперих и Разград. Походът ще започне от художествената галерия в Силистра, където се събират групите от Тутракан, Разград, Дулово, София, Велико Търново и Шумен. За два дни, осемдесет и петимата участници в похода ще преминат през Дулово, с. Окорш, Исперих, резервата "Сборяново", тракийската гробница край Свещари, Демир баба теке и ще пристигнат в Разград. През 1420 година, Шейх Бедредин повежда въстание против османската империя и нейния феодален ред. Въстанието започва от Силистра и обхваща днешна Североизточна България, земите до Одрин и Мала Азия. В бунтовната армия на Бедредин се включват българи, турци, гагаузи, евреи. Походът "По стъпките на Шейх Бедредин" от тази година е с национален статут към МОН, съобщи вчера секретарят на туристическо дружество "Родно Лудогорие" д-р Анатолий Кънев. От клуба се ентусиазирали с помощта на МОН да възстановят ученическите походи и вече са организирали 82 деца, които 2 дни да шестват по стъпките на шейха философ. Преди време лично министър Даниел Вълчев се включи в поход по стъпките на Таньо Войвода наравно с хлапетата. http://www.ludogorie.org/main.htm

Пърхотът не е опасен за живота и здравето, но може сериозно да ви "отрови" всекидневието. Какви ли не средства се използват дори и за временно надмощие над него. В какво се състои тайната на неговата непобедимост и как да го накараме да капитулира? В бита под термина "пърхот" се разбират дребни, светли люспички, които се образуват по кожата на окосмените части на главата. Те се отделят лесно от кожата и в изобилие "украсяват" не само косата, но и дрехите – нещо, което наистина може да раздразни човек. Мнозина смятат пърхота за болест. Симптомът на заболяването се нарича в медицината себореен дерматит – нарушена функция на мастните жлези, която се изразява в повишено отделяне на кожна мазнина или качественото й изменение. Пърхотът, както и себорията, биват най-различни. При суха кожа на главата люспичките са сухи, сивкаво-бели и се отлющват лесно. При повишено отделяне на мазнини люспите имат мазен вид, жълтеникав цвят и се отделят от кожата по-трудно. В този случай се говори за мазна себорея или така нареченият стеаринов пърхут. Втората причина за появата на пърхута е действието на микроскопичната гъбичка Malassezia Furtur. Медиците твърдят, че този микроорганизъм живее върху кожата на тялото и главата на човека постоянно и може да не му причинява никаква вреда. Именно себероята, т.е нарушението на работата на мастните жлези, създава благоприятни условия за размножаването на паризитиращата гъбичка, която се храни с кожна мазнина и води до появата на малки люспички – пърхот. Причините за заболяване от себорея, а оттук и за появата на пърхот, са много. Това са и вътрешните нарушения в организма – хормонални, нервни, имунни, инфекциозни заболявания, наследствена предразположеност, хранителна алергия, нерационално хранене с недостиг или липса на витамини, стрес и преумора. Днешните неблагоприятни въздействия като замърсената околна среда, лошата грижа за косата, злоупотребата с лакове, гелове, бои за коса и даже студеното зимно време също способстват появата на този проблем. Не трябва обаче да се отчайвате. В последно време се появиха препарати, способни да се противопоставят на пърхота. В основата това са шампиони и лосиони, които съдържат активни ингредиенти: вещества против себорея /намаляващи отделянето на кожна мазнина и облекчаващи отделянето на люспички/ и противогъбични компоненти. За съжаление лекарите са констатирали, че пълното излекуване на себореята е навъзможно. Проявата й може само да бъде намалена и в последствие контролирана. Ето защо всички лечебни средства против пърхут трябва да се употребяват редовно и постоянно, за да се унищожават паразитиращите гъбички. Достатъчно е неголяма пауза в използването им – и пърхотът се появява отново. При комплексно лечение в качеството на допълнително средство в борбата против пърхота може да се използват различни настойки, лосиони, изплакващи средства, които съдържат сок от алое и масло от чаено дърво. При мазен пърхот нелош ефект дава натривката на кожата на главата с пресен лук, който премахва слоя мъртви клетки на епидермиса, той като е богат на сяра. Диетата също е важен елемент от борбата с пърхота. Употребявайте повече продукти, богати на витамини от групата В, особено витавин В6, а също и съдържащите ги лекарствени препарати. Ограничете употребата на захар и животински мазнини. Понякога хранителните алергии провокират появата на пърхот. При индивидуална непоносимост към продукти се въздържайте от употребата на шоколад, орехи, някои морски продукти /например мекотели/. И разбира се в качеството на профилактични мерки трябва да използвате индивидуални гребени, четки и украшения, чрез които могат да се предават злополучните гъбички. За съжаление процедурата на лечение на пърхота е много продължителна и да очаквате ранен ефект, след 1-2 месеца, е немислимо. --- Учените от козметичната компания P&G Beauty обявиха, че са успели да декодират изцяло генома на Malassezia globosa (M. globosa), естествено появяваща се гъбичка, която причинява появата на пърхот и други кожни заболявания при хората. Резултатите от разкодирането на генома са публикувани в онлайн изданието на "Бюлетин на Националната академия на науките" (PNAS). Пърхотът и себорейният дерматит засягат повече от 50% от хората по света. Въпреки ролята на Malassezia при тези и други общи кожни заболявания, включително екзема, атопичен дерматит и псориазис, преди това проучване за гъбичката се знаеше много малко на молекулярно ниво. Освен това, разкодирането на генетичната структура на Malassezia може да помогне на учените да направят повторна оценка на параметрите, използвани преди за класификация на гъбичните организми. M. globosa, която е сред най-малките свободно живеещи гъбични организми с проследен геном, се състои само от около 4 285 гена – грубо казано, 300 пъти по-малко базови двойки от тези в човешкия геном. Това е често срещана гъбичка, която живее върху кожата на хората и се храни с липиди – мастни вещества по повърхността на кожата. Човешкият организъм отделя по естествен път себум и други липиди в областта на кожата на главата, като по този начин създава отлична среда за развитието на M. globosa. Средностатистическият човек може да бъде гостоприемник на до 10 милиона гъбички от вида M. globosa. Симптомите на пърхота и себорейния дерматит се появяват тогава, когато се съчетаят следните три фактора: генетично предразположение към възпаления, наличието на себум върху скалпа и присъствието на M. globosa. Резултатите от това изследване ще доведат до по-добро лечение на пърхота и себорейния дерматит за в бъдеще. "Цялостното разкодиране на генома на Malassezia открива невероятни възможности пред учените да разберат взаимодействието между гъбичните организми и хората", казва доктор Томас Даусън, член на научния екип на P&G Beauty и основен автор на изследването PNAS. "Фактът, че декодирането на генетичната структура на микроскопичен организъм може да има широки последствия за човешкото здраве и агронауки, е невероятен." Семейството на вида Malassezia оказва влияние върху голям брой човешки здравословни проблеми. Докато M. globosa е свързана със състояния на възпаление, други видове Malassezia са особено опасни за индивиди с все още неизградена или увредена имунна система, в това число деца и възрастни хора, страдащи от автоимунни болести. Това семейство гъбички играе роля и при кожни и дихателни алергии. "Това, което започна като усилие за отключване на механизма зад пърхота, отвори нови научни врати към разработването и подобряването на лекарства срещу пърхот и много други състояния свързани с Malassezia," каза Джеймс Шварц, доктор и сътрудник в научния екип. "Този напредък беше възможен благодарение на сътрудничеството между множество институции и експерти по въпроса, и ние сме развълнувани, че нашите открития могат да донесат ползи за редица дисциплини и специалности." Malasseziaта е причинител на от меки до остри състояния, но на молекулярно ниво преди това проучване не беше известно почти нищо. Генетичната последователност на M. globosa е надхвърлила обхвата на потенциални цели за лечение от няколко диагностицирани характеристики до повече от 4,000 цели на молекулярно ниво. Геномното декодиране стана възможно чрез технологии за изучаване на последователността на ДНК, разработени през последното десетилетие. Преди това учените изпробваха много различни химически съединения по метода на опита и грешката, за да намерят начини за лечение и намаляване на симптомите на пърхот. Фактически поради ранната по-неточна технология на културите, учените са предполагали грешно години наред, че пърхотът и себореята са причинени от различен вид гъбичка (Malassezia furfur). Използвайки молекулярната наука, екипът откри правилния вид гъбичка – първичен причинител на пърхот и това доведе до цялостно разкодиране на генома. Какво е пърхотът? Пърхотът е възпалително състояние, което причинява сърбеж, напрегнатост и прекомерно люспене на повърхността на кожата на главата. Пърхотът е резултат от комбинация на фактори, активирани от естествено появяваща се гъбичка, наречена Malassezia. Отделните видове са предпоставка за други кожни заболявания при хората. Malassezia globosa (M. globosa), като цяло се помещават в богати на липид области като кожата на главата, лицето, гърдите и гърба. Пърхотът и повечето тежки себорейни дерматити засягат повече от половината възрастно население и всички етноси по света. Учените са изолирали ДНК-то на Malassezia globosa, гъба, която предизвиква пърхот и някои кожни заболявания. Тя присъства върху кожната покривка при 50-90% от населението. Учените смятат, че тяхното откритие може да помогне за лечението на пърхота, но и за опасни за новородените инфекции. Според Томас Даусън разкритият геном дава възможност да се разбере взаимодействието между гъбичките и хората. По данни на P&G Beauty Malassezia globosa разполага с над 50 ензима, които разграждат компоненти на кожата и космите на главата. Разкритията за половото размножаване могат да обяснят евентуално преодоляване на действието на шампоаните против пърхот. Заболяването е познато на човека отдавна. Причинителят му засяга и новородени, а също и някои растения. Етиология на пърхота Пърхотът и себорейните дерматити се появяват когато трите компонента на нездравословния триъгълник са налице: Себум: Кожата на главата произвежда естествени мазнини, наречени себум, включително триглицериди и мастни киселини, които предпазват косата и кожата върху главата. Идеалната околна среда за Malassezia се създава, когато съществува себум. Malassezia: Тези гъбички живеят върху кожата на всички хора, добре развиващи се в области с висока концентрация на себум. Геномната последователност на M. globosa разкрива, че тя не е в състояние да произвежда мастна киселина, основна хранителна потребност на организма. Затова се снабдяват с мастна киселина от себума. Възпалителна кожна реакция: хора с вродена склонност на възпалителна реакция (зачервяване, сърбеж) към мастната киселина са предразположени да страдат от пърхот и дерматити. Първостепенните фактори в индивидуалната податливост към пърхота още се изучават, но могат да бъдат свързани със силата на естествената бариера на кожата. Общоприети митове за пърхота Съществуват определен брой митове, асоцииращи се с пърхота. Мит: Тези, които страдат от пърхот, имат лоша лична хигиена. Индивиди, страдащи от пърхот и дерматити имат генетична податливост да проявяват тези симптоми. Опитът да се компенсира с прекомерно почистване, използвайки редовно сапуни и шампоани, може само да влоши състоянието. Мит: Пърхотът и себорейните дерматитни лечения са податливи на процеса tachyphylaxis (бързо намаляване на реакцията след първоначалното действие). Разширени клинични тестове, базирани на третиране с шампоан с цинк, доказват, че не това е случаят. Допълнително проучване, представено на срещата на Американската Академия по дерматология през 2007 г., доказва, че когато измиванията с шампоани на основата на цинк се използват директно, пациентите не развиват съпротива към лекарството и симптомите на пърхот са намалени. Мит: Пърхотът и себорейните дерматити са сезонни състояния. Клинични проучвания показват, че в двата случая се наблюдава тежко люспене и наличие на организъм – причинител, M. Globosa, последователно през цялата година. Мит: Лечението на пърхот причинява загуба на цвета при боядисана коса. Съвременните шампоани против пърхот са слаби и безопасни за боядисана коса. Последователното измиване на боядисана коса с шампоан с цинк показва, че ефектът не е по-различен от измиване с обикновен козметичен шампоан с течаща чешмяна вода. --- Най-леката форма на себорейна екзема е пърхотът по окосмените части на главата. Симптоми Засяга се окосмената част на главата. Характеризира се с трецивидно излющване на сиви, сухи, или мазни люспи, придружено от лек или по-силен сърбеж. Понякога могат да се образуват корички, под които кожата е зачервена. Може да се стигне до разреждане на косата или дори до оплешивяване. Причини Като при себорея (Вж. това заболяване). Лечение То е насочено към отстраняване първопричината за появата на пърхота. Вж. Себорея. Себореята представлява усилена функция на мастните жлези в кожата. Тя се среща много често и в двата пола, особено в пубертета. Преди пубертета и след критическата възраст е по-рядка. Симптоми Засягат се тези области, където има повече мастни жлези: главата, лицето, особено челото, носът, брадата, гърбът. Себореята бива мазна, суха и смесена. При мазна себорея кожните люспици се слепват и здраво се задържат върху кожата. Мазният секрет не засъхва, така че кожата и космите са винаги лъскави, мазни; косите имат неспретен вид. От смесването на мазнината с прах и излющени рогови люспи се образува гъста мазна материя, която се среща по-често у мъжете. Тя пречи на кожното дишане и на храненето на космените корени; на половите органи у мъжете се набира около главичката на члена и може да предизвика възпаление. У жените лойта се набира по срамните устни и ако не се спазва хигиена, предизвиква възпаление на влагалището. За сухата себорея е характерна сухата и чуплива коса. Мазния секрет засъхва по кожата и образува сиво белезникави люспи, които обилно се сипят при сресване на косата. Има и много пърхот. По-честа е при жените. Следствие на себореята може да се стигне до разреждане на косата или дори до оплешивяване Причини В основата на себореята е нарушаване на секреторната функция на мастните жлези, която се изразява с повишеното образуване на кожна мазнина. Себореята обаче е само външната изява на общите неразположения в организма. Първопричината може да се крие във физическата или нервната преумора, емоционалния стрес, заболяванията на нервната система или ендокринните жлези. Отделянето на кожна мазнина може да се усили от употребата на храна, богата на въглехидрати, животински мазнини, готварска сол. Лечение Лечението е насочено към отстраняване първопричината за появяването на себореята. То е комплексно и включва очистване, балансирана диета, както и местно въздействие. Очистване. То предполага очистване на органите и системите по методиките, разработени от Здравен център "Дар". Диета. Трябва да се употребява вегетарианска, млечно-растителна храна с повече плодове и зеленчуци, съдържащи витамини А. Нужно е да се ограничи или, още по-добре да се изключи тлъстата, сладката, солената, пикантната и дразнеща храна. Забранява се употребата на рафинирана храна, алкохол и никотин. Нужно е също така да се премахне физическата и нервната преумора, емоционалният стрес, заболяванията на нервната система. Това може да се стане средствата на психотерапията. Нелекуването на себореята води до себорейна екзема. Този вид екзема представлява раздразнено, възпалено състояние на кожата във връзка с усилената дейност на мастните жлези в нея. Симптоми. Засягат се окосмената част на главата, лицето особено от двете страни на носа и зад ушите, гърбът, големите кожни гънки. Образуват се зачервени, плътни подутини, покрити със сухи дребни или по-дебели мастни люспи.

80% от учителите, 42% от родителите и 32% от учениците, одобряват матурите. Това сочи изследване на социологическа агенция МБМД за обществените нагласи към матурите, направено в периода 22 август-5 септември. Резултатите не бяха представени навреме заради учителската стачка, съобщи Елена Лазарова от агенцията. Аргументът на социолозите е бил техните данни да не се отчетат като манипулация в този момент. Изследвани са 1213 пълнолетни граждани и 1050 други участници, от които 352 ученици от горния курс и съответно техните родители - също 352, както и 348 учители. От групата на пълнолетните граждани 50% одобряват въвеждането на матурите. Средно 71% от трите групи - родители, ученици и учители, смятат, че основното предимство на матурите е, че са вход в европейските университети. На въпроса кой учебен предмет биха избрали за втора задължителна матура, тъй като българският език е задължителен, а вторият изпит е по избор, 21% от учениците предпочитат изпит по чужд език, докато 29% от родителите избират математиката. Според проучването и учениците (31%), и родителите (36%) смятат, че матурата ще мотивира учениците да учат повече. Две трети (65%) от учениците одобряват тестовата форма за зрелостните изпити. Като цяло проучването е установило, че групите на родителите, учениците и учителите са добре запознати с нормативната уредба за задължителните зрелостни изпити. На въпрос дали ако днес се проведе това социологическо проучване, резултатите ще бъдат същите или поне близки, Лазарова отговори, че обществото е реагирало емоционално и разнопосочно на учителската стачка и едва ли резултатите биха били същите, но по принцип тяхното проучване е изследвало матурите въобще, а не за конкретната година. Част от препоръките и на трите групи са да има равнопоставеност и уеднаквяване на стандартите за оценяване, да се провежда пробна матура и все пак да има възможност за освобождаване от зрелостни изпити. Проучването за отношението на обществеността към въвеждането на държавен зрелостен изпит след 12 клас е по поръчка на МОН.

Не са за пренебрегване: - опитите на имп. Юстиниан I да възстанови цeлостта на Римската империя, - протокръстоносния поход на имп. Ираклий срещу Персия, целящ връщането на пленения от тях свети kръст Господен, - успеха срещу арабите, които са обсадили Константинопол (този успех е постигнат с помощта на българите) на имп. Лъв III, - 9-те похода с/у българите на имп. Константин V Копроним, - слагането на край на иконоборството и покръстването на българите от имп. Михаил III, - разцветът на империята по време на имп. Василий I, - мирът при управлението на имп. Константин VII, - завладяването на Севериозточна и (вероятно) Отвъддунавска България от имп. Йоан I, - завладяването на България и покръстването на Киевска Русия от имп. Василий II, - възходът на империята по време на упр. на императорите Алексий I, Йоан II и Мануил I - възстановяването на Византия от имп. Михаил VIII

Кметските избори минаха. Ето резултата от тях...

Първообразът на тази феноменална игра е през 18-и век, когато швейцарският математик Енард Юлер я измислил и кръстил “Латински квадратчета”. Два века по-късно, през 1979 г., тя се появява в нюйоркско списание за пъзели, но това минава почти незабелязано. Поне за американската публика, защото много скоро се оказва, че тя вече достига Япония и намира достатъчен брой ентусиасти, които да я превърнат в мания. В Япония играта получава и името си: йероглифът су означава число, а доку - единствен, уникален. В Европа и Щатите судоку става хит чак през тази година. Успехът й се дължи най-вече на простите правила и на сложното решение. За много пристрастени най-ценното й е, че се играе с числа, но не се изискват никакви по-специални математически познания. Тук в ход са единствено чистите правила на логиката. Целта на пъзъла е да се попълни всяка от цифрите от 1 до 9 във всяка кутийка от таблицата. Тя се състои от общо 81 квадратчета, разделени в девет секции от по девет квадратчета. Това трябва да стане така, че всяка колона, ред или секция трябва да съдържат всяко едно от числата от 1 до 9 по веднъж. В таблицата има предварително зададени числа, но техният брой всеки път е различен и по никакъв начин не влияе на сложността на задачата. Това обяснение на играта вече е добре познато от Австралия, през Хърватия до Америка, като навсякъде тя е превърната в глобален феномен. Ефектът и масовосттта й се сравнява с този на кубчето на Рубик, затова веднага й е лепнат етикетът "Рубик на 2005". Любопитен факт е и превръщането на судоку в издателски и медиен феномен. Тук основната роля се пада на пенсионирания съдия от Хонконг Уейн Гулд, който през 1997 г. се озовал в Токио и случайно погледът му попаднал върху таблицата, която отдалеч прилича на нещо средно между кръстословица и шах. Веднага у него се появило желанието да попълни празните квадрачета. Толкова се увлякъл, че в следващите шест години той разработил компютърна програма, която генерира безкрайни версии на судоку. Познавайки добре и старата традиция на английските вестници с техните кръстословици, той предоставил играта на "Таймс", и в края на 2004 г. вестникът за първи път публикува играта. Така се получава и ефектът на доминото - само три дни по-късно играта се появява последователно в "Дейли мейл", "Дейли телеграф", "Индипендънт", "Гардиън" и "Сън". Постепенно изданията започват ожесточена конкуренцията кой ще публикува най-коварния и неразрешим пъзъл. В същото време в надпреварата се включва и "Ню Йорк таймс", който публикува судоку наред с прословутата си кръстословица. Судоку според анализаторите има символно значение: хората все повече работят с цифри, а не с букви, имат много повече информация, отколкото познания. Към това трябва да прибавим и отдавна констатираната истина, че все популярни ще стават нещата, които нямат нужда от превод. Тепърва обаче престои да видим дали судоку - играта с цифри, ще успее да измести класическата игра на букви - кръстословицата. --- http://en.wikipedia.org/wiki/Sudoku http://www.monterosa.co.uk/sudoku/ http://www.fingertime.com/sudoku.php http://sudoku.hit.bg/ http://bg.puzzle-sudoku.net/ http://sudoku.hit.bg/solver.html

Отбелязваме 122 години от героичната победа на българските войски в битката при Сливница. Едно от най- големите сражение по време на Сръбско-българска война започва два дни по-рано- на 5 ноември 1885 г. Фронтовата линия при Сливница е разделена на 3 части, а съотношението е 12 000 българи срещу 25 000 сърби. Сутринта на 5 ноември започва решителното Сливнишко сражение. Към 9 часа сърбите напредват, но батареята на капитан Георги Силянов ги отблъсква бързо и без да даде жертви. Българите започват контраатака при село Мало Малово, както е наредил княз Александър I Батенберг, и скоро сръбските части са принудени да отстъпят. Сражението се води предимно на този фланг, като сърбите извършват постоянни нападения, но без успех. В битката българската артилерия помага много на пехотната войска, чрез усилен огън, но въпреки това десният български фланг се изтегля до укрепените позиции поради липса на боеприпаси. Докато битката при Сливница е в разгара си, сръбската Моравска дивизия превзема Брезник и се насочва към левия фланг на българските позиции в Сливница. Шумадийската дивизия се съединява с Дунавската и Дринската при сливнишките позиции. На левия фланг положението не е толкова добро за българите. Шумадийската и Моравската дивизия настъпват от юг и югозапад. Срещу тила на моравците, чийто щаб се намира в Брезник и които настъпват към Гургулят, са изпратени 1 950 души под командването на капитан Стефан Кисов. Въпреки че в крайна сметка е разбит, българският отряд забавя цялата Моравската дивизия в придвижването й към Сливница, където се решава изхода на войната, и заставя сърбите да отделят два батальона за прикритие от юг. На 7 ноември, след нови попълнения и в двете страни сърбите достигат 40 000, а българите 32 000. В ранната сутрин на 7 ноември капитан Христо Потов и воденият от него отряд се насочват към село Гургулят, където срещат 3 сръбски батальона, една батарея и един ескадрон и ги разгромяват в Битката при Гургулят. По това време сръбските войски на северния фланг се съвземат и си връщат част от изгубените терени. Българите контраатакуват. Капитан Марин Маринов - командващ Бдинския полк, нарежда щикова атака - „На нож", като сам повежда бойците си и загива в боя. По-късно Бдинският полк е подкрепен от плевенските дружини и една батарея. Развихря се ожесточена борба за надмощие, но сърбите не успяват да издържат и обръщат в бяг, от тук нататък ходът на сражението е решен. По обяд на 7 ноември българите минават в настъпление. Отрядът на капитан Коста Паница разбива сръбските войски при Ропот и Комщица и навлиза в Сърбия, като с това приключва битката при Сливница. Само 10 дни по-късно Сръбската армия е изправена пред пълен разгром. Единствено намесата на Австро-Унгария спасява западната ни съседка от настъплението на българската армия. Българската победа в тази кратка война е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия. http://news.bg/ --- Забравено е да се спомене и така наречения денонощен поход от южните граници на българските войски който очаквали удар от Турция а не предателски удар в гръб от Сърбия. Също така не е споменото за малките доброволни дружини който забаваят Сръбската армия с 2-3 дена и дават възможност Сливнишката позиция да се укрепи. --- Новото гробище над Сливница Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и "Лека нощ" навеки си казахте - до втората тръба. Но що паднахте тук, деца бурливи? За трон ли злат, за някой ли кумир? Да беше то - остали бихте живи, не бихте срещали тъй горделиви куршума... Спете в мир. Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх. Но кой ви знай, че спите в тез полета? Над ваший гроб забвеньето цъфти. Кои сте вий? Над сянката ви клета не мисли никой днес освен поета и майките свети. Борци, венец ви свих от песен жива, от звукове, що никой не сбира: от дивий рев на битката гръмлива, от екота на Витоша бурлива, от вашето ура. И тоз венец - той няма да завене, и тая песен вечно ще гърми из българските планини зелени, и славата ще вечно пей и стене над гробни ви хълми. Почивайте под тез могили ледни: не ще да чуйте веч тръба, ни вожд, ни славний гръм на битките победни, към вечността е маршът ви последни. Юнаци, лека нощ!

"Византийското семейство на народите" - това може да се тълкува по няколко начина: - народите, влизащи в състава на византийската народност (мисля, че бяха 11, имам някакъв спомен за такава цифра) - семейството на християнските народи С приемането на християнството България встъпила във византийската общност, българският народ бил включен във „византийското семейство на народите", а българският владетел бил обявен за „духовен син" на византийския василевс, който според византийската политическа идеология стоял начело на това семейство от народи и владетели. Тези изменения във вътрешното положение и в международния статут на България създавали реална опасност от пълно подчинение на страната както в духовната област, така и в сферата на външната политика. Българският владетел трябвало да реагира по някакъв начин и да се опита, макар и частично, да излезе от византийския кръг. И той не закъснял да го стори.

http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_web_browsers

firefox 2.0.0.9 internet explorer 6 internet explorer 7

Матурите са важни за акредитиране на училищата, за обективната оценка на учителския труд и на ученическите познания. Те са средство за намаляване на преподавателския рекет, курсове и частни уроци, свързани с кандидат-студентската подготовка и кампания. Матури 2007/2008 година? Учениците в 12-ти клас протестират. Обосновано се аргументират против държавните зрелостни изпити. От една страна, защото те не виждат практическа полза от провеждането им. Въпреки, че идеята на матурата е тя да се превърне в изпит за ВУЗ, на практика, пред университетите тя има само балообразуваща тежест. От друга страна не съществуват критерии за оценка на задължителния изпит по български език и литература. Дори и такива да се определят в последния момент, остава ощетяването, предизвикано от факта, че учебната програма от 9-ти до 11-ти клас не е помогнала за тяхното усвояване през годините. От трета страна, предстоящите матури са опорочени от продължаващата учителска стачка. Закъснение на началото на учебната година неминуемо ще доведе до сгъстяване на преподавания материал. Прибавяйки стреса от подготовката на дипломните работи и за държавните изпити (в професионалните гимназии), курсовете и частните уроци за кандидат-студентската кампания, както и допълнителните два зрелостни изпита излишно ще натоварят учебната 2007/2008. Другата страна в проблема, образователното министерство, от години иска да обърне приема в университетите на 180 градуса. И да накара университетите да започнат да се борят за студенти. По западен образец. Не на последно място - с презумпцията за намаляване на корупцията при приема. Министър Вълчев обясни пред ученици, че въпросът със зрелостните изпити е по закон и за тях се говори още от 1999 година. Именно, че само се говори - това пречи на реформата. Покрай приказките, недоумение предизвиква желанието на просветните ни министри да реформират винаги и само последния випуск. Те не виждат логика да започнат промените от 9-ти клас. На децата да се разясни, че ще полагат изпит в 12-ти! Учебната програма да се съобрази с този факт! Определянето на изпитните критерии – също! Третата страна в проблема това са учителите. По време на стачката се изясни, че те най-малко от всичко искат външни оценители на техния труд. А в закона за народната просвета е записано: ”чл.24 ал.(9) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2006 г., предишна ал. 8, бр. 105 от 2006 г.) Държавните зрелостни изпити по всеки учебен предмет се оценяват от национална комисия, която включва учители и преподаватели от висшите училища.” Съвсем резонно е предположението на министър Вълчев, че учителите откровено се противопоставят на матурите пред учениците. И ги настройват допълнително против. Защото изходното ниво на образование отново ще изнесе на преден план необходимостта от диференцирано заплащане на учителския труд. Едно външно оценяване на учителския труд би оценило и ефективността на учебниците и на учебните помагала. Матурите са необходимост. По ред обективни причини. Но не е редно да са средство за експерименти, защото, когато става дума за образованието на децата ни, са необходими ясни правила.

Аз само се опитах да добавя малко брашно в кашата...

По-голямата част от висшите училища по повечето специалности ще приемат матурите като вход за тях вместо приемни изпити, заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката Даниел Вълчев, без обаче да уточни за кои ВУЗ-ове говори. „Българското училищно образование е една от малкото образователни системи в Европа, която няма добре изразени елементи на външно оценяване. Това е една система, която през последните десетилетия се самооценява или в най-добрия случай, ако това е добър случай, се оценява от чиновниците в министерството. Никой не иска да бъде оценяван, това е разбираемо и матурите са важен компонент, да не кажа - един от най-важните в тази система за външно оценяване. По закон днешните дванайсетокласници трябва да проведат матури и докато е такъв законът, министърът, който и да е той ще трябва да го спазва. Към момента не е невъзможно да бъдат проведени държавни зрелостни изпити и считам, че е правилно да бъдат проведени", каза още министърът на образованието. Даниел Вълчев добави, че субсидията за издръжката на един студент ще се увеличи с около 30 процента през следващата година. „Ще има увеличение на средствата за наука", каза просветният министър и добави, че бюджетът на БАН ще се увеличи с повече от 13 на сто в сравнение с тази година, а средствата за фонд „Научни изследвания" ще нараснат от 19 на 60 милиона лева. Междувременно университетски преподаватели и учени от цялата страна отбелязаха Деня на будителя с митинг в столицата с искане правителството ва да изведе образованието като основен приоритет в политиката си. Увеличаване на средства за образование и наука в бюджета за 2008 са основната ни цел посочиха протестиращите. Заетите в сектора настояват за средногодишен ръст на работната заплата от поне 32 процента през следващата година, както и получаването на останалите субсидии в сектора за 2007 година още през ноември, вместо в края на годината и за годишна еднократна субсидия в размер на 20 процента от бюджетния излишък за 2008 година. Част от исканията вече са уточнени с работната група на Министерството на финансите и се предвижда окончателното решение да бъде взето този месец, посочиха синидикалисти. Председателят на Синдикат "Висше образование и наука" към КНСБ Лиляна Вълчева, допълни, че за следващата година издръжката на един студент също трябва да нарасне с 20 процента. Подписка с 13 500 подписа, в която са описани и исканията на протестиращите, ще бъде внесена утре в Министерство на финансите.

Аз слушам сравнително разнообразна музика - метал (различни стилове), българска народна музика (родопска и македонска - за предпочитане), американско кънтри, музика от Андите, рок, хард рок, класическа музика, т.н. "евъргрийни"... такива неща. Все пак, като ученик 10 години ходих на уроци по класическа китара, което си казва думата. Обаче вижте анкетата - гласували 17, а само феновете на метала сме 18! Черна магия...

През XI-XII в. по-голямата част от населението са крепостните селяни. Тяхното закрепостяване започва още по времето на Първата българска държава, но през XIII-XIV в. вече селячеството е в крепостна зависимост от царя и неговите боляри. Сред крепостните селяни съществува известна диференциация: парици и клирици - това са зависими селяни с еднакъв социален статус; първите са закрепостени към светски феодали, а вторите - към духовни; и двата вида са трайни владелци и обработват земи със собствен добитък, като феодалите получава т.нар. феодална рента (част от произведеното от селяните им се дава), която е натурална. В юридическо отношение париците били лично свободни хора,но в имотно били зависими икономически от държавата, църквата, манастира или от друг собственик, от когото арендували земя. Едри поземлени собственици били някои манастири в южните български земи – напр. - Бачковският манастир "Св.Богородица", създаден през 1089г. oт Григорий Бакуриани, притежавал повече от 40 000 декара земя. Провинциалната аристокрация се стремяла не само да запазва своите парици, но и да увеличава броя им. Това ставало по различни пътища, но най-вече - чрез узурпиране на имунитетни права, т.е. - правата за администриране, събиране на данъци и съдене в подвластните имения. В това отношение обаче държавата запазила контрол в частните владения. Значителна част от провинциалните и столичните аристократи продължавали да се стремят към държавни служби, тъй като те носели огромни приходи без особени рискове и инвестиции. отроци - трайно закрепостени съм болярина, нямат право да търсят защита дори от царския съд; нямат собственост и не обработват земя; Сред градското съсловие също има разделение: боляри и висше православно духовенство - това са привилегированите прослойки, които притежават имения и материални ресурси, имунитети и независимост; делят се на велики и малки боляри; не всички боляри са държавни служители, както и не всички държавни служители са задължително боляри. градска аристокрация занаятчии и дребни търговци богати търговци Селяните били същинските собственици на земята. В исторически извори от XIII – XIV в. те се отбелязват като "люде". Какъв точно е бил техният правен статус трудно може да се определи. По всяка вероятност, както и в предходните столетия, те били лично свободни. Имали право да се разпореждат със земята си – да я завещават, да я продават, да я разделят. Земята им се обозначава с термина "бащина", а в административно-правно отношение тя е "стас". Липсват данни, че фактическото владеене на земята е било регистрирано в някакъв тип правни документи. По силата на царската воля, селяните можели да бъдат дарени на светски или на църковен земевладелец и ставали "парици". Юридическият им статут си оставал същият, но всички фискални и административни задължения били извършвани в полза на получателя на дарението. Някои "люде" можели да продадат земята си и да се преместят на друго място. Тогава те са наричани "външни люде". Ако се заселили в пустеещи села, получавали земя за обработка под аренда. Вече не разполагали с "бащина" и преминавали в по-долна имуществена и социална категория – "отроци". Ако били зависими от някоя църква или манастир, се наричали "клирици". В градовете преобладавали занаятчиите и търговците. Занаятчиите се обозначавали с общото название "технитари". В социално и имуществено отношение статутът им не се различавал от този на селяните. Някои от тях разполагали със собствени работилници и "продавници". Те били лично свободни и работели по поръчка или за свободна продажба. Други били напълно лишени от имот, получавали всичко (инструменти, работилница) от болярина, църквата или манастира и работели за него/нея. В юридическо отношение също били свободни хора. Обществените структури на българите през средните векове не били постоянни и неизменни, а отворени и динамични. Всеки можел да се надява на просперитет, без да е ограничаван. Разчитало се главно на собствените способности и на късмета.

На 92-годишна възраст почина американският пилот Пол Тибетс, пуснал бомбата над Хирошима, предаде АП. Тибетс е починал в дома си, съобщи Гери Нюхаус, дългогодишен приятел на пилота. Пол Тибетс е пилотирал и командвал самолета Б-29, който е пуснал атомната бомба над Хирошима през 1945 г. Тибетс е страдал от множество здравословни проблеми и състоянието му е било изкючително влошено през последните два месеца. Преди смъртта си Тибетс е заявил, че не желае официално погребение, както и надгробен камък, защото не искал това да се превърне в място, където противниците му биха могли по някакъв начин да изразят протеста си за случилото се на 6 август 1945г. При атаката над Хирошима загиват около 100 000 души, хиляди други са ранени и стотици хиляди се борят с последиците на радиоактивното облъчване. Три дни по-късно американците пускат и бомбата над Нагасаки. Загиват 40 000 души. Още в самото начало, когато разбрах за мисията, знаех, че ще е нещо емоционално, разказва самият Тибетс при отбелязването на 60-та годишнина от пускането на бомбата над Хирошима. Имахме някакви чувства и емоции, но трябваше да ги оставим на заден план. Знаех, че това, което ще направя ще причини смъртта на хиляди, но това, което беше моят стимул бе, да си свърша добре работата, за да спрем смъртта на още хиляди, разказва Тибетс. Пилотът никога не е съжалявал за стореното. По думите му, стореното е било патриотичен дълг, правилният нещо, което е можел да направи в конкретната ситуация. Не съм горд, че убих 80 000, но съм горд, че започнах от нищото, планирах добре ситуацията и се справих с работата си по перфектен начин, твърди още пилотът. Това е, бяхме във война. Тогава използваш всичко, с което разполагаш, споделя Тибитес. Спах спокойно всяка нощ, завършва едно от последните си интервюта Тибетс.

Честит празник на всички, които се чувстват народни будители! Днес, всеки уважаващ себе си учител, всеки уважаващ себе си деец на Словото е, в някакъв смисъл, и будител, макар контекстът на днешната епоха да изисква тази будителска дейност да се проявява по коренно различен начин, отколкото това е ставало през Античността, през Средновековието и през Възраждането. За пръв път, Денят на народните Будители е отпразнуван в гр. Пловдив през 1909 г. На 13 декември 1922 г. 19-о обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците, с който провъзгласява 1 ноември за всенароден "празник на заслужилите българи", на всички труженици на националното, просветното и културното възмогване и преуспяване на българския народ. Предложението за новия празник прави правителството на Александър Стамболийски на 31 октомври 1922 г. по идея на тогавашния министър на народното просвещение Стоян Омарчевски. Днес за 17-ти път честваме Деня на народните будители след неговото възстановяване през 1990 г. - деня, който заедно с 24 май е сред уникалните празници на "Държавата на духа", както някога акад. Дмитрий Лихачов нарече България. През 1944 г. празникът отпада от списъка на празници. По инициатива на движението "Мати Болгария" бе възстановен през 1990 г., а по предложение на Съюза на учените в България той стана и ден на учените. Защото първият акт на българската държавност всъщност е отпреди Освобождението и е създаването на организираната българска наука - на Българското книжовно дружество (1869 г.), което през 1911 г. със закон е преименувано в Българска академия на науките. И защото науката, заедно с църквата и училището, всъщност подготвя пробуждането на българската нация и създаването на новата ни държава. Пък и днес на учените се дължи факта, че в областта на духовността и на познанието България отдавна има своята европейска и световна конвертируемост и отдавна е част от общото европейско пространство. Сега 1 ноември изглежда изкуствено свързан с будителите и се приема по-скоро като сакрална идея за българщината, отколкото като "материално" свързан с конкретни носители. Съвсем не е така обаче. Според стила на календара, който е бил в сила през 1922 г., 1 ноември е бил денят на най-великия светец на българската земя - преподобния Йоан Рилски (ок. 876-946), съвременник на царете Борис I, Симеон I и Петър I. Денят на народните будители възниква в трудното време на душевна разруха след Първата световна война. За българското общество е рухнал възрожденският идеал. За мнозина е ясна реалната заплаха от разпадане на националната ни ценностна система. В такъв момент, българите се вглеждат в делата на онези, които, в трудно време, с мощта на своята мисъл, са връщали равновесието и духовната стабилност на народа. През многовековната българска история, за около 7 века, българският народ е бил под чуждо владичество – 2 века под това на византийците и 5 века - под това на османските турци. В тези времена били заличени много български родове, много исторически извори, многовековни завоевания на българската култура... И все пак, България успява да оцелее и отново да се появи със собственото си име на политико-географската карта на Европа. Този факт се дължи на дейността на многобройните дейци на словото, на онези творци, които успяха да пренесат мъждукащия въглен на българския национален дух през вековете. Далеч преди официалното обявяване на този празник със закон, българският народ почита своите будители и ги канонизира като светци в своята историческа памет. Показателен е фактът, че първият закон на новоосвободената българска държава е законът за задължителното всеобщо начално образование, че само 9 години след Освобождението на България от османо-турско владичество вече имаме БАН. На този ден, България отдава своето признание на дейността на безброй народни будители, които създадоха Българското Възраждане. Всъщност, будителска дейност в българските земи може да бъде открита още в дълбока Древност. Още Орфей е казал, че трябва да опознаем себе си, за да опознаем същността на боговете. А тракиецът Спартак е съумял да вдигне на въстание гладиаторите и робите в Римската империя. И с тази своя армия от гладиатори да унищожи осем римски легиона. През Средновековието, княз Борис I – Михаил унищожил 52 болярски рода (от които – 50 на древните българи и само 2 – славянски!), за да покръсти българския народ и, за да може, по-късно, България да даде култура на голяма част от славянския свят. Неговият син – цар Симеон I Велики – създаде "Златния век" на българската култура. По време на неговото управление процъфтяват книжнината, архитектурата и изкуствата. Разбира се, не бива да пропускаме делото на т. н. "свети Седмочисленици" – това са братята Константин Философ – Кирил и Методий, както техните ученици – Горазд, Сава, Ангеларий, Наум и Климент (последният е автор на азбуката, наречена на името на неговия Учител – кирилицата). Без тях, Златният век би бил невъзможен. Не бива да пропускаме ученията на богомилството, на варлаамитството и на исихазма. Нашите средновековни предци вярвали, че "Голи са, без книги, всички народи!" Изкушавам се да приключа средновековния период с цитат на надписа върху колона на хан Омуртаг. Надписът гласи: "Човек и добре да живее, умира. И друг се ражда. И нека родените по-късно помнят!" Ние сме родени по-късно. Други ще се родят още по-късно. Нека помним! Нека сега се пренесем в епохата на Българското Възраждане! За разлика от Западноевропейското Възраждане, което беше опит за връщане към ценностите на гръко-римската цивилизация (здрав и красив дух – в здраво и красиво тяло), при нас, народните будители търсеха пътища, водещи към победата над невежеството. Нашето Възраждане не е нито опит за припомняне на нечии чужди идеи, нито опит за хуманизиране на човешкия дух. Ние не се опитвахме да възстановим нещо, което е вън от нас, нямахме необходимост от идеите на Платон и на Аристотел, защото си имахме идеите на Орфей, на Иван Рилски, на Йоан Екзарх, на черноризец Храбър, на презвитер Козма и на всички знайни и незнайни старобългарски книжовници. Опитвахме се да отстояваме своето собствено минало величие. Но защо наричаме борците за просвета с термина "будители"? Защото те "събуждат народа", за да може да види той деня, да види светлината на Слънцето. Целта на "събуждането" е не само някой да бъде събуден от сън или от незнание, но, след като бъде събуден, той да се впрегне на работа, да се роди в душата му желание да промени себе си, да промени и битието си, да сътвори утрешната история... Паисий Хилендарски, родоначалникът на българската освободителна идеология, разбуди българския народ от неговия вековен робски сън. Неговото дело бе продължено от хората, взели участие в процесите, свързани с църковната борба, с просветното и с научното дело, с революционната борба, с литературата, с дарителството... И кой, ако не – Църквата - спомага най-много за разпространението на знанията, за запазването на българсия език, на българщината, както и - за по-дълбокото разбиране на философията на историята - не като култура на войната, а като култура на мира? Ако преди столетия богат е бил земевладелецът, а до миналия век – индустриалецът, днес богаташ е този, който събира, произвежда и разпространява информация. В бъдеще, вероятно, богат ще бъде този, който успее да систематизира и обобщава информацията, съумявайки да я поднесе в концентриран вид, годен за бързо усвояване и употреба. Огромната информация създава нарастващ обем от научни знания, а времето за обучение в училището и в университета остава същото или дори намалява. Властта не може да се сравни с учеността. Древноиндийски афоризъм казва, че владетелят почитат само в неговата страна, а учения –навсякъде. Днешният ден е преход между миналото и бъдещето. Затова е добре да го има този свят ден на почит към знайни и незнайни радетели на духа, на словото и на свободата, към онези заслужили българи, които през вековете са допринесли за запазване и издигане на българщината и на българската нация. Така България поставя в историческия си календар, редом с 24 май още един празник на духовността. Празнуването на Първи ноември е израз на идеята, с която отбелязваме Деня на светите братя Кирил и Методий. Тя е продължение и развитие на 24 май, разширяване на неговия дълбок исторически смисъл, защото включва освен стотиците достойни люде на перото и онези непокорни, горди българи, които учеха как се обича България и как се мре за нея. На този ден ние най-добре съзнаваме, че българската държава често е била силна, но тя е станала велика, когато редом с крепостите са се съградили и книжовните школи. Първи ноември е празник на нашата изострена историческа памет, на националното ни самочувствие и съзнание, един истински празник на българския дух. Празник, на който съзнаваме, че в държавата на духа няма място за дребни лични, групови или партийно – политически сметки. Денят на народните будители не може да бъде сведен до ритуалите на историческата памет. Днес нашата страна има нужда от един нов тип патриотизъм – стъпил върху солидните опори на славното ни минало, но включил в себе си самочувствието и гордостта от успеха на редица наши древни и съвременни будители. Днес по-добре от всякога, от дистанцията на изминалите векове и изправени пред нови национални изпитания, разбираме пророческите думи на Васил Друмев: "Един народ, който има съзнание, култура, писменост, наука, непременно ще има светла и трайна бъднина!" За съжаление, не е възможно да бъдат изброени всички народни будители. В този празничен ден, трябва да се сетим и за всички незнайни будители. Трябва да отдадем признателността си и на днешните будители, защото признанието на цялостната им дейност не трябва да идва след векове. Възниква въпросът: Нужни ли са, в днешно време, нови народни будители? Винаги са нужни велики личности, които да спомогнат за реализирането на националните идеали на един народ. А българският национален идеал от Възраждането, все още, не е осъществен. Отговорността пред утрешния ден е както лична – на всеки един от нас, така и – национална – на цялата българска нация. Нека благодарим на всички знайни и незнайни, минали и настоящи народни будители за идеята, която са ни завещали, а именно – че будността е важна предпоставка за едно по-добро бъдеще – лично и общонародно.

http://www.suzdavam.eu/ Какво можеш да направиш, ако разполагаш с 3 000 лв.? Можеш да сътвориш своята европейска идея! Имаш страхотна идея и е крайно време да я превърнеш в реалност?! Създай проект за своята европейска мечта и го изпрати на сайта, посочен по-горе и вземи 3 000 лв.! Това е конкурс, организиран от Представителството на Европейската комисия в България, в който можеш(е) да участваш със свой собствен проект и да спечелиш средства за неговото осъществяване. Конкурсът е част от комуникационната стратегия на Европейската комисия у нас. Миналата година също беше организиран подобен конкурс. В него участваха много млади хора, а голямата награда беше екскурзия в страна-членка на Европейския съюз.

http://lydblog.wordpress.com/ http://forum.boinaslava.net/showthread.php...age=1&pp=25