ISTORIK

Религиите и сектите в България В света, съществуват стотици религиозни общности. Изключителното им разнообразие затруднява тяхната класификация. Трудно е да се определи и точният брой на вярващите, поради различната методика на преброяването им. Три от тях са световни религии. Най – старата е будизмът. Той възниква в Индия през 500 г. пр. Р. Хр. и, сега, е разпространен, основно, в няколко азиатски държави. Последователите му наброяват около 290 млн. до 340 млн. души. Втората световна религия е християнската, възникнала преди 2003 години* (Възникването й поставя началото на християнското летоброене.) в в Палестина, по време на Римската империя. Днес, тази религия е разпространена в цял свят, в три основни направления – католицизъм, православие, протестантство. Според църковни източници, християните са между 1,3 млрд. до 2 млрд. д. От тях, над 800 млн. са католиците, около 350 млн – протестантите и над 150 млн – православните. Най – младата световна религия е ислямът, възникнал към 632 г. Днес, броят на мюсюлманите е от 850 млн. до над 1 млрд. души и живеят, основно, в Азия и Африка. Освен трите световни религии, в света, са разпространени и стотици местни (национални, племенни) религиозни общности. От тях, най – големите са тези на индуизма, на китайската народна религия, на шинтоизма, на юдаизма, на конфуцианството, на ламаизма и много други. Религиите, винаги, са съпътствани от секти и ереси – отклонения от тях, които тълкуват по нов начин ученията им и, обикновено, се отделят организационно от официалната църква. Тяхното многообразие е също изключително голямо. Това са секти на трите световни и на по – големите местни религии. Това са смесени секти, включващи идеи и практики на християнството и на източните религии (най – често – на индуизма). Към тях, трябва да включим окултното движение, както и движението за нова ера (Ню Ейдж). В България, традиционно, най – силно влияние има християнската религия. Нашата нация, традиционно, изповядва православното християнство. От двете преброявания на населението, проведени през 1992 г. и през 2001 г. става ясно, че 86% от българските граждани принадлежат към християнството. От тях, над 100 000 са протестантите, около 80 000 са католиците, а останалите са православни. Освен това, към християнската арменска апостолическа църква принадлежат живеещите в България около 20 000 арменци. Втората по големина религия в България е тази на исляма. При същите преброявания, 13% от българското население е посочило, че изповядва мюсюлманската религия. Етническият облик на мюсюлманите у нас е следният: турци, българо – мохамедани (помаци), цигани, татари, черкези. В България, около 4500 евреи принадлежат към юдейската религиозна общност. Последователите на Петър Дънов, създател на “Бялото братство”, дъновистите, са около 1000 д. Около 850 д. са последователите на бахаизма. Алианите (казълбаши) не надхвърлят 100 000 души. Освен това, в страната са разпространени няколко десетки сектантски групи – на християнска основа, на индуистка, както и на индуистко – християнска основа. Общият брой на сектантите в България (мормони, йеховисти, муунисти, кришнаити, сциентолози, сатанисти и други), без привържениците на харизматичното движение, е около 5000. Официално, в България, са регистрирани 30 религиозни общности като вероизповедания. Освен това, са регистрирани около 50 сдружения и фондации, които се занимават с религиозна и с религиозно просветна дейност. Някои отделни групи провеждат религиозна дейност, без да са регистрирани официално. Трудно е да се определи точно религиозността на населението в България. Социологическо изследване, проведено през 1994 г., показва, че 70% от населението се обявява за религиозно вярващо. Според друго изследване, този път – от 1996 г., 37% от българите, 66% от българо – мохамеданите, 73% от турците И 59% от ромите (циганите) са заявили, че са религиозно вярващи. Конкретно за ромите, те се разпределят, в религиозно отношение, както следва: 40% мюсюлмани, 38% православни, 3% евангелисти. Ектите в страната са, все още, сравнително слабо разпространени. Изключение правят харизматичните групи, които бързо увеличават своя брой. Това, до голяма степен, се дължи на тяхното смесване с петдесятното и с тенчевисткото движение у нас. * Писано в 2003 година от рождението на истинния Бог

Не съм избягал. Просто имах среща с нея...

Изчезналите римски легиони Съществува версия, че през I век пр. Р. Хр. в състава на китайската войска са се намирали няколко стотин римски войници. По време на управлението на китайската династия Хан (206 пр. Р. Хр. - 220 сл. Р. Хр.), Китай представлявал страховита военна сила, чиато армия провеждала походи, далеч отвъд пределите на страната. Китай завладява Корея, Индокитай, Туркестан; става господар на "пътя на коприната". Един от най-успешните бил походът в Централна Азия, предприет през 36 г. пр. Р. Хр. Целта му била отстраняване на опасността, която един претендент за трона представлявал за властта в Китай, макар, че китайската столица се намирала на другия край на Азия. Именно тогава китайците се срещнали с разпаднало се (дезертирало?) подразделение от римската армия, влезли в сражение с римляните и успели да ги вземат в плен. Най-много неприятности на управляващия представител на династията Хан създавал Чжи Чжи - един от претендентите за титлата върховен вожд. Именно срещу него била изпратена през 36 г. пр. Р. Хр. в град Согдиана военната експедиция, предвождана от Чен Тан, който носел званието “заместник на генерала-защитник на западната граница”. Чен Тан предприел бърз марш на разстояние 1500 км. към цитаделата на Чжи Чжи, обсадил я и я превзел със щурм. Самият Чжи Чжи бил заловен и обезглавен. Китайската погранична армия удържала победа. Въпреки това, Чен Тан имал голям проблем... Опитвайки се по-бързо да събере необходимия му брой войници за този наказателен поход, той подправил някои документи, подписвайки се на тях, вместо императора! Затова, след победата си над Чжи Чжи, той се разпоредил художници да нарисуват картини с изображения от похода и победата му и да ги занесат на императора, за да го умилостиви. Императорът харесал картините и Чен Тан избегнал сигурната гибел. Все пак, победителите не ги съдят! Тези илюстрации, днес вече загубени, са послужили като главен източник на информация за описване на военната кампания на Чен Тан 100 години по-късно в книгата “История на раннара династия Хан” . (Ранната династия Хан управлявала в периода 206 г. пр. Р. Хр. - 8 г. сл. Р. Хр. В периода 8 - 25 г. сл. Р. Хр. в Китай царят безвластие и хаос). Авторът подробно описва обсадата, включвайки описание на силите на Чжи Чжи и тяхното разположение в града и в околностите му в момента на пристигането на китайците. Текстът в книгата е следният: “Повече от 100 конника излезли насреща им и препускали в галоп напред-назд покрай крепостните стени. Около 200 пехотинци, строени от двете страни на крепостната порта, марширували в строй, наподобяващ рибени люспи...” Споменаването на боен строй във вид на рибени люспи е прелюбопитно. Трудно е да си представим, че това може да бъде нещо друго, освен маневра със щитове, прикриващи войниците. А това веднага ни заставя да си спомним за военната тактика, изработена от древните римляни. Само римляните използвали като част от своето защитно въоръжение четириъгълни щитове, пригодени за пристрояване във вид на рибени люспи. Стандартият щит на римския легионер имал правоъгълна, извита форма и отлично пасвал за построяване в редици и при образуване на защитни “стени”. Най-забележителната тактика на пехотно защитно построение с помощта на щитове се наричала testudo (костенурка). Тя била доведена до съвършенство през I век пр. Р. Хр. При нея, квадратът на легионерите съединявал щитовете си отгоре и от всички страни, като по този начин се построявало ефективно укритие от оръжията на врага. Когато изтоковедът Омир Дабс обърнал внимание на бойния строй, описан като “рибени люспи”, той веднага си спомнил за римските легионери: “Линията на римските щитове, опънала се като непрекъсната верига по продължение на фронта на пехотинците, напомня на рибени люспи на този, който не е виждал подобно построение. Трудно е да се даде по-удачно описание.” По-нататък в книгата “История на ранната династия Хан” се споменава, че градската порта била защитена с двойни палисади. Това също навежда на мисълта за наличие на римляни. Легионерите били майстори в изграждането на укрепления, състоящи се от канавки, “поръбени” с редици заострени колове отпред и отзад. Дабс се консултирал с историци и те му обяснили, че никой друг древен народ не е използвал такива фортификационни съоръжения. В частност, номадите нямали никакви познания в областта на военното инженерство. Обединявайки информацията за бойния строй във вид на “рибени люспи” и за двойните палисади, Дабс предположил, че армията на Чжи Чжи е включвала и подразделение от няколко стотин римски легионери, които по някакъв начин са се оказали далече на изток и са постъпили на служба при него като наемнци. Предположението изглежда доста смело, но то е основано на няколко исторически източника. Известно е, че най-голямата заплаха за римската империя на Изток винаги е била империята на партите, чийто център се намирал в днешен Иран. Възраждайки имперските амбиции на древните перси, партите успели да наложат властта си над земите на Ирак, Сирия и Палестина. През 54 г. пр. Р. Хр., римският пълководец Крас се отправил на поход срещу тях с цел “да разреже партския възел в Близкия Изток”. Армията му – 7 римски легиона, 4000 конника и още толкова лековъоръжени пехотинци (общо – около 42 000 войници) се придвижила навътре в земите на днешен Северен Ирак. През месец май, 54 г. пр. Р. Хр. римляни и парти се срещнали лице в лице и си дали генерално сражение при град Караха (Харан). Съюзниците на Крас дезертирали още преди началото на сражението. Голяма част от конницата също дезертирала. Римските сили, макар, че все още значително превъзхождали партските, почти напълно се състоели от пехотинци. Насреща им стояла конна армия. В нея бил включен корпус от 9 000 опитни стрелци с лък. Тежката конница на партите набързо прегазила спомагателните войски на Крас. В същото време, партските лъконосци унищожили основния боен строй на римляните. Легионерите образували отбранително каре и наредили щитовете си около себе си, но това не дало очаквания успех. Римляните все още не били усъвършенствали докрай бойната тактика, няречена “костенурка”. Макар войниците на Крас да са били защитени от всички страни, те, както и преди, оставали уязвими отгоре. Стреляйки високо във въздуха, партските стрелци изсипвали над тях градушка от стрели. Роякът от партските стрели засенчвал Слънцето. Рзбирайки, че не могат да издържат дълго под този натиск, легионерите отстъпили към една височина, за да се прегрупират. Самият Крас бил подлъган с лъжливи обещания за мир и се отдалечил от армията си. При “преговорите” с партите, той бил убит, а главата му била изпратена в партската столица като ценен трофей. Римската армия била обхваната от пълен безпорядък. 20 000 римляни били убити на място, а 10 000 попаднали в плен. Рим никога не забравил поражението при Карах. 18 години по-късно, император Марк Антоний се завърнал в Партия, за да отмъсти за поражението на Крас. Какво се е случило с пленените през 54 г. пр. Р. Хр. при Карах 10 000 римски легионери? В римските хроники се говори, че партският владетел заповядал те да бъдат изпратени към източната граница на неговата империя, на разстояние 2 000 км. далеч от неговата столица. Много легионери измрели по време на дългия и тежък преход, но оцелелите от тях били заселени като наемници (лимитанеи) в партската провинция Маргиана, намираща се на източната граница на Партия. Много от тези римляни, отчаяни и не вярващи, че някога ще могат да се завърнат в родината си, се женели за местни жени и уреждали своя нов живот. И така, около година 50-та пр. Р. Хр. няколко хиляди римски легионери действително са се намирали в Централна Азия. Възможно е партският цар да е продал част от своите легионери на управителя на съседна Согдиана, който бил патрон (сюзерен, господар) на Чжи Чжи. А е възможно и някои римски войници да са успели да избягат от вражия плен и да са продължили съдбата си като “войници на съдбата”.

И така, нека започнем с разказите... Разказ първи Пътешествията на адмирал Жен Хе - китайският Колумб Векът на Великите географски открития извиква образа на неустрашимите европейци, които търсят пътища до загадъчния Ориент. Но през 1405 г. китайският генерал Жен Хе предприел първото си пътуване от цяла серия експедиции на запад. Жен командвал флота от 300 плавателни съда, като някои от тях били близо пет пъти по-големи от корабите на Колумб. Всички имали екипажи от по 280 мъже (за сравнение на корабите на Колумб "Ниня", "Пинта" и "Санта Мария" имало общо 90 души). Жен направил шест експедиции, достигайки до южния край на Африка, но не търсел съкровища и търговски партньори - той просто трябвало да покаже силата и могъществото на династията Мин. Неотдавнашни проучвания допускат любопитната хипотеза, че Жен е пропътувал много по-големи разстояния - след като заобиколил нос Добра надежда, той се отправил към бреговете на Европа, сетне прекосил Атлантическия океан и достигнал Карибския басейн. И всичко това се случило седемдесет и пет години преди пътешествията на Христофор Колумб. Най-големият плавателен съд на адмирал Жен бил кораб-съкровищница. Той бил дълъг 135 м и широк 55 м. Имал девет мачти, а платната му били от червена коприна. Корабът бил натоварен със злато, сребро, благовонни масла и коприни, които китайците дарявали, за да покажат своето богатство и могъщество. Не по-малко изненадващо е внезапното прекратяване на тези експедиции. През 1433 г., малко след последното пътуване на Жен, учени конфуцианци убедили императора, че подобни пътешествия са много скъпи. Според тях, трябвало Китай да погледне навътре към себе си и да се изолира от останалия свят. Към началото на 16 в. китайският съд обявил строителството на презокеански кораби за углавно престъпление и заличил постиженията на генерал Жен от държавните архиви. Докато Европа разширявала хоризонтите си, изпращайки изследователи по цялото земно кълбо, Китай затварял вратите си. Адмирал Жен често се връщал от пътуванията си с екзотични животни за зоопарка на императора. Първият жираф пристигнал в Пекин през септември 1414 г. Китайците били убедени, че точно той е легендарното животно от техния фолклор, което наричали чи-лин, и затова видели в жирафа знак, че небето е благосклонно към тях. --- Настоящее имя адмирала Жен Хе было Ма Хе. Он родился в монгольской провинции Юннан в семье сельского служащего. По вероисповеданию был мусульманином. Был захвачен в плен китайцами и кастрирован для службы евнухом. Скорее всего, Ма Хэ был из среднеазиатских народов, т.е. сэму. Упоминается, что уже его предки в 3 колене были Ма - типичная для мусульман Китая фамилия, которую, как считают некоторые исследователи, произвели от имени Мухаммед. Но это уже не про юаньские экспедиции в Японию. Про Юаньское нашествие - источники очень куцые. Рассуждать на пустом месте - это можно, но смысла нет. Наиболее четкие свидетельства - это "Моко сурай экотоба" Тоса Нагатака, фрагменты которой я сюда запустил. По приведенным фрагментам видно, что воины на кораблях - это монголы (характерная прическа). Как и кто сражается - тоже принципиально видно. Но вот как происходила высадка, почему не помогли разрывные гранаты, как были выстроены войска на поле боя (и т. д. и т. п.)? В общих чертах кажется, что монголы почему-то 2 раза полезли на сильно укрепленный узел обороны, не сделав попыток обойти его. В Корее, например, они долго и безуспешно осаждали Куджу (1231), а потом просто блокировали крепость и пошли дальше, оставив небольшой отряд для блокады гарнизона. Почему они не изменили пункт высадки, столкнувшись с сильным сопротивлением? Почему не закрепили за собой Ики и Цусиму? Почему пошли в экспедицию в традиционный сезон тайфунов? Пока на это не ответим - можно гадать до бесконечности... В Китае кастратов всегда во множестве держали при дворе и операцию делали либо взрослому человеку по доброй воле, либо ребенку в раннем детстве с согласия отца. Опытные врачи укладывали пациента на подогретую кушетку, в положении полусидя, обвязывали материей живот и бедра, а гениталии 3 раза промывали горячей проперченной водой. После операции мочеиспускательный канал затыкали пробкой, а рану закрывали бумагой, пропитанной холодной водой, и крепко перевязывали. Евнуху не разрешалось пить в течение 3 дней, пока не удаляли пробку. Операция постоянно совершенствовалась, и в Китае достигли наивысших успехов в производстве евнухов. Причем многие из них служили не только при дворе, но и в армии и добивались заметных успехов на сугубо мужском поприще. Многие историки даже убеждены, что Америку открыл не Колумб, а один из китайских кастратов - Шенг Хе, известный в XV веке под кличкой Адмирал-евнух, когда отправился во главе морской экспедиции искать сокровища для царствующей династии Мин.

Не, в тези тестове става дума за съвместимост между двете личности. Не мога да гарантирам, че методиката на изчисление дава винаги верен резултат. Аз не съм нумеролог, нито - футуролог, за да прогнозирам бъдещето на една връзка, а историк. Но може да се позабавлявате с резултата. Едно момче и едно момиче се пробваха да тестват своите рождени дни с тези на много потребители на един от българските форуми. Накрая се оказа, че тяхната съвместимост (един с друг) е почти 100%. Станаха гаджета - ей така - на майтап, да видят, какво би се получило, ако... И до сега са заедно и много се обичат.

Дaли човекът до вас е вашата сродна душа? Можете да проверите това... Eто ви два теста... http://www.biolovematch.com/ http://kaerlighedstest.dk/ На първия тест напишете рожденните си дати, а на втория - имената си - първо на латиница, а после - на кирилица (дава различни резултати!).

Когато сте влюбен/а: 1. Не стойте с широко затворени очи! Не стойте като кон с капаци. Отваряйте си очите не на 4, а на 16! Любовта ни прави слепи за някои недостатъци и несъвършенства на партньора ни, които, ако не бяхме влюбени, щяхме да забележим. По-добре е да прекратим връзката навреме, отколкото да понасяме разочарованията в бъдеще и да съжаляваме за изгубеното време, което сме могли да инвестираме в собственото си личностно израстване. 2. Не съдете партньора си за миналото му! Той е станал такъв, какъвто е в момента (такъв, в какъвто сте влюбен/а), благодарение на миналите си преживявания. 3. Не се опитвайте да го променяш радикално! 4. Да погледнем от висотата на камбанарията на медицинската психология!Всяка промяна на съзнанието води до промени на личността и всяка промяна на личността води до нови промени на съзнанието. След известно време, ще осъзнаете, че самите вие вече не ста същата личност, спрямо някакъв минал момент. Същото се отнася - със същата сила - и за партньора ви! В даден момент, може да се окаже, че сте обичали дадена личност, а в момента до вас седи непознат/а... Интересното е, че отново ще се опознавате взаимно. Но може да се окаже, че сте опознали някого, когото не бихте желали да познавате. 5. Когато разпитвате половинката си, внимавайте много, какво точно я питате! Не задавайте въпроси, чиито отговори не желаете да научавате! 6. Ценете собственото си време и времето на другите! Не стойте в компанията на хора, които не ценят времето си, прекарано с вас! По-добре, инвестирайте собственото си време в комуникация с хора, които ценят вас - като личност - и времето си, прекарано с вас!

Благодаря за този въпрос! Благодарение на такива въпроси, нашата нация става силна и могъща! Продължавайте да задавате въпроси! Следващият въпрос, моля! --- Въпроси, въпроси, въпроси... А може да получите и отговори... --- Не задавайте въпроси, чиито отговори не желаете да научите! --- Понякога се шегувам с учениците си, като им пускам някой подобен лаф... Колкото до въпроса за сектите, аз съм категорично против техните методи за набъркване в личния и интимния живот на хората. Всъщност, трябва да уточним, какво именно се има предвид под секта, самата секта към кое учение е секта. Сектантското учение ерес ли разпространява, какво е значението на сектата (на учението й и на дейността на членовете й) за националната сигурност и т. н. Колкото до конкретната секта, не съм запознат обстойно с дейността й. Не знам, какво точно от нея (дейността й) искаш да прокоментирам - забраната да се кръводарява и приема кръводарение, разпространението на литература, нещо друго? Аз съм повече против, когато представители на разни секти се опитват да се кандидатират на избори за местната власт. --- Всъщност, наистина ти благодаря за питането! То ме насочи към една идея за нова тема...

Трудно е, когато превеждаш от чужд език (в случая - от френски), да намериш думите - най-точните, най-красивите, най-любовните... Преводачът влага душата си в преводите, тъй както оръжейните майстори Масамуне и Мурамаса са влагали душите си в своите мечове!

Merci!

Епизод III Въведение в японската цивилизация На пръв поглед, Япония може да бъде определена като една държава, която прилича на пакет - много добре опакован, много добре рекламиран, от който, веднъж отворен, излиза един... китайски демон. Демонът, живеещ в кутията, е символ на огромното влияние, което Китай е упражнил върху Япония и което често пробива чисто японската фасада. Тази квалификация, донякъде, е неправилна, защото китайското влияние се появява, след като Япония вече има своя собствена физиономия. Китайското влияние е така трансформирано, "по японски", че е трудно плодовете му да бъдат определени като "чужди". Но японският контекст, японският фон, японската основа, върху които стъпва китайското влияние, не могат да бъдат открити лесно. Това би могло да стане само чрез внимателно изследване на възникването и на развитието на японската цивилизация и култура, от гледна точка на географията, на историята, на теологията, на митологията, на философията, на историята на изкуството, на психологията... Тогава, осъзнавaйки както чисто японските елементи, така и чуждите влияния върху японската култура, бихме могли да разберем тази цивилизация, толкова объркваща за хората от Запада, толкова разнообразна в многобройните си аспекти, толкова проникната от чужди влияния и - въпреки чуждите влияния - толкова самобитна и оригинална. Докато съзерцаваме появата, развитието и същността на японската цивилизация, трябва да държим сметка за най - важните фактори, които я предопределят: 1. Способността за японизация на външните влияния. 2. Невъзможността да бъдат разпознати външните влияния. 3. Пренаселеност на ограничена територия (чрез изобретяването на плъзгащите се врати, японците са спестили място колкото още една Япония). 4. Населението е принудено да живее изолирано от околните континенти - Азия, Америка и Австралия, поради географските особености - Япония е съставена от острови, отвсякъде обградени с морета и океани. Отделно е принудителната 215 годишна изолация (1639 - 1854 г.) от околния свят, наложена от shoogun Iemitsu Tokugawa. 5. Японците са разкъсани: а) между твърде рафинирана учтивост и брутално поведение, б) между тотална подчиненост на законите, на висшестоящите, на кодекса на честта (Бушидо) и интелектуалната си независимост, в) между желанието си да следват традицията и, едновременно с това, да възприемат всичко ново и модерно, г) от желанието да бъдат перфектни във всичко, което вършат. По-горе, казахме вече, че за нищожни грешки, по традиция, заплащат с живота си. д) от желанието, за минимум време, да свършат максимум работа. е) от желанието да прикриват чувствата си във всяка ситуация. Тази постоянна тенденция на душевно "разчекване" прави от японците. 6. Хора с изключително силна нервност. Това са най-нервните хора на света. Както беше споменато, те умеят да прикриват чувствата си. Включително - и нервността си. Те успяват да намерят отдушник в религията, в изкуствата (включително – в бойните изкуства), в гражданските войни и във войните с други народи. В действителност, зад тяхната привидна мудност, се крият учудваща бързина и невероятни рефлекси, а зад безразличието и студенината им, се крият силна емоционалност и чувствителност. Японският воин се освобождава от своите бруталност, жестокост, грубост и суровост, така, както сваля бронята си, за да остане без защита пред разцъфването на пролетта, пред купичка ароматен чай, пред небето - при изгрев или при залез - дневно или нощно... пред рядък парфюм,пред женската красота... Ще го видим да изработва глинен съд или оръжие, да пише нежни стихове, да рисува, да подрежда цветя, да гали кучето си, да целува жена си... Има още фактори, които трябва да бъдат взети под внимание, когато търсим корените на японската психология. А това са: 1. Нестабилният геологически характер на Япония, честите природни катаклизми (земетресения, вулкански изригвания, цунами, проливни дъждове, дълбоки снегове, засушавания, застудявания, ураганни ветрове и горски пожари). 2. Голямата разлика в климата, както и в начина на живот. Японските острови са разпрострени върху три климатични зони - северна, смекчена и субтропична. 3. Различни етнически групи са формирали японската нация. (добър повод за нова тема) 4. Кастовото разделение на японското общество (още по - добър повод за нова тема). Това разделение е наложено от политическата необходимост. 5. Социалната организация е патриархална, още от праисторическия период!!! 6. Несъвместимостта между японското мислене и трудно адаптативният начин на неговото ИЗРАЗЯВАНЕ; чрез КИТАЙСКАТА писменост. Всичките тези фактори, влияещи в съвкупност върху развитието на японската цивилизация, се интерпретират различно, в зависимост от различната епоха, от различните региони, от различния социално - политически контекст. Японската цивилизация е твърде "подвижна", подвластна на многобройни завръщания към самата себе си (точно така, sic!). Това е цивилизация, която е преживяла продължителни борби, многократно е била разрушавана, за да бъде преоткривана и пресъградена отново и отново... Япония винаги е надминавала себе си, в своята история - индивидуална или колективна, дарявайки на развитието на японската цивилизация един забележителен континюитет (непрекъснато развитие). Това е една уникална цивилизация, в смисъл, че допреди XIX век, тя само получава, а нищо не дава: продукт на перфектна асимилация, тя постига създаването на едно твърде особено общество, прекалено егоцентрично, поставено в условия на постоянно оцеляване - както срещу природните сили, така и срещу себеподобните си; общество, което обожествява и едните, и другите! Въпреки външните влияния, жителите на японските острови винаги са успявали да запазят начин на живот и култура, толкова далечни от тези в другите държави (вкл. в Китай и в Корея), че е било невъзможно да бъдат лесно адаптирани извън Япония. С изключение на кратък период от японската история, Япония винаги е била отворена за други цивилизации, чужди на нейната, от които е заемала най - различни елементи, съумявайки да им осигури съвместно мирно съществуване. В Япония, миналото винаги присъства в настоящето, японският народ е придобил своята "национална идентичност" (употребявам този термин съвсем условно! - бел. - моя.) още в началото на японската история. Без познаване на еволюцията на различните жанрове на японското изкуство, както и на японската история, трудно ще разберем душевността на японците. Японската литература, както и другите японски изкуства, е отражение на религиозното, икономическото и социално-политическото битие на държавата. Все пак, една цивилизация не се гради само върху история, архитектура, литература, изобразителни и бойни изкуства. Тя включва също и някакви религиозни вярвания, традиции, обичаи, приказки, легенди, митове и предания, пословици и поговорки, музика, песни, танци... Една цивилизация е културно множество: техническо, на мисли и на действия, характеризиращи една определена държавност, еволюираща във времето. За да бъде тотално обяснена, ще са необходими цели вагони или библиотеки, препълнени с книги на тази тематика. Затова, нашето изследване на японската цивилизация е толкова кратко и прескромно, колкото сюжета е просторен и пространен, толкова несъвършено, какъвто е и авторът му, който, бидейки европеец (гайджин), не е наследник (поне - не и в ТОЗИ живот, за негово огромно съжаление и разочарование) на японските традиции и се е опитал само да ги види отстрани и отдалеч, докато повечето от тях трябва да се ЖИВЕЯТ дълго време, за да бъдат разбрани и оценени. А, за да бъдът разбрани и оценени, първо трябва да бъдат ПОЧУВСТВАНИ. Продължението отново следва. В следващия епизод, озаглавен "За възникването на японския език", miss Piggy ще възкликне: "Ех, защо не живеем в V век!"...

Epizod II. За изучаването на нови езици Да научиш нов език означава да си създадеш нови навици. Всички хора са еднакви - стават зависими от придобитите навици. Научаването на нов език не се случва, без трудности. Пътят към овладяване на езика е труден, но, за сметка на това, е продължителен. Hека направим като децата, които, без да притежават граматични познания, се справят за няколко седмици или за по-кратко време и то - твърде добре - с чуждия език. Това е така, защото те нямат амбицията да изучат чуждия език за кратко време. Завлaдени са от желанието за комуникация и използват дори минимални познания. С около 200 - 300 думи може да се стигне доста далеч... В повечето случаи, се нуждаете от няколко десетки думи и изрази и от няколко изреченски конструкции, за да успеете да стигнете до взаимно разбиране с японците. Да изучаваш един език означава да употребяваш всекидневно това, което си научил, да практикуваш, докато напълно асимилираш думите, изразите, изреченските конструкции... Вашият речник трябва да се увеличава с всеки изминал ден, за да поддържате своята памет във форма. (Между другото, изучаването на историята и на шахматната игра много помагат в това отношение, вярвайте ми!). Има още едно много важно нещо, което децата знаят: трябва много добре да слушате какво и как ви казва вашият събеседник, да внимавате как се изразява и да имитирате произношението, тона, акцента (ударението), мелодията на фразата (на изречението, де), така както и жестовете и мимиките, и поведението му.Упражнявайте се както се упражнява артист, преди да излезе на сцената, докато думите, изразите и изреченията започнат да се сипят от устата ви, без мъка и възможно най - правилно! За съжаление, съществуват някои огромни трудности при изучаването на японския език, които трябва да бъдат преодолени. Повечето от хората искат да могат и да четат!!! Японската писменост е най - усложнената писменост на света! По-сложна е дори от китайската. Затова, по-нататък, ще се наложи да отделим и на нея подобаващото й внимание. Допълнително, мъжете и жените НЕ употребяват винаги едни и същи думи и изрази, което дава различни нюанси на техния говор: жените се изразяват по-учтиво, по-внимателно и по-гальовно, докато мъжете, а contrario (напротив) - говорят неутрално или по-грубо и не дотам рафинирано. Тук има още един момент, който премного забавлява японците: когато слушат чужденец да говори японски, могат да познаят дали неговият учител по японски е бил мъж или пък - жена. Затова, трябва много да внимавате, кои думи и изрази не бива да бъдат употребявани от един мъж или от една жена!!! Очаквайте продължението в следващия епизод - "Въведение в японската цивилизация", където miss Piggy ще каже: "Я, какъв е този толкова добре опакован пакет?! Подарък за мен от Кермит или поредния шеговит номер на Животинчето?!"

Epizod I Встъпително слово Трудно е да убедиш да учи японски някого, който вече знае друг език, на който разчита при срещите си с чужденци, навсякъде по света, включително и в Япония. (Такива езици може да бъдат: английски, френски, немски, есперанто, руски…). Още повече, че японският език има известната в цял свят репутация на много сложен за заучаване език. Вие заслужавате поздравления за това, че сте решили да го атакувате. Не се паникьосвайте! И най – дългият път започва с първата крачка. Не питайте колко дълъг е пътят, а просто тръгнете по него! Не питайте колко висока е планината, просто я изкачете! И, когато изкачите планинския връх, не си мислете, че сте победили планината, защото, всъщност, вие сте победили себе си. За да разберете колко е висок върхът, който сте изкачили, трябва да изкачите и други върхове. Не забравяйте, че знание, без мисъл е загубен труд, а мисъл, без знание, е опасност! Помнете, че Пътят е един, а улиците са много. Ще констатирате веднага, че японският език не е нито толкова труден, нито е толкова мъчително да запомните някои начални думи и изрази, на чиято база да съградите останалото. Можете много набързо да натрупате лингвистична практика, да съумеете да водите прости разговори и да изразявате своите желания и чувства. Японците (nihonjin) са известни с със своята прекалена учтивост, с приветливостта си и с готовността си винаги да ви помогнат. Разбира се, в това време, докато ви се усмихват, докато ви се кланят учтиво и докато ви казват: «Да, да… точно така е!» ("Hai, hai…!"), може, в мислите си, да са на хиляди километри далеч от вас. Понякога, те се ограждат като с «китайска стена» - невидима и непревземаема. Още в Средновековието, от деца са обучавани как да прикриват своите истински чувства. Известно е, че “японецът има 3 сърца и 6 лица”. С почти детинска радост, японците се забавляват от странния японски език (nihongo), говорен от чужденците (gaijin). Радост и забавление, вероятно, и за двете страни… Заклетият пътешественик не може да познава предварително всички обичаи по света. Затова, трябва да има куража да му се присмиват. Умението да се надсмиваш над собствената си личност и над собствените си грешки е един от върховете на интелекта. Глупав е, който прави грешки и не се учи от тях. Умен е, който се поучава от своите и от чуждите грешки. Само мъдреците не грешат. Но това, което е най - вероятно да се случи, е да ви гледат с голямо възхищение, заради факта, че боравите учудващо сръчно (joozu) с японския език, макар и да сте имали възможността да обмените само няколко учтиви фрази. Обикновено, англичаните започват разговор, като питат своя събеседник, какво ще бъде времето и колко е часът. Когато придобиете някакви комуникативни умения на японски и започнете да го употребявате активно, може да се случи така, че вашите събеседници да бъдат дотолкова учудени, че да не съумеят да ви отговорят. Поне - не веднага. Не, съвсем не, защото сте допуснали лингвистични грешки. Просто, японците не са свикнали един gaijin да владее техния собствен език. Колкото до японските ученици и студенти, те - напротив - биха предпочели да упражняват - на ваш гръб, разбира се - своя чужд език (английски, френски, есперанто, италиански, руски). И вие не бива да се учудвате от този факт. Японският "вариант" на английския език е, да го наречем условно, "katakana english". Японците имат навика да говорят английски (engrish) по начина, по който пишат английските думи - чрез своята сричкова азбука, с която пишат чуждиците и чуждоезиковите заемки - katakana. Нещата изглеждат така: engrish = english passupooto = passeporte, ais(u) koohii = ice cofee, ais(u) kurimu = ice creem, furuutsu juusu = plodov sok ! mineraru wootaa = mineral water (te tva mi e lyubimoto!) takushii = taxi, remon = lemon (citron), rajio = radio, omeretsu = omelette, supootsu = sport, oribu = olives basu = bus, terebi = television, esuperanto = esperanto, iimeeru adoresu = e - mail adress, burondo no = blond, yuuro = euro (parichnata ed.), toraberaazu chekku = traveler's check, furasshu = flash, kiiboodo = keeboard, koohii = cofee, Dovorojaku = Dvorjak, Girishia = Greece, Igirisu = England, Yooroppa = Europe, Oranda = Holland (Pays Bas), Chuugoku = China, Shorinji = Shao Lin, Ryukusanbuuru = Luxembourg, Suparutakusu = Spartacus = Спартак... Ако смятате, че такова произношение на английския език е комично, знайте, че преобладаващата част от японците говорят английски по ТОЗИ начин. Всички японци са изучавали английски в училище. Също толкова задължително, колкото е изучаването на някое бойно изкуство - judo, karate, kendo, sumoo (kато свободноизбираем предмет). Но липсват гаранции, че са изучили добре чуждия език или избраните бойни изкуства. Японците имат стремежа да избягват да допускат дори труднозабележими грешки. Някога, японските самураи, ронини и нинжи били принудени да си направят harakiri ( в Япония го наричат sеppuku), дори за незначителни грешки или за неподчинение на по-висша социална инстанция (съпруг -> съпруга, родител -> дете, учител -> ученик, висш феодал -> негов васал, самурай -> селянин, според конфуцианството). Вие много скоро ще забележите, че е невъзможно ЕДНОВРЕМЕННО да изучавате непознат език и да не допускате грешки. Errare humanum est. (От латински - Човешко е да се греши.) Дори и днес, в началото на XXI век, в много от японските училища и университети, езиците се преподават по начин, по който се преподават мъртви езици (като старобългарски, латински, старогръцки, старофренски). Тоест - толкова ДОБРЕ, че някой японец, който смята себе си за некадърен да произнесе и да напише дори и една английска дума, ще съумее да ви напише едно писмо или друг текст на превъзходен съвременен книжовен английски език (САКнЕз). Извод: Ако искате да прогресирате бързо в японския език, изоставете всичките си комплекси и говорете, говорете, говорете!... А после - пишете, пишете, пишете!... Ако, все още, не можете да се лишите от своя английски език (не са много чести случаите, когато други езици ще ви свършат работа), обърнете се към младежи, ученици и студенти. Това ще увеличи вашите шансове да се разберете с японците. Япония има население, наброяващо към момента* 128 084 000 д. и 99% от японците говорят на един език. Това означава, че японският език е шестият най-използван език в света. Въпреки това, той не се говори почти никъде другаде извън Япония. Има много теории за произхода на японския език. Някои учени твърдят, че той е сходен с турския и монголския, а близостта на синтаксиса му с корейския език е всепризната. Доказано е, че морфологията и речниковият състав на езика са били повлияни в древността от малайските и полинезийските езици . Японската писменост произхожда от Китай, въпреки че двата езика са напълно различни. Към китайското писмо, въведено през V или VI век били прибавени още два вида фонетично писмо, произхождащи от китайските йероглифи хирагана и катакана. Много от диалектите все още се използват. Докато стандартният японски, произхождащ от токийското наречие, постепенно се разпространява в цялата страна чрез радиото, телевизията и киното, диалектите от Киото и Осака продължават да имат висок обществен статут в тези области и се говорят от много хора. Очаквайте продължението на темата в следващия епизод - "За изучаването на нови езици", където miss Piggy ще зададе въпроса: " - Но и прасетата ли могат да се научат да разбират японски?!" ... --- * http://www.ined.fr/ Population en chiffres

Просто от март месец насам съм влюбен и това чувство не ме напуска... Едно момиче ме намери в един сайт за запознанства. Запознахме се, писахме си, срещнахме се, започнахме да се виждаме редовно и постепенно се заобичахме... Сега мислим да си създадем наследници... Колко ще бъдат наследниците ни? Футболен отбор, малка частна армия или нинджа клан... Времето ще покаже...

Ако във Франция ви хванат да преписвате или да извършвате някакви "нерагламентирани дейности" по време на изпит в университета, в който сте студент, вие автоматично губите правата си на студент за следващите 5 години! На некадърниците, на преписвачите, на хитреците и на шушумигите се шибва такъв шамар, ако ги хванат, че свят им се завива чак! Едно е да учиш за изпит Друго е да преписваш Правилата трябва да се спазват стриктно.

Вляво има меню с разни опции - там някъде. Успех!

Приятни и романтични неща, които би могъл да направиш за приятелката си Наблюдавайте заедно изгрева на Слънцето. Наблюдавайте зедно залеза на Слъннцето. Наблюдавайте заедно нощното небе. Разкажи й нещо за съзвездията. Посетете заедно планетариума в Смолян и чуйте лекция по астрономия в звездната зала. В неговата обсерватория, през деня, може да наблюдавате Слънчевите петна, а през нощта (всяка сряда) може да наблюдавате красивото нощно небе. Телескопът увеличава небесните обекти 375 пъти. Когато видите падаща звезда (всъщност – метеор, който изгаря в земната атмосфера, докато пада на Земята), пожелайте си хубави неща. Наблюдавайте заедно дъгата след дъжд. Направи й масаж на гърба и на ръцете. Слушайте класическа музика, прегърнати в полумрака. Запали ароматизирана пръчица или свещ. Запишете се заедно да тренирате нещо – танци, фитнес, бойно изкуство, шахмат... Ако имате възможност, посещавайте няколко таккива неща. Сгответе си заедно нещо вкусно. Разходете се заедно под дъжда. Дръжте се за ръце, прегръщайте се и се галете взаимно колкото може по-често. Целувайте се при всяка възможност. Пазарувайте заедно. Заспете от умора, разговаряйки помежду си по телефона. Регистрирайте се заедно в някакъв интернет-форум, свързан някакъв ваш общ имтерес. Спете заедно (да, става дума за спане, а не за - секс), а после си разкажете кой какво е сънувал. Разменяйте си стихове. Напиши стихотворение, посветено на нея и й го подари. Нарисувай нещо за нея и й го подари. Подарявайте си взаимно подаръци. Подари й малко букетче цветя. Облечи някаква нейна дреха (тениска, пуловер, блуза или яке) и й дай да облече някаква твоя. Носете дрехата на другия през целия ден. Научи кой е нейният любим мъжки парфюм и го използвай всеки път, когато отиваш на среща с нея. Целуни я нежно по ръцете, по бузите, по врата, по ухото, по челото и по косата и прошепни: “Обичам те!”. Казвай й “Обичам те.” Само когато чувстваш това. Ако си пушач, постарай се да не пушиш преди и по време на срещата си с нея, ако тя е непушачка. Ако имаш воля, откажи цигарите заради нея. Разходете се по плажа през деня. Разходете се по плажа през нощта. Кажи й, че тя е единственото момиче, което желаеш. Не лъжи! Гледайте се взаимно в очите. Напиши й любовна бележка и я сложи в нейния джоб. Пращай й картички по интернет. Пращай й картички по нормалната поща. Пиши й дълги писма. (Дано тя да обича да чете дълги текстове...) Купи й пръстенче (може да бъде за пръстите на ръцете или за пръстите на краката). Пейте заедно (ако можете да пеете, разбира се!) Чети й нещо на глас. Позволи й да поседи на коленете ти. Идете заедно на поход в планината или в гората. Посещавайте музеи, картинни галерии, концерти, исторически забележителности. Правете снимки – снимайте себе си, снимайте природата, снимайте ситуациите. След като вечер си я изпратил до тях, прибери се и й позвъни веднага, за да не се притеснява тя за теб. Разкажи й какво те вълнува, докато си в училище, в университета, на работа, на тренировка... Танцувайте заедно. Дръж ръката й, гледай я в очите, целуни ръката й (тази, която държиш в ръцете си) и я притисни до сърцето си. Седнете пред огъня/камината/барбекюто. Идете на китайски ресторант и се научете да се храните с клечки. Помогни й да измие чиниите, след като сте се хранили заедно. (Може да ги измиеш и сам.) Не се съмнявай в нея, не я ревнувай от другите й приятели и приятелки. Остави й свободно време, което тя да отделя за себе си. Всеки се нуждае от лично време. Ти – също. Заминавайки на далечен път, позвъни й по телефона и й кажи, че я обичаш. Ако тя те помоли да извървите заедно един километър, ти бъди готов да извървиш с нея двойно по-голямо разстояние. Постоянно й доказвай (с думи и с дела), че ти си нейният принц от приказките, нейната половинка. Запознай се с нейните родители. Запознай се с нейниите приятели и приятелки. Запознай я със своите родители. Запознай я със своите приятели и приятелки. Идете заедно на кино, на театър, на концерт, на цирк. Идете заедно на църква/параклис. Посетете Рилския манастир, Агушевите конаци, пещерите “Леденика”, “Дяволското гърло”, “Снежанка”, някоя средновековна крепост... Идете на екскурзия в чужбина в някоя близка държава. Изучете взаимно навиците си. Не допускай два пъти една и съща грешка. Всеки има право на втори шанс – да се поправи. Споделете си един на друг някои от своите тайни. (Но не – всичките; всеки има право да крие някакви тайни.). Опиши й удоволствието, което изпитваш, когато си с нея. Обикни себе си, преди да обикнеш някое животно и някой друг човек. Научи няколко приятни фрази на чужди езици. Поздрави я с песен по радиото. Поздрави я чрез предаването “Море от любов”. Среши косите й. Не позволявай на никого да я обижда.

http://www.velikite.bg/ http://www.velikite.bg/forum/index.php

http://www.jobtiger.bg/ Регистрирай се там...

Агушеви се завръщат в своя феодален замък! Днешните наследници на легендарния Агуш Ага, подвизавал се в Смолянско в началото на XIX в., се завръщат триумфиращи във феодалните владения на своя пра-прадядо в с. Могилица. Върховният касационен съд реституира уникалния паметник на културата “Агушевите конаци”, седем години след старта на съдебните дела. Движеща сила в реализирането на наследническите претенции сред активната група от 13 реститути са депутатът от ДПС за Смолян Ариф Агуш и брат му Джалял Агуш. С признаването на собствеността им, съдебната сага не свършва. Защото Агушевите потомци твърдят, че държавата им дължи наем за 35 години, през които е ползвала имота. Те изчисляват лишението си от право на ползване на имота на сумата от 324 000 лв. Но засега са ограничили иска си към община Смолян в размер на 5 000 лв. Претенцията е депозирана частично за периода от 21.11.1997 г. до 12.11.2001 г. Според ищците, общината неправомерно се е разпореждала с комплекса през тези 4 години. Те трябвало да си върнат имота още през 1997 г. с отмяната на Указа от 1965 г., с който Конаците били обявени за общонародна собственост. Това следвало от приети изменения в Закона за възстановяване на собствеността. От своя страна, община Смолян е завела насрещен паричен иск за сумата от 9 000 лв. срещу Агушевата фамилия – за извършените подобрения на сградите, тяхното реставриране и поддържане. Този иск е бил подаден през 2002 г., но производството е било спряно до приключване на съдебния спор за собственост. Сега искът на общината е възобновен. По преценка на лицензирани оценители, ангажирани от предишния смолянски кмет – Данчо Киряков (от СДС), наследниците трябва да възстановят 810 000 лв., вложени в реставрацията и в поддръжката на архитектурния комплекс. На първото заседание по новия казус, районният съд назначи две експертизи – съдебно-икономическа и съдебно-техническа. Вещите лица ще изчисляват средния наем за процесния период (от ноември 1997 г. до ноември 2001 г.), ще се издирва сумата от получените доходи от продажба на входни билети – от документите на смолянския исторически музей. В същото време, настоящият кмет на Смолян – Дора Янкова (от БСП) изпрати писмо до наследниците, в което изразява становището, че искът към общината е некоректен и следва да бъде оттеглен. Защото не общината е национализирала конака през 1965 г., а – държавата. През 1984 г. комплексът е предаден на Историческия музей в Смолян за стопанисване. На тази основа, юридическият казус е грешно адресиран към община Смолян, тъй като става въпрос за държавна а не – за общинска собственост. Към момента на отчуждаването, комплексът е бил в порутено състояние и само малка част от него е била годна за използване по предназначение. Възстановяването на сградите е извършено по специална програма с изработени от сътрудници на БАН архитектурни и строителни книжа, а също така – и сметни документации за ремонтни и възстановителни работи. Реставрацията на комплекса се извършва за 20 години с материали, които да гарантират автентичния вид на комплекса. В заключението на тройната съдебна експертиза по актовете – образец 19, е посочена сумата от 135 444 лв. за консервационни и реставрационни работи само за втория етап. Изводът е, че имотът е възстановен в автентичен вид, а не – във вида, в който е бил към момента на отчуждаването му, а именно – руина. Съотношението на новото строителство спрямо завареното е 85% към 15%, констатират вещите лица. Конаците в Черешово (или – Черешево ?) – чифликът на Агуш Ага, които не са били обект на реставрация от страна на държавата, са се саморазрушили. Такава е съдбата на множество изоставени постройки на много места в Родопите. Същата би била съдбата и на Агушевите конаци в с. Могилица, ако не са били вложени “огромни средства от държавния бюджет”, по преценка на вещите лица в дългогодишната реставрация на комплекса, за да добие той първоначалния си вид отпреди 120 години. Във второто си решение, с което Смолянският окръжен съд отхвърля като недоказан и неоснователен искът на наследниците, се привеждат и други аргументи. Всички доводи на общината са пренебрегнати от висшите магистрати, които реституират паметника на културата. Според тях, влагането на значителни средства било задължение на държавата към всички паметници на културата, независимо от това, чия собственост са те. Съдебният състав на ВКС се мотивира, че “реставрацията на комплекса е струвала скъпо на държавата, но по-скъпо струва еднаквото прилагане на закона спрямо всички и залегналото в него справедливо разбиране, че се дължи връщане на онова, което е отнето в нарушение на правните принципи.” От своя страна, фамилията Агушеви декларира, че ще запази архитектурния комплекс като музей и туристически обект, но вече – като частен такъв, като ще кандидатства за финансиране от европейски фондове и програми. Заради липсата на стопанисване, докато се точат съдебните дела, разрухата отново се е настанила в реституираните постройки. Славка Радичева В-к “Марица” 22.05.2006 г.

Агушевите конаци За да стигнем до Агушевите конаци, трябва да се гмурнем дълбоко в Родопите, да подминем гр. Смолян и да се отбием надясно по пътя за гр. Рудозем, от който да продължим към с. Могилица. Шосето върви по долината на р. Арда, в горната й част. Село Могилица се намира на 135 км. от Пловдив и на 35 км. югоизточно от Смолян, по поречието на р. Арда. Селото е разположено по двата бряга на реката, недалеч от нейния извор. Село Могилица, само по себе си, не представлява нещо особено, то не се различава от другите родопски села. Там обаче се намират прочутите Агушеви конаци. Най-напред, нека уточним, че турската дума “конак” съвсем не означава единствено полицейско управление или затвор. “Конак” означава също така и голяма къща, дворец, палат. В случая, става дума за резиденция на богат турски местен феодал. През 1834 г. в селото е построен голям феодален замък (конак) – най-големият на Балканите за времето си. Той е замислен и осъществен като солидно обиталище за Агуш Ага и неговите синове. Строежът на Агушевия конак продължил 20 години. Строителите били българи. Комплексът е разположен сред чудната родопска природа и има изглед към зелените ливади около бреговете на р. Арда и горите над нея. Конакът е толкова голям, че днес за него се говори в множествено число – Агушевите конаци. Комплексът се състои от три сгради (конаци), всяка с отделен двор, с кладенец и всичко необходимо... Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки и са изолирани един от друг с вътрешни зидове. Замъкът разполага с 221 прозореца, с 86 врати и с 24 комина. Комините са високи, зидани от дялан камък, повечето са сдвоени и събрани със свод. Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. Всички стаи, предназначени за господарите, са широки и светли, с камина в почти всяка стая. Все още не е изяснено, защо една от стаите е с удвоени стени и врати. В нея има нарочно направен канал за подслушване на разговорите в горната стая. Сградата, предназначена за жените, е отделена с високи вътрешни зидове, в които са вградени въртящи се долапи. При разговор или при предаване на вещи, жената не се вижда. По този начин на жените им е било спестено усилието постоянно да покриват лицата си. Трите сгради са оградени от общ зид, на който са построени и отбранителни кули; така той придава на конака вид на истински замък. Усещането се засилва допълнително от кулата, издигаща се на югоизточния ъгъл на комплекса. Тази кула е много висока, а с извисяването си тя се разширява. Освен тази отбранителна кула (която прилича на малка кула-донжон), двата реда шахматно разположени бойници по стените правят този “замък” пригоден за дълъг огнестрелен отпор. Въпреки, че прилича на укрепление, конакът съвсем не изглежда зловещо или страшно. Напротив – белият цвят и рисунките по кулата придават свеж и топъл вид на двореца. Не по-различно е впечатлението и като се влезе вътре – широки чардаци, много прозорци, уютни вътрешни дворове... Навсякъде доминират два цвята – снежнобелият на варосаните стени и тъмнокафявият на старите греди и порти. И, за да бъде приказката пълна, вътре в стаите са подредени невероятни колекции на българските народни занаяти – истинска съкровищница от кърпи, черги, чанове и различни украшения... В района на с. Могилица има 20 пещери, като най-интересната сред тях е пещерата “Ухловица”. Въпреки, че е малко позната, тя не отстъпва по красота на такива легандарни пещери като “Леденика” и “Снежанка”. Пещерата “Ухловица” се намира в местността Сините вирове, на 3 км. източно от селото в посока към Смолян, на левия бряг на р. Арда. В тази пещера могат да се видят каскади от малки синтрови езерца, скални водопади и типични пещерни образувания. Други интересни пещери в района са: Голубоица 1, Голубоица 2 и Червената пещера. В някои от местните пещери влизането без планински водач и без специална екипировка е невъзможно, тъй като с помощта на въжета се преминава над подземни езера, спуска се по скални откоси и се минава през всякакви екстремни маршрути. Планински водачи може да съпровождат туристите до някоя пещера, до изворите на р. Арда, до водопадите при с. Киселчево или до връх Ком. В зависимост от избрания маршрут, цената варира от 10 до 20 лв. На северозапад от Могилица се намира древна крепост - известна с името Калето – ползвана от траки и славяни. Село Могилица предлага всички условия за селски и екологичен туризъм. В селото има няколко малки семейни хотелчета (с общ капацитет от около 100 легла) и механи. Цените в хотелите са ок. 8-10 лв. през летния сезон и с 2-3 лв. по-високи през зимния сезон. Необходими са и по ок. 10 лв. за храна на ден. В селото е създаден Център за туристически услуги, подпомагащ развитието на туризма и за оказване на всякакъв вид помощ на туристите. В него, освен информация за гостите, има и музей-магазин за изделия, изработвани от местните занаятчии. С помощта на центъра и с финансовата подкрепа на ЕС по програма “PHARE”, в региона са създадени условия за пешеходен и пещерен туризъм. Центърът предлага week-end пакети за почивка, които включват нощувки, храна, планински водач и разглеждане на забележителностите. Създадени са няколко удобни за туристите маршрути в региона – до с. Арда, до с. Кошница, до с. Буката и до околните пещери. Да отидеш до Могилица и да не посетиш Агушевите конаци е все едно да идеш в Пловдив и да не посетиш тамошния архитектурен резерват “Стария град”.

1. Какво значи есе? Еssai - опит (от френски). Опит - като опит да направиш нещо, не - като житейски опит. 2. Форма на есето - свободна композиция 3. Тема на есето - социална, морална, естетическа, психологическа, литературна, културна, историческа, философска... Тематично погледнато, есето е "всеядно - като прасето". 4. Цел на изложението - изразяване на своята гледна точка, на своята позиция, на своите мисли и чувства 5. Стил на есето - смес от художествен, публицистичен и научен стил 6. Език на есето - изискан, образен, асоциативен 7. Познавателната основа - лични наблюдения, впечатления, мисли, натрупани знания и опит 8. Поводът за написване - може да бъде съвсем незначителен, но есето може да бъде написано и под въздействие на моментно вдъхновение 9. Търсено въздействие върху читателя - да го убеди, да го вдъхнови, да му достави естетическа наслада. Есето може да започне като нежна милувка и да завърши като удар с чук по главата на читателя или - като удар с бич по гърба му. Писането на ученическо есе минава през няколко етапа. 1. Подготовка: - Анализират се вложените в темата на есето смисли и се избира гледна точка, от която те ще се интерпретират. - Уточнява се целта на написване на есето. - Събира се информация (идеи) във връзка с темата. - Информацията се подрежда според представата на пишещия за нейната важност. - Обмисля се подходящ композиционен вариант на есето. - Съставя се план на текста (увод, теза, доказателство и извод(и). Подреждането на микротекстовете в есето зависи от комуникативната задача и от предпочитанията на автора. 2. Писане: Търсят се и се разсъждава върху: - причинно-следствени връзки между факти и явления - съпоставяне и/или противопоставяне на факти и явления - житейски, исторически и научни примери - цитати (мисли на известни хора), пословици, поговорки... За да се засили убеждаващото въздействие на есето, се използват: - реторични въпроси - статистически данни 3. Проверка на изпълнението: Текстът се редактира, когато: - тезата не е формулирана правилно и точно, когато не съответства на темата на текста, доказателствата не съдействат за аргументиране на тезата, изводът не обобщава разсъжденията от доказателствата - не е избран подходящ (съответстващ на замисъла) композиционен вариант на есето - връзките (смислови, логически и езикови) между микротекстовете в есето липсват или не са изразени чрез подходящи средства не са спазени нормите на съвременния български книжовен език. --- Предлагам ви купчина интересни теми, които биха могли да ви вдъхновят да напишете есе по тях. Подредбата на заглавията е хаотична. Нямаме пари, но имаме мечти. Модата - потребност или суета? Доверието между родители и деца Съществува ли благородна лъжа? Човекът - една от загадките на Вселената Чувствата - наши приятели или наши врагове? Огледалото Матрицата Голямата мъдрост е голямо страдание, а който трупа познание и премъдрост, трупа тъга/болка. Улицата Бъдете съвършени, тъй както е съвършен небесният наш Отец! Как си представям училището на бъдещето? Опознай себе си, за да се намразиш! Снобът Музиката и нейните подобия - рап, чалга и др. Съвременните превъплъщения на Николчо ("Мамино детенце") Съвременните превъплъщения на бай Ганьо Чуждото владичество, робството, омразата и любовта ("На прощаване") Грехът Жаргонът, без който (не) можем Жаргонът - за и против Романтика и реализъм Езиковата култура, без която не можем Отмъщението на думите Любовта, ревността и омразата Дългът към рода и родината, противопоставен на дълга към сърцето Светът на миналото - "доброто старо време" или - "отесняла дреха"? Може ли едновременно да обичаме някого и да го осмиваме? Родословното дърво на моя род На какъв завет мога да бъда верен? Заветът на нашите деди ("Един завет, завет на нашите деди: "Деца на родний край, пазете си земите! Пазете си земите - отблизо и далеч!"") Възможен ли е съвършен свят? Мракът - таиннство на заплахи и на страхове Какви са, днес, стълбите на изкушението? ("Приказка за стълбата") Компютърът - мой приятел и мой враг Да разбираш, означава да разрушаваш илюзиите. Език мой - враг мой! Ще изяде ли мишката книжката? (1. Компютърната мишка ще унищожи ли интереса към четенето и писането на книги? 2. Книгите, които прашасват по тъавани и мазета или в библиотеките и никой не чете, а мишките ги изяждат...) Ако познаваш другите, ти си просто знаещ. Опознаеш ли себе си, ще станеш мъдър. Знание без мисъл е загубен труд, а мисъл без знание е опасност. Земята е люлка на човечеството, но човекът не може вечно да живее в люлка. Когато изкачиш планинския връх, не мисли, че си победил планината. Победил си себе си. Ако искаш да владееш другите, трябва да владееш Силата. Ако искаш да владееш себе си, трябва да познаваш Пътя. Да владееш себе со означава да владееш най-голямата империя. И най-дългият път започва с първата крачка. Когато тръгнеш по Пътя, не питай колко е дълъг той, а смело върви по него! Пътят е един, а улиците са много! Има пътища, които човек мисли за правилни. Но, в действителност, краят им води към погибел." Пътят към ада е покрит с добри намерения. Космически широк е пътят кум ада. И много хора вървят по него. Твърде тесен и трънлив е пътят към рая. И малцина вървят по него. Целта оправдава ли средствата, използвани за нейното постигане? Как си представям рая и ада? Делникът в любовта и любовта в делника Животът е грижа за другия/другите Силата на жената Слабият пол Мъжете са от Марс, а жените - от Венера Как разбирам израза "понесен(а) на крилете на любовта"? Любовта - тази вълшебна загадка на битието Вечното завръщане Пътят и пътуването към себе си Кой/Коя съм аз? Какъв/Каква съм аз? Ние - българите Не убивай птицата, човеко! Ако извънземните съществуват... Любовта оправдава ли бягството от дома? Аз и моите родители Бягствата от къщи - лична драма и голям риск Паметта на Времато Мъдростта на Миналото Историята - ключ за разбиране на настоящето Българино, знай своя род и своя език! ("Славянобългарска история") Къде се намира моята родина? Шахматът и историята - отражения на обществения живот Колелото на Времето Всички се страхуват от Времето. А Времето се страхува от пирамидите в Египет. Всеки час ранява, а последният убива. (надпис върху механичен часовник) Неизбежни ли бяха балканските войни? Неизбежни ли бяха Световните войни? Вселената и аз Аз и нощнното небе/Нощното небе и аз Ако си мислиш, че нямаш никакви пороци, това означава, че наистина имаш някакви пороци. Доброто и Злото Ако машината на времето съществуваше... Моята незабравима ваканция Моята незабравима екскурзия

Според гръцката митология, историята на човечеството започва с една загадка: с тайната, която Сфинкс заповядал на Едип да разкрие. Измислена история? По-скоро алегория, защото фактът, че първите човешки сьщества са приемали формите и проявите на заобикалящата ги природа като загадки, които трябвало да разрешат, е напълно приемлив. Първоначално те ги обяснявали с помощта на символични сънища или сьс съществуването на доброжелателно или враждебно настроени божества, които предизвиквали или решавали тези феномени. Но дори днес, в епоха, в която господства науката, а не - религията, не е напълно изяснен дори въпросът за съществуването на хората, освен всички други загадки. Как се е появил човекът? Потомък на Адам или на маймуна е той? Как от животинския свят постепенно се е отделило същество, способно да мисли? Какво е представлявал Минотавърът? Съществувал ли е наистина Робин Худ? Как Витлеемската звезда се вписва в науката астрономия? Имало ли е преди фараоните неизвестна високотехнологична култура? Откъде египетските жреци са имали задълбочените си знания в областта на астрономията, химията, геометрията и медицината? Болт, открит в камък от епохата на динозаврите? Първият парен котел е създаден преди новата ера? Метална ваза от преди 600 милиона години? Как е построен Ноевият ковчег? Къде е родината на шумерите? Живели ли са на Земята великани и джуджета? Къде са изчезнали амазонките? Кой и защо е построил Великата китайска стена? Къде е гробът на Александър Македонски? От какво е умрял Рамзес Първи? Има ли днес живи потомци на войниците на Александър Македонски? Познати ли са били никотинът и кокаинът преди Колумб? От какво са умрели фараоните Рамзес I и Тутанкамон? По време на династията Хан в Китай (200 г. Пр. Р. Хр – 200 г. Сл. Р. Хр.) имало ли е в състава на римската войска формирование, съставено от римски легионери? Какво знаем за загадките на етруските, лабиринта на Минотавъра, амазонките...? Какво представлява Стоунхендж – векика книга на тайните или компютър – от камък? Гибелта на градовете Содом и Гомора свидетелство за битка между богове (извънземни?) ли е? Била ли е изгорена Орлеанската дева – Жана д'Арк (Дарк) и коя е тя, всъщност? Къде е гробът на Чингис хан? Кой и защо е бил скрит зад желязната маска? Кой, как и защо е убил Наполеон Бонапарт? Какво е потопило кораба "Титаник" – айсберг, подводница или бомба, инсталирана в кораба? Граалът съществувал ли е хиляди години преди Иисус Христос? Каква е истината за началото на човешката история? Защо Библията, Талмудът, Коранът, апокрифите на Мъртво море и Наг Хамади гъмжат от противоречия, макар че говорят за една и съща историческа личност? Каква е връзката между мегалитните астрономически обсерватории от типа на Стоунхендж и сказанието на Енох, първоначално включено, но после анатемосано от съставителите на Библията? Между цивилизацията на шумерите, появила се сякаш от нищото, и загадъчните находки в Китай на неизвестна група европеиди от същия период? Какво разказват египетските хроники за заварените от евреите каменни конструкции в Ханаан? Защо Енох, който е прадядо на библейския Ной, и до днес е обвит в 1 тайнственост, но заема почетно място в масонските ритуали? Египетските митове разкриват за посетители от "морето на светлината", които пристигнали в началото на времената със слънчеви ладии "от небето". На тях се приписва научният възход на Царството на фараоните. Кои са били тези чужденци? Къде се е намирала тяхната родина? Дали прастарите народи не са имали гости от космоса? Европа крие безброй кътчета, обвеяни в тайнственост, в които се долавят хилядолетните гласове на древна и многолика земя, а отгласите от исторически събития се смесват с легенди, предания, атавистични внушения, за да образуват едно вълнуващо пространство, често подвластно на въображението. Разбира се, в него има своето място и България... Докосването до тези загадки на границата със свръхестественото извиква странна тръпка, интригува, обогатява, събужда любопитство, приkанва към пътешествия. Каква е истинската задача на Мисията Христос? Кой изпраща Йоан Предтеча при Иисус и защо Кръстителят не е между апостолите на Спасителя? Защо в операцията е намесен човек като Савел и кое налага точно гонителят на християните да бъде представен в Европа като апостол Павел? Какво го довежда в днешните български земи през 52 г.? Кое е важното нещо, което търси обратно по пътя му Константин Велики, че детронира Рим като имперска столица заради Сердика? В продължение на столетия философи, учени и самозванци са се опитвали да проникнат в загадките на древността - от Стоунхендж, през унищожаването на Содом и Гомор, до изчезването на Атлантида. Съществува ли съкровището на пълководеца Лизимах? Кои са крал Артур и жреца Мерлин? Къде обикаля Одисей след края на Троянската война? Съществуват ли вампирите? Какво представляват зомбитата? Как са построени египетските пирамиди? За какво служат рисунките на платото Наска? Коя е савската царица Билкис? Съществува ли град Елдорадо? Как и защо загиват корабът "Титаник" и дирижабълът "Хинденбург"? Кой и защо уби президента Джон Кенеди? Какво е видял и чул летецът Гагарин преди да умре? Какви тайни крият архивите на Третия райх? Не знаем много за всичко това, а изобилието от хипотези, появили се вчера и отхвърлени днес, е само още едно доказателство за нашата любознателност, но едновременно с това - и за мащабите на нашето невежество. Никога досега картината на миналото ни не е била по-силно застрашена от днес. Все по-често, нови археологически находки поставят под въпрос написаното с любов в историческите книги. Колкото по-бързо учените усъвършенстват методите си на изследвания, толкова повече расте почитта към постиженията на прадедите ни. Въпросителните знаци замениха удивителните… От поставените въпроси става очевидно, че всяка историческа епоха крие прелюбопитни тайни и загадки. Нека започнем от тези два сайта, а и аз ще напиша някои неща по тази тема... Разбира се, полето на моя интерес е опасно спорна зона, но вие ме познавате – аз влизам там, където всички се боят да стъпят. http://www.fliorir.com/zagadki-istoria.htm http://www.secretsbg.com/civ.php

Получих лично съобщение във форума за Великите българи. Оказа се предложение - за създаване на подписка против провеждането на тази кампания - заради това, че тя ще бъде политизирана, че личностите, които се предлагат, са важни - всяка за своята епоха и делата им не подлежат на сравнение, че в списъка има неподходящи предложения...

Знаете ли каква е приликата между думите хъшлак и саунд? Че и двете влизат в книжовната норма на българския език. А между жмел и пицана? Много просто, те пък битуват на страницата на уебпроекта „Неолог“ и скоро едва ли ще станат книжовни. Преди две години бившият депутат от „Новото време“ Емил Кошлуков заяви, че ще внася проектозакон за чистотата на българския език. Мотивът: езикът ни е превзет от чуждици, жаргони и от все по-активно подменяне на кирилицата с латиница. До проектозакона така и не се стигна, но случаят ясно показа едно от крайните мнения по отношение на езика - това на пуристите. На отсрещния фронт са лингвистичните либерали - те нямат нищо против свободата на езика. От началото на прехода българският се развива интензивно, налагат се нови думи, основно чуждици с английски корен. Съвсем логично и спорът между пуристи и либерали става все по-остър. В дните преди 24 май екип на „Капитал“ опита да разбере дали Институтът по български език (ИБЕ) към БАН, който единствен може да отразява промени в книжовния език, може да хване ритъма на разговорния български. Питахме се още кога една дума от жаргонна се превръща в книжовна. На какви условия трябва да отговаря тя? Печелим или губим от консервативния подход при езика и не трябва ли бариерите да паднат? „Защо не, казва 17-годишният Иван, който се е подпрял на оградата пред софийската 7-а гимназия, това ни улеснява, а и нали границите тепърва ще падат, спокойно това може да важи и за езика.“ Иван не изглежда притеснен от въпроса дали така не се заличава националната идентичност. „Аз чатя на кирилица, така че съвестта ми е чиста“, казва той и звучи убедително. Предлагаме му приятелски бас. Дали ще знае значението на пет думи, които ги има в речника. Първата е облог. Не я знае. За сметка на това, той реагира бързо на цяр и тапия. На хъшлак и всуе мълчи. В един подобен списък, но с неологизми, най-популярната дума сред три баби на алтернативното малко пазарче на „Графа“ е джиесем. „Е, как да не знам - даже имам“, казва баба Милка. С останалите, произволно избрани от нас думи, удряме на камък. „Постер“ - питаме ние. „Не съм я чула“ - признава бабата. Другите - също. Когато разбират, че това означава плакат, питат простичко: „Защо тогава трябва да се казва постер?“ „То и фирмите сега ги пишат на английски, заключват бабите, ама не трябва. Ние разбираме само кока-кола, защото я пиеме.“ Младата лингвистка Василка Шишкова пие колата си с еспресо. Тя ръководи 10-членния екип на „Кирила корект 2007“ - най-актуалната коригираща програма за MS Office. Последният ъпдейт на софтуера е от март тази година, като е планирано на всяка година и половина програмата да се обновява. Това обаче не означава, че в речника на „Кирила“ постоянно влизат купища нови или жаргонни думи. Всеки неологизъм преминава тежък тест - „пуска се“ в база данни от безброй текстове и се следи колко често се среща, като целта е да се разбере дали думата не означава нещо само за ограничен кръг от хора. „Нормите на езика трябва да са сравнително консервативни, обяснява Шишкова, в крайна сметка всички правим езика, но важното е дали една нова дума води до качествена комуникация между хората. Ако е така, по-доб­ре да я включим в речника.“ В този момент телефонът й звъни. След като затваря, Шишкова казва, че е трябвало да обясни на своя колежка как да намери определен USB стик някъде в офиса. USB трудно ще намери своя български еквивалент и съвсем скоро думата би трябвало влезе в книжовния език. Тогава най-вероятно ще трябва да се изписва като юесби, както трябва да се изписва официално и SMS - есемес. „Есемес е грозна дума, но тя кратко и еднозначно означава един реален обект от живота на хората“, усмихва се Василка Шишкова. Тя застава зад мнението, че трябва да се наложи „адекватна демокрация“ по отношение на нормите на българския език. Стъпка в това отношение е предвидена в следващата версия на „Кирила“ - за всяка ненужна чуждица там ще бъде предлагана съответната българска дума. Подобна е и тезата на езиковеда от Нов български университет Борислав Георгиев. Според него, трябва да се намери компромисно решение за речниковите фондове - „защото чичо Пешо може да не знае какво значи брифирам, а аз да не знам какво е копраля“. Борислав Георгиев не е съгласен с мнението на негови колеги, че ако една една дума я няма в речника, тя не съществува. „Животът и обстоятелствата изискват да се утвърждават нови думи и не виждам в това нищо страшно.“, допълва той. Езиковедът обаче може и да се уплаши, когато чуе думите бабугер (хитра баба или възрастна лелка) или кощрамба (мома с неприятна външност). Те идват от жаргонния уебречник „Неолог“ ( http://www.coffeeright.net/neolog/ ). Модерната версия на българския език отразява обществото ни, пишат авторите на „Неолог“. Ан Фам е коректорката на думите в сайта. Тя смята, че oфициалният речник чисто физически не може да побере всички думи, които се използват в езика. Тогава на помощ идва жаргонният. Самата Ан идва в България от Виетнам, когато е на 5 години, и хваща малкa част от времето на тоталитаризма и унифицирания език. Учи български без учител, което значи, че има всички предпоставки да го научи във възможно най-уличната му версия. Не го прави. Сега сравнява жаргона с твърде цветна дреха, която не би носила. Според Ан, в книжовния език могат да влязат новите думи и изрази, които описват дадено явление в обществото по-ясно, отколкото наличните до момента. Едно такова явление е СПА, дума която не намираме в нито един български речник. Не се знае нито как трябва да се напише, нито от кой род е, нито дори дали е съществително. „СПА си е цяла индустрия, едва ли ще отпадне от употреба.“ „Всъщност е име на град в Белгия.“ „СПА означава sanitaperaqua - здраве чрез водата.“ „Скоро ще започне да се изписва с малки букви, казвам ви.“ „Ами. Ние си имаме наша дума - балнеоложки, тъй че не се знае дали няма да отпадне.“ „Е, чакай, чакай. Разликата е, че не е нужно да съм болна. Отивам в СПА център, за да се накефя, просто ‘щото съм жаба и отивам да релаксирам като жаба.“ Това е страстната дискусия, развихрила се в продължение на две минути между Калина Викторова, Руска Станчева и Катя Чаралозова, всички езиковеди в Секцията за съвременен български език при Българската академия на науките (БАН), подписващи се със ст.н.с. I ст.д.ф.н. пред имената си. От тези дами зависи кои думи ще бъдат „легализирани“ в нормативния ни език, с какъв правопис и правоговор. Също така те решават и кои думи да отпратят в речника на редките и остарелите думи. Всички те са категорични, че езикът следва политическите и икономическите промени в обществото във времето на преход, както и развитието на технологиите. Оттам идва и стремежът му да се демократизира. Според специалистите от БАН, езикът се влияе и от международните отношения на България. Тъй като в момента те са ориентирани на запад, чуждиците навлизат основно от английски език. А повечето отмрели думи са гърцизми, турцизми и русизми. Когато поселение е означавало колония, а охотник - кандидат, се е зародило и движението на пуристите за опазване на чистотата на българския от заемки от модерните тогава езици. „И без пуристи езикът ще се прочисти от думите, които не му трябват“, убедени са езиковедите. Доказателство за увереността им е настоящото обиталище на тези слова - речника на остарелите и редките думи. „Половината от обществото иска строго законодателство за езика“, казва Калина Викторова, от БАН. „Обаждат ни се и питат как може хем така, хем иначе, искат категоричен отговор. Да, но езикът невинаги е категоричен. Затова и ние подхождаме много предпазливо към него, защото самият език ще ни опровергае след време,“ допълва тя. Руска Станчева дава пример с думата бизнес. „Преди 15 години не можехме да прогнозираме, че ще навлезе толкова категорично. Първо се пишеше слято със следващата я дума, а после препоръчахме нейната самостоятелност, тъй като заживя независим живот в езика ни“, разказва тя. Според езиковедите употребата решава дали една дума ще се задържи в езика. Например домейн, онлайн, сървър, кибер и т.н. от компютърния език законно са се нанесли във всекидневието ни. Обаче все още тече дебат (между експертите) за атачмънт срещу прикачен файл. Има и думи еднодневки като тамагочи и рубик куб, които с изчезването си от магазините напускат и речта. За разлика от тях, фритюрник и тостер се задържат трайно както на кухненския плот, така - и в езика. Една от последните тенденции в езика - отпадането на предлозите (намаление ябълки, екскурзии Гърция, разпродажба ботуши), езиковедите приемат като грешка. А създателите на електронния жаргонен речник „Неолог“ я обясняват като стремеж на езика да се минимализира, за да може с малко да казваме много. Така се пестяло и място по табелите и витрините на магазините. Темата за свободата на българския език породи дискусия и в екипа на „Капитал“. Оказа се, че изненадваща част от журналистите в редакцията са против използването на чуждици, което обаче не пречи на нашите страници често да четете за лоу кост компаниите, моловете, чейнджбюрата или пък за юзърите. Въпросът дали една печатна или онлайн медиа ще се стреми да приравни нивото си на нивото на жаргона, бил той уличен или специализиран, обаче остава напълно отворен. „Да говорим и пишем правилно и съобразено с аудиторията, всъщност, е уважение към другите, но - и към нас самите“, казва Василка Шишкова от „Кирила“, която така обобщава проблема на българските медии. Именно медиите са големият трън в очите на много от защитниците на езика. „Достига се до крайности, казва езиковедът Стефан Брезински, употребяват се вулгаризми и жаргонизми в много шоупрограми.“ Брезински смята, че вече няма истински български пуристи. Такива като Иван Богоров с неговите драсни-пални-клечици вместо кибрит или погледни-вземи за бакалия. Всяка седмица проф. Брезински публикува своя колонка в „Труд“. Едно от последните му негодувания беше насочено срещу думата мол (maul). „Езиковедът трябва да бъде активен и строг страж на книжовните канони, така често пренебрегвани от журналисти, политици и множеството от публично говорещите със самочувствие на национален елит“, пише в своя статия друг езиковед - проф. Михаил Виденов. Това малко се различава с мнението на Брезински, че езикът е система, която се регулира сама. А що се отнася до думата мол - няма проблем, моментално я променяме. Става на търговски център. Сега нека намерим алтернатива и на аутлет магазините. Очакваме предложения... Единствено Институтът за български език при Българската академия на науките е упълномощен да внася промени в правописа, правоговора и лексиката на езика ни. Затова за съвременна норма се смята „Нов правописен речник на българския език“ от 2002 г. Преди една дума да попадне в речника, езиковедите следят езика в българските медии, художествената и специалната литература, тълковните речници и тези на чуждите думи, както - и в интернет и в живата реч. Източник е и телефонът за езикови справки, на който за половин година експертите от БАН получават запитвания за около 60 нови думи. Когато непозната дума привлече вниманието им, те й дават време за адаптация. Наблюдават колко често се употребява в публичното пространство, с какво значение, правопис и изговор, проследяват какво множествено число ще даде и ще даде ли бройни форми. В същото време, остарелите и неактуални думи, по тяхна преценка, отпадат. вестник "Капитал" --- Ето един бонус за феновете на темата за жаргона: http://liternet.bg/publish3/lkirova/ http://www.coffeeright.net/neolog/