ISTORIK

2. Търсачки на френски език http://www.google.fr/ http://www.aol.fr/ http://www.lycos.fr/ http://www.francite.com/ http://www.voila.fr/ http://www.toile.com/ http://www.liensfr.com/ http://search.msn.fr/ http://nomade.aliceadsl.fr/

Най-Популярните Български Интернет Директории: Dir.bg: Портал с директория, новини, форуми, поща, магазин и други допълнителни услуги. http://www.dir.bg/ Hit.bg: Каталог с връзки към български сайтове предлага чат и безплатен хостинг. http://hit.bg/ Гювеч.bg: Български портал и директория, с възможности за персонализация, включва електронна поща AБВ, новини, чат и форуми. http://gbg.bg/ All.bg: Портал и директория с форуми, обяви, чат, картички и електронна поща. http://www.all.bg/ Search.bg: Директория с 12 категории, предлага чат, обяви, картички и игри. http://www.search.bg/ Info.bg: Предлага търсене в каталог, интернет страници, фирми и организации, малки обяви и оферти. http://www.info.bg/ Старт.bg: Каталог с връзки към български web страници организиран по теми. http://www.start.bg/ Need.bg: Тематичен интернет каталог на български фирми с възможност за търсене по име, продукт и адрес. http://www.need.bg/ Индекс.bg: Портален сайт с новини, прогнози и спорт, включва още забава, хороскоп, картички, и безплатни обяви. http://www.index.bg/ Фар: Варненски портал с новини, картички, забавления, хороскопи и малки обяви. http://www.ida.bg/ Информаторбг: Български бизнес справочник http://www.informatorbg.com/

Популярните WEB Директории: SearchBoss: Пазарна директория включваща сайтове, които използват тази платена търсачка. Jayde: Растяща директория с категоризирани сайтове, предлага безплатен е-майл и безплатна търсачка за сайта Ви. Starting Page: Справочен наръчник от интернет сайтове групирани по теми, с подчертана насоченост към развлекателни сайтове. Complete Planet: Директория от бази данни и специализирани търсачки. !tzalist: Директория организирана в 14 главни категории, предлага безплатно добавяне на сайт. Galaxy: Предлага директориина структура организирана в 10 главни категории, плюс вертикална търсачка. SurfPoint: Директория от сайтове членуващи в мрежата за обмен на банери LinkExchange. REX: Интернет директория от Skyline Network Technologies. Qango: Търсачка включваща интернет директория. Search Galore: Интернет директория съдържаща платени връзки към сайтове разделени по категории. Search-beat: Директория характерна с колекция от качественни ресурси подредени в стотици категории. Fly2Net Директорията доставя трафик към сайта Ви чрез наддаване за ключови думи в платената им търсачка. 1st Spot: Рецензирана директория от сайтове в около 160 категории избрани на база информационна стойност. SunSteam Search: Интернет директория със специални секции за игри и анти-вирусни сайтове. Linkopedia: Директория с над 300 категории включваща пазаруване и он-лайн игри. 123World: Включва директории на: Аеролинии, Аерогари, Търговски палати, Градове, Юридически обекти, Държави, Публикации, Пристанища, и Американските щати. Questfinder: Обща директория със специализирана търсачка за бързо намиране на подходящите връзки. Beebuzz: Сайтовете получават по-висок рейтинг в резултатите при търсене в Beebuzz ако посетителите използват търсачката на Beebuzz от тях. SearchtheWeb.com: Интернет директория, мета търсачка и безплатен е-майл. Re: QUEST dot Net ™: Онлайн директория от интернет и справочни ресурси. Searchport - Интернет директория и директни връзки към новинарски и справочни сайтове. Somuch.com: Директория от връзки на различна тематика, фокусирана главно към компютри и интернет. Best of the Net: Обширна директория претендираща да събира най-добрите сайтове от целия свят.

Как да търсим разнообразна информация в Интернет? 1. Търсачки на английски език: http://www.altavista.com/ http://search.aol.co.uk/ http://www.compuserve.com/ http://www.alltheweb.com/ http://www.findwhat.com/ http://www.hotbot.com/ http://search.looksmart.com/ http://www.lycos.com/ http://www.mamma.com/ http://search.msn.com/ http://dmoz.org/ http://search.ask.com/ http://www.directhit.com/ http://www.ask.com/ http://www.wisenut.com/ http://search.yahoo.com/ http://www.google.com/ http://www.google.bg/ http://www.searchalot.com/ http://www.alexa.com/ http://www.exalead.com/search http://www.ixquick.com/ http://vivisimo.com/ http://www.surfwax.com/ http://www.dogpile.com/ http://clusty.com/ http://www.kartoo.com/ http://www.beaucoup.com/ http://www.ithaki.net/indexu.htm http://webcrawler.com/ http://go.com/

Понеже колежката попита за сектата Свидетелите на Йехова, нека й отговорим с всичката сериозност, на която сме способни... Т. н. "свидетели на Йехова" (име на еврейския Бог) са известни най-вече с това, че са извъшили "Нов световен превод на Светото Писание" (New world translation of the Holy Scriptures - NWT). Издават списанията Стражева кула (Watch tower) и Пробуди се! (Awake!). Издават и малки брошурки. Всичката тази огромна по обем (и по преводи на всякакви езици) литература има за цел да пропагандира тяхната идеология. NWT e нагъл и пристрастен опит да докажат "правотата" на своите небиблейски доктрини. Те са виновни за насаждане на неистини и на антибиблейска теология, те пропагандират и лъжепророчества. В "превода", те употребяват парафрази, които изкривяват смисъла на текста или на контекста, вмъкват отделни думи, изрази и текстове, изменяйки до неузнаваемост оригиналното звучене на Библията. На много места преводът е изцяло погрешен, правописни, пунктуационни и стилистични грешки са допуснати също... Това създава полисемия, огромна конотация. Добавят откровено лъжливи "обяснителни" бележки под линия. С други думи, "тяхната" Библия не е оригиналната такава. А техните тълкувания на оригиналните текстове са превратни. Според някои сериозни изследователи, става дума за неоарианска теология. Арий от Александрия проповядвал, че "Иисус Христос не е сътворен и не е вечен Бог". Йеховистите отхвърлят идеята за Светата Троица, божествеността на Иисус Христос, Възнесението... Изкривяват идеята за изкупление на първородния грях. Обявяват се и против кръводаряването и кръвопреливането. Всъщност, сектата е създадена през 19 век. Създателите й не са свидетели на нищо, камо ли - на Йехова.

В един от класовете на едно училище учебните предмети: математика, биология, физика, химия, български език, география, френски език, изобразително изкуство, история и физкултура били преподавани от учителите: Иванов, Петров, Стоянов, Бояджиев и Георгиев. Всеки от споменатите уители преподавал само по два учебни предмета. ВЪПРОСЪТ: Кой учител по кои 2 предмета преподава? Какво знаем за учителите? Географът и биологът слушат "Мотърхед". Учителят по химия и учителят по математика живеят заедно, поделяйки си една стая в общежитието. Най-младият учител е Иванов. Математикът редовно играе шахмат с Бояджиев. Физкултурникът и историкът тренират заедно карате. Биологът членува в екологична организация, а историкът и физкултурникът - в различни политически партии. Физикът е по-възрастен от учителите по биология и география, но е по-млад от Петров. Най-възрастният учител живее най-далече от училището. Историкът знае френски език, но не го преподава. Да повторим въпроса! Кой учител по кои два предмета преподава? (Направете таблица. В първата колона вляво поставете имената на петимата учители. На най-горния ред нанесете учебните предмети. Засечете данните.)

Учениците в един клас правили контролна работа по математика. Децата били разделени на 4 групи и на всяка група били зададени по 4 задачи. 1/3 от учениците сгрешили по 1 задача. 1/4 от учениците сгрешили по 2 задачи. 1/6 от учениците сгрешили по 3 задачи. Само 1/8 от учениците решили правилно всичките 4 задачи. Въпросът: Колко ученици са решили правилно 4-те задачи (1/8), ако (допълнително условие!) класът се състои от 30 ученика (по списък)? Въпросът: Имало ли е отсъстващи ученици по време на този час? (Разгледайте класа като множество, разделено на подмножества!)

Trébizonde, l'empire grec oublié Chassé de Constantinople par les croisés en 1204, Alexis, un prince de la dynastie des Comnènes, se réfugie sur la rive méridionale de la mer Noire. Plaque tournante du commerce avec l'Orient, le "royaume" connaîtra la prospérité pendant plus de deux siècles. Par Pascal Dayez-Burgeon * Ala fin avril 1204, Alexis, un prince byzantin de 22 ans, doit fuir Constantinople, mise à sac par les croisés. Il débarque à Trébizonde, au fin fond de la mer Noire, à la tête d'une flottille géorgienne. Sans coup férir, il s'empare du port, de la ville et de sa citadelle, et se fait proclamer empereur sous le nom d'Alexis Ier Grand Comnène. Ce coup de force aux confins d'un monde byzantin en ruines aurait pu demeurer le soubresaut sans lendemain d'un âge fertile en rebondissements. Il n'en est rien. L'empire grec de Trébizonde perdurera deux siècles et demi, en dépit des tourmentes qui déferlent sur ce carrefour de l'Anatolie, du Caucase et de la Mésopotamie. Il continuera même d'y avoir des empereurs à Trébizonde alors que Byzance sera tombée aux mains des Ottomans en mai 1453. C'est en effet seulement en 1461 qu'ils devront à leur tour se soumettre au sultan Mehmet II le Conquérant. L'étonnante longévité de cette enclave grecque et chrétienne en terre d'islam n'échappe pas à l'Occident. Trébizonde inspire les esprits chevaleresques du Moyen Age finissant. Théodora Comnène, la dernière princesse, mariée au khan de la horde du Mouton blanc (une fédération de tribus nomades turkmènes), devient à la fin du XVe siècle l'archétype de la dame en danger à sauver des griffes de l'infidèle. Puis, avec le temps, l'empire de Trébizonde s'estompe dans les mémoires jusqu'à en disparaître entièrement. Les guides touristiques, lorsqu'il leur arrive de mentionner Trapzon, comme on la nomme aujourd'hui, évoquent un port industriel un peu engourdi du Nord-Est turc et dont le principal titre de gloire tient aux exploits récents de l'équipe de football locale. L'empire de Trébizonde n'est pas le fruit du hasard. Lorsqu'il s'empare de sa nouvelle capitale, Alexis bénéficie d'une double légitimité. C'est d'abord un prince grec : alors que Constantinople vient d'être enlevée par les croisés, Alexis fait figure de résistant, de continuateur de Byzance. Il n'est pas le seul, mais il a pour lui son origine prestigieuse. Alexis descend en effet de la dynastie des Comnènes qui a régné sur Byzance de 1081 à 1185 et lui a donné son dernier lustre. Toutes les grandes familles byzantines prétendent leur être apparentées, mais Alexis, lui, en est l'héritier direct par les mâles. D'où ce titre de Grand Comnène qu'il s'attribue, et que reprennent ses descendants. En outre, Alexis a des attaches locales. Avant de s'établir à Constantinople, les Comnènes auraient été de petits nobles ayant des possessions à Kastamouni en Chaldie, au sud-ouest de Trébizonde. Sans qu'on sache exactement comment (par sa grand-mère paternelle ?), Alexis serait également apparenté à la dynastie géorgienne des Bagratides, notamment à la fameuse reine Thamar (1184-1212), qui a mis à sa disposition les troupes nécessaires pour conquérir Trébizonde. Quant à la cité elle-même, elle bénéficie depuis longtemps sinon de l'indépendance, du moins d'une autonomie de fait. Colonie grecque fondée sans doute au VIIIe siècle avant notre ère, Trébizonde s'est toujours inclinée devant les grandes puissances mais a su profiter de leur décadence pour se redresser. Annexée par les Perses au VIe siècle av. J.-C., elle devient une des principales villes du royaume du Pont, ce nouvel Etat d'Asie Mineure que les Mithridate se taillent au IVe siècle avant notre ère. A nouveau englobée dans l'Empire romain auquel succède Byzance, elle devient une des clés du système de défense oriental destiné à contenir les Perses, les Arabes et les peuples caucasiens. Mais l'installation progressive des Turcs en Anatolie et en Paphlagonie (autour de la ville de Sinope) à partir de la défaite byzantine de Mantzikert, en août 1071, rompt les liens envers une Constantinople déclinante. Aussi, lorsque la capitale de l'Empire byzantin tombe en 1204, la situation est mûre pour que cette autonomie de fait de Trébizonde se mue en indépendance. Une indépendance que les vingt et un successeurs d'Alexis sauront préserver dix générations durant. Le principal atout de Trébizonde est sa situation. Aux confins orientaux de la mer Noire, la ville contrôle la passe du Zigana, seule voie praticable été comme hiver pour traverser la chaîne pontique et rejoindre la Mésopotamie au sud, la mer Caspienne et l'Asie centrale à l'est. Dernier comptoir chrétien sur la route de la Soie, Trébizonde constitue l'escale ultime, le point de rupture de charge obligatoire pour tout commerce avec l'Orient. Tissus précieux, denrées rares, parfums, épices, orfèvrerie raffinée : tout passe par cette cité et tout y est systématiquement taxé, pour le plus grand profit du trésor impérial, des marchands et des courtiers locaux. Cette intarissable source de richesses fascine les contemporains. En 1253, lors de la septième croisade, Jean de Joinville par exemple, le grand chroniqueur, assiste à l'audience que Saint Louis, en résidence à Sidon, accorde aux envoyés de Manuel Ier. Il en rapporte surtout que le seigneur de Trébizonde passe pour fabuleusement riche. L'empire suscite donc nombre de convoitises, à commencer par celles de Gênes et de Venise qui s'efforcent de contrôler le commerce en Méditerranée. Mais plus d'une fois, c'est à cette richesse que Trébizonde doit sa survie en payant tribut aux puissances menaçantes, en corrompant les chefs de guerre pour lever un siège ou en recrutant des mercenaires pour assurer sa défense. A telle enseigne que les puissants de l'époque - Tamerlan par exemple, qui y fait escale en 1402 - considèrent davantage Trébizonde comme un comptoir, une banque, une sorte de Monaco pontique, que comme un véritable Etat. Avancée byzantine aux frontières de l'Asie profonde, l'empire grec de Trébizonde, tout indépendant qu'il soit, peut à juste titre passer pour une sorte de réplique provinciale et miniature de l'Empire byzantin. Comme à Constantinople, tout converge vers l'empereur. Sur l'acropole rocheuse dont la ville tire son nom ( trapeza en grec signifie table, plate-forme) domine le palais impérial. Ses ruines permettent aujourd'hui encore d'en imaginer la magnificence, unanimement louée par les contemporains. Il constitue le coeur de la cité. A ses pieds s'étendent la vieille ville (ses hôtels aristocratiques et le dôme doré de la basilique métropolitaine), puis la ville basse (port et entrepôts), toutes deux défendues par une puissante muraille, enfin les banlieues avec leurs commerces, leurs ateliers et leurs jardins étagés. Même s'ils ne règnent que sur leur capitale et son arrière-pays, les Grands Comnènes se parent du titre de « basileus » qui leur donne le pouvoir absolu, portent la couronne impériale et s'entourent de hauts dignitaires aux titres pompeux : grand logothète, protovestiaire, mégaduc. En s'emparant de Trébizonde, Alexis Ier a en effet convié un grand nombre de fonctionnaires byzantins à le rejoindre. Ils feront souche en formant un patriciat urbain en conflit permanent avec les grands propriétaires fonciers et les « seigneurs des vallées » de l'arrière-pays. Comme à Byzance, les chroniques impériales regorgent de complots compliqués et de drames sanglants. Ainsi pour s'emparer du pouvoir, les Grands Comnènes sont prêts à tout. Manuel Ier fait enfermer son neveu dans un monastère (1238), Andronic III fait assassiner ses frères (1330) ; Basile Ier, son neveu Manuel II (1332) ; Jean IV, son propre père, Alexis IV (1429). Cousine de Byzance, Trébizonde n'en atteste pas moins d'une indéniable originalité. L'empire est un carrefour, un creuset. Aux influences grecques se mêlent, bien plus qu'à Byzance, les apports caucasiens, perses, voire turcs. Le voisin géorgien est très présent à la cour, où les alliances dynastiques avec les Bagratides sont fréquentes, comme dans les quartiers marchands de la banlieue ou dans les milieux artistiques. L'admirable basilique Sainte-Sophie-Hors-les-Murs, récemment restaurée, doit beaucoup à cette influence géorgienne. Bien souvent, ce sont des clercs de Trébizonde qui découvrent, traduisent, commentent les traités de mathématiques et d'astronomie venus de Perse ou d'Extrême-Orient. A force d'alliances matrimoniales, à la cour et dans les palais, on parle aussi bien le turc et le persan que le grec. L'exemple le plus typique en est Georges Amiroutzès. Grand dignitaire sous les derniers Comnènes, il est apparenté au généralissime de l'armée de Mehmet II et négocie à ce titre la reddition de l'empire. Etant parvenu à gagner les bonnes grâces du sultan pour qui il traduit les traités de géographie de Ptolémée, il finit en dignitaire ottoman. L'originalité trapézontine touche aussi la religion. La foi est vive à Trébizonde, couverte d'églises, aujourd'hui transformées en mosquées. Un des centres en est l'étonnant monastère rupestre de Souméla, littéralement suspendu à flanc de montagne, à plusieurs centaines de mètres d'altitude. Les orthodoxes se rappellent également que saint Athanase, le fondateur de la cité monastique du mont Athos, était originaire de Trébizonde. Pour autant, à la cour comme à la ville, tout en se passionnant pour les questions de dogme, on fait volontiers montre de tolérance. Le cardinal Bessarion (1403-1472) en est l'exemple le plus frappant. Prêtre, philosophe, mathématicien, diplomate, Bessarion est un des plus brillants esprits de son temps. Conseiller du basileus Jean VIII de Byzance au concile de Florence (1439), il y plaide sans relâche en faveur de la réconciliation des Eglises catholique et orthodoxe. Réfugié en Italie où il est fait cardinal et manque même d'être élu pape, il réunit une inestimable collection de manuscrits grecs et perses qu'il lègue à sa mort à la bibliothèque Marciana de Venise. Cette curiosité d'esprit, cette tolérance, cet humanisme avant la lettre, c'est à sa ville natale qu'il les dédie, dans un Eloge de Trébizonde composé au soir de sa vie, alors que l'empire n'existe plus. Si la chute de Constantinople constitue pour l'Occident un traumatisme affectif et symbolique, celle de Trébizonde, trop lointaine, trop méconnue, trop inéluctable, n'a guère d'impact. Au lieu de défendre son trône jusqu'à la mort comme Constantin XI de Byzance, David Comnène a préféré traiter avec Mehmet II par l'intermédiaire du subtil Amiroutzès. Contre la remise des clés de la ville, il est autorisé à quitter sa capitale avec sa cour et son trésor pour s'établir près d'Andrinople, aujourd'hui Edirne. Les esprits chevaleresques n'y trouvent pas leur compte, même si deux ans plus tard, sous le prétexte d'un complot, le même Mehmet fait emprisonner David et ses fils dans la sinistre forteresse des Sept Tours de Constantinople, avant de les faire exécuter. L'histoire de Trébizonde s'achève ainsi sans gloire et entre dans l'oubli. Dans l'oubli, mais aussi dans la légende : l'empire de Trébizonde se mue petit à petit en fable, détachée de toute réalité. Dans le Quart Livre par exemple (1548), Rabelais fait allusion aux « escholiers de Trébizonde » comme nous parlerions des habitants de la Lune ou de la planète Mars. En 1640, l'écrivain génois Jean-Ambroise Marini publie Coloandro, un roman qui obtient un tel succès qu'il est constamment réédité pendant un demi-siècle et même traduit en français. Fort probablement inspiré par les rapports de Caterino Zéno, ambassadeur de Gênes à Trébizonde puis à Tabriz auprès d'Uzun Hasan, il n'évoque en fait qu'une Trébizonde de légende. Par la suite, les références à Trébizonde chez les poètes et les romanciers européens doivent surtout à Marini. Un des derniers en date est Offenbach qui, en 1868, compose une Princesse de Trébizonde pour renouer avec son succès de l'année précédente, La Grande-Duchesse de Gérolstein . Seule l'aura légendaire compte puisque la princesse en question n'y est plus qu'un mannequin d'étalage destiné à faire rêver les petites mains romantiques en quête d'amour et d'exotisme. C'est au mythe de ses princesses à la réputation de noblesse et de beauté que le nom de Trébizonde reste principalement lié. A l'origine comme à sa chute, Trébizonde mêle son destin à celui de deux glorieuses figures, Thamar de Géorgie et Théodora Comnène, surnommée Despina Hatun, surnom gréco-turc qui signifie « princesse des princesses ». Plusieurs princesses Comnène vont d'ailleurs occuper le trône : Théodora, fille de Manuel Ier, qui renverse pendant quelques mois son frère Jean II (1282), ou encore Irène et Anne en 1341. Manifestement, le pouvoir n'est pas réservé aux hommes. Certaines légendes turques rapportent que ces Médées médiévales dissimulaient des queues fourchues sous leurs atours d'apparat. Une autre légende, plus connue, concerne saint Georges. D'après certaines sources, c'est à Trébizonde que le pieux chevalier aurait terrassé le dragon. Et pour peindre la princesse délivrée par saint Georges, Pisanello, l'auteur des fresques de Sainte-Anastasie de Vérone, se serait inspiré de l'extraordinaire beauté de Marie de Trébizonde, épouse du basileus Jean VIII, invité au concile de Florence (1439). Depuis, la princesse de Cyrène de Pisanello est devenue la princesse de Trébizonde. La chute de l'empire et la tentative de restauration de Théodora Comnène auraient confirmé l'assimilation. En écho au dragon de la Toison d'or ou aux prétendues queues fourchues des princesses Comnène, Trébizonde entre ainsi de plain-pied dans la légende. Si vous vous rendez aujourd'hui sur la place du Taksim, située à l'est de la ville, à l'emplacement du forum qui attirait au temps de l'empire tous les marchands de passage à Trébizonde, les commerçants chercheront à tout prix à vous vendre leur dernière récolte de noisettes - ces noisettes produites en abondance dans les vallées et que les basileus avaient coutume d'offrir pour solder leur interminable contentieux commercial avec Gênes. Preuve que Trébizonde n'est pas morte. -------------------------------------------------------------------------------- * Pascal Dayez-Burgeon est actuellement conseiller culturel à l'ambassade de France à Séoul. -------------------------------------------------------------------------------- Repères 1085 Début de la dynastie des Comnènes à Byzance. 1204 Quatrième croisade. Français et Allemands s'emparent de Constantinople. Alexis s'installe à Trébizonde : début de la dynastie des Grands Comnènes. 1364 Accords commerciaux entre Venise et Alexis III. Trébizonde connaît une dernière grande période de prospérité. 1429 Le sultan Mehmet II impose le tribut à Jean V. 1453 Prise de Byzance par les Ottomans. 1461 L'empire de Trébizonde se soumet à son tour et disparaît. Des Comnènes en Corse Selon certaines traditions, que ne corrobore aucun document historique, les Comnènes de Trébizonde se seraient maintenus jusqu'à nous. Nicéphore, un des fils de David, le dernier empereur (1459-1461), aurait survécu et après une longue errance, se serait établi dans le Péloponnèse. Ses descendants, sous le nom de Stéphanopoulous, étymologiquement « fils de la Couronne », prirent la tête des Grecs qui, en 1676, émigrèrent à Cargèse en Corse pour échapper à l'islamisation forcée. A la fin du XVIIIe siècle, à l'appui de prétentions nobiliaires, ces Stéphanopoulos corses relevèrent le nom de Comnène. Marie Stephanopoli de Comnène, épouse de Benjamin Crémieux, traductrice de Pirandello et historienne de la Corse, en est a figure la plus récente. Ces Comnènes modernes semblent avoir préféré se réclamer de Byzance que de Trébizonde, trop méconnue. En complément - Vie et mort de Byzance de Louis Brehier (Paris, 1946). - Trébizonde en Colchide d'Emile Janssens (Bruxelles, 1969). http://www.historia.presse.fr/

http://bg-science.info/forum/index.php?showtopic=13

Грижи се за своя меч!... Използвай презервативи от страната на изгряващото Слънце!

Името Реймънд Фийст (Raymond E. Feist) говори ли ви нещо? Не?! Ама наистина ли? Нищо… Това е нормално, след като, сега, всеки говори само за Дж. Толкин и за пръстени. Или - за Джоан Ролингс и нейния Хари Потър… А Реймънд Фийст е име, което трябва да се знае от всеки любител на жанра фентъзи (по – точно – псевдо – историческо фентъзи). Реймънд Фийст е авторът, създал прочутата поредица романи “Ritwar Saga” – “Сага за войната на разлома”. Те са преведени на български език и са издадени от ИК “Бард”, в 3 тома, с по два романа в тях. Нека ви припомня заглавията на романите от поредицата… “Сага за войната на разлома” включва 6 романа, както следва: “Чиракът на Магьосника” (1982) – тогава съм бил във 2 клас. “Майсторът магьосник” (1983) “Сребротрън” (1985) “Мрак в Сетанон” (1986) “Принц на кръвта” (1989) “Кралският корсар” (1992) – тук, вече, бях завършил гимназия (1991). КРОНДОР Измяната Убийците Сълзата на боговете Чиракът на магьосника Майстор магьосник Сребротрън; Мрак над Сетанон Принц на кръвта; Кралският корсар Парчета скършена корона Гневът на демонския крал Възходът на търговеца принц Кралицата на мрака Действието в тази сага се развива в два измислени свята – в Мидкемия, населявана от хората, в която можете да разпознаете средновековна Европа (като не броим магията, разбира се!) и в Келеуан – света на расата цурани. А главният герой се казва Пъг. Ето какво казва самият Р. Фийст за своите романи: “Аз мисля, че хората се заразиха от емоционалността на книгите ми. Фантастичен роман не се създава с избор за главен герой на някой тъпанар, който никога не смее да си мръдне пръста. Пише се за човек, който жадува за приключения, за отмъщение, за справедливост, който извършва големи дела (често – не по свое желание, а – насила!), като, на карта, винаги, е поставен въпрос, по – важен дори от живота на героя. Допълнително, романите ми са наситени със здравословна доза страх, с приключения, които ще завършат благополучно, по време на които се извършват велики дела, но в които, същевременно, няма истински риск. Как пиша своите романи ли? За мен, част от удоволствието се състои във факта, че, най – често, дори аз самият не знам какво точно ще се случи в романа, докато не измисля продължението.” Ето и някои отзиви за сагата в американската преса: “Чудесна приказка за малки и за големи!” “Супер четиво!” “Отлично написани романи, които се четат на един дъх!” “Това са Книгите, от които трябва да започнете, ако не сте чели псевдо историческа фантастика!” “При всяко препрочитане на романите на Фийст, откриваме по нещо ново, което ни се е изплъзнало, в предишния им прочит!” “Неударжим фентъзи епос!” “Класика в жанра!” “С нетърпение, очакваме следващия му роман!” --- ПЕСЕН ЗА ОГЪН И ЛЕД Сагата е отличена с наградата на публиката за най-добро фентъзи на годината. Игра на тронове С шеметния си бяг от скована в жесток студ страна към земи на вечно лято и охолно безгрижие, ИГРА НА ТРОНОВЕ е сказание за владетели и владетелки, воини и чародеи, наемни убийци и незаконородени претенденти за власт, появили се във времена на мрачни поличби. Тук странна войнствена орда се сражава с мечове, изковани от невиждан от човека метал, жестоко дивашко племе сее безумие сред хората, свиреп млад принц от кръвта на дракона разменя сестра си, за да си върне трона, едно дете се губи в сумрака между живота и смъртта и една решена на всичко жена предприема опасно пътуване, за да защити това, което й е скъпо. Сред заговори и коварства, трагедии и вероломство, победи и насилия, съюзници и врагове, съдбата на Старките виси на косъм и всяка от страните се бори за победа в най-смъртоносния конфликт: Играта на тронове. Сблъсък на крале СБЛЪСЪК НА КРАЛЕ ни пренася в една удивителна, забравена земя на разгул и мъст, на чародейство и войни. Сказание, в което благородни девици пируват с безумци, където брат коварства срещу своя брат и където мъртвите се вдигат, за да тръгнат в нощта. Тук принцеса странства по света, предрешена като момче сираче; рицар на ума гласи отрова за вероломна чародейка; диваци се спущат от Лунната планина, за да опустошат плодните поля в низините. На фона на кръвосмешение и братоубийство, алхимия и насилствена смърт, цената на славата се мери в кръв. А плячката на победата може просто да се озове в ръце на мъже и жени, притежаващи най-хладната стомана… и най-студените сърца. Защото щом се сблъскат владетелите, трепери цялата земя. Вихър от мечове Третият том на поредицата, очертаваща се да спечели де що има награда. Върхово фентъзи!!! САГА ЗА ВОЙНАТА НА РАЗЛОМА и ПЕСЕН ЗА ОГЪН И ЛЕД Това са двете поредици книги, които ще променят живота ви. Прочетете ги и никога вече няма да сте същите!!!

Как се раждат вятърът и облаците? Интернет направи света на метеопрогнозите наистина предвидим Петър ГАВРИЛОВ http://capital.bg/ Ще вали ли? Онзи огромен облак какво значи? Този силен вятър докога ще духа? Телевизионните прогнози откъде се взимат (кой си ги измисля), както и какво, по дяволите, означават тези знаци по метеокартите? Всички тези въпроси неведнъж карат немалко хора да изпадат в още по-голямо чудене, което в крайна сметка обикновено се свежда до простото: днес да си нося ли чадър и яке или напротив? Развитието на интернет, както и на космическите (и в частност сателитните) технологии доведоха до това, че човек може да намери отговора на този въпрос онлайн, и то с точност на прогнозите, която понякога изумява. Онлайн прогнозите се следят от пилоти, моряци, земеделци, туристи и хиляди други хора, които искат да знаят дали днес времето е съюзник или враг. Спътниците вече предлагат и активни метеокарти, които могат да се сравнят с революцията, която имейлите направиха с комуникациите. Зад добрата стара синоптична прогноза обаче продължават да стоят наблюдението и измерването на времето така, както е започнало през XIX век. На база на наблюденията (чиято цел е да бъдат максимално постоянни) се правят синоптичните анализи и прогнози, като данните в световен мащаб идват от около 9500 наземни и 1500 аерологични станции, разположени на сушата, както от 7000 корабни, 200 закотвени и 300 дрейфуващи (плуващи) такива. Те са обединени в Глобална система за наблюдения, които подават данни в Глобалната система за обработка на данни. Тази система се състои от три световни центъра - във Вашингтон, Москва и Мелбърн, и няколко регионални. Най-важни (като близост и данни) за България са регионалните центрове, разположени в Рединг, Англия, и в Офенбах, Германия. Освен тях в обмена на данни и изготвянето на прогнози участват около 180 национални центъра. Данните се обменят посредством Глобалната система за метеорологични комуникации, която също има три световни центъра, 16 регионални (един от тях е в София) и около 160 национални. Тези три глобални системи са обединени в World Weather Watch (Световна служба за времето). Към ООН съществува и Световна метеорологична огранизация, която управлява тази служба. Има и Световен ден на метеорологията който се празнува на 23 март. Станциите за наблюдение принципно трябва да са разположени сравнително равномерно по земната (и водната) повърхност, за да дават глобална информация. На практика обаче в океаните, пустините и полярните области те са значително по-малко. За всички станции обаче важи правилото да предоставят данни за типични за района условия на времето. Най-представителни са метеопунктовете, разположени върху еднородна повърхност - равнини, морета и т.н. Тази сложна система, съставена от много структури, в които работят стотици хиляди души, има един-единствен обект на изследвания - атмосферата, нейните състояния, придвижване и всичко, свързано с нея. Следят се показатели като скорост на вятъра (който е движеща се въздушна маса), влажност, температура, въздушно налягане, образуване на циклони и антициклони и придвижването им, облачност, валежи, видимост, зараждащи се бури и урагани и още, и още, и още... Огромно количество информация, събирана от горните метеостанции, постъпва като база данни в компютрите на метеослужбите, които правят математически модели и базирани на минали подобни събития, съставят прогнози, които могат да кажат с висока степен на сигурност дали даден ураган, който брули Карибите, ще помете и Източното крайбрежие на САЩ например. Както и за колко време идващият студен западен фронт (например) ще стигне до България. Откъде започва всичко Основната част от атмосферата, която участва в тези наглед хаотични движения на въздушни маси, е съставена от тропосферата, която се простира от земната повърхност до около 11 хиляди метра височина. Над нея се намира стратосферата, която достига около 50 хиляди метра. Приетата за физическа граница на атмосферата е височината от 1000 - 1200 км. Останалите слоеве са мезосфера (50 - 90 км), термосфера (90 - 800 км) и екзосфера (над 800 км). Основната маса на атмосферата е в нейните ниски слоеве и 99% от теглото и е в долните 36 хиляди метра. Целият долен слой на атмосферата е в непрекъснато движение хоризонтално и вертикално и основна причина за това е енергията, получена от слънцето. То загрява земната повърхност изключително неравномерно (най-силно в тропиците и на екватора), а тя от своя страна отразява и отделя топлина в различна степен - водните площи трудно се загряват и трудно отделят топлина в атмосферата за разлика от сушата. Това неравномерно загряване от своя страна води до различно разширение и преместване на атмосферата и до промени в атмосферното налягане. На съвсем локално ниво различното загряване на въздуха над гора (по-малко), поляна (по-голямо) и над езеро (най-малко) води дотам, че в даден момент най-топлият въздух (над поляната) се откъсва и тръгва нагоре. На негово място „се втурва“ по-студеният околен въздух, което на земята се чувства като порив на вятъра. Откъсналият се топъл въздух продължава своя път нагоре, като измества по-студения околен въздух във височина. Този топъл въздух се нарича термика и според безмоторните пилоти е най-голямото благо на природата - веднъж центрирали дадена термика, те са в състояние да се извисят на хиляди метри над повърхността. По границите на топлата и студената въздушна маса (които освен с различна температура са и с различно налягане и различна влажност) има триене и завихряне на граничните слоеве, познато като Турбуленция Турбуленции има и когато приземният вятър обтича неравности по релефа, минава през планини, долини и високи съоръжения и сгради. Друг местен тип вятър са бризовете, които духат от морето към брега през деня (брегът отделя по-бързо топлината и студеният морски въздух нахлува) и обратно през нощта (сушата изстива по-бързо от морето). В глобален мащаб се развиват подобни явления, но по доста по-сложен начин, и формират гигантски премествания на въздушни маси. Над определени зони от земното кълбо трайно се формират зони на ниско или високо налягане. Тези зони зависят от сезоните (и положението на Земята спрямо Слънцето). При преместването на тези огромни въздушни маси се образуват гигантски въздушни вихри, наречени циклони и антициклони, а преходните зони между тях се наричат фронтове. В зависимост от свойствата на въздуха фронтовете биват студен или топъл и съответно носят затопляне или застудяване там, където се насочат. Линията, в която фронтовите зони пресичат земята, се нарича линия на фронта. Околофронтовите зони са с нестабилен въздух, като в районите с високо налягане преобладава ясно безоблачно време, докато въздушните маси с ниско атмосферно налягане са предимно облачни. Обяснението за това е много просто - конвергенцията в горната атмосфера причинява постепенно „пропадане“ на въздуха, който стига до земната повърхност. Падащият въздух се нагрява от компресирането си и затова не се образуват облаци, а изобилстват термики. От друга страна, въздухът в областите с ниско налягане постепенно се издига нагоре и от охлаждането и кондензирането се образуват масивни облачни системи. Атмосферното налягане е един от най-важните метеорологични елементи. Прието e, че нормалното атмосферно налягане е равно на налягането, уравновесяващо теглото на живачен стълб с височина 76 (760 милиметра) сантиметра и напречно сечение 1 квадратен сантиметър при температура 0° С, на височина на морското равнище и географска ширина 45° (България се простира между 41 и 44 градуса северна ширина). За единица е приета атмосферата, като 1 атм. = 760 мм живачен стълб. По-късно е въведена друга единица - бар, като за удобство се работи в милибарове (1000 мбар = 1 бар); 1 мбар е равен на сила от 100 нютона върху 1 кв. метър. През последните години е въведена международната единица за атмосферно налягане паскал. За нормални стойности се приемат тези около 1016 хектопаскала (hPa). Ако се върнем при термиката, която оставихме да набира височина, можем да добавим, че тя като вид локално явление силно се влияе от температурния градиент на въздуха, от нахлуващи фронтове и други по-глобални премествания на въздушни маси. В даден момент, ако вятърът не отнася термиките, те достигат точката, в която носената от тях влага кондензира и спомага за образуването на малки пухкави облачета - кумулуси. Те са само част от многото видове облаци, които се формират в атмосферата в резултат на сложните процеси на движение на въздушни маси с различна температура, влажност и налягане. Според състава си облаците са разделени на водни, ледени и смесени. В зависимост от височината са високи, средни, ниски и облаци с вертикално развитие. По външния си вид са купести (кълбести), слоести и вълнообразни. Според международната класификация на облаците те се обозначават с латински наименования и са разделени на четири семейства, десет рода и множество видове и разновидности. Семействата са разделени според тяхното разположение във височина на атмосферата. Всъщност именно кръговратът на водата в голяма степен символизира и движенията на въздушните маси - днешният ураган в Карибите утре е лек средиземноморски бриз, а вдругиден под формата на силен вятър гони боклуците по софийските улици. И после пак и пак... Сайтове на метеоорганизации: http://www.wmo.int/ Световна метеорологична организация към ООН http://www.worldweather.org/ Световна служба за времето http://weather.noaa.gov/ прогнозите на американската метеослужба http://www.ecmwf.int/ Европейски център за средносрочни метеопрогнози, в който членуват 25 европейски страни (в т.ч. и Турция), но не - и България http://www.weather.bg/ сайтът на НИМХ http://www.dwd.de/en/ германската метеослужба http://bulgarian.wunderground.com/ световни прогнози на български език http://weather.digsys.bg/ български метеосайт http://www.eumetsat.int/ Европейска служба за метеосателитите 1. Кракосрочни и средносрочни прогнози Ръководител: ст.н.с. д-р Латин Латинов Състав: 1 ст.н.с., 12 физици-синоптици, от които 4 н.с. ІІІ ст., 6 техници-метеоролози. Основните задачи на секцията са подготовката и разпространението на краткосрочни и средносрочни (до 7 дни) прогнози за времето, както и свръх краткосрочни (до 3 часа) прогнози. Неотделима част от дейността ни е постоянен контрол за настъпили или очаквани опасни и особено опасни метеорологични явления, за които се издават своевременни предупреждения, предназначени за обществото и специализираните държавни органи. При решаването на тези задачи ежедневно се анализира значително количество разнообразна метеорологична информация, получавана от специализираната наблюдателна мрежа на НИМХ покриваща цялата страната а така също и от световната метеорологична мрежа и информационни центрове. В този поток информация са включени: спътникови снимки; радарна информация; щормови съобщения; аерологични сондажи; числени хидродинамични прогностични модели; глобални числени прогностични модели; разнообразна тясно специализирана информация; В резултат на проведения детайлен анализ на тази богата метеорологична информация, се изготвят множество информации и бюлетини, свързани с развитието и състоянието на времето, които обслужват централните ведомства, редица предприятия и фирми, медии и граждани. В секцията се работи денонощно. Специализирана информация може да се получи винаги на тел.: 0 900 12 015, който може да се избира от цялата страна (8 имп./мин.) 2. Дистанционни методи Ръководител: ст.н.с., д-р Рангел Петров Състав: 2 - ст.н.с., 1 - н.с., 4 - специалисти с висше обр., 4 - техници. Дейността на секцията е съсредоточена в развитието и приложението на най-модерните съвременни методи и средства, осигуряващи информация за атмосферните явления свързани с облаците и валежите, както и използването и за краткосрочни и свръх краткосрочни метеорологични прогнози. Секцията поддържа целогодишната денонощна оперативна дейност на автоматизираната радарна система МРЛ-5, като практически, в реално време, предоставя получаваната информация за състоянието на атмосферата до специализираните прогностични звена на НИМХ. Втората, не по-малко важна оперативна задача на секцията е поддържане на оперативния поток спътникова информация , която позволява оперативните прогностични звена да следят непосредствено протичащите глобални атмосферни процеси. Натрупаният информационен архив подсигурява и разнообразната експертна дейност при анализ и оценка на опасни атмосферни явления Наред с оперативните задачи, в секцията има и разнообразна научна и научно-приложна дейност , продуктите от които позволяват по-изчерпателното анализиране на тези два типа информация. Секцията има и амбициозни планове за бъдещо развитие и ясни перспективи 3. Прогностични методи и системи Ръководител: ст.н.с. д-р Нейко Нейков Състав: 2 ст.н.с., 2 н.с. І ст., 1 инженер, 2 техници.

Психологически тест Разходка в планината... Затворете очи и си представете, че сте в гора в планината, ден е, времето е хубаво и грее слънце. Ще ви представя няколко ситуации... От вас се иска да опишете образите, които ви предлагам, така, както си ги представяте, опишете своето поведение, тяхното поведение (ако са живи), опишете също така чувствата, мислите и асоциациите си. 1. Горска пътека. Вие се движите по нея. (Може и да поспирате, ако решите)... 2. Намирате ключ, лежащ на пътя. 3. Планински поток. 4. Мечка. Какво прави, какво правите вие?! 5. Постройка. Каква? какво правите? 6. Куче. 7. Зад постройката, кон пасе трева. 8. Стигате до морски бряг. (Явно пътеката е слязла надолу, без да усетите, умислени по пътя...) 9. Морето. --- Напишете това, което си представяте за всяка една ситуация и, ако сте били послушни, ще ви дам и ключа за теста!

Тестове за интелигентност - Изчислете своя IQ! IQ Test Labs http://www.intelligencetest.com/ Mensa http://www.mensa.org/workout.php Tickle http://www.tickle.com/ Потърсете следните тестове: The super IQ test The classic IQ test Test Cafe http://www.testcafe.com/iqtest/iqtest.html Test the nation http://www.bbc.co.uk/testthenation/

Приказките предопределят нашите роли в живота и в любовта. За детските приказки и за психотерапията. Приказкотерапия – що е то? Спящата красавица, Червената шапчица, Пепеляшка, Снежната кралица, Василиса Прекрасна, Снежанка, Пенелопа, Ариадна, красивата Елена, баба Яга, добрата фея, ламята, лисицата, златната рибка, Иван Глупакът, Синдбад мореплавателя, Питър Пан, Али баба, Аладин, Хари Потър, Менелай, Парис, Одисей, Ахил, Хектор, Тезей, Херкулес, Едип, Орфей, крал Артур, Спартак, Александър III Македонски, Крали Марко, Квазимодо, Пъг, третият брат, котаракът в чизми, гарванът, вълкът, орелът, ракът, охлювът, блатният дух, грозното чудовище, грозното патенце... списъкът с примери е безкраен... – сами избираме коя роля да играем, с кой приказен, митологичен, легендарен или исторически персонаж да се самоидентифицираме. “Имало едно време...”, “Някога, много отдавна...”, “Преди много години...”, "В дълбините на времето...", “В зората на историята...”, “В XII век пр. Р. Хр. ...”, "Преди 13 500 години..." ... Така започват не само приказните, но и напълно реални и исторически достоверни истории. Известно ви е за чии истории иде реч – за моята, за вашата, за историите на моите приятели, на вашите приятели, на всички хора. Не си мислете, че вълшебните приказки са само атрибут на щастливото детство, като бабините курабийки, като плюшената играчка, с която заспиваме, като люлеещия се стол – конче, като игрите с куклите или с пластмасовите войници... Искаме или – не, хората се раждат, за да претворят в живота си някоя приказка или пък – няколко приказки. От хилядолетия - насам, все това правим и не се уморяваме да разиграваме различните сценарии, усвоени в течение на нашето детство. Върху главите на децата се изсипват купища сценарии – и приказни, и митологични, и легендарни, и исторически, и литературни, и от басни... Още в най – крехка възраст, всяко дете започва да отдава предпочитание на някаква определена история (или на някакви определени истории) и моли родителите си да му я (ги) разказват безброй пъти. Именно любимата приказка (или няколкото любими приказки) ще стане (станат) определяща (определящи) при формирането на неговия жизнен сценарий, именно тя (те), впоследствие, ще може (могат) да обясни (обяснят) психологически логиката на няговите постъпки. Не е трудно да се разбере коя е “вашата приказка” (могат да бъдат и няколко приказки!). Не се предоверявайте на паметта си, защото тя, нерядко, приема желаното за действително, за истинно, за истинско. Трябва да определите с кой персонаж (кои персонажи) от любимата ви история (любимите ви истории) се самоидентифицирате. Защото всеки герой разиграва, от векове – насам, някаква точно определена социална роля... Спящата красавица живее в очакване да бъде открита от принца. Пепеляшка позволява на всички да я експлоатират. Червената шапчица се среща с вълка и... отказва да порастне, а баба й не желае да умре в старчески дом (затова, умират?) – вълкът ги изяжда... Спартак не иска да умре като роб. Александър мечтае да стане велик пълководец. Али баба открива пещера, пълна със съкровища. Аладин открива вълшебна лампа и вълшебен пръстен, обитавани от духове, които му помагат. Златната рибка сбъдва три желания. Полубогът Ахил предпочита да умре млад и известен, отколкото стар и неизвестен. Той е почти безсмъртен, но бива улучен от отровна стрела в единственото незащитено място на тялото си – петата. Одисей, с хитрост и измама, успява да превземе Троя и, след Троянската война, обикаля моретата, в продължение на много години. А в родината му, неговата вярна съпруга – Пенелопа – го чака. Парис трябва да даде златна ябълка на най – красивата богиня (и да обиди останалите богини!). За награда, позволява му се да се сдобие с най – красивата жена на света (за сметка на цар Менелай, който я губи!) и да убие почти безсмъртния Ахил. Най – силният човек на света – Херкулес – трябва да извърши 12 подвига, даже, за малко, подпира небето, за да не се срути то върху Земята! Тезей се лута в критския Лабиринт, среща Минотавъра, убива го, а, с помощта на принцеса Ариадна, успява да излезе оттам. Отвлича я, а, после я изоставя, заради друга жена. Баба Яга живее в къща с кокоши крака, която може да се движи, а, освен това, вещицата може да лети, яхнала метла с дълга дръжка. Орфей трябва да изведе съпругата си – Евридика – от света на мъртвите, но без да се обръща назад. Нетърпелив да я види отново или невярващ, че тя се движи зад него, той проявява неблагоразумието да погледне назад и я губи. Лисицата успява да принуди гарвана да изграчи и да изтърве парченцето сирене, което е стиснал с клюна си, успява да накара болния вълк да я носи на гръб, открадва рибния улов от стареца, но не успява да достигне до гроздето и решава, че то е кисело... Иван Глупакът трябва да отиде неизвестно къде, да се срещне с неизвестен персонаж, да донесе неизвестно какво – информация или предмет... И така нататък. И нататък – така... Интересно е да се знае, че в реалния живот, хората, приели за свой пътеводител роли от една и съща приказка (легенда, мит, история, роман, басня...), рано или късно, неизменно се срещат един с друг. Така, в живота на красавицата винаги присъства едно чудовище, ужасно грозно, на външен вид, но добро по душа. Присъстват, също така, и слабият баща, заради когото красавицата тръбва да се пожертва – да се прежали и да се омъжи за чудовището (или – за жабока). До тази тройка се нареждат и алчните сестри, които виждаме и около Пепеляшка. Снежанка е обградена от най – вярната стража – седем джуджета, нейни върли фенове, които ще трябва да я отстъпят на мъжа, който успее да я съживи с целувка. Червената Шапчица задължително среща своя вълк (понякога – не само един!). По любимите приказки е лесно да определим кои ще бъдат нашите житейски проблеми, кои ще бъдат нашите спътници в живота, но – и какви стратегии и тактики за решаването на житейските си проблеми да изберем. Например, Снежната кралица ще играе ролята на фаталната жена (la femme fatale) в живота на мъжете, а Герда ще стопля вледенените мъжки сърца. Спящата красавица и Снежанка, от своя страна, ще спят, докато мъжа на мечтите им ги открие (за всеки влак има пътници, а, също така, и за всеки пътник има влак) и ги събуди с целувка. Чудовището (Звярът) и Жабокът ще чакат някоя принцеса да ги целуне, за да се превърнат в красиви принцове (без царство!). Крал Ричард I Лъвското Сърце ще иска да размени цялото си царство за един кон, с който да избяга от бойното поле, където армията му търпи поражение. Жана д’Арк и Ивайло ще поведат своя народ срещу нашествениците и ще ги прогонят. Рицарите от ордена на Тамплиерите ще бъдат изгорени на клада, макар да са невинни. Жана д’Арк – също. Но, малко след това, проклятията им ще донесат мъщителната смърт на техните мъчители. Хари Потър и Пъг, един ден, ще порастнат и ще станат най – великите магове във Вселената. Дон Кихот ще се бори с вятърни мелници, които ще му се привиждат като зли духове, демони и сарацини... Едно време, нашите предци са се отнасяли напълно сериозно към вълшебните истории. Чак до XVIII век, е било съвсем в реда на нещата, приказки да се разказват не само на децата, но – и на възрастните. Днес, като че ли, тази традиция, постепенно, се завръща, във вид на новаторска... психотерапевтична практика, наречена “приказкотерапия”. Използването на приказките за решаването на лични проблеми е ново направление в психотерапията, но, както показва практиката – много интересно и много перспективно. Приказката притежава психотерапевтичен ефект, тъй като в нея, абсолютно винаги, се намира изход от проблемната ситуация, а слабият или ощетеният герой, в края на повествуванието, се трансформира в силна, успяваща и самоатуализираща се личност. В някои случаи, е по – полезно да представиш своята житейска история във вид на приказка, а не – да търсиш готов приказен сценарий. Когато, по време на психотерапевтичен сеанс, на възрастен човек му предложат да измисли приказка за самия себе си, той тръгва по същия път, по който върви и всеки автор, от хилядолетия – насам: разказва за нещата, които го вълнуват, които го огорчават, които го плашат най – много, тоест – за своите лични проблеми. Любопитен е фактът, че приказките, измислени от деца, не са толкова “цветни” – много по – реалистични са и рядко краят им завършва щастливо. Приказките на възрастните, често, изобщо нямат край – нито добър, нито лош. Всъщност, краят им се натрапва от само себе си, както става и при приказките, но разказвачът не го вижда ясно. Или, по – точно – на него, от самото начало, не му достигат сили да приеме очевадното решение (очевадните решения) на проблема (проблемите) си. Но, рано или късно, събира смелост и поглежда истината в очите. Вашият избор на герой в ролевите компютърни игри или в ролевите книги – игри дава възможност да нучите своите силни и слаби страни – като воин и като приключенец. Можете да си изберете герой измежду следните типажи: варварин, гладиатор, горски елф, мрачен елф, джудже, вещица/магьосник, некромант, звероукротител, нинджа, монах/мъдрец, крадец... списъкът не претендира за изчерпателност. Животът може да се разглежда като “реална приказка”, като “театър” или като “филм”. Ролите, които играем са различни: учители и ученици, ергени и семейни, млади и стари, мъже и жени, деца и родители, богати и бедни, щастливи и нещастни, добри и зли... И така нататък... Допълнителни нюанси към тези роли прибавя изборът на някой приказен или друг персонаж, чийто живот ни служи за пример и, чийто жизнен опит ни помага да преодоляваме своите житейски трудности. Разбира се, не бива да забравяме, че не живеем нито в приказка, нито във филм, нито в минала историческа епоха, а - в настоящето. Откъдето следва, че всички сценарии и роли, които се намират в нашето съзнание, трябва да бъдат редактирани, с оглед на съвременната действителност. Приказкотерапията е част от литеартурната психотерапия. Наред с много други видове психотерапия (музикотерапия, рисувателна терапия, театрална терапия/терапевтичен театър, поезиотерапия, танцова терапия, игрова терапия, терапия чрез бойни изкуства и така нататък), тя е част от изкуствотерапията/арттерапията. Психотерапията е една много приятна паралелна терапия, която може да се прилага заедно с медикаментозната терапия или като самостоятелно лечение при множество психични, соматични (тоест - телесни) и психо – соматични заболявания. Неделин Бояджиев

По наша идея и инициатива през декември 2004 година проведохме анкета в Търговска гимназия “Васил Левски” – гр. Пловдив. Тя е едно от най-старите и елитни учебни заведения не само в гр. Пловдив, но - и в страната. През 2005 г. Търговската гимназия ще отбележи своя 95-годишен юбилей. В училището се подготвят средни специални кадри от всички сектори на икономиката. В анкетата се включиха общо 90 ученици. Движение Български Великден изказва своята благодарност към директора на училището г-жа Юлия Юрдекова, учителския колектив и всички ученици за оказаното съдействие и съпричастност в провеждането на анкетата. Ето какви са в обобщен вид резултатите от тази анкета: Въпрос № 1: Доволни ли сте от начина на преподаване във вашето училище? Какво трябва да се промени? · 91 % са доволни от начина на преподаване в училището · 9 % не са доволни Препоръки на учениците: · Да се преподава на по-достъпно ниво · Да се обяснява по-добре всеки урок и учебният материал да се поднася по по-интересен и разбираем начин · Учебната програма да не е натоварена с излишна информация · Учителите да проявяват повече уважение към учениците · Учителите да са по-етични, да не са прекалено строги и да се отнасят с повече разбиране към проблемите на учениците · Учителите да имат еднакво отношение към всички ученици и да не проявяват субективизъм и пристрастие · Учителите да не изкарват личните си проблеми в час Въпрос № 2: Считате ли, че в учебната програма трябва да има повече предмети с практическа насоченост? Бихте ли желали да получите повече знания и в кои области? · 92 % смятат, че в учебната програма трябва да има повече предмети с практическа насоченост · 8 % считат, че учебната програма е достатъчно натоварена и не желаят включването в нея на още предмети Препоръки на учениците: В програмата трябва да има повече практически часове по следните предмети: · компютърни технологии · информатика · чужди езици · математика · спорт · специални предмети – стенография, статистика, счетоводство, банково дело, право, търговия, връзка с обществото и други · ЗИП (задължително избираема подготовка) и СИП (свободно избираема подготовка) по предмети, с които се кандидатства във ВУЗ – история, биология и други. Така ще се избегне ходенето на частни уроци. · осигуряване на практика във фирми Въпрос № 3: Какъв, според вас, трябва да бъде начинът на изпитване в час? · 53 % - чрез тестове · 21 % - устно и писмено изпитване · 16 % - писмено · 10 % - устно изпитване Препоръки на учениците: · Да се премахнат задължителните 6 броя оценки за оформянето на крайния успех за срока по всеки предмет · По време на изпитването да се предразположи ученика (Не са дадени предложения в тази посока.) Въпрос № 4: Какво е вашето мнение за матурите? · 86 % са твърдо против матурите · 14 % са за матурите, но да съществува възможност за освобождаване при постигнат успех над 5,00 или 5,50 Препоръки на учениците: · Матурите излишно затормозяват учебния процес · Няма достатъчно време за подготовка за текущите изпити, държавните изпити по специалните предмети и кандидат-студентските изпити . Само желаещите да кандидатстват във ВУЗ да полагат матури · С оценката от матурата да може се кандидатства във ВУЗ - без приемен изпит Въпрос № 5: Какви стимули трябва да бъдат въведени, за да се повиши качеството на образованието? · 86 % са за въвеждането на стимули · 14 % не изразяват мнение по този въпрос Препоръки на учениците: · Повишаване размера на стипендиите за отличен успех – поне в троен размер /В момента стипендията е 21 лева/ · Учебниците да са написани на по-достъпен и разбираем за учениците стил · Осигуряване на по-добра материална база · Повече практически часове в учебната програма · По-добри компютри за работа · Осигуряване на практика във фирми по време на обучението · Намиране на работа след завършване на обучението за отличниците · Учениците с успех 6,00 да се освобождават от класни работи · Възможност за освобождаване от матури · Осигуряване на излети и екскурзии за класовете с по-висок успех (Трябва да има дисциплина по време на екскурзиите! Инак, никой учител не би си сложил главата в торбата.) · Увеличаване на родителския надзор · По-добро отношение на учителите към учениците · По-добра компетентност и квалификация на учителите · Повишаване на учителските заплати Въпрос № 6: Доволни ли сте от своите учители? Какви са препоръките ви към тях? · 46 % са доволни от всички свои учители · 46 % са доволни, но не от всичките си учители · 8 % не са доволни от учителите си Препоръки на учениците: · Учителите да се отнасят към учениците като към хора и приятели, а не - да имат само формално служебно отношение · Да проявяват повече търпимост и спокойствие към колегите си и към учениците си · Да не се държат към учениците си като към по-низши същества · В отношенията учители – ученици да има повече уважение и взаимно разбирателство · Да обясняват по-добре учебния материал · При приемане на работа, учителите да държат задължително психологически тест · Учителите да имат еднакви критерии към всички ученици и да не правят разлика между тях, т.е да са безпристрастни, а не - да проявяват субективизъм · Да се засили контрола върху учителите (От страна на районните инспекторати на МОН, директорите, родителите...) · Учителите да направят часовете си по-интересни и увлекателни за учениците Въпрос № 7: Имат ли принос вашите родители в обучението ви? · 90 % - родителите имат принос в обучението на децата си · 10 % - родителите нямат принос в обучението на децата си Приносът на родителите: · Финансиране на обучението – закупуване на учебници, тетрадки, храна, облекло и други · Осигуряване на домашен уют и приятна обстановка за учене · Морална подкрепа и насърчение · Помощ при усвояване на част от учебния материал Въпрос № 8: Достатъчни ли са знанията, които получавате, за да се реализирате успешно в живота – продължаване на образованието или намиране на работа? · 52 % - знанията не са достатъчни · 48 % - знанията са достатъчни Ходите ли на частни учители и защо? · 62 % ходят на частни уроци · 31 % не ходят на частни уроци Причини за ходенето на частни уроци. Препоръки на учениците: · Поправяне на грешки и пропуски в обучението · Подготовка за текущи изпити през годината и за класни работи · Знанията в училище не са достатъчни за подготовката за кандидат-студентските изпити · В учебния материал е включена информация, която е излишна и затормозяваща, а се пропускат съществени неща · В учебната програма да се включват всички необходими знания за кандидатстване във ВУЗ, защото не е нормално в училище да се преподава едно, а по време на кандидатстудентския изпит да се изисква друго Въпрос № 9: Имате ли финансови затруднения при снабдяването ви с учебници и как, според вас, трябва да се разреши този проблем? · 60 % - имат финансови затруднения · 40 % - нямат финансови затруднения Препоръки на учениците: · Учебниците са написани на много висок и неразбираем стил – информацията да е по-опростена · Да се намали цената на учебниците, защото са много скъпи · За цялата страна да се определи само един вариант на учебник за всеки отделен предмет, а не както е досега – съществуват над 10 варианта на учебници, издавани от различни издателства, което води до объркване и различия в подготовката на учениците. Имаше 22 варианта за учебник по биология! · Държавата да осигури безплатни учебници или да поеме поне 50 % от цената им Въпрос № 10: Какво е вашето отношение към тютюнопушенето и наркоманията? Тютюнопушене: · 91 % са противници на тютюнопушенето · 9 % не отричат тютюнопушенето Наркомания: · 100 % са твърдо против употребата на наркотици Мнения и препоръки на учениците: · Тютюнопушенето и наркоманията са много вредни за здравето · Да се забрани пушенето на обществени места, защото пушачите вредят не само на себе си, но - и на всички останали · Да има повече информация по проблемите на тютюнопушенето и наркоманията · Да има по-сериозни наказания · Родителите да не крият децата си наркомани, а да ги подлагат своевременно на лечение http://www.bgvelikden.org/

Хиперборея – арийската империя отвъд Полярния кръг Данните от няколко проведени наскоро археологически експедиции доказват, че прародината на индоевропейските племена следва да се търси в най-северните райони на Стария континент. Стоян ПЕТРОВ списание "Ние" На колко години е човечеството? Съвременните учени, по правило, сочат цифрата 40 000 години – т.е. епохата, когато се появяват първите кроманьонци. Това е и стандартният времеви интервал на човешката история в научната и справочна литература. Има обаче и други цифри, нямащи нищо общо с тази. Така древните халдейски, египетски и гръцки историци изчисляват възрастта на човечеството на около 400 000 години. Според астрономите и жреците на маите пък, човешката история започва в 5 041 738 г.пр.н.е.! Напоследък археолозите направиха редица открития, които като че ли доказват правотата на старите летописи. Включително и по отношение на една от най-загадъчните древни пра-цивилизации – тази на “хиперборейците”. Думата буквално означава, “онези, които живеят отвъд Борей (Северния вятър)” или просто “Северните хора” За тях съобщават много антични автори. Така, един от най-авторитетните учени в Древния свят Плиний Старши описва хиперборейците като съвсем реален макар и много стар народ, живеещ в района на Полярния кръг и генетично свързан с гърците чрез общия култ към Аполон Хиперборейски. Според него, хиперборейските племена от незапомнени времена обитавали най-северните райони на Европа, където “слънцето не залязва половин година, климатът е изключително благоприятен, а хората живеят изключително дълго”. Очевидно, съдейки по представите на тогавашните историци, Хиперборея се е намирала някъде в района на Полярния кръг, където слънцето действително не залязва по цели месеци. Що се отнася до описанието на тамошния климат, проведените съвсем наскоро комплексни изследвания в Северна Шотландия доказват, че до края на Второто хилядолетие пр.н.е. климатът в Крайния север на Европа е бил подобен на средиземноморския и регионът буквално е гъмжал от топлолюбиви животни. Впрочем, още преди време руски океанографи и палеонтолози стигат до извода, че в периода между 30-то и 15-то хилядолетие преди н.е. климатът в Арктика е бил достатъчно мек, а Северният ледовит океан е представлявал топъл воден басейн, въпреки ледниците, покриващи по-голямата част от тогавашна Европа. Като доказателство за това се приема и ежегодната миграция на прелетните птици, притежаващи генетично програмирана памет за топлата Прародина на Север. Свидетелство за съществуването на древна високоразвита цивилизация в най-северните части на Стария континент пък са многобройните внушителни каменни съоръжения и мегалитни постройки (като световно известната каменна обсерватория в Стоунхендж, алеите с менхири на полуостров Бретан или загадъчните каменни лабиринти, открити на Колския полуостров). В една, запазена до наши дни, карта, изработена от Герхард Меркатор – най-известният средновековен картограф, който очевидно е ползвал неизвестни древни източници, Хиперборея е изобразена като огромен арктически материк с висока планина (наречена Меру) в центъра. Всъщност, въпреки оскъдните сведения на историците, античният свят очевидно е разполагал с многобройни данни за живота и нравите на тайнствените “хиперборейци”. Най-вече поради това, че корените на отдавнашните и тесни връзки между тях и другите племена, населяващи антична Европа, водят към онази полумитична общност на пра-индоевропейската (или арийската) цивилизация, която все повече съвременни учени свързват със земите около Полярния кръг, смятани от древните за “края на Земята”. Тоест, северната континентална линия на Евразия, където напоследък археолозите откриват нови следи от Изключително стара култура Впрочем, според Есхил, именно тук “на края на земята”, в безлюдната пустиня на дивите хиперборейци, по заповед на Зевс, бил прикован и митичният Прометей, дръзнал да даде на хората огъня, а също да им открие тайните на движението на звездите и планетите, да им подари буквите и да ги научи на земеделие и корабоплаване. Пак там, в далечната северна Хиперборея, легендарния Персей се сражава с чудовището Горгона Медуза. Между другото, много антични автори, упорито внушават, че обитателите на тази легендарна страна, освен всичко друго, можели и … да летят. Възможно ли е, древните жители на Арктика да са владеели тайните на въздухоплаването? Не бива да отхвърляме с лека ръка подобна хипотеза, след като през последните години върху скалите край стотиците езера в Карелия (област в Северна Русия и Финландия) учените откриха множество изображения на летателни апарати, наподобяващи въздушни балони. Интересно е, че един от най-разпространените символи на древната Хиперборея са били широко разперените крила – археолозите постоянно ги намират, най-често изработени от зъби на морж, в гробниците на първите жители на Арктика – при това както на европейския така и на американския бряг на Северния ледовит океан. Истинска сензация обаче предизвикват твърденията им, че тези находки са по-древни от откритите сходни изображения на териториите на някогашните египетска, асирийска, хетска и персийска държави. В древноиндийския епос (включително в класическата поема “Махабхарата”) се съдържат много данни за прародината на арийските племена, завладели преди четири хиляди години полуостров Индустан. Повечето от тях поразително съвпадат с описанието на загадъчната Хиперборея в съчиненията на европейските антични географи. Така, във ведическите книги могат да се открият описанията на религиозни обреди, каквито и днес се изпълняват от народностите, населяващи земите отвъд Полярния кръг, както и растения, които със сигурност не могат да се видят в Индия, но са типични за крайния европейски Север. Върху керамични съдове от периода, непосредствено след арийското нашествие в Индустан, пък са изобразени лосове и други животни, също обитаващи земите около Полярния кръг. От друга страна, анализът на древногръцкия мит за бог Аполон също навежда на мисълта, че става въпрос за прастар култ, пренесен на Балканите някъде от далечния Север на Стария континент. В същото време, описанията на приказната Валхала в скандинавската и германска митологии, поразително съвпадат с тези от индийските легенди и с изобразената на картата на Меркатор Хиперборея с нейната свещена планина Меру. Тоест, налага се хипотезата за съществувала в дълбока древност в Северна Европа култура, дала по-късно началото на гръцката, индийската, келтската и редица други цивилизации. За това говорят и многобройните каменни лабиринти, които учените откриват в Карелия и Колския полуостров, напомнящи умалени макети на онези, типични за крито-микенската цивилизация например. Или пък малките каменни пирамиди от натрупани камъни, наподобяващи по нещо египетските. Но, ако в дълбока древност, в районите около Полярния кръг действително е съществувала страната на легендарните хиперборийци, откъдето в различни епохи на Юг или Югоизток са се отправили прадедите на старите елини, индо-арийци или келти, би трябвало тя да е оставила и други материални следи от своето съществуване. Доскоро такива липсваха, но проведените преди няколко години в района на Колския полуостров научни експедиции “Хиперборея-97” и “Хиперборея-98” попадат на находки, които могат тотално да обърнат представите ни за историята на човечеството. Водени от д-р Валерий Дьомин, групата руски учени откриват останки от древен път, покрит с обработени каменни плочи, водещ в непроходимата карелска тундра към едно от стотиците местни езера, за което и до днес се разказват странни легенди. На брега му, върху огромна отвесна скала, пред смаяните погледин на изследователите се открива 70-метрово изображение на странно човекоподобно същество с разперени ръце. Достъпът до него е възможен само с най-съвременна алпинистка техника. Според древна саамска легенда, върху скалата е изобразен Куйва – вождът на коварните чужденци дошли отвъд Полярний кръг, които за малко не изтребили напълно местните лапландски племена. Само намесата на духовете, призовани от лапландските шамани спасила последните, превръщайки Куйва в черна сянка върху скалата. Малко по-късно, стигайки планината Нинчурт, експедицията попада на остатъци от държавата на Куйва – загадъчната Хиперборея от европейските легенди. Учените откриват голям културен център, макар и полузасипан от скални отломъци и ерозиран от многобройните ледници и лавини. Виждат гигантски отлично обработени каменни плочи с правилни геометрични форми. Стъпала, които сякаш не водят никъде (истината е, че просто не можем да кажем, къде са водели пред 20 хиляди години). Стени, издигнати с поразително за онези далечни времена умения. И накрая, Най-впечатляващото откритие - останки от изключително древна астрономическо обсерватория (при това намираща се в безлюдните планини отвъд Полярния кръг!) с 15-метров улей, издигащ се нагоре, към звездите и с каменни визири в двата си края. По външния си вид и функционалното си предназначение, обсерватория напомня големия, зарит в земята секстант на прочутата средновековна обсерватория на Улугбек край Самарканд. Като цяло, развалините пък наподобяват изоставените високо в Андите каменни градове, построени от до-инкските цивилизации. Впрочем, сравнението едва ли е уместно, защото паметниците от пред-колумбовата епоха в Новия свят са не просто известни, но и достатъчно добре изучени, докато откритите наското отвъд Полярния кръг останки от арийската Хиперборея принадлежат към далеч по-древна култура и, на практика, все още остават неизвестни за широкия кръг европейски учени.

Общото ни живеене в социализма освен всичко останало ни е дарило (или наказало) именно с такива проблясъци и странности, които невинаги знаем как да изразим. До каква степен помагаме и даваме шанс на тези по-сложни настроения и състояния да бъдат изразени? Как и в каква среда те могат да бъдат споделяни? До каква степен вече сме готови да погледнем на този период от живота си в цялата му парадоксалност и (не)обратимост и да се опитаме да разгадаем странните взаимовръзки, които определят и сегашното ни настояще? Дали 15 години след 1989 не са достатъчен период за порастване, за набиране на кураж да разкажем социализма именно през личните си преживявания? И дали това няма да ни върне „откраднатото“, липсващо чувство за идентичност? Това е част от енергията, която стои зад раждането на проекта „Аз живях социализма“. Другите емоции, страсти и привързаности са на съавторите на проекта - Георги Господинов, Румен Петров и Калин Манолов, както и на двете организации, осъществяващи този проект - Фондация за нова култура и Българско общество за индивидуална свобода. Проектът цели да събере лични истории за онова време и да окуражи хората да разказват и да пращат истории - всичко това може да бъде видяно и прочетено на http://www.spomeniteni.org/ . А, за да стане, този проект има нужда и от страстите и историите на всеки - защото всяка история е уникална и, защото, и през социализма, както и днес, ние сме живели различно и сме правили различни избори. Това е въпросът - така ли е било всъщност? http://www.spomeniteni.org/

Коя е най-хубавата българска дума? Я да видим сега... Според вас, коя е най-хубавата българска дума? Имаше подобно проучване на радио "Ретро - радио"... Думите за избор са били повече от 2000... Аз ви предлагам едно скромно списъче, защото нямам идея какви думи са били предложени... От списъка, изберете 3 думи или предложете свои... Татковина, родина, благодаря, любов, отечество, мама, дете, семейство, обич, обичам те, България, свобода, чедо, люде, сбогом, премъдрост, прелюбопитен, хубавица, хубавелка, любвеобилен, душа, балкан, планина, батко, кака, татко, отец, властелин, чернокнижник, дядо, баба, благоразположение, приказка, принцеса, пиянде, кошута, господар, цар, небеса, дъжд, учител, хляб, благозвучие, благоприятно, слънце, радост, зорница, омаен, щастие, огнище, сияние, чародей, достолепен, премного, любословие, магьосница, черноризец... Списъкът не претендира за изчерпателност. --- В самото проучване, победи думата "благодаря". Моите предложения са: премъдрост, черноризец, чародей... Абе, все от старобългарски ми идват...

Sur les traces du peuple thrace La Bulgarie est le nouvel eldorado de l'archéologie. C'est là qu'apparaît, au Ve millénaire avant notre ère, la première civilisation développée d'Europe, celle des Thraces. Les plus anciens occupants de la péninsule balkanique. Par Maya de Loën La découverte en 1971, près de Varna, sur la mer Noire, d'une nécropole de 294 tombes, datant des Ve-IVe millénaires av. J.-C., révèle une civilisation insoupçonnée. Les 3 000 objets en or trouvés dans les sépultures témoignent du remarquable savoir-faire des orfèvres de l'époque. Ces bracelets, diadèmes, appliques et sceptres appartenaient à une société organisée dont l'aristocratie était puissante et riche. Depuis trente ans, dans toute la Bulgarie, d'inestimables trésors ont été également mis au jour, tous en or ou en argent massif. Plus de trente tombeaux mausolées (Ve-IIIe siècle av. J.-C.) ont été dégagés et ouverts. Le tout premier, découvert en 1944, à Kazanlak, reste un des rares chefs-d'oeuvre de l'art antique à nous être parvenus parfaitement conservés. Ainsi donc, au moment où des foyers de civilisation brillent sur les terres d'Egypte, de Palestine et d'Asie Mineure, en Europe, dans les Balkans, rayonne une civilisation non moins brillante. La conquête romaine l'affaiblit considérablement. L'arrivée des Slaves et des Bulgares achève le travail. De culture orale, sa voix s'est tarie avec le temps. A la lumière des nouvelles découvertes, son histoire émerge peu à peu, bousculant les modèles établis. L'année 2004 restera dans l'histoire de l'archéologie bulgare comme l'année « en or ». Au mois d'août, à deux kilomètres du village de Shipka, près des vestiges de Seuthopolis, l'antique capitale du royaume des Odrysses, l'équipe d'archéologues du professeur Gueorgui Kitov qui explore le tumulus appelé la Sainte touche au but. La vallée alentour qui porte le joli nom de Vallée des Roses - au centre géographique de la Bulgarie - est, en fait, la « Vallée des rois » thraces. Des 1 500 tombes de la nécropole, rares sont celles qui ont échappé aux pilleurs. Mais Kitov est un homme chanceux. Depuis le début de la saison, lui et ses collègues ont mis au jour cinq tombeaux thraces. Un record. Dans l'un d'eux se trouve un temple vieux de vingt-quatre siècles ; dans un autre, la première tombe en briques du IVe siècle av. J.-C. L'ouverture de la sépulture du tumulus de la Sainte est imminente. La première des six dalles retirée, le chef de l'expédition verse du vin rouge sur le sol en signe de respect envers les morts, coutume bulgare empruntée aux rites funéraires thraces. Peu à peu, l'intérieur apparaît. Ses parois, maçonnées, sont de gros blocs de granite habillés de plaques plus fines. Le déblaiement dure tout l'après-midi. Tard dans la soirée, à la lumière du groupe électrogène, les archéologues découvrent, à l'endroit où doit se trouver la tête du défunt, un masque en or massif de 690 grammes, face vers la terre. La trouvaille fait sensation. Seuls les pharaons d'Egypte et les rois de Mycènes et de Thrace partaient dans l'au-delà parés de tels masques. Celui-ci a cependant quelque chose d'unique, il célèbre la vie et non la mort. Le professeur Kitov pense tout de suite au grand roi Tires, fondateur au Ve siècle av. J.-C. du royaume des Odrysses qui s'étendait depuis le Danube inférieur jusqu'à la mer Egée et de la mer Noire à la Macédoine. La puissance militaire et économique de l'Etat odrysse tenait en respect ses voisins, Athènes comprise. Outre les 144 pointes de flèches, les quatre fers de lance et une épée, une cuirasse en bronze, en parfait état, complète la parure du défunt. Elle est en deux parties, poitrine et dos, reliées par des plaques en fer. « Après cette découverte, commente le professeur, nous sommes en mesure de dire très exactement à quoi ressemblait le guerrier thrace. » Une bague en or de 20 grammes, de fabrication grecque, représentant un athlète olympique qui fait de l'aviron, et une coupe en argent à fond plat et à deux anses sont les derniers objets retirés de la tombe. Il n'y a pas de squelette à proprement parler, seulement quelques ossements d'un corps démembré, enterré vraisemblablement selon le rite orphique. La légende raconte qu'Orphée fut pareillement mis en pièces par les Ménades, furieuses de ne pouvoir accéder à l'initiation qu'il dispensait. Seuls les hommes y avaient droit. Descendants d'Orphée, enfants de la Terre et du Soleil, les Thraces croyaient dans la vie après la mort. La tête du guerrier thrace fut probablement emportée par les eaux du fleuve l'Hèbre (aujourd'hui la Marica). A la fin septembre, à quelques kilomètres de là, dans le tumulus la Grande Kosmatka, l'équipe du même Kitov fait une nouvelle découverte : le tombeau supposé du roi Seuthès III (IVe s. av. J.-C.), qui donna son nom à la cité de Seuthopolis. A l'entrée du tombeau mausolée, une magnifique tête de bronze, arrachée à ce qui a dû être une statue grandeur nature, accueille l'équipe. Elle représente un homme à la barbe de patriarche, au front dégarni et au regard d'une intensité rare. Les yeux sont en pierres semi-précieuses. Un dieu ? Kitov penche plutôt pour l'effigie du souverain thrace. Les jours suivants lui donnent raison. L'occupant de la chambre funéraire est bien le roi. Deux des objets, une coupe à vin et une petite cruche, portent l'inscription « propriété de Seuthès III ». Un couloir long de 13 mètres et deux pièces précèdent la chambre funéraire, creusée dans un bloc de granite de 60 tonnes. Cette salle est fermée par deux portes en marbre, décorées de têtes de femme. Dans la première des deux salles gisent les restes d'un cheval ; la seconde est vide. En moins d'une heure, 73 pièces, toutes provenant de la chambre funéraire, voient le jour après une nuit longue de presque deux millénaires et demi. Vingt sont en or, leur poids avoisine les 4 kg, dont un joyau : une couronne de plus d'une livre, tressée en feuilles de lierre, symbole de Dionysos. Sa découverte fait reculer la date de leur apparition et renforce la thèse qui place Dionysos au sommet des divinités thraces. Parmi les objets en métal noble : un gobelet à vin de 400 grammes, l'intérieur finement décoré de langues de feu et de diverses plantes. Dans son fond ainsi que sur quelques pièces de monnaie, figure l'étoile à seize branches dite de Verghina. Emblème des rois de Macédoine, cette étoile orne le dessus du coffret, découvert en 1977, qui contient les cendres de Philippe de Macédoine. « Ce symbole connu comme étant celui des Macédoniens est, en fait, un symbole thrace », affirme Kitov. S'ajoutent une tête de cerf, une de déesse et... une de Nègre qui pose un problème aux archéologues. Une huître en argent massif doré, avec un mécanisme d'ouverture en parfait état, suscite l'admiration. Le tombeau mausolée de la Grande Kosmatka, seul reconnu formellement comme sépulture royale, se range naturellement parmi les plus importants sites thraces découverts à ce jour. « Vénéré à ses débuts, il a dû, pour des raisons inconnues, être profané et abandonné », commente l'archéologue. En témoigne le comblement, à l'aide de terre et de pierres, du long couloir. Dans un autre tombeau, celui du tumulus Ostroucha, découvert en 1993, les fresques du plafond, formé de 43 caissons, de la chambre funéraire racontent la saga de la dynastie royale qui régna durant la seconde moitié du IVe siècle av. J.-C., l'époque de Seuthès III. Dora Petkova, peintre restaurateur et collaboratrice du professeur Kitov, vient de livrer ses conclusions. Composé de motifs géométriques, le plafond comporte trois niveaux : l'inférieur retrace le passé dynastique, l'intermédiaire son présent illustré par les portraits de la famille ; le supérieurest réservé à l'au-delà. Déjà en août 2000, à Starossel, dans la région de Plovdiv, les archéologues mettaient au jour le plus impressionnant des ensembles cultuels de la péninsule balkanique (VIe-Ve siècle av. J.-C.). Sa situation géographique et ses dimensions monumentales font supposer qu'il s'agit du principal centre religieux du royaume, transformé en sanctuaire à la mort du roi (probablement Sitalces) et, pour cette raison, enterré. Large de six mètres, le vestibule a des allures d'entrée royale. L'escalier qui y mène, spécimen unique en Thrace, s'apparente aux meilleurs exemples de l'architecture grecque classique. En décembre 2000, nouvelle euphorie pour l'équipe. Les murs du tombeau découvert à Alexandrovo (IVe siècle av. J.-C.), composé d'une antichambre et d'une chambre funéraire, sont recouverts de fresques exceptionnelles. « Tout ce que nous savions des Thraces nous apparaît à présent sur ces murs, explique Kitov. Ce tombeau est le deuxième, après celui de Kazanlak, à posséder des fresques mettant en scène des hommes. » Les couleurs ont gardé tout leur éclat : les rouges, bleus, jaunes et noirs dansent sur le fond ocre. Guerriers en armes, scènes de chasse, plantes constituent la carte de visite d'un monde oublié. Mais la Vallée des rois thraces est loin d'avoir livré tous ses secrets. Kitov et ses collègues en sont conscients. Des 60 000 tumulus thraces de Bulgarie, 1 000 ont été visités, parmi lesquels 11 renfermaient des tombeaux. Depuis 1990, le professeur Kitov préside la commission archéologique de l'Académie bulgare des sciences. Sous sa direction, l'expédition a fait la plupart des grandes découvertes en matière d'archéologie funéraire thrace dans le pays. Une deuxième équipe, celle du professeur Nicolai Ovcharov, travaille dans la partie est du mont Rhodope. Depuis 1983, celui-ci écume la région. Intuition et persévérance ont fini par payer. Au cours de l'été 2000, Ovcharov découvre, à 15 km de Kurdzhali, dans la région appelée le mont des Esprits, l'antique cité des Thraces : Perperikon la Sacrée, vieille de 7 000 ans. Au pied de parois escarpées, avec ses 12 000 m2, la forteresse se range parmi les plus importantes du mont Rhodope. Outre la cité, l'ensemble comprend plusieurs palais et le fameux sanctuaire ovale dédié à Liber Pater (Dionysos), où Alexandre le Grand vint questionner l'oracle avant de partir à la conquête du monde. Peu après la naissance de son fils Auguste (27 av. J.-C.), Octavius, « alors qu'il conduisait son armée à travers des régions écartées de la Thrace », fit de même. Sur l'autel dressé au centre, un culte permanent était rendu à Dionysos. Le palais principal, en forme de L, comportait quarante pièces sur au moins trois niveaux, treize sont encore visibles ainsi que deux couloirs. Les deux cryptes et la salle du trône (25 m sur 6 m) renforcent l'hypothèse selon laquelle, du temps de Tires et de son fils Sitalces, Perperikon a joué un rôle de premier ordre, peut-être celui d'une des capitales du royaume des Odrysses - les rois thraces, fils de la Terre et du Soleil, possédaient plusieurs résidences, de manière à pouvoir, à l'instar de l'astre solaire, éclairer jusqu'aux confins de leur royaume. Cependant, son histoire est bien plus ancienne. Le site cultuel, déjà existant au Ve millénaire av. J.-C., se maintint en activité les trois mille ans suivants. Des centaines d'autels, disséminés dans la montagne environnante, en témoignent. La mise au jour, en 2003, d'une salle, creusée dans la paroi, et dédiée elle aussi à Dionysos, corrobore cette datation. Les bâtiments, eux, dateraient des XVIIIe-XIIe siècles av. J.-C. A l'été 2004, l'équipe archéologique met au jour un nouvel édifice, en partie creusé dans le roc. Long de 25 m et large de 7 m, il est fait de gros blocs de pierre, sans aucune maçonnerie. Le dépôt obstruant un des canaux d'évacuation des eaux remonte à l'âge de bronze récent, l'époque des héros, de l'âge d'or de Mycènes et de la guerre de Troie. La découverte, pour la première fois en Bulgarie, d'une inscription en linéaire-A (écriture hiéroglyphique sur tablettes d'argile attribuée aux Minoens), pose la question des échanges entre les habitants de cette partie de la Thrace et leurs voisins du bassin égéen. Le décor sur nombre de céramiques et autres objets, précise Nicolai Ovcharov, témoigne d'une forte influence crétoise et mycénienne. Cette dernière explique l'apparition d'une culture thrace originale, propre à la région. Tout porte à croire qu'entre le XVIIIe et le XIIe siècles, Perperikon, était, à l'instar de Troie et de Mycènes, une ville au sommet de sa puissance. Une civilisation plurimillénaire y repose sous des couches successives d'Histoire et de poussière. Sous l'oeil des 120 membres de l'équipe, la ville se redessine peu à peu. Toujours pendant l'été 2004, à quelques lieues de l'antique ville, Ovcharov a ouvert un deuxième site. Une dizaine de personnes s'affaire autour de ce que leur chef appelle le « joyau » : un imposant rocher en forme de pyramide tronquée qui coiffe la colline. Un sanctuaire « de sommet », vieux de 7 000 ans. Nous sommes en présence d'un monument funéraire exceptionnel, d'un mausolée de plein air. Dans un renfoncement en demi-lune bée une première tombe ; une niche carrée a dû abriter quelque objet ou représentation à la gloire du défunt ; neuf marches mènent vers le plateau supérieur. Sur ce toit du monde, à ciel ouvert, est creusé un étrange sarcophage. Depuis longtemps son couvercle et son contenu ont disparu. Cette tombe ne ressemble à aucune autre. Qui a été l'occupant de ce haut lieu ? Seul un être transcendant, mi-homme mi-dieu, pouvait prétendre à pareil traitement. Orphée ? Figure mythique de la Thrace, dont le souvenir hante, aujourd'hui encore, les esprits. La Grèce antique le considérait comme l'initiateur des rites dits « orphiques ». Le point d'orgue de ces derniers consistait en la mise à mort symbolique du prêtre-roi et en la conception de la Déesse mère, source de vie. Le sacrifice d'un taureau (ou d'un humain) était suivi d'un coït collectif. Dieu complexe, à facettes multiples, le champêtre et populaire Dionysos (en thrace, son nom signifie « fils du Ciel »), patron de la vigne et du vin, reprit dans ses célèbres fêtes de nombreux éléments orphiques. Suivant l'hypothèse émise dès les années 1930 par le professeur Vénédikov, la tombe d'Orphée, intercesseur de l'humain auprès du divin, doit justement occuper un sommet rocheux, à mi-chemin de la terre et du ciel. Le professeur Ovcharov n'exclut pas cette possibilité tout en pensant Rhésos, roi légendaire dont Homère parle dans L'Iliade . Les fouilles continuent. Depuis la chute du mur de Berlin, en 1989, après cinq cents ans de joug turc et un demi-siècle de communisme, la Bulgarie renoue avec son héritage millénaire, reprend le fil de son histoire, retrouve sa place de frontière naturelle de ce bouillonnant continent qui porte le nom d'une déesse : Europe. Histoire et mythologie Les Bulgares renouent avec leur passé. Ce masque en or massif est celui de Tires, souverain des Odrysses (Ve siècle av. J.-C.). Autre roi de légende : Lycurgue rendu fou par Dyonisos pour en avoir interdit le culte. Repères VIIe s. av. J.-C. Dynastie macédonienne qui prend fin en -168. -168/+500 Occupation romaine. VIIe siècle Arrivée des Slaves. 976-1014 Règne du tsar Samoil sur un royaume qui comprend l'actuelle Macédoine. 1394 La Macédoine est soumise aux Ottomans. 1912-1913 Guerres balkaniques qui aboutissent au partage du territoire historique de la Macédoine entre la Serbie, la Grèce et la Bulgarie. 1945 Création du premier Etat macédonien moderne. 1991 Indépendance de la Macédoine. Vingt-cinq siècles en arrière # 208 # Gueorgui Kitov et son équipe découvrent ce masque de Seuthès III (IVe siècle av. J.-C.) dans la Vallée des Roses en 2004. Quatre ans avant, près de là, ils avaient mis au jour cette fresque thrace. Orphée échappé des Enfers ? Ce tombeau découvert près de Perperikon par Nicolai Ovcharov (vignette) serait celui d'Orphée (céramique) ou du roi Rhésos. En complément La République de Macédoine, de Christophe Chiclet et Bernard Lory (L'Harmattan, 1998). Histoire des Balkans, de Georges Castellan (Fayard, 1999). Histoire de la guerre du Péloponnèse, de Thucydide (rééd. Gallimard, 2000). http://www.historia.presse.fr/ Antiquité Querelle autour de l'héritage macédonien En septembre 2003, un masque d'or est mis au jour dans une tombe antique de la ville d'Ohrid. Une découverte qui relance le débat sur la Macédoine antique et moderne. Par Sébastien Daycard-Heid D epuis plus de vingt ans, Pasko Kuzman, l'archéologue macédonien, se consacre à la mise au jour du patrimoine archéologique d'Ohrid, l'ancienne Lycnidos (lire encadr&#233 . Son travail a ainsi permis de redécouvrir la basilique byzantine de Plausnic, ou encore le théâtre grec d'Ohrid, ainsi que plusieurs dizaines de milliers d'objets exposés aujourd'hui au musée de la ville. Mais le masque d'or, découvert en septembre 2003 dans une tombe de la forteresse du tsar Samoil, sur la colline de Plausnic, en est la pièce maîtresse. « Au-delà de la rareté de ce type d'ornement funéraire dans les Balkans, avec ce masque, explique Pasko Kuzman, je tiens la preuve qu'il existe un lien direct entre les tribus qui occupaient alors le territoire de l'actuelle Macédoine et les grands ancêtres de la Macédoine : Philippe II et Alexandre. » L'archéologue continue : « Les tombes qui entouraient celle où nous avons découvert le masque ont été creusées entre le Ve siècle av. J.-C. et le Ve siècle après. La plupart appartiennent à la période gréco-macédonienne (IIIe-IIe siècle av. J.-C.). » Il apparaît que ce masque date du Ve siècle av. J.-C. De taille plutôt modeste, il était déposé dans la tombe avec une sorte de gantelet en or et quelques bijoux. L'interprétation qui a la faveur de Pasko Kuzman est la suivante : « Quand un homme mourait, il était incinéré puis ses cendres étaient déposées dans une tombe à l'intérieur de laquelle on disposait un masque d'or représentant son visage ainsi qu'une main et que d'autres menus objets d'or. » Le scientifique évoque aussi l'hypothèse d'un culte lié à l'astre solaire. Un peu comme celui auquel sacrifièrent les Egyptiens, les Crétois ou... les Incas. Pour l'archéologue, le défunt devenait alors un intercesseur entre les morts et les vivants. Mais avant tout, la découverte de ce cinquième masque d'or - quatre autres furent trouvés au début du XXe siècle à quelques kilomètres d'Ohrid - est pour Pasko Kuzman une « avancée significative pour l'archéologie macédonienne, balkanique et européenne ». Ce masque est, selon lui, la preuve d'une « filiation entre les tribus brigiennes et enheliennes qui vivaient à Ohrid et Philippe II de Macédoine... », le père d'Alexandre le Grand. En effet, explique-t-il, « les motifs ornant le masque d'or sont semblables à celui du soleil de Verghina ». Autrement dit, le même que celui qui décore les coffrets découverts dans la tombe de Philippe de Macédoine retrouvée, par Manolis Andronikos, en 1977 à Verghina (autrefois Aighai la plus ancienne capitale des rois de Macédoine, en Grèce). Pour Bernard Lory, chercheur à l'Institut national des langues et civilisations orientales (Inalco) et spécialiste de cette région, l'affirmation d'une telle ressemblance est plus directement liée à la nécessité pour la Macédoine de trouver un emblème national. « Ce pays n'a existé que quelques dizaines d'années en tant qu'entité politique au Moyen Age, avant de tomber sous la coupe de la Bulgarie et d'être soumise en 1394 par les Ottomans durant cinq siècles. » Puis les guerres balkaniques (1912-1913) et la Grande Guerre ont divisé en trois la Macédoine historique : la Macédoine du Pirin aujourd'hui bulgare ; la Macédoine égéenne située au nord de la Grèce ; et enfin la Macédoine du Vardar. C'est-à-dire l'actuelle Macédoine qui fut dès sa création occupée par les Serbes, qui l'appelaient alors « Petite Serbie ». Ce n'est qu'à la fin de la Seconde Guerre mondiale que réapparaît un Etat macédonien, au sein de la fédération yougoslave de Tito. Des Macédoniens qui n'accèdent à une pleine indépendance qu'en 1991, lorsque la Yougoslavie implose... En fait, la plupart des sites archéologiques macédoniens sont situés en Grèce. La découverte du masque sur le territoire de l'actuelle Macédoine, permet à ses habitants de se singulariser, par rapport à leurs voisins serbes, bulgares... et grecs. Chacun en effet cherche à s'approprier l'héritage. Quand le pays a accédé à l'indépendance, son gouvernement a fait appel à une équipe de « créatifs » pour remplacer le drapeau rouge frappé d'une étoile jaune. Cette équipe a alors pensé au soleil de Verghina, mais devant l'opposition des Grecs, qui craignaient que cela soit le premier pas d'une revendication territoriale sur la Macédoine grecque, le motif a été stylisé pour aboutir au drapeau actuel. « Aucun Macédonien ne connaissait ce motif avant la découverte du tombeau de Verghina. On joue avec des symboles éternels qui n'ont pas plus de vingt ans », souligne, non sans ironie, Bernard Lory. Pourtant, Pasko Kuzman ne s'appuie pas uniquement sur la ressemblance troublante entre les motifs découverts dans la tombe de Vergina et ceux du masque d'or. Il s'appuie aussi sur une série de pièces de monnaies retrouvées lors de précédentes fouilles à Ohrid. « Elles sont la preuve que Lychnidos était macédonienne ! Regardez, c'est un fait, on y retrouve un motif semblable au soleil de Verghina », dit-il en brandissant une pièce. Ohrid, cité millénaire Passionné par l'histoire de la ville qui l'a vu naître, Pasko Kuzman retrace les grandes étapes du destin d'Ohrid : « Tout débute au néolithique. Des archéologues du début du siècle ont retrouvé les traces d'une cité sur pilotis, mais la montée des eaux l'a fait disparaître. Pendant l'Antiquité, Ohrid s'appelait Lychnidos c'est-à-dire la « Lumière de Dieu », et ses habitants étaient les Brigiens, qui se nommeront plus tard les Phrygiens, les Ohrygiens et les Enheliens, selon Hérodote et Apollodore d'Athènes. » Au milieu du IVe siècle av. J.-C., Ohrid est conquise par Philippe II de Macédoine. En -148, c'est au tour des Romains de soumettre la région. « Ils ont construit la célèbre via Ignatia qui passait par Ohrid et Thessalonique et reliait Rome à Constantinople via Durrës sur la côte Adriatique de l'Albanie. » Une route commerciale dont l'archéologue Pasko Kuzman a retrouvé quelques vestiges dans les contreforts des montagnes qui forment la frontière entre la Macédoine et l'Albanie. « Avec la propagation du christianisme, qui débuta à la fin du IIIe siècle, les anciens monuments païens furent peu à peu remplacés par des églises dont beaucoup ont été redécouvertes dans les environs de la ville. Aujourd'hui, la légende veut qu'il y ait une église pour chaque jour de l'année, mais ça, c'est pour faire plaisir aux touristes », conclut Pasko Kuzman. http://www.historia.presse.fr/

Мир религии http://www.religio.ru/news/index.html "Все, что происходит, происходит по воле Всевышнего. Совесть - это то, что дано нам Богом, то, что позволяет нам увидеть самих себя." Парацельс

Ум назаем Първият сериозен опит да бъде създаден компютърен модел на човешкия мозък вече е факт Росен БОСЕВ в-к "Капитал" Как протичат най-сложните процеси в човешкия мозък като възприятие, запаметяване и концентрация? По какъв начин нервните клетки предават информацията за това, което сетивата ни усещат? Може ли компютърен модел напълно или частично да замени съдържанието на черепната ни кутия? За да си отговорят на тези, както и на още много други подобни въпроси, група учени от Ecole Polytechnique Federale de Lausanne (EPFL), ръководени от проф. Анри Маркрам, съюзиха усилията си с компютърния гигант IBM. Те ще се опитат да създадат по изкуствен начин невронна мрежа - една от най-опростените функционални части на човешкия мозък. Този нов виртуален модел ще позволи да бъдат изследвани молекулярните, структурните и функционалните бази на връзките, които съществуват между нервните клетки, както и възможните дефекти, които могат да се появят при свързването им. За да постигнат целта си, учените ще използват създадения от IBM суперкомпютър Blue Gene, който ще позволи да се подобрят използваните до момента модели за симулиране на мозъчната дейност. Според Чарлз Пек (човекът, който отговаря за работата по проекта от страна на IBM) до този момент реализацията на подобно начинание е била невъзможна поради две основни причини. На първо място, до създаването на Blue Gene не е съществувал компютър с достатъчно голяма изчислителна мощност. Също така не е била налице и по-детайлна информация за това как е устроена невронната мрежа на мозъка. Blue gene за Blue Brain Проектът носи името Blue Brain и ще бъде разработен в института Brain Mind, който е създаден преди три години от проф. Маркрам като част от факултета по биологични науки на EPFL. Суперкомпютърът, който IBM продава на EPFL, е от серията Blue Gene и е способен да достигне скорост 22.8 терафлопса, т.е. да извърши 22 800 милиарда операции за секунда. Именно Blue Gene държи актуалния световен рекорд по мощност (според сайта www.top500.org). Цената, която EPFL заплати за Blue Gene, е близо 8 милиона долара. Работата по изработването на Blue Gene е започнала преди пет години. Идеята на IBM e да създаде ново семейство суперкомпютри, способно да обработва значително количество данни, като същевременно да бъде по-икономичен от гледна точка на консумирана енергия и да заема по-малко пространство от подобните системи, съществуващи до момента. Според IBM проектът Blue Brain е уникална възможност да бъде изпробван потенциалът на тази машина в областта на невронауките. Софтуерът, който ще бъде използван по време на проекта, се нарича Blue Matter и също е плод на съвместните усилия на програмистите от IBM и на екипа на проф. Маркрам. Компютърът, който се намира в Лозана, ще бъде предоставен за ползване и на останалата част от учените в EPFL независимо от областта, в която те работят. За главния мозък, кортекса и гънките Проектът Blue Brain всъщност е само началната фаза в изучаването на процесите, които протичат в човешката черепна кутия, и симулирането на невронна мрежа е само първата стъпка. Главният мозък на възрастен човек обаче съдържа приблизително 100 милиарда нервни клетки. Изграден е от сиво и бяло вещество. Сивото вещество образува кората на крайния и малкия мозък, а бялото изгражда връзката между различните части във вътрешността му, както и свързването му с гръбначния мозък. Главният мозък е съставен от шест основни части - краен мозък, продълговат мозък, среден мозък, малък мозък, междинен мозък и мост. Функциите на всяка една от тези части са до голяма степен известни на учените. Частта, която е най-малко известна на науката, е мозъчната кора (кортекс). Тя е с дебелина от 2 до 4 милиметра. Мозъчната кора представлява почти половината от теглото на главния мозък. Това се дължи на големия брой гънки по повърхността и. Тя е изградена от клетъчното тяло на невроните. Именно кортексът е отговорен за човешкото съзнание, а различните функции, изпълнявани от кората, са локализирани по повърхността и. Но нито един от тези центрове не функционира самостоятелно. Съществуващата мрежа от неврони е изключително сложна и позволява съвместно действие на отдалечени области на мозъка. Библиотека от неврони Вече повече от 10 години Маркрам и колегите му работят върху създаването на база данни, която да съдържа информация върху архитектурата на невронната мрежа на неокортекса (кората на големите полукълба), която е най-сложно устроената част от мозъка на бозайниците. Според голяма част от учените, занимаващи се с тази проблематика, структурата на невронната мрежа е пряко свързана с развитието на човешкия интелект. Невронната мрежа е биелектрична и е съставена от самите неврони и синапсите им (връзките между тях). Съществуват два сигнала, които невроните могат да получават - възбуждащ и потискащ. Начинът, по който протичат комуникационните процеси в мозъка, наподобява високопаралелните архитектури, характерни за компютрите, снабдени с повече от един процесор (мултипроцесорни). Всяка една невронна мрежа може да се разглежда като един процесор. Екипът, воден от професор Маркрам, е успял по изключително прецизен начин да проучи как точно се възбуждат различните нервни клетки, както и какви са видовете връзки, които съществуват между тях. По този начин те са успели да създадат най-голямата „библиотека“ от нервни клетки в света. Невронната мрежа Събраната до момента база данни ще бъде използвана в началната фаза на проекта. Благодарение на нея ще бъде възможно да се пресъздаде електронната структура на веригата от неврони, които се повтарят в мозъка. Според професор Маркрам „това са мрежовите единици на мозъка“. Размерът им варира от 0.5 до 2 милиметра. В изграждането им в зависимост от животинския вид могат да участват от 10 до 70 000 неврона. След като бъде създаден този компютърен модел, поведението на въпросните вериги ще може да бъде записвано и проучвано, за да може да се достигне до втората фаза на проекта. Впоследствие ще бъдат създадени два нови модела - първият ще представлява молекулярно пресъздаване на активните неврони, а вторият ще клонира въпросния модел от вериги хиляди пъти. Така трябва да бъде създаден макет на изкуствен неокортекс, а по всяка вероятност и останалата част от човешкия мозък. Според екипа на проф. Маркрам за създаването на крайния продукт ще са необходими около 10 до 15 години. Този срок е отчасти определен и от закона на Мур (който, най-грубо казано, твърди, че скоростта на процесорите се удвоява на всеки 18 месеца), защото, за да бъде завършен проектът, със сигурност ще има нужда от още по-мощен компютър. След като бъде създаден компютърният модел, ще бъде възможно да се създаде симулация на поведението на различните части на мозъка. Ако проектът успее, това ще бъде първата възможност да се наблюдава в реално време как функционира електронният код, който човешкият мозък използва, за да пресъздаде и възприеме околния свят. Съществува голяма вероятност компютърният модел да даде също така и повече информация за някои дисфункции на невронните мрежи, които от своя страна предизвикват психиатрични и неврологични отклонения като аутизъм, шизофрения и депресия. Проф. Маркрам подчертава, че резултатите от Blue Brain ще бъдат предоставени на учените от цял свят. Според него основната цел на проекта не е създаването на изкуствен интелект или компютър, оборудван с човешко съзнание. Идеята на Blue Brain е създаването на изкуствен модел на живия мозък. По този начин ще стане ясно дали отговорите, които издава компютърът или някой биологичен вид при един и същ външен стимул, са идентични. Обяснено по-просто, задачата на Маркрам и колегите му е да разберат дали, ако ударите компютъра си при поредното му забиване, той няма да е способен да ви отвърне по подобаващ начин... Минимална конфигурация За да успеем да направим компютърна симулация на част от невронната активност в човешкия мозък, ни е необходим супермощен компютър. Всяка нервна клетка извършва операция с определена честота, т.е. компютърът, който ще използваме, трябва да отговаря на работната честота на невроните. Но каква е тя? В човешкия мозък има близо 100 милиарда неврона, като всеки от тях се свързва с останалите чрез близо 5 хиляди синапса (връзки). Сигналите (независимо от това дали са потискащи или възбуждащи), които преминават през синапсите, са с честота 100 Hz. Ако информацията, която преминава през всеки неврон, е с големина 5 бита, това означава приблизително 10^16 (10 квадрилиона) операции за една секунда, т.е., за да симулираме подобна дейност посредством компютър, той трябва да бъде способен да работи поне с такава изчислителна мощност. По всяка вероятност компютърът, който използвате, е стотици пъти по-слаб...

Lingua Latina http://la.wikipedia.org/wiki/Lingua_Latina http://en.wikipedia.org/wiki/Latin http://www.portalescuola.it/lingualatina.html http://www.intratext.com/X/LAT0231.htm http://www.nd.edu/~archives/latgramm.htm http://www.novaroma.org/lingua_latina.html http://la.wikipedia.org/wiki/Pagina_prima http://www.bsoft-bg.com/prg_view.php?id=33953 http://eleaston.com/latin.html http://www.users.interport.net/w/h/whitaker/dictpage.htm http://www.georgetown.edu/labyrinth/librar.../latin-lib.html http://members.chello.nl/norack/hermaion/lingualatina.htm http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/resolveform?lang=Latin http://www.thelatinlibrary.com/

List of US state's nicknames Every US state has a nickname (or two, or more), but not all states have "official" nicknames. By "official" I mean a nickname that has been formally adopted by the state's legislature as a state nickname, rather than one that is just in common use. However, a number of states have officially added a nickname to their licence plates (either as an option, or as an obligation under the legislation) even though the nickname is not recognised separately as a "state symbol". I have chosen for the time being not to consider such nicknames as "official". The table shows all those that I've been able to research. I haven't included slogans or state mottos (which sometimes get mixed up with nicknames), and it's important to note that some nicknames were never widely adopted, having sometimes only appear in the press or other publications. I have used numerous reference sources for this research, although I don't include them individually here as this page is already rather long. Apart from various Almanacs, directories, dictionaries and official Web sites, my main reference source has been H.L. Mencken's The American Language. Not surprisingly there are often conflicts between sources when it comes to details, and I've tried to express this in the text. Where possible I've tried to specifically identify whether a state has a nickname which is officially recognised as such by the state's legislature. When I've been able to do so, the details appear alongside the state's name (with the date it was adopted). No nickname alongside the state's name, means that so far I've been unable to find any formal confirmation either way. Alabama (no official nickname) Alabama has a central position within the cotton-growing area east of the Mississippi, which has led the state to be known as the Cotton State (1844) or the Cotton Plantation State. However, this term was also applied to all the states of the area as a group. There were also many variations quoted, such as Cottondom (first seen in 1856), Cotton Belt (1871), Cotton Country (1871), and even Cottonia (1862). The first Alabamians were sometimes known as "lizards", which gave the state its earlier nickname of Lizard State back in 1845. In more recent times the state has been known as Yellowhammer State, from Civil War days and many people believe that it derives from the species of woodpecker - in reality, it arose from the yellow colour of the home-dyed uniforms that the Alabama troops wore during the Civil War. Occasionally, Alabama also gets the Camelia State. While there is no official nickname for the state, The Heart of Dixie is the most commonly used. It was introduced by the state's Chamber of Commerce in the 1940s for publicity purposes, and in 1951 was approved by the legislature for inclusion on licence plates, although the first of these did not appear until four years later. Alaska Alaska has no official nickname. However, when it joined the union in 1959 a number of suggestions were made. The 49th State is the most obvious, and Great Land was also suggested. It was also suggested that it be known as the Sourdough State, as well as the North Star State (this name also being claimed by Minnesota). It was even at one time referred to as Up Over (in comic opposition to New Zealand and Australia, which are "Down Under"). Various facetious nicknames were also applied, including Seward's Ice Box and Seward's Folly, after William Henry Seward who bought Alaska from the Russians in 1867. However, Alaska is more commonly (but unofficially) known as The Last Frontier, or The Land of the Midnight Sun. Alaska licence plates display North to the Future. Arizona When Arizona was admitted to the union in 1912, it quickly gained the nickname The Baby State, which it held on to until 1959 when Alaska was admitted. However, it was also sometimes known as The Valentine State, based on the fact that it was admitted on Valentine's Day. It's not surprising that the success of copper mining the state means that it is occasionally known as the Copper State. Its connection with American Indians gave Arizona the name Apache State, with other nicknames such as Aztec State, Sand Hill State, Sunset State and Grand Canyon State being used at one time or another, with the last of these appearing on licence plates. Arkansas (The Natural State - 1995) The earliest known nickname for Arkansas seems to be Bear State, recorded first in 1858, and this is a nickname to which several states have laid claim. It was also sometimes known as The Bowie State and The Toothpick State (both alluding to the Bowie knife, the favourite weapon of the area, and which was sometimes called "a toothpick knife"), and the Hot-water State (because of the number of hot springs in the area). However, the first official nickname for Arkansas came in 1923 when the legislature designated the state as The Wonder State. In more modern times, Arkansas has had the unofficial nickname of The Razorback State, but was more officialy known as The Land of Opportunity for many years. Arkansas licence plates display another nickname (The Natural State) which became the state's most recent official nickname in 1995. California (The Golden State - 1968) California was first known simply as The Gold State, because of the Gold Rush of 1848. It was also sometimes known as El Dorado and, because of its wine connections, The Grape State. The "Gold" was changed to "Golden" by 1867, and since then the state has been known as The Golden State, which became the state's official nickname in 1968 (appearing also on licence plates). California's state flower is the Golden Poppy, which has led some to assume that it is from this which the state gets its nickname whereas in reality it is much more likely that the state flower was chosen because of the "golden" reference. Colorado Admitted to the union 100 years from the founding of the Union, Colorado quickly became known as The Centennial State. At about the same time, and because of the abundant silver mines, it also laid claim to The Silver State, but which Nevada disputed its right to as early as 1871. The minerals of the state also led to, according to some unconfirmed reports, The Lead State. It also tried for Switzerland of America, but four other states (Maine, New Jersey, New Hampshire and West Virginia) disputed this one. It then tried for Treasure State, but Montana wanted that. Its high elevation has led to the state occasionally being known as the Mile-high State (although that's an epithet now reserved for Denver, the "Mile High City") and the Highest State, its great beauty produced Colorful Colorado, and the many roaming bison herds led to The Buffalo Plains State. In practice, Colorado remains The Centennial State, but it is The Mountain State which appears on licence plates. Connecticut (The Constitution State - 1959) First known as Land of Wooden Nutmegs (after a scam commonly perpetrated there of selling useless nutmegs made of wood), the state quickly became known as The Wooden Nutmeg State, and then just The Nutmeg State. Connecticut has had its fair share of other nicknames. The fact that the first formal constitution written on American soil, back in Hartford, 1639, gave it The Constitution State, a nickname that was made the state's official nickname in 1959, and which appears on licence plates. It was also given the Provisions State and The Blue Law State, from some of its "Blue Laws" in colonial times. In 1843, the only nickname recorded for the state was The Freestone State, and it has also been known as The Land of Steady Habits. Delaware (The First State - 23 May 2002) Nobody quite knows where the modern-day Delaware's Blue Hen State comes from. It was first recorded in the early 1800s, and may be an allusion to a "blue hen chicken", a term meaning a "quick-tempered and fiery person", possibly deriving from the fact that Delaware soldiers took "Blue Hen Cocks" with them as entertainment in the form of **** fights. In the 16th cenury, the Spanish introduced peaches into the state, and a hundred years later the state was almost overrun with them, leading to the nickname The Peach State (which in turn led the state to adopt the Peach Blossom as the state flower in 1895). It also once had the nickname New Sweden, after the name of the original Swedish settlement of "Nye Sverige", founded in 1638. And its small size gave it the nickname of Uncle Sam's Pocket Handkerchief, or more recently, Small Wonder. The state also had two other common nicknames - The Diamond State (because of its small size) and the semi-official name (as it appears on licence plates), The First State (being the first to be admitted to the Union in 1787). In 2002, the state formally adopted The First State as its official nickname after a group of elementary school children approached the majority leader of the House and asked for help in getting the unofficial nickname made official. District of Columbia Not really a state as such, DC has no official nickname - but is frequently called The Nation's Capital (which appears on its licence plates) and America's First City Florida (The Sunshine State - 1970) At one time, back in the 1860s, Florida was known as The Peninsula State, for obvious reasons. Later in the 19th century, it also became known as The Everglades State. Florida is a large producer of oranges which led the state to be known as The Orange State (and in one reference, The Citrus State),the meaning of the state's name ("flowery") led to The Flower State and its location on the east of the Gulf of Mexico led to The Gulf State. For many years, Florida appears as The Sunshine State on its licence plates, but this name was only given official status in 1970 when it was officially adopted by the legislature. The nickname is also unofficially claimed by New Mexico and (until 1980) South Dakota. Georgia (No Official Nickname) In 1843, Georgia was listed as The Pine State, but thirty years later some were calling it The Cracker State. A "cracker" in this context was slang for a low Southern white man, coined in the mid-18th century (although other sources suggest that it may relate to the many teamsters in the state, and be an allusion to the cracking of their whips). Whatever the origin, many Georgians hated the nickname. Georgia has also been known as The Buzzard State (from laws Georgia introduced to protect buzzards), from the peanut came The Goober State, and from its leadership, Yankee-land of the South. The nicknames for Georgia these days are The Empire State of the South (originally used in the mid 19th century, but since then has been hotly disputed by Taxes), and the name that appears on licence plates, The Peach State (the peach being the official state fruit since 1995). However, Georgia's legislature has not designated an official nickname for the state. Hawaii (The Aloha State - 1959) Many of Hawaii's supporters call it Paradise of the Pacific, or Crossroads of the Pacific (although this is mostly associated with the island of Honolulu), and others call it the Pineapple State . But since 1959 a Polynesian greeting has given the state's official nickname (which also appears on licence plates), The Aloha State. Idaho The name of the state is often (but incorrectly) supposed to be Indian for "gem of the mountains". This has led the state to be nicknamed Gem of the Mountains, or most succinctly in more recent times, The Gem State. But Idaho's famous potatoes aren't ignored, and Land of the Famous Potato and Spud State are sometimes seen, with Famous Potatoes appearing on the licence plates. Illinois The sucker fish once gave Illinois the nickname, The Sucker State (and also, incidentally, gave us the slang word "sucker", for someone who is easy prey). The state has actually had numerous nicknames over the years - Garden of the West, The Garden State and The Corn State being just three of them. Lincoln began his political career in Illinois, and in 1955 its slogan became Land of Lincoln (which now appears on its licence plates). However, these days it is often known as The Prairie State, a name which it has had since at least as early as 1842, before which it was a term applied to all the plain states. Indiana (no official nickname) Indiana is one of the few states that has had only one nickname - The Hoosier State - a name it has had since the 1830s. At one time, a "hoosier" was any rough person in the Wild West, but it eventually came to be applied contemptuously (like "Yankee") to anyone from Indiana. Nobody quite knows where "Hoosier" comes from, but it seems to have first appeared in 1826. Indiana licence plates display the motto, The Hospitality State Iowa Nobody is quite sure where the name "Hawkeye" came from, but it is possibly from Fennimore Cooper's "The Last of the Mohicans" - alternatively, it may have been coined as a tribute to the Indian leader, Chief Black Hawk. It seems to have applied to Iowans from around 1840, and The Hawkeye State is first recorded around 1859. A more popular and recent (but also only semi-official) nickname is the Corn State, which has appeared on the state licence plates. Kansas (The Sunflower State) Kansas has probably had more nicknames in its history than any other state. Around the time of the Civil War, it was known as The Battleground of Freedom, but later was known as The Garden of the West, or just The Garden State. However, these last two nicknames were disputed by other states and never really caught on. Another pre-Civil War nickname, based on the old "squatter laws", was The Squatter State. In 1890 it was The Grasshopper State, and other natural calamities gave The Cyclone State and The Dust Bowl State. It has also been called The Salt of the Earth. The Jayhawker State is a name derived from the slang name for a Kansan from around 1875 (although it was used in a wider sense as a fighting abolitionist before then), and still occasionally used, but shortened to Jayhawk State. Kansas itself officially favoured the more demure Sunflower State, which is the official nickname (and the sunflower is the state flower), with The Wheat State appearing on its licence plates. Kentucky (The Bluegrass State) The "Blue Grass" region of the US once extended from Pennsylvania in the east to Ohio in the west, and down into Tennessee in the south. Although the grass is green, the bluish buds produced in the spring give the grass a distinctly blue colour. Kentucky itself was the Bluegrass State from the time of the Civil War, and remains so (the name appears on the state licence plates). One suggestion for the origin of the name "Kentucky" is that it means "dark and bloody ground", and this led to the state (actually its a commonwealth) being known as Dark and Bloody Ground. This refers to battles between tribes of Indians, and not to any conflict with the white man, despite the fact that references as early as 1839 were saying that it was an allusion to battles between Indians and the first white settlers, and brought to the language by Daniel Boone. Over the years, Kentucky has been known as the Hemp State, the Rock-Ribbed State and the Tobacco State. Louisiana Louisiana has been the Pelican State since around 1859 (the Pelican is also the official state bird), and has had few nicknames since then. In 1872, it was listed as being the Creole State, but the misunderstandings of northerners, who thought it suggested African blood rather than the correct meaning of "caucasian", led to its demise. Occasionally, Louisiana gets called the Sugar State. The influence of the great river has led some to call it Child of the Mississippi, and the state's many waterways have also results in the Bayou State (which is the name on the state's licence plates). Maine Maine has a pine tree on its seal, and has been known as the Pine Tree State since the middle of the 19th century, possibly aroun the 1850s. It derives from the white pine, the official state tree. But it was also recorded as the Lumber State in 1843. The state motto is Dirigo, meaning "I direct", and this has led some to call it the Old Dirigo State. Licence plates in Maine declare the state to be Vacationland, and it has also been known as the Border State. Maryland Maryland is another state that has had numerous nicknames since colonial times. Old Line State (from the Maryland Line in the old Colonial army, which some say was bestowed on the state by George Washington) and Terrapin State (representative of the decline in standing of the state), are probably the oldest, but in 1923 the editor of the Baltimore Sun used the name Maryland Free State in an ironic editorial when the state was denounced as a traitor to the union for not introducing legislation to enforce prohibition. In fact the editorial was never published, but he went on to use the term in other articles and this soon spread amongst other newspapers in the state, often being shortened to the Free State. Maryland has also been known as the Monumental State (a name which had appeared by 1843, and which derives from Baltimore's nickname of "Monumental City"), the Oyster State (from the Chesapeake oyster, once considered a great pride for the state) and also the Chesapeake State (by which name it is known on its licence plates). Massachusetts Massachusetts is a commonwealth, and is usually known as the Bay State, a nickname that goes right back to its early settlers in 1789, with Old Bay State appearing some 50 years later. Both allude to the colony of Massachusetts Bay, founded in 1628. The earlier Plymouth settlement gave Massachusetts Old Colony, a name which first appeared around 1798, and those first colonists also led to the state sometimes being known as the Pilgrim State and the Puritan State. There are reports of it also being called the Baked Bean State, an allusion to the fact that the puritans would serve baked beans on Sundays. But Massachusetts licence plates declare The Spirit of America or The Codfish State Michigan Michigan gas been known as the Wolverine State from at least 1846, when it first appeared in the "Knickerbocker Magazine", although "Wolverine" for an inhabitant of Michigan goes back at least 10 years earlier. Nobody is quite sure exactly why this name should have been applied, as there is no evidence that wolverines actually existed in the state. It is likely that the name was given to Michiginians because of their vicious and gluttonous actions, either by the Ohians during the Toledo War (over a disputed strip of land around Toledo) or by the Indians who saw how aggressively the land was being taken. Michigan is also known as the Lake State, or the Great Lakes State (which appeared on the state licence plates) for its proximity to Lake Michigan, but this name conflicts with the "Lake States", given to the states which border the Great Lakes. To avoid this conflict, some have turned it into the Lady of the Lake and the more remote Water Wonderland. Detroit's heavy car manufacturing industry has also led some to refer to the Auto State. Minnesota The official nickname of Minnesota is the North Star State, and the state seal has the motto L'Etoile du Nord on it. It is also commonly known as the Gopher State, a nickname which dates back to around 1880 and is based on the fact that the American football team of the Minnesota State University were known as "The Golden Gophers" (a variety of squirrel) - but Arkansas also laid claim to the name 35 years earlier. Energetic supporters of the state have variously given it names like Bread and Butter State or Bread Basket of the Nation, Cream Pitcher of the Nation, and the Wheat State, all based on the state's production of wheat and dairy produce, and Playground of the Nation. The numerous lakes in the state have also led it to be known occasionally as the Land of 10,000 Lakes (in fact, Minnesota has more like 12,000 lakes) - Minnesota licence plates have 10,000 Lakes on them. Mississippi In 1872, Mississippi was known as the Mudcat State, after a large catfish that lived in the river mud (a similar allusion may also have given it the less common nickname the Mud-Waddler State) . Bayou State dates from around 1867, and Eagle State is possibly a shortening of Border-Eagle State, which first appeared around 1846, and both may be from the eagle that appears on the state's seal. The state is also sometimes known as the Groundhog State or the Hospitality State (which appears on the licence plates) . However, the abundance of the magnolia, and its adoption as the official state flower and tree, has led to the modern nickname of the Magnolia State. Missouri Missouri has been known as the Iron Mountain State, Bullion State (from around 1848, and possibly an allusion to the nickname of Missouri senator Benton, who was known as "Old Bullion"), the Lead State, the Ozark State, the Puke State (possibly a corruption of "Pike", as there is a Pike County in Missouri, and another just across the river in Illinois), the Cave State, and the Pennsylvania of the West. The modern nickname of the Show Me State (which also appears on licence plates) was given national popularity at the end of the 19th century from a phrase included in a speech by a Missouri congressman, William Vandiver, although it had existed before then. Montana In its early days, Montana was the Bonanza State (around 1893, and from the rich mineral deposits) and the Stub-Toe State (from 1890, and an allusion to its steep mountain slopes). But the rich gold and silver deposits have led it now to be known as the Treasure State, although the wide open spaces have also produced Big Sky Country (which is what appears on the state's licence plates) Nebraska (The Cornhusker State - 1945) In 1922, Nebraska was sometimes known as the Antelope State, and the Black Water State. But the legislatures has already passed an act in 1895 which declared the state as the Tree Planters State, and its licence plates showed the Beef State. The dark colour of its rivers resulted in some calling it the Black Water State in around 1916. Others have called it the Bugeating State, after a nickname of "Bug-eaters" given to Nebraskans, a derogatory term based on the poverty-stricken appearance of the state. In 1945, the original nickname (which also appears on licence plates) was replaced by the Cornhusker State, where "Cornhusker" was originally applied to the University of Nebraska's athletic and football teams. Nevada Having been admitted to the Union during the Civil War, Nevada adopted the Battle-Born State as its nickname, and this is still used today, having been officially adopted as the staet slogan in 1937. Facetious nicknames, like Divorce State have appeared (in this case, due to the rise of Reno and Las Vegas), but the state was more seriously known as Silverland (traced back to 1863, from the wealth of silver deposits). This eventually became the Silver State (a nickname challenged by Colorado, but which is what appears on the state's licence plates today), and also led to the Mining State. However, the Sagebrush State (challenged by Wyoming) is more common (the sagebrush being the state's official flower), occasionally shortened to Sage State New Hampshire Back in 1830, New Hampshire was known as the Granite State, and this nickname has prevailed to the present day (there was once a huge industry based on the quarrying of granite). On the way, various other nicknames have appeared, such as White Mountain State, Switzerland of America (both because of the abundance of white-topped mountains) and the Mother of Rivers (because of the many rivers which start in the white mountains). New Hampshire licence plates declare the state motto, Live Free or Die! New Jersey (no official nickname) In the 1880s, New York suffered plagues of insects which originated in the marshes of New Jersey, which led the state to be known as the Mosquito State. The clam fisheries on the coast led some to call it the Clam State, and others called it Switzerland of America (one of five states to be so-called). The famous "Camden and Aboy Railroad" led to the state sometimes being known as the Camden and Aboy State, and the blue uniforms of the Civil war gave it the Jersey Blue State. But these days New Jersey is simply known as the Garden State, a name coined by Abraham Browning in a speech at the Centennial Exhibition in 1876, and which has, despite the objection and veto of the governor, appeared officially on state licence plates since about 1954. New Mexico New Mexico has been known as the Sunshine State, a name recorded from around 1926, as well as the Cactus State, and the Spanish State. Enthusiastic supporters have variously regaled New Mexico with Land of Cactus, Land of the Delight Makers, Land of Opportunity, Land of Heart's Desires and Land of Enchantment, but it is the last of these which has stuck and which appears on licence plates. New York The state motto is "Excelsior", and some have called New York the Excelsior State, and the trousers worn by the early Dutch settlers resulted in the Knickerbocker State It has also sometimes been known as the Gateway to the West. But, when George Washington referred to New York state as "the seat of Empire" in 1784, he set the seed for the state's long-term nickname which appeared in around 1820 - the Empire State. It is this which appears on state licence plates. North Carolina Once commonly known as the Old North State, because of its position and history, North Carolina has some beautiful mountain country which led it to also be known as the Land of the Sky. But the modern day nickname of the Tarheel State goes back to the mid 19th century. North Carolinians were known as "tarboilers" as early as 1845, also as "Tar Heels". Why they were so called is not really known - one suggestion is that a brigade of North Carolinians failed to hold a position during the war in 1869, and Mississippians blamed the fact that they had failed to tar their heels that morning. By 1844, the state was being called the Tar and Turpentine State, and by 1859 just Turpentine State. The Wright Brothers launched their first flight in North Carolina, and this has led to First In Flight, a nickname or motto which now appears on car licence plates, along with First in Freedom North Dakota A local ground squirrel, the flickertail, gave North Dakota its Flickertail State nickname (an attempt to make this the official nickname in 1953 was defeated), and the Indian tribes its Sioux State and Land of the Dakota .Its importance led it to be sometimes known as Great Central State. But the International Peace Gardens (crossing the northern border of the state into Manitoba) have given the state its modern nickname (and car licence plate slogan) of the Peace Garden State (it's worth noting that some references incorrectly give "Peach Garden State", which is a transcription error that seems to have propagated through many works!) - it first appeared on licence plates in 1956, and in 1957 the legislature formally required it to appear on licence plates.North Dakota was also known as the Roughrider State (an allusion to the "Rough Rider" cavalry that Theodore Roosevelt is supposed to have led) and this name was used in the 1960s and 1970s as part of a tourist campaign, but attempts in 1971 and 1973 to have this replace "Peace Garden State" on licence plates failed. Ohio During the very early part of the 19th century, Ohio was sometimes known as the Yankee State since many settlers had come from New England, but that's a nickname that was given up a long time ago. Some of the state's proponents claimed Mother of Presidents, (sometimes Mother of Modern Presidents) having been where more than half a dozen presidents had started their lives (it's a name that Virginia once used). But the state tree, a variety of horse chestnut, gives the state its current nickname of the Buckeye State - although its adoption owes a lot to William Henry Harrison who, during the 1840 presidential adopted a log cabin made of buckeye timber as his emblem, and many of his supporters would carry buckeye canes. Ohio licence plates declare The Heart of it All Oklahoma Even before the land was thrown open to white settlement, many early settlers snuck across the border and made claims there. When the first official settlers were allowed across, they found these "sooners" already in possession of the land that they were hoping to take. This led to the state being called the Sooner State. Those who had waited patiently for the canon's "boom", a signal that they could cross into Oklahoma, resulted in the much rarer nickname Boomer State, or Boomer's Paradise. According to some Oklahoma licence plates, Oklahoma is OK! Oregon Through the years, Oregon has various been called the Sunshine State (yes, another one!), Webfoot State (derived from the nickname given to residents, because of the high level of rainfall) and Hard-case State (named after the evil characters who flocked to the state in its early days, and from their austere descendants). But Oregon's state animal is the beaver (since 1969), and it is a widely recognised symbol for the state - which has led the State University athletic team to be known as "the Beavers", and state to being called the Beaver State. Oregon licence plates call the state Pacific Wonderland Pennsylvania One of the oldest state nicknames (and that which appeasr on its licence plates) is the Keystone State, probably applied to Pennsylvania from the late 18th century (although the first official citation is from 1802, when at a rally Pennsylvania was toasted as "the keystone in the union"). The industry of Pennsylvania once gave it the nicknames of the Coal State and Steel State, but these have long drifted into oblivion. Philadelphia is known as "The Quaker City", a name which was sometimes been transferred to Pennsylvania itself as the Quaker State. Rhode Island (no official nickname) The smallest state (but the one with the longest full name of "Rhode Island and Providence Plantations") is often just called Little Rhody, dating back perhaps as early as 1851 (and more recently, the Smallest State). In 1847, it was being referred to as the Plantation State (a reference to the state's full name). Because of its position, its other common nickname (mainly for the benefit of tourists) is the Ocean State, and this is what appears on its licence plates. South Carolina The palmetto palm (a variety of fan palm) has been associated with South Carolina since colonial days, and the first appearance of Palmetto State (the nickname used in modern times) appears to have been around 1843. But numerous other nicknames have emerged over the years - Rice State, the Swamp State, the Iodine State (used to promote iodine-rich produce) and the Sand-lapper State. It is also sometimes known as the Keystone of the South Atlantic, and the Seaboard State. State licence plates use the first words of the song - Nothing Could be Finer South Dakota (The Mount Rushmore State - 1980) When Dakota split into two parts, South Dakota became variously known as the Blizzard State, the Artesian State (for the many artesian wells in the state), and the Land of Plenty. It was also known as the Sunshine State a name, which unlike the other three, was retained and which was depicted on the state flag until 1980. In that year, South Dakota deferred to Florida's claim on the nickname and relaunched the state officially as the Mount Rushmore State, which appears in words on the state flag. The other common nickname is The Coyote State, which comes from the prairie wolf, named by the Nahuatl Indians as the "coyotl", from which we get "Coyote" (and which is also a nickname for the residents of the state). Licence plates declare Great Faces, Great Places. Tennessee Tennessee is known officially (by some accounts) and on its licence plates as the Volunteer State, a name which goes back (depending on which reference you use) either to 1812, when the volunteer soldiers showed particular courage in the Battle of New Orleans, or to 1847 when the Governor called for three regiments to serve in the Mexican War, and 30,000 men volunteered. The state was also known as the Lion's Den, back in 1843, possibly because border ruffians were then known as "lions of the West". Tennessee is named after the Indian name for the state, which means "The River with the Big Bend", and which led to The Big Bend State, and the diet of fatback pig and cornmeal (both abundant produce in the state) gave it the Hog and Hominy State (it is also sometimes known as the Hog State, and the Hominy State). Tennessee remembers the fact that it was the home of three US Presidents, in the nickname Mother of Southwestern Statesmen. The tan colour of Tennessee soldiers' uniforms in the War Between the States gave them the nickname of "butternuts" (after the squash), and the state is sometimes known as the Butternut State as a result. Texas (no official nickname) Probably no state has a more well-known nickname than Texas - the Lone Star State (which is how it is described on its licence plates). It represents the symbol on the 1836 Texas Republic flag (itself based on history going back to the "Long Expedition" in 1819), and on the state flag and seal of today. Despite its prominence, the nickname is purely traditional and has not been enshrined in legislation. Many attempts have been made to apply other nicknames to the state, with various levels of success. Its huge cattle "industry" led it to be known as the Beef State for a while, and its size gave it the Jumbo State. In 1961, the New Yorker called it the Super-American State, and others have tried for the Banner State, and the Blizzard State. Utah The first settlers in Utah were the members of the Church of Latter Day Saints, also called the Mormons. Their hard work and great influence in the state has given Utah most of its various nicknames. Its common, and long-standing, nickname, the is Mormon State, of which there are a couple of variations - such as Land of the Mormons and Land of the Saints. The Mormons named the state "Deseret" when they arrived, and so Utah was also sometimes known as the Deseret State. "Deseret", from the Book of Mormon, is actually a honeybee, and the early Mormon settlers were described as having carried with them "swarms of bees". This is what gave the state its symbol (officially adopted in 1959) of a conical beehive with a swarm of bees around it (on the state flag), and the nickname of the Beehive State. The only "non-Mormon" nickname is the Salt Lake State, but even this is closely linked with the Mormons, who first settled in what is now known as Salt Lake City, next to the great Salt Lake. Vermont I can find no reference to any other nickname for Vermont other than the Green Mountain State (which, not surprisingly, is also on the licence plates). This name comes from "Green Mountain Boy", a name for an inhabitant going back to 1772, in turn named after the militia of the previous year which was organised to protect the state against the New Yorkers (and, of course, derives from the state's name itself, coined in 1761 by Rev Dr Peters, who named the mountains "Verd Mont", meaning "green mountain", which itself probably came from the "Green Mountains" which were named by Samuel de Champlain in 1647). Virginia Virginia has the oldest citation for any state nickname. Old Dominion has its first recorded sighting in 1778, but this derives from Ancient Dominion, the nickname for the state from the end of the 17th century. It is also known as the Mother of States, being the first state to be colonised (a name not attributed to Virginia until 1855, whereas Connecticut had been given the name in 1838), and Mother of Presidents, because Virginia supplied seven of the first twelve of the US Presidents. Some also developed this last name into Mother of Statesmen. The early British loyalists who settled in the states were Cavaliers, and this gave the state another nickname, the Cavalier State. Virginia's licence plates are a little less ambitious, and simply declare Visit Virginia! Washington The many conifer forests of Washington state produced the nickname the Evergreen State, coined by Seattle Realtor and historian, C.T. Conver, and officially adopted by the legislature in 1893. It is also known as the Green Tree State, which appears on its licence plates. Before that, the Chinook Indians lent their name to the Chinook State, a nickname which has been traced back to 1890. West Virginia West Virginia is one of the states which attempted to lay claim to the Switzerland of America, but is more usually known (including on licence plates) as the Mountain State. The shape of the state also gave West Virginia The Panhandle State. Wisconsin Wisconsin inhabitants are "badgers", and Wisconsin is the Badger State. The name appears to have arisen from the early lead miners who worked at the Illinois Galena lead mines in the 1830s. These mines are close to where Illinois, Iowa and Wisconsin meet, and were also responsible for giving the "Sucker" and "Puke" nicknames to those from Illinois and Iowa. However, "badger" arose not from the burrowing in the lead mines, but because those from Wisconsin did not live in houses, but in caves in the hillside that looked like badger burrows. They earned the nickname at the mines, and took it back on their return to Wisconsin. Interestingly, Wisconsin adopted the badger as the official state animal in 1957. But Wisconsin is predominantly a dairy state, producing 40% of the country's cheese, and 20% of its butter - not surprisingly, then, the state is sometimes nicknamed the Dairy State, America's Dairyland (which is how it appears on licence plates) or even the Cheese State. Wyoming The first grant of suffrage in the US was made in Wyoming in 1869, leading to the state being called the Suffrage State or the current Equality State. But the state's symbol is a cowboy on a bucking bronco, leading to some calling it the Cowboy State. Wyoming's licence plates declare, Like No Place on Earth. --- Списък на прякорите на американските щати - Алабама — Сърцето на Дикси (Heart of Dixie), Щатът на камелиите (Camellia State), Щатът на овесарките (Yellowhammer State), Щатът на памука (Cotton State) - Аляска — Великата земя (Great Land), Вътрешният континет (Mainland State), Последната граница (Last Frontier), Земята на среднощното слънце (Land of the Midnight Sun) - Аризона — Щатът на апачите (Apache State), Щатът на Големия каньон (Grand Canyon State), Щатът на чудесата (Wonder State) -Арканзас — Щатът на мечките (Bear State), Земята на благоприятните възможности (Land of Opportunity), Натуралния щат (Natural State) - Калифорния — Златният щат (Golden State), Златният запад (Golden West), Щатът на Ел Дорадо (El Dorado State), Земята на млякото и меда (Land of Milk and Honey) - Колорадо — Стогодишният щат (Centennial State), Планинския щат (Mountain State) - Кънектикът — Щатът на индийските орехчета, Щатът на конституцията - Делауър — Щатът на диамантите, Първият щат - Флорида — Щатът на блатистите местности, Слънчевият щат - Джорджия — Имперският щат на юг, Щатът на прасковите - Хавайски острови — Щатът алоха (алоха означава 'здравей' и 'любов' на хавайски) - Айдахо — Щатът на скъпоценните камъни - Илиноис — Щатът на прериите, Земята на Линкълн - Индиана — Щатът на хоузиърите (с думата хоузиър (hoosier) били наричани хората от Индиана) - Айова — Щатът на Хоукей, Щатът на царевиците - Канзас — Щатът на слънчогледите, Щатът на джейхокърите (с думата джейхокър (jayhawker) били наричани хората от Канзас) - Кентъки — Щатът на сините треви (букв. превод на bluegrass, което е вид трева) - Луизиана — Щатът на пеликаните, Захарният щат, Щатът на креолите - Мейн — Щатът на боровете - Мериленд — Щатът на старите фронтови линии, Свободният щат - Масачузетс — Щатът на заливите, Старата колония - Мичиган — Щатът на лакомците, Щатът на Голямото езеро - Минесота — Щатът на гофърите (думата гофър (gopher) означава гризач, подобен на лалугера) - Мисисипи — Щатът на магнолиите - Мисури — Щатът покажи ми, Щатът на кюлчетата, Водещият щат, Щатът на озарките - Монтана — Щатът на съкровищата, Големият небесен щат - Небраска — Щатът на корнхъскърите (с думата корнхъскър (cornhusker) наричали спортистите от Университета в Небраска), Щатът на говеждото месо - Невада — Сребърният щат, Щатът на пелина, Роденият за война щат - Ню Хампшир — Щатът на гранита, Живописният щат - Ню Джърси — Щатът на градините - Ню Мексико — Прелестната земя, Колоритният щат - Ню Йорк — Щатът на империята - Северна Каролина — Старият северен щат, Щатът на тархийлците (с думата тархийл (tar heel) били наричани някога хората от Северна Калифорния), Терпентиновият щат - Северна Дакота — Щатът на сиуксите, Щатът на спокойните градини, Щатът на фликъртейлите (думата фликъртейл (flickertail) означава вид катерица), Щатът на бурните ездачи - Охайо — Щатът на бъкайове (думата бъкай (buckeye) означава вид див кестен), Кръстопъта на Америка - Оклахома — Щатът на избързалите - Орегон — Щатът на бобрите - Пенсилвания — Ключовият щат - Род Айлънд — Щатът на плантациите - Южна Каролина — Щатът на палметото (думата палмето - palmetto означава вид палма) - Южна Дакота — Щатът на койотите, Щатът на връх Ръшмор - Тенеси — Щатът на доброволците - Тексас — Щатът на самотната звезда - Юта — Щатът на пчелните кошери - Върмонт — Щатът на зелените планини - Вирджиния — Старият доминион, Родината на президентите - Вашингтон — Щатът на вечнозелените растения - Западна Вирджиния — Щатът на планините - Уискънсин — Щатът на язовците, Мандрата на Америка - Уайоминг — Щатът на равенството, Щатът на каубоите http://bg.wikipedia.org/

Суши може да се яде и с ръце Въпросът: "Наши клиенти ни поканиха в суши бар. Не бях ходила на такова място и бях доста объркана, но нямаше как да откажа. Направи ми впечатление, че някои от присъстващите на масата използваха клечки за хранене, а други - вилици и ножове. На мен лично ми е много трудно да се храня с клечки и затова помолих за вилица и нож, което вероятно е неправилно, но в противен случай изобщо нямаше да мога да се храня. Моля, кажете как е правилно да се ядат различни ястия в суши бар, например - суши, ориз, сашими? Допустимо ли е някое от тях да се пипа направо с ръце?" Отговорът: Смята се, че през VII в. от н.е. суши се пренася в Япония от Китай заедно с консервирането на рибата. За ферментацията са били необходими ориз и сол. Така японците започнали да правят суши. Обикновено в суши бар първо се поднасят малки кърпи, с които се бършат ръцете (не лицето, както често грешно се прави), и след това се сервират ястията. Клечките са традиционните прибори за хранене в суши бар, а някои видове ястия се сервират и с лъжица. Суши се яде с ръце или с клечки. Когато се яде с ръце, се държи с палеца и показалеца. Към суши се сервира купичка с малко соев сос, към който в зависимост от вкуса може да се прибави и японски хрян (зелена паста). Имайте предвид обаче, че някои видове суши са приготвени с хрян. Всяко суши се топи в купичката със соев сос от страната, от която са сложени зеленчуците, яйцата, рибата и други, т.е. откъм горната страна, а не от страната на ориза, защото оризът може да сe отрони в купичката. Добре е едно парче суши да се хапне наведнъж. Опитите да се раздели на две части биха разрушили красивите топчета. Все пак, ако ви е трудно наведнъж, можете първо внимателно да отхапете половината. Всеки път се топи в соевия сос. Маринованият джинджифил, който се сервира със суши, се яде самостоятелно. Той спомага за изчистване на вкуса в устата по време на ядене на различни видове суши. Ако си поръчате сашими (тънки парчета сурова риба без ориз), тогава се използват клечките или вилица. Можете да сложите от хряна направо върху сашими и тогава да топите в соевия сос. Купичката с ориз (както впрочем и купичката със супа) се повдига от масата и се придържа под брадичката, което помага от клечките да не пада храна. По принцип супата се пие направо от купичката, а за зеленчуците накрая се използват клечките или лъжица. Върху ориза никога не се слага соев сос. Ястия с ориз, месо и сос се ядат с лъжици, тъй като с клечки е доста трудно. Темпура, тофу и други се ядат с клечки или с вилица и нож. Ако ядете с клечки и не успеете да разполовите парчето, тогава поднесете го с клечките към устата си и отхапете част от него. Макаронени изделия се ядат с клечки, като се всмукват с уста, което обикновено е съпроводено със звук. Ако ви се наложи да си вземете храна от обща чиния на масата, тогава обърнете клечките си от към горния край (по-дебелия) и така сервирайте във вашата чиния. След това продължете да се храните, като използвате тънкия им край. След приключване на храненето клечките се оставят успоредно една на друга в чинията, като тънкият им край е насочен наляво. Никога не ги оставяйте в купичката с ориз (в Япония това се прави само на погребения). * Кристина Крънчева е завършила швейцарското училище за етикет и международен протокол Institut Villa Pierrefeu. Има лиценз за консултант по корпоративен етикет и международен протокол от The Protocol School of Washington®, САЩ. Фирмата „СМ консултинг“ ЕООД организира обучения. Можете да пишете на e-mail: etiket@capital.bg . http://www.karieri.bg/