ISTORIK

История: Япония е заселена от края на неолита. 6 в. - разпространение на будизма и културен разцвет. 7 в. - създава се централизирана държава начело с император. 1185 - династията Минамото побеждава династията Фудживара и завзема властта. 1192 - Йеритомо Минамото се обявява за шогун и установява военната система шогунат. 1338-1573 - управлява втората шогунска династия Ашикага; настъпва периодът Муромаши, характеризира се с формиране на градска прослойка и проникване на португалски и испански мисионери. 1584 - завършва обединението на Япония при шогуна Хидейоши Тойотоми. 1603-1867 - управлява третата шогунска династия Токугава. 1854-1858 - Япония сключва търговски договори със САЩ, Великобритания, Франция и Русия. 1867-1868 - демократични преобразувания (виж Мейджи ишин). 1868-1911 - период на реформите Мейджи. Победна война срещу Китай (1894-1895); 1904-1905 - Руско-японска война, след която Япония установява протекторат над Корея (1905), а по-късно я анексира (1910). 1914 - в I световна война Япония участва на страната на Антантата. 1918 - народни вълнения ("оризови бунтове"). 1919 - на Япония са предадени като подмандатни територии бившите германски владения в Тихия океан (Маршаловите, Марианските и Каролинските острови) и в китайската провинция Шандун. 1926 - умира император Йошихито, властта е наследена от император Хирохито. 1931 - Япония окупира Манджурия и създава там марионетната държава Манчукуо (Манджоу Го). 1936 - сключва с Германия Антикоминтернския пакт. 1937 - започва война за завладяване на Китай. 1940 - подписва Тристранния пакт. 1941-1945 - Япония се включва във II световна война. 6 и 9 авг. 1945 - САЩ извършват ядрени бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. 2 септ. 1945 - безусловна капитулация на Япония. 1947 - приета е конституция. Япония е обявена за конституционна монархия. Ограничават се прерогативите на императора. 1951 - подписан мирен договор на Конференцията в Сан Франсиско без участието на СССР. 1956 - СССР и Япония подписват съвместна декларация за прекратяване на състоянието на война между тях. 1960 - САЩ и Япония подписват договор "за взаимно сътрудничество и сигурност" (продължен за неопределен срок през 1970). От 1955 - Япония се управлява от либерално-демократични правителства. 1956 - Япония става членка на ООН 1960-1970 - Япония става една от световните икономически сили. 1978 - подписан договор за мир и дружба с Китай. 1989 - император Акихито наследява властта след смъртта на баща си император Хирохито. 1992 - парламентът приема предложение за закон за участие на японски войски в мирните мисии на ООН. 1995 - земетресение на остров Кобе, 5000 жертви. 1996 - министър-председател Р. Хашимото, 1998 - К. Обучи, 2001 - Дж. Коизуми. http://znam.bg/

Timeline of Japanese History Note: Many dates are approximate. Some developments emerged over a period of years, and precise dates for events before A.D. 600 have not been determined. Notice how long the prehistorical era was compared to other periods. JOMON (10,000 - 300 B.C.) Prehistoric period of tribal/clan organization. Stone Age hunters and gatherers who make jomon (rope-patterned) pottery inhabit Japan. 660 B.C. Mythological Jimmu ("Divine Warrior"), descendant of sun goddess Amaterasu Omikami, founds empire. YAYOI (300 B.C. - A.D. 300) Rice cultivation, metalworking, and the potter's wheel are introduced from China and Korea. Era named "Yayoi" after the place in Tokyo where wheel-turned pottery was found. In Shinto, Japan's oldest religion, people identify kami (divine forces) in nature and in such human virtues as loyalty and wisdom. 100-300: Local clans form small political units. KOFUN (YAMATO) (300 - 645) Unified state begins with emergence of powerful clan rulers; Japan establishes close contacts with mainland Asia. Clan rulers are buried in kofun (large tomb mounds), surrounded by haniwa (clay sculptures). Yamato clan rulers, claiming descent from Amaterasu Omikami, begin the imperial dynasty that continues to occupy the throne today. Japan adopts Chinese written characters. Shotoku Taishi (574-622) begins to shape Japanese society and government more after the pattern of China. He seeks centralization of government and a bureaucracy of merit. He also calls for reverence for Buddhism and the Confucian virtues. ASUKA (645 -710) A great wave of reforms called the Taika no Kaishin (Taika Reforms) aims to strengthen the emperor's power. New aristocratic families are created. Especially powerful is that of Fujiwara no Kamatari, who helped push the reforms. NARA (710 - 794) Imperial court builds new capital, modeled upon Chang-an in China, at Nara. Though emperors are Shinto chiefs, they patronize Buddhism in the belief that its teachings will bring about a peaceful society and protect the state. Legends surrounding the founding of Japan are compiled as history in the Kojiki (Record of Ancient Matters) and the Nihon shoki (Chronicle of Japan). With the adoption of Buddhism as the state religion, its monasteries gain political power. HEIAN (794-1185) Imperial court moves to Heiankyo (now Kyoto) to escape domination of Nara's Buddhist establishment. Official contacts with China stop in 838. Buddhism, in combination with native Shinto beliefs, continues to flourish. Flowering of classical Japanese culture aided by invention of kana (syllabary for writing Japanese language). Court women produce the best of era's literature. Murasaki Shikibu's Tale of Genji (ca. 1002) is the world's first novel. Court undergoes decline of power with rise of provincial bushi (warrior class). KAMAKURA (185-1333) Military government established in Kamakura by Minamoto no Yoritomo. Emperor, as figurehead, remains in Kyoto with the court aristocracy. 1192: Imperial court confers on Yoritomo the title of seii taishogun ("barbarian-subduing generalissimo"). Bushi become new ruling class. 1274, 1281: Kublai Khan's Mongol invasions are repelled with help of kamikaze ("divine winds," or storms). Defense against these invasions weakens structure of the military government at Kamakura. MUROMACHI (1333 -1568) Muromachi district of Kyoto becomes base for Shogun Ashikaga Takauji's new military government. Takauji and his successors become patrons of Zen and spontaneity in ink painting, garden design, and the chanoyu (tea ceremony). 1467-1568: The 10 year-long Onin no Ran (Onin War) brings disintegration of central government, followed by the Sengoku Jidai (Era of the Country at War). Firearms introduced by shipwrecked Portuguese soldiers (1543),Christianity by Francis Xavier (1549). AZUCHIMOMOYA MA (1568 -1600) Oda Nobunaga starts process of reunifying Japan after a century of civil war; he is followed by Toyotomi Hideyoshi (1536-1598). Foundation of modern Japan is laid. Hideyoshi's ambition to conquer Korea and China is thwarted by local resistance. Arts such as painting, monumental decorative designs, and the tea ceremony continue to flourish. EDO (TOKUGAWA) (1600 -1868) Japan enters an age of peace and national isolation. Tokugawa leyasu founds new shogunate at Edo (now Tokyo). In 1635 national isolation policy limits Chinese and Dutch traders to Nagasaki. Christianity is suppressed. Establishment of rigid social hierarchy ensures peace and stability throughout Japan. (Samurai are ranked highest, followed by farmers, artisans, and merchants.) By the early 1700s, cities and commerce flourish. A growing merchant class enjoys Kabuki and Bunraku theater. Printing and publication of books increase; education becomes available to the urban population. Commodore Matthew C. Perry and his steam frigates arrive in Japan (1853); the United States wants to use Japanese ports as supply bases for its commercial fleet. Japan accepts the U.S. demands and opens its door for the first time in two centuries. MEIJI (1868 -1912) The emperor is restored; Japan makes transition to nation-state. Dispossessed bushi become soldiers, policemen, and teachers with fall of feudal system and political reform. New national policy is to make Japan a rich and powerful country, to prevent invasion by Western powers. Emphasis is on building a strong military and strengthening industries. Japan becomes world power through victories in Sino-Japanese (1895) and Russo-Japanese (1904-05) wars. Korea annexed (1910-45). TAISHO [1912-1926] Japan expands economic base within Asia and the Pacific. Prospering businessmen support Liberal party government, broadening political participation. Universal manhood suffrage begun in 1925. SHOWA [1926 -1989] Japan experiences World War II and its aftermath, as well as economic recovery. Japan's liberal rulers replaced; military-run cabinets make imperialistic inroads in China. Manchuria taken over in 1931. 1937-1945: World War II; war in China followed by invasion of Southeast Asia. 1940: Japan joins the Axis powers. 1941: Pearl Harbor brings United States into war in the Pacific. August 1945: first atom bomb is dropped on Hiroshima, the second on Nagasaki. The emperor airs by radio a statement of unconditional surrender. 1945-1952: Allied occupation of Japan; democratic party government restored; women gain legal equality and right to vote. Enactment of the new (democratic) constitution transforms Japan's political life, making it a truly parliamentary state. With a peace treaty signed in 1951, Japan regains its independence. The late 1950s to the early 1970s is called the "High Growth Age" in Japan because of the booming economy. Highlights of the era are the Tokyo Olympic Games in 1964 and Expo '70 in Osaka. In 1972 relations with China are normalized. HEISEI (1989- ) Global issues foster debate. In 1989 Prince Akihito succeeds to the throne. In1991 the gulf War ignites controversy over Japan's role in the international community. Should Japan strictly protect the "peace" constitution of 1947, a major cause of its prosperity? Or should it contribute troops as well as financial support to United Nations operations? In 1993, after Japanese troops are pulled out of a United Nations operation in Cambodia, the arguments go on: Should japan become more internationally minded? Or should domestic peace and prosperity be the main priority? Crystal ball gazing: What will you be doing 25 years from now? As Americans, how will your lives be affected by Japan? Draw on your knowledge of Japan's geography, history, and cultural values to predict how its influence will be modified by other peoples and nations.

The Celestial Lineage KUNI-TOKO-TACHI no MIKOTO KUNI-SATSUCHI no MIKOTO TOYO-KUNNU no MIKOTO UIJINI no MIKOTO SUIJINI no MIKOTO OTONOCHI no MIKOTO OTOMABE no MIKOTO OMOTARU no MIKOTO KASHIKONE no MIKOTO IZANAGI IZANAMI ___________________________|_____________________ ___|______________ _________|_________ ________|_________ AMATERASU-O-MIKAMI TSUKIYOMI no MIKOTO SUSANO-O no MIKOTO |_________________________________________________ __ ___|______________________________________________ ____ | MASAYA-AKATSU-KACHI-HAYAHI-AMA-NO-OSHIHOMIMI no MIKOTO | | _____________ _______________ ______________| | ____|_____ ______|______ ______|______ _____|______ | AMA-NO-HOI AMATSU-HIKONE IKUTSU-HIKONE KUMANO-KUSHI _____|________________________________ AMATSU-HIKO-HIKOHO-NO-NINIGI no MIKOTO |_________________________ ______________________ ______|___________ ____________|__________ __________|__________ HOSUSERI no MIKOTO HIKO-HOHODEMI no MIKOTO HO-NO-AKARI no MIKOTO ____________|____________________________ HIKO-NAGISATAKE-UGAYA-FUKI-AEZU no MIKOTO _____________________|______________________ __________ _________|___________ ______|________ __________|_________ | HIKO-ITSUSE no MIKOTO INAHI no MIKOTO MIKE-IRINO no MIKOTO | ______________________________| ______________|________________ KAMU-YAMATO-IWAREHIKO no MIKOTO - First Emperor JIMMU-TENNO - -------------------------------------------------------------------------------- Sovereigns The Emperor JIMMU 660-585 The Empress JITO 690-697 The Emperor SUIZEI 581-549 The Emperor MOMMU 697-707 The Emperor ANNEI 549-511 The Empress GEMMEI 707-715 The Emperor ITOKU 510-477 The Empress GENSHO 715-724 The Emperor KOSHO 475-393 The Emperor SHOMU 724-749 The Emperor KOAN 392-291 The Empress KOKEN 749-758 The Emperor KOREI 290-215 The Emperor JUNNIN 758-764 The Emperor KOGEN 214-158 The Empress SHOTOKU 764-770 The Emperor KAIKA 158-98 The Emperor KONIN 770-781 The Emperor SUJIN 97-30 The Emperor KAMMU 781-806 The Emperor SUININ 29-0-70 The Emperor HEIZEI 806-809 The Emperor KEIKO 71-130 The Emperor SAGA 809-823 The Emperor SEIMU 131-190 The Emperor JUNNA 823-833 The Emperor CHUAI 192-200 The Emperor JIMMYO 833-850 Regent JINGU KOGO 201-269 The Emperor MONTOKU 850-858 The Emperor OJIN 270-310 The Emperor SEIWA 858-876 The Emperor NINTOKU 313-399 The Emperor YOZEI 876-884 The Emperor RICHU 400-405 The Emperor KOKO 884-887 The Emperor HANZEI 406-410 The Emperor UDA 887-897 The Emperor INGYO 412-453 The Emperor DAIGO 897-930 The Emperor ANKO 453-456 The Emperor SUZAKU 930-946 The Emperor YURYAKU 456-479 The Emperor MURAKAMI 946-967 The Emperor SEINEI 480-484 The Emperor REIZEI 967-969 The Emperor KENZO 485-487 The Emperor EN-YU 969-984 The Emperor NINKEN 488-498 The Emperor KAZAN 984-986 The Emperor BURETSU 498-506 The Emperor ICHIJO 986-1011 The Emperor KEITAI 507-531 The Emperor SANJO 1011-1016 The Emperor ANKAN 531-535 The Emperor GO-ICHIJO 1016-1036 The Emperor SENKA 535-539 The Emperor GO-SUZAKU 1036-1045 The Emperor KIMMEI 539-571 The Emperor GO-REIZEI 1045-1068 The Emperor BIDATSU 572-585 The Emperor GO-SANJO 1068-1072 The Emperor YOMEI 585-587 The Emperor SHIRAKAWA 1072-1086 The Emperor SUSHUN 587-592 The Emperor HORIKAWA 1086-1107 The Empress SUIKO 592-628 The Emperor TOBA 1107-1123 The Emperor JOMEI 629-641 The Emperor SUTOKU 1123-1141 The Empress KOGYOKU 642-645 The Emperor KONOE 1141-1155 The Emperor KOTOKU 645-654 The Emperor GO-SHIRAKAWA 1155-1158 The Empress SAIMEI 655-661 The Emperor NIJO 1158-1165 The Emperor TENJI 662-671 The Emperor ROKUJO 1165-1168 The Emperor KOBUN 671-672 The Emperor TAKAKURA 1168-1180 The Emperor TEMMU 673-686 The Emperor ANTOKU 1180-1183 - DAN-no-URA - Sovereigns GOTOBA: Emperor at 4 years. Lessor of the Reign to YORITOMO and creator of the ICHIMONJI. See YAMASHIRO - KYOTO, for GOTOBA and HOJO KAMAKURA. Samurai Period Begins The Emperor GO-TOBA 1183-1198 KAMAKURA SHOGUNATE The Emperor TSUCHIMIKADO 1198-1210 _ _ MINAMOTO YORITOMO 1192 The Emperor JUNTOKU 1210-1221 | MINAMOTO YORIIYE 1202 The Emperor CHUKYO 1221 | MINAMOTO SANETOMO 1203 The Emperor GO-HORIKAWA 1221-1232 | The Emperor SHIJO 1232-1242 | FUJIWARA YORITSUNE 1226 The Emperor GO-SAGA 1242-1246 | FUJIWARA YORITSUGU 1244 The Emperor GO-FUKAKUSA 1246-1249 HOJO Imperial Princes The Emperor KAMEYAMA 1259-1274 Regency MUNETAKA-SHINNO 1252 The Emperor GO-UDA 1274-1287 | KOREYASU-SHINNO 1266 The Emperor FUSHIMI 1288-1298 | HISAAKIRA-SHINNO 1289 The Emperor GO-FUSHIMI 1298-1301 | MORIKUNI-SHINNO 1308 The Emperor GO-NIJO 1301-1308 | MORINAGA-SHINNO 1333 The Emperor HANAZONO 1308-1318 _|_ NARINAGA-SHINNO 1334 NAMBOKUCHO Period ASHIKAGA SHOGUNATE Southern Dynasty Northern Dynasty TAKAUJI 1338 GO-DAIGO-TENNO | KOGON-TENNO 1332-1333 YOSHIAKIRA 1358 1318 | KOMYO-TENNO 1337-1348 YOSHIMITSU 1367 GO-MURAKAMI-TENNO | SUKO-TENNO 1349-1351 YOSHIMOCHI 1395 1339 | GO-KOGON-TENNO 1353-1371 YOSHIKAZU 1423 CHOKEI-TENNO 1368 | GO-EN-YU-TENNO 1374-1382 YOSHINORI 1428 GO-KAMEYAMA-TENNO | GO-KOMATSU-TENNO YOSHIKATSU 1441 1383-1392 1382-1392 YOSHIMASA 1449 * Resolves for O-EI * YOSHIHISA 1474 The Emperor GO-KOMATSU 1392-1412 YOSHITANE 1490 The Emperor SHOKO 1412-1428 YOSHIZUMI 1493 The Emperor GO-HANAZONO 1429-1464 YOSHITANE 1508 The Emperor GO-TSUCHIMIKADO 1465-1500 YOSHIHARU 1510 The Emperor GO-KASHIWABARA 1500-1526 YOSHITERU 1545 The Emperor GO-NARA 1526-1557 YOSHIHIDE 1568 The Emperor OGIMACHI 1557-1586 YOSHIAKI 1568 The Emperor GIYOZEI 1586-1611 The Emperor GO-MIZUNO-O 1611-1629 TOKUGAWA SHOGUNATE The Empress MEISHO 1630-1643 IYEYASU 1603 The Emperor GO-KOMYO 1643-1654 HIDETADA 1605 The Emperor GO-SAI-IN 1656-1663 IYEMITSU 1622 The Emperor REIGEN 1663-1687 IYETSUNA 1651 The Emperor HIGASHIYAMA 1687-1709 TSUNAYOSHI 1680 The Emperor NAKAMIKADO 1710-1735 IYENOBU 1709 The Emperor SAKURAMACHI 1735-1747 IYETSUGU 1713 The Emperor MOMOZONO 1747-1762 YOSHIMUNE 1716 The Emperor GO-SAKURAMACHI 1763-1770 IYESHIGE 1745 The Emperor GO-MOMOZONO 1771-1779 IYEHARU 1760 The Emperor KOKAKU 1780-1817 IYENARI 1786 The Emperor NINKO 1817-1846 IYEYOSHI 1837 The Emperor KOMEI 1847-1866 IYESADA 1853 The Emperor MEIJI 1867-1912 IYEMOCHI 1858 YOSHINOBU 1866 * MEIJI Restoration MEI-JI 1868 * Samurai Period Ends The Emperor TAISHO TAI-SHO 1912 The Emperor HIROHITO SHO-WA 1926 Prince AKIHITO - TENNO-SAMA HEI-SEI 1989

Jimmu Tenno Suizei Annei Itoku Kosho Koan Korei Kogen Kaika...........................................c. 200-c. 230 Sujin...........................................c. 230-259 Suinin............................................ . 259-291 Keiko............................................. ,291-323 Seimu............................................. ,323-356 Chuai............................................. ,356-363 Ojin............................................., ,363-395 Nintoku.........................................., ,395-428 Richu............................................. ,428-433 Hansho............................................ . 433-438 Ingyo............................................. ,438-455 Anko............................................., ,455-457 Yuriaku.........................................., ,457-490 Seinei............................................ . 490-495 Kenso............................................. ,495-498 Ninken............................................ . 498-504 Buretsu.........................................., ,504-510 Keitai............................................ . 510-534 Ankan............................................. ,534-536 Senka............................................. ,536-540 Kimmei............................................ . 540-572 Bidatsu.........................................., ,572-586 Yomei............................................. ,586-588 Sushun............................................ . 588-593 Suiko ( fem. ).......................................,593-629 Jomei............................................. ,629-642 Kogyoku.........................................., ,642-645 d. 661 Kotoku............................................ . 645-654 Saimei ( forme. .....................,654-661 de Kogyoku Tenchi............................................ . 661-672 Kobun............................................. ...,,672 Temmu............................................. ,672-686 Jito ( fem. ).......................................,,686-697 d. 703 Mommu............................................. ,697-707 ÈRE DE NARA Gemmei ( fem. )....................................... 707-715 d. 722 Gensho ( fem. )....................................... 715-724 d. 748 Shomu............................................. ,724-749 Koken ( fem. ).......................................,749-758 d. 770 Junnin............................................ . 758-764 d. 765 Shotoku ( fem., forme. .................. 764-770 de Koken Konin............................................. ,770-781 ÈRE DE HEIAN Kwammu............................................ . 781-806 Heijo............................................. ,806-809 d. 824 Saga............................................., ,809-823 d. 842 Junna............................................. ,823-833 d. 840 Nimmyo............................................ . 833-850 Montoku.........................................., ,850-858 Seiwa............................................. ,858-876 d. 880 Yozei............................................. ,876-884 d. 949 Koko............................................., ,884-887 Uda............................................... . 887-897 d. 937 Daigo............................................. ,897-930 Suzaku............................................ . 930-946 d. 952 Murakami.......................................... ,946-967 Reizei............................................ . 967-969 d. 1011 En 'Yu............................................. 969-984 d. 991 Kazan............................................. ,984-986 d. 1008 Ichijo............................................ . 986-1011 Sanjo............................................. d. 1011-1016 1017 Vont-Ichijo.......................................,,101 6-1036 Gosuzaku.......................................... 1036-1045 Goreizei.......................................... 1045-1068 Gosanjo.........................................., 1068-1072 d. 1073 Shirakawa.......................................,, 1072-1086 d. 1129 Horikawa.......................................... 1086-1107 Toba............................................., 1107-1123 d. 1156 Sutoku..........................................,, 1123-1141 d. 1164 Konoye..........................................,, 1141-1155 Goshirakawa....................................... d. 1155-1158 1192 Nijo............................................., 1158-1165 Rokujo..........................................,, 1165-1168 d. 1176 Takakura.......................................... d. 1168-1180 1181 Antoku..........................................,, 1180-1185 ÈRE DE KAMAKURA Gotoba..........................................,, 1185-1198 d. 1239 Tsuchimikado....................................,, 1198-1210 d. 1231 Juntoku.........................................., 1210-1221 d. 1242 Chukyo............................................ ....,1221 d. 1234 Gohorikawa......................................., 1221-1232 d. 1234 Shijo............................................. 1232-1242 Gosaga..........................................,, 1242-1246 d. 1272 Gofukakusa......................................., 1246-1259 d. 1304 Kameyama.......................................... d. 1259-1274 1305 Le Gouda..........................................,,1 274-1287 d. 1324 Fushimi.........................................., 1288-1298 d. 1317 Gofushimi.......................................,, 1298-1301 d. 1336 Gonijo..........................................,, 1301-1308 Hanazono.......................................... d. 1308-1318 1348 ÈRE D'CAshikaga: Royaume Méridional Godaigo.........................................., 1318-1339 Gomurakami......................................., 1339-1368 Chokei..........................................,, 1368-1370 Gokameyama......................................., 1370-1393 d. 1424 Reunified avec le royaume nordique... ÈRE D'CAshikaga: Royaume nordique (reunification 1393) Kogon............................................. d. 1332-1336 1364 Komyo............................................. d. 1336-1349 1380 Suko............................................., 1349-1352 d. 1398 Gokogon.........................................., 1352-1372 d. 1374 Aller-En 'Yu.......................................,,1372-1383 d. 1393 Gokomatsu.......................................,, 1383-1413 d. 1433 Shoko............................................. 1413-1429 Gohanazano......................................., 1429-1465 d. 1471 Gotsuchimikado.................................... 1465-1501 Gokashinabara...................................., 1501-1527 Gonara..........................................,, 1527-1558 Ogimachi.......................................... d. 1558-1587 1593 Goyozei.........................................., 1587-1612 d. 1617 ÈRE DE TOKUGAWA Gonizono-O.......................................,1612-1630 d. 1680 Myosho ( fem. )....................................,,1630-1644 d. 1696 Gokomyo.........................................., 1644-1655 Gosaien.........................................., 1655-1663 d. 1685 Reigen..........................................,, 1663-1687 d. 1732 Higashiyama....................................... 1687-1710 Nakanomikado....................................,, 1710-1736 d. 1737 Sakuramachi....................................... d. 1736-1747 1750 Momozono.......................................... 1747-1763 Gosakuramachi ( fem. )..............................,1763-1771 d. 1813 Gomomozono......................................., 1771-1780 Kokaku..........................................,, 1780-1816 d. 1840 Ninko............................................. 1817-1847 Komei............................................. 1847-1867 ÈRE de MEIJI (noms personnels entre parenthèses) Meiji (Mutsuhito)................................. 1867-1912 Taisho (Yoshihito)..............................,,1912-1926 Showa (Hirohito).................................,1926-1989 avec... Métier militaire allié..................,1945-1955 Heisi (Akihito).................................,,1989- LES SHOGUNATE le Shoguns étaient, le Japon moderne tôt à près de aujourd'hui, les règles séculaires de la nation, alors que le Tennos étaient les têtes spirituelles. MINAMOTO Yoritomo.......................................... 1192-1199 Yoriiye.........................................., 1199-1203 Le Hojo "Regency", 1203-1333. Voyez ci-dessous ... Sanetomo....................................,1203-1219 ..........................................,,1219-1226 vides HUZIWARA Yoritsune.................................... 1226-1244 Yoritsugu.................................... 1244-1251 PRINCES IMPÉRIAUX Munetaka....................................,1251-1266 Koreyasu....................................,1266-1289 Hisaakira.................................... 1289-1308 Morikuni....................................,1308-1336 ASHIKAGA Takauji.........................................., 1336-1358 Yoshiakira......................................., 1358-1368 Yoshimitsu......................................., 1368-1394 Yoshimochi......................................., 1394-1423 Yoshikazu.......................................,, 1423-1429 Yoshinori.......................................,, 1429-1441 Yoshikatsu......................................., 1441-1443 Yoshimasa.......................................,, 1443-1473 d. 1490 Yoshihisa.......................................,, 1473-1490 Yoshitane.......................................,, 1490-1493 d. 1521 Yoshizumi.......................................,, 1493-1508 Yoshitane (restored).............................. 1508-1521 Yoshiharu.......................................,, 1521-1545 Yoshiteru.......................................,, 1545-1565 Yoshihide.......................................,, 1565-1568 d. 1597 Désordres provoqués par congé factieux de guerre le Shogunate dans la suspension pour une génération. L'ordre est reconstitué quand le Tokugawa clan réalise la victoire sur ses adversaires, un accomplissement qui, incidently, établit Tokyo comme capital séculaire de l'état. TOKUGAWA Ieyasu..........................................,, 1603-1605 d. 1616 Hidetada.......................................... d. 1605-1623 1632 Iemitsu.........................................., 1623-1651 Ietsuna.........................................., 1651-1680 Tsunayashi......................................., 1680-1709 Ienobu..........................................,, 1709-1713 Ietsugu.........................................., 1713-1716 Yoshimune.......................................,, 1716-1745 d. 1756 Ieshige.........................................., 1745-1761 Ieharu..........................................,, 1761-1786 Ienari..........................................,, 1786-1838 d. 1841 Ieyoshi.........................................., 1838-1853 Iesada..........................................,, 1853-1858 Iemochi.........................................., 1858-1866 Keiki............................................. d. 1866-1868 1913 Les SHIKKENATE comme a été mentionné ci-dessus, le Japonais tendent à nicher l'autorité dans les couches, isolant les niveaux intérieurs de l'effort de jour en jour. Ainsi, le Shoguns a assumé la commande temporelle de la nation, laissant les empereurs dans une position reculée d'influence spirituelle. Puis aussi, la coutume de l'inkyo allant (retraite), partant de son bureau à un jeune candidat tandis qu'on continue à exercer la puissance d'une position de seclusion monastic, est un autre exemple de cette tendance. Pour plus qu'un siècle, le Shoguns eux-mêmes étaient sujets à cette condition. Dans 1203 la commande assumée clan de Hojo de l'état comme Shikken (regents) pour le Shoguns. HOJO Tokimasa.......................................... d. 1203-1205 1215 Yoshitoki.......................................,, 1205-1224 Yasutoki.......................................... 1224-1242 Tsunetoki.......................................,, 1242-1246 Tokiyori.......................................... d. 1246-1256 1263 Nagatoki.......................................... 1256-1264 Masamura.......................................... d. 1264-1268 1273 Tokimune.......................................... 1268-1284 Sadatoki.......................................... d. 1284-1301 1311 Moritoki.......................................... 1301-1311 Takatoki.......................................... 1311-1333 En 1333, le Hojo ont été défaits par l'Ashikaga, qui a ensuite assumé la commande directe comme Shoguns. Néanmoins, l'état réduit en fragments dans des royaumes nordiques et méridionaux pendant un certain temps peu de temps après, comme l'empereur Vont-Daigo essayé de reconstituer la commande directe des affaires à se et à ses héritiers. -------------------------------------------------------------------------------- Le DAIMYOS Voici les notes sur les chefs de certains des clans japonais principaux de daimyo, qui étaient plus ou moins indpendent pendant le déclin de l'Ashikaga Shogunate aux 15èmes et 16èmes siècles. Après que la chute de l'Ashikaga en 1573, ces clans aient été guerre entièrement indépendante et faite sur un une autre pour gagner le shogunate pour eux-mêmes. L'unification du Japon a commencé sous Oda Nobunaga dans le 1580's tôt. Après que sa mort le Toyotomi clan ait continué le processus mais ont été déplacés par l'élévation du Tokugawa. En Ieyasu 1600 Tokugawa a défait une coalition des clans rivaux chez Sekigahara, les forçant à soumettre à sa règle et apportant tout le Japon sous la commande du Shogunate de nouveau. Il a régné officieusement jusqu'en 1603, quand il était Shogun avoué. Bien qu'il ait démissionné son bureau en 1605, il a continué à tenir la majeure partie de la puissance au Japon jusqu'à sa mort en 1616. Nord d'cAmako d'Hiroshima Amako Tsunehisa....................................? -1541 Amako Kunihisa.................................... 1541-1554 avec... Amako Haruhisa.................................... 1541-1562 avec... Amako Katsuhisa.................................,,1554-1578 avec... Amako Yoshihisa.................................,,1562-1566 À Tokugawa de 1578 ASAI Honshu central, nord de Kyoto. Asai Sukemasa....................................,1516-1546 Asai Hisamasa....................................,1546-1561 Asai Nagamasa....................................,1561-1573 Défait par Oda Nobunaga en 1573 ASAKURA dans Honshu ouest-central, dans la ville de Fukui. Asakura Toshikage................................. 1470-1475 Asakura Norikage.................................,1475-1552 Asakura Yoshikaga................................. 1552-1573 Conquis par Oda Nobunaga en 1573 CHOSOKABE à l'est de Hosokawa. Chosokabe Kunichika.............................1540's-1556 Chosokabe Motochika..............................,1556-1599 Chosokabe Morichika..............................,1599-1600 Soumission au Tokugawa de 1600 Clan principal de HOJO A situé dans le secteur autour d'Edo (Tokyo) Hojo Nagauji....................................,,1491-1519 Hojo Ujitsuna....................................,1519-1541 Hojo Ujiyasu....................................,,1541-1570 Hojo Ujimasa....................................,,1570-1590 Hojo Ujinao....................................... 1590-1591 Soumission à Tokugawa Ieyasu de 1591 HOSOKAWA situé sur le grand sud d'île d'Hiroshima. Hosokawa Katsumoto..............................,,1442-1473 Hosokawa Masamoto................................. 1473-1507 Hosokawa Sumimoto................................. 1507-1520 avec... Hosokawa Takakuni................................. 1507-1531 Hosokawa Harumoto................................. 1520-1558 À Ashikaga clan de 1558 MORI à l'ouest d'Hiroshima. Mori Motonari....................................,1551-1571 Mori Terumoto....................................,1571-1600 À Tokugawa 1600 ODA un des clans les plus puissants, situé à l'ouest de Kamakura. Oda Nobuhida.......................................? -1549 Oda Nobunaga....................................,,1549 -1582 Nobunaga était le daimyo le plus puissant de son jour, et était le mentor d'un jeune Tokugawa Ieyasu À Tokugawa de 1582; opposé par... Oda Nobuo.......................................,,1582 -1600 OTOMO Otomo Yoshinori....................................? -1550 Otomo Yoshishige Sorin...........................,1550-1587 Otomo Yoshimune.................................,,1587-1600 À Tokugawa 1600 OUCHI Ouchi Masahiro.................................... 1465-1495 Ouchi Yoshioki.................................... 1495-1528 Ouchi Yoshitaka.................................,,1528-1551 Ouchi Yoshinaga.................................,,1551-1557 Conquis par Mori Motonari en 1557 RYUZOJI À Nagasaki. Ryuzoji Iekane.................................,1506-1546 Ryuzoji Takanobu..............................,,1546-1585 À Shimazu de 1585 SHIMAZU À Kagoshima. Shimazu Takahisa.................................? -1571 Shimazu Yoshihisa..............................,1571-1587 Shimazu Yoshihiro..............................,1587-1600 À Tokugawa de 1600 TAKEDA situé entre Edo (Tokyo) et Kamakura. Takeda Nobutora................................. 1519-1540 Takeda Harunobu Shingen........................,1540-1573 Takeda Katsuyori..............................,,1573-1582 Au shogunate de Tokugawa de 1582 TOKUGAWA ferment des voisins et des alliés de l'Oda. Ils ont émergé comme Ieyasu de dessous clan le plus fort et ont par la suite unifié le Japon sous leur hégémonie. Tokugawa Chikatada.............................. 1465-1480 Tokugawa Nagachika.............................. 1480-1510 Tokugawa Nobutada..............................,1510-1531 Tokugawa Kiyoyasu..............................,1531-1536 Tokugawa Hirotada..............................,1536-1549 Tokugawa Ieyasu ( Shogun 1603-1605 )............,,1549-1615 d. 1616 Voyez le Shogunate plus défunt pour une suite de Tokugawa. TOYOTOMI clan et extrêmement puissant dernier à soumettre à la règle du shogunate de Tokugawa. Toyotomi Hideyoshi.............................. 1574-1598 Toyotomi Hideyori..............................,1598-1615 À Tokugawa de 1615 UESUGI Honshu Nordique. L'Uesugi étaient des ennemis des tribus d'Ainu encore existantes dans le nord du pays. Uesugi Akisada.................................,1466-1510 Uesugi Norifusa................................. 1510-1524 Uesugi Norimasa................................. 1524-1551 Uesugi Terutora Kenshin........................,1551-1578 Uesugi Kagetora................................. 1578-1579 Uesugi Kagekatsu..............................,,1579-1600 Soumission au Tokugawa de 1600 -------------------------------------------------------------------------------- Localités provinciales L'cAinu les habitants indigènes du Japon, elles résident principalement sur le Hokkaido et, en Russie, sur Sakhaline. Ils vivent à côté de la chasse, pêche, affermage de petite taille, et plus récemment à côté du tourisme. Leur langue et morphologie physique sont entièrement indépendantes d'autres peuples asiatiques est; leur religion traditionnelle est un animisme shamanistic concentrer sur un culte d'ours. Ils ont été graduellement poussés plus loin et davantage de nord en réussissant des prolongements de contrôle japonais des îles, et sont maintenant dans des nombres beaucoup réduits. Ils n'ont jamais tenu un état défini dans le sens habituellement catalogué par ces archives. Néanmoins, de temps en temps les chefs d'Ainu ont émergé au-dessous de une circonstance ou une autre, que la liste suivante note. Aiterui.......................................... 780's-802 Koshamain......................................... ..c. 1457 Shakushain Shaputyari.............................. mi 1600's d.1669 Kimur Bafu ( sur Sakhaline ).........................early 1900's Les ÎLES de RYUKYU ( Menton. longue corde d'"Lu Chu ") A des archipels étroitement groupés s'étendant du Japon méridional à Taiwan du nord-est. Le plus grand et le plus connu du groupe est l'Okinawa. Les îles ont longtemps accueilli une culture locale (dont la langue montre quelques affinités à Ainu), et plusieurs états ont existé ici. Néanmoins, c'est-à-dire ils sont très stratégiquement placés, ils le plus souvent ont été sous la commande (directement ou indirectement) des empires avec des intérêts dans la mer est de la Chine ou le bassin philippin. Le résultat a été la création une population persistant et dur-occupée qui n'ont pas peur pour se défendre: peut-être l'exportation la plus connue de Ryukyus a été karaté ("vide-main"). Uchima Kingdom Nominal Chinese overlordship............7th Century CE-1609 Sho Neopashi..................................fl. c. 700's Shunten (in CHUZAN, central Okinawa) Shunten......................................1187-1237 Shunba Junki.................................1237-1248 Gihon........................................1248-1259 Eiso (in CHUZAN, central Okinawa) Eiso.........................................1260-1299 Taisei.......................................1300-1308 Eiji.........................................1309-1313 Tamagusuku...................................1314-1336 Sei-i........................................1337-1349 Three Kingdoms Period Okinawa and its subject islands are divided into three kingdoms, Chuzan (Central), Hokozan (Northern), and Nanzan (south), 1326-1429 Satto (in CHUZAN, central Okinawa) Satto........................................1350-1395 Bunei........................................1395-1405 Sho Shisho (in CHUZAN, central Okinawa) Sho Shisho...................................1406-1421 Chronic warfare between the three.................1400-1429 leading to... Kingdom of the RyukyusThe Kingdom of the Ryukyus was founded when Sho Hashi, the King of Chuzan, conquered the other two kingdoms and united the Ryukyus under his rule. First (True) SHO Sho Hashi.........................................1421 -1439 Sho Chu...........................................1440 -1444 Sho Shitatsu......................................1445 -1449 Sho Kimpuku.......................................1450 -1453 Sho Taikyu........................................1454 -1460 Sho Toku..........................................1460 -1469 Second (False or Kanamaru) SHO Sho En Kanamaru Uchima of Izena...................1469-1477 Sho Sen-i.........................................1477-1526 Sho Sei...........................................1526 -1555 Sho Gen...........................................1556 -1572 Sho Ei............................................1572 -1588 Nominal overlordship by China continues, but islands de facto under control of Japanese Satsuma clan 1609-1879. Kings of the Sho clan continue to be enthroned, but they are vassals to the daimyo of Satsuma. Sho Nei......................................1588-1620 Sho Ho.......................................1621-1640 Sho Jo-Ken Choshu Haneji.....................1641-1647 Sho Shitsu...................................1647-1668 Sho Tei......................................1669-1709 Sho Eki......................................1710-1712 Sho Kei......................................1713-1751 Sho Boku.....................................1752-1795 Sho On.......................................1796-1802 Sho Sei......................................1803-1804 Sho Ko.......................................1804-1828 d. 1839 Sho Iku......................................1828-1847 Sho Tai......................................1848-1879 d. 1901 To Japan directly.................................1879-1945 American military occupation......................1945-1972 The islands were administered by the United States military from 1945. Japan was granted technical sovereignty over the region in 1951, but the United States continued to exercise day-to-day control. The Amami Group was returned to Japan in full in 1953, and over the next twenty years the administration of the remainder was gradually relaxed. Full authority was resumed by Japan in 1972; nevertheless, the United States continues to exercise considerable extraterritorial rights over several large military bases, a source of intense bitterness on the part of the local population, and considerable friction and ambivalence between the USA and Japan. An additional note: The regalia for the old Kingdom vanished at the end of World War II, and persistent rumour has it located in some undisclosed location in or near Boston, Massachusetts.

Timeline of japanese history Линия на времето на японската история. Историческият контекст, в който са живели първите японски митични и исторически личности. Години преди новата ера, преди Рождество Христово - 200 000 ? : Първи палеолитни селища в Япония. Археологи4еска култура “Бабадан А”, в днешната префектура Мияги. - 35 000 : Замяна на примитивните оръдия на труда с обработени такива. - 13 000 : Поява на микролитна (на малки каменни предмети) индустрия. Появата на обработени остриета на ножове - от камък и обсидиан, доказва наличие на натурална размяна между отдалечени територии. Хората вече са познавали огъня, но археолозите не са открили предмети от кост, или дърво, а само предмети от обработени камъни. - 13 500 : Според някои историци, археолози и археоастрономи, през тази година е имало голям световен потоп. (Подробности ще научите от книгите: “Пътйът на боговете”, “Пазителят на времето”, “Загадката “Орион””.,”Боговете на новото хилядолетие”…) - 12 000 : Поява на първата керамика - във Фукуи (префектура Нагасаки) и в Ками Куроиуа (Префектура Ехиме). - 10 500 до - 8 000 : Поява на керамиката Джоомон (дала името си на историческия период) - уникални форми, сив цвят на съдовете, делви с кргло дъно, декорации с паралелни линии. - 8 000 до - 5 000 : Примитивен Джоомон. Поява на съдове с разширени отвори или с разширния към отвора, по - разнообразна украса на съдовете. Храната на крайбрежното население зависи, в голяма степен, от благосклонността на морето. Открити са хранителни остатъци (боклуци), съставени от черупки на морски охлюви и миди, а също така - въдици и харпуни. Населението от вътрешността на островите се прехранва с лов и събирателство (на диворастящи растения, корени, плодове…) - 6 000 : Първата зърнена култура - открита в Асабане (префектура Окаяма; град Окаяма е побратимен с Пловдив - в градската ни градина има паметник на един самурай, казващ се Окаяма - но Момотару; Момотару от Окаяма или Момотару Окаямски - въоръжен с два меча и придружаван от маймунка, куче и гълъб.) - 5 000 до - 2 500 : Древен Джоомон. Поява на местни керамични работилници, разнообразие в декорацията на керамичните съдове. - 2 500 до - 1 500 : Среден Джоомон. Поява на култа към бременността (статуетки на бременни жени). Най - разнообразни накити от мидени черупки, камък, дърво, кост или глина. Погребенията се извършват чрез трупополагане в ями. Понякога, погребаните са в хокерно (вътреутробно) положение. Друг път, върху трупа е положен каменен блок. - 1 500 до - 1 000 : Късен Джоомон. Упадък на украсата на керамиката. Застудяване. Демографска криза. Поява на дребни керамични съдинки. - 1 000 до - 400 : Финален Джоомон. Упадък нъ културата Джоомон. В Хоккайдоо, културата Джоомон оцелява докъм 660 г. сл. Р.Хр. През този период, в Китай са изобретени пръчиците за хранене. - 660 : Начало на управлението на владетеля Джимму Тенноо - Небесният Джимму, божественият воин, син на богинята на Слънцето - Аматерасу Омиками. Това е митичния родоначалник на първата японска династия. Начало на японската държавност. Дискусионен е въпросът дали той е управлявал империя. В тази ранна епоха, може би, е прибързано и пресилено да се говори за каквато и да е японска империя, тоест - държава, завладяла и управляваща чужди земи и чуждо население. - 400 пр. Р.Хр. до 250 сл. Р.Хр. : Епохата Яйои. Името на периода произхожда от друг тип керамика. Отново името на керамиката става епоним (име на историчаска епоха). Мегалитна култура. Поява на мегалитно строителство (с огромни каменни блокове - т. н. “циклопски” строежи - вярването, че тези каменни блокове може да бъдат преместени само от гигантите - циклопи.), на тъкани, на одомашняване на някои животински видове. Сравнението на скелетите от погребенията в двете епохи показва липса на континюитет между тях, тоест - културата Яйои не е наследник на културата Джоомон. Появяват се метални оръдия на труда - от бронз, желязо… Разнообразяват се зърнените култури (ориз, соя, жито, елда, просо, ечемик…). В страната навлизат различни свежи идеи - китайски и корейски. - 108 : Завладяване на Корейския полуостров от Китайската империя. Началото на I век от новата ера, след Рождество Христово : Установяване на търговски връзки между Япония и Китай. Начало на китайското икономическо, политическо и културно влияние над Япония. 57 : Японско посланичаство от страна на царство Ну (Хаката ?), при китайския император Гуангуди. Някои японски царства стават васални на Китай. Царят на Кюушуу получава официален печат от Китай. В северен Кюушуу откриваме, както и в Южна Корея, монети от краткотрайната китайска династия Син (8 г. пр. Р. Хр - 25 г. сл. Р. Хр.). Въвеждането, под китайско влияние, на оризовата култура, довежда до кулинарна революция. 107 : Царят на Кюушуу изпраща на китайския император, като подарък, 160 роби. 150 : начало на гражданска война между градовете - държави в Япония. Началото на III век (230 ?) : Умиротворяване и обединение на японските градове - държави. Създаване на съюз от над 30 градове - държави, под властта на царство Яматаи - коку, управлявано от царица Химико. 239 : Нейно пратеничество препотвърждава японския васалитет към китайския владетел на царство Уей, владеещ и голяма част от Корейския полуостров. 250/300 - 645 : Епоха Кофун (Ямато) - Епоха на величествените погребения в погребални могили (кофун), дали името си на епохата. От този период са и глинените фигурки - ханиуа. 266 : Химико е починала и връзките между китайското царство Уей се прекратяват. В същата година, в Китай пристига пратеничество от японската царица Тойо. Около 350 : Японската държавност се измества от царство Яматаи - коку в царство Ямато. Премества се и държавния център - столица става град Нара. 365 : Японската царица Джингу нахлува в корейското царство Шилла. 400 : Корейското царство Когурйо разбива японския флот в сражение в река Ялу. 421 : Цар Сан (Нинтоку) изпраща пратеничество в Китай. 471 : Цар Юряку изпраща пратеничество в Китай. Същият владетел побеждава, в няколко сражения, племената айну, които са трудни противници. 527 : Ново поражение за японците в Корея. 538 - 645 : Епоха Асука - епоха на реформи. 538 или 552 : Официално въвеждане на нова религия - будизма. Някъде по това време, в Япония навлизат и други философско - религиозни идеи - тези на конфуцианството и на даоизма (таоизма), както и китайската писменост - йероглифите (канджи). 562 : Край на японското нашествие в Корея. 570 : Умако Сога оглавява рода Сога и държавното управление. 584 : Построен е първият официален будистки храм. (да припомним, че шинтоизма няма храмове, а само светилища.) 587 : Смъртта на император Йоомей става повод за избухване на нова гражданска война. 592 : Убийство на император Шушун. 593 : Принц Шоотоку Тайши е обявен за регент (сесшоо). Той се опитва да централизира Япония, по подобие на Китайската империя - чрез меритокрация - назначаване на държавни длъжности на най - достойните представители на аристокрацията - след явяването им на държавни изпити. 604 : Обявяване на 17 членната Конституция (повод за нова тема) 607 : Японско пратеничество в китайското царство Суй. 625 : Поява на будистките секти Джооджицу и Санрон. 643 : Убийство на принц Ямаширо Оое от Ирука Сога. 645 - 710 : Епохата Асука (Тайка) - епоха на голямата реформа. През този период се появяват нови аристократични родове. 663 : Поредно поражение за японците в сражение при Хакусонкоо в Корея. 685 : Заповед на император Тенму да започнат масови строежи на будистки храмове. 702 : Въвеждане на системата “рицурйоо” (наказателно, гражданско и административно право). Код на Тайхоо. 708 : Начало на японското монетосечене. Собственото монетосечене е символ на независимата власт на владетеля, една от инсигниите (знаците) на властта му. 710 - 794 : Епохата Нара. 712 : Завършена е най - древната японска историческа хроника - “Коджики”. През този период се написва и “Хроника на Япония” (“Нихон - но шоки”). С обявяването на будизма за държавна религия, будистките монаси съсредоточават духовната власт в свои ръце.

Веднъж попаднах на темата "Имал ли е цар Иван II Асен военен или търговски флот?" в списание "Исторически преглед". Мисля, че беше от 1989 г. Не съм сигурен за годината, но прегледайте периодиката на списанието от 1989 до 1995 г.

http://en.wikipedia.org/wiki/Aynu

Кой е Хуанг-ти, легендарният Жълт Император? Китайски и японски археолози твърдят, че са открили доказателства за Петата древна цивилизация в югозападната китайска провинция Сичуан (в-к Киодо Нюз, 28.10.1996). Останките датират от преди 4 500 години и са намерени в древен замък близо до бреговете на реката Янгдце, на 90 км югазападно от град Ченгду. Това откритие е много важно, тъй като към четирите познати ни древни цивилизации (Месопотамия, Египет, Индия, Жълтата река) може би ще добавим и пета цивилизация. Онази, която ще ни помогне да разрешим загадката на легендарния "Жълт Император", Хуанг-ти, царувал в Китай през 27 век пр.н.е. Нека си припомним, че китайците наричат себе си "синове и внуци на Жълтият Император". Кой е Хуанг-ти, легендарния Жълт Император? В началото Китай е една от люлките на човешката цивилизация. Най-древните намерени човешки останки датират от 6 000 000 години пр.н.е. През 4-то и 3-то хилядолетие пр.н.е., в Новокаменната епоха, в древен Китай настъпват съществени промени. Големи групи от хора започват да се събират заедно, установяват се на постоянни места и постепенно започват да отглеждат различни култури, да използват домашни животни. Древни поселища са открити предимно в долината на Хуанг Хе (Жълтата река). Въпреки студените зими, тази област е много подходяща за земеделие. Например, там се отглежда ориз още през 5 500 г. пр.н.е. Освен това, както знаем, всички древни цивилизации възникват в долините на големи реки. Завещанието на императора Китайската цивилизация дължи много на легендарния управник. Земеделие и животновъдство, бубарство и копринарство, и нещо изключително важно - основите на китайското писмо. И всичко това - благодарение на едно много странно същество, което древните текстове наричат Жълтия Император. Подобно на други древни култури, и китайската има нещо уникално и присъщо само на нея. Това е нейната писменост, развита през 2 000 г пр.н.е. и представляваща сложна система от идеограми, пиктограми и фонограми. Такива ранни форми на китайската писменост са открити от археолозите върху свещени кости, използвани за гадаене, в полята край Циао Тюн. Чак 5 години, след откритието, тези писмена са били дешифрирани, разкривайки истинската същност на "драконовите кости". Това са летописи, направени от хора, наричащи себе си Шанг, управлявали земите около Аниянг преди около 4 хиляди години. Царете Шанг са искали да узнаят бъдещето и техните гадатели са записали внимателно царските предсказания върху добре полирани черупки на костенурки, както и върху кости от говеда. Години по-късно, археолози от Китайската народна република открили стотици такива Шанг кости. Възникнал и нов клон на лингвистиката, Джиа гу шу, наука за писмеността върху кости. Учените, изследващи писмената, стигнали до неочакван извод - това не била най-древната китайска писменост! Самите писмени знаци били толкова добре разработени, че определено свидетелствали за дългогодишно развитие на тази писменост, далеч преди династията Шанг (1 766 - 1 122 г.пр.н.е.). Смело може да се каже, че китайската писменост съществува най-малко от 4 000 години. Древните библиотеки Най-ранните известни библиотеки винаги са свързани с палати и храмове. Нека припомним библиотеката от папирусови свитъци на египетския цар Рамзес II, (1 304? - 1 237 пр.н.е.), огромната библиотека от глинени плочки на асирийският владетел Ашурбанипал (668? - 627? пр.н.е.) в Ниневия. Обикновено пазителите на библиотеките били жреци, учени, учители. Първият известен китайски библиотекар е бил философът Лао Тце, по времето на владетелите Чоу около 550 пр.н.е. Интересното е, че има категорична връзка между Лао Тце и Жълтият Император. Много древни култури посочват някакво божество като създател на писмеността им. Например в Египет това е бог Тот, древните гърци почитат бог Хермес. Жълтият Император често е наричан "Син на небето", а Китайската империя "Небесна империя". Легендата го посочва като създател на изкуството да се строят лодки и кораби, къщи и палати, производство на дрехи, музикални инструменти, китайския календар. За изобретател на древното китайско писмо се смята Тцанг Чие, министър на Жълтият Император. Китайската математика Корените на китайската математика са обвити в митове, понеже древните математически тесктове са записвани върху бамбук, който е изгнивал и поради това те не са се запазили. Смята се, че Жълтият Император е покровителят на математиката в древен Китай. Неговите министри Тай-мао и Ли-шоу, са създали шестдесетична бройна система и са положили основите на аритметиката. Китайците са вярвали, че числата притежават философски и метафизични свойства. Те са използвали числата, за "да достигнат духовна хармония с космоса" и са вярвали, че съществуването на човека зависи от нумерологията. Любовта... Най-древните книги за любовта са китайските "Наръчници за секс", написани преди около 5,000 години от легендарния Жълт Император, Хуанг-ти. ... и войната Основите на военното изкуство, по отношение на военните действия при различни терени - планини, реки, блата и равнини, също са поставени от Жълтият Император. Това му е позволило да се справи успешно с четирима други царе. В древен ръкопис се казва, че той е водил 70 битки и е установил мир в Империята. По време на една от битките, се спуснала толкова гъста мъгла, че войните не могли да се ориентират. Тогава, с помощта на "колесница-компас", Жълтият Император извел войските си и постигнал пълна победа. Между другото, Наполеон е имал подобни виждания върху военното изкуство. Лао Тце (или Лао Тцу) и Хуанг-ти. В действителност, истинският основоположник на философията на таоизма е философът от 6-ти век пр.н.е. Лао Тцу. Някои учени смятат, че той е бил малко по-възрастен съвременник на Конфуций (Кунг-Фу Цу, роден под името Чиу Чунг-Ни). Съществува обаче близка връзка между Лао Тцу и Жълтият Император. Каква е връзката между един отдавна умрял император и царският библиотекар, положил основите на таоизма? Макар да има дълбоки корени в китайската история, таоизмът е по-скоро начин на живот, отколкото религия. Основите на таоизма можем да открием в книгата на Лао Тцу, наречена Тао Те Чинг. Той вярва, че съществува хармония между Небето и Земята и че тази хармония може да бъде открита от всеки, по всяко време - всичко, което е необходимо, е да се следва естествения поток на Природата, наречен Тао или "Пътят". Лао Тцу ни учи, че Тао е нещо, което не може да се опише с думи, тъй като думите не могат да опишат безкрайната Вселена. Успоредно с развитието на таоизма като философия, се развива и едно религиозно течение на таоизма. Този "религиозен" таоизъм има своите жреци, храмове, ритуали и символи. Лао Тцу е въздигнат като "светец" и в негова чест се извършват жертвоприношения. Този таоизъм възниква върху идеите на ин-янг и петте елемента (метал, дърво, вода, огън и земя). По това време започва да се създава пантеона на таоистките божества, често провъзгласявани за богове. Астрологията, алхимията и гадаенето получават такава известност в това таоистко течение, че постепенно започват да се отдалечават от философското начало и да се превръщат в окултизъм. Това течение понокога се нарича Хуанг-Лао (от имената на Хуанг-ти и Лао Тцу). От него произлизат много силни алхимични течения, като Таоистките лекари по времето на династията Кин, (221 - 207 пр.н.е.). Те, подобно на алхимиците от Средните векове в Европа, се опитват да използват сили, чрез които да превърнат основните метали в злато. Тези лекари са били известни също като духовни медиуми и като специалисти в левитацията. Дали Лао Тцу не е получил подобни знания за странни сили от онези, които са притежавали завещанието на Жълтият Император? Или пък ги е получил от самия Жълт Император? Синовете на небето Жълтият Император е едно твърде интересно същество. Древните китайски ръкописи споменават за удивителни, мъдри и човечни (човечни, а не човешки) същества, така наречените Синове на Небето (това определение с превръща в императорска титла значително по-късно), направили твърде много за дивите обитатели на пещерите в долината на реката Хуанг Хе. Появата на "Синовете на Небето" на Земята винаги е предшествана от интересни небесни явления. Преди Хуанг-ти да се роди, великата звезда Чи от съзвездието Голяма Мечка, започнала силно да свети. От всички "Синове на Небето", Хуанг-ти е оставил най-ярки следи в китайската митология. Той се появява за първи път в басейна на реката Хуанг Хе. За разлика от всички останали древни герои, той не е просвещавал хората, нито е изисквал от тях преклонение. Хуанг-ти и неговите помощници са били удивително рационални същества. Те, разбира се, са научили местните хора на всички видове полезни науки, включително и акупунктурата. Но това, от което преди всичко се интересували, били техните собствени дела - създаването на сложни и неразибраеми (за хората) апарати и устройства. Крапива, забележитилен украински изследовател на аномални явления, пише във ръзка с това, че Хуанг-ти изобретил дванадесет гигантски огледала с непознати свойства и ги е използвал, за да "следва Луната" (Oдеса, 1991). Ареохозите на съвременен Китай добавят още една подробност, цитирайки Биографията на Хуанг-ти: "Когато Императорът посрещнал Западната владетелка на Планините Вангву, от ковано желязо били изработени дванадесет големи огледала. Според Крапива, тази биография е написана на базата на тайнствени легенди. Какво са искали да кажата древните писари с това "следва Луната"? Какво е карало Хуанг-ти да прави връзка между тези огледала и Луната? Има дори един още по-любопитен детайл. В книгата "Разкази за чудеса", от 6 в. пр.н.е. се казва, че хора от Огледалното езеро разказвали, че е запазен камъка, на който Хуанг-ти полирал огледалата. Върху този камък не виреят дори пълзящи растения. Освен това, Лао Тцу е живял по това време - не е ли видял този камък? Тайнствените триножници Многобройни източници посочват, че Хуанг-ти е направил и използвал някакви "тайнствени съдове - триножници". Те не са използвани за вода, нито пък за огън и приготвяне на ястия върху огъня. Целта на един такъв съд-триножник била съвсем различна - това били подобия на Великата Безкрайност Тао, скрит двигател на Вселената. Всеки съд - триножник бил висок приблизително 3 - 4 метра, но обемът му бил сравнително малък - 100 литра. Трите крака носели голямата част от тежестта му. Любопитният човек не е могъл да надзърне във вътрешността на триножника, но източниците твърдят, че "хиляди духове са изпълвали вътрешността му". Kрапива, който е изучил всички възможни източници, смята, че такъв един действащ съд - триножник е излъчвал някакви шумове, гласове. Древнокитайските легенди разказват, че триножниците са изобразявали "дракони, летящи в облаците". Може би същият "дракон", който е дошъл и отвел Хуанг-ти и неговите помощници? По всяка вероятност, тези триножници са били комуникационни средства за далечни разстояния, тъй като разположението им е подбирано така, че да сочат звездата Сюан Юан. Това е звездата, от която е пристигнал Хуанг-ти. Ние познаваме тази звезда като Регул от съзвездието Лъв. На 18 км североизточно от Жаокуинг има планина, която първоначално е наричана Планината с езерето на върха, защото наистина на върха е имало езеро. Легендите твърдят, че веднъж Жълтият император е поставил триножник там. Този триножник е имал много интересни свойства - той е можел да "съхранява" знания и данни. Нещо повече, могъл да стой на едно място, а също и да се придвижва, да става по-лек и по-тежък. Крапива смята, че триножникът е бил в състояние да въздейства върху гравитацията. Съществото Чи Ю Хуанг-ти и повечето от неговите помощници са оперирали в Северен Китай. Там китайската цивилизация се развива по-късно. Южен Китай е по-напред в развитието си, защото там са действали същества, чиято същност не може да се определи лесно. Живи организми, независими механизми или механизми, контролирани от живи същества. Древните източници ги наричат "Чи Ю и неговите братя". Явно е, че те са били твърде идентични, тврде приличащи си един на друг. Крапива е успял да събере малко информация за Чи Ю. Подобно на Хуанг-ти, Чи Ю е имал четири очи (или поне така се е смятало), шест ръце (или може би манупулатори?). Най-странното нещо у Чи Ю е била главата му. Тя е била направена от мед, а вместо уши е имала нещо като тризъбци. Местните легенди твърдят, че главата е била отделена от тялото и погребана отделно. Дори и години след това, мястото, където е била погребана главата, е излъчвало топлина. От време на време, от мястото на погребението се е издигал облак от червеникава пара. Чи Ю е можел да се движи по неравни повърхности и даже да лети (за кратко време). Неговият апетит за храна бил огромен и необичаен. Всички смятат, че той (или то) се е хранел с камъни и пясък. Били ли са Чи Ю и неговите братя живи същества? По-скоро сложни автономни механизми, подобни на роботи. Разбира се, това означава контрол от живи същества. Местните хора обаче са смятали всички за живи същества. Връщане на родната звезда Хуанг-ти управлявал сто години, но продължителността на неговия живот била по-голяма. Някои източници допускат, че е живял 300 години. Къде е прекарал остатъка от дните си и какво е правил? Има различни предположения. Някои таоистки източници считат, че той се е завърнал на родната си звезда: "въздигнал се е в Небесата и е станал владетел на Великата Безкрайност, завръщайки се на звездата Сюан Юан". Това е звездата, към която са били насочвани триножниците. Това е Регул, най-ярката звезда от съзвездието Лъв. Една любопитна подробност: в звездната система Регул има радиоизточник, който излъчва в метровата област на радиовълните. В нашата Слънчева система такъв източник е Земята. Същността на гръмотевицата Представата за Хуанг-ти е като за гръмотевица. Аборигените от Австралия имат подобни митове за същества, придвижващи се с големи скорости и издаващи "гръмотевици". Хуанг-ти обаче е малко по-различна гръмотевица. По-скоро като многократно биене на барабани. Един от помощнитие на Хуанг-ти е бил наричан "Принцът на гръмотевицата". Хуанг-ти, притежаващ силата на гръмотевицата, е могъл да се придвижва с огромни скорости в космоса. Той е притежавал "дракон" Чангуан, който е използвал, за да достига Слънцето. Всъщност най-важното в случая е схващането, че тази огромна скорост е оказвала влияние върху движението на Времето и е забавяла стареенето на човешкия организъм. В биографията на Хуанг-ти се казва, че драконът Чангуан е изминавал такива разстояния на ден, които, ако човек язди, ще са му нужни... 2 000 (две хиляди) години! Регул (Alpha @ Leo) Къде е отлетял Хуанг-ти? Погледнете съзвездието Лъв, което се намира в Северното полукълбо през пролетта и в Южното през есента. Регул, най-ярката звезда от съзвездието, означава "принц". Тя има също така и други имена: Кор Леонис (сърцето на лъва), Рекс, Ал Калб ал Асад, Кабелесед. Самото име на съзвездието също има интересен прозход: то идва от Немейският Лъв от Луната, когото Хера изпратила, за да убие Херкулес. Херкулес обаче го удушил с голи ръце. Когато и Херкулес умрял, лъвът и Херкулес били изпратени на звездните небеса като съзвездия. Дали гръцкия мит не идва от Китай, а драконът не се превръща в лъв? Халдейците свързват Leo със Слънцето, тъй като това съзвездие е на небето по време лятното слънцестоене (това вече не е вярно поради изместването на земната ос). Тъй като и Нил се разлива по това време на годината, древните египтяни също са боготворяли небесния Лъв. Какви тайни ще разкрият още китайските и японски археолози? Дали това ще ни даде доказателството, което човечеството толкова дълго очаква? Доказателството, че не сме били единствената интелигентна форма на живот на Земята? Търсенето продължава.

Военна история на Северен Китай http://pigua.dankin.net/voenna.htm --- Тайните общества в Древен Китай (Лао Шъ Д-р Дориян В. Александров) http://zlaten-drakon.com/stat/017/stat_017.htm

История: Първите праисторически селища се датират от палеолита и неолита. В началото на II хилядолетие пр. Хр. се появяват двете основни социални категории: селячество и аристокрация, обитаваща пищни градове-дворци. 18-11 в. пр. Хр. - управление на династията Шан. 14 в. пр. Хр. - на територията на Китай възниква държавата Ин. 11 в. пр. Хр. - тя е завладяна от съюзили се китайски племена начело с племето Джоу; слага се началото на държавата на династията Джоу. 7 в. пр. Хр. - Джоу се разпада на множество малки държавици. 221-206 пр. Хр. - управление на Цин Шъхуан, обединил Китай в първата централизирана държава Цин. Изгражда се Китайската стена. 206 пр. Хр. - 220 сл. Хр. - управлява династията Хан. Китай завладява Корея, Индокитай, Туркестан; става господар на "пътя на коприната". 17-29 - Въстание на "червените вежди". 184-204 - Въстание на "жълтите кърпи". 3-6 в. - държавата се разделя на множество по-малки; варварски нашествия, междуособни войни. 581-618 - династията Суй възстановява единството на държавата. 618-907 - управление на династията Тан. 960-1279 - културен разцвет по време на династията Сун. 1279-1368 - Китай е завладян от монголите (виж Юан). 1368 - свалена е монголската династия; начало на управлението на династията Мин. 1628 - Селска война в Китай. 1644 - манджурските управители установяват своето господство в Китай (манджурската династия Цин управлява Китай през 1644-1911). 19 в. - започва експанзия на европейските държави в Китай. 1840 - Великобритания предизвиква Първата опиумна война и налага на Китай неравноправния Нанкински договор (1842), последван от подобни договори със САЩ и Франция. В отговор, избухва Тайпинското въстание 1851-1864. 1861-1908 - управление на императрица Цъ Си. След Японско-китайската война 1894-1895, западните държави разделят Китай на сфери на влияние - доктрина за "отворени врати" в Китай; създадена е организацията Синджунхуей. 1912 - основан Гуоминдан от Сун Ятсен. 1911-13 - Синхайската революция слага край на монархията. 1919 - начало на движението "Четвърти май" срещу решението на Парижката мирна конференция. 1925-1927 - революция в Китай. 1931 - начало на японската агресия; Японо-китайска война 1937-1945. 1946 - начало на Народноосвободителната война в Китай 1946-1949. 1 окт. 1949 - създадена е Китайската народна република. Средата на 50-те г. - в Китай се осъществяват преобразования в града и селото. Икономическото развитие е нарушено от теориите на Мао Дзъдун за ускорено развитие - "големия скок" и от Културната революция през 1966-1969. Постепенно Китай се самоизолира от света. 1971 - Китай става член на ООН. 1976 - умира Мао Дзъдун. 1978 - провежда се курс на модернизация в икономическия и политическия живот на страната. 1979 - война срещу Социалистическа република Виетнам. Нормализират се отношенията с другите държави в света. 1982 - приета нова конституция. 1987 - Китайската комунистическа партия определя, че Китай се намира в начален етап на строителството на социализма, и се създава основа за нова социално-икономическа система с китайска специфика. 1988 - министър-председател Ли Пън. 1989-1992 - нормализиране на отношенията със СССР (1989), Виетнам и Република Корея; репресии в Пекин (юни 1989) срещу демонстрантите, искащи либерализиране на управлението. 1992 - Китайската комунистическа партия започва политика на социалистическа пазарна икономика. 1995 - президент Цзян Цзъмин. 1997 - Хонконг е върнат на Китай. 1998 - министър-председател Чжу Жунцзи. 1999 - Португалия връща на Китай Макао. 1998, 2002 - катастрофални наводнения. http://znam.bg/

Kак е изглеждал пейзажът в Китай през II хилядолетие пр. Р. Хр.? - Флората и фауната (слонове, леопарди, тигри, пантери, носорози, змии, маймуни...) са били много богати на видове. Обработваемите земи представлявали землища всред гората, в трънаците, в заблатени райони. Протокитайците, чиито днешни потомци са представителите на народността, наречена хан, практикували екстензивно земеделие. Отглеждали просо, жито и ечемик на север и ориз на юг - в Съчуан и по долината на р. Яндзъ. Тези хора изсичали гори, изскубвали трънаци, пресушавали блата, отбивали реки, строели диги и канали, изравнявали възвишения, изтиквали примитивните растения към планините в субтропичния климатичен пояс. Как може да се обясни доминацията на народността хан? - Популациите, които експлоатират природата, винаги са имали голямо предимство пред онези, които не я експлоатират. В случая, земеделието е позволило на ханците да напреднат още през II хилядолетие пр. Р. Хр. Увеличава се числеността на човешките общности, подобрява се тяхната организация, овладява се огънят, създават се бронзови оръжия и сечива, изобретява се бойната колесница, създават се прекрасни култови вази.

Нека потърсим корените... Къде се намира "люлката" на китайската цивилизация? - Люлката на китайската история и цивилизация се намира в един обширен район, обхващащ дн. Северен и Централен Китай, Южна Монголия, басейна на р. Яндзъ и лимана на р. Хуанхъ. Но не можем да говорим за един конкретен район като за люлка, защото неолитните селища са твърде разпръснати и немалка част от тях се намират извън очертаните от мен граници. През Бронзовата епоха (II-ро хилядолетие пр. Р. Хр.), "бронзов" Китай се явява наследник на тези свои неолитни предшественици (селищата имам предвид!). По долното течение на р. Хуанхъ, в селището Анян, преди Първата Световна война (започнала през 1914 г.), е открита последната столица на династията Шан-Ин, създадена във времето между XIV и XI век пр. Р. Хр. Там бяха открити почти всички известни на-стари текстове, гравирани върху плешки от волове и коруби (черупки?!) от костенурки. Тези надписи представляват въпроси, отправяни към боговете и/или към предците и отговорите, дадени от тези богове и/или предци. Въпросите били задавани в писмен вид, а след това, обгаряли кости. По следите от огъня върху костите, гадаели за волята на боговете и на предците. После се записвали и съответните отговори. Въпросите, които били задавани, касаели състоянието на бъдещата реколта, времето, здравето на членовете на семейството на владетеля... Елементи от тази ранна писменост могат да бъдат открити в унифицираната през 221 г. пр. Р. Хр. китайска писменост.

Нека зададем първата порция от 17 въпроса (зададени от списание “L’histoire”) на Жак Жерне, професор в College de France! Какво представлява Китай – държава или цяла вселена? Четвъртата държава по площ (9 594 000 кв. км.) в света (след Русия, Канада и САЩ), Китай е първата държава в света по своето население, което достигна 1 303 700 000 д. От изток на запад, Китай се простира на 5 703 км., а от север на юг – на 3 700 км. Огромната територия граничи по суша и вода с множество държави. Такава голяма територия и такова голямо население са изпъсртрени с Много голямо разнообразие в географско, историческо, социално-икономическо, културно, етническо, религиозно и езиково отношение. Съвременното състояние на територията и на населението си Китай дължи на управлението на манчжурската династия Цин (Цинг), управлявала страната в периода 1644 - 1911 г. Цялата китайска територия, днес, е колонизирана от китайците. По-точно – от народността, наречена хан. Трябва да различаваме тази народност от другите народности, живеещи в Китай. В страната живеят към 55 - 60 други национални групи, всред които най-многобройни (написани на английски) са: Zhuang, Manchu, Hui, Miao, Uighur, Yi, Tujia, Mongolian, Tibetan, Buyi, Korean. Религиите, които се изповядват в Китай, са: конфуцианство, будизъм, таоизъм, ислям, православие, католицизъм, протестантство, шаманизъм. Разделен на 23 провинции, 5 автономни региона, 4 самоуправляващи се града и 2 специални административни области, Китай наистина представлява цяла вселена. Макар, че релефът му е по-малко разнообразен от европейския, китайските области се различават твърде много една от друга. Всяка от тях се различава по своето географско положение, климат, традиции, диалекти, история, демографско състояние, въпреки перипетиите на войните, въстанията, вътрешните и външни миграции на населението. Ще дам два примера... Наричаме Съчуан “провинция”, но тази област е по-голяма и по-населена от Франция. Друга провинция – Гансу – се разпростира от запад на изток – по птичи полет – на цели 1 500 км. В Китай има високи планини, дълги реки и обширни пустини. По своя релеф, той напомня двата американски континента. Планините обхващат 4/5 от територията на Китай, а 1/3 от тях са високи над 3 000 м. над морското равнище. Огромни са природните ресурси на страната. Тя заема едно от първите места в света по запаси на въглища, желязо, манган, боксит, цинк, калай, антимон, живак, магнезий, волфрам, молибден, гипс, каменна сол... Ненапразно наричат Китай “минералогичен музей на Азия”. Там е открит и нефт. Агроклиматичните ресурси, съчетани с плодородни почви и обширни равнинни територии, позволяват развитието на земеделието. Високите планински територии и пустинните райони затрудняват развитието на стопанството. Огромните водни ресурси крият големи запаси от хидроенергия. Те стоят в основата на поливното земеделие, заемащо големи площи. Най-много се отглеждат ориз, памук, захарна тръстика и захарно цвекло, пшеница, картофи, бамбук, соя, просо, тютюн... Сегашният огромен брой на населението се дължи на неговия естествен прираст през втората половина на XX век. Още през 50-те години на XX век се приема програма за ограничаване на раждаемостта. От 1979 г., Китай следва политика на поощряване на семействата с едно дете, често пъти налагана със силови мерки. (Последиците от тази политика са чувствително спадане на раждаемостта, създаването на поколение от разглезени единствени деца в семейството, промяна на йерархията на ценностите, разкъсване на връзката между поколенията. Съществува реална заплаха от демографска деформация на обществото, в бъдеще, когато броят на младите хора и на хората в трудоспособна възраст ще бъде недостатъчен, за да поемат те икономическия товар и грижата за поколението на пенсионерите.) В продължение на над 2 000 години, Китай е държавата с най-многобройното население на Земята. Още през 2 г., населението наброявало към 60 000 000 д. В момента, най-населени са източните области около реките и крайбрежните области. Средната гъстота на населението е 136 д./кв. км. В делтата на р. Яндзъ гъстотата на населението е ок. 1 000 д./кв. км., докато в труднодостъпните високопланински и пустинни райони тя спада на няколко души на кв. км. Официален език в страната е китайският. Разделен е на няколко диалекта – мандарин (путунхуа), ган, хакка (кеджиа), мин, ву, сианг, юе. Под термина “стандартен китайски език” трябва да се разбира диалектът мандарин/путунхуа. Една от причините за трудното усвояване на книжовния китайски език е трудното усвояване на писмената му система. Според един правописен речник, общият брой на китайските йероглифи достига чудовищната цифра от 56 000 знака. От тях, в момента, най-употребявани са “само” 3 000. Днес, в Китай се говори на 235 живи езика. Неравномерното териториално разположение на градските центрове, в днешно време, създава проблеми за цялостното икономическо демографско и социално развитие на страната. Китайските градове са 666 на брой. Населението на 11 от тях надвишава 2 000 000 000 д. А пък населението на други 23 града се движи между 1 000 000 000 и 2 000 000 000 д. Най-подходящи за стопанско усвояване са източните крайморски низини на Китай, равнините в североизточните части и невисоките, подходящи за терасиране полегати склонове на планините. На територията на страната се открояват три големи икономически зони. Първата е високоразвита приморска икономическа зона, обхващаща предимно източните провинции на страната. Тук са разположени главните промишлени центрове на Китай: Шанхай, Аншан, Гуанджоу, Харбин, Ухан, Нанкин, Шанчун, Хонгконг, Шънян, както и столицата на страната – Пекин. Бъдещото развитие на този район е свързано със създаването на нови свободни икономически зони, в които се намаляват или се отменят данъците, чуждестранните капитали се ползват с редица предимства, има специална доставка на суровини и евтина работна сила. Втората икономическа зона обхваща средно развитите централни провинции на Китай. В тази вътрешна зона се осъществява постоянно нарастване на производството на електроенергия, химически продукти, добив на суровини и разработване на отраслите на националното стопанство, свързани с различни области на науката. Най-големите центрове тука са: Ланджоу, Сиан, Чунцин. Третата икономическа зона обхваща относително слабо развитите западни и северозападни провинции. Основа на стопанството тук са земеделието и добивната промишленоет. Китайското правителство работи по програма за развитие на тази зона. Най-големи центрове на производство на памучни и на текстилни дрехи са Шанхай, Нанкин и Сиан. Китайската коприна е една от най-качествените в света. Порцеланови изделия и копринени тъкани, изработени преди 3 000 години, и днес учудват със своето изящество. Мисля, че добихте представа за разнообразието в Китай. Разбрахте защо това не е държава като коя да е друга, а е, по-скоро, някаква вселена. Там животът е много напрегнат, тече на “високи обороти”, хората нямат време да скучаят и времето сякаш лети.

Когато Китай се събуди... “Оставете Китай да спи, защото, когато китайците се събудят, целият свят ще се разтрепери!...” Това предсказание е известно на света. Приписват го на Наполеон Бонапарт. Казал го бил през 1816 г. Не е от значение фактът, че тези думи не са открити в неговите записки. Важното е, че това пророчество е отглас от често възникващото през XIX век безпокойство от идването на “жълтата смърт”, която, в днешни дни, отново се завръща, нахлувайки в световен мащаб, този път – под формата износ на китайски памучни и копринени тениски и рокли. (Производството на китайски дрехи има вековни традиции и сигурни пазари.) Това е началото. Продължението предстои... Силен с многочислеността на своето население, което наброява една четвърт от цялото човечество, подчинено на един полукапиталистически, полукомунистически политически режим, отворен към глобалната търговия и глоблната икономика, Китай плаши. Преди ок. 40 г., един френски историк (Етиен Етембл) ни съветва: “Да изучаваме историята, за да можем да разберем и да съдим безпристрастно настоящето.” Изминали са повече от 3500 години от началото на китайската история. Време е да дадем отговор на редица въпроси, които ще осветлят някои страни от историята и културата на Китай. Вярно ли е, че Китай е затворена и недостъпна страна с хилядолетни културни, политически и военни традиции, скрита зад непреодолима стена? Вярно ли е, че Великата Китайска Стена се вижда от Луната? Вярно ли е, че китайците са изобретили всичко преди всички? Хартията, книгите, вестниците, хартиените пари, арбалета, барута, сеизмографа, компаса и... световния пазар? И как да бъде обяснено, че тази хилядолетна империя с образцов административен апарат, държава, влязла в Средновековието преди европейските държави, е пропуснала един важен исторически период, а именно – периода на двете индустриални революции (1780 – 1810 г. и 1880 – 1900 г.), когато Англия, Франция, Белгия, Германия и САЩ постигат голям напредък в научно, техническо и икономическо отношение? Как да бъде обяснено, че в XIX век Китай попада в ръцете на хората, дошли от запад, които го упоиха с индийски опиум? (След двете опиумни войни – 1839-1842 и 1858-1860, които Китай губи.) А вярно ли е, че Китай е запазил своята социална структура, наследена от Античността и Средновековието, чак до 1911 г., когато беше обявен за народна република? Как стана възможно Великите сили да наложат в Китай насилствено европейския стопански и политически модел на развитие? Ако е вярно, че всички злини в Китай са донесени от жена, трудно бихме се съгласили, че за всички злини в най-новата китайска история е виновна “ужасната” Цъси (1861-1908) – тази свръх надарена бивша куртизанка, издигнала се до ранга на императрица - вдовица, съвременичка и нещастна съперница на английската кралица Виктория. Гледайки Китай от висотата на нашия XXI век, ни се иска да се подпишем под пророчеството, приписвано на Наполеон Бонапарт. На Китай му трябваше време, за да превъзмогне намесата на “хората от запад”, революцията на китайските комунисти от 1911 г., превишаването на правомощията на военните и техните своеволия, десетилетната гражданска война и трагедиите, донесени от идеологията на маоизма. Но днес, вече далеч от хаоса, в който затъва постсъветска Русия, Шанхай - най-големият китайски град и най-голямото китайско пристанище на брега на Тихия океан – може да се устреми “напред и нагоре. Къде да търсим тайната за невероятния скок на този “азиатски тигър”, на този “червен дракон”? Във вечността на китайската държавност, в качествата на административния апарат, в премъдростта на поученията на Конфуций (Кун Фу Цзъ), в стратегическите и тактически предписания на стратега Сун Цзъ? Или пък - в съвременната концепция за един свят, който се утвърждава като контракултура на западния индивидуализъм? А трябва ли да се страхуваме? И, ако да - от какво? Вероятно, последователите на различните аспекти на Дао и на китайската медицина няма да се съгласят с мненията на политиците, политолозите, икономистите и социолозите. Затова, нека попитаме историците, едни от най-добрите специалисти по китайска история в света, които ще се опитат да се преборят със старите и нови митове за Китай!

Регистрирани религии и техните църкви (като институции) в България Християнство. (~ 86% от българските граждани са християни.) 1. Източно - православна църква. (Това е официалната държавна религия в България.) 2. Арменска апостолическа православна църква. 3. Католическа църква. (Над 80 000 български граждани са католици.) 4. Протестантски църкви. - Лутеранска църква (Всички други протестантски църкви са секти спрямо нея, защото тя е първата протестантска църква, създадена от Мартин Лутер.). - Съюз на евангелските съборни църкви (конгрешани). - Съюз на евангелските баптистки църкви. - Евангелска петдесятна църква. Тук влизат: Обединени Божии църкви и Българска божия църква. - Сдружение “Свободни евангелски събрания”. - Евангелска методистка епископска църква. - Църква на адвентистите от седмия ден. (съботяни) - Българска евангелска църква Божия. - Духовно християнско общество “Изкупена Христова църква”. - Новоапостолска (или Нова апостолическа) църква. - Отворено библейско братство. Юдеизъм – религията на евреите/юдеите (На нейната основа възникват, по – късно, християнството и ислямът. Християнството е секта спрямо юдеизма, която оформя нова религия, коренно различна от юдеизма.) Ислям. Мюсюлманската религия. (Първоначално, се смятало, че това е секта спрямо юдеизма и/или християнството, защото “Коранът” – свещената книга за исляма – се основава на Стария завет на “Библията” – свещената книга за юдеи и за християни. Ислямът твърде много се различава от тях.) 5. Суннитски ислям - школа на ханифитите. Официалната ислямска религия в България. ~ 13% от българските граждани – турци, българомохамедани, цигани, татари, черкези. 6. Шиитски ислям. (Представен у нас, в лицето на някои свои секти, които ще разгледаме по – долу.) 7. Хариджитски ислям. (Изглежда, засега, няма представители у нас.) Регистрирани секти в България Християнски секти: 1. Църква на Иисус Христос и на светиите от последните дни. (или Църква на мормоните). 2. Свидетели на Йехова. (Това е най – агресивнатя секта в България. Нейните представители извършват най – активния прозелитизъм, т. е. - привличане на нови членове. Техни списания са “Пробудете се!” и “Стражева кула”.) 3. Обединителна църква. (или Църква на Муун). 4. Семейството. (или Децата на Бога). 5. Църква на Мария от с. Каравелово. 6. Движение за духовно кръщение със Свети Дух. - Слово на живот. - Еммануил. - Воини на Христа. - Живот на вяра. - Оазис на любовта. - Евангелска църква “Огнена вяра”. - Евангелска къща (?) “Витлеем”. - Рема. - Васан. 7. Световна божия църква 8. Сатанизъм. (Църква на Сатаната?). Сатанински групи има в градовете Пловдив, Враца и Кюстендил, Бургас, София и Благоевград и Варна. - Деца на Сатаната. - Приятели на дявола. - Черно Слънце. - O.R.B. - Бафомет. - Сребърна звезда. Индуистки секти: 9. Международно общество за Кришна съзнание. 10. Трансцедентална медитация. 11. Сахаджа йога. 12. Мисия на божествената светлина. Индуистко – християнски секти, общества и движения: 13. Общество за себереализация. 14. Сциентология. (Наукология – църква на Л. Рон Хабърд.) 15. Окултно (или окултистко) движение. (окултен – скрит, таен). В окултизма се практикуват следните дейности: гадателство, предсказания, спиритизъм и магия. 16. Движение “New age”. (Ню Ейдж – Нова Епоха.) 17. Общество “Бяло Братство” – на Петър Дънов. 18. Общество “Път на мъдростта” – на Ваклуш Толев. Последните две се ползват с по – особен статут. Ислямски шиитски секти: 19. Алиани (или Казълбаши). Делят се на Бекташи и Бабаи. 20. Бахаизъм. Учение на Баха Улла. Засега, у нас няма представители на сектите на Федаини и Муджахидини.

Религиите и сектите в България В света, съществуват стотици религиозни общности. Изключителното им разнообразие затруднява тяхната класификация. Трудно е да се определи и точният брой на вярващите, поради различната методика на преброяването им. Три от тях са световни религии. Най – старата е будизмът. Той възниква в Индия през 500 г. пр. Р. Хр. и, сега, е разпространен, основно, в няколко азиатски държави. Последователите му наброяват около 290 млн. до 340 млн. души. Втората световна религия е християнската, възникнала преди 2003 години* (Възникването й поставя началото на християнското летоброене.) в в Палестина, по време на Римската империя. Днес, тази религия е разпространена в цял свят, в три основни направления – католицизъм, православие, протестантство. Според църковни източници, християните са между 1,3 млрд. до 2 млрд. д. От тях, над 800 млн. са католиците, около 350 млн – протестантите и над 150 млн – православните. Най – младата световна религия е ислямът, възникнал към 632 г. Днес, броят на мюсюлманите е от 850 млн. до над 1 млрд. души и живеят, основно, в Азия и Африка. Освен трите световни религии, в света, са разпространени и стотици местни (национални, племенни) религиозни общности. От тях, най – големите са тези на индуизма, на китайската народна религия, на шинтоизма, на юдаизма, на конфуцианството, на ламаизма и много други. Религиите, винаги, са съпътствани от секти и ереси – отклонения от тях, които тълкуват по нов начин ученията им и, обикновено, се отделят организационно от официалната църква. Тяхното многообразие е също изключително голямо. Това са секти на трите световни и на по – големите местни религии. Това са смесени секти, включващи идеи и практики на християнството и на източните религии (най – често – на индуизма). Към тях, трябва да включим окултното движение, както и движението за нова ера (Ню Ейдж). В България, традиционно, най – силно влияние има християнската религия. Нашата нация, традиционно, изповядва православното християнство. От двете преброявания на населението, проведени през 1992 г. и през 2001 г. става ясно, че 86% от българските граждани принадлежат към християнството. От тях, над 100 000 са протестантите, около 80 000 са католиците, а останалите са православни. Освен това, към християнската арменска апостолическа църква принадлежат живеещите в България около 20 000 арменци. Втората по големина религия в България е тази на исляма. При същите преброявания, 13% от българското население е посочило, че изповядва мюсюлманската религия. Етническият облик на мюсюлманите у нас е следният: турци, българо – мохамедани (помаци), цигани, татари, черкези. В България, около 4500 евреи принадлежат към юдейската религиозна общност. Последователите на Петър Дънов, създател на “Бялото братство”, дъновистите, са около 1000 д. Около 850 д. са последователите на бахаизма. Алианите (казълбаши) не надхвърлят 100 000 души. Освен това, в страната са разпространени няколко десетки сектантски групи – на християнска основа, на индуистка, както и на индуистко – християнска основа. Общият брой на сектантите в България (мормони, йеховисти, муунисти, кришнаити, сциентолози, сатанисти и други), без привържениците на харизматичното движение, е около 5000. Официално, в България, са регистрирани 30 религиозни общности като вероизповедания. Освен това, са регистрирани около 50 сдружения и фондации, които се занимават с религиозна и с религиозно просветна дейност. Някои отделни групи провеждат религиозна дейност, без да са регистрирани официално. Трудно е да се определи точно религиозността на населението в България. Социологическо изследване, проведено през 1994 г., показва, че 70% от населението се обявява за религиозно вярващо. Според друго изследване, този път – от 1996 г., 37% от българите, 66% от българо – мохамеданите, 73% от турците И 59% от ромите (циганите) са заявили, че са религиозно вярващи. Конкретно за ромите, те се разпределят, в религиозно отношение, както следва: 40% мюсюлмани, 38% православни, 3% евангелисти. Ектите в страната са, все още, сравнително слабо разпространени. Изключение правят харизматичните групи, които бързо увеличават своя брой. Това, до голяма степен, се дължи на тяхното смесване с петдесятното и с тенчевисткото движение у нас. * Писано в 2003 година от рождението на истинния Бог

Не съм избягал. Просто имах среща с нея...

Изчезналите римски легиони Съществува версия, че през I век пр. Р. Хр. в състава на китайската войска са се намирали няколко стотин римски войници. По време на управлението на китайската династия Хан (206 пр. Р. Хр. - 220 сл. Р. Хр.), Китай представлявал страховита военна сила, чиато армия провеждала походи, далеч отвъд пределите на страната. Китай завладява Корея, Индокитай, Туркестан; става господар на "пътя на коприната". Един от най-успешните бил походът в Централна Азия, предприет през 36 г. пр. Р. Хр. Целта му била отстраняване на опасността, която един претендент за трона представлявал за властта в Китай, макар, че китайската столица се намирала на другия край на Азия. Именно тогава китайците се срещнали с разпаднало се (дезертирало?) подразделение от римската армия, влезли в сражение с римляните и успели да ги вземат в плен. Най-много неприятности на управляващия представител на династията Хан създавал Чжи Чжи - един от претендентите за титлата върховен вожд. Именно срещу него била изпратена през 36 г. пр. Р. Хр. в град Согдиана военната експедиция, предвождана от Чен Тан, който носел званието “заместник на генерала-защитник на западната граница”. Чен Тан предприел бърз марш на разстояние 1500 км. към цитаделата на Чжи Чжи, обсадил я и я превзел със щурм. Самият Чжи Чжи бил заловен и обезглавен. Китайската погранична армия удържала победа. Въпреки това, Чен Тан имал голям проблем... Опитвайки се по-бързо да събере необходимия му брой войници за този наказателен поход, той подправил някои документи, подписвайки се на тях, вместо императора! Затова, след победата си над Чжи Чжи, той се разпоредил художници да нарисуват картини с изображения от похода и победата му и да ги занесат на императора, за да го умилостиви. Императорът харесал картините и Чен Тан избегнал сигурната гибел. Все пак, победителите не ги съдят! Тези илюстрации, днес вече загубени, са послужили като главен източник на информация за описване на военната кампания на Чен Тан 100 години по-късно в книгата “История на раннара династия Хан” . (Ранната династия Хан управлявала в периода 206 г. пр. Р. Хр. - 8 г. сл. Р. Хр. В периода 8 - 25 г. сл. Р. Хр. в Китай царят безвластие и хаос). Авторът подробно описва обсадата, включвайки описание на силите на Чжи Чжи и тяхното разположение в града и в околностите му в момента на пристигането на китайците. Текстът в книгата е следният: “Повече от 100 конника излезли насреща им и препускали в галоп напред-назд покрай крепостните стени. Около 200 пехотинци, строени от двете страни на крепостната порта, марширували в строй, наподобяващ рибени люспи...” Споменаването на боен строй във вид на рибени люспи е прелюбопитно. Трудно е да си представим, че това може да бъде нещо друго, освен маневра със щитове, прикриващи войниците. А това веднага ни заставя да си спомним за военната тактика, изработена от древните римляни. Само римляните използвали като част от своето защитно въоръжение четириъгълни щитове, пригодени за пристрояване във вид на рибени люспи. Стандартият щит на римския легионер имал правоъгълна, извита форма и отлично пасвал за построяване в редици и при образуване на защитни “стени”. Най-забележителната тактика на пехотно защитно построение с помощта на щитове се наричала testudo (костенурка). Тя била доведена до съвършенство през I век пр. Р. Хр. При нея, квадратът на легионерите съединявал щитовете си отгоре и от всички страни, като по този начин се построявало ефективно укритие от оръжията на врага. Когато изтоковедът Омир Дабс обърнал внимание на бойния строй, описан като “рибени люспи”, той веднага си спомнил за римските легионери: “Линията на римските щитове, опънала се като непрекъсната верига по продължение на фронта на пехотинците, напомня на рибени люспи на този, който не е виждал подобно построение. Трудно е да се даде по-удачно описание.” По-нататък в книгата “История на ранната династия Хан” се споменава, че градската порта била защитена с двойни палисади. Това също навежда на мисълта за наличие на римляни. Легионерите били майстори в изграждането на укрепления, състоящи се от канавки, “поръбени” с редици заострени колове отпред и отзад. Дабс се консултирал с историци и те му обяснили, че никой друг древен народ не е използвал такива фортификационни съоръжения. В частност, номадите нямали никакви познания в областта на военното инженерство. Обединявайки информацията за бойния строй във вид на “рибени люспи” и за двойните палисади, Дабс предположил, че армията на Чжи Чжи е включвала и подразделение от няколко стотин римски легионери, които по някакъв начин са се оказали далече на изток и са постъпили на служба при него като наемнци. Предположението изглежда доста смело, но то е основано на няколко исторически източника. Известно е, че най-голямата заплаха за римската империя на Изток винаги е била империята на партите, чийто център се намирал в днешен Иран. Възраждайки имперските амбиции на древните перси, партите успели да наложат властта си над земите на Ирак, Сирия и Палестина. През 54 г. пр. Р. Хр., римският пълководец Крас се отправил на поход срещу тях с цел “да разреже партския възел в Близкия Изток”. Армията му – 7 римски легиона, 4000 конника и още толкова лековъоръжени пехотинци (общо – около 42 000 войници) се придвижила навътре в земите на днешен Северен Ирак. През месец май, 54 г. пр. Р. Хр. римляни и парти се срещнали лице в лице и си дали генерално сражение при град Караха (Харан). Съюзниците на Крас дезертирали още преди началото на сражението. Голяма част от конницата също дезертирала. Римските сили, макар, че все още значително превъзхождали партските, почти напълно се състоели от пехотинци. Насреща им стояла конна армия. В нея бил включен корпус от 9 000 опитни стрелци с лък. Тежката конница на партите набързо прегазила спомагателните войски на Крас. В същото време, партските лъконосци унищожили основния боен строй на римляните. Легионерите образували отбранително каре и наредили щитовете си около себе си, но това не дало очаквания успех. Римляните все още не били усъвършенствали докрай бойната тактика, няречена “костенурка”. Макар войниците на Крас да са били защитени от всички страни, те, както и преди, оставали уязвими отгоре. Стреляйки високо във въздуха, партските стрелци изсипвали над тях градушка от стрели. Роякът от партските стрели засенчвал Слънцето. Рзбирайки, че не могат да издържат дълго под този натиск, легионерите отстъпили към една височина, за да се прегрупират. Самият Крас бил подлъган с лъжливи обещания за мир и се отдалечил от армията си. При “преговорите” с партите, той бил убит, а главата му била изпратена в партската столица като ценен трофей. Римската армия била обхваната от пълен безпорядък. 20 000 римляни били убити на място, а 10 000 попаднали в плен. Рим никога не забравил поражението при Карах. 18 години по-късно, император Марк Антоний се завърнал в Партия, за да отмъсти за поражението на Крас. Какво се е случило с пленените през 54 г. пр. Р. Хр. при Карах 10 000 римски легионери? В римските хроники се говори, че партският владетел заповядал те да бъдат изпратени към източната граница на неговата империя, на разстояние 2 000 км. далеч от неговата столица. Много легионери измрели по време на дългия и тежък преход, но оцелелите от тях били заселени като наемници (лимитанеи) в партската провинция Маргиана, намираща се на източната граница на Партия. Много от тези римляни, отчаяни и не вярващи, че някога ще могат да се завърнат в родината си, се женели за местни жени и уреждали своя нов живот. И така, около година 50-та пр. Р. Хр. няколко хиляди римски легионери действително са се намирали в Централна Азия. Възможно е партският цар да е продал част от своите легионери на управителя на съседна Согдиана, който бил патрон (сюзерен, господар) на Чжи Чжи. А е възможно и някои римски войници да са успели да избягат от вражия плен и да са продължили съдбата си като “войници на съдбата”.

И така, нека започнем с разказите... Разказ първи Пътешествията на адмирал Жен Хе - китайският Колумб Векът на Великите географски открития извиква образа на неустрашимите европейци, които търсят пътища до загадъчния Ориент. Но през 1405 г. китайският генерал Жен Хе предприел първото си пътуване от цяла серия експедиции на запад. Жен командвал флота от 300 плавателни съда, като някои от тях били близо пет пъти по-големи от корабите на Колумб. Всички имали екипажи от по 280 мъже (за сравнение на корабите на Колумб "Ниня", "Пинта" и "Санта Мария" имало общо 90 души). Жен направил шест експедиции, достигайки до южния край на Африка, но не търсел съкровища и търговски партньори - той просто трябвало да покаже силата и могъществото на династията Мин. Неотдавнашни проучвания допускат любопитната хипотеза, че Жен е пропътувал много по-големи разстояния - след като заобиколил нос Добра надежда, той се отправил към бреговете на Европа, сетне прекосил Атлантическия океан и достигнал Карибския басейн. И всичко това се случило седемдесет и пет години преди пътешествията на Христофор Колумб. Най-големият плавателен съд на адмирал Жен бил кораб-съкровищница. Той бил дълъг 135 м и широк 55 м. Имал девет мачти, а платната му били от червена коприна. Корабът бил натоварен със злато, сребро, благовонни масла и коприни, които китайците дарявали, за да покажат своето богатство и могъщество. Не по-малко изненадващо е внезапното прекратяване на тези експедиции. През 1433 г., малко след последното пътуване на Жен, учени конфуцианци убедили императора, че подобни пътешествия са много скъпи. Според тях, трябвало Китай да погледне навътре към себе си и да се изолира от останалия свят. Към началото на 16 в. китайският съд обявил строителството на презокеански кораби за углавно престъпление и заличил постиженията на генерал Жен от държавните архиви. Докато Европа разширявала хоризонтите си, изпращайки изследователи по цялото земно кълбо, Китай затварял вратите си. Адмирал Жен често се връщал от пътуванията си с екзотични животни за зоопарка на императора. Първият жираф пристигнал в Пекин през септември 1414 г. Китайците били убедени, че точно той е легендарното животно от техния фолклор, което наричали чи-лин, и затова видели в жирафа знак, че небето е благосклонно към тях. --- Настоящее имя адмирала Жен Хе было Ма Хе. Он родился в монгольской провинции Юннан в семье сельского служащего. По вероисповеданию был мусульманином. Был захвачен в плен китайцами и кастрирован для службы евнухом. Скорее всего, Ма Хэ был из среднеазиатских народов, т.е. сэму. Упоминается, что уже его предки в 3 колене были Ма - типичная для мусульман Китая фамилия, которую, как считают некоторые исследователи, произвели от имени Мухаммед. Но это уже не про юаньские экспедиции в Японию. Про Юаньское нашествие - источники очень куцые. Рассуждать на пустом месте - это можно, но смысла нет. Наиболее четкие свидетельства - это "Моко сурай экотоба" Тоса Нагатака, фрагменты которой я сюда запустил. По приведенным фрагментам видно, что воины на кораблях - это монголы (характерная прическа). Как и кто сражается - тоже принципиально видно. Но вот как происходила высадка, почему не помогли разрывные гранаты, как были выстроены войска на поле боя (и т. д. и т. п.)? В общих чертах кажется, что монголы почему-то 2 раза полезли на сильно укрепленный узел обороны, не сделав попыток обойти его. В Корее, например, они долго и безуспешно осаждали Куджу (1231), а потом просто блокировали крепость и пошли дальше, оставив небольшой отряд для блокады гарнизона. Почему они не изменили пункт высадки, столкнувшись с сильным сопротивлением? Почему не закрепили за собой Ики и Цусиму? Почему пошли в экспедицию в традиционный сезон тайфунов? Пока на это не ответим - можно гадать до бесконечности... В Китае кастратов всегда во множестве держали при дворе и операцию делали либо взрослому человеку по доброй воле, либо ребенку в раннем детстве с согласия отца. Опытные врачи укладывали пациента на подогретую кушетку, в положении полусидя, обвязывали материей живот и бедра, а гениталии 3 раза промывали горячей проперченной водой. После операции мочеиспускательный канал затыкали пробкой, а рану закрывали бумагой, пропитанной холодной водой, и крепко перевязывали. Евнуху не разрешалось пить в течение 3 дней, пока не удаляли пробку. Операция постоянно совершенствовалась, и в Китае достигли наивысших успехов в производстве евнухов. Причем многие из них служили не только при дворе, но и в армии и добивались заметных успехов на сугубо мужском поприще. Многие историки даже убеждены, что Америку открыл не Колумб, а один из китайских кастратов - Шенг Хе, известный в XV веке под кличкой Адмирал-евнух, когда отправился во главе морской экспедиции искать сокровища для царствующей династии Мин.

Не, в тези тестове става дума за съвместимост между двете личности. Не мога да гарантирам, че методиката на изчисление дава винаги верен резултат. Аз не съм нумеролог, нито - футуролог, за да прогнозирам бъдещето на една връзка, а историк. Но може да се позабавлявате с резултата. Едно момче и едно момиче се пробваха да тестват своите рождени дни с тези на много потребители на един от българските форуми. Накрая се оказа, че тяхната съвместимост (един с друг) е почти 100%. Станаха гаджета - ей така - на майтап, да видят, какво би се получило, ако... И до сега са заедно и много се обичат.

Дaли човекът до вас е вашата сродна душа? Можете да проверите това... Eто ви два теста... http://www.biolovematch.com/ http://kaerlighedstest.dk/ На първия тест напишете рожденните си дати, а на втория - имената си - първо на латиница, а после - на кирилица (дава различни резултати!).

Когато сте влюбен/а: 1. Не стойте с широко затворени очи! Не стойте като кон с капаци. Отваряйте си очите не на 4, а на 16! Любовта ни прави слепи за някои недостатъци и несъвършенства на партньора ни, които, ако не бяхме влюбени, щяхме да забележим. По-добре е да прекратим връзката навреме, отколкото да понасяме разочарованията в бъдеще и да съжаляваме за изгубеното време, което сме могли да инвестираме в собственото си личностно израстване. 2. Не съдете партньора си за миналото му! Той е станал такъв, какъвто е в момента (такъв, в какъвто сте влюбен/а), благодарение на миналите си преживявания. 3. Не се опитвайте да го променяш радикално! 4. Да погледнем от висотата на камбанарията на медицинската психология!Всяка промяна на съзнанието води до промени на личността и всяка промяна на личността води до нови промени на съзнанието. След известно време, ще осъзнаете, че самите вие вече не ста същата личност, спрямо някакъв минал момент. Същото се отнася - със същата сила - и за партньора ви! В даден момент, може да се окаже, че сте обичали дадена личност, а в момента до вас седи непознат/а... Интересното е, че отново ще се опознавате взаимно. Но може да се окаже, че сте опознали някого, когото не бихте желали да познавате. 5. Когато разпитвате половинката си, внимавайте много, какво точно я питате! Не задавайте въпроси, чиито отговори не желаете да научавате! 6. Ценете собственото си време и времето на другите! Не стойте в компанията на хора, които не ценят времето си, прекарано с вас! По-добре, инвестирайте собственото си време в комуникация с хора, които ценят вас - като личност - и времето си, прекарано с вас!

Благодаря за този въпрос! Благодарение на такива въпроси, нашата нация става силна и могъща! Продължавайте да задавате въпроси! Следващият въпрос, моля! --- Въпроси, въпроси, въпроси... А може да получите и отговори... --- Не задавайте въпроси, чиито отговори не желаете да научите! --- Понякога се шегувам с учениците си, като им пускам някой подобен лаф... Колкото до въпроса за сектите, аз съм категорично против техните методи за набъркване в личния и интимния живот на хората. Всъщност, трябва да уточним, какво именно се има предвид под секта, самата секта към кое учение е секта. Сектантското учение ерес ли разпространява, какво е значението на сектата (на учението й и на дейността на членовете й) за националната сигурност и т. н. Колкото до конкретната секта, не съм запознат обстойно с дейността й. Не знам, какво точно от нея (дейността й) искаш да прокоментирам - забраната да се кръводарява и приема кръводарение, разпространението на литература, нещо друго? Аз съм повече против, когато представители на разни секти се опитват да се кандидатират на избори за местната власт. --- Всъщност, наистина ти благодаря за питането! То ме насочи към една идея за нова тема...

Трудно е, когато превеждаш от чужд език (в случая - от френски), да намериш думите - най-точните, най-красивите, най-любовните... Преводачът влага душата си в преводите, тъй както оръжейните майстори Масамуне и Мурамаса са влагали душите си в своите мечове!

Merci!