ISTORIK

Православната Църква и армията в България Във всяко богослужение, включващо Велика ектения и на Великия вход на светата Литургия, свещеникът (или дяконът) отпрая прошение за христолюбивото воинство. “Христолюбиво воинство” се нарича сонмът (сборът) от светци, които по един или друг начин са “воювали” за вярата си в Христа и са удържали победа: кой – с мъченичество, кой – с изповедничество, кой – с подвижничество или – с апология (защита) на христовото учение. “Христолюбиво воинство” се наричат и воините-християни, които служат във войската и се стремят да изпълняват стриктно закона Христов. Взаимоотношенията между армията и Църквата имат своите корени още от времето на Иисуса Христа – Спасителя. Евангелският стотник помолил Иисус Христос да излекува любимия му слуга (Ев. от Матей - гл. 8, ст. 5-13). Голготската жертва и страшните събития при смъртта на Христос на кръста накарали стотника Лонгин да повярва и да възкликне: “Наистина този човек е бил Син Божий.” (Ев. от Марк - гл. 15, ст. 33-39 и Ев. от Матей - гл. 27, ст. 45-54). В епохата на разпространение на християнството и гоненията на Църквата до IV век, връзките между армията и Църквата придобиват нови измерения, обусловени от мъченическите подвизи на стотици военачалници и войници, останали твърди във вярата си в Христа и непоколебими пред жестокостите, на които били подлагани. Църквата е причислила към светците мнозина от тях – св. Гордий, св. Полиевкт, св. Теодор Стратилат, св. Теодор Тирон, св. Георги Победоносец, св. Димитър Солунски Чудотворец, св. Сава Стратилат, св. Акакий Воин Серски, св. Ираклий Воин, св. Йоан Воин, св. Емилиан Воин, св. Михаил Воин от с. Потука, св. Петка (Параскева) Епиватска, св. 40 мъченици Севастийски и много други. След чудното видение на римския император Константин I Велики (324–337 г.) преди сражението му с пълководеца Максенций (312 г.) и победата му с помощта на Кръста Господен, отношенията между армията и Църквата преминават на ново равнище. За това спомогнало и подписването на Медиоланския едикт (313 г.) чрез който християнската религия била легализирана и призната за равна на другите религии, изповядвани в границите на Римската империя. Поставянето на Христовия монограм върху дрехите и воинските атрибути бил първият официален контакт между двете сили – военната и духовната. Разбира се, оттеглянето на войската от езичеството било трудно и мъчително дело. След обявяването на християнството за държавна религия (381 г.) по време на управлението на имп. Теодосий I Велики (379-395 г.), вече нямало никакви пречки за по-пълно взаимодействие между армията и Църквата. Отношенията между българската войска и Българската Православна Църква (БПЦ) имат повече от 1100 годишна история. Безброини са историческите свидетелства през цялата история на българската държава за осезателното присъствие на църковната институция във военната сфера. То се изразява в участие на духовни лица в няколко направления: ръководство на държавата и на войската; провеждане на определени църковни ритуали за повдигане на бойния дух на воините; даване на личен пример и принос на духовни лица в завери, въстания, хайдушки чети, войни и др. За съжаление, редица исторически факти и обстоятелства, засягащи взаимоотношенита между нашата войска и Православната ни Църква, все още не са задълбочено проучени и щателно събрани в цялостно изследване. Това е факт, който може да се квалифицира като голям пропуск както на воено-историческата, така – и на историко-богословската наука и книжнина у нас. Първото историческо свидетелство за официално участие на Църквата във войсковия живот е проведеният за първи път ритуал за освещаване на бойните знамена преди победната битка на цар Симеон I Велики над византийските войски при река Ахелой през 917 г. Изключително силен религиозно-политически елемент във взаимоотношенията между армията и Църквата през Средновековието и до ден днешен има в почитането на светците-покровители на българската войска: св. Георги Победоносец, св. Димитър Солунски Чудотворец Мироточиви, св. архистратег Архангел Михаил, св. Йоан Рилски Чудотворец, св. Петка Епиватска... Този факт намира най-ярко отражение в църковното приложно изкуство, където те се изобразяват върху бойни знамена, одежди и атрибути. Култът към тях бил силно изразен и нееднократно те били призовавани молитвено за помощ и по чуден начин се отзовавали на тези молитви. Например, култът към св. Георги Победоносец е отразен в съчинението “Чудото на св. Георги с българина”. В него се разказва за български воин, изпаднал в беда по време на войната, която цар Симеон I водел срещу маджарите (унгарците) през 894-896 г. Счупила се дясната нога на коня му и той се помолил: “Господи, Иисусе Христе, помилуй ме и изпрати угодника твой и великомъченик Георги, за да ме закриля!” И, наистина, светецът му се притекъл на помощ – изцелил коня му и воинът успял да се спаси от своите преследвачи. Въстанието на братята Асен и Теодор (Петър IV) срещу византийското владичество (1185/1186 г.) започва с освещаването на църквата “Св. Димитър Солунски” в Търново.През лятото на 1185 г. норманите превзели визнтийския град Солун, изклали голяма част от населението му и плячкосали множество църковни реликви. По загадъчен начин оттам била изнесена една икона на св. Димитър Солунски, която се появила в Търново малко преди въстанието на българите. Този факт бил обявен за едно от чудесата на светеца. Известен е случаят на покровителството на българските войници от св. Иван Рилски по време на Първата Балканска война. Този случай е разказан от офицери – очевидци на йеромонах Онуфрий от Рилския манастир. През 1913 г., по време на Първата Балканска война, след като Одрин бил превзет и, когато българското воинство победоносно настъпвало към турските позиции при Чаталджа, турците, като видели, че българите надделяват, докарали на позициите араби, които, бидейки религиозни фанатици, започнали да се бият много ожесточено и дори били готови да разкъсват българите със зъби. Сред българските войници настъпило моментно разколебаване... И в тези критични минути войниците виждат един старец с с дълга бяла брада, с издигнати кръст и жезъл да ги повежда в сражението. Те разбрали, че им се е явил св. Иван Рилски. С благоговение всички застанали за момент на колене, след което с въодушевление се нахвърлили върху противника и го победили. През същата 1913 г. над българските войници бди и св. Петка Епиватска. Тя изпраща видение на един войник, че на сутринта бял гълъб ще дойде да пие вода от близкия извор и, че отровна змия ще го нападне. Ако българите убият змията и спасят гълъба, те ще успеят да победят и враговете си. Тогава войникът застава на стража до извора. В уречения час гълъбът идва да пие вода и змията се показва, но бива убита от войника. След тази случка, българите продължават своето победно настъпление към Одрин. Сътрудничеството между Църквата и армията намира израз и при формирането на родолюбиви чувства у българския народ и неговото воинство. Редица духовни лица в своите произведения са разкривали значението на военните победи. В “Пространо житие на св. Петка Епиватска” св. Патриарх Евтимий Търновски отбелязва териториалните придобивки на българския владетел по следния начин: “В това време, благочестивият български цар Иван Асен II покори цялата Македонска област, а също – и Сяр с цялата Атонска, а по-точно – Света Гора; освен това – и славния град Солун с цяла Тесалия и Тривали, сиреч – Сърбия и Далмация, що се нарича Арванитска (албанска) държава, та чак до Драч. Подобни слова на православните архиереи съдействат за още по-тясното сплотяване на войската около владетеля и главнокомандващия БА (въплътени в един и същи човек). В това отношение няма равна на себе си “История славянобългарска”, написана и разпространявана от св. монах Паисий Хилендарски, която положи основите на българската национална идея през Възраждането и направи първата крачка по пътя на освобождението на българския народ от петвековния духовен и политически гнет на османските турци. Неоценим е приносът на православното българско духовенство и в борбата на нашия народ за тази свобода. Нито едно българско въстание не е минало без участието на родолюбиви духовници. Не бива да забравяме имената на Натанаил Зографски, Матей Преображенски, поп Харитон и др. Значително е участието на духовниците при създаването на революционни комитети от вътрешната революционна организация (ВРО) на васил Левски (йеродякон Игнатий), в подготовката и провеждането на априлското въстание и в Първата Балканска война. Нека споменем името на поп Кръстьо... Името и паметта му трябва да бъдат изчистени от клеветата, че е предал Васил Левски на турците. Издържали превратностите на времето, в години на война и мир, в години на главоломни промени, взаимоотношенията между българската армия и БПЦ се възраждат след Освобождението на България от османо-турското владичество и имат своя специфика през различните исторически периоди. Най-плодотворни и разнообразни са те в периода между 1878 и 1944 г., когато отношението между двете институции в Третата българска държава са постаени на солидни конституционни и законови основи. В този период се заражда, изгражда и утвърждава йерархията на военното духовенство в българската армия. Военно-духовната служба има за цел да съдейства за цялостното религиозно-нравствено възпитание на мъжете, избрали военната професия. Военното духовенство удовлетворява духовните потребности на лицата с военни звания. Събитията през септември 1944 г. довеждат до коренна промяна на обществено-политическата, икономическата и духовната обстановка в страната. Въз основа на новата Конституция и Закона за изповеданията от 01.03.1949 г., рязко се променя мястото и се обезсилва ролята на православните ценности в България. Конституциите от 1947 и 1971 г. официално осигуряват свобода на съвестта и вероизповеданията, но в действителност, се стига до лишаване на БПЦ от нейните религиозно-възпитателни функции сред подрастващото поколение и младежта, включително – и сред военнослужещите. В периода след 1944 г. до наши дни, военните закони, устави и правилници не третират проблема за необходимостта от удовлетворяване на духовните потребности на българското воинство. Постепенно се оформя негативно отношение към религията и Българската Православна Църква с всички произтичащи от това последствия, имащи своя резонанс и днес. В зората на демократичните промени в България, бяха възстановени редица традиции. Ежегодно на Богоявление – 6 януари – се извършва традиционното покръстване на българските бойни знамена и на войската с осветена богоявленска вода. За празник на Българската Армия (БА) бе определен отново Денят на храбростта – 6 май, когато БПЦ чества паметта на св. Георги Победоносец – закрилник на воинството ни. За тези мероприятия и за реда на провеждането им ежегоднио се отдава заповед на министъра на отбраната Традиция е, по време на Архангелова задушница, на Военните гробища в София да се извършва панихида за загиналите във войните български воини. Тя се отслужва лично от българския патриарх и Софийски митрополит – Максим. Множество са мероприятията и начинанията, провеждани във военните поделения, в щабовете и в учрежденията на БА, които започват с водосвет. Реабилитирани са множество български военни маршове, които бяха в забвение в периода 1944-1989 г. Всичко това внася особена тържественост във военните церемонии и обогатява чувството за величие на българската войска.

Как да се държим по време на писмен изпит - кандидатстудентски, държавен, текущ или - след 7 клас? 1. Задължително отидете навреме! Запомнете, че не се правят никакви (ама, наистина - никакви!) изключения за закъснелите. 2. Носете си минерална вода. Тя не само утолява жаждата, но е и един добър повод да посетите тоалетната, където бихте могли да се консултирате със своите записки, ако си носите такива, със свой съученик/колега или с някой от квесторите (това са преподаватели, който следят поведението на кандидатите в залата, където се провежда изпитът). Ако не страдате от високо кръвно налягане, може да си носите и чаша кафе (аз го предпочитам дълго!)... Запомнете! Тоалетната може да се посещава чак след два часа, от началото на изпита. 3. За ядене, може да си носите шоколад - повишава кръвното налягане и стимулира работата на мозъка. 4. Не носете със себе си пейджър, джиесем, дискмен или радиостанция. Квесторите винаги ги хващат! 5. Не разчитайте на царски пищови! Не разчитайте и на не-царски пищови, да не говорим за "тежка артилерия" и за "танкове"! Не можете да ги скриете в дрехите си, просто, защото няма как, в жегите, да се навлечете с дрехи, като за екскурзия на Северния полюс или в Сибир! 6. Не драскайте по листовете си, ако ви доскучее. А може да ви доскучее, ако сте приключили (или само вие така си мислите), преди официалния край на изпита. Или, ако не си знаете въпросите, които са ви се паднали на изпита (много гаден момент, да знаете!)... Драсканиците могат да бъдат квалифицирани от изпитната комисия като таен знак. Всичко, различно от отговора ви на поставените въпроси, може да бъде квалифицирано така. И ще бъде! Бъдете сигурни! 7. Не напускайте залата, в която се провежда изпита веднага, след като квесторите съобщят темата или задачите, ако заглавието й или условията на задачите ви изненадат. Ако успеете да напишете нещичко, това, което сте написали, може да ви "донесе" поне тройка - оценка, която (но - само понякога!) е достатъчна, за да ви "вкара" в университета. Или - да ви "изкара" оттам, ако става дума за държавен изпит! 8. Ако не сте сигурни в някой цитат, по - добре е да не го пишете. В противен случай, другите ще се смеят над вашите гениални "бисери", а вие ще плачете или поне - ще се срамувате. 9. Носете със себе си своя любим талисман! Той не върши никаква практическа работа (не може да ви подсказва!), но и не пречи... Може пък, да успее да ви успокои и да ви вдъхне увереност в собствените ви сили. 10. В никакъв случай, не позволявайте смущението, обхванало съседите ви, да завладее и вас! Паниката е възможно най - лошото нещо, което може да ви се случи, по време на изпит. 11. Рано или късно, изпитът ще свърши. 12. Или ще си "вземете" изпита (или ще ви го "дадат"), или ще бъдете "скъсани" на него. Възможността да (не) успеете, ТОЗИ път, клони към 50%. Затова, притесненията, преди изпита, са излишни. 13. И, когато излезете от залата... Ще се сетите хиляди неща, които можехте да напишете. Но вече е твърде късно. Затова, преди да излезете оттам, първо, проверете текста (или задачите си) за правописни, пунктуационни, стилистични, фактологически грешки. Прегледайте го пак. И - пак! След това, представете си, че сте излезли от изпита... Затворете очи и си представете, че вече сте в барчето на университета (или на училището) и си пиете следизпитното кафе. Успокойте се... А, сега, помислете какво още може(х)те да напишете. Отново прегледайте увода, тезата/тезите си, доказателствената част и заключението. Запомнете, че заключението се пише по - лесно, отколкото увода. По - дългият текст се оценява по - субективно, отколкото краткия и, понякога, повече писане няма да ви се отрази зле - може преподавателите в комисията да се впечатлят. Но, ако сте писали разни "бози", разни "латински сериали"... в следващите 300 епизода, ще плачете! Успех на изпитите! ISTORIK

Карате до - стилове и школи В бойните изкуства, понятието стил се отнася до основните характеристики на отделните прийоми и техники, а понятието школа - до методите и средствата за тяхната реализация. В границите на даден стил, могат да съществуват различни школи, а, в рамките на една школа, могат да се развиват много стилове - поне на теория. На практика, даден стил става обикновено традиция за една школа и е нейна особеност. Изключенията са редки. Шотокан рю По исторически причини, карате стилът Шотокан е един от най-разпространените в България. Поради тази причина, има доста информация, във връзка с историята на създаването му и c характеристиките му като стил карате. Затова, ще се опитаме да се спрем на по - малко популярните у нас стилове карате. Шито рю Стилът Шито рю е създаден около 1926 г. в Осака от Кенва Мабуни - окинавски инструктор и приятел на Г. Фунакоши. Той е бил ученик на знаменитите Я. Итосу и К. Хигаонна. Първоначалното название на школата било Ханко рю. Кенва Мабуни не само изменя името, но обогатява съществено техниката на стария стил Шури те с прийоми от други окинавски стилове и особено от мощния, силов стил Наха те. Стилът представлява нещо средно между окинавските стилове и Шотокан и се отличава с твърдост, голяма мощ, рязкост и пределна концентрация на движенията. В 1923 г., Асамото Мотобу направил сензационна демонстрация на стила, но това не довело до създаване на школа. И, докато Г. Фунакоши бързо утвърдил своите позиции на лидер, Мабуни "изплувал", след дългогодишна треньорска дейност. В подобно нелеко положение се намирали и много други инструктори, които оказали влияние върху формирането на Шито рю. Сред тях са Чошин Чибана, ученик на Я. Итосу и учител на не по - малко известния Юсоку Хига, а също - и Ясукичи Арагаки, ученик на Кияма Шотобу и учител на знаменития Шошин Нагамине. Определени заслуги в това отношение имат и каратистите от Годжу рю - Шосятсу Киода и Цунетака Гусукума. Голямо значение за развитието на Шито рю оказват и школите Шорин и Шорей, които го обогатяват с такива изисквания като съчетание на сила и податливост, активност и пасивност, атака и отстъпление. В програмата на Шито рю влизат всички кати на Шорин и Шорей плюс още някои, неизвестни по - рано. На усвояването на ката се придава решаващо значение както в Шито рю, така и в Шотокан и Yадо рю. В тях се отработват принципите на дишането, чистотата на техниките и комбинациите, умението за пренасяне и разпределяне на тежестта, ритъмът и скоростта на движенията. Самият Мабуни пише: "Най-важни в карате са формалните упражнения (ката). В тях са събрани всички методи за нападение и защита. Затова, трябва правилно да се разбере смисълът на всяко движение. Някои смятат, че може да се игнорира ката и да се практикува само спаринг. Подобна нагласа никога не ще доведе до истински прогрес в карате. Ударите и блоковете, техниките за нападение и защита имат хиляди вариации, които е просто невъзможно да се изпробват в схватка. Една - две кати - това е всичко необходимо на човек, при условие, че те станат "твои". Останалите кати служат само за разширение на познанията и за сравнение. Колкото и богати познания да имате за катите, те са безполезни, ако нямат нужната дълбочина. Учете правилно и отработвайте една - две кати и, когато дойде времето да ги приложите, резултатът ще надмине всичките ви очаквания. Второто нещо, върху което трябва да се обърне внимание, е правилната методика на тренировки. Ако тя е неправилна, няма значение в колко схватки сте участвували, колко камъни и дъски сте счупили, защото глупавите привички ще ви доведат до поражение. Въпреки че ката може да се нарече най-важната част от тренировката, не трябва да се пренебрегват спарингът и тестовете за чупене на твърди предмети. Пътят на истинското карате е да се избягват крайностите и да се тренира упорито, с мисълта, че ката е половината от успеха, а другите индивидуални и групови тренировки - втората половина." И до днес, в Шито рю и в Шотокан се практикуват ниски и широки стойки, движение във фронталната равнина, дълги акцентирани удари без рязък реверс (връщане на ръката или крака след удара); липсват скокове, отсъстват в началото кръгови удари с крак, а също прави и обратни (каквито отначало въобще липсвали в арсенала на Фунакоши и на Мабуни). Академичността на тези школи се набива в очи, особено - в сравнение с икономичната, подвижна техника на Годжу рю и Yадо рю. Няколко школи се отделят от Шито рю, в това число - и Шукокай, основана през 1950 г. от Чоджиро Тани, ученик на знаменития Мабуни. Стилът Шукокай се отличава с бързи движения и спортна насоченост. В състезанията, се забранява контактният удар. Използуват се главно високи стойки, които обезпечават подвижността и рязкостта, но намаляват силата на ударите. Техниката на Шукокай, която е построена на принципите на поемане на инициативата и синхронната контраатака (го - но сен), включва главно прави удари с юмрук, сечащи - с ръба на дланта, прави и странични удари с крак. Катите, както и техническите комбинации, в общи линии, съвпадат с тези на Шито рю. Ученици на Тани са Ева, Кимура и Намбу. Последният основава школата Санкюкай през 1969 г. Йошинао Намбу е трикратен победител на Всеяпонския студентски шампионат. В течение на ред години, той усъвършенствува своите познания, като синтезира достиженията на всички основни стилове японско и окинавско карате и ги обединява в нова школа. Техниката на Санкюкай се отличава с множество гмуркания и ескиважи, висока маневреност и използуване на най -ефективните прийоми от айкидо. В сравнение с Шотокан, Шито рю е специализиран стил. Значително по - малко значение се придава на традиционната подготовка, а голямо - на скоростта, ускорението, маневреността, общата динамичност. Това доближава Шито рю до спорта. Използуват се по - високи стойки, леки, танцуващи движения, позволяващи неочаквано придвижване в пространството. Твърдите блокове губят традиционното си значение, отсъпвайки място на късите блокове и полублоковете, които не спират удара, а, по – скоро, променят траекторията му. Скоростта е основен критерий при избора на техники. Ще се спрем по - подробно на майстор Намбу. Той пристига в Европа през 1964 г. и почти веднага започва серия от блестящи демонстрации, в които набързо се разправя с цяла плеяда водещи френски каратисти, които по това време са най - добрите на континента. Те били последователи на Шотокан и Yадо рю. Успехът на Намбу обръща погледите към новия стил. Той имал съвсем прост метод за тренировка. След като получава черен пояс, той не губи време за различни техники, а се концентрира върху отработването на цуки като контраатака, след избягване от линията на атака и върху два удара с крак - мае гери и миказуки гери. Явно е, че усърдието е довело до безупречното им овладяване. Все пак, Намбу сметнал, че това е недостатъчно. Той изразходва огромни усилия за специална физическа подготовка, която се състояла най – вече от спринтове нагоре по стълбите с човек на гърба, бързо бягане с тежести и многократно повторение на любимите техники - с тежести на краката. Неговите срещи предизвиквали удивление и възхищение, заради умопомрачително бързите му техники с крака. Блоковете, изпълнявани с крака, били доведени до съвършенство. Освен това, Намбу много усилено изучава и тактиката на боя. Той прекарва с часове пред огледалото, отработвайки способи за захват, провокиране и преодоляване на отбраната на противника. Срещите на Намбу често били наричани "математически изчислени", въздушни, прекрасни. През 1970 г., той се връща в Япония, за да започне работа над стила Санкюкай. Този стил е изключително плавен и бърз, в него няма нито един остър, рязък блок, всички движения са максимално приближени към спортния сблъсък. Без съмнение, този стил, също както и Шукокай, подхожда на бързите и подвижни каратисти, съобразителни и находчиви в схватките. В същото време, той не се препоръчва на типичните нокаутиращи, мощно сложени каратисти, които трудно могат да достигнат необходимата бързина и ловкост. Постиженията на Намбу довеждат до формулирането на принцип, който гласи, че, независимо от практикувания стил, в спортното карате, е целесъобразно да се следват тенденциите и принципите на Шукокай. Така, на основата на синтеза, се създава един универсален международен стил. Уадо рю Един от първите ученици на Г. Фунакоши бил Хиронори Оцука (1892 - 1962). През 1921 г., той завоюва шампионската титла по Шиндо йошин рю джу джуцу и, една година по – късно, започва да тренира карате. За кратко време, той достига добро ниво и, скоро, става един от най -добрите инструктори. Заедно с това, завършва университет със специалност иглотерапия. В началото на 30-те, той започва да анализира карате, от гледна точка на биомеханиката, а, по – късно, все по - често се замисля за синтеза на карате и джу джуцу. Отначало, той изменя отделни прийоми, а, по - късно, решава да въведе в карате нов основополагащ принцип, взет от джу джуцу - принципът на мекия контакт с противника. През 1939 г., Оцука открива собствена школа, с благословията на Фунакоши, като нарича новия стил Уадо рю (yа - хармония). Оцука се разделя с непоклатимия дотогава принцип за "железния" блок. Вместо способния да счупи ръката блок, той постулира съобразителността и ловкостта, вместо фронталната атака - внезапното избягване от линията на атаката. Пръв предлага ред комбинации: отклон - нарушаване на равновесието - хвърляне, като ударите, по време на хвърляне, се изпълняват с бутане или едновременно с подсечка. Оцука считал, че, в карате, твърде често се използува сила. На неговите тренировки, основно се отработвали ловкост, бързина и точност на ударите. Особено за начинаещите, те не били толкова трудни и изморителни, колкото занятията в секциите по Шотокан. Господствува мнението, че Уадо рю е по - лек от другите стилове. В действителност, това се отнася само до физическите усилия, по време на тренировка. Както всички стилове, залагащи на ловкостта, Уадо рю, всъщност никак не е лесен, особено, ако имаме в предвид реалната цена на дадена среща. Също както при бокса, това е една великолепна, зрелищна среща, която, за съжаление, много рядко можем да наблюдаваме на татами. И то – не, защото Уадо рю е неефективен, а, защото се изисква огромен талант, за да разчиташ на това изкуство, при един двубой. От тази гледна точка, съвременното Уадо рю е не толкова отделен стил, колкото едно скъпоценно сандъче, съдържащо най - ценните технически навици и прийоми. Твърде много каратисти, в днешно време, използуват достиженията на този стил и, без преувеличение, може да се каже, че, колкото по -високо е техническото ниво на даден каратист, толкова по - често той прибягва към използуването на Yадо рю. Значително по - рядко се среща и надписът "yадо рю" на кимоната, защото този стил е популярен главно в Япония, а в Европа - в Англия и Франция. Най -известните инструктори са Еригучи, Сузуки, Коно, Такашима, Мочизуки, Ямашита, Тояма. Главните центрове са в Токио, Нихон, Мейджи, Рикьо. Годжу рю Ако обобщим, можем да кажем, че, в сравнение с Шотокан, Шито рю е по - близо до спортния двубой, а Годжу рю - до реалния бой. Създател на стила е Чоджун Мияги (1888-1953), ученик на К. Хигаонна, който пък усвоил изкуството на боя от китайския майстор Уай Шин Джин. За последните двама се разправя една доста удивителна история. През един майски ден на 1870 г., на едно пристанище, тълпата гледала как повреден от силния вятър кораб се блъскал с кърмата си в кея, при всяка нова вълна. Моряците отчаяно се опитвали да обърнат другия край на кораба към пристана, но - напразно. В суматохата, някой случайно бутнал едно от гледащите деца и то паднало във водата между кораба и кея. Момчето можело да плува, но било очевидно, че, само след няколко мига, ще бъде размазано от люлеещия се кораб. Същата участ очаквала и всеки евентуален спасител. Изведнъж, един от моряците скочил във водата и сграбчил детето. Виждайки, че корабът застрашително се приближава към кея, без да губи хладнокръвие, той се гмурнал заедно с момчето под кораба и избягнал трагедията. Повторил това няколко пъти, докато накрая успяли да хвърлят въже и да ги изтеглят. В същото време, на брега, дотичал бащата на детето. - Как да ти се отплатя? - попитал той моряка, чието име било Канрио Хигаонна. - Вие ли сте този, когото наричат майстор Рю? - отвърнал той . След като получил положителен отговор, Хигаонна се поклонил и казал: - Моля, научете и мен! Хигаонна се върнал на остров Окинава, след 30 години тренировки. Бил вече на 49 години. Когато се говори за Чоджун Мияги, трябва да се спомене, че личността му се ползува с огромно уважение на Окинава. Той е най - знаменитият от майсторите, които израстнали и останали там. През 1915 и 1917 г. (след смъртта на Хигаонна), той, на два пъти, посещава Китай и учи при майстор Канжун Тоонда. Преди това, с разрешение на Хигаонна, той се обръща към легендарния Ясуцуне Итосу, с молба да бъде приет за ученик. Итосу му отказва, защото смята, че неговата собствена техника се различава фундаментално от тази на Хигаонна и ще бъде вредно да се внасят основни корекции в изградения у Мияги стил. За сметка на това, той много охотно говори за теорията на карате. Под негово влияние, Мияги изменя много стила на Хигаонна, също както самият Хигаонна преди това променя стила на Уай Шин Джан. Например, катата Санчин, която, в оригинал, се изпълнявала с отворени ръце, от времето на Мияги, се практикува с ръце, свити в юмруци. Както и много други инструктори, Мияги преподава в Япония над десет години - отначало в Кьоoто, после в Оoсака. През 1934 г., отива на Хаваите, но скоро се връща на Окинава, където остава до смъртта си и подготвя няколко поколения каратисти. Един от тях - Сейкичи Тогучи - разказва как забавно възниква името Годжу рю. През 1929 г., в Кьоoто, се провежда фестивал на бойните изкуства. Мияги изпраща група, под ръководството на един от старшите ученици. Демонстрациите преминават много успешно. Някой пита как се нарича стила. В общи линии, стилът още си нямал име - никой не се тормозел с такава "подробност". Отговор, съответствуващ на истината, щял да бъде тълкуван като "заслужаващ презрение провинциализъм". Ученикът, на когото бил зададен въпроса, се сеща как Мияги непрекъснато повтаря, че основният принцип в карате е съчетанието на твърдо с меко. - Годжу рю! - невъзмутимо отвръща той, което на японски означава твърдо - мек стил. Отлично! – казва, по - късно, Мияги. - Това е името, за което от доста време насам, мисля. Мияги подготвя знаменити последователи, които запазват и укрепват стила. Първият е Сейко Хига, учител на известните токийски експерти М. Тогучи и К. Изумикауа. Вторият е легендарния Гоген Ямагучи -Котката, автор на известното правило: "Тренирай така, че да можеш да понесеш всеки удар; удряй така, че отговор да не последва!". Последователите на Годжу рю специализират върху амортизирането на ударите, за да се минимизира техния физиологичен ефект. Това се постига чрез особени методи на дишане, подходящо стягане на мускулите и др. При двубой, стремежът е, чрез размяна на удари, да се стигне до естествен изход. Затова, в Годжу рю, се придава най - голямо значение на силата на удара. Много се ценят издръжливостта, твърдостта на духа, търпимостта към болка/високият праг на болка. Последователите на Годжу рю често критикуват съвременните форми на спортно карате, защото считат, че те изкривяват истинското карате. Според тях, правилниците толерират бързите и ловките, които може и да не са най – добрите, в една истинска схватка. Точка се отсъжда за маркиран удар, а, в боя, е важен резултатът от удара. Силният каратист често предпочита да поеме даден удар, за да отвърне с по - силен. Именно, затова, част от трениращите Годжу рю, се състезават по безконтактния правилник, а други - в стила Кьоокушинкай, където е разрешен пълен контакт, с изключение на главата и шията. Трета група се състезава в стила Рембукай - боят протича в съвършено реална обстановка, но състезателите са добре защитени. Катите в Годжу рю са много твърди. Характерно е също дълбокото, шумно коремно дишане и изпълените с вътрешно напрежение движения. В Европа, Годжу рю се появявя през 1967 г., благодарение на Йошио Хими и Токио Фунасако. Все пак, днес, стилът е сравнително по - малко известен, за разлика от Япония и Южна Америка, където той е много популярен. Силни центрове има също на Хаваите и в Тайланд. В началото на 60-те, група каратисти, главно от Хаваите, преминава към Кьоокушинкай. Тани – ха Шито рю Карате До Буквално преведено от японски език, “карате до”означава "път на празната ръка". Това е изкуство за самозащита, представляващо съвкупност от техники, изпълнявани, предимно, без оръжие. Карате произлиза от остров Окинава, намиращ се на юг от Япония. Голямо влияние върху окинавската култура оказва Южен Китай, тъй като Окинава дълго време е бил междинна спирка между Японските острови и Азиатския континент. Това влияние личи и в бойните изкуства. Много окинавски майстори правели дълги пътешествия из Китай в търсене на съвършенството. Други били обучавани от живеещи на остров Окинава китайски майстори. Постепенно, се оформили три основни метода за водене на бой. Те били наречени Наха те, Шури те и Томари те по имената на градовете, където възникнали (Наха, Шури и Томари). Технически, Шури те и Томари те твърде много си приличат и се отличават с бързи, резки движения и голяма подвижност, а Наха те използува повече мощни, кръгови движения. Всяко от тези основни направления има своите велики майстори. Много известни от по - ново време са майсторите Ясуцуне Итосу (1830 - 1915) и Канрио Хигаонна (1852 - 1915), представители съответно на Шури те и Наха те. Повечето от основоположниците на съвременните стилове в карате са били техни ученици. Днес, в Япония, има четири основни стила карате: Шотокан рю, Уадо рю, Шито рю и Годжу рю. Създател на Шотокан рю е известният Майстор Гичин Фунакоши (1868 - 1957), който има главната заслуга за пренасянето на карате от остров Окинава в Япония. Уадо рю е създадено от майстор Хиденори Оцука, а Годжу рю - от майстор Чоджун Мияги (1888 - 1953). Майстор Мияги бил главният ученик на майстор Хигаонна и, в Годжу рю, са запазени най - много от оригиналните Наха те техники. Освен тези четири стила, след Втората световна война, в Япония, а, по - късно - и в цял свят популярност придобива и един друг стил - Кьоокушинкай, създаден от майстор Масутацу Ояма. Създател на стила Шито рю е майстор Кенва Мабуни (1889 - 1952). Той е бил близък приятел с майстор Мияги, а също - и с майстор Фунакоши. Майстор Мабуни бил един от основните ученици на майстор Итосу. Освен това, се е обучавал и при майстор Хигаонна. В израз на благодарност към двамата си учители, той нарича своя стил Шито рю - комбинация от първите букви на имената им: "Ши" - японска транскрипция на "Ито" (Итосу) и "То" - японска транскрипция на "Хи" (Хигаонна). Жаждата за знания отвела майстор Мабуни и при други учители, като майсторите Арагаки и Мацумура. В резултат на това, Шито рю се оформил като стил, съхраняващ както много от оригиналните Шури те техники, залегнали в основата на Шотокан и Уадо рю, така и много от Наха те техниките, станали основа на Годжу рю. Майстор Мабуни придавал изключителна важност на формалните упражнения - ката (схватка с въображаем противник). Затова, съвременното Шито рю е, може би, стилът, в който са съхранени и се практикуват най - много кати - както от Наха те, така - и от Шури те. Майстор Мабуни смятал, че ката дава възможност многократно да се отработят различните блокове и удари до най - малките подробности и нюанси - нещо, което е невъзможно, в една реална схватка. Според него, една добре усвоена ката може да се окаже неочаквано ефикасна, в истинска битка. Майстор Мабуни имал много ученици и последователи. Такива са Кеней Мабуни - негов син, а също - майсторите Тани, Огасахара, Сакагама и др. Някои от тези майстори, на свой ред, модернизирали, до известна степен, традиционното Шито рю по начин, отговарящ на представите и опита им в бойните изкуства. Един от тях е майстор Чоджиро Тани - 8 дан Ханши (1921 - 1998). Той изучава първо Годжу рю при майстор Мияги, а, след това, става един от главните ученици на майстор Мабуни. Последният му дава разрешение да основе собствена школа и така възниква организацията "Шукокай", което, в буквален превод, означава "организация на всички, които тренират заедно", а по - свободно може да се преведе като "път за всички". Майстор Тани прави редица технически нововъведения в стила. Той има много ученици, най - известният от които е Йошинао Намбу - трикратен национален шампион на Япония. Отговорността за разпространение на стила на майстор Тани – Тани - ха Шито рю, в Европа, се пада, първоначално, на майстор Ясухиро Сузуки - 7 дан, а, по – късно, на майсторите Кейджи Томияма и Наоки Оми. Те идват в Европа през 1972 г. и, понастоящем, сенсей Томияма живее в Англия, а сенсей Оми - във Франция. От 1989 г. – насам, сенсей Томияма ежегодно посещава България и провежда семинари, като разяснява основните принципи на Тани - ха Шито рю. Освен Шито рю, сенсей Томияма практикува Годжу рю, а така също - и Тай - чи чуан. В по - ранните си години, се е занимавал с бокс. В момента (~1997/8), той притежава 7 дан и титлата "шихан" в Шито рю и 6 дан - в Годжу рю. Според него, основната цел на бойните изкуства и причината, поради която, първоначално, са възникнали, е самозащитата. Това означава, на първо място, да можеш да се защитиш от агресия. Но, освен това, тук се включват и други компоненти, за които много от практикуващите бойни изкуства забравят. Практикуването на карате не бива, по никакъв начин, да уврежда здравето на трениращия - нещо, което, за съжаление, често се наблюдава и е резултат от неправилно заучени и от неправилно изпълнени техники. Сенсей Томияма набляга много на правилното изпълнение на всяка техника, така че тя да бъде физиологично и биомеханично обоснована, съобразена с особеностите на човешката анатомия. По този начин, се предпазват различните части на тялото и особено – опорно - двигателния апарат: стави, сухожилия, гръбначен стълб, нерви. Освен това, терминът "самозащита" включва способността да се окаже първа помощ,в случай на травма или на друга злополука. От техническа гледна точка, самозащитата изисква максимална ефективност. Това означава максимален резултат, при минимален разход на енергия и на движения. Според сенсей Томияма, много от техниките, използувани при състезания, правят човек уязвим, тъй като оставят големи части от тялото му незащитени и са лесна мишена за контраатака. В Тани - ха Шито рю се набляга на по - прибрания гард, по - малките по обем на движение техники, които са по - икономични и по - бързи. Основната стойка е тази, в която, обикновено, човек ходи. Това позволява лекота на придвижването. Тези технически подробности характеризират стила с бързина, маневреност, гъвкавост. Сенсей Томияма непрекъснато повтаря три основни правила, които трябва да се спазват при изпълнението на всяка техника и които най -добре илюстрират стремежа към максимална ефективност: 1. Не прави излишни движения. 2. Не използвай излишна сила. 3. Използвай цялото си тяло, през цялото време. Излишните движения, според сенсей Томияма, са своего рода "телеграфиране" и издават намеренията ви на противника, а също така - отнемат време. Излишната сила е генерирана главно при прекомерното стягане на мускулите, в стремежа да се направи по -силен удар и, освен че прави техниката бавна и скована, то води до по - бърза умора и има вредни за здравето последици. Третото правило позволява техниките да станат тежки и ефективни, без да са сковани и бавни. Тази икономичност дава възможност и на по - възрастни хора да се занимават активно с карате и много сполучливо илюстрира максимата, че карате е за цял живот. Ако оставим настрана техническите подробности, според сенсей Томияма, "карате започва и завършва с етикет". Този етикет, практически, се изразява със съвкупност от правила, които всеки от трениращите трябва да спазва. Те учат (особено децата) на уважение и зачитане на труда и личността на другите хора. Те спомагат за овладяване и канализиране на излишната агресивност и уравновесяват буйния характер. От друга страна, Тани - ха Шито рю, като част от бойните изкуства въобще, възпитава у човек решителност, разумна смелост, вяра в собствените възможности за преодоляване на критични ситуации. Резултатът от постоянната правилна практика е постигането на чувство на удовлетворение и хармония между физическата и духовната страна в живота на човека, спокоен, чист ум и здраво тяло, независимо от възрастта. Тези особености дават възможност на всеки, който търси, да намери нещо за себе си, независимо дали е млад или стар, прекалено буен или нерешителен и свит. Те правят от Тани - ха Шито рю един истински път за всички. По произход, Карате е бойно изкуство, което има за цел победата над противника на бойното поле. То е метод за oсъществяване на схватка без оръжие. "Кара" означава "празно", а "те"- "ръка". Терминът е употребен за първи път от Фунакоши Гичин. "Яма", от своя страна, означава "Планина". Като цяло, може да преведем "Яма-рю Карате-до" като "Пътят на планинската школа на празната ръка". Карате, действително, е изкуство на схватки с голи ръце. Възможностите му са многобройни и често зависят от индивидуалните качества на всеки студент. Това изкуство използва по най-ефикасен начин всичките части на човешкото тяло, за да се противопостави то на невъоръжен или въоръжен противник. Юмрук, лакет, рамо, таз, коляно, стъпало, глава - едно богато многообразие от "оръжия", натренирани методично, с една единствена цел - в случай на нужда, да се обезвреди евентуалния противник. Всичко се свежда до възможността да се предизвика пробив в отбраната на противника и да се нанесе един-единствен поразяващ и последен удар, който да донесе живот. Днес, повечето стилове рекламират Карате като изкуство за защита. На удара се отвръща с удар, само след атаката на неприятеля. Правилото за ненападение е едно от най-висшите достижения в етиката на Карате. Освен метод за самоотбрана, Карате е и сурова самодисциплина. Всъщност, точно самодисциплината превръща боя в изкуство. Тя помага за преодоляване на трудностите, за победата над собственото тяло, за победата над лошата половина на всеки от практикуващите. Онези, които успеят да превъзмогнат трудностите, остават на този Път, привлечени както от физическото развитие, така и от духовния аспект на обучението. Само така личността върви към своето усъвършенстване в живота. Каратека ние наричаме всеки, който е успял да се научи на себеотдаване в своите занимания. Корените на Карате се крият в античността. Легендите разказват, че преди 2 000 години в Индия се е оформила техника за борба, която дала основите на днешното Карате. Монахът Бодхидхарма налага своя метод, наречен, по-късно, Шаолин-тсу-кемпо. Идеята му е била да даде на учениците си система за здраве и дълголетие, която да допълни продължителната медитация в будистките манастири. Дзен успява да даде философската закваска на тези техники, които се превръщат и в средство за защита и победа. В Китай, тези техники се комбинират и с местните стилове, които по-късно дават началото на Тай-чи, Син-и, Па-куа и др., общо наречени Кунг-фу. През 15 век, китайците завладяват остров Окинава. Юмручните техники на нашествениците намират упорити и предани ученици. След години, на тази база, се създава Окинава-те. Когато Окинава е завладяна от Японския Шогунат, се налага забраната за носене на оръжие. Това дава тласък в развитието на ръкопашните техники. Техническото съвършенство на островитяните за кратко време достига неподозирани висини. Създават се специални техники за заздравяване на краката и ръцете (напр. тренировката с макивара). Целта е да се убива с гола ръка. Скоро японците се сблъскват с този вид водене на битка. Едва през 20 век окинавските майстори повдигат булото на Карате. През 1917 г., майстор Фунакоши прави своята първа демонстрация в Токио, която слага началото на съвременното Карате. В карате стиловете към днешна дата наброяват няколкостотин, но най-важното в тях си остава старанието на студентите. Само така може да се крачи през времето. Както казахме по-горе, "Яма-рю" означава "Планинска школа". Самият стил произлиза от родовата школа на Коичи Мияге - Яма-рю. Опирайки се на разказите на Шодай Мияге, твърдим, че школата е свързана с езотерическите китайски и японски стилове. Това, което е предназначено за последователите, съставлява едва върха на айсберга, а неговата подводна част е забулена в "тъмните дълбини на мистиката, в космическата бездна на парапсихологията". Традицията търси Яма-рю в началото на нашата ера, но реалните признаци за съществуването на планинско общество могат да се намерят в хрониките от 7 век. Легендата разказва, че лично Бодхидхарма, след като напуснал Китай, се появил като просяк, през 622 година, в Япония. Там той се среща с принц Шотоку Тайши и си разменили стихове. След срещата, Бодхидхарма се оттеглил в планините на Централна Япония и там сложил началото на монасите-воини (ямабуши). Всъщност, към всяко подобно поселение, с годините, се групирала малка селска общност, която била подготвяна в бойните традиции на аскетите. Физическата подготовка започвала от най-ранно детство и продължавала до настъпване на зрелостта. Това било някъде към 15-тата година на "послушника". Само пълноправните членове на общността имали право да преминат от стандартните психофизически упражнения към опознаването на съкровените тайнства на духа, скрити в устното учение на ямабуши, в Дзен и в специализираните дихателни техники от Йога. Всъщност Ямабуши е най-загадъчната японска будистка секта, напомняща повече на монашески орден. Първоначално, нейната философия се опирала на аскетични практики далече от света, в планините, което дава и името на последователите й. В основата й седят принципите за самоусъвършенстване и прераждане. Ямабуши развили разновидност на Йога, задълбочавайки мистическите аспекти на езотерическите будистки секти Шингон и Тендай. Устно предаваните тайни са систематисирани в "Сюген-до" ("Път за постигане на могъщество"). Посветили живота си на аскеза и медитация, ямабуши рядко слизали от планините. Това било единствено за да се поклонят в храма на ордена Дай-го -джи в Киото. Повечето Ямабуши били специализирани в някаква област - например, в ръкопашен бой. Можем само да си представим какво съвършенство е достигано чрез няколкодесетилетен упорит труд и безгрешен живот според "Сюгендо". След разпадането на самурайската система, след отмирането на шогунатите, след отварянето на Япония към останалия свят, цивилизацията започнала да взима своите жертви. Последни се предали горските воини. В края на 19-ти век малко хора си спомняли за тях. Мнозина от наследниците им се оттеглили в чужбина, съкрушени от поругаването на традициите и, за да намерят свои последователи. Шодай Коичи Мияге, последният от своя клан, попаднал в Китайските планини. След Народната революция и договорът със СССР и Китай за граничната линия, той се оказва в Русия. Тук изработва облегчена и улеснена система за ръкопашен бой. Синтезирала в себе си достиженията на редица модерни стилове тази система носи името Яма-рю Карате-до, по изричното желание на Шодай Коичи Мияге. Той ни остави едно тежко наследство и желание за много работа. Остави ни и задълбочените си търсения, които предприе в тази област. Пътят пред нас е открит.

Louis XIV - "L'etat - c'est moi!" крал Луи XIV (Кралят - Слънце) - "Държавата - това съм аз!"

Море насред пустинята Сахара? Преди 55 г., в България беше преведен и издаден приключенският роман на Жул Верн “Морето сред Сахара”. Върху корицата на книгата бяха нарисувани група туареги с развяти бурнуси и бягащи коне в пустинята – пред вълните на Средиземно море. В този чудесен роман, през втората половина на XIX век, писателят бе прозрял една потенциална възможност за грандиозен проект в Северна Африка, възможен за изпълнение едва днес, в началото на XXI век. Проектът е свързан със североизточната част на Сахара. Само на 80 км. от чудесните пясъчни плажове на Средиземно море се намира Катара – котловина с гигантска елипсовидна форма, дълга 300 км. и широка 200 км. На изток, тя се допира до оазиса Магра, а на запад – до оазиса Сива. В Сахара няма друго по-негостоприемно и по-неуютно място от тази огромна египетска долина. Северните ветрове не донасят до нея влажния средиземноморски въздух, защото пътят им е преграден от планински хребети, високи 230 м. Слънцето - жестоко и безмилостно в пустинята – нажежава до бяло този естествен “тиган”, изпарявайки и последните жалки остатъци от влага. Каменистата почва е покрита с дебела и непроходима солена кора. Денем, отразената от солта слънчева светлина нетърпимо “реже” очите. Ето защо керваните избягват Катара, а, в по-голямата част от годината, в падината вилнеят само пасатите – сухи ветрове, способни да изсушат всичко, което им се изпречи на пътя. По тези причини, в Катара - котловината с кота 135 м. под нивото на Средиземно море, в течение на години, не се стича нито капка вода. А по площ, низината е равна на половината от територията на Щвейцария. Идеята за създаване на изкуствено море насред пустинята Сахара, предложена от гениалния писател, насочила вниманието на геолози и на инженери от цял свят към този уникален географски феномен. През 1912 г. (започва Първата Балканска война), германският професор Бенк предложил икономически проект за развитието на тази уникална местност. Чрез канал (по идея на Жул Верн) или чрез подземен тунел, галерия с дължина 80 км. към тази гигантска вдлъбнатина, част от водите на Средиземно море биха могли да задействат турбоагрегатите на една хидроелектроцентрала с мощност 8 – 10 млн. киловата. За съжаление, този проект не бил подкрепен от тогавашното египетско правителство. През 1933 г. (властта в Германия се съсредоточава в ръцете на една партия - НСГРП), претърпяла провал и опитът на английския геодезист Балда да заинтересува Египет с аналогичен проект. През 1964 г., германското Министерство на Икономиката възложило на хидролога проф. Баслер, както и на други учени, да проведат, в рамките на съглашението за оказване на технологическа и експертна помощ на Обединената Арабска Република, изследване за проблемите на Катара. (Това било възможно, защото Великите сили се стремели към деколонизация на света и оказвали технологическа и експертна помощ на страните, които напускали, след като са ги били колонизирали, в миналото. Всъщност, процесът на деколонизация на света не е приключил, все още.) Поради изключително високите разходи за строителството на канала, непрекъснато били отлагани във времето многочислените предложения на специалистите за насочване на част от средиземноморските води в гигантската “бездънна бъчва”, създадена от природата. Това продължило до 70-те години на миналия век, когато далновидният Баслер обърнал внимание на интересен изследователски проект на американската комисия по атомна енергия. Американските учени, в течение на много години провеждали експерименти по проблемите, касаещи използването на атомната енергия за мирни цели. В рамките на програма “Лемекс”, на военния полигон, разположен в пустинята на щата Ню Мексико, с помощтта на насочени атомни взривове, били “изкопани” изкуствени канали и даже – цяла котловина! Не би ли могло този метод да се използва и за икономически най-изгодно строителство на канал, по който водите на Средиземно море да навлязат в Катара? Професор Баслер задал този въпрос на американските учени и те му отговорили, че това е напълно възможно. Трудно може да се намери по-подходящо място в света за прилагане на високата технология на програма “Лемекс” – за взривяването на тясната ивица земя между брега на морето и котловината. Скалната земна основа е идеална за тази цел. Местността е необитаема. Тук, дори в днешни дни, не са разминирани минните полета, останали там, след края на Втората Световна война. Ето как описва Ел-Аламейнския район (това е участъкът, който, евентуално, ще бъде взривяван) генерал-лейтенант Ф. Байерлайн в книгата “Съдбоносни решения”: “Силно нагрявана от безжалостното африканско слънце безводна камениста пустиня, където лишените от растителност скали се редуват с песъчливи пущинаци, по които, само на отделни места, се среща камилски трън...” Днес, в началото на XXI век, мечтата на Жул Верн може да стане действителност. Писателят на научно-фантастични романи и различните учени са свършили своята част от работата. На ход е египетското правителство, което трябва да разреши изпълнението на този план. Както казва австрийският писател и философ Ернст Фойхстерлебен: “Плановете са мечтите на знаещите хора.” Инж. д-р Венко Наков Сп. “Наука и техника”, юли 2004 г.

Най-големият риск за една кариера е да си принуден да вършиш работа, която не харесваш. Представете си да работите нещо неприятно по осем (или повече) часа на ден поне 5 (или 6) дни в седмицата (поне 20 дни в месеца), поне 48 седмици в годината, около 30 до 50 години... Едва ли ще издържите, а и защо е необходимо да се мъчите? Затова, след като оцените внимателно собствените си възможности, опитайте се да ги напаснете спрямо интересите си и конюнктурата на пазара на труда. Това е труден процес, който си заслужава усилията. Започнете достатъчно рано и му отделете достатъчно време! Първата грешка при избора на образование и на професия се крие в недостатъчно сериозното отношение към това толкова важно решение. Социологическо проучване сочи, че за избор на професията си човек отделя по-малко време, отколкото – за планиране на лятната си ваканция, например. Много хора просто си седят и чакат идеалната работа “да им падне от небето”. Ако и вие сте сред тях, бъдете сигурни, че ви предстои твърде дълго чакане. Ако искате да го съкратите, просто направете нещо по въпроса! Колкото по-ясно успеете да си представите идеалната за вас работа, толкова по-лесно ще ви бъде да я разпознаете, когато тя се появи. Вашият идеал трябва да комбинира таланта и мотивацията ви. За съжаление, твърде малко хора успяват да намерят и да задържат идеалната за тях работа. Но важното е непрекъснато да полагате усилия да се приближавате все по-близо до своя идеал. Съществуват седем ключови елемента, по които човек може да вземе решение, когато гради представата си за идеалната работа. 1. Цел Опитайте се да идентифицирате главната цел на идеалната за вас работа. Как отнасяте работата си към по-широките си житейски амбиции? Трябва ли тя да ви доставя удовлетворение или просто да финансира други ваши интереси? Ще живеете, за да работите или ще работите, за да живеете? 2. Роля Чрез какъв вид работа, според вас, ще постигнете вече дефинираната цел? Какво пасва най-добре на вашия темперамент? Предпочитате да работите с хора, с идеи или с машини, с техника? 3. Организация В частния или в обществения/държавния сектор предпочитате да работите? В производствен цех или – в офис се виждате? Къде ще се чувствате по-добре – в голяма или в малка компания? 4. Кариерна мотивация Тя е най-важната и е пряко свързана с целта. Какво ви мотивира истински? За себе си ли искате да работите или – за друг човек? Предпочитате да сте работник/служител или – работодател? Спокойна работа ли предпочитате или – серия от роли в определена професионална област? Или искате да се занимавате с разработването на различни проекти? Доколко важна е за вас сигурността на работното място, в сравнвние с необходимостта да се впускате в нови начинания? 5. Заобикалящата среда Какво ви зарежда най-много с енергия – постоянният работен ритъм или непрекъснатото съобразяване с крайни срокове? (Не забравяйте, че на много работни места “днешната работа трябва да се свърши вчера – със задна дата”!) С идеи ли предпочитате да работите или – с ръцете си? Помислете за вида работа, който ви доставя най-голямо удоволствие, за начина, по който общувате с останалите, социалния контекст, предпочитаната от вас среда за учене, работните взаимоотношения и работното време, които предпочитате. 5. Сектор Кой сектор от националното стопанство ви пасва най-добре? Имате огромен избор – от услугите до производството, от енергетиката до преподаването на частни уроци, от комуникациите до инженеринга, от търговията до туризма... Възможностите са безбройни. Изключително важно е да проверите, какви са перспективите пред предпочитания от вас сектор. Този сектор има ли възможности за растеж и за развитие? 6. Ценности Определете своите водещи ценности. Какво е от най-голямо значение за вас в работата? Например – да бъдете в служба на другите, да сте изправени пред различни предизвикателства, професията да ви предлага разнообразие... 7. Изисквания към работната среда Определете своите изисквания към работната среда. Например – да е нискостресова, осветлението да е подходящо, да не е много шумно, да имате възможности за пътуване, за контакти с хора, за работа на открито... 8. Умения Най-накрая, трябва да се запитате, какви умения, какви квалификации и какъв професионален опит са необходими за идеалната за вас работа. Не пропускайте да погледнете на този въпрос от гледната точка на работодателя! Сравнете собствените си качества с необходимите за избраната от вас професия. Подчетрайте изискванията, на които вече отговаряте и отделете тези, по които трябва още да поработите. Набележете основните стъпки, по които да стигнете до желаната от вас работа. Например – чрез неплатен стаж, временен договор или участие в изготвянето на някакъв проект. Откажете се от дейностите, които не обичате! Следвайте интуицията си! В крайна сметка, това е един непрекъснат процес на учене. С течение на времето, ние трупаме опит и се променяме. Промянят се нашето съзнание и нашата личност. Променят се нашите идеи и предпочитания. Колкото повече проучвате и колкото повече опит натрупвате, толкова по-избистрена ще бъде представата ви за идеалната работа. Най-важното е да се развиете от “Мисля, че знам какво искам.” през “Знам какво икам.” до “Имам това, което искам!”. Ето още един метод за разпознаването на подходящото за вас работно място: 1. Кариерно развитие Професионалната област, към която се насочвате, предлага ли достатъчно възможности за кариерно израстване в професията? 2. Финансови изисквания Комбинацията от заплата, осигуровки, допълнително заплащане, работно облекло, безплатен обяд и други придобивки съответства ли на потребностите ви? 3. Квалификация Достатъчно квалифицирани ли сте за тази професия и, ако – не, в такъв случай, можете ли да придобиете необходимата компетентност, без да влагате много средства, време и усилия? 4. Конкуренция Възможно ли е да намерите работа сравнително бързо или се налага да участвате в продължителни и трудни конкурси? Ето митовете и заблудите относно кариерното развитие, с които ви предстои да се сблъскате: 1. Най-квалифицираният кандидат получава работата. Истината: Работата получава този кандидат, който успее да направи най-силно впечатление по време на всички етапи на подбора, а не – непременно - този с най-високата квалификация. Понякога, хора с не толкова добра автобиография успяват да убедят работодателя, че именно те притежават точно тези професионални и лични качества, които той търси. Не се обезкуражавайте, ако не сте най-високо квалифицираният кандидат за конкретното работно място. По време на интервюто, може да успеете да докажете, че сте най-подходящият кандидат за тази позиция. 2. Завършената магистърска степен (магистратура) трябва да бъде директно свързана с работата/кариерата. Истината: Това не е вярно. Изберете такава магистратура и такава програма на обучение, които ви харесват. Но се погрижете да придобиете опит, подходящ за вашите професионални цели. Не е вярно, че ще получите добра работа, единствено ако имате завършена магистърска степен по икономика, по право или по европеистика, например. Открийте тази област, която ви привлича и тази професия, за която смятате, че притежавате талант и способности. 3. Първата работа, започната след завършването на университета, ще бъде постоянна. Истината: Повечето от току-що дипломиралите се студенти (наричани още “млади специалисти”) се задържат на първата си работа от една до три години. Хората, които прекарват целия си трудов живот при един единствен работодател, вече се срещат все по-рядко. В съвременната пазарна икономика смяната на работа в период от 3 до 5 години не се смята за нещо негативно. Напротив, твърде дългото “застояване” на една и съща позиция би могло да бъде изтълкувано като знак, че такъв служител се страхува да поема рискове. Последните изследвания сочат, че в съвременното западно общество, в рамките на трудовия си живот, всеки работещ човек сменя от 3 до 5 професионални области и между 10 и 12 работни места. Все пак, смяната на работата в периоди по-малки от 1 година може да се възприеме като честа и също не е препоръчителна. Разбира се, това не се отнася за случаите, когато работите по заместване на титуляра и напускате работното място при неговото завръщане. 4. Моето семейство и моите приятели ме познават отлично. Те могат да ми помогнат в избора на образование и в избора на професия. Истината: Вие, а не – вашите родители, близки и приятели ще живеете с вашия професионален избор. Стремежът да се угоди на околните е грешка, чиито последствия ще трябва да търпите цял живот. Когато става дума за избор на специалност в университета или за избор на професия, човек се сблъсква с много агресивни и противоречиви мнения относно това, какво е най-добро за него. Добре е да обмислите и други гледни точки, но изборът трябва да бъде само ваш. Не забравяйте, че вашите роднини и приятели не са специалисти по кариерно консултиране. Вие трябва да сте наясно със себе си, със своите способности, цели, стремежи, силни и слаби страни... защото изборът на вашето образование, на вашата кариера и на вашето бъдеще са ваше право и ваша собствена отговорност! 5. Получаваната заплата е най-важният фактор при избора на професия. Истината: Това не е вярно. Най- важнивт фактор е получаването на удовлетворение от работата. Тъй като по-голямата част от времето ви ще бъде свързана с работата, далеч от семейството, приятелите и любимите ви занимания, удовлетворението от работата би трябвало да бъде един от първите ви приоритети. Качеството на работа води и до качество на живот. Конфуций е казал: “Избери си работа, която обичаш, и повече няма да се налага да работиш нито ден!”. 6. Повече образование – повече стойност на пазара на труда. Истината: Да – квалификацията е много важна, но дори и да си завършил няколко магистратури, това съвсем не означава, че ще получиш точно тази работа, към която се стремиш. Това, което е от значение, е правилната комбинация от образование, професионален опит, способности, мотивация, съчетани с умението да “продаваш” своите лични качества, своята квалификация и своите знания и умения в процеса на търсене на работа. 7. Компанията, в която работя, ще се погрижи за развитието на моята кариера и за мен. Истината: Може би, това е било така - през 50-те и 70-те години на XX век, но не – и днес! Съвремените изследвания показват, че днес шансът човек да изгуби работата си поне веднъж в живота си е 1 към 3. В ерата на масовите съкращения, правилото е: “Управлявай сам своята кариера!”. Всеки от нас сам е отговорен за обучението си и за развитието на своята кариера. Дори човек да върши отлично работата си за компанията, за която работи, не всяка компания може да гарантира своето собствено бъдеще. Затова, дръжте бъдещето си в своите ръце, като откривате и развивате своите способности!

Преди Юлий Цезар да въведе през 46 г. пр. Р. Хр. (т. е. – преди 2052 г.) своя слънчев календар с 365 дни, наречен по-късно “юлиански”, римляните използвали лунен календар с 354 дни в годината, която започвала през месец март. На всеки две години трябвало да се добавя нов (тринадесети) месец – между месеците януари и февруари. Много често прибавянето на този месец не се случвало, заради забравяне или поради невнимание. Това довеждало до голяма бъркотия в хронологията на събитита. Според юлианския календар, годината има 365 дни и се разделя на 12 месеца, на 52 седмици от по 7 дни, като всеки ден е разделен на 24 часа, при което новият ден настъпва в полунощ. Този прогресивен за времето си календар бил въведен в земите на цялата римска империя, тоест – в почти цяла Европа. Много преди римляните, египтяните умеели да делят времето по подобен начин. Във втората гробница на Сенмут – велик жрец на бог Амон – по време на царуването на фараонката Хатшепсут (която беше проводила морска военна експедиция до страната Пунт, с чисто козметична цел – да търси безвредни червени багрила) – за първи път в историята на Египет са показани представите на древните египтяни за деленето на времето. Сенмут е твърде загадъчна фигура в египетската история. Той успял от прост селянин да се издигне до главен жрец на бог Амон и станал първа фигура в царството на могъщата Хатшепсут. Смъртта му е забулена в тайна. Втората му гробница, където са открити астрономическите фрески, е разположена в съседство с храма на Хатшепсут. На тавана на предната камера в гробницата, построена през 1463 г. пр. Р. Хр. (преди 3469 г.), са изобразени седемте планети, познати на египтяните, дванадесетте месеца на годината, разположени от двете страни на меридиана и разделянето на деня на 24 равни части, съответстващи на часовете. Египтяните не обозначавали часовете с цифри, а им давали поетични прозвища. Например, първият час от деня бил наричан “сияйният”, шестият – “най-високият”, дванадесетият – “Слънцето се съединява с живота”, първият час на нощта бил наричан “поражение на враговете на бог Ра”, а последният час на нощта – “този, който забелязва светлия Ра”. Но народът, за по-лесно, все пак, обозначавал часовете с цифри. Въпреки, че поради някаква причина, фреската от тавана на втората гробница на жреца Сенмут е останала незавършена, тя може да бъде разтълкувана. Разделена е на две части. В едната част са представени боговете, символизиращи годишните времена. В другата се намират 12 кръга, които представляват месеците на годината. Всеки кръг е разделен на 24 части, символизиращи часовете в денонощието. Древните египтяни не делели часовете на минути и секунди. Меридианът на Египет е представен като триъгълник с твърде тясна основа. Върху него е стъпил бог Ану – с глава на сокол. Богът е въоръжен с дълго копие, с което сякаш пробожда един бик, върху чието тяло е изписан йероглифът, обозначаващ съзвездието Голяма мечка. Според древните египтяни, това съзвездие се е намирало на края на меридиана. Върху тавана на гробницата това съзвездие е поставено на върха – в кулминация. Своята кулминация съзвездието “Голяма мечка” достигало през нощта на 18 срещу 19 март. Тогава, върхът на меридиана сочи Северния полюс. Египтяните изобразявали годината чрез цветна пъпка и млад филиз на растение. В Египет годината била разделяна на 3 сезона. Първият сезон – най-горещият – се наричал акхит и започвал на 16 юли. Това бил сезонът на разлива на р. Нил, сезонът на наводненията. Египтяните вярвали, че Нил прелива от сълзитена богиня Изида, оплакваща смъртта на своя брат и съпруг Озирис. На тавана на гробницата фигурата на Изида е изобразена права в лодка. Символ на тази богиня била звездата Сириус – най-ярката звезда на северния небосклон, която се появява за първи път точно преди изгрев слънце на 16 юли – началото на сезона акхит и на новата година в древен Египет. След 120 дни, през нощта на 14 срещу 15 ноември, съзвездието Орион – символ на бог Озирис е в кулминация. Тогава започвал вторият сезон, наричан перит. Това е сезонът на покълването на растенията. През този сезон се засява, отглежда и прибира реколтата. Това е сезонът на най-усилен труд за селяните. В този раздел на фреската е изобразен бог Озирис – прав в своята лодка, с три звезди над главата му – символизиращи трите главни звезди от пояса на съзвездието Орион. След нови 120 дни, през нощта на 18 срещу 19 март настъпвал третият сезон в египетската година, наречен шему. Негов символ е сокологлавия бог Ану, изобразяван също прав в своята лодка. Над главата му е нарисувана звезда, вероятно – Полярната звезда (част от съзвездието Малка мечка), която се намира над Северния полюс и на небосклона се открива с помощта на звездите от съзвездията Голяма мечка и Касиопея. В края на този сезон се добавяли още 5 дни, за да се допълни числото на дните на годината до 365. Египтяните обозначавали датата според сезона – “първият ден от втория месец на акхит”, “десетият ден от третия месец на перит”, “двадесетият ден от първия месец на шему” и т. н. Имало дни, които били смятани за благоприятни. Такива били трите последни дни от третия месец от сезона на наводненията акхит, защото тогава бог Хор преставал да воюва срещу бог Сет. Други дни били смятани за страшни и неблагоприятни. Такъв бил третият ден от втория месец на сезона перит (първият сезон), защото тогава бог Сет отново започвал своите злодеяния. Фараоните избягвали да взимат решения в деня на раждането на бог Сет. Благоприятните и неблагоприятните дни от календара били различни за различните области на Египет. През някои години, египтяните преценявали, че месеците “не се намират на своите места”. Такива нередовни години били смятани за страшни години. Освен годишните сезони, на тавана на гробницата са изобразени и 12-те месеца в годината, които могат да се разпознаят по отбелязаното положение на звездите и планетите. За измерване на времето египтяните използвали слънчеви и пясъчни часовници. Слънчевите часовници може да бъдат хоризонтални или вертикални. “Стрелката” на слънчевия часовник се нарича гномон.

Mitko - ISTORIK 1 e2-e4 e7-e5 2 Ng1-f3 Ng8-f6 3 Nf3xe5 d7-d6 4 Ne5-f3 Nf6xe4 5 d2-d4 d6-d5 6 Bf1-d3 Bf8-e7 7 O-O Nb8-c6 8 h2-h3 O-O 9 Rf1-e1 Ne4-d6 10 Nb1-c3 Bc8-e6 11 Bc1-f4 Be7-f6 12 Nf3-e5 Nc6-b4 13 a2-a3 Nb4xd3 14 Qd1xd3 Mitko, аз стигнах до един вариант, който води до реми чрез повторение на ходовете. Ако си съгласен с него, играта става равна... Ето варианта: 14... Rfe8 15. Ng4! Bf5 16. Re8+ Qe8! 17. Nf6+ 18. Qg3+ Bg6 19. Nd5 Qd8 20. Qf3 Be4 21. Qg3+ Bg6 22. Qf3 Be4 23. Qg3+ Bg6 =.

Много отдавна бях чел някъде, че циганите произлизат от Индия, но има и още един техен клон, който произлиза от Египет. (Аз съм се вглеждал в лицата им, наистина са доста различни. Тези, които приличат на индийци, са по-красиви, а приличащите на семити са по-грозни.) Циганите се появяват в България през Второто българско царство. Имало ги в столицата Търново, по време на цар Иван-Александър. По-късно, през 1492 г., когато испанците откриват Новия свят, от Испания са прогонени арабите (край на Реконкистата), прогонени са също така евреите и циганите, както - и испанците, които са приели исляма.

http://www.sedembg.com/ http://www.prelom.info/

Ето какво пише по този повод Стефан Чурешки: Знаеш ли ти, кои сме? Отскоро БНТ обяви, че ще прави класация за най-великия българин на всички времена. Публичният повод за подобен абсурд, роден още преди 1989 г., е, че във Великобритания и в други държави са се провели подобни анкети и резултатите от тях били “много поучителни”. Истинската цел на подобна акция, замислена първоначално само като социологическо проучване на MBMD, е мобилизирането на националистическите чувства на българите. Не е тайна фактът, че историята в България има функцията и на политологична наука и може да влияе психологически на обществото. Чрез сондиране на общественото мнение на историческа тема в публичното пространство ще се появят дебати за историческото величие на отделна личност, а така ще се заговори и за величието на българската нация през вековете. Това е добре, защото ще се появи нова възможност за изява на професионалните историци. Темата за еличието или за падението на дадена личност е въпрос на философия и на морални ценности. За съжаление, днешното българско общество няма ясно установени философски ценности. Кашата по време на оценяването на най-великия българин на всички времена ще бъде пълна, защото до политици, военни и учени в класацията са наредени спортисти, артисти, музиканти и шоумени. Интересът или апатията към дадена сфера предполага намеса на субективизъм. Оценката за величие е поле за изява на философията на историята и на религиозните ценности. Тази философия и тези ценности в България почти не са разработвани през XX век. Учебниците по история, които се използват в училищното образование, не са пренаписани от философска гледна точка. Това обстоятелство затруднява обективната оценка на историята и деформира историческото мислене на българина. Затова е изключително трудно да бъде изработена надеждна познавателна компетентност при класирането на заслужилите мъже и жени на България. Организаторите на класацията не обясняват, защо едно или друго явление в историята трябва да бъде експонирано днес, когато хората страдат от липса на цивилизовано отношение от страна на държавните институции към тях. Това е проблемът на днешна България, а не – кой от кого е по-велик и кой е най-велик. Българското общество се нуждае от актуални ценности и от актуални културни примери. Нуждаем се от съвременни наши интелектуални и политически авторитети, които да ни изведат от блатото, в което ни натикаха същите тези хора, за които историческото величие на България може да замести актуалното благоденствие на българския народ. Затънали сме до шията в обществено-икономически проблеми, а когато става дума за абстрактна историческа тема, отваряме уста като хипопотам! Немощта на властимащите да решат социално-икономическите проблеми на българите отново ще доведе до екстраполация на патриотичните чувства. Това е компенсаторен обществено-психологически механизъм за успокояване на общественото мнение. “Днес, ние сме бедни и нещастни, но знаеш ли ти каква история имаме!” Този лозунг от епохата на Тодор Живков е поет от съвременните модератори на общественото мнение, за да се пренасочи вниманието от конкретните проблеми на деня към отвлечени философско-психологически визии, целящи манипулация на обществото.

Най-трудно е населението да бъде образовано, когато самото то не желае да получи образование. Когато иска да тъне в мрак и невежество. Когато трябва да се търсят стратегии как то да бъде накарано да поиска да бъде образовано.

Китайският мъдрец Конфуций (Кун Фу Цзъ), когото наричат "учителят на 10 000 поколения", е казал: "Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!". Трябва да бъдат събрани имената на такива българи, чийто живот е пример за всички поколения, живели след тях, а последиците от техните дела се усещат и до днес. Такива, които са трасирали пътя на нашия народ. Такива, които са прославили нашия народ. Такива, чиито имена са безспорни в паметта на поколенията, живели след тях.

Трудно е да убедиш да учи японски някого, който вече знае друг език, на който разчита, при срещите си с чужденци, навсякъде по света, включително и в Япония. (Такива езици може да бъдат: английски, френски, немски, есперанто, руски…). Още повече, че японският език има известната в цял свят репутация на много сложен за заучаване език. Вие заслужавате поздравления за това, че сте решили да го атакувате. Не се паникьосвайте! И най – дългият път започва с първата крачка. Не питайте колко дълъг е пътят, а просто тръгнете по него! Не питайте колко висока е планината, просто я изкачете ! И, когато изкачите планинския връх, не си мислете, че сте победили планината, защото, всъщност, вие сте победили себе си. За да разберете колко е висок върхът, който сте изкачили, трябва да изкачите и други върхове. Не забравяйте, че знание, без мисъл е загубен труд, а мисъл, без знание, е опасност! Помнете, че Пътят е един, а улиците са много. Ще констатирате веднага, че японският език не е нито толкова труден, нито е толкова мъчително да запомните някои начални думи и изрази, на чиято база да съградите останалото. Можете много набързо да натрупате лингвистична практика, да съумеете да водите прости разговори и да изразявате своите желания и чувства. Японците (nihonjin) са известни с със своята прекалена учтивост, с приветливостта си и с готовността си винаги да ви помогнат. Разбира се, в това време, докато ви се усмихват, докато ви се кланят учтиво и докато ви казват: «Да, да… точно така е!» ("Hai, hai…!"), може, в мислите си, да са на хиляди километри далеч от вас. Понякога, те се ограждат като с «китайска стена» - невидима и непревземаема. Още в Средновековието, от деца са обучавани как да прикриват своите истински чувства. Известно е, че японецът има 3 сърца и 6 лица. С почти детинска радост, японците се забавляватот странния японски език (nihongo), говорен от чужденците (gaijin). Радост и забавление, вероятно, и за двете страни… Заклетият пътешественик не може да познава предварително всички обичаи по света. Затова, трябва да има куража да му се присмиват. Умението да се надсмиваш над собствената си личност и над собствените си грешки е един от върховете на интелекта. Глупав е, който прави грешки и не се учи от тях. Умен е, който се поучава от своите и от чуждите грешки. Само мъдреците не грешат. Но това, което е най - вероятно да се случи, е да ви гледат с голямо възхищение, заради факта, че боравите учудващо сръчно (joozu) с японския език, макар и да сте имали възможността да обмените само няколко учтиви фрази. Обикновено, англичаните започват разговор, като питат своя събеседник какво ще бъде времето. Или колко е часът. Когато придобиете някакви комуникативни умения на японски и започнете да го употребявате активно, може да се случи така, че вашите събеседници да бъдат дотолкова учудени, че да не съумеят да ви отговорят. Поне - не веднага. Не, съвсем не, защото сте допуснали лингвистични грешки. Просто, японците не са свикнали един gaijin да владее техния собствен език. Колкото до японските ученици и студенти, те - напротив - биха предпочели да упражняват - на ваш гръб, разбира се - своя чужд език (английски, френски, есперанто, италиански, руски). И вие не бива да се учудвате от този факт. Японският "вариант" на английския език е, да го наречем условно, "katakana english". Японците имат навика да говорят английски по начина, по който пишат английските думи - чрез своята сричкова азбука, с която пишат чуждиоците и чуждоезиковите заемки - katakana. Нещата изглеждат така: passupooto = passeporte, ais(u) koohii = ice cofee, ais(u) kurimu = ice creem, furuutsu juusu = plodov sok ! mineraru wootaa = mineral water (te tva mi e lyubimoto!) takushii = taxi, remon = lemon (citron), rajio = radio, omeretsu = omelette, supootsu = sport, oribu = olives basu = bus, terebi = television, esuperanto = esperanto, iimeeru adoresu = e - mail adress, burondo no = blond, yuuro = euro (parichnata ed.), toraberaazu chekku = traveler's check, furasshu = flash, kiiboodo = keeboard, koohii = cofee, Dovorojaku = Dvorjak, Girishia = Greece, Igirisu = England, Yooroppa = Europe, Oranda = Holland (Pays Bas), Chuugoku = China, Shorinji = Shao Lin, Ryukusanbuuru = Luxembourg, Suparutakusu = Spartacus = Спартак... Ако смятате, че такова произношение на английския език е комично, знайте, че преобладаващата част от японците говорят английски по ТОЗИ начин. Всички японци са изучавали английски в училище. Също толкова задължително, колкото е някое бойно изкуство - judo, karate, kendo, sumoo (kато свободноизбираем предмет). Но това не е гаранция, че са изучили добре чуждия език или изучаваното бойно изкуство. Японците имат стремежа да избягват да допускат дори труднозабележими грешки. Някога, японските самураи, ронини и нинжи били принудени да си направят harakiri ( в Япония го наричат sеppuku, като че да е по - точно?! - бел. - моя), дори за незначителни грешки или за неподчинение на по - висша социална инстанция (съпруг -> съпруга, родител - > дете, учител - > ученик, висш феодал -> негов васал, самурай -> селянин, според конфуцианството). Вие много скоро ще забележите, че е невъзможно ЕДНОВРЕМЕННО да изучавате непознат език и да не допускате грешки. Errare humanum est. (от латински - Човешко е да се греши.) Дори днес, в началото на XXI век, в много от японските училища и университети, езиците се преподават по начин, по който се преподават мъртви езици (като старобългарски, латински, старогръцки, старофренски). Тоест - толкова ДОБРЕ, че някой японец, който смята себе си за некадърен да произнесе и да напише дори и една английска дума, ще съумее да ви напише едно писмо или друг текст на превъзходен Съвременен Книжовен Английски Език (САКнЕз). Извод: Ако искате да прогресирате бързо в японския език, изоставете всичките си комплекси и говорете, говорете, говорете!... А после - пишете, пишете, пишете!... Ако, все още, не можете да се лишите от своя английски език (не са много чести случаите, когато други езици ще ви свършат работа), обърнете се към младежи, ученици и студенти. Това ще увеличи вашите шансове да се разберете с японците. Да научиш нов език означава да си създадеш нови навици. Всички хора са еднакви - стават зависими от придобитите навици. Научаването на нов език не се случва, без трудности. Пътят към овладяване на езика е труден, но, за сметка на това, е продължителен. Hека направим като децата, които, без да притежават граматични познания, се справят за няколко седмици или за по - кратко време и то - твърде добре - с чуждия език. Това е така, защото те нямат амбицията да изучат чуждия език за кратко време. Завлaдени са от желанието за комуникация и използват дори минимални познания. С 200 - 300 думи може да се стигне доста далеч... В повечето случаи, се нуждаете от няколко десетки думи и изрази и от няколко изреченски конструкции, за да успеете да стигнете до взаимно разбиране с японците. Да изучаваш един език означава да употребяваш всекидневно това, което си научил, да практикуваш, докато напълно асимилираш думите, изразите, изреченските конструкции... Вашият речник трябва да се увеличава с всеки изминал ден, за да поддържате своята памет във форма (изучаването на историята и на шахмата много помагат в това отношение, вервайте ми!). Има още едно много важно нещо, което децата знаят: трябва много добре да слушате какво и как ви казва вашият събеседник, да внимавате как се изразява и да имитирате произношението, тона, акцента (ударението), мелодията на фразата (на изречението, де), така както и жестовете и мимиките, и поведението му.Упражнявайте се както се упражнява артист, преди да излезе на сцената, докато думите, изразите и изреченията започнат да се сипят от устата ви, без мъка и възможно най - правилно! За огромно съжаление, съществуват някои огромни трудности при изучаването на японския език, които трябва да бъдат преодолени. Повечето от хората искат да могат и да четат!!! Японската писменост е най - усложнената писменост на света! По - сложна е дори от китайската. Затова, по - нататък, ще се наложи да отделим и на нея подобаващото й внимание. Допълнително, мъжете и жените НЕ употребяват винаги едни и същи думи и изрази, което дава различни нюанси на техния говор: жените се изразяват по - учтиво, по - внимателно и по - гальовно, докато мъжете, а contrario (напротив) - говорят неутрално или по - грубо и не дотам рафинирано. Тук има още един момент, който премного забавлява японците: когато слушат чужденец да говори японски, могат да познаят дали неговият учител по японски е бил мъж или пък - жена. Затова, трябва много да внимавате кои думи и изрази не бива да бъдат употребявани от един мъж или от една жена!!!

Икономическите (д)ефекти на наборната армия http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=8305

А моят ник е исторически достоверен - аз се занимавам с история от дете, такъв съм по образование, преподавам история в училище... Много се чудех какво име или какъв прякор да си измисля за чат програмите и се спрях на ISTORIK. А годината беше 1996. Думата с малки букви бе заета а тази - с големи букви - свободна. После прехвърлих ника и във форумите. Много хора не знаят името и/или фамилията ми, а ме наричат по никнейм. Направо съм се слял с ника си...

http://www.selo.bg/ http://www.selo.bg/forum/index.php Създаването и подържането на Интернет портала за българското село не е финансирано и не се подпомага от български, европейски или други чужди държавни или неправителствени организации. Цел на Интернет порталът за българското село: - развитие на информационната осведоменост по отношение на българските села - създаване на положително и отговорно отношение към българските села - популяризиране и запазване на традиционните обичаи, фолклор и занаяти - привличане на инвестиции за възраждане на селското стопанство - стимулиране на туризма в селските райони - информационна осигуреност на заетите в агробизнеса във връзка с изискванията и процедурите на ЕС - понижаване на безработицата в селата - намаляване на миграцията от селските райони - общо повишаване стандарта на живот в селата - подобряване на условията за качествено образование в селските училища

http://www.jnto.go.jp/eng/illustrated/index.html

Митове и легенди http://liternet.bg/publish13/k_kirilov/uteshi/3/02_01.htm http://www.britannia.com/bios/gods/ http://slavpagan.hit.bg/ http://oakgate.hit.bg/ http://www.viavita.net/mitove/bulgarski.htm http://forgiveness.cult.bg/

Сайтове за седемте чудеса на света За това, че съществува списък със седемте чудеса на античния свят, знаем всички. Но малко са тези, които могат да ги назоват и да кажат къде точно са се намирали. Ето седем сайта, които ще ви помогнат да ги опознаете подробно. www.gizapyramid.com Голямата пирамида в Гиза. Най-старото (построена е през 2560 пр.Хр.) и единствено останало до наши дни антично чудо. www.unmuseum.org/hangg.htm Висящите градини на Семирамида. Построени са във Вавилон от Навуходоносор. Фактът, че днес ги няма, не е свързан с появата на американските войски в Ирак. http://www.geocities.com/pulkitonli...tue_of_Zeus.htm Статуята на Зевс, направена през 450 г пр.Хр. от Фидий. Изработена е от слонова кост и злато - материали, които за съжаление са били на почит сред подземните среди по онова време... www.kusadasi.biz/temple-of-artemis.asp Храмът на Артемида в Ефес. Какво ли може да направи един пироман с подобна постройка само за една нощ... www.bodrumpages.com/English/mausoleum.html Мавзолеят в Халикарнас. Построен през 350 г. пр.Хр. - три години след смъртта на основния му обитател - цар Мавзол. www.rodos.com/rhodes-tn/colossus-rh.htm Колосът в Родос е бил висок 33 метра. Бронзовата статуя е разрушена през 226 г., когато тежко земетресение разтърсва целия остров. www.kingtutshop.com/freeinfo/pharos.htm Фарът на остров Фарос (Александрия). Единственото от седемте чудеса, което е било полезно на хората. Така преди време моряците в нетрезво състояние по-лесно намирали родния бряг. _____________________________________

Боговете в Древен Египет http://www.touregypt.net/godsofegypt/ http://www.egyptologyonline.com/egyptian_gods.htm http://www.ancientegypt.co.uk/gods/explore/main.html http://www.osirisnet.net/dieux/e_dieux.htm http://www.dieuxegyptiens.com/liste_alpha.html http://www.dieuxegyptiens.com/liste_cat.html http://www.nemo.nu/ibisportal/0egyptintro/1egypt/index.htm

http://astro.314c.com/ - има проблеми с енкодинга Чужди сайтове: http://emilie.bodin.free.fr/ http://www.astrosurf.com/ http://www.astronomes.com/ http://www.dustbunny.com/afk/ http://nineplanets.org/ --- Астрономически софтуер http://www.midnightkite.com/software.html http://tdc-www.harvard.edu/astro.software.html http://www.ap-i.net/skychart/en/start http://www.stargazing.net/astropc/ http://astro.nineplanets.org/astrosoftware.html http://aa.usno.navy.mil/software/

Разбрах аз, че си твърде стресиран, и не можеш да играеш концентрирано. Въпреки това, партията е твърде интересна. Интересно, как е протекла партията ти със Slammer? Може ли да я публикуваш тук?

m2q, готово - ти си на ход!

Разбира се - с мат. Самата игра така се казва - Шах мат. (= Шахът/владетелят е мъртъв). Шахматната игра се гради върху грешките на противника. Но не бива да чакаш противника да сбърка, за да победиш; трябва да се бориш за победа още от първия си ход. Важно е и да сбъркаш предпоследен, защото който сгреши последен, губи партията. Ма много ми се иска, да разиграеш партията у вас и да потърсиш някакво усиление (по-силен ход), някаква "домашна заготовка"... Затова са кореспондентните партии - мислиш си у вас, не си стресиран и играеш най-доброто, на което си способен. Аз бих искал да изиграем още 2 партии с тези начални ходове: Bathory - ISTORIK 1. b2-b4 e7-e5 2. g2-g4 d7-d5 3. Ng1-f3 e5-e4 4. Nf3-d4 и да изиграя 4... Qh4 и 4... Bb4. Обърни внимание на ходовете си 1, 7, 9, 17, 26 и 27, които отчитам като груби грешки. Харесвам твоите ходове 13, 21, 22, 23. Много са точни. Най-силните за белите в тази ситуация. Браво! През цялата партия ме изненадваше с някакви антипозиционни ходове, чието предназначение не ми беше ясно. Самият ти казваш: "... точно за тази игра с теб имах определена схема, но ти излезе по добър от мен и аз се провалих." Не ми стана ясен замисълът ти... Аз си правих някакви мои изчисления и си мислех, че ще продължиш така: 26. Rh2! а след като премести другия топ - 27. Qg3 Ng3 28. Bd6 Qa4! 29. Ng3/Bf8/Nc5. Освен това, очаквах, че ще се омотаеш в неясните продължения на ендшпила и ще се предадеш. Надявам се партиите, които играеш с мен, да те научат на нещо. Искам да те откажа да подаряваш лекомислено пешките си на b и на g и топовете си. Аз те матирах на скромната цена на 2 пешки! За мен партиите, играни с теб, са много ценни, защото ме карат да се замислям и да изчислявам различни варианти, да търся по-силни ходове и да "масажирам" мозъка си. Това важи и за другите ми партии, играни с други противници. Надявам се и други играчи да копират партиите си тук и да ги обсъдим. Ако някой иска, може да обсъдим горната партия, за начало...