ISTORIK

А моят ник е исторически достоверен - аз се занимавам с история от дете, такъв съм по образование, преподавам история в училище... Много се чудех какво име или какъв прякор да си измисля за чат програмите и се спрях на ISTORIK. А годината беше 1996. Думата с малки букви бе заета а тази - с големи букви - свободна. После прехвърлих ника и във форумите. Много хора не знаят името и/или фамилията ми, а ме наричат по никнейм. Направо съм се слял с ника си...

http://www.selo.bg/ http://www.selo.bg/forum/index.php Създаването и подържането на Интернет портала за българското село не е финансирано и не се подпомага от български, европейски или други чужди държавни или неправителствени организации. Цел на Интернет порталът за българското село: - развитие на информационната осведоменост по отношение на българските села - създаване на положително и отговорно отношение към българските села - популяризиране и запазване на традиционните обичаи, фолклор и занаяти - привличане на инвестиции за възраждане на селското стопанство - стимулиране на туризма в селските райони - информационна осигуреност на заетите в агробизнеса във връзка с изискванията и процедурите на ЕС - понижаване на безработицата в селата - намаляване на миграцията от селските райони - общо повишаване стандарта на живот в селата - подобряване на условията за качествено образование в селските училища

http://www.jnto.go.jp/eng/illustrated/index.html

Митове и легенди http://liternet.bg/publish13/k_kirilov/uteshi/3/02_01.htm http://www.britannia.com/bios/gods/ http://slavpagan.hit.bg/ http://oakgate.hit.bg/ http://www.viavita.net/mitove/bulgarski.htm http://forgiveness.cult.bg/

Сайтове за седемте чудеса на света За това, че съществува списък със седемте чудеса на античния свят, знаем всички. Но малко са тези, които могат да ги назоват и да кажат къде точно са се намирали. Ето седем сайта, които ще ви помогнат да ги опознаете подробно. www.gizapyramid.com Голямата пирамида в Гиза. Най-старото (построена е през 2560 пр.Хр.) и единствено останало до наши дни антично чудо. www.unmuseum.org/hangg.htm Висящите градини на Семирамида. Построени са във Вавилон от Навуходоносор. Фактът, че днес ги няма, не е свързан с появата на американските войски в Ирак. http://www.geocities.com/pulkitonli...tue_of_Zeus.htm Статуята на Зевс, направена през 450 г пр.Хр. от Фидий. Изработена е от слонова кост и злато - материали, които за съжаление са били на почит сред подземните среди по онова време... www.kusadasi.biz/temple-of-artemis.asp Храмът на Артемида в Ефес. Какво ли може да направи един пироман с подобна постройка само за една нощ... www.bodrumpages.com/English/mausoleum.html Мавзолеят в Халикарнас. Построен през 350 г. пр.Хр. - три години след смъртта на основния му обитател - цар Мавзол. www.rodos.com/rhodes-tn/colossus-rh.htm Колосът в Родос е бил висок 33 метра. Бронзовата статуя е разрушена през 226 г., когато тежко земетресение разтърсва целия остров. www.kingtutshop.com/freeinfo/pharos.htm Фарът на остров Фарос (Александрия). Единственото от седемте чудеса, което е било полезно на хората. Така преди време моряците в нетрезво състояние по-лесно намирали родния бряг. _____________________________________

Боговете в Древен Египет http://www.touregypt.net/godsofegypt/ http://www.egyptologyonline.com/egyptian_gods.htm http://www.ancientegypt.co.uk/gods/explore/main.html http://www.osirisnet.net/dieux/e_dieux.htm http://www.dieuxegyptiens.com/liste_alpha.html http://www.dieuxegyptiens.com/liste_cat.html http://www.nemo.nu/ibisportal/0egyptintro/1egypt/index.htm

http://astro.314c.com/ - има проблеми с енкодинга Чужди сайтове: http://emilie.bodin.free.fr/ http://www.astrosurf.com/ http://www.astronomes.com/ http://www.dustbunny.com/afk/ http://nineplanets.org/ --- Астрономически софтуер http://www.midnightkite.com/software.html http://tdc-www.harvard.edu/astro.software.html http://www.ap-i.net/skychart/en/start http://www.stargazing.net/astropc/ http://astro.nineplanets.org/astrosoftware.html http://aa.usno.navy.mil/software/

Разбрах аз, че си твърде стресиран, и не можеш да играеш концентрирано. Въпреки това, партията е твърде интересна. Интересно, как е протекла партията ти със Slammer? Може ли да я публикуваш тук?

m2q, готово - ти си на ход!

Разбира се - с мат. Самата игра така се казва - Шах мат. (= Шахът/владетелят е мъртъв). Шахматната игра се гради върху грешките на противника. Но не бива да чакаш противника да сбърка, за да победиш; трябва да се бориш за победа още от първия си ход. Важно е и да сбъркаш предпоследен, защото който сгреши последен, губи партията. Ма много ми се иска, да разиграеш партията у вас и да потърсиш някакво усиление (по-силен ход), някаква "домашна заготовка"... Затова са кореспондентните партии - мислиш си у вас, не си стресиран и играеш най-доброто, на което си способен. Аз бих искал да изиграем още 2 партии с тези начални ходове: Bathory - ISTORIK 1. b2-b4 e7-e5 2. g2-g4 d7-d5 3. Ng1-f3 e5-e4 4. Nf3-d4 и да изиграя 4... Qh4 и 4... Bb4. Обърни внимание на ходовете си 1, 7, 9, 17, 26 и 27, които отчитам като груби грешки. Харесвам твоите ходове 13, 21, 22, 23. Много са точни. Най-силните за белите в тази ситуация. Браво! През цялата партия ме изненадваше с някакви антипозиционни ходове, чието предназначение не ми беше ясно. Самият ти казваш: "... точно за тази игра с теб имах определена схема, но ти излезе по добър от мен и аз се провалих." Не ми стана ясен замисълът ти... Аз си правих някакви мои изчисления и си мислех, че ще продължиш така: 26. Rh2! а след като премести другия топ - 27. Qg3 Ng3 28. Bd6 Qa4! 29. Ng3/Bf8/Nc5. Освен това, очаквах, че ще се омотаеш в неясните продължения на ендшпила и ще се предадеш. Надявам се партиите, които играеш с мен, да те научат на нещо. Искам да те откажа да подаряваш лекомислено пешките си на b и на g и топовете си. Аз те матирах на скромната цена на 2 пешки! За мен партиите, играни с теб, са много ценни, защото ме карат да се замислям и да изчислявам различни варианти, да търся по-силни ходове и да "масажирам" мозъка си. Това важи и за другите ми партии, играни с други противници. Надявам се и други играчи да копират партиите си тук и да ги обсъдим. Ако някой иска, може да обсъдим горната партия, за начало...

Bathory - ISTORIK 1 b2-b4 e7-e5 2 g2-g4 d7-d5 3 Ng1-f3 e5-e4 4 Nf3-d4 Bc8xg4 5 h2-h3 Bg4-d7 6 e2-e3 Bf8xb4 7 Nd4-b3 Ng8-f6 8 Rh1-g1 O-O 9 Bf1-e2 Bd7xh3 10 Be2-h5 Qd8-e7 11 a2-a3 Bb4-d6 12 Rg1-h1 Bh3-e6 13 Nb3-d4 Be6-d7 14 a3-a4 a7-a6 15 Nb1-c3 c7-c5 16 Nd4-b3 Nb8-c6 17 Rh1-h4 d5-d4 18 Nc3-e2 d4xe3 19 f2xe3 Qe7-e5 20 c2-c3 Nf6xh5 21 d2-d4 e4-d3ep 22 Qd1xd3 Nh5-f6 23 a4-a5 Bd7-f5 24 e3-e4 Nf6xe4 25 Bc1-f4 Qe5-f6 26 Ra1-a4 Qf6xh4+ 27 Ke1-f1 Qh4-f2+X

Агушевите конаци За да стигнем до Агушевите конаци, трябва да се гмурнем дълбоко в Родопите, да подминем гр. Смолян и да се отбием надясно по пътя за гр. Рудозем, от който да продължим към с. Могилица. Шосето върви по долината на р. Арда, в горната й част. Село Могилица се намира на 20 km. (35 км.?) югоизточно от Смолян, по поречието на р. Арда. Селото е разположено по двата бряга на реката. Село Могилица, само по себе си, не представлява нещо особено, то не се различава от другите родопски села. Там обаче се намират прочутите Агушеви конаци. Най-напред, нека уточним, че турската дума “конак” съвсем не означава единствено полицейско управление или затвор. “Конак” означава също така и голяма къща, дворец, палат. В случая, става дума за резиденция на богат турски местен феодал. През 1834 г. в селото е построен голям феодален замък (конак) – най-големият на Балканите за времето си. Той е замислен и осъществен като солидно обиталище за Агуш Ага и неговите трима синове. Строежът на Агушевия конак продължил 20 години. Строителите били българи. Легенда разказва, че това невероятно произведение на изкуството е сътворено от неизвестен родопски майстор, чиято дясна ръка е отрязана от Агуш Ага, за да е сигурен, че никога няма да бъде създаден подобен шедьовър. Комплексът е разположен сред чудната родопска природа и има изглед към зелените ливади около бреговете на р. Арда и горите над нея. Конакът е толкова голям, че днес за него се говори в множествено число – Агушевите конаци. Комплексът се състои от три сгради (конаци), всяка с отделен двор, с кладенец и всичко необходимо... Дворовете са заобиколени от жилищни и стопански постройки и са изолирани един от друг с вътрешни зидове. Замъкът разполага с 221 прозореца, с 86 врати и с 24 комина. Комините са високи, зидани от дялан камък, повечето са сдвоени и събрани със свод. Прозорците са с дървени решетки от ситна плетеница. Всички стаи, предназначени за господарите, са широки и светли, с камина в почти всяка стая. Все още не е изяснено, защо една от стаите е с удвоени стени и врати. В нея има нарочно направен канал за подслушване на разговорите в горната стая. Сградата, предназначена за жените, е отделена с високи вътрешни зидове, в които са вградени въртящи се долапи. При разговор или при предаване на вещи, жената не се вижда. По този начин на жените им е било спестено усилието постоянно да покриват лицата си. Трите сгради са оградени от общ зид, на който са построени и отбранителни кули; така той придава на конака вид на истински замък. Усещането се засилва допълнително от кулата, издигаща се на югоизточния ъгъл на комплекса. Тази кула е много висока, а с извисяването си тя се разширява. В основата си тя е кръгла, а в горната си част - квадратна. Агуш ага е построил тази кула, приличаща на морски фар, за един от синовете си, който е бил морски капитан. Освен тази отбранителна кула (която прилича на малка кула-донжон), двата реда шахматно разположени бойници по стените правят този “замък” пригоден за дълъг огнестрелен отпор. Въпреки, че прилича на укрепление, конакът съвсем не изглежда зловещо или страшно. Напротив – белият цвят и рисунките по кулата придават свеж и топъл вид на двореца. Не по-различно е впечатлението и като се влезе вътре – широки чардаци, много прозорци, уютни вътрешни дворове... Навсякъде доминират два цвята – снежнобелият на варосаните стени и тъмнокафявият на старите греди и порти. И, за да бъде приказката пълна, вътре в стаите са подредени невероятни колекции на българските народни занаяти – истинска съкровищница от кърпи, черги, чанове и различни украшения... В района на с. Могилица има 20 пещери, като най-интересната сред тях е пещерата “Ухловица”. Въпреки, че е малко позната, тя не отстъпва по красота на такива легандарни пещери като “Леденика” и “Снежанка”. Пещерата “Ухловица” се намира в местността Сините вирове, на 3 км. източно от селото в посока към Смолян, на левия бряг на р. Арда. В тази пещера могат да се видят каскади от малки синтрови езерца, скални водопади и типични пещерни образувания. На северозапад от Могилица се намира древна крепост – Калето – ползвана от траки и славяни. Село Могилица предлага всички условия за селски и екологичен туризъм. В селото има няколко малки семейни хотелчета и механи. Там е създаден Център за туристически услуги, подпомагащ развитието на туризма и за оказване на всякакъв вид помощ на туристите. С помощта на центъра и с финансовата подкрепа на ЕС по програма “PHARE”, в региона са създадени условия за пешеходен и пещерен туризъм. Центърът предлага week-end пакети за почивка, които включват нощувки, храна, планински водач и разглеждане на забележителностите. Създадени са няколко удобни за туристите маршрути в региона – до с. Арда, до с. Кошница, до с. Буката и до околните пещери. Автентичната родопска архитектура, етнографският музей, интересните обичаи и традиции, мекият и приятен климат през всички сезони, местната кухня, невероятно красивата и екологично чиста природа, многобройните семейни хотели превръщат селището в предпочитано място за почивка и туризъм. Редовна автобусна линия има за Смолян и Чепеларе. Манастирът “Св.Атанас” и легендарният връх Кральов камък са разположени на юг, в родопския дял Кайнадина. Агушеви се завръщат в своя феодален замък! Днешните наследници на легендарния Агуш Ага, подвизавал се в Смолянско в началото на XIX в., се завръщат триумфиращи във феодалните владения на своя пра-прадядо в с. Могилица. Върховният касационен съд реституира уникалния паметник на културата “Агушевите конаци”, седем години след старта на съдебните дела. Движеща сила в реализирането на наследническите претенции сред активната група от 13 реститути са депутатът от ДПС за Смолян Ариф Агуш и брат му Джалял Агуш. С признаването на собствеността им, съдебната сага не свършва. Защото Агушевите потомци твърдят, че държавата им дължи наем за 35 години, през които е ползвала имота. Те изчисляват лишението си от право на ползване на имота на сумата от 324 000 лв. Но засега са ограничили иска си към община Смолян в размер на 5 000 лв. Претенцията е депозирана частично за периода от 21.11.1997 г. до 12.11.2001 г. Според ищците, общината неправомерно се е разпореждала с комплекса през тези 4 години. Те трябвало да си върнат имота още през 1997 г. с отмяната на Указа от 1965 г., с който Конаците били обявени за общонародна собственост. Това следвало от приети изменения в Закона за възстановяване на собствеността. От своя страна, община Смолян е завела насрещен паричен иск за сумата от 9 000 лв. срещу Агушевата фамилия – за извършените подобрения на сградите, тяхното реставриране и поддържане. Този иск е бил подаден през 2002 г., но производството е било спряно до приключване на съдебния спор за собственост. Сега искът на общината е възобновен. По преценка на лицензирани оценители, ангажирани от предишния смолянски кмет – Данчо Киряков (от СДС), наследниците трябва да възстановят 810 000 лв., вложени в реставрацията и в поддръжката на архитектурния комплекс. На първото заседание по новия казус, районният съд назначи две експертизи – съдебно-икономическа и съдебно-техническа. Вещите лица ще изчисляват средния наем за процесния период (от ноември 1997 г. до ноември 2001 г.), ще се издирва сумата от получените доходи от продажба на входни билети – от документите на смолянския исторически музей. В същото време, настоящият кмет на Смолян – Дора Янкова (от БСП) изпрати писмо до наследниците, в което изразява становището, че искът към общината е некоректен и следва да бъде оттеглен. Защото не общината е национализирала конака през 1965 г., а – държавата. През 1984 г. комплексът е предаден на Историческия музей в Смолян за стопанисване. На тази основа, юридическият казус е грешно адресиран към община Смолян, тъй като става въпрос за държавна а не – за общинска собственост. Към момента на отчуждаването, комплексът е бил в порутено състояние и само малка част от него е била годна за използване по предназначение. Възстановяването на сградите е извършено по специална програма с изработени от сътрудници на БАН архитектурни и строителни книжа, а също така – и сметни документации за ремонтни и възстановителни работи. Реставрацията на комплекса се извършва за 20 години с материали, които да гарантират автентичния вид на комплекса. В заключението на тройната съдебна експертиза по актовете – образец 19, е посочена сумата от 135 444 лв. за консервационни и реставрационни работи само за втория етап. Изводът е, че имотът е възстановен в автентичен вид, а не – във вида, в който е бил към момента на отчуждаването му, а именно – руина. Съотношението на новото строителство спрямо завареното е 85% към 15%, констатират вещите лица. Конаците в Черешово (или – Черешево ?) – чифликът на Агуш Ага, които не са били обект на реставрация от страна на държавата, са се саморазрушили. Такава е съдбата на множество изоставени постройки на много места в Родопите. Същата би била съдбата и на Агушевите конаци в с. Могилица, ако не са били вложени “огромни средства от държавния бюджет”, по преценка на вещите лица в дългогодишната реставрация на комплекса, за да добие той първоначалния си вид отпреди 120 години. Във второто си решение, с което Смолянският окръжен съд отхвърля като недоказан и неоснователен искът на наследниците, се привеждат и други аргументи. Всички доводи на общината са пренебрегнати от висшите магистрати, които реституират паметника на културата. Според тях, влагането на значителни средства било задължение на държавата към всички паметници на културата, независимо от това, чия собственост са те. Съдебният състав на ВКС се мотивира, че “реставрацията на комплекса е струвала скъпо на държавата, но по-скъпо струва еднаквото прилагане на закона спрямо всички и залегналото в него справедливо разбиране, че се дължи връщане на онова, което е отнето в нарушение на правните принципи.” От своя страна, фамилията Агушеви декларира, че ще запази архитектурния комплекс като музей и туристически обект, но вече – като частен такъв, като ще кандидатства за финансиране от европейски фондове и програми. Заради липсата на стопанисване, докато се точат съдебните дела, разрухата отново се е настанила в реституираните постройки. Славка Радичева В-к “Марица” 22.05.2006 г.

Да, изглежда е било така. Сега си спомних, бях чел някъде, че тракийският мит за Орфей и Евридика го има и в японската митология, но там персонажите са с други (японски) имена.

Манга се нарича специфичен вид японски комикси, чието създаване се датира в XIII век. В Япония комикси се правят от много време (съществуват карикатури на хора и и животни, отпреди хиляди години, които носят в себе си отличителни знаци на модерната Manga). Опростените линии и стилизации на рисунките са характерно японски. Влияние върху Manga е оказало по-скоро китайското изкуство.Манга комиксите процъфтяват в Япония след края на Втората световна война (1945 г.). За баща на течението се смята писателят-илюстратор Осаму Тезука. В последните 10 г., манга списанията и манга книжките надхвърлят 40% от всички книги и списания, продавани в Япония. Огромно е влиянието, което манга комиксите оказват върху различните форми на култура – японски и неяпонски. Рисунките са стилизирани черно-бели графики с опростени линии. След 1945 г., японската нация преживяла икономическа криза и тежка духовна депресия. Хартията се пестяла (а така се намалявала и сечта на дървета в горите!), затова списанията с комикси се печатали върху тънка вестникарска хартия. А тази хартия не можела да поеме много мастило. Днес, рядко има по някоя и друга цветна страница – заглавната и някоя от вътрешните. Понякога, някоя кратка глава може да бъде цялостно оцветена, но това е изключение, потвърждаващо правилото. Безцветните комикси станали традиционни, а японците не се славят като нация, нарушаваща установените традиции. Четенето на комикси се превърнало в евтина психотерапия за японското общество. (Съществуват различни видове арт терапия, а литературната терапия е един от тях.) В комиксите рисунки и думи са неразделно цяло. Една рисунка може да въздейства повече от хиляда думи, а думите могат да предадат това, което изкуството понякога не може. Двете заедно са невероятно силна комбианция. Рисунките са един вид виртуална реалност. Но рисунките без история са нищо. Anime се наричат японските анимационни филми, правени на основата на манга. Първото аниме е създадено през 1916 г., по времето на Първата световна война. Отличавало се от съвременното аниме по преобладаващите тъмни цветове, неизпипаните детайли и скованите движения на героите. Съвременните аниме филмчета се отличават с огромните изразителни очи на героите, с техните щръкнали като бодли на таралеж прически с причудливи цветове. Главите на човешките фигури са оголемени, а понякога се издължава и тялото – тези нови детайли се появяват през 90-те години на XX век. Разбира се, има филми, в които пропорциите на човешкото тяло са спазени. Манга комиксите и аниме филмите не са заимствани от Запада. Предназначени са за най-различни възрастови групи. За разлика от неяпонските анимационни филми, смъртта и еротиката не са спестени дори и в комиксите и филмите, предназначени за деца. В тематично отношение, в манга комиксите и в аниме филмите има всичко. Подразделят се на такива, предназначени за женската публика и такива, предназначени за мъжката публика. Има сапунени сериали, исторически, психологически, фантастични, спортни, забавни, комични, трагични, с чудовиша, с роботи, за катаклизми, има ужаси, екшъни, има еротични, има и откровено порнографски... Четенето или гледането на т.н. “хентай” комикси или филми – рисуваната еротика, преливаща в откровено порнографски сцени, е елемент от сексуалните перверзии на съвременните японци. Художниците на манга комикси се наричат mangaka (където наставката –ка, също като българската наставка –ист, описва човек, който се занимава с нещо; така се образуват думите каратека, джудока – каратист и джудист са българските им съответствия). Преобладаващо са мъже, но има и жени. Жените рисуват комикси, предназначени за женската публика. Японската манга се рисува от един, максимум двама художници. Лесно се разпознава стилът на любимия художник. Между манга и аниме има толкова прилики, колкото са и разликите. Двата жанра се преплитат и си влияят взаимно. Някои от героите в манга комиксите и в аниме филмите са грозни или отритнати от обществото. Не носят модерни дрехи. Но личностите им са изпипани психологически, имат свои мечти и надежди, а лошите герои имат оправдание за злините, които вършат. Големите очи символизират невинност, а малките очи – злоба. За разлика от неяпонските комикси и анимационни филми, тук липсват супергерои, които спасяват света от погибел. Съществуването на всеки герой - добър или лош - е добре аргументирано. Драматизмът на разказа не е повърхностен, характерите на героите са многопластови. В процеса на преодоляване на някаква екзистенциална криза, те търсят пътя към себе си, търсят себепознанието. И го намират. Противоположностите не се изчерпват с добро – зли, бяло – черно. Героите претърпяват множество взаимно влияещи си промени на съзнанието и на личността. Manga и animе съдържат един вид духовен оптимизъм, а не - просто неща от рода "добро срещу зло". Злите герои (Те не просто лоши и зли. Те са истински!) могат да получат изкупление. Нещастните могат да бъдат на крачка от щастието и, все пак, да не го постигнат до края. Силата се използва за защита на слабите. В манга и аниме се разказва за любов, омраза, предателства и смърт. Действителността може да бъде показана откъм най-бруталната й страна, а хепи ендът съвсем не е задължителен. В аниме филмите има повече автентични емоции, отколкото можем да видим в реалния живот. Рисуваните герои правят по-изразителни физиономии и жестове с ръце. Тяхното изчервяване е основен похват в японската анимация. В манга и аниме няма невъзможни неща. Тук въображението е превърнато в култ, в оръжие срещу действителността! И накрая, както повечето добри и истински истории, manga и anime свършват. Героите и героините се женят, умират или изчезват. Често се случва едно от следните три неща: героят печели (тронa, човек от противоположния пол или изобщо - всичко), героят умира (обикновенно, след като победи), героят печели (но на много висока цена). Естествено, в края на някои филми, може в очите ви да напират сълзи, или пък - да зяпате с ококорени очи до последния надпис! Художникът напълно сам композира сюжета на мангата си и я рисува, придържайки се единствено към собствените си желания. Когато стане нужно черно-белите картинки да добият по-изразителен вариант, същият този manga-ka издава албуми, наречени artbooks, в които представя цветови изображения на героите от мангата си. В Artbooks не се съдържа нищо друго, освен портрети, в тях няма история и последователността от картини не е от никакво значение. В случай, когато мангата се хареса, може да се пристъпи към изработването на аниме. Художникът няма никакъв достъп до анимирането на произведението му. Негова намеса може да има единствено по отношение на сценария, но твърде рядко неговите желания са от значение. Всичко е в ръцете на сценаристи, които променят сюжета така, както си пожелаят. Различията между първоначалния продукт - мангата - и анимето, накрая, са често значителни. В много случаи се е стигало до конфликти между сценаристите на филма и художника на комикса. За съжаление,промяна в историята наистина се налага,тъй като една евентуална дословно анимирана манга не би имала никаква стойност. Още повече,че анимето трябва да се обособи като отделен жанр,а не да копира вече съществуващи произведения. От техническа гледна точка,нещата се различават съществено.За да схванете философията на манга и аниме културата, трябва да вложите много време и постоянство. Трябва да подходите към новото без предразсъдъци и без комплекси. Много ще сгрешите, ако си помислите, че заниманията с манга и аниме са единствено “детска работа”, признак за неизживяно детство или – признак на някаква лудост. Всъщност, това е някаква мания, някаква лудост... Да, така се казва и сървърът, където е разположен интернет форумът на всички манга и аниме маниаци в България. Адресът е http://anime.ludost.net/ Предразсъдъците могат да дойдат само от незнанието и нежеланието да натрупате ново познание, да погледнете на света от друга гледна точка. Древните римляни казват: “Незнанието не е оправдание.” А великият китайски философ Конфуций казва: “Ако мислиш за 1 г. напред, зсади ориз, ако мислиш за 10 г. напред, посади дърво, а ако мислиш за 100 г. напред, образовай населението!” И – още: “Знание без мисъл е загубен труд, а мисъл без знание е опасност.” Да си падаш по тези два вида японско изкуство не е проява на скрита инфантилност, а напротив – задълбоченост. Феновете на манга и аниме не слушат чалга, а само музика, която може да се нарече интелигентна. Четат много – художествена и научна литература, както и поезия. Те не се депресират лесно. Един от ефектите на манга и аниме културата е, че те сплотяват феновете. За жалост, японската анимация не се радва на такава популярност в България, както - в повечето страни по света. За съжаление, в България липсват книжарници, където да се продават манга комикси. Телевизиите почти не показват аниме или пък - показват, но спират сериала по средата. Всяка книжка и всяко списание с манга, донесени от чужбина, се посрещат тук като “манна небесна”. Не може да се даде лесен отговор на въпроса, защо в България манга и аниме не са популярни. Защо феновете харесват този тип рисунки и този тип анимация? - Рисунъкът е прецизен, историите и личностите на героите са близки до реалността, а и всеки може да намери нещо за себе си. Четенето на манга комикси и гледането на аниме променя ли феновете по някакъв начин? - Прави ги по-добри, помага им да видят света през други очи. Комиксите и анимационните филми разкриват много истини за живота. Човек трябва единствено да не е сляп, да не спи с отворени очи. Откога фенове на манга комикси и аниме филми се събират в град Пловдив? - Срещите в събота вечерта датират от юли 2004 г., а тези на феновете, организирани в клуб “Anime-no toki” – от ноември 2005 г. Нашият форум се намира тук: http://animenotoki.forumup.com/ Членовете на пловдивския клуб “Anime-no toki” членуват ли в някаква организация на фенове на манга и аниме на национално ниво? - Да. Ние сме регионален член на националния клуб на манга и аниме фенове “Fumetsu”. Повече за клуб “Fumetsu”: http://fumetsu.hit.bg/ и http://217.10.249.36/Forums . Заповядайте и вие! Колко са членовете на клуб “Fumetsu”: - Официално регистрирани в сайта са около 220 д. Най-много членове имаме в градовете София, Пловдив, Велико Търново, Свищов, Варна, Бургас. Колко са членовете на клуб “Anime-no toki”? - Официално регистрирани в нашия форум са 40 д. От Пловдив са около 20, а останалите са “външни” (непловдивчани или нечленуващи в клуба). Каква е възрастта на членовете на клуб “Anime-no toki”? - Между 15 и 32. Средната възраст е около 18 – 20 г. Има и родители, които се интересуват от манга и аниме. Но не членуват в клуба. Не идват и на срещите ни. Кога и къде се събират членовете на клуб “Anime-no toki”? - Всяка събота вечер – под часовника на Централна поща – от 18:00 часа. Всяка събота или неделя – пак там – от 10:00 часа, за уроците по японски език. Правим и други срещи, примерно – в сряда вечер – от 17:00 или от 18:00... Какви дейности развива клубът? - Клубовете по аниме и манга се занимават с твърде разнообразна дейност, включваща превеждане на субтитри за японски анимационни и игрални филми, изработване на костюми на любими герои (cosplay), изработване на рекламни материали (щампирани тениски, банери, плакати...), създаване на комикси, икебана, японска поезия (хайку и танка), самозащита, изучаване на историята, традициите и културата на древна и съвременна Япония, изработване на музикални и видео клипове, изработване на фигурки от хартия (оригами и киригами), рисуване в стила на манга и аниме... Не бива да се пропуска организирането на Anime Convention в България. Смятаме да се свържем с Японско – българското дружество за приятелство... С какво се занимават нашите членове, извън клубната дейност? - Имаме ученици и студенти. Студентите изучават история, археология, медицина, различни филологии, изобразително изкуство, икономика, право, графичен дизайн, телекомуникации... Всякакви неща. Повечето работят, докато учат – някои работят като сервитьори, а други - като администратори в компютърни зали. Най-възрастният сред нас работи като учител. Той е завършил две висши образования. Останалите го следват по петите, но трудно ще го догонят, защото той не се спира... Какви са интересите на членовете на клуб “Anime-no toki” извън манга и аниме? - Много от манга феновете, извън комиксите и анимационните филми, се занимават с различни неща, повлияни от тях – изучават елементи от японската култура, японската история, японския език, рисуват в стила на манга и аниме, тренират японски бойни изкуства (карате, джу джуцу, джудо, айкидо). Някои се занимават със шахмат, волейбол, баскетбол, тенис на маса... Манга и аниме ни обединяват, а отношенията ни се пренасят и върху други сфери на живота. Например – заедно празнуваме Нова година, рождени и именни дни, помагаме си в учението... Какво правят членовете на клуб “Anime-no toki” по време на срещите си? - Разменяме книги, музика, филми, рисунки, комикси, обсъждаме проектите си, организираме групови прожекции на аниме, ходим на изложби на икебана, на японски кукли, ходим на демонстрации по бойни изкуства... Кои са любимите ни комикси, книги и филми? - Това е строго индивидуално, но списание “Дъга” е създало интереса към комиксите на много от нас. Обичаме поредиците “Властелинът на пръстените”, “Сага за войната на разлома” и “Песен за огън и лед”, игралните филми “Междузвездни войни”, “Властелинът на пръстените”, “Азуми”, “Последният самурай”... Каква музика слушаме? - Рок, хардрок, метал, класическа и електронна музика, музика от аниме филмите... Как контактуваме помежду си през интернет? - Освен горните сайтове, ползваме ICQ, mIRC (#animenotoki, #manga, #anime). Пишем в много други форуми: http://manga-kun.com/ , http://www.daobg.com/ , http://forum.boinaslava.net/ , http://kidsbg.com/home/ , http://stand-as-one.org/ ... По какъв начин се опитваме да привличаме нови фенове на манга и аниме? - Чрез разговори по интернет чатове, с пускане на теми за манга и аниме в интернет форуми, чрез реклама по радиото и телевизията, чрез поканване на нови хора на нашите срещи. Лесно ги задържаме в своето общество – имаме разнообразни дейности и проекти, по които и те се увличат. Контактуваме ли с японци? - Да. При всяка възможност! Градовете Пловдив и Окаяма са побратимени. Срещаме се с японски туристи. През август 2005 г., в Пловдив се проведе XV-тата Международна медицинска есперантска конференция (IMEK-15), тя беше посетена от семейство лекари-есперантисти от Окаяма. Посещаваме Anime Convention в България, посещаваме и демонстрации по бойни изкуства, а на такива мероприятия винаги идват и японци. - Редовно преглеждаме сайта на посолството на Япония в София: http://www.bg.emb-japan.go.jp/index_bg.htm , http://www.bg.emb-japan.go.jp/bg/info.htm - Поддържаме връзка с българите, занимаващи се с бойни изкуства в сайта http://www.daobg.com/ . Там са регистрирани около 3 920 д. Как можем да бъдем разпознати на улицата от хора, които не ни познават? - Когато се събираме под часовника на Централна поща, сме най-многобройната група. Понякога, някои от нас са облечени с тениски с различни щампи, свързани по някакъв начин с Япония или с музиката, която слушаме, а в речта ни може да се чуят доста японски думи и изрази. Бункасай е ежегодно събитие във Велико Търново. Представлява празник на японската култура, организира се от ВеликоТърновския Университет, подпомогнат от Японското Посолство у нас. Празникът е организиран под формата на изложба, на демонстрирането на различни аспекти на японската култура, като същевременно тече и специална програма. Програмата, обикновено, включва демонстрации на чайна церемония, на различни бойни изкуства, готвене на специфични японски ястия, караоке, изработване на оригами и др. Изложбата представя плакати, марки, игри, картички, калиграфия, оригами, киригами, рисуване на манга, прожекции на аниме... Имате възможността да облечете кимоно за малко и да се снимате за спомен с него.

ЯПОНСКИЕ СРЕДНЕВЕКОВЫЕ ДОСПЕХИ http://www.xlegio.ru/armies/kurshakov/japan_armour.htm ДОСПЕХ "ТОСЭЙ ГУСОКУ" http://www.xlegio.ru/armies/kurshakov/gusoku.htm --- Кой кой е в японската история? http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=4549 --- Karate do - Пътят на празната ръка http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=7501 --- География на езиците (лингвистична география) http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6961 --- A linguistics paradise http://forum.boinaslava.net/showthread.php?t=6991 --- Manga zone http://daobg.com/forum/index.php?showtopic=793 --- Гадание с И-Цзин http://www.avestadesign.ru/iching/ichingeng.htm http://www.avestadesign.ru/ http://china.kulichki.com/yijing/ http://www.unreal-world.com/ost/in_yan.htm http://oracul.narod.ru/

Япония Указател Обща площ: 377 835 кв. км Водна площ: 3091 кв. км Брегова ивица: 29 751 км Население: 127 700 000 души (по оценка лятото на 2005 г.) Прираст: 0.11% (по оценка 2003 г.) БВП на глава от населението - 28 450 $ (ср. на 2003 г.) Етнически групи: японци 99%, други 1% (511 262 корейци, 244 241 китайци, 182 232 бразилци, 89 851 филипинци, 237 914 други, 2000 г.) Религиозно изповедание: шинто и будизъм - 84%, други 16% (включително 0.7% християни) Държавно управление: конституционна монархия с парламентарно правителство Столица: Токио Административно разделение: 47 перфектури Национален празник: 23 декември (1933 г.) - рожденият ден на император Акихито Конституция: 3 май 1947 г. Държавен глава: император Акихито (от 7 януари 1989 г.) Кабинет: назначава се от премиера Правителствен глава: премиер Джуничиро Коидзуми (от 26 април 2001 г.) Законодателна власт: двукамарен парламент, или Кокай, състоящ се от Санги-ин (247 места) и Шуги-ин (480 места) БВП на глава от населението: 28 700 щ. д. (по оценка от 2002 г.) БВП по сектори: селско стопанство - 1.4%, промишленост - 30.9%, услуги - 67.7% (по оценка от 2001 г.) Инфлация на потребителските цени: -0.9% (по оценка от 2002 г.) Работна сила: 67.7 млн. души (декември 2001 г.) Ниво на безработица: 5.4% (2002 г.) Бюджет - приходи: 441 млрд. щ. д. Бюджет - разходи: 718 млрд. щ. д. Ръст на промишленото производство: - 1.4% (по оценка от 2002 г.) Износ: 383.8 млрд. щ. д. f.o.b. (по оценка от 2002 г.) Внос: 292.1 млрд. f.o.b. (2002 г.) Валута: японска йена (JPY) Фискална година: 1 април - 31 март Негово Превъзходителство Yasuyooshi Ichihashi , посланик на Япония в София: България допринася за стабилността на региона Разговаря Иван Мастагарков - Бихте ли направили оценка на българо-японските политически и културни отношения. - Отношенията на Япония с България са по традиция приятелски, като двустранният политически обмен датира и преди промените. След началото на демократичните процеси българо-японските отношения получиха силен тласък, активизираха се двустранните контакти на високо равнище. От японска страна бихме могли да посочим посещенията в България на председателя на Долната камара на японския парламент г-н Ватануки през ноември 2000 г., на председателя на Горната камара на японския парламент г-н Курата през септември 2002 г., а от българска страна посещенията в Япония на президента Петър Стоянов през ноември 1997 г., на председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков през ноември 2001 г., на вицепремиера и предишен министър на икономиката Николай Василев през октомври 2002 г. и на министъра на външните работи Соломон Паси през март тази година. При своето посещение през март министър Соломон Паси подписа с г-жа Кавагучи, министър на външните работи на Япония, Съвместно заявление за ново партньорство през ХХI век, в което бе дадена висока оценка на България като фактор за стабилността и мира в района на Югоизточна Европа, на икономическото развитие на вашата страна и на вашите усилия за присъединяване към евроатлантическите структури. Двамата министри изразиха единодушно съгласие да работят за по-нататъшното задълбочаване на двустранното сътрудничество, с което показаха нова, по-висока степен на развитие на отношенията на стратегически партньори. Културните отношения също могат да се окачествят като отлични. В рамките на културния обмен през пролетта и лятото на тази година предимно в София, а също и в други градове на страната бяха организирани фестивали на японската култура, състезания и семинари по източни бойни изкуства. През юни в Галерията за чуждестранно изкуство за първи път в страна от Централна и Източна Европа бе открита изложба на видния японски художник, посланик на добра воля към ЮНЕСКО и ректор на Университета по изобразително изкуство и музика в Токио, професор Икуо Хираяма, който посети България специално за тази цел. От октомври до декември със съдействието и помощта на редица български и японски организации за четиринадесети пореден път се проведоха Дните на японската култура. В осем града на страната бяха показани единадесет събития от традиционната и съвременната култура на Япония. Освен шестнадесетото поред концертно турне на Детския хор на БНР в Япония през юли тази година в областта на музиката и графичното изкуство станахме свидетели и на активен обмен между японски и български творци. Нещо повече, на две места в Япония се проведоха и фестивали на българската култура. В България съществуват редица културни и образователни институции и многобройни културни паметници, които са гордост за вашата страна. Япония провежда политика на активно културно сътрудничество, изхождайки от финансовите трудности у вас, водещи до непълноценна дейност на някои институции, и проблемите по консервацията и реставрацията на паметниците от вашето културно наследство. По линия на програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за кулурни проекти тази година през юни предоставихме дарение от музикални инструменти и звукозаписна техника на Софийската филхармония за около 450 000 щ. д., а през ноември се състоя церемонията по даряването на аудио-визуална апаратура на НАТФИЗ на същата стойност. Освен това по линия на програмата за отпускане на безвъзмездна помощ за културни проекти на местно равнище направихме парично дарение на Обществото за фолклор в Стара Загора за закупуване на аудио-визуална техника. Освен това през август т. г. генералният секретар на ЮНЕСКО г-н Мацуура и българският министър на външните работи Соломон Паси подписаха документ за предоставяне на финансова помощ в размер на 1 млн. щ. д. от японския попечителски фонд към ЮНЕСКО за опазване на паметниците на културата, които ще бъдат използвани за реставрация и консервация на културни и исторически обекти в Стария Пловдив. С право можем да кажем, че тази година бе година на активно културно сътрудничество. - Виждате ли потенцил за развитие на двустранните отношения в близко бъдеще и върху какво ще бъдат фокусирани те занапред? - През 2004 година България ще поеме председателството на ОССЕ, като се очаква тя да играе водеща роля при разрешаването на такива въпроси като потушаването на конфликтите в региона на Кавказ и проблема с леките въоръжения. Япония като партньор на организацията също допринася активно за дейността є. В този смисъл очакваме между България в качеството є на председател и Япония да се осъществява активен обмен на информация и мнения по всички актулани въпроси и считам, че сътрудничеството между нас ще изиграе съществена роля, допринасяйки за стабилността в Европа. Освен това България е изключително важен партньор на Япония в региона на Югоизточна Европа. След присъединяването на вашата страна към ЕС българо-японските двустранни отношения ще навлязат в нов етап на развитие, ще се задълбочат двустранните контакти в политическата, икономическата, културната и други сфери. Разбира се, очаквам отличните поличтически и културни отношения да отбележат още по-голям прогрес, а също така се надявам на базата на добрите резултати от икономическото сътрудничество на държавно равнище в бъдеще да се развият икономическите отношения и в частния сектор, което да доведе до нарастването на търговския обмен и иневстициите между двете страни. - Що се отнася до японските инвеститори, виждате ли подобряване на бизнесклимата? Аз оценявам високо положителните резултати, постигнати с общите усилия на вашия народ и правителство по пътя към демократизация и пазарна икономика след 1989 г. След кратък период на икономически застой през 1997 година в резултат от помощта на Международния валутен фонд и Световната банка икономическите реформи започнаха да дават резултат, последван от положителен икономически растеж. През 2002 година бяха постигнати подобрени макроикономически показатели като БВП от 15 милиарда и 500 млн. щатски долара, икономически ръст от 4.8% и т. н. Икономическата и социалната стабилност на вашата страна допринасят извънредно много за стабилността в региона на Югоизточна Европа. Досега българското правителство бе ангажирано с такива важни задачи, каквито са присъединяването към ЕС и НАТО и постигане на икономически растеж. В резултат през ноември миналата година страната ви получи покана за членство в НАТО и в момента тече подготовка за официалното присъединяване към алианса през следващата година. Освен това европейските страни изразиха подкрепа на намерението на България за присъединяване към ЕС през 2007 г. От друга страна, все още съществуват редица проблеми като високата безработица, различната степен на икономическо развитие в градовете и провинцията и др. В подкрепа на икономическото развитие на България нашата страна предоставя активна икономическа и техническа помощ под различна форма. Япония възнамерява и занапред да оказва помощ в подкрепа на икономическото и социалното развитие на България. - Съществува ли потенциал за нарастване на търговския обмен и инвестициите между двете страни? - Когато говорим за икономическия обмен между България и Япония, можем да кажем, че икономическото сътрудничество на правителствено равнище получи положителен тласък след държавното посещение на президента Стоянов в Япония през 1997 г. Япония подкрепя най-активно икономическото развитие на вашата страна, като предоставя безвъзмездна помощ, отпуска кредити, оказва техническо сътрудничество и др. За нуждите на социалната и културната сфера ние предоставяме безвъзмездна помощ за социално-икономически и културни проекти на местно равнище. Що се отнася до икономическия обмен на равнището на частния сектор, до този момент то се свежда само до дейността на няколкото японски фирми у вас. Търговският обмен, който преди 1989 г. надхвърляше 200 млн. щ. д., в момента представлява едва 10% от него. Все още няма японски фирми производителки, а според данните на Агенцията за чуждестранни инвестиции преките японски инвестиции от 1992 г. до 2002 г. възлизат на 23 млн. щ. д., което е по-малко в сравнение с цифрите за съседните страни и страните от Западна Европа. Надявам се, бъдещото членство на България в НАТО и ЕС да доведе до активизиране на икономическата дейност в частния сектор. Убеден съм, че в него има значителен потенциал. Смятам, че трябва да използваме отличните предпоставки през 2004 и 2005 г. с членството на България в НАТО и с приближаващото присъединяване в ЕС, както и с отрано заявеното участие на България на световното изложението през 2005 г. в Аичи, Япония, за да задълбочим и разширим още повече двустранния икономически обмен. Кейзо Кагава, постоянен представител на "JICA - България": Вие сте атрактивен пазар Анна Уолф - Каква е основата дейност и какви са целите на вашата организация? - JICA е създадена през август 1974 г. като агенция за японско техническо сътрудничество. В това сътрудничество се включват следните дейности: изпращане на японски експерти, изпращане на чуждестранни експерти на обучение в Япония, доставяне на апаратура, проучвания за отпускане на заеми, изпращане на доброволци, дейности, свързани с неправителствени организации, спешна помощ при бедствия и аварии и др. - В колко страни по света работите? - В 155 държави. - Коя беше първата страна, в която бяха изпратени доброволци? - За първи път през 1965 г. се изпращат първите петима доброволци в Лаос. По-късно през 1966 г. продължават да се изпращат японски доброволци в Камбоджа, Малайзия, Филипините, Кения и Индия. В България японските доброволци идват през 1993 г. - Защо решихте да дойдете и в България? - За да помогнем и да облекчим, доколкото можем, трудностите, свързани с процесите на приватизация и с прехода към пазарна икономика. - С какви дейности се занимавате тук? - В България се занимаваме с изпращането на японски доброволци в различни институции. Имаме компютърни инженери, преподаватели по японски език, еколози, треньори. Изпращаме също така и японски експерти. Изпращаме и много български експерти на обучение в Япония (всяка година около 50 човека). - Смятате ли, че има достатъчно българи, които се интересуват от Япония? - Да, смятам. Доказателство за това е организираната от нашите доброволци изложба, която наистина се радва на голям успех и бе посетена от 3500 човека. Изложбата беше на тема "Японската история и култура" и беше организирана последователно в 6 български града. - Лично вие, когато дойдохте тук, какво знаехте за България? Знаем, че преди да ви изпратят в някоя страна, преминавате обучение по езика и получавате основни знания за държавата. Въпреки това бяхте ли изненадан от България? - Много от японците познават българското кисело мляко, което стана популярно чрез компанията "Мейжи". Разбира се, знаех също така и за прочутата българска роза и за всички продукти, които се правят от нея. Спомням си, че в младежките си години посещавах един български ресторант в Токио. Но като че ли най-силен е визуалният спомен за сградата на българското посолство в Монголия, която беше точно срещу японското посолство. - Какво най-много ви харесва тук? - Виното, цигарите, българската роза и красивите българки. - Кои са основните проблеми, с които се сблъсквате? - Изненадан съм, че много от българите не знаят английски език. В тази връзка срещам проблеми с общуването. - Какво е общото и какво е различното между японеца и българина? - Разбира се, различават се по външен вид. Откривам голяма разлика между българите, които познават добре Япония, и българите, които изобщо не са се докосвали никога до културата на страната ни. Много по-лесно и по-гладко е общуването с тези, които познават Япония. Може би има някаква малка прилика между натурата на някогашната японка и българката. - Били ли сте в друга страна по тази доброволческа програма, преди да дойдете тук? - По линия на JICA съм работил две години в Сингапур, три в Малайзия, три и половина в Монголия. А работни пътувания съм имал в над 50 страни, главно в Азия. - Доколкото знаем, всеки доброволец прекарва две години в дадена страна. Ще ви липсва ли България и бихте ли останали още, ако имахте възможност? - Като постоянен представител на JICA България мандатът ми е три години. Откакто съм дошъл, е изминала малко повече от една година. Смятам, че е твърде рано да кажа дали искам да остана още. Красимира Янкова, директор на дирекция "Азия, Африка и Австралия" към Министерството на икономиката: Има значителен потенциал в инвестиционното сътрудничество Анна Уолф - Кои са най-големите японски фирми, инвестирали у нас? - Към настоящия момент обемът на японските инвестиции в българската икономика възлиза на 24.5 млн. щ. д. Японските предприемачи са инвестирали предимно в търговията, изложбената и рекламната дейност. Между водещите японски инвеститори са "Новак корпорейшън", придобила мажоритарен дял от фабриката за кожени изделия "Свобода", Добрич, фирмата "Пента Оушан/Мицубиши" с участие в реконструкцията на пристанище Бургас и др. В областта на търговията присъстват корпорации като "Сумитомо", "Марубени", "Фанук" и др. Мажоритарен собственик на "Токуда банк" АД е International Hospital Services Cо. Тази структура е ангажирана с изграждането на многофункционално болнично заведение в София. В българо-японското инвестиционно сътрудничество е налице значителен бъдещ потенциал. Японски фирми проучват възможностите за инвестиране в проекти за изграждане на предприятия за производство на автомобилни възли и детайли, гумени изделия, предприятия за преработка на излезли от употреба автомобили в района на Лом и др. Корпорациите "Иточу", "Мицуи", "Мицубиши" и др. проявяват интерес към инвестиране в проекти в областта на енергетиката - като рехабилитацията на блокове от ТЕЦ, изграждането на ТЕЦ с комбиниран цикъл. - Какви са перспективите пред двустранните отношения между двете страни? Какви са двустранните инициативи, реализирани до момента и планирани в бъдеще? - Основна форма на търговско-икономическите взаимоотношения между България и Япония е динамично развиващият се двустранен стокообмен. Япония е важен външнотърговски партньор на нашата страна сред азиатските държави. За 2002 г. обемът на въшнотърговския стокообмен възлезе на 11.1 млн. долара - в това число износ за 12.8 млн. и внос за 88.3 млн. За първите осем месеца на настоящата година неговият обем е 89.5 млн. долара с износ от 7.6 млн. и внос от $81.9 млн. В сравнение с аналогичния период на 2002 г. общият обем нарасна с 53 процента. България изнася за Япония основно спортни принадлежности, гроздови вина, рапани, суров тютюн, етерични масла и др. Вносът от Япония обхваща главно пътнически автомобили, автоматични машини за обработка на информация, шевни машини, медицински инструменти и апаратура и др. Заедно с продукти като киселото мляко и виното, които са известни в Япония, много други български стоки могат да намерят добър прием на японския пазар - плодови и зеленчукови консерви, млечни продукти, лучено брашно, сокове и сладко от роза, сладка и конфитюри, рапани и други рибни изделия. Реализацията на тези и други експортни стоки ще доведе както до нарастване на равнището на стокообмена, така и до неговото балансиране. Организирането на бизнесфоруми в двете страни, участието в изложби и панаири са форми за установяване на преки контакти между бизнессредите на двете страни, които в краткосрочен план също ще допринесат за динамизиране на търговските връзки. Предстоящо е провеждането в Япония на седмица на аромотерапията в Токио и на базар на българските стоки в град Мунаката. Българското участие в тях ще спомогне за популяризиране на българските продукти на японския пазар. През октомври България бе посетена за първи път от г-н Хироши Окуда, председател на Борда на директорите на "Тойота Мотор корпорейшън". Това посещение е доказателство за интереса на японските бизнессреди към нашата страна. Значителни възможности за разширяване на двустранните връзки между двете страни има в сектор туризъм. През 2002 г. България бе посетена от 5023 японски туристи. Подписаното неотдавна рамково споразумение с японската фирма "Кинки Нипон турист", както и направената в Япония презентация на български туристически дестинации, са благоприятен фактор за развитието на тази форма на сътрудничество. През 2005 г. в префектура Аичи ще се проведе световното универсално изложение "Експо 2005". България е сред официалните участници в него и в момента работи по подготовката на своето участие. - Какви са постигнатите до момента резултати от програмата за техническо сътрудничество? - Към настоящия момент Япония е оказала техническа помощ на България в размер на 65 млн. щ. д. Техническото сътрудничество между България и Япония се осъществява по линия на Японската агенция за международно сътрудничество. Двустранната програма включва техническо обучение в Япония на специалисти, провеждане на семинари, изпращане на японски консултанти у нас, техническо сътрудничество на равнище проекти, разработка на изследвания, експертни оценки на промишлени обекти и програми за последващо сътрудничество. По линия на междуправителственото споразумение по програмата "Японски доброволци за сътрудничество с чужбина" в момента в България работят 40 доброволци. Това са специалисти от различни области - японски език, икономика, спорт, култура. Подписването на споразумение за техническо сътрудничество ще регламентира статута на японските специалисти, които работят у нас, и ще формира механизма за бъдещо сътрудничество. По линия на японската Правителствена задгранична помощ за развитие (ODA) на България са отпуснати преференциални йенови кредити с облекчени условия. През 1998 г. Япония предостави заем в размер на 120 млн. долара за проект за разширение на пристанище Бургас, включващ изграждането на нов терминал, вълнолом и навигационен канал. През 2002 г. между Японската банка за международно сътрудничеството и Столична община бе сключен договор за разширение на софийското метро. Японската страна предостави заем в размер на $104 млн. Милчо Боров, президент на "Кантек", изключителен представител на японските марки Canon и Ricoh за България: Българинът не е консервативен потребител и обича японските марки Галина Ценова - На какво се дължи отдръпването на японските марки от българския пазар и дали това се дължи на различната митническа политика, която се прилага спрямо японските и европейските продукти? - Това е последната причина. Според мен основната причина е в това, че пазарните сегменти, в които оперираха японски фирми, преминаха през тези последни четиринайсет години в ръцете на сивата икономика и силовите групировки в България. Това е бизнесът с химикали, метали и т. н. Аз следях с болка развитието и по-точно закриването на всички японски фирми в България. Втората причина е оттатък, в Азия - в самата Япония, защото икономиката им е в рецесия, и то вече десетина години. Аз не съм специалист, но това са двете причини, заради които намалява работата с тези фирми. От друга страна, това, което казвате, също оказва влияние - митата и митническите тарифи, които се прилагат за японските стоки. Копирните машини например, ако са европейски, са на 6.5%, а ако са японски, са 15%. Периферията е 7%, но ако е европейска, е 0%. - Доколкото разбирам, не пазарът е този, който отхвърля японските марки и предпочита европейските, а някакви други фактори. - Именно пазарът е. Защото, ако на пазара се появи една и съща стока, която да има 10 или 15 процента разлика, именно цената е определяща. - Единствено цената ли? - Да, тя определя кое ще се купува повече и именно тази политика на преференции на европейската индустрия доведе до това японските стоки, японската индустрия да е в неравностойно положение. Освен това има и още една причина, която е много съществена. Това е високото качество на японската стока. Тя е изключително качествена и естествено всяко качество си има цена. А ние в България не можем да си позволим това качество и съответстващата на него цена. Така че това са основните причини според мене. За съжаление Япония като един голям световен инвеститор е много далеч от нашия пазар, от нашия регион. Може би защото в Балканския регион имаше нестабилност и предпочитание към Китай и Тайван. Ние пък започнахме една много добра търговия с Южна Корея. Знаете за автомобилите, които тук се доработваха, за да могат да влязат в Европейския съюз. Така че този натиск от другите страни - конкуренти на Япония, също доведе до тази стагнация на японската икономика у нас. - Какво положително трябва да се случи в българската бизнессреда, за да се почувстват японските инвеститори добре дошли у нас? - Каквото важи за японските инвеститори, това важи и за всички останали. Първо, трябва да се подобри инфраструктурата, второ, да се премахнат всичките пречки, които съществуват по отношение на регистрация, строежи, закупуване или ползване на земя и т. н. Преди броени дни имаше отново анкета на Агенцията за чуждестранни инвестиции. Но ние си правим само анкети, без да правим нещо, което да облекчи живота на чуждестранните инвеститори в страната. Бих казал, че не само за Япония и за японските компании, но проблемът е генерален за всички инвеститори. - Години наред живяхме с идеята, че ние сме любимци на японците в Европа. Можем ли да използваме този емоционален елемент за привличане на повече инвестиции у нас? - И досега отношението им към нас е много добро - не само към киселото мляко и към художествената ни гимнастика, но хората, които идват тук, трябва да печелят. Бизнесът има свои правила. - Имаме ли квалифицирана работна ръка? - В момента нямаме достатъчно добре обучени специалисти. Мит е, че персоналът е добре подготвен и работи добре. Ние хвърляме огромни средства за обучение на персонала. В момента сме пред подписване на договор за дистанционно обучение с Ricoh. Ние, българите, сме доста широкоскроени и знаем да правим много неща, но когато се изисква колективна работа, е много трудно да се сформират екипи. А в Япония дисциплината е страхотна, но това идва от манталитета и от традициите, които се спазват. Традициите са определено нещото, което донякъде помага, донякъде пречи на японската индустрия. Но все пак преобладават положителните ефекти, виждайки експанзията, която направи напоследък японската индустрия в световен мащаб. Новият възход на Страната на изгряващото слънце Япония е на кръстопът. Последиците от икономиката на "сапунения мехур", регистрирани в края на 80-те, започват да отшумяват. Бавно, но сигурно се възражда една по-бедна, но по-дръзка Япония. И не хранете погрешни илюзии - Страната на изгряващото слънце е готова да се конкурира, да превзема пазарни позиции, да се бори за имиджа си на икономическа и финансова суперсила. Мнозина ще нарекат това становище оптимистично. Но оптимистите успяват да докажат тезата си с икономически факти. В много аспекти спорът около бъдещето на Япония стана много емоционален. След десетилетие на стагнация и колапс на фондовите пазари, незапомнени от времето на Великата депресия, естествено е всеки да сметне, че страната е загубила способностите си да се конкурира. Но наистина ли е така? Как може една държава, която успява да поддържа растящ търговски излишък със САЩ, Европа, Южна Корея и, дори с Китай, да бъде поставяна в категорията "губеща"? За един икономист ключовата причина за "лошата" репутация на Япония са точно впечатляващите резултати на експортния сектор. Износ - това е, което Япония прави. Страната неведнъж бе обвинявана, че "се вози гратис", като всеки позитивен икономически цикъл от 60-те години насам започва с ръст на експорта. В момента, в който глобалното потребление падне, забавя се и японският икономически ръст. От гледна точка на финансовия анализатор Япония следва тенденциите, характерни за възникващите пазарни икономики - слабо местно потребление и силна зависимост от световния бизнесцикъл. През 2004 г. обаче това е на път да се промени. Япония е на път да балансира икономиката си. Съществува потенциал потреблението в частния сектор да се развие до постигането на стабилен и независим динамичен ръст. Защо? Защото корпоративният сектор успя да се отърси от последиците от "ефекта на мехура" от 80-те години. Япония ни отпуска $892 хил. за развитие на селските райони Японското правителство отпусна на България безвъзмездна помощ от близо 900 хиляди долара за подготовката на проект за развитието на селските райони. Българското правителство одобри споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие, която е изпълнителна агенция, за отпускането на сумата. Документът ще бъде подписан от министъра на земеделието и горите. Средствата ще подпомогнат създаването на условия и възможности за интегрирано развитие на селските райони в България. Те обхващат 81% от територията и в тях живеят 44% от населението на страната. Дарението ще бъде използвано за оценка на капацитета на местните общини, проучване и проектиране на инфраструктурни промени, както и за администриране и управление на проекта.

Козметиката през вековете Египет – родината на козметиката Гримирането произхожда от древни магически вярвания и методи за лична защита. На него се гледало като на начин за скриване на идентичността, за да бъде човекът защитен от зли духове. Но съществуват и други две причини за използване на грима: хигиенно-медицинска и за разкрасяване. Влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека е известно от древни времена. Първите достоверни сведения за извличането на етерични масла от растения са открити в шумерски клинописни плочки, датирани към 5000-4000 г. пр. Р. Хр. Шумерско откритие е и сапунът. Но за истински първооткриватели, широко използващи ароматните екстракти от растения за въздействие върху душата и тялото, се считат египтяните. В Египет за първи път козметичните средства се споменават по време на управлението на фараоните от Първа династия (3100-2890 г. пр. Р. Хр.) Жителите на древен Египет били убедени, че козметичните средства не само разкрасяват тялото, но и укрепват здравето. Според легендите, бог Хор натривал тялото си със свещени масла и с благовония, за да го направи силно и красиво. Древните египтяни – както жените, така и мъжете – били известни със своята суета. Те масово използвали козметични средства – парфюми, кремове, бои за веждите, благовония за всекидневна употреба, благовония за различните религиозни ритуали. Козметиката при тях намирала приложение и при мумифицирането на покойниците. При мумифицирането се използвало масло от кедър. Папирусът на Еберс, открит в египетския град Тива през 1872 г., съдържа рецепти за изглаждане на бръчки, отстраняване на бенки, боядисване на косата и на веждите, подхранване на растежа на косата. За да се предпазят от палещите лъчи на Слънцето, египтяните очертавали контура на очите, веждите и горната част на клепачите си си със зелен и с черен цвят, които съдържали антимон и мазнини. Двуцветното гримиране създавало зрителна илюзия – очите изглеждали по-големи, по-изразителни. Очната линия предпазвала окото от слънчевата светлина и от инфекции. Гримът прогонвал мухите и комарите, които предизвиквали очни възпаления и защитавал кожата от горещия климат, който би я изсушил. Гримът бил използван като дезинфектант. Жените в Египет пудрели бузите си и червели устните си. Египтяните първи въвели употребата на перука, която поставяли върху късо подстриганите си глави. Тя замествала шапката и косвено подпомагала борбата с въшките. Древните египтяни отдавали голямо значение на личната хигиена. Религиозните им закони проповядвали умереност по време на хранене и спретнатост в бита. Гръцкият историк Херодот разказва: “Египтяните пият само от медни съдове, които всекидневно почистват. Носят плаънени дрехи – винаги изпрани и чисти; за тях това е предмет на големи грижи. Подстригват косите си и носят перуки, за да избегнат въшките. Заради чистотата, предпочитат да бъдат по-скоро спретнати, отколкото – красиви. А жреците през ден подстригват косите си и космите по цялото си тяло, за да нямат въшки и никаква друга скверност по тялото си по време на службата си на боговете. Жреческото облекло е от плат, а жреческите обувки са от папирус. Жреците се къпят по два пъти денем и по два пъти нощем.” Очевидно, не без основание, древните гърци смятали египтяните за основоположници на профилактичната медицина... Още в древноста жените ползвали червило, произвежано с помощта на три основни природни типа оцветотели: минерални – живачни, сулфидни и метални оксиди, растителни – шафран и къна и биологични (животински) – кармин. Устните на царица Нефертити ухаели на ръжда (от оцветителя, базиран на метални окиси). Червилото е един от безбройните патенти на древен Египет. Тогавашните знатни дами придавали на устните си по-привлекателен вид, като ги мажели със смес от метални окиси и пчелен восък. Ефектът от това да целунеш устни с такъв оцветител бил убийствен в буквалния смисъл – все едно си изпил чаша с отрова. Царица Хатшепсут се отправила на морски военен поход към далечната митична страна Пунт (някъде по бреговете на континента Африка) с чисто козметична цел – да търси безвредни червени багрила – става дума за карминена боя, която се извличала чрез стриване на насекоми, живеещи в кактусите и прибавянето на животинска (козя) мас. Древните египтянки били дотолкова влюбени в червилата си, че след смъртта им, ги поставяли в техните саркофази, за да могат те да ги използват и в задгробния си живот! В древен Вавилон ароматни масла се добавяли дори и в строителните материали, с които се строели храмовете. Ползвали са масло от лимон, мира и кедър. Така се обезпечавала дезинфекцията във вътрешността на храма. Благовонията се смятали за символ на богатство и за скъп подарък. Например, тамянът (растителна смола) се ценял колкото златото. Ползвал се широко в религиозните служби. Извличнето на аромат от него се извършвало чрез изгаряне върху жар. От тази процедура се е родило и името на парфюмерията – от латински “per fumum” и френски “par fumee” – “чрез дим”. В Египет се изработвали и кремове, премахващи бръчки и други белези на възрастта. Козметиката в древна Елада и в древен Рим Към V век пр. Р. Хр. използването на козметични средства преминало Средиземно море, проникнало в йонийските колонии, а оттам – и в древна Гърция. Елините обръщали особено внимание на естествените природни средства за разхубавяване. Стройното атлетично тяло и красивото лице били на особена почит сред тях. Смятало се, че външната красота и вътрешната красота (красотата на личността, на характера, на духовния и интелектуален живот) трябва да съжителстват в хармония. Според това схващане, престъпникът, низшият духом, злият не могат да имат красиво лице и стройно и атлетично тяло, а физическата красота е белег и за духовното богатство на човека, и затова не може красив човек да притежава съзнание, обладано от зли помисли. Младежите се стремели към красотата чрез спазване на строги правила за хранене, спортуване, редовни грижи за тялото. Към ежедневния стил на живот принадлежали различни видове бани, масажи и гимнастически упражнения. Вдъхновение за древните елини била богинята на красотата и любовта – Афродита. Гръцката митология й приписва откриването на средствата за поддържане на красотата. А на хубавата Елена (известна от разказа за Троянската война) митологията приписва разпространението на разкрасяващите средства. Ето как е описана богиня Афродита в древната легенда: “Не е работа на нежната и палава Афродита да се намесва в кървавите битки. Тя събужда в сърцата на богове и смъртни единствено любов. Благодарение на тази своя сила, тя царува над целия свят. Висока, стройна, с нежни черти на лицето, с мека вълниста златна коса, украсяваща прекрасната й глава като венец, Афродита е олицетворение на божествената красота и на неувяхващата младост. Когато тя се придвижва, облечена в благоуханни одежди, тогава Слънцето свети по-ярко, небето е по-синьо от всякога, а цветята цъфтят по-пищно. Афродита е родена на брега на остров Китера от снежнобялата пяна на морските вълни. Където стъпвала богинята, там разцъфтявали цветя и въздухът около нея се напоявал с благоухание. Афродита е вечно млада, най-хубавата измежду всички богини.” Според легендата за Троянската война, на сватбата на цар Менелай с красивата Елена, богинята на раздора Ерида хвърлила на масата една златна ябълка, към дръжката на която имало прикрепена бележка, която обяснявала, че това е подарък, предназначен за най-красивата богиня. Било решено младежът Парис да определи коя е тази, която заслужава ябълката. В крайна сметка, той харесал най-много богиня Афродите. По-късно богинята била обвинена, че е спечелила първия в света конкурс по красота с измама – имала червило на устните и пудра на лицето. Всъщност, запознаването си с козметиката древните гърци дължат на древните египтяни. В редица древногръцки писмени източници се споменава за различни козметични средства. Хипократ, смятан за баща на европейската медицина, описал множество средства и начини за разхубавяването на жените. Питагор и Хипократ пишат за ползата от водолечението, а Аристотел – за масажа като средство за запазване на еластичността и свежия вид на кожата. В антична Гърция козметиката се свързвала и с лечебното изкуство, като особено голямо приложение намирали средствата от растителен произход. Знатните гъркини използвали маски от брашно и мляко във вид на каша. Употребявали избелващи средства за лице и червена боя за нанасяне на очна линия. Гъркините почерняли миглите си със специална смес, която приготвяли от сажди, яйчен белтък, червено вино и светла смола. Използваали и различни тонизиращи лицето течности от билки и вино. Устните и бузите си те оцветявали с миниум. Изящни чадъри предпазвали матовите им лица от яркото слънце. Понякога се стигало и до злоупотреби с козметичните средства. Атинският законодател Солон се опитал да забрани използването на козметика, но – без успех. Сократ също не успял да постигне успех в тази посока. В древна Гърция благовонията били широко разпространени. Елините използвали смоли, подправки и ефирни масла, получени от цветя. Това били първите стъпки по пътя към съвременната технология за направата на парфюми. В надписите върху глинените таблички, които са открити при археологически разкопки, подробно са описани съставките на благовонията, които обилно се изолзвали както от жените, така – и от мъжете – като необходима мярка при тамошния горещ климат. Жените предпочитали косите им да имат русо-червеникав цвят. Прическите им били във формата на красиви кокове. Тези сложни прически се постигали с помощта на поддържащи мрежи и диадеми. Използвали се и перуки. Сутрин лицата на много гъркини изглежсали като стара напукана глинена театрална маска, защото вечер, преди лягане, те си слагали маска, която махали, след като се събудят на следващия ден. Аспазия - най-великата хетера на Атина и любовница на Перикъл – дори и на 40 години изглеждала “във възрастта на любовта”. Нейният “Трактат за грижите за красотата” разкрива богатия опит на една жена, знаеща всичко, което е полезно за подмладяване и създаване на приятни илюзии. Тази част от Елада, която римляните завоювали, послужила като мост, по който източната козметика завоювала завоевателите. Тя променила изцяло естетическите възгледи на римските жени от епохата на римската република. Естествено, става дума за жените, принадлежащи към висшите слоеве на обществото, към аристокрацията. През античността, козметиката достигнала най-голям разцвет в Римската империя. За козметичните тайни на красивите римлянки са писали поетите Овидий и Хораций. Овидий публикувал и наръчник за гримиране, озаглавен “Средства за гримиране”. Това е третият античен сборник със съвети за гримиране, след сборниците на египетската царица Клеопатра VII и атинската хетера Аспазия. “Жена без грим е като ястие без сол.”, казва римският философ Плавт. Грижите за красотата на лицето били свързани с грижите за общата хигиена на тялото. Къпането (по възможност – с минерална вода) било издигнато в култ. И до днес никой не е достигнал римляните по умение да се строят минерални бани. По времето на император Диоклециан била построена една обществена баня, в която едновременно можели да се къпят 3000 души. Заможните римляни прекарвали голяма част от деня в луксозните обществени бани, където се подлагали на различни водни процедури, на масажи и на релаксация. Според древните римляни, не е истински римлянин този, който не се къпе поне три пъти дневно. Съществували три вида бани (терми) – студена баня (frigidarium), топла баня (tepidarium) и гореща баня (caldarium). В древен Рим, освен баните, широко се използвали и солариумите – места за излагане на слънце. В Римската империя употребата на благовонни масла добила колосални размери. Развитието на гастрономията и парфюмерията вървели ръка за ръка. Използвали се тамян, миро, сантал, мускус... в съчетание с различни подправки – канела, ванилия, джинджифил... Разгулният и безпътен живот, който водели римските аристократи, причинявал бързо повяхване и набръчкване на кожата на лицето. За да се замаскират тези недостатъци, в Рим широко се използвал гримът: пудра, руж, кремове... Ланолинът като съставна част на кремовете бил известен още тогава. Разбира се, трябва да се има предвид, че законодателка в модата, прическата и грима била императрицата. На нея аристократките подражавали във всичко. Свидетелство за снобизма на римляните е фактът, че повечето кремове от онова време носели гръцки имена, така, както днес парфюмите носят преобладаващо френски имена. Римлянките се стараели да избелят кожата си, да си почернят миглите, да покрият бузите си с избледняваща към скулите боя. На очната линия римлянките не придавали такова голямо значение, каквото имала тя за гъркините. За почистване на кожата в Рим се използвало козе или магарешко мляко, комбинирано със сок от портокал и лимон. Ето една рецепта за маска за лице: отвара от счукани оризови или бобови зърна се смесва със среда от хляб, предварително размекната в магарешко мляко (магарешкото мляко има по-висока киселинност). Друга маска за лице съдържала ръж, сварена в зехтин. Особено ефикасна била пастата от крокодилска или волска тор, съчетана с олио и растителен клей. Веждите се почерняли със смес в чийто състав влизали овъглени яйца от мравки и убити мравки. Като червило се изполвала смес от цинобър, миниум, олово и крокодилска тор. Множество римлянки носели изкуствени кичури или перуки. За първи път в Рим започват да прибавят по лицето малки пластири от кожа във формата на кръг или на полумесец – предтечи на изкуствените бенки. За първи път в Рим се споменава и за депилация и депилатоари. С падането на Западната Римска империя (476 г.) използването на парфюми в Западна Европа се прекратило за столетия. Гримът в древна Индия В древна Индия било задължително жената да бъде привлекателна. Трактатът “Кама сутра” насърчава жените да изучат изкуството на оцветяване на тялото, косата, ноктите, зъбите и дрехите. Лицевите орнаменти били използвани за да могат да се разграничават хората, принадлежащи на различни касти. Броят на индийските касти (социални групи) наброявал около 3000. Какво казва Библията за козметиката? Трите библейски цитата, в които се споменава за грима, осигуряват малко информация. Тези три текста загатват идеята, че гримът е бил познат и използван от еврейските жени в царствата Израил и Юдея. Гримът е допринасял за разкрасяването на жената, но има граници за неговата полезност. В целия древен свят считали силния грим за приоритет на проститутките и го свързвали с опитите на жената да съблазнява мъжете. Библията не отрича грижата за добрата външност, душевния комфорт и здравето. Но Книгата на книгите поставя акцент на вътрешната красота над физическата. Скромността се описва като поведение, изразяващо се в самоуважение, дискретност и избягване на всякакви крайности. Гримът през Средновековието През Средновековието, в Западна Европа, във връзка с християнското учение, гримът бил предаден на забрава. Жените, които се гримирали, били обявявани за вещици и за поклоннички на дявола и били изгаряни на клада. Кръстоносците го върнали обратно – от Близкия Изток, където той бил общоприет.

Иван Вазов има едно много силно стихотворение, посветено на Батак. Възпоминания от Батак (разказ от едно дете) От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак? Хе, там зад горите... много е далече, нямам татко, майка: ази съм сирак, и треперя малко, зима дойде вече... Ти Батак не си чул, а аз съм оттам: помня го клането и страшното време. Бяхме девет братя, а останах сам. Ако ти разкажа, страх ще те обземе. Като ги изклаха, чичо, аз видях... С топор ги сечеха, ей тъй - на дръвника; а пък ази плачех, и ме беше страх. Само бачо Пеню с голям глас извика... И издъхна бачо... А един хайдук баба ми закла я под вехтата стряха и кръвта потече из наший капчук... А ази бях малък и мен не заклаха. Татко ми излезе из къщи тогаз с брадвата в ръцете и нещо продума... Но те бяха много: пушнаха завчас и той падна възнак, уби го куршума. А мама изскочи - откъде - не знам, и над татка фана да вика, да плаче... Но нея скълцаха с един нож голям, затова съм, чичо, аз сега сираче. А бе много страшно там да бъдеш ти. Не знам що не щяха и мен да заколат: но плевнята пламна и взе да пращи, и страшно мучеха кравата и волът. Тогава побягнах плачешком навън. Но после, когато страшното замина, казаха, че в оня големи огън изгоряли и вуйчо, и дядо, и стрина. И черквата наша, чичо, изгоря, и школото пламна, и девойки двесте станаха на въглен - някой ги запря... Та и много още дяца и невести... А кака и леля, и други жени мъчиха ги два дни, и ги затриха. Още слушам, чичо, как пискат они! И детенца много на маждрак набиха. Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях? Само дядо Ангел оживя, сюрмаха. Той пари с котела сбираше за тях... А поп Трендафила с гвоздеи коваха! И уж беше страшно, пък не бе ме страх, аз треперех само, но не плачех веки. Мен и други дяца отведоха с тях и гъжви съдрани увиха на всеки. Във помашко село, не знам кое бе, мене ме запряха нейде под земята. Аз из дупка гледах синьото небе и всеки ден плачех за мама, за тата. По-добре умирвах, но не ставах турка! Като ни пуснаха, пак в Батак живях... Подир две години посрещнахме Гурка! Тогаз лошо време и за тях наста: клахме ги и ние, както те ни клаха! Но нашето село, чичо, запустя, и татко, и мама веки не станаха. Ти, чичо, не си чувал за Батак? А аз съм оттамо... много е далече... Два дни тук гладувам, щото съм сирак, и треперя малко: зима дойде вече...

130 години от Априлското въстание Турските зверства в Батак В полята на българската история отколе са хвърлени семената на страданието. Та нали човек се ражда, за да страда, както искрите - за да летят нагоре. /Йов 5:7/ Библейската история ясно показва, че подир отдалечаването от Бога следва страданието – за да не погине Божият народ в мрака на богозабвението. Една древна пословица казва, че преди зазоряване тъмнината е най-гъста. И наистина - годината 1876 е наглед една от най-мрачните в българската история – изпълнена с кърви, страдания и ужаси. Всред нейните страдалци за вяра и род едно съзвездие ярко сияе и до ден-днешен над българската земя – Батак – име свидно за всяка българска християнска душа. На 5 май 1876, петък, селяните забелязали, че към Батак се придвижва войската на Ахмед ага – повече от 3000 въоръжени до зъби башибозуци (запасни, нередовни войници, паравоенни формирования), събрани от 22 турски села от Родопите. Ахмед ага водел мъжете от околията на Доспат, синът му – тези от махалата Йени (Нова), а Мохамед ага - башибозуци от седем турски села от района с център Ракитово. Трите колони стигнали почти едновременно до Батак, заобиколили го и открили стрелба срещу селото. Тогава жителите на Батак изпратили свой човек да срещне Ахмед ага и да преговаря, но пратеникът бил застрелян, още преди да стигне до мястото. На другия ден те изпратили втори човек със същата мисия. Било му съобщено, че агата искал при него да се яви старейшината на селото. Човекът отишъл при турчина и той му казал, че заповядва „батакчани да предадат оръжието си и доброволно да се предадат”. Старейшината се прибрал и уведомил хората за заповедта. Част от жителите се възползвали от времето за преговори и успели да избягат от Батак. Останалите, които не искали да повярват на Ахмед ага, отказали да се предадат. Тогава башибозуците заобиколили селото, събрали целия добитък и конете и открили стрелба по хората от горната махала, като опожарявали всички къщи, хамбари, работилници. Всеки, който направел опит да избяга и да се спаси, бил застрелван като бясно куче – на място!Баташката голгота започва от мъчениците в Богдановата къща. Обезоръжени с измама дръзките преди батакчани се превръщат в обречени на заколение Христови агънца. Мъчителите свалят от гърбовете на мъчениците и последната риза, за да полетят душите им към небето необременени от нищо земно. Един подир друг отиват те на приготвените дръвници. С мълчание. Някои сами притискат шии о дръвника, та ударът да отдели душите им по-скоро от плътта. Някои майки турят децата си на заколение пред себе си, за да се уверят, че няма да попаднат в мюсюлмански дом и да загубят вярата и душата си. И биват посечени на късове. Като видели това, българите от долната махала изпратили куриер до Ахмед ага, да го помолят за пощада. Турчинът заповядал да му бъдат доведени всички първенци на селото. Те били 18 души, сред които и смелият Ангел Трендафилов и неговият син Петър. Ахмед ага им съобщил, че ако българите предадат веднага оръжието си, той ще се изтегли с башибозуците и ще ги пощади… Повярвали на тази клетва, придружени от група заптиета, първенците на Батак се прибрали в селото. При Ахмед ага останал само синът на Ангел Трендафилов като заложник. А старейшините събрали оръжието и с няколко каруци го докарали в стана на башибозуците. Като се уверил, че всичкото оръжие и боеприпасите са при него, Ахмед ага заставил първенците да му покажат къде са скрити парите и скъпоценностите на хората, след което неколцина от тях били върнати в турския стан, завързани, зверски измъчвани с нажежено желязо и накрая жестоко умъртвени по заповед на турския пълководец. А старейшината Ангел Трендафилов бил убит по най-нечовешки, варварски начин. Първо му извадили очите, после му изтръгнали зъбите, отрязали му носа и ушите, побили го на кол и го изгорили още жив, при това пред очите на жените и децата от Батак, които принудили да присъстват като зрители на екзекуцията му, докато смелият българин издъхнал. На други първенци турците отрязали краката, ръцете, носовете и ушите. Междувременно нахлули в нещастното българско село. Започнали да плячкосват, палят, избиват като овце всички наред – жени, деца, старци, всичко живо, което им се мернело пред очите по улиците, в дворовете, в къщите… Много българи потърсили убежище в църквата, в училището или в избите на домовете си... Църквата се претъпкала с хора, повечето жени и деца. Мнозина не успели да влязат и останали на двора. Присвити и легнали на земята, нещастниците се надявали само на високата каменна ограда. С българите от школото башибозуците се справили набързо – ограбили ги и ги изклали като добитък. После подпалили училищната сграда и тя изгоряла с живите и мъртвите в нея. И до днес насред Батак непоклатимо стои “калето” на вярата – Баташката черква “Света неделя”. В нейния двор – едно от най-светите места в България трябва да пристъпваме с велико благоговение. Защото в този храм нозете ни се докосват до земя, осветена с кръвта и костите на хиляди Християнски мъченици. Сечта е ужасна. С писъците и воплите на осъдените се смесват зверските ревове на убийците им, хриптят сетните издихания на недокланите, хрущят кости, натрошавани от ятагани и секири. Въздухът трепери от разсичането на човешки тела. И тук, подобно на клането в Богдановата къща, башибозукът слага ред. Поставят се дръвници. Приелите исляма се отвеждат настрана. Непокорните се посичат. След като изклали зверски почти всичко живо по пътя си до църквата, издълбали дупки в стените на оградата и открили огън срещу хората. После нахлули в двора, започнали стрелба през прозорците и откъм покрива, като разкъртили плочите, хвърляли горящи парцали, потопени в газ, върху хората, cпуснали и няколко кошера с раздразнени пчели, та още повече да подлютят предсмъртната мъка на заключениците. А залостилите се в черквата състрадават на своите събратя и в страшен трепет очакват края си. Затворените в Божия храм са 4-5 пъти повече, отколкото може да побере, и там загиват много от дечицата и от по-крехките телом християни. Ала дори силните сред тях са прималели от тридневния глад, а задухът разпалва у тях такава жажда, че някои почват да квасят устните си с кръвта на убитите. През цялото време от прозорците свистят башибозушките куршуми. Накрая успели да разбият тежката врата на църквата. Първо я плячкосали, след което започнали да убиват безпомощните си жертви. Осквернили и опожарили християнския храм, но голяма част от него се запазила, защото била изградена от камък. Част от жените били изнасилени и зверски заклани. Имало случаи, при които турците разпаряли коремите на бременните българcки жени, докато те били още живи, за да изтръгнат и умъртвят неродените им деца! Малка част от пощадените по-млади жени били откарани в т. н. „турски” села в планината Родопи. Три дни по-късно предводителят на башибозуците от с. Барутино Ахмед ага прекратява клането и колебаейки се как да постъпи с оцелелите изпраща срочно питане до бейовете от Татарпазарджик. Получава отговор: ”Да се изсуши гяурският корен”. Начева се ново клане. Пред очите на своите сестри, жени и майки биват изклани още 300 батакчани. За да не бъдат потурчени или убити при това сетно клане, някои майки хвърлят децата си в реката… Накрая, подир клането, върху едно дърво в черковния двор се покатерва един от ходжите и над хилядите мъченически тела възвестява, че няма друг бог освен Аллах и, че Мохамед е неговия пророк. Друг ходжа от възвишението “Баташки хармани” обявява на оцелелите християни, че гяурското вече се е свършило и, че на мястото на опожарения и съсипан Батак ще бъде посят ечемик за конете на правоверните. Малцина успяват да се спасят с бягство. Когато младият батакчанин Ангел Чаушов, след хиляди премеждия и под покровителството на един помак успява да стигне височината “Св.Атанас”, той заварва там Исмаил ходжа от с. Ракитово да се моли Аллах да прости греховете на единоверците му. Виждайки момъка, ходжата заплква и заразпитва къде са близките му. Щом узнава, че те вероятно ще бъдат убити, той слага чалмата си на главата на Ангел , облича го със своята връхна горна дреха, дава му пушката си и го повежда да ги търсят. В селото те успяват да намерят едного от братята и една от сестрите на Ангел. Ходжата им предлага да вървят с него, като им обещава, че няма да ги потурчи. Но те не вярват на думите му и казват, че предпочитат да умрат християни. Опитват се да избягат, но биват засечени от турци и убити. Равносметката след турските зверства е следната: - 100 изгорени селища, - 200 - разрушени, - 300 - разграбени, - зверски изклани 30 000 българи – мъже, жени и деца. Българската Старостилна Православна Църква е обявила 2006 г. за година на Баташките мъченици.

Съвети относно това как да играем шахмат 1. Научи правилата за движение на всяка фигура. 2. Шахматната партия се разделя на три основни части – дебют (наччален етап), мителшпил (средна част) и ендшпил (крайна част). 3. Дебютът (началото) обхваща първите 10-15 хода. Дебютните построения са фундаментът на шахматната партия, върху който се изгражда по-нататъшната игра. Теорията на шахматните дебюти обединява всички дебюти в три основни групи – открити, полуоткрити и закрити. 4. Най-често, белите фигури започват играта със следните ходове: 1. е4, 1. d4, 1. c4, 1. Kf3. По-рядко, играта може да започне и с ходовете: 1. f4, 1. b3, 1. b4, 1. g3, 1. Kc3. Първият ход на всяка пешка може да бъде едно или две полета напред. Винаги, на всеки ход, се мести само по една фигура. 5. Избери своя система за всички дебюти. 6. Формулирай план още с първия си ход. По-добре е да имаш грешен или неизпълним план, отколкото - никакъв. 7. По възможност, не променяй плана си. 8. Шахматът е игра за двама. Не игнорирай ходовете на противника си. Системата, избрана от противника, оказва силно влияние върху плановете. 9. Разположи свои пешки в центъра на дъската. 10. След размяната на централните пешки, може да заемеш центъра предимно с леки фигури - коне и офицери. 11. Контролирай централните полета със своите леки и тежки фигури. 12. Първоначално, придвижи напред централните си пешки. 13. Развий бързо своята позиция, своята “армия”. 14. Развий конете преди офицерите. 15. Ако дебютът и позицията го разрешават, направи рокадо възможно най-рано. 16. Не позволявай на противника си да направи рокадо (да размени местата на царя и един от топовете си). 17. Не изваждай напред дамата (царицата) си твърде рано. 18. Не бързай да матираш противника си твърде рано. 19. Развий първо царския си фланг. 20. Не блокирай пътя на своите офицери. 21. Разположи топовете си по откритите линии (където вече няма пешки). 22. В дебюта не трябва да се правят безцелни ходове, да се тъпче на едно място, да се мести една и съща фигура два или повече пъти, да се развива дамата и да се атакува с нея, да се взимат фигури с пешките твърде рано, ако ситуацията на дъската не го изисква. 23. В дебюта е недопустимо увличане в печалба на материал (пожертвани от противника пешки и/или фигури), ако изостава развитието на собствените ти фигури. 24. Ако си изостанал в развитието на фигурите си, постарай се да запазиш затворена позицията си. 25. Ако си изпреварил противника си в развитието на фигурите, атакувай го. Преждевременната атака може лесно да бъде отблъсната, може да последва контраатака и загуба на партията. Ако позицията е равна, атаката може и да не успее. 26. Силата на позицията се определя от по-удобното разположение на фигурите, а не толкова – от наличния материал. 27. Като мярка за абсолютната сила на фигурите се приема абсолютната сила на пешката, която се взима за единица. Пешка = 1, Кон и Офицер = 3 или 3, 5, Топ = 5, Дама = 10. Абсолютната сила на всяка фигура се изразява чрез нейната боеспособност, която зависи от подвижността на тази фигура и от нейните блокиращи и атакуващи способности. Сравнителната сила на фигурите определя дали размяната на фигури е изгодна или – не. 28. След първите 10-15 хода на дебюта, се навлиза в средната, най-важна част от играта (мителшпил). Всички фигури вече са развити, заели са възможно нзй-активни позиции о са добили почти максималната си мощ и свобода на действие. В мителшпила предстои тяхното прегрупиране, с цел да се подготвят за атака или да се подготвят комбинации и да се осъществят стратегически, оперативни и тактически идеи. За да постигне добри резултати, още препреди прехода от дебюта в мителшпила, в зависимост от избраният вече дебют и полученият център, шахматистът трябва да съумее да се ориентира в правилно в позицията, да развие своя план и да изчисли възможните варианти на игра. 29. Типове стратегически позиции: Закрит център, Подвижен център, Открит център, Статичен център, Динамичен център, Нефиксирана позиция. 30. Според някои специалисти, офицерът е по-силен от коня, но това не винаги е така и зависи от конкретната позиция на дъската. Всички шахматисти оценяват високо двойката офицери като по-силни от офицер и кон или от два коня – в открити позиции. А в закрити позиции двата коня са по-силни от двата офицера или от кон и офицер. Конят не е далекобойна фигура и трудно воюва на два фланга. 30, Със всеки свой ход се старай да принудиш противника към самостоятелно мислене, а ти мисли дори и докато мисли той. 31. Не създавай слаби полета в своя лагер 32. Създавай слаби полета в лагера на противника. 33. Спечели пространство. 34. Играй и на двата фланга – царския и дамския. 35. Ограничавай подвижността на фигурите на противника си. 36. Разруши пешечната структура на противника си. 37. Използвай откритите линии, за да навлезеш в пространството на противника си. 38. Блокирай фигурите на противника. 39. Удвои топовете си по откритите линии; заеми откритите линии с двата си топа. 40. Използвай двойни удари. С двойния удар се заплашват едновременно две или повече недостатъчно защитени фигури на противника, обикновено – по-силни от нашата атакуваща фигура. Всяка една фигура може да заплаши едновременно две или повече фигури на противника. Ефектът е по-голям, когато нашата защитена слаба фигура напада едновременно две по-ценни от нея незащитени или недостатъчно защитени фигури на противника, които на следващия си ход не могат да заплашат наша ценна фигура, да обяват шах или да заплашат с мат и така да спасят положението си. Съществуват двойни или тройни удари, наречени още “вилица’ – с пешка, с кон, с офицер, с топ, с дама, дори – и с цар. В някои случаи, с двойния удар не се заплашват пряко фигури или пешки на противника, а се предпазват важни свободни, незети, неутрални полета, които противникът би заел, за да организира атака или, за да облекчи своята защита. Такива ходове се срещат и в кореспондентни партии, когато има повече време за обмисляне и не би трябвало да се допускат. 41. Постарай се да “набучиш” на като на “шиш” повече от една фигура на противника. 42. Избягвай размяната на пешки и фигури, когато си изостанал в развитието си. 43. Когато си завършил развитието си и имаш повече пешки, отколкото противника ти, може да разменяш фигури. 44. Давай шах на противниковия цар, само ако от това има смисъл. 45. Размени “лошите” си фигури. 46. Основните стратегически идеи и планове в мителшпила са следните: атака на нерокирал цар; атака при малки рокади; атака при големи рокади; атака при разностранни рокади; пешечен щурм при малки рокади; спиране на флангова атака; образуване на преден пост (форпост); заемане на откритите вертикални линии; нахлуване на седмия (или на втория) хоризонтал; “мелница”; “акордеон”. 47. Матови комбинации: мат на осмия (първия) хоризонтал; мат на седмия (втория) хоризонтал; мат с използване на вертикали и диагонали; мат с използване на хоризонтали и диагонали; атака на слаби полета; разрушаване на пешечното прикритие на противниковия цар; извличане на противниковия цар от прикритието му; комбинации с пешки; комбинации с използване на несполучливата фигурна позиция на противника. 48. Методика за оценка на позицията. Оценката на позицията има важно значение при избора на стратегически план и неговото оперативно и тактическо осъществяване, за изчисляване на вариантите и намиране на най-силния ход. Оценката на позицията включва следните елементи: материално равенство; наличие на непосредствени заплахи; разположение на царете и тяхната безопасност; център и наличие на пространствен превес; владеене на открити вертикали, хоризонтали и диагонали; активна позиция на фигурите; пешечна структура и наличие на слаби и силни полета. 49. Ендшпил – край на играта. В процеса на игра фигурите на дъската постепенно намаляват и се преминава в крайната фаза на играта – ендшпил. Това видимо опростяване на крайната фаза на играта съвсем не означава, че тя е станала по-малко сложна, отколкото – в мителшпила. Напротив, след като са положени много усилия в дебюта и в мителшпила, за да се получи по-добра игра в ендшпила, не е логично това предимство да не се реализира. За ендвпила са характерни някои особености, които коренно го отличават от дебюта и мителшпила. В дебюта и в мителшпила основната цел на играта е да бъде предпазен царят от атаките на противника. В ендшпила царят става много активна фигура, а понякога е незаменим и от “неговото поведение” зависи изходът от борбата. Царят вече не се нужфае от непрекъсната защита, зашото фигурите на дъската са малко на брой и позицията е силно опростена, така че той има по-голяма свобода на действие и се чувства в безопасност от действията на противника. Макар и трудно подвижен, тази свобода му дава възможност да постигне максимална активизация, която има за цел да сведе до минимум ролята на противниковия цар. Значително нараства подвижността на останалите фигури. Поради силното намаляване на броя на фигурите и пешките на дъската, останалите фигури имат достъп до повече свободни полета. Това се отнася за всички фигури, но особено много – за топовете, които в дебюта и в мителшпила са твърде силно ограничени в действията си. Нараства ролята на пешките. В ендшпила пешките са по-стабилни и по-сигурни в действията си, защото са по-малко уязвими. Понякога, те могат да се придвижат до осмия (първия) хоризонтал, да се превърнат в желана фигура (дама, топ, офицер, кон) и така да решат изхода от борбата. Обикновено, това се постига чрез защитена проходна пешка или чрез отдалечена проходна пешка. 50. Типове ендшпили. Съществуват няколко типа теоретични ендшпила: пешечни, лекофигурни (офицерски, конски), тежкофигурни (топовни, дамски) и смесени. 51. Централизирай царя си. 52. Създай проходна пешка или проходни пешки. 53. Дръж своя топ зад проходната пешка, независимо, дали тя е твоя или на противника. 54. Материалното преимущество води до победа. 55. Наличие от офицери от различен цвят (примерно – чернопол за единия играч и белопол за другия или – обратното) може да доведе до равенство, защото офицерите не могат да атакуват пешките и фигурите, разположени на другия цвят. 56. Наличието на пешки по вертикалите а и h може да доведе до равенство (ако се образува отдалечена проходна пешка). 57. Намести фигурите си на полета, които противниковият офицер не може да атакува. 58. Победата в шахматната игра се основава върху грешките на противника. Побешдава този, който е сбъркал предпоследен. Не разчитай на противника си да сбърка. Разчитай на себе си, на своя план, на своята интуиция за избор на правилен ход. 59. Изучавай играта на шампионите. 60. Играй много шахматни партии. 61. Играй срещу много хора, срещу компютърни програми и срещу... себе си. 62. Чети книги и списания, посветени на шахмата. 63. Решавай шахматни задачи. 64. Създавай шахматни задачи. 65. Записвай собствените си партии и потърси своите грешки.

Целувката Кратка история на целувката Първите целувки в света са били предизвикани от стремежа на първобитните ни предци да си набавят сол, като оближат потта на ближния. Това е станало, когато човекът е тръгнал изправен и е загубил силното окосмяване на тялото си. Целувки в най-причудливи пози са запазени в еротични изображения, достигнали до нас от най-старите цивилизации – тези на Египет. Китай, Индия, Гърция, Рим... Според теорията на древногръцкия философ Платон, хората са били двуполови същества с по две глави, с по четири крака и с по четири ръце. Тези същества били толкова високомерни, че веднъж вбесеният бог Зевс ги разделил на две. Те така си ходят и до днес – разделени. Само в целувката, учи Платон, двете части се събират заедно и възстановяват хармонията на цялото. Предците ни целували не само своите роднини и приятели, но също така – и търговци, пътници, а някои целували дори и домашните си животни. Такава била общоприетата практика в древен Рим. В древен Египет целувката била непозната. Царица Клеопатра VII, прочута с безбройните си любовници, нито веднъж не се е целувала с мъж. През Средновековието, целувките се разделяли по класов признак: равните се целували по устните, на уважаваните хора целували ръката, на представителите на висшата класа – коляното, а на духовниците – ходилата. Мъжът, целунал жена пред други хора, бил длъжен да се ожени за нея. Това правило обаче било нарушавано масово. Католическата църква признала за смъртен грях целуването с цел склоняване към прелюбодеяние. До XVII век, незавсимо от бушуващите епидемии от чума и сифилис, хората се целували охотно и щедро. Постепенно, страхът от зараза наложил нови знаци на внимание към личността на другия като поклона, повдигането на шапката, махването с ръка или кимването с глава. Ползите от целуването Целувката е гаранция за дълголетие. Хората, които често целуват близките си, живеят с около 5 години по-дълго от останалите, които не го правят, категорични са учените. Дългогодишно изследване, чиито резултати са публикувани в списание “Science” (“Наука”), доказва, че тези, които демонстрират любовта си с целувки, остаряват по-бавно от тези, които не правят така. Лечебният ефект на целувката е доказан. Учените я смятат за естествено и безопасно средство за взаимна имунотерапия. По езика и по устните има милиони нервни окончания, чието дразнене, в комбинация с погалвания на главата, врата и тялото предизвиква еуфория (заради отделянето на ендорфини, енкефалини и динорфини в много части на мозъка, главно – в лимбичната нервна система). Освен това, веществата, съдържащи се в човешката слюнка, ни помагат да си съставим подробно впечатление за партньора. При целувката, от уста в уста се предават средно по 7 мг. мазнини, 0,7 мг. белтъци, 0,45 мг. Соли, малко волфрам и злато, както и около 200 стрептококи, стафилококи и други бактерии. Това е напълно достатъчно, за да може мозъкът ни да анализира генетичната ни съвместимост с партнжора. 80% от бактериите в човешката слюнка са еднакви при всички хора, а 20% са индивидуални. По време на целуването, тези бактерии се предават на партньора, активират други организми, а оттам – и имунната система като ускоряват образуването на антитела в организма. А стоматолозите смятат целувката за своеобразен природен очистител: по своята ефективност тя напомня дъвката, предотвратяваща образуването на кариес. Обяснението на този феномен е просто: в слюнката се съдържат калций, фосфор и естествен аналог на антибиотиците, който влияе благотворно върху зъбния емайл. Доказано е, че любителите на страстните целувки страдат по-рядко от пародонтоза – венците им постоянно се масажират. Целувката притежава и обезболяващ ефект, който по своята ефективност надминава действието на минималната доза морфин. Страстните целувки са прекрасно средство против образуване на бръчки – при целуването участват 30 лицеви мускула. От такава тренировка кожата става по-здрава и по-гладка. При целуване, човек прави 60 вдишвания в минута, вместо обичайните 20, а сърцебиенето се увеличава до 110 - 120 удара в минута при мъжете и до 180 удара в минута при жените. В резултат от това, клетките получават повече кислород, стимулират се кръвообращението и работата на белите дробове. Задържането на дишането при целуване действа на организма аналогично на оздравителното дишане на йогите. По време на една целувка се изгарят 12 килокалории. Ако целуването се практикува всекидневно, за една година можем да се избавим от 1 кг. излишно тегло. Тези, които се целуват, по-рядко страдат от заболявания на кръвта, на стомаха и на жлъчката. Целувките са и лекарство срещу стреса (по-точно – против дистреса) – хората, които са целувани по-често, са по-уверени във възможностите си, по-лесно постигат успехи в своя личния живот и в работата си, настроени са по-оптимистично. Три целувки с времетраене по 20 сек. всяка са в състояние да повишат настроението ви за целия ден и да потиснат хормоните, активирани от стреса. Правила за целуване в различните краища на света. Какво трябва да знаем, за да не си навлечем неприятности? Оказва се, че един от най-популярните жестове на близост има различни правила в различните краища на света. Скандал предизвика размяната на целувки между френския президент Жак Ширак и Лора Буш, между Мадона и Бритни Спиърс, между Михаил Горбачов и асистентката му Миранда, между Бил Клинтън и Моника Люински... Прегръдките и целувките са забранени в Индия (родината на “Кама сутра”), в Китай, в Япония, в Дубай, в Иран, в Саудитска Арабия, в Мозамбик и в други държави. В Китай и в Япония целуването на обществени места се смята за нарушение на добрия тон и за връх на непристойността. В Полинезия и при ескимосите целувките са непознати. Проявата на симпатия се изразява с триене на носовете. Подобен жест, придружен с дълбока въздишка, се използва и в Индия. В Папуа за любовно обяснение се възприема захапването на веждите на партньора. От 1933 г. в Италия действа забрана да се целуват шофьорите и пътниците в автобуси и в автомобили. Учените са установили, че една от най-страшните болести на нашето време – СПИН – не се предава с целувка, а – само по полов път. С новите изследвания на учените, целувката си връща старата слава и популярност на един жест на внимание, обич и уважение. Най-подробният трактат за техниките на целуване е древноиндийската “Кама сутра”. В днешно време, в САЩ е популярен сборникът “Изкуството на целувката” от Уилям Кейн. В американския щат Минесота всяка година, на 15 септември се провежда фестивал на целувката. В Пловдив, на всеки 14 февруари, се провежда състезание за най-дълга целувка.

Учени: Любовта е лудост Химическият профил на мозъка по време на преживяване на романтична любов е много сходен с този на хора с психически разстройства, твърди психолог, цитиран от http://Green.Democrit.com/ Изразът "лудо влюбен" се оказва много по-точен, отколкото си мислим, пише ни Иво Григоров от сайта http://www.sinia-planeta.com/ . Според изследвания от последните няколко години, силното изпитване на любов не е по-различно от самата лудост. Психологът Лорън Слейтър уверява, че химическият профил на мозъка по време на преживяване на романтична любов е много сходен с този на хора с психически разстройства. Сега, психолозите се интересуват къде точно в мозъка се формира химическият коктейл от съставки, който ни позволява да изпитваме силното чувство и обяснява поведението ни. Последните изследвания по темата достигат до следните изводи: Чувството "любов" е свързано със зоната на мозъка, която е отговорна за изпитването на удоволствие и удовлетвореност. Отделянето на хормона допамин в точната доза провокира силна съсредоточеност, жизненост и поемане на рискове повече от нормалното. Чувството за привличане се увеличава, когато двойката изпитва необикновени преживявания. Например, първи срещи, които са изпълнени със силни усещания и рисковани ситуации, е по-вероятно да доведат до продължителна връзка. Някои партньори подушват любовта с носа си. Клинични експерименти показват, че жените предпочитат миризмата на мъже, които имат много по-различни гени от техните. (*) Медиците свързват това с имунната система. Силната любов и лудостта са трудно различими в химическия състав на мозъка. С две думи, влюбените са клинично луди! Най-ефективното лекарство срещу любов си остава Prozac. Лекарството се използва срещу депресия, но също така намалява шансовете на употребяващите го да изпитват продължителна романтична любов. Любовта е наркотик, или по-точно - допамин, и както става с всички наркотици - ефектът отслабва все повече с времето. Страстта намалява, защото мозъкът привиква към високите количества на допамин и невроните стават по-малко чувствителни. Антропологът Хелън Фишър от Университета Рутджърс, Ню Брунсуик, смята, че сериозни проблеми между партньори възникват след средно четири години, защото това е необходимото време да се отгледа дете, след което еволюционната необходимост от партньор отпада. --- * Да допълня нещо по темата: "Някои партньори подушват любовта с носа си... Клинични експерименти показват, че жените предпочитат миризмата на мъже, които..." и така нататък... Та... Ако човек (мъж или жена - това няма значение) има увредено обоняние или пък - увреден център на обонянието в мозъка - например, след удар по носа, удар в главата, кома, комоцио, някои заболявания, генетично, след изгаряне на носа с "лекарства" против хрема, като МНОГО сок от лук (Dosis facis venenon!), той/тя трудно ще улучи "правилния човек", "половинката си". В носа има центрове на обонянието, чрез което се "детектва" (открива) това - докато се прегръщат/целуват/търкат носовете... и, ако обонянието или центъра на обонянието в мозъка са увредени... Положението вече не е "розово"...

Средновековни замъци! Разходка в средновековен замък! http://www.castelnau-pegayrols.fr/chateau/tour1.htm http://kotn.ntu.ac.uk/castle/view.html http://www.casteland.com/pfr/rubrique/lien.htm http://jeanmichel.rouand.free.fr/chateaux/chateaux.htm http://www.roadstoruins.com/ http://membres.lycos.fr/gourribon/ http://www.casteland.com/ http://cecf.chez.tiscali.fr/abc/index.htm http://www.passionchateaux.com/ http://www.autour-des-chateaux.com/ http://www.castlejapan.com/ http://pages.ca.inter.net/~ttoyooka/oshiro/ http://www.castlemaniac.com/ http://www.pastis.org/donjonland/ http://www.castles-of-britain.com/ http://www.autour-des-chateaux.com/ http://mescladis.free.fr/ http://www.castlewales.com/caerphil.html http://www.warwick-castle.co.uk/warwick2004/index.asp http://www.castlexplorer.co.uk/ http://www.castlewales.com/home.html http://www.castlewales.com/siege.html http://www.puydufou.com/FR/ http://www.puydufou.com/UK/ http://en.wikipedia.org/wiki/Image:Aigues-Mortes.JPG -- Постройте си хартиен замък! Необходимо е да принтиpате на листове частите на замъка и да ги залепите. http://www.yourchildlearns.com/castle.htm --- http://www.kamea-bg.com/ Разгледайте раздела с макети!

География на езиците (лингвистична география) С какво се занимава науката лингвистична география (география на езиците, лингвогеография, геолингвистика)? http://www.krugosvet.ru/articles/77/1007726/1007726a1.htm ------------------ Езиковите семейства http://www.localisation-traduction.com/gui...guistiques.html ------------- Карта на езиковите семейства http://pedroiy.free.fr/alphabets/cartelangue.htm --------------- Езиковите групи в късната античност http://antique.mrugala.net/Atlas%20antique.../carto/hum.html ------------------------- По-важните езици - по азбучен ред http://www.localisation-traduction.com/gui...te-langues.html -------------------- ЛИНГВИСТИЧЕСКАЯ ГЕОГРАФИЯ МИРА И ИНТЕРНЕТА http://www.languages-study.com/statistics.html -------------- ИЗУЧЕНИЕ ЯЗЫКОВ В ИНТЕРНЕТЕ http://www.languages-study.com/ -------------- Linguistic Geography of the Mainland United States http://www.evolpub.com/Americandialects/AmDialMap.html ----------------------- КНИГАТА: География на езиците Ролан Бретон Настоящото съчинение е географско, а не лингвистично. Целта му е да изследва онази междинна област, която би могла да се нарече геолингвистика, така както говорим за социолингвистика и демолингвистика. Написано от географ, то не е в състояние да се занимава със същинска лингвистика, т.е. с феномените на езика (фонетика, лексика, граматика и пр.) и проявлението им в пространството — задача от компетенциите на лингвистите, — а по-скоро е насочено към така наречената „лингвистична" или още „диалектологична география". Като изхожда от заключенията на лингвистите, географът третира езиците (или диалектите) като феномени от социетален мащаб и само повърхностно засяга външните проблеми на лингвистика, т.е. онези, които са свързани с речта като цяло, за да изследва социалните и пространствените им измерения. Обособила се от лингвистичната география, географията на езиците тук се разделя на обща география, върху която се спираме отначало, за да преминем след това върху регионалната география. Първата очертава самия предмет на изучаване: езика като основна етническа характеристика на индивидите и спойващо звено на общността. Вариантите при разпространението на езика в общността, времето и пространството отразяват една динамика, която географският подход осветлява и спомага да бъде обяснена. Очертава се една екология на езиците, която е принос в географията на културите, в географията на духа. Научният подход в нея се основава върху определянето на лингвистичните феномени и отношенията им с останалите характеристики на обществата. Изложението върху разпределението на езиците в главните континентални и субконтинентални ареали, както и в големите държави, дава възможност да се очертае тази регионална география на езиците, която все още е трудно да се наложи поради липсата на сигурни и достоверни данни. Накрая ще отбележим и факта, че дванадесет езика обхващат над 60 % от населението на света не само в качеството им на майчин език, но в много по-голяма степен и като инструмент на културен пренос. http://www.helikon.bg/book.php?book_id=18096 --- Бази данни за държавите (малко са поостарели) http://www.flags.net/index.php ----------------- Последни демографски данни http://www.ined.fr/population-en-chiffres/monde/index.html --------------- Малко социология... http://www.insee.fr/fr/home/home_page.asp

Електорална география Електоралната география има за цел да изследва използваните у нас и в други страни избирателни системи, пространствените различия във влиянието на отделните политически сили, изборният “инженеринг”, “цените” на мандатите, регионалните различия в поведението на електората и основните фактори, които му влияят. Важно място е отделено на географските аспекти в резултатите от изборите в България през последните 10 години, които са анализирани с помощта на специфични показатели. Електоралната география е свързана с констатацията и анализа на териториалното разпределение на резултатите от избори за представителство на различни политически сили в законодателството и в управлението, референдуми, президентски, парламентарни и местни избори и т. н. Структурата на изборните резултати се определя от множество фактори, като тяхното проявление в различните страни, региони, селища е с различна тежест, а понякога – дори и с противоположен характер. Най-важните проблеми на политико-географските изследвания са свързани с географията на политическите сили. А сред политическите сили, като правило, най-съществено мястосто заемат политическите партии. Политическата партия представлява висша форма на обществена организация и изразява интересите на дадена социална общност или на неин слой и обединява най-активните нейни представители. Електоралната география отразява териториалното разположение на политическите сили. Много често, в редица страни се използват различни методи за манипулиране на общественото съзнание с помощта на средствата за масова информация (вестници, списания, телевизия, радио, интернет), като същевременно се използват подкупи, “подаръци”, заплахи за уволнение от работа, компромати, поръчкови социологически изследвания и др. Използва се поддръжката на различни Църкви, на правителствата на други страни (които биха заплашили страната със сериозни политически и икономически санкции, в случай, че на власт дойдат неудобни за тях партии), на сродни политически партии от близки и далечни страни. В много случаи, партиите, свързани с важните финансови институции, имат възможността да манипулират избирателната кампания, организацията и провеждането на изборите, както и - броенето на бюлетините от Централната Избирателната Комисия (ЦИК). Съществува мнението, че ако изборите можеха да променят нещо, те биха били премахнати... Географията на влиянието на политическите сили е свързана с анализа на разположението и териториалните съчетания на партийно-политическите сили, с цел разкриване на техните социални структури, взаимовръзките с измененията в структурата на националното стопанство, аграрните отношения, особеностите на историята на страната и на конкретните изборни райони и т. н. В крайна сметка, се цели да се направи историческа ретроспекция на минали избори и да се прогнозира динамиката на политическата обстановка в различните селища и региони. За анализа на съотношението на политическите сили се използват различни графични методи – таблици, графики, диаграми, карти, схеми и др. Многообразните фактори и свързаните с тях показатели, влияеши на териториалното разположение на партийно-политическите сили, се делят на 4 основни групи, а именно: - Първата е свързана със социално-икономическите различия в отделните избирателни райони.; - Втората е свързана с историко-политическите традиции, които се основават на историческия опит на обществото като цяло, на отделните негови социални групи (пенсионери, хора в трудоспособна възраст, студенти, инвалиди, етнически групи, мъже, жени, учители, лекари, шофьори...), на личния опит и на историческото съзнание на отделните личности, които формират това общество... Историческият и личният опит се изразяват в стереотипно поведение по време на избори.; - Третата група е свързана с териториално-организационната структура на масовите политически и формално неполитически организации (НПО – неправителствените организации, да речем).; - Четвъртата група е свързана с регионалните особености на активността на политическите организации в даден период от време, популярността и авторитета на местните политически лидери и на техните съпартийци, политическата обстановка в конкретния избирателен регион и т. н. Ако се съпоставят данните за пола, възрастта, образованието, професионалната структура, доходите, етническия състав, религиозната принадлежност, партийната принадлежност, и други социално-икономически характеристики, могат да се правят важни изводи за регистрираното изборно поведение и за неговите тенденции в перспектива. Необходимо условие за обективността на констатациите и на прогнозите е да не се започва с партийни пристрастия. Необходимо е да се приеме, че изборните резултати са получени по законен начин и отразяват решението на избирателите към момента на гласоподаването. Нарушенията на изборния закон и случаите на недопустим натиск в изборния ден се установяват, обикновено, значително по-късно и рядко водят до анулиране на значителен дял от получените изборни резултати и повторно гласуване в избирателните секции, в които са констатирани нарушенията. За развитие на електоралната география в България може да се говори след провеждането на първите “демократични” избори през 1990 г. за избор на Велико Народно Събрание. След период от 45 години, това бяха първите избори, основаващи се на равноправно участие на всички политически сили. В тези избори, наред с партиите, свързани в различна степен с миналия 45 годишен тоталитарен период, бяха представени и съвършено нови политически партии и партийни обединения, възникнали след 1989 г. (ДПС, СДС и др.). Организацията по провеждането на изборите и отчитеането на изборните резултати бяха поверени на ЦИК. Тя трябваше да бъде информирана за евентуални нарушения при протичането на изборите. Крайните резултати – като цяло и по избирателни райони – показаха избирателната активност на населението и съотношението на привържениците на двете най-големи политически партии у нас – БСП и СДС. Задача на електоралната география е, въз основа на анализ на получените изборни резултати, да прави прогнози за предстоящи избори. В предвтоящите изборни изяви у нас, влияние могат да окажат резултатите от провеждането на икономическата реформа, съществуващите етнически и религиозни различия, дълбочината на социалната диференциация на обществото, външната и вътрешната миграция на населението, ксенофобията, изборната активност... Към общия политико-социологически анализ на резултатите от дадените избори е необходимо да се направи географски анализ на поведението на електората (т.е. – на избирателите). По този начин, политическите сили могат да определят реализтично своите цели в следващите изборни кампании, като отчетат различията в изборното поведение в общонационален, регионален и микрорегионален мащаб. Ето защо, електоралната география придобива важно значение за стратегията и тактиката на политическите партии, движения и коалиции. --- Doctor honoris causa на Нов Български Университет (НБУ). На 21.03.2003 г. проф. Паскал Перино, един от най-известните френски политолози, учен с международна известност, бе удостоен с титлата Doctor honoris causa на Нов Български Университет (НБУ). Проф. П. Перино е директор на Центъра за изучаване на френския политически живот към Института за политически изследвания, Париж. Той е автор на многобройни трудове в сферата на електоралната география, политическото поведение, политическите партии, ксенофобията... Сред най-известните му произведения могат да се отбележат “Речник на вота”, “Кръстоносците на затвореното общество”, “Европа при урните”, “Симптомът Льо Пен”, “Политическото поведение”. Проф. Перино получи това почетно звание за своите заслуги към НБУ и за развитието на българската политология след демократичните промени. Той, както и учени от ръководената от него институция, се включват активно в разработването на програмите на Департамента по политически науки в НБУ в средата на 90-години, съдейства за осигуряването на дарения от книги както за НБУ, така и за СУ. Ректорът на НБУ доц. д-р Сергей Игнатов връчи на проф. Перино почетен диплом и медал, след което новият почетен доктор на НБУ произнесе академично слово на тема: “Крайната десница в Европа”. ---- Електорални карти http://www.geocities.com/izbori2005/ Информацията, включена в електоралните карти, има за цел да представи нагласите на Българския гласоподавател. Картите са изготвени от д-р Румен Янков (ВТУ). --- Национален център за изучаване на общественото мнение http://www.parliament.bg/nciom/ --- Избори ‘ 99 - интерпретация, загуби и илюзорни победи http://www.bulgaria.com/aba/izdanie/991115/3.html --- Автобиография на българския преход http://formulata.hit.bg/kniga.html --- ИЗБОРИ 2005 – портален сайт http://izbori2005.start.bg/ --- Общ брой на избирателите според избирателните списъци – Парламентарни избори – 1994, 1997, 2001, 2005. http://www.geocities.com/izbori2005/br_izbirateli.pdf --- Сравнете предизборните намерения на политическите партии и коалиции за избори 2005. http://izbori2005.netinfo.bg/?tid=20&oid=4683 http://glasowoditel.online.bg/ --- Политическите изказвания - агресивни и некомпетентни Таня Петрова В-к “Сега” Агресивна и встрани от професионализма е политическата реторика у нас, показва 4-годишно проучване на студенти и преподаватели от катедрата по български език към Софийския Университет. Заключенията са на базата на проведени анкети и анализ на медийни изказвания и записи от парламентарния контрол. Данните не претендират за представителност, уточниха авторите на проекта. 69% от анкетираните студенти са на мнение, че преобладаващата характеристика в речта на политиците е агресивността към опонента. 67,5% от младежите си обясняват това с липсата на възпитание и уважение към събеседниците. За други 28,7%, нападките се дължат на стремежа към налагане на собственото мнение на всяка цена. Едва 10% считат, че хората на властта говорят компетентно и професионално, а само 6% намират езика им за близък до ежедневния. Проучването показва и политиците, които говорят най-добър български език. Това са Георги Първанов, Меглена Кунева, Сергей Станишев, Иван Костов, Надежда Михайлова. Не е правена антикласация, уточниха организаторите. Българският политик обича да се придържа към деклараторския тон. Темите, обикновено, се идеологизират, като изказващите се обичат да говорят от първо лице, единствено число. Сред 10-те най-често срещащи се думи в речника на политиците са "отговорност", "пространство", "приоритети", "популизъм", “субсидии”, “престъпност”, "прозрачност", "реалност", "конкретика", "хармонизиране". В повечето случаи, те се използвали като паразити. ---- Партии и коалиции, регистрирани за участие в "Избори 2005". 1. Федерация на свободния бизнес "Съюз България" 2. Политическа партия "Движение Напред, България" 3. Коалиция "За България" 4. Съюз на националното достойнство "Гранит" 5. Политическа партия "Камара на експертите" 6. Политическа партия НДСВ 7. Коалиция "Достойна България" 8. Политическа партия ДСБ 9. Коалиция "Да живей България" 10. Политическо движение "Евророма" 11. Коалиция на розата 12. Коалиция БНС 13. Политическа партия "Новото време" 14. Коалиция "Национално обединение Атака" 15. Политическа партия "Федерация за активно гражданско общество" (ФАГО) 16. Политическа партия "Обединена партия на пенсионерите" 17. Политическа партия ДПС 18. Българска християнска коалиция 19. Коалиция ОДС 20. Политическа партия Народняшка земеделска партия "Никола Петков" 21. Политическа партия Партия на свободните демократи 22. Политическа партия "Роден край" 23. Независими кандидати за народни представители Под тези номера политическите сили ще фигурират в интегралната бюлетина. --- По неофициални данни, около 2 000 000 - 2 800 000 д. са българите, пребивавщи в чужбина, които имат право да гласуват... Резултатите от последните парламентарни избори (2001 г.) показват, че гласувалите в чужбина, тогава, са били едва 64 200 д. Избирателните секции в чужбина: 2001 г. - 154 секции в 117 населени места, в 64 държави. 2005 г. - ??? секции в 205 населени места, в 78 държави. Кои са 10-те държави с най-много български емигранти в тях? 1. Турция - 400 000 д. 2. САЩ - 300 000 д. (Само в Чикаго - 80 000 - 100 000 д.) 3. Гърция - 200 000 д. 4. Испания - 120 000 д. 5. Германия - 9 000 д. официално работещи и 80 000 д. нелегално пребиваващи. 6. Великобритания - 60 000 - 80 000 д. 7. Италия - 50 000 д. 8. Канада - 15 000 д. 9. Франция - 10 000 д. 10. Холандия - 4 000 - 7 000 д. През 2004 г. оттам бяха експулсирани 900 д. нелегално пребивавщи (предимно - цигани)... Знаете ли, че: Избирателите, които имат рожден ден в деня на изборите (25.06.2005 г.) са 18 231 души. 358 от тях навършват 18 години, а трима (две жени и един мъж) навършват 98 години. В избирателните списъци са отпечатани 6 753 179 души, от тях 3 505 549 са жени и 3 247 630 мъже. Родените през 19 век избиратели са 9 – 6 жени и 3 мъже. Най-възрастния избирател е баба Веселина (108 г.). Родена е на 02.01.1897 г. в с. Стежерово (община Левски, област Плевен), където живее и до сега. В Република България има 29 области и 264 общини. За 11 457 секции са отпечатани избирателни списъци. Избирателни списъци за парламентарни избори '2005 : http://www.grao.government.bg/elections/start.asp Избирателни райони: 1. Благоевград 2. Бургас 3. Варна 4. Велико Търново 5. Видин 6. Враца 7. Габрово 8. Добрич 9. Кърджали 10. Кюстендил 11. Ловеч 12. Монтана 13. Пазарджик 14. Перник 15. Плевен 16. Пловдив град 17. Пловдив окръг 18. Разград 19. Русе 20. Силистра 21. Сливен 22. Смолян 23. София град 1 24. София град 2 25. София град 3 26. София окръг 27. Стара Загора 28. Търговище 29. Хасково 30. Шумен 31. Ямбол