ISTORIK

Едната версия е, че бил отровен по време на пира по повод осиновяването му от царицата. Другата версия е, че след като си тръгнал от двореца след него били пратени убийци. Любопитното е, че в тази версия пак се намеква, че е бил отровен. Неясно - как.

Домашното е премного интересно и любопитно, наистина. Но не се ли отклоняваме от основния въпрос?

Д-р Пламен Димитров е председател на УС на Дружеството на психолозите в България от 2001 г. Практикуващ психолог с почти 30-годишен професионален опит. Работи в областта на екзистенциалния анализ, груповата динамика, организационното развитие и социалната промяна. Интересува се от механизмите, по които хората формират симптомите, каращи ги да страдат. Още през 80-те г. на XX век започва да се занимава със защитните механизми, чрез които успешно се самозаблуждаваме. Един от тях е позитивното мислене, което през последните години се превърна в цялостна концепция и стратегия за живот. - Д-р Димитров, с приключването на истерията около края на света започна да набира скорост идеята за новата епоха, за новото начало, свързано с позитивно мислене и с духовно прераждане. Хубаво ли е това и какво всъщност означава? - Движението на новата епоха, което слага акцент само върху позитивното мислене, всъщност, травмира сериозно хората и ги експлоатира. Приспива способността им за задълбочен и цялостен анализ на нещата, за връзка с действителността. Това е една цяла нова религия, проповядвана от амбициозни гурута. С претенцията, че се базира върху наблюдения, тя избирателно използва и научни изследвания, и религиозни вярвания, за да манипулира хората. Това е цял индустриален комплекс, бизнес за милиарди в световен мащаб, който се развива с подкрепата на политически, финансови и други кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението. - Развита ли е тази индустрия и у нас? - Много мощно. Непрекъснато и отвсякъде ни се внушава как трябва да мислим положително, което значи - селективно. Така се манипулира критичната способност и психологическата гъвкавост на хората да използват целия спектър от опита и преживяванията си и да взимат правилни решения. Това е нужно за онези, които искат да контролират. Пример за такова манипулиране е обучението на фирмените служители. Вместо да им се предлагат научно обосновани и проверени факти, те масово се водят по семинари, които се базират върху постулати и виждания на някоя известна личност, понякога от световна величина, която често се оказва човек, много богат, произвел хиляди книги, направил много пари от това да окуражава масовото самозаблуждаване на хората, нуждаещи се от фантазията за контрол, вместо - от дълбочината и разбирането за същината на нещата. Книжарниците ни са пълни със self-help (помогни си сам) литература, която заимства избирателно неща от научните изследвания, но всъщност единствената й цел е да се продава повече. Тя не е създадена толкова, за да помага, колкото - да се продава. Да не говорим за злоупотребите с онкоболни и с други страдащи, на които съвременната медицина не може да помогне. Те най-редовно са съветвани, че ако мислят позитивно, ще се разминат с фаталния край. Повярвалите на тези ритуали и практики избирателно подчиняват мисленето си само на този позитивен уклон. Но, дори и да имат промени в самочувствието си, те невинаги могат да се похвалят със същинско подобрение в резултатите. Доколкото има ефект, със сигурност той не се дължи на участието им в такива програми, а на по-добрата медицинска намеса, когато такава е достъпна и възможна. Това прониква и във фантазиите на политиците, и в начина, по който мислят голяма част от хората, които предизвикаха световната криза. Жертви на това позитивно мислене са всички онези банкери, които създадоха механизмите на тази романтична, но инфантилна идеология. То е в основата и на безкритичната позиция на всички онези, които трябва да променят нещата, за да се излезе от кризата. България е периферен участък, в който тези течения навлязоха със закъснение и с много вторични дефекти. В световен мащаб тази квазирелигия се разпространява отдавна и причинява много повече беди, отколкото - ползи. - Кое всъщност прави позитивното мислене опасно? - Когато ви се внушава, че избирателно трябва да използвате само положителните емоции и мисли, всъщност се осакатява вашата способност за критичен анализ и автономно действие. Освен това, когато не успее да промени живота си с позитивни мисли, човек изпитва вина, че не практикува достатъчно упорито и не спазва ритуалите и рецептите, популяризирани от съответния гуру. Така той се инфантилизира и започва да търси причините за неблагополучията си не в реалната действителност, не в сложните взаимовръзки, а - в начина си на действие и в собственото си мислене. Такива хора стават лесни за управление, за контрол и манипулация, което е много удобно на корпорациите, например, които разчитат така рекламните им послания по-лесно да достигнат до потребителите. Това е нужно и на правителствата, и на финансовата олигархия, на всички големи контролиращи господари на света, които имат нужда от това, хората да са оптимистични и в същото време - зависими. - Това значи ли, че отричате въобще стремежа на човека към щастие? - Научните изследвания са категорични, че когато хората са тласкани да се стремят към щастие, те по-често се чувстват нещастни. Предписвайки поредния ритуал, който ги насочва към щастливо мислене, този вид възгледи и идеологии тласкат към едно самообвинително изследване, което ги прави по-скоро зависими, отколкото - отговорни за действията и преживяванията си. Този тип едностранчиво мислене изкривява способността ни за самокритичност, за автентичност, пречи ни да се справяме зряло със собствените си недостатъци и с неизбежните тежки житейски ситуации. С избирателната форма на мислене, а така е във всичките школи, свързани с позитивното мислене на новата епоха, се извършва един невротизиращ процес. Това е невротична компенсаторна самозащита и бягство от действителността, която ги прави по-болни и нещастни, отколкото биха били, ако са в по-цялостен контакт с действителността и чувствата си. Това е индуцирана масова невроза, която е много добра, защото е нужна на някого. - Доколко са напреднали тези процеси у нас? - Вижте телевизиите - много повече време се отделя на шоута и програми, които дават поредното предписание за щастие и ни съветват как да живеем правилно, отколкото - на програми, с които фактите се проучват в детайли и в дълбочина. Проникването е много съществено. То е част от медийната фантазия, че има контрол върху обществените процеси. Това се прокрадва и във фантазиите на хората, които вземат решения на корпоративно, на фирмено, на политическо ниво. Дават ни се обещания за светлото бъдеще, градят се невероятни планове, които не стъпват на никакъв критичен анализ на действителните факти и ресурси. Ето, няколко пъти нашият вицепремиер отричаше, че кризата продължава. Изобщо, у нас все повече липсва задълбочен анализ на действителността. - Анализи има, но въпросът е доколко към тях има интерес. Не смятате ли, че и на самите нас все по-често ни се слуша как по-лесно можем да заживеем по-добре? - И това го има и е част от големия проблем на културата не само у нас. Става дума за съществуването в един свят на пожелателно мислене, който има за цел да самообслужва невротичната ни самозаблуда, че нещата не са такива, каквито са, а - такива, каквито ни се иска те да бъдат. Според някои от новите модерни практики, ако си повтаряш целите, ако визуализираш представата си за това, колко богат искаш да станеш, колко щастлив и здрав си, то само по себе си ще се случи. Това вече е влязло в арсенала и на нашите политици, които, без да осъзнават, са станали проповедници на този тип фантастично инфантилно мислене. Все по-малко и все по-селективно се използва науката, за да се вземат решения по важни обществени въпроси. - Не е ли все пак позитивното мислене начин за приобщаване на хората към обществото, не провокира ли то емпатия? - Точно обратното е! То тласка хората към краен индивидуализъм, към затваряне, себефокусиране и тотална изолация. Колкото повече внушавате на хората, че чрез положително мислене могат да постигнат лично здраве и богатство, толкова по-малко социално ангажирани и по-безразлични стават те към чувствата и преживяванията на другите. Този тип позитивно мислене води само до болести и до неврози, до социални проблеми и до влошаване на качеството на отношенията между хората. - Как да намерим златната среда, за да не бъдем нито инфантилни болни позитивисти, нито пък - мрачни депресари песимисти? - Нужен е цялостен зрял подход към света и себе си. Опората е във връзката между вътрешната и външната реалност. Човек трябва добре да си дава сметка за това, което преживява и чувства. А то не е само положително. Има неща, които ядосват, които плашат, които водят до фрустрация и невъзможност за действие. Заедно с това има неща, които вдъхват оптимизъм, надежда, радват. Когато човек е в контакт с вътрешната си реалност, когато знае повече за сенчестите си страни - наясно е например с това, че изпитва гняв или това, че болката му не може да бъде потушена от илюзорни представи, става и по-чувствителен и по-възприемчив за действителността около него. Това прави хората екзистенциално отговорни и им позволява да организират битието си по смислен начин. Смисълът, базиран на връзката с реалната действителност, е това, което ни прави истински и способни да се движим напред. Интервюто взе Лиляна Филипова. http://www.24chasa.b...ticleId=1703032

Никой никога не го е наричал "василевс (или император) на франките". Мисля, че това (би трябвало да) е ясно на всички.

Приветливостта, с която ще бъдат посрещнати и обгрижени чуждестранните посланици в Константинопол, или пък - пренебрежението към тяхната особа, трябвало да им покажат какво е отношението на византийския император към владетеля, който ги е изпратил. Когато някой посланик бил твърде неотстъпчив или - неудобен по някаква причина, към него веднага се проявявало открито пренебрежение - "забравяли" да му осигурят необходимите удобства, хранели го лошо, държали го под стража, не му давали подаръци... Ако Империята решавала да скъса дипломатическите си взаимоотношения с даден владетел, то неговият посланик можел да бъде оскърбяван, бит, затворен в тъмница и дори - убит.

Или с прокопаване на тунел под стената. Може с превземане на водоизточника, ако той се намира извън крепостта, или с изчакване на гарнизона да се предаде от глад и жажда.

А, ако повече ти харесва, може да вкараш и глагол в изречението - "Golfus fugit est."

Да, напълно възможно е да има грешка в условието на задачата.

http://www.domashno.net/zadachi.php Този сайт дали може да бъде от полза?

Richard I Sans-Peur - Ришар I Безстрашни

На Източната, на Византия. По негово време България вече няма обща граница с Франкската империя. На мястото на разгромените авари се настаняват маджарите (унгарците), които печенегите прогонват от азиатските им поселения. Река Тиса вече не е обща граница между България и Франкската империя. Самата Франкска империя се разпада на три отделни държави - Германия, Франция и Италия.

Историята е като приказка, на която всички вярват, а романът е история или приказка, на която никой не вярва.

Мария Палеологина Кантакузина е дъщеря на византийския аристократ Йоан Кантакузин и на Евлогия - сестра на имп. Михаил VIII Палеолог. Евлогия била много способна, енергична, властна, коварна, хитра и зла. Тя подкрепила безрезервно военния преврат на своя брат Михаил след смъртта на никейския император Теодор II Ласкарис. Той чрез преврат успял да отстрани регентите на млолетния император и станал негов съимператор (василеопатор). Именно тя го посъветвала да ослепи законния малолетен наследник на никейския трон Йоан IV Дука Ласкарис, брат на българската царица Ирина (внучка на Иван II Асен по женска линия) - предишната (втора?) съпруга на Константин Тих-Асен. По-късно ослепеният бил замонашен под името Йоасаф. С други думи, Мария имала примера на майка си. Колкото до Яков-Светослав, неговите амбиции към отцепване на Северозападна България и завземането на българския трон са били подклаждани от Унгария. Той дори имал наглостта да сече собствени монети, на които бил изобразен покровителят на Асеневци - св. Димитър Солунски - в броня и с меч в ръка.

Нямам представа... Ще трябва да почакаме да се включи някой, който участва в такава родителска инициатива.

Ами, пуснах темата, понеже смятам, че е актуална. По-скоро като информация, но бих се радвал да се получи плодотворна дискусия. Ами, ако, както казваш, родителите са заети, не биха ли могли на тяхно място да се включат бабите и дядовците (ако са живи и здрави и не живеят далече)? Аз все още не съм родител и не съм стигнал до проблемите на родителството. Не участвам в родителски кооператив и като специалист. Просто самата тема ми е интересна. Тези родителски самоинициативи са интересни от гледна точка на това, че става дума за неформално и алтернативно (извъндържавно) образование и възпитание.

Не пропускай и Нубиеца!

А това писмо по какъв начин го изпрати? По личните електронни пощи на конституционните съдии ли? Или си го публикувал в някой вестник? А може би очакваш конституционните съдии да прочетат тази тема в нашия форум? И точно в този вид ли е текстът на писмото?

Всяко лято археолозите извършват спасителни археологически разкопки - копаят, вадят и трупат археологически материал. Но този материал следва да бъде обработен и изследван. Само на един археологически обект (няма значение - кой!) все още се пазят (към края на миналия век бяха стотици, а днес вече сигурно са хиляди!) найлонови и хартиени торби, торбички и кесии с археологически материал, които чакат своя ред да бъдат обработени и изследвани още от 1972 г.! Материалът там се трупа вече 40 години. И чака някой да се заеме сериозно с него. (Като научих това от местните археолози, направо се втрещих и изгубих дар-слово!) От друга страна стои проблемът с мафията на иманярите, които унищожават археологически обекти и изнасят археологически ценности. Трети проблем са кражбите на музейни експонати. Но отстрани е лесно да се каже, че това са само оправдания. Да не говорим, че едни политици, силно одухотворени и видно милеещи за археологическата и историческата науки, много силно желаят да изгонят археолозите от археологическите обекти, а после - да построят върху тези обекти магистрали, жп линии, летища, язовири, хотели, молове и каквото още се сетите.

- цар Петър I (cин на цар Симеон I) - цар Петър II Делян (Оделян) - цар Петър III (Константин Бодин) - цар Петър IV (Теодор, Калопетър, Славопетър; брат на цар Калоян)

Кавалджия 1. Музикант, свирещ на кавал 2. Човек, който е достигнал до висините на изкуството да се подмазваш на хората (най-меко казано).

Някой от вас участва ли в родителски кооператив? А познавате ли някого, който е част от родителски кооператив?

Тъпан 1. Ударен музикален инструмент от семейството на мембранофонните инструменти. 2. Глупав, тъп човек. Тъпанар 1. Музикант, свирач на тъпан. 2. Глупав, тъп човек Тъпанджия 1. Музикант, свирач на тъпан. --- Левичар 1. Човек, който използва основно лявата си ръка, леворък човек. Левак 1. Левичар, леворък човек. 2. Несръчен, непохватен човек. 3. Некадърник, неудачник.

Родителските кооперативи са друга форма на алтернативно и неформално образование. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14598&st=0

Както всяко нещо, и тази инициатива си има своите плюсове и минуси. Да видим какви биха могли да бъдат те... 1. Плюсове, положителни неща: - Алтернатива както на детската ясла, така - и на детската градина. Една такава организация позволява децата да бъдат "гледани" чак до тяхната училищна възраст. - Средата е близка до семейната. Роднините на децата могат да са заедно с тях в кооперативното детско заведение. - Децата не са прекалено много, на всяко дете може да се обръща индивидуално внимание по всяко време. - При достатъчен брой деца тази инициатива може да излезе по-евтино от посещаването на частна ясла или детска градина - Постоянен родителски контрол върху методите на възпитание на децата, материалната база, условията, хигиената, храненето, дневния режим, физическата активност и учебния материал. - Ако някой от коопериралите се родители има педагогическа правоспособност, може да се включи като учител в кооператива, особено - ако е безработен. - Възможност за активно участие на родителите при избора на учители, възпитатели, психолози, логопеди, лекари и зъболекари, книги, учебници, учебни помагала... - По-малък брой деца, отколкото - в яслите, в детските градини и подготвителните групи в училищата, следователно - по-малко вируси и бацили. Никой няма да води болното си дете, за да не се разболеят останалите деца. - Това е една интересна възможност за родитеите, а също - и за бабите и дядовците, при наличие на желание от тяхна страна, да участват активно и да помагат в отглеждането на децата/внуците си. - Ако се съберат достатъчно голям брой деца, и ако има спестени пари, има възможност някое семейство да прескочи плащането на една такса, ако са настъпили някакви временни финансови затруднения (примерно - смърт на баба или дядо). - Родителите могат по-дълго време да бъдат с децата си. - Може да се събере кооператив от родители, които са приятели, съученици, състуденти или колеги (и се познават от по-рано) - Ако се съберат непознати семейства, това е възможност за нови познанства и приятелства между тях. - Родителският кооператив е възможност да се събират по-често заедно приятелски семейства заедно с децата си. - Получавате още едно семейство – сприятелявате се с децата, с родителите им, дори с бабите и дядовците им, с преподавателите и психолозите... - Възможно е родителският кооператив да прерастне в частна детска градина, в начално, а после - в основно и средно училище. Така родителите ще могат да бъдат по-близо до децата си през цялото им детство. 2. Минуси, отрицателни неща: - Възможна е моментна нестабилност на организацията – ако поради някаква сериозна причина едно или повече семейства се откажат в даден момент, финансовата тежест върху останалите може да стане непосилна. В такъв случай ще трябва да се търсят нови семейства за попълване на първоначалната бройка. - Може да излезе значително по-скъпо от държавните ясли и детски градини. - Нееднаквост на месечните разходи за семейството – няма как да се фиксира една постоянна месечна такса – тя ще варира всеки месец, в зависимост от възникналите разходи - Понякога може да бъде много трудно да се намери добър възпитател, който да прегърне идеите и разбираниятана родителите от кооператива за отглеждане на децата, а също - философията и ценностите им. - Трябва да се намери подходящо помещение с приемлива цена на наема, ако някое семейство не разполага с някакво подходящо помещение (апартамент или къща с двор) - Няма възможност да се възстановява месечната такса, в случай, че нечие дете (или нечии деца) е било болно. Така реално дори и цял месец някое дете да не е посещавало общата ясла/градина, семейството му ще трябва да се включи в месечното покриване на общите разходи. - Ако един родител не е готов да поеме своите отговорности и задължения, той не би могъл да бъде част от кооператива. Всеки един кооператив функционира спрямо това, доколко сдружените родители в него имат възможността да се включват във всяка една дейност. - Родителският кооператив е възможност да се събират по-често заедно приятелски семейства заедно с децата си. - Колкото и да са сходни идеите на сдружилите се родители за семейсното възпитание, те няма как да са съвсем еднакви във всички аспекти. - Месечната парична сума, която родителите трябва да отделят, може да се окаже значително по-висока от таксите в държавните детски градини и да се доближава до таксите в частните детски градини. (100 - 500 лв на месец). - Родителският кооператив не представя образователни услуги, както това прави частната детска градина, затова родителите в него не могат да разчитат на финансови печалби. 3. Как стоят нещата в общинските или частните детски градини и училища: - Родителите не могат да избират нито местоположението, нито материалната база, нито учителите, нито учебната програма, нито пък - другите деца. - Липсват достатъчно места и по тази причина в детските градини детските групи са твърде големи и е по-трудно да се обръща индивидуално внимание на всяко дете по всяко време. - Общинските детски градини може да са центрове за социална дресировка, вместо - среда за креативно развитие на децата. - Броят на учителите, възпитателите, психолозите, логопедите, лекарите и зъболекарите понякога може да не е достатъчен. - Понякога средата е агресивна - изпълнена с физическо и/или вербално насилие, от страна и на децата, и на служителите в детската градина. - Не всяко училище има възможността да осигури предучилищно обучение. - В предучилищните групи на някои училища се обучават деца на различна възраст (4, 5 и 6 годишни). - За съжаление, вместо да става все по-гъвкава, образователната ни система става все по-твърдоглаво неадекватна.

Какво мислите за родителските кооперативи като алтернатива на детските ясли и на детските градини? Ето няколко статии по темата: - Родителският кооператив е много повече от детската ясла/градина http://www.estestveni-idei.com/prod/blog/kooperativ/ - Родителските кооперативи - една интересна алтернатива на детските градини http://www.citykids....tskite-gradini/ - А вие бихте ли пратили четиригодишното си дете на училище? http://www.segabg.co...e.php?id=626561 - Родителските кооперативи - алтернатива в отглеждането на деца http://www.capital.b...tglejdaneto_na/ - Родителските кооперативи - смислена алтернатива извън закона http://www.dnevnik.b...ernativa_izvun/ - Родителски кооперативи заменят яслите http://www.temadaily...‚-яслите/ - Родителският кооператив - любов, грижа и споделяне (интервю) http://www.az-jenata...a-i-spodelyane/ - Родителският кооператив - семейство, съставено от няколко семейства (интервю) http://inews.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%A0%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B0_l.a_c.327_i.247681.html