ISTORIK

Ноам Чомски е един от най-видните интелектуалци на нашето време. За него в-к „Гардиън” пише: „Н. Чомски се нарежда редом до имената на Маркс, Шекспир и Библията”. „Ню Йорк Таймс” отива още по-далеч в оценката си за него, определяйки го като „навярно най-важния жив интелектуалец”. Чомски е описван като човек, който се опълчва на социалната несправедливост, господството на големите корпорации и корупцията на правителствата. Според него съществуват десет широко разпространени и използвани похвата за манипулиране на общественото мнение. Ето кои са те: Разсейване Основният елемент на социалния контрол е „стратегията за разсейване”. Тя се изразява в отклоняване на вниманието на обществото от важните въпроси и промени, които занимават политическия и икономическия елит. За целта обществото се засипва с излишна и маловажна информация. Стратегията за разсейване е много важна, за да се предотврати интересът на обществото към важни сфери като: науката, образованието, социалното и пенсионното подпомагане, здравеопазването, икономиката, психологията, невробиологията, кибернетиката и други. Създайте проблем и предложете решение Този метод се нарича още „проблем-реакция-решение”. Създавате проблем, някаква „ситуация”, която трябва да предизвика реакция сред населението и да изисква прилагането на мерки за нейното преодоляване. Например - фокус върху нарастващото насилие в селищата или организирането на кървави атаки, така че гражданите сами да поискат по-строги мерки за сигурност и политики, които ограничават гражданските свободи. Или пък - създаване на икономическа криза, за да може обществото да приеме като необходимо зло отказа от социални права и ограничаване на обществените блага. Стратегия за постепенно налагане Обществото е склонно да приеме дори неприемливи неща, стига да му ги поднасяте постепенно, стъпка по стъпка. По този начин през 80-те и 90-те години на миналия век бяха наложени радикално нови социоикономически условия (неолиберализъм): ограничаване на ролята на държавата, приватизация, несигурност, нестабилност, масова безработица, ниски заплати и липса на гаранция за достоен живот. Но ако всичко това се бе случило едновременно, най-вероятно щеше да доведе до революция. Отлагане в бъдещето Това е друг начин да се прокара непопулярно решение е то да бъде обявено за „болезнено и необходимо”, но да се постигне съгласието на гражданите за неговото прилагане в бъдеще. Много по-лесно е да се приеме някаква жертва в бъдещето, отколкото такава, която трябва да се извърши сега. Първо, защото не се изисква да се положат някакви усилия в момента. Освен това, обществото е винаги склонно наивно да вярва, че „утре всичко ще бъде по-добре” и, че е възможно необходимите жертви да бъдат избегнати. Това дава повече време на обществото да свикне с идеята за нежеланата промяна и да я възприеме смирено, когато му дойде времето. (Например - увеличение на цената на енергийните консумативи, увеличаване на данъците, намаляване на заплатите...) Третиране на хората като малки деца В голяма част от рекламите, предназначени за масовия потребител, се използват такива реч, аргументи, образи, понякога - и детска интонация, че да се асоциират със слабост, все едно, че зрителят е малко дете или пък - умствено изостанал. Колкото повече някой се опитва да заблуди гледащия, толкова по-инфантилен е тонът на неговото послание. Защо? Ако някой се отнася към човек, както към дете на не повече от 12 години (в 6-ти клас), то най-вероятно ще получи и реакцията на дете на не повече от 12 години. Зрителската реакция ще бъде лишена от критична оценка на видяната реклама. Повече емоции, по-малко разум Акцентирането върху емоционалния аспект е класическа техника за саботирането на разсъдливостта на даден човек. Още повече, че използването на емоционални фактори позволява да се достигне до подсъзнанието на човека и там да се заложат някакви идеи, желания, страхове, принуда или желан модел на поведение. Поддържане на невежеството и посредствеността сред населението Качеството на образованието за по-ниските слоеве на обществото трябва да бъде възможно най-лошо и посредствено. Така е невъзможно низшите социални класи да превъзмогнат своето невежество. Целта е хората да не са в състояние да разберат техниките и методите, използвани, за да бъдат манипулирани, контролирани и подчинени. Насърчаване на хората да се възхищават на посредствеността Убеждаване на населението, че е супер модерно и много готино да бъдеш необразован, неграмотен вулгарен и глупав. Засилване на чувството за вина у отделния човек Внушаване на човека, че сам си е виновен за своите несполуки, които се дължат на недостатъчно познания, на липса на умения или на недостатъчно усилие. В резултат на това, вместо да се бунтуват срещу социално-икономическата система, хората започват да се самообвиняват, което ги води до депресии и потиска предприемането на действия от тяхна страна. А при бездействие, няма революция! Да познаваш хората по-добре, отколкото самите те познават себе си През последните 50 години стремглавият напредък на науката доведе до образуването на разширяваща се пропаст между знанията на обикновените хора и информацията, с която разполага елитът. Благодарение на биологията, невробиологията и приложната психология, „системата” е придобила задълбочени познания за човека, както по отношение на неговата физиология, така - и по отношение на неговата психика. „Системата” познава по-добре обикновения човек, отколкото се познава той самият. Това означава, че в повечето случаи „системата” упражнява по-голям контрол и власт върху отделния индивид, отколкото - той самият. Тъжно, но - факт! http://www.economy.bg/marketing/view/6110/

Любопитна е прогнозата за времето в неделя, 27.01.2013 г. - в деня на референдума. Студено (от -16 градуса в Стара Загора до +3 градуса в Благоевград), облачно (навсякъде) и със снеговалежи (в североизточната част на България). Очевидно е, че излизането извън дома ще бъде истински героизъм. Населени места в България, Европа - Sinoptik.bg.htm

Данните от социологическите изследвания най-вероятно НЯМА да се окажат особено точни и гласуващите (или броящите бюлетините в ЦИК), вместо да ги потвърдят, ще ги опровергаят. Да не забравяме, че немалка част от интервюоиращите ЛЪЖАТ, понеже дават социално престижни отговори. А тези отговори нямат никаква връзка с действителността.

Когато става въпрос за ядрена енергетика, как бихте определили своята собствената информираност по тази тема? - Висока – целенасочено търся информация по темата. (11%) - Средна – понякога попадам на информация по темата. (51%) - Ниска – чувал съм за темата, но не я следя. (28%) - Никаква – не разбирам темата, а въпросът не ме интересува. (10%)

Според друго (малко по-ново) изследване: - 33% от пълнолетните граждани са "за" реализиране на проекта АЕЦ "Белене", - 30% са "против" развитие на ядрената енергетика у нас и за въвеждане на други технологии, - 25% подкрепят постояването на нови реактори в АЕЦ "Козлодуй" без строеж на "Белене". - Най-горещи привърженици на АЕЦ Белене са симпатизантите на БСП. - Най-силни противници на ядрената енергетика са жителите на големите градове, младежите до 30 годишна възраст, както и привържениците на Синята коалиция и СДС. - Най-противоречива е позицията на симпатизантите на ГЕРБ, които нямат яснота дали и как ще гласуват. - Най-често намерение да гласуват на предстоящия референдум изразяват жителите на малките градове и на селата. - В градовете, които са областни центрове, декларативната активност е по-ниска от 50%. - Най-ниска засега се очертава избирателната активност в столицата. Интервюираните, които възнамеряват да гласуват с "Да" на референдума (62%), са по-категорични в намерението си да упражнят правото си на глас, в сравнение с онези, които биха гласували с "Не" (38%). Днес 33% искат да бъде построена АЕЦ "Белене", а 25% предпочитат прибавянето на нови реактори в АЕЦ "Козлодуй". Други 30% са твърдо против да развиваме ядрена енергетика и предпочитат въвеждането на алтернативни енергийни източници. Както поддръжниците, така и противниците на развитието на ядрената енергетика у нас, твърдят че позицията им е по-скоро въпрос на личен избор, а не - на партийна дисциплина. Нещо повече: две трети от българите отричат да са повлияни от официалните позиции на лидерите на основните политически партии у нас.

Ако искаш да спечели "ДА"-то или "НЕ"-то, иди в избирателната секция и гласувай по съвест. Ако искаш да провалиш референдума, просто не гласувай.

Според някаква анкета, се оказва, че (поне - според отговорите, дадени от интервюираните): - 53% ще гласуват - 21% няма да гласуват - 26% все още се чудят дали да (не) гласуват - 65% споделят, че ще гласуват с "Да". - 24% споделят, че ще кажат "Не". - 11% все още се колебаят дали да кажат "Да" или "Не". Най-активни ще бъдат предприемачите (70%) и пенсионерите (65%). Онези, които биха гласували ДА или ЗА, симпатизират на следните политически партии: БСП, ГЕРБ, БНГ (Кунева), ДПС, Атака. Онези, които биха гласували НЕ или ПРОТИВ, симпатизират на: ДСБ, ГЕРБ, СДС, Атака, БНГ, БСП, ДПС.

Аз пък съм чел за 22 млрд евро! Като онази новина, в която объркали компотите с компютри и вноса - с износ.

Кажете нещо и за предприемачеството, за стартирането на собствен бизнес... Според мен предприемачеството е неразделна част от капиталистическите отношения. Едно е да работиш за държавата или за някого друг, съвсем различно - за себе си или пък - друг (други) да работи (работят) за теб.

Имаш предвид, че в недалечно бъдеще ще воюват помежду си: - армии от мутанти - армии от динозаври - армии от неандерталци - армии от роботи - армии от компютри - армии от... Или - нещо друго?

Да, де, ама нали е живо същество, и то душа носи...

Може да го накарат да решава психологически тестове, тестове за интелигетност, тестовете на "Менса"...

Кажи няколко свестни сайта!

Ето малко повече подробности! http://computerworld.bg/42554_razrabotchik_ot_sasht_tajno_autsorsval_rabotata_si_v_kitaj/

И какви бяха аргументите на спорещите страни за и против такава възможност? Би могъл да поканиш тези хора да споделят мнението си тук...

Ето още такива изображения:

Съществуват три версии за това, как Васил Левски е получил своя прякор. Ето ги: 1. Според първата версия Апостола получил прякора си като учител в село Еникьой (в Северна Добруджа, между градовете Тулча и Бабадаг). Там устроил игри за младежите в селото по хвърляне на камъни, по надскачане и др. И ги надминал във всички състезания. Години по-късно хората от селото казвали: "Това е левска крачка." (1866 г.) 2. Според втората версия той е получил прякора по време на участието си в Първата българска легия в Белград, когато: - по време на военните учения надскочил всички други легисти или пък: - спечелил званието си в битка с турска войска, понеже се сражавал само с нож в ръка. (1862 г.) 3. Третата легенда отнася получаването на величествения му прякор във времето на Втората българска легия в Белград. Разхождали се Левски, Раковски и Каравелов. По едно време Дякона прескочил огромен ров и Каравелов се възхитил: "Това се казва скок на нубийски лев!". (1867 г.) И така - коя версия е вярната? Как мислите?

Някой чел ли е тази негова книга? http://www.monitor.bg/article?id=163630

Виж каква е разликата между инфлация и дефлация.

Първото е български сериал, направена по френски (или беше канадски?) оригинал. Второто е чужбинска продукция. Нашенските сериали "Клиника на третия етаж" и "Морска сол" също си ги спомням с умиление.

Освен "Старгейт", аз много харесвам сериалите "Тя и той" и "Войната вкъщи".

Руските сериали ще ни освободят от турските сериали, така както Русия н освободи от турското владичество, може би?!

А в кой щат да търсим тази област с тъй странно име?

Пернатото гледа много тъжно някак...

Който търси, ще намери.