ISTORIK

Редактирах заглавието на темата.

Не, не е Петър II, а e Петър IV.

Имаме имена Петър, Петьо, Петърчо. Петре - това го има, но то е обръщение към Петър. ("Петре, ела за малко!") Петьо и Петърчо не се променят, ако трябва да се използва обръщение към човек, носещ някое от тези две имена. --- Иванчо, Иванко, Ванко, Ваньо, Янко - това са вариации на името Иван. У нас може да се срещнат и чужди такива - Джон, Жан, Йоан, Ян. В женски вариант - Иванка, Ивана, Ваня, Яна, Янка. Чужди варианти - Джоана, Жана, Йоана. Ванче - това не се ли ползва само в Македония?

Училищното формално образование е двa вида - манастирско и църковно (катедрално). Църковните училища са елементарни или гимназиални. Манастирските училища подготвят кадри за нуждите на Църквата - свещеници и монаси. В манастирските училища се обучават и някои по-бедни, но талантливи младежи, които не могат да си позволят таксите за обучение. Но те "изработват" образованието си, служейки като манастирски работници за времето на обучението си там. Понякога се случва съдбата да бъде благосклонна и някой представител на аристокрацията да плати за образованието на бедняците. През първата половина на XIV век една богата англичанка - Елизабет де Клеър - плащала образованието на 20 талантливи, но бедни младежи в университетите в градовете Оксфорд и Кеймбридж. Като дарителка и на унверситетите, тя участвала в педагогическите съвети при взимането на решения какво да се преподава на студентите. През XII - XV век. училищната система на средновековна Европа се променя. Появяват се първите градски (светски) и първите занаятчийски училища. Занаятчийските училища са предназначени за децата на занаятчиите, където те получават общо образование (четене, писане, алгебра, геометрия, латински език и природни науки). Образованието в тези училища се провежда на роден език и на латински език. Някъде на границата между XII и XIII век се появяват и първите университети. Те включват следните катедри: юридическа, медицинска, богословска и философска. Въпреки това, преподаването в тях започнв със специален "подготвителен" факултет, където се преподават т. нар. "свободни изкуства" - граматика, реторика, логика, алгебра, геометрия, астрономия и музика. Разбира се, преподаването се извършва на латински език. Студентите обикновено са разделени по групи, в зависимост от държавата, в която са родени. Основните методи на университетско преподаване са лекцията и дебатът. Преподавателят (с титла "магистър") определя тематиката на лекциите и на дебатите. Помощникът му (с титла "бакалавър") провежда дискусиите (упражненията). Част от бъдещите професии на студентите са: писар, нотариус, съдия, адвокат, прокурор, богослов, библиотекар, секретар, преводач, търговец, лекар и др. За да станат бакалаври, студентите се обучават 5 години. За да станат магистри, те трябва да учат още 3 години. Магистрите имат право да преподават в цяла Западна Европа. В катедралата Notre Dame de Paris Пиер Абелар обучавал и жени. Университетите си имат и своите проблеми. Например, техните библиотеки рядко съхраняват повече от стотина книги, а учебните материали са малко и са бедни на съдържание. Затова студентите трябва да си водят записки и да разчитат на своята слухова и механична памет. От друга страна, има проблеми и с дисциплината на част от студентите, които по-често посещават кръчмите и публичните домове, отколкото - лекциите или пък често участват в сбивания, побоища, кражби, изнасилвания и убийства. По-малки студентски провинения са носенето на пищни и многоцветни дрехи, носенето на оръжия, пиянството и играта на хазарт. Случва се студентите да организират стачки и бунтове. Случва се заради проблеми със студенти университетите да бъдат въвлечени в конфликти с Църквата или с държавата. В началото университетът представлява съвкупност от преподаватели, а не - съвкупност от сгради. Шапката и плащът, носени от завършващите студенти днес, са мода, възникнала през Средновековието. Като създател на учебните програми, католическата Църква има огромно влияние върху нагласите, философиите и вярванията на учениците и на студентите. Чрез формалното образование тя ги въвежда в доктрината на католицизма. Заплащането на университетските преподаватели може да идва от страна на: - студентите (в Болоня) - Църквата (в Париж) - държавата, в лицето на владетеля (в Оксфорд и Кеймбридж) Университетите изграждат общността на средновековните интелектуалци и академичната йерархия. Те спомагат за развитието на кариерата на способни и амбициозни учени и изострят съзнанието и езика им. Днешният студентския живот, с всички свои плюсове и минуси, е част от наследството на Средновековието. Списък на унверситетите в Западна и Централна Европа по векове и градове: - XI и XII век: Болоня, Салерно, Оксфорд, Париж, Модена - XIII век: Кеймбридж, Саламанка, Падуа, Неапол, Тулуза, Орлеан, Сиена, Рим, Анжер, Севиля, Коимбра и др. - XIV век: Авиньон, Перуджа, Дъблин, Тревизо, Каор, Гренобъл, Верона, Пиза, Прага, Флоренция, Павия, Краков, Виена, Хайделберг, Будапеща и др. - XV век: Лайпциг, Парма, Льовен, Бордо, Барселона, Поатие, Глазгоу, Валенсия, Базел, Нант, Бурж, Венеция, Сарагоса, Упсала, Копенхаген, Генуа, Сантяго де Компостела и др.

Според мен по-, по-, най-важните събития на 2012 г. са следните: - Смъртта на Негово Светейшество патриархът на БПЦ - Максим и борбата за патриаршеския престол в България - Отварянето на досиетата (на ДС) на българските митрополити - Даряването на три светогорски икони ("Достойно йестъ", "Всецарица" и "Геронтиса") на три храма в България - Приемането на стратегия от страна на БПЦ в областите църковна просвета, катехизация и духовна култура - 100 годишнината на храма "Св. Александър Невски" в гр. София - Успешният атентат, проведен пред летището в гр. Бургас - Природните бедствия (наводнение, земетресение, горски пожари) - Кадровите промени в българската армия - Позицията на българия СРЕЩУ определянето на конкретна дата за започване на преговорите за присъединяване на Македония към ЕС - Скандалите в съдебната система - Спортните ни успехи в областта на индивидуалните спортове - борбата, бокса, джудото, сумото, гимнастиката, шахмата - Отлагането на приемането на България и Румъния в Шенгенската зона и в еврозоната

Кои според вас бяха най-важните събития за България и за българите през 2012 г.? Кои са процесите, които продължиха за доброто ни, а кои затрудниха и усложниха живота ни? Започна ли нещо ново?

http://www.bg-pravo.com/2010/01/1_24.html http://sitekreator.bg/palimsest/__8.html http://valtcheva.com/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=6&id=21&Itemid=29

А как е решена тази тематика в правото през античността и средновековието? А в новото време? Каква е еволюцията на тази проблематика?

Напълно е възможно човечеството като цяло да беше малко повече или много повече развито, отколкото е то в момента. От друга страна, всички онези, които печелят от патентите и правата, както и онези, които печелят от правото, свързано с патенти и права, щяха да имат значително по-малко финансови приходи. В областта на информационните технологии отвореният код (който може да бъде допълван и подобряван) е онова парченце от пъзела, което позволява развитието на технологиите напред.

Ето един проект, който трябва да продължа!

Сурвакайте администраторите!

2013 - година на черната водна змия Шести знак в китайския зодиак Време от денонощието под управление на Змията: 9-11 часа Съответстващ знак в западния зодиак: Дева Елемент: Огън Полярност: Отрицателна Змията е символ на годините:... 1917, 1929, 1941, 1953, 1965, 1977, 1989, 2001, 2013 ... Годината на Змията настъпва на 10 февруари 2013 г. и ще продължи до 31 януари 2014 г. Космически елемент на годината - вода, цвят - черен. На годината на Змията съотвестват цветове като черното, синьото и зеленото. Стихия е водата, която символизира подвижност, динамика и промяна. Талисман на 2013 година е Черната водна Змия. Черният цвят представлява Космосът, полярната нощ, това е цветът на дълбоките води. Черната Змия носи на хората неочаквани промени, нестабилност и промяна. Поради тази причина трябва да бъде планирана отрано и правилно да се преценят бъдещите действия. Трябва да бъдем по-внимателни и наблюдателни. Хората, които са родени в годината Змията, са сложни личности, от раждането си дарени с мъдрост, но и неразговорчивост. Техните дела винаги вървят идеално, но често са скъперници. Понякога са егоисти. Често не вярват на разсъжденията на другите, разчитат само на собствената си прецента. Решителни и целеустремени характери, те силно преживяват своите неуспехи. Външно са спокойни, но са страстни натури. Обикновено се отличават с привлекателна външност и богат вътрешен свят, но част от тях се сблъскват със семейни проблеми. Идеални партньори за тях са Биволът и Петелът. В по-голяма или по-малка степен - Плък, Заек, Дракон, Змия, Кон и Овца. Неудачни са Тигърът и Глиганът. Човекът, роден в годината на Змията, е най-мъдрият и най-загадъчният, в сравнение с другите зодиакални знаци от китайския хороскоп. Напълно възможно е, благодарение на скритите си възможности, той или тя да стане философ, богослов, политик или финансист. Змията - човек-мислител, който обича да живее добре, обича книгите, музиката, красивите дрехи и добрата храна, но със своята жажда към хубави неща в живота, неговата вродена елегантност му дава известна неприязън към околните. Общува лекомислено с когото си иска, защото смята събеседниците си за глупави. Такива хора обичат да общуват на различни теми. Отбягват теми, които се повтарят или пък не носят в себе си нищо ново като информация. Почти е невъзможно да задържите вниманието им на отвлечени теми. Предпочитат интересните и необичайни идеи, интелектуалните теми. Родените в годината на Змията са особено чувствителни към новите възможности, което им позволява да се възползват от тях и да преследват интересите си постоянно и енергично. Змиите са уверени в себе си и обикновено не търсят чуждо мнение. Тази страна от характера им крие негативи. Отказвайки се от изслушването на конструктивен съвет, те могат с ината си да се окажат в безполезна и неприятна ситуация. Въпреки че не обичат да получават съвети, те обаче са търпеливи, когато става дума за проблемите на другите. В трудна минута подават ръка и разглеждат ситуацията разностранно. Когато Змията е изправена пред дилема, действа със свойствената си скорост и решителност. Тя силно вярва в това, което прави и рядко изразходва време напразно или пък енергия за проекти, които не са достатъчно потенциални. Характерна черта на родените в годината на Змията е, че не умеят да се отпускат. Когато им се удаде възможност за почивка, не знаят какво да правят и продължават да мислят за работа. Този тип хора често има около себе си предани и грижовни приятели. В същото време техният природен гняв може лесно и бързо да бъде пробуден от най-малката дреболия. Особено, ако подозира, че е било предадено доверието им. Змията завладява света с две свои оръжия - отровата си и очарованието си. Тя се откроява в тълпата, стилът й е безупречен - от дрехата до поведението. Родените в годината на Змията също така не обичат да говорят много. Те са сериозни, затова понякога се показват на събеседниците си като мрачни. От друга страна, когато имат да кажат нещо важно, красноречието им няма равно. Колкото до интересите на водната Змия, те са много. Тя се увлича по живота, има способности за изследователка работа и може да стане отличен специалист в избрана област. Змията е умна, притежава прекрасна памет и добре се справя с финансовите въпроси. Говори сдържано и тихо, притежава силен характер, за да сдобие с веднъж пожеланото. По отношение на семейството и приятелите е предана. Змията има две страни, затова тя е коварна. От една страна - тя приема само студената пресметливост, а от друга - тя е мъдра и може да разсъждава. Най-добре нещата ще вървят при хора, които се занимават с умствена дейност, учени, анализатори, учители, политици и т.н. По-труден ще бъде животът на хора с активна гражданска позиция, при които всеки ден кипи енергична дейност. Не забравяйте, че стопанката на годината е разсъдлива, а не прибързана, но тя е способна и на резки движения. Хороскопът за 2013 г. на Змията предразполага към качествено и философско развитие на личността. Основното нещо през новата година е да изберете правилната тактика, тя трябва да бъде изключително добре подбрана. Източник: http://www.moetospisanie.com/ http://www.zdravni.com/

Честита нова година! Нека през тази година ни споходят повече късмет, повече сбъднати желания, повече любов и повече щестие! Относно форума - нека имаме повече завършени теми! (Аз самият имам доста започнати, но недовършени проекти, например: българската военна история, календарът на българската бойна слава и др.)

Весело посрещане на новата 2013 година!

Връзката е с онова, което писах по-нагоре за обучението на бъдещите рицари. Понеже не исках да разводнявам текста, публикувам списъка на рицарските добродетели в отделен постинг. Направих едно съвсем леко отклонение от основната тема. Отклонението обаче е част от пъзела на западноевропейското средновековно образование. Това е един от елементите на дидактичната му част.

Рицарските добродетели - Вяра Ако не е християнин, човек не може да стане рицар. Рицарят трябва да вярва в Бога и да има пълно доверие в него. Рицарят трябва да има вяра в своите убеждения, за да запази надеждата си жива. - Защита на Църквата и на беззащитните Рицарят трябва да защитава своя Господ-Бог и интересите на християнската (католическата) Църква. Рицарят трябва да защитава беззащитните - деца, жени, старци, свещеници, бедни, болни, сакати. Рицарят трябва да защитава своето семейство и своя народ. - Лоялност и саможертвеност Рицарят трябва винаги да бъде лоялен към своя владетел и към своите бойни другари. Независимо дали по време на лов или в сражение с врага, рицарят трябва да присъства в битката чак до края й, готов да помогне на владетеля си или на другарите си по всяко време, дори – с цената на своя живот. - Смелост, кураж, мъжество Рицарят трябва да бъде смел човек. По-добре е да умре по време на битка, отколкото - да бъде наречен страхливец. Рицарят трябва да избере най-трудния път към целта си, като не трябва да бъде воден от личните си интереси. Трябва да бъде готов да направи необходимите жертви. (За саможертвата споменахме по-горе!) - Милост Рицарят трябва да бъде милостив, да не проявява жестокост нито към военнопленниците си, нито към беззащитните – деца, жени, старци, свещеници, болни, сакати. Рицарят не трябва да търси отмъщение. - Смирение Рицарят не трябва да се хвали с подвизите си, а трябва другите да го хвалят. Той трябва да разказва първо за нечии чужди подвизи, преди да разкаже за своите собствени. - Подчинение на авторитетите Рицарят трябва да се подчинява на светските и духовните авторитети – на владетеля си, на своя сюзерен (чийто васал е), на папата и на архиепископите и епископите. - Изпълнителност Рицарят трябва да изпълнява точно своите васални задължения, ако те не са в противоречие с Божиите закони. - Родолюбие и патриотизъм Рицарят трябва да обича и да защитава рода си и своята родина си. - Честност и справедливост Рицарят не трябва да лъже и да лъжесвидетелства. Той трябва да спазва обещанията, които дава. Винаги трябва да застава на страната на справедливостта и на Доброто. Трябва смело да се бори срещу лъжата, несправедливостта и всички прояви на Злото. Сатаната е най-големият враг на рицаря. - Упоритост, ярост и дързост Рицарят трябва да воюва упорито, яростно и дръзко срещу езичниците, еретиците, схизматиците и мюсюлманите. - Мъдрост и моралност Рицарят трябва да бъде мъдър и да избягва проявите на диващина и варварство. Трябва да развива силата на своя ум и да споделя своите знания и умения със своите бойни другари.Той трябва да избягва говоренето на неморални думи и извършването на неморални действия. - Умереност и самоконтрол Рицарят трябва да има чувство за мярка. Той трябва да има контрол над чувствата си, особено – над гнева и омразата си. Той трябва да бъде господар на самия себе си по всяко време. - Учтивост и галантност Рицарят трябва да се държи възпитано, тоест – учтиво и галантно с дамите от своето обкръжение. - Щедрост и благотворителност Рицарят трябва да бъде щедър, да раздава част от своите богатства на Църквата, на бедните, на болните.

Благодаря на уважаемия Drake за включването относно ситуацията в Япония! Хубаво е да може да се направят паралели със ситуацията в други краища на света, ситуацията при други народи. Къде сме ние? За да разбереш колко висока планина (висок връх) си изкачил, трябва да изкачиш и други планини (върхове).

Тази твърде интересна тема се появява даже твърде късно в нашия форум. Хубаво е, че си се сетил да я пуснеш. Догодина (всъщност - след някой и друг ден) и аз ще се включа сериозно в нея. В момента работя по друга тема във форума.

Освен Aspandiat, който би се сърдил заради липсата на Армения и Грузия, аз се сърдя заради липсата на Китай и Япония. Смятам, че е хубаво и те да бъдат включени.

В една друга тема възникна въпросът, какво са изучавали възпитаниците на Магнавърската (Магнаурската) книжовна школа в Константинопол. Ето отговорът на въпроса - и тук... Езикознание, различни езици (гръцки, латински, езици на "варварски" народи - сирийски, еврейски...), философия, медицина, лесовъдство (горско стопанство?), граматика (езикознание и езици), алгебра, геометрия, астрономия, поезия (литература), музика, право, богословие (теология), реторика/риторика, история... Надявам се да не съм пропуснал някой важен учебен предмет... Известни преподаватели: Лъв Математик (математика и философия), патр. Фотий (философия), Константин Философ - Кирил (философия), Теодорос (геометрия), Кометас (гръцки език), Теодогиус (астрономия) и други... Видни ученици: цар Симеон I, Константин Философ - Кирил, Анастасий Библиотекар, членовете на императорските семейства..

За съжаление високо образованите жени никак не са много. Те са предимно предствителки на най-висшата аристокрация - контактуват с видни учени и духовници, ползват богати библиотеки... Пишат научни съчинения... Повечето образовани жени имат само училищно (манастирско) образование.

Разбира се. Изключенията обаче само потвърждават правилото. Моята любимка е Анна Алексиева Комнина.

С напредването на залеза на Западната Римска империя повечето образователни институции на римляните вече не предлагат своите услуги. Постепенно образованието престава да бъде основна грижа, бидейки изместено от бойните умения, които стават все по-важни. Владетелите и политиците от епохата на прехода от късна античност към ранно средновековие придобиват властта си или чрез войни, или по наследство, като в същото време образованието има малка или никаква роля в техния успех. Образованието през епохата на Средновековието е трудна задача поради бурните времена, множеството войни и битки, които често нарушават дейността на църковните (катедралните) и манастирските училища и университетите и спират научните и образователните дейности. Въпреки това, през по-голяма част от времето, училищата и университетите се стремят да изпълняват своята мисия на научни и образователни центрове. В мирно време те бързо подновяват дейността си. От друга страна учениците и студентите бързат да се завърнат към своя основен поминък. Благородниците често предпочитат да изучават бойни и военни изкуства, вместо преподаваните в училището и в университета учебни предмети, свързани с науки и изкуства. В ранното средновековие по-голямата част от населението е необразована. А това дава своето отражение - лоши политически решения, много конфликти и липса на централизирана власт. В социално и правно отношение ранносредновековното западноевропейско общество е повлияно от древноримската и от германската култура, но постепенно християнската Църква придобива все по-голямо влияние, като благодарение на идеологията за папоцезаризма тя се превръща във водеща политическа сила, която започва да развива и образователната система по свой замисъл. Църквата е основният източник на формално образование през Средновековието. Тя държи монопола в образователната сфера. Християнската Църква става все по-подозрителна към гръцката, римската и германската култура. За да угоди на Църквата, през 529 г. императорът на Източната Римска империя (Византия) Юстиниан I обнародва указ за затваряне на всички езически школи в империята. Постепенно се създава християнското монашество. Монаси, свещеници и епископи поемат отговорността за преподаването и образователният модел получава своята религиозна рамка. Епископи и монаси започват да образоват учениците и студентите. Някои от катедралите постигат голяма известност и стават центрове на висшето образование, превръщайки се в университети. Шарл Мартел е първият владетел, който се стреми да образова населението. На първо място, той назначава няколко свещеници, които да образоват синовете на аристократите. Постепенно в образованието се включват и практически знания, като математика и латински език. Делото му е продължено от неговия внук Карл Велики. Папски декрет от 826 г. и решение на Латеранския събор от 1215 г. задължават епископите да преподават граматика, науки и изкуства в епископските училища. Образованието на детето започва на 7 годишна възраст, а в най-лошия случай - на 14-15 г. (днешните деца на тази възраст са в 8-ми, 9-ти или 10-ти клас). На 10 годишна възраст започва и военната подготовка на мъжа – езда, фехтовка с различни оръжия, понасяне на удари с тях, стрелба с лък и/или арбалет, дресировка на коне, кучета и соколи, сражаване от кон, бой срещу чучело. По време на лов и на рицарски турнири мъжете могат да демонстрират уменията си в мирно време. Младежът изучава шахмата и таблата, как да се държи по време на пир, как да се държи галантно с жените, как да танцува, а също така изучава рицарския кодекс… Около 15 годишна възраст момчето бива изпратено в двора на някой владетел, за да усъвършенства възпитанието си в по-многолюдно, по-елитно и по-изискано общество. Плодовете на това обучение създават „съвършения рицар” – вещ в турнирите, танците и шахмата, изкусно боравещ с оръжията, умеещ да чете, вещ в науките… Средновековният рицар в никакъв случай не е неграмотник. Посвещаването в рицарство първоначално е проста церемония, при която на посветения рицарство се подава меч, но с течение на времето започва да се съпровожда с пищна и скъпа церемония, повод за празненство. Мнозина благородници, не можещи да си осигурят парите за него, за цял живот остват оръженосци. Образованието е почти изцяло елитарно. Средновековните ученици и студенти най-често принадлежат към висшата аристокрация. Книгите и учебниците са много редки и изключително скъпи. Една книга струвала 12 крави или пълно рицарско въоръжение (защитно и нападателно). За крепостните селяни и техните деца то е изключително рядък шанс. Таксите за образование, изисквани от манастирските и църковните училища, и особено - от университетите, са твърде високи за възможностите на един селянин. Цялата образователна система е проектирана така, че да поддържа крепостните селяни необразовани. Неграмотността на селяните улеснява светските и религиозните власти успешно да ги управляват. Феодалната обществена структура изисква селяните да работят усилено, за да изкарват своята прехрана и да могат да си плащат данъците към държавата, Църквата и местните феодали. Селяните ангажират своите деца в селскостопанската работа възможно най-рано. Едно дете на 10-12 години (днес - обхванато в 4-ти до 6-ти клас) вече се смятало за възрастен и работело на полето, наравно с възрастните. Децата на занаятчиите от малки започват да усвояват бащиния занаят. Особено първородният син на селянина, на занаятчията, на търговеца, на съдията и на войника има предначертан път – да помага на баща си, а след смъртта му – да го наследи. Синовете на аристократите имат избор – да се отдадат на военната или на духовната кариера. В единия случай ще участват във войни и във военни походи, а в другия ще станат свещеници или монаси. От друга страна, ролята на църковното изкуство (скулптури, стъклописи, стенописи, икони и др.) е да показва нагледно онова, което неграмотният не може да прочете в книгите, до които, всъщност, той най-често няма достъп. Формалното образование е доста трудно и е фокусирано върху латинския език (който се превръща в официалния език на европейскоро Средновековие), логиката, математиката, астрономията, философията, музиката, поезията и др. Сръчността и житейският опит се натрупват чрез експедиции, лов, военни тренировки, рицарски турнири и времето, прекарвано в компанията на селяни и фермери или пък - сред дивата природа. Както по-горе вече беше споменато, образователната система на Средновековието е силно доминирана от Църквата. Основният курс на формално обучение е насочено към изучаването на латински език, граматика, логика, реторика, философия, астрология, музика и математика. Учени, монаси и епископи, използват древногръцки и римски текстове, както - и средновековни арабски текстове, преведени на латински език, за да преподават на учениците си, докато по-голямата част от образователните курсове са базирани най-вече на суеверни вярвания. Учениците и студентите често научават значително повече, когато контактуват с трапери, ловци, бракониери, рицари или занаятчии, които биха могли да им предадат своите практически знания. Чрез влиянието си Църквата внушава, че е важно за рицарите и за благородниците да учат. На рицарите, които не могат да четат и пишат, се гледа отвисоко. За рицарите е много важно да умеят да четат, защото всички рицари би трябвало да разбират и да спазват Кодекса на рицарството, наложен от Църквата. Онези, които учат в манастирите, най-често стават монаси и преписват римските, гръцките и арабските текстове, превеждат текстове или пишат нови книги. Някои стават библиотекари, секретари… Голямо ораторско майсторство е необходимо, за да станеш университетски преподавател в тази епоха. Единственият начин да се образоваш извън манастирските и църковните училища е чрез частен учител. По-голямата част от женското население е държана далеч от от формалното образование и е обучавана на четене и писане у дома. Момичетата от висшата класа се ползват от образованието в някои случаи. Съществуват някои задължения за жени благороднички, които изискват те да бъдат грамотни. Въпреки това, курсът на обучение за жените е много по-ограничен, в сравнение с този на мъжете, и се контролира стриктно от Църквата. Общото усещане е, че жената е вторично същество (създадено СЛЕД мъжа) и, че жените трябва да бъдат закриляни от мъжете и да им служат. Образованието на жените е проектирано така, че да им помогне те да станат добри съпруги и майки в бъдеще. Жените не са били допускани в гилдиите на различните професии. Те били държани встрани от бизнеса. Не бива да се забравя, че средновековното общество е било напълно доминирано от мъжете. На жените не е позволено да се оженят без съгласието на техните родители. Те биха могли да притежават собственост, само ако са вдовици. Имуществото, което им се полага като наследство, бива прехвърляно на съпрузите им, след като се омъжат. Момичета нямат думата и много рядко се женят по любов, особено – благородничките. Техните бракове често са разглеждани като политически жестове или изгодна сделка за семейството на момичето. Жените на крепостните селяни пък са ангажирани в тежкия труд , наравно с мъжете си, на които са длъжни да помагат. Онези, които не се омъжат, остават в бащиния дом – като безплатни помощнички. За да стане монахиня, една жена трябва да бъде образована, макар, че семейният живот и създаването на деца са били основните приоритети на повечето от момичетата и жените през средните векове. Много малко жени са допускани до висшето образование. Но това е малък пробив в посока към полово равноправие. Бъдещата монахиня трябва да умее да чете, да пише, да пее и да бродира. Тя изучава латински, старогръцки и – дори староеврейски. Принцеса Изабела, сестра на крал Луи IX, научава латинския език по-добре и от своите учители, а по-късно основава абатството в Лонгшан. Девойката, предопределена за светски живот, но възпитана в манастир, също както и бъдещата монахиня се обучава на четмо и писмо, на пеене и бродиране. За разлика от монахинята, тя може да не знае древни езици, но пък умее да разказва истории (четенето на романи и на исторически текстове много им помага), да играе шахмат, да свири на музикален инструмент (на който да си акомпанира, докато пее), да танцува, а някои жени (мъжкарани) изучават и изкуството на меча или на лъка, ходят на лов, заедно с мъжете. Невежеството на жената от благороден произход (bene nata) не се цени. Колкото повече неща тя знае и умее, толкова повече е почитана. Манастирското образование на девойката е високо ценено от добре възпитаните хора.

На барут замирисва още в Китай и в Монголската империя. По-късно - в Испания и Италия. Но това е друга тема. Да, и на мен ми е студено. Но имайте още малко търпение. Усилено работя по въпроса. (Опитвам се да създам един по-завършен текст. Но, ако ми се доспи, може и да го пусна на части.)

Според българската историография средновековната епоха започва с края на Западната Римска империя и приключва с откриването на Америка (476 - 1492 г.). Приравняването на термина Средновековие към цивилизации, непринадлежали към класическата антична европейска цивилизация, е проява на некоректно боравене с този термин. Терминът е въведен в употреба през Новото време. Днес "средните векове" вече не са средни. Границите им са условни и служат за ориентир и за удобство. Не може да заспиш в една епоха и да се събудиш в друга. Едно единствено събитие или явление не може да определи като по часовник рязко началото или края на такъв голям период от време. Това не е като да си отрежеш парче торта и да кажеш: "Това ще са средните векове!". Всеки век може да стане среден, щом бъде преживян. За началото и за края са виновни множество процеси, които прочтичат паралелно. B cъвременната историография се водят спорове за началото и края на периода, както - и за вътрешната му периодизация. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3260