ISTORIK

Да не стане така, че тази кампания за привличане на момичета в науката да доведе до отлив на момчетата?

Domo arigatoo gozaimashita! Xie-xie! Премного благодаря! Поздрави и на теб!

Благодаря за уточненията! Аз не съм икономист и може и да бъркам/смесвам обученията по икономика, бизнес, предприемачество, управление, финанси, маркетинг, счетоводство и др. подобни. За мен тази материя (също като физиката, математиката и органичата хмия, например) е доста мъглява. Жена ми е изучавала някакви такива неща (счетоводство и маркетинг и мениджмънт). Оставил съм на нея тази материя. Да, икономиката е в една група науки, наречени социални (обществени), заедно с науки като: географията, политологията, социологията, историята, социалната антропология, археологията, психологията, лингвистиката, семиотиката, етнологията (етнографията), културологията, педагогиката, дидактиката, криминологията, правото, военното дело, религиознанието и др.

Благодаря за уточнението! :-)

А как се превежда от марсиански на български тази дума?

Митак, на български казваме чеХи, а не - чеСи. Ако имаш предвид чехите, де. А не - chess (шахмат).

Ето целия доклад "84 мерки за икономически растеж": http://ime.bg/var/do...nkings_2012.pdf Мерките са разделени по сектори, както следва: - Образование - Пазар на труда - Социална система - Здравна система - Бизнес среда - Законодателство - Съдебна система - Публичен сектор - Електронно правителство. Автори на текста са: - Явор Алексиев - Калоян Стайков - Светла Костадинова --- Екипът на ИПИ - Светла Костадинова, изпълнителен директор - Десислава Николова, главен икономист, макроикономика, публични финанси - Петър Ганев, старши икономист, икономически цикъл, публични финанси, икономическа свобода, конкуренция, климатични промени, крайна бедност, - Зорница Славова, икономист, конкуренция, макроикономика, социална политика и пазар на труда, здравеопазване - Калоян Стайков, икономист, финансови системи, публични финанси, макроикономика, - Явор Алексиев, икономист, евроинтеграция, макроикономика, международни отношения, - Николай Вълканов, икономист, аграрна икономика - Стоян Панчев, стипендиант в ИПИ, - Д-р Фридрих Бауерзакс, инициатива Предприемачество, - Бинка Илиева, мениджър развитие и връзки с дарители, - Весела Добринова, офис мениджър, - Дора Тодорова, главен счетоводител, - Милена Проданова, представител на ИПИ - Варна, - Димитър Вучев, стажант, - Адриан Николов, стажант, - Стоян Христов, стажант

Какво не му харесваш на раздела? Според мен трябва да се преименува на Паранауки и псевдонауки

Бакалавърски програми по икономика 1. В Софиския университет "Св. Климент Охридски" се изучават: - Икономика с английски език - Икономика с френски език - Стопанско управление с немски език (съвместна програма с университетите в Кьолн, Лайпциг, Саарбрюкен и Ерланген-Нюрнберг) - Стопанско управление с френски език (съвместна прогама с USTL - Lille 1) - Стопанско управление (съвместна програма със City Univercity) 2. В Югозападния университет "Неофит Рилски" се изучават: - Международни иконом. отношения - Икономика на социално-културната сфера 3. В Икономически университет - гр. Варна се изучават: - Икономика на търговията - Икономика на индустрията - Аграрна икономика - Икономика на строителството - Икономика на недвижимата собственост - Бизнес икономика - Международни икономически отношения - Мениджмънт 4. В Американския университет в България се изучава: - Economics 5. В Стопанска академия гр. Свищов се изучават: - Аграрна икономика - Икономика на индустрията - Икономика на кооперациите - Икономия на туризма - Икономикя на търговията - Индустриялна бизнес икономикя - Международни икономически отношения - Приложна макроикономика - Стопанско управление - Финанси - Бизнес информатика - ... 6. В УНСС се изучават: - Икономика - Макроикономика - Икономика на човешките ресурси - Икономическа социология - Икономика на индустрията - Бизнес икономика - Предпричмачество - Аграрен бизнес - Икономика на недвижимата собственост - Екоикономика (?!) - Икономика на транспорта - Икономика на отбраната и на сигурността - Икономика на търговията - Бизнес информатика - Бизнес информатика с английски език - Икономика с английски език - Икономика на ъобщенията - Икономика на туризма - Икономика на интелектуалната собственост - Финанси - Финансов контрол - ... 7. В Пловдивския университет "Паисий Хилендарски се изучават: - Междунар. иконом. отношения - Макроикономика - Стопанско управление - Финанси - Маркетинг --- За магистратурите ще пиша друг път.

Бележка на модератора Хайде да си обсъждате Суворов/Резун в тема, посветена на него. Не му е тук мястото да изяснявате детайли от биографията му. Темата е посветена на училищните униформи.

Старофренски език

Няма нищо лошо в това да се подпомагат финансово някои спортове, които са полезни за трениращите ги и са интересни за зрителя. Например - шахмат, лека атлетика, бойни изкуства/спортове... Но има спортове (като футбола, ръгбито, бейзбола), които са безсмислени. А там се наливат много пари - за нищо. Няма лошо да се спонсорира спортът. Но не - за сметка на науката!

Попаднах на този отговор в англоезичния интернет. Не зная дали формулите са валидни за условията, дадени в първия постинг по темата. In vertical direction, forces are balanced. Two tension forces are exerted upward at 10 degrees on each side of Arlene. The vertical component of these tensions is Tsin10, where T is the tension in the rope. mg, the person's weight acts downward. Applying Newton's Second Law: Fnet = ma But the walker does not accelerate in the vertical direction, so a = 0. Fnet = 0 Take up as the positive direction: 2Tsin10 - mg = 0 Solving for T: T = mg/(2sin10) http://answers.yahoo...18191056AA63N8p

А земното притегляне оказва ли някакво влияние? А за да имаме лост, опорната точка на лоста не трябва ли да бъде само една? http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D1%81%D1%82

Аз, като казвам, че съм привърженик на носенето на униформа, нямам предвид непременно някакви униформени комплекти. Имам предвид - като по наше време - уеднаквяване на цветовете на дрехите, носени в училище. Например - тъмно син, черен, сив, червен или друг - по избор на училището панталон/пола, блуза/пуловер и яке/палто. Бяла (или друг цвят) риза и... толкоз. Без папийонки, вратовръзки, кърпи или шалчета. Без шапки, такета, кепета, шапки с козирка. Тези атрибути може да са по избор на ученика - дали да си купи, какви да бъдат те, кога да ги носи. И така, в рамките на желателните цветове, дължини и кройки на дрехите (все някакви параметри трябва да има!), учениците ще ходят на училище, облечени по по-обикновен начин, но - стилно и - без да бъдат във вида на клошари или пък - готови за дисккотека. Не вярвам закупуването на няколко обикновени и нормални дрехи (пък, ако щете - и от магазини за дрехи втора употреба) да утежни семейния бюджет. Ами родителите и децата ще изпушат по-малко кутии цигари и ще изпият няколко кафета по-малко, още няколко вафли и сладоледа по-малко и - готово.

Всъщност не стана много ясно какъв точно е бил спорът, от който тръгна темата. Кой каква теза е защитавал, какви аргументи е дал... Мисля, че и това трябва да се изясни.

Това, което съм описал, е онова, на което аз съм се нагледал като учител. И в градски, и в селски училища - картинката вече е повсеместна. Или училището, в което учиш, е някакво приятно изключение, или пък ти стоиш в училището си със затворени очи.

Милена Славова има една песен, озаглавена "Машина за месо". Потърсете я в Ютуб...

Темата става все по-интересна. Чета я с нарастващо удоволствие.

Всеки човек е индивидуалност, личност, отличаваща се от останалите. Дори и в униформа, хората пак си остават личности и индивидуалности. Защо си мислите, че униформата цели да създаде калъп? Униформата е само една опаковка. Важно е съдържанието, опаковката е само опаковка и нищо повече! Калъпът го създава не униформата, сама по себе си, а - идеологизацията и политизацията на образованието, слабата научна подготовка и некадърното преподаване на учителите, тяхното нежелание да излязат от калъпа, зададен от държавните образователни изисквания (ДОИ) и от калъпа, зададен от учебника, по който са избрали да преподават. Когато избираш да учиш в дадено училище, се съгласяваш да носиш и неговите отличителни знаци - униформа, нашивки, емблеми, значки, знаме... А не са ли в "калъп" всички онези, които са в униформа на порно звезди, на чалга звезди, на метали, на рапъри, на емота или на селски футболисти (когато са облечени с анцузи и шалчета с цветовете на някой футболен отбор)? Вероятно сега ще ми възразиш, като кажеш, че те сами са избрали калъпа, в който са се напъхали, а училищната униформа е друг калъп, който те не харесват, понеже не подчертава индивидуалността им. А как подчертават индивидуалността ти една прическа, която още поне 50 други съученици носят, едни ластични дънки, които други 150 съученика носят, една тениска с картина на някой певец или на музикален състав като Металика (или друг вокално-инструментален състав - по избор), която други 100 съученика носят, цветни или руси кичури в косата, които още 300 съученика носят, изсулени рапърски гащи, които носят други 350 съученици, значки на разни певци и музикални групи (ВИГ)... Как всичко това ще те отличава от другите? Как, като всички изглеждате като ксерокопирани?! Ами не те отличава от онези, чиято музика слушаш. Отличава те от онези, чиято музика НЕ слушаш. Ами, ако си облечен неутрално? Или - в училищна униформа? Ау, ама тогава никой няма да може да познае каква музика слушаш и кой футболен отбор те кефи. А, ако не носиш камуфлажни дрехи, не може да покажеш, че баща ти е военен, че си "националист" или "неонацист", или "куклукскланец" (трябва да разбираме, че ходиш да биеш цигани, турци, араби, негри и китайци, така ли?)... И така - нататък... Мъка мъка, мъка... Имах една ученичка, която ходеше облечена като каубойка (кожена шапка, кожен елек, кожен панталон кожени ботуши, а понякога носеше и камшик!), понеже слушаше американско country, bluegrass (кънтри с преобладаващо банджо), rockabilly (рок с кънтри елементи)... Е, тя наистина се отличаваше сред всички емота, метъли, рапъри, футболяги, чалгаляги, камуфляги и другите в масови "калъпи". Пак повтарям - в калъп не те вкарват толкова униформата или дрескодът, които учебното заведение налага, колкото - самото образование и възпитание, а също - самообразованието и самовъзпитанието. И по-точно - рамките на ДОИ и учебника, идеологичеките и политическите (вкл. - политкоректните) догми в образованието. Има и друго - в мнозинството си, учениците не са възпитани и интелигентни, каквито бяха повечето ученици до 2002 г. (да не говорим за добродетелите на учениците, родени от 40-те до началото на 70-те години на миналия век!), а са нечетящи, неграмотни, неинтелигентни, ниско културни, невъзпитани, без визия за своето бъдещо развитие като личности и като специалисти в дадена научна или производствена област, лумпени и хаймани, пушачи, алкохолици, наркомани, морално и сексуално извратени от порното, което ги залива от телевизията и от интернет... Списъкът може да бъде продължен, но ще спра дотук. На техен фон веднага се отличават онези, които са грамотни, четящи, интелигентни, възпитани, старателни, учещи сериозно, пишещи редовно домашните си, имащи нормално психологическо и личностно развитие за възрастта си... Те не пречат нито на учителя си да преподава, нито на съучениците си да учат. С такива ученици е удоволстве да се работи. А облеклото им няма значение в случая. Но като цяло не е прекалено набиващо се в очите. Ако са деца на по-заможни родители, те не демонстрират финансовото си превъзходство над другите деца в класа.

http://www.100godini-balkanskivoini.bg/Za%20saita/za_saita.html

Ако ученикът по някаква причина не харесва училището, в което учи (не харесва базата - сгради, двор, игрище, басейн, библиотека и др., не харесва специалността, която учи, не харесва директорите, не харесва учителите, не харесва съучениците си...), би могъл да го смени с друго (ако го приемат там), а може и да учи в две училища едновременно, като едното му е основното/главното, а в другото се явява на специализирани изпити. Ето един пример: в основното училище (което е математическа гимназия), учи математика и информатика, а във второстепенното (което е езикова гимназия или художествена гимназия) учи език или изобразителни изкуства. После може да се занимава с компютърна анимация или със създаването на електронни речници. Идеята на униформата и на нашивките или значките е те да се носят с гордост и с любов към учебното заведение. Колкото и удобна, практична, красива и цветна като дъгата да е уноформата, ако ученикът мрази училището си, ще мрази и униформата си, която свързва именно с това, което не харесва - училище, училищна управа, учители, учебна програма, учебни предмети, съученици... Аз премного си харесвах училището, учителите, съучениците, учебната програма и учебните предмети. В в 11-ти клас (при нас - последен) учехме така: два дни по 6 часа история, два дни по 6 часа география и 2 дни по 6 часа френски език - и мен това много ме кефеше - нямаше вече математика, физика, литература, органична химия... - все скучни за мен предмети и учех само онези три предмета, които сам си бях избрал!!! Други съученици бяха избрали прмерно френски + физика и математика или френски + литература и история или някакви други комбинации. Така в различните часове се събирахме все различни хора. С моя клас се виждах само в петък и събота, когато учехме френски, понеже никой от другите не искаше да учи история или география. В часовете по история и география (4 дни в седмицата) се виждах с други, които искаха да учат именно това. Едни станаха прависти, други продължиха в други направления. И само аз и още едно момче продължихме да учим история и география, а аз - и френски - в университета. После се оказа, че само аз съм станал учител и университетски преподавател. И сега си спомням с умиление годините, прекарани в училище, екскурзиите до Франция, срещите с нашите кореспонденти - френски ученици от град Le Mans. Аз все още си поддържам връзка с дядото на едната ми кореспондентка, питам го за неща от френската история (примерно - за водачите на кръстоносните походи, за 100-годишната война, за разни замъци...), а той ме разпитва за някакви други неща, примерно - за маршрутите на кръстоносните походи, за Латинската империя и нейните владетели... Бистрим предимно средновековната история, но се случва да говорим и за други исторически периоди. Понякога спорим по някой въпрос... Докато живеехме при кореспондентите си в Le mans (по време на априлската ни ваканция), този човек ме водеше в замъци, в музеи, даваше ми да чета книги за френската история, а от близката видеотека взимахме филми, посветени на бойните изкуства - за нинджи, за самураи, за манастира "Шао Лин"... Ех, спомени, спомени... Хайде да спра със старческите си брътвежи, да не ви досаждам с лирични отклонения от темата...

Да, с униформите може да станат и някои далавери по места. Ето пример: http://www.razkritia.com/85859/%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%83%D0%BD%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%B0/ http://bnt.bg/bg/news/view/74266/skandal_v_uchilishte_zaradi_uniformi?page=2

Я да раздухам огъня на дискусията!... Кой е този Някой, който евентуално някога ще ви наложи да носите униформи? - депутатите в националния парламент - членовете на общинския съвет (местния градски/селски парламент) - министърът на образованието - министърът на културата - директорът на районния инспекторат на МОН - директорът на училището - класният ръководител - друг(и) учител(и) в същото училище - училищното (родителско) настоятелство - кметът на града/селото - районният кмет (примерно - кметът на район Централен) - патриархът - местнят архиепископ - обществото - чрез референдум - Европейския съюз - САЩ - Русия - Франция - Иван Костов - Сергей Станишев - Ахмед доган - някой друг (моля, уточнете - кой!) Престанете най-накрая с тия паранои, престанете с тия теории на конспирацията! Някой ще дойде и ще ти наложи нещо... Според мен, би трябвало всяко училище да наложи било някаква униформа, било - най-малкото - някакви желателни цветове на дрехите. По мое време ходехме с тъмни на цвят (черни, сини, кафяви) обувки/ботуши, тъмносини или черни панталони, бяла тениска, бяла риза, тъмносиня блуза или тъмносин пуловер. Тъмносиньо яке/палто. Шапки нямахме. Вратовръзки също нямахме. На ръкава на якето, блузата и ризата имахме емблема на училището. На нас даже не ни даваха да слушаме музиката, която харесваме. Но никой от нас - тогавашните ученици - не се чувства интелектуално осакатен от рестрикциите, които ни бяха налагани. Ние възприемахме тези рестрикции за даденост. Тук не става дума за това, дали семействата имат парите, за да купят униформа на ученика. По наше време се отделяха пари за два или за три комплекта униформени дрехи и никое семейство не протестираше. Никой ученик не протестираше. Знаехме, че така трябва. И - толкова. Носенето на унниформа просто не подлежеше на обсъждане. Без значение от това, в кое училище учиш. В Япония, в Китай, в САЩ, във Великобритания учениците носят униформи. В други държави - също. Само у нас учениците ходят облечени така, както си искат. Едни ходят, облечени в УНИФОРМА на рапъри, други - на метъли, на емота, на чалга звезди (разбирай - като "проститутки на работа"). Същите деца ходят унифицирани и по улиците. Значи имат желание да носят униформа, която ги причислява към някаква ИЗВЪНУЧИЛИЩНА общност. А училищната униформа ги приобщава към училищната общност. Гримират се в час, правят си прически в междучасията... Не можеш да идеш в институцията училище, облечен(а) като за дискотека или с официална рокля, облечена като порно звезда или проститутка, или - мърляв и опърпан като клошар. Това се отнася и за учениците, и за учителите, и за директорите, и за непедагогическия персонал. Чрез външния си вид показваме уважение и съпричастност не само към общността си, към образователната институция, но - и към самите себе си. Униформата има няколко функции: - създава някаква уравниловка (а не - един да идва с парцаливи дрехи, а друг - с бутикови). От друга страна обаче тази уравниловка е изкусвтена. Да, децата са с еднакви по кройка и цвят/цветове дрехи, но в джобовете им има различно количество джобни, а и мобилните им телефои са най-различни. - създава чувството за общност (на училището/колежа/университета). Армията, полицията, училището, колежът, уиверситетът, футболният (или друг спорт) отбор, бойното изкуство (каратистите, джудистите, таекуондистите и др.)... носят някаква отличаваща ги униформа. Политически пристрастните хора отиват да гласуват, облечени в цвета на бюлетината, с която ще гласуват (в синьо, червено, розово, жълто...) Погледнете как момичетата ходят облечени! Училището не бива да бъде превръщано нито в модна агенция, нито - в публичен дом. Когато човек се окаже сред ученички в някой училищен двор, сериозно се замисля къде точно е попаднал! Нали се сещате, че не трябва да е така. В цивилизованите държави по униформата (в краен случай - по емблемата) веднага си личи кой е ученик и къде е ученик. Аз не мисля, че налагането на униформи ще унифицира и мисленето, индивидуалността и характера на учениците. Напротив, децата биха могли да развият въображението си в посока "как да развия собствен стил, докато съм облечен еднакво". Виждаме как децата изразяват индивидуалността си. С прически. Някои деца са като изкарани от ксерокс - толкова еднакви са прическите им. До втръсване. Момичетата - с тежък вечерен грим, с безвкусно и кичозно облекло, накичени като циганки с бижута, намазани като застаряващи лелки с фон дьо тен. А момчетата - с широки провлачени панталони (все едно, че носят препълнен памперс отдолу), а от гайките за колана висят вериги. Но едни евентуални униформи наистина трябва да бъдат съобразени с анкета сред учениците, които ще ги носят, дори - с конкурс за техни собствени модели... Като потърпевши, учениците трябва да бъдат включени активно в изработването на модела на своите униформи, защото ако им бъде наложено нещо отгоре, те ще го намразят. Единственият начин униформата да бъде приета от ученика, а не - да се превърне в още едно досадно задължение, отхвърляно или заобикаляно, е тя да изразява някаква негова съпричастност. Към учебно заведение, към традиция, към съмишленици, към някой безспорен авторитет, откроил се сред училищната общност. Когато стане дума за ученическата униформа като традиция, веднага правим аналогия с някои английски или японски колежи, чиито възпитаници се гордеят със своето специално облекло и със своите емблеми. Забележителното там е, че носещите униформата я възприемат не като обезличаване, а - като признак на елитарност. Защото, вглеждайки се в миналото на това учебно заведение, има какво да видят, а тяхното бъдеще в него е свързано със спазването на строги правила. При нас, за съжаление, въпреки усилията на някои учители, подобна приемственост няма. Едва ли наличието на съмишленици би накарало ученикът да приеме униформата. Повечето училищни приятелски общности виреят върху отричането на правилата, а не върху тяхното спазване. Изключенията са малко. Има и деца, които наистина са в училище, за да учат, но вълната на отрицанието надделява. Тя е шумна, вулгарна и настъпателна. И тук опираме до третия фактор – кои са авторитетите, които учениците следват? Какво пречи на училищата да отворят "сергиите", преди 15 септември, да речем - по време на панаир на образованието, и да обявят своите условия, при които ще бъдат са поставени учениците вътре - правилник за вътрешния ред, вечерен час, униформи, произход, етническа принадлежност, пол, физически наказания, оценяване, такса... (разбира се, всичко това е строго индивидуално за всяко училище и то само определя кое от изброените ще присъства по време на изложението), но е коректно да се обяви, че който приема условията, е длъжен и да ги спазва. Ако не ги спазва, трябва да напусне учебното заведение! Униформата е въпрос на престиж, на принадлежност, а не е начин да избягаш от социалното неравенство (социалните различия няма да се тушират; телефони, чанти, обувки, бижута, вида на храната и напитките... - всичко това ще демонстрира на бедните, че са бедни и една униформа няма как да го промени.) Анарходемократите няма да бъдат толерирани. И - толкова! Да не забравяме, че гражданското общество се крепи на предварително приети правила! А сегашната свободия и анархия не водят децата до нищо добро - нито в настоящето, нито в бъдещето. Децата ще прекарат 12 години от началото на живота си в учиище - една институция, която трябва да изгради у тях отговорност, дисциплина и да ги формира като личности. И униформата е просто част от арсенала на тази институция. Униформата е някакъв знак, че децата не се не намират в някакъв зверилник, а - в училище. Място, където те са отишли, за да трупат знания, а не - да си губят времето, да се забавляват или - да демонстрират своите нови материални придобивки. Следващата институция, в която постоянно се носи униформа (зимна или лятна) и трябва да бъдеш с гладко избръснато лице, е наборната армия. Днес обаче тази институция не съществува. Да не говорим, че децата се различават не само в социално-икономическо отношение. Делят се на умни и глупави, работливи и мързеливи, възпитани и невъзпитани, красиви и не чак толкова красиви и така нататък. Униформата не може да прикрие тези разлики между тях. Българското училище не е било никога по-окаяно, отколкото е сега, като децата не уважават нито училището като образователна институция, нито учителите си, нито пък разбират смисъла на причината да го посещават. Трябва да се върне сериозното отношение към българското училище, както беше едно време. Тогава беше немислимо да напсуваш учител, да му се подиграваш, да го удариш, да се лигавиш в часовете му, да не учиш по предмета, който ти преподава, да скачаш по чиновете като маймуна, да крещиш по време на междучасие... Униформата трябва да се свързва с осъзнат избор на училище, колеж или университет и с набор от отговорности и задължения. Това е най-важното.

Non talis amor. Няма такава любов.