Но нека продължим с по-задълбочени разсъждения.
Мъжката гамета е живата гамета, така да се каже. Та няма голяма телесна маса и има оскъден комплект от клетъчни органели.
Но има ключови особености - мобилност и малък периметър около ядрените ДНК.
При женските гамети има огромен периметър около ядрения материал и са немобилни.
Дори полярното телце е твърде далеч и твърде безжизнено за осъществяване тайнството на живота.
Тичинковият прашец например изисква специално зреене, за да се "вкорени" в плодника.
Излиза, че за да се осъществи партеногенеза, е нужно производството на относително мобилни гамети, с малък околоядрен периметър(да заобиколим названието "мъжки").
Предположението, че хаплоидното женско ядро приема отделни хромозомни фрактали, подобно на PCR е нелепо. Защото, докато се набави всичко, женската гамета ще е отдавна умряла. С други думи, хаплоидното ядро не се саморепликира - нужен е комплексен ДНК пакет за целта. Което ще рече, че в пчелните царици се произвеждат и "мъжки" пакети ДНК.
Та тривиалният факт за маскулинизацията на спящия яйчник при птиците може би е и обяснението на партеногенезата.
Изследвнията по партеногенетичните птици не са достъпни за широката публика.