Incorrectus

Дайте пример за число и формула в природата? Абсурди има в човешките умове, но не и в природата.

Разграничих възприятие и теория, а не възприятие и умствена дейност. Съответно умствената дейност също може да се детайлизира. Разбирам, че Пърс не е солипсист. Какъв е? Такива неща не си мисля.

Независимо от какво? Може. Пърс или вие нещо бъркате. Осъзнаването на "навън" е възприятие, а теорията е умствена дейност, която може да е чиста фантастика, нямаща нищо общо с реалността.

Такава консенсусна истина в недалечното минало беше геоцентричната теория, а по-преди вярата, че Земята се крепи на гърба на костенурка, а също, че атомът е неделим и т.н. Истината е съответствие със същността на познаваемото, което могат да установят малцина. Другите следва да внимаваме дали теоретизираме или посочваме очевидни явления като температурата на нещо, например, която няма какво толкова да се обсъжда.

Така правят децата - играят, въобразявайки си, че са вече големи и сами се вкарват в някаква роля. Излишно е да казвам, че детската игра е илюзия и няма нищо общо с реалния свят. Страшно е да се живее в конструиран нечий свят, което ние непрекъснато изпитваме на гърбовете си. Религии, политически факири и социални утопии баламосват човечеството с техните модели. Затова на изток казват, че светът е лила (игра на боговете). Техният може би, но нашият има конкретни сътворители, които може да се посочат поименно.

Повтарям: познаваем субект изобщо не е субект, а е обект. Във вашия духовен свят има обекти, а не субекти. Променлива е илюзията, истинното знание е непоклатимо.

Следователно такъв субект не е субект, защото е обект (на изследване).

Колко са субектите? Откъде знаете, че те са субекти, след като говорите за тях като за действащи обекти? Тук дискусия е възможно да не се състои, защото се създава нова философия. Не се критикуват общоприети понятия, а се въвежда нов смисъл за стари понятия (дух, свят, субект), който е ясен само на неговите автори.

По определение духът е нематериална субстанция. Променя се материята. Духовен свят е неразбираемо понятие. Духът е непознаваем, познаваема е материята.

Те на дреболии не обръщат внимание. Търсят си чудото. А чудо е не-чудото!

Евангелистите разправят ужасни неща за бога. Според тях той е един пълен егоист, който дава само на тези, които му се подмазват, т.е. молят. Другите скромни и отрудени хора не поглежда; разрешава на злодеи да беснеят...Нека си наглежда творенията, за да не го подозираме в немарливщина. Мнозина хора са в пъти по-добри от него. Този нарцистичен тип не вижда ли от какво имат нужда неговите деца? Кой родител се отнася така с децата си? Не искам да знам за такъв бог! А що се отнася до свидетелствата за възкресение, може да се направи само един извод: възкръсналият е бил недостатъчно мъртъв.

И са били прави да изменят историята, защото дори първият човек е трябвало да се размножи, за да не си остане неизвестен първи. Какво казват халдеите за жената? Ако не казват нищо, нямаме никакъв избор, защото други персонажи там не е имало и трябва да приемем, че дяволът е жената. Евреите са ни спестили недоразумението и са казали, че човек означава мъж и жена заедно. Едното без другото не е човек.

И на вас по тази тема отговарям за последен път. Тук става въпрос за извънрелигийно богопознание. Не правя никаква апология, а реагирам срещу лични мнения, които се представят като знание. Човешкото познание е невъзможно без тъждество в същността. Обектът трябва адекватно да бъде изследван, а несъществуващи обекти не може да бъдат изследвани. Успехи!

Това е, за да не ви преча, последният ми текст по вашата тема. Очевидно вие търсите зрители-обожатели, а не дискусия. Ваше право е. Успехи! За последно ще ви задам въпроси, на които ако желаете отговорете. 1.Кое е това обезтелесено същество, което може да има желания, завист, воля и т.н.? Дайте поне един пример на проучено, заснето, описано от поне още един свидетел? 2.С какво такова същество би могло да провижда в бъдещето, след като сетивата и умът вече не функционират, няма ги и ги няма? 3.Че бог е предвидил у човека…, както твърдите, това бог ли ви го каза лично или някъде го прочетохте? P.S. По последния въпрос: ако ми цитирате който и да е автор, който е казал това за бога, то не бог, а конкретният автор го е казал.

При маниакалния синдром става въпрос за разстройство на мисленето, ускорени представи, свръхсамооценка. Каква гениалност?! Вашият оператор не би могъл да извика от психиката никаква мания, защото е жертва на мания. Няма значение. По-добре да приключваме, защото много избягахме от темата и всеки момент ще ни смъмрят.

На това ли казвате полза? Да подчиниш или да караш да ти служат сапунени балони?!

Incorrectus следи, но не може да вникне в такива съждения. Вие давате на демоните независимо съществуване, което директно ви отпраща в далечното по време и суеверия Средновековие. Това е въпрос на миг разбиране, когато се случи. Такава практика трябва по най-бърз начин да се осмисли и преживее, т.е. надживее. Няма нужда да се визуализира, когато е разбран смисълът на тази процедура и нейният характер на лично самооблъчване. Щом са феномени, значи имат обективен характер. Но някои от тях са породени субективно. Планината е обективна, защото всички я виждат, но сънят е субективно-обективен, защото само аз го виждам. Ако си въобразя, че другите са глупаци, понеже не виждат моя сън (или фантазия), то сигурно е, че глупакът съм аз. А психиката е субективно-обективна. Възприема обекти и може да породи някои обекти.

Дух във форма не може да седи. Такъв дух е илюзия за дух, която вторично облъчва заблуденото съзнание. На това съвременните психолози казват проекция, а древните са наричали демон. Пример: древни и сегашни се молят на камък, статуя и подобни или поне ги гледат с обожание. Облъчили са предмета със своя дух и предметът сякаш започва да им въздейства, успокоява ги и т.н. Усещането за присъствие е същата работа. Вие виждам, изображения на печати облъчвате.

Това са субективни визуализации, които имат обективно само феноменално съществуване. Много съжалявам ако разглеждате тези образи като нещо друго, освен символи. В такъв случай вашето разбиране би било на ниво около 18 век. Знам, че това не е така и вие просто ме будалкате.

Такива същества трябва да имат някакви тела и някой да ги е виждал поне как ходят по земята. Не може да са някакви летящи само интелекти! Дайте пример? Като видя, че някой ме превъзхожда по интелект, непременно се възхищавам на такъв и виждам, че е добър човек. Висш интелект и зловреден интелект са несъвместими понятия. Вредителите са по-скоро безмозъчни.

Съжалявам, че отклонявам темата! Така мислят сърбоманите. Не може да става и дума за никакво обединение, а за възвръщане, по възможност с наведени глави и подсмърчане. Македонстващите са отпаднали от цялото, а не са обособени.

Най-великата личност: 1. Убийци не може да се класират тук, освен ако не сме мазохисти. 2. Политици, общественици, религиозни дейци...също, освен ако не сме аматьори. За да отчетем косвения и абсолютно непълен и поради това субективен характер на историческото знание, можем да класираме на първо място Херодот. С него се слага началото на поредицата личности, които са били подвластни на илюзията, че могат да обяснят чрез няколко само текста чудото на един живот, народ или епоха. Така те са създавали едно минало битие, което не знаем колко общо има с реалното минало битие. Това, с известно чувство за хумор. Щеше да си го има. Това, което сега има е павелианство.

Такъв разум трябва да продължи да се съмнява до достигане на откровението, че бог е представа и затова не е обект на никакви възможни емпирични изследвания.

Рекорд по лъжи държат мормоните. Златните плочи на Книгата на Мормон още никой не е виждал. Приятно е на хората да живеят във воала на своите илюзии. Предпочитат да се борят със сенки, където победата се верифицира лично, за разлика от реалния свят, където други фактори издават присъдите.

Защото се държат за тяхната си само истина, която преживяват като техен собствен бог. Един бог - една истина, но понеже такава не може да има, гледат да се надвият едни други и да си докажат своето превъзходство. Това им дава самочувствие и вяра, а оттам сила да се утвърждават в един свят, който не е техен, а божи.