Incorrectus

Такъв човек трябва да наречем лъжец. Лъжците обаче са два типа: такива, които лъжат съзнателно с някаква цел и съответно не вярват в своите лъжи; такива, които лъжат несъзнателно, поради неинформираност, незнание...и съответно вярват в своите лъжи. За кой тип имате да пишете?

И според мен е така. За човека говорим. Възможността да се съпротивлява на инстинктите, да отменя тяхната принуда за по-висши цели, е отличителната черта на човека от останалия животински свят. Неконтролиран инстинкт, властващ на воля в човешката природа, е зло, не защото инстинктът е сам по себе си зло, а защото поне не е добро, ако човекът живее като животно. Обществото и цивилизацията биха били невъзможни, а човекът нямаше да живее в пълнотата на своята природа. Не че има някакво значение, въпрос на природа. Кант казва, че моралът е категорически императив. Моралът се противопоставя на инстинкта и най-великите в човешката история, обикновено са презирали инстинкта. Хубаво и приятно е да откраднеш, излъжеш..., за да се обогатиш, но това ще навреди на другия и затова няма да го направя, както ме тегли инстинктът. И понеже кражбата, лъжата и другите се правят тайно, пред своята или липсата на такава съвест, религиите ги залъгват, че всевиждащ съдник вижда, та белким се спрат. Така религиите опитват чрез лъжи и заблуди да очовечават принудително човека. В това отношение тяхната роля е положителна.

Да избиваш живи същества, да лъжеш и крадеш е естествено и нормално. Така ли е? Кажете сега, че насилието в света не съществува и никога не е съществувало, защото в "Божието творение няма "добро" и зло". Има! И още как! В Класическата валпургиева нощ ("Фауст") Мефистофел попада в компанията на сфинкси, сирени, ламии и др. антични чудовища. Те се държат с него нагло и Мефистофел е леко уплашен, защото не го зачитат за величество, а не го зачитат, защото не го познават. Не го познават, защото по тяхно време той не е съществувал. Не е съществувал, защото още не се е появило абсолютното добро – Христос и от него (Сатаната) един вид не е имало нужда. Това е разтърсващият резултат: абсолютното зло (Сатана) се появява, когато се появи абсолютното добро – Христос. Оттук следват важни изводи за живота и поведението на човека, доколкото лично аз разглеждам Христос и Сатана като символи. Прав сте, че Сатана подражава, така е. Но ако някой не иска да става жертва, трябва да различава не като се разграничава (от злото), както правят християните, и не като приписва злото само на другите (дяволи, врагове, еретици, комунисти, евреи…), а като го интегрира (злото) в себе си, т.е. като признае пред себе си, че злото е неизменна част от неговата природа.

Браво! Чудесна аргументирана забележка ми направихте, независимо за кой народ става въпрос! Въпрос на усет, а не толкова на технически средства, каквито при снимките на "Хан Аспарух" липсват. Прав сте, защото това е все пак най-добрият български, отразяващ средновековни събития, филм. Излишно е повече да го обсъждаме.

Това и много други: мечовете се гънеха нелепо; копията в битките съмнително леки, размахваха ги като перца; в екшън сцените единият чакаше другия да го удари и влизаха по споразумение в поединични схватки. Ужасът на средновековната сеч изобщо не може да се усети. Това най-добре е представено в началната сцена на "Гладиатор" - представено не като конкретика, а като усещане за тотална сеч. Във филма лично за мен най-приятно е дефилирането на армията на Погонат към Онгъла. Величествена гледка на сериозна армия.

Една от простотиите във филма беше, че в една от битките (по време на преселението) Аспарух водеше армията по риза и гологлав, на десетки метри пред останалите. Трогателна саможертва да се представиш като пушечно месо, прима мишена...Някой каза, че на филм било разрешено. Защо? Какво им пречи да представят обективно? В. Мутафчиева е знаела тези неща, не им ли е казала, че така не може? При Онгъла го бяха облекли вече. Йончев е точен наблюдател и думите му не може да се местят. Критиката срещу негови твърдения е обречена на неуспех и затова не разбирам защо в случая търсите да критикувате? Ваша си работа. Ако е само заради дискусията - добре; ако БД ви е по някаква причина симпатичен...и на мен ми е симпатичен, защото е умел популяризатор, но признавам, че е смехотворно да говори, без преди това да погледне текстове, които отдавна е забравил. Не може да го приемем (удивлението), защото българи и ромеи добре са се познавали. Това ми прилича на твърдението на С. Логотет, че през 913 г. Симеон разбрал за здравината на стените на Константинопол и се отказал от обсада.

Няма да ви кажа толкова лесно, защото не задавате въпрос. Освен това "Фауст" е моята тема и няма да кажа с една дума, защото най-вероятно ще се присмеете и отново ще ме пратите на доктор. Когато нещо не разбирате - питайте, а не обиждайте, за да видят всички светлината на християнството, която живее във вас. В противен случай с основание се опасяваме, че не само не разбирате от критика на текстове, но и от християнството все още нищо не сте прихванали, въпреки, че парадирате. Препоръчително е да започнете от началото. Трагедията на Фауст стартира при срещата със Земния дух. По превода на Кръстьо Станишев (Гьоте, Избрани творби, том 3, Народна култура, София, 1980) това е стр. 20.

Не разбирате, че всъщност говоря много позитивно. Не казвам сложни неща. Въпрос на чист поглед върху писанията и традицията, която не е само каноничната. Ако трябва да се сравнявам, по-скоро съм Фауст.

Преди вкусването човекът е пълен тъпанар. След това получава способност да знае, каквато Бог не разрешава. От Бог е безсмисленото блаженство, от Дявола е знанието. Не става роб на Дявола, защото е получил способност да знае. Сатаната обича да покорява силни и умни жертви. По тези въпроси много може да се научи от Гьоте. Фауст дори сключва договор с Мефистофел, но накрая Мефистофел не е победител. Дяволът е силен, но не е по-силен от човека. Бог е слаб и няма участие в света, защото както знаем, го е изоставил на Дявола. Впрочем, Бог и Дявол не са различни неща. В апокрифи съм срещал да наричат Дявола по-голям брат на Христос, а също че Христос се е родил под някаква сянка - по-големия си брат. Проблемът идва от вековната заблуда на християнството да разглежда Бог като добро, а Дявола като зло. В Стария завет не е така. Старозаветният Бог е смесен образ - ту добър и справедлив, ту зъл, нахален и подъл. Християните разделят образа на Бога, от което последствията никак не са приятни.

Човекът е много трудно способен на промени. Не ставаш, а си въобразяваш, че си станал. Така сме всички и това е полезно за личното и общественото здраве. В психологията това се нарича персона (маска), която всеки поддържа в отношенията с другите. Един вид съзнавано или несъзнавано лицемерие в отношенията, но забележете, форма на уважение към другите, с цената на потискане на част от собствената личност. Познавам един човек, който няма персона: говори това, което мисли, разбира се това не означава, че винаги е прав, напротив; прави непрекъснати забележки на другите, забележки, каквито обикновено се премълчават…Така влиза в непрекъснати дребнави конфликти, защото това е поведението на нахалния егоист, който не уважава личността на другия.

Че е труд, но ненаучен: авторът не схваща, че вяра и атеизъм са също и еднакво продукти на психиката, защото няма на какво друго да са, неразличими са от психиката; на вярата се противопоставя рационализмът, а не атеизмът; призовава абсурдно като аргументи в своя научен доклад Бог, Сатана...Евангелистки елементаризъм! Намерете и дайте нещо, писано от православен, за да бъде по-интересно, умно и трудно за критика.

Тук казвате нещо важно, на което си струва да се обърне внимание. От получените коментари, получателят не може да добие нищо друго, освен знание за мислите на подателя по обсъждания въпрос. Не може да добие знание за подателя. Честа грешка във форума и обикновеното общуване е, че на базата на чутото (прочетеното) хората си правят извод за непознатия, което е погрешно и съответно или той им става симпатичен, или не. Продължават да слушат (четат) като в първия случай поемат всичко безкритично, а във втория - свръхкритично. И в двата случая бъркат. Представите не са знание, а собствена дейност на ума, която не държи сметка на факти, данни и т.н.

Така е. Песимист съм относно възможностите на правилното знание. В края на краищата тръпката, за която пишете, е също признак на склонност към натъкмяване. Такава тръпка може да има, когато някой начинаещ още не е изчел и опознал изворите по даден въпрос, а съответно и авторитетната критика. Ако и след това тръпката се запази, човекът търси да изкаже нещо, което не се съдържа в текстовете, а само в неговите представи. С всичко друго, което казвате, съм съгласен.

Всеки, който казва нещо повече за този случай, отвъд сведението на Никиуски, фантазира. Средновековната наша история познаваме посредством обидно малко извори, за съжаление. Отидоха ни старите книги за варене на фанариотска ракия. Свидетели сме как умни и начетени хора (нямам предвид форума, а по принцип) са принудени да фантазират. Големият откривателски бум от края на 19 и нач. на 20 век вече отдавна премина. Както и да гледаме текстовете, каквото и да правим, те няма да се мултиплицират. Надяваме се на някой нов/стар каменен надпис, който да се появи от разкопки, защото таваните на църквите и скриновете на бабите вече отдавна са претърсени. Това нещастно фактическо положение обрича българските средновековни историци на едно нерадостно съществуване като специалисти, които не могат да се развиват в своята област. Истинските учени-откриватели измряха и сега ние - епигоните можем само подло да ги апострофираме.

Правильно! А фамилия Джугашвили - можно называть?

А що е достоверен исторически документ? Има ли напълно такъв? Създавате впечатление, че имате досег с тайно средство за познание на миналото, което не държи сметка на текстовете.

Като споменавате приписката, как обяснявате факта, че Сондоке (Сундика) има две жени (след покръстването), цялата му рода има християнски имена, а той не?

Има история, подкрепяща вашето предположение - Войтех и Бодин.

Да, изразявам мнение и даже се чудя защо се намесих в тази дискусия, при положение, че това не ме много интересува. Нямам нищо против да ме убедите, но на този етап не можете, защото не критикувате аргументи, а отговаряте с друг аргумент. Прав сте, че Хониат "под "България" разбира Македония, темата България". Въпросът е не толкова за обезлюдения Паристрион, а за Стара планина. Какви живеят там? Защо Акрополит говори само за българи? Не съм чел глобалната тема, за която пише Иванко и затова спирам тук.

Сигурно участват, но Хониат не може да се чете така: не ги свързва с мястото, а казва, че тези същите преди са били наричани мизи; Василий не може да остави завещание за евентуално бъдещо въстание на власите, а на българите; подиграва (Хониат) Исак Ангел, че набързо ( при първия поход) завладял въстаналите, а не с трудности и години наред, както Василий (очевидно говори за един и същи народ); варварите на Асен преминали Истър, съединили се със скитите (куманите, бел. моя) и се върнали после в своето отечество Мизия. Какви ще да са тези варвари с отечество Мизия - власи или мизи (българи)? Всъщност Хониат нарича мизи жителите на Северна България, докато другите (Тракия и Македония - днешните) нарича българи. Казва, че въстаналите опитвали да възстановят в едно властта на мизите и българите, както е било преди (всичко до тук е по памет от Хониат, търсети си цитатите, ако ви се занимава). Между другото, Хониат не обича Исак Ангел и естествено често се изказва злостно за въстаниците, но пък е много информиран за събитието и то информация от първа ръка. В кореспонденцията, както вече казах, се съдържат също сведения. Очевидно Калоян не може да бъде nobili viro в римски смисъл, както е наречен. Това първо писмо е дипломатическа заигравка, напълно безсмислено писмо. Калоян никак не го е взел на сериозно, защото му отговаря след 2 или 3 години, когато има известни трудности и опасения. Освен това папата казва, че бил чул за благородния произход. Става интересно, когато Калоян потвърждава това и заинтригуваният Инокентий поръчва да се издири в книгите наистина ли предците на Калоян са получили корона от Рим. Кои са неговите предци, Калоян сам си казва и не е нужно тук да гадаем знаел ли е Калоян или ние по-добре от него знаем кои са неговите предци. Ако Калоян по някаква дипломатическа причина послъгва, трябва да го разобличим, а ако не можем, не може да не следваме текста. И накрая в писмо на Инокентий до унгарския крал, когато дипломацията е вече активирана и сериозна, а Инокентий вероятно е получил вече проверена информация, Петър и Йоаниций са наречени произхождащи от рода на предишните царе и т.н.

У Хониат и кореспонденцията на Калоян с Инокентий има още ясна информация по много от засегнатите в тази тема въпроси, но ме е срам да казвам, защото мисля, че това, включително каквото казах за власите, е всеобщо известно.

Гугъл ме прати първо на текст на руски, който нямам време да проверявам дали е авторитетен. Смисълът е важен.

Калоян не е от Рим, още по-малко от благородно семейство на Рим, както твърди Инокентий, защото не знае латински. Неговият син, който и да е той, също не знае. Хониат казва за власите, че преди това са се наричали мизи, а Василий Българоубиец бил наредил в завещанието си в Состеновия манастир, какво да се прави, ако някога власите въстанат. Очевидно у Хониат власи по някаква причина = българи.

Да! Собствени продукти на ума, псевдологически, фантазми.

По-рано казах, че няма да ви преча да си пишете по темата, но тук не може да се подмине. Обръщам ви внимание само на най-фрапиращото. Как е възможно човек да има представа, повтарям представа за нещо, пък макар и вярна, и да има резултатна връзка с това нещо?