Incorrectus

От интернационализма по-крайно няма. Повече е даже от крайно, защото извън краищата на държавата изнася всички национални ценности, в далечна Москва ги праща. За глобализацията не мога да кажа. Не се е още превърнала в история като интернационализма, за да мога да кажа нещо за нея без псуване.

Невъзможно, защото са уникални. Та те са истински мъже, каквито вече не се раждат. Затова после на преден план излизат колективни норми на общественост: разни идеи - идеални...патерици. Групата и никой решават всичко и нищо, няма мъж, който да каже да или не и друг да го чуе и послуша. Трагедия! Нали не си мислите, че правя апология на патриотизма или на неговата липса? Но хайде стига, че ще почнем да развращаваме.

Приказвам всуе, защото вие не четете какво казвам. Не бъркам индивидуални обусловености (високо самочувствие, пренебрежение) с колективни такива (патриотизъм).

Сега остава да дефинираме понятието патриотизъм, защото възможно е да разбираме различни неща. Национализмът и либерализмът се появяват по времето и след Френската революция и във старото общество съсловието, а не родината определят принадлежност. Не отричам, че има примери за етнически и религиозно обусловено пренебрежение, но чак пък патриотизъм... На огромната част от въпросите, които задавате, turanaga_san, има точни и еднозначни отговори и вие ги знаете. Други са плод на вашето допускане. Не разбирам защо задавате въпросите? Хващам, разбира се, вашия строго реалистичен поглед върху въпроса, но възможност за отговор на допусканията не се предвижда.

По-скоро лабилен характер, поради което гордост, грижи, които предизвикват изнервяне, въпреки, че Лъв Дякон пише друго: http://oldru.narod.ru/biblio/ldt1_5.htm#04 Изпада обаче в истерия и дава нелепи закани срещу българите, които после подло изпълнява чрез русите. Или пък Лъв Дякон е попресилил, защото дава и други сведения за търпеливия към обиди характер на Никифор. Трудно е да се каже и най-добре е да не се правят психологически характеристики за личности и събития, за които нямаме възможност за първостепенни наблюдения. Изкушението обаче е голямо, защото политическата история се изчерпва и какво друго остава да се прави?

По-лош от национализма и расизма е комунистическият интернационализъм. Национализмът и расизмът поне признават и уважават, макар да противопоставят. Интернационализмът идиотски и нелепо заменя индивидуалното с общото, което така, както познаваме интернационализма, никак не е общо.

И ще си загубят властта, а не родината. Лесно сменят владетели (при Иван Асен II, "от Одрин до Драч"), лесно се преселват в друга държава (при Симеон) и отиват от една на друга служба (при Крум). Знаете, че може да се намерят и други примери за това. Въпросът е защо тръгват да се освобождават (Петър и Асен), при положение, че живеят в цивилизована държава и няма сведения много да са мъчени от ромеите, напротив, давани са им привилегии, поне при Василий. Очевидно поради личните амбиции и несъмнените качества на организатори на братята.

Същият проблем поставя и широко дискутираният въпрос за произхода на българите. Собствено научни причини за тотално издирване няма, следователно, ако направим аналогия с фиксацията в различните произходи на историчарите, ще стигнем до съвсем други причини, част от които вече са поставяни в други теми.

Няма нищо странно. През Средновековието понятието патриотизъм не съществува. Странното е, че и защо са тръгнали да се освобождават. Не поради патриотични и прочие съображения впрочем. По икономически и лични. Петър и Асен са били добри манипулатори на обществените настроения, както също водачите на Априлското въстание. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry75303

Съгласявам се. Проблем за Империята се създава едва в 893 г. Така е. Балансът между романтичност и реализъм е труден, още повече, че разполагаме преди всичко с романтични сведения за братята. Затова съм по принцип агностик.

Били са образовани ромеи и са се интересували преди всичко от своите текстове. Съдбата на учениците е различна: едни били закопнели за България, както е казано; други са продавани по робските тържища, после са откупени. Нямаме основание да смятаме, че продадените и откупени не са искали България, напротив. А политиката на Папството се мени като пролетния сняг, както и всяка друга политика. При тяхната мисия в Рим, книгите са приети и осветени. Т.е. според мен учениците идват в България с идеална цел.

Така е. Не казах за всички, а за защитничеството на хипотезите за произхода. Научните конференции са също форум, на който се изпояждат и преминават към аргументи ad hominem. Проблемът идва, когато трябва да се защити написаното, а тогава става ясно кой е способен да приеме чужди аргументи, съответно твърдоглаво да защитава позиции. Това говори за ненаучност, за егоистична привързаност към лични мнения, а не към знанието. Това имах предвид и отново подчертавам, че говоря по принцип. Няма да се разпростирам, защото пиша извън темата, ще кажа само, че симпатизирам на тюркската хипотеза, но това не ме прави привърженик и защитник. Хората защитават своите позиции, за да не би да ги обвинят, че са глупци, а не за друго. Може да се приеме някой чужд аргумент и от това не боли, не е страшно.

Но трябва да признаем, че е нечувана злобната налудност на един народ да се мисли богопомазан. Всичко тръгва още от шокиращата клетва: "И целият народ отговори и рече: кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни" (Матей 27:25), когато убиват невинен свят човек. Ако изключим съмнителната историческа достоверност на този момент, но вземем предвид несъмнената смислова стойност на този момент, защото Средновековието не разсъждава върху историческата истинност на евангелието, то евреите си заслужават съдбата и отношението на другите към тях.

Още по-точно е да се каже покоряване. Това се разбира от "Тактика" на Лъв VI: "...те (българите, бел. моя) са наши братя поради еднаквата вяра и обещават да слушат нашите съвети". Същото смята и конкуренцията: "Преди това достопочтимите епископи Формоза Портуенски и Павел Популонски,...когато се завърнали от покръстването на българите и от пълното им подчинение, при което последните били преклонили най-благочестиво главите си специално пред светата римска църква,..."(Анастасий Библиотекар). Със сигурност обаче братята са имали също идеални цели. Кои са надделявали (политическите или идеалните) е трудно да се каже, защото в житията и похвалите се набляга на техните идеални цели. За Кирил поне може да се твърди, защото има сведения, че е отказвал служебни политически постове, пък и учениците, след смъртта на Методий, се насочват към България, един вид изменяйки на политическата линия на империята. Това е коментирано и приживе, може да се предположи, Методий им е дал съвет да вървят в България. Интелектуалци от такъв ранг, особено Кирил, не виждам как ще изпаднат в пълно подчинение на дребнаво сметкаджийските хитрувания на която и да е власт.

Mersi beaucoup!

Това е постъпка на безсилен простак. Лично се съмнявам, че е било точно така, но не мога да докажа обратното. Петър е бил деликатен човек и би подмигнал снисходително на такова нещо. Симеон е бил унижаван интелигентно, т.е. по-жестоко (пример - писмо на Роман Лакапин) от неинтелигентен владетел, т.е. от неговите писари. Беснял е страшно от ярост и обида (писмо/а на Н. Мистик).

На Александър Цанков. По времето на Драган Цанков също има партизани, но политически. Терминът се използва. При Александър Цанков има "курс към въоръжено въстание", а шумкарите - въоръжените горски партизани се появяват по-късно. Във всички случаи терминът има негативно съдържание, макар след 9 септември пропагандата да твърди обратното. Не ми е ясен произходът на тази дума - партизанин?

От какво се спасявате?

Не го целях, но щом съм ви обидил, извинете! Няма как да не съм разбрал, защото прочетох. Мнението си за вашите текстове ще изкажа евентуално при друг повод. Сега обръщам внимание на най-фрапиращото - "царската" титла на Аспарух. Теофан нарича българите "мръсен народ". Лъв VI Философ ("Тактика") казва: "...ние вече не мислим да се въоръжаваме срещу тях (българите, бел. моя), тъй като против бога вече бихме предприели военни действия против тях." Огромна разлика в отношението, лицемерна, защото въоръжаването и кланетата продължават, но тук става въпрос за форма на престиж, какъвто Аспарух няма. Знаете, че границата може да се пази и от един шинел. Защо тогава говорите за унижение? Кой пред кого има респект? Руските бандити създават проблем. С унгарската опасност Петър се справя по един допустим начин. Обратното. Изворите познавам, но историческите факти не си и помислям, че познавам.

Първи (от нашите владетели) най-престижен брак, патриаршеска титла, мек и религиозен характер, кротост - все качества, които го правят обичан, цивилизован владетел. За съжаление, цивилизациите се унищожават от варвари.

Вие пишете без преди това да четете изворите. Къде пише за двуделен народ, за боляри, а също за демонстративен поход? Лъв Дякон казва, че самият Никифор се бил упрашил да не прати своята войска на заколение през проходите. Поизсилил се е малко с обидите. Петър управлява дълго и в голямата част от своето управление запазва оптималните български територии. Той е първият български цар, а не Симеон, който е самозванец и т.н.

Не вярвам да са имали илюзии относно неговия морал, дори в началото на неговото управление. Подигравал е Лъв VI и е презирал Роман Лакапин. Моралът в тези среди е нелепост, с която се залъгват масите, но няма силата на аргумент при вземането на решения. Действал е неморално като всяка могъща средновековна царска особа. А за пропагандата, няма спор.

Терминът българин е политически. Произходът на телата на българите обаче е въпрос биологически. Собственото етническо име българин се среща в определени текстови документи, археологически находки, които фиксират време и място. Никъде другаде не се съдържа, освен във фиксираните сведения, които в бъдеще могат да се увеличават от нови находки. Не се задоволявате (не вие лично, а по принцип) с наличното, което очевидно е недостатъчно за окончателен отговор, а продължавате да теглите назад във времето и да търсите начална точка на произход. Няма да успеете (отново не визирам лично вас), това ми беше идеята. Началната точка се решава не със средствата на историята, която не борави с неясни и фиктивни сведения, защото борави с доказателства. Началната точка се решава със средствата на биологията, която се произнася за действителното начало на човешкия род. Другото е бъркане в тъмното и вадене от хаоса на исторически засвидетелствани етнически наименования, които не визират произход, а визират политическа принадлежност. При това предадени на различни езици от компетентни, некомпетентни или недоказуемо компетентни древни автори. На последно място, заливащата емоционалност, с която се дискутира по въпроса за произхода на българите, забиването на всяка тема в тази посока, ахкането и охкането, обидите, говорят за ирационалност, чувственост, а не разумен подход по въпроса. Учени, които се аргументират със своите чувства, са нерадостна гледка. Нямат избор, защото наистина няма достатъчно данни за категорични изводи. Като няма, но на тях им се иска да има, да открият такива, дават чувствена аргументация или защита срещу противната чувствена атака, защото умът е безсилен. Безсилен е, защото не признава, че няма възможност да се докаже, не заради друго.

Тук съм по-скоро съгласен с Данаил. В разговори с учените евреи (първосвещеника) и с Пилат, Иисус е крайно мълчалив (предпазлив?). В разговори с учениците-рибари, самарянката...преиграва. Това е признак на слабост - човешка слабост, простима слабост, но все пак неподходяща за човек от неговия ранг. Силният мери сили със силните, а не се препоръчва пред слабите. Тук нямам никакво намерение да го съдя, напротив. Споделям впечатление. Човешките негови слабости го правят реален образ.

Произходът на един народ, особено когато няма сигурни писмени сведения (за кой народ има?), е предмет биологически, а не исторически. Историците в такива разговори не участват. Ще теглят назад във времето и до Адама трябва да стигнат. Въпрос на сантиментална привързаност към една хипотеза, която упражнява емоционално, а не познавателно влияние върху привържениците.