Incorrectus

Модерните идеи за правата на отделния човек, за пазарната икономика... се появяват след 1789 г. През XIX век е разцветът на патриотизма в Европа и то сред несвободни територии: А.Мицкевич, Мацини, Гарибалди, а у нас Левски са пример за патриоти. Не може да търсим някакви изявени патриоти в благоденстващи страни, а само в потиснати в някакъв смисъл и още нещо, според мен много важно, което вече беше казвано, но не му се обърна внимание: не може да търсим самоотвержен борец за свобода, права на хората... във време и място, където няма дори идея за индивидуална свобода, защото всички общества са корпоративни и се базират на някаква стадна идеология, както е през Средновековието.

Някъде беше казано, сега нямам време да проверявам точно къде, за "онзи прочут Самуил, който и до днес е в устата на българите" (цит. по памет). Това ми дава основание да кажа, че според мен при много подобни събития в Средновековието става въпрос по-скоро за героичен мотив на поведение. Нека направим някакво разграничение между героизъм и патриотизъм. Героичният мотив е основен в древните митове и приказки, но при него става въпрос за индивидуална инициация, порастване на момчето, което трябва да се справи с трудности, за да докаже, че вече е мъж. Да, понякога в приказките народът трябва да се спасява от зъл дракон, който държи водата и др. подобни, но винаги става въпрос за битието и преживяването в един опасен свят. При патриотизма става въпрос за героизъм, при който целта е свобода на мисълта, чувствата, убежденията...все неща, които не визират пряко оцеляването. Защото въпросът за глада и оцеляването, най-страшните болести, се решава с индустриализацията. Така на дневен ред идват въпросите на психологическата свобода, които са обект на действие на патриотизма.

Държа отново да подчертая, че идентификациите са нещо нормално. Дори животните странят от други видове и се придържат към своя. Това е въпрос на инстинкт. Знаете аргумента на Бернщайн, че крайната цел на социализма/комунизма е нищо, важен е пътят към...(по памет). В примерите, които дава Историк, целта се мотивира от други предпоставки. Понеже най-съмнителни да не би наистина да са патриоти са Ивайло и Жана д'Арк, смятам, че не са, защото действат тласкани от религиозен стимул - привиждали им се светии и т.н. При патриотизма няма стимул, няма награда, а чиста саможертва. Кристалният патриотизъм на Левски е невъзможен в старите корпоративни общества. Ивайло ще освободи хората от татарите, но те си остават експлоатирани от болярите. От Джон Лок, Русо, Волтер и др. насам е възможно да се говори и желае личната, индивидуалната свобода в рамките, разбира се на закона, което е целта на патриотизма. Дори античната демокрация е нелепост в едно робовладелско общество. Не че днес либерализмът е цъфнал и вързал, но няма алтернатива като идеология. Неговите слабости са слабости на хората, но не и на системата.

Преди време един образован немец ми каза, че в своята история немците никога не са се клали така, както са се клали славяните помежду си. Няма да забравя тази откровена лъжа, защото не е важно как мисли по въпроса конкретният немец, а дали и другите немци не мислят по същия начин. Аз славянин не се чувствам, но няма значение, към славянския свят обикновено ни причисляват. Казвам това във връзка с моето мнение, че патриотизмът е политическото психологическо оръжие на третото съсловие в борбата срещу аристократическите привилегии. В този смисъл патриотизмът наистина предхожда класическите нации, но те са по-скоро плод на индустриалните, а не на политическите промени. Както е известно Европа е преживяла в Новото време три типа революции: религиозни, политически, индустриална. От първите два типа резултатите са нищожни. Всичко приключва с невиждани кланета, а първоначалните благородни идеи се изкривяват тотално. Патриотизмът е реакция срещу консерватизма, който е преимуществено аристократичен, т.е. монархически. На другия полюс е либерализмът, който е републикански и негови привърженици са непривилегированите от третото съсловие. По времето на т.нар. френски религиозни войни се появява Марсилезата, лозунгът, знамето...Наполеон е носител на идеите на революцията, но също той е основен виновник за тяхното фиаско, защото именно той ликвидира революцията и преминава към един прикрит, всъщност много явен монархизъм. За себе си нямам ясно виждане как и какво конкретно предизвиква появата на класическия патриотизъм. Тук нахвърлях някакви мисли по въпроса, които са неподредени и незавършени. Възможно е в следващи дискусии да си потвърдя убежденията или да се откажа от тях. Така или иначе патриотизмът е импулс, особено чувство, което се появява неизвестно откъде и обхваща съзнанието на масите. Нациите обаче са плод на индустриалната революция, която за разлика от другите две, наистина промени света. Действащите лица в индустриалната революция са представителите на третото съсловие, а техен психологически инструмент е патриотизмът - мекият и благороден вариант на национализма (негов краен, негативен вариант е шовинизмът). Третото съсловие и борбата за неговите равни права с аристокрацията обаче се появяват около XVIII в. и затова твърдя, че тогава се появява и патриотизмът.

Патриотизмът е феномен на Новото време, на либерализма, на новото отношение към човека, който вече не е оплетен от социални привилегии или тегоби по рождение, а се ражда свободен или поне така се смята. Някаква форма на патриотизъм може да се открие при Борис, който работи върху идеята за националната държава - пълнота на духовната власт, писменост и култура на говорим език. Пълнотата на властите, както е известно, получава неговият внук Петър.

Така е, прав сте! Употребих "мързеливи" съобразно цялостната идея на конкретния мой отговор. Т.е. мързеливият човек е мързелив понякога, защото не иска да си разваля удобния рахатлък. Да тръгнеш срещу традицията е трудно и тежко. По-удобно е да имаш поднесени истини (катехизисът), отколкото сам да търсиш истини. А за другото...не съм мистик и нямам никакви илюзии, че съм притежател на каквито и да било истини. Споделям мнения по въпросите, които ме интересуват. От него са събирали също отците на църквата. Някои от тях са признати за авторитети, а други са забравени. Авторитетните са догматизирани впоследствие. Поинтересувайте се за последните дни на Ангелския доктор. Казвал е, че всичко написано до този момент от него е нищо.

Ето тук, темата за Кирил и Методий, #134 и следващите, докъдето прецените. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3656&st=120

Съгласен съм с Armand. През Средновековието могат да се открият много примери за идентификации с етнос, религия и други, и това е нещо напълно нормално. Противното би било нелепо. Няма да открием обаче истински патриотизъм, какъвто го познаваме от по-късно време, а именно себеотрицание до смърт, в името на другите или Родината. Истинският патриотизъм е чист идеализъм. Чист идеализъм през Средновековието може да се открие по отношение на религията, но не и по отношение на Родината. Има доста примери за религиозен идеализъм, когато еретици (например В. Врач) умират в името на своите убеждения. Не се сещам за нито един случай на същински патриотизъм - себеотрицание в името на Родината и нейното бъдеще. Ако знаете, казвайте.

По въпроса за патриотизма беше разисквано на друго, неподходящо място, някъде в раздела Средновековна история. Ако администраторите преценят, нека прехвърлят онези разисквания тук и след това да изтрият този мой пост.

Напротив! Би било похвално ако Данаил съумее да развълнува нечия вярваща душа. Учението на Иисус се съдържа в каноническата и неканоническата литература. Църковниците се държат през вековете като мързеливи и злобни деца, които не желаят да научат нещо повече от това, което пише в катехизиса, но и на другите забраняват да учат. Да знаеш повече е трудно, тежко и несигурно. Разваля се вярата, пропадат илюзиите, изчезват опорите и човекът е принуден със собствената си глава да мисли. Отвътре обаче идват несигурност и постоянни съмнения, на които ни една книга не дава отговор. Богохулно е да се вярва, че Бог е дал всичко чрез писанието, че древни старци са фиксирали изчерпателно на съборите неведомите божии пътища, а сега ние като идиоти просто да повтаряме стари фрази. Бог да не е Бог на мъртви, както е казано, на живи е! Писанието е за поучение, животът е за изпълнение, а Бог, налага се да признаят вярващите, не е литературен герой, а жива реалност, която не се учи от човешки писания.

Ще си има християнско учение, но няма да има християнска религия, институция... Епископите ще ги пенсионират, с имотите какво ще се прави, не знам? Свещениците, които са здравото тяло на църквата, ще се специализират в нещо друго, мнозина ще могат много успешно да работят като психолози или педагози. Ден до пладне и хилядолетният шум ще утихне.

Тук се налага да се попита: Кой е усещал вонята на кралиците, щом те сами не са я забелязвали (нюхали), за да понечат да се измият? Кой е нареждал да се излива одеколон, вероятно слугите? А може би придворният шут или философ? Те чистоплътни ли са били, щом величеството не е? Кой проявява желание да диша нормално в нормативната смрад, налагана от кралиците?

Най-могъщият от всички - Калоян - също е имал страшни проблеми с маджарите. Някой да каже, че Калоян е бил слаб владетел? Караконджур да даде аргументи за своето последно твърдение, защото в противен случай неговото твърдение го опровергава. Това, че Петър управлява много дълго, никак не говори лошо за него. Фаталното за съдбата на България се случва през 1018 година, а не в 969 или 971 г. Вътрешни проблеми е имал известни, но ги е решил по някакви начини. Външните проблеми обаче не се решават само от него, защото в тях са замесени и външни величества. Петър или който и да е друг, да не би да е arbiter mundi?

Много пъти е казвано на форума, но явно трябва да се повтаря. Името не казва нищо за произхода и принадлежността на човека. По тази нелепа логика половината от нашите царе са евреи, а другата половина гърци, защото носят еврейски и гръцки имена. Има една част трудно определими. Някои пък крайно заблудени същества казват, че Самуил е арменец?! Не е арменец, не е българин, евреин е! Баян (Батбаян) аварин ли е, понеже има един такъв аварски вожд. Фердинанд български цар ли е и задължително ли е народът да е от същата кръв като царя? Примерите са безброй. В писмото на Теофилакт до Петър се споменава някой си еретик Теревинт, наричан Буда. Ако след хиляда години някой пишман историк попадне на този псевдоним, трябва ли да заключи, че тукашният свят съдържа своя произход в будисткия народ и кой е този народ - индуси, тибетци, монголци...? Да се смесват името със същността (във философски смисъл) е форма на пълно логическо невежество.

Такааа! Ха сега четете тук. Нарича се абдест, има и гусул абдест. Непроверена откъде идва, но собствено религиозна информация. Излиза и на други сайтове. http://muslims50.hit.bg/arhiv/chistota.htm http://namaz.free.bg/ Хърс, а ти този път гледай, т.е. чети, а не слушай, защото със слушане няма да разбереш, а не ми се иска да се чувстваш разочарован.

Ползвам средства за информация, които обобщават. Нямам време и не съм чак толкова див да тичам всичко да проверявам лично. Че евреите и повече от 500 години не са имали държава, но не са се оставили да подивеят.

Мен ме хваща срам като си помисля, че почти съвременници на нашата Светая Светих (Историята на Паисий) са например Монтескьо и Волтер. Нищо, че там не са се къпали. В края на краищата личната хигиена си е личен избор, но социалната мръсотия и вопиещото невежество на обществото трудно се търпят, защото в една държава може да се случи да се родят и по-спретнати хора. В Европа през вековете се стараят да изчистят (в преносен смисъл) общия дом, у нас традиционно изхвърлят боклуците на улицата.

Ще отречете ли, че по религиозни причини турците са по-чистоплътни от нашите, също по религиозни причини. Тези 500 години подивяване са заради липсата на държава, която да закриля, стимилира култура, интелигенция и т.н. Я сравнете какви ги плещи поп Пунчо или онзи с "Видрицата", с литературата от XIV век. Казват - пишели просто за простия народ! Толкова са си можели. При подобни условия евреите например, не са се оставили да подивеят. Нашита така и така не се интегрират с турците и не приемат масово исляма, следователно не можем да им приписваме качествата или недостатъците на турците. Потенция несъмнена е имал този народ, но на два пъти му резват крилата и повече няма да се свести. Имам предвид XIV век и 1919 г. Няма какво да си представяме величие там, където го няма, като си знаем, че дивочата си е наша собствена.

Преди време един старец ми каза, че ще пропусне да се окъпе за Гергьовден, защото ще му дойде насметено за Димитровден.

Опосредствено. Пряко е съзерцанието, при което въпроси не възникват. Особено пък относно предполагаеми обекти-създатели (Бог?), които никой никога не е виждал, за да има възможност да си ги представя после. Чиста фантазия, която се съдържа единствено в човешкия ум и за нейното съществуване отговарят психологически предпоставки. Смисълът е индивидуално самозалъгване. Като е решил някой да се спасява, мечтае да се спаси от тегоби, но не му се ще да се спаси от благородни човеколюбиви мисли по свят и хора, защото те му се струват смислени. Хитрува човекът като малко дете и търси леснията, опиянява се от приятното. Така спасението става невъзможно, каквото впрочем е.

Киртаци не ги нарекох, но наистина не бях изчерпателен. Въпросът към папата категорично означава, че поне Борис и неговото близко обкръжение, слава богу, са се къпали редовно. Ще се съгласите, че въпросът не е даже и толкова в къпането, защото циганите също ходят на обществена баня. Имам наблюдение над един прадядо, две баби и един дядо. Живееха традиционно и се миеха само когато им кажат по-младите. Около животните, нивите, а тогава конете, преселванията насам-натам..., край традиционно живеещите българи е мръсно и нечисто, а цивилизованият градски жител, образован и възпитаван в традиции други, няма как иначе да се отнася. Позволявам си да приема казаното от Теофан, а не да го отхвърля, само защото е наистина обидно. В края на краищата така си живеят българите през вековете, наедно с кравите и ако вие не сте твърде млад, не може да не знаете това и от лични наблюдения.

Вероятно трябва да го разбираме буквално. По-добре от нас е знаел как са изглеждали българите. На мен ми е безразлично ако в своя произход моят народ се е разхождал насам-натам некъпан и Теофан естествено ги е нарекъл нечисти в буквален, а не в преносен смисъл. Не ми е безразлично обаче, когато хуните незаслужено се наричат измет, а нашите не се виждат, понеже са наши. Разбира се иска ми се да са изглеждали като стройни сарматски юнаци, ама знам ли?! Не бих го казал, защото Теофан ме смущава.

Как си изкълчват езика и ръката да напишат йудеизъм?!

Наричан нееднократно от Теофан мръсен и нечист народ.

Няма го. Разполагам патриотизма между Френската революция и края на Първата св. война. После угасва. Така е. Колективно обаче не означава механичен аритметичен сбор от индивидуалности, а напротив - замазана индивидуалност, обсебеност на масите от несъзнавана за индивида чувственост, която тласка към погроми, не защото е чувственост, а защото не се съзнава и поради това не се владее.