Отиди на
Форум "Наука"

neistorik

Потребител
  • Брой отговори

    30
  • Регистрация

  • Последен вход

Всичко за neistorik

Лична информация

  • Пол
    Мъж

neistorik's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

1

Репутация

  1. Билет за вход 15лв. Свободни дни няма. За едно семейство с едно дете излиза около 40 лв. Посещението на британския музей е безплатно. Историческия музей в Атина е 8 евро. Все пак това е една малка църквичка от 40 кв.м. площ. Приятно опресняване на паметта.
  2. Аз поне не знам друг такъв случай в Българската история. Относно правната стойност, не знам да има писано законодателство в ПБЦ. Съгласно Византийското, Самуил не може да бъде цар, а е обикновен узурпатор. Това за действия от името на Роман не звучи сериозно, а пък това че Роман няма деца няма никакво значение. Всъщност стой въпроса като какъв е бил възприеман Самуил от Византия. Василий ІІ жени сестра си за Киевския княз. Би ли я оженил за Самуил. Защо ли постъпва така жестоко с българските войници.
  3. Опитах се да намеря нещо повече писано в форумите за Самуил, но се оказва че се споменава основно по повод Македония. Но един въпрос остава неизяснен за мен, как точно Самуил взема власта. Как след великата династия на Борис, Симеон, Петър се появява Самуил, които е никой. Нямало ли е други наследници, това е била голяма династия. Това което съм чел е или недостатъчно, или просто смешно. Едно от тях е че Роман бил скопец и оставил власта в ръцете на Самуил защото нямало кои да продължи рода му. На други места просто обясняват че Роман приятелски сдал власта на Самуил. Но аз си мисля че власт не дава лесно. Въобще идването на Самуил как се вписва в традициите на наследяването при династиите в България.
  4. Не знам защо но имам усещането че всичко което чета по темата Македония е от някаква отминала епоха, нещо много старо, носталгично и мухлясало. Всичко се крепи на митове и стереотипи в които няма нищо съвременно, сякаш живеем между балканската и ВСВ. Същото чувство оставя и този македонски журналист. Аз лично не можах да разбера какво е виждането му за Македония и за отношенията и с България. Няма ли някои да напише нещо съвременно, без да се набъркват знайни и незнайни герои от македонския епос. Непрекъснато се влиза в спорове които от самото начало са безнадеждни. Всеки творящ по тази тема подхожда изключително емоционално, всеки чете само фактиите които са изгодни за неговото мнение. Историята на македония, особено след 1912 г. е изключително сложна и объркана, че без един беспристрастен прочит се стига до нещата които можем да прочетем по форумите в българия, македония, гърция и сърбия. Преди няколко години имах следния случай. Отиваме на македонската граница при делчево и тя се оказва затворена. Обаждаме се в македония, питаме митничари и полицаи и никой не може да каже кога границата ще бъде отворена. Обаждам се в Външно министерство, където ни свързват с човека отговарящ заа Македония. Той разбира се нищо не знае, но на въпроса дали не може да направи нещо той отговори че Македония е суверенна държава и може да прави със своите граници каквото си иска. Това беше почти буквалния отговор. Впоследствие се оказа че е имало свлачище и пътя е бил затворен. Тогава за пръв път разбрах че това не е държавата от разговорите на маса и че всеки които я посещава или има взаимоотношения с нея и дължи съответното уважение. Същото уважение трябва да имаме и към хората които я населяват. Както ние, българите, можем да правим каквото си искаме с нашите граници, както искаме да ни уважават, така трябва да се държим и ние към останалите, в случая Македония. А междудържавните отношения се градят на реципрочността. Ние ги уважаваме, те ни уважават. Ние ги наричаме "тъпи кратуни", те казват че сме турци и т.н. . Може би ако всички осъзнаем необходимостта от уважение, разсъжденията на тема Македония ще придобият друг, по съвременен вид.
  5. Но дори и самото християнство е един сложен процес на трасформация на обществото. На Византия са и нужни столетия за да наложи християнството и да скъса с езическите вярвания и обичаи. Доказателство са десетките закони които регулират религията и наказват езичеството. Но в българия дори няма такава регулация. При ниска степен на развитие и липса на образователни институции въвеждането на една нова релия изключително трудно. Не напразно едно от първите неща които прави патриарх Фотий е да преведе каноничното законодателство на славянски. Този факт, извън темата, говори за много неща. Първо - преводи от гръцки на славянски са се правели не само в българската държава, но и в самият Константинопол. Второ-Това е първото писано законодателство по българските земи Трето - въвеждането на християнството е политически акт на Византийската империя.
  6. Точно от това време са и опитите на българите да бъде направвен търг за въпросната магистрала, но уви , всякакви чужди елементи ни пречат да сътворим поредното българско чудо. Така в пордължение на столетия ние обяваваме търгове, кои от кои по добри, а онези нещастници евреите и други подобни ни пречат.
  7. Темата наистина е за националноцентризма. Симеон наистина разширява българската територия, но дали е бил в състояние да я запълни с "народност" и български етнос. Мисля че не напразно се обявава за цар на българи и гърци. Може би традицията не е позволявала да бъдат изброени всички други народности които са под негова власт. Религията в случая е обединяващия елемент. Да не забравяме че Симеон е първия образован български владетел. Но това е друга тема - за зависимостта между нивото на образованост и следите които оставя в историята един цар/император/. Въпроса е до каква степен новоприсъединените територии се "национализират". Има ли изобщо някаква връзка между присъединетата територия и народността / националността /. Това е най силно изразено при големите империи. Какво обединява Визатия при Юстиниан, когато владее цялото средиземноморие.
  8. Народността не може да се отрече. Наистина много от средновековните държави са по "национални" от други. Но народността трябва да е обект на количествени анализи. Факт е че народността оказва съществено влияние върху развитието на империите. Византия само за 2 века се елинизира. България се славянизира, т.е господстващ става славянският език. Народността е може би най-силния носител на културата. Византийската култура е силно повлиана от елинистичните традиции, които се изразяват и в различията в християнството между Константинопол и Рим. Елинистичната традиция, води до демократизация на източното православие.
  9. Дали ще го наречем националноцентризъм или по друг начин проблема с историята го има. Един ден порастваш, научаваш и виждаш други неща от тия които са превърнали нашата история в клише и започваш да се чувстваш излъган. Този низ от велики неща които непрекъснато са ни се случвали се разбиват на пух и прах когато например посетиш националния исторически музей и разбереш че няма запазен нито един писмен източник/освен някой скален надпис/ от времето на ПБЦ. А въпросите следват един след друг и се сблъскват с клишетата които сме учили и които съвременната /популярната / историческа наука подържа. Въпреки че в последно време се намират и доста по различни мнения, основно на млади историци проблема си остава. За българската държава се говори като за национална от самото и съдаване. Получава се объркване в начина на възприемане на времето в което са се развивали събитията. Така например не мога да разбера защо не се казва нищо за това че българската държава е империя, а империите не се интересуват както от националност, така и от народност. Те се интересуват от своето разширяване. Смисъла на империята е в непрекъснатото увеличаване на територията, където населението е вторичен фактор. Всички средновековни империи са мултинационални. Когато по форумите се дискутира за това дали гърците са наследници на византия, мненията са отрицателни, докато за българите въобще не се поставя въпроса за това дали сме наследници на ПБЦ. Всъщност по времето на ПБЦ българия е на три морета. Но защо гърците не са наследници на византия а ние сме такива на ПБЦ. Надявам се дискусията да продължи.
  10. Една мноого добра книга за черно море
  11. Само забравяш Велика България . Какво конкретно разбираш под традиционна българска кухня.
  12. от wikipedia През 1708 г. руският цар Петър I еднолично решава да придаде на кирилицата вид, максимално близък до латиницата. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите. Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името "гражданский шрифт". Гражданският шрифт е известен днес като "кирилица" и е в основата на всички кирилски азбуки. Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука и има огромни последствия, които се чувстват и до днес. Естественото развитие на кирилицата е прекратено (на средновековния етап, на който тя тогава се намира) и, прескачайки Възраждането, е изравнено с къснобароковата латинска типография. По този начин, за разлика напр. от гръцката азбука, съвременната кирилица няма собствени принципи за употреба на серифи, форма и дебелина на отделните черти от буквите и т.н., а използва тези на латинската типография. Фактът, че новите компютърни шрифтове се разработват на основата на латински шрифтове, продължава да допринася и в днешно време за визуалната латинизация на кирилицата. Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на 19 в., е старата славянска азбука, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през 14-15 в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.
  13. Не можах да разбера дали всички догадки са на база тълкованието на преписвача на този текст. Оригинала явно не съществува. Доколко така наречените преписвачи са били наясно с произхода на буквите които виждат.
  14. В египет са имали по три реколти жито. През 750 г. арабите превземат Египет и хляба за първи път от основавенето на Константинопол започва да се плаща. Тогава за първи път се появяват проблеми с доставките. Москва и Берлин по онова време ги е нямало на картата а Рим е бил на само 20-30 км. от морето а и Тибър се е ползвала за воден път. Лондон е само на 40 км от брега и р.Темза е до ден днешен е плавателна. Всъщност при последните два града реките са играли роля на естествени пристанища, каквото е Златния рог в Костантинопол.
  15. За да стигнем до някаква отправна точка сигурно трябва да открием някакви предимства на София пред всички градове по пътя от Рим до Багдат. Избора на нов център на империята е зависел от размера и. Колкото по голяма става, тоакова е по богата и по трудно управляема. Големината на империята е започнала да създава проблеми с управлението и поради това Диоклециян я разделя на две, като една от столиците е в Измир /Турция/, а друганта в Рим. Константин осъзнава че разделянето не е добро решение. Рим е твърде далече от Мала Азия за да може тези територии да се управляват ефективно, и се стига до избора на Византион. Може би от гледна точка на съществуваща инфраструктура София е по подходяща, но от стратегическа не е. Освен това житото за изхранване на столлиците / Рим и Константинопол/ е доставяно от Египет, а както знаем хляба е бил безплатен за гражданите на Константинопол до 750г. и задължението за осигуряването му е било на императора. Това означава че на новия център на империята и е било нужно море. Море е било нужно и за превозването на армията. Въпроса е възможно ли е да изберат нова столица на място без излаз на море. Другия важен въпрос е климата. София е чувствително по студено място от Константинопол което мисля също е проблем.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...