neistorik

Билет за вход 15лв. Свободни дни няма. За едно семейство с едно дете излиза около 40 лв. Посещението на британския музей е безплатно. Историческия музей в Атина е 8 евро. Все пак това е една малка църквичка от 40 кв.м. площ. Приятно опресняване на паметта.

Аз поне не знам друг такъв случай в Българската история. Относно правната стойност, не знам да има писано законодателство в ПБЦ. Съгласно Византийското, Самуил не може да бъде цар, а е обикновен узурпатор. Това за действия от името на Роман не звучи сериозно, а пък това че Роман няма деца няма никакво значение. Всъщност стой въпроса като какъв е бил възприеман Самуил от Византия. Василий ІІ жени сестра си за Киевския княз. Би ли я оженил за Самуил. Защо ли постъпва така жестоко с българските войници.

Опитах се да намеря нещо повече писано в форумите за Самуил, но се оказва че се споменава основно по повод Македония. Но един въпрос остава неизяснен за мен, как точно Самуил взема власта. Как след великата династия на Борис, Симеон, Петър се появява Самуил, които е никой. Нямало ли е други наследници, това е била голяма династия. Това което съм чел е или недостатъчно, или просто смешно. Едно от тях е че Роман бил скопец и оставил власта в ръцете на Самуил защото нямало кои да продължи рода му. На други места просто обясняват че Роман приятелски сдал власта на Самуил. Но аз си мисля че власт не дава лесно. Въобще идването на Самуил как се вписва в традициите на наследяването при династиите в България.

Не знам защо но имам усещането че всичко което чета по темата Македония е от някаква отминала епоха, нещо много старо, носталгично и мухлясало. Всичко се крепи на митове и стереотипи в които няма нищо съвременно, сякаш живеем между балканската и ВСВ. Същото чувство оставя и този македонски журналист. Аз лично не можах да разбера какво е виждането му за Македония и за отношенията и с България. Няма ли някои да напише нещо съвременно, без да се набъркват знайни и незнайни герои от македонския епос. Непрекъснато се влиза в спорове които от самото начало са безнадеждни. Всеки творящ по тази тема подхожда изключително емоционално, всеки чете само фактиите които са изгодни за неговото мнение. Историята на македония, особено след 1912 г. е изключително сложна и объркана, че без един беспристрастен прочит се стига до нещата които можем да прочетем по форумите в българия, македония, гърция и сърбия. Преди няколко години имах следния случай. Отиваме на македонската граница при делчево и тя се оказва затворена. Обаждаме се в македония, питаме митничари и полицаи и никой не може да каже кога границата ще бъде отворена. Обаждам се в Външно министерство, където ни свързват с човека отговарящ заа Македония. Той разбира се нищо не знае, но на въпроса дали не може да направи нещо той отговори че Македония е суверенна държава и може да прави със своите граници каквото си иска. Това беше почти буквалния отговор. Впоследствие се оказа че е имало свлачище и пътя е бил затворен. Тогава за пръв път разбрах че това не е държавата от разговорите на маса и че всеки които я посещава или има взаимоотношения с нея и дължи съответното уважение. Същото уважение трябва да имаме и към хората които я населяват. Както ние, българите, можем да правим каквото си искаме с нашите граници, както искаме да ни уважават, така трябва да се държим и ние към останалите, в случая Македония. А междудържавните отношения се градят на реципрочността. Ние ги уважаваме, те ни уважават. Ние ги наричаме "тъпи кратуни", те казват че сме турци и т.н. . Може би ако всички осъзнаем необходимостта от уважение, разсъжденията на тема Македония ще придобият друг, по съвременен вид.

Но дори и самото християнство е един сложен процес на трасформация на обществото. На Византия са и нужни столетия за да наложи християнството и да скъса с езическите вярвания и обичаи. Доказателство са десетките закони които регулират религията и наказват езичеството. Но в българия дори няма такава регулация. При ниска степен на развитие и липса на образователни институции въвеждането на една нова релия изключително трудно. Не напразно едно от първите неща които прави патриарх Фотий е да преведе каноничното законодателство на славянски. Този факт, извън темата, говори за много неща. Първо - преводи от гръцки на славянски са се правели не само в българската държава, но и в самият Константинопол. Второ-Това е първото писано законодателство по българските земи Трето - въвеждането на християнството е политически акт на Византийската империя.

Точно от това време са и опитите на българите да бъде направвен търг за въпросната магистрала, но уви , всякакви чужди елементи ни пречат да сътворим поредното българско чудо. Така в пордължение на столетия ние обяваваме търгове, кои от кои по добри, а онези нещастници евреите и други подобни ни пречат.

Темата наистина е за националноцентризма. Симеон наистина разширява българската територия, но дали е бил в състояние да я запълни с "народност" и български етнос. Мисля че не напразно се обявава за цар на българи и гърци. Може би традицията не е позволявала да бъдат изброени всички други народности които са под негова власт. Религията в случая е обединяващия елемент. Да не забравяме че Симеон е първия образован български владетел. Но това е друга тема - за зависимостта между нивото на образованост и следите които оставя в историята един цар/император/. Въпроса е до каква степен новоприсъединените територии се "национализират". Има ли изобщо някаква връзка между присъединетата територия и народността / националността /. Това е най силно изразено при големите империи. Какво обединява Визатия при Юстиниан, когато владее цялото средиземноморие.

Народността не може да се отрече. Наистина много от средновековните държави са по "национални" от други. Но народността трябва да е обект на количествени анализи. Факт е че народността оказва съществено влияние върху развитието на империите. Византия само за 2 века се елинизира. България се славянизира, т.е господстващ става славянският език. Народността е може би най-силния носител на културата. Византийската култура е силно повлиана от елинистичните традиции, които се изразяват и в различията в християнството между Константинопол и Рим. Елинистичната традиция, води до демократизация на източното православие.

Дали ще го наречем националноцентризъм или по друг начин проблема с историята го има. Един ден порастваш, научаваш и виждаш други неща от тия които са превърнали нашата история в клише и започваш да се чувстваш излъган. Този низ от велики неща които непрекъснато са ни се случвали се разбиват на пух и прах когато например посетиш националния исторически музей и разбереш че няма запазен нито един писмен източник/освен някой скален надпис/ от времето на ПБЦ. А въпросите следват един след друг и се сблъскват с клишетата които сме учили и които съвременната /популярната / историческа наука подържа. Въпреки че в последно време се намират и доста по различни мнения, основно на млади историци проблема си остава. За българската държава се говори като за национална от самото и съдаване. Получава се объркване в начина на възприемане на времето в което са се развивали събитията. Така например не мога да разбера защо не се казва нищо за това че българската държава е империя, а империите не се интересуват както от националност, така и от народност. Те се интересуват от своето разширяване. Смисъла на империята е в непрекъснатото увеличаване на територията, където населението е вторичен фактор. Всички средновековни империи са мултинационални. Когато по форумите се дискутира за това дали гърците са наследници на византия, мненията са отрицателни, докато за българите въобще не се поставя въпроса за това дали сме наследници на ПБЦ. Всъщност по времето на ПБЦ българия е на три морета. Но защо гърците не са наследници на византия а ние сме такива на ПБЦ. Надявам се дискусията да продължи.

Една мноого добра книга за черно море

Само забравяш Велика България . Какво конкретно разбираш под традиционна българска кухня.

от wikipedia През 1708 г. руският цар Петър I еднолично решава да придаде на кирилицата вид, максимално близък до латиницата. Много от буквите са заменени механично с подобни на тях от латиницата. Премахнати са писането на ударения и титли, както и различните изписвания на букви в началото и средата на думите. Тази латинизирана азбука (разработена в холандско печатарско ателие) е въведена като задължителна в Русия през 1708 г. под името "гражданский шрифт". Гражданският шрифт е известен днес като "кирилица" и е в основата на всички кирилски азбуки. Реформата на Петър I променя коренно развитието на руската азбука и има огромни последствия, които се чувстват и до днес. Естественото развитие на кирилицата е прекратено (на средновековния етап, на който тя тогава се намира) и, прескачайки Възраждането, е изравнено с къснобароковата латинска типография. По този начин, за разлика напр. от гръцката азбука, съвременната кирилица няма собствени принципи за употреба на серифи, форма и дебелина на отделните черти от буквите и т.н., а използва тези на латинската типография. Фактът, че новите компютърни шрифтове се разработват на основата на латински шрифтове, продължава да допринася и в днешно време за визуалната латинизация на кирилицата. Азбуката, традиционно използвана в България до първата четвърт на 19 в., е старата славянска азбука, като в нея спорадично се използват и буквите Ћ и Џ, изобретени в Западна България и Сърбия през 14-15 в. Гражданската азбука е усвоена първо в Сърбия (в комбинация с реформите на Вук Караджич), а след това и в България (около 1830-те). Преминаването от старата кирилица към руската гражданска азбука е улеснено от материалното превъзходство на руската литература (печатни преси, книгоиздаване) и от разпространените тогава панславянски идеи. Българската гражданска азбука взема обратно от старата кирилица и буквата Ѫ, която липсва в руската, за сметка на това Ы и Э липсват в сравнение с руската версия.

Не можах да разбера дали всички догадки са на база тълкованието на преписвача на този текст. Оригинала явно не съществува. Доколко така наречените преписвачи са били наясно с произхода на буквите които виждат.

В египет са имали по три реколти жито. През 750 г. арабите превземат Египет и хляба за първи път от основавенето на Константинопол започва да се плаща. Тогава за първи път се появяват проблеми с доставките. Москва и Берлин по онова време ги е нямало на картата а Рим е бил на само 20-30 км. от морето а и Тибър се е ползвала за воден път. Лондон е само на 40 км от брега и р.Темза е до ден днешен е плавателна. Всъщност при последните два града реките са играли роля на естествени пристанища, каквото е Златния рог в Костантинопол.

За да стигнем до някаква отправна точка сигурно трябва да открием някакви предимства на София пред всички градове по пътя от Рим до Багдат. Избора на нов център на империята е зависел от размера и. Колкото по голяма става, тоакова е по богата и по трудно управляема. Големината на империята е започнала да създава проблеми с управлението и поради това Диоклециян я разделя на две, като една от столиците е в Измир /Турция/, а друганта в Рим. Константин осъзнава че разделянето не е добро решение. Рим е твърде далече от Мала Азия за да може тези територии да се управляват ефективно, и се стига до избора на Византион. Може би от гледна точка на съществуваща инфраструктура София е по подходяща, но от стратегическа не е. Освен това житото за изхранване на столлиците / Рим и Константинопол/ е доставяно от Египет, а както знаем хляба е бил безплатен за гражданите на Константинопол до 750г. и задължението за осигуряването му е било на императора. Това означава че на новия център на империята и е било нужно море. Море е било нужно и за превозването на армията. Въпроса е възможно ли е да изберат нова столица на място без излаз на море. Другия важен въпрос е климата. София е чувствително по студено място от Константинопол което мисля също е проблем.

Ако имаш пред вид ония Юстиниан Велики които построява Света София, /виж снимки в интернет/ и хиляда години след това не е строена такава сграда, който построява подземните резервоари и много пътища, мостове и съоръжения, който събира и допълва Римското право, по времето на които Константинопол досстига своя връх в развитието си, а империята обединява всички земи около средиземно море което не е правено дори когато се е управлявала от Рим , та тоя Юстиниян е бил наистина неграмотен.

Цялата тази теория за черно море звучи много добре от самото и начало. Аз също съм и привърженик. Искам само да добавя че може би е имало и земетресения защото Босфора е много дълбок 90-100 метра и такова нещо надали се е отворило с морепад. Но при всички случаи разликата във флората и фауната на черно и средиземно море са коренно различни. Не съм специалист по растителните видове но рибите в двете морета са коренно различни. Т.е. в нашето море почти няма риба. Едната причина е липсата на кислород на дълбочина 150-200 метра. Но тук няма и така разпрострронените крайбрежни видове. Това са местни риби които живеят на постоянно място и не мигрират. Поради липсата на риба традиция по нашето черноморие е да кръщават едни и същи видове с различни имена в зависимост от възрастта и размера на рибите. По средиземноморието няма страна в която рибарите да разпознават 5 вида попчета. Единствено делфините са били в изобилие, защото са умни и са се преместили на място където нямат естествени врагове /големи акули/. Но пък за сметка на това тук враг им е човека. През 60-те и 70-те години по руски почин започва масовото избиване на делфини. В повечето селища край морето е имало групи с лодки и въоръжени с пушки които започват да патрулират в морето и да ги застрелват т.е. убиват. Причината е била следната: за изхранването си един делфин се нуждаел от 5-15 кг. риба на ден, което на година прави близо тон риба. Всеки убит делфин е бил принос за социалистическото стопанство. Но природата се оказала по силна. Делфините изчезнали почти, но и рибата намаляла. Делфина става защитен вид чак през 90 години. СССР последни ги обявяват за защитени. В последните години се появиха много. Почти всяка сутрин през лятото можеш да видиш делфини около маслен нос.

София се намира на относително добро място, но въпреки всичко е била град труден за отбрана. Константинопол от своя страна има уникални дадености. От Юг , Изток и Север е заобиколен от Мраморно море , Босфора и Златния рог. Остава само западната страна. Там е било необходимо да бъде пострроена отбранителна стена от около 14 км. което Константин прави почти веднага след преместването на столицата на империята. Константинопол остава най-добре защитения град през цялото средновековие. Турците стигат до Виена но не успяват да превземат града чак до 1453г. и то използвайки нови видове оръжие. Като столица на османската империя Константинопол никога не е превземан. Всъщност има още едно превземане на града през 1204 от кръстоносците, но там историята е по различна. Кръстоносците така разграбват града че двеста и петдесет години по-късно жителите на града казват "По добре турска чалма отколкото папска мирта". Константинопол е станал толкова велик град че са го наричали само "Градът", каквото означава и днешното му име -Истанбул. Този град сам по себе си е могъл да бъде Империя.

Името му е Constantius Chlorus From Wikipedia, the free encyclopedia Constantius Chlorus Emperor of the Roman Empire Reign 293 - 305 (as Caesar with Maximian); 305 - 306 (as Augustus in the west, with Galerius as Augustus in the east) Full name Marcus Flavius Valerius Constantius Born 31 March c. 250 Birthplace Dardania (Serbia) Died 25 July 306 Place of death Eboracum, Britannia Predecessor Maximian (with Diocletian in the East) Successor Flavius Valerius Severus (with Galerius in the East) Wives Helena (?-293) Theodora (293-306) Offspring Constantine the Great Flavius Dalmatius Julius Constantius Flavia Julia Constantia Eutropia Anastasia Dynasty Constantinian Father Eutropius Mother Claudia Flavius Valerius Constantius[1] (March 31 c. 250 – July 25, 306) was an emperor of the Western Roman Empire (305–306). Може би на латински трябва да е Хлорус

Константин е роден в Ниш и е син на император Константин Хлорус/Chlorus/ един от четримата владетели поставени от Диоклециан през 284-305, за да може да управлява по добре обширната Римска империя. Тетрарцията , управлението на четрима разделя империята на две - източна и западна като е имало двама императора и двама негови колеги - съимператори които придобиват пълни права при смърт на някой от двамата. Константин придружава баща си в Йорк където след смърта на баща му армията му го обявява за император. Всъщност такова понятие тракиец не е съществувало по времето в което е живял Константин. Имало е само Рим и всеки е искал да стане, т.е. да бъде признат за римски гражданин.

От цялата тема не мога да разбера ние на коя страна сме били във втората световна война. Германците по каква работа са били тук та да сравнявате отношението на руснаци и германци към местното население. Не си спомням точно как сме се зовали в Гърция, Сърбия и Македония и като какви. Или си имаме оправдание за всичко. Какво е било отношението на цивилизования свят към България по време на войната и след нея. Вървели ли са българските войници след немските и какво са правели там. На моменти недоумявам как не изпитваме капка срам за това което сме правели. Учебниците по история от времето на социализма ни обясняваха някаква сърцераздирателна история как вината била само на царя или на буржуазното правителство, а сега чета че германски войници се държали добре в село Х . Как да се държат със съюзниците. Руснаците нямали дисциплина. То добре че само с това сме се отървали.

The plague took out nearly 60% of Florence’s population by the end of 1351. All Coastal cities such as Rome, Naples and Barcelona were hardest hit with over 50% of their population lost (Hollister 332). The plague finally passed through Florence in September 1348 and with and estimated 96,000 males, females and children were perished (Stefani 2). The Great Plague (1665-1666) was a massive outbreak of disease in England that killed 75,000 to 100,000 people, up to a fifth of London's population.[1] The initial plague went on to destroy up to a quarter of the human population of the eastern Mediterranean. New, frequent waves of the plague continued to strike throughout the 6th, 7th and 8th centuries AD, often more localized and less virulent. It is estimated that the Plague of Justinian killed as many as 100 million people across the world.[2][3] Some historians such as Josiah C. Russell (1958) have suggested a total European population loss of 50 to 60% between 541 and 700.[4] Чумата се разпостранявала чрез бацил, известен сред бактериолозите и епидемиолозите като Yersinia pestis, който в нормални условия живее в храносмилателния тракт на два вида бълхи - Xenopsilla cheopis и Cortophylis fasciatus, които живеят като паразити върху черния плъх - Rattus rattus. Освен от тях, чумният бацил се пренасял и чрез човешката бълха (Pulex irritans). В повечето случаи чумата се пренасяла чрез ухапване на човек от бълха, като бацилът прониквал в тялото на жертвата чрез ухапването. Преносител на чумата били не само черните плъхове, но и други гризачи като степната катерица, мармота, степния плъх и други животни, които оформяли заразени популации, наричани от учените “резервоари” на чумния бацил. Приема се, че такива резервоари били пустинята Гоби в централна Азия, Сибир, провинция Йънан в Китай, части от Иран и Либия, Арабския полуостров и Източна Африка, които били атакувани от чумата още през VI в. от н.е. Предполага се, че след нейното затихване и изчезване в тези региони останали чумни бацили, които поради благоприятните климатични условия и наличието на преносители като достатъчно големи популации от гризачи, продължили да съществуват, но в определени рамки и без да предизвикват мащабни епидемии. Българската статия е от ЧУМАТА В ЕВРОПА И БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В КРАЯ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО Ивелин Иванов

Интересна дискусия, Благодаря. И въпреки това въпроса за числеността на населението през различните епохи остава много важен и историческата наука е длъжник. Не може когато потърсиш чума на английски език в интернет да излизат стотици хиляди страници за историята на чумните епидемии и влиянието им върху икономиката и въобще върху развитието и последствията, а когато опиташ на български да излиза само чума по прасетата в хасковско. Не може във Византия да има чума а ние да сме имунизирани. Изводите които можеш да направиш при представа за население от двеста хиляди и два милиона е коренно различна. Ако населението по българските земи е било дори и 200000 души то при 50% смъртност при пандемия това прави поне 100000 жертви, което е несравнимо с която и да е война водена по нашите земи. И това е при минимума население от двеста хиляди. А при 1 милион. Жертвите може би са стигали до 500000 хиляди.

Отрицателни факти не се доказват. Основен принцип на правото. Т.е. можеш да доказваш какво са ял и, а не какво не са яли. Имайте пред вид че при съставяне на диетата на прабъргарите и пр. трябва да ги докарате минимум до 10000 калории или по скоро 15000 калории. Това е необходимия минимум за оцеляване.

Едина малко позната тема е влиянието на чумат а върху населенито по българските земи между 541 и 750 г.. Това е Юстинияновата чума наречена на негово име, поради това че се пояявява за първи път по време на неговото управление през 541г. Нейния пик е през 541-542г. но тя се появява периодично през следващите векове до 750г.. След това отново епидемия се появява в константинопол през 1347г. Повреме на първата пандемия от 541-750 по оценки на историци загивва около 50%-60%от населението на Европа. По време на пика през 6век в константинопол умиралии по 10000души на ден според византийския историк Прокопиус. Реално се смята че дневно са умирали 5000 души. Това се отразило катастрофално на икономиката и на Византийската империя. Какво ли се случва по това време по териториите на българските земи. Как се е отразила чумата при слеващите вълни върху току що пристигналите прабългари. Местното население вече е изградило естествена защита срещу чумата по време на предишните вълни на епидемияна през 541г. Чумата след 750 г. не се появява до 1347г. Но през 1347 черната смърт отново се появява в Константинопол. Селжудските турци са от другата страна на Босфора а в Византия и България върлува чума която отново унищожава около 50% 60% от населението. Стефан Душан бяга на Атон в Хилендарския манастир спасявайки се от чумната епидемия в Белград и създавайки прецедент жена да пребивава законно в Атон. Какво се случва в България по това време можем само да гадаем. По аналогия с другите държави икономикато трябва да е в колапс, населението да се е стопило наполовина и държавата да е в упадък.