Преди 2 часа, Курти Вълчанов said:

Посочените  два уникални маркера за фалшификация на Теофановия текст показват недвусмислено, че известията за т.н. Стара велика България се базират на данни от арабски и персийски пътешественици и енциклопедисти

Това са глупости и веднага ще го докажа именно с откъс от Масуди и то точно за същия географски район и то точно от "Златните ливади".

Цитирай

„Морето Нитас се простира от страната Лаз  чак до Константинопол на дължина от 1100 мили и на дължина, в началото си, не по-малко от 300 мили. В него се вливат водите на една голяма река, известна под името Танабис, за която вече говорихме. Тя извира от северните области и бреговете й са населени от многобройни потомци на Йафет, син на Ной. Тя извира от едно голямо езеро, намиращо се на север и пълнено от многобройни извори и от реки, идващи от планините. След като преминава през едно непрекъснато пространство около 300 хиляди фарсаха от обработваеми земи, принадлежащи на децата на Йафет, тя пресича морето Майотис съгласно мнението на повечето от хората, отдадени на тези познания, а след това се влива в морето Нитас. То е един голям поток от вода, за който споменават повечето от древните философи.

..................

По мнението на астрономите, които са изготвили таблици и по мнението на други древни мъдреци, морето на булгарите, на русите, на беджна, на беджнак и на беджгурд, трите [последни народа], които са от племето на тюрките, е същото като морето Нитас.“

 

Кои са тези "древни философи", "древни мъдреци" и "астрономи". Арабски? Не. През 9 век арабската наука и литература правят първите си стъпки сред тях са преводи на гръцки съчинения на арабски. Тези споменати "древни философи", "древни мъдреци" и "астрономи" са гръцки/антични автори, които Масуди е ползвал широко. Масуди е бил кабинетен учен, познанията му за Европа са именно кабинетни, а не от първа ръка, и е имал достъп до голям брой гръцки автори, една част от които със сигурност не са достигнали до нас. Затова той отделя в писанията си голямо място на историята на Александър Македонски и на Римската империя - още от времето на Цезар та до Константин и до съвременните му императори на Изтока. И ако се четат книгите му, става ясно, че той е хранел голямо уважение към античната мъдрост, нищо че е бил правоверен мюсюлманин. Така че съвпаденията в описанието на Донско-Волжкия район между него и Теофан се дължат не на фалшифициран текст на Теофан, а на това, че и двамата са черпили гръцки/антични сведения, където са срещнали такова описание на района.

А това че Масуди е знаел гръцки и е ползвал широко гръкоезични източници става пределно ясно от едно негово описание на Източна Европа, дадено в "Книга за предупреждения и наблюдения" (да, Масуди не е писал само едни "Златни ливади"):

Цитирай

„Говорихме също така и за крепостите по границата със Сирия, които били възстановени след нашествията на мюсюлманите в първите дни на исляма, после за областите по крайните предели на империята Рум, в които нахлули булгарите, тюрките, беджнаките и велендрите, за стената, която гърците наричат Makron tikhos, което значи, както вече казахме, „дълга стена“ и която служи като преграда между страната Бурджан и петте области, намиращи се отвъд Константинопол.“

 

Курти Вълчанов, да припомня. Чакаме вашето изложение кои копия от Теофан са фалшифицирани по книгохранилищата, кога е станало това и с каква цел. Часовникът тиктака до 20,00 ч. на 25.11.2018 г.

Преди 31 минути, nik1 said:

Има само един славянски език (това са обяснявали Перкунас, Атом и Тамарин, език които до 10 век не е диалектилизиран),  Логично с оглед на това, е да се предположи че славяните (като езикови носители) са локализани само в една култура

Знаеш ли кое е забавното обаче? Че славяните били езиково монолитни и оттам по подразбиране и етнически хомогенни, но за българите какви ли не версии бяха споделени тук във форума, а вероятно и извън него - че не били съставени от един етнос и (или) че говорели на различни диалекти и дори езици.

On 29.04.2010 г. at 1:06, Last roman said:

В римската държава нямало дискриминация по цвят на кожата, верозповедание или етнически произход.

Абе Романе, май не е било баш тъй. Я виж какво пише старият ксенофоб и расист Тит Ливий:

"On that occasion, too, the enemy defences were stronger and constructed on more advantageous ground; the hostile army was more numerous and made up of far better soldiery; there were in that army Macedonians, Thracians and Illyrians, all very warlike tribes; here there are Syrians and Asiatic Greeks, the meanest of mankind, and born only for slavery."

За онези, които имат проблем с английския, ето превод: "сирийците и азиатските гърци, най-долните/подлите от човешкия род, и родени само да бъдат роби."

http://mcadams.posc.mu.edu/txt/ah/Livy/Livy36.html

Ти да видиш какъв финт. След като г-н Курти Вълчанов показа явната си неспособност да докаже, че преписите на Теофан са били фалшифицирани, той се хвана за аргумента, че понеже (според Вълчанов) за първи път името на Волга „Итил“ се срещало една при Ибн-Фадлан в първата половина на 10 век, това значело, че и сведението на Теофан е не по-ранно от същото столетие. Тоест трябва да вярваме, че ако не в преписите, още в самия оригинал е пипано. И този оригинал е писан след 10 век. В тая връзка предлагам на г-н Вълчанов да се обърне към световната наука с предложение Теофан Изповедник да бъде прекръстен на Псевдо-Теофан.

Едновременно с това г-н Вълчанов настоява, че понеже Теофан пишел за водна връзка между Дон и Волга, каквато нямало поне от времето на географския корифей Птолемей насетне, то Теофан е бил идиот и не е знаел какво пише. Всъщност, в тази връзка предполагам, че последната „поправка“ у Теофан е от времето на Сталин, когато е прокопан Волго-Донският канал. Което на свой ред подсказва, че КГБ е организирало масово подправяне на всички Теофанови преписи.

 

А сега сериозно. Името Итил/Атил е в обращение най-малкото от края на 6 или началото на 7 век. В цитираната неведнъж от мен тук арменска география от около 685 г. то се среща като Етил и Атл в различните преписи на кратката й редакция и като Атл в разширената. Но предполагам и в този случай тайнствени и зловредни антибългарски сили са пипали тези ръкописи (някъде преди 1750 г.) и пътьом са тикнали в текста на разширената редакция и споменаването на Аспарух, който избягал гонен от хазарите, както и това за баща му Кубрат.

 

Но по-лошото е друго. В разширената редакция на географията освен Атл се употребява и по-старото име на Волга във варианта Ира (т.е. Ра). Описанието на течението й дава същата картина като у бедния идиот Теофан – след като се разклони, единият ръкав на Ира/Волга отива към Керуанските планини (арм. Шантайин), а другият се влива в Танаис и оттам върви към Азовско море.

Цитирай

„На север към Непознатата земя живеят царските сармати и дзиакерите, а около устието на река Танаис  живеят нахчаматеаните и един друг народ – кларджите. След това са сюракациите, после областта Мидосдесен, после в източна посока от планината Шантайин живеят амазуните, които са жени-войни, чак до реката, която се нарича Ира, извираща от два извора на север в Непознатата земя, които се сливат и като стигнат до планината Дзиакан, пускат един ръкав до реката Танаис, вливаща се в голямото езеро Миовит.  Другият [ръкав] се обръща на изток в посока на планината Шантайин.“

Както казах по-горе, разширената редакция, съдейки по данни от правописа, е най-вероятно не по-ранна от втората половина на 10 век. Почти съм убеден, че г-н Вълчанов ще се хване за това и нищо чудно да започне да настоява, че Теофан е преписвал от арменската география. Само че нещата са малко по-сложнички. Давам следния пример. Гръцкият географ Псевдо-Скимн, който е живял някъде между 2 и 1 век пр.Хр., твърди, че река Танаис (Дон) по едно мнение извира от река Аракс, а по друго – от някакво езеро. Това езеро най-вероятно е Каспийско море. Първото твърдение Псевдо-Скимн приписва на родения в 300 г. пр.Хр. историк Хекатей от Еретрия. Второто – на историка Ефор (400 – 330 г. пр.Хр.). Ако се приеме за чиста монета сведението на Ефор, то при това положение се оказва, че Дон извира от Каспийско море. Какво обаче означава това?

Означава, че през 4-3 век пр.Хр. между Волга и Дон е имало водна връзка. Точно това настояваше и един британски автор на документален филм за Александър Македонски, тръгнал по дирите му в Средна Азия. Той подкрепяше твърдението си с данни от Античността, говорещи за морски трафик по река Аму Даря към Каспийско море, а оттам по канал, свързващ Волга с Дон, който впоследствие изчезнал.

По времето на Плиний и Птолемей каналът вероятно го е нямало, но по-късно – към 6-7 век той явно се е появил и затова „идиотът Теофан“ говори за него. Този период (6-7 век) съвпада и с периода на понижени температури и завишена влажност в Европа. Но това е друга тема. За същата водна връзка говори и и авторът на разширената редакция на арменската география и мюсюлмански автори от 10 век. Логичната причина за това е периодичното местене на долното течение на река Волга. Заради него днес например не могат да открият развалините на старата хазарска столица Итил.

 

За финал.

Форумната общественост и особено модераторското тяло очаква от г-н Вълчанов така и недадените досега от него отговори на следните въпроси:

1. Списък с произведенията на „средновековната българска историография до 1750 г.“ (без житийните творби), където да открием липсите на Аспарух и Кубрат.

2. Списък с онези преписи на Теофан, които са били фалшифицирани и в които с бели конци са съшити личностите на Аспарух и Кубрат.

3.  Подробни разяснения кой, кога и с каква цел е извършил тези фалшификации. И защо не е успял да направи това във всичките преписи.

 

Срокът, както обявих днес, е 20,00 ч. на 25.11.2018 г.

 

 

Айдее, и тая тема набързо я напълнихте със спекулации и глупости. Затова гума и ключ. Оставям я като изворово помагало.

Който иска да си чеше езика, да си пусне отделна тема, като копира от тук сведението/сведенията, които иска да обсъжда.

Понеже напоследък с установявам, че нееднократно във форума се подхвърлят твърдения, че нямало или почти нямало данни за присъствие на българи в земите между река Дон и Кавказ, ето една кратка справка със сведения, което недвусмислено показват, че в този район българи е имало столетия наред. Списъкът не е окончателен, а илюстративен.

Правя го с идеята да не трябва на всеки новорегистрирал се или активизирал се потребител да бъдат привеждани данни за българи между Дони  Кавказ всеки път, когато на него му хрумне, че нямало такива. Окачвам темата като важна в раздела.

 

Мовсес Хоренаци. „История на арменците“, ок. 482 г.

Цитирай

„След като извършил [това, Валаршак] уредил областите на Мажак, [както и тези] на понтийците и егерите и се обърнал на север към подножието на планината Пархар в Тайк, към покритите с гъсти гори, непристъпни, мъгливи и мъхести места. Прекрасно устроил тази страна, изравнил и направил умерени нейните планински душни местности. За своя царска наслада издигнал там летни постройки за времето, което щял да прекарва на север... Тук той извикал дошлия див народ, който живеел в северното поле в подножията на великата планина Ковкас и в долините и дългите дълбоко врязани проломи, които от южната страна на планината се спускат чак до широкото устие на полето. Наредил им да изоставят разбойничеството и нападенията срещу хората, да се подчинят на царските заповеди и данъци, щото следващия път, когато ги види, да им утвърди началници и князе и добър ред. Той ги освободил, като от своя страна им назначил мъдри мъже и надзиратели. Разпускайки западните множества, самият той (цар Валаршак) слязъл в богатите на трева места, близо до границата на Шарай, наричан от древните Безлесен и Горен Басеан и [който] по-късно вследствие на преселението на Влъндур на булкара Вунд,  които се установили по тези места, бил наречен по неговото име Вананд. И имената на селата, които били дадени според имената на братята и потомците му, са останали и до днес.“ (II, 6)

Цитирай

„В неговите [на Аршак] дни имало голямо безредие във веригата на великата планина Каукас, в страната на булгхарите и много от тях, като се отделили, дошли в страната наша и заживели за дълги времена под Кол, на плодородно и изобилно на хляб място.

От синовете на Багарат, принудени да почитат идоли, двамина загинали храбро от меч заради бащината си вяра. Не ще се поколебая да ги нарека последователи на Ананиевците и Елеазаровците. Останалите се съгласили само на това в съботните дни да излизат на лов или на война и да оставят синовете си необрязани ако имат [такива], защото били неженени. И Аршак издал заповед до всички нахарарства да не им дават жени, ако не удържат на условието да се откажат от обрязването. Те се съгласили само тези две [неща], но не и да се покланят на идоли. Тук свършват думите на стареца Мар Абас Катина.“ (II, 9)

 

Захарий Митиленски (Захарий Ретор). „Сирийска хроника“ (частично съхранена в преработена версия от 569 г. на сирийския монах Псевдо-Захарий).

Цитирай

„Страната Базгун, със свой език, стига и се простира до Каспийските порти  и до морето, до Портите [които са] в земята на хуните. И отвъд портите са бургарите със свой език, народ езически и варварски, и те имат градове; и аланите, и те имат пет града; и хората от племето Даду, които живеят в планините, имат крепости. Унногур, народ живеещ в шатри, Огор, Сабир, Бургар, Хортригор, Авар, Хасар, Дирмар, Сарургур, Багарсик, Хулас, Абдел, Ефталит – тези тринадесет народа живеят в шатри и се прехранват от месото на добитък, риба, дивеч и от война...“

 

Йорданес. „История на готите“, средата на VI век.

Цитирай

„37. На юг от тях (от естите) се намира извънредно храбрият народ на акацирите, който не познава земеделието, а живее от скотовъдство и лов. Отвъд тях, над Понтийското море, се простират местата, обитавани от българите, които са станали твърде известни поради лошите последици от нашите грехове. Оттук вече следват хуните, които като някакво буйно коренище от най-храбри племена са създали двойна напаст за народите: едни от тях са наречени алциагири, а другите – савири. Те обаче живеят отделно. Близо до Херсон, гдето алчният търговец внася азиатски стоки, са алциагирите. Лете те бродят по полята и се пръскат нашироко, за да търсят паша за добитъка си, а зиме се завръщат при Понтийското море. Хунугурите пък са известни с това, че търгуват с хермелинови кожи.“

 

Теофан Изповедник. „Хронография“,  началото на IX век.

Цитирай

„31. През същата тази година  народът на българите нападнал Тракия. Необходимо е да се каже и за миналото на уногондурите–българи и котраги.  В северните отвъдни части на Евксинското море, в т.нар. Меотидско езеро  се влива огромна река, наречена Ател,  спускаща се от Океана през земята на сарматите... От същото езеро до реката, наречена Куфис, гдето се лови българската риба ксистон се намира стара Велика България  и т.нар. котраги, които са също техни едноплеменници. През годините на Константин,  който управлявал на Запад, Кробат, господарят на казаната България и на котрагите, завършил живота си. Той оставил петима сина и им завещал по никакъв начин да не се отделят един от друг и да живеят заедно, за да владеят те навсякъде и да не робуват на друг народ. Малко време след неговата смърт петте му сина се разделили и се отдалечили един от друг с тази част от народа, която всеки един от тях имал под своя власт. И първият син, наречен Батбаян, спазил нареждането на баща си и останал в земята на прадедите си досега, а вторият, неговият брат, наречен Котраг, преминал река Танаис и се заселил срещу първия брат. Четвъртият пък и петият, като прехвърлили река Истър, наречена още Дунав, единият останал там в аварска Панония, подвластен на хагана на аварите заедно с войската си, а другият стигнал до Пентапол  в Равена и се подчинил на царството на християните.  Най-сетне третият от тях, наречен Аспарух,  като преминал Днепър и Днестър, по-северни от Дунав реки, и като завзел Оглос,  заселил се между него и онези реки...“

 

Патриарх Никифор. „Кратка история“, началото на IX век.

Цитирай

„4. Трябва вече да се каже за произхода на така наречените хуни и българи и за тяхното устройство. Около Меотидското езеро, по река Куфис, се намира старата така наречена Велика България и така наречените котраги, които са също техни едноплеменници. Във времето на Константин, който умрял на Запад, някой си, на име Кубрат, господар на тези племена, когато умрял, оставил петима сина, на които завещал да не изоставят съвместното живеене, за да могат да запазят чрез взаимната си привързаност това, което е под тяхна власт. Те пренебрегнали бащиното си напътствие и след кратко време се разделили един от друг, като всеки един от тях откъснал част от народа. От тях първият син, наречен Баян, останал съгласно поръчението на баща си в земята на прадедите си чак до сега, а вторият, наречен Котраг, преминал река Танаис и се заселил срещу тях. Четвъртият пък преминал реката Истър и се настанил в Панония, която се намира сега под аварите, като станал подвластен на местния народ. Петият се установил при Равенския Пентапол и станал данъкоплатец на ромеите. Най-после третият брат, на име Аспарух, преминал реките Днепър и Днестър и се заселил при Истър.  Той завзел удобно за заселване място, наречено на техен език Оглос, което било недостъпно и непревзимаемо за неприятелите“.

 

Йовханнес Драсханакертци (Йоан Католикос). „История на арменците“, първа четвърт на Х век.

Цитирай

„След него (след Валаршак) се възцарил синът му Аршак, бидейки следовник на бащината вечно блага доблест. Той веднага започнал война против понтийците и ги прогонил. Разказват, че острието на копието си, за което разправят, че било потопено в змийска отрова, той забил дълбоко в каменна колона, оставяйки го като видим знак за своята храброст. В неговите дни някои от евреите, като напуснали обиталищата си в [страната на] булкарите, населяващи клисурите на Ковкас, дошли и се заселили в подножията на Кол. Двамина от тях, измъчвани поради това, че не почитали езическите богове, били посечени заради бащината си вяра, както светият Йелиазар и синовете на Шамовон.  А Аршак, след като царувал 13 години, предал царството си на Арташес, негов син“.

 

Арменска география „Ашхарацуйц“. Разширена редакция, втората половина на Х век.

Цитирай

„18. От Каукас извират 2 реки – Валданис  – чак до планината Кракс,  като започва в Каукас и се проточва в северозападна посока, докато не се влее в Меовтис [и] в морето Понтос. [Втората] река се нарича Псеукрос, която отделя Поспорон от същинската граница, при която е градчето Никопс. На север от него са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар,  Дучи-булкар,  Олхонтор-блкар, пришълци,  Чдар-болкар.  Сега са чужди на Птломеос тези имена. И от планината Дзиакан избягал синът на Худбадр.  И между булгхарите и морето Понтос живеят народите гарши, кути и алани чак до [града] Писинун в крайбрежната страна на авазите, където са апшилите и апхазите, чак до техния крайбрежен град Севаступолик  и отвъд него, чак до реката, която се нарича Дракон, тоест Змей, която извира от алуаните и тече между апхазите и страната Йегр.“

Цитирай

„10. Родината на тракийците е на изток от Далматия и редом със Сарматия, като се започне от река Тарос чак до Даноб. Има 5 малки области и една друга област, която се нарича Верюмус  и Дардания с 4 града, а на юг – самата Тракия. А в северна посока е великата страна Дакия, където живеят слави – 25 племена, чиито места с битка завзели гудите,  дошли от остров Сканиа, който се нарича Германски Йемиос. А склавите преминали през реката Данай  и се установили в друга [една] област – в Тракия и Македония и преминали в Ак[ай]я и в Далматия.  Обаче по-рано тракийските воеводства били следните: Тандиликийското, Сардикийското, Сикилитийското и други. И [има в Тракия] две планини и реки – едната е Даноб, която се дели на 6 ръкава и образува езеро и остров, който се нарича Пюки. На този остров живее Аспар-хрук,  синът на Хубраат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там.  [В Тракия] е щастливият Константинопол при устието на протока Понтос, който се нарича Тракийски Боспорон. От Константинопол до град Йераклея са 20 мили. В него има театър, който е едно от Седемте чудеса [на света]. На север до Рим са 200 мили.

11. Областта Македония се намира на изток от Йонийско море, редом с Далматия и с Трак. Има 6 планини, от които едната е Китарион, а другата Олимбос, 6 велики реки и 30 гавара; [там е] и великата Тесалия, откъдето [са] арменците“.

 

Вардан Аревелци. „Всеобща история с тълкувание на вардапета Вардан“, 1267 г.

Цитирай

„Той (арменският цар Тигран) умрял по пътя за Йекелик, когато го застигнала снежна буря; престолът поел неговият брат Тигран Последни за 22 години. Мястото [след това] заел синът му Валарш (арменският цар Валарш II, 185–198 г.) в 32-та година [от управлението] на съименника му, персийския цар.  Той построил Валаршаван в гавара Басен, където го родила майка му и обградил със стена авана Вардгес на река Касах, който бил издигнат от Вардгес, зет на Йеруанд Краткотрайни от рода на Хайк. Него той оградил със стени и го нарекъл Валаршапат, който е [известен и като] Нор-калак.

В неговите дни, като се обединили, народите на булгхарите  и хазирите начело с царя си Внасеп Сурхап, стигнали до реката Кура с безбройна войска, която, като я сразил в бой, Валарш преследвал отвъд вратата Чорай,  обаче внезапно умрял, ударен от стрела, след като царувал 20 години.  Престолът поел неговият син Хосров през втората година  [от управлението] на персийския цар Артeван  и веднага преминал отвъд планината Ковкас, за да отмъсти за баща си. Смазал с меча си двата народа и като взел отбрани заложници по един на всеки сто, се върнал, издигайки като знак за властта си колона с елински надпис. По негово време Арташир Стахрски убил Артаван и като чул това, Хосров уведомил император Пилиппос  и като взел египетските войски, превзел пустошта чак до брега на Понтос, опустошавал персийската страна [цели] 10 години и прогонил Арташир до Индия, чак до идването на Анак, който убил подло храбреца, както и самият той загинал“.

 

Преди 1 час, Курти Вълчанов said:

Докато Йончев търси осмия пост в темата, да те питам нещо за дадения "най-стария препис", който несъмнено и категорично е от Х век: известно ли ти е дали  този най-стар ръкопис е изследван от експерти за потвърждение на неговото датиране.

Това трябва да кажеш ти, който настояваш за фалшификации.

Чакам от теб вече трети ден списъка с образците на "българската историография до 1750 г."

Понеже явно обичаш сроковете (като 23.11.2018 г.), ето и от мен един срок. Ако до 20,00 ч. на 25.11.2018 г. не си дал задоволителна аргументация на смело хвърляните обвинения за фалшификации, и то не под формата на контравъпроси, ще получиш от мен перманентен бан за писане тук.

Преди 2 часа, micho said:

в другия ръкопис от 10 век си пише βουλγαρω.. 

https://gallica.bnf.fr/ark:/12148/btv1b10722674v/f397.image

Мичо, няма два 100% еднакви преписа на един ръкопис. Причините са съвсем тривиални - в един случай преписвачът бил по-слабо грамотен и е допускал грешки, в друг случай е смятал, че е много грамотен и е седнал да "редактира" оригинала, в трети случай се получава наслагване на грешки, защото преписът е правен също по препис, а не по оригинала, в четвърти случай изходният ръкопис е бил повреден и преписвачът е трябвало да гадае как точно е бил записан повреденият пасаж.

Преди 7 часа, Курти Вълчанов said:

Йончев, ти сериозно ли го мислиш за преписите? Че от няколко преписа фалшификаторите ще натаманят половината, а другите ще ги оставят непроменени? Това е потресаващо.

Йончев е дал пример с НАЙ-СТАРИЯ препис, в който фигурират Аспарух, Голяма България и Кубрат. Което за всеки, който малко от малко отбира от документи, е явен знак, че същите имена са фигурирали и в оригинала. Така че Йончев не е твърдял, че половината преписи били фалшифицирани и в тях нямало тези имена. Това го твърдиш ти. Но не виждам доказателствата ти кога и кой го направил. Заедно с приложени страници (факсимилета) от преписи на Теофан, където Аспарух, Голяма България и Кубрат са изрязани. Не вярвам и че ще видим такива утре, 23.11.2018 г.

Впрочем утре, 23.11.2018 г., ще разчитам да видим тук от твоя милост и един списък с текстовете и съчиненията на "българската историография до 1750 г." Без житийните творби. За да се убедим, че в стотиците и хилядите страници, оставени от "българската историография до 1750 г.", няма и следа от Аспарух, Голяма България и Кубрат.

Ето и нещо от мен за "липсващите" и "фалшифицираните" Аспарух и Кубрат.

Разширена редакция на арменската география "Ашхарацуйц". Кратката редакция е от около 685 г. Разширената е най-вероятно от втората половина на 10 век. За първи и последен път е публикувана във Венеция през 1881 г.

Цитирай

„И [има в Тракия] две планини и реки – едната е Даноб, която се дели на 6 ръкава и образува езеро и остров, който се нарича Пюки. На този остров живее Аспар-хрук,  синът на Хубраат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там.  [В Тракия] е щастливият Константинопол при устието на протока Понтос, който се нарича Тракийски Боспорон. От Константинопол до град Йераклея са 20 мили. В него има театър, който е едно от Седемте чудеса [на света]. На север до Рим са 200 мили.“

Цитирай

„От Каукас извират 2 реки – Валданис  – чак до планината Кракс,  като започва в Каукас и се проточва в северозападна посока, докато не се влее в Меовтис [и] в морето Понтос. [Втората] река се нарича Псеукрос, която отделя Поспорон от същинската граница, при която е градчето Никопс. На север от него са народите на турките и булгхарите, наречени по имената на реките: Купи-булгхар,  Дучи-булкар,  Олхонтор-блкар, пришълци,  Чдар-болкар.  Сега са чужди на Птломеос тези имена. И от планината Дзиакан избягал синът на Худбадр.  И между булгхарите и морето Понтос живеят народите гарши, кути и алани чак до [града] Писинун в крайбрежната страна на авазите, където са апшилите и апхазите, чак до техния крайбрежен град Севаступолик  и отвъд него, чак до реката, която се нарича Дракон, тоест Змей, която извира от алуаните и тече между апхазите и страната Йегр.“ 

 

Преди 7 часа, Курти Вълчанов said:

Тезата ми остава в сила – Аспарух и Стара  голяма България не са познати на българската историография до 1750 г.

Може ли един списък с текстовете/съчиненията на българската историография до 1750 г.? Извън житийната литература.

Преди 21 минути, micho said:

Не ми стана ясно българите на Кубер кога и къде изчезнаха след юстиниановия поход към солунско 687 г ? 

 

 Ето две стари теми по въпроса. Не е лошо човек да преглежда историческите раздели на форума от време на време. 

 

 

Преди 2 часа, Курти Вълчанов said:

Хе-хе-хе, даже делиорманските копачи вече се догаждат, че приказката за Аспарухчо и северите е добавен фалшификат в хрониката на Теофан

Я като явно виден експерт по стари извори вземи да разясниш на форумната общественост кога "приказката за Аспарухчо и северите" е "фалшификат в хрониката на Теофан". Защото същият разказ и то със северите и седемте рода/племена присъства и в църковната история на Анастасий Библиотекар, писана на латински шейсетина години след хрониката на Теофан и плътно вървяща по нея.

Та кажи, не се стеснявай, кой, кога и с каква цел е вкарал фалшивата "приказка за Аспарухчо и северите". Или направо да ти налагам бан за системно и умишлено тролене?

Чика - местност (?), 8 век.

Мундрага - крепост, края на 9 век.

Преди 20 часа, новорегистриран2 said:

Това са косвени доказателства, че са поддържани достатъчно добри отношения и контакти цели 550 години след разделянето! Веднага възниква въпроса на какъв език са комуникирали? Бих казал, че това е непряко доказателство, че прабългарския не е изчезнал напълно в този период. 

Вероятно на кипчашки (кумански), който по това време ще да е бил лингва франката от Днестър до Волга.

Инак извън темата. Стоян Авдев в тази си книга (https://ciela.com/monetnata-sistema-v-srednovekovna-b-lgarija-prez-hiii-xiv-vek.html) споменава, че българските сребърни монети от втората половина на 13 век докъм началото на 14 век са сечени по номинала на сребърниците на Златната Орда. За съжаление Авдев, чиято книга е на нивото на най-тривиална каталогизация, не се опитва да даде никакво обяснение защо един Константин Тих ще сече сребърници с тегло колкото тези на Златната Орда. А обяснение не е трудно да се даде - БГ се оказва не само татарски васал, но и е въвлечена и интегрирана икономически със степния свят от Дунавската делта до долното течение на Волга, ако не и по-източно. Причината за изравняване на номинала  е от търговско естество - директно си спестяваш процентите, които ще ти удържат сарафите при обмен на "валутите" и за контрагента ще е все тая дали ще му платиш с татарски или с български сребърници, след като номиналът им е еднакъв. Само вадиш везните и претегляш среброто на тях.

И още малко извън темата. Горният факт би бил добра основа за разсъждение дали васалитетът спрямо Ордата ни е носел само негативи, както у нас от край време се смята. И дали не е имало позитиви. Например Златната орда отваря северния маршрут на Пътя на коприната от Китай до Крим. Към 1330 г. обаче този маршрут вече не функционира. Което удря жестоко обема на стокообмена на Генуа - от 4 милиона генуезки лири през 1293 г. той се свлича на 2 милиона през 1334 г. Тъй като България е на крачка от кримския терминал на Северния път на коприната, със сигурност и ние сме се ползвали от облагите му и сме пострадали от секването му.

Преди 3 часа, Курти Вълчанов said:

Хумор - 9 седмици и половина. Родът му Майтап, а годината му дван ташак. Според Рънсиман-Прецак-Чобанов имената имат несъмнено безспорно тюрко-ирано-славянски произход с фино-угърски корен.

Ти какво тълкувание предлагаш на имената и термините от Именника?

Тук мисля, че Ник 1 и Киров ще се развихрят.

Копирам първата страница, а всичките данни са тук: http://www.pewforum.org/2018/10/29/eastern-and-western-europeans-differ-on-importance-of-religion-views-of-minorities-and-key-social-issues/

 

Eastern and Western Europeans Differ on Importance of Religion, Views of Minorities, and Key Social Issues

People in Central and Eastern Europe are less accepting of Muslims and Jews, same-sex marriage, and legal abortion

Преди 9 часа, Frujin Assen said:

Като говорим за имена се сетих за нашия кан Умор. Ами това си е тюркското име Умур.

Умур е арабско име, ама нейсе, както казват тюрките.

Името Омар (Трофимос Омар, Τρόφιμος Όμαρ) е записано еднократно в Таман през 4 век, на територията на все още съществуващото Боспорско царство.

Преди 14 часа, Thorn said:

Но и към теб ще имам въпрос? Откъде го извади този 9 век? Засвидетелстван ли е курт като вълк именно през 9 век.

П. П. А Бури-то нали знаеш, че се извежда като тюркска етимология на името Борис.

Убий ме, не помня къде съм го чел, но със сигурност е било на хартиен носител, а не във форуми или интернет.

Но "курт" (вълк) се появява като дума през 9 век. Смята се, че е тюркска адаптация на средноперс. "гург" (вълк). По това време Именникът или се сглобява или малко по-късно е сглобен, та няма как думата да прехвърчи от Средна Азия до Дунава. А като лично име Курт сигурно е още по-късно.

Преди 15 минути, Frujin Assen said:

Бих се изумил наистина страшно, ако Хиросфакт пише на друг език освен гръцки. Въпроса е, че после, в Преслав този ферман очевидно се превежда на друг език.

Не, Фружине. Прочети внимателно ограденото от теб. Лъв заявява, че при устни преговори се ползват преводачи. И очевидно всичко става пред свидетели – например съвета на великите боили. Само че, написаното от Лъв подсказва, че посланието му е отправено лично до Симеон, един вид частно писмо/частна кореспонденция, ама с междудържавен характер, доколкото все пак и българският, и ромейският монарх се явяват ръководители на външната политика на своите държави. Затова посланието е написано на гръцки, напълно разбираем за Симеон език, и не се налага в него да надзърта преводач, който би могъл да изопачи нещо.  Или пък от него да изтече компрометираща за ромеите информация.

Фружине, само че от посланието на Лъв Магистър се разбира, че той е предпочел да извърти един дълъг ферман, а не да разчита на преговори с помощта на преводач. Но сведението не указва на какъв език е бил написан "ферманът". Той с 99,99% е бил на гръцки, защото по онова време у нас старобългарският език едва е проходил, в случай че се настоява, че "ферманът" е бил написан на старобългарски.

Преди 22 часа, Thorn said:

А в Именника е Курт. На турски - Вълчо.

Само че в случая с Именника Курт няма как да означава "вълк", защото (ако не греша) до 9 век тюркската дума за "вълк" е "бьори", а не "курт". Така че това наше Курт в Именника ще е някакво изопачение на нещо друго, нищо чудно на форма от рода на *Куурат/*Курат.

Ох, пак ли...

1 hour ago, Бобо said:

Съжалявам,но колкото и да ви е неприятно,може би ще трябва да обсъдите и евентуалното славяногласие на траки и /или /илири.

Може, да. Ако е взето решение форумът да се превърне окончателно в панаирджийска псевдонаучна сергия. Не че не е тръгнал натам, поне в историческите му раздели.

"Евентуалното славяногласие на траки и илири" не е изобретение на шарлатанина Ганчо Ценов и съвременните му пишман епигони, а е made in Croatia с дата 18 век. Например любимият на автохтонците списък с "древнобългарски крале" от 1 хил. пр.Хр. от "Зографска българска история", който уж бил взет от изчезнали средновековни български исторически книги, всъщност е копиран кажи-речи едно към едно от "Razgovor ugodni naroda slovinskoga" на далматинеца Андрея Качич Миошич. Текстът на Миошич е публикуван през 1759 г., 3 години преди дядо Паисий. Юрдан Трифонов в неговата студия „Зографската българска история“, публикувана още през 1940 г., прави разбор на съвпаденията между "Зографска българска история" и "Razgovor ugodni naroda slovinskoga" и изводите са за пълно заимстване в частта допреди 5 век сл.Хр. Само че за зла слука на "новите историци" от ценово-спаротоковата школа студията на Трифонов е издадена в "Списание на Българската академия на науките и изкуствата. Клон историко-филологичен и философско-обществен." Кн. LX, а както знаем, трако-автохтонците правят наука само от това, което са намерили в интернет. Щото нито имат желание, нито навик да четат неща на хартия. 

Толкоз по темата.

Преди 2 часа, mitaca said:

По горе Атом е обяснил защо славяните са изписвани склави в гръцките източници, но не ми стана ясно защо за да се изговори сл е нужно да се слага к или т? Т.е. от по-просто буквосъчетание да се прави по-сложно, а и да се слага именно к. Това обаче съвсем не обяснява защо тази буквичка 'к' се появява и в латиноезичните извори?

А може би защото първоначалната форма е била СКЛАВЕНИ/СКЛАВИ, която впоследствие се е опростила до СЛАВЕНИ/СЛАВИ.