roca

10 Heller 1895, Австрия, Франц Йосиф (1848-1916)

най-вероятно е служел като праг, а дупките може да са за заклинване.. най-вероятно селскостопански постройки, като не виждам някакво сериозно значение че не е изгладен...едва ли се е ползвал повече от 50-100 години. Това че е счупен според мен не е пречил на предназначението му, а и при този тип постройки камъкът си е кът като цяло. Нека не мислим че те са имали камъни наляло и като се счупи и почваме да ги хвърляме. Най-вероятно си е останал со последно на мястото си

Пращаи и на мен като пращаш...въпреки че последно време хич нямам време и затова съм малко в творческа отпуска но ще оправим нещата.. Между другото все пак да отбележа, че въпреки че всичко което ISTORIK в горнят пост мисля е абсолютно възможно и вярно, нумизматично няма данни за невероятно голямо количество монети което да ги покрие, така че евентуално в част от случайте най-вероятно става въпрос за собственост, имущество или различни материали блага който да се оценят на сума ХХХ нумизми, което отново разбира се е било различно за различните периоди.

10%? Тези оръфляци дали са наясно какъв е процентната стойност награда в Европа? 100 % не зная....или 200 % не им отърва, за да могат спокойно да се правят на ударени! + това се оказа че човека се оказва от наградата, но МВР, изобщо не иска да се откаже от идеята че всеки гражданин е престъпник (разбира се виновните са невинни, това е ясно), та затова в момента се чудят дали да му предявят обвинение, щото металдетектора не бил регистриран и било незаконно... Кво да я прави човек тази Жалка Държавица???

не мога да приема че можем да седнем и да приравняваме стойноста на горното със цена на материала...все пак това не е скрап! Отделно постъпката на Общината е меко казано смешна, ама да не задълбаваме....съвсем нормано като за у нас. Все пак браво на човека!

То реално варваризати и имитации (понеже тракийските имитации се водят "подражания", въпреки че говорим за почти едно и също нещо) е имало доста преди 1 век. пр.н.е.....да речем още от 4-3в. пр.н.е., но във времето когато още не сме били дори държава като държава, да седнем и да си представяме златни монети, сечени на наша земя, че чак и да ги определяме по номинал (солиди), че и да ги датираме по владетел.....с извинение е леко смехотворно

А ето че си се насочил към правилното виждане! Като цяло варваризатите винаги са доста интересни за проучване, макар и мега трудно, така че няма как да умаловажа монетата. Но да седне някой да ме убеждава във нещо, на база нищо, и още повече човек който уж има репутация си е насмешливо. Тъй че бай Митьо да прощава, ама бая ще трябва да досънува за да почне да пренаписва историята....

Ето я на кан Кубрат, ази я открих. Утре искам статия за мене у "Труд" :laugh: :laugh: Тая е по-груба щото ковачите още са се учили, ама за Аспарух вече са се ограмотили хеххехе Моята връзка А като изключим шегата горе ето още един "оригинал" който е със доста груб стил. Та ако си представим какво би видял в нея един по-неук копиратор, който трябва да направи имитация, може би бихме познали онова от най-отгоре което е УЖ на Аспарух...Защо е обратен реверса?, защото при много от по-късните имитации също се случва, това се случва когато по погрешка гравьора вместо да издълбае обратното на това което вижда, издълбава точно това което вижда като мостра и при отсичането имаме негатив.

То ние всичко можем да допуснем, ама между допускането и даването на интервю по повод грандиозно откритие пренаписващо нумизматиката на I-ва Българска държава, сякаш има известна разлика...или греша???

Може би почти същите, но да се подхожда на разчитане от типа "чета го както ми отърва" си е смешно от "уж" признат колекционер като Станков. Все едно вемаме 1 стотинка 1999 и почваме да разчитаме. Л: Стотинка, Опако: България, от което започваме да си съставяме разчитането: "Стотина [О]бърка[ни] гл[упост]и" и готово , рачетохме го както ни харесва. На реверса (опакото) на монетата ясно се четат буквите С, А, N и V (огледално). На аверса (лицевата страна) – буквата А(?), монограм (?) и V. А ако приемем че наистина е имитативно сечене с доста груб стил повтарящ византийските монети (без да уточняваме на кой) дали не е възможно да разглеждаме нещатата така: Оп: VC[TORI]A [AVGU](в оригинал) , в отреза [CO]N[OB] Л: [D]N (ако се е ползвала за модел монета която е циркулирала Н много добре мяза на А, личи си даже на горната снимка) [C]AN(във вид на монограм)V[s PP] Естествено давам го като някакъв пример. За да не се създава излишно объркване, да спомена че надписите във византия със правописни грешки и липси на букви не са някакви много редки изключения...понякога даже липсват цели фрази. Така да речем Константин IV има солиди както с надпис: D N CONSTAN-TINUS C CONIS Така и с доста съкратен: D N CANUS PP И с още доста де. А отзад може да е както: VICTORIA AVGU така и съкратеното: VICTORIA [AVGU] или само VICTOA Мецжду другото можете да забележите че по начина по-който аз съм дал като опция местата на буквите в оригинал и като имитация са на почти идентични места

а третия аргумент е за солидите на Константин IV...от тях има по две шепи, а тая е уникат....Иначе другото го подкрепям...много се доближава до моето мнение

Та какво мислите относно "Аргументите" на "Откривателя" и не мислите ли че нещата май-май са по-поукрасени от реалноста. Тези дни това е доста коментеруема тема из форумите и понеже знам че тук има доста специалисти по история, ми се идка да чуя и мненията тук... Моето е малко скиптично, понеже така и не прочетох нито едно сигурно доказателство подкрепящо тезата, но това е друга тема. Очаквам да се получи интересна тема

Митко Станков поднесе сензация - откри на търг в Ню Йорк златна монета на хан Аспарух 19 Септември 2011 Иван Бакалов Подражателна монета на солида на император Константин Погонат, вероятно сечена от хан Аспарух, със знаци на български владетел. Снимка: от каталога на CNG Златен солид на император Константин IV Погонат, сечен до 681 година. Снимка: от каталога на CNG Преди ден e-vestnik обеща сензация от живеещия във Виена нумизмат Митко Станков. Ето я - на търг в Ню Йорк на 14 септември тази година е извадена рядка златна монета, от т. нар. варварски подражания на византийски солиди, която е идентифицирана от Станков като монета на българския хан Аспарух и е купена от него по интернет. Това е историческа сензация, до момента се смята, че българското монетосечене започва при цар Иван Асен Втори. И на учениците в началното училище у нас е обяснено, че по времето на хан Аспарух не са сечени монети, защото в държавата е преобладавало натурално стопанство и за разплащанията са били достатъчни налични византийски монети. Затова, когато от Виена се обади Митко Станков да каже, че е открил и купил на търг в Ню Йорк монета на Аспарух, това изглеждаше невероятно. От e-vestnik съобщихме сензацията на нумизмати, които първоначално също проявиха недоверие. Но, след като видяха снимките от каталога на търга и обясненията на Станков, те реагираха по друг начин (коментари от нумизмати публикуваме отделно). Живеещият във Виена експерт Митко Станков, от години е обвиняван от българските ченгета, че ръководи мафия за износ на културни ценности от България (виж за него повече тук). Противно на разпространяваните твърдения за Станков у нас, на Запад той е консултант на някои от най-големите аукционни къщи, за оценки и експертизи го търсят колекционери и търгове от цял свят. У нас някои нумизмати го смятат за най-големия български експерт в тази област. Станков е забелязал монетата в каталога на търга на CNG - Classical Numismatic Group Inc. (виж тук) Тъй като наистина става дума за сензационно разкритие и твърдение, мнозина ще се усъмнят, дали един колекционер просто не иска да вдигне шум около притежавана от него монета, затова първите въпроси са към него. Митко Станков: Нека излязат смелчаци, да кажат, че не е вярно - В каталога на търга монетата беше ли представена като принадлежаща на българския владетел Аспарух? - Не. Специалистите (нумизматите) от CNG я бяха определили като монета на неизвестно германско племе, но бяха я датирали най-общо в VI-VII век. В описанието се казва, че представлява имитация на солид на византийския император Константин IV Погонат. Митко Станков. Снимка: личен архив - Защо твърдите тогава, че принадлежи на Аспарух? В такива известни аукционни къщи работят най-добрите учени и нумизмати. Възможно ли е да са допуснали грешка, неправилно да идентифицират монетата? Не мислите ли, че вие може да грешите? - Тук не става въпрос за грешка . Те не са я „познали“, поради обстоятелството, че в периферията на Византия (Източно римската империя, както е редно да се нарича ), от това време са известни на науката различни т. н.„варварски имитации“ на официалните емисии златни монети. Някои от тези имитации са сечени в провинциални монетни ателиета . Те се отличават по различния стил на изображенията , непълните си, а понякога и погрешни надписи, по-малка тежина от стандартната или с понижено съдържание на злато. Но има и такива, които се приписват на на различни „варварски“ племена- лангобарди, хуни, ломбарди , остроготи и други. Поради „варварския“ стил на монетата и „безсмисления“ надпис, нумизматите от CNG са решили, че най-вероятен издател е именно „неизвестно германско племе“. - Добре. Противопоставяте се на тяхното становище, твърдите, че монетата е сечена именно от хан Аспарух. Така малко излиза, че пренебрегвате мнението на едни от най-големите нумизмати, с цел да „обогатите“ доказателствата за историята на българската държава? - Аз имах на разположение достатъчно време, за да анализирам и обмисля всичко, което би подкрепило или би отхвърлило твърдението ми, че монетата от аукционния каталог на CNG е сечена не от друг владетел, а именно от кан Аспарух. За пръв път видях тази монета преди повече от осем години. Показа ми я човек, който имаше и други монети. Обясни ми, че са намерени в Добруджа. Какво ли не му предлагах, за да ми я продаде, но не се споразумяхме . След време я видях в аукционен каталог на „Фрийман и Сиър” (Freeman & Sear 10, 11 February 2004 г.), под номер 511. За съжаление това стана след като търгът вече беше минал. И там тя беше описана, както сега в каталога на CNG – неизвестно германско племе. Опитах да науча кой е щастливият купувач, но както всички колеги от бранша, така и Freeman & Sear отказаха да издадат своя клиент. За мое щастие, преди около два месеца получих аукционния каталог номер 88 на CNG и видях, че същата монета отново се предлага за продажба. Оценката на монетата беше 1500 долара. Чаках търпеливо до датата на търга. В последните секунди изпратих по електронен път моето предложение - бях написал една значително по-висока цифра. Спечелих монетата за 3750 долара. - Какво доказва, че е на хан Аспарух? - Ето първия аргумент: местонамиране - Добруджа. През седми век там няма германски племена. Добруджа се намира в границите на държавата на кан Аспарух. Дори и да нямаше никакви надписи, една хипотеза за квалифицирането й като българска не би била по-малко логична , отколкото като германска. Втори аргумент: На реверса (опакото) на монетата ясно се четат буквите С, А, N и V . На аверса (лицевата страна) – буквата А, монограм и V. Моето четене на надписа като цяло (опако и лице) е CAN CV A(SPAR)V. = ASPARV(H) . На известния златен медальон на кан Омуртаг надписът е CANE SYBHГI WMORTAГ. Васил Златарски казва: От официалните надписи на гръцки език, дошли до нас от езическо време, ние узнаваме, че така е изписана титлата на българските канове на известните каменни надписи, носещи техните имена. Трети аргумент: Солидите (златните монети) на византийския император Константин IV Погонат (668-685 г.), които са прототип за монетата от аукциона, са сечени в периода 674-681 г. След 681 г. този тип никога повече не се произвежда в монетарниците на империята. Науката нумизматика го е доказала по безспорен начин, но не е тук мястото да го коментирам. Това е гарантирано. Следователно „суверенът“, който е сякъл „имитациите“ е бил съвременник на този източно римски владетел. Както коментира византийският хронист Теофан: В невъзможност да се противопостави на българите, император Константин IV “сключил мир с тях, като се съгласил да им плаща годишен данък, за срам на ромеите”. Чудно било този (т. е. императорът), “който направил свои данъкоплатци всички, на изток и на запад, на север и на юг, да бъде победен от този мръсен и новопоявил се народ”. Според историците мирният договор между Източната римска империя и българският владетел бил сключен през лятото на 681 г. С този акт Византия санкционирала едно незапомнено поражение и за пръв път признала възникването на една нова държава – България. Това е и дата на отсичане на златните солиди на кан Аспарух. Сеченето на солидите на кан Аспарух е започнало веднага след сключването на мирния договор през лятото на 681 г. Качеството на металното съдържание е чисто злато. Тежината й отговаря на тегловния стандарт и нормите на съвременните византийски монети (на Източната Римска империя) . Новооткритата монета е безпрецедентна научна сензация. Ще спомена и няколко други, вече известни паметници, които имат някои съществени общи елементи с новооткритата златна монета: 1. Оловният печат на кан и цезар Тервел . На лицевата страна Тервел е представен по същият начин , както и неговия баща кан Аспарух. 2. Златният медальон с образа хан/кан Омуртаг, намерен във Велико Търново , на който се чете надпис :CANE SYBHГI WMORTAГ. Титлата е както при златния солид на кан Аспарух. Ако на мен самия ми бяха казали преди години, че има монета на хан Аспарух, щях да се изсмея. Но, ето, тя е факт. - Скептици у нас ще кажат, че искате да вдигнете цената на притежавана от вас монета? - Да, искам да я направя 100 милиона, ама няма луди да платят толкова (афектирано). За мен е гордост, че съм разкрил такъв исторически факт и документ. За това се обаждам да съобщя. Стефка Костадинова е скочила 2 метра и нещо, аз съм скочил 5 метра, ако трябва да сравняваме. За мен това е постижение. Аз го заявявам открито, от мое име. - Не се притеснявате, че много хора, ще помислят, че е фалшификат? - Не е ли достатъчно, че най-големият специалист, който се казва Дейвид Сиърс, я е продал тази монета веднъж през 2004 г.? Сега друг авторитетен търг я продава отново. Нека кажат българските авторитети проф. Юрукова и т. н. дали е автентична. Който иска по света нека застане срещу това мое твърдение. Нека излязат смелчаци, да кажат, че не е вярно. Това, не че аз го казвам, но е излязло като автентично от световни авторитети. Нека някой каже „Такова животно нема”. - Съвременни методи анализ могат ли да докажат, ако това е фалшификат? - Аз се отказвам да дискутирам. Който желае да вади обратни тези. Има лаборатории, който иска да проверява, аз не желая да налагам моето становище. Аз трябваше да го публикувам това в едно западно научно списание и толкова. Въобще не трябваше да споменавам, защото в тази пропаднала държава ще кажат, че „такова животно нема”. Аз съм експерт в нумизматиката, произнасям присъда. Това е. Описание на монетата от Митко Станков: Златен солид с тежина 4,21 гр., 18 мм, разположение на лицевия спрямо опаковия печт 1 часа. На аверса (лицевата страна ) на монетата е представен бюст на мъж с къса брада насреща (в анфас), облечен в ризница и с шлем с гребен и перлена диадема на главата, държащ копие на дясното си рамо. В полето вляво от бюста е разположена голяма буква А, а вдясно монограм и буква V. Над буквата А се виждат двата края на лентата (връзките) на диадемата. На реверса (опаковата страна) на монетата е представен висок кръст на четири стъпала, от двете страни на който стоят две стилизирани човешки фигури, облечени в тоги и въоръжени с мечове (саби). В полето вдясно е разположена латинската буква С (негативно) и под нея буквата V, вляво буквата А, а под кръста буквата N (негативно). В допълнение от e-vestnik: CNG е международна компания със седалище в Лондон, която прави търгове там и в Ню Йорк. За нея работят най-големите експерти по нумизматика и антично изкуство, особено византийско. На техен търг е малко вероятно да се появи фалшификат. CNG работи с лаборатория с най-високотехнологични методи за анализ - химически и др., към която се обръщат за проверка на експонати музеи от цял свят. С новите методи на изследване в последните години времето на фалшификаторите на монети приключи (поне за по-ценните - все още вървят по-евтини ментета, за които не си струва да се прави анализ). В описанието на историята на монетата в самия търг6 се казва, че е продадена преди 7 години - през 2004 г. на друг авторитетен аукцион в Европа „Фрийман и Сиър” (Freeman & Sear 10 (11 February 2004), lot 511), на който също е малко вероятно да се продаде фалшификат. И тогава монетата е била купена за цена около 1000 долара, също без да се разбере точният й произход. Сред нумизматите са добре известни т. нар. подражателски монети, които са секли племена и владетели в периферията на древна Гърция, на Римската империя и др. Този вид монети са имитация на монети на империята или на някой град държава (например Тасоска тетрадрахма), но с по-груби, наивистични изображение. Спазени са някои основни елементи от оригиналната монета, но със символи и белези на владетеля, който сече подражателската монета. Известни са такива подражания на гръцки и римски монети, сечени от тракийски владетели. Известни са подражания и на византийски солиди, каквато именно се явява монетата на хан Аспарух. Тя е подражателство именно на солид на император Костантин IV Погонат, който царува по това време. Тя е описана в търга със забележка „изключително рядка”, но приписана на неизвестно германско племе. След като самите организатори на два авторитетни търга и тези, които са предложили монетата, не са разбрали каква точно е тя, това намалява вероятността за фалшификат. От e-vestnik се обърнахме към двама от най-добрите експерти в нумизматиката за коментар. И двамата на „първо четене”, след като видяха снимките и описанията, приеха, че е възможна такава сензация. Господин Жеков, който е експерт по средновековни монети, каза, че няма съмнение, че монетата е автентична и по символите може да се направи извод, че е на хан Аспарух. Виж тук още обяснения и исторически бележки от Станков и първи коментари на нумизматите Господин Жеков и Ставри Топалов. Линк към статията: Моята връзка Източник: e-vestnik.bg

Не зная каква е ситуацията с нея, но мисля че е доста по-стара, т.е. около 12 век. И все пак може и да греша. А Митко Станков е много известен с някой свой открития, който меко казано се крепят на "нещо в нищото". За последното подобно откритие от тез дни пускам нова тема

Доста по-вероятно е да греша за тези 50%, щото аз се опитвам да анализирам снимка, няма изследвания за точно тези монети али аз не знам. Щом най-високото съдържание в електрон е било 30 % злато, знаи тези могат да имат 20 %, но определено са били по-жълтеникави от онова електронче със 7-5 % че да не е и по-малко. А най-вероятно не са направили чисто златен и чисто сребърен номинал щото не са имали кой знае каква финансова възможност. Все пак говорим за остров Кипър на база цяла империя (или каквото е останало от нея). Ще опитам за този период да го направим със снимки (по една на 3-4 номина от всеки император). Въпреки че може би ще натова излишно темата...може би който чете ще може да се убеди и външно че е имало разлика между тези % и номинали... Да го правя ли или да оставим само дискусията?

мисля че при 7 % сребро, ако не са били само по документи, което в голяма степен е възможно, е без смисъл да го котираме като сребърен номинал. Иначе съотношенията 1: са верни и некоментеруеми, т.е. те са точно така! Само при Исаак II или времето между 1184-1191 не мога да се съглася за чистотата на среброто за този номинал и електрона. Разбира се отношенията са верни, като е възможно за този кратък период билон трахито да е запазило 1:56, не мога да съм сигурен. Но със сигурност билон трахитата емитирани тогава са с пъти повече сребро от предишните и следващите. Сега има една такава теория, тя е нумизматична отново и е на база намерените на различни места монети. Според нея, Константинополската монетарница е вероятно емитирала 2 вида монети, а не 2 емисии, като видът с по-високи съдържания ценен метал (злато и сребро) са били отсичани за търговията със Кипър, евентуални Венеция и т.н., а монетите с ниско или никакво съдържание са били ползвани както вътре за Византия така и за България, Сърбия и т.н. Други пък смятат че това са 2 емисии: до 1191 и между 1191-1195. И двете са правдоподобни донякаде защото в България се намират главно чисто медни номинали, и частично посребрени от времето на Мануил, а сребърни от тогава не се намират, но понякога макар и рядко са намирани електрони на Алексии с добро златно съдържание, което пък не оборва ни една от двете... Но това е по-скоро интересно допълнение отколкото нещо което да спъва идеята на темата

Много близо до тази същата условна 1155, същата съдба следва и електроновият номинал.Въпреки че той остава Електрон като номинал, неговото златно съдържание хич го няма. Може би е точно толкова 10 % златно съдържание което ту придава някакъв цвят, ту се губи и те та...Не може да се гарантира без да се вземат поняколко проби от различни монетарници и различни монети, но реално към 1160 вече с ръка на сърцето можем да твърдим че това е сребърният номинал. Вярно е че съотношението 1/12 не се променя, както и на много други номинали, но пък ако видим че реално и Хиперперо намаля активно като % е може би обосновано. Сега може би някой би си задал въпроса "Защо тъпичките нумизмати не са сложили точка през 1160 и не са казали белектрона се казва само Трахи, а билон аспрона трахито, само билон трахи?" Може да е интересно за някой който ни чете..не знам Понеже традиционните владетели с по-дълго управление Мануил (1143-1180), Алекси III (1195-1203), наистина запазват тези съотношения, т.е. Електрончето е бяло с мин. злато и билончето с ултра минимум/без сребро, то в империята често имаме узурпатори, по-малки монетарници (като Тесалоника доста по-малка от Константинополската) и др. всеобхватни причини и без да има обяснение защо, има няколко емиии монети от: Андроник I Комнин (1183-1185), Исак Комнин от Кипър (1184-1191) (при неговите емисии е най-видно)и Исак II Ангел (1185-1195). Въпреки че статута на Кипър тогава е доста спорен, Византия не успява да потуши напълно бунтът благодарение на който Исак узурпира Кипър. Факт е че неговите монети макар и редки на без на морето от другите Комнинчета, те остават някак си еталонни. Той не оспява да пусне в обръщение Хиперперон, може би е нямал ресурс, но пък за сметка на това Електрона му е сравнително жълтеникъв. Може би съдържа 50/50 злато и сребро или близки до това граници. Оттам (поне на мой предположения) втората емисия на Андроник I има изявено по-високо съдържание на злато в електрона, не е 50, но може би 25 %. Това е втората емисия между 1184-1185, първата емисия е почти сребърна. Исак Ангел, най-вероятно се е опитал да отговори на очакванията и също е засилил електрона до падането на адаша в Кипър. Така или иначе мисля той има само 2 емисии Електрони така че това се запазва до края на управлението му. Същото се получава и при Билон Аспрон Трахито. При Кипърският Исак, понеже златен номинал реално е електрона, то Билона, е сребърният и определено има чуствително сребро. Може би около 70%. Андроник и Исак 2 също се стремят да направят същото, и техните билони нямат такова високо съдържание но определено за едно 10 години отлепват от дъното и имат около 40-50 % сребро. Когато идва Алексии III през 1195 Кипър вече е превзет от Ричърд Лъвското сърце, конкуренция няма и всичко е по-старому...сребърен електрон и меден Билон Ако съм пропуснал нещо само кажи за да го проверя. Бавно, ама все пак славно го караме нагоре!

Ще опитам да карам подред, но ако изпусна нещо ми кажи да го допогледна. Със сигурност всички по-фрапантни изменения в номиналите идват гарантирано по-времето на Мануил (1143-1180) Въпреки че няма никакви данни за конкретна реформа или намаляне. И все чисто условно, наистина без документи се приема че около третата емисия, т.е. около 1155 година (пак е малко условно) първи пострадва Билон Аспрон Трахито. Не съм сигурен че са правени опити със съдържанието му (това обикновенно се прави за значимите златни номинали), НОреално след 1155, а дори и от 1143 спокойно може да се приеме че Билон Аспрон Трахи е само Аспрон Трахи или само мед. АКО е имало някакво сребро в него, то е било в порядъците на 3-5 %, но според мен е безмислено да се хващаме за тях. Това че номинала остава до 1204 като Билон Аспрон Трахи, не значи че в него има сребро, мисля че и обикновенните хора и търговците са били прекалено наясно с това. Иначе реално все още макар и твърде рядко се срещат монети от първите 3 емисии на Мануил, които или имат някакво минимално видимо сребро, или частична сребърна баня, но медно ядро, дет се вика да залъжем хората, но 90 % от намерените монети са чисто медни. След 1160 не съм убеден че вече някой се е напъвал да слага сребърна баня, при все това че вече е било ясно за какво става въпрос. Така че с ръка на сърцето може да приемеш Билон аспрона като мед след 1143 и като едно малко по-големо братче на тетартерона, нещо като Фолис и Нумия.

Пак ще вкарвам догатки, извинявам се за което, май не съм най-голямата сила... Ако говорим за намалянето от 20 на 18 (early 13th) го свързвам с последните емисии на Алекси III Комнин (1195-1203) Действително между 1203 (юли) и 1222 Няма отбелязани златни емиии...нито на латинската империя, нито на Епир, нито на Солунската...само няколко вариации Трахита (сребро) кое от кое по-рядки за разлика от медните. Евентуално ако златото тогава е било само мярка, както през средата на 14 век и ако евентуално се е понижила стойноста на брой трахи към един Хиперперон, ама сякаш не се забелязва подобно неща, според нумизматични номинал, а по-скоро обратното...като цена за този период Трахито си е било цело имане... Иначе има отбелязана 1-ва емисия (обикновенно за по-дългите управления достигат до 6-7 емисии) от 1222 на Йоан III Дука ватаци с 18 каратови Виперперони, но втората наистина е на 17.5 (приблизително) като четвърта емисия е вече при 16 карата, така че приблизително плавно се понижават. За съжаление аз мога да помагам само чисто нумизматично и на база на циркулиралия материал (или данните за него)....другите неща са ми като "черна дупка в космоса"

При всяка една от вероятностите би могло да се обясни защо на едно място в империята има повече или защо само там има едно нещо (аз всъшност не зная у нас дали е намирано подобно) и мисля обяснението и просто и доста разумно. Просто за определена нация, народ, общност това е било характерно и познато..другите са имали някакъв заместител или изобщо не им е било нужно. Мисля че най-несъстоятелно изглежда да бъде фиксиращ уред за гредите...при другите все има някаква логика. а иначе изпитания ми се струват доста сложни на този етап не знам

да но за съжаление не мисля че има общо с намереният за да има вероятност да е тракийски. А идеята за надписа лесно може да поддаде, тъй като може да е по-скоро военен трофей и впоследствие притежание на Аспарух или някой друг. Както много неща при прабългарски погребения и разкопки. Та не е задължително да е бил последно във "чеф Петроф" или Петрос поне според мен де

И понеже не сме оправили още България ама да има материал за monte christo , за което адски му благодаря че му се занимава с темата, малко поглед на нашенска България тогава Нумизматично. Както казахме преди това до около 11 век в Средновековна България е развит най-вече стоково разменният бизнес...и на тях пари много много не им трябват. Но за нещастие Византия ни превзема, трябва да плащаме данъци и малко по малко парите навлизат в ежедневието на обикновенният Българин. Та поради тази и други причини след освобождението ни от Византийско робство почваме да бълваме Български имитации с по-ниско качество и по-ниско тегло от Билон Трахитата (или корубките) който сме ползвали така много, най-вече на Комнините. При все тва пък освен това всички коруби който влизат от византия си ги нарязваме на половина или на 1/4 пок за местно потребление. Вече сме свикнали с парите, а човек свикне ли с нещо трудно се отказва. Иван Асен II и монетите му. Според мен те имат по-скоро "юбилеен" характер в чест на победата му отколкото някакво официално платежно средство. Така или иначе масово ползваме монетите на Никейската и Солунска империя. Следващите ни царе се поувличат и вече решават че вместо да имитираме византийските коруби ще си сечем наши...Добре, малко по занижено тегло на Билон Трахитата на Византия, но за вътрешният пазар стават При Георги I Тертер вече имаме информация че 1 литра сребро е равна на 16 хиперперона (който не отсичаме) или 192 сребърни монети с тегло около 1.70 грама. Потреблението у нас обаче неимоверно нараства, и се налагат почти постоянни реформи обезценяващи материала в монетите. Така при Иван Александър в началото на управлението му през около 1337 сребърните монети вече са 1.60 грама и 16 хиперперона (или 1 литра) са вече 204 сребърни монетки Супер но през 1371 вече имаме 4 сребърна емисия която вече е паднала до 0.8-0.6 грама или около 408-540 сребърни монетки. При Иван Шишман продължаваме така че към края България отсича емисии с по 0.4-0.45 грама или над 660 сребърни монети за 1 литра

хеххе то затова и аз пиша като свободен електрон тука, мътно мътно плаваш хеххехех 1222 сме и Никеската империя се оглавява от Йоан III Ватаци. За разлика от предходния между 1222-1258 (до края на Теодор II Ласкарис, Никейската империя отсича доста голямо количество златни Хиперперони, определено сравнимо с Количествата от времето на Алексис I Комнин минималното уточнение е че хиперперона остава 4-.40-4.50 грама при малко намаляне на каратите отново: 18 в началото до 16 в края на управлението. Друго не се променя.Солунската империя пък базирана със базирана в Солун монетарница бълва най-вече Билон Трахита, малко но все пак стойностни емисии Трахита. Тази монетарница се слави с добрите си дизайни и гравьори където именно през 1230 след победата си Иван Асен II ще отсече златната си перпера и медните си емисии. Има съмнения че монитрарницата е Тесалоника, а гравюрите същите Факт е че монета много прилича на сребарно трахи от същият период. 1258 е и Михаил VIII Палеолог дава начало на династия на Палеолозите, "възстановява" донякадъде Византия и почваме отначало. Запазва всички номинали и съотношения но Хиперперона вече е между 15-15 1/2 карата при същият грамаж. Сънът му Андроник II обаче прави монетна реформна през 1294-1295, която продължава да усложнява нещата... Хиперперона между 1294 и Йоан V (1341-1391) се срива на 14 до 11 карата като накрая вече си е чист електрон между злато и сребро а среброто преобладава. През 1294-95 обаче са въведени и двата нови номинала Басиликон и Торнезе. Последно трахи е отсечено през 1295 и е юбилейна така да се каже емисия. Смята се че до края то запазва горният си статут и не се движи повече от 1/192-1/248 от нумизмата или поне няма сведения за друго. Басиликона: Малка сребърна монета в началото 2 грама, но само след 50 години вече 1.0-1.5 грама продължаващо да намаля. Все пак предпочитан номинал за търговия тъй като се смята за приемник в Византия на Веницианският грош с който имат близки параметри и при все това въпреки падащият грамаж до края на съществуването си остава с съдържание на сребро 90-95 % Има сведения до 20-30-те години на 14 век че 1 Хиперперон (перпера) = 12 басиликона Торнезе: В началото "уж" сребърен номинал със 25 % сребърно участие но от беличък се превръща в чисто бронзов само за 20 години. 0.7-1.0 грама. Въвеждат се още бонуси. На мястото на умиращите Тертартерон и Билон Трахи като свежи резерви влизат: Стамененон и Фоларо. И двете плоски, като едната с по-голям диаметър. Смята се Фоларо е наследникът на забравеният в добрите години Фолис. Важно е да се знае че златните монети рядко влизат в употреба, секът се рядко изобщо с тези си карати хич ги няма и никой ги и не ще. Но за сметка на това хората обръщат почти всичко в сребро и това на какво се равнява златото като тегловна мярка.. Имаме оставени следните данни поне аз тях намерих: Франсческо Пеголоти който е флоренски търговец през 20-30 на 14 век, живеещ по нашите земи може би около Варна пише: "1 златна "перпера" се равнява на 12 басиликона или на 12.5-13 гроша според перперата" "1 перпера се равнява на 24-26 грама злато" Подобно първият венициански консул във Варна Марко Лионардо през 1352 пише: "1 "Варненска перпера"(което вече е тегловна мярка, а не номинал) е с чистота 16 2/3 карата и се равнява на 5 гроша (венициански) и 6 аспри или 8 аспри и 1 грош" При Йоан V Палеолог при 2-рото му управление (1354-1376) имаме нови бонуси. През 1360-1370 е въведена нова сребърна монета която съвсем да дозаличи онова което е останало от онзи недъгав Хиперперон, електрон с 11 карата. Нарича се Ставратион, е по извесна със своето приравнение Тя е около 8-8.5 грама сребро добра проба и е позната като 1/2 хиперперон До падането на Византия се отсичат номиналите 1/2 Хиперперон, 1/4 Хиперперон и 1/16 хиперперон всички сребърни. И след минутка поглед и върху наша България

Ако до сега беше сложно гледай какво става нататъка Дано не стане съвсем объркано... Всъшност да Трахи е Аспрон Трахи но вече няма злато в него.. Дойде 1204! И Византия падна...От Византия се образували доста нови къде малки къде по-големи селища и държави, а и Европейските държави имали интерес към тези земи. След основаването на Латинската империя, другите по-значителни неща за отбелязване са Епир, и икейската империя на Теодор I Лакрис (1208-1222) Общо взето до около 1257 (когато Михаил VIII Палеолог възстановява Византия нещата изглеждат така: 1204-1222 Златни монети не са отсичани. Хиперперона остава някаква имагинерна еденица... Трахи е сребърен, заместител на Аспрон Трахи но само сребърен...да ама на фона на никаквия Хиперперон, Трахито си е живо богатство. Въпреки че системата е била същата 1/12 от Хиперперона, най-вероятно да притежаваш едно Трахи си е било живо богатство. Със сигурност от населението се ползват само Билон Трахи (корубките) вече без никакво сребро (заместителя на Билон Аспрон Трахи). При все тва, добавяме купищата имитации пак медни със занижени тегла, Латински медни имитации (на Комнините) У нас Тертартерона се среща рядко след 1200, което подсказва че неговата функция са били използвани най-вероятно рязани на 1/2 и 1/4 билон Трахи. Най-вероятно Трахи се е издигнал до около 192-248 билон трахи. Други промени няма. След малко продължаваме със 1222 след. До края на вечерта ще се опитам да допиша най-малко до около 1350

какво общо пък има митичният орел на Аспарух? Не виждам някакви прилики нито като датировка, нито като стил, добре де има незначителна прилика във Фейса, ама само до там... Не по-скоро Не е...