roca

Интересно мнение! Моето е доста сходно мисля че правилният изказ е "Романизиране" но все пак да не издребняваме Доколкото знам романизацията в Тракия не е била толкова застъпена колкото в някой градове в Северна България , но това мисля е доказателство че и тук е имало фамилии който са били не по малко романизирани от тези в Рациария примерно

Чак топ новина и чак "съкровище" не знам...но и аз я шернах в ФБ-ка си преди минутки. Заслужава си повече хора да научат за усърдният труд на археолозите. Иначе все пак си мисля че в намерените предмети почти няма нищо уникално като характер, традиционна тракийско погребение за Римска Тракия. Може би факта за свалените декорации е интересна, а и една от тях (последната ти снимка) е сравнително известен типаж, познат от района на Старозагорско. Орлите все пак имат интересен вид..Дали украсата на крилата е майсторски ефект за украса или има някаква връзка с преплитането на някакъв Римо-тракийски култ?

Предвид факта че приемаме че са масови, или е има прекалено много инженери в древен Рим, или не е било това Освен това ми се струва че L в случея за да е трицифрено число трябва да е в сантиметри....Мисля че и през 5 топчета да се прекара на 15 метра пръчката ще е все еднаква, като видима дължина, така че може би и през 1 топче че е било възможно да се определи къде е била пръчката, може би по-скоро различните отвори са пасвали на различните разстояния. И все пак трябва да го ползва човек с невероятно зрение, а и 50 метра тази пръчка вече може би е иглеждала като петно, не знам, не съм изучавал до каква дължина човешкото око би различило обект. Но те 50 метра са можели да си я измерят със същата точност и със крачки. Да речем че бих се съгласил да се ползва за някаква военна дестинация за грубо определяне, ама пак те като дойдат на 50 метра може да им помахаш, а на 100 няма как да сложиш пръчката... Според мен логиката с пръчката с определна дължина и да се вижда определено дълга през определена дупка което да значи че на еди кво си разстояние, е вярна. Но по-скоро би имало някакво приложение при наклонени равнени както ти каза...за равно разстояние това ми се вижда прекалено сложно нещо за нещо можещо да се измери по-точно и по-просто. Продължавам да си мисля за нещо с близка идея между невелир и дълекомер, но не и теодолит....доста е сложен за едно тяхно ниво а и неговата работа се базира най-вече на измерването на ъгли не мога да преценя с това колко точно могат да се мерят ъгли и т.н. но разстояния и евентуално някакви сравнения с триъгълници и да речем 45 градуса ъгъл примерно..

точно теодолита??? Айде да е нивелир че звучи по-пригодно. Най-малко Теодолита се използва повече за ъгли и има бая пъти по-сложно устройство...а и при него не са лати а по-скоро призмички подобни на това но стъклени, може би от там е дошла идеята ти? Нивелира е по практичен за разтояния и коти, и с доста по елементарно устроиство (без дигиталните естествено...)

Не зная в момента точното съотношение на металите в стотинките от 1999 и 2000, а би трябвало уж да съм наясно, ама "ъкъл море...глава шамандура" Със сигурност главната разлика при номиналите 1, 2, 5 е че в емисия 2000 сърцевината им е стоманена, има покритие. Направено е с цел по-голяма износоустоичивост на материала, и в интерес на истината ако срешнете 1999-та ще видите че са доста по-затрити, а нямат голяма разлика в циркулационният период. Едва ли имат повече мед...по-скоро по-малко За Византия, в интерес на истината Фуретата на Византия са едни от най-редко срещаните. В пъти по-често като % се срещат фуретата в древен Рим и Гърция. А и след 11 век е безмислено да правиш фуре на златна монета....тя толкова златна че злато няма в нея, ти фуре да и правиш най-много да сложиш повече злато от съдържанието в електрона и да се прекараш! А "наивните" Българи са толкоз наивни че през 10-12 век са наклепали толкоз много медни имитации на който не може да различиш изображение. Да не говорим за явлението от началото на 11 век медните коруби да се режат на 2, 3 и 5 просто за да имаме монетен материал, а пък златните с между 1/10-1/20 че да можем да приберем материала. За периода преди 10 век е трудно да се каже щото ние сме били още като развитие някаде по паланките и се менкали 5 кокошки за 1/3 овца или нещо подобно и пари не са ни требвали... Тъй че ние още от едно време сме много хитри и все прецакваме другите, щото сме яко акъл

Още малко за съотнощението на номиналите през 12-ти век: Непотвърдено с писмени данни малкият бронзов тетартерон най-вероятно е отговарял на 1/864 от Хиперперона. Съжалявам идея нямам какво е можело да се купи в него, но позовавайки се на монетната циркулация знаем че около средата на 12 век са били произведени изключително голям брой монети от тези, и определено са присъствали в ежедневието. Тъй като аз нямам източници от епохата ще си позволя да го карам на посоки, но предполагам че тетартерона се е равнявал на днешните 0.50-1 лв, и да речем 1 човек е можел да се изхрани с 1-2 монетки на ден. Определено доста по-малко и като стойност на метала и като парична от добрият стар фолис, но все пак достоен заместник за времето си. 1 билон (или коруба в началото) е била равна на 16 тертартерона отново непотвърдено. Все пак отбелязвам че това е било малко след реформата или около 1092, когато в билона е имало и известно количество, макар и малко, сребро. След това той става изцяло меден/бронзов и стойноста му драстично се намалява...Също така отварям скоба и добавям малко и за така наречените орязани византийски монети. Всеки който се е интересувал от монетната циркулация за епохата може би е забелязал че се срещат често орязани златни и медни монети, и части от тях. Важно е да спомена че това не е било дело на самият монетен двор, а по-скоро на пресметливи търговци (при златните) и на местното население при медните. През средатра и края на 12-13 век се засилва изцяло нуждата от голямо количество монетен материал. Какво го налага? До около края на 11 век по сигурни данни от циркулацията от Българските средновековни градове, у нас със сигурност се е развивала главно стоко-разменната търговия. За това свидетелстват както малкото количество монети, така и подбраните най-вече основни номинали. Тепърва след началото на 12 век, може би най-вече благодарение на факта че България е под византийско робство у нас населението започва да използва парите. Поради това се налага интензивна нужда от най-честите и евтини номинали (мед). Така голяма част от вече чисто медните билон (коруби) се разделят на 2, а понякога и повече с идея да се увеличи количеството на циркулиращия материал. Това естествено обяснява и по-голямото количество монети намирани при "монетни съкровица" за периода.. често между 500-3000 броя. Това са най-вече нарязани на няколко парчета или имитативни монети със занижена стойност. По-това време обаче билона продължава да губи стойноста си. По времето на Мануйл I 1 хиперперон е 120 билонови монети, При Алексии III 1 хиперперон е 184 билона След Алексии 1 хиперперон е около 300 билонови (чисто медни разбира се)

Четох за това преди доста време....не се сещам какво да кажа, аз всъшност мнението си за подобни неща съм го казвал. Първо не виждам на снимктите запазена настилка за която се твърди, а само крайните камъни ограждащи улицата...това ли е настилката? а и още два камъка който може да са 1/15 от плоча... Принципно преди много много години си мечтаех за това че ще видя подобни проекти град под града...след време осъзнах че за България това е невъзможно. За малкото 15 години от който се интересувам от история, археология и нумизматика (щото съм само на 25) съм бил доброволец на няколко обекта разкопки а на други само като посетител. Видял съм толкова много обекти безвъзратно унищожени, че 10 метра от Главанта улица на София, въпреки че според мен едва ли е била идеално запазена, не са нищо невъзможно сериозно. Та това е главна улица тя е доста по дълга от 10 метра. За мен тези 16 декара който предстой да бъдат покрити под стъкло са 1001 пъти по важни от петънце от главната улица. Освен това има обекти който много повече заслужават тези пари! Нима Ulpia Ratiaria е по-маловажен, по-малко запазен или по-малко интересен обект от Сердика?? Напротив във всичко е може би по...(освен по-важност , там са равнопоставени, и може би по географско положение) Но понеже Сердика е в столицата на България за най-малката глупост се правят петици и статии и възражения, хвърлят се хиляди пари, а за един от най-големите римски градове в Северна България, не се отпуска почти нищо и подминаваме 2 метров трап изкопан с багер от "малцинствата"?

След повече от подробно разгледаната от monte christo обстановка за 11 век, аз ще пробвам да пресъздам 12-ти в нумизматично и историческо отношение, за да върна жеста, дано се получи. Та василевса със последната, може би една от най-значимите монетни реформи е Алекси Комнин 1081-1118. Всъшност повече стари номинали да не казвам всички може би погиват тъкмо при тая реформа. Алехи заварва империя която не мяза изобщо на империя, а на някаква разкъсана държавица, с голяма територия, много задължения, криза както вътре така и със съседите. Това че България си се освобождава от византийско робство през 1185-6, разбира се без да обезценявам качествата на Асен и Петър, до пре голяма степен се дължи и на това че Византия в никакъв случай не е силата от преди 1 век.Та какво се прави в общи планове: - Заличени са всякакви подразделения на номизми, солиди и т.н и получаваме номинала Хиперперон, който в началото около 20 карата, чашковидна корубеста форма, тънка достатъчно голяма на диаметър монетка, и тегло като на Хистаменон номизмата 4.30-4.50 грама Хиперперона издържа доста време, за съжаление примесите понякога се увеличават понякога падат, не може да се гарантира кога колко чист е. Като бонус получаваме 1/3 хиперперон, Електрон с номинал Аспрон Трахи. Трудно е да ви опиша какво точно е това и каква е съдбата му. През 1092-1203 нямаме сребърни номинали, т.е. този електрон би трябвало да замени сребърните номинали. Естествено златното съдържание в него постепенно си пада и след падането на Константинопол през 1204, отново имаме сребърен номинал, с звучното име Трахи. Аспрон трахи си била с курубеста форма тънка монета подобна на Хиперперона, но с по-блед цвят. Теглото мисля също е близко. Трахи вече е по-скоро плоска тънка сребърна монета със различно сребърно съдържание, но по мое мнение може би над 0.800 проба на материала. Вторият бонус, като в реклама на ВС телешоп е 1/48 Хиперперон Билон Аспрон Трахи, който нямал кой знае колко сребро, но да речем че като нов белеел. Отново корубеста форма, това всъщност ще стане и най-известният номинал сред населението. По времето на Мануил I Комнин тази монета намаля сребрърното си съдържание на няколко пъти и от 1/48 става 1/184, сребро можбе би изобщо и няма тъй като тя като нова още си е съвсем медна на вид. Населението ползва именно нея. Голяма (или не толкова) корубеста тънка монета. По късно получава името Билон Трахеа. Последното като номинал което заменя старите е Тертартерон, подобно на златната монета, от моналата, малка и дебеличка монета, но вече само от Бронз. Нумизматично няма доказателства на колко Хиперперона се равнява, той може би се ползва повече за вътрешно пазарска система, нямам идея. Според мен в началото той би трябвло да заема Фолиса, но след Билон Аспрон Трахи става чисто медна по-скоро Тертартерона е 1/12 Билон трахи? Нещата се запазват почти без промени до 1204, превземането на Константинопол

Семис и тремис остават в играта до около 912 (нач на 10 век) въпреки по рядката упортреба. Заменени от Тертартерон номизмата (лекият Солид) през 963 и т.н. вече го разиграхме предната част. Хексаграма издава багажа още 715, така че той общо взето няма работа тука....номинал който никога не се ползва за нещо като хората. Милиариса остава единственият сребъред около 700, без под-номинали, освен прекалено рядко във формата на половин Милиарис.

Милиариса си се използва още от Анастасии 491-518. Отсича се но тиражите са по-малки и всъшност не играе съществена роля в монетната циркулация, за търговията и данъците не зная. Милиариса 3.75-4.05 грама. Заедно с него Силиквата също си се ползва успоредно приблизително 1/2 милиариса или 2.0-1.95 грама. Хексаграма е въведен от Ираклии горе долу през 622 и може би се ползва горе долу век. Не получава някаква особенно популярност. Номинала се явява 2 милиариса и е около 6.0-6.5 грама Нека за бронзовият номинал да си използваме Фолис, ако не е много сложно и да са или номиналите или тегловните т.е. Нумизма = Солид (4 до 9-10 век), Хистаменон Нумизма(10-11), Хиперион (12-15 век) Кератий = Милиарис или 2 Силикви (4 до 12 век), Трахи (12-края 13 век), Басиликон, Аспри(13-15) Обол = Фолис (4-12 век), Тетартерон(малък дебел номинал) и Билон аспрон Трахи, Билон Трахи (курубките) (12-13 век) Трахи (бронов) и Стаменон (13-15 век) Естествено аз предпочитам номиналите, но темата вече си е по-скоро историческа така че можем да преминем към тегловните обозначения за стоките и да речем за номиналите за парично отношение на по-дребни стоки или услуги. Едновременото им ползване обаче според мен довежда до излишни обърквания...Или да речем 1 яйце=40 нумии= 1/288 нумизми. в смисъл просто нещо по-подредено Иначе в началото monte christo е прав. 4-10 век като допуснем минимални изключения качеството на солида, а и другите номинали почти се запазва. Фолиса доста шава защото намаля размера и теглото си доста пъти и първо е монета 30-35 мм (като грамаж не зная в момента) при Юстиниан, а Констанс 2-ри (около 650) вече е около 20 с тенденция за надолу...затова е и разликата 144;200;288 фолиса. Качеството на Милиариса остава непроменено. След 10 век всичко става такава каша че след 40 години няма да сме ги изяснили, предлагам там да не обръщаме внимание на промяната на грамажи, качество и т.н. понеже има промени при почти всеки василевс, а при по-дълго управлявалите дори по 2 смени само за едно управление

но в пъти...Пъти по добро качество. а и 620 рубли са около 23-24 лв. За мен този не струва повече от 2 лева посмъртно в този си вид

ако не се съглася с теб ще е Грехота.....в опита си да направи поредната сензация бълва глупост след глупост. Вярно че история и археология се различават доста чисто технически, ама при него двете звучат като хирургия и квантова физика....

Благодаря! Много полезно инфо, ще разгледам подробно каталога

Няма, за сега няма да се побъркат ххехехе Между другото ако някой намери линк с цялата колекция нека да го постне, иска ми се да ги разгледам. Показаните 3 монети по-скоро леко ме притесняват отколкото да ме побъркват

Абсолютно съгласен Вече че 1 фолис си шава като стойност е ясно. Горе долу отново стигнахме до началото че 1 солид се е равнявал на нещо от порядъка на днешните 800-1200 лв като стойност, с тази разлика че ако днес 1200 лв не звучат особенно стреширащо, според мен за тогавашното население, средностатистически селянин или гражданин, 1 солид си е било сума за завиждане...още повече при ползването на медните номинали главно. Ясно е че за средната класа: чиновници, воении, търговци и т.н. 1 солид не е бил нещо чак толкова нереалистично, напротив но все пак, за повечето е бил нещо голямо.

monte christo, оболът е по-скоро тегловна мярка...това не е номинал от римска или византийска система, а от гръцката но според мен няма отношение. Както ти написа по рано 1 обол е 1/288 от номизмата(солида) но в същото време нумията е 1/7200 от солида, т.е. обола е равен като тегло на 25 нумии...1 фолис е 40 нумии. Според малка, но все пак някаква конкретна поправка Та ако за 25 нумии можеш да си купиш 3-4 скумрии то с едната монетка от 40 нумии (която до 7 век тежи доста всъшност, а и след 10 век също..така че 10 да ти скъсат джоба ) ще можеш да изкараш спокойно 1-2 дни за човек...може би 1 фолис са били нещо като 10 лева, от което да 1 обол се е равнявал може би на около 6 лева КГ125, всъшност не зная какъв календар е използвал еврейнът но ако е еврейски 812-та не може да е 501, понеже те ги смятат от началото на светът...малко е сложно не го разбирам съвсем, но за тях 2010 беше 5771-ва... Да не казвам голяма дума понеже техните мисля са с по-малко дни но 812-та по техният ще се равнява на 2-3 хилядолетие пр. Хр. Не зная кой период точно е описвал той...и номинала който е имал в предвид понеже денария е римски номинал и не е 1/16 от ауреса (римският златен номинал), а и ползването му спира през 296 след монетната реформа на Диоклециан. Твърде възможно е ако обаче се говори за 500-та година сл. Хр той да ползва Денарии вместо Милиарес защото му е по-познато като дума...което би се вързало и с номинала нумии въведен като термин при реформата на Анастасии през 498-ма Та 1 денарий по неговите термини би бил 600 нумии или 15 фолиса или 1/12 солида, поне според мен Почвам да се обърквам от всички различни видове номинали ползвани от различните автори....ама честно

По-скоро не

Определено според мен "нумизмата" или стандартният солид са си били значителна сума, за стандартният човек, тоест хората нисък и да речем среден клас...дори за среден клас са си били прилична сума, а не коментирам бедняците. Ясно е че средна класа кой знае каква не е имало така че повечето са били един средностатестически човек с малък имот, евентуално добиващ сам прехраната си чрез работа, но все пак солидът си бил нещо значимо... Последните данни ми изглеждат сравнително достоверни отнесени по нумизматични представи от циркулацията. Т.е. нормално е за 1/288 от солида (нумизмата или както решите) което е 25 Нумий (по малко от един Фолис!) да се купят няколко риби. При все че страната е средиземноморска... Нормално е 3 милиареса или около 45 фолиса да са стандартният разход за храна и то ако е жито, което е сравнително скъпо. Дори мисля че че 45 фолиса са били стандартен разход за "гражданин", а средностатистическият човек е можел да отделя за храна и да му стига 30-тина фолиса. Нумизматичната циркулация доказва, че в един стандартен градски дом(1 максимум 2 стай по не повече от 8-9 квадрата) от 9-11 век е достатъчно да има заделени 2-3 фолиса за т.н. "черни дни". Това би било според мен на база на циркулацията без да използвам източници, което както казах не ми е сила.

А напротив, не съм казал нищо за кръчмарски сметки... Аз казах че ползването на изворите, което на мене първо не ми се отдава, второ не че не ми се занимава, но и не остава толкова време, на мен определено доста ми куца, и в интерес на истината темата ми е строго интересна! Просто направих "лиричните отклонения" с цел и идея темата да е изчистена и коректна от чисто нумизматична гледна точка, това не зная докъде ми се отдава де. Все пак нали мястото и е в нумизматичен раздел, а и при все номинали и информация, понякога ползването на общите думи понякога изглежда малко паразитно...както за 4-5 век при 10 бронзови номинала всичкото е "коцета", та тъй и някой викат на цяла Византия, "нумизми или перпери" Аз също ще опитам да потърся някакви извори за това какво е можело да се закупи с определен номинал за сравнение И след малко поствам линк към доскусията в нумизматичният форум да може който се интересува да почете малко добре развита тема, че напоследък тези неща са кът в България

Темата е повече от интересна за мен. И благодаря много на хората пишещи в нея, защото когато в една тема се развиват градивни мнения на няколко човека тя само се развива в положителна посока. Така че извинявам се за малкият спор по-надолу. 1. Не съм съвсем съгласен отново с термина "нумизма". До съвместното управлението на Константин VII и Роман Лакапин и компания или около 960 е прието главният златен номинал да бъде наричан Solidus...това е от чисто нумизматична гледна точка. След 960 при Никифор III (963-969) говорим за Histamenon nomisma която вече обсъдихме като тя се въвежда като "най-тежък" Солид, фиксирано тегло и караи 4.40 грама при тези 23.1/2 карата...и бавно си преминава към намаляване както го описахме и разискахме. Нама да се спирам щом уточнихме че няма да е тема. Тука пак стигаме до номиналите: Солид не е единственият златен номинал, не винаги има еднакви тегла и размери. За качеството съм съгласен! Със минимални разлики през периода между Юстиниан I и Константин VII, а дори и по-късно златните номинали на Византия остават всепризнат търговски еталон и именно чистотата е определяща. Има само еденични случай през периода на намаляне на чистотата, но то е за еденични монетни дворове и за кратко и не влияе на общото отновение. Традиционни номинали: Solidus = 2 Semissis = 3 Tremissis =(сребърни) 12 Miliarense = 24 Siliqua =(мед, бронз) 180 Follis = 7200 Nummus Това е общо приетото. Разбира се имаминимални изключения при част от реформите... "Обол" е тегловната мярка, но обол не е нумизматичен номинал от времето на архаична Гърция, така че отбелязах номиналите. Фолис е 40 нумии но той също от голяма и плътна монета се превръща в доста малка монетка и така се обезценява. Освен трите главни златни номинала горе имаме през различните владетели следните: - Лек Солид - 23 siliquae (стандартни 24) - Лек Солид - 22 siliquae (стандартни 24) - Лек Солид - 20 siliquae (стандартни 24) - Половин tremissis при Justin II = 2 miliarensia = 4 siliqua (станндарно) Иначе честотата си се запазва. Тука не спорим изобщо.. Леките солиди разбира се не са стандартни. Аз предполагам че те са емитирани при търговски взаймо отношения може би след вече наложеното качество на солида, за се спести от хазната или за заплати, но едва ли хората са можели да разпознаят лек солид 20 Силикви от стандартен. Тук е по-скоро принципно допълнение за темата, един вид че просто съществуват, а не че ще се хващаме за тях. Другите номинали обаче са си с различни тегла и т.н и според мен, без да съм ползвал източници от епохата, Тука съм мега лайк, не мога да цитирам такъв извор, съжалявам за което, но ако авторът казва 1 магаре струва Х златни монети, без да посочва какви са те, аз не мога на чиста съвест да приема че това са Х Солида, а не Х Тремисис, който също ще са златни монети, но ще са 1/3 от Същите солиди, от където стойноста на нещото ще е по три. 2. Отклоненията за Хиперперона и различните номинали нумизми бяха само защото се цитираха по-горе автори от твърде различни епохи: първо 4-5 (когато формално Византия е по-скоро разделен Рим) и автори от 13-14 век когато Византия няма нищо общо с Византия от Х век

Да! Надписът е "покровский собор на красной площади 1555-1561" и е свързано с този храм, но да не казвам на 100 но на 99.9 % това е сувенирно жетонче което туристите могат да закупят от музей към храма и най-вроятно е след втората половина на 20-ти век. Подобни са се продавали навремето и за храма "Александър Невски"

Абсолютно. За мен също е интересно а и с интерес четох темата. Просто отбелязвам че първо съдържанието на златото е различно, второ грамажа обикновенно при Византиййте е доста плаващ. т.е. 10 монети от 4 грама и 16 карата тежат различно от 10 монети по 4.40 грама и 20 карата... А и номиналите..не се знае какво се е ползвало при написаният за времето извор. Говорим за различни стойности ако едно нещо е струвало 10 монети: ако те Хиперперон от 4.40 грама и ако те са Електрон Аспрон Трахи от 1.40 грама, но са все 10 "златни" монети

Надявам се че ще мога да изкажа едно мнение по темата, като човек "Уж" занимаващ се с нумизматика. Уж е заради това, че за мен това е хоби и немога да кажа че съм наксимален капацитет във цялото и голямото разнообразие от монети и емисии. Правя това встъпение заради хората пишещи тук, тъй като виждам че са се постарали доста върху изучаването на неща в детайли, както и документи от епохата. Браво, мойте Адмирации! Нумизмата всъшност не е реално съществуващ византийски номинал! т.е. това донякъде е разговорен термин за нещо, все едно наричаме "гущери" на доларовите банкноти, но не уточняваме точно за какъв номинал на банкнотата говорим. Според мен ако някаде в документ от периода е било употребено като израз, то бе гарантира номинала. Също израза "Х златни монети" не гарантира = Х нумизми, а дори да са Х нумизми пак плизаме в горното изречение. Понятието Нумизма е идентично с Българското "Перпера", но всъшност не гарантират номиналът. Та за какво говоря: номиналите който съществуват в Византийската нумизматика са: Histamenon nomisma(ок. 4.40-4.0 грама), tetarteron nomisma (понякога 1/12-1/10 по-лека понякога с еднакво тегло като Histamenon). През 1092 тази монетна система е унищожена и Алексии Комнин Въвежда нова с нови номинали: Hyperperon (20 карата, би трябвало да е почти еднотипен на Histamenon 4.0-4.40 гр), 1/3 aspron trachy (електрон 3.90-4.60 гр) и 1/48 Billon aspron trachy (около 4.20-4.0 гр). При нея tetarteron nomisma претърпява в началото преобразяване в срърна монета, а в последствие до бронзова под името tetarteron.При Мануил I Komnin само 50 години след реформата aspron trachy отново Електрон е вече 1.6-1.4 грама , а Хиперперонът става 16-11 карата. И те така всичко се променя на горе долу всеки 2-ма императори и като тегла и като карати. Така че не можем да сравняваме извори от 5 и от 13 век и да говорим за идентични неща, те дори почти не са подобни като отношение. Според мен Histamenon nomisma ако приемем че тази "нумизма" коментираме е имала малко по-високо материално отновение, още повече предвид факта че циркулацията на тези номинали може би повече е била насочена към хазна, данъци и др. а населението често е ползвало малките медни и (отново съще твърде рядко) сребърни номинали

Най-вероятно някакъв вид сувенир, апликация или украшение...определено не е монета, според мен, и едва ли е невъзможно старо, по-скор от порядака на 50-тина години

при тези така "грамадни" снимки няма как да вида, въпреки че ще ми "изкара очите" :tooth: