goshawk

Прави сте! Грешката е моя: въпросното змийче наистина си е ксантина! Ще го оправя утре! Когато подготвях материала налетях на едни леко налудничави изказвания, че ксантина може да се появи и в Добруджа!

Ще има и още, но утре! Нека първо да се оправим със змиите и ще започнем да се занимаваме и с гущерите.

Колко пъти сте виждали змия и колко пъти ви е минавало, през ума да я "утепате" с тоягата? Колко от вас познават всички български влечуги, знаете ли как те реагират на човешкото присъствие или защо някой е бил ухапан, от "преследваща" го змия? Затова реших да направя една такава темичка в която да се опитам да ви запозная с българското хепретологично разнообразие; както и някой - друг интересен факт около него. Дано да ви е интересна. И така, да започна с отровните български змии и постепенно ще поствам по малко инфо за всички Влечуги /Reptilia/ в България. Разбира се тема е отворена за всеки, който има желание да постне инфо. Започваме с най - познатата: Пепелянка /Vipera ammodytes/, може би, най - опасната европейска змия, заради изключително дългите си зъби (за Европа). Достига до към 70 - 80 см (рядко около 100 см). Има характерно оцветяване - сивкаво тяло (от тук и името и), изпъстрено с тъмни ромбоидни шарки. Има голяма вариация в цвета - от почти или напълно черни екземпляри до светло сиво. Много е характерно рогчето на върха на муцуната,макар, че при някои индивиди може и да липсва. Пепелянка /Vipera ammodytes/ и характерното рогче В България е се среща повсеместно, като се изкачва до към 1500 м.н.в. в планините. От описаните 4 подвида, 2 се срещат и сега у нас. Това са V. a. ammodytes в Северозападна България и V. a. meridionalis в останалата част на страната. Основната разлика е оцветяването на долната част на тялото. Смятало се е, че подвидът V. a. montadonii, също се е срещал в България, но това не се потвърждава от направените проучвания. Пепелянката предпочита открити, каменисти, припечни места, обрасли с висока тревиста растителност, папрати, храсталаци и обикновено с достатъчно подземни дупки за укрития. Пепелянката е активна предимно през деня, в низините и при топло време - също и нощем. Храни се главно с дребни бозайници и птици, по-младите екземпляри - с гущери. Понякога яде и змии, включително други пепелянки. Прекарва 2 до 6 месеца в зимен сън. Като цяло е доста "мързелива" и рядко хапе без причина. Предпочита да избяга, при възможност. Когато я стреснете реагира различно - остава неподвижна или съска и бяга или в редки случаи, направо хапе. Пепелянката е яйцеживородна, което показва, че не снася яйца, а те се развиват в тялото на майката и направо раждат малките. Те са най- често 4 - 8. Отровата на пепелянките е сравнително токсична, но се променя с времето и при различните популации. Тя има както протеолитични, така и невротоксични компоненти, като съдържа и хемотоксини с кръвосъсирващи свойства, подобни и също толкова силни, колкото тези в отровата на гърмящите змии. Симптомите при ухапване могат да настъпят незабавно - болка, подуване и обезцветяване, понякога замайване и изтръпване. Хората, както и мишките и птиците, реагират бързо на отровата на пепелянката. Гущерите са по-слабо засегнати, а земноводните дори могат да оцелеят след ухапване. Някои змии, като медянките и водните змии, изглежда са нечувствителни към нея. Дори без антидот симптомите отшумяват до няколко дни. Може да е опасна за деца и възрастни хора с лошо здраве. Отровата и се използва за производството на противоотрова за ухапвания от други европейски отровни змии. Пепелянката е защитена с Приложение II на Бернската конвенция. Усойница /Vipera berus/ Това е едно най - студоустойчивите влечуги в света. Достига до около 55 см. Има дебело и масивно тяло с черна зигзагообразна или ромбична шарка по гърба. Срещат се и по - тъмни екземпляри, като у нас не са изключение и напълно меланистични животни (т.е. черни). Усойница /Vipera berus/ меланистичен екземпляр Среща се от Западна Европа до Далечния Изток и от Средиземноморието до Полярния кръг. На Балканския полуостров усойницата е глациален реликт и се среща в изолирани области, главно в планините до надморска височина 2700 м.н.в. (при връх Мусала). У нас са регистрирани два подвида - V. b. berus et V. b. bosniensis. Усойницата се среща в разнообразни местности - сипеи, каменисти склонове, по краищата на горите и други, както и във влажни местности, като мочурища и край потоци, езера и вирове. Основната и храна са дребни бозайници, като мишки, полевки и земеровки, както и гущери. Понякога улавя слепоци и дори къртици, както и земноводни - жаби, тритони и дъждовници. Наблюдавани са случаи, в които яде птици и яйцата им, като се изкачва по храстите до гнездата. Малките се хранят с дребни бозайници, малки гущери и жаби, както и насекоми, червеи и паяци. Усойницата е ражда малките (7 - 30) в края на Август, началото на Септември. Не е агресивна, дори може да се каже, че е страхлив змия. Хапе, само, в изключителни случаи, когато я настъпите, например. Локалните симптоми при ухапване включват незабавна и силна болка, последвана след няколко минути (в някои случаи до половин час) от подуване и изтръпване. След няколко часа болката може да се разпространи, заедно с повишена чувствителност. Могат да се появят червеникави петна и целият крайник да се подуе до 24 часа. Подуването може да се разпространи по торса, а при деца - по цялото тяло. Системните симптоми, вследствие на анафилактика, могат да бъдат тежки. Могат да се проявят до 5 минути след ухапването или да се забавят с часове. Те включват гадене и повръщане, коремни колики и диария, инконтиненция, потене, треска, тахикардия, световъртеж, загуба на съзнание и други. Ако не се третират, тези симптоми могат да се задържат до 48 часа. В тежки случаи може да настъпи сърдечна недостатъчност. Усойницата е защитена с Приложение III на Бернската конвенция. Степната усойница /Vipera ursinii/ Наричана също урсиниева или остромуцунеста усойница Достига до 55 cm дължина. Отличава се от обикновената усойница по тясната и вълнообразна гръбна ивица, трапецовидното сечение и по-малката и ниско разположена ноздра. Степната усойница /Vipera ursinii/ Срещаща се в степите на Евразия и в отделни изолирани находища в Централна и Южна Европа. Основният ареал на степната усойница са степите от Молдова, Южна Украйна и Южна Русия до Северен Казахстан и Северозападен Китай. В Европа се среща в островни находища в Югоизточна Франция, Централна Италия, Австрия, Унгария, Румъния, западната част на Балканския полуостров. В България са намирани общо четири екземпляра - два на платото при Шумен, при село Вердикал, днес част от Банкя, (1927) и при манастира Свети Крал над Княжево (1934). Но дали наистина видът е изчезнал от нашата херпетофауна? Или това твърдение е проводено от не добре подготвените ни специалисти? Истината най - вероятно е някъде по средата. Не оспорим факт е, че в страната ни преминава най - юго-западната граница на ареала на вида. Въпреки това в България има вероятност да се намират няколко спорадични находища. Повод за разсъждения в тази посока ми дава едно лично съобщение на Красимир Христов, Георги Русев и един швейцарец. При теренна работа, през 2002 г., в района Шумен те улавят един екземпляр Урсиниева усойница!!! Така, че все още не може да се твърди, че видът е изчезнал от фауната на България и ще трябват още проучвания в тази насока! Степната усойница се храни главно с гущери, дребни гризачи, едри насекоми, по-рядко с жаби и малки на птици. Ражда по 3 до 16 малки. Въпреки че змията е отровна, няма известни смъртни случаи на хора, в резултат на ухапвания. И последно от сем. Viperidae (Отровници) Аспидата /Vipera aspis/ Наричата също каменарка. Обикновено аспидата достига дължина 60-65 cm, в редки случаи до 85 cm. Мъжките са по-дълги, но по-тънки от женските. Върхът на муцуната е леко, но отчетливо, повдигнат нагоре. Гръбните шарки варират силно, но много рядко имат ясната зигзагообразна форма. Аспидата /Vipera aspis/ и леко "вирнатата" муцуна на аспидата Аспидата е разпространена в Североизточна Испания, по-голямата част от Франция, най-югозападните части на Германия, Западна Швейцария и Италия, включително Сицилия. В България са открити само два екземпляра, при това в началото на 20 век. Единият е от района на Харманли и е уловен през 1933 г. Другият е намерен в колекцията на Катедрата по зоология на Софийския университет „Свети Климент Охридски” без подробности за мястото или годината на улавянето му. Освен тези два екземпляра, на Балканите са намирани и един край Сараево и един край Рипан, южно от Белград. Откриването на аспиди толкова далеч от основния им ареал, както и наблюдения на процеса в Словения, показват, че тя е изтласкана от Балканския полуостров от разпространението на пепелянката /Vipera ammodytes/, поне така твърдят учените. Аспидата предпочита слънчеви местности със сравнително сухи почви. Най-често се среща по каменисти склонове, но понякога се намира и в равнините. Храни се главно с гризачи и гущери. Ражда по 4 до 8 малки с цвета на възрастните. Отровата на аспидата е по-силна от тази на пепелянката, но по-слаба, отколкото при усойницата. Въпреки това ухапването е болезнено и според някои данни, 4% от случаите, в които не е получена медицинска помощ, са фатални.

Добре! Да се пробвам да ви затрудня с това ...

Ей, тази игра си я спомням! Зарибивка си е! 4 км. от Брюксел (личен рекорд, от тази вечер!)!!!

Едва ли ще ти говорят нещо, но все пак: Таню Мичев Любо Профиров Петър Янков Ирна Костадинова Владо Помаков Цено Петров ...

Опитах да проследя дискусията ви от началото, но не разбрах: кое не може да е създадено през 1988, БДЗП или Зелени Балкани? Ако става въпрос за БДЗП, мога да те уверя, че организацията е създадена, наистина, през 1988. Лично познавам историята и почти всички личност, присъствали на учредителното събрание, проведено на един таван в София. Зелени Балкани се създава, може би две - три години по - късно, мисля около 1990/91 г. Това са официалните дати на обявяване на тези организации. Като цяло идеите за създавани на подобни по тип организации, започват да се чуват още през '70-те години на ХХ век. Първообраза и на двете организации е една Младежка студентска група за опазване на Природата (нещо подобно беше името, нещо ми бяга в момента, ще проверя!). Аспарух, виж, разбери ме правилно, мисля, че вече доста години се занимавам с Природозащита и има някои неща, с които съм малко по - наясно от теб. Поста ти ми звучи, като поредния платен оратор, който оплюва Родната Природозащита и "не кадърните" хора, които полагат усилия да я има. Трябва да си им доста признателен, че все още има Странджа, или Атанасовско езеро, или лешояди в България, Натура 2000 ... символа на България - Царския орел ... имаш ли идея още колко постижения мога да ти посоча. Не търси под вола теле Българската природозащита, разбира се има и не успехи, има и хора с "не чисти" мисли, които правят пари на гърба на Природозащитата. Затова вместо да оплюваш тези организации, виж с какво можеш да помогнеш!

Наистина, тази тема е много нужна и належаща. Много хора изобщо неямат и представа, че в България има организации които се опитват да запазят последните "зелени оазиси". Нека да спменем и за хората, отдали се на опазването на хищните птици! Дружество за защита на хищните птици (ДЗХП). ДЗХП е основано през 1990 г. от група любители на природата, обединени от идеята да изучават и опазват хищните птици и българската природа. Ние работим за: # опазване на хищните птици и техните естествени местообитания # усъвършенстване на природодозащитното законодателство и определяне необходими мерки за опазване на хищните птици, съобразно местните условия. # организиране, насърчаване и координиране на орнитологични проучвания и екологично образование Организацията работи по следните проекти: Проекти # Възстановяване на белоглавия лешояд като гнездящ вид във Врачанска планина. # Възстановяване на белоглавия лешояд като гнездящ вид във Централен Балкан. BOU проект # Създаване на компенсационно стадо овце като инструмент за опазване на биоразнообразие и хабитати в Национален Парк Централен Балкан, България. # Обучителен семинар за неправителствани организации от Балканския полуостров за реинтродикция на белоглавия лешояд. # Оценка на изпълнението на ”CITES” в страните от Централна и Източна Европа # По-малко препарирани птици – повече живи птици # План за възстановяването на популацита на забулената сова в Софийския регион. # Опазване на гнезда на хищни птици и провеждане на информационна кампания сред държавните институции, отговорни за опазване на биоразнообразието # Проучване на съвременното състояние на река Искър като лимитиращ фактор за гръбначната фауната. Тук ще видите партьорите на тези ентусиасти Ето и как да им помогнем: Ние разчитаме на всички хора, които обичат хищните птици и осъзнават изключителната им важност в природните екосистеми. Ако споделяте нашите идеи и искате да помогнете за опазването на хищните птици и българската природа, то вие можете да сте полезни като: # станете наш член # участвате като доброволец # направите дарение # разпространявате информация за опазване на хищните птици # опазвате хищните птици по време на вашата работа или дейност # предоставяте информация на ДЗХП за установени от Вас случаи на посегателства върху хищните птици # предоставяте информация на ДЗХП за Ваши наблюдения върху хищните птици Членство ДЗХП е неправителствена организация отворена за широката общественост от всяка възраст и професия. Ако споделяте нашите идеи, загрижени сте за българската природа и искате да работите за нейното опазване, то присъединете се към нас. Станете член на ДЗХП като изпратите молба (свободен текст) на е-поща bpps@abv.bg Как да ги намерим: бул. Васил Левски 40 София 1142 България Тел: 02/ 963 40 37 GSM 0888 734 503 - Георги П. Стоянов GSM 0878 506 100 - Иво Данчев GSM 0878 989 242 - Тамара Лазарова e-mail: bpps@abv.bg

Това трябва да е куче Динго /Canis familiaris dingo/? Има доста спорове относно произхода му. Потомък на подивели домашни породи, аналог на вълците от Северното полукълбо или братовчеди на хиеновидните кучета от Африка.

Дълго се чудих какво материалче да подготвя, за дебюта си в този форум. В началото, в главата ми, се въртяха едни мисли за костенурките в България, после за конете в планината, после ми прещрака нещо за змиите ... поотнесох се и се сетих за един познат - Стойчо Стойчев (надявам се, няма да има нищо против да напиша няколко реда и да ползвам някоя снимка?), за царските орли и за теренните ми преживявания и особено охраната на рискови гнезда. Но като започнах да правя справка се оказа, че има толкова много информация в нета, че каквото и да напиша ще е като копирано от някъде. Затова реших да постна сайтовете в които е писано достатъчно и предостатъчно. Който има желание може да си прочете подробно! Аз само ще конспектирам нещата на бързо, съвсем бегло. И така: Царския орел /Aquila heliaca/ е дневна граблива птица с дължина на тялото около 80 см. и размах до 200 см. Нарича се още и Кръстат орел. Характерно за оперението му е светлите глава и шия и белите еполети на гърба (така се нар. тези бели петна на гърба). Царския орел /Aquila heliaca/ В миналото широко разпространен из Европа, Африка и Азия, но вида бързо намалява! В момента световната популация възлиза на около 2 500 двойки. Същото важи и за България, като е бил най - разпространената дневна граблива птица. Смятан за свещена (като пазач на нивите от градушки!), в миналото, този вид е бил не обезпокояван от хората. Днес у нас, обаче, са останали не повече от 25 двойки. Предпочитаните местообитания са ливади и открити пространства, с мозаично разположени групи дървета. В нашите географски ширини тези орли, по принцип, са постоянно пребиваващи и правят прелет само при тежки зими. Царския орел не е специализиран хищник, но основната част от менюто му се пада на лалугера /Spermophilus citellus/, но се храни и с други дребни животни като: зайци, таралежи, пъдпъдъци и др. Рядко яде и мърша! По някога няколко птици обединяват усилията си и ловуват заедно. Докато една плаши жертви, друга дебне из засада. Моногамни птици. Строят гнездото си в горната част на короната, като в строежа вземат участие и двете птици. Самото гнездо е голямо и изградено от едри клонки. Мътят и двамата родители, като при неблагоприятно време в гнездото остава женската, а мъжкия се грижи за прехраната. Много яростно защитават гнездото и малките си! Причини за изчезването на вида: Една от причините за драстичното намаляване на Царските орли е изчезването на основната му храна - лалугера, който също е световно застрашен! Друга причина е прякото унищожение и превръщането му в обект на не законна търговия. Намаляването на естествените му местообитания и силното безпокойство са още една причина за изчезването на вида. Ниската успеваемост на гнездене на двойките, също е важен фактор, който до някъде кореспондира с горните причини. Природозащитен статус Включен е в: Червен списък на застрашените видове (IUCN Red list) - Уязвим (Vulnerable VU) Директивата за птиците на ЕС - Приложение I Червена книга на България - Застрашен Закон за биоразнообразието източници: лични данни; Екшън план за Царски орел; БДЗП; Стойчо Стойчев; интернет за повече информация посетете: http://bspb.org/heliaca/ http://btourism.com/read.php?id=94 http://www.zoomania.org/content/view/784/34/ http://bspb.org/opredelitel.php?id=95&menu_id= http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=739 Дано да ви е било интересно?!? И за накрая оставих най - популярния фотос на Царски орел. С пожелания за волни полети!!!