goshawk

Вчера 04. 05. 2009 г, около 12,00 ч. имах следното интересно наблюдение, в централната част на Бургас: От покрива на една кооперация се стрелна един гларус /Larus cachinans/ и кацна до едно приземно прозорче, от другата страна на улицата. Първоначално не му обърнах никкво внимание, защото реших, че си е намерил нещо за ядене (парче баничка или нещо подобно). След малко се разнесе някаква врява и като се обърнах видях гларуса да се боричка с един сив плъх /Rattus norvegicus/. Плъха загина в епичната битка. Оттук натам оставям снимките да говорят: Съжалявам за качеството, но снимах с телефона, защото нямах фотоапарат под ръка. Да се бях сетил, че мога да правя и клип?! ПП: спомних си, че преди време ми разказаха за два гларуса които са си убили котка за обяд! показаха ми и бруталната им фотосесия! Двете птици не спирали да атакуват котката, да я кълват и дърпат докато тя не паднала изморена и след това започнали да си я "мезат", докато още дишала!

Ето я и поредната порция български змии. Започваме със Смок - мишкар /Elaphe longissima/ На дължина достига до 1,8 m, по-често 1,2-1,4 m. Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. В древногръцката митология той е един от символите на бога-лечител Асклепий (Ескулап). Смок - мишкар /Elaphe longissima/ Разпространен е в почти цяла Европа. Среща се и в Северна Турция, района на Кавказ и Северен Иран. В България е разпространен в цялата страна до надморска височина 1600 m. По-рядък е в равнинните райони с интензивно земеделие. Млад мишкар Смокът мишкар предпочита стари широколистни и смесени гори. Не се притеснява особено от хората и често се вижда в паркове, градини и около дуварите. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, птици, яйца. В средата на лятото женските снасят 2 до 10 обли яйца, често в гниещи пънове. Малките се излюпват през септември. някъде из дърветата Следва: Ивичестият смок /Elaphe quatuorlineata/, наричан също кощерица. Наподобява Пъстър смок /E. sauromates/, с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид. На дължина достига до 200 см и се предполага, че това е доказано най - дългата змия в България. Ивичестият смок /Elaphe quatuorlineata/ Ивичестият смок се среща в Италия, западното крайбрежие на Балканския полуостров и Македония, включително в България в долината на Струма до Кресненския пролом на север. Предпочита гористи местности. Активен е през деня, като прекарва голяма част от времето по дърветата. Основната му храна са птиците и техните яйца. Храни се също с гризачи, малки на зайци и дори дребни костенурки. дългичка е пустата му змия! И като за финал, засега: Пъстрият смок /Elaphe sauromates/. Наподобява Ивичест смок (E. quatuorlineata), с който понякога са класифицирани като подвидове на един вид. На дължина достига до 200 см. Пъстрият смок /Elaphe sauromates/ Пъстрият смок е разпространен в Тракия, Северна България, крайдунавските части на Румъния, южните части на Молдова, Украйна и Русия до средното течение на река Дон и района на Волгоград и Северозападен Казахстан. Среща се и в района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Турция и в изолирано находище в планината Хермон в Сирия. Живее главно в местности със степна растителност,като основната му храна са гризачите.

В България се срещат три вида,представители на род Смокове - стрелци /Coluber/. Сега ще се спрем на два от тези видове, а третия ще го разгледаме малко по - късно. Смокът стрелец /Coluber caspius/, наричан още и Глям стрелец или синурник. Информацията задължина над 2 м, се класифицира като не достоверна! Не е отровен, но хапе силно, когато е заплашен. Смокът стрелец /Coluber caspius/ Стрелец е разпространен в по-голямата част на Балканския полуостров (вкл. България), с изключение на неговите северозападни области. Среща се и на север от река Дунав по нейното долно течение, в Южна Украйна и Молдова, в южната част на басейните на Дон и Волга до Кавказ на юг и Северозападен Казахстан на изток. Среща се също на някои острови в Егейско море, Северна Турция и в изолиран район в Северна Унгария. В България е разпространен до 1100 мнв, като липсва по северните склонове на планините и високите полета в западната част на страната. Стрелецът обитава степни и скалисти местности, храсталаци и редки гори, както и обработваеми земи. Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната му храна са гризачи, гущери, други змии, дребни птици. В средата на лятото женските снасят между 6 и 18 обли яйца с размер около 50. Смокът стрелец зимува самостоятелно или в група от няколко десетки екземпляра в кухини в почвата или скалите. Зимният сън обикновено продължава от края на октомври до края на март, но понякога отделни животни излизат на повърхността и по-рано, когато времето е слънчево. А това е другия Стрелец - Стрелушката /Coluber najadum/, наричана също Тънък стрелец и Синьопетнист смок. Достига на дължина до 1,5 м. Тя е много пъргава и се придвижва изключително бързо по клоните на храсти и дървета, откъдето идва и името й. Не е отровна, но хапе силно, когато е заплашена. Стрелушката /Coluber najadum/ Стрелушката е разпространена в западните и южните части на Балканския полуостров (вкл. България), в района на Кавказ, в Близкия Изток до Южен Туркменистан на изток и Сирия и Ирак на югозапад. В България се среща по долината на Струма южно от Дупница, в района на Гоце Делчев, Хасково и Харманли и в Източните Родопи. Наблюдавани са изолирани находища около Асеновград, Семчиново и Велинград. Стрелушката предпочита скалисти местности с редки храсти. Активна е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната й храна са гризачи и гущери. В средата на лятото женските снасят 4 до 12 обли яйца с размер около 40 мм.

Сега искам да ви представя една интересна Българска змия: Медянката /Coronella austriaca/ Принадлежи към сем. Смокообразни /Colubridae/, На дължина достига до 65 cm, в отделни редки случаи - до 90 cm. Медянката /Coronella austriaca/ Разпространена е в цяла Европа (изкл. на Сардиния, Корсика, Ирландия, Шотландия, Скандинавския полуостров северно от 63° с.ш., Северна Русия и по-голямата част от Пиренейския полуостров). Среща се и в Северна Турция, района на Кавказ, Северен Иран и Западен Казахстан. В България е разпространена в цялата страна до надморска височина 1600 m. Медянката предпочита редки гори в близост до скалисти местности и сипеи. Активна е през деня и се храни главно с гущери. По-едрите екземпляри ядат и гризачи и насекомоядни, рядко жаби и малките на птици. В края на лятото или началото на есента женските раждат 2 до 15 малки, които са дълги 125-170 mm. Медянката не е отровна, но при опит за улавяне съска и хапе.

Ще можеш ли да постваш отвреме на време по някоя снимчица, че да им следим развитието на тези "пиленца"?!

Ще е хубаво някой да наблюдава люпилото! Наш'ти мангали изядаха лебедите на половината европейски градове! Хората не вярваха на очите си: мангалу цапа у шадравану или езерцето и изкача с един лебед, под мишница!

Това трябва да са Зеленоглави патета /Аnas platyrhynchos/. Принадлежат към едната обособена група птици - т. нар. гнездобежци - това са видове птици на които малките, напускат гнездото почти веднага след излюпването си и са сравнително способни за самостоятелен живот. Другата групс птици са - гнездожилци - малките се излюпват не спосони за самостоятелен живот и родителите им се грижат за тях, за един доста разтеглен период. ... или преди няколко дни и да не си ги забелязал, скрити в крайбрежната растителност!? А иначе, честито за находката!

И аз, така, като гледам си е баш такова.

Ако гледате видеото няколко пъти и го забавите си личи манипулацията!

Като за начало, jozefinna, ще те помоля да пишеш на нормален Български, защото тази "маймуница", нещо не ми е много ясна! Ако пуснеш една малко по - мащабна е едричка снимка на растението може да се сетя нещо. Така като го гледам на аватара ти, не се вижда кой знае колко.

Ето и четиримата руски генералисимуси: * Първи руски генералисимус[1] Александър Данилович Меншиков (1673–1729) * Втори генералисимус принц Антон-Улрих Брауншвайг-Люнебургски (1714–1776) * Трети генералисимус княз Александър Василиевич Суворов, граф Суворов-Римникски (1729–1800) * Йосиф Сталин (1879–1953) Това означава, че са го понижили в чин т.е. или се е провинил за нещо и са го разжалвали; или с настъпването на промените в БА и новите трудови характеристики са го понижилили, за да отговаря чина на званието, като в Полицията и Пожарната команда.

Потърси "Основи на Екологията” на Юджийн Одум. Това мисля, че ти свърши идеална работа!

Кое е това пиле?

Аз чух за няколко вероятни места, където има вероятност, да са се установили "за постоянно" индивиди! Надявам се да се чуят и съобщения за малки!!! Но като гледам темата, никой не е написал няколко думи, ското да представи, тази така "романтична" българска котка. Казвам "романтична", защото според литературните данни, за последно рис е отстрелян в Странджа (1913 г.). Оттогава до сега има спорадични съобщения (ту го има - ту го нема!): през 1935 -37 има данни за наблюдавано и отстреляно в последствие животно в резерват "Парангалица"; през 80'те години на ХХ век - се появяват съощения за реинтрудукция на рисове от Чехия следва един период от около ~20 години, в който периодично се появяват съобщения за открити следи или са наблюдавани рисове, в отдалечените и слабо урбанизирани райони на България; през 2008 г. има официално (потвърдено и проверено) съобщение за отстрелян по невнимание мъжки екземпляр в България; тогава излиза и информацията, за още 3 предполагаеми екз. в района.; през Февруари 2009 г. се появи новината за "прясна" снимка на рисове, боричкащи се по време на размножителния период, на територията на България; Дойде и мястото да напиша няколко думи и за самото коте: Рисът /Lynx lynx/ (Евразийски рис) е хищник от семейство Коткови /Felidae/. Дължината на тялото достига до 100-130 см (150 см.?), височината, при холката около 70 - 80 см, опашката му е някъде около 30 см. Мъжките достигат тегло 18 - 30 кг, а женските 19 - 20 кг. Окраската е в жълтеникавите цветове и варира от жълтобелезникава до ръждивочервена, изпъстрена с множество размити, кръгообразни чернеещи петна.Многохарактерни са бакенбардите (отстрани на главата) и ушите, завършват с дълги косми наподобяващи четчици. Рисът /Lynx lynx/ Рисът има силно, мускулесто тяло, със сравнително дълги крака, което му позволява продължителни движение. Придвижва се ходейки или тича с лек тръс, а рядко и с подскоци. Катери се много добре. Не се страхува от вода и с охота плува. Слуха е извънредно развит, малко по-слабо е зрението. Обонянието му е сравнително добро. Осезанието става чрез вибрисите (дългите и по - твърди косми над очите и мустаците). Според някои данни вижда жертвата си от разстояние ~1000 м. Рисът обитава гористи и планински райони на Европа и Азия. В Европа се среща на Скандинавския полустров, Карпатите, Татрите, Беловежката гора (Полша), Централна Европа (няколко малки и нестабилни популации), Алпите, Пиренеите, Балканския полуостров и Кавказ. На много от местата в Европа е реинтродуциран. Азиатската популация е над 90 % от цялата популация на риса. Разпространен е в Урал, Сибир, о. Сахалин, Монголия, Китай, Корейския полуостров, Тибет, и други планини в Централна Азия. карта на ареала на Евразиатския рис /Lynx lynx/ разпределение на европейската субпопулация на риса Типичното местообитание на риса са тъмните, мъчно проходими гори. Обикновено живеят по единично, понякога се задържат заедно и до 3 - 4 животни, но не задълго. Рисът е предимно нощно животно. Денем се крие или лежи в леговището си. Има характерно поведение преди да влезе в бърлогата си: прави няколко скока настрана и оставя няколко лъжкиви дири. стъпка на рис Когато напада или се защитава, той дебне като котка. По правило се движи по точно определени маршрути. Това улеснява ловците, когато го преследват, особено зимно време. Стъпките му са много характерни: правилно заоблени и нямат отпечатък от ноктите. Ако се движат няколко риса заедно, те всички стъпват в едни и същи стъпки, както на отиване, така и на връщане (? според някои данни, но ми се вижда леко съмнително). Ловната му територия е 120 - 1800 кв. км. за мъжките и 80 - 500 кв. км. за женските. малки рисчета Дебне жертвите си разположен върху скали или клони на дървета, като се хвърля върху минаващи животни. Храни се основно със зайци и мишевидни гризачи. Напада и по-едри животни като глухари, лисици, сърни, елени, малки лосове и диви свине. По някога с дребни жертви си играе. В някои горски места, където наблизо има селища, той напада и овце, кози и телета, като понякога умъртвява по няколко наведнъж. Бременността трае 63 – 70 дни. Раждат се 2 – 3 малки, много рядко и по 4, които са слепи. Малките проглеждат след 12 дни и бозаят до към 3 месеца. След откърмянето им майката ги храни с мишки и малки птици. Половата зрелост при женските настъпва след 2, а при мъжките след 3 години. Продължителността на живота му на свобода е около 10 години. ловуващ рис Основните причини за намаляването на рисовете е бързото и мащабно унищожаване на местообитанията им и изключително силната ловна преса, оказвана върху вида, заради ценната му кожа! Попада под закрилата на: * Червен списък на застрашените видове (IUCN Red List) - Потенциално застрашен (Near Threatened NT) * Директива за местообитанията на ЕС - Приложение II и IV * вписан в Червена книга на България - Изчезнал * Закон за биологичното разнообразие на Р. България - Приложение II и III (?) източници: интернет Червена книга на Р. България

Да напишем няколко реда и за семействата Змии /Serpentes/, представени у нас с по един вид. Става въпрос за Пясъчната боя и Червейницата - видове с интересна биология хабитат и екстериор. Та ето я и Пясъчната боа, наречена турска: Пясъчна (турска) боа /Eryx jaculus/ Пясъчната боа /Eryx jaculus turcicus/, е вид змия, единственият представител на сем. Боидни /Boidae/, срещащ се и в България. Достига до 50-75 cm. дължина. Малко щитче, разположено над устата, което прилича на лопатка, помага на змията да се заравя Пясъчната боа е разпространена в Северна Африка и Близкия Изток от Арабския полуостров до Източен Иран, както и в областта между Черно и Каспийско море. На Балканския полуостров се среща спорадично (т.е. в отделни разпръснати находища) в източните и южните му части. В България е известна от вероятно унищожено находище край Свищов, както и от районите на Пазарджик, Пловдив, Хасково, Харманли, Свиленград и Сандански. Българските находища очертават северозападната граница на видовия ареал. От името и може да си направим извод за характерния и хабитат: е пясъка, където лесно се заравя и се движи под него. Обитава, също и, каменисти места, рохки и песъчливи почви, бедни на растителност. През деня се крие в почвата, а през нощта излиза на лов. Храни се главно с гризачи, гущери и насекоми. Женските раждат по няколко малки в края на лятото или началото на есента. ето я и в нечия ръка Пясъчната боа не е отровна и рядко хапе при улавяне. Тя е един от най-застрашените видове влечуги в България. Защитен вид от ЗЗП/1962 г. Днес закона предвижда глоби до 5 000 лв. (за физ. лица) и до 10 000 лв. (за юредич. лица), при констатация на първо нарушение, както и до 5 год. (мисля) лишаване от свобода. при повторни нарушения санкциите скачат драстично, само да имаше кой да ги търси и събира, тези санкции! типичен хабитат Друго интересно змийче в България е Червейницата /Typhlops vermicularis/. е вид дребна змия, разпространена в Югозападна Азия и на Балканите. По външния си вид и подземния начин на живот наподобява дъждовен червей. Достига дължина до 35-40 cm. Червейницата /Typhlops vermicularis/ Червейницата е разпространена в югозападните части на Централна Азия, Иран, Ирак, района на Кавказ, Турция и Кипър, южните части на Балканския полуостров, включително по-голямата част от Албания и Македония и южната част на Тракия. В България се среща в южната част на долината на Струма, Източните Родопи, около Харманли и Свиленград и по Черноморието южно от Созопол. В миналото е съществувало и находище при село Варвара, Пазарджишко, което е унищожено. размерите на Пясъчницата, съобразени с човешка ръка Червейницата предпочита сухи местности с тревиста растителност и редки храсти. Прекарва почти целия си живот под земята, като излиза на повърхността при топло и влажно време, най-често нощем. При засушавания навлиза в почвата на повече от 1 м. дълбочина. Основната ѝ храна са какавидите на мравки, по-рядко се храни с мравки и други дребни членестоноги. В началото на август снася 4-7 яйца. Червейницата е сляпа, като се допуска, че очите ѝ различават само светло от тъмно. Не хапе и не е отровна. Разпространено е мнение, че изложена на слънчева светлина умира.Това не отговаря на истината и по - скоро се дължи на факта, че змията имитира смърт? Има още един интересен факт при тези змии: опашката и главата почти не се различават, за заблуда на "врага"! Къде е главата?

Открити са нови гнезда на царски орли в Азиатската част на Турция Експедеция на BirdLife Унгария и БДЗП откри субпопулация на Царски орел /Aquila heliaca/ в Азиатската част на Турция. В периода 24-27.03.2009 експедицията откри 6 гнездящи двойки царски орли и 5 територии заети от двойки в два съседни района. Посетена бе и двойката царски орли открита от екип на БДЗП през 2007 г. в същият район. Популацията на вида в проучените райони се оценява на 18-20 двойки. На връщане експедицията откри неизвестно до момента гнездо на царски орел в Европейска Турция. До миналата година липсваха съвременни данни за гнезденето на царския орел в Европейската част на Турция. През пролетта на 2008 екип на БДЗП проведе няколко експедиции и откри 15 гнезда, което постави района сред най-важните в Европа за опазването на царския орел. Предстоят съвместни изследователски и природозащитни дейности на БДЗП и BirdLife Турция едно от гнездата, заето от орлите Царски орел в полет инфо

Да обърнем и малко внимание на тясно свързаните с водата змии в България. Това са Водните змии /р.Natrix/. Започвам, с може би, най - разпространената у нас змия: Жълтоухата водна змия /Natrix natrix/ наричана също обикновена водна змия, е вид змия от семейство Смокообразни /Colubridae/. Има характерни жълти петна зад главата, откъдето идва и името и. Достига на дължина до 140 cm. Жълтоухата водна змия /Natrix natrix/ Жълтоухата змия е разпространена в Европа, Северозападна Африка, почти цяла Азия. В България е повсеместно разпространена, като се срещат два подвида: N. n. natrix и N. n. persa, като първият преобладава в районите с надморска височина над 300 m, а вторият - в низините. Храни се почти изцяло със земноводни, по изключение с дребни бозайници и риба. Тя плува много добре и обикновено се среща в близост до сладководни водоеми. Активна е предимно през деня, макар че при топло време ловува и нощем. Снася в средата на лятото по 8-40 яйца, често в гниеща растителност, торища и други. Малките се излюпват след около 10 седмици и първоначално са дълги 11-18 cm. Жълтоухата змия не е отровна и при улавяне не хапе, но изхвърля секрет със силна миризма. Среща се в няколко вариации на окраската Другия вид който се среща у нас, тясно свързан с водата е: Сивата водна змия /Natrix tessellata/ Наричана също дългоглава водна змия и също принадлежи към сем. Смокообразни /Colubridae/. На дължина достига до 1,4 m, като женските са по-големи от мъжките. Сивата водна змия /Natrix tessellata/ Сивата водна змия е разпространена в Евразия, от Централна Европа, до Северозападен Китай, на юг до делтата на Нил. В България се среща в цялата страна до надморска височина от 1100 m. Основната храна на сивата водна змия е рибата, поради което тя живее в непосредствена близост до разнородни постоянни водоеми - морски заливи (поради което по Българското Черноморие я наричат и Морска змия), блата, езера, реки, планински потоци. Доста сиви водни зами лових по студентски практики, именно в морето или по плажовете около Царево. ... и в морската вода се чувства чудесно Рядко се отдалечава на повече от няколко метра от водоема, освен при търсене на място за снасяне на яйцата. В морето е наблюдавана на 5 km от брега. Понякога се храни също и със земноводни и дребни гризачи. Снася в средата на лятото по 4-30 обли яйца с размер около 34 mm, а малките се излюпват в началото на септември. Между октомври и април змиите спят зимен сън в сухи дупки близо до водоема. Сивата водна змия не е отровна и при улавяне не хапе (това е много относително, защото някои екземпляри са изключително агресивни и само дебната да ви захапят!), но изхвърля секрет със силна миризма. Също като обикновената водна змия, окраската на сивата варира до наситено сивкаво и чак до черно.

В предния пост, набързо представих видовете от сем. Отровници /Viperidae/, разпространени в България. А в този ще се спра на другите два вида отровни вида змии у нас, които потенциално не са опасни за човека. И така: Вдлъбнаточелият смок /Malpolon monspessulanus/ Това е сравнително едра змия от сем. Смокообразни /Colubridae/. Достига до към 2 м. дължина, а най-големият екземпляр, намиран в България е около 160 см. Окраската на гърба варира от тъмно- до светлосива, а младите индивиди са пъстри. Нарича се вдлъбнаточел поради факта, че надочните му щитчета са изпъкнали. Вдлъбнаточелият смок /Malpolon monspessulanus/ ювенилен екземпляр Той е много пъргава змия, която в случай на опасност бърза да се скрие. При невъзможност, обаче, е агресивен, яростно съска (това е "шампиона" по съскане в България) и хапе, като заема отбранителна поза, понякога издигайки предната част на тялото си, подобно на кобрите. ето я и въпросната поза Отровните му зъби са разположени на задния край на горната челюст, като сведенията за това, дали е опасен за човека, са противоречиви. Вдлъбнаточелият смок е разпространен в Южна Европа (Пиренейския полуостров, Южна Франция, Северозападна Италия, западната и южната част на Балканския полуостров), района на Кавказ, Западен Иран, Северен Ирак, Турция, източното крайбрежие на Средиземно и Червено море и в Северна Африка. В България се среща по долината на река Струма на юг от град Симитли, в Източните Родопи, около Хасково, Харманли и Свиленград, по Черноморието южно от Бургас и в Странджа. Живее по припечни склонове, обрасли с храсталаци и ниски дървета. Особено предпочита каменисти и скалисти места с много възможности за укрития. Добре се катери по дърветата и храстите. Храни се предимно с гущери, поради което в някои краища на България го наричат змия - гущерница. В менюто му влизат също и гризачи, дори змии, включително други вдлъбнаточели смоци и пепелянки. Женската снася през април-май 5-10 яйца (понякога повече), от които след около 60 дни се излюпват малките. В България е защитен от Закона за биологичното разнообразие, а също и по силата на Приложение III на Бернската конвенция. Остана и последната отровна змия в България: Котешка змия /Telescopus fallax/ Също представител, също, на сем. Смокообразни /Colubridae/. Достига обикновено 70-80 cm, мах. до 110 cm дължина. Оцветена е от светлосиво до белезникаво-жълто, с напречни тъмни петна от двете страни на гръбната линия. Името си дължи на тясната вертикална зеница на окото, подобна на тази на котките, и поради пъстрото си тяло, напомнящо котешка опашка. Котешка змия /Telescopus fallax/ Котешката змия се среща по адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров, в Гърция, Македония и Източна Тракия, повечето острови в Източно Средиземно море, Задкавказието, Туркменистан, Северозападен Иран, Северен Ирак, източното крайбрежие на Средиземно море до Синайския полуостров в Египет. В България се среща в най-топлите южни райони на Югозападна България – в Санданско-Петричката котловина, където обитава каменисти припечни склонове, голи или обрасли с храсталаци. Умее да се катери. Сравнително най-многобройна е по вулканичния рид Кожух. Смята се, че през последните десетилетия е увеличила числеността си. Възможно е числеността и да е била подценявана поради нощния и начин на живот и по-редките срещи с човека в резултат на това. Котешката змия снася в началото на лятото 6-9 яйца, от които в края на лятото се излюпват малките. Тя се храни с дребни гущери и гризачи, които умъртвява, използвайки две „оръжия“ – първо се увива около тях, за да ограничи движенията им, а след това ги умъртвява с отровата си. Отровните и зъби са разположени в задния край на горната челюст, поради което за човека е напълно безопасна. Когато е застрашена, хапе, но общо взето е плашлива змия, която бърза да се скрие в случай на опасност. Котешката змия е включена в Червената книга на България като рядък вид. Защитена е и от Приложение II на Бернската конвенция. Дори само улавянето и се смята за неотстранима щета върху природата.

Ей, това ми напомня за онзи "готин" червей Зелената бонелия /Bonelia viridis/, при която мъжкия е многократно по дребен от женската и паразитира в ... отделителната и система. Интересното е, че ларвите в началото са с не дефиниран пол. Носейки се свободно из водоема; хранят си се, съвсем нормално; приличат си, до момента в който започнат да се оформят половите органи (няколко седмици след излюпването). Тогава тези ларвички, които се прикрепят към някаква субстанция се оформят като женски. Другите (свободно шляещите се, като избити електрони) стават мъжки, чиято единствена цел е да си намерят женска в която да паразитират и ... да и оплождат яйцата. В една женска може да се настанят "под наем", до десетина мъжки! Еех, да си мъжка бонелия!

Да започна с факта, че до сега по неофициални данни се очакват около 40 000 човека да посетят събитието! Всички знаем какво е Каварна за рок музиката!? Сега към това прибавете и мотори, мотори, мотори, ... много мотори ... Идеята е Фестивала в Приморско, да заприлича на форума, който се провежда от години в Дайтона (САЩ)! Световно-известни рок музиканти, приели присърце да популяризират България по света! Такива събития стават традиция, която се трансформира в "запазена марка"! Надявам се, след време, този фест да е нещо като "летящ" старт за много млади и можещи изпълнители, за начинаещи конструктури, представящи собствените си марки мотори и разработки (подобно на сем. Тътъл) ... Надявам се да ме разберете, като прегледате програмата!

Пускам тази тема в този раздел, защото това е събитие, което ще има значимо отражение върху най-новата българска история! Публикувам прес-съобщението със специалното разрешение на приятели от MCC Lions Hearts От себе си ще добавя още инфо: тук Успех на организаторите! А на "волните ездачи" - безкрайни пътища, вятър в косите и... Нека да бъдем толерантни към всички на пътя!!! ПП: A, и умната (a, ако тя не иска, може и русата!), и ... Фнимателната!

Natrix natrix или иначе казана, на български, жълтоуха водна змия (жълтушка)!? Повсеместно разпространен, в България, вид. Среща се от морското равнище до към 1200 мнв. Обитава речни разливи, влажни ливади, плевни, окрайнините на гората, пасища, дворовете, на хорицата (!).

Баш, той е! Давай следващото!

А сега и за орнитолога - аз съм орнитолог и се занимавам с Природозащита малко повече от 12 години. Ето и становището на БДЗП по въпроса с ветрогенераторите Сега и за ветрогенераторите, по същество : предполагам на почти всички са ни ясни щетите които те нанасят на Природата. Тук се налагат няколко уточнения: 1. като цяло ветрогенератоти, поставени на подходящи за целта места, са хубаво нещо. Няма нищо лошо във добива на енергия от екологични, възобновяеми източници; предимствата са ясни на всеки; 2. разположени на не правилните места, те могат да унищожат, не само, целия район около турбините, но и да има последствия в огромни територии. Ще се придържам към случая "Балчик", за по ясна нагледност на изказа. Там, вятърните турбини са разположени точно под Via Pontica, образувалите се в продължение на хиляди години въздушни течения, биват променени от перките на турбините, от една страна и от друга от самите пилони които са разположени почти като стена. Това е "препъни камък" за реещите се мигранти, защото им се налага да изразходват допълнително енергия т.к. течението вече не ги издига, а ги изтласква много настрани. Физически по - силните птици го преодоляват (може и от части на това да се дължи лекото закъснение на есенния прелет - закъснява с около ден - два, в последните години?) и им се налага да си починат почти веднага след това. По - слабите птици, се успяват да се справят с течението, губят сили и течението ги отнася към перките. Ясно ви е какво стават - на ... кайма. Тази, чисто физическа редукция на бройката, допълнително утежнява положението на мигрантите. Ако не са на пътя на миграцията, от ветрогенераторите страдат основно хищни или едри птици. За едрите пилета, проблема е, че не могат да избегнат перките, а за хищниците, че в повечето случаи не могат да спрат атаката си и попадат под перките; самите пилони много наподобяват самотни дървета за наблюдения, но перките пак са близо и при излитане или кацане, птиците пак отиват под перките 3. по - горе казах, че на всички трябва да са ни ясни ползите и вредите от вятърните турбини, но само се предполага, че е така. В случая "Балчик" хората изготвили ОВОС'ите, трябва да знаят къде са разрешили монтирането им, защото ... "Това го знае всяко хлапе!". За Via Pontica, се учи още в училище, още по - малко биолози и еколози би трябвало да го знаят? (ще се опитам да постна и снимки от това лято) Ако имате някакви питания - давайте!

На тези птици (а и въобще на птиците) не им трябват резервати и защитени територии, а малко отношение от наша страна. В случая с Царските орли, например, само няколко гнезда попадат в зони с някаква протекция. Достатъчно е просто да запазим типичните им хабитати; да не ги безпокоим, докато гнездят; да не ги бракониерстваме (особено да спре кражбата на яйца от гнездата - най - големия проблем т.к. това е птица използвана за лов); да се постараем да запазим естествената им хранителна база (лалугерите) и ... няма проблем - орлите сами ще възстановят популацията си! до няколко дни ще се опитам да подготвя по - подробен материал.