goshawk

Националният изследователски съвет на САЩ е изготвил доклад, в който се казва, че ако в бъдеще проби от Марс бъдат донесени на Земята, специалистите от НАСА трябва да са подготвени за възможността в тях да се съдържат организми, представляващи заплаха за хората и другите земни форми на живот, пише сп. "Ню сайънтист". Авторите на доклада изтъкват, че за да се предотврати евентуалното пренасяне на зараза от Марс, НАСА трябва възможно най-скоро да се заеме с построяването на специална лаборатория, в която да се съхраняват и изследват пробите в условия на карантина. Учените от НАСА се надяват в рамките на следващите две десетилетия да върнат на Земята проби от марсианската атмосфера, почва и скали. Тези мостри могат да бъдат използвани за тестове, непосилни за роботизираните изследователи, като целта ще бъде откриването на първите доказателства за живот на Марс. Рисковете, които този марсиански живот крие за земния, са неизвестни. Ако на Земята бъдат донесени чужди организми, съществува макар и малка вероятност те да заразят земните форми на живот или да влязат в съревнование с тях, което ще се отрази върху екосистемите на нашата планета. Въпреки че теоретично възможност за марсианска зараза съществува, досегашните данни, които имаме за Червената планета, не показват признаци на живот там, а условията на нея са достатъчно сурови, за да предполагаме с голяма доза сигурност, че най-вероятно такъв и не съществува. На повърхността на Марс няма течаща вода, въпреки че съществуват хипотези за наличието на такава под червената почва. Атмосферата на планетата е силно разредена, освен това тя няма магнитно поле, което да я предпазва от космическата радиация. Докладът е изготвен от 10 експерти, ръководени от Джак Фармър от университета на Аризона. инфо'то

Специалисти от Нотингамския университет са създали нов метод за производство на биогориво от банани, съобщи Би Би Си. Техниката превръща обелките и листата от банановите дървета в брикети, които могат да служат за отопление или готвене. Учените предлагат методът да бъде въведен в африканските страни, където плодът се намира в изобилие. В някои африкански държави като Руанда бананите са изключително важна култура и от тях се произвеждат храна, вино и бира. Експертите обясняват, че плодът е само малка част от това, което произвежда дървото. Според тях след добиването на тон банани се получават близо 10 тона отпадъци, които включват обелките, листата и стеблата на дърветата. Докато бил на пътуване в Руанда, на Джоел Чейни, студент от Нотингамския университет, му дошла идеята, че банановите отпадъци могат да се превърнат в евтин и ефикасен енергиен ресурс. За целта той взел гниещи обелки и листа от бананите, смесил ги със стърготини, пресовал ги и след като ги изсушил, от тях се получили брикети, които горят лесно и продължително и са много добри за готвене. Банановите кори впримчват останалите материали като лепило, обяснява Чейни. Кашата може да се омеси на ръка или да се използва преса, която да изстиска течността от нея. След това малките блокчета се оставят на слънце за две седмици, докато изсъхнат и се превърнат в гориво. Идеята на проекта е била технологията да е проста и евтина, така че да може да се използва в развиващите се страни. инфо'то

„Крилата“ подводница с уникална конструкция, която й позволява буквално да лети под водата, ще даде възможност на учените да изследват още по-задълбочено всички тайни на морското дъно, съобщава Би Би Си. Машината се нарича Deep Flight Super Falcon и по-форма наистина напомня малък изтребител. Нормалните подводници се потапят на голяма дълбочина, като пълнят част от корпусите си с вода, от което стават по-тежки и потъват надолу. Дизайнът на маневрения „Falcon” му позволява да се спуска в дълбините с грацията на делфин, твърди създателят на „подводния самолет“ Греъмоукс Х. „Грациозен като делфин“ Корпусът на двуместния апарат е изграден от въглеродни влакна. Той е сравнително малък и тежи около 1800 кг, като дължината му от носа до опашката е около 7 метра. Въпреки скромните си размери Deep Flight Super Falcon разполага с изключително модерно оборудване, комуникационна система и сонар. Освен това в „крилата“ на апарата са монтирани лазери, които да опипват пространството пред него и му помагат да избягва сблъсъци под водата. Машината може да достига дълбочина от около 500 метра и да развива скорост от около 6 възела или 11 км/ч. По думите Хоукинс, подводният самолет работи на същия принцип както въздухоплавателните апарати, като използва задкрилки, за да набира височина или за да се спуска надолу. Животоподдържащата система на апарата издържа до 24 часа под вода, а оптималното налягане в кабината е точно една атмосфера, което спестява на гмуркачите дискомфорта от проблеми с разлики в налягането. Сонар и лазерна система пазят машината от сблъсъци Подводницата се захранва от батерии и ако поради някаква повреда енергийната система излезе извън строя, апаратът естествено ще се издигне на повърхността, твърди още създателят му. Едно от предимствата на подводницата е, че тя се слива изключително добре с околната среда и не смущава подводните обитатели, което е изключително ценно качество за изследователите на дълбините. Освен внушителните си характеристики, Deep Flight Super Falcon има и респектираща цена от $ 1,5 млн.,.колкото е стойността на малък самолет. Машината представлява плод на 20 годишен труд и е четвърто поколение от серия подводни апарати с крила. По-ранна нейна версия е била конструирана за бизнесмена-авантюрист Стив Фосет, който, преди да загине при инцидент със самолет, планирал да се спусне с нея на близо 11 000 метра дълбочина. Deep Flight Super Falcon също предизвика интереса на милиардерите. Греъм Хоукс вече е успял да продаде един от апаратите на бизнесмена Том Пъркинс, чието огромно състояние е натрупано от инвестиции в гиганти като Google, Genetech и Symantec. инфо'то

Учени от Масачузетския технологичен институт са създали тъканно "скеле", което стимулира растежа на кости и хрущяли, след като бъде трансплантирано в различни стави, съобщи ЮПИ. Изследването предлага нови възможности за лечение на спортни травми и други ставни увреждания като артрит. При увреждане на участък от хрущяла, той и костта под него могат да бъдат отстранени и в отвора да се постави специалното скеле, обяснява Лорна Гибсън, ръководител на изследователския екип. Скелето има два пласта - единият имитира хрущял, а другият - кост. Когато бъде имплантирано в ставата, скелето стимулира мезенхималните стволови клетки в костния мозък да произвеждат нови кост и хрущял. На този етап методът може да се прилага само при лечение на малки дефекти, като се използва скеле с диаметър до осем милиметра. info

Май аз ще трябвая да питам? Хм ... Кое е това коте?

Чудно! Защо ли отпадна? Краси Аврасмов - Illusion С извинение, но аз мога да вия по - добре от К. Аврамов

IUCN Red List Не е точно това което търсиш, но е аналогичен заместител и върши достатъчно добра работа. В момента всички институции - международни и наши; организации и прочее ползват именно Червения лист (Red List) на IUCN

Това ми прилича на Обикновен торбест бандикут /Macrotis lagotis/?

Представям на вниманието ви и природо-защитния статус на змиите в България: Book1.xls Това е не окончателния вариянт! Надявам се в най - скоро време да го довърша!

До тук видяхме всички български змии. Времето се затопли и тези Влечуги започнаха да излизат от зимното си латергично състояние. Хубавото време, от друга страна, ни подтиква и нас към разходки сред прирордата, което прави срещата ни със тези създания почти не избежна! Не знам от не знание, от суеверие или просто от глупост, тези срещи са фатални за змиите, в повечето случаи. Хората водя небивала война с тези наши "съседи". Змиите като всеки хищник си има своята роля - отстраняват не годните индивиди, заплашващи съществуването на популацията. За целта са си изработели доста специализирани методи на ловуване. Лошото в цялата история е, че хората са много "кекави" и понякога загазваме. Както знаем "на страха, очите са големи"! Точно поради тава физиологично и психологично явление са се "родили" доста митове за пострадали от змии хора. Все още битуват вярвания за "смок сучещ млякото на домашните животни"; "змии мятащи камъни с опашките си, по хора"; "пепелянка, коятои си няма друга работа, а само търси хора които да нахапе"; "змии - удушвачи" и т.н. и т.н. Да, няма спор, тези неща са факт, но не и в България (Европа или където и да е - изкл. правят тропичните области, където някои от споменатите неща се случват - питоните и анакондите все пак съществуват!, но това е тема на друга дискусия която не ни засяга в момента.) В надтоящата тема говорим за българските влечуги и по специално българските змии. От тях реално опасни за човека си остават 5 - 6 вида: пепелянка; усойница; остромуцунеста усойница; аспида; вдлъбнаточел смок и котешка змия. Опасноста при тях идва от отровата им, но равитите комуникации и медикаменти предотвратяват смъртните случаи! Змииските отрови са група биологично-активни съединения уникални по химичен състав и физиологично действие. Основните им токсични свойства се определят от неензимни полипептиди. Напред с тах се съдържат и мощни ензимни системи. В състава им влизат албумини, глобулини, пептони, неорганични соли и различни ензими (естероза, аксидоректуза, хиалиронидаза, протеолиптични ензими). Отровата се отделя от специални жлези, представляващи видоизменени слюнчени жлези. Отделената от жлезите отрова се стича по каналите в зъба, което се отваря на повърхността му. анатомия и морфология на змийското ухапване Посредством двата кухи зъба, разполойени най-често в предната част на устната кухина (изкл. прави вдлъбнаточелия смок, неговите отровни зъби са разположени в задния край на устата), змията вкарва отровата в тялото на жертвата. Отровата попада в лимфните съдове, които се вливат във вените. От там отровата достига до сърцето, от където чрез кръвта се разнася до всички части на тялото. Отровата поразява главно кръвоносната и нервната система. Има два типа змийската отрова: хемотоксична и невротоксична. фрагмент от черепа на Вдлъбнаточел смок - виждат се отровни зъби в края на челюстта Хемотоксичната отрова нарушава кръвосъсирването, като разгражда фибриногена (белтък, който при нарабяване се превръща в нишковиден фибрин и образува мрежа, в която се улавят кръвните клетки и образуват съсирек) и увеличават проницаемостта на кръвоносните и лимфните съдове, което води до отоци и вътрешни кръвоизливи. Хемотоксична е отровата на пепелянката и усойницата, степната усойница. Невротиксичната отрова предизвиква нервни парализи. Невротоксинът блокира ензима ацетилхолинестераза, който разгражда нервният акцептор ацетилхолин до холин и оцетна киселина. Натрупването на неразграден ацетилхолин (ацетилхонемия) разтройва предаването на нервни импулси, синапсите, което довежда до пълна нервна парализа. Невротоксична е отровата на аспидата. Основната функция на отровата е да ускорява преработката на храната, благодарение на ензимното си действие. Животни убити от змийска отрова биват разградени само за няколко дни, докато такива, в които не е попаднала змийска отрова биват усвоени по - трудно и бавно (необходими са няколко седмици). Отровата се използва и като защитно средство, но тази й функция се обособява вторично в процеса на еволюцията. Tъй като отровата е изградена на белтъчна основа и не може да се образува в големи количества, в повечето случай змиите предпочитат да не нападат хора, а да пестят отровата си. Голяма част от змиите не са агресивни. Най-раздразнителни и опасни са змиите през размножителния период, в най-топлите часове на деня, когато змиите са най-активни също така много неспокойни са змиите, преди да сменят кожата си. В такива мменти могат да бъдат много нападателни. Змиите нападат само и единствено когато се почувстват "поставени на тясно" и не намерят път за отстъпление; при опити да бъдат хванати; бъдат изненадващо изплашени; застрашено е люпилото или плячката (?последните две са под въпрос, но се споменават тук - там). При среща със змия, най-добре е да се оттеглим, без да дразним или провокираме животното. Някой от змиите са особено раздразнителни и хапливи. У нас такива са смокът-мишкар, медянката, големият стрелец, пъстрият смок. Всички те не са отровни, но при опасност се бранят смело. За да се избегнат инциденти добре е да разпознаваме змиите, да знаем тяхното местположение и да ги избягваме. Това важи както за отровните, така и за неотровните видове. В случай, че ни ухапе отровна змия най-добре е да се потърси лекарска помощ. Степента на отравянето зависи от възрастта, пола и активността на змията, а също така сезона и количеството на вкарана в тялото отрова. Отровните змии отделят между 3 и 1500 mg отрова. Силата на отровата варира според състоянието на змията и околната среда. Когато сменя кожата си, ефикасността на отровата намалява с над 10 пъти. По-слаба е силата на отровата и когато змията е гладна (липсват достатъчно белтъци за синтезирането на отровата) или ако температурата е ниска. поражение, приченено от ухапване на пепелянка Докато чакаме лекарска помощ можем да притегнем крайника над ухапаното място. Не е много правилно да изсмукваме отровата, защото по този начин можем да разширим раната и да влошим състоянието на пациента или в случай, че човекът, който изсмуква отровата има рана в устната кухина, отровата може да попадне и в неговото тяло. Добре е да промием раната с риванолов разтвор и да направим превръзка напръскана със спирт. Най-важното, което трябва да се запомни е, че една змия не би нападнала ако не я раздразним. Затова при среща с тези прекрасни създания просто трябва да ги подминем. За всеки случай при разходка сред природата добре е да носим подходящи обувки и чорапи, а също така и да внимавме къде стъпваме. Вместо епилог: Все пак змийската отрова може и да е полезна! Тя се използва в медицината за приготвяне на лекарствени препарати. Змииската отрова има антипилептичен и болкоуспокояващ ефек. От змииската отрова се изработват лекарства например за лекуване на хемофилия (болест, при която кръвта силно се съсирва). Използва се и при лекуване на неврологии, радикулити и ишиаси. източници: Първи Български Зоопортал Застрашени животни в България Земноводни и влечуги в България лична информация

100 милиона жители по крайбрежията на Азия могат да загубят дома и прехраната си през следващите десетилетия, ако не бъдат взети бързи мерки за опазване на биологично разнообразните коралови рифове на Югоизточна Азия от глобалното затопляне, се казва в доклад на учени от Световния фонд за дивата природа (WWF), цитиран от световните агенции. Докладът от 220 страници е бил представен на конференцията за световния океан, която се провежда от 11 до 15 май в град Манадо (Индонезия). Той се основава на 300 публикувани изследвания и прогнозира, че ако до 2020 г. развитите държави не понижат емисиите на въглероден диоксид с 40% под нивата от 1990 г. и ако развиващите се страни не намалят вредните емисии с 30% спрямо сегашните нива, до края на XXI в. рифовете в т.нар. Коралов триъгълник ще изчезнат. Тази мрежа от корали обхваща бреговете, рифовете и моретата на Индонезия, Филипините, Малайзия, Папуа, Нова Гвинея, Соломоновите острови и Източен Тимор. Тя съдържа 76% от кораловите рифове в света и 35% от видовете риби, които ги обитават. Ако не бъдат предприети спешни мерки, температурата на водата ще се повиши, коралите и живеещите в тях видове ще загинат и прехраната на 100 милиона души ще бъде отнета или застрашена, казва авторът на доклада проф. Ове Хьох-Гулдберг от Университета на Куинсланд (Австралия). info

Проблемът с "орбиталните отпадъци", които се получават при разрушаването на ракети носители и спътници, беше обсъден на първата по рода си международна конференция, която завърши в Монреал. В работата на форума са участвали експерти от САЩ, Канада, Русия, Германия, Чехия, Франция, Австрия, Индия и Холандия, съобщи ИТАР-ТАСС, цитирана от БТА. Според проф. Рем Джекху от Университета “Макгил” проблемът с космическите отпадъци е много сериозен. Системата за космическо наблюдение на САЩ сега проследява 17 000 изкуствени обекта с размери над 10 см. В същото време по оценка на експертите в орбита се намират около 300 000 обекта с диаметър от 10 до 1 сантиметър. А тези под 1 см са няколко милиона. Повечето обекти с размер над 10 см са вписани в "Каталог на спътниците", съставен в САЩ. По данни от юни 2008 г. в него вече има 13 000 такива, като само 6 на сто са действащи спътници, а над 90 процента са космически отпадъци, които се движат безконтролно със скорост от 3 до 7,7 km/s. Сблъсъкът с тях може да има сериозни последици за космическите апарати. През май-юни в Кьолн ще се състои вторият етап от конференцията. По време на него специалистите се надяват да подготвят проект за документ, който да бъде обсъден на национално и международно равнище. Според проф. Рем Джекху сега е много важно всички страни да предоставят данните за космическите отпадъци, с които разполагат. info

Учени са открили най-древната статуетка в света, съобщава „Дейли мейл“. Мъничката фигура, изобразяваща женско тяло датира отпреди близо 35 000 години. Статуетката е дълга шест сантиметра и е издялана от бивна на мамут. Според учените артефактът, наречен Венера, е символизирал плодородието. Находката, открита в пещера до град Шелкинген в Германия, е събирана парче по парче, докато бъде сглобена. Фрагментите от слонова кост са открити редом с каменни и костни инструменти, използвани някога от нашите предци, населяващи Европа. Радиовъглеродната датировка показва, че статуетката е най-древната по рода си, откривана някога. Много други подобни Венери, които според експертите са също така символ на плодородието, са попадали в ръцете на учените, но от много по-късни исторически периоди. Д-р Конрад от Тубингенския университет в Германия смята, че откритието може да промени радикално представите ни за изкуството по време на палеолита. Уменията за създаване на предмети на изкуството показват, че още по това време нашите предци са имали абстрактна мисъл, което от своя страна може би е допринесло за появата на говоримата реч. Все още съществуват спорове относно кога точно хомо сапиенс е започнал да твори изкуство. Геометрични очертания, създадени от човешка ръка върху скала преди 75 000 години, вече са били откривани в Африка. Въпреки това засега фигурки като Венера до момента са били намирани само в Европа. инфо'то

Стапянето на ледената покривка на Антарктика няма да повиши нивото на Световния океан толкова драстично, колкото се предполагаше досега, но ефектите ще бъдат също толкова значителни. Може да се промени гравитационното поле и дори въртенето на Земята, предполагат учени, цитирани от световните агенции и БТА. Нови измервания на геометрията на антарктическата ледена шапка, направени от британски и холандски геолози и климатолози сочат, че ако тя изчезне, повишението на нивото на океаните ще е с 3,2 м, а не с прогнозираните 5 до 7 м. Според изследването, ръководено от проф. Джонатан Бамбър от Бристолския университет и публикувано в сп. "Сайънс", повишаване на океанското ниво дори само с 1 метър ще е достатъчно опасно. То може да промени земното гравитационно поле в Южното полукълбо и да се отрази на въртенето на планетата. Промяната на въртенето на планетата пък ще доведе до събиране на океанска вода в Северното полукълбо и може да стане причина за значителни различия в нивата на отделните океани. Повишаването на морските нива ще е най-голямо по източното и западното крайбрежие на Северна Америка. Там повишения от 25% над средното глобално ниво могат да причинят катастрофални наводнения в Ню Йорк, Вашингтон, окръг Колумбия и Сан Франциско. Според данните от изследването на поведението на ледената покривка в Западна Антарктика в условията на глобалното затопляне раздробяването на леда ще промени фокуса на земното гравитационно поле. В резултат ще настъпи дисбаланс и морските нива около Северна Америка ще се повишат повече, отколкото в други части на света. Ако ледената покривка на Западна Антарктика изчезне, загубата на толкова голяма маса от южното полукълбо ще увеличи силата на земното притегляне в Северното полукълбо. Това ще промени въртенето на Земята и ще стане причина там морските нива да нараснат драстично. info Личното ми мнение е, че господа учените малко преувеличавт, пак. Досега не се е сбъднала нито една прогноза за пагубно топене на ледените шапки! В момента Земята се намира в един от периодите с леко повишение на температурата си. След време ше започнем да се вайкаме, че температурите прекалено се понижават?!

През периода 26.04-29.04.2009 г екип на БДЗП проведе орнитологични проучвания в Европейска Турция. Експедицията е продължение на започналите през 2008 г. изследвания на гнездящите грабливи птици в Европейската част на Турция, фокусирани върху царския орел /Aquila heliaca/. Бе установено, че всички 16 гнездови територии на царски орли, открити през 2008 г и началото на 2009 г. са заети. При повечето бе регистрирано мътене на птиците. Бяха открити 4 нови гнезда на царски орел в район различен от установените през 2008 г. територии. При три от двойките птиците мътеха, а последната територия не бе заета към момента. С новооткритите двойки броят на известните гнездови територии достигна 20. По време на проучването бе регистрирана и колония на белошипи ветрушки /Falco naumanni/, отдалечена на около 30 км от откритите през 2008 г. от БДЗП двойки. Бяха наблюдавани 25 екземпляра, част от които копулираха. Така, белошипата ветрушка вече е известна от три различни територии в Европейска Турция. Видът е изчезнал от гнездовата орнитофауна на България, но близостта на находищата му в Турция ни дава надежди за скорошното му завръщане. Бяха наблюдавани и десетки мигриращи вечерни ветрушки /Falco vespertinus/, на места образуващи концентрации от над 50 индивида. info

Археолози са открили римска стъклена купа при разкопки в Лондон. Находката е смятана за уникална за територията на Западната римска империя, предаде Ройтерс. "Хилядолистната" съдинка е от второто или третото столетие след Христа. Тя представлява мозайка от стотици сини венчелистчета с бели ръбове. Джени Хол, куратор на Римската колекция в Лондонския музей, обяснява, че купата е изключително добре запазена. Според Хол тази купа е уникална за западната част на Римската империя. Купата е намерена на дълбочина между 2,5 и 3 метра при разкопки в древно гробище в Олдгейт, Източен Лондон, край старите градски стени. По закон римляните е трябвало да погребват мъртвите извън градските порти. Купата е сред погребални дарове, намерени близо до дървен контейнер с праха на състоятелен римски гражданин от древния Лондиниум, голяма част от който лежи под днешен Лондон. Археолозите са открили също керамични съдове и стъклени бутилки, в които се е съхранявал парфюм. info

Неизвестно на науката дърво е било открито в Етиопия от шведския ботаник Матс Тулин, съобщи ИТАР-ТАСС. Според учения това е нов вид розова акация. Огромно количество, може би милиони от тези екзотични дървета, растат на територия от 3000 кв. мили или толкова, колкото е площта на остров Крит. Районът, в който вирее розовата акация, се намира на границата на Етиопия със Сомалия и се смята за опасен заради честите крайгранични сблъсъци. Територията рядко се посещава от научни експедиции. Освен това розовите акации растат далеч от пътищата и е трудно да бъдат забелязани. Сигурно по тези причини досега са били неизвестни на науката. На височина дървото достига 6 метра, а диаметърът на короната е 8-10 метра. Отличителните му особености са гладката сива кора и розовите цветове. Местните жители добре познават розовата акация, но я използват предимно като суровина за дървени въглища, с които отопляват жилищата си. Само на територията на Етиопия напоследък специалистите са открили около 400 нови вида растения. info'to

През XX век войната и науката вървят ръка за ръка. Нерядко победата на фронта зависи от успеха в лабораториите и постиженията на изследователите, които снабдяват армията с все по-съвършени средства за разрушение – танкове, самолети, ядрени оръжия и т.н. Усилията на науката обаче могат да бъдат доведени до абсурд. Live science представя списък с десетте най-скандални военни експеримента през изминалото столетие. Нощно зрение През Втората световна война ВМС на САЩ решават да усъвършенстват нощното зрение на моряците си, за да могат да виждат инфрачервени сигнали в мрака на нощта. Инфрачервените вълни по принцип са извън обхвата на човешкото око. Учените обаче били наясно, че витамин А съдържа определена светлочувствителна молекула, която присъства в човешкото око, и преценили, че алтернативна форма на този витамин би могла да стимулира и нощното зрение. За да се провери това на практика, група доброволци са били хранени дълго време с дроб от вид щука, който бил богат на веществото. Според записките на научния екип наистина след няколко месеца участниците в експеримента станали чувствителни дори към неуловимите инфрачервени лъчи. За съжаление обаче въпреки ранния успех този тип експерименти бил изоставен, след като на въоръжение били въведени визьори, които улавяли лъчи от инфрачервения спектър. Инжекция с плутоний Докато инженерите по проекта „Манхатън“ се надпреварвали с времето, за да произведат първата атомна бомба, специалистите преценили, че им е необходима повече информация за вредното действие на плутония – радиоактивния материал, от който наред с урана се прави атомното оръжие. Експериментът започнал на 10 април 1945 г. В рамките на тестовете близо 400 души били инжектирани с плутоний. Полковник „Ракета“ Преди американците да полетят с ракети до Луната, те са ги карали тук, на Земята, под формата на ракетни шейни. Тестовете, проведени от НАСА, представлявали шеметно ускоряване на ракетни шейни върху релси. Първият, подложил се на това изпитание, бил полковникът от ВВС Джон Страп през 1954 г. Страп участвал в 29 „изстрелвания“, като в едно от тях поставил своеобразен рекорд от 1000 км/ч. Тогава тялото му било подложено на разкъсващо ускорение, равно по сила на 35 земни гравитации. По време на тестовете Страп неколкократно припадал, чупил ребра и загубил няколко пломби от зъбите си. Морски свинчета По време на Студената война наборници в армията на САЩ, спадащи към сектата на адвентистите от 7-мия ден, станали неволни „доброволци“ в тестове на биологически оръжия. Тъй като изповядващите адвентизма са пацифисти и отказват да носят оръжие, военните решили, че младежите могат да бъдат по-полезни като обекти, върху които да се изследват ефектите на различни болести и впоследствие на базата на тези изследвания да се разработи ваксина за тях. Експериментът, известен като White Coat, се провел от 1954 до 1973 г., като през това време близо 2300 наборници били заразени с разнообразни болестотворни организми. За щастие освен няколкодневната треска, болки в костите и други неразположения противоречивият тест не причинил по-сериозни щети и човешки жертви сред „доброволците“. Свръхзвуков парашутист Когато ВВС на САЩ пожелали да разберат дали парашутистите могат да оцелеят след падане от рекордна височина, те се обърнали за „съдействие“ към капитан Джоузеф Китингър. През 50-те години на миналия век Китингър участвал в програмата Project Exelsior и извършил няколко парашутни скока, като най-екстремният от тях бил от височина 32 км. Докато падал, капитанът развил невероятната скорост от 988 км/ч или само на 200 км/ч от звуковата бариера. Освен това на Китингър му се наложило да стиска зъби и да издържи на температура от минус 70 градуса по Целзий. Халюциногенни войни Химическата война се асоциира най-вече с отровни бойни вещества, които могат да покосят хиляди за броени минути. Този вид оръжия обаче имат и своята слабо позната весела страна. През Студената война армията на САЩ провежда редица експерименти, в които вместо смъртоносни газове, като зарин или фосген, се използват наркотични аерозоли с марихуана, ЛСД и други наркотици. Целта била вместо да се убиват вражеските войници, те да бъдат обгазявани с дрога и да се докарат в състояние, в което не са способни да воюват. Експериментите с тези наркотици показали, че в бойни условия те имат твърде слабо влияние и войската разработила специални химически снаряди с по-силен халюциноген, който предизвиквал сънливост и немощ в продължение на дни. Невропаралитичен „душ“ Заплахата от химическо оръжие, накарала военното министерство на САЩ да стартира програма, известна като Project 112 В периода 1963–1970 г. били проведени редица тестове и върху щатски матроси били тествани редица бойни газове, сред които невропаралитичните VX и зарин. Целта на експериментите била да се установи ефектът на тези оръжия, както и ефикасността на методите на защита от тях. Скандалният проект получил гласност през 2002 г. и Администрацията на ветераните започнала официално разследване върху евентуалните последици върху здравето, които са имали газовете върху участниците в тези тестове. Особен поглед Колкото и невероятно да звучи, в периода 1972–1996 г. Пентагонът е изхарчил близо $20 млн. в експерименти, които трябвало да установят съществуват ли паранормални способности като ясновидството. На участниците в тестовете е било възложено да си представят и описват места като бункери и ядрени инсталации, разпръснати из земното кълбо, които никога не са посещавали. Резултатите от този проект били смесени и довели до конфликт между различните разузнавателни агенции по въпроса дали програмата за „психичните бойци“ трябва да бъде продължена. В крайна сметка, поне официално, военните се отказали от идеята. Винаги нащрек Сънят може да бъде един от най-опасните противници на всеки боец, независимо дали става дума за продължителни битки, седене на пост или изпълнение на въздушни мисии от единия до другия край на земното кълбо. Това е стимулирало разнообразни войскови клонове в САЩ да посветят години в търсене на решение на този проблем, било чрез стимуланти като амфетамините или други медикаменти за бодрост. В последно време военните са съсредоточили вниманието си върху препарата модафинил, който най-често се продава под търговски наименования като провигил и би трябвало да помага на бойците да изкарват до 40 часа, без да спят, и то без странични ефекти. За същата цел щатската агенция за военни разработки DARPA се концентрира върху още по-авангарден метод – магнетична стимулация на мозъка. Вътрешна броня Ако проектът на DARPA „Вътрешна броня“ се увенчае с успех, може би в скоро време наистина ще видим свръхвойници на бойното поле. Усилията на агенцията целят да се използват разнообразните способности на различни животни и да бъдат инкорпорирани във войниците. Сред тези умения например е способността на морския лъв да съкращава кръвния поток към всички органи, които не са от жизнена важност, по време на своите гмуркания, като по този начин той регулира и нуждата си от кислород. Друго специално умение, което привлича изследователите, е способността на вид гъска да лети на близо 10 000 метра височина. Според д-р Мичъл Калахан, ръководител на „Вътрешна броня“, целта на проекта е да повиши биологичната устойчивост на войниците към всякакви болести, радиация, химически агенти, към екстремни температури и височини. инфо'то

Британски учени са демонстрирали лепенка, която унищожава рака на кожата чрез светлина, съобщава „Дейли мейл”. Лепенката представлява медицински пластир с втъкани светодиоди, които атакуват туморите със силна червена светлина. Преди лечението кожата се третира със специален крем, който, облъчен от силната светлина, предизвиква химическа реакция, смъртоносна за раковите клетки. Принципно в момента за светолеченито на рака се използват големи лампи и лазери, под чиито лъчи пациентите трябва да стоят неподвижно, понякога в продължение на цели шест часа. Новият метод е много по-удобен и позволява на лекуващия се да поддържа нормалния си ритъм на живот. Устройството, произведено от британската компания Polymetrics, вече е било изпробвано и тестовете показват обнадеждаващи резултати. По думите на Стив Клемът, директор на компанията, по време на експериментите за 30 минути лепенката е успяла да унищожи раковите клетки. За да лекува, пластирът използва светодиоди, разпръснати по цялата й повърхност. Те излъчват светлина и поразяват тумора, без да вредят на човешкото тяло. Как лекува светлината? Ракът на кожата, известен още като меланома, обикновено се развива като образувание по повърхността на епидермиса, което го прави лесен за засичане и премахване от лекарите. Преди процедурата мястото се намазва със светлочувствителен крем, който попива в кожата. Лекарството се прикрепва към раковите клетки, отслабва ги и ги прави по-чувствителни на светлина. След това на мястото се залепва светещият пластир и когато той се включи, неговите диоди започват да осветяват тумора с червена светлина, която активира лекарството в светлочувствителния крем и започва да унищожава раковите клетки. Самото устройство се зарежда от малък акумулатор, който пациентът лесно може да пренася в джоба си. За следващия месец са предвидени клинични изпитания и ако те се увенчаят с успех, до две години лепенката ще може да се използва и на практика, за да се бори с меланома. инфо'то

На пръв поглед повърхността на планетата Марс изглежда като камениста пустиня. Панорамна камера на НАСА обаче е заснела на нея необичаен обект, който по форма прилича на череп на хуманоид, при това се виждат кухините на очите и носа, съобщи МИГнюз. В коментара към снимката е изказано предположението, че височината на заснетия необичаен обект е около 15 см, а разстоянието между очите е 5 см. Предишната снимка на череп на Марс датира от 2006 г. Тогава обаче всички специалисти стигнаха единодушно до извода, че става дума за фалшификат. През 1976 г. апаратът на НАСА "Викинг 1" засне прочутото "лице на Марс". По-късно, през 1998 г. при повторно фотографиране на същото място учените установиха, че става дума за камък, а уникалното изображение е резултат на светлинен ефект. инфо'то

Британски генетици и археолози са проследили произхода на цялата човешка раса извън Африка и са открили, че съвременните хора произхождат от 200-членно африканско племе, което прекосило Червено море преди 70 000 години, съобщиха в. "Дейли телеграф" и в. "Дейли мейл". Климатична промяна в миналото е причинила понижаване на морските нива и това помогнало на племето да премине от Африканския рог на Арабския полуостров и оттам да насели останалата част от света. Генетичен анализ, ръководен от д-р Питър Форстър от университета "Англия Ръскин" в Кеймбридж, показа, че съвременното население в Европа, Азия, Австралия, Северна и Южна Америка е произлязло от тези общи прародители. Смята се, че промени в климата, настъпили преди 90 000-70 000 години, са довели до рязко понижаване на морското ниво и са направили възможно прекосяването на Червено море. Идеята, че всички хора извън Африка произлизат от една-единствена племенна група, противоречи на предишните теории. Според тях различните съвременни раси са се развили поотделно от по-ранен човешки предшественик, известен като Хомо еректус, в различни части на света. инфо'то

Учени са открили най-старото парче земя на планетата, останало непроменено в продължение на 1,8 милиарда години. То се намира в пустинята Негев в Израел, съобщава "Лайв сайънс". Изследователите обясняват, че по-голямата част от повърхността на Земята се променя постоянно и с бързи темпове под въздействието на редица процеси - ерозия, вулканична дейност, движение на тектонични плочи, изветряне. Необичайна характеристика на пустините, които имат сравнително слаба тектонична активност и терен, устойчив на горещ и сух климат, е, че големи земни повърхности в тях остават непроменени в продължение на милиони години. Специалистите от Еврейския университет в Ерусалим са потвърдили възрастта на терена в пустинята Негев, като са измерили концентрациите на изотоп,откриван само в земната повърхност. Те показват също колко време повърхността е била изложена на действието на различни елементи. Парчето земя в пустинята Негев е четири пъти по-старо от смятаните досега за най-стари на планетата пустинни райони в Невада, САЩ. info

Дойде време и за последните два вида змии в България, но затова пък най - красивите и редки: Леопардовият смок /Zamenis situla/ е вид змия от семейство Смокообразни /Colubridae/, разпространен в Южна и Югоизточна Европа. Съществуват две форми, петниста и ивичеста, които в някои класификации са разглеждани като отделни подвидове (Z. s. leopardina и Z. s. situla). Името на вида се дължи на оцветяването на петнистата форма, която е и по-често срещана в България. подвида Zamenis situla leopardina подвида Zamenis situla situla Тялото на леопардовия смок достига на дължина до 110 cm. При пъстрата форма светлокафявият гръб е осеян с големи, овални по форма червенокафяви или яркочервени петна, очертани с черна ивица. Черни петна има и странично на тялото. Коремът е бял, с множество шахматно разположени черни петна. Тези петна понякога образуват надлъжна ивица. Леопардовият смок е разпространен в Южна Италия, Сицилия, южната част и западното крайбрежие на Балканския полуостров, южната част на Крим, западното крайбрежие на Мала Азия и островите в Егейско море. В България се среща по долината на Струма до Кресненския пролом на север и в района на Созопол. До началото на 20 век е съществувало и находище край Асеновград. Леопардовият смок обитава обрасли с треви и храсти сухи и топли скалисти местности. През лятото е активен главно през нощта, а през деня се укрива под камъни или храсти. Храни се главно с дребни гризачи и насекомоядни, по-рядко с гущери, малки на птици и други. Снася 2-4 обли яйца. Тази змия е безобидна за хората, въпреки че при улавяне обикновено хапе. Ето, че дойде времето и на най- романтичната българска змия: Черновратата стрелушка! Казвам най - романтичната, защото до скоро се смяташе, че този вид не се среща у нас, но последните проучвания показаха, че среща на няколко места в страната, като формира малки популации. Освен това води много скрит начин на живот и е труден за наблюдение в природата. Всичко това води до еднаполемика: имали я или не?! Черновратата стрелушка /Coluber rubriceps/ е вид змия, срещаща се в Източното Средиземноморие, както и в България. Достига на дължина до 1 m и наподобява сродната стрелушка /C. najadens/. Черновратата стрелушка /Coluber rubriceps/ Черновратата стрелушката е разпространена в северозападните и южните части на Мала Азия и по източното крайбрежие на Средиземно море до Йордания. В Европа е известен от няколко находища около Истанбул, които вероятно са унищожени от разрастването на града. През 1979 видът е установен и в България, като става най-скоро откритото влечуго в страната. Умишлено пропускам местонахождението на българските популации с цел запазването на местообитанията от умишлени посещения, притеснение на животните и евентуални посегателства!!! Черновратата стрелушката предпочита скалисти местности с редки храсти. Активна е през деня, като добре се катери по дървета и храсти. Основната й храна са гущерите. Разлики между Малък стрелец /C. najadum/и Черноврата стрелушка /C. rubriceps/:

Във вътрешноста на континента се среща основно три вида гларуси: Larus cachinans Larus argentatus Larus ridibundus Larus cachinans Larus argentatus Larus ridibundus

Ако имаш предвид гларусите - много добре ги знаем! Имам лични наблюдения по въпроса, от доста години! Завършил съм Биологичния факултет на ПУ, а и съм родом от Баня (Карловско). А те вече са стигнали не само до София, а и до Централна Европа! В Подлесните две - три десетелетия са се разселили из почти цяла Европа. Оказва се, че гларусите са силно адаптивни и агресивни птици които с лекота завлядяват нови територии, превръщайки се се на места в напаст (?)! Но пък това си е един естествен процес който се наблюдава в глобален мащаб! Гларусите са доста агресивни еврибионти! ПП:Но ако нямаш предвид гларусите - би ли споделил?