goshawk

<i><b>Поставят GPS предаватели на царски орлета</b></i> През последните 10 години <a href="http://bspb.org/" target="_blank"><b><i>БДЗП</i></b></a> полага много усилия за опазването на гнездата на Царски орли <i>/Aquila heliaca/</i>, в резултат на което повечето от младите птици напускат гнездата си успешно. За съжаление обаче, след това съдбата на младите орли остава неизвестна и много от тях никога не се завръщат към местата за гнездене. Не ни е известно къде ходят, с какво се хранят и какви смъртни опасности срещат по пътя си. Затова е изключително важно да събираме информация за живота на младите орли с помощта на съвременните технологии. След успешния опит от миналата 2008 г., когато БДЗП постави първия сателитен предавател с GPS на млад царски орел от Сакар планина, който прекара зимата в Израел и на пролет се върна успешно в България, БДЗП започна програмата за сателитно проследяване на царските орли, която е част от <i>LIFE+</i> проекта <b><i>„Опазване на царския орел и ловния сокол в ключовите за тях места от мрежата Натура 2000”</i></b>. На 2 юли експертите от БДЗП, <a href="http://www.rspb.org.uk/" target="_blank"><b><i>RSPB</i></b></a> и <a href="http://mme.hu/" target="_blank"><b><i>MME</i></b></a> започнаха поставянето на общо 14-те сателитни предавателя, които ще бъдат поставени през тази и следващата 2010 г. До момента са поставени 4 предавателя на птици от района на Сливен и Сакар планина, а през следващите дни ще бъдат поставени още няколко и на орлета от Западна Странджа. Сателитното проследяване на царските орли ще позволи да се определят важните за тях места, които все още не са известни на природозащитниците, а така също да се открият какви са най-значимите заплахи за младите орли, за да може да се предприемат действия за тяхното отстраняване. Две от орлетата, на които бяха поставени GPS предаватели се сдобиха и с имена. Техни кръстници станаха телевизия <i>бТВ</i> и <i>Дарик Радио</i>, които са наши медийни партньори в опазването на този застрашен вид птици. Орлето на бТВ се казва Борил, а това на Дарик Радио носи името на кръстника си – Дарик. Вижте репортажите: <a href="http://btv.bg/news/news_details.pcgi?cont_id=134471" target="_blank"><i>bTV</i></a> <a href="http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=371416" target="_blank"><i>Дарик Радио</i></a> А ето какво сподели и един от участниците: Първо беше шиенето. Колегите ни от Кралското дружество за защита на птиците Ричард и Гай внимателно отрязаха парче от тефлоновата лента. Седяхме до тях и попивахме всяко движение, защото знаехме, че следващия път може да бъдем сами. Взеха по една игла и започнаха бавно да съшиват крайчетата на лентата. Използваха конци, познати ми от времето, когато съм бил в планината без четката си за зъби. Обясниха, че са от найлон и това ги прави особено подходящи за целта. Предвид средната продължителност на живота на един царски орел (от 1 до около 30 години) тези своеобразни тиранти трябваше да бъдат изработени достатъчно надеждно. Ето защо след като приключихме с ръкоделието запечатахме всички ключови места с тънък слой секундно лепило, за да предпазим материята от разкъсване във времето. С прецизността на швейцарски часовникари колегите успяха да направят така, че късчетата тефлонова лента, еластичния гумен маркуч, конците за зъби и секундното лепило да заприличат на добре оформени презрамки за раничка. Тяхната най-важна мисия ще бъде да придържат сателитните предаватели към гърбовете на младите царски орли. Важна точно колкото и самия акт по поставяне им върху младите птици. А до предстоящото събитие оставаха едва броени часове… Часовника звънна към 06:45 ч. Знаех, че днес е денят! По това време на годината в Сакар планина започва да напича от рано. Измих се и бързо се приготвих. Когато излязох от къщата, момчетата вече се бяха събрали. Докато коментираха разгорещено маршрута ни за деня се сетих, че фотоапаратът ми е останал в багажа. Не можех да си позволя да пропусна днешния ден! Изтичах да го взема и бързо се върнах – сега бяхме напълно готови да сграбчим приключението.

Водни кончета мигрират 18 000 км Биологът Чарлз Андерсън от Малдивите твърди, че е открил най-дългата миграция на насекоми, предадоха ВВС и БТА. Всяка година милиони водни кончета прелитат хиляди километри над морето от Южна Индия до районите си за зимуване в Източна и Южна Африка и след това се връщат обратно. Пътят им в двете посоки е между 14 000 и 18 000 км. Ако откритието се потвърди, масовото "излизане" на водните кончета ще се окаже първата известна миграция на насекоми над открито море. Тя ще засенчи прочутата миграция на пеперудите монарх /Danaus plexippus/, за които се твърди, че всяка година прелитат около 7000 км от Мексико до Южна Канада. Андерсън, който работи в столицата на Малдивите Мале, смята, че водните кончета оцеляват в презокеанските полети, като се носят по посоката на ветровете и се хранят с дребни насекоми. инфо' то

Котките ни манипулират Котките разполагат със средство, с което манипулират хората, съобщи Би Би Си. Британски учени от университета на Съсекс откриха, че котките използват "умоляващо мъркане", когато искат да получат внимание и храна. То се различава от обикновеното мъркане, като напомня на бебешки плач. Хитрите писани влизат под кожата ни, като произвеждат звук, който не можем да пренебрегнем. Котките могат да вмъкнат в привидно спокойното си басово мъркане високи звуци на плач. Колко настоятелен е зовът им, зависи от това доколко енергично хитрушата възпроизвежда плача. Авторката на изследването д-р Карен Маккум признава, че то е вдъхновено от поведението на собствената й котка Пепо. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Съвременна биология", отбелязва БТА. инфо' то

Карта разкри древните океани на Венера Европейската космическа агенция /ЕКА/ публикува карта на южното полукълбо на Венера, която показва, че в миналото на планетата е възможно да е имало океани и тектонска активност, съобщи БТА. Картата е била съставена по данни от наблюденията на Венера, извършени с космическия апарат "Венера експрес" в периода между май 2006 г. и декември 2007 г.. Бил е използван инструментът VIRTIS (Спектрометър за видимо и термално картографиране - бел.ред), който наблюдава близки до ултравиолетовите и инфрачервените части от електромагнитния спектър. Електромагнитното излъчване от повърхността в този диапазон може да преодолее плътната атмосфера на планетата и да достигне датчиците на апарата. Учените на ЕКА са установили, че в южното полукълбо на Венера има райони, където образуванията на повърхността са по-стари с по-светъл цвят. На Земята подобни скали са различните видове гранит, основен "строителен материал" на континентите. Според изследователите новите резултати показват, че в миналото на Венера може да е имало океани с вода. Освен това за формирането на подобни скали е необходима вулканична активност. Учените отбелязват, че начинът да се установи съставът на скалите е, като се изпрати космически апарат, който да кацне на Венера. Изследователите все още не са открили вулканична активност на Венера. Причината е, че наблюденията в инфрачервения диапазон са много чувствителни към температурните промени. В същото време обаче космическият апарат "Венера експрес" се е натъкнал на вариации на температурата на повърхността от 3 - 20о С, което е много по-малко, отколкото ако на повърхността вследствие на вулканична активност се изхвърляха потоци лава. Неотдавна изследователите установиха, че атмосферата от тъмната страна на Венера също излъчва светлина в инфрачервения диапазон. Причината се крие в рекомбинацията на йони, образувани поради въздействието на Слънцето, в горните слоеве на атмосферата на планетата. инфо' то

Руски подводници ще търсят Атлантида Руски учени разработват специални апарати, с които да оборудват две подводници “Мир” за научна експедиция в търсене на митичния потънал континент Атлантида, съобщава РИА “Новости”. Конструкцията на 7,8-метровите подводници с тегло 18,6 тона позволява да се потапят на големи дълбочини и да са устойчиви на суровия живот във водата. Те побират до 3-ма души екипаж, които могат да останат под водата до 3 дни. Тези подводници вече са използвани при изследване на дъното на Северния ледовит океан през август 2007 г. Първото открито описание на изчезналия континент дава древногръцкия философ Платон в диалозите “Тимей” и “Критий”, според което Атлантида е унищожена от природно бедствие, най-вероятно земетресение, около 9000 години преди епохата, в която той живее. Все повече научни теории подхранват вярата, че митичният континент, достигнал висока степен на цивилизация и социално развитие, наистина е съществувал. Засега остава тайна къде точно подводниците “Мир” ще търсят Атлантида. Председателят на попечителския съвет на фонда за запазване на езерото Байкал Михаил Слипенчук съобщи, че в момента “Мир” участва в експериментална акция за изследване на дъното, фауната и флората на Байкал, което е най-дълбокото езеро на планетата. Той допълни, че се надява както мисията в Байкал, така и търсенето на Атлантида да насочат вниманието на обществото към проблемите на океанологията. инфо' то

Откриват рака за секунди Изследователи от Североизточния университет в Бостън са разработили технология за откриване на рак, която с висока степен на точност определя за секунди дали едни клетки са ракови, предракови или нормални, предаде онлайн изданието „Медикъл Нюз“. С тази революционна технология, за която в момента учените чакат патент, автоматично се улавя "отпечатък" на биохимичния състав на клетката, който впоследствие се анализира с компютър за аномалии. Новият метод може да проверява за рак на устната кухина, на шийката на матката и рак в областта на главата и шията. Този метод е по-бърз, по-точен и дава възможност за откриване на болестта по- рано, отколкото сегашните скрининг методи. Тези методи разчитат на визуалното откриване, под микроскоп, на няколко анормално оформени клетки сред хиляди други. Отнесена към спектралната цитопатология (SCP), технологията е разработена от професора по химия и химическа биология Макс Дийм, ръководител на Североизточната лаборатория за спектрална диагностика, от учените по химия и химическа биология - Мелиса Ромео, Бен Бърд и Милош Милякович, и от няколко студенти от Североизточния университет. "Ние търсехме извън традиционните методи, като се съсредоточихме върху разкриването на клетъчни промени, които се случват в по-ранните стадии на рака“, каза Дийм. „Цитологистите (учени, които изучават структурата и функциите на клетките) срещат най-голяма трудност при идентифициране на предраковите клетки в ранните стадии", казва Мелиса Ромео. "Нашата технология дава възможност да се открият анормални изменения в клетките, дори преди структурните промени да станат очевидни“, добавя тя. Ранното откриване, съчетано с по-голяма точност, ще даде повече от 95 % прецизност в сравнение с 65 до 70% за текущите скрининг методи. Всичко това ще увеличи значително случаите на оцелели пациенти. Високата смъртност, свързана с рака на устната кухина, например е резултат от диагнози, направени на късен етап, най-често след като има метастази. При ранна диагноза обаче между 80 до 90 на сто от пациентите оздравяват. Технологията SCP работи на базата на улавянето на биохимичния състав на клетката. След като пробата е получена, чрез минимално инвазивна ексфолираща процедура, клетките са проучвани с инфрачервена светлина. Произвежда се "отпечатък" на биохимичния състав на всяка клетка. Данните са анализирани от компютър, който отчита, ако клетките са нормални, ракови или предракови. Новата технология, която Дийм прогнозира, че е на не повече от пет години от въвеждането й в действие , ще облекчи трудностите при тестовете, правени в съществуващите цитологични лаборатории. Според Дийм, има недостиг на цитологисти ,които могат да провеждат тестовете, което ще ограничи броя на изследванията. SCP може да се прилага и към няколко други форми на рак и това води до по-ранна диагностика и потенциално подобряване на живота на пациентите, добавя Дийм. Той вижда като крайна цел въвеждането на технологията в лекарските и стоматологичните кабинети, за да могат пациентите да се преглеждат рутинно. инфо' то

Земята е "позеленяла" много по-рано, отколкото се предполагаше Земята в късния прекамбрий е била зелена планета, съобщи БТА, като се позова на твърдения на двама американски учени. Нов анализ на варовикови скали, образували се преди между 1 млрд и 500 млн години, показва, че на сушата е имало мъхове и други зелени растения (гълъбови очички) много по-рано, отколкото се смяташе досега, съобщиха сп. "New sciencist" и сп."Nature". Мъховете и другите растения са направили зелена пустата дотогава земя, създали са първите почви и са "напомпали" кислород в атмосферата. Всичко това е подготвило почвата за появата на животните в т.нар. камбрийска експлозия, която е започнала преди 542 млн години. Досега учените предполагаха, че мъховете и гълъбовите очички са се появили преди около 700 млн години, но почти нямаше признаци, че те са колонизирали голяма част от земната суша. Пол Нот от Държавния университет на Аризона и Мартин Кенеди от Калифорнийския университет в Ривърсайд изследвали химичния състав на всички известни варовикови скали от неопротерозоя, който се е простирал отпреди 1 млрд години до началото на камбрия. Нот твърди, че равновесието в съотношението между изотопите С12 и О18 във варовиците безспорно доказва, че скалите са били отложени в плитки морета. В тях обилно се е стичала дъждовна вода от сушата, която е била покрита с гъста растителност. "Позеленяването" на планетата в прекамбрия е създало условия за развитието на първите многоклетъчни животни, обяснява Нот. Според него гъста растителност е покривала не само крайбрежните низини, но и отдалечената от брега земна суша. Варовиковите скали трудно се датират и не може с точност да се каже кога е станало"позеленяването" на Земята. Според Нот обаче то е станало преди най-малко 600 - 800 милиона години. инфо' то

Руски учен: ХХI век е преход към глобалното застудяване Промените в климата, които се наблюдават сега на нашата планета, не са глобално затопляне, а преходен период към глобално застудяване. Това каза в интервю за ИТАР-ТАСС академик Николай Добрецов от Руската академия на науките, цитиран от БТА. Сега се наблюдава продължение на тенденциите на палеоклимата, твърди Добрецов. Според него увеличението на броя на тайфуните през последните години, сушата, наводненията и другите прояви на неустойчивост на климатичната система са признак за наближаващ период на застудяване. Затоплянето, което сега наблюдаваме, е пикът преди застудяването, в древността често се е случвало същото, уверява руският учен. Според академик Добрецов, "ако имаше глобално устойчиво затопляне, то щеше да е навсякъде, а в Антарктида например има застудяване". Сегашният преходен период на климатична неустойчивост ще продължи най-малко през ХХI век, а може би и по-дълго, твърди Добрецов. Той отбелязва, че засега няма обяснение на причините за поредната глобална промяна на климата. "Променя се цялата система на океанска и атмосферна циркулация, а също интензивността на вулканите", констатира ученият. Според него човешката дейност се отразява, но преди всичко на скоростта на промените. "Без човека би станало същото, но по-бавно", е на мнение академик Добрецов. инфо' то

Първите звезди може би са имали близнаци Досега астрономите смятаха, че първите звезди, възникнали след формирането на Вселената, са били единични, но резултатите от нови симулационни тестове разкриват, че някои от тях вероятно са имали близнаци, съобщи Space.com. Първите звезди представлявали студени смеси от водород и хелий, които постепенно започнали да се обединяват в звездни ембриони. Според астрономите много от тези древни звезди са били с огромни размери. Телескопите нямат възможност да надникнат толкова назад във времето, за да наблюдават първото поколение звезди, но чрез компютърна симулация става възможно тяхното формиране да бъде моделирано и астрономите да получат представа как са изглеждали. Резултатите от симулациите показват, че тези най-древни звезди са били огромни, като масата им е била стотици пъти по-голяма от тази на Слънцето и че те вероятно са се формирали в единични системи. Двойните звезди не били наблюдавани в подобни симулации. Двойните и тройните звезди са често срещани в съвременната Вселена и те обикновено са с много по-малка маса от звездите от по-старите поколения. В новите симулации обаче била включена по-детайлна информация с цел да се постигне по-добро пресъздаване на условията, които се предполага, че са съществували в ранната Вселена. Резултатите показали наличие на фрагментация в газовите облаци, което предполага формирането на двоична система. За да бъде определено обаче колко от звездите са били двойни, е необходимо да бъдат проведени много по-голям брой симулации. инфо' то

Откриха най-старата и отдалечена свръхнова Астрономи откриха най-старата и отдалечена свръхнова – звездата, от която е създадена, се е взривила само 3 млрд. години след Големия взрив, съобщи „Ню Сайънтист“. Технологията, използвана за откриването на свръхновата, би могла да доведе до откриването на десетки хиляди други древни свръхнови, като се проследи как във вселената са се натрупали тежки елементи. Тъй като светлината се движи с ограничена скорост, по-отдалечените свръхнови се появяват още по-късно във времето. Изчисленото разстояние между новооткрития взрив предполага, че той се е случил преди 10,7 млрд. години – 1,5 млрд. години по-рано от най-древната свръхнова, която бе известна досега. Новият взрив е бил от свръхнова „тип II”. Той се е взривил, когато звезда с маса от 50 до 100 пъти по-голяма от тази на Слънцето е останала без ядрено гориво и вече не е можела да поддържа собствената си маса. Тази свръхнова е определена като „тип IIn”, предизвикан от звезда, която изхвърля огромни количества газ преди финалната си експлозия. При взрива този газ се нагрява и излъчва светлина дълго време, след като самият взрив е избледнял. Всъщност свръхновите от „тип IIn” излъчват светлина в продължение на години, докато обикновените свръхнови са видими в продължение само на няколко седмици. Дълготрайната следа позволила на екип от учени от Университета в Калифорния да открият свръхновата в получаваните в продължение на пет години образи от 3,6-метровия телескоп на Хавайските острови. Освен това те ги комбинирали с други образи, за да получат по-прецизна картина на ранната галактика. Според учените с помощта на този проект се очаква да бъдат открити още древни свръхнови. Ако това се случи, новооткритите експлозии ще хвърлят светлина върху начина, по който във Вселената са се натрупали тежки елементи. Засега се смята, че само няколко леки елемента са се появили след Големия взрив – водород, хелий и литий, а всички останали са се формирали с времето в ядрата на звездите и свръхновите. Тъй като светлинният спектър на свръхновата разкрива химичния състав на взривилата се звезда, наблюденията на подобни експлозии могат да помогнат на астрономите да проследят химическата история на галактиката. инфо' то

Роботизиран скакалец ще изследва скалите на Марс Учени от университета на Бат, Великобритания, са създали първия по рода си роботизиран скакалец, който може да скача и да се търкаля, съобщиха в. "Дейли експрес" и БТА Технологията е вдъхновена от механизъм, използван от насекомите за придвижване. Специалистите смятат, че с помощта на роботизирания скакалец, наречен Джолбот /Jollbot/, може да се преодолее предизвикателството за безпрепятствено изследване на скалистия терен на Марс. Апаратите на колела се управляват трудно през камъните и клисурите и стават неконтролируеми, ако паднат. Предимството на Джолбот обаче е, че може да се изстрелва над препятствията. Управляваният от разстояние робот представлява сфера, снабдена с батерия и пружини. При лек натиск пружините се свиват и след бързото им освобождаване Джолбот може да скочи на половин метър. Тъй като тежи само един килограм и е изработен от мека пластмаса, роботизираният скакалец отскача и при приземяването си. Проектът е на Родри Армър, който заедно с колегите си е работил над реализирането му една година. "За създаването на Джолбот се вдъхнових от скакалците, които умеят да се придвижват по неравни повърхности", казва Армър. Специалистът смята, че Джолбот може успешно да бъде направляван през криещия опасности терен на планети като Марс. "Изследването на планети с по-слаба гравитация от земната означава, че всеки скок ще бъде по-висок и по-дълъг и ще позволява да се преодоляват по-големи препятствия", обяснява Армър. На този етап за изследването на Марс НАСА използва петколесни роувъри, единият от които,"Спирит", от май е заседнал в меката марсианска почва. Учените от Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена отчаяно се опитват да измъкнат марсохода. Те дори са възпроизвели сценария с пясък и друг роувър. Родри Армър обяснява, че ниската производствена цена на Джолбот също е предимство, тъй като при евентуалното му засядане изследователите спокойно ще могат да го изоставят. инфо' то

Галилео Галилей е откривателят на Нептун Записките на Галилео Галилей показват, че той е открил Нептун през 1613 г., 213 г. преди официалната дата за откриване на планетата, съобщи сайтът ”Сайънс алърт”, цитиран от БТА. Проф. Дейвид Джеймисън, който ръководи катедрата по физика в университета на Мелбърн, изследва тетрадките на Галилео, написани преди 400 г. В тях той намери доказателства, че гениалният астроном е открил нова планета, която сега наричаме Нептун. Галилео наблюдавал луните на Юпитер през 1612 г. и 1613 г. Няколко нощи той отбелязал положението на близка звезда, която не фигурира в никой съвременен небесен каталог. "От няколко десетилетия се знае, че тази неизвестна звезда всъщност е планетата Нептун. Компютърни симулации показват точността на неговите наблюдения и разкриват, че Нептун е приличал на слаба звезда, точно където Галилео е гледал" - каза проф. Джеймисън. Има и тайнствена необозначена черна точка в негови по-ранни наблюдения от 6 януари 1613 г., която е на правилното място на Нептун. "Мисля, че тази точка разкрива, че той се е върнал в бележките си, за да запише къде е видял Нептун по-рано, когато той е бил дори по-близо до Юпитер, но не е привлякъл вниманието му, защото е приличал на звезда." Точката може да бъде датирана от учени от университета на Флоренция, които са анализирали мастила в ръкописите на Галилео Галилей. Очаква се този анализ да бъде направен през октомври тази година. "Галилео може наистина да е допуснал, че е видял нова планета, която се е движела точно в полезрението му, когато е наблюдавал Юпитер през януари 1613 г.”, каза проф. Джеймисън. Галилео обичал да изпраща анаграми на колегите си за направените открития с новия телескоп. Така той направил, когато открил фазите на Венера и пръстените на Сатурн. Така че вероятно някъде съществува неразшифрована още анаграма, която ще разкрие, че той е открил нова планета, допуска проф. Джеймисън. инфо' то

Изкуствена мозъчна клетка ще лекува неврологични заболявания Шведски учени създадоха изкуствена мозъчна клетка, която един ден ще помогне за лечението на неврологични заболявания, съобщи в. "Дейли телеграф", цитиран от БТА. Екипът на проф. Агнета Рихтер-Далфорс от института "Каролинска" в Стокхолм е успял да предаде съобщения в мозъка, както го правят невроните. За целта учените използвали парче пластмаса, която провежда електричество. Мозъкът използва предадените му послания, за да контролира различни действия в тялото. Коригирането на нарушени действия може да бъде ключът към лечението на болести като Паркинсон. С помощта на две изкуствени мозъчни клетки например невролозите успели да контролират слуха у морски свинчета. Невроните в мозъка отделят и използват невромедиатори. Казано на прост език, това са химични съединения, които разговарят помежду си. Новите изкуствени клетки могат да правят същото, твърдят експертите. "Способността да се доставят точни дози от невротрансмитери в мозъка разкрива напълно нови възможности за коригирането на системите за предаване на сигнали. Тези дефекти са в основата на редица неврологични заболявания", обясни проф. Рихтер-Далфорс. Учените планират да разработят части от клетки, които могат да се имплантират в тялото. Екипът вече проучва възможните приложения на технологията, за да лекува глухота, епилепсия и болест на Паркинсон. "Дейли телеграф" припомня, че в началото на годината учени от университета "Астън" в Бирмингам създадоха "изкуствен мозък". За целта те репрограмираха клетки от раков тумор, за да получат такива, които да бъдат еднакви с човешката нервна система. инфо' то

А, малко се позабавих с въпросчето ... Ето го и него:

Купчина чаршафи Мокри тела Любовна мъгла

Паяк плаши враговете с двойник на собственото си тяло Тайвански учени открили и наблюдавали вид паяк, който създава абсолютно точен модел на собственото си тяло, за да заблуди враговете си, съобщиха ВВС и БТА. Експертите смятат, че паякът Cyclosa mulmeinensis може би е първият пример за животно, което успява да изобрети модел на собственото си тяло в естествени размери. Поведението на Cyclosa mulmeinensis предлага обяснение и на въпроса защо толкова много паяци украсяват паяжината си със странно изглеждащи орнаменти. Много животни опитват да отклонят вниманието на нападателите, като използват различни дегизировки. Тактиката на Cyclosa mulmeinensis обаче изумила биолозите, тъй като опитът за привличане на врага на първо място обикновено не е добра идея. Учените забелязали, че насекомото украсявало паяжината си с детрити, части от растения и остатъци от плячката, които били с големината и цвета на тялото му. Украсите отразявали светлината по същия начин, както тялото на паяците. Така животното създавало декорации със същия размер, форма и вид като собственото си тяло. Тази тактика била ефикасна, защото осите например много по-често избирали да нападнат модела двойник вместо самия паяк. инфо' то

На мен ми прилича на ювенилна меланистична форма на някой вид патица!? Ще трябва да поровая малко за да уточня!

Това е Многоперка - Polypterus polli. Само че нещо ми бяга на българси!

На нашата държава не и дреме особено за костенурките! Хубавото е, че си имаме НПО на които им пука за българските влечуги! Ето и примери: цък цък

Аз ли съм нещо тъп ... или ... нищо не "вденах" от поста! Би ли се пояснил какво имаш предвид?

Съдействие в случия може да окаже единствено РИОСВ - София. Те са институцията натоварена с решаването на подобни проблеми. Адреса или поне това което успях да намеря е: София; бул. Цар Борис III, 136 или да се изрови необходимото инфо от тук. Подава се сигнал по телефона, за по - сигурно и в писмена форма и постоянно се пита за становище, отговор или за действия предприети по поставения проблем! Важно е постоянно да им се "досажда" иначе не вършат работа. Друг вариант за който се сещам е да се говори с директора на Софийския зоопарк и да изловим костенурките и просто да ги пренесем в зоопарка! Това отнема малко рвеме за организация, подготовка за хващането и преноса на костенурките до зоопарка. Във всеки случай ще е доста по - ефективно и бързо от колкото да го свършат от РИОСВ! Ако "измъдря" нещо по - смислено и оптимално пак ще пиша!

Както знаеш кучетата имат изкл. развито обоняние (като пример може да се приведе факта, че Кучевите надушват капка кръв в 5 л. вода!). Зависи как си завел кучето си до твоя приятел пеш или с кола, например. Въпреки това всичко си има спец. миризма (аз, ти, колата ти, велосипеда ми ии т.н.). Ето как се е върнало - по миризмата.

Какво са 30 км за едно куче? Кучевите бозайници са изкл. активни хищници. Те обикалят доста обширни ловни територии и активно преследват жертвите си. Към това да прибавим и начина им на придвижване - лек тръс. Получава се така, че 30 км не са нища за едно куче, то човек може да измине почти без проблем 25 - 30 км на ден. Пробвайте, ще видите че няма да ви отнеме и ден да преодолеете растоянието. А как те е намерило ли? Както знаеш кучетата имат изкл. развито обоняние (като пример може да се приведе факта, че Кучевите надушват капка кръв в 5 л. вода!). Зависи как си завел кучето си до твоя приятел пеш или с кола, например. Въпреки това всичко си има спец. миризма (аз, ти , колата ти, велосипеда ми ии т.н.). Ето как се е върнало.

Гейзерите на Енцелад – малък спътник на Сатурн, вероятно са захранвани от солено море под повърхността на космическото тяло, което предполага, че е възможно да открием извънземен живот в рамките на нашата слънчева система, сочи изследване, цитирано от „Дискавъри“. Европейски учени открили солени частици във вулканичните струи от пара и лед, които се изстрелват на стотици километри в пространството. Това е най-яркото доказателство за съществуването на течен океан под ледената покривка на сатурновата луна. Изследователите досега разполагаха с данни, че на малкия спътник Енцелад, чийто диаметър е само около 500 km, съществуват две от трите ключови съставки за появата на живот. Една от тях е източникът на енергия, който в случая се предоставя от „приливното затопляне“, задвижвано от преместването на гравитационното притегляне от страна на планетата родител по време на асиметричната орбита на Луната. Космическият апарат „Cassini–Huygens", който обикаля около Сатурн от 2004 г., е открил смес от органични химикали, които вероятно са способни да поддържат наличието на живот в струите на Енцелад, изхвърляни от 120-километрови процепи, известни като „тигрови райета“, разположени на южния полюс на спътника. След като бяха открити през 2005 г., гигантските гейзери предизвикаха спорове около вероятното съществуване на течна вода – третата жизненоважна съставка – в океан под повърхността на спътника. Новото откритие е сериозна крачка към разрешаването на една от най-обсъжданите теми в планетарната наука. Екип от учени, водени от Франк Постберг от Университета в Хайделберг, изучавали данните, получени от анализатора на космически прах на „Cassini–Huygens". Резултатите, публикувани в британското сп. „Nature“, показват, че ледените гранули в струите на Енцелад съдържат големи количества натриеви соли, както и че океанът под повърхността на спътника, ако съществува, вероятно е също толкова солен, колкото тези на Земята. Натрият (Na) е добър индикатор за наличието на вода в течно състояние по две причини, смята Джон Спенсър от Югоизточния научен институт в Боулдър, Колорадо. „Той е силно разтворим, затова водата на Енцелад, която е имала продължителен контакт със силикатното ядро на Луната, би била богата на натриеви соли, точно като тази в земните океани“, отбелязва той в коментар за сп. „Nature“. Освен това натрият ефикасно разпръсва слънчевата светлина в оранжево-жълтия обхват на спектъра, поради което лесно се открива дори и в минимални количества. Във второ изследване, също публикувано в сп. „Nature“, екипът на Николас Шнайдер от Университета в Колорадо също издирвал соли в струите на Енцелад, но с помощта на спектрографи на телескопи от Земята. Според Спенсър фактът, че учените от втория екип не са намерили соли, подлага на съмнение откритията на Постберг, но наблюденията, направени от Земята, съчетани с данните от „Cassini–Huygens", ни дават допълнителни упътвания. Става ясно например, че струите не са могли да бъдат формирани от кипяща солена вода, изхвърляна директно от тигровите райета на Енцелад, тъй като в противен случай натрият би бил в такива огромни количества, че би бил видим от Земята. Вместо това струите вероятно се създават от солена вода, която се пречиства, но не чрез изпарение, както при земните океани, а по-скоро в камери под налягане под повърхността на Луната. Дали на Енцелад има живот, остава загадка. Доказателствата за течна вода, заедно с топлината край южния полюс на Луната обаче показва, че това е възможно. Освен това учените са измерили леко алкален рН, който е много благоприятен за образуването на сложни органични молекули. Учените се надяват да научат повече, когато „Cassini–Huygens" отново прелети край Енцелад през ноември. info

Смогът стресира кожните клетки Озонът, който е ключова съставка в градския смог, стресира кожните клетки, съобщиха "Лайв сайънс" и БТА. Той се образува от взаимодействието между замърсителите във въздуха, изхвърляни от автомобилите и заводите, и слънчевите лъчи. Озонът в ниските атмосферни слоеве допринася за смога, който се забелязва с просто око. Въпросният озон е различен от онзи във високите слоеве на атмосферата, който помага да се защити животът на Земята от смъртоносните дози ултравиолетова слънчева радиация. Изследователи от Университета на Уисконсин в Медисън изложили човешки кожни клетки на ефекта от свързания със смога озон и установили, че се включва механизмът, който обикновено отговаря на стреса. Това показва, че озонът може да бъде токсичен за човешките клетки. Нужни са обаче допълнителни експерименти, които да потвърдят получените резултати. При взаимодействието между смога и слънчевата светлина се освобождават свободни радикали. Причинените от тях увреждания са свързани с рака, сърдечните болести, болестта на Алцхаймер и на Паркинсон. инфо' то