goshawk

Доказаха неоспоримо, че на Марс е имало вода Наличието на дълъг и дълбок каньон и останки от плажове са вероятно най-сериозното доказателство досега за това, че на Марс е имало езеро, което очевидно е съдържало вода, съобщи вчера Ройтерс. Снимки, направени от мултифункционалния космически апарат, предназначен да извърши геологично разузнаване и изследване на Марс от орбита – Mars Reconnaissance Orbiter,– показват каньон, дълъг 50 км, съобщи екип от учени от университета в Боулдър, Колорадо. Каньонът вероятно е обхващал площ от 200 кв. км и е бил дълбок около 450 метра. Вече няма спор, че на Марс е съществувала вода, след като по-рано роботи откриха лед. Има и доказателства, че все още е възможно водата да се просмуква на повърхността, въпреки че вероятно тя се изпарява бързо в студената и разредена атмосфера на Червената планета. Това обаче е първото неоспоримо доказателство за наличието на брегова ивица на Марс, смятат учените. „Идентифицирането на брегова линия и съпътстващите геоложки доказателства ни позволяват да изчислим размера и обема на езерото, което вероятно се е формирало преди около 3,4 млрд. години“, поясни Гаетано ди Акиле, който ръководи екипа учени. Водата е ключов фактор за наличието на живот, което подтиква учените усилено да търсят доказателства за него на Марс. Освен това наличието на вода на планетата би могло да се окаже полезно и за бъдещи изследвания. „Делтите и езерата на нашата планета са местата, където могат да бъдат открити най-много доказателства за минали форми на живот. Ако някога е имало живот на Марс, делтите могат да се окажат ключови за разгадаването на биологичното минало на Червената планета“, смята още Ди Акиле. Според учените това изследване не само доказва, че на Марс е съществувала дългогодишна езерна система, но и показва какво се е случило след края на топлия и влажен период на планетата. Езерото вероятно се е изпарило или е замръзнало след резките климатични промени. Засега обаче не е ясно какво е превърнало Марс от топла и влажна планета в замръзнала пустиня без атмосфера. info

Стара кръчма чироз, бира самота *** Безкрайна синева силует на птица свобода *** Сластен аромат влажни устни - усещане за жена!!!

Съживиха бактерии на 120 000 години Биолози съживиха микроби, прекарали в дебелите ледове на Гренландия 120 000 години, съобщи „Лайв сайънс“. Устойчивите бактерии, които са открити на около 3000 метра дълбочина, където температурата пада до -56oC, налягането се покачва, а храната и кислородът са недостатъчни, могат да се окажат ключът към разгадаването на възможните форми на живот на други планети. „Не знаем в какво състояние са открити бактериите. Може да са били в летаргичен сън или със забавен метаболизъм, не знаем със сигурност“, уточнява Джийн Бренчли от Университета в Пенсилвания. Ако са били в летаргичен сън, бактериите са били в състояние, подобно на спорите, при което метаболичните процеси са били сведени до минимум, за да се ограничи размножаването им. Възможно е и бактериите да са поддържали слаб метаболизъм. За да ги върнат към живот, екип от учени от Университета в Пенсилвания са отглеждали бактериите в лабораторни условия при температура от 2oC в продължение на седем месеца, след което са ги оставили четири месеца на температура от 5oC. В резултат са се получили колонии от първоначално оцветените в лилаво и кафяво бактерии, които учените са нарекли Herminiimonas glaciei. Според учените жизнеспособността на микробите се дължи отчасти на техния малък размер. По форма микроорганизмите напомнят на Escherichia coli, но са 10-50 пъти по-малки. Освен това те биха могли по-ефикасно да абсорбират хранителни вещества поради по-голямото съотношение площ към обем. Суровите условия, при които тези микроби са оцелели, са най-добрият аналог на възможен извънземен живот, тъй като подобни ниски температури биха могли да запазят клетки и нуклеинови киселини дори в продължение на милиони години, смятат учените. Според тях изследването на подобни микроорганизми може да хвърли светлина върху въпроса какви видове живот биха оцелели в Слънчевата система. info

Развенчаха всички митове за най - бързите гръбначни животни на планетата: Вид северноамериканско колибри, наречено колибри на Анна, е най-бързото животно в света, установиха зоолози от Калифорнийския университет в Бъркли, цитирани от в. "Гардиън". Съотнесено към размера им, птиците са по-бързи от реактивни бойни самолети и космически совалки. За 1 секунда те могат да изминат повече отсечки, равни на дължината на тялото им, отколкото всяко друго гръбначно животно, и издържат гравитационни сили, при които пилот на изтребител би изгубил съзнание. Ръководителят на изследването Кристофър Джеймс Кларк направил високоскоростни снимки на мъжки колибри на Анна, които извършвали пикиращ полет като част от ритуала си на ухажване. Зоологът измерил, че колибрито се движи със скорост 385 дължини на тялото в секунда, или 27,3 m/s (98,28 km/h)! Това е най-високата регистрирана скорост при гръбначно животно съобразно размера му. По-бързо могат да се движат само насекоми като бълхите. Докато пикира, ухажорът издържа ускорение, което е близо 9 пъти по-високо от силата на тежестта. При ускорение 7g повечето пилоти губят съзнание. Пикиранията във въздуха са част от поведението на ухажване при много птици. Соколите, сините рибарчета и много морски птици пикират, за да нападат плячката си. При това движение птиците могат да развият изключително високи скорости. Максималното повишаване на скоростта е важен елемент от ритуала на ухажване при колибрито на Анна заради високия цвърчащ звук, който мъжките произвеждат, докато пикират. Звукът се създава, когато мъжкият разперва външните пера на опашката си, които започват да трептят.

Френски учени са установили, че синтетичен протеин, впръскан в носа, създава отбранителен щит срещу грипните вируси, предаде АФП. Учени от френския Национален здравен институт и френския Национален институт по агрономия (INSERM и INRA) са доказали с опити върху мишки, че протеинът PAR2, който е в голямо количество върху обвивката на клетките на трахеята, може да изиграе защитна роля при инфекция с вирус H1N1, ако бъде активиран чрез вдишано вещество. Този протеин е ключов в имунната система. Той засилва производството на вещества, неутрализиращи вируса и блокиращи разпространението му. Експертите казват, че следващият етап в изследванията им е да проверят дали ефектът съществува при всички вирусни щамове: както на птичия (H5N1), така и на свинския грип (H1N1). Д-р Беатрис Рито от INRA обяснява, че за да установят ролята на протеина PAR2, учените заразили мишки с лабораторен вирус H1N1, който е смъртоносен за гризачите и безвреден за човека. След това вирусолозите впръскали в носовата кухина на мишките "активатор на PAR2". Това е малка молекула, която се синтезира бързо, обяснява д-р Рито. В резултат организмът започва усилено да произвежда протеин с добре известни антивирусни свойства, който потиска мултипликацията на вируса и разпространението на инфекцията. В резултат на лечението лабораторните животни останали живи. Активирането на протеина PAR2 потиска острото белодробно възпаление, дължащо се на прекомерно силната реакция на организма срещу вируса. Тази реакция е една от възможните причини за смъртен изход при грип редом с бактериалните инфекции от типа на пневмониите, изтъква Фани Льобуде, съавтор на изследването.

Медузи завладяват океаните Гигантски медузи завземат части от Световния океан заради прекомерния риболов и други човешки дейности, съобщи Ей Би Си. Броят на медузите нараства най-много в Югоизточна Азия, Черно море, Мексиканския залив и Северно море. Край Япония медузите са толкова грамадни, че късат рибарските мрежи. За спешни мерки, които да предотвратят превръщането на медузите в доминантни в морските системи, призовава Антъни Ричардсън от австралийския Институт по морски и атмосферни изследвания. Ричардсън и колегите му са прегледали изследванията, които свързват увеличаването на медузите с прекомерния риболов и високото съдържание на хранителни вещества във водата. Броят на медузите обикновено се контролира от рибите, които изяждат малките екземпляри. Те си съперничат и за храната - зоопланктона. Заради прекомерния риболов обаче медузите се увеличават. Те се хранят и с хайвер и още повече намаляват броя на рибите. Азотът и фосфорът в оттичащите се води предизвикват цъфтеж на червения фитопланктон. Това създава мъртви зони с нисък кислород. В тях рибите не могат да оцелеят, но медузите се справят. Ричардсън и колегите му твърдят, че глобалното затопляне също е благоприятно за медузите. Всички тези условия могат да доведат до стабилно състояние, при което медузите "ще управляват в океаните". За решаване на проблема учените препоръчват да бъде ограничен риболовът, особено на малките риби, както и да бъде намалено замърсяването на моретата. инфо'то

Радар направи първите триизмерни снимки на атмосферни феномени Учени са наблюдавали гигантски бързи въздушни вълни, причинени от гръмотевични бури над Покер флет, Аляска, където нов радар е направил първите триизмерни снимки на явления в горната атмосфера на полярния район, съобщи "Дискавъри". Специалистите са очаквали такъв проект 40 години, казва Ерик Донован от университета на Калгари в Алберта. Радарът се състои от 4096 малки антени, всяка със собствен предавател. Насочването е електронно и индивидуално за всеки елемент. Радарът, който може да се управлява дистанционно през интернет, се настройва много бързо да следи скоростта, температурата и други промени в горната атмосфера, докато за предишните системи е бил необходим поне час. Учените се надяват новият радар да им позволи да проследят атмосферните вълни до самия източник. Те за първи път имат възможност да гледат на големи височини в много посоки едновременно. Дължината на въздушните вълни може да достигне стотици километри, а скоростта им - половината от тази на звука. Някои от тях са на височина 200 до 300 км в термосферата. инфо'то

Експедиция ще изследва океаните цяло десетилетие Световна експедиция по примера на Жак Кусто ще изследва как замърсяването и прекомерният риболов се отразяват на световните океани, съобщиха Асошиейтед прес и Франс прес. Експедицията "Променящи се океани" ще отплава от Марсилия на 11 юли с 32-метровия платноход "Цвете на страстта". За 10 години тя ще изследва над 100 застрашени морски резервата, определени от ЮНЕСКО и Световния фонд за дивата природа като особено важни за човешкия живот. Учените ще наблюдават сини акули и морски костенурки с помощта на прикрепени камери, ще събират и данни за замърсяването с шум в океанските дълбини. Сред целите на експедицията е да покаже на обществото, предприятията и политиците, че "най-песимистичните прогнози от последните години за околната среда вече са най-вероятни", каза директорът на женевската фондация "Антинеа" Роналд Менцел. За целта ще бъдат използвани всички възможни средства за комуникация с широката общественост – камери ще следят гмуркачите в действие, по интернет и Google Earth ще има ежедневни преки включвания. Предвидени са и мултимедийни представяния. Сред партньорите на "Променящи се океани" са френският продуцент Люк Бесон и помощникът на Жак Кусто Албер Фалко. Експедицията е в партньорство със Световния съюз за опазване на природата и е под егидата на ЮНЕСКО. Тя ще струва 5 милиона швейцарски франка (4,7 милиона щатски долара годишно). инфо'то

Нали знаете, че "добрата" новина е лошата новина! Това е първото кото учат журналистите, от както има журналистика. Човешката жажда за чужди трагедии никога няма да се засити!

Тези костенурки може и да си станат проблем?! Ако се развъдят. Казваш, че в едното от езерцата има цяло семейство (колкото и условно да ползваме термина в случея). От това което знам, а и както виждам много добре са се приспособили. Именно в това е проблема, защото това е изключително хищен и агресивен вид със широк хранителен спектър. Прекаленото им намножаване може и да доведе до колапс на системата. Не съм много наясно какви видове (водни) живеят из водините площи на Южния парк, но е явно, че хранителната база е със сериозен запас. Моя съвет е да се подаде сигнал в РИОСВ и да бъдат изловени и отнесени в Софийския зоопарк, например. Това са не типични вид за фауната и безогледното им пускане в дивата природа е съпроводено с екологични проблеми. Другото което може да се направи е да се поддържа определена численост на въпросната популация, съобразена с мнението на специалисти, и да се превърнат в нещо като атракция и жива украса. Тези снимки ме карат да се замисля, колко безотговорни за повечето хора! Вземат си някъкав домашен любимец, става нещо и просто изхвърляме домашните животинки в природата, наулицата или където и да е и си мислим, че го правим за тянхно добро! Само си го мислим, обаче! По този начин правим повече поразии!

И още малко за "естествената" зависимост на дивите животнои към упойващи и халюциногенни вещества. Учените са класифицирали почти 400 животински вида, които преднамерено търсят и поглъщат опияняващите продукти: от лосове и катерички, дрогиращи се с гъби, до слоновете - алкохолици Любовта на мексиканската коза към семената на мескала (вид агаве) е прекрасен пример за „съзнателно” дрогиране в животинския свят, разказва Muy Interesante. Непосредствено след поглъщането двукопитното се разтреперва, а после се гътва на земята, напълно зашеметено. Когато се събуди, без колебание се насочва отново към семената и всичко се повтаря – конвулсиите, отнасянето и изпадането в дълбок сън. Поведението на тези добичета очевидно е продиктувано от стремежа им да се доведат до състояние на опиянение. Пристрастеността на мексиканските преживни към естествените наркотици не е толкова странна, колкото изглежда на пръв поглед, тъй като и много други животни имат подобни забежки. Дългогодишни наблюдения на различни животински видове позволяват на етолози и биолози да разработят каталог на пристрастените. Той включва всичко: мравки, консумиращи опияняващия нектар на някои растения, елени, които изброждат огромни разстояния, за да достигнат до жадуваните гъби, птици, попийващи си от хорските чаши, котки, изпадащи в еуфория при аромата на валерианово стръкче, и дори слонове пияници в африканската савана. Тези необичайни навици имат различни последици: някои от животните заспиват, други припадат, трети се придвижват със странно клатушкане. Но има и такива, които стават необичайно агресивни, готови за бой с всеки, които се изпречи на пътя им. Познато звучи, нали? Поведението на животните често наподобява човешкото. Грижата на орангутаните за техните маймунчета, игрите и привързаността на малките към семейството, както скръбта на слоновете, които сякаш плачат, когато се сблъскат със смъртта на техен събрат, говори за много висока степен на чувствителност при животните Но онова, което наистина изумява, е сякаш преднамереният стремеж на някои от тях да се надрусат, да се доведат до състояние на опиянение, което е доста сходно със състоянието, известно при хората. През 70-те години на миналия век международната научна общественост изработи каталог, включващ 40 животински вида, притежаващи навика да се дрогират. 20 години по-късно списъкът на „пристрастените” достига бройката 300. Днес етолозите са документирали 380 вида, които преднамерено търсят растения с халюциногенни вещества, които природата предлага безплатно. Явление, което преди години се приемаше за рядко изключение, сега е трайно поведение при някои от големите бозайници, птици и дори съвсем дребни насекоми. „Преминаването на етап, когато базисни умения като храненето и възпроизводството са вече надживени, има своята цена. Но този процес открива на хоризонта и много други възможности.” Според учените те се пристрастяват към стимулантите в някои растителни видове, водени от желание да открият нови доминанти в живота си, както и по -добри възможности за оцеляване. Това не изключва пристрастяването и превръщането им в необичайни за вида си екземпляри. Тези навици са вторично придобити, е отбелязал още навремето Чарз Дарвин, когато наблюдавал маймуни да пушат цигари с голям кеф. Порокът им бил предаден от хората. Подобно нещо се наблюдава и при домашните котки, които се навъртат в местата за пушене на опиум. Когато клиентите издишват облачетата наркотичен дим, котките се втурват да поемат достъпното за тях. Научни експерименти са доказали, че някои наркотични вещества имат еднакво въздействие върху животните и хората. При един от тях учените дали на паяци от рода Zilla-x-Notata умрели мухи, инжектирани с различни наркотици. Надрусаните с LCD членестоноги изплели сложни и причудливи паяжини, напомнящи произведения на изкуството. Под ефекта на кофеин пък паяците майсторели перфектни геометрични фигури. Както и при хората, консумацията на дрога може да причини смъртта на някои екземпляри. Това се дължи както на токсичността на растенията, така и на прекалено силното им влияние върху нервната система. Една от най-често срещаните беди е пълната загуба на бдителност при дивите животни, което ги прави лесни жертви на хищници. Американските червеношийки пък изпадат в несвяст след обилна консумация на плодовете на някои храсти и често биват прегазвани от автомобили по пътищата. Нощните пеперуди сфинкс, които са сериозни консуматори на нектар от татул, падат напълно замаяни на земята, уязвими за атаките на всеки неприятел. Канадският лос /Rangifer tarandus/ с особено наслаждение търси и яде съдържащите силни стимуланти гъби Аmanita muscaria (популярни като Червена мухоморка). Опиянението при консумация е толкова силно, че животните напълно губят сетивата и чувството си за самосъхранение. Етолозите дълго изучавали страстта на африкански слонове към някои растения като плодовете на южноафриканските дървета марула /Sclerocarya birrea/, дуриан /Malvaceae bombacaceae/ и др. Особен интерес сред учените предизвикал фактът, че те ги ядат само силно узрели – тогава ферментацията се осъществява много по-бързо и алкохолният градус се повишава. Учените установили, че този запой не е случаен, тъй като животните предварително знаят до какво води консумацията на тези плодове. Дойде ли времето за тяхното зреене, мъжките екземпляри напускат стадата си, като са способни да изминат до 30 километра до заветната цел, а това е 3 пъти повече от обичайния пробег на този животински вид. Не само това – слоновете си устройват своеобразна надпревара, защото очевидно се опасяват, че плодовете за пиршеството няма да стигнат за всички. Веднъж изядена, марула продължава да ферментира в слонския стомах и предизвиква продължително опиянение, което е толкова силно, че животните не приличат на себе си – всяко по-рязко движение наоколо ги плаши до смърт. В подобно състояние тези хулигани на африканската савана са особено опасни за човека, защото действат безразсъдно и убиват. Откъде идва страстта им към подобни растения? Когато са още бебета, малките слончета поставят хобота си в устатата на майките и така разбират кои са подходящите растения за консумация. По този начин те достигат и до откритието за тези с опияняващи свойства. Стадната организация на живот позволява опитът да се пренася от поколение на поколение. Слоновете от Индонезия и региона на Бенгалския залив също са пристрастени към плодовете на дуриана /Durio/ от вида Durio zibethinus. Тези етилови фиести са толкова популярни в определен период от годината, че в тях се включват и редица други животински видове – орангутани, летящи лисици (известни и като летящи катерици) и дори суматрийските тигри. Често явление е да се видят гушнати тигри и катерички след подобен пир. Особено атрактивни са по - младите слонове, които изпълняват нещо като ритуален танц, тъпчейки ситно с предните крака и потупвайки ласкаво земята с хобот. Маймуните пък драскат отчаяно по дърветата с натежали глави и шампионите са онези, които успяват да стигнат някои от по-горните клони. Сцената може да изглежда комична, но историческите сведения говорят, че пристрастяването на животните към алкохола е причинило и доста беди. През 1985 в Западна Бенгалия огромно стадо от 150 слона влетяло в лаборатория за нелегална дестилация на алкохолни напитки, поглъщайки неимоверни количества дестилиран малц, си спомня етологът Саморини, който бил извикан на мястото. В резултат на масовото пиянство животните изпотъпкали огромен район и убили 5 души. Близо 20 къщи били разрушени. Не без чувство за хумор учените припомнят, че не е необходимо да си толкова голям, за да си пристрастен към алкохола. В много райони на Европа, за да се спасят от нашествието на охлюви през пролетта, селяните поставят табли с бира и така отклоняват тези безобидни иначе животни от крехките си насаждения. Дузини от тях се струпват върху халбите и сякаш задрямват. Сибирските елени си имат любими стимуланти, но също с удоволствие похапват от известната и в Канада гъба Amanita muscaria. Тя расте под борове и елички в пояса на иглолистните и консумацията є буквално подлудява животните, които тичат побеснели в кръг и въртят по невъобразим начин вратовете си. Най-фатално е поведението на женските, които напускат фриволно стадото и изоставят малките си. Освен лосовете към червената мухоморка в тези региони са пристрастени и катеричките. Котките също си имат любими опияняващи растения. Най-популярен е случаят с котешката мента /Nepeta cataria/, която няма нищо общо с иначе известните котешки треви за прочистване на стомаха. Котетата дълго се наслаждават, миришейки тревата и мажейки с нея нослето и бузките си. Но повечето не спират дотам, пасат я и стигат до крайна възбуда. Женските са твърде забавни в това си състояние – те подхващат танц с люлееща се походка, очевидно за да съблазнят някой мъжкар. Тревата Nepeta cataria е популярна сред голямото котешко семейство – тигрите са също силно податливи на влиянието. По-продължителната консумация на това растение предизвиква халюцинации. Котките сякаш ловят насекоми и по-малки животни, съществуващи само във въображението им. Други стават агресивни и нападат всичко и всички. Японските породи имат на разположение друга разновидност на същата трева. Когато пасат от нея, те изпадат в нещо като колапс, падат по гръб и само конвулсивните движения на лапите подсказват, че са живи. Психоактивно въздействие върху котешкия вид оказва и растението на валериана, който хората използват като лек антиспазматичен наркотик. Котките търсят тревата през пролетта, през зимата и есента растението не им влияе и те дори не се сещат за него. Така нареченият урумов окситропис /Oxytropis/ е огромен проблем за преживните животни. Кравите, конете и магаретата, които пасат на воля, са пристрастени към него. Конете са в състояние дори да се откажат от друг вид паша при наличието на наричаната още „луда трева”, а това предизвиква сериозни проблеми. Малките, чиито майки я ядат, се раждат пристрастени. През 1883 в Канзас, САЩ, се разгърнала истинска епидемия от окситропис сред кравите. Засегнати били над 25 000 животни. Те предпочитали тревата пред нормалната паша. През 30-те години на миналия век американските ботаници открили в щата Небраска т. нар. разновидност Astragalus lambert, разпространена навсякъде в южните щати. Животните масово я ядат, слабеят и стават ниско продуктивни. По границата с Мексико пък е разпространен видът Astragalus amphyoxis. Четириногите, които пасат от нея, се изолират от стадото, стават раздразнителни и за няколко дни видимо отслабват. За пастирите е трудно да ги върнат към нормалните навици. Местата, в които расте въпросната трева, се превръщат в единствената страст за животното. За да се избегне подобно бедствие, са създадени дори нарочни „ферми за дезинтоксикация”. При добри условия коне и крави бързо се връщат към нормалната храна, подобряват външния си вид и жизнеността си, не странят от себеподобните. Но те не са излекувани завинаги и само да помиришат наблизо „луда трева" отново се втурват в наркотичната вакханалия. Едва днес учените заговориха за животните наркомани, но от хилядолетия е известно въздействието на някои треви и растения върху различните животински видове. В древността по този начин са правени опити да се определи вредността и въздействието им върху човека. Фолклорът на много народи е извор на интересни случки и дори легенди на тази тема. Според една етиопска народна приказка пастирът на стадо кози останал изумен от поведението на животните след консумацията на семената на някои дървета и храсти. Те ставали суперактивни, изкачвали се на иначе невъзможни за тях скали, играели красиви танци. Завладян от любопитство, той опитал от въпросните семена и не след дълго те оказали върху него същия еуфоричен ефект, карайки го да почувства неподозирана вътрешна сила, възбуждаща сетивата му. Така човекът за пръв път вкусил кафето. Учените твърдят, че има растения, които само опияняват животните, но биха могли да убият човек. Със сигурност се знае, че много от съдържащите психотропни вещества са били изследвани, след като хората забелязали влиянието им върху животните. Но при всички случаи е било рисковано начинание, понеже съществуват растения, които са почти безобидни за животинския свят, а за човека са фатални. Такъв е случаят с малките червени плодчета на дърво от семейство Cycadaceae – за хората те са смъртоносни, но сред бабуините предизвикват само опиянение. инфо'то

Ето и още няколко животинки - алкохолици: - Бабуините са известни със слабостта си към плодовете на африканското дърво Марула /Sclerocarrya birrea/, които бързо ферментират, след като бъдат изядени, довеждайки до състояние на опиянение; - Кравите и конете в западната част на Съединените щати, които ядат от билката астрагал, често започват да залитат, да не виждат добре и да губят координация на движенията си - все признаци на алкохолен унес; - Учени са наблюдавали как цели стада от биволи в Азия преднамерено търсят поляни с опиумни макове. Животните обаче явно умеят да регулират дозите си, тъй като изяждат точно толкова макове, че да премахнат умората или да притъпят чувството на болка; - Червеношийките /Erithacus rubecula/ понякога падат от клона си, след като ядат ферментирали зърна грозде по лозята. Други видове птици са намирани мъртви от цироза на черния дроб под лозови растения.

Я, вижте на колко ценно материалче попаднах! Не само при хората има ... алкохолици!!! На гости в горската кръчма Какво се случва за 55 млн. години, когато животни "пияници" си устроят среща с алкохолен плодов нектар ... Кога, как и защо се е родила консумацията на алкохол? Ако е вярна теорията за еволюцията, според която човекът е произлязъл от животните, то вредният навик трябва да се е родил съвсем наскоро. Все пак пияното животно не е нищо друго освен лесна закуска за своите естествени врагове. Или поне така мислеше научната общност, докато не откри шампиона сред пияниците на планетата - дървесната земеровка... Кога, как и защо се е родила консумацията на алкохол? Ако е вярна теорията за еволюцията, според която човекът е произлязъл от животните, то вредният навик трябва да се е родил съвсем наскоро. Все пак пияното животно не е нищо друго освен лесна закуска за своите естествени врагове. Или поне така мислеше научната общност, докато не откри шампиона сред пияниците на планетата - дървесната земеровка... Но да започнем отначало. В малайзийските тропически гори расте палмата бертaм /Eugeissona tristis/. Тя няма стъбло, но пък си има плодове. В плодовете има генетичен материал, който трябва да бъде транспортиран от едно растение до друго, както насекомите пренасят прашеца на цветята. Палмите бертам обаче имат нужда от доста по-големи опрашители (полинатори), защото семената им са по-едри от цветния прашец. Идеален кандидат са малките бозайници с тегло под 1 кг, които могат да се изкачват по високите няколко метра "клони", които започват направо от земята. палмата бертaм /Eugeissona tristis/ За какво им е обаче на разните мишоци, катерички и прочие горски обитатели да ходят точно до плодовете точно на тази палма? С какво толкова ги привлича тя? Бар насред джунглата Плодовете на бертам се пълнят с нектар, който в един момент започва да прелива. Един вид покана за гладните и жадните. Сама по себе си безплатната кльопачка би трябвало да е достатъчна, за да подсигури на палмата необходимите и за размножаване животни. Дали е така обаче, никога няма да разберем - природата е решила да се застрахова срещу неуспех и плодовият нектар започнал да ферментира. Получила се приятна "плодова бира" с алкохолно съдържание, достигащо до 3.8% (средно под 1%). Навътре в плода, откъдето може да бъде изсмукана, напитката става по-силна. Сам по себе си етиловият спирт е доста калоричен. 100 грама водка например съдържат 222 калории - приблизително колкото пържола със същото тегло. Освен това алкохолът разстройва дейността на нервната система, което се струва приятно на мнозина от хората. А как ли е положението при животните? Д-р Франк Виенс от германския университет Bayreuth и колегите му поставили палми бертам под непрестанно видеонаблюдение. Така те установили, че редица горски видове редовно ги посещават. Сред тях са дървесната земеровка /Ptilocercus lowii/ и бавният лемур /Nycticebus coucang/, както и различни видове катерички, маймунки и дори... слонове. Филмите на учените можете да свалите от тук. Както често става и при хората, нощните посетители на "горската кръчма" са два пъти повече от дневните. Дървесната земеровка (дървесна тупая) /Ptilocercus lowii/ Бавният лемур /Nycticebus coucang/ "Работното време" на животинския бар е свързано с половия цикъл на палмата, който е много интересен. За разлика от повечето други растителни видове бертам няма определен сезон от годината, в който да "цъфти". Ето защо по думите на изследователите "по всяко време на едно или друго място в гората се разнася аромат на пивоварна". Продукцията на алкохолен нектар трае 38 дни, след които едва за един ден полените на палмата са открити и могат да бъдат "забърсани" от животните. Следват 40 дни без нектар. После идва ред на втори размножителен цикъл. Този път кръчмата отваря врати за около 52 дни, като през последните два от тях полените са открити. Изследването на Виенс и сътрудници е публикувано в престижното списание на американската академия на науките (PNAS 2008;105:10426). То е започнало през далечната 1996 г. Първото откритие в него е, че плодовете на бертам съдържат удивително много видове ферменти, част от които неоткрити досега. Далеч по-интересна е обачесъдбата на малката дървесна земеровка. Учените забелязват, че тя прескача до пивницата по-често от другите видове. За да потвърдят това, те поставят няколко екземпляра под наблюдение чрез излъчващ радиосигнал нашийник. За сравнение е наблюдаван и видът на бавните лемури, също чести посетители на горската кръчма. Резултатите показват, че лемурите идват доста по-рядко от земеровките и на практика не поемат достатъчно алкохол, за да се напият. Умно - закоравелите пияници в гората просто биват изяждани. Дървесните земеровки обаче се наливат с нектар твърде често, така че всяка трета вечер те би трябвало да са пияни. Практически тяхната алкохолна консумация е равна на тази на жена, която изпива девет чаши вино за 12 часа. Реалността обаче е друга - земеровките не се напиват. Ама изобщо. Не познават и махмурлука, за което силно можем да им завидим. Еволюционната полза от развиване на физиологична способност, която предпазва от алкохолна интоксикация, е неоспорима. Екипът на д-р Виенс започва да търси подобен механизъм и индиректно го намира. Хората превръщат много малка част от поетия спирт в относително безвредното вещество етил глукуронид (EtG), което се натрупва в косата. По-голяма част се превръща в силно токсичния ацеталдехид, който разрушава бъбреците и черния дроб. При дървесните земеровки количеството EtG в козината е огромно. Подобни нива на EtG в косата на човек биха означавали, че той поема ежедневно (очевидно бидейки в безсъзнание) заплашващи живота му количества алкохол. В козината на лабораторни животни, поставени на алкохолна диета, не се открива EtG. Учените споделят, че е възможно земеровките да са развили способност да неутрализират алкохола, превръщайки го в EtG. Нека това не ви учудва - палмата бертам и малкият бозайник са заедно през последните 55 милиона години. За да оцелее толкова време сред горските хищници, на земеровката със сигурност й е трябвала адаптация, особено ако с времето дървото е увеличавало спиртното съдържание на нектара си. Защо обаче интересната симбиоза съществува? Ако за палмата тя е изгодна и необходима, то за земеровката и другите опрашители не е. Храна в гората има достатъчно и не е нужно да рискуват живота си, поемайки забавящи реакциите питиета. По принцип алкохолът е вреден, а консумацията му опасна. От еволюционна гледна точка е твърде странно, че хората пият спиртни напитки от зората на съществуването си. Теориите за положителен медицински или психически ефект от алкохола общо взето са отхвърлени. Не може да бъде доказано дори, че пийването на чашка вино спомага за намалението на стреса. И въпреки това човечеството продължава да пие. Според д-р Робърт Дидли от Калифорнийския университет "Бъркли", САЩ, изследването на международния екип на д-р Виенс е точно от този тип, който би ни позволил да разберем защо. Самият Дидли твърди, че алкохолната консумация сред хората не е нищо друго освен "еволюционен махмурлук". Дано премине.. материала е от в-к "Капитал", публикувано през Август 2008 г. снимки: интернет

Наистина впечатляващи кадри! Рядко на някой се отдава да направи такива кадри на толкова плашлива птица.

Генномодифицирани стволови клетки изтребват тумори Британски специалисти са използвали генномодифицирани клетки от костен мозък, които доставят противораков протеин до туморите, без да засягат здравите тъкани, предаде Ройтерс. Методът, представен на конференция на Американското торакално дружество в Сан Диего, е дал обещаващи резултати. Експерименти с мишки и клетъчни култури са показали, че мезенхимални стволови клетки - тип възрастни стволови клетки - могат да бъдат изпращани в раковите клетки, където да доставят смъртоносен протеин. Белтъкът, наречен TRAIL, атакува само раковите клетки и не уврежда здравите тъкани. Специалистите от Юнивърсити колидж в Лондон са тествали метода върху култури от белодробни, сквамозни и цервикални ракови клетки, както и клетки от злокачествени образувания на гърдата. "Много видове тумори са чувствителни към протеина TRAIL", казва Д-р С.М. Джеймс от изследователския екип. В друг експеримент учените са инжектирали генномодифицирани стволови клетки на мишки с тумори на гърдата и са успели да елиминират напълно злокачествените образувания в 38 процента от случаите. Предимството на тази терапия е, че въпросните клетки са "имунопривилегировани", т.е. тялото не ги отхвърля като нашественици. info

Извинявам се предварително, но умишлено правя двоен постинг! Г - н eMGeto, в настоящата тема споменавате, ако правилно съм разбрал, че Природозащитните организации в България са едва ли не "поръчани" отвън, за да изпълняват определени "поръчения"!? Е, сега, моля Ви да ми кажете в такъв случай къде да отида да си потърся заплатите за 12 години, назад! Мисля, че ще ми позакърпят положението ... за известно време!

Уффф, най - накрая изчетох цялата тема (или почти цялата, не пропуснах пост, но презскочих безмисленото бръщолевене!), е повярвайте ми на места исках да си "изям" дипломата!!! Излиза, че вече почти 15 години не съм научил нищо за биологията на видовете!? Натъкнах се на невероятни глупости: гларусите били напаст; че на всичкото отгоре изяли и гугутките; Запада плащал за да има в България Природозащита, която да изпълнява поръчки; не знаех, че свраките са напаст; а чакай, щях да забравя най - веселото - гларуса - "нов вид хищна птица"!!! (е, т'ва направо 'прати коня у ряката!); ... има и още, но малко по натам ще се спрем на тези "умотворения". Хора, моля ви се поспрете за малко и се уточнете - това да отнесеш ювенилната (най - общо: младежката форма при животните) форма на дадена птица към отделен вид(?), все пак не живеем в средата на 18-ти век(!), когато са се правели (все още) такива грешки. eMGeto, моля ти се, батко, всеми и прочети някоя - друга съвременна книжка, моля! Някъде в началото на темата, ти, не описваш отделен вид птица, а точно ювенилна чайкова птица: тъмните петна по главата, сиви крака. Това може да са млади ридибундуси или кахинанси? Стигайки до този твой пост, вече ми беше ясно колко си наясно с птиците. Явно имаш някакви познания, но са доста повърхностни и остарели?! Друго което прави впечатление е, че знанията ти по биология на видовете е доста бегла: гларусите, наистина, са здрави и силни птици, ползващи пасивен полет което ще рече, че използват въздушните течения и преодоляват огромни растояния. От друга страна са изявени еврибионти (т.е. изкл. приспособими), всеядни са и бързо адаптивни, доста плодовити, агресивни т.е. на разбираем език: например гларус излюпил се на о-в Св. Иван, край Созопол, като се отдели от родителите си може, буквално за няколко дни да прелети да Централна Европа и да стане "европеец" заселвайки се във Виена. А, между другото това не е новина от двайсетина години и повече! Какво ще прави там ли? Ще си живее както му е кеф: огромни сметища преливащи от храна. От време на време ще си убива по някой друг гълъб (или нека да е гугутка, ако намери), ще дебне и за плъхове, котки и други подобни ... Не си мислете, че ще пропусне подобно "ястие". Само да направя някои уточнения, че току виж съм дал началото на някоя "градска легенда"! Гларусите са привързани към гнездовата си колония (но не задължително), като през останалото време са скиталци, прелитащи значителни разстояния (аналогичен пример мога да ти посоча с Царските орли). Конкретен пример е гларус опръстенен в Гърция, на брега на Средиземно море, който е станал бургазлия! Това което твърди Лъвицат си е самта истина - гларусите си умират да се докопат до нашия боклук. Това го гледам всяка сутрин по бургаския площад, что гларуси чинно преравя кошчетата и след тях рядко има работа за Комуналното. Поглъща се всичко: хранителни остатъци, найлонови пликчета, хартийки от закуски, дори по някога и алуминиево фолио! Конкуренцията, обаче, е жестока! Котките също искат да се докопат до остатъците от нечия пица, да не говорим за плъховете. Само дето удрят на "камък" с гларусите, които са доста по - едри и от най - едрите котки, които защитават храната си. Ама си мисля, че всеки би постъпил по такъв начин, като се опитат да му вземат хляба от "устата"!? Някой да се е опитал да всеме канчето с ярма на каракачанско куче? В случия с гларусите и котките, гларусите са кучетата. Само 'дето не знам, 'що така всички решават, че пустия му и гларус иска да яде котки? Което, между другото, си е истина. Но има едно "но". Гларус никога няма да нападне здрава и жизнена котка, а ще се нахвърли на сакати, болни или слаби, бедставащи животни! Това важи и за доста по - дребните плъхове, гълъби или гугутки. А, Evolution, убеден ли си, че си виждал гларус да хване, във въздуха, каквато и да е птица? Ще посоча още едни признак, показващ невежеството на някои по въпроси за гларусите: в България единствената колония на гларуси извън населените места е на о-в Св. Иван, край Созопол! Оттук започва следващия мит за "нападащия с бръснещ полет гларус"! А някой да се замилил, че набедените гларуси защитават гнездата и малките си, по хорските покриви? Така че, eMGeto, какво си видял по пясъчните коси по Дунав/ Аз също съм ги виждал и знам какво има, по тези наноси. А това, че гларусите са силно експанзивни птици и се разселват из Европа (позвайки основно поречията на големите реки) се знае от години и няма нищо общо с намаляването на други видове! Посочен беше пример с гугутките. Както каза и г - н Шурулинков, това явлвние се дължи на намаляването на площите сзасяти със зърнени култури! И сега си има гугутки, но значително по - малко, просто защото изчезва хранителната им база! Експанзията на въпросния вид е пряко свързана с разцвета на интензивното земеделие, което в последните стотина години върви към екстензивно. Поста ми взе да става доста обемист (и навярно скучен), затова още веднъж ще ви призова: моля, Всички Ви, запознайте се с историята на събитията, питайте и разпитвайте (но парвилните източници)! Съберете информация и тогава обосновете тезата си. eMGeto, от къде сте сиигурен, че Вашите познати не са налетяли на каламитет 9който може да продължи от едно до няколко поколения)?; или че в момента гларусите не се намират във възходяща фаза на развитие на вида, която след няколко години да кажем, ще приключи и няма да последва срив във вида? Това е една основните екологични задачи, която би трябвало да Ви е ясна, твърдейки, че се занимавате? Оставям поста си отворен и ще се постарая своевременно да отговарям на конкретни въпроси! Извинявам се, ако съм нагрубил някой или съм допуснал грешка поради недообмисляне на някой от предходните постове!

На последната снимка виждам зеленоноги водни кокошки /Gallinila chloropus/. Това си е направо събитие - да ги видиш толкова отблизо, че и да ги снимаш на всичкото отгоре! Поздравления за фотосесията!

Точно това е въпросното коте! Ти си! Питай!

Физици предложиха необичайната теория, че най-малките частици във Вселената всъщност са черни дупки, съобщава „Текнолъджи ривю”. Хипотезата е на Доналд Койн от Калифорнийския университет „Санта Круз“ и Ди Си Чън от Изследователския център „Алмаден“. Черните дупки са региони в пространството, в които гравитацията е толкова силна, че дори светлината не може да избяга от чудовищното приличане. Особеното при гравитацията е, че тя е относително слаба в сравнение с фундаментални сили, като електромагнетизма или атомната сила, която поддържа структурата на материята. Влиянието на гравитацията може най-осезаемо да се усети на астрофизична скала, когато става дума за взаимодействие между гигантски тела, например звезди или дори цели галактики. Освен на необятната космическа арена обаче гравитацията може би „възвръща“ силата си и когато става дума за съвсем малки мащаби. В последните години тази концепция се популяризира и покрай Теорията на струните, според която гравитацията „тече“ като река през различни измерения, което може да обясни защо тя е относително слаба в сравнение с останалите фундаментални сили. Тъй като тези измерения са важни едва когато става дума за много микроскопични мащаби, където си взаимодействат елементарните частици, би било логично там гравитацията да възвръща своята сила. Според Койн и Чън в този случай може би съществуват много повече микроскопични черни дупки на различно енергийно ниво – много повече, отколкото някой е предполагал досега. Двамата физици са на мнение, че техният брой е толкова голям, че едва ли не всяка частица може би представлява вариация на стабилна черна дупка. Смелото твърдение ще има нужда от много експерименти, за да бъде доказано. Евентуални доказателства за теорията могат да дойдат чрез Големия адронен ускорител (ГАУ), който ще може да създаде микроскопични черни дупки и условия за проучването им. Авторите завършват своята хипотеза с това, че ако теорията им е вярна, никой не трябва да се притеснява, че ГАУ е фабрика за черни дупки не защото апаратът няма да ги произведе, а защото най-вероятно ускорители с далеч по-скромни размери вече са произвели солидно количество от тези малки гравитационни концентрации. В действителност, ако теорията е вярна, то излиза, че всички хора всъщност са направени от миниатюрни черни дупки. инфо'то

Мухи превръщат мравките в свои „роби“ чрез мозъчен контрол Вид южноамерикански мухи са способни да контролират огнените мравки и да ги превръщат в „истински“ зомбита, съобщава изследване, цитирано от „Нейчър“. Мухите летят над своите жертви и инжектират своите яйца в мравките чрез крайници, остри като игли. Яйцата се развиват до ларва, която мигрира в главата на мравката, където започва да контролира поведението й. „Заразената“ мравка се превръща в безволево зомби, което се отдалечава на 50 метра от мравуняка, за да не бъде нападната от събратята си, което би застрашило живота на ларвата. Най-накрая ларвата на мухата напуска гостоприемника си, като по този начин го и убива. Учени от САЩ са изключително заинтересовани от необикновената способност на мухите. През последните години огнените мравки, които са с южноамерикански произход, се разпространяват все повече на щатска територия. Тяхното ухапване е изключително болезнено за човека, а според проучвания те започват да изместват и местните видове мравки. Чрез развъждането на тези мухи, които атакуват само огнените мравки, специалистите се надяват да редуцират популацията им и да спрат инвазията им в САЩ. инфо'то

В тази тема ще си споделяме интересни факти от света на животните. предлагам тази тема, за да не се получава флууд из раздела. по - долу започвам с първата странност! Дано да е интересно?!

Почитателите на виртуалните забавления някой ден ще могат да се радват не само на реалистична графика и звукови ефекти, а и на автентична миризма, която кореспондира с тази в любимата им игра. Това може да се осъществи чрез технология, която в момента се разработва за нуждите на Министерството на отбраната на Великобритания, съобщи „Дейли мейл“. Проектът предвижда в бъдеще военните симулации, чрез които рейнджърите тренират за мисии, да имитират не само гледки и звуци от бойното поле, но и неговите миризми. По този начин войниците ще тренират и своето обоняние, така че дадени миризми или отсъствието им да може да ги „предупреди“ за надвиснала заплаха. Сред „ароматите“ на войната са миризмата на дизелово гориво, пот и „уханието“ на дим, оставен след изстрел с оръжие. В пъстрата палитра от аромати фигурират доста неприятни, но често срещани миризми на бойното поле – тази на пристан и на открит отходен канал. Според професор Боб Стоун, изследовател в Центъра за интеграция на човешкия фактор във военните технологии в Бирмингамския университет, необичайната технология наистина има потенциала да спаси живота на войниците. Професорът дава за пример следната ситуация – изведнъж от село, в което редовно войниците патрулират, изчезва миризмата на готвено ядене, която е нормална за него. Това може да означава, че жителите му са били накарани да се евакуират, за да могат вражески бойци да се настанят в къщите им и да ги използват като база за атака срещу рейнджърите. Бърза реакция в този случай на базата на обонянието може да означава разликата между живота и смъртта, продължава Стоун. Подобно умение обаче трябва да бъде добре тренирано и именно тук идва ролята на „ароматната симулация“. Според учените, въпреки че тази технология е едва в началния си стадий, тя има потенциала не само да помага, за да усъвършенстват уменията на бойците, а и за чисто развлекателна цел. Милиони геймъри биха изпаднали в екстаз, ако по време на някое виртуално състезание с коли във въздуха се разнесе миризмата на нагретите от триенето гуми на виртуалния автомобил. Любителите на триизмерните екшъни пък ще могат да усетят автентичната палитра от миризми, характерна за бойното поле – мириса на напалм или на барутен дим. Освен за игри „ароматната симулация“ би могла да направи дигитално „пътуване“ до африканската савана или до екзотичен град далеч по-реалистично. инфо'то

Националният изследователски съвет на САЩ е изготвил доклад, в който се казва, че ако в бъдеще проби от Марс бъдат донесени на Земята, специалистите от НАСА трябва да са подготвени за възможността в тях да се съдържат организми, представляващи заплаха за хората и другите земни форми на живот, пише сп. "Ню сайънтист". Авторите на доклада изтъкват, че за да се предотврати евентуалното пренасяне на зараза от Марс, НАСА трябва възможно най-скоро да се заеме с построяването на специална лаборатория, в която да се съхраняват и изследват пробите в условия на карантина. Учените от НАСА се надяват в рамките на следващите две десетилетия да върнат на Земята проби от марсианската атмосфера, почва и скали. Тези мостри могат да бъдат използвани за тестове, непосилни за роботизираните изследователи, като целта ще бъде откриването на първите доказателства за живот на Марс. Рисковете, които този марсиански живот крие за земния, са неизвестни. Ако на Земята бъдат донесени чужди организми, съществува макар и малка вероятност те да заразят земните форми на живот или да влязат в съревнование с тях, което ще се отрази върху екосистемите на нашата планета. Въпреки че теоретично възможност за марсианска зараза съществува, досегашните данни, които имаме за Червената планета, не показват признаци на живот там, а условията на нея са достатъчно сурови, за да предполагаме с голяма доза сигурност, че най-вероятно такъв и не съществува. На повърхността на Марс няма течаща вода, въпреки че съществуват хипотези за наличието на такава под червената почва. Атмосферата на планетата е силно разредена, освен това тя няма магнитно поле, което да я предпазва от космическата радиация. Докладът е изготвен от 10 експерти, ръководени от Джак Фармър от университета на Аризона. инфо'то