Capitainofmarine

Не разбирам защо подскачате като ощипана мома на хорото. 1.Естествено е всяко нещо което научаваме ако не изхожда от личен опит да е от придобит чужд - разбира се че е прочетено и какво от това да не би да е неверно. НО ЧЕ НЕ СЪВПАДА С ЖЕЛАНОТО ОТ ВАС Е ДРУГО. 2.Не виждам какво оспорвате тук ? 3.Не знам някъде другаде да го има по-рано документиран и по-различен от този който наричаме старобългарски а той след създаването на писменост става международен славянски очевидно това не го разбирате или не искате защото не ви харесва. 4. Съгласен съм, че български в Гърция говорят българите гурбетчии, хората заради които е спора не го говорят или не искат да го говорят защото ине елинас - каталавес? Също като македонците които не са българи и не говорят български. Въпрос на самоосъзнаване . 5.Това че генетиката е точна наука е вън от съмнение но да не излезе накрая че българите са някакъв буламач от етноси то наистина в ръцете на опитващи се да се докажат като видни историци всичко е опасно, аз като човек с юридическо образование съм абсолютно съгласен с Вас. Не е нужно да приемате всяко несъгласие с Вас прекалено лично, ако искате да ме убедите мен или когото и да е в нещо , просто бъдете убедителен , емоцията Ви не убеждава. Пожелавам Ви приятни празници!

Благодаря на Tyrogliphos , Galahad и natan за мненията които дават възможност да уточним развитието на владетелската титла на Симеон. От княз - домашна , от бога архонт - чужда до василевс или импертор титла присвоена си от Симеон и неохотно призната от гърците и император призната от папата. Специално благодарности на magotin за включването и уточнението , което беше необходимо. Моля ако има интерес модераторите да създадат тема : Развитието на владетелската титла в българската държава. Поздрави!

При цялото уважение което имам спрямо автора предложил въпросната тема мога да заключа : Темата е формулирана некоректно. Доколкото разбирам автора иска дискусия за дописменният български език говорим в пределите на ПБЦ, и да го обвърже със старославянския или праславянския и староцърковнославянския език и с генетиката на прабългари, траки и прочие . Това има резон, ако безусловно се приеме тезата на покойния професор Рашо Рашев – цитирам :Разгледан по изложения начин, проблемът за произхода на прабългарите губи тюркската си окраска и насочва към издирване ча корените на неславянското часеление на Първото бьлгарско царство сред потомците на източноевропейското иранско по произход население. Както показахме, частично тази възможност е била допускана и досега, но тюркизацията на това население се приема за безусловна, а за нея всъщност липсват директни данни. През VI-VII в. в Северното Причерноморие това население много преди идването си е имало продължителни контакти с друго, северно по произход население, което за разлика от него изгаря своите мъртъвци и естествено говори друг език. Тези контакти са продължили и през следващите столетия и повсеместното изчезване на иранския език показва, че е надделял славянският. Това дава основания да се допуска налагането на славянския още в периода преди разпадането на пенковската култура. Смесеното население, говорещо най-вероятно славянски език, е било подготвено за експанзията си на югозапад към долното течение на Дунав, както показват изолираните находища на пенковска керамика в редица ранновизантийски крепости. Заставено да напусни малко по-кьсно масово поселенията си в Поднепровието най-вероятно в резултат ог експанзията на хазарите, то е било удовлетворено от възможността да се постави под контрола на Аспаруховата дружина, съзирайки в нея гаранции за собствената си сигурност. Аспарух може би е довел (или увлякъл след себе си) много повече индоевропсйци, отколкото тюрки и поради това попадналите в тази среда същински тюрки са сили принудени бързо да забравят родния си език. Тюркската традиция главно в своите духовни форми, административно-военни структури, имена и титли се е запазила сред управляващата върхушка, която ще е населявала предимно Плисковското поле. Масовото присъствие на собствено славянско и славянизирано иранско население по-убедително може да обясни някои широко известни, но неубедително тълкувани факти от ранната история на българската култура: Колкото до темата така както е формулирана : Най-ранно документираният писмен славянски език е езика говорим в пределите на българската държава. В изворите този език първоначално бива наричан ѩзыкъ словѣньскъ (iензыкъ словяньскъ), а впоследствие ѩзыкъ блъгарьскъ (iензыкъ блъгарьскъ). Наречен е старобългарски за отличие от среднобългарския и новобългарския език. Наистина първоначално редица автори го наричат старославянски но още в средата на 19 век става ясно, че езиковите усобености на този език са с характерните усобености на българският език и тогава се въвежда термина старобългарски език. За обозначаването на старобългарския език още се използва и термина староцърковнославянски, но по принцип тези два термина не изключват народностната принадлежност на старобългарският език а само регистрират разширяването и допълването – универсализирането на неговите функции от народностен език към международен славянски писмен и религиозен такъв.Среднобългарският език е езика говорим и писмен по време на ВБЦ. Неговият кристализиран вариант е писменият български език след реформата в писменоста проведена от св.патриарх Евтимий и получил развитие съгласно руските фонетични усобености в руското църковно служение - бива наречен църковнославянски език, като впоследствие се реципира от църквите на православните славянски и някои неславянски народи и държави. Днес този език много рядко се използва предибно при особенотържествени църковни служби. Относно спора славянския – български език- произход на мнозинството от кореняците Солунци – мога за информация да разкажа следното. Най-добрият ми приятел тук в Кипър е архитект Лоис Лоцис по произход грък от Солун. За себе си той казва следното : Такъв съм / а той е едър тъмно-рус със зелени очи / защото моите родители са били българи но сега те гърци /елини/ а аз съм грък по рождение и не зная български език. Поздрави и простете ако с праволинейноста си съм подразнил някого!

Имам въпрос относно снимката на печата - можем ли да считаме, че изобразява владетела и регалиите? Признавам не съм наясно с изображението. Поздрави!

Съгласен съм с Вас, че цар Симеон наследява от баща си титлата княз която е предавана на гръцки като от бога архонт. Но това е до 913г. когато проявява претенции и се обявява за император на българи и ромеи. Пак по това време и ромеите волю-неволю му дават кесарска или съимператорска титла. За мене е интересен факта или хипотезата ,че Симеон получава императорска - царска титла от папата през 926 г. Новооткритите печати очевидно са от периода преди Симеон да предяви претенции към имперската титла. Колкото до каган не мога да се изкажа категорично, по скоро аз съм съгласен с титула кан ювиги /канас ювиги/ така както се е самонарекъл Омуртаг. Мен дори и да ми каже някой кипърски турчин или пък грък "капудан паша" аз ще си остана капетаньо /капитан на яхта 20 бруто регистър тона /. Поздрави!

Повод да предложа тази тема за дискусия ми дава развихрилият се българофил Аспарух със знак отзад. http://nauka.bg/forum/index.php?act=Search...%E8%EC%E5%EE%ED Хърватските монаси се изхитрили и намерили практично приложение на негодната за широка употреба йероглифоподобна азбука глаголица направена специално за писане на славянски език и отхвърлена поради негодност както от славяните във Велика Моравия така и от пославянчените българи при архонт Симеон - та монасите хървати започнали да шифроват с глаголицата (със или без преподреждане на фонетичните значения според степента на конфиденциялност) първоначално лични бележки които изпращали един на друг, свои лични писма и дори съчинения. Ще ми се в този форум да се опитаме да уточним, титлите които са носили българските владетели и нека започнем със цар Симеон І Велики – наречен така според българската историческа традиция. виж Уикипедия. Накратко ЦАР СИМЕОН НЕ Е БИЛ АРХОНТ - УПРАВИТЕЛ НА ОБЛАСТ – защо: ПАК ОТ УИКИПЕДИЯ - Според твърде спекулативното описание на византийската хроника на Симеон Логотет (възпроизведено и от хрониките на Продължителя на Георги Монах, Продължителя на Теофан, Лъв Граматик, Теодосий от Мелитене), при тази среща „Патриарх Николай излязъл при Симеон и Симеон преклонил глава пред него. Патриархът, прочее, след като прочел молитва, поставил на главата му, както казват, вместо стема [т.е. императорска корона], собствения си епириптарий [т.е. патриаршеска шапка или було]". В историографията са изказвани предположения, че тук става дума за ритуал, свързан с присвояване на титлата „кесар" (Васил Златарски), „духовно осиновяване" на Симеон от патриарха (Франц Дьолгер, Патриша Карлин-Хайтер, Любомира Хавликова) или просто за „архипастирска благословия" (Иван Снегаров, Михаил Войнов, Алкмени Ставриду-Зафрака, Георги Бакалов). Най-вероятна обаче изглежда тезата, според която тук в завоалирана форма се признава, че патриархът е коронясал българския владетел за „цар" или „цар на България" (Георги Острогорски, Иван Дуйчев, Дмитрий Оболенски, Веселин Бешевлиев, Иван Божилов) Ето какво казва Златарски : Колкото и да са кратки тия сведения за края на Симеоновия поход против Цариград в 913 г., колкото и да е неясна и непълна фактическата страна в тях, все пак от действията, които патриарх Николай извършил пред и над Симеон, може да се долови, че във Влахернския дворец ставал не един само официален прием на българския владетел, а бил извършен един акт от голяма важност, който несъмнено се намирал във връзка с поставените от Симеон условия на мира. И наистина хронистите съобщават, че в присъствието на патриарха Симеон наклонил глава, а Николай в това време направил молитва, т. е. прочел някаква молитва (а според Иван Скилица, Симеон получил от него молитва) и след това възложил върху Симеоновата глава вместо стемма собствения си епириптарий. [19] Очевидно там, във Влахернския дворец, се извършвал някакъв обред, който се тясно свързвал с възлагането на стема, [20] a това е обредът при въвеждането на някого във втори император-съимператор или подимператор в противоположност на великият василевс или пък в степен кесар, която носело до времето на император Алексий I Комнин (1081—1118) лице, на което принадлежало първото място след императора. [21] Самият обред на въвеждането се състоял в следното. В деня, когато трябвало да се извърши обредът, в църквата се събирали в обичайното тържествено шествие всички придворни чинове и членовете на синклита, а императорът заедно с патриарха и подир тях нововъвежданият дохождали и спирали на амвона пред царските двери, дето стояла маса, на която имало хламида (мантия) и стемми. Първом патриархът извършвал молитва над хламидата и я предавал на императора, който заедно с препозитите (придворните чиновници) намятал хламидата на нововъвеждания; после патриархът извършвал молитва над стеммите в олтара на светия престол и първом венчавал императора със собствените си ръце, а сетне предавал другата стемма на императора, който я слагал върху главата на нововъвеждания, стоящ на колене пред него, при възгласа на присъствуващите, след което се пеели славословия. Обредът завършил с "многолетствия". А ето и какво пише и Рънсиман: Император Роман бил крайно разгневен и изпратил протестно писмо, но Симеон не му отговорил.[110] Вместо това той поискал от Рим да признае титлата му. Рим, който наскоро бил постигнал надмощие над гръцките интереси в Илирик, се съгласил — папата не преставал да храни надежди за спечелването на България. През 926 г. папският легат Мадалберт пристигнал в Преслав, упълномощен от папата да признае царското достойнство на Симеон.[111] [111] Innocenäus III Papa. Ep. CXV, pp. 1112—3 споменава, че Симеон, Петър и Самуил поискали и получили царски корони от Рим. Farlati. Blyricum Sacrum, III, p. 103, разказва за мисията на Мадалберт. При завръщането си Мадалберт свикал събор в Сплет през 927 г. А ето какво е писал българският цар Калоян : "В името на Отца и Сина, и Светаго духа, амин. Тъй като бе угодно на Господа наш Исус Христос да ме въздигне господар на цяла България и Влахия, издирих в писанията и книгите на нашите предци и законните блаженопочивши царе, наши предшественици, отгде те са получили българско царство и царско утвърждение, корона на главите си и патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите и наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корони на своето царство и патриаршеско благословение от пресветата Божия Римска църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър. Така също и моето царство пожела да получи благословение и царско утвърждение чрез корона на главата на своето царство и патриаршеско благословение от Римската църква..." Не искам да пропускам факта, че е имало подобна дискусия във форума http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4353 Поздрави към всички съфорумци и приятна дискусия! p.s. Моля, не възприемайте като лична нападка неодобрението ми да се мятат из форума словесно-еквилибристични бобми!

Благодаря Рицарю, Да ми копнеш житието, че не го познавам, със срам признавам. Може и на ЛС. По възможност на език който ползвам - руски , френски, гръцки и български. Предварително благодаря!

Добре де, ще кажа, според мен, в това което днес наричаме Румъния включая и малко от днешна Унгария, и това е така след войните на Кубрат срещу аварите в Панония. Колкото и да ми се иска, не може да е в Мизия ,Тракия и Македония, въпреки че още през ІV -V век тук се появяват български племена и авторите дори говорят за трайно заселване като федерати. Признавам, че ще бъда приятно изненадан ако докажеш, че не съм прав. Сърдечни поздрави!

Че Турция е проамерикански настроена е факт /става въпрос за управляващите/ , както е факт ,че винаги е била/съвременна Турция/ и добър приятел със СССР а впоследствие с Русия и много точно съседите ни са успявали да балансират между двете свръх сили. Че все повече ще се обвързва с САЩ , няма накъде , след възстановяване на Руско-Сирийската военна дружба - евентуалните бази на Русия в Сирия. Бих се запитал а Сирия сега накъде, да му мислят сирийците. А пропо , не би било лошо и в Бг да има българска партия на справедливоста!

Дяволска дузина ром за тебе Боцмане и дръж здраво руля, поел си правилната посока! Забрави за въжето под кила по скоро . Да не разводняваме с Тангра , на едно мнение сме. Написаното от мене е закачка и в стил на един ник дотегнал ми с абсурдни твърдения - плод на парадоксална фантазия! С пожелание за 20 стъпки вода под кила боцмане!

http://www.fortunecity.com/victorian/coldwater/293/pyr_k.htm Тези идеи, така както ги схванах от пространното изложение не са нови. Разбира се, трактовката им е любопитна и звучи хармонично с горното на което попаднах в нета. Не бях чувал коптската писменост да е давана на коптите от гърците, за арменскатазнаех че е много древна и предхожда приемането на християнството от арменците. Ако се уточни и оркската писменост като константинополско дело - добре , ако не ,пак добре. Слава на Тангра!

Има ли модератори в този форум?

Покойния Рашо Рашев даде идеята ,защо така - но кой да чете. Прав сте ,по лесно е да се плещят глупотевини отколкото да се чете. Спомням си Оскар Уайлд с гъшите и златните пера.

Хане , взе ми та прочети що пишат хората вън от България, в случая става въпрос за румънските историци, това което е изходна база за великите ти твърдения - учебниците по родинознание за 4 и 7 клас очевидно е недостатъчно!

Прощавай хане, но и по-горе си се аргументирал толкова колкото и по-долу! В случая обсъждаме една хипотеза и не е нужно с един категоричен и недоказан отговор да се опитвате да прекъсвате дискусията. Не бих желал да влизаме в лични спорове, става въпрос за гледни точки, които защитаваме и в същото време се опитваме да разберем - научим нещо в повече. Поздрави!

Много от съвременните ни представи за българите могат да се преобърнат, ако археологическите данни от разкопки и хилядите други артефакти бъдат публикувани непредубедено. Днес, виждал съм подхвърляния и в този форум, археолозите укриват много от данните и не ги оповестяват или ги оповестяват дотолкова, доколкото подкрепят собствените им тези. Та конкретно по темата: защо - не?! Ще припомня, че имаме сведения за хан Кубрат, че е покръстен. A имаме и пръстените му. Имаме пръстена на Тервел. Имаме и пръстена на Телериг-Теофилакт. Имаме надписа на Омуртаг, където ce говори за единствен Бог - всевиждащ и всемогъщ. Пак повтарям: защо - не... Ho това трябва сериозно да се огледа и обсъди от всички аспекти, особено като се има в предвид, че от праисторическо време имаме една, как да се изразя по-точно, универсализация на религиозните символи, дано не ви прозвучи тъпо. Поздрави!

Аз също виждам прилика в основните неща - нос, скули, брадичка, надочна кост , уста, устни. Разликите започват над очите - руският вариант освен, че е твърде власат по мужишки, е и с твърде полегато чело. Докато българския вариант е с по изпъкнало високо - по ботевски чело. Не съм антрополог, но в поста на хана, така както са череп и възстановка един до друг - ми се вижда българския вариант да е по реалистично възстановен образа на този велик владетел на България. Поздрави!

Така е хане! Но доразвийте историята да почетеме! Абсолютно сте прав, време е да бъдем просветени!

Плешивия цар Самуил са го възстановили в България. Възстановката е по перфектна черепна гипсова отливка. Дълговлосия цар Самуил е възстановен по перфектна гипсова черепна отливка в Русия. Поздрави!

Ама никак не си прав Иванко - виж какво пишат хората! Българите са румънци ... кирилицата е създадена от румънци За "Неизвестната история на румънците" Йон Леу, проф. научен сътрудник в-к 'Македония", брой 28, 15 юли 1998 г. Най-после научихме истината за себе си като народ! Че не сме славяни, вече знаем, но сега излиза, че не сме и старобългари. Ние сме румънци. Нещо повече, ние имаме дързостта "да присвояваме названието и голяма част от историята на румънците..." И още: "... така наречената "кирилица" бе съставена от румънци и трябва да се нарича РУМЪНСКА АЗБУКА (подч. р.). Това твърди проф. Йон Леу в рецензия за публикуваната в края на 1997 г. от издателство "Чивитас" в Кишинев "Неизвестна история на румънците (III-XIV век)" от Андрей Гроза. След турцизирането на помаците, след гърцизирането и на каракачаните, и на помаците, след шопизирането на сънародниците ни в Западните покрайнини въображението на съседите продължава д ани ошашява. Докато ние тихо и мирно каним учени и специалисти ту от комшулука, ту от Германия да ни разясняват собствената история, че и да ни я понапишат по-интелигентно, турци, гърци, сърби и румънци ни срояват все нови и нови шапки. Каква загриженост от тяхна страна и каква добронамереност от наша. Подобни "добронамерени" люде саркастичният Александър Островски нарича самодури. Преводът е излишен. Предлагаме целия текст на статията на проф. Йон ЛЕУ, предоставена на в. "Македония" от поета Александър Миланов. -------------------------------------------------------------------------------- Наскоро в кишиневското издателство "Чивитас" излезе книга "Неизвестна история на румънците (III-ХIV век)" от автор Андрей Гроза. В книгата хронологично е представен пeриод от над хиляда години, когато са настъпили епохални промени, развил се е и се е променил начинът на живот, материалната и духовната култура, вярата и манталитетът на хората, формирали са се нови народи. При все това тази епоха от историята на румънския народ е представена много смътно, неясно. По наше мнение причината се състои не в отсъствието на специалисти, а в липсата на източници. Историята на румънците винаги е представлявала повишен интерес за чужденците. Нападателната им позиция, а често и агресивна, в тълкуването на нашата история накара още от самото начало румънската школа да заеме, както казват военните, дълбока и продължителна защитна позиция, а и сега е принудена непрекъснато да доказва румънската приемственост в собствения им дом в зоната на Карпатите, като по такъв начин са оставени в неизвестност най-дълбоките и най-силните корени на румънския народ. Днес изучаването на съответния период от историята на румънците поставя пред преподавателите по национална история в лицеи, гимназии и т.н. следните главни въпроси: - Къде изчезна за период най-малко от 700 години (от края на III до края на Х век, когато в историческите източници се споменаваше за власите) един много по-многоброен народ, отколкото гърците, българите, сърбите, унгарците и т. н.? - Как се случи, че южните славяни създадоха своя държава през VII век, източните славяни - през IХ век, унгарците - в началото на Х век, а румънците, които са живеели в средата им - едва през ХIV век, с 600-400 години по-късно? В търсене на отговор по горните въпроси авторът е изучил писмени източници, научни публикации, анализирал е исторически дати и събития, противопоставил, проверил ги е на фона на световната история. Като следствие се очертават няколко заключения, сред които: 1. Дакия не е била напусната през III век от Аурелиан. Тя е останала, с малки прекъсвания (през V и VI век) съставна част на Източната Римска империя до началото на VII век. 2. През V и VI век завършва процесът на асимилиране на даките от римляните, населяващи Балканите и Карпатите. 3. В края на VIII и началото на IХ век се създава първата румънска държава, в рамките на която се завършва процесът на формиране на румънския народ. Люлка на формиране на румънския народ и език са земите между Днестър, Средния Дунав, реката Дрина, езерото Охрид (Западна Оърбия), реката Алиакмон (Северна Гърция), Егейско ,маре, Черно море и територията на Кримския полуостров. 4. В началото на Х век румънците са имали най-голямата държава в Европа (виж съответната карта). 5. През VIII-ХI век румънците са били известни с името роси, българи, тиси, власи и т.н. Славяните и унгарците в различни периоди - едните по-дълго време, другите по-малко - са били подчинени на румънската държава. Русия и руснаците - името им произлиза от "роси" (руси), днешните българи пък си присвояват названието и голяма част от истерията на румънците (така наречените българи). Например не съществува нито един източник, който би показал, че росите (русите) от IХ и Х век са от славянски произход. В произведението пък "Повесть временных лет" (Повест за изминалите години - рус.), високо ценено в Русия, Украйна, България и други страни, където се изброяват славянските народи от тези период, не се споменават росите (русите). Същевременно в повестта се доказва ясно че името роси (руси) е с чужд произход и не е славянско име. Друг неопровержим аргумент в подкрепа на нашето мнение, който доказва, че росите (русите) не са славяни, а румънци, са твърденията на арабския историк от Х век Мукаддаси. Същият, показвайки кой и кога е подчинил хазарите във втората половина на Х век, отбелязва следното: "... след това аз чух, че народът от Рум, който се нарича Рус ги е нападнал (хазарите - бел. на автора) и е подчинил страната им" (стр. 25). Кирил и Методий са измислили не кирилицата, а глаголица. Така наречената азбука "кирилица" бе съставена от румънци и трябва да се нарича румънска азбука. Също като аргумент към гореизложеното ни служи "Повесть временных лет", която ни показва, че така известните Кирил и Методий, връщайки се от Моравия, където са превели от гръцки на славянски език Псалтира и други религиозни книги, отиват в България, където изучават български език. Ако българският език би бил славянски еаик, тогава Кирил и Методий, след като са превеждали от гръцки на славянски, не биха имали нужда да учат и български език. Тук бихме искали да привлечем вниманието и върху някои изследвания, използвани от руски учени, за да ни фалшифицират историята, най-вече периода от ХVII-ХХ век. Ето един пример: Архивните. документи доказват, че войната от 1806-1812 г. е била колониална война. Русия е обявила тази война на Турция формално, "за да освободи християните",. а всъщност осъществява военна операция, за да стесни Османската империя и за да погълне и подчини други народи от Балканите. На 16 май 1812 г. в Букурещ, където са се състояли преговорите между представителите на Турция и Русия се подписва мирен договор, които съдържа 16 открити члена и 2 секретни. Съгласно договора границата между Руската и Османска империя се установява по река Прут, протичаща през Молдова и вливаща се в Дунава, а после - по левия бряг на р. Дунав в района на гр. Килия до вливането му в Черно море. Това е бил най-болезненият пункт от договора за румънския народ. Османската империя признава по-късно, че е допуснала политическа грешка, давайки на Русия територията на Молдова, върху която Портата не е имала морално, историческо и международно право. По-нататък даваме пример за фалшифициране на съвременната история на румънците: Преди 20-те години, веднага след така наречената пролетарска революция, В.И. Ленин в името на пролетарската идеология е преследвал също целта да разшири границите на руската държава. Ето как той е разбирал начина да окаже помощ на "революционните сили" от Бесарабия след ноември 1917 г.: "Имайки предвид тежкото положение на руско-румънския фронт и необходимостга за оказване на спешна подкрепа на революционните отряди от Бесарабия... не се съмняваме, не храбрите герои, освободили Киев, ще могат да изпълнят революционния си дълг." Знае се обаче, че "революционните отряди" бяха съставени от руски и украински войници, отстъпващи от румънския фронт. Болшевиките не можаха да се помирят със загубата на Бесарабия, факт, потвърден и в нотата на народния комисар на външните работи на Съветска Русия, изпратена на министър-председателя на Румъния 'в която се изразява "протест на съветското правителство против обединяването на Бесарабия с Румъния". В същото време е много добре известно, че Ленин пледираше за така нареченото "солидарно единство на трудещите се маси на Бесарабия и Русия". По същество с тези действия се отричаше правото на бесарабските румънци да се обединят с родината майка - Румъния. Един убедителен пример за фалшифициране на историята на румънците е и ултимативната нота от 26 юни 1940 г., която Министерство на външните работи на СССР е връчило на посланика на Румъния в Москва, в която между другото се казва: "...Бесарабия основно е населена с украинци, значи тя трябва да бъде присъединена към Украйна..." Същата агресивна политика се провежда и днес от руските ултранационалисти, които се борят за възстановяване на съветската империя, неведнъж заявявайки, че Приднестровието е "исконно русская земля" (древна руска земя) и ще бъде център, откъдето ще започне възстановяването на съветската империя. В заключение бихме желали да подчертаем, че настоящата книга е един много смел опит на г-н Андрей Гроза, доктор на историческите науки, университетски преподавател, да разгледа кръг от фундаментални въпроси, свързани с историята на румънците. Книгата ще попълни едно празно място, според нас, в националната история на румънците и ще е от голяма полза за училища, лицеи, гимназии и т.н. Това е първи опит за цялостно представяне историята на румънците от периода III-ХIV век. Да се надяваме, че книгата ще предизвика интереса на специалистите, ще генерира дискусии, търсене и нови научни изследвания в областта на националната история. Йон ЛЕУ проф., научен сътрудник

Ханът дава много категоричен отговор , които иска категорична обосновка. Ще ми бъде приятно да я прочета! Поздпав!

Простете, но исках, а пропуснах да попитам BGVlach, Може ли да посочи една църква във Влашко или Богданско, да е построена преди 1859г., да е иконописана преди въпросната година и иконите да са с друг текст освен с старобългарски за румънски- даковлашки език питам. Наистина не знам да има такива, затова питам , имам приятел от района на Констанца - Григорий Тит се казва от руските староверци преселени по река Дунав, братът на дядо му е бил староверски митрополит на Румъния или Констанца. Та от него знам, че всички стари църкви са със старобългарски (черковно-славянски) надписи включително и староверските. Поздрави!

Ребусът е толкова сложен, ето тук възникна нов въпрос: След падането на България под турско владичество се унищожава българската църковна независимост и българската църква минава под ръководството на цариградската патриаршия. След векове турско владичество във южнодунавските български земи , в резултат от фанариотското управление на църквата се стига до подмяна на езика с който се служи в църквата от български на гръцки, предполагам не във всички черкви, и резултата в края на краищата са църковно-освободителните борби и създаването на българската екзархия. В някогашните северно българските земи - Влашко Багданско -също под турско владичество, където не е подменен езика с гръцки , няма такива църковни борби. Народа си е слушал литургията на български и макар че църковните князе са фанариоти- това все си е Константинополска патриаршия , си е траял. Чудно защо ли? Дали пък, защото именно е разбирал що му пее попа? Привет!

Случайно попаднах на това и видях че има две възстановки руска и българска. Руската ми напомня на типичен руски мужик . Може и да греша но , въпреки дълбокото ми уважение към руската култура, но на кацата с български мед една лъжица руско стига! Не зная какво мислите по този въпрос, не че аз зная какво да мисля. Затова нека компетентните във форума да кажат какво мислят. Привет!

Изказаното предположение, че девташларите находащи се недалеч от Плиска са тренировъчна база за българската конница ми се струват несъстоятелни. Преди да се обоснова искам да поясня, че по стечение на обстоятелствата разбирам от коне и езда. Ще спомена, че съм потомък на офицер от кавалерията на Н В. През втората половина на 90-години та до 2003г имах собствена ферма за чистокръвни арабски коне в шуменско. Яздя почти всеки ден и днес, а по въпросното време ,когато имах собствена ферма , обучавах млади коне на езда. Освен това не веднъж съм бродил из девташларите и имам физическата представа за тях и пространството мужду тях. Става въпрос за девташларите след Плиска - находящи се край шосето Нови пазар - Плиска - Върбяне - Шумен. Ако разгледаме какво представлява конния строй и конния бой: движение на маса конници в няколко (условно казано) редици в дълбочина - наричали са я лавина, първоначално със скорост при ходом 6-9км/час ускорение до тръс около 20км/час след това галоп около 45 км/час това е движението на конницата до първата опасна контактна зона на обстрел със стрели и от технически средства каменометки и прочие, после в опасната зона скорост при кариер до 65км/час това става до непосредствения контакт с противника бил той конница или пехота, после скороста на движение спада до около 3-4 км/час при това движението вече е хаотично (в кръг , зигзаг и прочие) това е същинският бой - сечене мушкане блъскане с коне и т.н. - следва отскубване от полесражението вече на скорост и ако има втори ешалон атака на втория ешалон по описания начин, ако няма втори ешалон обръщане и атака пак на висока скорост. Целта е да се използва инерцията на скороста, знаете, че силата е маса по скорост, и да се разкъса строя на противника с цел лесното обезвреждане. Не виждам как на това пространство от 40 линейни метра, които са около 20-22 конски маха при галоп и кариер тоест до 2 ще може да се маневрира, маневриране при скорост 3-9 км в час е възможно , но тогава се губи смисъла защото при тази скорост конника следва да сече - реже - мушка, сиреч да фехтова, а по камъка не виждам как това би станало защото ще се похаби оръжието. Резонно е този вид конски бой да се извършва между дървени колове и макети на хора, по които да се сече и маневрира, за да свикват конете и да не се плашат от човешката гмеж. Ето защо изхождайки от личния си опит с коне , посоченото по-горе описание на конния бой и имайки съвсем точна физическа представа за девташларите не мога да се съглася с идеята че това е тренировъчна база за конен бой. По скоро съм склонен да отдам личните си предпочитания на предназначението им за религиозни вярвания и отчитане на времето. Моля уважаемите колеги да не се засягат от личната ми позиция но тя според мен е по достоверна . С уважение!