ПЛАН
ЗА РАЗВИТИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ДО
2020 г.
2
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.
Увод
3
I. Общи положения
3
1. Основание
3
2. Предназначение
4
3. Цели на плана
4
4. Обхват на плана и етапи за развитие и реорганизиране на въоръжените сили
4
5. Допускания
5
6. Принципи и подходи за развитие на въоръжените сили
6
7. Роля, мисии и задачи на въоръжените сили
7
8. Ниво на амбиция по мисиите на въоръжените сили
8
9. Минимални изисквания към отбранителните способности, произтичащи от задачите на въоръжените сили
9
II. Структура на въоръжените сили
10
1. Функционална структура на въоръжените сили
10
2. Организационна структура на въоръжените сили
11
2.1. Съвместно командване на силите
12
2.2. Сухопътни войски
13
2.3. Военновъздушни сили
14
2.4. Военноморски сили
15
2.5. Стационарна комуникационно-информационна система
16
2.6. Бригада специални сили
17
2.7. Структури на пряко подчинение на министъра на отбраната
17
III. Ръководство, командване и управление
21
IV. Численост на въоръжените сили
23
V. Комплектуване с основно въоръжение и бойна техника
24
VI. Логистично осигуряване
25
VII. Комуникационно и информационно осигуряване
28
VIII. Образование, наука и обучение
29
IX. Дислокация и инфраструктура
31
X. Поддържане на съществуващите и развитие на нови отбранителни способности
32
XI. Ресурсно осигуряване на въоръжените сили
35
3
Увод
Динамичният и противоречив характер на съвременната стратегическа среда за сигурност и тенденцията през последните години за намаляване на ресурсното осигуряване на въоръжените сили (ВС) доведоха до дисбаланс между планираните способности и отделяните за тяхното изграждане и поддържане ресурси. С цел намиране на приемлив баланс между наличните ресурси и развитието на необходимите способности за изпълнение на мисиите и задачите на въоръжените сили, отчитайки промените в стратегическата среда за сигурност и приоритетите в средносрочен план по придобиване на нови способности и модернизация на ВС, през 2014 г. беше извършен „Преглед на отбранителните способности и възможностите на въоръжените сили да изпълняват задачите, произтичащи от трите мисии“.
При извършването на прегледа бяха отчетени: динамичният и бързо променящ се характер на стратегическата среда на сигурност, както и приближаването на зони на нестабилност до нашите граници; поетият политически ангажимент на срещата на върха на НАТО в Уелс за постепенно увеличаване на разходите за отбрана и достигане на 2 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП); необходимите способности за гарантиране на суверенитета, сигурността и независимостта на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО, изпълнение на ангажиментите към НАТО и ЕС и принос към националната сигурност в мирно време; националните ангажименти по изпълнение на Плана за готовност за действие на НАТО (Readiness Action Plan – RAP).
Планът за развитие на въоръжените сили до 2020 г. е резултат от извършения преглед и е разработен в съответствие със заложените в Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 параметри за развитие и основни насоки за изграждане на отбранителните способности на въоръжените сили до 2020 г.
I. Общи положения.
1. Основание.
Планът за развитие на въоръжените сили до 2020 г., наричан по-нататък „планът” е разработен на основание чл. 62 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и в изпълнение на т. 9.2 от Програмата за развитие на отбранителните способностите на въоръжените сили на Република България 2020, наричана по-нататък Програма 2020, приета с Решение на 43-ото Народно събрание (ДВ, бр. 93 от 2015 г.).
Планът се приема от Министерския съвет на основание чл. 22, ал. 2, т. 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
4
2. Предназначение.
Планът ще осигури развитието на въоръжените сили до 2020 г. с балансирани способности по всички компоненти за изпълнение на целия спектър от задачи, породени от очакваните сценарии и анализи за развитие на военностратегическата среда на сигурност.
3. Цели на плана:
- гарантиране изпълнението на конституционните задължения на въоръжените сили и осигуряване на адекватен принос към съюзническите операции;
- развитие на интегрирана система за ефективно управление на отбраната при непрекъснат граждански контрол, с потенциал за гъвкавост, планиране и ефективно реагиране;
- поддържане и развитие на съществуващи способности, изграждане и развитие на нови способности и създаване на условия за развитие на въоръжените сили;
- постигане на баланс между необходими способности и налични ресурси.
4. Обхват на плана и етапи за развитие и реорганизиране на въоръжените сили:
Планът обхваща основните дейности за развитие на въоръжените сили през периода 2016-2020 г., а в частта за изграждане на нови способности, модернизация и превъоръжаване - и след 2020 г.
Развитието и реорганизирането на въоръжените сили ще се извърши в два основни етапа от 2016 г. до 31 декември 2018 г. и от 2019 г. до 31 декември 2020 г.
През първия етап основните дейности за развитие на въоръжените сили ще бъдат насочени към стабилизиране на отбраната, както следва:
- преподчиняване на военните формирования съгласно Програма 2020, като ежегодно сроковете ще се конкретизират със заповед на министъра на отбраната за организационно-щатни промени;
- приоритетно попълване на недостигащия личен състав в декларираните военни формирования и тези подлежащи на сертифициране като принос към колективната отбрана на НАТО съгласно приетите Цели за способности 2013;
- разработване и стартиране на основните инвестиционни проекти за модернизация съгласно Програма 2020;
- ускоряване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и освобождаване от ненужна инфраструктура и войскови имоти с отпаднала необходимост.
През втория етап основните дейности за развитие на въоръжените сили ще бъдат насочени към модернизация и преструктуриране, както следва:
5
- реорганизация на военните формирования във въоръжените сили;
- продължаване на модернизацията и изграждане на нови способности;
- отказ от ненужни способности или замяна на остарели след създаване на нови такива;
- завършване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и освобождаване от ненужна инфраструктура и войскови имоти с отпаднала необходимост;
- постигане на заложеното в Програма 2020 съотношение на трите основни направления на разходите.
През 2018 г. ще се извърши преглед за изпълнение на плана. В зависимост от неговата реализация, ресурсното осигуряване, изпълнението на инвестиционните проекти за модернизация и темповете на освобождаване от излишни имоти, имущества, въоръжения, техника и боеприпаси ще се оцени необходимостта от реорганизиране на военните формирования във въоръжените сили през втория етап.
При изменения в нормативната уредба, касаещи плана, същият ще се променя, за да отрази тези изменения.
Намалението на личен състав ще бъде обвързано с осъществяваната модернизация, отказ от ненужни способности и с процеса на освобождаване на отбраната от излишъците.
Изпълнението на заложените мероприятията в етапите за развитие и реорганизиране на ВС ще се извършва при условия и по ред, определени в закон, в акт на Министерския съвет или в акт на министъра на отбраната.
5. Допускания.
За постигане на оптимален баланс между необходими отбранителни способности и изпълнение на мисиите и задачите на въоръжените сили през периода 2016-2018 г. разходите за отбрана ще се запазят на ниво, не по-ниско от достигнатото със Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
За периода след 2018 г. и до 2024 г. се предвижда постепенно увеличение на разходите за отбрана в зависимост от нарастването на икономическите възможности на страната съгласно решенията от Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс (2014 г.).
За изпълнение на възложените мисии и задачи въоръжените сили към края на 2020 г. ще поддържат обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000.
Националната отбранителна стратегия е с хоризонт до 2020 г. и при проведения през 2015 г. междинен преглед са отразени измененията в средата на сигурност.
Актуализирането на базовите и поддържащите доктрини ще се извършва на всеки четири години (а при необходимост и по-рано) в
6
съответствие с Плана за развитие на национални концептуални и доктринални документи в областта на отбраната и въоръжените сили.
6. Принципи и подходи за развитие на въоръжените сили.
Принципи:
- ефективен граждански контрол върху въоръжените сили;
- развитие на въоръжените сили в съответствие с промените на средата за сигурност със способности, адекватни на новопоявяващите се рискове и предизвикателства;
- изграждане и развитие на въоръжените сили на основата на: интеграция, достатъчност, приоритетност, съвместимост, адаптивност, модулност на войсковите единици, единство на силите, отчитане на ресурсите, единоначалие и организационна подчиненост, приемственост, последователност и прозрачност;
- Целите за способности - 2013, съгласувани в процеса на отбранително планиране на НАТО, са ключов елемент/отправна точка за изгражданите национални способности;
- планирането на отбранителните способности се основава на вътрешна оптимизация на предоставения бюджет на Министерството на отбраната за периода 2016-2020 г., както и на потенциалните възможности за целево финансиране от държавния бюджет на приоритетно придобиване на нови отбранителни способности с цел изграждане и поддържане на необходимите отбранителни способности;
- постигане на оптимален баланс между планираните способности за изпълнение на ролята, мисиите и задачите на въоръжените сили и разполагаемите ресурси за отбрана.
Подходи:
- планиране на отбраната, базирано на способности;
- развитие на въоръжените сили: от структурно изграждане към модернизация, осигурена чрез нарастване на капиталовите разходи;
- модернизацията на въоръжените сили ще се осъществи чрез реализиране на основните инвестиционни проекти от Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020;
- при изпълнение на Целите за способности - 2013 усилията ще бъдат приоритетно насочени към тези с настъпил или настъпващ срок на готовност, както и към целите, свързани с изграждането и подготовката на декларираните формирования и реалното им участие в операции;
- постепенно и непрекъснато нарастване на оперативната съвместимост на войските и силите;
- преструктурирането на съединенията и частите на тактическо ниво ще се осъществява като се отчитат характеристиките на наличното и предвижданото за придобиване (освобождаване) въоръжение, техника и други
7
материални ресурси, както и структурата и числеността на декларираните формирования;
- процесът на изграждане и развитие на способностите на ВС ще бъде насочен към подобряване на междуведомственото взаимодействие с цел изграждане на интегриран сектор за сигурност;
- поддържащи и допълнителни задачи ще се извършват само с вече изградени способности;
- повишаване на ефективността и ефикасността при управление на отбранителните ресурси и оптимално изразходване на ограничените бюджетни средства;
- реализацията на плана ще се осъществява чрез отбранителните програми, утвърдени в МО и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия (БА);
- параметрите на входно-изходните измерители, посочени в Програма 2020, ще бъдат планирани и отчитани в отбранителните програми на БА.
7. Роля, мисии и задачи на въоръжените сили.
Остават валидни дефинираните в Националната отбранителна стратегия роля, мисии и задачи на въоръжените сили. Мисиите са основата за планирането, изграждането и развитието на въоръжените сили за периода на настоящия план.
Роля - въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
Мисия „Отбрана“ – обхваща задачите, свързани с гарантирането на националния суверенитет и независимост, защита на териториалната цялост на страната и на страните - членки на НАТО, в условията на чл. 5 от Вашингтонския договор.
Мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ – включва принос към операции на НАТО и ЕС в отговор на кризи, предотвратяване на конфликти, борба с тероризма, участие в мисии на ООН, ОССЕ и други коалиционни формати, дейности по контрол на въоръженията, неразпространение на оръжия за масово унищожение, техните носители и материалите за тяхното производство, международно военно сътрудничество, предоставяне на хуманитарна помощ, укрепване на доверието и сигурността.
Мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ – включва поддържане на способности за ранно предупреждение за потенциални рискове и заплахи; дейности по контрола на въздушното и морското пространство; участие в операции за пресичане на терористични действия; защита на стратегически обекти; защита и подпомагане на населението при природни бедствия, аварии и екологични катастрофи; неутрализиране на невзривени боеприпаси; оказване на хуманитарна помощ; съдействие за контрола на миграцията; спасителни и евакуационни дейности; помощ, при необходимост, на други държавни органи, организации и местни власти за предотвратяване и преодоляване на последствията от терористични
8
атаки, природни бедствия, екологични и индустриални катастрофи и опасно разпространение на инфекциозни заболявания.
8. Ниво на амбиция по мисиите на въоръжените сили.
Националното ниво на амбиция за използване на въоръжените сили е:
- По мисия „Отбрана“ – в съответствие с чл. 9 от Конституцията на Република България въоръжените сили защитават суверенитета и териториалната цялост на страната с всички разполагаеми сили и средства, създадени по чл. 3 от Вашингтонския договор. Тази защита се осъществява в условията на активиран чл. 5 от Вашингтонския договор и въоръжените сили я изпълняват съвместно със сили и средства за колективна отбрана на НАТО, определени в системата на общото отбранително планиране на алианса, като част от тях своевременно са развърнати на българска територия.
При задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор и действия на територията на други страни - членки на НАТО, въоръжените сили осигуряват сухопътни, военноморски и военновъздушни сили от комплекта, предварително определен и договорен в рамките на процеса на отбранително планиране на НАТО. Основният компонент от този комплект е механизирана бригада от среден тип от Сухопътните войски (СВ).
По тази мисия въоръжените сили осъществяват: наблюдение, контрол и защита на въздушно-космическото пространство в рамките на интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО; наблюдение и защита на морските пространства; поддържане в готовност на системата за ранно предупреждение и управление; поддържане на необходимите национални способности в състояние за функциониране в съюзната система за колективна отбрана.
- По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност“ - въоръжените сили поддържат готовност за участие в многонационални съюзнически и коалиционни операции в отговор на кризи. В количествени параметри този принос се изразява в участие в продължителни операции с ротация едновременно с един усилен батальон (бойна група) или повече на брой малки подразделения и средства от видовете въоръжени сили, но в рамките на ресурсния еквивалент на нивото на амбиция (средно около 1000 души).
Военноморските сили (ВМС) участват с декларираните сили в рамките на ресурсния еквивалент за участие на една фрегата за период до шест месеца в рамките на една година.
Военновъздушните сили (ВВС) участват с транспортна авиация без ротация за период до шест месеца в рамките на една година и с необходимия за това личен състав. За участие в операциите се осигуряват и необходимите логистични и други елементи.
- По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време“ – въоръжените сили освен задачите по контрол на въздушното пространство и корабоплаването подпомагат действията на другите национални институции,
9
като предоставят налични подготвени формирования в рамките на съществуващите способности съгласно разработените планове.
Въоръжените сили създават, подготвят и поддържат в готовност за действия формирования за овладяване и/или преодоляване на последствия от бедствия по типове, състав, техника и имущества за оказване помощ на населението съгласно плановете за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи.
Определените структури от въоръжените сили поддържат готовност за действие извън територията на областта, в която са дислоцирани, както и в друг район или зона в зависимост от обстановката.
Военномедицинската академия и подчинените й болнични бази поддържат Военномедицински отряд за бързо реагиране (ВМОБР), който е в състояние да оказва квалифицирана и основни видове специализирана медицинска помощ.
Служба “Военна полиция” изпълнява задачи по осигуряване дейността на въоръжените сили, свързани с: ограничаване достъпа на лица, неучастващи в спасителните операции до пострадалите райони и обекти, наблюдение и събиране на информация за установяване на реалните граници на поражение, изпълнение на охранителни мероприятия в районите и обектите, пострадали от бедствие, изпълнение на регулировъчни функции на пътното движение в пострадалите райони, ескортиране на колони от специализирани транспортни средства, участващи в аварийно-спасителните работи, и контрол при превозването и разпределението на хранителни продукти за пострадалото население.
Създадени са условия за предоставяне на налични инфраструктурни обекти и леглова база за настаняване на хора, останали без подслон при кризисни ситуации.
Силите и средствата от въоръжените сили се привличат за изпълнение на задачи по тази мисия съгласно разработените планове.
Нивото на амбиция по всяка мисия се основава на конкретни съюзнически отговорности и на изпълнението на други национални задачи, свързани със сигурността на страната.
9. Минимални изисквания към отбранителните способности, произтичащи от задачите на въоръжените сили.
Минималните изисквания към способностите са сили и средства, които гарантират успешното изпълнение на задачите по всяка мисия. Те са дефинирани на базата на десет планиращи сценария, илюстриращи възможните ситуации за използване на въоръжените сили, и на разработените концепции и профили към планиращите сценарии.
10
II. Структура на въоръжените сили.
1. Функционална структура на въоръжените сили.
Въоръжените сили на Република България изграждат единен комплект от сили и способности, необходими за осигуряване на националната отбрана и за участие в колективната система за сигурност на НАТО, Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС и други международни договорености при стриктно съобразяване с ресурсните възможности на страната.
В съответствие с мисиите и задачите, поетите политически ангажименти и структурата на силите на НАТО (МС-317/1) въоръжените сили в рамките на единния комплект във функционално отношение изграждат Сили за развръщане и Сили за отбрана.
„Сили за развръщане” са военни формирования от въоръжените сили с висока мобилност, с висока и по-ниска степен на готовност, способни да участват в операции на НАТО на територията на алианса или извън нея по смисъла на член 5 от Вашингтонския договор, както и в операции в отговор на кризи.
Силите за развръщане включват в състава си формированията, декларирани за целите на колективната отбрана, в съответствие с поетите задължения и отговорности.
„Сили за отбрана” са формирования от въоръжените сили с ограничена мобилност, с висока и по-ниска степен на готовност, способни да участват в операции по защита на териториалната цялост на страната или съседните държави в системата на колективната сигурност и отбрана, по защита на въздушния и морския суверенитет на страната с интегрирани системи в общата система на НАТО, осигуряващи принос към националната сигурност в мирно време и противодействие на потенциални асиметрични заплахи.
Броят на формированията от Силите за отбрана с висока и по-ниска степен на готовност се определя в съответствие с изискванията на документите по планиране, развитието на средата за сигурност, задачите по отбраната на страната и реалните възможности за ресурсното им осигуряване.
Силите включват в състава си формирования от Сухопътните войски и Военновъздушните и Военноморските сили, формирования за логистично и комуникационното осигуряване, пряко подчинени на командващия на Съвместното командване на силите, както и структури от Стационарната комуникационно-информационна система (КИС) и от бригада „Специални сили“. Към Силите за отбрана се включват и структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Срокове за готовност за използване на въоръжените сили:
Сроковете за готовност на формированията от въоръжените сили осигуряват необходимата гъвкавост при планирането и провеждането на операции. Приетата категоризация на военните формирования на
11
въоръжените сили е в съответствие с установената система на НАТО (MC 317/1) и включва 11 категории с период от 2 до над 365 денонощия.
Формированията от ВС с категории от 1 до 9 формират Силите с нарастваща готовност. Формированията с категории 10 и 11 формират Силите с голяма продължителност на нарастване.
Силите с нарастваща готовност се подразделят на Сили с висока готовност и Сили с по-ниска готовност.
Силите с висока готовност са формирования от въоръжените сили с категория от 1 до 8 и с готовност за използване от 2 до 90 денонощия.
Част от формированията с висока готовност формират Силите за незабавно действие (СНД). Съставът на СНД, необходим за изпълнение на национални задачи, се определя от министъра на отбраната по предложение на началника на отбраната.
Силите с по-ниска готовност са формирования от въоръжените сили с категория 9 и с готовност за използване до 180 денонощия.
Броят на формированията с висока и с по-ниска готовност от Силите за отбрана се определя в съответствие с изискванията на документите по планиране, с развитието на средата за сигурност, задачите по отбраната на страната и с реалните възможности за ресурсното им осигуряване. Привеждането на формированията от една степен в друга се извършва с установените процедури и с утвърдените планове за нарастване на готовността на въоръжените сили.
Комплектуването с личен състав, въоръжение и материални средства е в зависимост от категорията на готовност.
Силите с голяма продължителност на нарастване са военни формирования от въоръжените сили с дългосрочно формиране и нарастване и са предназначени за използване при възникване на най-неблагоприятния и отдалечен във времето сценарий за широкомащабна операция по чл. 5 от Вашингтонския договор.
2. Организационна структура на въоръжените сили.
Организационната структура на въоръжените сили определя нагледно броя на основните структури и облика на ВС като цяло. Организационната структура на въоръжените сили включва Българската армия (Съвместното командване на силите, Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Стационарната комуникационно-информационна система и бригада „Специални сили“)1 и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, които не прилагат Закона за администрацията. В състава на въоръжените сили са включени и военнослужещите от Министерството на отбраната и от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, прилагащи Закона за администрацията.
1 След приемане на изменения в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република на България.
12
2.1. Съвместно командване на силите.
Съвместното командване на силите (СКС) е функционално интегрирана структура на оперативно ниво за командване и управление при изпълнение на пълния спектър от мисии на въоръжените сили на Република България. Съвместното командване на силите осъществява командване и оперативно управление на пряко подчинените му военни формирования и на определените сили и средства от видовете въоръжени сили за участие в съвместна операция.
Съвместното командване на силите обединява и осъществява съвместната подготовка, планирането и провеждането на съвместните операции, съвместното разузнаване, съвместната логистика и съвместната комуникационно-информационна поддръжка.
Съвместното командване на силите поддържа и развива следните способности:
По мисия „Отбрана” - за планиране и водене на съвместна операция с пряко подчинените му военни формирования и оперативно подчинени формирования от видовете въоръжени сили за прикритие на застрашения участък от държавната граница съгласно сценариите с цел създаване на условия за приемане и развръщане на съюзни войски за провеждане на операция по чл. 5 от Вашингтонския договор. При задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор и принос с национални военни формирования от декларираните сили за действия на територията на други страни - членки на НАТО, СКС осъществява национален контрол над българските военни формирования, участващи в съюзната операция.
По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” - за подготовка, комплектоване, логистичното осигуряване, развръщане, осъществяване на национален контрол (административно управление), ротация и изтегляне на националните контингенти, участващи в мисии и операции извън територията на страната.
По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” -командване и управление на определените и оперативно подчинени сили и средства от видовете въоръжени сили и осъществяване на взаимодействие с местната администрация и с подчинени структури на министерствата и ведомствата.
Организационната структура на Съвместното командване на силите към 2020 г. ще включва Командване на СКС и формирования за бойно осигуряване, поддръжка и подготовка.
Складовете и базите от бригада „Логистика“, съхраняващи излишни за въоръжените сили въоръжение, техника, боеприпаси и други материални ресурси, ще се разформират след освобождаването им от съхраняваните излишъци, като квотата от личен състав на разформираните складове и базите се пренасочи за осигуряване на изграждането и поддържането на способности за логистична поддръжка в бригада „Логистика“ и на способности за
13
планиране и водене на съвместна операция от СКС и изпълнение на ангажиментите по поддръжка от страната домакин.
2.2. Сухопътни войски.
Сухопътните войски комплектоват, подготвят и поддържат сухопътни формирования, способни за участие в отбраната на страната за гарантиране на сигурността и териториалната й цялост самостоятелно или в състава на съвместни оперативни сили. Поддържат в готовност и участват с формирования в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната. Оказват помощ на държавната и местната власт по подготовка, поддръжка и защита на населението, националното стопанство и територията на страната за реагиране при бедствия и кризи и за преодоляване на последствията от тях. Оказват съдействие при охрана на държавната граница и на други стратегически обекти и в борбата с незаконната миграция.
За изпълнение на задачите СВ поддържат и развиват способности по трите мисии на въоръжените сили, както следва:
По мисия „Отбрана” - за оперативно-тактическо развръщане и отбрана на страната самостоятелно и в системата за колективна отбрана, участие в колективни отбранителни действия извън територията на страната, участие в съвместни операции.
По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” – за участие в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната за гарантиране на мира и сигурността, участие в контрол над въоръженията и неразпространението на оръжия за масово унищожаване, мерки за укрепване на доверието и сигурността.
По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” - с изградените способности допринасят за защитата на критичната инфраструктура, подпомагат други държавни структури в борбата с терористични групировки и трафика на наркотици, хора и оръжия, оказват помощ на държавната и местната власт за реагиране при бедствия и кризи от невоенен характер.
Развитието на способностите на СВ е свързано с оптимизиране на организационната им структура. Новите предизвикателства в стратегическата среда за сигурност, миграционната вълна и трафикът на хора и фактът, че 68 на сто от релефа на Република България е планински и полупланински тип, в това число по протежение на почти цялата южна и западна граница на страната, обуславят необходимостта от нарастване на способностите на СВ за изпълнение на задачи в тежки теренни и климатични условия и при съдействие на органите на Гранична полиция при охрана на държавната граница и в борбата с незаконната миграция.
С новата организационна структура се цели осигуряване на ефективно командване, управление и бойни действия в операции по гарантиране на сигурността и териториалната цялост на страната, както и привеждане на
14
структурата съгласно изискванията на силите за развръщане с нарастваща степен на готовност.
Организационната структура на Сухопътните войски към 2020 г. ще включва Командване на СВ, бойни формирования и формирования за бойно осигуряване, поддръжка и подготовка.
Развитието на способностите на СВ изисква създаване на условия за стартиране на основния инвестиционен проект „Изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади“. Реализирането на този проект ще позволи превъоръжаването им с нова бойна машина на пехотата и ще даде възможност за действия в пълния спектър от сухопътни операции, включително нощем и в екстремни климатични условия. Едновременно с това ще се подобрят маневреността, огневата мощ и мобилността на формированията в зоната на операциите.
2.3. Военновъздушни сили.
Военновъздушните сили (ВВС) гарантират въздушния суверенитет и сигурността на страната и съвместно с останалите видове въоръжени сили защитават териториалната й цялост, участват в международни операции в отговор на кризи извън територията на страната и оказват помощ на населението при бедствия и кризи от невоенен характер.
За изпълнение на задачите, произтичащи от трите мисии, ВВС поддържат и развиват способности, както следва:
По мисия „Отбрана” - за контрол на въздушното пространство; въздействие по обекти от оперативно и стратегическо значение на противостоящи сили; огнева поддръжка на сухопътните и военноморските сили; добиване на разузнавателна информация от въздуха; въздушен транспорт и десантиране на личен състав и товари и специални действия.
По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” – за въздушен транспорт и десантиране на личен състав и товари и авиомедицинска евакуация при участие в международни операции за гарантиране на мира и сигурността в отговор на кризи извън територията на страната.
По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” – за контрол на въздухоплаването за гарантиране на въздушния суверенитет, включително и чрез съвместно изпълнение със сили и средства на други страни; прикритие на стратегически обекти от критичната инфраструктура; формиране и разпространение на опозната картина на въздушната обстановка; добиване на разузнавателна информация от въздуха; въздушен транспорт на личен състав и товари; превоз на екипи за трансплантация на органи; авиомедицинска евакуация; унищожаване на невзривени боеприпаси; подпомагане на населението, местните и централните власти при природни бедствия, промишлени аварии и екологични катастрофи; спасителни и евакуационни дейности и пожарогасене от въздуха.
15
Развитието на способностите на ВВС изисква извършване на структурни промени, които са насочени към повишаване ефективността на организацията, оптимизиране на функционалните и административни връзки между формированията, подобряване подготовката на курсанти с разнородни летателни специалности, както и подготовката на офицери, сержанти и войници от всички родове войски на ВВС (авиация, зенитно-ракетни войски, радиотехнически войски, комуникационни, информационни и навигационни системи (КИНС) и логистика).
От изключителна важност за развитието на ВВС е създаване на условия за реализация на основните проекти за модернизация - „Нов тип основен многофункционален боен самолет и осигуряване на интегрирана логистична поддръжка” и „Нови трикоординатни (3D) радари“.
При придобиване на нов тип боен самолет ще продължи носенето на бойно дежурство с част от основния състав на МиГ-29, а в същото време другата част ще се обучава на новия самолет, което цели избягването на „вакуум” в способностите на ВВС. Придобиването на нов тип боен самолет на практика ще замени трите вида използвани сега самолети – МиГ-21, МиГ-29 и Су-25, което ще доведе до намаляване на личния състав на ВВС и необходимите финансови средства за поддръжка на цялата бойна авиация на страната при значително увеличаване на оперативните способности. Ще се реши и проблемът с освобождаване на честотния спектър, както и ще се постигне информационна и оперативна съвместимост с въоръжените сили на страните - членки на НАТО и ЕС, и ще се преодолее дефицитът от способности.
Организационната структура на ВВС към 2020 г. ще включва Командване на ВВС, авиационни бази, зенитно-ракетна база и бази за бойно осигуряване, поддръжка и подготовка, като ще бъде отчетено освобождаването от излишно въоръжение, техника и редуциране на личния състав след реализиране на основните инвестиционни проекти за ВВС.
2.4. Военноморски сили.
Военноморските сили (ВМС) защитават интересите на Република България в морските пространства, гарантират нейния морски суверенитет и подготвят формирования за участие в подкрепа на международния мир и сигурност и за оказване помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи. За изпълнението на задачите, произтичащи от трите мисии на въоръжените сили, ВМС поддържат и развиват отбранителни способности, както следва:
По мисия „Отбрана” - за развръщане и интегриране с формированията на НАТО и ЕС в определени срокове; водене на бойни действия срещу въздушен, надводен и подводен противник; поразяване на брегови цели; водене на минна война; използване на специални сили; водене на електронна война; ескорт на търговски и военни кораби; контрол на корабоплаването; провеждане на бойно търсене и спасяване, включително с палубно базирана
16
морска авиация; изграждане на опозната картина на обстановката и устойчиво, непрекъснато, скрито и оперативно управление на силите при самостоятелни и съвместни операции.
По мисия „Подкрепа на международния мир и сигурност” – за участие в съвместни многонационални операции по борба с тероризма, предотвратяване на незаконен трафик на хора, стоки и оръжия по море и участие в ембаргови, хуманитарни, евакуационни и спасителни операции.
По мисия „Принос към националната сигурност в мирно време” - взаимодействие с други ведомства, правителствени и неправителствени международни организации; контрол на корабоплаването; оказване на помощ на населението при бедствия и аварии, защита на важни стратегически обекти и морската критична инфраструктура, участие в търсене и спасяване на хора на море, хуманитарни и евакуационни операции, принос в борбата с организираната престъпност и трафика на наркотици, хора и оръжия.
Развитието на способностите на ВМС изисква изграждане на мирновременна структура на ВМС, която да е максимално близка до бойната, като се запази принципът „корабите от един дивизион/отряд да са от един и същ род сили на ВМС”.
Организационната структура на ВМС към 2020 г. ще включва Командване на ВМС, флотилия бойни и спомагателни кораби, два пункта за базиране, брегови ракетно-артилерийски дивизион и формирования за бойно осигуряване и поддръжка.
За развитието на способностите на ВМС е необходимо да се създадат условия за стартиране на основните инвестиционни проекти – „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб“ и „Модернизация на фрегати клас E-71“. С реализацията на проектите ще се подобрят значително способностите за водене на бойни действия срещу надводен, подводен и въздушен противник, контрол на корабоплаването и борбата с асиметрични заплахи на море.
Наред с развитието на бойните кораби е необходимо да се придобие съвременна система за командване и управление, да се подобрят способностите за водене на минна война, провеждането на специални операции, както и придобиване на буксири и минни заградители за ВМС.
2.5. Стационарна комуникационно-информационна система.
Стационарната комуникационно-информационна система (СКИС) е предназначена да осигури устойчива комуникационна и информационна поддръжка на системата за командване и управление при изпълнение пълния спектър от мисии и задачи на въоръжените сили на Република България.
Стационарната комуникационно-информационна система е основен доставчик на комуникационни и информационни услуги за видовете въоръжени сили и Съвместното командване на силите и поддържа способности за комуникационна и информационна поддръжка и
17
информационна сигурност в съответствие с изпълнение на задачите, произтичащи от мисиите на ВС.
Необходимостта от изграждане на способности за киберзащита на системата за командване и управление налага извършване на организационно-щатни промени на СКИС, като се създаде структура за киберзащита.
2.6. Бригада специални сили.
Бригада специални сили (БрСпС) се състои от специално формирани, организирани, подготвени и оборудвани формирования, използващи способи и методи, различни от тези на конвенционалните сили. Бригада специални сили е предназначена за провеждане на специални операции в изпълнение на определени стратегически и ясно дефинирани оперативни цели. Бригада специални сили поддържа способности, които допълват съществуващите способности на въоръжените сили, с ефективен инструмент за реагиране на асиметрични и хибридни заплахи и допринасят за повишаване общите военни способности, за гарантиране на националната сигурност и отбрана на страната и пълноценно участие в системата на колективна сигурност на НАТО и ЕС.
2.7. Структури на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Служба „Военна информация“.
Служба „Военна информация” (СВИ) осигурява ранно откриване и предупреждаване за рисковете и заплахите за сигурността на Република България и стратегическа разузнавателна информация за държавното и военното ръководство, българските контингенти зад граница, НАТО, ЕС и партньорските служби.
Служба „Военна информация” поддържа, изгражда и развива способности в област „Информационно осигуряване“, свързани с добиване и предоставяне на държавното и военното ръководство на своевременна и достоверна информация, допринасяща за вземане на политически и управленски решения в областта на сигурността и отбраната на страната, в съответствие с изпълнение на задачите, произтичащи от мисиите на Въоръжените сили.
Важен акцент в дейността на СВИ е изготвянето на обзорни аналитични материали по глобални и регионални проблеми, както и на разузнавателни експертизи в процесите на отбранително и оперативно планиране.
През периода до 2020 г. организационното изграждане и функционирането на СВИ ще се извършва в съответствие с приетия Закон за военното разузнаване и предстоящите за разработка и приемане Правилник за устройството и дейността на служба „Военна информация“ и другите подзаконови актове.
Целта на реорганизацията и модернизацията на СВИ ще бъде развитие на съществуващите и придобиване на нови способности за стратегическо разузнаване, обработка и анализ на разузнавателната информация, бързо и
18
гъвкаво пренасочване на разузнавателните и аналитичните ресурси при кризисни ситуации, ефективно взаимодействие с разузнавателните структури на НАТО и ЕС, разузнавателните органи на страните - членки на НАТО и ЕС, и партньорските служби, създаване на качествени разузнавателни информационни продукти и своевременното им предоставяне, интегриране и оптимално използване на ресурсите и ефективно управление на дейността.
Служба „Военна полиция“.
Служба „Военна полиция“ (СВП) поддържа и развива способности за изпълнение на задачи, произтичащи от мисиите на ВС и Закона за военната полиция.
Преструктурирането на службата ще е обвързвано с възлагане на допълнителни задачи по охрана на стратегически обекти на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и съвместните съоръжения, гарантиране на сигурността на чуждестранни военни формирования при подготовка на територията на страната и др.
Военно-географска служба.
Военно-географската служба (ВГС) поддържа и развива способности за осигуряване на географска информация/продукти (карти, схеми, анализи на терена, цифрова информация за местността и др.) на ВС и държавни ведомства и организации.
Настоящата структура и състав на ВГС не позволява развитието на способностите за поддържане на геодезическия и картографския фонд; въвеждане в експлоатация на системата за предоставяне на публичен достъп до пространствените данни на МО и поддържането на нейния жизнения цикъл; производство, поддържане, осигуряване и защита на интегритета на цифрови географски данни. Необходими са висококвалифицирани кадри, способни да изпълняват задачи в областта на геодезията, картографията, фотограметрията и полиграфията.
Във връзка с това се планират организационно-щатни промени във ВГС, като на базата на съществуващи звена се създаде нова структура, която да запази съществуващите и да развие нови способности, свързани с поддържане на геодезически и картографски фонд и осигуряване на публичен достъп до пространствените данни на Министерството на отбраната (ВГС) чрез WEB-базирана информационна система.
Национална гвардейска част.
Националната гвардейска част (НГЧ) поддържа и развива способности за изпълнение на специфични задачи, като:
- организиране и провеждане на държавния церемониал;
19
- представителна и протоколна дейност на президента на Република България, председателя на Народното събрание, министър-председателя, министъра на отбраната и началника на отбраната;
- осигуряване на мероприятия с национално значение на други министерства.
Настоящата организационна структура на НГЧ осигурява поддържането и развитието на способностите за тяхното изпълнение.
Военномедицинска академия.
Военномедицинска академия (ВМА) е съвременен лечебно-диагностичен, научен и учебен център, чиято мисия е да опазва и възстановява здравето на военнослужещите и цивилните служители от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и да оказва помощ на националното здравеопазване.
Развитието на способностите на ВМА ще осигури изпълнение на задачите, произтичащи от мисиите на ВС и Закона за лечебните заведения, и на поетите ангажименти в областта на медицинското осигуряване съгласно „Цели за способности 2013“.
С цел подготовка на медицински кадри за нуждите на въоръжените сили се планира създаването на Център за професионално обучение, който последователно ще прерасне във Военномедицински колеж и Военномедицински факултет в рамките на Военномедицинска академия.
Тези организационно-щатни промени са насочени освен към развитие на способностите, но и към увеличаване на приходите на ВМА.
Централно военно окръжие.
Централното военно окръжие поддържа и изгражда способности за организиране комплектоването на въоръжените сили с личен състав и техника резерв в мирно и военно време, подготовка и обучение на български граждани в курсове за начална и/или специална военна подготовка и социална адаптация на освободените от военна служба военнослужещи.
Централен артилерийски технически изпитателен полигон.
Централният артилерийски технически изпитателен полигон (ЦАТИП) поддържа и развива способности за изпълнение на задачи, свързани с прецизни измервания, анализ, оценка, полигонни и лабораторни изпитвания на въоръжение и боеприпаси, издава заключения, препоръки и сертификати за качеството и годността на изпитваното изделие.
Настоящата организационна структура на ЦАТИП осигурява поддържането и развитието на способностите за тяхното изпълнение.
20
Комендантство.
Комендантство - МО, е структура на пряко подчинение на министъра на отбраната и военно формирование от въоръжените сили, което осигурява ангажиментите на Министерството на отбраната по българското участие в Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способности на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия и в Щабния елемент за интегриране на сили на НАТО (NATO Force Integration Unit (NFIU); поддържа куриерските връзки за доставки и разпределя криптографски средства и материали на НАТО за Република България; администрира и поддържа функционирането на автоматизираната информационна система „Документооборот“ за класифицирана информация и извършва специално изтриване на материални носители за запис на класифицирана информация; извършва обучение на служителите от въоръжените сили с възложени функции в областта на защитата на информацията; организира дейностите по планиране на потребностите от движими вещи и осъществява материално-техническото осигуряване на дейността на Министерството на отбраната; планира и осъществява транспортното осигуряване; организира храненето, библиотечното обслужване и размножаването на документи за нуждите на служителите от Министерството на отбраната и Комендантство - МО; извършва комунално-битовите и санитарно-хигиенните дейности, осигурява пожарната безопасност; заявява текущите строително-ремонтни работи и поддържа помещенията в сградите на Министерството на отбраната на ул. „Дякон Игнатий" № 3 и на ул. „Иван Вазов" № 12.
Военната академия „Г. С. Раковски”, Националният военен университет „В. Левски” и Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” са висши военни училища, които изпълняват дейности по:
- обучение за придобиване на висше образование по акредитирани професионални направления;
- обучение на специалисти с висше образование за следдипломна квалификация;
- професионално обучение на военнослужещи със средно образование;
- извършване на научноизследователска работа;
- обучение в областта на сигурността и отбраната на страната, свързани с други задачи, възложени от министъра на отбраната.
Организационната структура на военно-образователната система ще се запази, като ще се изработят механизми за оценка на образователните способности и проекти за тяхното развитие, както и на възможността за придобиване на комплексно авиационно образование.
21
III. Ръководство, командване и управление.
1. Ръководство.
Ръководството на въоръжените сили е дейност и отговорност на политическото и военнополитическото ръководство на страната и се изразява в способността, правото и задължението им за създаване, поддържане и усъвършенствуване на нормативната база за развитието и функционирането на въоръжените сили, определяне на ресурсите за отбрана (човешки, материални и финансови), решаване кога, къде и как ще се използват въоръжените сили.
2. Командване и управление.
Системата за командване и управление позволява на командирите/началниците и техните щабове да изпълняват задачите, произтичащи от мисиите на въоръжените сили.
Нивата на командване и управление представляват съвкупност от управленски звена, които имат едно и също място в йерархичния строеж на управленската структура.
Обособени са три нива на командване и управление на въоръжените сили: стратегическо, оперативно и тактическо.
Стратегическото ниво на командване и управление включва Президента на републиката, министъра на отбраната и началника на отбраната, подпомагани от щаб на отбраната и обща и специализирана администрация на Министерството на отбраната.
Стратегическото ниво е отговорно за изпълнението на задачите на въоръжените сили, произтичащи от определените мисии.
Оперативното ниво на командване и управление включва командващия на Съвместното командване на силите, командващите/командирите на Сухопътни войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили, подпомагани от техните щабове.
Оперативното ниво на командване и управление е отговорно за планирането и провеждането на операции на територията на страната и извън нея в определени пространствени, времеви и ресурсни рамки за постигането на стратегическите цели. Това равнище осъществява връзката между тактическото и стратегическото ниво.
Командващият на Съвместното командване на силите осъществява командването на пряко подчинените му военни формирования, както и оперативното командване и управление на придадените му военни формирования от видовете въоръжени сили при провеждането на съвместни операции.
Командващите/командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили осъществяват командването и управлението на подчинените им военни формирования. При провеждане на самостоятелни операции командващите/командирите на видовете въоръжени сили командват и управляват подчинените им тактически формирования. При
22
съвместни операции те формират щабни елементи на сухопътния, военновъздушния и военноморския компонент за управление на участващите в съвместната операция сили и средства.
Командващият на Съвместното командване на силите и командващите/командирите на Сухопътните войски, Военновъздушните сили и Военноморските сили са непосредствено подчинени на Началника на отбраната.
Тактическото ниво на командване и управление включва командирите (началниците), подпомагани от техните щабове, които осъществяват тактическо командване и управление на подчинените им военни формирования, които са:
- от състава на Съвместното командване на силите;
- от състава на видовете въоръжените сили;
- бригада „Специални сили“;
- стационарна КИС;
- от структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Тактическото ниво на командване и управление на въоръжените сили е отговорно за провеждането на бойни, поддържащи и осигуряващи действия от подразделенията за изпълнение на поставените им задачи.
Командирите на стационарната КИС и БрСпС са непосредствено подчинени на Началника на отбраната.
3. Командна структура и командна верига на въоръжените сили.
Командната структура на въоръжените сили представлява съвкупност от структурни елементи, образуващи йерархия. Тя определя разделение на правомощията в процеса на функциониране на системата за командване и управление и се изразява във формалните и неформални връзки и отношения между нивата и звената на управление в тяхното единство и подчиненост.
Командната структура на въоръжените сили включва Министерството на отбраната, Съвместното командване на силите, командванията на: Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, военните формирования на пряко подчинение на Началника на отбраната и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната.
Командната верига на въоръжените сили е съставна част на системата за командване и управление, която показва последователност или ред на подчиненост от най-старшия до най-младшия командир/началник, посредством която се осъществява командването и управлението, при спазване принципите на организационна подчиненост, интегриране, единоначалие и йерархия в правомощията на командирите и началниците.
23
IV. Численост на въоръжените сили и разпределение на личния състав по структури на силите.
Въоръжените сили ще поддържат обща численост не по-малко от 37 000 и не повече от 40 000. В резултат на дълбоките реформи в системата за отбрана и съкращенията на личен състав, извършени през годините, към 2015 г. числеността на въоръжените сили е достигнала критично ниво, под което ще е невъзможно да бъдат изпълнявани някои от основните задачи. Неизпълнението на инвестиционните планове за модернизация и забавеният темп на освобождаване от излишни имоти, имущества, въоръжения, техника и боеприпаси не позволяват по-нататъшно съкращение на личния състав без загуба на съществени отбранителни способности.
Чрез модернизация и придобиване на нови платформи въоръжение и техника, както и при освобождаване от излишъци (материални ресурси, инфраструктура и др.) числеността на въоръжените сили поетапно ще се намалява от горния праг до не по-малко от 37 000 души. По този начин ще се намаляват разходите за издръжка на личен състав, а чрез създадени нови правни механизми ще се гарантира, че намаляваните разходи за личен състав ще бъдат реинвестирани в отбраната – за модернизация и бойна подготовка.
Бързо променящата се среда за сигурност и редуцирането на личния състав на въоръжените сили, както и ограничените финансови ресурси за отбрана породиха необходимостта от надграждане и развитие на визията за доброволен резерв на военните формирования. С оглед подобряване функционирането на доброволния резерв се предвижда да се направи анализ на разкритите длъжности и при необходимост да се преразпределят между военните формирования. Предвижда се създаване на отделни структурни звена от доброволния резерв в длъжностните разписания на военните формирования, в състав от отделения, взводове и роти, които ще отговарят за дейности, свързани с подпомагане и осигуряване изпълнението на задачите на военните формирования. От друга страна, се поражда необходимост от увеличаване на мобилизационните способности на въоръжените сили и в тази насока се предвижда доброволният резерв да се явява ядро за сформиране на военновременните формирования. Числеността на доброволния резерв на въоръжените сили на Република България до 2020 г. ще бъде до 3000 резервисти.
Към 31 декември 2018 г. съотношението на личния състав за мирно време, без доброволния резерв, по категории военнослужещи и цивилни служители ще бъде, както следва:
военнослужещи/цивилни служители - 78 на сто/22 на сто;
категориите военнослужещи - офицери/офицерски кандидати/сер-жанти/войници – 23 на сто/2 на сто/28 на сто/47 на сто;
24
офицерите със звания - полковник/подполковник/майор/младши офицерски звания – 7 на сто/13 на сто/20 на сто/60 на сто2.
Относителният дял на числеността на Българската армия е, както следва:
Съвместно командване на силите – 10,7 на сто от личния състав на Българската армия;
Сухопътни войски – 46,2 на сто от личния състав на Българската армия;
Военновъздушни сили – 23,1 на сто от личния състав на Българската армия;
Военноморските сили – 12,2 на сто от личния състав на Българската армия;
Структури на пряко подчинение на началника на отбраната – 7,8 на сто от личния състав на Българската армия.
Правата и задълженията на гражданите и на органите за ръководство на резерва на въоръжените сили, обществените отношения, свързани с резерва на въоръжените сили, службата в него и на военния отчет на гражданите са уредени в Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
За военно време въоръжените сили ще се допълват с военни формирования и структури съгласно решение на Народното събрание за определяне на военни формирования и структури за допълване на въоръжените сили във военно време и за определяне числеността на запаса от 25 октомври 2013 г. (ДВ, бр. 96 от 2013 г.). Военновременните формирования се комплектуват със запасни и техника-запас съгласно Закона за резерва на въоръжените сили на Република България.
V. Комплектуване с основно въоръжение и бойна техника.
Комплектуването на въоръжените сили с основно въоръжение и бойна техника е съгласно таблицата.
ТАБЛИЦА
за комплектуване на въоръжените сили с основно въоръжение и техника
Основно въоръжение и техника
към 31 декември 2020 г.
Съвместно командване на силите
бойни бронирани машини
7
2 В съотношенията на офицерите по звания не се включват военнослужещите от служба „Военна информация“, служба „Военна полиция“, военните академии и висшите военни училища.
25
Основно въоръжение и техника
към 31 декември 2020 г.
Сухопътни войски
танкове
90
бойни бронирани машини
404
артилерийски системи над 100 мм
190
Военновъздушни сили
бойни самолети
29
транспортни самолети
8
учебни самолети
17
бойни вертолети
6
транспортни вертолети
18
учебни вертолети
6
зенитноракетни комплекси
17
радиолокационни системи
20
безпилотна летателна система (БЛС) *
1
Военноморски сили
бойни кораби
7
кораби за бойна поддръжка
10
спомагателни кораби
6
плаващи средства и съоръжения
18
вертолети
3
Висше военноморско училище "Н. Й. Вапцаров"
спомагателни кораби
1
Национален военен университет „Васил Левски”
танкове
12
бойни бронирани машини
24
артилерийски системи над 100 мм
32
* Една безпилотна летателна система (БЛС), включваща 4 безпилотни летателни апарата (БЛА).
VI. Логистично осигуряване.
Логистиката на въоръжените сили ще се развива като комплексна дейност за изграждане на физическия компонент на въоръжените сили на базата на достиженията на науката и технологиите с цел гарантиране на осигуряването на войските и силите с необходимите средства и обслужващи дейности за подготовката и провеждането на операциите, както и за дейностите в мирно време. Логистиката ще бъде компонентът, който свързва възможностите на националната икономика с потребностите на въоръжените сили.
26
Логистичното осигуряване на въоръжените сили ще се извършва чрез оптимално съчетаване на ресурсните възможности на националната икономика с формите на многонационалната логистична поддръжка. Ще се използват по-активно възможностите на агенциите на НАТО и възможностите, свързани с участие в програми, проекти и инициативи на Алианса и ЕС, както и със съюзници в двустранен или многостранен формат.
Ограничените финансови ресурси за отбрана и съвместният характер на бъдещите операции насочват усилията към изграждане на фокусирана логистика във въоръжените сили със способност за осигуряване на военните формирования с необходимото въоръжение, техника и материални ресурси в точното място и време и в необходимото количество за изпълнение на възложените им задачи.
Приоритетно ще се развиват логистични способности свързани с:
- поддържането на необходимите запаси от материални ресурси, тяхното разпределение и доставка;
- поддръжка и ремонт на основното въоръжение и техника;
- придвижване и транспортиране;
- осигуряване на военната инфраструктура;
- повишаване на мобилността на декларираните формирования и осигуряване на навременна и ефективна логистична поддръжка в хода на операцията;
- оказване на военна помощ при поддръжка от Република България като страна домакин на съюзнически сили и организации;
- модернизиране на съществуващите медицински структури, оптимизиране взаимодействието между тях и управлението на системата за военномедицинско осигуряване на въоръжените сили.
В съответствие с обособените нива за ръководство, командване и управление на въоръжените сили, логистичната система се изгражда на трите нива - стратегическо, оперативно и тактическо.
Основен орган за управление на логистичното осигуряване на стратегическо ниво е дирекция „Логистика” в Щаба на отбраната. Дирекцията е орган за изготвяне на военно-експертни оценки в областта на логистиката. Дирекцията подпомага министъра на отбраната при формиране на политиката по логистичното осигуряване на въоръжените сили и планира логистичното осигуряване на въоръжените сили в рамките на процесите на предварителното планиране и планирането в отговор на кризи на стратегическо ниво.
Управлението на логистичното осигуряване в Българската армия на оперативно ниво се осъществява от отдели „Логистика” от състава на Съвместното командване на силите и командванията на видовете въоръжени сили. Отделите „Логистика“ в СКС, СВ, ВВС и ВМС подпомагат дейността на командващия на СКС и командващите/командирите на видовете въоръжени сили в планирането, организирането и управлението на всички дейности, свързани с логистичното осигуряване на подчинените им военни формирования.
27
На тактическо ниво в непосредствено подчинение на командващия на СКС и командващите/командирите на СВ, ВВС и ВМС се изграждат логистични формирования със способности, осигуряващи изпълнението на техните функции и задачи. Във военните формирования от СКС и видовете въоръжени сили се изграждат изпълнителски логистични органи и звена, съобразени със спецификата на изпълняваните функции и задачи от тези формирования.
Схемата на логистичната система на въоръжените сили е показана в приложение от плана.
Промените в средата за сигурност и нарасналите изисквания на алианса към Република България за предоставяне на поддръжка като страна домакин (ПСД) на съюзнически войски и сили налагат обособяване на нови структурни звена на стратегическо и оперативно ниво, които да координират своевременното и качественото изпълнение на дейностите по оказване на военна помощ като съставна част на ПСД, а на тактическо ниво да се поддържат и изграждат изпълнителски структури със способности, осигуряващи тези дейности.
След преструктуриране на запасите и освобождаването (реализиране или утилизация) от излишните материални ресурси на тактическо ниво ще бъдат извършени промени. Те ще засегнат най-вече бригада „Логистика“, която се реорганизира в периода 2016-2020 г. в резултат на освобождаване от излишни способности и разформиране на част от подчинените й бази. Сроковете за разформироване на военните формирования се съобразяват с реалното изпълнение на мероприятията по освобождаването им от излишните материалните ресурси.
Управлението на логистичната система ще се извършва чрез използване на автоматизирана информационна система за обмен на логистична информация и планиране на логистичното осигуряване. За осъществяване на дейностите по развитие, внедряване и ефективно функциониране на информационна система „Логистика на БА“ в СКС се изгражда щатно звено за изпълнение на функциите и задачите на офис на системата, пряко подчинено на командващия на СКС.
Ще продължи поддържането и развитието на необходимите медицински способности и структури за постигане на очакваното ниво на медицинско осигуряване на въоръжените сили.
За осъществяване на ефективно медицинско осигуряване на въоръжените сили е изградена единна система, която включва органи за планиране на медицинското осигуряване в щабовете на трите нива на системата за командване и управление на въоръжените сили и Военномедицинската академия. Силите и средствата за медицинското осигуряване се формират на смесен принцип – от състава на ВМА и във формированията от въоръжените сили.
Основните усилия за оптимизиране на медицинското осигуряване до 2020 г. сe насочват към създаване на нови диагностични, лечебни и
28
евакуационни възможности, както за територията на страната, така и при операции зад граница.
VII. Комуникационно и информационно осигуряване.
Комуникационно-информационна система на въоръжените сили осигурява поддържането на ефективно и надеждно функциониране на системата за командване и управление чрез своевременно доставяне на необходимата информация на точното място в целия спектър мисии и задачи на ВС. Съставена е от пунктове за управление на КИС, органи за управление на КИС и комуникационни и информационни мрежи.
За осигуряване на планираните ресурси за комуникационно-информационната поддръжка функционират структури на стратегическо, оперативно и тактическо ниво.
Структурата на КИС на стратегическо ниво носи отговорност за планиране и осигуряване на ресурсите за комуникационно-информационната поддръжка на системата за командване и управление на ВС. Тази структура определя политиките за изграждане и развитие на КИС, за предоставяне на услуги, за защита на информацията и за подготовка и обучение на кадри за нуждите на КИС.
На стратегическо ниво ще продължат да се поддържат в готовност и да се развиват КИС на стационарни пунктове за управление на Върховното главно командване. В тях се развръщат оперативни центрове от интегрираната комуникационно-информационна система за управление на страната и имат готовност за осигуряване на защитена свързаност и условия за работа на оперативните групи на органите за държавно военновременно управление.
Основните сили и средства са съсредоточени в стационарна КИС, подчинена на началника на отбраната и осигуряваща комуникационно–информационната поддръжка на системата за командване и управление на стратегическо ниво, както и привързването на пунктовете за управление на оперативно и тактическо ниво в районите за бойно използване.
Структурата на КИС на оперативно ниво планира и управлява комуникационно-информационната система при подготовката и в хода на съвместна операция.
На оперативно ниво основните сили и средства са съсредоточени в мобилната КИС, подчинена на командващия на Съвместното командване на силите и изпълняваща задачи в негов интерес.
На тактическо ниво основните сили и средства са съсредоточени във формирования по КИС, подчинени на командващите на видовете въоръжени сили и изпълняващи задачи в техен интерес.
Органите по КИС на структурите, пряко подчинени на министъра на отбраната, планират и изграждат КИС за изпълнение на основните задачи и при необходимост ползват ресурси от СКИС.
29
VIII. Образование, наука и обучение.
Военно-образователната система е изградена като централизирана подсистема на системата за подготовка на кадри за въоръжените сили за всички категории военнослужещи за стратегическите, оперативните и тактическите звена и разполага с необходимите инфраструктура, сграден фонд, академичен състав и учебно-материална и полигонна база.
Елементите на военно-образователната система са пряко подчинени на министъра на отбраната и включват:
Военна академия „Георги Стойков Раковски”;
Национален военен университет „Васил Левски”;
Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров”;
Институт по отбрана „Професор Цветан Лазаров“.
Военна академия „Г. С. Раковски”, Национален военен университет „В. Левски” и Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров” като основни елементи на военно-образователната система са акредитирани и оценени от Националната агенция за оценка и акредитация (НАОА), имат действащи системи за управление на качеството и отговарят на националните и на европейските изисквания за придобиване на висше образование. Същите поддържат и развиват специфични способности за изпълнение на следните дейности:
- обучение за придобиване на висше образование по акредитирани професионални направления;
- обучение на специалисти с висше образование за следдипломна квалификация;
- професионално обучение на военнослужещи със средно образование;
- за комплектоване на формированията за военно време с младши офицери се дава възможност на студентите, обучаващи се във висшите военни училища, да преминават военна подготовка и да придобиват професионална квалификация „Офицер от резерва“;
- извършване на научно-изследователска работа;
- обучение в областта на сигурността и отбраната на страната, свързани с други задачи, възложени от министъра на отбраната.
Институтът по отбрана „Проф. Цветан Лазаров” е научна организация за научни изследвания, научно-приложна дейност и научно-техническо осигуряване в интерес на отбраната на страната, като поддържа и изгражда способности за изпълнение на следните основни задачи:
- научноизследователски и научно-приложни опитно-конструкторски в областта на въоръжението, системите С4I, военната техника и военнотехническите имущества;
- подпомагане на интегрираните проектни екипи с участие в подготовката, научното съпровождане и цялостното изпълнение на програми и проекти в интерес на отбраната;
30
- лабораторни, функционални, приемни и полигонни изпитвания на въоръжението, системите С4I, военната техника и военнотехническите имущества, експертни оценки, анализи и предложения;
- дейности, обезпечаващи жизнения цикъл на отбранителни продукти – изготвяне на техническите изисквания, изпитвания и контролни измервания, осигуряване на качеството и осигуряване на летателната годност;
- контрол на качеството и сертифициране на военна и специална продукция, имущества и други продукти, както и на системи за управление на качеството в съответствие със стандартите и съюзните публикации на НАТО и Европейския съюз;
- стандартизация и защита на интелектуалната и индустриалната собственост на Министерството на отбраната.
Военната академия, висшите военни училища и Институтът по отбрана са уникални центрове за подготовка на кадри в областта на военното дело, националната сигурност, техническите и обществените науки. Обучаващите се във Военната академия и висшите военни училища студенти запълват свободния капацитет от обучаеми, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация, с което се осигуряват допълнителни приходи, покриване изискванията за учебна натовареност на преподавателския състав и относително се намаляват финансовите разходи за индивидуалната подготовка на военнослужещите.
С цел съобразяването с тенденциите за развитие на конкурентно способни специалности и участието в международни и национални научноизследователски и образователни проекти в правилниците за устройството и дейността на Военна академия „Г. С. Раковски“ и на висшите военни училища ще бъде предложено изменение и допълнение, което да регламентира възможността за разкриване на спомагателни щатове за цивилни служители до 20 на сто от числеността по основни длъжностни разписания, като финансовото осигуряване ще бъде за сметка на реализираните собствени приходи.
Не се налагат промени в организационната структура на военно-образователната система.
Усилията ще се насочат към регулиране на процеса и начините за осигуряване и придобиване от български граждани на военна подготовка на доброволен принцип. Обучението ще се извършва по единни програми в „Единния учебен център за начална военна подготовка”.
За подобряване системата по прием на кандидати за военна служба и за служба в доброволния резерв се предвижда всички български граждани желаещи да участват в конкурси, да са придобили начална военна подготовка.
Обучението по специална военна подготовка ще се извършва под ръководството на командирите на видовете въоръжени сили. На обучение по
31
специална военна подготовка ще преминават назначените с договор за военна служба или за служба в доброволния резерв, а на желаещите на доброволен принцип - по заявка на Централното военно окръжие.
Предвижда се в периода до 2020 г. да се предприемат действия за създаване на по-ефективен подход и осигуряване на стимули за желаещи да се обучават по военна подготовка на доброволен принцип.
IX. Дислокация и инфраструктура.
Организационните структури на въоръжените сили са дислоцирани във войскови райони, в които са разположени елементи на инфраструктурата за отбрана (сграден фонд, складове, работилници, гаражи, както и военни летища, пристанища, полигони, учебни центрове, стрелбища и т.н.), обслужващи ежедневната дейност и бойната подготовка на военните формирования. Общо елементите от основната инфраструктура включват разгъната застроена площ (РЗП) около 3 155 000 кв. м.
В хода на преструктурирането към края на 2020 г. войсковите райони ще бъдат намалени, което ще доведе до редуциране на площта на елементите на основната инфраструктура с около 50 550 кв. м, както и до икономии на финансови средства за поддръжка и ремонти.
Подчинените формирования на Съвместното командване на силите са дислоцирани в 42 войскови района.
Сухопътните войски са разположени в 17 гарнизона, в които са позиционирани 70 войскови района и 7 гарнизонни стола.
Наличната инфраструктура на Военновъздушните сили е разположена в 77 войскови района и в части от такива, от които 31 са основни, а в останалите са разположени съоръжения, осигуряващи войсковата дейност (близки и далечни приводни станции, свързочни възли, трафопостове, помпени станции).
Инфраструктурните съоръжения на Военноморските сили са дислоцирани в 42 войскови района: 21 от тях са от казармен тип, 6 – от складов тип, 2 – пристанища, 1 летище и 12 от друг тип.
Бригада специални сили е разположена в 5 войскови района.
Инфраструктурата за отбрана на другите структури (служба „Военна полиция“, служба „Военна информация“ и елементите на образователната система и учебните центрове) няма да претърпи съществени изменения по отношение на дислокация и РЗП на основната инфраструктура.
32
X. Поддържане на съществуващите и развитие на нови отбранителни способности.
За поддържане на модерни и боеспособни въоръжени сили и за реализиране на политиката в сферата на отбраната и сигурността в съответствие с процеса на отбранително планиране на НАТО и с процеса на развитие на отбранителни способности в ЕС ще се поддържа и развива ефективно и ефикасно планиране на отбраната, базирано на способности, целящо изграждане, развитие, поддръжка и използване на необходимите способности на въоръжените сили за изпълнение на задачите по отбрана на страната, изпълнение на задълженията на Република България в системата за колективна сигурност и отбрана, а също така и за принос към националната сигурност в мирно време.
В съответствие с нивото на национална амбиция ще се изграждат, развиват и поддържат балансирани способности на трите вида въоръжените сили за планиране и ефективно провеждане на операции с приоритет в областите бойна ефективност, информационно осигуряване, командване, управление и комуникация.
На базата на формулираните мисии и произтичащите от тях задачи, с цел определяне на необходимите способности на ВС са разработени и утвърдени сценарии за планиране. Същите са приоритизирани чрез Методика за приоритизиране на способности с дефицит. Националните военни способности са структурирани в „Каталог на способностите за развитие на ВС на Република България“ в съответствие с приетите в НАТО основни области, а именно:
Подготовка (Prepare);
Стратегическо развръщане (Project);
Бойна ефективност (Engage);
Поддръжка (Sustain);
Командване, управление и комуникации (Consult, Command & Control);
Защита и мобилност (Protect);
Информационно осигуряване (Inform).
Подготовка - изисква способности за повишаване на ефективността на въоръжените сили и на непосредствената подготовка преди участие в операции и включва: обучение и подготовка, провеждане на учения, планиране на операциите, разработване на концепции и доктрини, изучаване на поуки от практиката, експериментиране, стандартизация, придобиване, изследователска и развойна дейност, провеждане на преговори за статута на многонационалните формирования, изграждане на многонационален капацитет.
Ще продължи развитието на Центъра за изследване, изграждане и развитие на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия, катастрофи и аварии.
33
Ще продължи развитието на инициативата Connected Training Initiative и реализирането на проект с общо финансиране от НАТО за свързване на Съвместното съоръжение Учебен полигон „Ново село“ с полигоните в Хохенфелс и Графенвьор, Германия и тренировъчния център на НАТО Бидгошч (Полша).
Ще продължи разработването на единен план за подготовка с използването на Съвместните съоръжения на територията на Република България, включително с участието на трети страни от НАТО и страни партньори и преминаването от двустранни към многостранни учения, подготовки и тренировки.
Ще продължи нашето участие в инициативата на НАТО за Свързаност на силите, както и ще се търсят допълнителни възможности за развитие на способности на двустранна, многостранна основа и на основата на Концепцията за рамковата нация. Приоритет ще бъде присъединяване към групата от страни с рамкова нация Германия и към командването в Шчечин (Полша) като основно за Източна Европа.
Стратегическо развръщане - изисква способности за стратегическо развръщане в назначена зона за съвместни операции.
Ще продължи членството на страната ни в програмата на НАТО за Стратегически въздушен превоз С-17 и Многонационалния координационен център за превоз по море, с което ще бъдат изпълнени изискванията за способности за стратегическо развръщане в назначена зона за съвместни операции.
Бойна ефективност - изисква способности за ефективно бойно въздействие (пряко или непряко) върху противника посредством прилагането на физически или когнитивни ефекти чрез комбинация от съвместен маньовър и огнево поразяване, а когато е подходящо и чрез други оперативни способи, мерки и механизми за налагане на волята над противника.
За изпълнението на изискванията в тази областта съществен принос ще има придобиването на нова бойна бронирана машина, заедно със съответното оборудване, екипировката и подготовката на 3 батальонни бойни групи от състава на механизираните бригади; придобиването на нов тип основен боен самолет, заедно с осигурената за него интегрирана поддръжка ще има; придобиване на модулен патрулен кораб и модернизация на корабните платформи чрез оборудване с противокорабен комплекс, система за противовъздушна отбрана и торпедно въоръжение, трикоординатен радар, дистанционно пилотируем летателен апарат и бойна информационна система.
Поддръжка - изисква способности за планиране и провеждане на мероприятия с цел поддържане на боеспособността на войските и силите, включващи придвижване и транспорт, инженерно осигуряване, медицинско осигуряване, управление на доставките, поддръжката и обслужването на въоръжението, бойната техника и материалните средства.
Ще продължи участието ни в Многонационалното интегрирано логистично формирование на НАТО.
34
Командване, управление и комуникации - изисква способности, осигуряващи ефективно командване, управление и контрол на войските и силите за изпълнение на поставените задачи.
Ще се изграждат способностите в областта на комуникационно-информационните системи, системите за навигация и киберзащита. Приоритет ще бъде развитието на Центъра за наблюдение, анализ, реагиране и възстановяване на комуникационните и информационни системи в рамките на проект “Киберзащита” заедно с развитието на автоматизираната информационна система и адаптация на полевите системи за управление в рамките на федерираните мрежи за управление на мисиите (FMN) на НАТО.
Ще продължи развитието на инфраструктурата на Съвместните съоръжения, включително с използването на финансиране от общите фондове на НАТО. Приоритет ще бъдат изграждането, развитието и усъвършенстването на пътната инфраструктура, полигоните за маньовър, бойни стрелби и подготовка на механизирани, танкови и артилерийски подразделения, постоянен склад за съхранение на боеприпаси (за УП „Ново село“), летателните полета и съоръженията за обслужване и ремонт на авиационна техника (за летищата Безмер и Граф Игнатиево).
Защита и мобилност - изисква способности за защита на личен състав, съоръжения, техника, оборудване и дейности при заплахи от всякакво естество и във всякакви ситуации с цел осигуряване на свободата на действие и допринасяне към успеха на операцията.
С изпълнението на „Цели за способности 2013“ в областта на наземните средства за противовъздушна отбрана (ПВО), киберзащита и средства за противоминна борба ще бъдат изпълнени изискванията за защита на личния състав, съоръженията, техниката и дейностите от заплахи от всякакво естество. Подмяната на наземно базираните средства за ПВО ще се реализира чрез многонационални проекти на НАТО и ЕС в темп, зависещ от наличните средства.
Информационно осигуряване - изисква способности за информационно осигуряване и предоставяне на навременна, целесъобразна и точна разузнавателна информация.
Предвижда се нарастването на способностите в тази област да се постигне чрез модернизация на системите за наблюдение с придобиване на 4-6 трикоординатни радара.
Ще продължи участието на страната ни в инициативата на НАТО за Съюзно земно наблюдение. Изграждането на способности за съвместно разузнаване, системно наблюдение и непосредствено разузнаване ще допринесе за цялостно изпълнение на изискванията.
В дългосрочен план ще е необходимо да бъдат придобити ключови за съвременните операции способности за въздушно разузнаване и наблюдение, изграждане и поддържане на обща оперативна картина, комуникационно-информационна поддръжка, мобилна логистика, действия в градска среда,
35
нощем и при екстремни климатични условия и за защита на критична инфраструктура.
XI. Ресурсно осигуряване.
Съгласно приетата от Народното събрание Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 основен източник на финансиране на отбранителните способности на въоръжените сили е държавният бюджет и съответно бюджетът на Министерството на отбраната (МО).
Финансовото осигуряване на дейностите в Плана за развитие на въоръжените сили 2020 е съобразено с двата етапа на изпълнението на плана.
Първи етап
Финансовата макрорамка за изпълнение на първият етап от изграждането и развитието на въоръжените сили е съгласно Закона за държавния бюджет на Република България за 2016 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2016-2018 г. (Решение № 847 на Министерския съвет от 2015 г.).
Финансовите средства, определени за Министерството на отбраната, през първия етап са, както следва:
- 2016 г.
Бюджетът на МО за 2016 г. (в т.ч. средствата от централния бюджет и трансфера за държавните висши военни училища) е в размер 1 187 173 хил. лв., което представлява 1,35 на сто от БВП. Бюджетът позволява назначаване на военнослужещи за достигане на списъчния състав към 1 юли 2015 г. – приоритетно в декларираните военни формирования и стартиране на инвестиционни проекти, изискващи значителни финансови ресурси.
- 2017 г.
Определеният разходен таван за МО (в т.ч. средствата от централния бюджет и трансфера за държавните висши военни училища) е в размер 1 172 548 хил. лв., което представлява 1,28 на сто от БВП. За достигане на 1,35 на сто от БВП е необходимо увеличение на разходния таван на МО с 55 000 хил. лв., което ще позволи назначаване на 500 военнослужещи на вакантни длъжности, отразяване на планираното нарастване на минималната работна заплата, ускоряване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и осигуряване ниво на подготовка на декларираните формирования съгласно стандартите на НАТО.
Продължава изпълнението на инвестиционни проекти за придобиването на нов тип боен самолет, многофункционален модулен патрулен кораб и бойни бронирани колесни машини.
- 2018 г.
Определеният разходен таван за МО (в т.ч. средствата от централния бюджет и трансфера за държавните висши военни училища) е в размер 1 214 323 хил. лв., което представлява 1,28 на сто от БВП. За достигане на 1,35
36
на сто от БВП е необходимо увеличение на разходния таван на МО с 64 000 хил. лв., което ще позволи назначаване на 800 военнослужещи на вакантни длъжности за намаляване на некомплекта от личен състав, продължаване на процесите по утилизация на излишните бойни припаси и запазване нивото на подготовка на декларираните формирования съгласно стандартите на НАТО.
Продължава изпълнението на инвестиционни проекти за придобиване на нов тип боен самолет, многофункционален модулен патрулен кораб и бойни бронирани колесни машини.
Втори етап
През периода 2019-2020 г. се предвижда увеличение на бюджета на МО до ниво 1,5 на сто от БВП, което е използвано в планиращите допускания. В изпълнение на решенията от Срещата на високо равнище на НАТО в Уелс през 2014 г. се очаква до 2024 г. бюджетът на МО постепенно да достигне 2 на сто от БВП. Тези финансови ресурси позволяват планово попълване на вакантните длъжности до утвърдените длъжностни разписания (в т. ч. постоянния резерв) на определените структури.
В края на втория етап стремежът е съотношението на разходите за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи да достигне 60:20:20, което съответства на средните норми за страните от ЕС.
Нивото на капиталови разходи е 20 на сто от общите бюджетни разходи и позволява изпълнението на инвестиционни проекти, които са започнали през първия етап, и стартиране на други приоритетни инвестиционни проекти, включени в портфолиото от проекти. По този начин ще бъде намалена зависимостта на въоръжените сили от страни извън НАТО и ЕС.
В периода 2019-2020 г. разчетените финансови ресурси ще осигурят функционирането на въоръжените сили и изпълнението на определените им мисии и задачи, както и ще създадат възможности за провеждане на политика по доходите, провеждане на подготовка, продължаване процеса на модернизация и придобиване на ново въоръжение и техника.
Една от вероятните машини на пехотата ББМ /бойна бронирана машина / в БА. Това вече е по-сериозно от джипките. Piranha-3 – предложение от GDELS за българския проект за батальонни бойни групи (ББГ) Димитър Ставрев, сп. "Клуб ОРЪЖИЕ" Американската компания, чрез швейцарския си клон MOVAG, представя на „Хемус 2016“ като базово шаси за различните модификации заложени в очакваната техническа спецификация за нова колесна бойна машина на българските СВ платформата Piranha-3. Машината е представена с безекипажен купол на израелската компания Rafael с 30 mm оръдие и сдвоена 7,62 mm картечница. От модела има произведени над 5000 машини, които са на въоръжание в 17 държави. Машината е с модулен дизайн, като има създадени 40 модификации – БТР, БМП, за огнева подръжка, линейка, команден пост, носител на ПВО система, самоходна минохвъргачка, бойна-евакуационна машина (БРЕМ), машина за ЯХБЗ и други. Машината е амфибийна, като за движение по вода има 2 пропелера. Колесната формула е 8х8, като механик-водача може да избира коя двойка колела да завърти. В зависимост от избрания вариант варира общата височина на машината. Двигателят е Caterpillar C9 с мощност 400 к.с. С допълнителни модули броня може да се покрият и най-високите нива на балистична и минна защита. Вътрешния обем също е с модулен дизайн, като седалките са закрепени на специална релса, без да имат контакт с пода, с цел защита от мини и ИВУ. У машины "Пиранья III" передние две оси (управляемые) являются общими для всех вариантов, соединенными с разными карданными передачами. Спиральные пружины и торсионы машины "Пиранья II" вытеснены гидропневматической подвеской, которая обеспечивает более плавную езду и большие возможности использования полной массы. 1 - Схема компоновки гидропневматической подвески с регулируемой высотой семейства машин "Пиранья III", показывающая общие сдвоенные колесные оси впереди и карданную передачу переменной длины 2 - Модульная концепция семейства машин "Пиранья" предполагает одинаковость передних частей шасси, включая 1 и 2 оси с управляемыми колесами. Семейство машин 6Х6, 8Х8, 10Х10 строится на этой базе путем добавления необходимого количества осей. Благодаря этому заказчик определяет только требуемый объем и нагрузку, по которым и осуществляется выбор типа машины. Такой подход обеспечивает унификацию материально-технического обеспечения и обслуживания всех вариантов шасси. 3 - Семейство машин "Пиранья III" обеспечивает характеристики, необходимые для современной многоцелевой машины, которая хорошо подходит для выполнения практически всех боевых и «миротворческих» задач в любом месте мира в качестве либо хорошо защищенного бронетранспортера (БТР) либо платформы для целого ряда систем вооружения от башен с малокалиберным вооружением (БМП) до машин поддержки с 105-мм пушкой. Предлагаются пять разных вариантов силовой установки в диапазоне мощности от 260 до 331 кВТ (350-450 л.с.), включая двигатели 6V-53ТА фирмы "Детройт дизель", 6V183ТЕ22 фирмы "MTU", 6СТАА 8.3-Т350 фирмы "Камминз", DSJ9-48А фирмы "Скания" и 3126 фирмы "Катерпиллер", соединенные с трансмиссиями либо фирмы ZF (Ecomat 7НР 600), либо фирмы "Аллисон" (MD 3560Р/3066Р) с семью передачами вперед и одной-назад. Может также устанавливаться устройство регулировки клиренса с тремя установками высоты, обеспечивающее более легкий доступ для обслуживания и уменьшающее ограничения при транспортировке самолетом С-130 или по железной дороге. Эта возможность регулировки может использоваться тактически для увеличения углов возвышения и склонения вооружения или для занятия укрытия ниже башни. Амфибийные варианты имеют дополнительные лопасть балансировки, воздухозаборник двигателя и двойные гребные винты. В машине "Пиранья III" водитель и командир имеют сиденья, регулируемые в горизонтальной и вертикальной плоскостях. Когда водитель работает в положении "по-походному", рулевое колесо и педали также автоматически поднимаются Могут также устанавливаться антиблокировочная тормозная система (ABS), устройство управления диаметром поворота (ТСС) и система централизованной подкачки шин (CTIS). При полной массе 18,5 т и с нормальным давлением в шинах для движения по шоссе давление на грунт [среднее значение максимального давления (ММР)] машины "Пиранья III" составляет 400 кПА или 180 кПА при установке давления для движения вне дорог при использовании стандартных шин 1200 R20 (или примерно на 10% меньше при использовании шин 365/85 R20). Машина "Пиранья III", оснащенная двухместной башней с 25-мм пушкой, может погружаться и выгружаться из транспортного самолета С-130Н "Геркулес" при минимальной подготовке Толкование стратегической мобильности на западе обычно зависит от того, может ли или не может машина транспортироваться военно-транспортным самолетом С-130 "Геркулес". Существуют степени возможности перевозки самолетом "Геркулес" в зависимости от того, как быстро и в каком положении экипажа или оборудования должна размещаться машина на борту самолета. На эти параметры могут влиять частная модель и внутренняя пригонка самолета С-130, а также компоновка самой машины. Разные операторы устанавливают также разные пределы полезной нагрузки/дальности: 19 т обычно устанавливаются в качестве верхнего предела массы полезной нагрузки в случае США. Машина "Пиранья III" даже при оснащении тяжелой двухместной установкой вооружения, такой как башня Delco с 25-мм пушкой, обеспечивает горизонтальный способ погрузки и выгрузки. Предметы снабжения, такие как антенны и штырь вертлюга пулемета, снимаются, высота и ширина машины не превышают 2660 мм. Собственная масса машины "Пиранья" меняется в соответствии со спецификациями заказчика по защите. Машины "Пиранья II" и "Пиранья III" изготавливаются из броневых плит из высокопрочной стали, которые могут быть усилены дополнительными плитами из броневой стали или керамики. В случае машины "Пиранья II", базовой конструкции приписывается обеспечение круговой защиты от 7,62-мм бронебойных боеприпасов, от снарядных осколков и от противопехотных мин. Однако боевые действия показали, что эта машина выдерживала воздействие 5,3-кг заряда тротила, детонировавшего под колесом (экипажи канадских машин LAV II не получили ранений от мин в Сомали, где их машины, как сообщают, взрывали фугасные мины ТМ-46 в нескольких случаях). Защита Канадские машины имеют внутренний подбой брони плюс плитки легкой навесной керамической брони Foster-Miller (Foster-Miller Light Applique System Technique Armor), которые крепятся на лобовой части машины и бортах, обеспечивая защиту от 12,7-мм бронебойных боеприпасов. Машины "Пиранья II", производящиеся в настоящее время в Креузлингене для швейцарских сухопутных войск, имеют опорную арматуру для крепления дополнительной брони. Они обычно оснащены одноместной башней, вооруженной 12,7-мм пулеметом, но она может быть заменена более тяжелой башней с 30-мм пушкой фирмы Кuka или машина может оснащаться дополнительной стальной броней для обеспечения защиты от 14,5-мм бронебойных боеприпасов по фронтальному сектору. Установлен внутренний подбой для усиления защиты от осколков брони и кумулятивной струи. 1 - Машина "Пиранья II" швейцарских сухопутных войск, оснащенная башней с 30-мм пушкой фирмы Кuка. Обратите внимание на места крепления для дополнительной стальной брони на наклонной броне 2 - Полностью оснащенная машина LAV III, поставляемая фирмой DDGМC канадским вооруженным силам. На внешней поверхности видны комплект дополнительной брони фирмы Deisenroth, двухместная башня фирмы Delco со стабилизированной 25-мм пушкой М-242 и бортовым приемником системы предупреждения о лазерном облучении, установленным на крыше. Машина LAV III включает информационную систему с дисплеями для командира, наводчика и десанта, на которых могут быть представлены изображения с башенной ИК-системы переднего обзора, башенного прибора с зарядовой связью и прибора с зарядовой связью заднего обзора. Система регулирования высоты машины, как ожидают, будет модернизирована для ее гидропневматической подвески Машина "Пиранья III" разработана для обеспечения защиты от противотанковых (фугасных) мин в своем основном виде. Она имеет плиты корпуса и днища, дополненные внутренним подбоем для защиты от осколков брони, и отражающую плиту под "брюхом". Компоновка подвески, с помощью которой передние блоки прикрепляются к верхней части корпуса, также снижает, как утверждают, ускорение корпуса в случае детонации мины путем передачи импульса к верхней части машины (хотя воздействия той части взрывной волны, которая непосредственно ударяет корпус, вероятно, не будут ослаблены). Машина "Пиранья III" защищена от мин с 8-кг зарядом тротила, детонирующих под колесами, и 4,2-кг прыгающих мин, детонирующих под "брюхом". Внутри машины с колесной формулой 8х8 установлены также переделанные складные сиденья, подвешенные к крыше для обеспечения улучшенной защиты от мин. По сообщениям фирмы "Моваг", она недавно испытала новые дополнительные панели для пола машины "Пиранья III", способные защитить экипаж от 6-кг заряда тротила, детонирующего под центральной частью корпуса. Система регулирования высоты позволяет увеличивать клиренс при прохождении предполагаемых минных полей, а удлиненные стойки способствуют поглощению энергии. По общему мнению, датская машина "Пиранья III Н" с колесной формулой 8х8 имеет самый высокий уровень баллистической защиты из всех этих машин, производящихся в настоящее время, который основан на использовании комплекта композиционной керамической высокопрочной брони, разработанной датской фирмой Roulunds. Некоторое понятие о минимальных уровнях защиты, обеспечиваемых этой броней, можно получить по возможностям эквивалентной канадской машины LAV III, над которой фирмы "Моваг" и DDGMC работали в тесном сотрудничестве с германской фирмой IBD Deisenroth для удовлетворения требований канадских вооруженных сил по баллистической защите (испытания показали, что броня может защищать далеко не от каждого попадания 14,5-мм боеприпасов тяжелого пулемета КПВТ на реальных дистанциях боя). Согласно докладу, сделанному руководителем программы по машине LAV полковником П.М. Холт на четвертом европейском симпозиуме по боевым бронированным машинам, проведенном в военно-научном колледже Великобритании в феврале 1999 г., машина LAV III защищена (на неуточненных дальностях) по 600 лобовому сектору от ударов 30-мм бронебойными снарядами, по круговому сектору от 14,5-мм боеприпасов (в последствии выяснилось, что эти заявления излишне оптимистичны), на дальности 10 м от осколков 155-мм снарядов и от осколков противопехотных мин. Однако во внутреннем документе сухопутных войск, (ставшим известным прессе) от 1 марта 2002, подписанном полковником Дэвидом Огг, руководителем программы по IА\/ "Страйкер" в г. Уоррен, шт. Мичиган, говорится о проблемах с броней и об их влиянии на график выполнения программы. Этот документ одобрен генерал-лейтенантом Джоном Колдуэллом, заместителем помощника министра сухопутных войск по вопросам закупок систем оружия, тылового обеспечения и технологии. В документе говорится, что сухопутные войска воздерживаются от платежей производителю машины "Страйкер" - фирме GM GDLS Defense Group, Стерлинг Хейтс, шт. Мичиган, пока не будет решена проблема с броней. Стальной корпус толщиной толщиной 12,7 см и дополнительная броня, как предполагается, будут защищать от 14,5-мм и 7,62-мм бронебойных боеприпасов. Однако добавленная масса новой брони из керамики высокой плотности может представлять серьезную проблему, существуют пределы по увеличению массы до определенного уровня, когда машина начнет утопать в мягком грунте. Огневая мощь Кроме того, машина LAV III оснащена автоматической системой подавления пожара и взрыва, защищенными от лазерного излучения оптическими приборами, системой предупреждения о лазерном облучении, системой вентиляции плюс прибором обнаружения химических средств GID–3 и дозиметром AN/VDR-2 с их дисплеями. Фирма "Моваг" и ее заказчики устанавливали на машинах "Пиранья" I, II и III целый ряд пушечных и ракетных систем вооружения. Они охватывают системы от одноместной башни Helio FVT-800 c 12,7- и 7,62-мм пулеметами, выбранной ирландскими силами обороны для 34 БТР для перевозки личного состава "Пиранья III Н" с колесной формулой 8х8; двухместной башни Delco с 25-мм пушкой, установленной на машине LAV III, до 105-мм пушек с высокой начальной скоростью снарядов, устанавливаемых в трехместной башне TML-105 фирмы GIAT, испытанной на машине "Пиранья III" с колесной формулой 10х10, и башне низкого профиля (LPT) фирмы "Дженерал дайнэмикс" (машина огневой поддержки «мобильная пушечная система» для бригад промежуточных бронированных машин (IAV) «Страйкер», недавно принятая на вооружение в США) устанавливаемую на производимой фирмой DDGMC машине LAV III с колесной формулой 8х8. Эта машина также является кандидатом на удовлетворение требованиям канадских вооруженных сил к боевой бронированной машине (ACV). Еще одним возможным членом семейства машин IAV является легкая самоходная гаубица (LWSP) фирмы BAE Systems, которая сочетает качающуюся часть лафета 155-мм гаубицы ХМ-777 с шасси машины "Пиранья III" с колесной формулой 8х8. 1- Машина "Пиранья III" (10х10) прошла успешные испытания в качестве платформы для трехместной башни TML-105 фирмы GIAT Industries. 2 - Машина "Пиранья IV" (8х8) с установленным зенитным комплексом Skyranger. 4 - Машин "Пиранья II" с колесной формулой 8х8 оснащенная башней Cockerill с 90-мм пушкой LCTS 5 - Система вооружения БТР "Пиранья IIIН" (8х8), поставляемого фирмой "Моваг" датским сухопутным войскам, ограничивается башней с 12,7- мм пулеметом. Соответственно, больше полезной нагрузки передано броневой защите Димитър Ставрев, сп. "Клуб ОРЪЖИЕ" Американската компания, чрез швейцарския си клон MOVAG, представя на „Хемус 2016“ като базово шаси за различните модификации заложени в очакваната техническа спецификация за нова колесна бойна машина на българските СВ платформата Piranha-3. Машината е представена с безекипажен купол на израелската компания Rafael с 30 mm оръдие и сдвоена 7,62 mm картечница. От модела има произведени над 5000 машини, които са на въоръжание в 17 държави. Машината е с модулен дизайн, като има създадени 40 модификации – БТР, БМП, за огнева подръжка, линейка, команден пост, носител на ПВО система, самоходна минохвъргачка, бойна-евакуационна машина (БРЕМ), машина за ЯХБЗ и други. Машината е амфибийна, като за движение по вода има 2 пропелера. Колесната формула е 8х8, като механик-водача може да избира коя двойка колела да завърти. В зависимост от избрания вариант варира общата височина на машината. Двигателят е Caterpillar C9 с мощност 400 к.с. С допълнителни модули броня може да се покрият и най-високите нива на балистична и минна защита. Вътрешния обем също е с модулен дизайн, като седалките са закрепени на специална релса, без да имат контакт с пода, с цел защита от мини и ИВУ. - See more at: http://pan.bg/view_article-4-338896-Piranha-3-–-predlozhenie-ot-GDELS-za-bylgarskiya-proekt-za-bataljonni-bojni-grupi-BBG.html#sthash.uR4eoDqo.8MIwLKLX.dpuf
