Колегата български влах е изредил конкретни примери на вълните на етническо прочистване срещу ромъните от десния бряг на Дунав.
Депортацията на тутраканските власи барабар със свещениците е факт. Защо се стига до него е друг въпрос. Забраните да се служи на румънски във Видинско са също факт, което е пълън абсурд при положение, че диоцеза на БПЦ никога не е бил на древен ред сред местното население. Факт са и репресийте в този край след ПСВ, който макар и стихийни, си остават за нас власите и до ден днешен необясними,
Депортацията на тутраканските власи барабар със свещениците е факт.
Защо се стига до него е друг въпрос.
Забраните да се служи на румънски във Видинско са също факт, което е пълън абсурд при положение,
че диоцеза на БПЦ никога не е бил на древен ред сред местното население.
Факт са и репресийте в този крaй след ПСВ, който макар и стихийни, си остават за нас власите
и до ден днешен необясними,
http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=50870
LХХІІ заседание, събота, 27 юли 1902 г.
Запитване от Д-р К. Икономов за преместването на Тутраканския околийски началник, А. Лазаров, и за побългаряването на гр. Тутракан
Напр., до Освобождението гр. Тутракан е броял твърде малко число българско население.
По-нататък, след Освобождението, числото на българското население от ден на ден е почнало да расте и ежегодно се увеличава.
Обаче, както до Освобождението, така и след Освобождението, а също и сега, физиономията на тоя град си остава се влашка.
Правителствата, обаче, в България са се менявали, но не всички са се заинтересували за да поправят, за да предадат друга физиономия на този край.
За да бъда справедлив, трябва да призная обаче ... (Д. Петков: Ние казваме, че правителствата са се менявали, но правителствените в Тутракан не са се менявали. Това не се касае до Вас: Вие сте нов човек.)
За да отдам справедливост, дължен съм да призная, че само правителството на г. Радославова, и то, може би, благодарение на конфликта между България и Ромъния, някак си погледна по-сериозно работата.
Заинтересува се то и искаше да придаде българска физиономия на тоя град и оттогаз се даде потик на българизма. Действително, в Тутракан направени са някои постъпки за побългаряване.
Има 2 училища съградени, вземени са някои и други мерки, но градът както по-преди, така и сега остава с влашка физиономия; а това показва, че мерките, които са били прилагани, не са били достатъчно ефикасни.
Вярно е, че по целия Дунавски край имаме население влашко, обаче нийде това население не се запазва така, както в Тутракан.
Причината е другаде: ромънският елемент другаде е бил слаб и е можал да се асимилира в общата българска маса, когато в Тутракан този елемент е бил силен, остава си силен и българският елемент не може да влияе, а нашите правителства като не са се интересували да направят нещо, затова и до днешен ден физиономията остава влашка.
Ако в 25 години този град остава с чужда физиономия, причината е не само малкото число българи, които живеят и които не могат да надвият на ромънизма, но отчасти виновни са нашите правителства, които не са вземали никакви мерки. ???
Макар че и на всички нас да е известно какво е поведението на ромънското правителство и какъв е ромънският шовинизъм в Добружа; макар и да знаем какви претенции те имат за тия пространства: Варна — Русе и Силистра, казвам, че ако не беше конфликтът, ние и досега, може би, не щяхме така да си отворим очите, защото твърде малко се интересуваме от тия работи, благодарение на нашата толерантност.
Обаче, от конфликта насам ние си отворихме очите и видяхме, че този край в случай на война с Ромъния, този край е неблагонадежден, е опасен за България. (П. Каравелов:
Мене ми се струва, че е преувеличено.) За никого не е тайна, г-да, поведението на ромънското правителство в Добружа. В продължение на 25 години, откак смучи кръвта от тая плът от плътта ни, тая хубава страна е заприличала вече на едно мъртво тяло!
В туй същото време ние позволяваме отварянето на ромънски училища даже в столицата София.
Създаде в Тутракан едно училище, развива пропаганда и по тоя начин подготвя почва, а ние, въпреки всички притеснения и насилия, които правят в Добружа, ние стоим хладнокръвни и нищо не предприемаме.
(Някой от левицата: Имаме училища.) Тая година няма вече да имаме!
Нямам за цел, г-да представители, да обиждам мирното и трудолюбиво ромънско население, което още не е деморализирано в гр. Тутракан — защото в околията няма такива, а само в града, — това население, което не е надъхано още с идеите на ромънизма отвъд Дунава.
Ако говоря туй, говоря го и имам пред вид главно тая част от ромънското население, която е надъхана от ромънските идеи на отвъддунавските власи, които разпространяват тия идеи между отсамното ромънско население в града и спрямо които ако не вземем мерки един ден, целият град, цялото ромънско население ще бъде надъхано с тоя дух.
Всякога в Тутракан е имало фанатизирани власи, обаче откак ромънското училище се построи, оттогава и числото на тия тъй фанатизирани власи започна да расте и от ден на ден то повече и повече расте.
Вече там има цяла дружина, цяло общество, които имат за главна цел да разпространяват идеите на отвъддунавските власи, да ги държат в духовно единение.
Те си съставляват своя отделна община, поддържат си училище и съставляват настоятелства на техните училища, макар че са български подданици. (П. Драгулев: От дълго време ли е това?) От дълго време.
За тях официален език не съществува, влашки говорят навсякъде: в къщи, по улицата и в държавните учреждения.
Така беше и по-преди: в градския съвет отива човек ромънин, на влашки му говореха; по влашки се пееше и в българската църква, по влашки се разгласяваха с барабанчика новините.
И вместо да виждаме от ден на ден да тържествува официалния български език, ние това нещо в тоя край не забелязваме и стоим там в едно стабилно положение; прогрес не правим — положението си остава тъй, както е било преди години.
(К. Калчов: Защото нищо не ”работим,” затуй!)
При такова положение, мене ми се струва, правим добре, дето не вземаме някои мерки, толкоз повече като имаме пред вид това, което се върши в Добруджа.
Като дойде войската по време на конфликта и завари това положение на работите, безсъмнено, комендантът се намери в трудно положение и той беше принуден да вземе някакви мерки, за да види осигурено положението. Обаче, както казвам, понеже се бяха явили лица, власи фанатизирани, които заявиха тържествено, че ако "толкоз" имат българско, и него биха откъснали, човекът се видя принуден да вземе строги мерки, да наложи строг контрол на лодките, които постоянно циркулират по Дунава по риба и в същото време ходят в Ромъния, беше принуден да направи някои интернирания, беше принуден да прави обиски.
По тоя въпрос във Военното Министерство се съхранява цяла преписка.
Аз съжалявам, че г. Военният Министър го няма, на когото бях отправил едно питане, и ако стане нужно, ще разкрия, ще укажа на имена, на които са правени тези неща — ако потрябва и аз мога да кажа.
Д. Петков: Ще ги кажете, за да ги чуем.
К. Калчов: Ако има много дълго да говорите, г-н Икономов, да остане подир обяд да продължаваме.
Д-р К. Икономов: Има дълго да говоря.
Председателствующ Д. К. Попов: Заседанието се отлага за два часа.
(След обяд.)
Председателствующ Д. К. Попов: (Звъни.) Заседанието се продължава.
Г-н Д-р Икономов има думата да развие интерпелацията си.
Д-р К. Икономов: (От трибуната.) Аз продължавам, г-да народни представители.
При една евентуалност, как ще може да ни бъде ромънското население надежно, когато даже хората, които минават за интелигентни, които са възпитани и отхранени в България и минават за българи, в душата си са власи, и то даже такива много по-опасни, отколкото отвъддунавските власи.
Какво, напр., бихте казали вие за лица такива, които тържествено декларират в своите писма, че в жилите им тече влашка кръв, че са чисти власи, че за това са настоятели в ромънските училища и децата си възпитават на казионни средства в Ромъния?
Мене ми се струва, и безпорно е, че такива лица ние не можем да ги сматряме за цели българи.
Като имам пред вид тия неща, аз мисля, че дълг се налага на нашето правителство да направи нещо за асимилирането на тоя инороден елемент; но асимилиране не в смисъл на ромънския шовинизъм, а по начин, щото да накараме тези български подданици да чувствуват и да дишат като български граждани.
Затова казвам, като имах пред вид тия неща, аз отправих няколко запитвания до г. г. министрите. Първото ми и най-важното ми запитване е до г. Министра на Просвещението. За това аз подадох четири интерпелации, една от които е до г. Министра на Вътрешните Работи и го моля да ми отговори: първо, вярно ли е, че Тутраканският околийски началник Атанас Лазаров е преместен; второ, за в интереса на службата ли е преместен, или же из съображения, за да се угоди на двама депутати; трето, не мисли ли г. министърът, че с преместването на такива чиновници, които в един не с българска физиономия град са се поставили начело на борбата, отслабва българизъмът, и, четвърто, като министър на Вътрешните Работи мисли ли той да направи нещо за побългаряването на г. Тутракан и какво? (Д. Манчов: Добре ще направите, г-н Икономов, малко по-високо да говорите.) Не мога, г-н Манчов.
През месец априлий Негово Високопреосвещенство Доростолочервенският митрополит Василий е посетил гр. Тутракан и мисля, че по повод на неговото идване е станал малък инцидент, за който ще говоря, когато дойда да развивам интерпелацията си към г. Министра на Външните Работи и Изповеданията, а сега само ще се огранича да кажа, че по повод на тоя инцидент страстите между българизма и ромънизма са били толкова ожесточени, щото околийският началник в случая е искал да не даде место на един господин, който е подписал оскърбителна телеграма до Негово Високопреосвещенство Митрополит Василий, а той се готвеше да стане чиновник.
И той е казал: поне дотогава, докато съм аз тук, служба няма да има.
Та като е станало местене на началника, аз се страхувам да не би това местене да е в свръзка с тази история и, ако преместването на околийския началник е станало по ходатайството на двама мои другари, аз мисля, че не е направено добре, защото по тоя начин ослабваме българизма, който и тъй е слаб там.
Аз казах и от самото начало, че там борбата макар и да се води от българите доста енергично, но по своето количество като са твърде малко, те не могат да надделяват.
Ако се правят такива постъпки: да се местят чиновниците по искането на известни лица, само и само да се фаворизира ромънизъмът, безспорно, че българизъмът отслабва, а именно това трябва да се отбягва.
Третият пункт в моята интерпелация към г. Министра на Вътрешните Работи е това, което казах, че не мисли ли, че по тоя начин българизъмът отслабва.
Втората моя интерпелация, която аз считам за най-важна — една от най-важните, — тя е интерпелацията до г. Министра на Народното Просвещение, а именно: знае ли той, че в гр. Тутракан съществува едно ромънско училище, поддържано от ромънското правителство, което има за задача не само да просвещава, но и да ромънизирва мирното население в духа на отвъддунавските власи?
Пред мене се намира случайно брой 47 на в. "Народни Права", който случайно ми беше попаднал, и в него намерих нещо за да потвърдя това твърдение, че действително ромънското училище се поддържа от ромънското правителство — едно извлечение от ромънските вестници, в което се указва на кои училища какви суми се плащат.
От това изложение вие виждате, че на гр. Тутракан за ромънското училище ромънското правителство плаща 4.327 л. само за обдържане на персонала, понеже има друга сума от 50.000 л., които са разпределени за няколко училища.
С това искам да ви докажа, че действително училищата се поддържат от ромънското правителство, а не само от ромъните, които живеят в Тутракан, както някои искат да твърдят. Чл. 10 от закона за народното просвещение е много категоричен.
Той гласи: "Децата на българските подданици от разните християнски вероизповедания получават началното си образование на български език." Тоя член е много категоричен. Обаче, така ли се постъпва с тия ученици, които посещават това ромънско училище?
Безспорно е, че власите са православни както нас и би трябвало да посещават общите държавни училища, които държавата издържа. По съображения чисто политически, те си имат отделни училища и в техните училища, въпреки чл. 10, обучават децата си на своя език.
Действително, българският език се изучва, но той се изучава като предмет, и то толкова недостатъчно и от такива неспособни учители, щото те, учениците, абсолютно нищо от български език не знаят.
Но само този член ли е? Ако проследим закона по народното просвещение, ние ще видим цял ред членове: 189, 190, 191, 195, 196 и точката б от чл. 198, чл. чл. 200, 201, 211, които членове третират една материя за частните училища. Обаче, както ви казвам, от устройството на това училище, понеже българският език е останал на твърде заден план и той се преминава като предмет в твърде недостатъчно количество часове в седмицата, излиза, че това училище няма за цел да просвещава тия ромъни, ромънските деца в духа на българизма, а без съмнение в духа на ромънизма. Че това е така, аз ще подкрепя твърдението си с няколко факти.
Ромънското училище е център на ромънизма, дето се развива ромънизъмът, ромънската пропаганда.
Няколко лица са настоятели и такива фанатизирани, които и дума не дават да се чуе за българския език и за българизма.
Миналата година на 6 декемврий в това училище се събрали по един случай и в това училище са се държали речи за здравето на Ромънския крал, без да се упомене за здравето на Българския княз.
Както щете, но мен ми се струва, че това е малко недостолепно. От това аз вадя заключение, че това училище не служи само за просвещение, но служи повече за пропагандиране.
Този факт, който аз ви навеждам, че на 6 декемврий са се държали такива речи, които са игнорирали всичко българско, ми се струва, е достатъчен, за да ви докаже, че твърдението ми е вярно. Независимо от това, на никакво българско тържество там български флаг не се е вдигал; на никакви тържества, на никакви други случаи, когато българските ученици излизат и отиват с разни знамена на разни тържествени паради, каквито щете ги кажете, те никога не са излизали със своите деца.
При панахидата на покойния Кънчов, бившият Министър на Народното Просвещение, никой от ромънските ученици не се яви в църква, макар че турците доведоха децата си в християнския храм. 10 май, който е ден за възшествието на Ромънския крал на престола, в тяхното училище се празнува най-тържествено: то се окичва с ромънски флагове, а не с български.
От всичко това, което имах честта да ви представя, аз вярвам, че вие ще се съгласите, че това училище няма за цел само да разнася светлина, но то има за цел повече да пропагандира ромънизма.
Вторият пункт на моята интерпелация е: като има пред вид горното и като знае, от друга страна, г. Министърът на Народното Просвещение деятелността на ромънския шовинизъм в Добруджа, питам: какво мисли да направи с това училище?
Отначало заставяха нашите деца 6 часа да учат български език, сетне почнаха да увеличават тези часове, и в последно време имат претенцията от сутрин до обяд да се учат на ромънски, а през останалото време да се учат на български.
Третото ми запитване е до г. Министър-Президента. Пак в свръзка с този въпрос, аз запитах г. Министра на Изповеданията: знае ли той, че в гр. Тутракан от местни граждани, от български подданици съществува едно дружество, което има за цел да пропагандира чужди идеи.
Вторият пункт на запитването ми е: дали знае г. министърът, че тия фанатизирани власи искат наново да се въведе в българската черква служенето на ромънски език?
До конфликта, г-да народни представители, с Ромъния, в българската черква в Тутракан на едната страна се пееше на влашки език, на другата - на български; обаче, както казах, в самото начало тоя конфликт застави българизма, българският елемент, да се съживи малко и като се съживи благодарение на това, че имаше войска, че имаше кой да охранява това мнозинство, българите се възползуваха и отнеха туй право на власите да се пее на ромънски език в българската черква.
По понеже тия времена преминаха и духовете утихнаха, власите всячески искат въвеждането пак на ромънския език в българската черква.
Аз не зная вие как гледате на това, но аз никой път не бих се съгласил, в един български храм да се пее на влашки език, толкова повече че религията е една и че те са български граждани.
Опитвания за допускане пеене на ромънски език в българската черква са правени нееднократно.
Депутация се е явявала; имаше едно събрание в ромънското училище — а то е най-важното, защото там е центърът на ромънизма — имаше събрание и в това събрание вземат решение да отидат при Доростолочервенския митрополит Василий да искат да разреши това нещо.
Обаче след законодателните избори някои от фанатизираните власи взеха кураж и наново захванаха своите опитвания да пеят на влашки език в българската черква.
Митрополитът, като не удовлетвори тяхната просба, той дохожда на Гергьовден да служи служба в Тутракан — ми се струва, това е същият ден, в който ние празнувахме юбилея на Негово Блаженство Екзарха.
На такъв тържествен ден след свършването на службата в 11 1/2 часът излиза и си отива там, дето е бил на квартира.
Искала да му се представи една българска депутация, но понеже бил уморен, не я приел, казал им да отидат вечерта.
Явяват се няколко души власи и заявяват на митрополита, че те се събрали 200 души ромъни в ромънското училище и искат да отиде митрополитът да му говорят нещо.
Той им определил време кога ще отиде, като им казал, че не може да отиде в това време, защото е уморен. Вечерта, когато са били българите при него да го посетят и са се разотишли и когато се готвел да върне визитата на някои от големците, в това време явяват се някои от власите и искат да ги приеме; той им казва, че днес е тържествен ден, аз не мога да се занимавам с тези работи; но понеже те настоявали, той им казал: не мога сега, — утре.
На сутринта той чакал да дойдат да го посетят, но наместо да го посетят, получава телеграма: "ти вчера отказа да ни приемеш, но ние днес не желаем да се представим." Както щете, но това е едно докачение, едно оскърбление за един такъв духовен началник, какъвто е Негово Високопреосвещенство Доростолочервенският митрополит г. Василий. За тая дързост на тия фанатизирани власи българите са били известни.
Питам г. министра, ако има тия сведения, че действително фанатизираните власи в Тутракан правят опит да се възстанови това пеене в църквата, мисли ли да ги удовлетвори той?
И като знае за съществуването на тия дружества, които явно съществуват макар и от български граждани, мисли ли да направи нещо?
Четвъртото ми питане е до г. Военния Министър, с което го моля да ми отговори на два въпроса.
Първият въпрос е: вярно ли е, че по негово искане, или по искането на военните власти, са правени обиски във време на конфликта на някои лица?
Считам за нужно да отправя този въпрос на г. Военния Министър, защото в последно време някои лица, за да омаловажат значението на тия обиски, казват, че това било по партизанство, че това било не по искането на военните власти, защото е било необходимо да се интернират и да се правят обиски, а само затова, защото бил Радославовият режим.
Вторият пункт на моето питане към г. Военния Министър е: понеже той е един от знатоците на нашия край, лично е дохождал там и знае каква язва може да бъде този фанатизъм, у власите, питам го, не ще ли бъде хубаво да се изпрати една дружина на постоянно квартируване там?.
Последното му запитване е: (Чете.) "Като Министър на Вътрешните Работи мисли ли той да направи нещо за побългаряването на гр. Тутракан и какво?"
