Аспарух IYI

Това е ясно, но не се прави на балама. Аз казах "ксерокопие на датиран документ" а не да ми го предостявиш ти персонално като реален музеен експонат. Ето, както аз ти предостявих изображение на реалносъществуващ надпис върху камък, какво ви пречи и вие да предоставите изображения на документите за които се кълнете, че съществуват, твърдейки че етнонима българи е изписан преди създаването на кутригуро-оногуро-утигурския каганат на каган Курт Бат наречен по-късно Кубрат, тоест преди втората четвърт на седми век.

Явно спонсорираните по панславянска линия пасквили на руско-украинското мекере Йон Леу са ти станали настолно четиво. Продълдавай да сричаш неговите частушки със здраве. Бих ти препоръчал да се обърнеш за съвети към лингвист с твоето Haec Inscriptio..., за да не ставаш за смях по форумите.

Надписа е на гръцки език. Какво не ти харесва пак? Обърни се към лингвист да ти разясни нещата и не бързай да пишеш глупости. Колкото до молбата ми да ми бъде предоставено ксерокопие на документ датиран до или преди втората четвърт на 7 в. в който черно на бяло да е написан етноним bulgar (или съответната транскрипция на гръцки език). И Емил Живков се надуваше със своя Ziezi, но когато му поискахме да покаже ксерокопието на датиран документ от 5 и 6 в. не можа да даде никакви доказателства.

Ето, дори и по времето на възраждането на българизма след вековете на липса на идентичност когато искат да споменат какъв е езика винаги са уточнявали че е славяно-български, сиреч славянски използван от българи.

На езика на aспаруховите българи титлата е звучала фонетично приблизително така - OMOR-TAG YUVIGI KHAN. След налагането на клаузите на договора за капитулация наречен по-късно "дълбок мир" изконната българска ономастика е заменена при кръщението със славянска, изконния български език е заменен със славянски след 20 г. преходен период през който като официален е ползван гръцкия език.

Тогава остава единственото ефективно решение на този етап: 1. охлаждаане 2.претакане (за отделяне на утайката) и проблема е решен.

Издателството на "Отечествен фронт" е сред глашатаите на антитурската истерия насаждана умишлено по време на възродителния процес. Ти явно не правиш разлика между кюфте и лятифе.

Първо трябва да си сигурен какво съдържа материала използван за дестилиране - има ли билки и други добавки. Второ провери да няма добавяне на непречистена вода в дестилата.

Във Великоморавия при очертаващия се провал на мисията, на практика братята са невръзвращенци и в във Бизант не ги очаква нищо добро. В скоропостижната кончина на Константин приел набързо от папските епископи новото си име Кирил на смъртния одър, много е вероятно да има пръст Константинопол в лицето на патриарх Фотий.

АЗБУКАТА НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ Яко Апостолом единонравни и словенских стран учителите Кирилле и Методие Богомудрии, Владико всех молите, вся язика словенския утвердити в Православии и единомислии, умирити мир и спати души наша..

Въпрос (33): До сега, когато сме ходили на битка, вместо знаме носили сме конска опашка. Сега какво знаме трябва да носим? Отговор: Какво друго ще носите, ако не кръстът Господен. Въпрос (17): Дали сме съгрешили, гдето сме погубили главните предводители на бунтовниците, които бяха се възбунтували против християнството, заедно с децата им? Отговор: Съгрешили сте, особено в това, гдето сте избили невинни деца и въобще сте постъпили жестоко; но понеже това сте направили от ревност и от незнание, то, ако се покаете, ще Ви се прости. Въпрос: У нас има такъв обичай, щото господарят, преди да почне сражението, праща верен человек да прегледа оръжието, конете и всичко, що е нужно за бой, и, ако се случи у някого всичко това да не е в добър ред, тогава той бива наказван със смърт. Сега какво да правим? Отговор: Нашият съвет е да се обърнете от телесния поход към духовния и както сте преглеждали оръжията срещу видимите неприятели, тъй и сега да се преглежда духовното оръжие срещу невидимите врагове. Въпрос (86): Според нашите обичаи, когато се хване разбойник или престъпник и той не рачи доброволно да признае извършеното престъпление, тогава съдията го бие с тояга по главата и боде с железни шила по бедрата до тогава, до гдето признае; как да постъпваме сега? Отговор: Това не трябва да правите никак; признанието трябва да бъде доброволно. Въпрос (25): Според нашите обичаи, при нас всякога има стража по границите, и ако някой, бил той роб или свободен, побегне през граничните бразди, тогава стражарите го убиват. Какво мислите за това Вий, Папо? Отговор: Вижте в законите, какво трябва да правите в тоя случай; но както до сега сте убивали лесно всякого, тъй пък сега сте длъжни, колкото е възможно, да помилвате и да оставяте да живеят. Въпрос (49): Можем ли да дадем на жените си, както и преди, мираз: в злато, сребро, волове, коне и др.? Отговор: Можете. Въпрос (51): Могат ли да се държат две жени, а ако не може, то какво да правим с тия що имаме? Отговор: Тия, които имат две жени, трябва да останат с първата си жена и при това да се очистят с покаяние. Въпрос (13): Ние желаем да получим от Вас - Папата - граждански закони. Отговор: Нужните за това книги ний с драга водя бихме Ви пратили, ако имаше человек, който би ги разтълкувал. А книгите за гражданския закон, които сме предали на нашите посланици, не трябва да останат при Вас да не би някой да ги тълкува погрешно или да им изопачи нарочно съдържанието и смисъла. Въпрос (42): Когато нашият господар, според обичая, сяда да яде на стол, на маса (in sedili ad mesam), то с него никой не сяда, даже нито жена му, нито децата му, а ние сядаме по-далеч на малки столовци (in sellis) и ядем доле на подът. Какво да правим сега? Отговор: Тоя обичай не се касае до църковните дела, но не е добър обичай. Въпрос (59): Трябва ли да носим долни дрехи (гето femoralia - гащи, шалвари)? Отговор: Тоя въпрос не се касае до нас; но ако искате да се изравните с християните във всичките вънкашни ситници, то Ви казваме, че, според нашия обичай, тия дрехи носят мъжете, а не жените. А Вий работете както Ви е угодно. Въпрос (77): В гърците има обичай да врачуват, т.е. турят дървено парченце в затворена книга, па после я отворят; добро ли е? Отговор: Не е. Въпрос (6):Гърците казват, че в сряда и петък не трябва да се отива на баня (balneari); това истина ли е? Отговор: Не е. Можете. Въпрос (66): Гърците ни забраняват да влизаме в църква с платнена връзка, която носим на главите си. Така ли е? Отговор: Имат право. Въпрос (54): Гърците говорят, че е грешно да стоим в църква с нескръстени ръце; истина ли е? Отговор: Не е, това няма значение. Въпрос (55): Гърците ни забраняват да се причестяваме без пояс; това тъй ли е? Отговор: Това няма никакво значение. Въпрос (94): Гърците ни казват, че святото миро се прави у тях и разпраща се по всичката земля. Истина ли е? Отговор: Не е. Въпрос (41): Какво да се прави с ония, които продължават да принасят жертва на идолите и да им се кланят? Отговор: Трябва да се съветват, но не да ги принуждавате насилствено да преминат в християнство; не трябва да се мешате с тях.

Еми ти токущо отписа българската история до 863 г. Я прочети какво е отговорил Папа Николай I на запитването на българския владетел дали да продължат да носят конска опашка като знаме...

Аз не тълкувам. Споделям неопровержими факти. Българите са били народ храбър в бран, живял и воювал на коне. За знаме му служела конската опашка. Мъжете, особено тези от знатен род, си бръснели главите, като си оставяли единични кичури коса (чембас). Вярвали в бог Тангра, символизиращ небето и имали за жертвено животно кучето. Нещо невярно, грешно или лошо до тук?

Ти да не мислиш, че при българите владетелите яздели в една посока, а поданниците в друга? На единия браг на реката ако е с остригана глава и чембас, на другия бряг как ще е? Курт: ѯ лѣт дръжа. рѡд ему Дуло. а лѣт ему шегоръ вечемь. Безмеръ ~г. лѣт. а рѡд сему Дуло. а лѣт ему шегоръ вемь. сii ~е кнѧз. дръжаше кнѧженпе обону страну Дунаѧ. лѣтъ. ~ф. ~еi. остриженами главами. И потѡм прiиде на страну Дунаѧ. Исперих кнѧз тожде и доселѣ. Есперих кнѧз. ~ ѯа лѣт. рѡд Дуло. а лѣт ему верени алем. Тервен. -к~а. лѣто. рѡд ему Дуло. а лѣт ему текучитем. твирем. ~ки. лѣт. рѡд ему Дуло. а рѡд ему дваншехтем. Севаръ. ~еi. лѣт. рѡд ему Дуло. а лѣт ему тохалтом. Кормисошь. ~зi. лѣт. рѡд ему Вокиль. а лѣт ему шегоръ твиремь. Спи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Винех. ~з. лѣт. а рѡд ему Ѹкиль. а лѣтъ ему имаше Горалемь. Телець. ~г. лѣта. рѡд Ѹгаинь. а лѣт ему соморъ. алтемь. И спй иного рад. Ѹморъ. ~м. днпи. рѡд ему Ѹкиль а ему дилѡм тоутѡм.

И да не мислиш, че цял един народ ще обръсне главите си ей така, за идеята ако това е нямало етнокултурно религиозно свещенодействие равно по важност на днешното обрязване.

Не е Барин а алп Бури - син на Кубар - алп на победата и славата. И те съветвам мааалко да си оправиш ориентацията във времето, защото възхода и славата на Персия значително предхожда началото на грабителските славянски набези през Дунава през първата половина на 6 в.

Българските славяни казваш. А традициите на българските българи отделно ли са?

Ти наричаш Аспарух - основателя на Дунавска България ханотюрк? Браво! За твое сведение енонима "тюрки" е въведен в употреба през 18 в.

Така ли! Не било за конска опашка а за бръснатите глави? Вземи и прочети Именника на българските канове - там се споменава това, което търсиш.

Но ако разкопчае копчето на ризката или блузата и лъсне кръстчето - забранения в училище религиозен символ?

Не на нас тия твои номера маготине. Съобщение за наличие на конска опашка като свещено знаме на българите се намира в писмото на архонт Борис - Михаил до папа Николай I, в което се казва че, когато влизали в сражения българите носели като военно знаме конска опашка”.

Не се подигравай със тази стара българска традиция. Чембас (чаб) не е обикновено подстригване и бръснене, а свещен ритуал. Kан Ювиги Омуртаг е казал: Не унижавай Боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателство за това е, че ние, които им се кланяме, покорихме цялата ромейска земя.

Искам оригинала да покажете, а не пасквилите на фалшификатора Теодор Момзен. Това което ми показвате са препечатки от книги печатани през 19 в. Ръкописа от 6 в. дайте да видим.

Енодий никога не е споменавал в съчиненията си, речите и писмата си думата "българи". Навсякъде говори за хуни, гепиди и вандали. Обявявам награда от три хиляди евро на този, който открие и покаже някакъв писмен документ, удостоверяващ споменаване на етнонима bulgar (българи) писан преди средата на седми век. Magnus Felix Ennodius Panegyricus regi Theoderico 1 Illi, princeps venerabilis, in laudibus tuis perscribat professio, illum a praeconiis propositi repellat consideratio, quem a defensione tua aliquod subtraxit officium. refundat tibi generalitas rebus obligata sermonem, dum inaequalis vicissitudo conpensat laudibus, quod adepta est de sudore. armis tuis libertas obnoxia, quod solum potest, hilaritatem didicit adnuntiare praeconiis. tuum est, inclyte, devotioni, pretium dare, quam intellegis vires subditorum non posse transcendere. erit dispensationis sacrae de famulis aestimare quid exigas, in quibus agnoscis totum tibi militare quod praevalent. propriis maiestas tua oblationem litterariam dignetur altaribus, quia ne senescat claritudo oprum, advocanda sunt linguarum exercitia. quid egeris, ne vetustas sibi vindicet, obliget catena referentum; disciplinarum enim quietem vos tribuetis, per quas vobis continget aeternitas. nihil amplius caelestis dispensator arcani ab humanis poscit ingeniis, nisi ut intellegant, quo veniat auctore quod sapiunt. inter deo proximos agnovisse qui praestitit reddidisse est beneficium. quod descendit a superis, sola hymnorum licet mercede taxari. fabricator mundi ad potiora munera modulatis inde sacrario mundi pectoris laudatio debet principalis effluere, nec solum linguae nitorem postulat conmemoratio numinis tui bono adserenda conscientiae. in divinis obsequiis feriato ore peragit mens serena sacrificium; aetuum munitus claritate in aetherio cultu etiam mutus obsequitur. ergo et me titulus, qui obstare putabatur, invitat. utinam mundior professio habeat concordiam eum secretis nec dissentiat splendor cordis a corpore...

Гръцката азбука е възникнала десет века преди Христа, като модификация на клиновидната финикийската писменост. На основата на дузина финикийски знаци гърците добавят гласните и създават писменост послужила за основа на други азбуки, като латинската и климентицата, наречена през 18 в. В Русия «кирилица» и др. ФИНИЙСКО ПИСМО ГРЪЦКА АЗБУКА