Аспарух IYI

Кан ювиги Омуртаг ... обитавайки стана Плиска, той направи аул на Туча и премести войската си срещу гърците и славянитe.

Няма старобългарски език и никога не е имало. Навсякъде пише славянски.

ПРОГЛАС КЪМ ЕВАНГЕЛИЕТО Заради това слушайте, всички славяни, защото от бога е даден тоя даръ, той е дар божи за дясната частъ, даръ за душите, който никога не тлее, Слушайте сега с целия си умъ слушайте, цялъ славянски народе, слушайте словото, защото от бога дойде, словото, което кърми човешките души, словото, което крепи сърцата и умовете :post-70473-1124971712:

Потомци на романизираните траки са ромъните (наричани от накой околни народи власи) а потомци на елинизираните траки са каракачаните и гръцките общности. А българите днес са славофони (славо-българи) и туркофонни неславянизирани българи (гагаузите). Също така все по-вече набира сила тенденцията във връзка със политиката за интегриране на циганите (ромите) в българското общество все по-вече етнически цигани да започват да се самоопределят като българи както по език, така и по имена и възприемане на българските традиции.

Тази статия в уикито дето ки подаваш още с първото изречение ззапочва с лъжа: че видите ли, старобългарският език бил най-ранният писмено засвидетелстван славянски език. А защо навсякъде в старите писмени документи пише така - ѩзыкъ словѣньскъ Когато на този славянски език се превеждали свещенните писания за подгоровката на мисията на мисионерите Кирил и Методий във славянската държава Велика Моравия българите на какъв език говорят? 1. През 860г. Ростислав се обърнал с молба към папата да се проповядва християнството във Великоморавия на славянски език. 2. Папата отказва и през 862г. и Ростислав сключил съюз с Византия и поискал от Константинопол да му изпрати мисионери и обучени моравски младежи като техни помощници ида започнат проповедите на славянски език. 3.Годината е 863 - та. България е канство и на трона е кан Борис който води война със страната в която пристигат Кирил и Методий (Велика Моравия) както и със страната която ги е изпратила при славяните - Византия. 4.Говоримия език на българите по време на мисията на Кирил и Методий при великоморавските славяни е хуно-български и въпреки поредицата изгубени войни от лошия стратег кан Борис все още никой българин не е предполагал, че някога ще бъдат принудени да изостяват бащиния си език и да заговорят на славянски - езика на техните подчинени слуги.

Напротив. Езика си е славянски. Обогатен е със църковни термини (получени синтетично чрез сливане на две или три славянски думи) в манастира Полихронос при подготовката на мисията на византийските мисионери Кирил и Методий при славяните във Велика Моравия. Codex Suprasliensis отъгонити, · ῾и, сице, творѣахѫ, до, сед/ми, дьниї, ῾и, ноштиї, · ῾и, не, ῾яшѧ, ни, пишѧ, ӡвѣриэ, тиї, · ῾и, в᾽ьӡвѣштено, быстъ, ῾аурили῾яноу ῾отъ, приставь῾эныихъ, во῾инъ вьсе, то, бывъше᾽э, · ῾и, оу̑слышавъ, рече · у̑, ӡ/лоч᾽ьст᾽ьноэ, бѣшениэ, рода, кр᾽ьстiяньска · яко, ни, оу̑меръшъ, ῾ихъ, могохъ, побѣдити, и, посълавъ, отъведе, стрѣ гѫштѧѧ воины, ношти̑ѭ, · свѣтоу, же, бывъшоу, и, їшедъше, кр᾽ьсти῾яни, ]въӡѧшѧ, тѣлесѣ, ҃стоу̑ю, ῾и, погребошѧ, мирьнѣ, съ, радости̑ѭ, цѣсар᾽ьствоу̑ѭштоу ҃гоу, нашемоу, ҃їс, ҃хсоу, · сь, њим᾽ьже, ῾от/цоу, слава, · коуп/но, съ, ҃сты῾им᾽ь, ҃дхом, ныњя, ῾и, присно, ῾и, вь, вѣкы, вѣком᾽ь, ами҃н, ·: остави тоу даръ твои прѣдъ олътаремъ · і шедъ прѣжде съмири сѧ · съ братромъ своимъ · и тогда пришедъ принеси даръ твои ·· Бѫди оувѣщаѧ сѧ съ сѫпьремь своимь скоро · доньдеже еси на пѫти Lсъ нимь · да не прѣдастъ тебе сѫдии · і сѫдии тѧ прѣдастъ слоуѕѣ · і въ темьницѫ въвръжетъ тѧ · аминь ҃глѭ тебѣ не иӡидеши отъ тѫдѣ · доньдеже въӡдаси послѣдьнии кодрантъ ·· Слышасте ѣко речено бы҃с древънимъ · не прѣлюбы сътвориши · аӡъ же ҃глѭ вамъ · ѣко вьсѣкъ иже вьӡьритъ на женѫ съ похотиѭ · юже любы сътвори съ неѭ въ ҃срдци своемь · аще же око твое десное съблажнаатъ тѧ · іӡьми е и връӡи отъ тебе · оунѣе бо ти естъ да погыблетъ единъ оудъ твоихъ · а не вьсе тѣло твое въвръжено бѫдетъ въ ђеонѫ · і аште десна твоѣ рѫка съблажнаатъ тѧ оусѣци ѭ · и връӡи отъ себе · оунѣе бо ти естъ да погыблетъ единъ оудъ твоихъ · а не вьсе тѣло твое идетъ въ ђеонѫ ·· речено же быстъ · іже аште поуститъ женѫ своѭ · да дастъ еи кънигы распоустъныѧ · аӡъ же ҃глѭ вамъ · ѣко вьсѣкъ поуштаѧи женѫ своѭ раӡвѣ словесе любодѣинааго · творитъ ѭ прѣлюбы дѣати · і иже подъпѣгѫ поемлетъ прѣлюбы творитъ · пакы слышасте · ѣко речено бы҃с древьниимъ · не въ лъжѫ клънеши сѧ · въӡдаси же ҃гви клѧтвы твоѧ · аӡъ же ҃глѭ вамъ · не клѧти сѧ отънѫдъ · ни ҃нбмь ѣко прѣстолъ естъ ҃бжии · ни ӡемле̑ѭ · ѣко подъножие естъ ногама его · ни ҃иерслмъмъ ѣко г҃рдъ естъ великааго ҃цсрѣ · ни главоѭ своеѭ клъни сѧ · ѣко не можеши власа единого бѣла ли чръна сътворити · бѫди же слово ваше еи ӗи · /і ни ни · лихое бо сеѭ отъ неприѣӡни естъ · Слышасте ѣко речено бы҃с · око ӡа око и ӡѫбъ ӡа ӡѫбъ · аӡъ же ҃глѭ вамъ · не противити сѧ ӡълоу · Нъ аще кто тѧ оударитъ въ деснѫѭ ланитѫ · обрати емоу и дроугѫ̑ѭ · і хотѧщоумоу сѫдъ приѧти съ тобоѭ и риӡѫ твоѭ въӡѧти · отъпоусти емоу и срачицѫ твоѭ · и аще къто поиметъ тѧ по силѣ · попьрище едино · іди съ нимь дьвѣ ·· Просѧштоумоу оу тебе даи · і хотѧштаго отъ тебе ӡаѧти не отъврати · слышасте ѣко речено естъ · въӡлюбиши искрьнѣго своего · і вьӡненавидиши врага своего · аӡъ же ҃глѭ вамъ · любите врагы вашѧ · ҃благслвите клънѫштѧѧ вы · добро творите ненавидѧштиимъ васъ і молите ӡа творѧщѧѧ вамъ напасти · и иӡгонѧщѧѧ вы · да бѫдете ҃снве ҃отца вашего иже естъ на ҃небсхъ · ѣко слъньце свое сьѣатъ на ӡълы и благы · /і дъждитъ на праведъны и на неправедъны · аще бо любите любѧщѧѧ вы · кѫ̑ѭ мъӡдѫ имате · не и мытаре ли тожде творѧтъ · і аще цѣлоуете дроугы вашѧ · токъмо что лихо творите · не и мытаре ли тако творѧтъ · бѫдѣте оубо вы съвръшени · ѣко и отецъ вашъ ҃нбскы съвръшенъ естъ ·· Codex Marianus остави тоу даръ твои прѣдъ олътаремъ · і шедъ прѣжде съмири сѧ · съ братромъ своимъ · и тогда пришедъ принеси даръ твои ·· Бѫди оувѣщаѧ сѧ съ сѫпьремь своимь скоро · доньдеже еси на пѫти Lсъ нимь · да не прѣдастъ тебе сѫдии · і сѫдии тѧ прѣдастъ слоуѕѣ · і въ темьницѫ въвръжетъ тѧ · аминь ҃глѭ тебѣ не иӡидеши отъ тѫдѣ · доньдеже въӡдаси послѣдьнии кодрантъ ·· Слышасте ѣко речено бы҃с древънимъ · не прѣлюбы сътвориши · аӡъ же ҃глѭ вамъ · ѣко вьсѣкъ иже вьӡьритъ на женѫ съ похотиѭ · юже любы сътвори съ неѭ въ ҃срдци своемь · аще же око твое десное съблажнаатъ тѧ · іӡьми е и връӡи отъ тебе · оунѣе бо ти естъ да погыблетъ единъ оудъ твоихъ · а не вьсе тѣло твое въвръжено бѫдетъ въ ђеонѫ · і аште десна твоѣ рѫка съблажнаатъ тѧ оусѣци ѭ · и връӡи отъ себе · оунѣе бо ти естъ да погыблетъ единъ оудъ твоихъ · а не вьсе тѣло твое идетъ въ ђеонѫ ·· речено же быстъ · іже аште поуститъ женѫ своѭ · да дастъ еи кънигы распоустъныѧ · аӡъ же ҃глѭ вамъ · ѣко вьсѣкъ поуштаѧи женѫ своѭ раӡвѣ словесе любодѣинааго · творитъ ѭ прѣлюбы дѣати · і иже подъпѣгѫ поемлетъ прѣлюбы творитъ · пакы слышасте · ѣко речено бы҃с древьниимъ · не въ лъжѫ клънеши сѧ · въӡдаси же ҃гви клѧтвы твоѧ · аӡъ же ҃глѭ вамъ · не клѧти сѧ отънѫдъ · ни ҃нбмь ѣко прѣстолъ естъ ҃бжии · ни ӡемле̑ѭ · ѣко подъножие естъ ногама его · ни ҃иерслмъмъ ѣко г҃рдъ естъ великааго ҃цсрѣ · ни главоѭ своеѭ клъни сѧ · ѣко не можеши власа единого бѣла ли чръна сътворити · бѫди же слово ваше еи ӗи · /і ни ни · лихое бо сеѭ отъ неприѣӡни естъ · Слышасте ѣко речено бы҃с · око ӡа око и ӡѫбъ ӡа ӡѫбъ · аӡъ же ҃глѭ вамъ · не противити сѧ ӡълоу · Нъ аще кто тѧ оударитъ въ деснѫѭ ланитѫ · обрати емоу и дроугѫ̑ѭ · і хотѧщоумоу сѫдъ приѧти съ тобоѭ и риӡѫ твоѭ въӡѧти · отъпоусти емоу и срачицѫ твоѭ · и аще къто поиметъ тѧ по силѣ · попьрище едино · іди съ нимь дьвѣ ·· Просѧштоумоу оу тебе даи · і хотѧштаго отъ тебе ӡаѧти не отъврати · слышасте ѣко речено естъ · въӡлюбиши искрьнѣго своего · і вьӡненавидиши врага своего · аӡъ же ҃глѭ вамъ · любите врагы вашѧ · ҃благслвите клънѫштѧѧ вы · добро творите ненавидѧштиимъ васъ і молите ӡа творѧщѧѧ вамъ напасти · и иӡгонѧщѧѧ вы · да бѫдете ҃снве ҃отца вашего иже естъ на ҃небсхъ · ѣко слъньце свое сьѣатъ на ӡълы и благы · /і дъждитъ на праведъны и на неправедъны · аще бо любите любѧщѧѧ вы · кѫ̑ѭ мъӡдѫ имате · не и мытаре ли тожде творѧтъ · і аще цѣлоуете дроугы вашѧ · токъмо что лихо творите · не и мытаре ли тако творѧтъ · бѫдѣте оубо вы съвръшени · ѣко и отецъ вашъ ҃нбскы съвръшенъ естъ ·

Да.Гърците наричали даките гети, но това е един и същ народ.

Организира нелегален кръжок като примамва набелязани от службите студенти, осъден е заедно с тях, но ... освободен предсрочно и веднага назначен на работа в Ленинград да души за следващите си жертви (за разлика от останалите, които не се завръщат никога)

Да ама не: 150 Years of Slavonic Studies at Vienna University Summary: The symposium on "Vienna and Slavonic Languages and Literatures" which was held in the Austrian capital from October 1 to 3, 1999 commemorated the 150th anniversary of the establishment of the Department of Slavonic Studies at Vienna University. It was only natural that the Viennese tradition of scholarship should be most prominently featured at this commemorative forum. It was natural, likewise, that many of the themes should bear on the linguistic and literary development in the Slav nations which until 1918 were within the boundaries of Austria-Hungary. What was new were not the themes but the present-day methodology of analysing the problems. Participants from Eastern Europe made contributions on subjects which were banned to them. The symposium convincingly demonstrated that humanities in the Republic of Austria is still building bridges of the spirit between the East and the West with exemplary zeal and vigour.

Дмитрий Сергеевич Лихачов - щатния отговорник по въпроса за поддържане на българо-съветската дружба: От 1960 до 1966 г. е заместник-председател на Обществото за Българо-Съветска дружба. От 1963 г. е чуждестранен член на Българската академия на науките. Награден е от президиума на Народното събрание на НРБ с орден „Кирил и Методий”, I степен. През 1977 г. е награден от президиума на БАН с Кирилово-Методиевска премия за научния му труд „Големият свят на руската литература”. През 1977 г. e уостоен с грамота и почетен знак „Златно перо” от Съюза на българските журналисти заради „голям творчески принос в българската журналистика и публицистика” Награден е с ордените „Мадарски конник” (1995) и „Стара планина” (1996) за заслуги към укрепването на научните и културните връзки между България и Русия. Значи да вярвам на сляпо на думите на един кагебеец, и да си затвяряме очите пред фактите? Покажете ми документ от 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18 век, в който да има наоисано черно на бяло, че славянския език е "старобългарски". Езика, който се използва след въвеждането му за официален през 893 г. е славянски и никой не се е срамувал от това, за разлика от някой комплексирани наши съвременници.

Първо да ми разасниш от коя тема щипна първите постинги на новосъздадената от теб тема "Власите в Тутракан " и оригиналната тема съществува ли, или си я изтрил? За да няма недоразумения няма по-вече да пиша в тази тема тък като самото заглавия певдопределя местен аспект, а проблема е върху цялата територия на крайдунавските региони.

Както се вижда от поста ми чийто линк прилагам по-долу аз описвам положението на ромъните в Царство България като цяло и не визирам специално само Тутракан. . Така, че името на един град в заглавието на темата те подвежда. http://nauka.bg/forum/index.php?s=&sho...ost&p=51544 Ето целия текст. Някъде да виждаш написано Тутракан? Да. Виждам, че вече се научихте да четете документи, но четенето само по себе си не е достатъчно. Информацията за етапите на провеждане на асимилационните кампании трябва да се подредят и систематизират и едва тогава ще се види хронологията на тези трагични събития. Извадката от коя година е, че не се чете, мнoгo ти е размазано копието. За твоя информация през 1923-1924, са били затворени ромънските училища и църкви и много свещенници и учители са арестувани. Конфискувани са мануали (учебници) под предтекст, че ще бъдат заменени със нови. Забранява се носене на ромънските носии. Забранява се говорене на ромънски пред властите. Забранява се записването на деца в училища в Ромъния. На неподчинилите се се налагат глоби. За повторно наручение най-често следвала депортация. Всички държавни служители в селските общини населявани от ромънъни в това число и учителите и свещенниците са заменени със македонски преселници. През 1933-1934 започва кампания за насилствена смяна на ромънски лични и фамилните имена със и добаяне на суфикса -ов като с малки изключения ромънските имена са преведени на славо-български (напр. Бобок - Бобоков, Флореа - Цветан, Лупу -Вълчев) Всички тези асимилационни мерки са имали за цел заличаване на ромънския етнически елемент на юг от Дунав. Някой може ли да намери "Законъ за облеклото" отъ 1943 г.?

Не си прав. За разлика от руския език днешния "български" който в началото на 19 в. се формира на базата на руски побликации и въпреки многобройните прочиствания от турцизми е твърде далече от църковно=славянските текстове.

Много превилно разсъждение. Въпреки замяната на хуно-българския език със славянския в края на 9 в, има оцелели думи от речника на аспаруховите българи, като например думата "куче".

Бащата на Кирил и Методий си има име, и то е Leon (Леон). Лично име не се превежда. И това "Лъв" съществува само в главите на вярърничавите български псевдо историографи..

Мизите не са българи и никога не са били. Романизираните мизи и трибали са предците на днешните ромъни наричани от славофонното население "власи".

Нс въпросите ти би се зарадвал най-много Патриатх Фотий. Именно той е автора на спасавянето на писмения славянски шифрован на специално измислена от константимополските калиграфи йероглифоподобна азбука глаголица. За това днес периодично някой се провиква: Къде има българи? Къде има ханове? Къде има царство ? Къде има държава ? (Примамването на лекомисления кан Борис на север, да установява граници в бивши аварски владения в Панония и внезапния удар от юг завършил с превземането на столицата Плиска от Византия дава втори шанс опита за създаване на славянски проконстантинополски християнски център който да послужи като база за по-късно разпростиране на византийско влияние към необятната Рус. Продадените на тържищата за роби във Венеция през 886 г. византийски помощник мисионери Климент и Наум били откупени и вкарани в лапитулиралото канство България, като архонт Борис преименуван Михаил бил задължен да ги приеме и да стартира процес на повсеместна славянизация. Архиепископ Горазд бил ръкоположен от Методий, който го обявява за свой наследник като глава на основаната от него школа, но симпатиите на Горазд към Рим не останали незабелязани от Костантинопол и той не е бил откупен заедно със Климент и Наум.)

Двата съперничещи си по това време религиозни центъра - Рим и Константинопол имат всеки за себе си различен подход за разпростиране на своето културно-религиозно влияние. Докато Рим разчитал на сакралността на латинския език приеман при кръщение от по-цивилизованите народи то Константинопол, заобиколен от множество народи много от тях на ниско културно ниво имал друг подход за пропргандиране на кръщението: разрешение за собствен литургичен език но с едно условие - задължение на покръстения народ да използва донесената от константинополските миисионери писменост създаадена така, че веднъж покръстен този народ да не може да общува свободно със останалите държави. Така на арменците и коптите била дадена писменост и те служели на своя език много преди българите да бъдат кръстени, така че фантасмагорията, че видите ли Кирил и Методий били прекратили догматичността на триезичието може само да ни развесели КОПТСКА ПИСМЕНОСТ (ПИСМЕНОСТ ДАДЕНА ОТ ГЪРЦИТЕ НА КОПТИТЕ В ЕГИПЕТ ПРИ КРЪЩЕНИЕТО ИМ) След като в Константинопол са получени свдения, че българския архонт води преговори с Рим и има намерение да замени негодната за употреба йероглифоподобната азбука глаголица (съставена специално за славяните подлежащи на кръщение), дава нареждане на своя бивш мисионер Климент да използва своето влияние над българския владетел и да въведе по най-бързия начин коптската писменост, адаптирана към славянския с няколко добавени звука осуетявайки по този начин опита на България да се откъсне от ориенталско-православната прегръдка с която Константинопол планира да държи в изолация от стара Европа славофонните народи. Моля да уточнявате за какъв език става дума, защото старобългарски език е езика на аспарухоеите българи - основателите на България.Може би имате предвид писмения славянски обогатем със религиозни и цивикизационни термини от византийските мисионери Константин (Кирил) и Методиус за мисията си при славяните във Велика Моравия?

Да. Виждам, че вече се научихте да четете документи, но четенето само по себе си не е достатъчно. Информацията за етапите на провеждане на асимилационните кампании трябва да се подредят и систематизират и едва тогава ще се види хронологията на тези трагични събития. Извадката от коя година е, че не се чете, мнoгo ти е размазано копието. За твоя информация през 1923-1924, са били затворени ромънските училища и църкви и много свещенници и учители са арестувани. Конфискувани са мануали (учебници) под предтекст, че ще бъдат заменени със нови. Забранява се носене на ромънските носии. Забранява се говорене на ромънски пред властите. Забранява се записването на деца в училища в Ромъния. На неподчинилите се се налагат глоби. За повторно наручение най-често следвала депортация. Всички държавни служители в селските общини населявани от ромънъни в това число и учителите и свещенниците са заменени със македонски преселници. През 1933-1934 започва кампания за насилствена смяна на ромънски лични и фамилните имена със и добаяне на суфикса -ов като с малки изключения ромънските имена са преведени на славо-български (напр. Бобок - Бобоков, Флореа - Цветан, Лупу -Вълчев) Всички тези асимилационни мерки са имали за цел заличаване на ромънския етнически елемент на юг от Дунав. Някой може ли да намери "Законъ за облеклото" отъ 1943 г.?

Нима позоваването и цитиране на интернет сайтове от моя милост вече e престъпление? Аз виждам резон в обясненията които дава П. Добрев към хуно-българските титли. Като се абстрахираме от някой залитания, бай Петър е по-достоен от доста български псевдо-историци.

писането на неща като цитираният от Маготин пост или трябва да се докаже, или трябва да не се твърди??? Както виждаш това не e моe лично твърдениe, а теза доста широко разпространена и коментирана в интернет пространството и не само там. Багатур боила колоброс БъГъОТъРъ БъУИЛъ КъОЛъАБРъЧъИ – бръснещ военните вътрешни боляри.... http://borislav.digicom.bg/Book2/TITLI.htm. Мисля, че трябва да се извиниш за сравнението с бръснаря. Аз не съм обиждал никого в този форум, и не е хубава реклама за вас да си изпускате нервите по този начин.

След като отблъсква арабите през есента на 863 г. Империята организира внезапен поход срещу канство България. С този военен натиск тя цели да откъсне канство България от съюза с Немското кралство и да я принуди да приеме християнството от Константинопол. Византийският император знае, че кан Борис няма да успее да организира контрадействия, поради заетостта на войските му във войната ба север срещу Великоморавия. Крайно отрицателно върху Българската държава се отразява и поражението на войските й от сърбите на княз Мутимир. С внезапния удар от юг от 863 г. византийският император цели да застави кан Борис да подпише договор за капитулация, задължаващ го да приеме християнството от Константинопол. През есента на 863 г. канство България е принудена да подпише договора за капитулация наречен по-късно ”дълбок мир”, чиито клаузи диктуват разтрогване на съюза с немците и покръстването на българите да се извърши от Константинопол. Византия знае, че поставяйки българите под църковната власт на Патриаршията, ги поставят и под своето политическо настойничество. Константинополската патриаршия се явява инструмент в държавната политика на императорите, проводник на политическите им цели. Според патриарх Фотий християнизацията на един народ е най-сигурното средство за премахването на всякаква негова враждебност към Византия. След покръстването на българските пратеници в Константинопол, за България заминава мисия от византийски духовници, начело с епископ. Хан Борис със близкото си обкръжение е покръстен пръв и приема името на своя кръстник – византийския император Михаил III (842-867). Борис е лишен от канския титул и му е дадена титлата архонт. Йоан Скилица съобщава, че хан Борис, ръководен от известни верски и други съображения, свързани с опасността от дестабилизация във вътрешно-държавния живот, осъществява акта на своето християнско кръщение тайно през една нощ на 864 г. За една голяма част от управляващия български елит вярата в Тангра си остава символ и крепител на държавната независимост, а християнството под скиптъра на константинополския патриарх – проводник на враждебната византийска политика.

В Караманското шахнаме (царственик) се говори за две български държави в Южен Анадол в полите на Булгар-даг (Българска планина), разклонение на веригата Торос. И след като твърдите, че разклоненията на веригата Торс са две български държави в Южен Анадол в полите на Булгар-даг, защо заплашваш със бан човек, имащ намерение да ги посети с родолюбива цел?

Аз написах - След капитулацията на канството България властта на кана от върховен жрец и върховен военачалник е принизена до архонт - управител на област. Въвеждат се и новите санове по костантинополски тертип. Процеса на дебълганизиране трае десетилетия - акта за налагане на славянския език за официален става възможен едва след 30 г. преходен период през който Константинопол е наложил гръцкия език . Същото се отнася и за въвеждането и разгласяването на новите титли и санове.

Аз предлагам, ако това, което пишете е истина, да се учреди фонд и всяка година да се организира поход до българсия връх за прослава на българщината по тези места. БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА