
Alexander_Nevski
Потребител-
Брой отговори
5851 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
51
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Alexander_Nevski
-
Този аргумент би имал някакъв смисъл само ако кожите се внасяха отвън и се обработваха в БГ. Животновъдството както и преработката на земеделските продукти собствено производство като например правенето на трушии не представляват интерес от гледна точка на спора, а са по-скоро част от аграрнаа БГ икономика.
-
Има огромен фактологичен, терминологичен и юридически проблем с тази дефиниция. Има много сериозна нужда от пояснения. Капитализмът няма пряка връзка с демокрацията, а понякога даже напротив. Чилийската икономика става много по-свободна и капиталистическа по недемократичен път. Обратното пък се случва в скандинавските икономики, които са по-скоро социални (за да не пиша социалистически, че това ви е болна тема) по съвсем демократичен път.
-
КГ125, Да ти кажа за пореден път. Тзои форум не е предназначен за комсомолска беседка, в която да се обсъждат предимствата на капитализма пред сталинизма. Няма такова универсално нещо като цивилизован човек. Моля те спри да лъжеш хората. Цивилизованият швед има едни ценности, цивилизоавният американец други, а цивилизованият кореец трети. Така например практиките за третиране на отпадъците и рециклирането в САЩ на един швед биха му изглеждали варварски. Къде лекарите са добри и се живее задравословно също е много спорен въпрос. Тук отново заблуждаваш хората с безумната си едностранчива пропаганда. Винаги съм удрял по тиквата тесногледи хора като теб със собствените им аргументи ще го направя и сега - Защо в Куба продължителността на живота е еднаква с тази в САЩ? Сори ама прекаляваш. Сега по отношение на заплатата. Същността на капитализма е хората да имат частен бизнес, а не да работят на заплата и да са прикрити от всякакви колективни споразумения. Другата същност на капитализма е, че при него не е важна заплатата, а дохода, който пък не е задължително да е от заплата/само от заплата. Все пак да видим къде са най-високите чисти доходи. Какво се оказва, нито една от любимите ти страни не е в топ десятката. За разлика от Андора, Монако, Аруба, Бахамите и т.н. Пак да повторя, страданията ви от онова време, както и изтърканите лафчета, както и това, че соц-пропагандата ви е правила някакво впечатление, и "как били инжинерите в Германия" не могат да бъдат предмет на научен форум. Също толкова колкото и как сте си прекарали времето в казармата (още една любима тема в БГ). Пишете мемоари и ги публикувайте да видим дали някой ще ви ги купува. Не натоварвайте хората с глупостите ви.
-
Освен Review и Letter съществуват и Case Reports, при които формата е малко по-различна. За езика, ами в над 90% е английски. Има държави, които резистират, лично съм го наблюдавал във Франция и Русия. И ако пишете статия на английски, личен съвет - обръщайте всичко по възможност в passive voice.
-
Айде стига КГ125, това са елементарни работи. Спри да налагаш пропагандата си, че някой като потребява много и има добро медицинско обслужване е щастлив. Това изобщо не е задължително да е така. Щастието е около 50% заложено генетично, а от другите 50% голяма част зависят от културата и как тя пасва на реалността.
-
Швейцария - не. Норвегия - също. За Исландия никак не съм сигурен.
-
Този постинг показва или сериозно непознаване на историческата конкретика на капитализма или поредния опит за манипулация. Поради това ще го разгледам по-обстойно. Хънтингтон е доста противоречива личност. Трудовете му също не могат да бъдат наречени безукорни. Въпреки това нека да видим някои негови мисли: Аха. Това се опитахме да го напишем по 10ки различни начини с колегата alvasseiro, но зацепване нямаше. Това също го повтарям нон-стоп, но пак зацепване няма. Нещо отново сме в единомислие с "другаря" Хънтигтон, даже и тема отворих по въпроса. Как стана тоя номер мамка му? КГ125, да не се окаже, че и този автор не ти е много познат. Защото или аз съм преписвал от него или той от мен. За съжаление е точно така. Подкрепям. Знаем за кои групи става дума. За съжаление обаче нещата тръгнаха наобратно. Да де, да. Да минем по натам. Няма такова нещо. Важно е не колко много се работи, а дали си ефективен. Характерното кипене на безмислен труд за соца, големите корпорации, Западна Европа и Япония не носи никакви предимства. Колкото и да копа по цял ден селтака с мотика аз винаги ще го надцакам с трактор, акъл и ефективно мислене. Идеалът да се работи много е по-скоро белег за екстензивно развитие и е характерен за предтехнологичната ера и соца, а не развитите общества. Японците работят много защото са притиснати от 20г. стагнация огромен държавен дълг и потрисащо количество загубени пари около 1989г. в спекулативен балон. Ако не бачкат ще гладуват и ще живеят в още по-малки кутийки. Не отричам трудолюбието им, но за съжаление това е истината. Нямам впечатление израелците да са работливи, имам впечатление по-скоро да са тарикати. За французите пък да не говорим. В САЩ се бачка яко наистина, но там има да се плаща дълг за поколения напред. Просто няма как. Какво значи свободна собственост? За всякакви видове собственост бях чувал, ама за такава чувам за първи път. Да приемем, че е поредната грешка на езика и че става дума за частната собственост. Както вече писах, частна собственост има винаги и навсякъде. Когато 40-50% от икономиката е концентрирана в държавата и общините, а още 20-30% в 5-10 големи фирми, а законите се приемат в парламента/конгреса/сената, е абсолютна илюзия да смяташ, че частната ти собственост е защитена. Още утре могат да вдигнат данъците, да те принудят да правиш промени, да решат да строят път, да разровят всичко около вас за нов стадион. Същото важи и за свободната инициатива. Почти не останаха бизнеси без регулации, навсякъде де дебнат данъчните и общината да крънкат някой лев. "Кап" държавите обаче посягат на най-базовото нещо в капитализма - парите. Защо са толкова важни парите? На този въпрос всички знаем отговора. На първо място те са основна част от движимата собственост (по-горе подробно е опсано какво може да се случи с недвижимата и какво се случва всеки ден). На второ място те позволяват транзакциите и алокацията на ресурсите да се извършват с необходимата бързина. Също така те позволяват качествена акумулация на капитал и богатство. Ако селтакът ми плаща с яйца, аз искам кола, колко яйца трябва да събера и дали ще издържат докато ги разменя за кола? Какво се случва обаче в "кап" страните? Първо доходите от лихви масово се облагат с данъци. Тази практика изкуствено измества преференциите към консумация, а не към спестяване и акумулира капитал в retail сектора, прозиводителите и финансовия сектор за сметка на спестителите. На второ място централните банки провеждат проинфлационна политика. Това отново променя преференциите на населението и парите му не са никога застраховани от загуба на стойност. На трето място капиталовите печалби от продажба на други активи, към които може да се бяга от парите са обложени с данък капиталова печалба. Така например американската държава ще обложи всеки долар печалба от притежание на злато с 28% да не говорим и за годишния местен данък върху собствеността. Просто държавата не иска нито да държите кеш нито да и бягате по тъча. Иска да потребявате до дупка за да има данъци. Тук вече нещата стават трагични. Съвремените "кап" държави не са "кап, а са социални демокрации със смесена икономика. Какво е характерно за тях и се възприема като нещо нормално? Всеобщи избирателни права, свободен достъп до здравеопазване и образование за всички. Достъпът до здравеопазване и образование е вторичен и е следствие. Сега ще споменем нещо, което явно е доста непознато или се крие. Всеобщите избирателни права валидни за всеки един индивид независимо от пола и социалният му статус не са капиталистическа демократична доктрина, а даже напротив. Развитието на тази доктрина идва много, ама много късно. Във Франция жените не могат да гласуват до 1944г. Населението на колониите също не е имало пълни права при гласуването. Най-важното обаче е, че лозунгът Equal and Common Suffrage е пропониран най-вече от западноевропейските социалисти през целия 19 век. Всъщност утре ще отворя тема за социалните демокрации, но ключовото е да се знае, че това, което е характерно за съвременните "кап" страни като избирателни права, образование и здравеопазване е било мечтата, идеята и ключовата концепция на социалистите реформисти в Западна Европа. Същото важи и за прогресивното данъчно облагане, синдикатите и подкрепата за социално слабите и малцинствата. Тук пак ще се върна на Атина. Демокрацията в Древна Гърция в различни периоди познава всякакви практитки за редистрибуция на земята и изравняване на богатството. Т.е. по-скоро може да се каже, че демокрацията води до развитие на соц-практики.
-
....ц.....КГ125 зацепва бавно. Аз също смятам за капитализъм чистия капитализъм. И съм тотален негов привърженик. За мен това е един ствения справедлив строй. И твърдя, че той всъщност е съществувал на няколко пъти в приближен вариант за кратко. И че в момента е в упадък. На мен не ми пречи капитализма, а неговия упадък. ....ц.....
-
http://blogs.telegraph.co.uk/news/danielha...n-negotiations/ Смятате ли, че Исландия ще се присъедини към ЕС?
-
И аз това казвам. Точно така. Няколко десетилетия може да му стигнат да свикне и да не му е толкова чужд. А може и да не стигнат. Така или иначе свикнал или несвикнал според мен ще продължи да мрънка и другите да са му виновни за всичко. Те войните по принцип не са хубаво нещо. Особено често това е вярно за победените. Това е голямата българска трагедия. Българинът иска "достойно положение" и не може да разбере, че то не се постига с една война, а изисква десетилетия усилия. Аха. Българинът е консервативен, но по един по-особен начин. Във всеки случай не е консервативен в смисълът, който се влага по отношение на британските консерватори, например. Преди ВСВ нещата не са били по-различни. Да де. И са доста очевидни, освен ако не си с розовите очила. Това не е характерно само за БГ, за много други страни в Южна и Източна Европа. Като типичен пример бих посочил Гърция и Италия. Авторът изпозлва доста чуждици, вмъква патриотични нотки, преувеличава толерантността и вярва, че светлото бъдеще е възможно. В това няма нищо лошо. Текстът категорично ми хареса. За съжаление вече може би само 5-10% от населението в БГ са способни да се заинтересуват, прочетат и разберат такъв текст. А от тях още по-малка част ще се опитат да променят нещо.
-
Я сега пък Мао. Той как е изобразен в книгата? 30те виждам, че са много важни за теб. Само не ми обяснявай, че образите от 30те в СССР са описани в книгата. Ако все пак го твърдиш давай конкретно, ясно и точно с пояснения, цитати и линкове какво точно имаш предвид. А ти помниш ли главния герой като обясняваше как няма кинти за друго облекло? Сега пак да се върнем на предходните манипулации. Ще признаеш ли, че Големият Брат, ако прилича на някой не е на Троцки, а на Сталин и че има елит в книгата, който притежава повече собственост и по-добър стандарт на живот. Или ще продължаваш да плямпаш как всички били "скромни другари".
-
Тоталитаризмът е толкова рядък строй и с толкова малка история, че трудно спрямо него да се употребяват думи като непреходен/и. Комунизмът пък е утопия и никога не е същестувал дори и в приближен вид. Авторитарните режими пък са много пъстри за да се обобщават ценностите им. А дали капитализмът има "непреходни ценности" още очаквам да чуя. И то в аспекта на историческата му конкретика.
-
След като уважаемият alvasseiro се потруди толкова много за да покаже културните основи на западното общество, а КГ125 хвърли огромни усилия да защитава "непреходните ценности" на капитализма (без да може да ги обясни кои са) нека да дискутираме проблема ясно, конкретно и хронологично. Би било добре да отговорим последователно на въпросите кога и как е възникнал той, какво всъщност представлява, през какви етапи от развието си е минал и докъде е стигнал, а и какво междувременно се е случвало през това време и отговаряло ли е на идеологията на КГ125. Аз ще нахвърлям накратко някои неща. 1) Дефиниция на капитализма Съществуват много дефиниции и интерпетации по темата какво точно е капитализъм. Те могат да бъдат обединени в няколко насоки: а) Повечето собственост/капитал/средства за производтство са контролирани частно и се използват за извличане на печалба. Недостатъците на тази дефиниция са че никой не казва колко е това повече - над 50% ли, никой не уточнява дали ако частни монополи/олигопли/картели контролират голяма част от икономиката това капитализъм ли е? б) Друга дефиниция е, че хората при капитализма са свободни в решенията си и притежават плодовете на собствения си труд. Тук пак не се уточнява ако държавата насочва решенията на дадена личност или фирма с данъци, акцизи, мита, субсидии, регулации и т.н. дали тя е свободна. в) Основна концепция е, че капитализмът е система, при която свободния избор на консуматорите води до най-доброто преразпределение на блага и ресурси. Разбира се това е крайност, който никога не е съществувала на 100%. Другата крайност е плановата икономика, която също никога не е била 100% планова. Всъщност никога не е съществувал консенсус по въпроса какво точно е капитализъм. И до момента много автори и пропоненти на свободния пазар в Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и т.н. смятат, че капитализмът представлява социално-икономическа система на държавна ненамеса или минимална такава - laissez-faire. В същото време за голяма част от населението на Източна Европа, преживяло тоталитарните соц режими, капитализъм е просто факта да могат да притежават собствен бизнес, и да бъдат свободни в потребителския си избор, придвижването и търговията. Самата дума започва да се използва по-широко чак в началото на 20 век, т.е. само преди 100г. И то след трудовете на Маркс и Енгелс и в други трудове като The Jews and Modern Capitalism (Die Juden und das Wirtschaftsleben) на Вернер Сомбарт. Как и кога е възникнал капитализма? Поне за ранните му етапи няма еднозначен отговор. Въпреки това е общоприето, че преходът от феодализъм към капитализъм започва в 14 век, а първата страна с по-сериозно развита финансова система е Холандия през 16 век (първата фондова борса), докато пък държавата наложила този строй по света е Англия. Етапи: 1) Предкапитализъм. Европа става пренаселена към 14 век. Това води до недостиг на ресурси съчетан с големи за времето си пазари. Търговията се развива, специализацията на градовете, държавите и индивидите нараства. Въпреки това технологичният напредък е недосатъчен за да изхрани населението, а гъстотата му прекалено голяма. Следват войни, чума, глад и мизерия довели до демографски колапс. Въпреки това доста търговски навици, традиции и виждания се съхраняват 2) Меркантилизъм и разрастване на международната търговия през 16-18 век. Западна Европа провежда безкомпромисна експанзия към Америките, завладявала последователно огромни територии, участва активно в търговията с роби. Въпреки, че търговията се провежда с цел извличане на печалби, тя е направлявана от протекционистично настроените държави чрез мита и субсидии, като съществуват и огромни държавни монополи, занаятчийските гилдии оперират от днешна гледна точка по-скоро като картели. Основна доктрна е трупането на ценни метали. Военното превъзходство на Англия и завлядяните със сила територии и позволяват да натрупа огромни количества злато въпреки, че няма действащи мини на собствена територия. Интересно е да се спомене, че това не е нещо чак толкова ново. Развита търговия е имало още в Рим и Гърция, както и при арабите. Дори може да се каже, че в Древна Гърция тя е била доста по-свободна. 3) През 18 век търговията вече е изключително развита за времето си и може да се каже, че наистина е мащабна с едно единствено уточнение. Основните търговски компании са 2 огромни монополии - East India Company и Dutch East India Company. 4) Към края на 18 век системата е в затруднение, а парите не стигат да покриват огромните за времето си държавни разходи за военни цели. Започва технологичната индустриална революция. В началото на 19 век Англия е топ индустриален производител в света и първа сила като започва мощно да се бори за премахването на търговските бариери, защото вече не са й изгодни - има какво да се изнася, а митата вече не пазят, а пречат. Към средата на века започва период на относително свободна търговия. От друга страна в САЩ гражданската война дръпва нещата назад. 5) Късен 19ти-началото на 20век. Основната част от капитала вече е в ръцете на финансистите. Сформират се голямо количество монополи/олигополи и картели. Появяват се първите рецесии и антитръстовото законодателство. 6) Следва ПСВ. Центърът на икономическата власт се измества към САЩ. 20те години цари небивал разцвет на индустрията и консуматорското общество. Плащането не закъснява идва Голямата Депресия, която дава възможност на Кейнсианските политики да възтържествуват. Протекционистичните практитки и държавната намеса са брутални по обем. 7) ВСВ и следвоенен бум. Индустрията и потребителското доверие се възстановяват. Разцвета продължава до началото на 70те. Възникват, т.нар "смесени икономики". Данъчното облагане и държавната намеса вече са прекрачили 30%. Започва стагфлация. Отпада златния стандарт. Петролна криза. 8) Тачеризъм, Рейгънизъм и либерализация. Тачър и Рейгън последователно освобождават икономиките от бремето на регулацията, потискат синдикатите. Обаче оставят централните банки и запазват относително високото данъчно преразпределение. До 2007г. се натрупват огромни количества държавен и частен дълг, които финансират по-скоро потреблението, а не инвестициите. 9) Глобализация. Може много да се спори кога започва тя, но едно е ясно, вече живеем в много по-глобален свят. Пишете какво мислите и ако желаете ми отговрете на въпроса кои са "непреходните ценности" на капитализма и колко години от цялата му история са съществували?